Примерни менителници

Бланкова менителница
МЕНИТЕЛНИЦА

Долуподписаният __________________________________________________________
като ИЗДАТЕЛ на настоящата менителница безусловно нареждам на ПЛАТЕЦА ____
__________________________________________________________________________
да плати на ПОЕМАТЕЛЯ ____________________________________________________
или на негова заповед следната сума: ____________ (словом ________________)
на падежа: _______________________________________________________________
и в мястото на плащане както следва: _____________________________________

Дата на издаване: ________________

Място на издаване: _______________
Подпис на издателя: ______________

Приета: ____________

Авалирана и джиросана менителница

МЕНИТЕЛНИЦА

Гр. _______, __.__.20__ г.

Падеж: __.__.20__ г.

Платете по тази менителница сумата от ___ лева (____________ лева) на „Ааа”

ООД, гр. ______
или на тяхна заповед на 01.12.2006 г.

Теглена срещу „Ббб” АД, гр. _____,

.......................................................... Приета: /подпис/

......................................................... „Ббб” АД

Издател: „Ввв” ЕООД,

гр.______ ............................................................
Издател:
/подпис/ ..................................................................
.......
„Ввв” ЕООД

Като поръчител на „Ввв” ЕООД, гр._____ се задължи да плати по тази

менителница.

/подпис/
„Ггг” ЕТ

Като поръчител: /подпис/

.......................„Ддд” АД

Вместо на нас „Ааа” ООД, гр. ______ платете на „Еее” ЕООД, гр. _______ или
на тяхна заповед.
__.__.20__
г. ........................................................................
......./подпис/
...........................................................................
....„Ааа” ООД
Менителница
Менителница или трата е ценна книга, писмено нареждане за безусловно плащане.
Поради липса на легална дефиниция в практиката е прието под менителница да се
разбира безусловно писмено нареждане от едно лице-издател до друго лице-платец
(акцептант) да плати на трето лице-поемател (ремитент) фиксирана сума пари на
определен падеж или на негова заповед. Разпоредбите за менителницата се съдържат в
чл. 455-534 от Търговския закон.

Съдържание
• 1 Общи положения
• 2 Видове
• 3 Лица, обвързани с менителницата
• 4 Задължителни реквизити
• 5 Приемане на
менителница(Акцептиране)
• 6 Предявяване за приемане
• 7 Срок за предявяване
• 8 Падеж
• 9 Плащане
• 10 Протест
• 11 Несъдебно изпълнително
основание
• 12 Обратен иск
• 13 Давност
• 14 Неоснователно обогатяване
• 15 Външни препратки

Общи положения
Менителниците са ценни книги известни като менителнични ефекти. Те са формални,
едностранни, безусловни и абстрактни правни сделки с несъдебно изпълнително
основание. Менителницата се отличава с безспорност - наличието ѝ е достатъчно
доказателство, че менителничното задължение съществува и е с обращаемост, тъй като
самата менителницата и правата, които тя материализира могат лесно да се прехвърлят.
Менителницата може да се прехвърля от един собственик на друг чрез джиро, цесия,
универсално правоприемство и други. В някои случаи (при т.нар. ректа-джиро има
забрана за джиросване или изрично не е на заповед).
• Размера на дължимата сума трябва да е точно, ясно и категорично
определен, като не се допуска тя да е определима към момента на
плащането или към датата на падежа.
 • Вписването на условия за плащане по менителницата я правят
недействителна. Основанието (например, с плащането се погасява
задължение по договор) не прави менителницата невалидна.
Недействителна я правят условията (уговорките), породили
менителничното правоотношение (тя ще се плати, ако се случи
дадено събитие - насрещно плащане, доставка на стока, извършване
на услуга или др.)
• Издателят може да поеме задължение за лихва върху сумата само
при менителница, платима на предявяване или в определен срок
след предявяването. В съдържанието следва да е посочена точно
определена лихва, а не лихвен процент. Лихвата тече от датата на
издаване на менителницата, освен ако издателят не е посочил друга
дата.
• Лице, подписало менителница без представителна власт, се
задължава лично по нея и ако я плати има същите права, каквито би
имал представлявания.

