ПРИЗНАНИЯТА

НА АНГЛИЙСКИЯ
ШПИОНИН

М. Съддък Гюмюш
 ПРЕДГОВОР

Аллаху теаля в осемдесет и втори айет (знамение) на сура Маиде от

Куран-и керим казва: "Най-големите врагове на исляма са евреите и
мушриците (идолопоклонниците)." Първият раздор (фитне) измислен да
разруши исляма отвътре е подстрекаван от евреин, а именно Абдуллах бин
Себе от Йемен. Той основа шиитската секта, за да я противопостави
срещу Ехл-и суннет, истинските мюслимани суннити. От този момент
нататък, евреите под прикритието на Шиитски учени, във всеки век
укрепваха тази секта. След Възнесението в небесата на Иса "алейхисселям"
бяха написани редица преиначени Библии. Повечето от християните
станаха мушрици (тези, които вярват в повече от един бог). Други станаха
кяфири (неверници) тъй като те не вярваха в Мухаммед "алейхисселям".
Тези и евреите са били наричани Ехл-и китаб (хора с небесна книга). В
момента на възникване на исляма, рухва хегемонията на свещениците от
Средновековието. Те основават мисионерски организации да унищожат
исляма. В това начинание най-голям успех имат британците (англичаните).
В Лондон било учредено Министерство на колониите, с невъобразимо
диверсионни планове. Против исляма се действало и с военни, и с
политически средства. Хамфър е един от хилядите шпиони, ръководени от
Министерство на колониите. Той вербува Мухаммед от Неджд и в
продължение на няколко години с него водел лукава игра, основавайки
сектата на вахабитите, която обявили в 1150 [м. 1737]г.
Хамфър е британски мисионер, на който е възложена задачата да
извършва шпионска дейност в Египет, Ирак, Иран, Хиджаз и Истанбул, в
центъра на (ислямския) халифат, да подвежда мюслиманите и да
разпространява християнството, с помощта на Министерството на
колониите. Но колкото и да се стремят ислямските врагове да унищожат
исляма, те никога няма да бъдат в състояние да угасят тази светлина на
Аллаху теаля. Защото Аллаху теаля в девето знамение на сура Хиджр от
Куран-и керим казва, меал: "Аз съм разкрил този Куран на тебе. И Аз
съм неговият пазител." Т.е. неверниците няма да могат да го осквернят,
да го изменят или изопачават. Те никога няма да загасят тази светлина. В
продължение на четиринадесет века мюслиманите полагали усърдие по
светлия път на Куран-и керим и напредвали в знанието, в етиката, в
областта на науката, изкуството, търговията, и политиката. Те основавали
големи държави. След френската революция през 1204 [м. 1789] г.,
европейската младеж видя неморалност, жестокости, грабежи и измами
извършвани от църквата и свещениците, и в резултат на това, някои от тях
станаха мюслимани, а други се превърнаха в атеисти. Така отдалечавайки
се от християнството, реализираха голям прогрес, в науката и
технологиите. Защото християнството е пречка за светските усилия и
напредък. Някои мюслимани, четейки книгите, написани от тези млади
хора, с цел да критикуват религиите, и вярвайки на лъжите и клеветите на
британските мисионери, насочени срещу исляма, останаха доста невежи в
религията. Тъй като се отдалечиха от исляма, те започнаха да намаляват
усилията си в областта на науката. Но една от основните заповеди на
исляма е да се работи за светския прогрес.
Британската държавна политика се основава главно на методи за
използване (извличане) на природните богатства на света, особено на
несметните богатства в Африка и Индия, експлоатиране на местното
население като животни, и прехвърляне на всички получени приходи към
Великобритания. Хората, които имат щастието да приемат исляма -
религията, която повелява правосъдието, взаимната любов и милосърдие,
представляват препятствие за Британските жестокости и лъжи.
Подготвили сме тази наша книга в три раздела:
Първата част, която се състои от седем глави, включва признанията на
британския шпионин. Тя разкрива подлите и вулгарни планове на
британците, насочени към отричане и унищожаване на исляма.
Във втората част се разказва как британците осъществяват своите
коварни планове на практика в мюслиманските страни, как те измамват
държавници, как те нанесли невъобразими страдания и мъки на
мюслиманите, и как те разрушават Индийската и Османската държави ­
основата, на които бил ислямът. Този раздел на книгата ни се потвърждава
с документи, които ще събудят тези бедни мюслимани, които са попаднали
в примките на вахабитите и ще подкрепят писанията на учените от Ехл-и
суннет.
Третата част е превод от книгата “Хулясат­ул­келям”, който доказва
истинността на правоверния ислям.

Миляди Хиджри Шемси Хиджри Камери

2001 1380 1422
 НАСТАВЛЕНИЕ: Мисионерите се опитват да разпространяват
християнството; евреите - Талмуда, истанбулското книгоиздателство
Хакикат Китабеви - Исляма, а масоните - да унищожат всички религии.
Човек, който е разумен, образован и справедлив, ще разбере и осъзнае
истината и ще спомогне за разпространението й, като по този начин ще
стане причина за постигането на земно и ахиретско щастие от страна на
всички хора.
Днес мюслиманите по света са разделени на три групи. Първата група
са истинските мюслимани, които следват пътя на Есхаб-и кирам
[вярващите, видели Мухаммед (алейхисселям)]. Наречени са eхл-и суннет,
или суннити, или фърка-и наджиййе, т.е. групата, която ще се спаси от
Джехеннема. Втората група се състои от враговете на Есхаб-и кирам.
Наричат се шиити, или фърка-и далле, т.е. еретично течение. Третата
група пък се състои от враговете на шиитите и суннитите. Назовани са
вахабити или недждити, защото за пръв път се появили в Неджд (област в
Централна Арабия с център град Рияд). Наричат се и фърка-и мелюне,
защото обвиняват мюслиманите в неверие и ги наричат кяфири.
Пейгамберът ни (алейхисселям) е прокълнал такива хора. Юдеите и
англичаните са тези, които са разделили мюслиманите на три групи.
Хората, които следват своите страсти, и онези, които имат болни
сърца, независимо от групата, към която принадлежат, ще влязат в
Джехеннема. Всеки вярващ винаги трябва да повтаря “Ля иляхе
илляллах” [Няма друг илях освен Аллах], за да изчисти нефса си от
невежеството, което първоначално е създадено у него, и от греховете. А за
да изчисти сърцето си, т.е. за да се спаси от неверието и греховете,
предизвикани от нефса (егото), шейтана, лошите приятели и вредните
книги, трябва да казва “Естагфируллах” [О, Аллах! Прости ми!].
Молитвите (дуите) на следващите Исляма и на разкайващите се за
греховете си се приемат. Човек, който не кланя намаз, гледа непокрити
жени и яде харам, е ясно, че не следва Исляма. Молитвите на такива не се
приемат.
 ПЪРВА ЧАСТ

Признанията на
английския шпионин
 ПЪРВА ГЛАВА

Хамфър казва:
Нашата Великобритания е необятна. Слънцето изгрява над нейните
морета, и залязва, отново, над моретата й. Но нашата държава е
относително слаба относно нейните колонии в Индия, Китай и Близкия
изток. Тези страни не са изцяло под наше господство. Въпреки това, ние
извършваме много активна и успешна политика в тези места. Скоро всичко
ще бъде в наши ръце. Две неща са от значение:
1 - Да се стремим да не "изпускаме от ръце" това, което вече сме
завладели;
2 - Да насочим усилията си за овладяване на това, което все още не ни
принадлежи.
В изпълнение на тези две цели Министерството на колониите е
образувало две специални комисии. Когато аз пристъпих към изпълнение
на задълженията си във Ведомството по колониите, министърът ми оказа
голямо доверие, давайки ми длъжност в Източно­Индийската компания.
Външно тя е търговско дружество. Но нейната най-важна цел беше да
намира средства и пътища за завладяване на обширните земи на Индия.
Нашето правителство изобщо нямаше никакви притеснения за Индия.
Тя е страна, където хора от различни националности, говорещи различни
езици и които имат противоположни интереси живеят заедно. И за Китай
не се страхувахме много, тоест не ни плашеше оживлението на будизма и
конфуцианството - религиите, разпространени там. Защото това бяха
мъртви религии, нямащи никаква връзка с живота и следователно
патриотизмът у тези два народа беше далечен и непознат. Затова тези две
страни не ни тревожеха, т.е. не тревожеха британското правителство. Но
въпреки това ние имахме в предвид събитията, които биха могли в бъдеще
да протекат. Изхождайки от това, съставихме дългосрочен план за
разпространение по тези територии на невежество и бедност, и дори на
епидемии. Съблюдавайки обичаите на тези две страни, надеждно
скривахме нашите цели.
Голямо безпокойство ни създаваха мюслиманските страни. Защото
всички те бяха сключили с "Болния човек" (има се предвид Османската
империя) ред договори, насочени против нас. Опитни специалисти от
Министерството на колониите смятаха, че този "болен" ще се помине в
срок, по-малък от столетие. Въпреки това сключихме ред тайни договори с
правителството на Иран, а в Ислямските държави издигахме на ръководни
постове хора, които бяхме направили масони. Корупцията, лошото
управление, неадекватно религиозно образование на ръководителите,
увлечението им към жените и небрежното изпълнение на служебните
задължения сломиха върховете на тези държави. Но въпреки всичко това,
бяхме озадачени от обстоятелството, че нашите очаквания не се
изпълниха, вследствие на долу - изброените причини.
1- Мюслиманите са изключително религиозни и привързани към
своята вяра. Всеки обикновен мюслиманин е свързан със своята вяра много
повече, отколкото християнските свещеници и монаси - със своята. ако не
и повече. Както е известно, свещениците и монасите по-скоро биха
умрели, отколкото да се откажат от християнството. Най-опасните сред
мюслиманите са иранските шиите. Нешиитите те смятат за кяфири и
нечисти. В очите на шиитите християните са като миризлива мръсотия, т.е.
нечистоплътни. А по рождение човек се стреми да бъде чист. Веднъж аз
попитах един шиит:
- Защо вие така гледате на християните?
И ето какъв отговор получих:
- Пейгамберът (пророкът) на исляма е бил много властен човек. Той
оказвал върху кяфирите такова силно въздействие, подбуждайки ги да
тръгнат по правия път - да повярват в Аллаху теаля и да приемат
истинската вяра - Исляма. Подобно на това и една държава, виждайки
опасност за себе си в лицето на някой човек, започва да му оказва
материална помощ до такава степен, че той да мине на нейна страна, т.е. на
нейно подчинение. Нечистотията, за която стана въпрос, не е материална, а
е духовна. Тя е присъща не само на християните, но и на суннитите и
всички кяфири. Дори и огнепоклонниците от стария Иран за нас - шиитите,
са също нечистоплътни. Тогава аз му казах:
- Добре! И суннитите, и християните вярват в Бога, Пейгамберите и
Съдния ден. Защо и тях ги смяташ за нечисти?
А той отговори:
Те са нечисти по две причини. Първата е, че те обвиняват хазрет-и
Мухаммед в много лъжи. Аллах да ни предпази от подобен акт!1 И ние в
отговор на тези грозни обвинения в съответствие с изречението: "Ти
можеш да създаваш неприятности на този, който ти причинява зло" им
казваме: "Вие сте нечисти". Втората причина е, че християните са си
изградили лъжливо мнение за пейгамберите, изпратени ни от Аллаху

