PDF Translator 1651943122349

Интернет издание – http://imranhosein.
org
ХАЛИФАТЪТ ХЕДЖАЗ И
САУДИТСКА-УАХАБИТСКА НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА
Имран Н. Хосеин
МЕДЖИД ДАРУЛ КОРАН, ЛОГ АСТРОЙН, НЮ ЙОРК
1 Мемориална серия на Ансари
Интернет издание – http://imranhosein.org
Авторските права запазени от автора

Публикувано за първи път през 1996 г. от
Масджид Дарул Коран,
1514 East Third Avenue,
Бейшор, Ню Йорк 11760
САЩ
Имейл: inhosein@hotmail.com

Уебсайт: http://imranhosein.org

2
Посветен на моя скъп брат
Абид Сидики
от Мюсюлманския център на Ню Йорк

СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор

Въведение

Глава 1 Британската дипломация и атаката срещу халифата

Глава 2 Разпадането на Османския халифат и възхода на саудитско-уахабитската национална дъ

Първата световна война и премахването на Османската империя
халифат
Турските националисти и халифатът
Отговорът на университета Ал-Азхар на премахването на

османския халифат
Глава 3 Конференцията на Халифата, Кайро. май 1926г.

Глава 4 Саудитско-уахабитската алтернатива на халифата – Световният мюсюлмански конгрес,

Глава 5 Старият свят на исляма прави опити за възраждане: Общият ислямски конгрес. Йерусал

Заключение

Бележки
4
ПРЕДГОВОР
Това е трета публикация от поредицата Ansari Memorial, публикувана в чест на

моят учител и шейх на благословена памет, Маулана д-р Мухамад Фадлур
Рахман Ансари (1914 - 1974). Предишните две публикации бяха озаглавени: „The
Религията на Авраам и държавата Израел – поглед от Корана“ и „В
Значението на забраната на риба в исляма.
Голяма част от изследователската работа за тази книга е извършена през годините 1975-1979 г
Библиотеката на Обединените нации в Двореца на нациите, Женева, докато бях а
Докторант по международни отношения в Дипломния институт на
Международни изследвания, Женева.
Към момента на писане изпитваме бързо влошаваща се ситуация в

днешният мюсюлмански свят с кървави конфликти, причиняващи невъобразими страдания
невинни мюсюлмани в Босна, Кашмир, Алжир, Палестина, Чечения и др.
Вчера в Босна бяха изнасилени петдесет хиляди мюсюлманки, а днес
историите на ужасите са за син, който е бил принуден да отхапе баща си мюсюлманин
тестисите в Босна и невинният сляп мюсюлманин шейх Омар Абдул Рахман,
който беше осъден на доживотен затвор в САЩ (защото се представяше твърде страхотно
заплаха за прозападния светски режим, който управлява Египет) и който е сексуален
унижаван от затворническата охрана винаги, когато има посетител в затвора.
Сега съм убеден, че най-после е дошло времето тази работа да достигне до
Мюсюлманска общественост, която сега може да е достатъчно разтърсена, за да търси сериозно
причини за нашата импотентност. В резултат на това те могат да приемат сериозно тази работа
и да отхвърли очакваните протести от страна на учените от истеблишмента, и
правителства, които те подкрепят, в целия мюсюлмански свят!
Моля се Аллах да приеме и благослови това скромно усилие в каузата на Истината.

Нека така въздейства върху мюсюлманите, че очите им да се отворят за факта, че
Саудитско-уахабитският режим, който сега контролира Харамейн и Хиджаз, изигра
активна роля в унищожаването на ислямския халифат и оттогава
представляваше пречка за възстановяването на властта на уммата. Амин!
INH
Масджид Дар ал-Коран,
Ноември 1996 г. Джумади ал-Тани 1417г
6

ХАЛИФАТЪТ ХЕДЖАЗ И САУДИТ-
НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА УАХАБИ
ВЪВЕДЕНИЕ
Една от съществените характеристики на религията ислям е нейната настойчивост

че когато хората признаят Всевишния Аллах като „суверен“ (ал-Малик)
тогава те трябва да гарантират, че държавата и всички нейни институции се подчиняв
Върховната власт на Аллах и върховен закон. Ако държавата, а не Аллах,
е признат за суверен и това е същността на секуларизма, исляма
обявява това за ширк (богохулство) и това е най-големият възможен грях.
По целия свят днес модерната светска държава е универсално призната

като суверен. Неговата власт е призната за върховна, както и нейният закон.
И така, по целия свят днес човечеството е прегърнато от една универсална
политически ширк (богохулство). Това всъщност е един от основните признаци, че ние
сега живеем в епохата на Даджал, фалшивия Месия или Антихрист, който
измами човечеството да се покланя на друг, освен Всевишния Аллах. Той,
Даджал е мозъкът зад днешния световен ред, за който
Хадисът гласи, че 999 от всеки 1000 ще влязат в ада. Но
дори мюсюлманите изглежда не са наясно с това.
Тъй като мюсюлманите признаха Аллах като суверен, те никога не го признаха

Конституция, парламент, Върховен съд, правителство и т.н., като суверен.
Суверенитетът на Аллах предполага върховенството на религията ислям

и по-специално свещения закон или шериата. Институцията на
Халифатът символизира това върховенство на исляма над държавата и така
Публичен живот. Халифът, който иначе беше известен като Амир или Имам,
беше ръководител на Джамаата или общността на мюсюлманите. Те се заклеха
вярност към него чрез институцията baiy'ah. Територията, в която
че се намира Джамаа, е обозначено Дар ал-Ислам. Беше толкова
определен, защото амирите имаха свободата и властта да налагат
Свещеният закон на Аллах в тази територия.
Евро-християнската цивилизация също е основана на признаването на божественото

суверенитет. В тази цивилизация обаче беше Църквата
признат за представител на Бога на земята и държавата беше така
подчинени на Църквата.
Но Европа преживя конфликт между религията и държавата

доведе до поражението на Църквата. Последствието беше, че Европа
преживя такава революционна трансформация на самите основи
на цивилизацията, че държавата и политиката са секуларизирани. Финалът
глава от конфликта, която подпечата съдбата на религията в Европа, и
създаде по същество безбожна цивилизация, беше американската,
Френската и Болшевишката революции. Сферата на религията беше сведена до
индивидуално и групово поклонение, а папата и еврохристиянството са били
изключени като участници в поведението на държавата. Бог вече не беше признат
да бъдеш суверен (ал-Акбар). Вместо това хората бяха суверенни,
и те предоставиха този суверенитет на новия светски модел на държава. В
Държавата сега беше Ал-Акбар. За Европа това беше секуларизъм. За исляма,
религия, това беше Ширк, най-големият от всички грехове!
Странно беше, че неевропейското християнство не се представи велико

борба срещу това унищожаване на свещения модел на държава, създадена от
пророците Давид и Соломон (мир и на двамата).
Безбожната европейска цивилизация се впусна в кръстоносен поход за трансформация

целия свят и да го прекрои по новия европейски модел на
светска държава и безбожно общество. Останалият свят беше колонизиран или
му беше отнета основната свобода. И така неевропейският свят
също така в крайна сметка беше секуларизиран и бързо се свежда до безбожен
обществото. Това включваше света на исляма. Всъщност светът на исляма беше
специалната цел на безбожната европейска цивилизация.
Процесът на свеждане на света на исляма до безбожно общество

започна със секуларизацията на обществения живот. Османската империя
беше насочен. Трябваше да бъде унищожен. Но не можеше да бъде унищожен толкова д
тъй като Халифатът остава могъща институция за единство за мюсюлманите. И
така че Халифатът трябваше да бъде унищожен.
Разрушаването на Османската империя, което е извършено през I

световна война, довела до появата на светската държава Турция. В
правителството е съставено от секуларизирани западни турци
националисти, които работеха ръка за ръка с подземен евреин
движение. Те първо намалиха халифата до офис, който приличаше на
тази на папата, а след това я премахна. Но процесът на секуларизация в
светът на исляма е запечатан, когато Хиджаз, под управлението на Абдул
Азиз ибн Сауд също се присъедини към Мустафа Камал (Ататюрк) в отхвърлянето на

върховенството на исляма над държавата. И така Арабия, сърцето на исляма,
също така възприет светския модел на държава. Раждането на държавата на
Саудитска Арабия съвпадна с унищожаването на Дар ал-Ислам
е установено от пророка Мохамед (мир и благословии на Аллах
да бъде върху него).
Докато Хиджаз беше дар ал-ислам, всеки мюсюлманин имаше право да влезе в него
територия, - не му трябваше виза. Нямаше такова нещо като Саудитска Арабия
суверенитет. Нямаше такова нещо като саудитско гражданство. Правото на
влизането в която и да е част от Дар ал-Ислам беше едно от няколкото права, които
Мюсюлманите имаха, като например правото да пребивават в Дар ал-Ислам, - нямаха
се нуждаят от разрешения за пребиваване, право да търсят препитание във всяка част н
al-Islam, те не са имали нужда от разрешителни за работа и т.н. Раждането на държават
Саудитска Арабия доведе до отричане и евентуално елиминиране на всичко това
права на мюсюлманите.
Унищожаването на халифата и появата на Държавата Саудитска Арабия

Арабия бяха събития, които промениха самото лице на света на исляма
по такъв начин, че да доведе до връщане към предхиджрския стадий на исляма
цивилизация. Никъде в света днес не съществува Дар ал-Ислам.
Смятаме, че би било правилно да се твърди, че основната разлика е това

съществува между преди и след Хиджри Ислямът е установяването от
Пророкът (саллалаху алахи уа салам) на Дар ал-Ислам (ислямската общественост
Поръчай) в Мадина. Но светът на исляма, както и останалата част от
неевропейски свят, днес е включен в светски и
материалистическа система на политическа организация, съставена от единицата на
10

съвременна светска национална държава. В резултат на това Дар ал-Ислам вече не
съществува днес, дори не в Мека и Мадина. Следователно ние сме оправдани в
заключавайки, че светът на исляма на практика се е върнал в своя колектив
съществуване като умма, до предхиджрския ислям.
Сега изглежда, че ислямската цивилизация е навлязла в ерата след халифата

на неговата история. И както беше в Мека преди четиринадесет и четиристотин години
днес, - мюсюлманската общност по света е подложена на
всеобхватна джахилия, която доминира над света. Тази джахилия е на
разбира се, съвременен постхристиянски западен светски и материалистичен уестърн
цивилизация.
Може би, с особено отношение към тази епоха, Пророкът на

ислям(саллалаху алейхи уа саллем) се съобщава, че е казал: „Който умре
без да е бил свидетел (през живота си) (институцията на) Baiy'ah
(клетвата за вярност от хората, чрез която се назначава на
позицията на лидерство над уммата е легитимирана) със сигурност е починал а
смърт на джахилията (т.е. смърт в епоха, която е свидетел на завръщането към
джахилията преди хиджри)".
Този хадис на Пророка

(саллалаху алейхи уа саллем) се смяташе за от
такава автентичност и първостепенна важност, че е използван от Ал-Азхар
Университет да оправдае призива за международен ислямски халифат
Конференция в Кайро, която би отговорила по подходящ начин на
решение на Великото народно събрание на Турция от март 1924 г
премахване на халифата.
11

Самата конференция, проведена през 1926 г., прие резолюции, които
включи това изявление на Пророка
(саллалаху алейхи уа саллем) и
потвърди необходимостта от институцията на халифата, а оттам и на
Ислямски обществен ред, за света на исляма.
Предизвикателството пред уммата днес е ясно и ясно. Това е опит

да повтори първоначалното движение на уммата и по този начин да пътува от
Мека до Мадина още веднъж. По този начин Уммата ще осъзнае отново
установяването навъзстанови
някога да успее да Дар ал-Ислам (Ислямски обществен
върховенството ред).
на исляма надАко тази умма
държавата в е
света на исляма е наложително мюсюлманите да са наясно с историята на
разпадането на Халифата и неговата замяна в сърцето на исляма от
светската саудитско-уахабитска национална държава.
Това изследване е от още по-стратегическо значение, тъй като врагът, който

унищожиха халифата, сега очите им са насочени към хаджа. Хаджът
се извършва непрекъснато, откакто е установено от Пророка
Абрахам(Алейхи ас-Салам) преди хиляди години. Хаджът продължи дори
когато Арабия е приела идолопоклонството. Враговете на исляма сега имат като
една от върховните им дългосрочни цели, прекратяването на хаджа.
Абу Саид ал-Худри е разказал хадис на Пророка

(саллалаху алахи уа
sallam), в който той, Пророкът, заявява, че:
„Хората ще продължат да извършват хадж и умра дори до Кааба

след появата на Y'ajūj (Gog) и M'ajūj (Magog)." Шу'ба разказва в в.
12

допълнение: (Последният) час няма да бъде установен, докато не е хаджът до Кааба
изоставен." (Бухари)
Нашето проучване на темата ни накара да заключим, че целта е спирането

Хаджът сега е в обсега на враговете на исляма. Всичко, което е
необходимо за постигането на тази цел е Масджид ал-Акса да бъде унищожен.
Еврейската държава Израел може да направи това по всяко време. Това е просто въпрос
избор на подходящия момент. Настоящият саудитски режим беше такъв
хитро въведен в необратимо положение спрямо еврейската държава.
Унищожаването на Масджид ал-Акса ще доведе до по-голяма опозиция за
саудитци. Те няма да могат да контролират яростта, която мюсюлманите ще изразят
по време на хадж. И все пак, ако се разглеждат като неспособни да контролират
Хадж тогава вътрешната опозиция в Саудитска Арабия ще наложи хаджа
ефективно използване за дестабилизиране на режима. Това е сценарият, който най-мно
вероятно са накарали саудитците да спрат хаджа, за да запазят своето управление.
Ако светът на исляма изгуби хаджа, след като е загубил халифата,

това би представлявало още една огромна крачка назад към джахилията на пред-
Хиджри Мека. Нашето затруднение със сигурността ще стане също толкова несигурно,
беше преди Хиджри Мека. Само най-силният възможен иман ще оцелее
този ужасен тест! Какво можем да направим по въпроса? Първата стъпка, която трябва
предприети във всяка възможна контра-стратегия трябва да бъде изучаване и критичн
оцени историята на този период, в който Халифатът е загубен. Това е
какво се опитваме да направим в тази книга.
13

ГЛАВА ПЪРВА
БРИТАНСКАТА ДИПЛОМАТИЯ И АТАКАТА НА

КАЛИФАТ
Аллах, Всемогъщият, изпрати съвършената религия ислям с

Пророк Мохамед(sallalahu 'alahi wa sallam), за да може да установи своя
надмощие над всички съперници. Това изисква предварителното представяне от
Умма, за върховенството на исляма както в личния, така и в обществения живот на
мюсюлмани.
Офисът на Халифата (Хилафат) функционираше като върховен символ на

Ислямът като доминираща сила в обществения живот. Без халифата светът
на исляма никога няма да има власт. Имаше обаче постоянна връзка
между Халифата и контрола над Харамейн, т.е. свещеното
територии в Мека и Мадина. Всеки, който би могъл да успее да се раздели
тази връзка би осакатила институцията на Халифата и в крайна сметка,
направи света на исляма безсилен!
През 1400-годишната история на Уммата на Пророка

Мохамед, никой никога не е бил успешно назначен в Халифата,
и назначаването му е узаконено с Baiy'ah, или клетва на
вярност на мюсюлманите, без такъв човек да е имал нито едно действително
контрол или капацитет за упражняване на контрол над Хиджаз като цяло и
по-специално Харамейн. Офисът на халифата и властта
14

над Haramain, винаги са били неразривно свързани в
религиозно-политическото съзнание на уммата.
Неразривната връзка също имаше основа в шериата, доколкото

Хаджът беше една институция, еднакво задължителна за всички членове на уммата,
и хаджът включва физическо пътуване до Хиджаз. Следователно никой не би могъл да
признат за върховен водач на мюсюлманите, които не са имали
властта и средствата за упражняване на отговорността за организацията
и администрацията на хаджа. И това, разбира се, включваше свободата и
сигурност за поклонниците и следователно изисква контрол над Хиджаз. Като
следствие, дори когато седалището на Халифата беше изместено от
Хиджаз до Куфа (Ирак), Дамаск, Багдад, Кайро и дори Истанбул,
Хулафа (т.е. халифите) винаги са полагали най-големи грижи за поддържането им
власт и контрол над Хиджаз. Това основно продължи
непрекъснато до разпадането на Османската ислямска империя в
Първата Световна Война.
Сега враговете на исляма обърнаха много внимателно на изучаването и