Видове
Има различни видове менителници:
• бланкови - менителници с непопълнени реквизити, отпечатани под
формата на бланки, при които следва да се допълнят само
задължителните реквизити. Те могат да се попълят механично или на
ръка, но не могат да бъдат издавани на приносител, т.е. ако се
използва бланка на менителница, местата за попълване на
изискуемите реквизити трябва да бъдат попълнени при изготвянето
на менителницата, но не и по-рано.
• бронзова (фиктивна) - издадена срещу несъществуващо задължение;
• чиста - не се придружава от документи;
• документарна - придружава се от други документи по търговска
сделка;
• домицилирана - местоплащането е различно от местожителството на
платеца;
• квитирана - с бележка от приносителя, че е платена;
• поименна - съдържа в себе си клаузата "не на заповед" или "на
заповед". Носителят на ѝ може да определи поименно следващият
приобретател.
• на собствена заповед - бенефициент е издател на заповедта, с нея
издателят нарежда да се плати на него, а не на трето лице;
• преюдицирана - менителница, по която не е направен протест.
Липсата на протест води до невъзможност да се упражнят
регресните искове по нея. Издателят и акцептантът продължават да
бъдат задължени към приносителя по обикновения ред само за
неоснователното си обогатяване, но не могат поискат издаване на
изпълнителен лист и да предявят обратни искове.
• прескрибирана - просрочена менителница, покрита с давност. Тя
може да служи като писмено доказателство за установяване
задължението на издателя и акцептанта към приносителя, в случай,
че са се обогатили за негова вреда.
 • обратна, дефектна, панаирна, постдатирана, търговска, финансова,
банкова, гаранционна и други.