1
Между другото нашият любим Пейгамбер Мухаммед "алейхисселям" е обвиняван в лъжи от
шиитите и християните. На тълкуванията, думите и грозните дела на шиитите, несъвместими
с Куран-и керим и хадис-и шериф, свързани с нашия Пейгамбер Мухаммед "алейхисселям"
отговарят книгите, написани от суннитските учени: "Ес-Саваик-ул-мухрика", "Тухфе-и-
исна ашериййе", "Тейид-и ехл-и суннет", "Нахийе", "Есхаб-и кирам", "Худжедж-и
катийе" и "Милел и Нихал". Автора на "Саваик" Ахмед ибн Хаджер Мекки е починал в
974 [м. 1566]г. в Мека; автора на "Тейид", имам-ъ Раббани Ахмед Фаруки е починал в 1034
[м. 1624]г. в свещения Серхенд; автора на "Нахийе" Абдул Азиз Ферхареви - в 1239 [м.
1824]г.; автора на "Есхаб-и кирам" Абдулхаким Арваси - в 1362 [м. 1943]г. в Анкара; автора
на "Худжедж" Абдуллах Сувейди - в 1174 [м. 1760]г. в Багдад, автора на "Милел"
Мухаммед Шихристани - в 548 [м. 1154]г. в Багдад.
теаля. Например те твърдят, че Иса "алейхисселям" пиел алкохол и защото
той е проклет, за наказание бил разпнат на кръста.
Ужасен от думите му, заявих:
- Християните не твърдят такова нещо!
- Не! Ти не знаеш! - продължи той. - Така е казано в Свещеното
писание.
Аз премълчах, защото човекът във второто твърдение дори да не беше
прав, в първото истината беше на негова страна. Не продължих нашия
спор, защото това не беше съгласно мюслиманските обичаи. За да не
навличам подозрения върху себе си, винаги се стараех да се държа в
страни от подобни спорове и препирни.
2- Ислямът някога е бил религия на управлението и властта.
Мюслиманите са били изключително уважавани. Да кажеш на тези
почтени хора, че сега са слуги и роби е много трудно. Невъзможно е да
бъдат убедени, осъждайки историята на Исляма, че когато те,
мюслиманите, се сдобили с почит и уважение, то това било обосновано от
някои причини по това време. Невъзможно е и да се твърди, че това време
е минало и никога няма да се върне.
3 - Ние много се опасявахме, че османците и иранците, разбирайки
нашите действия и намерения, ще развалят плановете ни и усилията ни ще
бъдат безрезултатни. Истина е, че тези две държави в значителна степен
бяха отслабнали. Обаче фактът, че те разполагаха с оръжие и власт,
намиращи се под централизирано управление, и съвкупността от дадените
обстоятелства ни пречеше да бъдем уверени.
4 - Ние бяхме крайно обезпокоени от учените в Ислямските страни.
Защото учените от Истанбул, Ел-Езхар, Ирак, Сирия бяха неизбежно
препятствие на пътя за осъществяване на нашите замисли. Земните блага и
житейски сладости бледнееха пред непреклонната им религиозност и
стремежа им да попаднат в Дженнета (Рая), обещан в Куран-и керим, и те
ни на косъм не отстъпваха от своите принципи. Народът им се
подчиняваше, дори султанът се страхуваше от тях. Суннитите бяха
зависими в по-малка степен от учените, отколкото шиитите. Защото
шиитите не четяха книги, а просто признаваха авторитета на учените и не
оказваха необходимото почитание на султана. Но суннитите четяха много
книги и затова почитаха както учените, така и султана.
Във връзка с тези положения ние неколкократно провеждахме
съвещания. Обаче, за съжаление, всеки път се убеждавахме, че "вратите"
пред нас са затворени. Рапортите, пращани ни от шпионите, не
оправдаваха нашите очаквания и резултатите от всяко съвещание се
свеждаха до нула. Въпреки това не губехме надежда, защото сме свикнали
да затаяваме дъх, да търпим и изчакваме.
На едно от съвещанията, в което участваше и самият министър,
присъстваше и висшата църковна йерархия, както и няколко експерти-
специалисти. Бяхме двадесет човека. На това съвещание, продължило
повече от три часа, ние не стигнахме до никакво решение. Но един от
свещениците каза:
- Не се безпокойте! И християнството се разпространило след
тривековни мъки. Да се надяваме, че Месия от отвъдния свят бди над нас.
И бих искал след три столетия да ни се отдаде възможността да отделим
неверниците (има предвид мюслиманите) от техните центрове (столици).
Трябва да се въоръжим със силна вяра и дълбоко търпение; за да вземем
властта в наши ръце е необходимо да отделим всички средства, да
начертаем всички пътища за постигане на тази цел. Трябва да положим
всички усилия за разпространяване на християнството сред мюслиманите.
И ако след столетия достигнем до положителни резултати - това ще бъде
много хубаво. Та нали и бащите се трудят за децата си, и предците се
стараят за благото на потомците.
В Министерството на колониите беше проведена конференция, в
която освен англичаните участваха дипломати и свещеници от Франция и
Русия. Аз също бях допуснат. Имайки в предвид добрите ни отношения с
министъра, аз бях включен в състава на участниците. На тази конференция
беше предложен план за разкол на мюслиманите, отричането им от тяхната
вяра и приобщаването им към истинската вяра (християнството). Обаче
постигнатите резултати не бяха такива, каквито желаехме. Всички
изказвания на тази конференция съм предал в книгата ми "До
възцаряването на Месия".
Трудно е да се изсуши, насече и изкорени едно огромно дърво,
пуснало дълбоки корени. Но ние бяхме длъжни да преодолеем всички
трудности и да победим. Християнството се е появило, за да се
разпространява. Това ни заповяда нашият Месия. Мюслиманството,
ширещо се на изток и на запад, създава неблагоприятни условия за
разпространението на християнството. Когато тези неблагоприятни
условия изчезнат, заедно с тях ще изчезне и бедата (има се в предвид
Исляма).
Днес ние със задоволство отчитаме голямото изменение на
обстановката. В резултат дейността на нашето ведомство, а така също и на
големите усилия (и решителност) на другите християнски страни,
мюслиманите започнаха да отстъпват. Настана време да завземем
териториите, които в продължение на векове бяха недостъпни. Най-големи
заслуги в разбиването на Исляма има правителството на Великобритания.
 ГЛАВА ВТОРА

В 1122 г. по хиджра (1710 г. по миляди) с цел събирането на нужна и

продуктивна информация, а така също и за осъществяване на шпионска
дейност по разкола на мюслиманството, министърът на колониите ме
изпрати в Египет, Ирак, Хиджаз и Истанбул. Със същата цел ведомството
изпрати още девет храбри и решителни шпиони. Ние бяхме снабдени с
пари, сведения и карти, а така също и специални списъци с имената на
учени и предводители на племена. Никога няма да забравя това!
Секретарят на прощаване ни каза:
- Бъдещето на държавата зависи от вашите умения. Затова вие сте
длъжни да положите изключителни усилия и старание.
По морски път се отправих към Истанбул - столицата на
мюслиманския халифат. Заедно с моето истинско и основно задължение,
беше много важно превъзходно да изуча турския език, за да го владея в
съвършенство. Много преди това в Лондон аз отлично научих турския език
и езика на Свещения Куран - арабския, а така също и езика на иранците -
персийския. Обаче да научиш този или онзи език е едно, а да го владееш
както коренните жители е съвсем друго. Първото се постига в
продължение на няколко години, а второто - в продължение на
десетилетия.За да не навлека върху себе си подозренията на събеседника,
аз бях длъжен да усвоя всички тънкости на турския език.
Аз обаче ни най-малко не се притеснявах от това, че може да ме
заподозрат. Защото мюслиманите, както ги е учил техния Пейгамбер -
Мухаммед "алейхиселям", са добродушни, откровени и доброжелателни.
Те не са скептични (подозрителни) като нас. А колкото се касае до
турското правителство, то в това време в него нямаше организация, която
да издирва и задържа шпионите.
След много уморително пътуване аз отседнах в Истанбул. Представях
се с името Мухаммед и започнах да посещавам джамиите и месджидите,
почитани в средите на мюслиманите. Послушността на мюслиманите,
тяхната чиста сърдечност и искрена вяра много ми харесаха. Веднъж си
казах сам на себе си:
- Защо аз водя борба против тези мили хора? Та това ли ни е
заповядал Светия Спасител?
Но се отказах от тези дяволски (!) размишления и реших да
изпълнявам своите задължения в най-добрия вид.
В Истанбул се запознах с един ислямски учен, на име Ахмед-ефенди.
Деликатността, чистосърдечността, душевната чистота и добролюбието му
не бях срещал в нашите свещенослужители. Този човек денонощно се
стремеше да подражава на Мухаммед. За неговите разбирания Мухаммед
алейхисселям беше най-съвършения, най-превъзходния човек. Всеки път,
когато споменеше името Му, Ахмед ефенди не можеше да сдържа сълзите
си на умиление. Аз имах големи шансове, тъй като той нито веднъж не ме
попита кой съм и от къде съм. Обръщайки се към мене, той просто ме
наричаше Мухаммед ефенди. Отговаряше на въпросите, които му задавах.
Отнасяше се с мен снизходително и милосърдно. Защото ме считаше за
преселник, дошъл да работи и живее в Истанбул под закрилата на халифа -
наследника (представителят) на Мухаммед алейхисселям. Именно под
такъв предлог аз се появих в Истанбул.
Веднъж казах на Ахмед ефенди:
- Моите родители - майка ми и баща ми, са починали. Нямам братя. И
в наследство нищо не ми оставиха. Дойдох в столицата на Ислямския свят,
за да се трудя и печеля, да изучавам Куран-и керим и придобивам знания
за религията, за да мога да заслужа правото си на земен и задгробен живот.
На тези мои думи той много се зарадва и каза:
- Поради три причини на теб трябва да ти се оказва уважение:
1. Ти си мюслиманин. А всички мюслимани са братя;
2. Ти си пътник (заселник, чужденец). Пратеникът на Аллах
Мухаммед "салляллаху алейхи ве селлем" е казал: "Оказвайте уважение
на пътниците!";
3. Ти желаеш да се трудиш. А в един почитаем хадис се казва:
"Трудещият се е приятел на Аллаху теаля".
Тези негови думи много ми харесаха. И аз мислено произнесох:
- Ако имаше и в християнския свят такива блестящи истини...! Колко
жалко, че нито една от тях няма.
Но мен ме удиви и обстоятелството, че такава възвишена религия,
като Исляма, в ръцете на такива горди и отвърнати от живота хора
отслабва.
Казах на Ахмед ефенди:
- Искам да изучавам Куран-и керим.
А той ми отговори:
- С удоволствие ще те уча.
И започнахме обучението със сура Фатиха. Но преди да пристъпим
към изучаване на Куран-и керим, той направи ритуални измиване (абдест)
и предложи и на мен да направя същото. Настани ме с лице към Мекка и
започнахме да четем. Подробно ми обясняваше прочетеното. Аз изпитвах
големи затруднения в прочитането на някои места. За две години изучих
Куран-и керим от корица до корица.
Ритуалното измиване преди молитва, наречено абдест, се състои в
следното:
1. Измиване на лицето. 2. Измиване на дясната ръка от пръстите до
лакътя. 3. Измиване на лявата ръка от пръстите до лакътя. 4. Избърсване
(месх - овлажняване на двете ръце и леко триене) на главата, зад ушите и
шията. 5. Измиване на краката до глезените.
Аз бях много изненадан от използването на мисвак (зъбочистачки -
пръчки от маслинено дърво). Използват ги преди ритуалното измиване за
изчистване на устата и зъбите. Мислех, че тази пръчка (мисвак) е вредна за
зъбите и венците. Веднъж дори ме нарани до кръв. Но въпреки това бях
длъжен да я използвам. Защото според тях използването на мисвак е една
от важните заповеди на Пейгамбера Мухаммед алейхисселям. Те казваха,
че това дърво е много полезно. Действително в последствие кървенето
престана. И не остана никакъв неприятен дъх, какъвто имат много
англичани.
По време на пребиваването ми в Истанбул бях отседнал при
прислужника на една джамия срещу минимално заплащане. Той се казваше
Мерван ефенди. Мерван е името на един от сподвижниците на Мухаммед
алейхисселям. Този служител беше много нервен човек. Много се
гордееше с името си и ми казваше:
- Ако ти се роди син, дай му име Мерван, защото Мерван е един от
великите разпространители на Исляма.
Вечерята ми приготвяше Мерван ефенди. В петък - почивния ден за
мюслиманите, на работа не ходех. В останалите дни на седмицата работех
при един дърводелец, на име Халид срещу седмично възнаграждение. Но
затова, че работех само до обяд, той ми даваше половината от уговорената
сума. В свободното време той обширно ми разказваше за приключенията
на Халид бин Велид. Великият воин Халид бин Велид е един от
сподвижниците на Мухаммед алейхисселям. Под негово предводителство
били спечелени много победи в името на Исляма. Но фактът, че Омер бин
Хаттаб го освободил от тази длъжност1, много наскърбяваше дърводелеца.
Дърводелецът Халид, при когото работех, беше безцелеви и много
разпуснат човек. Отнасяше се към мен с голямо доверие. Може би ми се
доверяваше, защото не допусках неподчинение към него. Оставайки сам,
той не придаваше никакво значение на шериата (заповедите на исляма), но
в присъствието на своите приятели съблюдаваше предписанията му. Пе-
тъчният намаз правеше, а другите намази дали правеше - не зная.
Закусвах в работилницата. След работа отивах в джамията за
извършване на обедния намаз и до следобедния (икинди) намаз оставах
там. След следобедния намаз се отправях към дома на Ахмед ефенди,
където в продължение на два часа се занимавах с изучаването на Куран-и
керим, арабски и турски език. Наистина Ахмед ефенди много добре ме
учеше на Куран-и Керим, на обезателните знания и обреди в
мюслиманството, а също и на тънкостите на арабския и турския езици.
Ахмед ефенди, разбирайки, че съм неженен, изрази желанието си да
ми даде за жена една от дъщерите си. Но аз отхвърлих предложението му.
Въпреки това той настояваше, убеждаваше ме, че да се ожениш - това
1
Когато на мястото на Халид бин Велид бил назначен Ебу Убейде бин Джеррах и продължил
победоносната война, се изяснило, че причината за победите не е бил Халид, а помощта на
Аллаху теаля.
значи да изпълниш един от суннетите (заповедите) на Пейгамбера и ми
напомняше неговите думи: "Който не съблюдава Моя суннет, той не е от
мен". Разбирайки, че поради тази причина нашите връзки могат да
прекъснат, аз му казах, че страдам от полова слабост (импотентност). След
такова признание ми се отдаде да продължа нашата дружба и общуване.
След двегодишно пребиваване в Истанбул, казах на Ахмед ефенди, че
искам да се върна в родината си.
- Не заминавай! Защо трябва да заминаваш? В Истанбул има всичко,
каквото пожелаеш. Аллаху теаля е наградил този град и с духовни, и със
светски блага. Ти каза, че родителите ти са починали, и че нямаш братя. В
такъв случай остани тук на постоянно жителство.
Ахмед ефенди много беше привикнал с мен. Затова не искаше да се
разделя с мен и настояваше да остана в Истанбул. Но моят граждански
дълг ме зовеше да се върна във ведомството в Лондон, да подам
обстоятелен рапорт, касаещ столицата на халифата и да получа нови
указания.
По време на моето пребиваване в Истанбул всеки месец изпращах в
министерството на колониите донесение за това, което бях наблюдавал. В
един от рапортите попитах как да постъпя в случай, ако дърводелецът, при
когото работех, се опиташе да ме склони към хомосексуализъм. Отговорът,
който получих, беше следният:
- Ако това ще послужи за постигане на целите, можете да се
съгласите.
Прочитайки такъв отговор, много се възмутих - все едно целият свят
се беше съборил върху мен. Разбира се, аз и преди това знаех, че тази
долна страст е широко разпространена в Англия. Но ни най-малко не
предполагах, че моите началници биха ми наредили да направя такава
низост. Но какво да правя, бях длъжен да изпия чашата до последна капка!
Друг изход нямах. Затова премълчах и продължих да изпълнявам своя
дълг.
На прощаването ми с Ахмед ефенди, очите му се насълзиха и той каза:
- Дете мое! Аллаху теаля да ти помага. Ако отново се върнеш в
Истанбул и чуеш, че аз съм умрял, спомни си за мен. И в знак на
възспоменание прочети сура Фатиха. Пред Пратеника на Аллаху теаля ще
се срещнем в Съдния ден.
Аз бях искрено разчувстван и се просълзих. Но моят дълг беше над
чувствата ми.
 ГЛАВА ТРЕТА

