АРБИТРАЖ

ОСНОВНИ МОМЕНТИ И
НАСОКИ ЗА ПОДГОТОВКА

Русенски университет „Ангел Кънчев“

2021
 СЪЩНОСТ НА АРБИТРАЖА

• Арбитражът е разрешаване на спор от трето лице /арбитър/, овластено от страните по спора с това
правомощие.
• В историята по разрешаване на споровете арбитражът предхожда държавното правосъдие. Когато
държавното правосъдие възниква, арбитражът става негова договорна алтернатива, призната
понастоящем в световен мащаб.
• Арбитражът е връхна проява на диспозитивното начало в гражданския процес. Неговата опора и
оправдание е разпоредителната власт на страните относно техните частноправни имуществени
правоотношения.
• Арбитражът е проява на недържавно, доброволно и затова договорно, частно правораздаване, а
арбитражното производство е несъдебен исков процес, основан на договор за арбитраж.
 ВИДОВЕ АРБИТРАЖ

• Арбитраж ад хок - когато се учредява само за разрешаване на спора или на споровете, посочени в
арбитражното споразумение, така че след тяхното разрешаване той престава да съществува.
Затова той се нарича още инцидентен арбиътаж. Всякога, когато страните уговарят разрешаване
на спора от арбитраж, но не го възлагат на арбитражна институция, налице е арбитраж ад хок.
• Институционален арбитраж – учредява се с оглед разрешаването на неограничен брой спорове,
които могат да му бъдат възложени в бъдеще или още постоянно действащ. Споровете в
институционалния арбитраж се решават от арбитри, които действат от негово име, като образуват
по отделните дела едноличен или колегиален арбитражен съд. Следователно институционалния
арбитраж е недържавно (обществено) арбитражно учреждение, което администрира
осъществяването на А по делата, възложени на институцията. Има органи (председател,
президиум, секретариат и др.), както и правилник, според който се образува арбитражен съд по
конкретното дело и се разглеждат арбитражните дела.
 ВИДОВЕ АРБИТРАЖ

• Според местожителството или седалището на страните арбитражът може

да бъде международен или вътрешен (местен).
• 1. международен - когато местожителството или седалището на поне една
от страните не е в България, а в друга държава
• 2. вътрешен - когато и двете страни по него са с местожителство или
седалище в България
 АРБИТРАЖНО СПОРАЗУМЕНИЕ

• Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове,
които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно
правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение.
• Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в
документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения.
• Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в
протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в
арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на
насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.
• Арбитражното споразумение е една относителна отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на
иска пред държавния съд.
 АРБИТРИРУЕМОСТ

• Споровете, които могат да бъдат предмет на арбитражно споразумение, са

арбитрируеми, а тези, които не могат да бъдат предмет на арбитражно споразумение, са
неарбитрируеми.
• Арбитрируемостта на спора е особено важно условие за валидността на арбитражното
споразумение, а чрез него и за валидността на арбитражното решение. Според новата
разпоредба от 2017г. на чл. 47, ал.2 ЗМТА арбитражното решение по неарбитрируем
спор е нищожно.
• По силата на чл. 19, ал. 1 ГПК изрично са изключени от обсега на арбитража и на
арбитражното споразумение споровете относно вещни права и владение върху
недвижими имоти, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по
който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
 АРБИТРАЖЕН СЪД – ОБРАЗУВАНЕ.
АРБИТРИ.

• Арбитражният съд може да се състои от един или повече арбитри, чийто

брой се определя от страните. Когато страните не са определили броя им,
арбитрите трябва да бъдат трима.
• Страните могат да уговарят процедурата за образуване на арбитражен съд.
• Арбитър може да бъде и лице, което не е гражданин на Република
България. Арбитър може да бъде дееспособен пълнолетен гражданин,
който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, има
висше образование, най-малко 8 години професионален стаж и притежава
високи морални качества.
 АРБИТРАЖНО ПРОИЗВОДСТВО –
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА.

• Диспозитивно начало;
• Устност;
• Непосредственост;
• Публичността е недопустима, защото е несъвместима с конфиденциалността на
стопанските отношения и спорове.
• Равенство на страните;
• Състезателно начало;
• Страните могат да уговарят не само образуването на арбитражния съд, отвода и
заместването на арбитрите (чл. 12 и 15 ЗМТА), но и арб. производство (чл. 24-26, 30, 33,
ал. 1 ЗМТА).
 ОБРАЗУВАНЕ НА АРБИТРАЖНОТО
ПРОИЗВОДСТВО.