Лица, обвързани с менителницата

Лица, обвързани с менителницата са:
• издател (трасант, наредител) - лицето, даващо нареждането за
плащане;
• платец (трасат, акцептант, изпълнител) - лицето поемащо
задължението за плащане;
• поемател (бенефициер, ремитент) - лицето, на което следва да се
плати
Страни по менителницата са издателят, бенефициерът, платецът, а ако има такива - и
джирантите (индосанти) и поръчителите (авалисти).
Задължителни реквизити
За да бъде един документ менителница е достатъчно да бъдат изпълнени законовите
изисквания за законоустановена форма и задължителни реквизити. Липсата на някой от
реквизитите води до нищожност на волеизявлението. Задължителните реквизити на
менителницата съгласно чл.455 ТЗ са:
• наименование - изразът „менителница“ задължително трябва да е
включен в текста на документа, независимо дали фигурира в
заглавието му;
• безусловно нареждане да се плати определена сума - задължението
по менителница може да бъде само в пари. Не може да се търси
плащане по акции, облигации или други начини на плащане,
различни от паричния. Сумата в менителницата може да е уговорена
във валута, като в този случай се прилагат разпоредбите на чл. 494;
• името на лицето, което трябва да плати - издателят отговаря за
приемането и за плащането на менителницата. Той може да се
освободи само от отговорността по приемането, но не и от
отговорността за плащането. Ако платецът е физическо лице, следва
да се запишат пълните му имена по лична карта. Ако платецът е
юридическо лице, се посочва името по съдебна регистрация или
договора за учредяване;
• падеж - ако не е посочен, менителницата се счита платима на
предявяване;
• място на плащане - всяко едно посочено в менителницата място може
да бъде място на плащане. Ако мястото на плащане е различно от
местожителството на платеца се говори за домицилирана
(domicilium) менителница. При непосочено място на плащане
менителницата е платима в мястото, посочено до името на платеца
(местожителството му);
• името на лицето, на което или на заповед на което трябва да се
плати;
• дата и място на издаване - непосочването на дата на издаване води
до нищожност на менителницата. При изготвяне на менителницата
датата и мястото на издаване се записват в горната лява страна на
документа. Ако не е посочено място на издаване се смята, че е
издадена в мястото, посочено до името на издателя;
 • подпис на издателя - без подпис менителницата няма правна сила. С
подписа си издателят се задължава да плати определената сума на
приемателя.
Допускат се и други записвания по менителницата, освен изрично изискуемите от
закона.
Приемане на менителница(Акцептиране)
Плащането по менителницата се извършва, след като документът бъде предявен за
плащане. Тя е документ на предявяване, при който паричното задължение е носимо,
тъй като инициативата за плащане трябва да изхожда от длъжника. С приемането
платецът се задължава да плати менителницата на падежа. При неплащане
приносителят, даже ако той е издател, има право на иск срещу платеца съобразно чл.
505 и 506 ТЗ. Ако платецът, който е приел менителницата, е зачертал приемането преди
връщането ѝ, приемането се смята за отменено.
Приемането се написва върху менителницата с думата "приета" или с друга
равнозначна дума и се подписва от платеца. При предявяването платецът може да
поиска менителницата да му се предяви повторно на следващия ден. Заинтересуваните
лица нямат право да възразяват, че това искане не е удовлетворено, освен ако то е
отбелязано в протеста. Приносителят не е длъжен да предаде на платеца
менителницата, предявена за приемане. Ако първото предявяване е станало в
последния ден на срока, протестът може да се извърши на следващия ден.
Приемането не може да бъде извършено под условие. Платецът може да ограничи
приемането за част от сумата. Приносителят не може да откаже частичното плащане на
менителницата. В този случай платецът може да иска плащането да бъде отбелязано
върху менителницата и да му се издаде разписка. Когато платецът плати цялата сума,
той може да иска от приносителя да отбележи върху менителницата, че е платена, след
което да му я придаде.
Предявяване за приемане
Предявяването за приемане на менителница трябва да се извърши по местожителството
на платеца, преди педежът или срокът, посочени от издателя да е изтекъл. Ако срокът е
намален от някой от последващите джиранти, се спазва посоченият от тях, а не от
издателя срок. Всеки джирант може да предпише менителницата да се предяви за
приемане, както и да определи срока за приемането. Това право на джирантите е
приложимо само ако издателят не е забранил предявяването за приемане.
Менителницата се представя на платеца за акцепт, което става с негов подпис върху
лицевата страна на менителницата. С това си действие той поема менителничните
задължения.
Нареждане за предявяване - Издаделят може да предпише в менителницата тя да се
предяви за приемане и да определи срок за това. Ако издателят е определил срок за
предявяване, менителницата не може да се предяви преди този срок. Той може също да
предпише, менителницата да не се предявява за приемане преди определен от него
срок.
Забрана за предявяване - Издателят може да забрани в менителницата предявяването
ѝ за приемане. Това негово право е неприложимо, ако менителницата е платима на
трето лице или в място, различно от местожителството на платеца, или е платима в
определен срок след предявяването.
Срок за предявяване
Менителница на предявяване трябва да се предяви за плащане в срок до една година
от издаването ѝ, . Тя е платима след предявяването ѝ.
Менителница на определен срок след предявяване трябва да се предяви за приемане
до една година от издаването ѝ. Издателят може да съкрати или удължи този срок. Тези
срокове могат да бъдат съкратени от джирантите.
Падеж
Падежът е денят, в който трябва да се плати менителничен ефект. Непредявяването в
срок води до загуба на правото на издаване на изпълнителен лист и регресерен иск (с
изкл. на платеца).
Падежът на менителницата се определя според вида ѝ:
• платима на предявяване - който и да е ден преди изтичане на срока
за предявяване;
• платима на определен ден - трябва да се предяви на датата за
плащане;
• платима на определен срок след издаване и
• платима на определен срок след предявяване - трябва да се предявят
за плащане в деня на падежа или следващите два работни дни.
Плащане преди падежа може да се извърши и преди датата на падежа, като в този
случай приносителят може да откаже плащането. Ако платецът откаже приемането
задължен става издателя.
Законодателят е предвидил няколко случая, в които менителницата може да се предяви
за плащане и преди датата на падежа. В този случай се прилага правилото на чл. 71 ЗЗД
- "Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди
срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен,..."
Ако менителничният ефект не се предяви за плащане в деня на падежа или следващите
два работни дни, преносителят ѝ няма право да получи изпълнителен лист за вземането
си. Непредявяването в срок води до лишаване от правото на регресерен иск срещу
задължените лица по веригата, без това да засяга правата по отношение на издателя му
в качеството на пряк длъжник.
Плащане
Плащането по менителницата може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез
менителнично поръчителство - авал. Сумата - номинал по менителница се вписва без
уговорки за лихви с изключение на менителницата на предявяване или с падеж на
определен срок след предявяване. При плащането на сумата по менителницата от
платеца се прави квитиране. Ако менителницата не бъде предявена за плащане в
определения срок, длъжникът може да вложи сумата в банка на риск и на разноски на
приносителя. Държателят на менителницата може и да я сконтира.
Протест
Неприемането или неплащането на на менителницата дава право на кредитора на
писмен протест. Протестът се издава задължително от нотариус. Молбата за неплащане
по менителницата се предявява на нотариуса по местоплащането, а в случай на молба
за неприемане - пред нотариуса по местожителството на акцептанта. Нотариусът е
длъжен да впише в регистъра съдържанието на направения протест и да издава преписи
на заинтересуваните лица. Извършването на протеста се отбелязва върху документа.
Оригиналът на протеста се предава на приносителя. Срокът за извършването на
протеста зависи от начина на плащане (чл.497 и 498 ТЗ). Пропускането за срока на
протеста води до загуба на правото на регрес.
• Протестът поради неприемане трябва да бъде направен в
сроковете, определени за предявяването за приемане. При повторно
предявяване, в случай че първото предявяване е станало в последния
ден на срока, протестът може да се извърши на следващия ден.
Протестът поради неприемане освобождава приносителя от
предявяване на менителницата за плащане, а също и от протест
поради неплащане.
• Протестът поради неплащане на менителницата, платима на
определен ден или на определен срок след издаването или след
предявяването, трябва да се направи в един от двата работни дни
след деня за плащането. Ако менителницата е платима при
предявяване, протестът трябва да се направи в сроковете,
определени за предявяването за приемане.
Уведомяване за неприемане или неплащане - Приносителят трябва да съобщи на
своя непосредствен джирант и на издателя за неприемането или за неплащането в
течение на четири работни дни след деня на протеста, а в случай на уговорка "без
разноски" - след деня на предявяването. Всеки джирант е длъжен в течение на два
работни дни след деня на получаване на уведомлението да съобщи на своя
непосредствен джирант за него, като посочи имената и адресите на тези, които са
направили предходните уведомления, докато се стигне до издателя.
Сроковете текат от деня на получаване на предходното уведомление. Когато е
направено уведомление на лице, подписало менителницата, то трябва да се направи в
същия срок и на поръчителя му. Когато някой джирант не е посочил адреса си или го е
посочил нечетливо, уведомлението трябва да се направи на джиранта, който го
предхожда.
Уведомлението може да се направи и чрез връщане на менителницата. Задълженият да
направи уведомлението трябва да докаже, че го е направил в определения срок. Който
не направи в срок уведомлението по отговаря за вредите до размера на сумата по
менителницата.
Освобождаване от протест - Издателят, както и всеки джирант или поръчител чрез
уговорка "без разноски", "без протест" или друг равнозначен израз, подписан върху
менителницата, може да освободи приносителя от извършването на протест поради
неприемане или поради неплащане, за да предяви обратните си искове. Уговорката не
освобождава приносителя от задължението да предяви менителницата своевременно и
да направи съответните уведомления. Доказването, че тези срокове не са спазени, е в
тежест на този, който се позовава на това обстоятелство. Уговорката, написана от
издателя, има действие спрямо всички лица, подписали менителницата. Написаната от
джирант или поръчител уговорка има действие само за него.
Когато въпреки уговорката, написана от издателя, приносителят извърши протест,
разноските са в негова тежест, а когато уговорката е написана от джирант или
поръчител, за разноските отговарят всички подписали лица.
Несъдебно изпълнително основание
Менителничните ефекти са несъдебно изпълнително основание. Съгласно чл. 237, б."е"
ГПК(отменен) те бяха достатъчно основание за издаване на изпълнителен лист, като по
този начин се прескачаше исковото производство.
Производството по издаването на изпълнителен лист започва по писмена молба на
кредитора до районния съд по местоиздаване на менителницата. Съдът разглежда
молбата в 7-дневен срок, извършвайки формална проверка на менителницата.
Формалната проверка касае проверка на редовността на документа и легитимиране на
лицата като издател, акцептирал платец, авалист или предшестващ джирант. Този вид
проверка се налага поради абстрактността на сделката. Естествено, проверката включва
и спазване сроковете на процесуалното действие протест.
Кредитор, в чиято менителница в вписано "без разноски", "без протест" или друг
равнозначен израз се освобождава от необходимостта да извърши протест. Така
кредиторът е задължен само да извърши необходимите действия по предявяване за
приемана на менителницата и да направи съответните уведомления (н-р нотариална
покана).
Обратен иск
Когато менителницата не е платена на падежа, приносителят може да предяви обратни
искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица. Обратните искове могат
да се предявят и преди падежа, ако са на лице някой от следните условия:
• платецът откаже да приеме менителницата изцяло или частично;
• срещу платеца, независимо дали е приел менителницата, е открито
производство за несъстоятелност;
• платецът е прекратил плащанията си или принудителното
изпълнение върху имуществото му е останало без резултат;
• срещу издателя на менителницата, приемането на която е отказано,
е открито производство за несъстоятелност.