Моите колеги се бяха върнали в Лондон преди мен и бяха получили

нови указания от ведомството. Аз също след завръщането си получих нови
задачи. Но за съжаление, само шестима от нас се върнаха.
Един от останалите четирима, както ни каза секретарят, беше приел
мюслиманството и беше останал в Египет. Но секретарят все пак се
радваше, че този сътрудник не е издал тайните. Вторият се беше отправил
в Русия и беше останал там. Той беше с руски произход. Секретарят не се
притесняваше от това, че той се е върнал в родината си, а се страхуваше, че
може да е вършил шпионаж в нашето министерство по колониите по
заповед на Русия. Третият беше умрял в околностите на Багдад от холера.
Пътят на четвъртия ведомството следило до град Сана в Йемен. От него
постъпваха донесения в продължение на година, но след това връзката с
него прекъснала и въпреки всички усилия, положени от ведомството, не им
се отдало да попаднат на следите му. Загубата на тези четирима шпиони
Министерството приемаше като бедствие. За това, че ние сме нация
малочислена, но имаща големи задачи, водим точен отчет на всеки човек.
След няколкото мои доклада секретарят организира съвещание, за да
се изследват и обсъдят донесенията на всичките шпиони. След като моите
колеги дадоха своите рапорти, свързани със задачите им, предадох своя
рапорт и аз. От рапорта ми бяха изкарани няколко записки. Министърът,
секретарят и някои от другите участници в събранието одобриха моята
работа. Но въпреки това аз останах на трето място. Първенството зае моят
колега Джордж Белджоуд, а на второ място беше Хенри Франс.
Аз съвършено бях изучил турския и арабския, а така също Куран-и
керим и постановленията на шериата. Но да представя на Министерството
рапорт за уязвимите точки в Османската империя - не можах. След
двучасовото събрание секретарят ме попита за причините, поради които не
можах да направя това. Аз му отговорих:
- Главните ми задачи бяха изучаването на езиците, Куран-и керим и
шериата. За други работи аз не отделих време. Но този път ще ви
удовлетворя.
Секретарят каза:
- Не се съмнявам в твоя успех. Аз много бих искал ти да заслужиш
първенството.
И продължи така:
- Хамфър, този път ти възлагаме две задачи:
1. Заедно с изучаването на уязвимите точки на мюслиманите, да
установиш и точките, в които те ще окажат съпротива на усилията ни по
разкола им. Всъщност способът за поразяване на противника е такъв.
2. Определяйки тези точки, да посяваш разногласия и различия между
мюслиманите, така че да ги настройваш един срещу друг. Тогава ти ще
станеш най-умелия и способен служител в нашето министерство и ще
бъдеш награден.
В Лондон престоях шест месеца. Ожених се за дъщерята на чичо ми –
Мария. Тогава аз бях на 22, а тя на 23 години. Тя беше средно
интелигентна и културна, но много красива девойка. Тези шест месеца,
прекарани с нея, бяха най-прекрасните и най-радостни дни от живота ми.
Съпругата ми беше бременна и в очакване на новия член на семейството
ни аз получих заповед да замина за Ирак.
Очаквайки появяването на моя син, тази заповед много ме огорчи. Но
моят дълг към родината и стремежът ми да завоювам първенството сред
моите колеги, и да се прославя взеха превес над чувствата ми на съпруг и
баща. Затова, без каквито и да е колебания, приведох заповедта в
изпълнение. Съпругата ми много искаше да отложа пътуването до
раждането на детето, но аз не придадох значение на нейните думи. В деня
на раздялата ние се разплакахме и съпругата ми заръча:
- Не преставай да ми пишеш. Аз също ще ти пиша за нашето ново и
скъпо като злато гнездо.
Тези нейни думи предизвикаха буря в моето сърце. Много скоро аз
щях да проклинам тази наша раздяла... Но съумях да овладея чувствата си.
Простих се с нея и отидох във ведомството за получаване на окончателни
указания.
След шест месеца вече се намирах в иракският град Басра. Този град
се населяваше от суннити и шиити. Басра беше център на провинция, в
която живееха араби, персийци и малко християни. Там за първи път в
живота си се срещнах с персийците и шиитите. Уместно е да направя
някои разяснения относно шиитите и суннитите.
Шиитите заявяват, че са последователи на Съпругът на Хазрет-и
Фатима (Дъщерята на Мухаммед "алейхисселям") - хазрет-и Али бин Ебу
Талиб (братовчед на хазрет-и Мухаммед "алейхисселям", т.е. син на
неговия чичо (миджо)). Те твърдят, че Пейгамберът Мухаммед
"алейхисселям" е назначил хазрет-и Али и единадесетте имама, негови
потомци, за свои халифи (наследници).
Според мен, що се касае до халифата на хазрет-и Али, хазрет-и Хасен
и хазрет-и Хюсейн, шиитите са прави. По моите разбирания на Ислямската
история, хазрет-и Али е притежавал изключително ценни качества,
позволяващи му да стане Халиф. Не смятам, че е далеч от истината
твърдението, че Мухаммед "алейхисселям" е назначил за халифи хазрет-и
Хасен и хазрет-и Хюсейн. Обаче в мен възниква съмнение за това, че той е
назначил за халифи синът на хазрет-и Хюсейн и осемте негови внуци.
Защото когато почива Мухаммед "алейхисселям" хазрет-и Хюсейн бил все
още дете. Как е могъл да знае, че ще има осем внуци. Ако хазрет-и
Мухаммед "алейхисселям" наистина е бил Пейгамбер, то тогава както е
предсказал появяването на Месия, би могъл с разрешението на Аллаху
теаля да предвижда бъдещето. Но за нас, християните, истинността на
Пейгамберството на Мухаммед "алейхисселям" е съмнителна.
Мюслиманите казват, че доказателствата за достоверността на
Пейгамберството на хазрет-и Мухаммед "алейхисселям" са много. Едно от
тях е Куран-и керим. Аз прочетох Куран-и керим. В действителност, това е
една много висока книга. Дори по-възвишена от Тората и Библията. И в
него има предсказания, предписания, нравственост и т.н.
Това ме учудва, как един човек като Мухаммед "алейхисселям", който
не умеел да чете и пише, е могъл да донесе такава възвишена книга, и как е
придобил всички тези, нравствено, интелектуално и лични качества, които
не могат да бъдат притежавани дори от човек, който е прочел и пътувал
много? Чудя се, дали тези факти са доказателства, че Мухаммед
"алейхисселям" е пейгамбер (пророк)?
Аз постоянно правех проучвания и изследвания, за да достигна до
истината за Пейгамберството (пророчеството) на Мухаммед
"алейхисселям". Веднъж разкрих интереса си на свещеник в Лондон.
Отговорът му беше фанатичен и самонадеян, и не беше никак убедителен.
Попитах няколко пъти Ахмед ефенди, когато бях в Турция, но не получих
задоволителен отговор. Да ви кажа честно, аз избягвах директно да задам
този въпрос на Ахмед ефенди, за да не се усъмни в мен и да не разкрие
шпионската ми дейност.
Аз много уважавам Мухаммед "алейхисселям". Няма съмнение, че
Той е един от пейгамберите на Аллаху теаля, за когото сме чели в книгите.
И все пак като християнин, все още не съм повярвал в Неговото
Пейгамберство. Несъмнено е, че Той е много по-добър от гении.
Суннитите пък твърдят, че мюслиманите след смъртта на Мухаммед
"алейхисселям" удостоили със званието Халиф хазрет-и Ебу Бекр, хазрет-и
Омер, хазрет-и Осман и хазрет-и Али.
Във всички религии има множество подобни разпри, особено в
християнството. Имайки в предвид, че и Хазрет-и Омер, и Хазрет-и Али са
починали, да се продължават тези препирни е безполезно. Според мен, ако
мюслиманите са умни, то те са длъжни да не мислят за далечното минало,
а за настоящето. 1
1
Обсъждането на халифството и вярата - това е една от основите на шиизма. Суннитите обаче
смятат, че да се разсъждава върху халифството не е необходимо. Младият англичанин смесва
богословието и светските науки. Според него, мюслиманите достигайки до нови открития в
науката и разума, трябва да ги влагат в религията, т.е. да я осъвременяват, за да могат да
прогресират. Наистина мюслиманите в областта на науката, техниката, математика,
архитектура и медицина се осланяли на разума и опита, затова напредвали. Ислямът никога
не е бил пречка за развитието на светските науки, напротив - дори стимулирал развитието им.
Християнството обаче смятало за грях естествените науки да се осланят на разума, а
духовните науки изменяли както им дойде. Известният италиански учен Галилей, узнавайки
от мюслиманите за въртенето на Земята, дръзнал да заяви това и попаднал в ръцете на
Църквата. Едва когато се отрекъл от това твърдение бил освободен. Но в духовните науки
мюслиманите не се позовават на разума, а единствено на Куран-и керим и хадис-и шериф.
 Веднъж в Министерството на колониите заведох разговор за разприте
между суннити и шиити:
- Ако мюслиманите разберат кое е важното в живота, ще прекратят
разприте и ще се обединят.
Един от служителите веднага ме прекъсна:
- Твоето задължение е да разпалваш разногласия между тях, а не да
мислиш как да ги обединиш.
Преди да бъда изпратен в Ирак, секретарят ми каза:
- Хамфър, знай, че след като Всевишния е създал Авел (Хабил) и
Каин (Кабил), между хората възникнала естествена вражда. Тази вражда
ще продължава до второто пришествие на Христа (Иса "алейхисселям").
Подобни разпри между хората има в зависимост от цвета на кожата им,
племенната им принадлежност и местоживеенето им.
Този път в задълженията ти влиза добре да опознаеш тези различия и
да ги представиш на министерството. Ако ти успееш да разпалиш
страстите вътре в разприте между мюслиманите, то ще направиш най-
голямата услуга на Англия.
За да можем ние, англичаните, да живеем в охолство и благополучие,
сме принудени във всички държави и колонии по света да разпалваме
интриги и междуособици. Османската империя ще съумеем да я сломим
само с помощта на такива хитрости. Ако не по такъв начин, то как една
малочислена нация ще може да вземе господство над многочислена?
Положи всички усилия, търси и намери уязвимите им точки, и ги погубвай
отвътре! Знай, че Османската империя и нейната провинция Иран, сега са в
период на упадък. Затова твоите задължения се заключават в това, да ги
подстрекаваш към въстание против правителството. Историята доказва, че
всички революции са започнали с търсене правата на народа. А щом
единството и любовта между мюслиманите са нарушени, техните сили са
раздробени, ние спокойно ще можем да ги унищожим.