разбиране на връзката между халифата, силата на исляма като а
световна сила и контрол над Haramain, а след това планирали тяхното
дяволска стратегия да направи исляма безсилен и да го ограничи до а
лична частна вяра без власт над обществения живот. С други думи
те планираха стратегията си да секуларизират исляма и така да намалят мюсюлманите
безбожния европейски начин на живот.
Ако западната цивилизация някога успее да победи и

контролиране на исляма и включването на целия свят на исляма в
15

нов светски международен
стратегията изисква Хиджазред, установен
да бъде от Запада
подложен на западно влияние в
за да може Халифатът да бъде отслабен и евентуално елиминиран. Така
докато Халифатът оцелява, той винаги ще остане язва в очите на
Западът, проява на властта на исляма над обществения живот, а
мощен символ на теоцентричния ислямски обществен ред и на Pax
Ислямика и сборен пункт, през който светът на исляма би могъл
винаги да бъдат мобилизирани в мощна бойна сила. Имаше неразделно
връзка между "властта" и халифата в исляма!
Британците, осъзнавайки първостепенното значение на Хиджаз и

Haramain за легитимността и дори оцеляването на Османския халифат,
съсредоточили своята дипломация през Първата световна война върху превземането н
Хиджаз от контрола на османския халиф. Това беше постигнато, когато
Шариф Хусейн, назначеният от османците Шариф от Мека и велик
дядо на настоящия крал на Йордания Хусейн, беше успешно
подтикнат от британците да въстанат срещу османския халиф и да установят
собствената му власт над Хиджаз под благоприятния британски съюз и
защита.
До 1916 г. и в самия разгар на Първата световна война осман
Халифът е загубил контрол над Мека и Джеда, т.е. долния Хиджаз. Неговите
контролът над Мадина се запазва през цялата война и само се свежда до себе си
краят през 1919 г., когато някои османски войски в град Мадина
били подтикнати да се разбунтуват срещу техния героичен водач Фахри паша.<1>
След като османският халиф загуби контрол над Хиджаз, Халифатът

беше толкова осакатен, че остана в Истанбул само още няколко години
16

преди да се срути напълно. И това беше наистина изключителен успех
за британската дипломация. Отслабването на Халифата дестабилизира
цялата структура на Османската ислямска империя. В крайна сметка се срути. В
1919 Британските войски, под ръководството на генерал Алънби, са пленени
Йерусалим. Показателно е, че Алънби, когато влезе в Свещения град,
обяви, че „кръстоносните походи най-накрая приключиха“. Ако имаше такива
съмнявам се в изключителната опасност за исляма, изложена от британците
дипломация на Арабския полуостров, това изявление на Алънби би трябвало да има
остави тези съмнения на почивка.
Това, което Алънби имаше предвид, беше, че ислямът сега е тигър без зъби. Неговата съ
трябваше да остане завинаги безсилен и следователно неспособен
отговаряйки на загубата на Йерусалим по начина, по който Салахудин
Аюби (Саладин) беше отговорил, когато Йерусалим беше загубен от
Кръстоносци.
Арабите се сражаваха с Алънби, за да изтръгнат Йерусалим от управлението на странат

османският халиф. Тези араби сега чакаха да опустошат останалия труп
с победата на британците над Истанбул. Те пожелаха местно управление над
Хеджаз, но все пак трябваше да изчакаме и да видим дали османската
Халифът някога ще може да си възвърне необходимата сила, за да се стреми
възобнови управлението си над Хиджаз. Когато на 3 март 1924 г. осман
Халифатът беше премахнат, стана ясно, че такава заплаха не съществува. И то
беше точно в този ден, когато клиентите на Великобритания започнаха битката си
мършата, оставена от предателството им на османското ислямско владичество.
17
На 7 март 1924 г. Шариф ал Хусейн превантивно претендира за халифата
За себе си. Най-важната му акредитация беше, че е упражнявал де факто
местен контрол над Хиджаз. Той също се похвали, че е хашимит, т.е.
принадлежащи към същия клан - Бану Хашим, от племето на курайшите
на който е принадлежал самият Пророк. Всъщност това тежеше толкова тежко
сред уламите, които главният кади на Трансйордания незабавно прие
иска и признава Хусейн за халиф.
Другото му удостоверение, което беше със съмнителна стойност сред мюсюлманите

маси, но които натежаха тежко във властовата политика на полуострова,
беше, че Шарифът беше съюзник на Великобритания, суперсилата на деня, и
е получил значителна финансова, дипломатическа и военна подкрепа от
Великобритания в неговия успешен бунт срещу османската власт в Хиджаз.
Заявявайки халифата за себе си, Шариф Хусейн извърши
чудовищна грешка, че не потърси първо разрешението на британците да действат
както направи той. Свободата е същността на статуса клиент-държава
ефективно съкратено. Шариф Хусейн е нарушил основното правило за поведение
за държави-клиенти. Как биха реагирали британците?
Сега британската дипломация в Джазират Араб (т.е. Арабския полуостров) беше

многоизмерен и все пак интегриран. На първо място имаше цел
за отнемане на контрола над Haramain от халифа. Това беше предназначено да
отслабват неговата легитимност и по този начин неговото влияние и контрол върху ост
света на исляма и така улеснява поражението на османците в
световна война. Второ, Великобритания искаше приятелски режим, който да контролир
Хиджаз, за да може по-добре да манипулира политиката на
полуостров. И накрая, политиката на полуострова и поражението на
18

Османците бяха стратегически свързани с усилията на ционизма да изгради а
дяволски консенсус с Великобритания в преследването на създаването на евреин
Национален дом в Палестина. И тази интегрирана дипломация най-накрая беше
стана ясно със Споразумението Сайкс-Пико от 1916 г. и Балфур
Декларация от 1917г.
Свръхсилата (на деня) и така наречените избрани хора биха

следователно да бъдат заключени в прегръдката на наистина важни последици за тях
и за останалото човечество.
Целта на интегрираната дипломация беше да разруши цялото

Ислямски обществен ред, за да направи исляма безсилен да предотврати ционизма
от постигането на целта си. Ислямските институции вече са неразделно свързани
към ислямския обществен ред, Ahl al-Dhimmah и al-Jizyah, <2> са били
премахнат в Османската ислямска империя през 1855 г. като пряка последица
на европейския натиск. Но докато институцията на Халифата
остана винаги е било възможно ислямският обществен ред да се задържи
и в крайна сметка да бъде съживен. Атаката срещу институцията на халифата
следователно беше жизнено необходима, ако крайната евро-еврейска цел някога е била
да се постигне.
За британците и ционистите също беше съвсем ясно, че еврейският национал

Домът, - еврейската държава Израел, не може да бъде установен в мюсюлмански
Палестина и никога не би могъл да се надява да оцелее толкова дълго, колкото светът н
имаше халиф, способен да мобилизира своите огромни ресурси и религиозен
плам и насочването му към военни цели. И така контролът над Хиджаз,
19

което имаше първостепенно значение в политиката на полуострова, беше a
въпрос, към който британската дипломация насочи изключително внимание.
Но претенцията към халифата от страна на хашимитите Шариф ал Хусейн беше

несъвместимо с британските дипломатически цели, защото винаги е било така
възможно е искът да бъде уважен. Тогава Шариф ал Хусейн би могъл
са мобилизирали света на исляма до такава степен, че да възстановят
Ислямският обществен ред и Pax Islamica в символично мощните
сърцето на исляма и по този начин представлява заплаха за влиянието и контрола на В
над големи части от Дар ал-Ислам. Ревитализиран свят на исляма също би
направиха еврейския контрол над Палестина и Йерусалим съвсем невъзможен.
И така Великобритания даде своята благословия на другия британски клиент в

полуостров, Абд ал-Азиз ибн Сауд, да се насочи срещу Хусейн и да изтръгне
контрол над Хиджаз от него. Това беше съвършенството на изкуството на
двойно кръстосване и лицемерие. Един клиент беше използван за елиминиране
друг клиент.
Великобритания култивира приятелството и съюза на Ибн Сауд по време на войната

и, както обикновено, е използвал финансова дипломация (т.е. подкуп). Ибн Сауд
получава месечна сума от 5000 паунда стерлинги от британското министерство на фина
в замяна на неговия благосклонен неутралитет в бунта на Хусейн срещу
Халиф, налагането на хашимитското управление над Хиджаз и британското
дипломатическите и военни усилия на полуострова, насочени срещу
Османската ислямска държава. Той дяволски рационализира това явно нарушение
на заповедта на Всевишния Аллах и Неговия Пророк, като го обясни
махни подкупа като Джизя. <3> (Коран 5:51)
20
Но британската дипломация по отношение на Ибн Сауд беше насочена към далечни кр

по-голямо стратегическо значение от обикновения доброжелателен неутралитет във во
и изхвърлянето на неразумния Шариф Хусейн. Ибн Сауд имаше далеч
по-голям потенциал, който Великобритания сега се стреми да използва, вследствие на Ш
Претенциите на Хусейн към халифата.
Саудитската сила в Неджд, която се появи отново с превземането на

Рияд през 1902 г. е продукт на стар съюз между племенен вожд
и религиозният водач на пуританската фанатична уахабитска религиозна секта.
Този съюз гарантира, че докато потомците на племенния вожд ще
притежават политическа власт над територия, управлявана от алианса, религиозни въ
ще бъдат подчинени на властта на потомците на религиозния вожд.
В резултат на това беше неизбежно, че найди саудитците ще бъдат под
натиск от страна на уахабитите да се стремят да принудят подчинението на
сърцевината на исляма (Хиджаз) до уахабитското възприятие за истинската вяра.
Великобритания беше твърде доволна да даде зелена светлина на Ибн Сауд да се премес
силите му срещу Хусейн четири дни след като хашемите поеха
Халифат за себе си. Ибн Сауд нямаше търпение да се насочи срещу Хусейн
тъй като, колкото и странно да изглежда, както еврейският контрол над Йерусалим, так
Контролът на уахабитите над Хиджаз беше изправен пред подобна заплаха. Нито еднот
постигна или можеше да се надява да оцелее, ако светът на исляма имаше халиф.
Подкрепяйки Ибн Сауд, британците сега гарантираха това, докато
Саудитските уахабити управляваха Хиджаз, халифатът никога не би могъл да бъде
възродени. Освен това британците изчислиха, че без халифата
21

Ислямският обществен ред не би могъл да оцелее и светът на исляма щеше тогава
бъде толкова отслабена, че никога не може да бъде мобилизирана, за да предотврати съ
еврейската държава Израел. Великобритания също знаеше, че уахабитите,
самите те никога не биха могли да претендират за халифата след като уахабитски хали
винаги би било напълно неприемливо за огромното мнозинство
Мюсюлмани по целия свят. И така, като оттегли подкрепата от Хусейн и
подкрепяйки Ибн Сауд, Великобритания всъщност преследва безмилостната си атака ср
институцията на халифата и тецентричния ислямски обществен ред.
В рамките на няколко месеца Ибн Сауд успя да завладее Мека и Хусейн

избягал в Джеда. Британците в крайна сметка се намесиха, за да го премахнат физическ
от полуострова, като му предложи удобно изгнание в Кипър. И
скоро Мадина и Джеда също бяха под саудитско-уахабитско управление.
Повече от век по-рано обаче саудитско-уахабитският алианс имаше

успя да преодолее отбраната на Таиф и Мека и там
последва кървава баня с наистина удивителни размери. Уахабитите, в
тяхната фанатична ревност, смятана за мюсюлманите, живеещи в Хиджаз
Mushriqoon (т.е. хора, виновни за престъплението богохулство) и като
следствие, приел, че е допустимо да ги убие. Халифът вътре
Истанбул накара мамелюка Хедив от Египет Мохамед Али да изпрати
армия към Хиджаз под ръководството на сина му Исмаил. В
Саудитско-уахабитските воини бяха безцеремонно прогонени от Хиджаз и
в пустинята. Век по-късно обаче няма халиф и всички
мощни мюсюлмански общности бяха под западно колониално управление. В
Освен това Ибн Сауд се радваше на закрилящото приятелство на Великобритания
супер сила на деня. Следователно нямаше непосредствена възможност
22

каквото и да е за изтласкването на саудитско-уахабитските сили от Харамейн
и Хиджаз.
Въпреки че Ибн Сауд безопасно контролираше Хиджаз, той все още беше изправен
с наистина огромен проблем в началото на неговото управление над
Хиджаз през 1924 г. А именно, той трябваше да измисли някаква стратегия, която да пре
дългосрочна възможност за повторение на бедствието, което е посетило предишното
Саудитско-уахабитско управление над Хиджаз. Изглежда, че той пръв е помислил
на политика на помирение с неуахабитските мюсюлмани и на използване на неговата
контрол над Хиджаз за подпомагане на каузата за единството на уммата.
Така малко след като получи контрол над Мека и получи от нея
жители признаването им за султан на Хиджаз, той издава а
прокламация на целия свят на исляма в смисъл, че Хиджаз, с
неговия Харамейн, принадлежал на целия свят на исляма и че той, Ибн Сауд,
държи контрола над Хиджаз само като тръст и от името на цялото
свят на исляма. <4> След това той продължи да покани целия свят на исляма
изпрати свои представители в Мека, така че на базата на Шура
(консултация) и Ijma (консенсус), справедлив, ефективен и представителен
може да бъде установена администрация над Хиджаз.
Това важно съобщение беше изцяло в съответствие с разпоредбите
на ислямския обществен ред. Хиджаз все още беше дар ал-ислямът, който имаше
е установено от Пророка. Все още нямаше намек за саудитска Арабия
Държава, която ще претендира за териториален суверенитет“ над Хиджаз. Правата
на мюсюлманите на територията на Дар ал-Ислам са били публично
признат и уважаван.
23

Но за съжаление тази загриженост за единството на света на исляма и това
пламенната декларация относно статута на Хиджаз не представляваше
действителни саудитско-уахабитски проекти над Хиджаз. Това беше просто случай на
политика на целесъобразност“ и е предназначен да защити саудитските уахабити
в резултат на значителна инициатива, предприета от университета Ал-Азхар в
Кайро малко след премахването на Османския халифат. Наистина
Инициативата на Азхар имаше опасни последици за Ибн Сауд и
Саудитско-уахабитско управление над Хиджаз. Това също представляваше обезпокоите
в мехлема“ за победоносните ционисти и британците. Ал-Азхар предложи
за свикване на Международен конгрес на ислямския халифат (Мутамар
al-Khilafah) в Кайро, който, наред с други неща, ще се опита да назначи
нов халиф над света на исляма.
Ако уахабитите бяха истински отдадени на исляма, щяха да го направят

приветства това усилие на Ал-Азхар за постигане на съответствие с съществено
изискване на шериата, т.е. установяването на истински халифат.
Уахабитите отдавна твърдят, че халифатът след Рашидун е такъв
невалиден, защото, наред с други неща, Халифатът не е бил конституиран в a
начин, който отговаря на изискванията на шериата. Сега, когато
невалидният халифат беше премахнат и водещият център на исляма
обучението беше свикването на международен ислямски конгрес, за да обсъдят
въпрос за халифата и за осъществяване на назначаването на нов халиф,
уахабитите не само трябваше да приветстват тази инициатива, но и трябваше
също са разширили всяко възможно сътрудничество и би трябвало
участваха по сериозен начин в Конгреса, за да гарантират, че на
истинският халифат е възстановен.
24

Но уахабитите нямаха такава искрена преданост към исляма. Тяхното отношение
беше по същество един на избирателна религиозност, целесъобразност, опортюнизъм и
парохиализъм. Уахабитите знаеха, че светът на исляма никога няма да го направи
са приели уахабитски халиф и в резултат на това са го намерили
целесъобразно да се отхвърли съществено изискване на ислямската общественост
Поръчка. Те насочиха цялата си енергия, за да саботират Кайрския халифат
конгрес. Стратегията им беше да организират съпернически конгрес в Мека на
време на хаджа от 1926 г. Това означаваше, че конгресът в Мека ще
се провеждат в рамките на един месец след конгреса в Кайро, което затруднява
делегати да присъстват на двете конференции. Тъй като конференцията в Мека беше
време да съвпадне с хаджа и тъй като имаше активната подкрепа на
Британски, той имаше явно предимство пред конференцията в Кайро.
Второ, те изрично изключиха от дневния ред на Мека