Давност
Давностните срокове при исковете по менителницата срещу платеца са с тригодишна
давност от падежа, след което те се погасяват. Исковете на приносителя срещу
джирантите и срещу издателя се погасяват с едногодишна давност от деня на
своевременно извършения протест или от падежа, ако менителницата съдържа уговорка
"без разноски". Исковете на джирантите помежду им и срещу издателя се погасяват с
шестмесечна давност от деня, в който джирантът е платил менителницата, или от деня,
в който срещу него е предявен иск. Давностните срокове могат да се прекъсват, но не
могат да се удължават.
Неоснователно обогатяване
Исковете за неоснователно обогатяване са приложими, когато приносителят на
менителничните ефекти изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на
необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя
или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Искът се погасява с
тригодишна давност, като тя започва да тече от деня на изгубване на исковете по
менителничните ефекти.
 Джирото е надпис за прехвърляне на ценни книжа (менителница, запис на
заповед, чек и други).Джирото принадлежи към т. нар. адстрактни сделки-не е
необходимо основание (кауза) за неговата действителност. Посредством джиро
законният носител на правата ги прехвърля на друго лице. Джиросването се
извършва чрез подпис на притежателя върху гърба на ценната книга или на
прикрепен лист,който се нарича алонж и поставяне на думата "джиросвам" на
гърба на документа. Страни по джирото са:
• прехвърлителят - джирант и
• приобретателят - джиратар.