Тези науки, които не се поддават на разума, не бива да се изменят.

 ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

При пребиваването ми в Басра, аз бях отседнал в един месджид.

Имамът на този месджид се казваше Шейх Омар Таи. По произход беше
арабин, а по религиозна принадлежност - суннит. Запознавайки се с него,
аз заведох беседа. Но в самото начало на разговора той ме заподозря и ме
затрупа с град от въпроси. От такъв опасен поврат на беседата се избавих
със следния отговор:
- Аз съм от Турция, от провинцията Игдър, и съм ученик на Ахмед
ефенди, който живее в Истанбул. Работих при дърводелец на име Халид... -
и им дадох някои сведения от пребиваването ми в Истанбул. Произнесох и
няколко фрази на турски, за да бъда по-убедителен. Имамът даде знак с
очи на един от присъстващите там. Попита го дали правилно говоря
турски. Той отговори положително. Все пак успях да се възползвам от тази
ситуация, намеквайки след два-три дена, че имамът ме счита за турски
шпионин. По-късно разбрах, че между него и назначения от султана валия
има разногласия и неприязън.
Оказвайки се необходимо да напусна месджида на Омар ефенди, аз
взех една стая в една гостоприемница, където отсядаха пътници и хора,
идващи в града да работят. Съдържателят, на име Мюршид ефенди, беше
много глупав и наивен човек. Всяка сутрин, нарушавайки покоя ми преди
още да е прозвучал призива за сутрешната молитва (езан), той силно
хлопаше и викаше пред вратата ми, за да ме събуди. Бях принуден да се
подчинявам. С неохота ставах и правех сутринния намаз. После ми за-
повядваше:
- След сутринния намаз, ще четеш Куран-и керим!
Веднъж аз му възразих:
- Да се чете Куран-и керим не е задължително предписание (фарз).
Защо ти така настояваш?
А той в отговор заяви:
- Да спиш по това време, значи да навлечеш на гостоприемницата
бедност и нещастия.
Бях принуден да изпълнявам и това негово изискване, защото в
противен случай ме заплашваше, че ще ме изхвърли от гостоприемницата.
Затова всяка сутрин след езана аз правех сутринния намаз и повече от час
четях Куран-и керим.
Един ден Мюршид ефенди дойде при мен и каза:
- След като нае тази стая, ме сполетяха беди и притеснения. Аз
предполагам, че ми носиш нещастие. Понеже не си женен, а това
предвещава лошо знамение. Ти или ще се ожениш или ще напуснеш
странноприемницата.
 Казах му, че нямам достатъчно имот, за да се оженя. Не можех да му
кажа това, което казах на Ахмед ефенди. Защото Мюршид ефенди е от
този тип хора, които биха ме съблекли и проверили дали казвам истината.
Когато казах това, Мюршид ефенди ме злепостави:
- Колко слаба вяра имаш! Не си ли чел знамението на Аллаху теаля, в
което се казва: "Ако са бедни, Аллаху теаля ще ги направи богати с
Неговата благодат"?1
Бях изумен. Най-накрая казах:
- Добре, ще се оженя. Но готов ли си да ми осигуриш необходимите
пари? Или можеш да ми намериш момиче, за което няма да правя
разноски?
Мюршид ефенди малко се замисли, после отговори:
- Нищо не зная. До началото на месец Реджеб ти или ще се ожениш,
или ще се махнеш от тук!
А до началото на месец Реджеб оставаха двадесет и пет дена. В тази
връзка да си спомним Ислямските месеци - Мухаррем, Сафер,
Ребиулеввел, Ребиулахъир, Джемазиулеввел, Джемазиулахир, Реджеб,
Шабан, Рамазан, Шеввал, Зилкаде и Зилхидже. Тези месеци не превишават
тридесет и не падат под двадесет и девет дена. Те се основават на лунни
изчисления.
Намирайки работа при един дърводелец, аз зарязах гостоприемницата
на Мюршид ефенди. Тъй като храната и спането бяха за сметка на
работодателя, ние се уговорихме за минимално заплащане на труда ми. Не
дочаках настъпването на месец Реджеб и преместих вещите си в
работилницата на дърводелеца, когото наричаха Абдурриза. Той беше
шиит, родом от Хорасан - добър и благороден човек. Към мен се отнасяше
сякаш бях негов син. Възползвайки се от това, че работех при него, аз
изучавах и персийския език. Всеки ден привечер в неговата работилница
идваха шиити-иранци и разговаряхме на различни теми от политиката и
икономиката. Те осъждаха и своето правителство, и отправиха много
упреци по адрес на Халифа в Истанбул. Появеше ли се обаче външен
човек, те веднага сменяха темата на разговора с въпроси от личния им
живот.
Той много ми се доверяваше. После разбрах, благодарение на това, че
говорех и турски, той мислеше, че аз съм родом от Азербайджан.
В нашата работилница понякога се навърташе един младеж, в жилите
на който течеше буйна кръв. Той беше облечен като ученик и знаеше
арабски, персийски и турски езици. Наричаха го Мухаммед бин Абдул
Ваххаб Неджди. Този неуравновесен юноша говореше много на висок тон
- навярно беше нервен. Силно ругаеше османското правителство, но не се
изказваше против иранските власти. Дружбата му със собственика на
1
Сура Нур, знамение (айет): 32
работилницата се крепеше на това, че и двамата бяха противници на ос-
манския Халиф. Но откъде този неуравновесен млад суннит знаеше
персийски и как можеше Абдурриза, бидейки шиит, да води дружба и
приятелство с него? В този град суннитите и шиитите общуваха и се
отнасяха един към друг като братя. Тук много жители знаеха и арабски, и
персийски, но знаещите турски бяха още повече.
По убежденията си Мухаммед от Неджд беше суннит. Въпреки че
много суннити се изказваха против шиитите, а някои от тях дори смятаха
шиитите за еретици, той ни най-малко не осъждаше шиитите. Мухаммед от
Неджд не виждаше никаква причина за това, че суннитите трябва да
следват един от четирите мезхеба и казваше, че в Куран-и керим Аллаху
теаля не е дал никакви указания за тези мезхеби. По тази причина той
пренебрегваше айетите от Куран-и керим и не придаваше значение на
хадис-и шерифите.
Що се отнася до четирите мезхеба, то трябва да отбележа следното:
Сто години след смъртта на техния Пейгамбер Мухаммед "алейхисселям"
между суннитите се появили четирима големи учени - Ебу Ханифе, Малик
бин Енес, Мухаммед бин Идрис Шафии и Ахмед бин Ханбел. Някои
Халифи принуждавали суннитите да следват един от тези четирима учени.
Освен тези четирима учени, никой не смеел да прави изводи от Куран-и
керим и хадис-и шериф, и т.е. да издава фетви (предписания и
постановления)! Това действие затворило вратите на знанията и
разбирането за мюслиманите. Тази забрана на иджтихада се смята, че е
била причина за застоя на исляма.
Шиитите, за разпространение на своите тълкувания, използвали
подобни грешни изказвания. Шиитите не съставлявали и една десета от
числеността на суннитите. А сега те са толкова, колкото и суннитите.
Такъв обрат е напълно естествен, защото иджтихада е подобно на оръжие.
То развива Ислямското богословие и знанията за предписанията, т.е.
обновява познанията от Куран-и керим и сунната. Забраната върху
иджтихада (религиозното отсъждане) е все едно да оставиш оръжието да
ръждясва. Разбирането на религиозните предписания попада в затворен
кръг. А това затваря вратите на познанието и запушва ушите за "гласът" на
изискванията на съвременността. Ако ти имаш старо, ръждясало оръжие, а
противникът разполага с ново, усъвършенствано оръжие, то тогава ти,
рано или късно, си обречен на поражение. Предполагам, че в бъдеще
мъдрите суннити ще отворят вратата към иджтихада (тълкуванията) на
религията. Ако обаче не направят това, то след няколко века те ще бъдат
малцинство, а шиитите - мнозинство.1