Конгресът по въпроса за халифата. Този прозрачен опит за
да саботира конференцията в Кайро и да погребе Халифата беше повече от
достатъчно доказателства за разкриване на кухите пълномощия на уахабитите като
така наречените шампиони на шериата и исляма.
Отговорът на света на исляма на това съперничество, т.е. Кайрския халифат

Конгрес от май/юни 1926 г. и съперникът на Мека Световен мюсюлманин
Конгресът от юли 1926 г. е тема, която заслужава сериозно изследване. Как
голяма част от британската дипломация беше замесена в гарантирането, например, че
важна мюсюлманска общност в Индия, която е подкрепяла Османската империя
Халифат до такава степен, че са установили страхотното
Движението на халифата ще стои далеч от Конгреса на халифата
Кайро и вместо това присъства на съперническия конгрес в Мека от дневния ред на
25

който въпросът за халифата беше специално изключен? Много малко
са направени изследвания по този въпрос.
Това, което беше ясно обаче, беше, че в това съперничество Конгресът на Мека
постигна тактическа победа над Кайро, победа, която имаше огромна
последици за самото оцеляване на институцията на халифата и
ортодоксален ислямски обществен ред (т.е. Дар ал-Ислам). Тези, които организираха
конгресът в Кайро искаше да гарантира съответствие с ортодоксалния ислям
система на политическа организация. Но те бяха интелектуално неспособни
формулиране на концепция за ислямския обществен ред (Дар ал-Ислам) и
ислямската концепция за международен ред, която може да убеди a
скептичен свят на исляма.
Тези, които организираха конгреса в Мека, от друга страна, бяха

не желае поради собствени интереси да остане верен на православните
Ислямски обществен ред с неговия халифат, дар ал-ислам и др. Вместо това те
избра да приеме съперническата система на политическа организация, която имаше
възникнала в съвременната западна цивилизация и която току-що е проникнала в
самото седалище на Османския халифат, а именно светската национална държава
система. И те го направиха, защото беше само в системата на националната държава
че саудитските уахабити биха могли реалистично да преследват усилия за победа
признаване и легитимност за тяхното управление над Хиджаз и по този начин да се гар
оцеляването на саудитската държава. Те маскираха истинския си дизайн и
направи сложен опит да измами света на исляма. И техния успех
в тази игра на измама беше изобилно демонстрирано в представителя
характер на конгреса в Мека.
26

Тактическата победа на конгреса в Мека в съперничеството му с Кайро
Конгресът изигра значителна роля в проправянето на пътя за останалата част от стран
света на исляма, включително самото сърце на исляма, в крайна сметка
последвайте примера на Мустафа Камал и неговия модел на светската държава
на Турция. Историята на света на исляма от 1924 г. отбелязва, на
от едната страна, злините, които непрекъснато се инжектират в тялото на
Уммата чрез тази извънземна система на политическа организация и на
други, наивните, объркани и повърхностни опити на съвременния ислям
стипендия за реконструкция на нов ислямски обществен ред в светското
основите на национално-държавната система.
Това, коетона
създаване излезе от тези
Ислямска усилия, вбеше
държава“ целта на
системата на ислямизацията и на
националните държави. Но
и двете бяха напразни цели, защото това беше и все още е невъзможно за тях
да се постигне без предварително демонтиране на някои от основните апарати на
националната държава, - съществена, тоест за нейното оцеляване като светска институ
И д-р Мухамад Икбал, и Маулана Абул Ала Маудуди се впуснаха

Иджтихад (т.е. независими разсъждения) за реконструкция на ислямския обществен ре
в постхалифатския ислям. Техните усилия доведоха до концепцията за
Ислямска държава". За съжаление обаче усилията за установяване на
Ислямска държава доведе до ортодоксалната ислямска система на политическото
организация на уммата или ислямския обществен ред (т.е. Pax Islamica
и Дар ал-Ислам) са изведени в пълна неизвестност. Като последствие
политическата мисъл в света на исляма беше сериозно погрешно насочена и
огромното объркване, създадено така, продължава и до днес.
27

ГЛАВА ВТОРА
РАЗПАДАНЕТО НА ОСМАНСКИЯ ХАЛИФАТ

И ВЪЗДЪЛЖЕНИЕТО НА СЕКУЛЯРНОТО САУДИТ-УАХАБИТ
НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА
Първата световна война и премахването на Османската империя

халифат
Що се отнася до мюсюлманския свят, беше първата световна война

много повече от обикновена европейска война. По-скоро беше война, която донесе
за сътресенията и промените в мюсюлманския свят, които са били
безпрецедентно през тринадесетте години на съществуване.
Първо, най-голямата мюсюлманска сила и седалище на съвременния Халифат,

Османската ислямска империя, влиза във войната на страната на Централната
Правомощия. Въпреки че това решение все още е замъглено от някои противоречия отт
до последния момент османското ръководство не беше решило дали
да влезе във войната или не и ако да, коя страна да подкрепи, имаше
основание за спекулации за възможна британско-ционистка роля в аферата.
Еврейско-ционистките лидери са положили редица неуспешни усилия за

сключи сделка с халифа за еврейски контрол над Йерусалим. Те
28

дори предложи да купи свещения град. Великобритания ги подкрепи
Еврейско-ционистки усилия.
Сред основните политически и военни цели на Великобритания във войната са

покоряването на исляма като сила в света, превземането на Йерусалим,
и създаването в Палестина на еврейска родина, която постоянно ще
нарушават и контролират мюсюлманския Близък изток от името на Запада.
Османското ръководство предсказуемо се опита да мобилизира подкрепа за своите
военни усилия от целия мюсюлмански свят. В тази връзка през ноември
На 23, 1914 г. шейх ал-ислямът на Османската ислямска държава издава фетва
и прокламация за обявяване на джихад и заповядване на всички мюсюлмани да се бият
срещу съюзническите сили. Британската дипломация обаче успя
насърчаване и експлоатация на арабския национализъм на Арабския полуостров като
ефективни средства за атака и подкопаване на огромната сила на
универсално ислямско братство. В резултат на това арабите се разбунтуваха
Османско владичество въз основа на британско предложение за помощ за постигане
национална независимост.
По-малко от две години след началото на войната Шариф

ал Хусейн, самозван крал на арабите, твърд съюзник на британците, и
прадядо на йорданския крал Хусейн, успешно се разбунтува
срещу османската власт и е назначен за крал на Хиджаз
сърцевината на исляма. И като следствие от загубата на градовете на
Мека и в крайна сметка Мадина, панислямската привлекателност на османците
Халифът претърпя непоправими щети.
29

Британците последваха успеха си в Хиджаз, като инсталираха синовете на
Хусейн като крале в Ирак и Трансйордания. И до 1919 г. британците
Генерал Алънби, с арабски войски, които се биеха лоялно с него, марширува
триумфално в Йерусалим и обяви, че кръстоносните походи най-накрая са приключили
приключи. Палестина остава британска мандатна територия (под мандат
от Лигата на нациите) до оттеглянето на британците през 1948 г
Евреите-ционисти обявиха създаването на Държавата Израел.
Османската ислямска империя е тежко победена във войната. Съюзниците

Пауърс комбинираха военната си мощ с психологическо оръжие, което
имаше далечни последици за исляма. Британците и французите успяха
спечелване на ислямска военна подкрепа (по-скоро лоши, отколкото справедливи) от
Индия, Магриб и други области и така арабски и неарабски
Мюсюлманите воюват срещу братята си мюсюлмани турци. Резултатът беше това
Османската ислямска империя е не само победена, но и нейната универсална
Ислямските основи бяха разрушени.
От пепелта на османското поражение в Първата световна война светската

Турските националистически сили, водени от Мустафа Камал, водиха „война след
война" с такава смелост, блясък и решителност, че уморените от войната
Европейските сили, въздържани от намеса от собствените си вътрешни
общественото мнение, не можеше да направи нищо, за да попречи на турците да нанес
съкрушително поражение над гърците и при извоюването на турската свобода. В
Договорът от Лозана, подписан през 1924 г., дава международно признание на това
която беше спечелена от турско оръжие на бойното поле.
Турските националисти и халифатът
30
Турските националистически сили са били в постоянен конфликт с

Султан-халиф повече от петдесет години, борейки се да ограничи правомощията си
чрез конституционен ред, който ще замени това, което те смятат
да бъде автократична диктатура. Турските националистически сили бяха
по същество светски в политическите си възгледи и бяха дълбоко впечатлени от
това, което те възприемат като очевидното превъзходство на западната цивилизация
над Османския халифат и Ислямската империя.
След загубата на градовете Мека и Мадина и след това

братята-мюсюлмани се бяха борили срещу тях във войната, сега те чувстваха
се освобождават от каквато и да е натрапчива привързаност към света на исляма. И
те бързо се придвижиха да трансформират своя политически ред от стария модел на
Дар ал-ислам, или ислямският обществен ред, към западния модел на a
съвременна светска национална държава, Република Турция.
При такава трансформация беше и все още е неизбежно да има

някаква форма на отделяне на църквата от държавата - защото това беше самото
основата на западния модел.<5> Новият турски Велик национален
Събранието, вярно на новия модел, което въвеждаше, назначи Абдул
Магид като халиф през 1922 г., за да служи като глава на Ислямската църква. Неговите
Халифатът обаче е лишен от всякаква светска власт. Тези бяха облечени
в държавата.
Също толкова неизбежно беше новият модел да се разпадне в

Ислямска среда на Турция. Не беше и все още не е възможно да се направи
Ислям какво са направили европейците с християнството след разпадането на
31

Свещената Римска империя. Халифът не беше и не можеше да бъде
еквивалент на папата. <6> Не може да има политическо приспособяване
секуларизъм в ислямската система, тъй като ортодоксалния ислям признава не
разделение между църквата и държавата. Наистина нямаше такъв
нещо като ислямска църква“.
Бързо стана ясно, че новият модел на модерна национална държава

не може да се появи, докато институцията на Халифата остава. Там
също се появиха знаци (като британската подкрепа за движението Халифат
в Индия), че враговете на Кемалистката република могат да се стремят да използват
Халифът да дестабилизира републиката и в крайна сметка да отстрани Мустафа
Камал. Турските националистически сили бързо и ясно разбраха това
националната държава в ислямската среда или трябваше да събере смелост
да поеме контрола над исляма и да подчини исляма на държавата или да понесе съдбат
(т.е. от тяхна гледна точка) да накара ислямът да поеме контрола над държавата и
възстановяване на Дар ал-Ислам.
Следователно не беше изненада, когато Турското Велико народно събрание

прие на 3 март 1924 г. друг закон за премахване на халифата. член
1 от закона гласи:
„Халифът е свален. Офисът на халифата е премахнат, откакто

Халифатът по същество се състои от значението и значението на
думи Правителство (Хукума) и Република (Джумхурия)".<7>
Приемането на този закон бележи решаващ момент в историята на страната

умма. След период от хиляда и триста години, през който
32
институцията на халифатаИнтернет издание – http://imranhosein.org
беше почти универсално призната от мюсюлманите
(т.е. мюсюлмани сунити) като съществени за тях
религия, дори когато седалището на Халифата беше изпълнено по начини, които
бяха в противоречие с принципите на исляма, в който се озова светът на исляма
четиринадесети век от съществуването му без халиф. Наистина толкова категорично
и постоянна беше промяната, за която може би можеше да бъде простено
заключавайки, че светът на исляма вече е преминал в след халифата
период на неговото съществуване.
Отговорът на университета Ал-Азхар на премахването на

Османският халифат
Значението на премахването на халифата се крие в

много член 1 от Закона за премахването, а именно Халифатът беше
заменена от модерната светска национална държава. Институция, считана за
да бъде част от религията на исляма се заменя под въздействието на
западната политическа мисъл и цивилизация, чрез политическа система, която
принадлежал на западния свят и терминологията (Hukumah и
Jumhuriyyah), използвани в стария ортодоксален модел, сега се използват в a
ново усещане, за да пасне на новия модел. Велик мислител като д-р Мохамед
Изглежда, че Икбал не е разбрал адекватно истинската природа на
промяна, която се случваше. <8>
Доколкото Халифатът е бил част от религията на исляма

много ясно, че масивна и (от религиозна гледна точка) доста
33

се извършваше осъдително bid'ah и това изискваше
подходящ религиозен отговор. Двадесет и два дни след преминаването на
закон в Турското Велико народно събрание, ректорът на Ал-Азхар
Университета в Кайро се срещна с водещите улами на университета и на
Египет и беше издадена следната декларация относно Халифата:
„Халифатът, който е синоним на имамата, е генерално ръководство

(ri'asah) по въпросите на ал-Дин и ал-Дуния. Основната му функция е да
бди над интересите на миллата и над управлението на уммата".
Декларацията разположи това общо ръководство в кабинета на имама

който беше определен като:
„...заместник на възложителя на религиозния закон за защита на

вяра, за прилагането на нейните предписания и за управлението на светското
дела, както предвижда шериата.
„Имамът става имам по силата на изплащането на вярност (байат) на

частта от тези, които имат силата да развързват и обвързват (ahl al-halli wal-aqd) <9> или
иначе е избран от своя предшественик да го наследи.
„Имаматът може да бъде придобит и чрез завоевание в смисъл, че ако друга страна
владее халифа и узурпира неговото място, халифът губи службата си. Понякога
придобиването чрез завоевание се подсилва чрез плащане на вярност или чрез избор
на предишния халиф, какъвто беше случаят с мнозинството от халифите на
минало." <10>
Обръщайки се към конкретната ситуация, пред която са изправени, декларацията осъд

като bid'ah без прецедент в исляма, първо назначаването на Абдул
34
Предадено на халифат, лишен от временната си власт, - това се предполага
от Великото народно събрание на Турция, и второ премахването на
халифата.
Тъй като тези Bid'ah бяха напълно несъвместими с принципите на вярата,

улемът заключи, че трябва да се свика ислямски конгрес, за да
които трябва да бъдат поканени представители на всички мюсюлмански народи, за да
помислете на чии плещи трябва да бъде поставен Ислямският халифат.
Тогава това беше първият сериозен отговор на света на исляма на

премахване на Османския халифат. Но е важно да се отбележи, че
предложението представляваше значително отклонение от традиционните политическ
поведение в ортодоксалния модел на исляма. Човек може дори да го опише като
bid'ah. Но азхар улемите предлагаха да се използва ислямски конгрес
с представители на всички участващи мюсюлмански народи да назначи нов
халиф. От първата половина на първи век на ислямската история не е имало
Халифът е избран от народа. И никога в цялата история на исляма
дали някога е бил избиран от представител на събрание или конгрес на всички
ислямските народи.<11>
Предложението срещна такива трудности, които комисията обвини

с планирането на конгреса замени експлозивния въпрос на
избор на нов халиф за по-малко противоречиви и по-практични
предмет на анализ на ситуацията и възможните отговори. Какво е от
най-голямото значение обаче е, че за първи път от самото
в най-ранния период от историята на мюсюлманското правителство идеята е била публ
напреднал от престижна група учени мюсюлмани, че най
35

важни дела на уммата могат да се обсъждат и от тях да се вземат решения
представител на събрание или конгрес на всички мюсюлмански народи.
Изключително трудно е да се определи дали това може да се дължи на

влиянието на западната цивилизация, както Тойнби би ни накарал да вярваме. <12>
Въпреки това остава вярно, че доколкото предлаганият конгрес
би използвал шура и иджма, би било по-близо до ортодоксалното
Ислямът, отколкото Халифатът, както всички, освен първите няколко десетилетия от съ
го изобрази.
36

ГЛАВА ТРЕТА
КОНФЕРЕНЦИЯТА НА КАЛИФАТА, КАИРО - май 1926г
Дневен ред
Конгресът на халифата, който най-накрая се събра в Кайро през май 1926 г., продължи
дневният му ред разглеждане на следните точки:
1. „Определението на халифата и на квалификациите, изисквани в

халиф.
2. Халифатът е необходимост в исляма?
3. Как се сключва Халифатът?
4. Възможно ли е в момента да се създаде халифат, който изпълнява всичко
изискванията на шериата?
5. Да предположим, че отговорът на четвъртата точка е отрицателен, какво
трябва да се предприемат действия?
6. Ако приемем, че Конгресът реши, че е необходимо да се назначи а
6.
Халифе, какви стъпки трябва да се предприемат, за да се приложи това решение?"
Делегати
Делегатите, които присъстваха на конгреса, бяха от Египет, Либия,

Тунис, Мароко, Южна Африка, Холандска Източна Индия (сега Индонезия),
Йемен, Хиджаз (сега в Саудитска Арабия), Палестина, Ирак и Полша.
Видимо отсъстваха делегати от много важни ислямски организации
37