Джирото има три функции :

• прехвърлителна (транспортна) функция-чрез него правата по една ценна книга
се прехвърлят върху друго лице
• гаранционна функция - чрез джирото се създава определена сигурност-
джирантът отговаря солидарно с длъжника
• легитимационна (удостоверителна) функция-свежда се до това, че удовлетворен
по вземането ще бъде именно притежателят на документа, а не някой друг. За да
може някой да получи правата по ценната книга, той трябва да докаже
непрекъснатата поредност на джирата
Джирото може да бъде пълно (когато джирантът сочи поименно лицето, в полза на
което прехвърля вземането) или бланково (когато джирантът само овластява онзи, на
когото прехвърля ценната книга, сам да попълни джирото било със своето име, с което
джирото се превръща в пълно, било с името на друго лице)
Особени видове джиро са:
-следпротестно джиро-джиро след протест поради неплащане или след изтичане на
срока за такъв протест
-заложно джиро-чрез него се залага менителница . Заложното джиро трябва да съдържа
уговорка “за гарантиране”, “за залог”, “за обезпечение” или друг равнозначен израз.
Последиците, които заложното джиро поражда е, че с него се осъществява правото на
залог върху вземането, което менителницата материализира. Заложното джиро няма
гаранционно действие.
-джиро за събиране или още пълномощно джиро-то съдържа уговорка "за събиране",
"за инкасо", "по пълномощие" или друг израз, който означава упълномощаване . Това
джиро всъщност е упълномощителна сделка, която поражда само представителна власт
и нищо друго. Пълномощният джиратар е пълномощник на джиранта
Може да се срещне и под другото си наименование -индосамент
Deistviq s menitelnica

