Периодичната таблица на елементите

В продължение на столетия към списъка на химичните елементи се прибавят нови. За огромно

постижение в химията се смята организирането и подреждането на този списък от елементи от
руския учен Дмитрий Менделеев. Това спомага да се разбере вътрешната структура на атома.
Менделеев не само успява да подреди елементите, но и да предскаже свойствата на тези,
които тогава все още не са били открити и местата им в периодичната таблица са били празни –
германий, галий и скандий. Той прави това през 1870 година, като галият е открит през 1875 и
проявява почти всички свойства, предречени от Менделеев.

След откритията на Ърнест Ръдърфорд и Нилс Бор, отнасящи се до структурата на атома, и

особено след откритието на радиоактивността се налага учените драстично да променят някои
свои представи за света и природата.

Основни раздели

Химична лаборатория

Лаборатория, Институт по биохимия, Университета в Кьолн

Химията обикновено се разделя на няколко основни подобласти, както и на няколко основни

интердисциплинарни и по-специализирани области:[25]

Аналитична химия – анализ на проби от вещества, с цел да се определи техният химичен състав
и структура. Част аналитичната химия е създаване на стандартизирани експериментални
методи, които намират приложение във всички останали експериментални области на
химията.

Биохимия – изследване на химичните съединения, химичните реакции и химичните

взаимодействия, които протичат в живите организми. Биохимията е тясно свързана с
органичната химия, както и с молекулярната биология, генетиката, медицинската химия.

Неорганична химия – изследване на свойствата и реакциите на неорганичните вещества.

Разграничението между органична и неорганична химия не е твърдо и двете области понякога
се застъпват, например при металоорганичната химия.

Органична химия – изследване на органичните вещества. По дефиниция органичните вещества

са тези, които имат за основа въглероден скелет.

Теоретична химия – изследване на химията чрез фундаментални теоретични системи,

обикновено базирани на математиката и физиката.
Физикохимия – изучаване на фундаменталните физични свойства, в частност на
трансформациите на енергията и динамиката, при химичните системи и процеси. Важни
подразделения на физикохимията са химическата термодинамика, химическата кинематика,
електрохимията, статистическата механика и спектроскопията. Физикохимията е тясно
свързана с молекулярната физика, квантовата химия и теоретичната химия.

Ядрена химия – изследване на взаимодействията на съставните елементи на атома и на

трансмутацията.

Някои други по-тесни области на химията са агрохимията, астрохимията, атмосферната химия,

геохимията, колоидната химия, кристалохимията, магнетохимията, математическата химия,
неврохимията, петрохимията, радиационната химия, стереохимията, супрамолекулярната
химия, термохимията, фотохимията, химичното инженерство, ятрохимията.