държави и общности, - Турция, Персия (сега Иран), Афганистан, Неджд
(сега в Саудитска Арабия) и мюсюлманските общности на Русия, Китай и
Индия. Турция отхвърли поканата да присъства с хладния отговор, че
страната нямаше проблем с Халифата. Персия, шиитска страна, доказа не

интерес към конгреса на сунитския халифат. Мюсюлманите на Русия, Китай
и Индия, всички малцинства, живеещи във враждебна среда, приеха общо
поведение. Те стояха далеч от конференцията в Кайро през май 1926 г.
разглеждайки го като просто академично упражнение, събиране, лишено от каквото и
власт и е малко вероятно да им предложи някаква осезаема помощ и защита.
Но те го направиха главно защото беше организирана съперническа конференция
един, който изглеждаше истинска сила, Абд ал-Азиз ибн Сауд. Всъщност той
Самият той е в смъртен страх от повторното възникване на Халифата, тъй като той
току-що извоюва контрола над светите градове Мека и Мадина за своя
кралска къща.
И накрая, сред делегатите, присъстващи в Кайро, беше и ръководителят на сануси

(суфи) Орден, ал-Сайед Идрис ал-Сануси, определен като амир на Барка и
Триполи. Говореше се, че има голяма вероятност той да бъде
избран за халиф, ако Конгресът реши да избере такъв. <13>
Конгресни сесии
Конгресът заседава на четири сесии на 13, 15, 18 и 19 май 1926 г.
На първата сесия беше назначена Първа комисия „да разглежда
предложения и ги представя пред Конгреса". Комитетът
незабавно предложи работата на конгреса да се проведе в
38

тайна'. Това предложение беше отхвърлено на четвъртата пленарна сесия с
резултат, че притежаваме, като публичен документ, целия стенографски запис
на този конгрес. <14>
Вторият и Третият комитет бяха назначени на второто пленарно заседание

заседание, Втората комисия да разгледа точки 1, 2 и 3 от
Дневният ред на Конгреса и Третата комисия да разгледат точки 4, 5 и 6.
Докладите на Втора и Трета комисия и дискусиите и
решенията, базирани на тези доклади, формираха самото ядро на работата на
конгрес. И сега се обръщаме към анализа на тези доклади.
Вторият комитет
При дефинирането на институцията на халифата Вторият комитет се позовава на

авторитетните писания на учени като ал-Маварди, Ибн Халдун и
други. По-специално, те поставиха акцент върху факта, че халифът трябва
съчетава в офиса си "светско", както и "религиозно" лидерство.
Второ, може да има само един халиф в даден момент, тъй като между другото
нещата, ролята на институцията на халифата е да обедини уммата.
<15>
Вторият въпрос пред Комитета (Необходим ли е Халифатът в

Ислям?) беше меко казано доста невероятно. Тук имаше институция
който винаги е бил от основно значение за сунитското мюсюлманско правителство и
която е била с мюсюлманите от времето на смъртта на Пророка. В
През цялата си история уммата не само е живяла с Халифата, но и в
освен това никога не е обмислял сериозно възможността за алтернатива.
39

Всъщност в акта на внушение, че алтернатива на Халифата е била
възможно, човек щеше да изложи себе си на много тежко обвинение
на отдаване на Бида. И все пак, в резултат на нареждането на един човек,
Мустафа Камал от Турция, тук беше най-високото място на обучение в
целият свят на исляма представя за разглеждане от Халифата
Въпросът на Конгреса - Дали халифатът е необходимост в исляма?
И все пак, може би, това беше най-важният въпрос за уммата

трябваше да отговори в цялата си история. Защото се оказа, неизбежно, че
Комитетът потвърди, че халифатът е необходимост в исляма, но това
в този момент не можеше да се реализира. <16> С други думи, Аллах
постави на мюсюлманите задължение, че те не могат по това време,
изпълнявам. Но това едва ли беше задоволителен отговор на въпроса оттогава
Аллах, поради това, че е Всезнаещ, не може да постави на Своите слуги ан
задължение, което не могат да изпълнят.
Тогава или халифатът не е бил необходимост в исляма, или е бил

необходимост и не може да се реализира. В този случай неуспешно възстановяване
Халифатът ще бъде колективен грях, за който вярващите ще бъдат
наказан.
По отношение на третия въпрос (Как се постига халифатът или

съставен?) комисията отговори по следния начин:
1 „По назначаване от предишния халиф.
40

2. „По назначение от класите на влиятелни мюсюлмани, т.е. мъже, които
обществеността трябва да се подчинява като улами, амири, знатни личности, хора на мне
администрация.
3. „Чрез завоевание от мюсюлманин дори и да не изпълни другото
3.
условия." <17>
Представянето на този доклад от Втория комитет доведе до много

важен и интересен дебат между Абд ал-Азиз ал-Ефенди, a
Тунизийски професор, който беше един от иракските делегати, и Шейх
Мухамад ал-Ахмади ал-Завахири, ръководител на египетската делегация,
<18> относно приложимостта на ислямските теоретични принципи и
необходимост от иджтихад:
Талиби ефенди:
„Никой не може да оспори факта, че въпросът за халифата е най-важният
важни и най-трудни за разрешаване. Затова предлагам отлагане на
Конгреса до следващата година, за да можем да проучим проблема в детайли
и във всичките му аспекти. Няма да е достатъчно да разгледаме проблема от чисто
теоретична гледна точка. Трябва да се вземе предвид необходимостта от
обстоятелства и места, (и) на влиянието, упражнявано върху ислямските институции
от политиката на определени чужди сили."
Шейх ал-Завахири:
„При разглеждането на богословските въпроси, които ни бяха предоставени, го направихме
не желаят да прибягват до иджтихад и да установят нова доктрина. Ние се ограничихме
ние да изследваме принципите, признати от признатите доктрини на
ислям. Що се отнася до приложимостта на тези принципи, вие трябва да декларирате това
е извън нашата компетентност."
41

Талиби ефенди:
„Аз не застъпвам нито нова доктрина, нито иджтихад. Това, което търся, е вашето мнение.
Ако утвърждавате принципи, които не са приложими в нашата епоха,
какви ще са обстоятелствата?"
Шейх ал-Завахири:
„Опасно е ислямът да повдига въпроса за приложимостта в една епоха
а не друго, от разпорежданията на шериата . Усещаме, че
прилагането на общите принципи на религията трябва да подлежи на не
изключения и считаме, че няма условие за установяване на нови условия
в уважение към изискванията на епохата." <19>
Шейх ал-Завахири, разбира се, беше напълно оправдан да настоява, че

Шариатът, или божествено разкритият свещен закон на исляма, признат за не
ревизии, за да отговарят на различни ситуации и възрасти. Шериатът трябваше да бъд
се запазва в разкритата си форма, независимо дали мюсюлманите или не
са се оказали компетентни или не да го прилагат в определена възраст. И така,
за шейх Завахири възстановяването на халифата е религиозно
задължение. Беше съвсем прав!
И Талиби ефенди беше повече от оправдан да постави въпроса, за

на което той не получи отговор, а именно, ако възстановяването на Халифата е
религиозен дълг, наложен на мюсюлманите, какви ще бъдат последствията
за мюсюлманите, ако не успеят в усилията си да възстановят Халифата?
Основният недостатък в подхода както на Завахири, така и на Талиби Ефенди

беше техният провал да се вслушат в ясното изявление на Корана за това, че
Аллах изпрати на всяка религиозна общност както шериат, така и минхадж (или
42

отворен път). <20> Като следствие, освен вечното
непроменен свещен закон, за който Завахири с право настоява, ние трябва винаги
бъдете верни, съществуваше и гъвкавият Минхадж, в който можеше човешкият гений
изразяват се в адаптиране към променящите се ситуации и условия, докато все още
запазване на Закона.
Основният проблем, който Вторият комитет и Конгресът не успяха да решат

разпознават и да се справят и в резултат на това, което доведе до провала на
Конгрес, беше проблемът за преразглеждане на традиционните т.нар
ортодоксалното тълкуване на ислямския обществен ред (Дар ал-Ислам) и на
Ислямска концепция за международния ред. Институцията на
Халифатът не е съществувал във вакуум. Той е част от Дар ал-Ислам. Дар
ал-ислямът вече не съществуваше в света през 1924 г. Не съществуваше дори в
Мека и Мадина. Светът на исляма се върна към своята преди Хиджри
етап на съществуване.
Решението на проблема би било установяването на множественост

на Джамаат във всички части на света на исляма, всяка със своя собствена
Ameer/Imam, като всеки имам получава Baiy'ah от членовете на
джамаата и внимателно водене на делата на джамаата, на
максимално възможна степен, по начин, който съответства на шериата.
Когато възникнеше възможност за саудитско-уахабитско управление над Хиджаз
да се сложи край и мюсюлманите да възстановят истинската независимост на Хиджаз,
тогава би било възможно Дар ал-Исламът да бъде възстановен. Тогава щеше
бъдете амир над Дар ал-ислам и всеки друг амир над всеки
Джамаа в света ще трябва да даде Baiy'ah на амирите на Дар
ал-ислям!
43
Това беше заповедта на Пророка (с), че ако има двама души

като твърди, че е Амир над Джамаата на мюсюлманите в едно и също
време (т.е. в Дар ал-Ислам), тогава вторият от двамата трябва да бъде убит.
От решаващо значение е да се отбележи, че стихът на Корана:
„О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника (на Аллах) и се покорявай

тези на (законно установена) власт измежду вас."
(Коран, ал-Ниса, 4:59)
не заповядва подчинение на „той“ (т.е. на един човек), който е бил в
власт. Това по-скоро изискваше подчинение на „онези“ на власт. Коранът
по този начин изрично признава възможността за (временно) множество от
лидерство в уммата, докато няма Дар ал-Ислам.
В най-ранния период от историята на исляма след смъртта на

Пророка, уммата даде власт над цялата общност в a
Сам човек. Това беше и все още е необходимо за консолидирането на
ислямската политика. Наистина, това беше допълнително счетено за необходимо и за с
причина, да ограничи избора на водача до племето на курайшите, племето
към които е принадлежал Пророкът.
Унитарното ръководство обаче продължи едва един век преди множеството

се прояви. И тогава, до края на историята си Уммата никога
възстановено унитарно ръководство. То обаче продължи да съществува като a
богословска конструкция, към която е трябвало да се стреми Уммата.
44
Трябва обаче да се признае, че Коранът, като признава

възможността за плурализъм на лидерство, направи възможно на уммата да
възстановяване на системата на единно ръководство над дар ал-ислям чрез a
постепенен процес, който временно би допуснал множество лидерства
над множеството Джамаат, докато Дар ал-Ислам не съществуваше.
Вторият комитет не е проучил тази възможност и като a

в резултат на това самият конгрес завърши с неуспех. Докладът на
Втори комитет съдържаше друг съществен недостатък – дефект, който
принадлежал към класическата ислямска политическа теория. Според доклада
длъжността на халифа може да бъде запълнена чрез "номинацията" на
предишен халиф, или може да бъде завладян чрез завоевание.
Нито в Корана, нито в Суната на Пророка, нито в примера

на Khulafa al-Rashidun имаше ли някаква основа за
вярата, че лидерството в исляма може да бъде придобито чрез завоевание или
чрез номинацията на предишния халиф. И все пак е поучително да
имайте предвид, че през по-голямата част от ислямската история и дори в съвременнос
Мюсюлманският свят откриваме, че лидерството е конституирано почти неизменно ка
кралство или чрез завоевания (съвременното военно управление сега е част
на завоевания“).
Следващите поколения ислямски учени не са разбрали истинската природа

за предполагаемото номиниране на втория халиф, Умар, от първия халиф,
Абу Бакр (радиуллаху анху). Наистина човек подозира, че много сунитски улами
експлоатираха погрешното схващане през вековете си постфакто теоретизиране на
45

осигуряват доктринална легитимност на вековете на династичната монархия в
ислям. Всъщност Абу
radiuallah
Бакр ( 'anhu) номинира Умар (radiullahu 'anhu),
не защото службата на халифа му е дала правото да го прави, а
защото хората, които притежаваха правото да назначават новия халиф,
свободно делегира това праворадиулаху
на Абу Бакр
анху)
(
Всъщност уламите
разрешил на са се объркали
действащия халиф даколосално, като
назначи свой са заявили,
наследник че шериата
и като а
следствие, в подкрепа на цялата история на Халифата, и
дори и до днес такива династични монархии като Омаядите,
Абасидите, Османският халифат, Саудитската монархия в Саудитска Арабия,
Хашемитската монархия в Йордания, Шарифската монархия в Мароко
и многобройните монархии в Персийския залив.
И тогава, за да обърка нещата още повече, улемът се посъветва с Абу

Бакр, Умар, Усман и Али (нека Аллах да е доволен от всички тях).
титлата Khulafa al-Rashidoon (правилно ръководените халифи), като по този начин се по
че нещо значително не е наред с халифата на Муавия
и с всички, които го последваха. И, разбира се, какво беше
особено впечатляващо за халифата на първите четирима халифи беше
пълно отсъствие дори на най-малкото подозрение за династична монархия или за
придобиване на Службата чрез завладяване. [Ние сме наясно, че има
някои, които поставят под съмнение мъдростта на улемите да свалят завесата
на правилно ръководения халифат след смъртта на Али. Те биха настоявали за това
Muawiyah също да бъде включен. Те обаче образуват незначително
малцинство в редиците на сунитската ислямска наука].
46

Трудното положение на улемите на конгреса на халифата от 1926 г. беше и
все още трябва да бъде причина за сериозно безпокойство. През 1924 г. те протестират с
премахване на Османския халифат, който всъщност е династична монархия.
А през 1926 г. те бяха напълно неспособни, дори на ниво концептуално
анализ на замяната на неислямската система на династичната монархия с а
обществен ред, който отговаря на изискванията на религията.
Основният стих на Корана относно динамиката на

лидерството в модела на исляма заяви, че мюсюлманите трябва да провеждат своите
дела въз основа на взаимни консултации:
„И техните дела се (водят) на основата на взаимни консултации (между

себе си).“ (Коран, а-Шура, 42:58)
Основното значение на този стих беше, че в една ислямска общност

назначаване на ръководителя и отстраняването му и замяната му с друг
(което е най-важното от всички колективни дела на вярващите),
трябва да се осъществи чрез процес на взаимни консултации между всички
вярващи. При признаване на правото на действащия халиф да назначава своя
наследник или на длъжността на халифа, придобита чрез завоевание,
Улемите <21> бяха в явен конфликт с Корана още от вярващите
бяха лишени от правото, дадено им от самия Аллах.
Наистина вярващите през почти цялата история на уммата са били такива

нанесени с още по-голяма травма. Те бяха призовани да ратифицират (като а
религиозен дълг чрез Baiy'ah) с опасност за живота си, назначения
47

за лидерството, в което те не участваха. Защото беше съвсем ясно
че отказът за ратифициране на назначение се счита за акт на
предизвикателство
просто се опитва да и представляваше
легитимира видима заплаха
управлението си. <22> за фактическия халиф, който беш
Отговорът на Втора комисия на въпроса - Как е

Халифатът е създаден? - беше недостатъчен и в друго отношение. Първият и
трети методи (номиниране и завоевание), както показахме, бяха
в противоречие с Корана и не намери подкрепа от примера на
Пророкът и Хулафа ал-Рашидун. Но дори и по отношение на второто
споменатият метод, а именно - изборът на народа", Вторият
Комисията не успя да демонстрира машините, които биха могли да бъдат използвани
през 1926 г., за да бъде приложен този метод.
Накрая можем отново да отбележим, че разискванията на Втория комитет

ясно разкри, че Азхар Улама, който изглежда не е направил а
изследване на съвременната мисъл, всъщност не са били наясно с истинската природа
съвременната държавна система, която е на път да бъде наложена в света на
исляма и на практика да плени и затвори мюсюлмански политически
съзнание.
Трети комитет
Третият комитет беше много по-откровен и реалистичен

разисквания и смело заключи в своя доклад в смисъл, че:
48

„... Халифатът... не е в състояние да бъде реализиран в момента с оглед
на ситуацията, в която се намират мюсюлманите. <23>
Причините за това бяха:
„...на първо място, все още не съществува орган от упълномощени лица

има законно право да извърши плащането на вярност (baiy'ah)". <24>
Третият комитет беше тук, признавайки, че класическата машина

