Сключване на международния договор

Незадължително условие за сключването на международен договор е установяването

на дипломатически и консулски отношения. Инициативата за сключване на такъв може
да произлиза от държава, от няколко държави или да се развие в рамките на
международна организация. Подготовката за сключване на международен договор се
възлага единствено на изпълнителната власт според Закона за международните
договори на Република България.
Пълномощни означават документи, изхождащи от компетентния орган на държавата, с
който едно или няколко лица се определят да представляват тази държава за воденето
на преговори, приемането на текста на международен договор или установяването на
неговата автентичност, за изразяването на съгласието на тази държава да бъде
обвързана с международен договор или за извършването на всяко друго действие,
отнасящо се до договора. Някои категории лица не се нуждаят от пълномощни и според
чл. 7 на Виенската конвенция 1969г. това са държавните глави, ръководителите на
правителствата и министрите на външните работи. Съгласно чл. 13 от Закона за
меиждународните договори на Република България пълномощни се издават от
министъра на външните работи с решение на Министерския съвет. Президентът,
министър-председателят и министърът на външните работи сключват договори без да е
необходимо да представят пълномощно.
Един от основните стадии в разработването на международния договор са преговорите
за съгласуването на текста на договора. Формата на приемане на договора се определя в
процеса на преговорите, ако договорът се приема на международна конференция от
правилата на процедурата- от две трети от присъстващите и участващите в гласуването
държави.
След завършване на преговорите настъпва необходимост да се фиксира фактът, че
подготвеният текст е окончателен и не подлежи на по-нататъшни изменения. Това се
нарича установяване автентичността на договора. Автентичността на текста на
двустранен договор се удостоверява чрез парафиране, което има значение на
подписване на договора. Възможно е това да стане и по друг ред, съгласуван между
участниците в преговорите, в това число и чрез подписване ad referendum, което, ако се
потвърди, означава окончателно подписване.
Начините на изразяване на съгласие за обвързване с договор са подписване, размяна на
документи, ратификация, приемане, утвърждаване, присъединяване или всеки начин, за
който е договорено.
По правилото на алтерната се подписват двустранните договори, с което се отразява
равенството. При многостранните договори подписите следват азбучния ред на езика,
на който са се споразумяли. Мястото на пходписване е посочено в договора, като
продължава определен срок или до датата на влизане в сила на договора.
Виенската конвенция за правото на международните договори в чл. 14 обединява
ратификация, приемане, утвърждаване и присъединяване като акт на съгласие на
съответната държава да се обвърже с договор. Според чл. 15, ал. 2 от Закона за
международните договори на Република България, когато Конституцията не изисква
договор да бъде ратифициран, Министерският съвет го утвърждава с решение.
Ратификацията е акт на висш орган на държавната власт, с който на международен
договор се признава задължителна сила за съответната държава. . Член 85 от
Конституцията определя кои договори задължително подлежат на ратификация: а) имат
политически или военен характер; б) се отнасят до участието на България в
международни огранизации; в) предвиждат коригиране на границите; г)съдържат
финансови задължения за държавата; д)предвиждат участие на държавата в арбитражно
или съдебно уреждане на международен спор; е) се отнасят до основни права на човека;
ж) се отнасят до действието на закона или за тяхното изпълнение се изискват
приемането на меркиот законодателен характер; з) когато договора предвижда
ратификация; и) предоставят на ЕС правомощия, произтичащи от Конституцията. В
България ратификацията се осъществява със закон от Народното събрание.
Присъединяване има, когато, държави, които не са участвали в преговорите и
сключването на договор, стават страни по договора. То е възможно при
многостранните договори. Когато има присъединяване говорим за 3 вида договори-
открити-присъединяването се извършва само с едностранен акт на присъединяващата
се държава, полузакрити- поставят условия пред присъединяващата се държава, и
закрити-не допускат увеличаване на броя на първоначалните страни по договора.