1
В насс, т.е. в свещените айети и почитаемите хадиси ясно се посочва, че големите учени,
разбиращи труднодостъпните предписания, се наричат муджтехиди. Качествата, необходими
за това, човек да бъде муджтехид, подробно са описани в книгите "Сеадет-и Ебедийе" и
"Файдали билгилер". В продължение на четири века не се е намерил нито един учен,
 [Вярата и убежденията на суннитите от четирите мезхеба е единна
(еднаква). Между тях няма никакви различия. Разликата е само в ибадетите
(обредите). И това е улеснение, милост за мюслиманите. А шиитите във
вярата си се разцепили на дванадесет течения. За това подробно е отразено
в книгата "Милел ве Нихал". ]
Младият себелюбец - Мухаммед от Неджд, в разбиранията си за
Куран-и керим и сунната изхождаше от собствените си пристрастия (нефс).
Не придаваше никакво значение на изказванията (тълкуванията), както на
учените по своето време и имамите на четирите мезхеба, така също и на
такива велики хора, като родствениците и наследниците на Пейгамбера
Мухаммед "алейхисселям", хазрет-и Ебу Бекир и хазрет-и Омер. Всеки
път, когато се натъкваше на айет от Куран-и керим, който според него
противоречи на мнението на тези учени, казваше:
- Пейгамбера е казал: "Аз ви оставям Куран-и керим и сунната".
Но Мухаммед "алейхисселям" не е казал: "Аз ви оставям Куран-и керим,
сунната, Есхаба и имамите на мезхебите".1 Следователно, за всеки е фарз
да се следва Куран-и керим и сунната, без значение колкото и да постъпва
против вижданията на мезхебите или изявленията на Есхаба и ислямските
учени.2
Веднъж в дома на Абдурриза, между Мухаммед от Неджд и един
учен-шиит, на име Шейх Джевад, се захвана следният спор:
- Ако вие признавате Али за муджтехид, защо не го почитате, както го
почитат шиитите? - започна Шейх Джевад.
- Защото хазрет-и Али е също от Есхаб-и кирам, както хазрет-и Омер
и другите. Техните слова не са худжет (т.е. доказателство). Единствено
трябва да се съблюдават само Куран-и керим и сунната - отговори
Мухаммед от Неджд.
[Между другото думите на близките и родствениците на Мухаммед
"алейхисселям" са доказателства, защото той е заповядал подчинение и
уважение към своето обкръжение - Есхаб-и кирам. ] 3
- Нима не си чувал думите на нашия Пейгамбер: "Аз съм градът на

отговарящ на тези изисквания. Враговете на исляма - зандъците, казват, че те извършват

иджтихад, а всъщност се впуснали в разкол на Ислямския свят от вътре. Между другото
муджтехидите са предсказали най-различни събития и явления, които ще протекат до Съдния
ден, изхождайки от Куран-и керим и хадис-и шериф и ги записали в книгите на Ехл-и суннет.
1
С това изявление той отрича хадис-и-шерифа, който ни заповядва да следваме Есхаб-и кирам.
2
Днес във всички ислямски страни невежи и продажни хора преоблечени като религиозни хора
нападат учените на Ехл-и суннет. Те възхваляват вахабизма в замяна на големи суми пари,
които получават от Саудитска Арабия. Всички те използват горепосочените твърдения на
Мухаммед от Неджд като оръжие по всеки повод. Факт е, че нито едно от изказванията,
направени от учени на Ехл-и суннет или четиримата имами, не противоречи на Куран-и керим
и хадис-и-шериф. Те не са правили никакви допълнения към тези източници, те само ги
обяснили. Вахабитите, подобно на англичаните, фабрикуват лъжи и подвеждат мюслиманите.
3
Един мюслиманин, който е имал голямото щастие да види прекрасния сияен лик на Мухаммед
"алейхисселям" се нарича Сахаби. В множествено число се нарича Сахабе или Есхаб.
науката, а Али - вратата към този град"? Не следва ли от това
разликата между хазрет-и Али и другите родственици на Мухаммед
"алейхисселям"? - продължи Шейх Джевад.
- Ако словото на хазрет-и Али беше задължително (доказателство), то
тогава Мухаммед "алейхисселям" не би ли казал: "Аз ви оставям Куран-и
керим, сунната и Али"? - отвърна Мухаммед на въпроса с въпрос.
- Разбира се, че трябва да се счита, че той именно така е казал. Защото
в един от почитаемите хадиси се казва: "Оставям ви книгата на Аллаху
теаля и Ехл-и бейт (хората от моя дом)". А Али е най-великият от
родствениците на Мухаммед "алейхисселям" - настояваше Шейх Джевад.
- Такива думи Мухаммед "алейхисселям" не е казвал - възрази
Мухаммед от Неджд.
С неоспорими доказателства Шейх Джевад принуди младежа да
млъкне за известно време.
- Вие настоявате на това, че Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям"е
казал: "Оставям ви книгата на Аллах и Ехл-и бейт". А къде тогава
остава сунната на Пратеника на Аллах? - поде отново спора Мухаммед от
Неджд.
- Сунната на Пратеника на Аллаху теаля са разясненията на Куран-и
керим. Затова от думите на Мухаммед "алейхисселям": "Оставям ви
книгата на Аллаху теаля и Ехл-и бейт" трябва да се има в предвид и
Куран-и керим, и сунната, явяваща се обяснение на тази Свещена книга -
отговаряше убедително Шейх Джевад.
- Но щом словата на Ехл-и бейт са тълкувание на Куран-и керим,
защо тогава са нужни още обясненията и на хадис-и шериф? - настояваше
на своето младия наивник.
- След смъртта на Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям" неговите
приближени изпитали необходимост в тълкуването на Куран-и керим,
отговарящо на въпросите на времето. Именно затова той е повели
подчинението към хората от Ехл-и бейт, които могат да тълкуват Куран-и
керим, завещан им от хазрет-и Пейгамбер, съобразено с изискванията на
времето.
Този диспут много ми хареса. Пред възрастния Шейх Джевад
младежът Мухаммед от Неджд се оказа в положението на врабче,
попаднало в ръцете на птицелова.
В лицето на Мухаммед бин Абдул Ваххаб виждах човека, когото
упорито търсех. Защото неговото пренебрежение към учените на своето
време, непочитаемостта му към четиримата халифи, безмезхебността му и
оригиналният му възглед за тълкуванията на Куран-и керим и сунната бяха
най-уязвимите му точки, позволяващи ми да го "заловя" и "държа в свои
ръце". Нима може да се сравни този себелюбив юноша с учителя ми Ахмед
ефенди от Турция! Този учен, както и неговите предшественици,
наподобяваше огромна планина, която никаква земна сила не беше в
състояние да я разклати. Ако желаеше да спомене името на Ебу Ханифе,
той преди това правеше ритуално измиване (абдест). Абдест вземаше и
преди да разтвори книгата с хадиси, наречена "Бухари”. Суннитите във
висша степен се доверяват на тази книга.
А Мухаммед от Неджд считаше Ебу Ханифе за слаб учен и казваше:
"Аз зная повече от Ебу Ханифе".1 Особено настояваше на това, че
половината от книгата на "Бухари" е фалшива и безполезна.2
[Превеждайки книгата на Хамфър на турски език, аз си спомних
следната случка: Бях учител в един лицей. По време на урок един от
учениците ми ме попита:
- Учителю! Считат ли се за шехиди мюслиманите, убити от врага по
време на война?
- Разбира се - му отговорих.
- За това Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям" е известил. Така ли
е?
- Да! Разбира се.
- А, ако са се удавили, считат ли се за шехиди?
- Да! Дори севабът при това е много повече.
- А, ако са се разбили със самолета си?
- Да, разбира се!
- И за това Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям" е казал?
- Да! Казал е!
Тогава той победоносно възкликна:
- Учителю! Нима и тогава е имало самолети?
- Дете мое. Нашият Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям" има 99
имена. Всяко едно от тях указва една от неговите прекрасни способности.
Едно от тези имена е Джамиул-келим. Тоест много неща с една дума
оповестява (съдържателност на думите му). Например, любимия ни
Пейгамбер Мухаммед "алейхисселям" е благоволил да каже: "Падащият
от висота става шехид".
Този мой отговор момчето прие с възхищение и признателност.
Подобно на този пример, в Куран-и керим и хадис-и шерифите има много
думи и изречения, т.е. повели и забрани, всяко от които носят различни
значения. Да се открият тези значения и да се изберат нужните от тях, оз-
начава да се направи иджтихад. За тази цел обаче, човек трябва да има
огромни знания. Затова суннитите забранили на невежите за извършват
иджтихад. Това не означава, че иджтихадът е забранен въобще. Но след
четири века от хиджра не се е появил нито един абсолютен мудждехид
(дълбок учен) и затова през това време иджтихад не се е извършвал.
Вратата на иджтихадът от само себе си се е затворила. Но към края на
света (близо до къямета) Иса "алейхисселям" ще слезе от небето и ще се
1
Някои невежи безмезхебници правят подобни заявления.
2
Това означава, че той и понятие е нямал от науката за Хадисите.
появи Мехди, тогава те ще извършват иджтихад.
Пейгамберът ни Мухаммед "салляллаху алейхи ве селлем" е казал:
"След мен, мюслиманите ще се разделят на седемдесет и три групи.
Само една от тях ще влезе в Дженнета (Рая)". Попитали го коя ще бъде
тази единствена група? Той отговорил: "Тези, които са покорни на мен и
на Есхаб-и кирам". В един хадис- и шериф се казва: "Есхаба наподобява
на звездите. На който и от тях да се доверите (последвате), ще сте на
правия път", т.е. пътят, водещ към Дженнета. Йеменският юдей Абдуллах
бин Саба, с цел разрушаване исляма "от вътре", възбудил вражда между
мюслиманите относно следването на Есхаба. Невежите, които се подали на
лъжите на този юдей и станали врагове на Есхаб-и кирам, се наричат
шиити. А тези, които спазват почитаемите хадиси, обичат Есхаб-и кирам и
им се покоряват, се наричат суннити.]
С Мухаммед бин Абдул Ваххаб от Неджд завързах голяма дружба.
Винаги го хвалех. Веднъж му казах:
- Ти си по-велик учен от хазрет-и Омер и хазрет-и Али. Ако сега
Мухаммед "алейхисселям" беше жив, щеше не тях, а теб да назначи за
халиф. Аз очаквам от теб да обновиш и възвишиш Исляма. Ти си
единственият учен, способен да разпространи Исляма по целия свят.
Заедно с Мухаммед бин Абдул Ваххаб, решихме да тълкуваме Куран-
и керим, противоречейки изцяло на обясненията, направени от Есхаба, от
имамите на мезхеби и от мюфессирите (дълбоки учени, специализирани в
тълкуванието на Куран-и керим), съобразявайки се единствено със
собствените си разбирания. Четяхме Куран-и керим и обсъждахме айетите.
Целта ми беше по този начин да подведа Мухаммед от Неджд.За да се
изтъкне като революционер и да завоюва още повече доверието ми, той с
готовност приемаше моите възгледи и мисли. Веднъж му казах:
- Джихадът не влиза в числото на обезателните предписания (фарз).
1
- Как така, щом Аллаху теаля е заповядал: "Воювайте с кяфирите?"
- възрази Мухаммед бин Абдул Ваххаб.
- В такъв случай, щом Аллаху теаля е заповядал: "Водете джихад с
кяфирите и с мюнафиците” 2, защо Пейгамбера Мухаммед
"алейхисселям" не е водел джихад с мюнафицитие (лицемерите)?
[В тази връзка в "Мевахибу ледуннийе" пише, че Мухаммед
"алейхисселям" двадесет и седем пъти е водел джихад против кяфирите
(неверниците). Мечове от това време се съхраняват в музей в Истанбул.
Лицемерите (мюнафиците) се представяли за мюслимани. През деня в
Месджид-и небеви заедно с Пейгамбера ни "алейхисселям" правели намаз.
Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем" знаел кои от джемаата
(правещите намаз хора) са мюнафици. Обаче на нито един не казал: "Ти си
мюнафик". Нито пък ги убивал, за да не кажат другите: "Мухаммед
1
Сура Тевбе, айет: 73
2
Сура Тевбе, айет: 73
"алейхисселям" уби тези, които му се довериха". Затова той водел джихад
против мюнафиците със слова. Понеже джихада, който е фарз, се
извършва с тяло, собственост (имущество) или със слова. В
гореспоменатия айет се заповядва воденето на джихад против кяфирите и
мюнафиците. Но не се обяснява как следва да се води този джихад.
Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем" водел джихад срещу кяфирите
по пътя на войната, а срещу мюнафиците - чрез ваз (проповед) и
наставления.]
- Пейгамбера ни Мухаммед "алейхисселям" срещу тях водел джихад с
думи - отговори Мухаммед от Неджд.
- Джихада, влизащ във фарзовите (задължителните) предписания,
нима се води с думи?
- Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем" е воювал с кяфирите -
настояваше Мухаммед.
- Пейгамбера ни Мухаммед "алейхисселям" е воювал с кяфирите
поради самозащита, тъй като те искали да го убият.
В знак на съгласие той кимна с глава. Друг път подех следния
разговор:
- Бракосъчетанието мут’а е позволено.
Той възрази. Тогава аз му напомних:
- Аллаху теаля е повелил: "В съответствие с това, че вие сте се
възползвали от тях, дайте им мехир (награда) в размер, установен
между вас".1
2
- Но хазрет-и Омер отмени бракосъчетанието мут’а , съществувало по
времето на Пейгамбера и е обявил, че ще наказва за това - отново възрази
той.
- Ти казваш, че знаеш повече от хазрет-и Омер, а следваш неговите
предписания. А що се отнася до хазрет-и Омер, той е казал: "Ресулюллах е
разрешил, а аз забранявам"3. Защо не се придържаш към Куран-и керим и
хадис-и шериф, а следваш хазрет-и Омер?
Той нищо не отговори. Но аз разбрах, че душата му копнее за жена.
Събеседникът ми беше ерген.
Аз продължих:
- Хайде да сключим мут’а (платени) бракове с жени! Ще се
1
Сура "Ниса", айет: 24
2
Бракосъчетанието мут’а, означава договор, сключен между мъж и жена, за да съжителстват за
определен период от време. Ислямът забранява този вид брак. Според шиитите тава е
допустимо.
3
Омер "радияллаху анх" не е казвал нищо подобно. Английският шпионин, както и всички
християни, бидейки врагове на хазрет-и Омер, се опитват да го унизят. В книгата "Худжедж-и-
катиййа" пише: "Омер "радияллаху анх" е казал, че Ресулюллах е забранил бракосъчетанието
мут’а и че той няма да позволи извършване на неща забранени от Пратеника на Аллаху теаля.
Всички от Есхаб-и кирам одобрили тези думи на халифа. Сред присъстващите бил и Хазрет-и
Али."
развличаме с тях...
Той кимна в знак на съгласие. Този случай беше много изгоден за
постигането на моите цели и аз си обещах, че ще му намеря жена за раз-
влечения. Моето намерение беше да изкореня страха му от хората. Защото
той постави условие това дело да остане в тайна между нас и да не казва
името му на жената. Веднага се отправих към жените-християнки,
заселени тук от нашето министерство за извращение на младите
мюслимани. Обясних на една от тях в какво се състои работата. Когато тя
се съгласи, дадох й името Сафийе. След това доведох Мухаммед бин
Абдул Ваххаб в нейния дом, където тя живееше сама. Сключихме брачния
договор за една седмица. Моят спътник й даде като мехр (възнаграждение)
немного злато. И започнахме да обработваме Мухаммед от Неджд - аз
външно, Сафийе вътрешно.
Тя здраво го взе в свои ръце. Всъщност той усети користния вкус на
неизпълнението на шериатските предписания, под предлог за свобода на
иджтихада и свободомислие.
В третия ден на този мут’а (платен) брак проведох с Мухаммед от
Неджд обширна дискусия, затова че употребата на алкохолни напитки не е
харам (забранена). С колкото и айети и хадиси да ми противоречеше, аз
всичките ги опровергавах и накрая употребата на алкохолни напитки от
халифите из родовете Йезид, Омеяди и Аббасиди бе неоспорим довод в
полза на моята теза. И към всички свои аргументи добавях:
- Прав ли си? - Не! Без съмнение те са били прави, защото те по-добре
са знаели и Куран-и керим, и сунната. И двата източника не обявяват
алкохолните напитки за харам, а го причисляват към мекрух. В юдейските
и в християнските писания се споменава, че алкохолът е мубах (разрешен).
А всички религии са низпослани от Аллаху теаля. Даже според преданията
хазрет-и Омер до възгласяването на айета: "Нима вие не ще се
въздържате?"1 е употребявал алкохолни напитки. Ако това е било харам
(строго забранено), то Пейгамберът ни Мухаммед "алейхисселям" щеше да
го накаже. Но щом не го е наказал, значи алкохолни напитки са разрешени.
[Истината е, че Омер "радияллаху анх" пиел алкохолни напитки до
забраняването употребата на спиртни питиета. След като обаче те били
причислени към харам, не вкусвал ни капка. Халифите от родовете Омеяди
и Аббасиди не указвали, че трябва да се пие алкохол, т.е. че употребата му
е разрешена. А това, че те самите били фасици (грешници), не означава, че
разрешавали забраненото. Защото гореспоменатия от шпионина айет-и
кериме, както и други айети и хадиси строго указват, че употребата на
алкохол е харам (забранена). В книгата "Риядун-насихин" се казва: "В
началото пиенето на вино е било разрешено. Вино пиели хазрет-и Омер,
Сад ибни Ваккас и някои от Есхаба. След това, когато бил изпратен 219