Издаване на менителницата. Сделка, при която менителницата се

прехвърля от издателя на поемателя (първият кредитор по
менителницата). Тази сделка изисква освен създаване на
менителничния документ, предаването му и добросъвестност на
поемателя. Издаването може да е оригинерен начин за придобиване
на права. Една менителница може да бъде издадена в няколко
еднакви екземпляра (дубликати). Всички те удостоверяват едно
вземане и за това плащането по един от тях освобождава всички
задължени лица. Дубликатите трябва да бъдат номерирани, първа,
втора и т.н. менителници в противен случай всеки екземпляр се смята
за отделна менителница.
skontirane
Сконтирането е производно на сконтото (отстъпка, отбив от цената на стоката,
платена при получаването вместо след уговорения срок). Длъжникът може да сконтира
менителницата - т.е. да продаде полицата на банка (номинала на менителницата,
намален с т.нар. сконто). След сконтирането менителницата излиза от търговския
оборот и вече може да се прехвърля само между банки. Банката - държател може да
прехвърли менителницата в полза на централната банка (реесконтиране).
Akreditiv
Aкредитивът е форма на плащане, при което една банка неотменяемо се ангажира да
плати определена сума на лице, наречено бенефициент, срещу представяне на
документи, съответстващи на акредитивните условия и срокове.
Банката предлага на своите клиенти висококвалифицирана консултация в областта на
документарните раплащания, в т.ч. и по отношение на акредитивите – предпоставка за
минимизиране на рисковете както за продавача (износителя), така и за купувача
(вносителя).
Банката работи с всички видове акредитиви:
потвърдени
прехвърляеми
револвиращи
стенд-бай и т.н.
Акредитивът е особено подходяща форма на плащане, когато контрагентите по
външнотърговския договор не се познават добре и изпитват взаимно недоверие
помежду си. Международните унифицирани правила за акредитивите са познати и
признати в целия свят и са конструирани по начин, еднакво защитаващ интересите на
вносителя и износителя.
Банката предлага изгодна услуга за българските износители - бенефициенти по
акредитиви, платими чрез отложено плащане, примерно 3, 6 или 9 месеца след
определена дата (обикновено датата на транспортния документ). В такива случаи ТБД
АД негоцира (сконтира) вземането по акредитива и българският износител ще получи
своите пари в рамките на 2-3 дни от датата на представяне на документите по износа в
банката издател. Сделката се оформя като кредитна. За повече информация по темата
не се колебайте да се свържете с най-близкия клон на банката.
Акредитивът има следните два основни недостатъка:
1.Паричните средства се заделят предварително в акредитивна сметка,
което ги прави неизползваеми за определен период, както от продавача,
така и от купувача.
2. Купувачът няма възможност да контролира пряко качеството на
доставката, а косвено, чрез условията, които той е записал при
откриването на акредитива, с привеждането на паричните средства в
банката на доставчика.
Чекът представлява писмено нареждане на платеца до обслужващата го
банка, да предостави на посочения бенефициент определена сума.
Чековете се издават само от банки, в които платецът разполага със
свободни парични средства или има сключен договор за кредит.
Акредитивът е правен термин с много вариации и значения. Самият той има
няколко синонима. Най-често в практиката акредитивът се квалифицира
като "документарен акредитив". Понякога се използват като синоними и
термините "стоков акредитив", "търговски акредитив" или "търговски
документарен акредитив". Легалният термин в съответствие с правната
регламентация в Търговския закон (чл.435-441) следва да бъде само
"акредитив", а останалите гореизброени понятия са продукт на бизнеса и
практиката, без да имат стабилна легална опора като термини в
българската правна система.