• При институционалния арбитраж – с искова молба съгласно ЗМТА,

правилника на съотвения арбитраж или споразумението между страните.
• При арбитраж ад хок – първо се образува арбитражния съд и после се
подава искова молба.
 РАЗВИТИЕ НА АРБИТРАЖНОТО
ПРОИЗВОДСТВО.

• Арбитражното производство се развива съобразно уговорената от страните процедура (чл. 24 ЗМТА)

• Език – при вътрешене – бълграски; при международен- по избор на страните;
• Място – вътрешен – РБ; международен- по избро на страните.
• Искова молба-писмена, подписана от ищеца или негов представител и да сочи страните (с
наименования и адрес), обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането. Към
исковата молба трябва да се приложи арбитражното споразумение.
• Исковата молба и отговорът трябва да бъдат изпратени до арбитражния съд в срок, уговорен от
страните или определен от арбитражния съд.
• Заседания – уведомяване на страните по чл. 31 ЗМТА.
• Доказване – доказателствена тежест, док. Средства като по ГПК. Може вещи лица, свидетели, писмени
доказателства. Страните могат да уговорят друго. Съдействие от държавен съд за събиране на
доказателства.
 ПРЕКРАТЯВАНЕ НА АРБИТРАЖНОТО
ПРОИЗВОДСТВО

• Прекратяване при дезиране на арбитражния съд с определение, когато:

• а. Когато ищецът оттегли иска си, освен ако ответникът възрази и АС
намери, че ответникът има законен интерес да бъде постановено решение
(чл. 42, т. 1 ЗМТА)
• б. Страните са съгласни производството да се прекрати (чл. 42, т. 2
ЗМТА).
• в. Когато страните са сключили спогодба (чл. 40 ЗМТА)
• Определението не подлежи на обжалване.
 АРБИТРАЖНО РЕШЕНИЕ. ПРАВНИ
ПОСЛЕДИЦИ.

• Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.

• Когато арбитрите са повече от един, решението се постановява с мнозинство освен ако страните
са уговорили друго. Арбитърът, който не е съгласен с решението, излага писмено своето особено
мнение.
• Решението трябва да бъде мотивирано освен ако страните са уговорили друго или е постановено
по спогодба при уговорени условия. То трябва да сочи датата и мястото на арбитража.
• Решението се подписва от арбитъра или от арбитрите.
• Решението, подписано от арбитрите, се изпраща на страните. То се смята за обявено с връчването
му на една от тях. С връчването му то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на
принудително изпълнение.
• Решението на арбитражния съд се ползва със сила на пресъдено нещо, така като и решението на
държавен съд.
 ПОПРАВКА, ТЪЛКУВАНЕ, ДОПЪЛВАНЕ
НА АРБИТРАЖНО РЕШЕНИЕ

• Арбитражният съд по искане на всяка от страните или по свой почин може да

поправи решението относно пресмятането, написването или друга явна
фактическа грешка, която е допуснал. За исканата поправка другата страна се
уведомява от молителя или от арбитражния съд, ако действува по свой почин.
• Всяка страна, след като уведоми другата, може да поиска от арбитражния съд
тълкуване на решението.
• Поправката и тълкуването стават част от решението.
• Арбитражният съд по искане на страните може да постанови допълнително
решение по претенции, по които не се е произнесъл.
 ОТМЯНА НА АРБИТРАЖНО РЕШЕНИЕ

• Арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от
следните основания:
• 1. тя е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение;
• 2. арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор -
съобразно този закон;
• 3. тя не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини
не е могла да вземе участие в производството;
• 4. решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора;
• 5. образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то
противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на този закон.
• Арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
• Иск за отмяна може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. Когато е било направено искане
за поправка, тълкуване или допълване на решението, срокът тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането.
 Н АС Т ОЯ Щ И Т Е Н АС О К И З А И З Г О Т В Е Н И З А У Ч Е Б Н И Ц Е Л И П О
Д И С Ц И П Л И Н АТА „ М Е Д И А Ц И Я “ , С П Е Ц И А Л Н О С Т П РА В О , 5
К У Р С , Ю Ф Н А РУ „ А Н Г Е Л К Ъ Н Ч Е В “

• Основен нормативен акт за подготовка:

• ЗАКОН ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖ /изм. и доп. ДВ. бр.8 от
24 Януари 2017г./

• Препоръчана литература:
• Сталев, Ж и колектив. Българско гражданско процесуално право. Десето издание
2020
• Желязкова, В. Арбитражът като способ за решаване на имуществени спорове, 2019