(Ahl al-Halli wal-'Aqd), трябва да се използва при определяне на избора на
хората, беше неработоспособен през 1926 г. Щеше да е по-честно, ако беше
също така припомни, че тази машина всъщност никога не е работила правилно
в ислямската история. Въпреки това беше достатъчно честно да призная, че:
„... Халифатът, в съответствие с ислямския закон в истинския смисъл на думата,

е съществувал само в ранния ислям." <25>
Комитетът отбеляза, че Конгресът се е опитал да се събере в Кайро

представителите на всички ислямски народи и да разгледат
възможността да им се повери задачата да изберат нов халиф. В
Комисията обаче посочи, че Конгресът не е представителен
от целия свят на исляма от много важни части на света
Мюсюлманската общност не изпрати свои представители. Неявно в това
изявление, трябва да отбележим, беше внушението, че ако Конгресът може
са привлекли представители на всички ислямски народи, би могло
избран за халиф. Това, въпреки факта, че такива избори биха имали
е първият по рода си в цялата история на исляма.
49
Но може би най-интересната от всички причини, изтъкнати от Третата
Комисията да обясни невъзможността за реализиране на халифата при това
особено време беше фактът, че:
„... халиф, ако бъде назначен, няма да може да изпълни основното си задължение
упражняване на ефективен контрол върху Дар ал-Ислам. Много части на Дар ал-Ислам бяха
под чужд контрол. И онези малцина, които са били свободни и независими, са били
притежавани от националистическа агитация, която пречи на една група да приеме
лидерство на друг, да не говорим за разрешаването му да се намесва в обществеността
дела."<26>
Изглежда, че Комитетът дори бегло не осъзнава това

политическата концепция на Дар ал-Ислам сама по себе си беше подложена на смъртон
западната светска политическа мисъл и беше на ръба да премине в
забрава.
Още по-интересно беше фактът, че части от мюсюлманския

Светът, който е бил под чужда окупация, трябва да бъде наречен Дар ал-Ислам.
По силата на това, че са под чужд контрол, те вече не са част от Дар
ал-ислам (защото самото определение на дар ал-ислам изискваше да бъде
територия, където върховната власт на Аллах надделя над
вярващи). Второ, ако един халиф не може да упражнява ефективен контрол
за останалата част от свободния мюсюлмански свят това със сигурност не беше нещо
ново в исляма. И това не попречи на халифата да функционира така
повече от тринадесет години.
Всъщност Третият комитет трябваше да посочи, че градовете на

Мека и Мадина бяха под саудитско-уахабитски контрол и като а
50

следствие, всеки назначен халиф ще страда от
неизчислима отговорност за липса на капацитет да упражнява контрол върху
Харамейн. Във време, когато нямаше халиф и самата институция
беше атакуван, дори повече, отколкото в нормални времена, това беше наложително за
всеки, назначен в службата да контролира Haramain и по този начин хаджа.
И това всъщност беше в основата на усилията на Шариф ал Хусейн да твърди
халифата за себе си.
Саудитско-уахабитският владетел, който упражняваше контрол над Харамейн, имаше

даде обилна демонстрация на факта, че той е сила, която трябва да се смята
с и освен това той ни най-малко не се интересуваше от Халифата.
Тук се криеше най-основното затруднение на Конгреса на халифата.
Това, което Комитетът трябваше да направи, а не направи, беше да дойде на

сравнително прост извод, че нито един халиф не може да бъде назначен и да спечели
признаване на мюсюлманите, докато Западът контролира Харамейн
и хадж. И Западът ще продължи да упражнява такава политика
контрол, докато уахабитите са контролирали Харамейн. Като
следствие, императивът на часа беше да се намерят начините и средствата
за противодействие на британската дипломация на полуострова и прогонване на
Саудитско-британски контрол над Haramain и възстановяване на контрола върху
Haramain за уммата.
Докладът на Третия комитет умолява Конгреса да не бъде

обезсърчен от липсата на успех при решаването на проблема с Халифата
и при назначаването на нов халиф:
51
„Достатъчно е Конгресът да знае, че е оказал огромна услуга
на мюсюлманите, за да им диагностицира болестта и да им посочи
средство за защита."<27>
Това лекарство беше препоръката, че:
„... ислямските народи трябва да се организират съвместно в няколко ислямски държави,

последователни конгреси, които ще им дадат възможност за периодични
обмен на мнения, докато успеят да решат въпроса за халифата в
съответствие с ислямските интереси. <28>
Резолюции на конгреса
Конгресът беше уплашен от песимизма на Третия комитет

доклад. Всъщност Шейх ал-Завахири го нарече „погребалната реч на исляма“.
Делегатите, които по-рано откриха конгреса за обществеността и за
прес, сега реши, че един пасаж от доклада трябва да бъде сдържан
пресата. <29> Шейх Завахири, който беше ръководил опозицията към Третия
В доклада на комисията е представен проект за решение, който е приет от
конгрес. <30> Резолюцията потвърждава, че Халифатът е способен на
се реализира. Трябва да се свика още един конгрес, на който всички
Ислямските народи ще бъдат адекватно представени и Конгресът ще го направи
да вземе необходимите мерки за установяване на халифата, изпълнявайки всички изис
условия, предписани в шериата. Накратко, такъв конгрес би
избира нов халиф.
С тази оптимистична нотка конгресът приключи. Трети комитет,

управлявани от Конгреса, намериха опасенията им в крайна сметка оправдани
52

след предложения конгрес, който трябваше да избере нов халиф,
никога не се провеждаше. Светът на исляма всъщност навлизаше в
след халифатния период на своето съществуване. И основната причина за това беше
Саудитско-уахабитското управление над Хиджаз и Харамейн и евентуално
създаването на саудитско-уахабитската национална държава Саудитска Арабия като a
клиент Държава на безбожния Запад.
По времето, когато прахът се беше утаил върху инициативата на Ал-Азхар в отговор

до премахването на Османския халифат беше ясно, че враждебно настроените англ
и ционистко-еврейската стратегия доведе до забележително постижение, за да
остроумие: постхалифатен ислям!
53

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ИЗМАМНАТА САУДИТ-УАХАБИТСКА АЛТЕРНАТИВА

НА ХАЛИФАТА
Световният мюсюлмански конгрес в Мека юни-юли 1926 г
Световният мюсюлмански конгрес, който се проведе в Мека през юли 1926 г.

има своя генезис в въздействието на премахването на Османския халифат върху
Арабския полуостров (jaziratul arab) и по-специално на Къщата на
Сауд, който наскоро установи властта си над Арабия.
Абдул Азиз ибн Сауд беше завладял Неджд след инициала на книгата си с разкази
превземането на Рияд през 1902 г. Но в изграждането на политическия raison d'etre за
управлението на Дома на Сауд върху религиозната основа на уахабитите
движение, беше неизбежно един уахабит Неджд да оспори
Хиджаз, когато възникне възможност, за да принуди подчинението на
сърцето на исляма към (уахабитското възприятие за) истинската вяра.
Тази възможност се появи, когато Шариф ал Хусейн (назначен от Османците

Шариф от Мека), действащ в съгласие със стратегията на съюзническите сили
в Първата световна война, превзе Хиджаз от османските турци през 1916 г
и наложи над него управлението на Хашимитския дом на Хусейн. В правенето
затова той забрани на уахабитите да извършват хадж. Освен на
богословските конфликти с уахабитите, които той използва, за да оправдае забраната, т
54

също беше наясно с факта, че уахабитът Неджд представлява най-много
мощна заплаха за управлението му над Хиджаз.
И Хусейн, и Ибн Сауд влязоха в съюзи с британците по време на

войната и, като следствие, Ибн Сауд не може да се опита да превземе
Хиджаз, докато продължи войната. Дори след края на войната мъдрост
диктува, че трябва да изчака, за да види какви стъпки ще направи халифът в Истанбул
вземете, за да си върнете контрола над Хиджаз.
Едва когато Халифатът беше премахнат, времето най-накрая дойде

дойде, когато можеше да тръгне срещу Хусейн. Хусейн, разбира се, беше добре
осъзнавайки това и беше в напразни опити да събере световна мюсюлманска подкрепа
за да укрепи ръцете си срещу Ибн Сауд, за който той претендира за халифата
самият той на 7 март 1924 г. (четири дни след премахването на османската власт
халифат).
1924 г. се оказва наистина най-богатата на събития година в историята на исляма.

Защото Ибн Сауд отговори на обявяването на халифата на Хусейн от
атакува Хиджаз. Силите на Найди на ибн Сауд завладяват Таиф
5 септември 1924 г., Мека на 13 октомври и Мадина на 5 декември.
Една година по-късно, на 19 декември 1925 г., Джеда е заловен и
без късмет халифът и кралят на арабите отиват в изгнание. Не е изненадващо
знатните личности на Мека намират за целесъобразно да провъзгласят Ибн Сауд за кра
на Хиджаз.
Джазиратул арабски, който сега беше обединен под управлението на саудитско-уахабит

веднага започна да отстоява своите претенции за лидерство на уммата и в
55

процеса, той предостави алтернативен път към мюсюлманското единство, различен от
този на Халифата, а именно, пътят на вътрешнонационалния ислямски
солидарност в рамките на система от суверенни ислямски национални държави.
Саудитско-уахабитските владетели на Хиджаз са били добре наясно, че Светът на

Ислямът никога не би приел уахабитското ръководство. И следователно а
Саудитско-уахабитският халифат беше невъзможен. От друга страна, ако
Мюсюлманите по света се събраха и назначиха халиф, това щеше
наистина са били въпрос, изпълнен със сериозна опасност за
Саудитско-уахабитско управление над Хиджаз. Можеше да доведе до повторение
на катастрофалния опит от повече от век по-рано, когато
Уахабитите бяха прогонени от Хиджаз от армия, изпратена от Египет.
Като последица от предстоящата заплаха от Халифата

Конгресът, свикан в Кайро през май 1926 г., саудитците започват търсенето на
алтернативна политическа институция и форум на Халифата. Те откриха
то в системата на ислямските национални държави и международните ислямски
междудържавно сътрудничество и солидарност. <31> Основите за новото
Редът вече беше и доста удобно за саудитските уахабити
положен с основаването от Мустафа Камал на Република Турция
в самото седалище на халифата.
За тях нямаше никакво значение, че системата на националните държави, която беше

политическо творение на новия секуларен Запад и което съставлява самото
основата на новия светски модел на обществото беше в явен конфликт
с разпоредбите на ислямския обществен ред на шериата. Какво беше
важен за тях беше фактът, че системата на ислямските национални държави
56

ще постави саудитско-уахабитското управление над Хиджаз на практика
непревземаема позиция. Уахабитската държава, която беше издигнала най-великия
възраженията срещу Bid'ah (т.е. нововъведението в религията) сега само по себе си,
предлагайки най-великата от всички бида в историята на уммата!
Следователно саудитско-уахабитската стратегия беше да се организира съперник на Кон

до конгреса на халифата през май 1926 г. Те назоваха своя конгрес
Му'тамар ал-Алам ал-Ислами (Световният мюсюлмански конгрес) и го свика през
Мека през юли 1926 г. по повод хаджа. Поради режима на
транспорт, наличен през 1926 г., би било много трудно за делегатите
да присъства на двете конференции. Следователно саудитците правеха а
пресметната и хитра политическа инициатива, която би принудила мюсюлманина
Светът да избере да присъства на една или друга от двете конференции.
Самата цел на спонсорирания от Саудитска Арабия Конгрес беше да постави класическо

Ислямският обществен ред да си почине и да въведе новата ислямска система
национални държави. В рамките на новата вътрешнонационална „ислямска
Заповедта саудитските уахабити ще търсят признаване на властта си над
Хиджаз.
Подготовката на Конгреса обаче разкрива, че саудитците

лидерът хитро се представи на всички поканени като шампион на
Ислямът и той обеща да възстанови автентичния ислям на Джазират Араб.
Уахабитите, както отбелязахме по-рано, бяха наясно, че светът на исляма

някога би приел уахабитски халиф. Но много преди това Абдул Уахаб
самият той беше повлиян от възгледите на този остър мислител на исляма,
57

Имам ибн Таймия. Тяхната позиция беше, че истинският Халифат,
тъй като не беше правилно конституиран, функционираше като инструмент за
разединение в уммата. Като такъв, Халифатът не може да бъде символ
и основата на мюсюлманското единство. Тази роля трябва да бъде дадена на
шериата.
Следователно изглеждаше естествено уахабитите Неджд и Хиджаз

остават настрана от Конгреса на халифата в Кайро. И поради
стратегическа позиция, която те заемат по отношение на техния новоспечелен контрол
сърцето на исляма, беше предвидимо, че саудитските уахабити
ръководството ще се стреми да се възползва от възможността, предоставена от премахв
османския халифат и поражението на краткотрайния шарифиян
Халифат да поведе уммата по нов подход към единството. <32>
Фактът, че датата, определена от Ибн Сауд за Световния мюсюлмански конгрес

е юни-юли 1926 г. (един месец след конгреса на Кайрския халифат) е
ясно има за цел да демонстрира, че се организира като алтернатива
до конгреса на халифата.
Имаше още една причина за решението за свикване на Световен мюсюлманин

Конгрес в Мека. Ибн Сауд искаше международно ислямско признание на
неговата власт над светата земя. Това беше въпрос от жизненоважно значение за
уахабитите, тъй като има значителни религиозни различия между
тях и останалия свят на исляма. Не на последно място беше фактът, че
уахабитите следваха ханбалийската школа на ислямското право и бяха мънички
малцинство в свят на исляма, доминиран от последователи на ханафитите, Шафей
и правни училища в Малики. <33>
58
Когато през 18-ти век уахабитите завоюват краткотраен контрол над

светата земя, която извършиха, в своята фанатична ревност, огромна
кървава баня. Имаше широко разпространен гняв и отвращение в света на
Ислямът и египетска армия, изпратена в Хиджаз, ги победиха и
изгони ги в пустинята. Следователно вторият път на
Уахабитите искаха да гарантират, че светът на исляма ще ги признае
владее над светата земя. <34> Това беше втората основна цел за
който беше свикан Световният мюсюлмански конгрес.
Делегатите на Конгреса
Световният мюсюлмански конгрес, който се свиква в Мека през юни 1926 г

резултат от исляма.
история на усилията на Ибн
Самият Сауд,
Ибн беше
Сауд приветстван
спомена като първата
това в своето подобна
встъпително среща в
слово:
„По отношение на формата и целта, вашата среща без съмнение е първата

неговият вид в аналите на исляма." <35>
От самото начало беше замислено да бъде постоянно

организация:
„Молим се на Всемогъщия този конгрес да се събира отново и отново всяка година

(по време на хадж)." <36>
За разлика от Конгреса на халифата в Кайро, конференцията в Мека привлече

както представително събиране, така и високо качество на представителство. всичко
важните ислямски общности и всички независими ислямски държави
59

(с изключение на Персия) бяха представени. От южноазиатския субконтинент
дойде представителство на най-високо ниво на всички важни ислямски организации.
Например, Сайед Сюлейман Надви оглави делегацията, която представлява
движението халифат на Индия. <37> Другите трима членове на
делегация бяха Маулана Мохамед Али Джаухар, неговият брат Маулана
Шаукат Али и неговият зет Шоаиб Кураиши. Имаше делегация
начело със Сайед Мохамед Кифаятулах, представляващ Асоциацията
на уламите на Индия и друга делегация, водена от шейх Санауллах
представляващ Улама Ахл ал-хадис от Индия.
Великият мюфтия на Палестина Сайед Амин ал-Хюсейни оглави

Палестинска делегация, генерал Гулам Джилани Хан, - афганистанецът
делегация, Edib Saroit, - турската делегация, Shaikh al-Zawahiri, - the
Египетска делегация и Реазудин Фахрудин, - делегацията на
руски мюсюлмани. С Фахрудин в тази делегация бяха делегати
от Уфа, Астрахан, Казан, Крим, Сибир и Туркестан. Делегати
също идват от Ява, Сирия, Судан, Найд, Хиджаз, Йемен и др.
Редица лица бяха специално поканени на конгреса. В това

група бяха шейх Рашид Рида, известният сирийски ислямски учен, който
беше ученик на Шейх Мохамед Абду и Сардар Икбал Али Шах,
Базиран в Лондон афганистански учен, който написа поредица от статии за
Конференция за британски публикации. <38> Значителните отсъстващи от
на конференцията бяха Персия, Китай, сануси от Либия и останалите
Магриб.
60