В търговскоправната теория доминират две основни разбирания за смисъла

на термина:

На първо място, в най-широкия възможен смисъл под акредитив следва да

се разбира форма на плащане. Това в практиката е най-сигурната, но и най-
скъпата форма на плащане в света. Именно като форма на плащане
акредитивът представлява по своята правна същност система от сложни
правоотношения, които възникват и се развиват в резултат поне на три
сделки между три страни. Това са наредителят (акредитант), банката -
издател на акредитива, и бенефициерът (получател на плащането).
Възможно е в тази схема на правоотношения да се включи и интервенира и
още една страна - т.нар. междинна банка или банка платец, която
всъщност е банката, обслужваща бенефициера. Понякога правната
конструкция на тези отношения се усложнява още повече с фигурата на
рамбурсиращата банка, която е своеобразен посредник между другите две
банки. Така ясно се оформят и конкретните подсистеми в рамките на
общата акредитивна система.

На второ място, в по-тесен смисъл под акредитив се разбира само една от

сделките в акредитивната схема - това е сделката, с която банката издател
се задължава да плати на бенефициера определена парична сума при
определени условия, свързани основно с предаването на определени
документи.

Структуриране на отношенията между участниците

Хронологически първо в акредитивната схема се поражда т.нар. валутно

отношение, което произтича от каузална сделка между наредителя и
бенефициера. Терминът "валутно отношение" е правен термин и следва да
се разбира като правоотношението, по повод на което впоследствие се
издава акредитивът. В този смисъл акредитивът само обслужва и улеснява
развитието на т.нар. валутно правоотношение. По силата на това валутно
правоотношение наредителят дължи определена парична сума на
бенефициера. На практика възможните източници и юридически факти, от
които произтича това отношение, биха могли да са различни договори -
покупко-продажба, лизинг, договор за превоз, комисионен договор,
спедиционен договор, договор за изработка и др. Най-често обаче
договорът, който поражда валутното отношение, е покупко-продажбата
(обикновено с международен елемент). В тази схема наредителят е купувач
по договора за покупко-продажба и трябва да изпълни основното си
задължение, свързано с плащането на цената, определена в договора. Така
като клауза в договора за покупко-продажба обикновено е инкорпорирана
уговорката плащането да стане чрез откриване на акредитив. Именно в
изпълнение на тази клауза от договора за покупко-продажба купувачът
наредител прави предложение до обслужващата го банка за сключване на
договор за откриване на акредитив.

Най-често наредителят е търговец. Издател на акредитива е винаги банка.

Договорът за откриване на акредитив се сключва между банката и
наредителя, в случай че банката приеме предложението на наредителя.
Именно сключването на този договор е вторият етап в развитието на
акредитивната схема. В търговскоправната теория се счита, че договорът
за откриване на акредитив е специфична и особена разновидност на
договора за поръчка и в тази връзка Търговският закон посочва ясно, че за
отношенията между наредителя и банката, открила акредитива, се
прилагат разпоредбите на договора за поръчка, който от своя страна е
уреден в Закона за задълженията и договорите. Би могло да се защити
становището, че договорът за акредитив е генетически свързан с договора
за поръчка, който е негова своеобразна правна основа за развитие.
Обикновено банката, която издава акредитива, е всъщност банката,
обслужваща купувача наредител. Именно поради това осигуряването на
необходимата сума става в повечето случаи чрез разплащателната сметка
на купувача наредител, открита в същата тази обслужваща го банка. Ако
паричните средства по разплащателната сметка са недостатъчни, то
тогава наредителят трябва да ги осигури по някакъв друг начин - например
чрез договор за банков кредит, сключен с банката издател.

Едни от най-важните клаузи на договора за откриване на акредитив са

тези, свързани с условията, при които се открива акредитивът, защото
банката ще извърши плащане в полза на бенефициера само ако тези
условия са точно спазени.

Третият етап в хронологията на възникване на правоотношенията е този,

свързан със самото издаване на акредитива, което банката прави в
изпълнение на договора за откриване на акредитив. Тук вече се стига до
акредитива в тесен смисъл на понятието. В търговскоправната теория се
счита, че от гледна точка на правната си характеристика акредитивът е
едностранна, формална и абстрактна банкова сделка.