1
Сура Маиде, айет: 91
айет на сура Бекара, станало ясно колко голям грях е това. По-късно, в 42
айет на сура Ниса, било завещано: "Ако сте пили вино, не правете
намаз". И накрая при низпославането на 93 айет от сура Маиде, виното се
обявява за харам (строго забранено). В хадис-и шериф се казва: "Ако
нещо опиянява в голямо количество, то е харам да се употребява, дори
в малко количество", "И в лекото опиянение, и в силното – има
харам", "Не се сприятелявайте с винопиец! На неговото дженазе
(погребение) не ходете! Не вземайте за жени неговите дъщери и не
давайте своите дъщери в неговото семейство!", "Винопийството е
равносилно на идолопоклонничеството" и "Да проклина Аллаху теаля
този, който пие вино, този, който го произвежда, този, който го
продава и този, който го раздава!".]
Мухаммед от Неджд каза:
- Съгласно някои предания хазрет-и Омер пиел алкохол, разреждайки
го с вода и затова казвал, че ако човек не се опиянява (напива) алкохола не
е харам.1 И това негово мнение е вярно, защото в Куран-и керим е казано:
"Шейтанът (сатаната) иска да всее вражда и злоба между вас чрез
виното и хазартните игри, да ви отклони от намаза (молитвите) и
споменаването на Аллаху теаля. Нима вие не ще се въздържате?"2
Алкохолните напитки няма да предизвикат греха, оказан в айета
(знамението), когато те не напиват (опияняват) човека. Следователно,
алкохолните напитки не са харам, когато те не опияняват.
Разказах на Сафийе тази наша дискусия и я посъветвах да го напие с
алкохол. По-късно тя сподели с мен:
- Направих това, което ми заръча, така, както ме посъветва... Той се
напи и започна да танцува. Същата нощ няколко пъти направихме полово
сношение.
Заедно със Сафийе, както подобава взехме Мухаммед от Неджд в
наши ръце. Когато се разделях с нашия министър в Лондон, той ми каза:
- Ние отнехме Испания от неверниците (има в предвид мюслиманите)
с помощта на алкохола и проституцията. С тези две мощни оръжия ще си
вземем и останалите наши земи.
В правотата на тези негови думи се убедих едва сега...
Веднъж с Мухаммед от Неджд захванах следния разговор:
- В Куран-и керим се казва: "Държането на орудж (говеенето,
постенето) е от ваша полза".3 Но не се казва, че е фарз (задължително). А
щом е така, значи в исляма оруджа е суннет, а не фарз. Тоест желателно, а
не задължително изпълнение.
- Да не искаш да ме изкараш извън вярата...? - възрази той.

1
Въпреки това, нашият Пейгамбер заявява: "Това, което опиянява (напива) при приемане в
големи количества, е харам да се пие дори и в малки количества, които не опияняват".
2
Сура Маиде, айет: 91
3
Сура Бекара, айет: 184
 От това неудобно положение се измъкнах със следния отговор:
- Религията - това е чистосърдечие, здравина на духа и съблюдаване
правата на другия. Нима Пейгамберът Мухаммед "алейхисселям" не е
казал: "Религията е обич"? Аллаху теаля в Куран-и керим не повелява ли:
"Прави ибадет (моли се) на твоя Рабб (Аллах), докато не дойде при теб
йакъин".1 А щом е така, то йакъин (близостта) 2 ще се прояви в Съдния
ден. И най-близко до Аллаху теаля ще бъдат най-добрите, с най-чисти
сърца и дела, най-достойните от хората.
Мухаммед от Неджд поклати отрицателно глава, което изразяваше
както несъгласието му с моето твърдение, така и нежеланието му за
дискусия по този въпрос.
Друг път подех с него следния разговор:
- Намазът не е фарзово задължение - заявих аз.
- Как да не е фарз!? - възрази събеседникът ми.
- Аллаху теаля в Куран-и керим заповядва: "Кланяй намаз, за да Ме
споменаваш”3 Значи целта на намаза е споменаване на Аллаху теаля. В
такъв случай, вместо правенето на намаз, може просто да се спомене
Аллаху теаля.
- Да! Някои в уточненото за намаз време, вместо правенето на
молитва, просто споменавали Аллаху теаля.4
- Тези негови думи много ме зарадваха. Положих много усилия да
"завладея" сърцето му и се постарах да развия тази негова мисъл. След
това видях, че той не придава необходимото значение на намаза. Понякога
правеше намаз, понякога - не. Благодарение на това, че беседвах с него до
полунощ и му пречех да спи и почива, сутрин той се чувстваше уморен и
пропускаше сутринния намаз.
Малко по малко “свалях одеждите на вярата” от плещите на
Мухаммед от Неджд. Веднъж пожелах да проведа беседа с него за истин-
ността на Пейгамберството на Мухаммед "алейхисселям". Но той възрази:
- Ако отново захванеш разговор на тази тема, ще ти се разсърдя и ще
прекратя нашите отношения!
Страхувайки се, че успехите ми в един миг могат да станат на пух и
прах, реших да се въздържам от подобни разговори.
Внушавах му да се придържа към трети път - среден между суннизма