Съставът на конференциите в Кайро и Мека се различаваше
друго важно уважение. Докато в Кайро не беше призната делегация
като официални и всички делегати участваха в своя индивидуален
капацитет, това не беше така в Мека. Към тази последна конференция ислямският
държави и общности изпратиха официални делегации и по този начин,
демонстрира предпочитание към форума в Мека и към новото
подход към единството. И тук се крие едно просто, но фундаментално обяснение
за организацията на съвременния свят на исляма като система от
национални държави, а именно: мюсюлманските маси безкритично избраха това, защо
от две причини:
• поради мрачната обективна ситуация, пред която тогава е изправен мюсюлманския свят,
• защото улемите не могат ефективно да формулират основите на
Ислямският обществен ред (Дар ал-Ислам) и ислямската концепция за ан
Международен орден, в който се намира Дар ал-Ислам.
Кралят и Конгресът
Конгресът получи две съобщения от крал Абдул Азиз ибн Сауд. В

първото, встъпителното обръщение на Конгреса, кралят спомена
тъжната история на Хиджаз, завършваща с деспотизма на Хусейн, който,
сред другите си грехове, постави Хиджаз под „чуждестранни немюсюлмани
влияние". <39> Това, което е забранено от Пророка, е оправдание
следователно представен за завладяването на Хиджаз от Найди. В резултат на това
завладяването, кралят с удоволствие посочи, че сега има сигурност в
Хиджаз. Конгресът беше поканен да проведе своите сесии в тази атмосфера на
сигурност и пълна свобода. Единствените ограничения за конференцията бяха
ограниченията на ислямския закон и на „немесването в международните
61

политика, нито в различията, които отделят определени мюсюлмански народи от
техните правителства." <40> И все пак Ибн Сауд беше по-малко честен в своето
встъпително изявление, тъй като той беше също толкова виновен, колкото и Хусейн за
насърчаване на проникването на британското влияние на полуострова.
Две неща се открояват в обръщението на краля. Първо ръководството на уахабитите

показваше възможно най-доброто си лице, за да ухажва подкрепата на
Конгреса, - така обещаваха сигурността и пълната свобода. но второ,
и по-важното, забраната за международна политика в дискусиите за
Конгресът ясно намекна, че сигурността на саудитско-уахабитската държава
и поддържането на отношенията си със съюзниците си (по-специално Великобритания
имаше предимство пред обмислените мнения на уммата дори когато
изразено чрез шура в Ислямска конференция, „безпрецедентна“ в
история на исляма.
Кралят даде на Конгреса сигурната задача да „разгледа необходимото

начини и средства за превръщане на светите места в най-добрите центрове на исляма
култура и образование, най-съвършеният регион от гледна точка на просперитет и
хигиена, и мюсюлманската страна, която е най-забележима със своите
признаване на исляма." <41>
От това обръщение беше много ясно, че кралят се опитва да се намеси

Конгресът е изкуствено разделение между религия и политика“, и a
нова теория за това, че подходящият предмет за разглеждане
на ислямските конгреси беше предмет на религията и религията
дела'. И това беше бида от наистина осъдителен характер, откакто беше
в такъв явен конфликт с напътствията на Корана, Суната на
62

Пророкът и самите основи на ислямското наследство. Кралят беше вътре
всъщност, правейки опит за трансформиране на ал-ислям, който беше ал-дин, в
религия“ в тесния и изкривен смисъл, в който е използван терминът
светска западна цивилизация.
На 2 юливторо
отправи 1926 г., по повод 15-та
съобщение пленарна
до Конгреса, сесия,
чрез кралят
което се стреми да
постигане на една от основните цели на инициативата на уахабитите, а именно
международно ислямско признание и приемане на саудитските уахабити
контрол над Хиджаз.
Кралят изложи своята политика за Хиджаз по следния начин:
1 „Не допускаме никаква чужда намеса в тази свещена страна...

каквото и да е естеството му.
2. „Ние не допускаме никакви привилегии, отворени за едни и отказани на други;

каквото и да се случва в тази страна, трябва да отговаря на шериата.
3. „Хиджаз трябва да има специален неутрален режим. Той не трябва нито да води война
3.
нито да бъде атакуван; и всички независими мюсюлмански държави трябва да гарантира
този неутралност.
4. „Има нужда да се разгледа въпросът за финансовата помощ, която идва

4.
(до Хиджаз) от много ислямски страни, начинът на разпространение
и (необходимостта да се осигури) ползата за светите места." <42>
Това, което кралят се опитваше да направи с това обръщение, беше нищо друго освен
предлагайки нова ислямска политическа теория. Сякаш на
63

Саудитските уахабити бяха убедени, че са единствените мюсюлмани и
следователно Хиджаз и Найд, които бяха под техен контрол, бяха истинският Дар
ал-ислям. По този начин всички територии извън Хиджаз и Неджд (или съвременната
Арабия) са били чужди“. И когато кралят заговори за необходимостта от
да предотврати всякаква чужда намеса в Хиджаз, имаше предвид той
по-конкретно за вида намеса, която е прокудила уахабитите
Хиджаз повече от век по-рано. Позовавайки се на цялото
света на исляма като чужд“, кралят беше съвсем близо до извършване на акт
на Куфр.
Втората направена точка, разбира се, беше доста възхитителна, т.е

недискриминационно прилагане на заповедите на шериата. Но
втората точка беше несъвместима с първата. Светът на исляма беше
да им бъде предоставен статут на чужденци, които, естествено, няма да бъдат
отговаря на всички привилегии, отворени за саудитските уахабити. Чужденци, за
Например, ще има нужда от виза, за да влезе в Хиджаз дори за
извършване на хадж. Оттогава саудитските уахабити няма да изискват виза
те са били граждани на новородената държава Саудитска Арабия и следователно на Хид
им принадлежи. Мюсюлманите, които не са от Саудитска Арабия, вече могат да бъдат в
удължиха престоя си в Хиджаз след изтичане на техните визи, - защото бяха
сега чужденците и Хиджаз, който вече не беше Дар ал-Ислам, не го направиха
принадлежат към тях. Саудитските уахабити могат да останат в Хиджаз толкова дълго,
пожелаха, тъй като Хиджаз сега им принадлежи.
Кралят всъщност беше демонтирал Дар ал-Ислам, който беше

установен от самия Пророк и от неговите другари в Хиджаз,
беше лишил света на исляма от самото му сърце, беше обидил
64

мюсюлмани, и беше предопределено да се размине с това дръзко поведение за
повече от шест десетилетия.
Третата точка, направена в обръщението на краля, беше доста забележителна. Там
не може да има никакво съмнение, че това е явно изявление на bid'ah. Нито едно
в Корана, нито в Суната на Пророка, нито в целия ислямски
наследство има ли някаква концепция за неутралитет" на Хиджаз. Наистина
твърдението, че Хиджаз не трябва да воюва, се равняваше на превземане на самото
сърцето на исляма извън джихада и по този начин беше в очевиден конфликт с
изрични заповеди на Корана. Тук отново кралят се разхождаше
пътят на Куфр.
По отношение на искането на краля всички независими ислямски държави

трябва да признае неутралитета“ на неговия режим, беше ясно, че това е а
едва прикрит опит да спечели признание от света на исляма на
Саудитско-уахабитско управление над Хиджаз.
Конференцията отговори на обръщението на краля, като направи безплатно но

интелигентно използване на свободата, която кралят предлага. Делегатите се изказаха
свободно и откровено и като преглед на стенографския доклад на
конференцията разкрива, че нищо не изглежда да е било организирано от
режим. Наистина, понякога делегатите на Хиджаз се озоваваха
надгласен.<43>
Като цяло конференцията остана в рамките на наложените й ограничения

не се меси в международната политика. Като такъв въпросът за Халифата беше
никога не е обсъждано. Това беше голям триумф за новия подход към
65

мюсюлманско единство. Конференцията обаче влезе в политиката в
одобряване на резолюция <44>, изискваща връщането на Маан и Акаба в
Хеджази контролират след анексирането на тези територии от Англия към
Трансйордания (над която Великобритания беше мандатната власт) наруши какво
Рашид Рида твърди, че е командата на Пророка, че арабинът
полуостровът трябва да остане свободен от всяко неислямско влияние. <45>
Когато самият Ибн Сауд внесе международната политика в Конгреса

с изложението на неговата политика за Хиджаз, Конгресът обсъди
издаде подробно и след това показа своята мъдрост, почтеност и вярност към
автентичен ислям, като отказва на краля признанието, което търси. В
Конгресът реши просто да отбележи изявлението на краля. И това беше,
може би най-важното решение, взето от представителен орган
на уммата през последните шестдесет години.
Това беше наистина горчив удар за Ибн Сауд и резултатът беше, че

Конгресът остана латентен през следващите двадесет години и никога повече
да се срещнат в Мека, където беше договорено, че ще се срещат всяка година
времето на хадж.
По друг нестабилен въпрос обаче Конгресът намери за разумно да отстъпи

по желание на техния домакин. Ибн Сауд привлече вниманието на
Конгреса, в качеството му на един от мюсюлманските държавни глави, че
въпреки че всички мюсюлмани са били свободни да се покланят в Светите земи според
правата на съответните им правни школи, уахабитската администрация
няма да толерира поведение, което е в противоречие с шериата.
Този въпрос предизвика една от най-разгорещените дискусии в Конгреса.
66
Шейх ал-Завахири спаси положението, като представи компромисен проект
резолюция, която се ограничи до изискване за свобода на обредите, но не го направи
влизат в спорната област на ремонта на гробници на спътници на
пророкът, който е бил унищожен от уахабитите и т.н.
Проблемът беше ударил сърцето на уахабитите и въпреки че не беше

позволено да се развие в криза, делегатите се упражняват най-много
предпазливост да не притискаш Ибн Сауд твърде силно, все пак индиецът
делегатите си тръгнаха с горчиви чувства. Това отчасти обяснява защо Конгресът
не се срещнаха отново в Мека, както беше уговорено.
Всъщност индийският мюсюлмански лидер Маулана Шаукат Али играеше

водеща роля в организирането на третата голяма ислямска конференция през 1931 г.
след двете конференции през 1926 г. И той нямаше никакво колебание
и заобикаляйки Мека и уговаряйки Ерусалим като негово място.
Някои от най-полезните работи на конгреса в Мека се отнасят до

подобряване на условията за хадж, транспорт (в частност
железница Хиджаз), медицински заведения, наличност на храна и вода,
защита от експлоатация и т. н. Това бяха въпроси, които засягаха
поклонници всяка година и по тези въпроси Конгресът е обсъждал
дължина и прие много полезни резолюции.
67

ГЛАВА ПЕТА
СТАРИЯТ СВЯТ НА ИСЛЯМА - ПОСЛЕДЕН ОПИТ В

ВЪЗРАЖДАНЕ
Общият ислямски конгрес, Йерусалим, декември 1931 г
За пет дълги години след двете конференции от 1926 г. няма други значими
беше направен колективен опит от света на исляма да отговори на
разпадането на халифата и до други важни, предизвикателни и
опасни промени, които помитаха този свят. Последното последно издишване на
умиращият Дар ал-Ислам се случи на Общия ислямски конгрес, който беше
проведено в Йерусалим през декември 1931 г. на базата на индо-палестинец
усилие. <46> Той наистина имаше в пазвата си съкровеното желание за възстановяване
някакво подобие на почтеност на рухващия стар ред, оставен от Пророка.
Но не успя да постигне нищо. Като конгресите в Кайро и Мека
изглеждаше мъртвородено.
До великия мюфтия на Йерусалим Хадж Амин ал Хусаини, зловещият

напредъкът на ционизма в мюсюлманска Палестина между 1926 и 1931 г
представляваше заплаха за исляма. Тази заплаха не можеше да бъде посрещната освен
единен свят на исляма. И това беше мярка за простота, наивност и
невинността на съвременната ислямска мисъл, че той може да оспори това
друга ислямска конференция, която ще се проведе в окупирания от Великобритания Йе
бъде подходящият начин за справяне с заплахата. Салахуддин Аюби трябва да има
търкулна в гроба си. Изглеждаше сякаш светът на ислямската наука
68

е изгубил от поглед твърдата връзка, която е установил Коранът
между властта, свободата и вярата.
През август 1929 г. има бунтове между мюсюлмани и евреи заради

Стената на плача в Йерусалим. Обществото на народите изпрати комисия до
разследват въпроса и констатациите на Комисията са, че мюсюлманите
притежавали права на собственост“ върху Стената на плача, но тези евреи притежавал
правото на поклонение“ пред него. Този доклад не зарадва нито мюсюлманите, нито
евреи и може да се каже, че са довели косвено до призива за ислямски
конференция.
В началото на 1931 г., по повод погребението в района на ж

Харам ал-Шариф, Йерусалим, на индийския мюсюлмански лидер Маулана
Мохамед Али Джаухар <47>, беше постигнато споразумение между неговите
брат, Маулана Шаукат Али и Хадж Амин ал Хусаини относно необходимостта от
свика конференция. Няколко месеца по-късно, през юни 1931 г., докладът на
Комисията по стената на плача беше оповестена публично и Върховният мюсюлманин
Тогава Съветът на Палестина отправи публичната покана за конференцията.
Официалното съобщение за съгласие за свикване на конференцията и

решението за датата на конференцията е взето на 4 септември,
1931 г., от Маулана Шаукат Али, в обръщение след обедната молитва в
Масджид ал-Акса, Йерусалим. Сега може да се каже, че имат индийските мюсюлмани
постигна позиция с уникална и изключителна важност и лидерство
в света на исляма.
Дата и място
69
Общият ислямски конгрес се проведе в Йерусалим от 6. до 16-ти.

декември 1931 г. Това съответства на 27-ми. Раджаб - 7-ми. Шабан в
ислямски календар. Мимоходом можем да отбележим, че препратката към
Ислямският календар е важен, както и изборът на Масджид ал-Акса
мястото за откриването на Конгреса на 27-ми. Раджаб. <48>
Сега като има предвид, че конгресът на халифата се проведе номинално

независим Египет, който беше в британската сфера на влияние, и
Световният мюсюлмански конгрес беше свикан номинално независим
Хиджаз, който също беше твърдо в британската сфера на влияние,
Ислямският конгрес на Акса трябваше да се проведе на територията, която беше под
пряко британско мандатно правило. Йерусалим нямаше колкото смокиново листо"
да покрие статута си на окупирана територия. Някои дори биха оспорили това
окупирана територия ще има статут на Дар ал-Харб!
Сигурно е било най-необикновен спектакъл за света на

Ислямът да се събере в Световен ислямски конгрес в рамките на окупирана територия
се стремят да възстановят измерението на публичното право на шериата. В това отнош
Общият ислямски конгрес в Йерусалим беше уникален и безпрецедентен
в цялата история на исляма. Всъщност това разкри жалкото състояние на
което светът на исляма беше намален. Британското правителство беше
вероятно най-изненадан от това развитие. Доколкото на
Британците бяха загрижени, че светът на исляма ще изложи своята импотентност
на публично изложение. Едно весело британско правителство просто се ограничи до
като върховният комисар предупреди Хадж Амин ал Хусейни, че
Правителството не би позволило свикването на конгрес, на който
70

могат да бъдат повдигнати въпроси, засягащи вътрешните и външните работи на
приятелски сили. <49>
Ционистката преса, от друга страна, реагира с голямо опасение

призива за Конгреса, обвинявайки британското правителство, че е допуснало
Конгресът, защото
„тя наистина искаше конференцията, не, тя я провокира
за да удовлетвори мюсюлманите от Палестина и Индия и да противодейства на ционистите
Движение.” <50>
Трябваше също да се вземе предвид много силното чувство, изразено от

много, че Конгресът ще се опита да възстанови Абдул Маджид като
Халиф със седалище в Йерусалим. Такъв ход може да има дестабилизиращ ефект
ефект върху режима на Ангора (сега Анкара) - и халиф в Йерусалим,
подчинен на британската власт, също би било нещо, което Великобритания
би приветствал и би могъл да използва огромна полза. <51>
Делегати
Конгресът се проведе в атмосфера, доста свободна от ограничения,

и освен експулсирането на египтянина, Абд ал-Рахман Азам, нататък
отчет за неговата остра критика към италианската политика в Либия, британците
властите в Палестина не се намесиха по никакъв начин в Конгреса, нито
поставиха ли някакви ограничения за присъствието.
Делегати на конгреса дойдоха от Персия (някои шиитски улами), Индия

(сред чиито делегати беше великият мюсюлмански учен и мислител, д-р.
Мохамед Икбал), Югославия, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Сирия
71