Той е едностранна сделка, защото съдържа в себе си само едно-единствено

волеизявление, по силата на което банката издател се задължава да плати
определена парична сума на бенефициера, но само ако той предаде на
банката в срока по акредитива описаните в него документи и изпълни
всички други условия по акредитива.
Акредитивът е формална сделка, защото писмената форма е условие за
неговата действителност. В противен случай акредитивът би бил нищожен,
което значи несъществуващ в правния мир. Акредитивът е формална
сделка и поради факта, че той влиза в сила, след като бенефициерът бъде
уведомен. В тази връзка банката, която има задължението да уведоми
бенефициера за издаването на акредитива, се нарича авизираща
(уведомяваща) банка. По принцип това е банката на бенефициера -
междинна банка (банка платец).

Обикновено междинната банка изпълнява и функциите на потвърждаваща

банка. Това означава, че тази банка поема самостоятелно задължението
самата тя да плати сумата по акредитива, ако са точно спазени условията
по него. Именно в тази връзка релевантните разпоредби на Търговския
закон казват, че банката може да възложи на друга банка получаването на
документите, тяхната проверка, изпълнението на другите условия по
акредитива и плащането на сумата. Възможна е обаче и хипотезата, при
която няма съвпадение между авизираща и потвърждаваща банка.
Авизираща банка може да бъде и банката издател. В този случай
междинната банка изпълнява само функциите на потвърждаваща банка.
Възможно е също така в схемата на акредитивните операции да участва и
още една банка, наречена рамбурсираща банка. Включването на такава
банка обикновено се налага, когато банката издател и междинната банка
нямат открити сметки помежду си или имат такива сметки, но те не са във
валутата по акредитива, или е налице друга причина да се потърси
посредничеството на трета банка. В този случай превеждането на
паричната сума по акредитива от банката издател по посока на
междинната банка става именно чрез рамбурсираща банка.

Третата основна правна характеристика на акредитива в тесен смисъл е, че

той е абстрактна сделка. Това означава, че акредитивът не зависи от
правоотношението, поради което се издава, т.е. акредитивът е независим
от търговския договор (например покупко-продажбата) между наредителя
и бенефициера. Това означава, че банката извършва само проверка на
документите от външна страна. Следователно по принцип банката не се
интересува дали валутното правоотношение, произтичащо от търговския
договор, е валидно и дали бенефициерът изпълнява задълженията си по
същото това правоотношение. Когато всичките условия по акредитива са
точно спазени според представените пред банката документи, то тогава
банката е длъжна да плати сумата по акредитива. Банката ще извърши
нарушение на своето задължение по акредитива, ако не плати, въпреки че
от представените пред нея документи е ясно, че условията по акредитива
са точно спазени.
Най-често в практиката документите, които следва да се представят пред
банката, са транспортни документи - коносаменти, товарителници,
товарителни записи. Всички те имат за цел да удостоверят, че продавачът
бенефициер е изпълнил задължението си да предаде стоката на превозвач
или спедитор. Банката проверява тези документи само от външна страна и
не може да черпи аргументи от договора за покупко-продажба.
В търговскоправната теория доминира становището, че концепцията за
абстрактния характер на акредитива обаче не е проведена докрай. В
случай на нищожност, унищожаване, разваляне, прекратяване или
неизпълнение на каузалната сделка (търговския договор между
наредителя и бенефициера, по който наредителят дължи парична
престация) банката издател може да откаже изпълнение. Това не означава,
че банката е длъжна да откаже изпълнение. Неплащането от страна на
банката е само една възможност, но дали тя ще бъде реализирана зависи
само от преценката на банката. Тази възможност се основава на принципа
за добросъвестност, принципа за забрана на неоснователното обогатяване
и принципа за забрана на злоупотребата с права. Защото водещо и
определящо е именно валутното правоотношение по каузалната сделка, а
акредитивът само го обслужва и гарантира плащането на паричната сума
от страна на наредителя.

Когато банката отказва плащане по акредитива, тя трябва да докаже, че

валутното отношение между наредителя и бенефициента е нищожно или
унищожено, или развалено, или прекратено, или че задълженията по него
не се изпълняват. Следователно банката трябва да разполага с
доказателства за това.