1
Сура Хиджр, айет: 99
2
Във всички ислямски книги се пише, че "йакъин" тук означава смърт. Следователно в този
айет се казва: "Прави ибадет до смъртта си!"
3
Сура Таха, айет: 14
4
Любимият ни Пейгамбер "салляллаху алейхи ве селлем" е повелил: "Намазът е стълба на
религията. Този, който кланя намаз, укрепва религията си. Некланящият намаз без
съмнение руши религията си", "Кланяйте намаз, така както аз кланям!" Много голям
грях е да не се извършва намаз по този начин. Отличителна черта за чистотата на сърцето е да
се изпълнява намаза правилно.
и шиизма, но той не придаваше значение на моите мисли. Да сломя
неговата високомерност, да му "сложа оглавник" и да го "водя за юздите"
бих могъл само с помощта на Сафийе.
Един ден попитах Мухаммед от Неджд:
- Пейгамберът Мухаммед "алейхисселям" е наричал Есхаб-и кирам
братя, нали?
- Да! - потвърди той.
- Указанията в Исляма постоянни ли са, или преходни? - продължих
аз.
- Постоянни са. Това, което нашият Пейгамбер Мухаммед
"алейхисселям" е обявил за халал (позволено) или за харам (забранено), ще
си остане такова до къямета (края на света).
Тогава аз му предложих:
- Щом е така, хайде да станем братя!
И се побратимихме. От този ден не се разделях с него. И на път заедно
тръгвахме. Изобщо, отделях му голямо внимание. Но накрая, дървото,
което засадих и отгледах в най-ценното време от моята младост, започна да
дава плодове...
Всеки месец изпращах донесение на Министерството на колониите в
Лондон. Получените от там отговори ми вдъхваха смелост и решителност
за по-нататъшни действия. Мухаммед от Неджд вървеше по пътя, който аз
му чертаех.
Задачата ми тук, се свеждаше до това, да внуша в него свободомислие,
волнодумие и увереност. Хвалех го и му предсказвах велико бъдеще.
Веднъж му разказах какво уж съм сънувал:
- Снощи в съня си видях нашия Пейгамбер Мухаммед "алейхисселям"
- и го обрисувах така, както съм го чувал от своите наставници. - Седеше в
кресло, а около него имаше учени мъже, непознати за мен. Влезнахте Вие...
Лицето Ви светеше като слънце... Приближихте се към Пейгамбера
Мухаммед "алейхисселям"... Той се изправи, целуна Ви по челото, и каза:
"Ти си мой адаш (съименник), ти си наследник на моето учение, ти си мой
наместник в духовните и светски дела". А Вие му отговорихте: "Я,
Ресулюллах! Страхувам се да откривам своето учение пред хората". Тогава
Мухаммед "алейхисселям" каза: "Не се бой - ти си най-великият".
Изслушвайки преразказа на "съня ми", на Мухаммед от Неджд му
поникнаха криле. Няколко пъти ме попита, дали казвам истината. Аз,
разбира се, всеки път го уверявах, че точно така е било в съня ми. Тогава
той окончателно повярва на моя разказ. Предполагам, че от този ден реши
да изложи това, което съм му внушавал и да основе нов мезхеб в исляма.1

1
Книгата "Ел-Фаджр-ус-Садък", написана от Джамил Съдкъ Захави ефенди от Багдад, който
е бил мюдеррис (професор) на Акаид-и ислямиййе (Ислямското вероизповедание) в Дар-ул-
фунюн (университет) в Истанбул и починал през 1354 [м. 1936]г., е отпечатана в Египет през
1323 [м. 1905]г. и е преиздадена от книгоиздателство "Хакикат Китабеви" в Истанбул. В тази
 ПЕТА ГЛАВА

В онези дни, когато с Мухаммед от Неджд бяхме много сърдечни и

искрени, получих заповед от Лондон да се отправя към любимите за
шиитите градове Кербала и Наджаф - центрове на шиитската духовност и
наука. Бях принуден да прекратя срещите си с Мухаммед бин Абдул
Ваххаб и да напусна Басра. Но се радвах, че този безразсъден и развратен
човек в бъдеще ще основе ново течение, ще подготвя основите, възгледите
и вярата на тази нова секта и най-важното - ще вмъкне разкол в ислямския
свят.
Четвъртият за суннитите и първия за шиитите халиф – хазрет-и Али, е
погребан в Наджаф. Отдалеченият от Наджаф на един фарсах, т.е. на един
час път град Куфе, е бил столицата на халифата на хазрет-и Али. Когато
той бил убит, синовете му - Хасен и Хюсейн, го погребали в Наджаф. След
това Наджаф започнал да израства като град, а Куфе - потънал в забрава.

книга се казва: "Неверните възгледи на вахабизма са изложени от Мухаммед бин Абдул-Ваххаб