и Нигерия. Въпреки че египетското правителство най-накрая реши да не го прави
изпрати всяка официална делегация, на която присъстваха египетски делегати
подкрепят краля. Срещу тях се противопостави делегация, представляваща
Вафд парти на Египет. Редица други ислямски движения в Египет
също бяха представени.
Правителствата на Ирак и Трансйордания изпратиха официални делегации. В

Саудитският монарх Абдул Азиз ибн Сауд се колебаеше в отношението си към
Конгреса и накрая и умно изпрати представител, който не успя
да стигнат до Йерусалим навреме, за да участват в конгреса. Турция и
Афганистан отказа да участва в конгреса. В сравнение, следователно,
с конгреса в Мека от юли 1926 г. има рязък спад в
участие на официални правителствени делегации в Йерусалим
конгрес.
Работата на Конгреса
След официалното откриване на конгреса в месджид ал-Акса след

залезни молитви на 6 декември (27-ми Раджаб), <52> осем комисии бяха
създаден да проучи и докладва по следните въпроси:
• Устав на Конгреса
• Конгресна пропаганда и публикации
• Финанси и организация
• Мюсюлманска култура и предложения ислямски университет ал-Акса
• Железопътната линия Хиджаз
• Светите места и Стената на плача
• Ислямска пропаганда и напътствия
72

• Предложения, представени пред Конгреса.
Подобно на конгреса в Мека от 1926 г., Йерусалимският конгрес прие a

Устав или Харта. Уставът на Мека предвиждаше провеждането на годишни срещи в
Мека. Уставът на Йерусалим изискваше срещи в Йерусалим на всеки две години.
В Йерусалим също беше създаден малък секретариат (както беше направено в
Мека). Секретариатът на Йерусалим продължи да функционира няколко години
но самият конгрес никога повече не се събра. <53>
Конгресът реши, че трябва да се изгради ислямски университет

Йерусалим. Решението беше взето въпреки значителната ревност
възбуди от университета ал-Азхар, който не приветства създаването на a
конкурент за уникалната си позиция в света на ислямското обучение. <54>
Но най-важният въпрос, който привлече вниманието на Конгреса

без съмнение беше ционистката заплаха в Палестина. Отношението и
подходът на конференцията към нестабилната тема беше забележително
широко скроен и обективен. Председателят на Еврейската агенция, г.
Соколов, беше поканен да присъства на конгреса с цел разяснение
ционистката гледна точка. Поканата, отправена от Шаукат Али, беше
отказа. А в ционистката преса войнственият ционизъм се подиграва и подиграва
конгреса. <55>
Имаше друга част от ционисти, по-мирна от първата група,

който е създал Еврейския университет. Тези ционисти говореха с повече
достойнство за Конгреса, въпреки че те също критикуваха Великобритания точно така
73

силно като другите ционисти за това, че са позволили на Конгреса да обсъжда
Британската политика в Палестина. <56>
Но старите ортодоксални евреи в Йерусалим, които живееха и работеха доста разделени

от ционистите, поздрави конгреса в началото и пожела всичко
успех. Те заявиха, че евреите не искат светите места и нямат
право на тях; но те призоваха Конгреса да не се противопоставя на стария евреин
обичай да се молим пред Стената на плача. <57>
Конгресът направи точно това! То отхвърли Плача на Лигата на нацията

Доклад на Wall Commission, който потвърждава мюсюлманската собственост върху
Стената на плача, но поддържа правото на евреите да се молят пред Стената. <58> В
по този начин Конгресът отчужди ортодоксалните евреи и отслаби техните
ръце (т.е. ортодоксалните евреи) в тяхната борба отново ционистите. <59>
Конгресът протестира пред Обществото на народите срещу посегателството на

права и напомни
Съюзници на Лигата
в Първата за помощта,
световна оказана предупреди,
война. Конгресът от арабите наче мандатът не го прави
означава покоряване на арабите и узурпация на правата им. В
Конгресът не отхвърли принципа на еврейската имиграция в Палестина
и закупуване на земя и имоти. Следователно имплицитно,
Конгресът призна правото на евреите да влизат и да живеят в Палестина и
да притежават имот там. В контекста обаче на ционисткия план на
установяване на еврейски национален дом в Палестина, отговори Конгресът
като се предложи създаването на Земеделска банка, която да окаже
финансова подкрепа за поземлени селяни и земеделци с цел да
засилват съпротивата срещу ционистките усилия да купят земята им.
74
Може да се вземе предвид отговорът на Конгреса на ционистката заплаха

са били умерени. Това рязко контрастира с арабския националист
отговор. Всъщност Конгресът устоя на натиска на арабите
националистите да заемат по-войнствена позиция. Арабските националисти се срещна
отделно по време на конгреса и формулира „арабски пакт“, който
беше предвидим отговор на еврейския национализъм.<60> Единият наистина,
беше двойник на другия. <61>
Конгресът обаче не успя да забележи, че ислямската религиозна

отговорът трябваше да включва активна стратегия за изграждане на общ
религиозен фронт с онези евреи, които се противопоставиха на ционизма и които бяха
приятелски настроен към мюсюлманите. <62> Въпреки че Коранът наистина забранява
установяване на такива отношения с евреи (и други немюсюлмани) като
би поставило мюсюлманите в състояние на зависимост или подчинение, това го напра
не забраняват съюз или общ фронт, свободен от зависимост. <63>
Това, което беше особено разочароващо, беше провалът на Конгреса,

седи точно там в свещения град Йерусалим, за да направи реалистично
оценка на много мрачната обективна ситуация, пред която тогава е изправен светът на
исляма, и смело и творчески да формулира последователно и
интелигентна дългосрочна стратегия за възстановяване на властта на уммата.
В разгара на всички развълнувани и разгорещени политически дискусии на

Конгрес, един глас се открояваше като глас на държавника и мъдреца.
Д-р Мохамед Икбал имаше визията да предупреди, че са изправени най-големите опасн
Ислямът не беше гнусните замисли на ционизма, алчността на империята
75

власти и т.н., но атеистичен материализъм и териториален патриотизъм.
Освен ако не им се окаже съпротива, разпадът в исляма ще настъпи. <64>
Но въпреки това беше вярно, че Икбал имаше визията на великия философ

опасности, като материализма, надвиснали пред ислямската цивилизация, то
ще изглежда, че той все още не е в състояние да преформулира теоретично
ислямския обществен ред (или дар ал-ислам) и ислямската концепция за ан
Международен ред и след това го артикулира по такъв начин, както би
убедително демонстрира превъзходството си над светския съперник, който бе
сега го предизвиква. Истината е, че Икбал не знаеше какво
бяха стъпките, които трябваше да бъдат предприети през 1931 г., за да се възстанови зах
умма!
Дейности след конгреса
Конгресът избра Изпълнителен комитет <65>, който функционираше

усърдно в продължение на една година. Клонове на организацията са сформирани в
различни държави и представители на тези клонове се срещнаха в Йерусалим
през август 1932 г. за обсъждане на начини и средства за събиране на средства. В
1933 г. Амин ал Хусаини и Алтабах паша отиват на обиколка на Ирак и Индия
с цел събиране на средства. Те не успяха, нито пък
Университет, нито Земеделска банка (за помощ на селяните) бяха
установено.
Второто заседание на конгреса, което според Устава трябва

са се състояли през ноември 1933 г., не са се състояли. С изключение на а
внезапен тласък на активност от страна на Изпълнителния комитет по посредничество
76

през 1934 г. <66> и краткотрайно възраждане през петдесетте години, Общият ислямски
Конгресът на Йерусалим също умря от естествена смърт.
Секретариатът, създаден от Конгреса през 1931 г., продължи да функционира

в Йерусалим до Втората световна война. То обаче не можеше да оцелее
неблагоприятните военновременни условия и пряката конфронтация между хадж
Амин и британците. Хадж Амин избяга в Египет в началото на войната.
Общият ислямски конгрес в Йерусалим от 1931 г. се провали за същото

причини като Конгреса на Халифата и Световния мюсюлмански конгрес на
1926 г. Не беше в състояние теоретично да формулира изход от блатото в
която падна светът на исляма. Беше интелектуално неспособно
отговаряйки на предизвикателството на политическия секуларизъм на арогантен и
уверена западна цивилизация, която се натрапва на интелектуално
застоял свят на исляма система от светски национални държави, които да заместят Дар
ал-ислям.
Разпадането на Халифата стана свидетел на края на една политическа система

организация, която е местна за Уммата и която признава
господството на исляма в обществения живот. Появата на светското
Саудитска уахабитска национална държава в сърцето на исляма означаваше това
Сега ислямът щеше да бъде секуларизиран. Сега щеше да бъде понижено до съществува
въпрос на личен живот. Неполитическият джамаат Tableeg и про-
режим саудитски салафити сега ще се опитат да запълнят празнотата. И Абдула
Политически коректният превод на Корана на Юсуф Али би бил
популяризиран сред нищо неподозиращо поколение политически спящи
мюсюлмани. <67>
77

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Унищожаването на Халифата на исляма беше резултат от дяволски

заговор, измислен от британците, ционистките евреи. Саудитците действаха като
доброволни съучастници в това престъпление срещу уммата. Халифатът
символизира система на политическа организация (т.е. Дар ал-Ислам), която
признава върховенството на исляма в обществения живот и в международния
отношенията на мюсюлманския свят.
Появата на светските национални държави на Турция и Саудитска Арабия в
седалището на Халифата и в самото сърце на исляма, павира
начин за секуларизация на системата на политическа организация на
мюсюлмански свят. И тъй като това бяха правителства на светски национални държав
в рамките на мюсюлманския свят, който сега ще представлява света на исляма,
намекването беше, че ислямът вече няма да бъде върховен над обществения живот или
за международните отношения на мюсюлманския свят.
По-откровен начин да се каже същото би било да се каже това досега

що се отнася до обществения живот в мюсюлманския свят, Аллах вече не го прави
бъди Акбар! Никой мюсюлманин не може да прочете тези редове, без да изпитва голям
срещу онези, които предадоха Аллах и Пророка! Качеството на вярата
(Иман) на мюсюлманин може да се прецени чрез начина, по който той
отговаря на тази патетична ситуация.
Светът на исляма днес е без власт. Нашето заключение е, че

институцията на халифата, която е част от Дар ал-Ислам, е
незаменим за възстановяване на властта. Без власт ще има
78

много повече Босна, Кашмир, Алжир, Чечения, Палестина и др
единственият начин, по който това плачевно състояние на нещата може да бъде проме
възстановяване на върховенството на исляма в обществения живот на мюсюлманите и
международните отношения на мюсюлманския свят. Това изисква
възстановяване на Дар ал-Ислам и Халифата. Следователно трябва да
формулирайте наново разпоредбите на ислямския обществен ред (Дар ал-Ислам)
и концепцията на исляма за международен ред, и да демонстрира тяхното
явно превъзходство над светския съперник, който се появи от западните
цивилизация.
Ние също трябва да признаем, както тази брошура е изяснила, че е така

невъзможно и ще остане невъзможно възстановяването на Халифата, докато
Хиджаз остава под контрола на саудитско-уахабитския алианс. Мощност
не може да бъде възстановен без освобождението на Haramain и Хадж
от контрола на тези, които са участвали в унищожаването на
халифат.
Освобождението на Haramain и Хадж ще бъде възможно, когато

Саудитско-уахабитският съюз се разпада. Има индикации, че съюзът е
под голям натиск и може да се разпадне. Има много саудитски улами, които
сега в затвора или под домашен арест. Проблемът, който е най-вероятно
разкъсването на алианса би било саудитското признание" на еврейската държава
Израел, - оттук и значението на нашата скорошна работа, озаглавена: Религията на
Авраам и държавата Израел“, в който анализираме, от чисто
Ислямска религиозна гледна точка, последиците за мюсюлманите на
признаване на еврейската държава Израел.
КРАЙ
79

80

Бележки
1 Ели Кедури, в глава, озаглавена Падането на Мадина – януари 1919 г.“ (Ислям
в съвременния свят, Холт Райнхарт и Уинстън, Ню Йорк. 1980, стр. 277-96)
предоставя ярко описание и отличен анализ на героичната защита на
Мадина от османския командир Фахри паша до януари 1919 г., когато е предаден от част от войски
2. Ahl al-Dhimmah са защитени немюсюлмани, на които е разрешено да пребивават в Дар

2.
ал-ислям. Джизията е наказателен данък, наложен от Корана върху хора, които са били
победени в Джихад и които желаят да продължат да живеят на предишната си територия.
Плащането на наказателния данък има за цел да символизира тяхното подчинение на правилото
ислямът на тази територия.
3. „О, вие, които вярвате (в Корана), не приемайте евреите и християните за свои

защита на приятели (т.е. не влизайте в съюзни отношения и
зависимост от евреи и християни, в която разчитате на тях за вашата сигурност), Коран (5:51)
4. Toynbee Ed., Survey of International Affairs, 1925.

4.
5. Вж. Бей, Рустом: "Бъдещето на ислямизма", 19-ти век и след това,

5.
Vol.xcxii, № 580 юни 1925 г., стр. 845-54, където либералният турски мислител
аргументира идеята в добре обоснована статия.
6. За интересна дискусия по темата вижте Toynbee, Ed. Проучване на

6.
International Affairs, 1925, том 1, стр. 51-68, особено стр. 55. Вж. също заключението
глава на Силвия Хаим в Арнолд, Т. Халифатът. Ревизиран Ед, Оксфорд
Univ. Преса, 1965, стр. 205-44.
81

7. Официален
на Великототурски текст
народно в Qawanin
събрание Majmuasi
на Турция. 1924/1340,
Превод № 431, Анкара.
на английски Натиснете
в Survey, Op
цит., Приложение 11 (3) стр. 575.
8. „Според сунитския закон назначаването на имам или халиф е абсолютно

8.
незаменим . . . Турският иджтихад е, че според духа на исляма
Халифатът или имаматът могат да бъдат предоставени на група от лица или на избрани
Събрание (напр. Великото народно събрание или парламент на Турция).
Лично аз вярвам, че турският възглед е напълно здрав." Iqbal, M. The
Реконструкция на религиозната мисъл в исляма. Oxford University Press.
Лондон. 1934 г. гл. vi "Принципът на движението в структурата на исляма",
стр. 149
9 Тази група трябваше да представлява виртуална избирателна колегия в класическата

модел на исляма. През цялата ислямска история обаче почти винаги е оставал
просто теоретична конструкция и не играеше никаква роля при вземането на върховни решения
процес.
10 Тази декларация е много важна в контекста на днешните усилия за възстановяване на автентичен исл
11 Толкова ново наистина беше предложението, че то беше осъдено от главния кади на Трансйордания к
12 „Когато Великото народно събрание на Ангора (Анкара) премахва османската

Халифат и когато уахабитите изгониха династията Хашими от Хиджаз,
Общият импулс в исляма беше да се справи със ситуацията по съвременния западен метод
82

на свикване на международна конференция, а не по традиционния ислямски метод на
проповядване на Свещена война." Проучване, Op. cit., стр. 24.
13 Силвия Хаим твърди, че е имало достатъчно доказателства, които да докажат, че конгресът е бил план
халифат. Sa'ad Zaghlul, неговият министър-председател, поддържаше проучен неутралитет по тема
14 Стенографският протокол на конференцията е преведен на френски и публикуван от А. Секали в Revue
15 В допълнение към посочването, че халифът е бил необходим за „изпълнение на присъди, прилагане н
„Който умре, без да е познал халифа на своето време, умира от езическа смърт; и „Който умре, без д
на халифа или амира) умира с езическа смърт." Revue, Op. cit., pp. 74-6
16 Пак там. стр. 75-6. Правейки това, Комитетът пренебрегна възгледите на мутазилите, които смятаха ха
83
17 Revue, Op. цит., стр. 76-7
18 Той става ректор на Ал-Азхар през 1929 г
19 Revue, Op. цит., стр. 77-8
20 (Коран 5:48)
21 Позовава се на такива авторитети като ал-Маварди (ал-Ахкам ал-Султания), ал-Газали (Ихя улум ал-Ди
22 Петият халиф, Муавия, назначи сина си Язид за свой наследник и беше наследен от него. Внукът на пр
се грижеше да следва примера на Хусейн през следващите векове.
23 Revue, Op. цит.. стр. 103
24 Пак там. стр. 108. Текстът на доклада на Третия комитет се намира в Обзор, Op. цит. Приложение 4, стр
25 Пак там.. стр. 106
26 Revue, Op cit, стр. 106
27 Revue, Op. цит., стр. 106
28 Пак там.. стр. 107
84

