До 18 век законите на шериата се практикуват в мюсюлманския свят в кодифицирана форма.

От средата на 1940-те години, в една страна след друга, са направени усилия да се въведат
законите на шериата в съответствие със съвременните условия и концепции. [11][12] В
съвременността правните системи на много мюсюлмански страни разчитат както на
традициите в гражданското и общото право, така и на ислямските закони и обичаи.
Конституциите на някои мюсюлмански държави, като Египет и Афганистан, признават исляма
като религия на страната, което задължава законодателя да се придържа към шариата.
[13]
 Саудитска Арабия признава Корана като нейна конституция, и се управлява въз основа на
ислямското право.[14] Иран повторно въвежда ислямското право в правната си система след
1979 г.[15] През последните няколко десетилетия една от основните характеристики
на Ислямското възраждане е призивът за възстановяване на шариата, който поражда огромно
количество литература и засяга световната политика.[16]

Правна теория[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия:  Теория на правото

История на правото[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия:  История на правото

Месопотамският бог на слънцето Шамаш, почитан като бог на справедливостта, дава на

цар Хамурапи кодекс със закони.

Историята на правото е тясно свързано с развитието

на цивилизацията. Древногипетското право, датиращо от третото хилядолетие пр.н.е., съдържа
граждански кодекс, който вероятно е разделен на дванадесет книги. То се основава на
концепцията за Маат, характеризираща традицията, риторичната реч, социалната
равнопоставеност и безпристрастността.[17][18] Към 2200 г. пр.н.е., шумерският владетел Ур-
Наму формулира първия законник, която се състои от казуистични твърдения („ако... то ...“).
Около 1760 г. пр.н.е., цар Хамурапи доразвива вавилонското право, систематизира го и го
записва на камък. Хамурапи поставя няколко копия на законите си из цялото Вавилонско
царство като стели, за да бъде видяно от всички това, което остава известно като „Законника на
Хамурапи“. Най-запазената стела е открита през 19 век от британски асиролози и е
напълно транслитерирана и преведена на различни езици, включително английски, немски и
френски език.[19]

Старият Завет датира от около 1280 г. пр.н.е. и е под формата на морални императиви и

препоръки за по-добро общество. Малкият древногръцки град-държава – Атина от около 8 век
пр.н.е., е първото общество, което се основава на широкото включване на гражданите си в
управлението (с изключение на жените и робската класа). Древногръцка Атина обаче няма
наука за правото или дума за „закон“,[20] и разчита вместо това на разграничението между
следните три: божествения закон (темис), човешките закони (номос) и обичаите (дикѐ).
[21]
 Старогръцкото право въвежда някои основни конституционни нововъведения в развитието
на атинската демокрация.[22]