29 Параграфът се намира в Revue, Op. цит., стр. 108, „De ce qui procede...“ , и в Проучването, Op. цит., стр. 58
30 Текст на резолюцията в Revue, Op. цит., стр. 118; Проучване, Op. цит., стр. 89-90
31 Вж. Фаруки, Камал: „Подходи към мюсюлманското единство“. Пакистан Хоризонт. Vol xxv, No 2, стр. 3-1
32 Фаруки, Op. цит., стр. 3-12
33 сунитите признават и четирите училища за еднакво валидни.
34 До иранската ислямска революция саудитските уахабити успяват да спечелят това признание от всич
Сред мюсюлманските маси обаче все още съществува значително негодувание.
35 Revue, Op. цит.. стр.128
36 Пак там.
37 Парадоксално беше, че Движението за халифата на Индия трябваше да бойкотира конгреса на халифа
38 Тези статии биха били много интересно четиво, ако бъдат публикувани днес.
85

39 Позоваване на връзките на Хусейн с британците.
40 Ревю, Op. цит.. стр. l28-l3l.
41 Revue, Op. цит.. стр. 128-31
42 Revue, Op. цит..
43 Например конференцията одобри проекта за изграждане на две железопътни линии от Джеда до Мека
Тогава саудитските власти щяха да осъзнаят опасността, която

съвременната технология се поставя и би предвидила запазване на естествения транспорт
наред с механизирания транспорт.
44 Текст на резолюцията в Revue, Op. цит.. стр. 207-8. Египет, Турция и Афганистан се въздържаха при гла
45 Според Тойнби: „... един от последиците от войната от 1914-1918 г. е премахването на турците от Араби
Но е много важно да се отбележи, че в това уникално и важно постижение

на британците, в които командването на Пророка е компрометирано за първи път в
1300 години британците са били подпомагани и подпомагани от Хусейн и Ибн Сауд.
Всъщност и двамата наредиха цена за услугите си за Великобритания. Арабските сили на Хусейн
86

всъщност воюва заедно с британците срещу турците. Доброжелателният неутралност на Ибн Сауд
в тази борба увеличи шансовете за успех на Великобритания. До 1920 г., когато му ежемес
плащанията от британците са спрени, Хусейн е получил около шест милиона паунда
стерлинги Ибн Сауд, който получи от същото британско правителство по-скромен
350 000 паунда при 5000 паунда на месец, дяволски го обясни като
джизиа (данък, плащан от поданик немюсюлманин, пребиваващ на територията на Дар
al-Islam)". Проучване, Op. cit.. p.273.
Именно Великобритания (мандатната сила в Трансйордания) беше анексирала Маан и Акаба

до Трансйордания през 1925 г. Въпреки че бившият крал Хюсейн протестира срещу анексията ром
неговото изгнание в Кипър и Ибн Сауд накара Световния мюсюлмански конгрес да приеме a
резолюция, протестираща срещу анексията, британските действия са очевидно свършен факт.
Интересно е да се отбележи, че ако заповедта на Пророка (саллалаху алахи уа салам)

не беше компрометиран от Хусейн и Ибн Сауд в тяхната погрешна помощ на британците и в опита да се
В мюсюлманска Палестина ще бъде създадена ционистка държава. Също така е интересно да се отбележ
Акаба беше останала под контрола на Хеджази, Саудитска Арабия щеше да бъде на фронтовата линия
Държава в настоящия конфликт в Близкия изток. Историята може един ден да разкрие, че един от
Причините за британската анексия на Маан и Акаба е създаването на буферна зона
между нестабилното сърце на исляма и еврейския национален дом в Палестина, който
предвижда декларацията на Балфур. Трябва да е ясно, че пряка конфронтация между
Хиджаз (сега част от Саудитска Арабия) и еврейския национален дом в Палестина (сега
Държавата Израел) ще събуди неконтролируеми ислямски страсти, фактор, който все още
представлява единствената сериозна заплаха за оцеляването на ционистката държава.
46 Погрешно е да се твърди (както сега прави Световният мюсюлмански конгрес в Карачи).
Ислямската конференция, проведена в Йерусалим през 1931 г., беше втората сесия на света
Мюсюлмански конгрес (първият се провежда в Мека през 1926 г.). На първо място Йерусалим
Конгресът избра име за себе си, различно от Световния мюсюлмански конгрес. Член първа
87

от Устава на Конгреса го нарече Общ ислямски конгрес“ (ал-Мутамар
ал-Ислами ал-Ам). Второ, Конгресът прие собствен устав – различен от
Устава на Световния мюсюлмански конгрес.
47 Мохамед Али Джаухар всъщност е починал в Лондон, където е участвал

на конференцията на кръглата маса за Индия. Палестинците се преместиха, за да бъде погребан
харам ал-шариф отчасти от признание за неговото величие и отчасти за да спечели по-голямо
Подкрепа на Индия в борбата срещу ционизма и властта на британския мандат.
48 Има важна връзка между 27-ми Раджаб, джамията Ал-Акса и Плача

Стена, връзка, която движи емоциите много силно в света на исляма. В
обяснението е както следва: Седемнадесетата глава от Корана, озаглавена Bani
Израел“, започва със стих, който се отнася до чудотворното нощно пътуване на
Пророк Мохамед от месджид ал-Харам (свещената джамия, Мека) до
масджид ал-Акса (далечната джамия, Йерусалим), чиито райони според
към стиха, са били благословени от Аллах, завел го на пътешествие, за да може да покаже
него някои от Неговите знамения“.
В литературата на хадисите се посочва, че след пристигането си в ал-Акса той ръководи конгрегац

молитва, в която участваха всички пророци. Впоследствие той е транспортиран в
небесата и беше удостоен с опит за влизане в специалното присъствие на Аллах.
Стената на плача или Западната стена е част от харам аш-шариф, в който се помещават
Масджид ал-Акса, както и мястото, от което тръгва небесното пътуване на Пророка
започна. Обикновено се смята, че това пътуване се е състояло на 27-ми Раджаб. (Мишкат
ал-Масабих), английски превод от Джеймс Робсън, Лахор, Ш. Мохамед Ашраф,
1975, том 2, гл. 23, книга 26 стр. l264-70.
49 Гиб, ХАР, "Ислямската конференция в Йерусалим през декември 1931 г." Изследване
по международни въпроси, Лондон, Oxford University Press, 1935. p. l03.
88

50 Нилсен, А. "Ислямската конференция в Йерусалим." мюсюлманският свят,
октомври 1932 г., том 22, стр. 348.
51 Египетският крал Фуад беше толкова обезпокоен от слуховете, че

Въпросът за халифата щеше да бъде обсъден и един халиф провъзгласи, че Великият мюфтия има
да посети Кайро лично и да даде устни и писмени уверения, че въпросът
нямаше да се обсъжда. За Маулана Шаукат Али, от друга страна, нямаше
Въпрос за халифата, тъй като той продължи да признава Абдул Маджид като халиф. (Арнолд, Т.
Оп. цит.. стр.241-4).
52 В ислямската система денят започва при залез слънце и завършва при следващия залез.
Така Раджаб 27 (или Lailatul Miraj) не започна до залез слънце на 6 декември.
53 Гиб, ХАР, Op. цит.. стр.105. Йерусалимският конгрес е възроден през 1953 г. и
са проведени три конференции през 1953, 1956 и 1960 г. От 1960 г. насам тя никога не се е срещала.
Това отчасти се дължи на факта, че президентът на Йерусалимския конгрес Хадж Амин ал-Хусейни,
става и президент на възроден Световен мюсюлмански конгрес. Той предпочиташе да работи
с последната организация, тъй като се радваше на политическата подкрепа на Пакистан
Правителството и финансовата подкрепа на саудитското правителство.
54 Гиб, Op. цит., стр. 102.

55 Нилсен, Op. цит.. стр. 353
56 Пак там.
57 Нилсен, Op. цит.. стр. 353
58 Пълният текст на доклада, приложен към Палестина (Западната или Стената на плача),
Заповед в Съвета от 1931 г. като Приложения 1 и 2. Вижте Уставните правила и заповеди за
1931. HM Oﬃceery Oﬃce, Лондон. 1932. с. 462-6
89
59 Това отношение е допълнително конкретно изразено през периода 1948-1967 г

когато Източен Йерусалим беше под контрола на Йордания. На евреите беше забранено да се молят в
стената на плача.
60 „Арабските земи са едно завършено и неделимо цяло и разделени на каквото и да е

природата, на която са били подложени, не са нито одобрени, нито признати от
Арабска нация..." Gibb, Op. cit. p.107 fn.
61 Вж. Марморщайн, Емил: „Религиозна опозиция на национализма в средата

Изток." Международни отношения, юли 1952 г., стр. 344-357.
62 Сред ортодоксалните евреи беше ученият проф. Якоб де Хаан. Той беше убит
от ционистите заради язвито му изобличаване на ционизма. Във важно
интервю в началото на двадесетте години той обясни своята гледна точка по следния начин:
„Мислите ли, че историята е само поредица от инциденти? Аз не... Ционистите страдат

от същата духовна слепота, която предизвика нашето падение. Двете хиляди години на
Еврейското изгнание и нещастието не са ги научили на нищо. Вместо да се опитате да
разбират най-съкровените причини за нашето нещастие, те се опитват да го заобиколят, т.к
беше чрез изграждането на Национален дом“ върху основите, предоставени от западната сила
политика. И в процеса на изграждане на този национален дом” те извършват
престъпление за лишаване на други хора от дома им." Асад, Мохамед, Пътят към Мека.
с. 98-9.
63 „О, вие, които вярвате, не приемайте евреите и християните за своя защита

приятели (т.е. не се обръщайте към тях за съюз за сигурност и не установявайте връзка
с тях на зависимост и подчинение." Коран (5:51)
64 Близкият изток и Индия. 24 декември 1931 г. стр. 687
90

65 Шаукат Али не беше доволен от състава на комисията и отказа
да служи на него. Хадж Амин беше използвал мнозинството си, за да изключи опонентите, сред които бя
способни мъже.
66 Изпълнителният комитет успешно посредничи в седемседмична война между

Саудитска Арабия и Йемен. В крайна сметка беше подписан договор за прекратяване на войната.
67 Абдула Юсуф Али беше литературен гений. Неговият превод на Корана е а

великолепно литературно постижение. Но той беше някак наивен в разбирането си
политическите и икономически насоки в Корана. Неговата върховна и непоколебима лоялност
до британското правителство доведе до нагласа, която го направи неспособен да схване
елементарен факт, че Аллах е изпратил съвършената религия ислям да бъде върховна
както личен, така и обществен живот. Той също така не успя да признае банковата лихва като Riba. Вижт
Отличната биография на Шариф за Абдула Юсуф Али, озаглавена: Търсене на утеха.
Ислямски книжен тръст. Куала Лумпур. 1994. [Islamic Book Trust, 3 Lorang 1A/71G, Jalan
Кери, 46000 Петалинг Джая, Малайзия]
91
за автора
Имран Н. Хосейн е родом от Тринидад, Западна Индия. Изучава исляма под

ръководството на ислямския учен и суфийския шейх, Маулана д-р Мухамад Фадлур
Рахман Ансари, в Института за ислямски изследвания Aleemiyah, Карачи, и също прекара
една академична година в университета Ал-Азхар, Кайро. Завършил е следдипломно обучение в
Философия в университета в Карачи и по международни отношения в Университета на
Западна Индия и Дипломирания институт за международни изследвания, Женева.
Бивш служител на външнотърговската служба на Тринидад и Тобаго, той

подава оставка през 1985 г., за да посвети живота си на каузата на исляма, като е първият директор на
в Института по ислямски изследвания Aleemiyah до 1988 г., когато започва своята ислямска лекция
обиколки до Югоизточна Азия, Северна и Южна Америка и Карибите. От 1991 г. той има
служи на каузата на исляма в Ню Йорк, докато е прикрепен към Масджид Дарул Коран в Лонг
остров.
Като автор на Comparative Religion той е създал основополагаща работа за „Ислям и

Будизъм“, публикуван в Пакистан през 1972 г. Неговите трудове за исляма и международен
Отношенията включват „Дипломация в исляма – анализ на договора от Худайбия“, „Война
и мир в исляма“, „Ислямът и новият световен ред“, „Пророкът на исляма в Йерусалим
- Стратегическото значение на Исра и Мирадж и др. Колекция от неговите писания, които
включват теми като „Мечти в исляма“, „От Мека до Мадина още веднъж“,
„Западните войски в Арабия – ислямски възглед“ и др., също беше публикуван в Сингапур през
1991 г. под заглавието „Ислямът и променящият се световен ред“.
Настоящата поредица от неговите писания в поредицата Ansari Memorial се състои от следното

три заглавия: Религията на Авраам и държавата Израел – поглед от Корана;
Халифатът Хиджаз и саудитско-уахабитската национална държава; Значението на
Забраната на Риба в исляма
92

93

PDF Translator 1651943122349

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

PDF Translator 1651943122349

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Интернет издание – http://imranhosein.

МЕДЖИД ДАРУЛ КОРАН, ЛОГ АСТРОЙН, НЮ ЙОРК

1 Мемориална серия на Ансари

Интернет издание – http://imranhosein.org

Авторските права запазени от автора

Посветен на моя скъп брат

от Мюсюлманския център на Ню Йорк

Интернет издание – http://imranhosein.org

Турските националисти и халифатът

Отговорът на университета Ал-Азхар на премахването на

Глава 3 Конференцията на Халифата, Кайро. май 1926г.

Интернет издание – http://imranhosein.org

Това е трета публикация от поредицата Ansari Memorial, публикувана в чест на

Към момента на писане изпитваме бързо влошаваща се ситуация в

Интернет издание – http://imranhosein.org

Моля се Аллах да приеме и благослови това скромно усилие в каузата на Истината.

Интернет издание – http://imranhosein.org

Една от съществените характеристики на религията ислям е нейната настойчивост

По целия свят днес модерната светска държава е универсално призната

Тъй като мюсюлманите признаха Аллах като суверен, те никога не го признаха

Интернет издание – http://imranhosein.org

Евро-християнската цивилизация също е основана на признаването на божественото

Но Европа преживя конфликт между религията и държавата

Интернет издание – http://imranhosein.org

Странно беше, че неевропейското християнство не се представи велико

Безбожната европейска цивилизация се впусна в кръстоносен поход за трансформация

Процесът на свеждане на света на исляма до безбожно общество

Разрушаването на Османската империя, което е извършено през I

Интернет издание – http://imranhosein.org

Унищожаването на халифата и появата на Държавата Саудитска Арабия

Смятаме, че би било правилно да се твърди, че основната разлика е това

Интернет издание – http://imranhosein.org

Сега изглежда, че ислямската цивилизация е навлязла в ерата след халифата

Може би, с особено отношение към тази епоха, Пророкът на

Този хадис на Пророка

Интернет издание – http://imranhosein.org

Предизвикателството пред уммата днес е ясно и ясно. Това е опит

Това изследване е от още по-стратегическо значение, тъй като врагът, който

Абу Саид ал-Худри е разказал хадис на Пророка

„Хората ще продължат да извършват хадж и умра дори до Кааба

Интернет издание – http://imranhosein.org

Нашето проучване на темата ни накара да заключим, че целта е спирането

Ако светът на исляма изгуби хаджа, след като е загубил халифата,

Интернет издание – http://imranhosein.org

БРИТАНСКАТА ДИПЛОМАТИЯ И АТАКАТА НА

Аллах, Всемогъщият, изпрати съвършената религия ислям с

Офисът на Халифата (Хилафат) функционираше като върховен символ на

През 1400-годишната история на Уммата на Пророка

Интернет издание – http://imranhosein.org

Неразривната връзка също имаше основа в шериата, доколкото

Сега враговете на исляма обърнаха много внимателно на изучаването и

Ако западната цивилизация някога успее да победи и

Интернет издание – http://imranhosein.org

Британците, осъзнавайки първостепенното значение на Хиджаз и

След като османският халиф загуби контрол над Хиджаз, Халифатът

Интернет издание – http://imranhosein.org

Арабите се сражаваха с Алънби, за да изтръгнат Йерусалим от управлението на странат

Другото му удостоверение, което беше със съмнителна стойност сред мюсюлманите

Сега британската дипломация в Джазират Араб (т.е. Арабския полуостров) беше

Интернет издание – http://imranhosein.org

Свръхсилата (на деня) и така наречените избрани хора биха

Целта на интегрираната дипломация беше да разруши цялото

За британците и ционистите също беше съвсем ясно, че еврейският национал