в 1150 [м. 1737]г. Той е роден през 1111 [м. 1699]г., и умира в 1207 [м. 1792]г. Сектата се
разпространява с цената на много мюслиманска кръв пролята от Мухаммед бин Сауд, емирът
на Дериййа. Вахабитите обвинявали всички, освен себе си, в идолопоклонничество
(многобожие). Обявили всички мюслимани, в период шест века назад, за кяфири. Твърдели, че
всички мюслимани трябва наново да направят хадж (поклонение в Мекка). Неприемащите
тяхното учение убивали, а имуществото им разграбвали като трофеи. Говорили грозни неща и
хули по адрес на Мухаммед "алейхисселям". Изгаряли книги по ислямско право (фъкъх),
тефсир (тълкования на Куран-и керим) и хадис. Тълкували Куран-и керим според своите
грешни възгледи и разбирания. За да залъжат мюслиманите, казвали, че принадлежат към
Ханбелитския мезхеб. Между другото много учени - Ханбелисти написали книги,
изобличаващи заблудата на вахабитите. Поради това, че считали забраненото (харама) за
позволено (халял) и че унижавали Пейгамберите и Евлиите, вахабитите се явяват кяфири.
Вахабитската религия се гради на десет основи: 1- Аллаху теаля е материално същество. Той
има ръце, лице, и посоки. [Това тяхно убеждение е подобно на християнското вероучение
(Отец, Син и Светия Дух)]; 2- Тълкуват Куран-и керим според собственото си разбиране; 3- Те
отхвърлят фактите изложени от Есхаб-и кирам; 4- Отхвърлят знанията на ислямските учени; 5-
Казват, че мюслиманин, който следва един от четирите мезхеба е кяфир (неверник); 6- Казват,
че всички които не са вахабити са кяфири (неверници); 7- Казват, че човек, който се моли като
Пейгамбера и Евлиите ги прави посредници (между себе си и Аллаху теаля), става кяфир; 8- Те
казват, че е харам да се посети гроба на Пейгамбера или тези на Евлиите; 9- Всеки, който се
кълне в друго същество освен Аллаху теаля става мушрик (идолопоклонник), казват те; 10-
Лице, което прави обет за всеки друг освен Аллаху теаля или който коли животно (курбан) при
гробовете на Евлиите, става мушрик, казват те. В тази книга погрешността на всички тези
твърдения се доказва аргументирано." Ако обърнете внимание, то тези десет основи на
вахабитската религия са идентични с религиозните принципи, които Хамфър внушил на
Мухаммед от Неджд. Англичаните с цел пропаганда на християнството са публикували
признанията на Хамфър. С цел да подведат децата на мюслиманите те пише лъжи и измислици
от името на ислямските учения. А за да заблудят мюслиманските деца пишат грешно и
изкривено. А ние издаваме тази книга, за да избавим нашата младеж от английската
пропаганда.
Шиитските учени и имами се съсредоточили в Наджаф. Тук се строили до-
мове, базари и медресета (училища).
Те се ползваха от милостта и благодеянието на истанбулския Халиф.
Защото:
1. Шиитското правителство на Иран поддържало наджафските шиити.
Ако халифът се бъркаше в техните работи, отношенията между двете
държави биха се изострили. А едно такова напрежение би могло да
разпали война.
2. В Наджафският окръг имаше много въоръжени племена. Въпреки
незначителността на тяхното въоръжение и слабата им организираност, не
беше желателно Халифът да встъпва във война с тях.
3. Наджафските шиити бяха смес от всички шиити по света - от
Индия, Африка и др. страни. Ако Халифът ги засегнеше с нещо или
направеше нещо против тях, срещу него биха се опълчили шиитите от цял
свят.
Внукът на Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям", т.е. синът на
хазрет-и Фатима – хазрет-и Хюсейн паднал шехид (мъченик за вярата) в
Кербала. Населението на Ирак го повикало да дойде от Медина при тях за
избирането на Халиф. Когато обаче хазрет-и Хюсейн със семейството си
пристигнали в Кербала, по заповед на Халифа от рода Омеяди Йезид бин
Муавиййе, живеещ в Шам, иракската войска се опитала да го арестува.
Хазрет-и Хюсейн заедно с обкръжението си, храбро се сражавал с
иракските орди и загинал геройски. Многочислената иракска войска
победила. От този ден шиитите считат Кербала за свой духовен център. В
нашата християнска религия няма подобно нещо.
Кербала станал шиитски град. От всички страни шиитите се стичали
тук, градът се разраствал, строили се шиитски училища (медресета).
Кербала и Наджаф се поддържат взаимно. Получавайки заповед да се
отправя към тези два града, напуснах Басра и пристигнах в Багдад, а от там
- в град Хулле, намиращ се до река Ефрат.
Тигър и Ефрат извират от Турция, пресичат Ирак и се вливат в залива
при град Басра. Благоденствието и селското стопанство на Ирак силно
зависят от тези две реки.
Поради тази причина, след завръщането ми в Лондон, предложих на
Министерството план за изменение коритото на тези реки. Защото, ако
заплашим Ирак с лишаване от водите на Тигър и Ефрат, той ще бъде
принуден да приема всички наши условия.
От Хулле към Наджаф се отправих, маскиран като търговец от
Азербайджан. Завързах приятелства с шиитите. Спечелих тяхната
откровеност и започнах да ги залъгвам и заблуждавам. Внедрих се в
техните учебни звена. Видях, че те не полагат усърдие на попрището на
точните науки и техника, както суннитите; и не притежават прекрасната
нравственост, присъща на суннитите. Например:
 1. Шиитите до голяма степен са враждебно настроени към Османската
държава. Защото те са шиити, а турците - суннити. Поради това шиитите
наричаха суннитите "кяфири".
2. Шиитските свещенослужители досущ приличаха на нашите
свещеници от средновековието - напълно потънали във верските дела и
слабо свързани със земните дела и светски науки.
3. Шиитите и понятие си нямаха от истинския ислям - неговата
святост и възвишеност, а така също и от точните науки и техника.
Какви жалки създания бяха тези шиити! Във времето, когато целият
свят се е събудил, те все още тънат в сън. Ще настане ден, в който
безмилостният поток на прогреса, ще ги отнесе, ще ги разпилее и изтрие от
лицето на Земята!
Няколко пъти ги подстрекавах да въстанат против халифа. За
съжаление никой не искаше и да чува за това. А някои дори ми се смееха.
Колко будно им говорех: "Разрушете тази нереална крепост, плод на
вашата фантазия!" Защото те гледаха на халифа като на недостъпна
крепост. Смятаха, че ще им се отдаде да се избавят от халифа едва, след
като се появеше хазрет-и Мехди.
Според шиитските разбирания, хазрет-и Мехди е дванадесетият имам
от рода на хазрет-и Мухаммед "алейхисселям", изчезнал през 255 г. по
хиджра. Но той и сега е жив и някой ден ще се появи и ще възцари
справедливост на този свят, пълен с несправедливост и гнет.
Това направо ме слисва! Как може шиитите да вярват на такива
басни!?! Това прилича на суеверието на нашите християни, че Христос
(хазрет-и Иса алейхисселям) ще се върне и ще изпълни света със
справедливост.
Веднъж попитах един от шиитите:
- Нима за вас не е задължение (фарз), както хазрет-и Мухаммед
"алейхисселям", да се борите против тиранията?
- На Него му е помагал Аллаху теаля. Затова е успял да се
противопостави на гнета - отвърна той.
- В Куран-и керим пише: "Ако помагате на религията на Аллах, и
Той ще помогне на вас".1 Вземете своите мечове и тръгнете против
вашия шах, вършещ произвол над вас и Аллаху теаля ще ви помогне! -
подстрекавах ги аз.
Техният отговор беше такъв:
- Ти си търговец, а тези теми са за учените. Ти от тях не разбираш.
Тюрбето (гробницата, мавзолея) на повелителя на правоверните
(Емир-ул-мю’минин) – хазрет-и Али бе щедро украсена: прекрасен двор,
голям купол, целият покрит със злато и две големи минарета. Всеки ден
1
Сура Мухаммед, айет: 7 Означава, че трябва да се помага на религията на Аллаху теаля, да
се подчинява на шериата и да го разпространява. Да се въстава против правителството - значи
да се разрушава вярата.
тази гробница се посещава от много поклонници - шиити. Те заедно кланят
намаза (джемаат). Всеки поклонник, преди да прекрачи прага на тюрбето,
коленичи и го целува, след това поздравява гроба (дава селям). Първо иска
позволение и след това влиза. В двора има много стаи за
свещенослужителите и поклонниците.
В Кербала има още две гробници, подобни на тюрбето на хазрет-и
Али. В едната е положен хазрет-и Хюсейн, а в другата – брат му хазрет-и
Аббас, паднал, като него, шехид в битката в Кербала. И в Кербала шиитите
се занимаваха със същото, с каквото и в Наджаф. Но климатът в Кербала
беше по-благоприятен. В околностите му имаше градини и бистроструйни
рекички.
По време на пътешествието ми в Ирак едно нещо много радваше
сърцето ми. Това бяха изгледите, продиктувани от някои събития, за
наближаването края на Османската империя. Защото валията
(губернатора), назначен от истанбулското правителство, беше невежа,
грубиян и деспот. Той правел всичко, каквото му хрумнело. Народът бил
недоволен от него: суннитите - защото ограничавал свободата им и не ги
ценил; а шиитите - защото в техните сърца били потомците на Пейгамбера
Мухаммед “алейхисселям” - сеййидите и шерифите, достойни да
управляват властта... А вилаетът управлявал турски валия.
Положението на шиитите беше отчайващо. Те живееха в мизерия и
развалини. Пътищата бяха ненадеждни. Навсякъде разбойници нападаха
керваните. Ако нямаше конвой от войници с нас, щяха да ни ограбят.
Затова, докато управата не изпратеше войници за охрана на керваните, те
не тръгваха на път.
Сред шиитското население имаше много разпри и раздор. Всеки ден
един другиго се убиваха и грабеха. Невежеството беше разпространено в
ужасяващи размери. Това състояние на шиитите ми напомняше
положението на църквата в периода на нашествието в Европа. Изк-
лючвайки шиитските учени и немногото хора, свързани с тях, на всеки
хиляда души в Наджаф и Кербала се среща един грамотен.
Стопанският живот дошъл до пълен упадък, а хората изнемогваха в
нищета и лишения. Държавата на изток беше непреклонна - шиитите бяха
изменници на правителството.
Правителството и народът се отнасяха с подозрение един към друг.
Затова между тях нямаше взаимопомощ. Учените мъже - шиити се
занимаваха само с хулене на суннитите, отделяйки се от връзките си със
светските проблеми.
В Кербала и Наджаф пребивавах четири месеца. В Наджаф прекарах
голямо заболяване. Дори изгубих надежда за оздравяване. Три седмици
лежах тежко болен. Обърнах се за помощ към един лекар. Той ми даде
някои лекарства, с помощта, на които почнах да се пооправям. По време на
боледуването ми бях приютен от хазяина на един дом. Поради моето
боледуване и срещу минимално възнаграждение, той ми приготвяше
лекарствата и храната, очаквайки възнаграждение от небето (севаб) за тези
свои добри дела. Аз, разбира се, се представих като шиит, дошъл на
поклонение пред повелителя на правоверните – хазрет-и Али. В първите
дни на моето боледуване, докторът ме беше посъветвал да поемам само
кокоши бульон. По-късно ми разреши да ям и месото на тази птица. На
третата седмица вече можех да ям и оризова чорба. След възвръщане на
здравето ми се върнах в Багдад. Подготвих обширен рапорт от сто
страници за впечатленията ми от пътуването в Наджаф, Хулле и Багдад.
Рапортът предадох на представителя на Министерството на колониите в
Багдад. Останах в очакване на нови заповеди от Министерството относно
работата ми в Ирак, или връщането ми в Лондон.
Много исках да се върна, защото дълго пребивавах в чужбина. Беше
ме обхванала носталгия за родината и семейството ми. Особено исках да
видя сина си Распутин, който се беше родил след моето заминаване за
Ирак. Затова заедно с рапорта исках разрешение от Министерството да се
върна за известно време в Лондон. Възнамерявах устно да предам
впечатленията си от тригодишното ми пребиваване в Ирак и малко да
отдъхна при семейството ми.
Представителят на Министерството по колониалните въпроси в Ирак,
за да не привличаме подозрения, ми нареди да не се срещаме излишно и да
наема стая в една гостилница, разположена на брега на река Тигър.
- Когато дойде пощата от Лондон - ме успокои той - аз ще ти предам
отговора на Министерството.
Бидейки в Багдад, наблюдавах моралните и духовни различия между
този град и столицата на Халифата - Истанбул.
Отправяйки се от Басра към Наджаф и Кербала, много се опасявах, че
Мухаммед от Неджд ще се отклони от пътя, който му бях указал. Защото
той беше много променлив, лекомислен и нервен. Страхува се, че всичките
ми усилия, направени за него, ще отидат на вятъра.
Когато се разделях с него, той спомена, че възнамерява да замине за
Истанбул. Много усилия ми струваше да избия тази мисъл от главата му:
- Ако ти в Истанбул кажеш някои непредпазливи слова, може да те
обвинят в ерес и да те накажат. А това много ме безпокои - го заричах аз.
Всъщност, безпокоеше ме съвсем друго. Ако идеше там, щеше да
изправи своите отклонения. Евентуалните му срещи с големите суннитски
учени, щяха да изкоренят неговите отклонения и всичкият мой труд щеше
да отиде на вятъра. Защото в Истанбул бяха и науката, и прекрасната
мюслиманска нравственост.
Разбирайки, че Мухаммед от Неджд не желае да остане в Басра, аз го
посъветвах да отиде в Исфахан или Шираз. Те бяха два прекрасни града,
населени с шиити. А влиянието на шиитите върху него не беше опасно,
тъй като у тях и науката, и нравствеността бяха в недостатък. Само така
щях да съм сигурен, че той нямаше да излезе от пътя, който му бях
предначертал и подготвил.
Попитах го:
- Вярваш ли в Такиййе?
- Разбира се - отговори той. - Един от Есхаба, когато мушриците
убили майка му и баща му, направил Такиййе и обявил ширк. Затова
нищо не му казал и самия Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем".
Тогава аз му казах:
- Сред шиитите не прави такиййе и обявявай, че си шиит, за да не ти
причинят някакво зло. Възползвай се от тях и техните учени. Изучи
техните обреди и обичаи, защото те са невежи и прями.
Напускайки Басра, аз предадох известна сума пари като зекят. Зекятът
е ислямски налог, който се раздава на бедните. Купих и едно животно,
което му подарих. И така ние се разделихме.
След това връзката ми с него прекъсна. Това много ме безпокоеше.
Ние се бяхме разделили с уговорката, че който се върне по-рано в Басра и
не намери другия, ще остави писмо при Абдурриза

.
 ШЕСТА ГЛАВА

Известно време останах в Багдад. След това получих разрешение да се

върна в родината си. В Лондон се срещнах със секретаря и някои сътруд-
ници на Министерството. Предадох им всичко, каквото бях наблюдавал и
направил в течение на продължителното ми отсъствие. На сведенията,
свързани с Ирак много се зарадваха и изразиха своето удовлетворение.
Разгледаха и рапортите, изпратени от мен по-рано. Сафийе също беше
изпратила рапорт, съответстващ на моя. Тоест, разбрах, че навсякъде са ме
съпровождали сътрудници на министерството. Те докладвали на секретаря,
а така също в съответствие с устните съобщения му предавали и писмени
отчети.
Секретарят ми даде време да се подготвя за среща с министъра.
Когато пристигнах на приема при министъра, той ме посрещна много по-
различно от предишния път, когато се връщах от Истанбул. Разбрах, че бях
заел изключително място в неговото сърце.
Министърът беше много доволен, че бях вербувал Мухаммед от
Неджд. Всъщност, това беше "оръжието", което търсеше нашето
министерство.
- Обещавай му всичко възможно - каза министърът, защото целта
оправдава средствата. А това оръжие, което имаме, благодарение на твоите
усилия оправдава всички средства.
- Аз много се безпокоя за Мухаммед от Неджд. Страхувам се, че той
може да се откаже от замисъла ни - споделих опасенията си с министъра.
- Успокой притеснената си душа! След като сте се разделили с него,
той от своя замисъл не се е отказал. Нашите агенти в Исфахан са се видели
с него и съобщиха, че той продължава разложението в същия дух... -
успокои ме министърът.
Тези негови думи направо ме изумиха: "Как може Мухаммед от
Неджд да разкрива нашите тайни на другиго..." Но за това не посмях да
попитам министъра. По-късно, когато се видяхме с Мухаммед от Неджд
разбрах, че в Исфахан се е срещнал с човек на име Абдулкерим, който се
представил за мой брат и твърдял, че аз съм му разказал всичко, каквото
знам за Мухаммед бин Абдул-Ваххаб. По този начин непознатият
Абдулкерим спечелил доверието на Мухаммед от Неджд и узнал всички
наши тайни.
Мухаммед от Неджд сподели с мен:
- Със Сафийе отидохме в Исфахан и там живяхме два месеца в платен
брак. След това с Абдулкерим се отправихме за Шираз. Там той ми намери
друга жена, на име Асийе, по-красива и привлекателна от Сафийе. С Асийе
в платен брак прекарах най-хубавите мигове в живота ми.
 Много по-късно узнах, че Абдулкерим е християнин, сътрудник на
нашето министерство, постоянно пребиваващ в Джалфа. В неговите
задължения влизало и шпионирането на Исфахан. Така също узнах, че
Асийе произхожда от ширазките юдеи, също сътрудник на нашето
министерство. Така че ние, четиримата сътрудници на министерството, в
най-висша степен бяхме подготвили Мухаммед от Неджд за
осъществяване на това, което очаквахме от него.
Когато аз разяснявах събитията на министъра, секретаря и още двама
чиновници на министерството ни, министърът ми каза:
- Ти заслужи най-големия медал на нашето министерство, защото ти
си най-великият от всички сътрудници, които е имало това министерство.
Затова секретарят ще ти разкрие някои държавни тайни, които ще ти бъдат
от полза при изпълнение на служебните ти задължения.
След това ми разрешиха да прекарам със семейството си десет дни. И
аз отидох направо в къщи. Най-приятните минути от живота ми прекарах с
моя син, който много приличаше на мен. Той можеше вече да произнася
няколко думи и имаше такава отлична походка, че когато се предвижваше,
ми се струваше, че част от моето тяло се движеше. Десетдневният ми
отпуск мина в голямо удоволствие и огромна радост. Бях много щастлив от
това, че се бях върнал в родината си, при семейството си. През отпуска
посетих и старата ми леля, която много ме обичаше. Това посещение беше
много приятно и за съжаление по време на третата ми командировка тя се
помина. Нейната смърт много силно ми въздейства...
Тези десет дни отпуск минаха толкова бързо, сякаш бяха един час.
Такива сладки дни отлитат като часове, а печалните дни се влачат като
столетия. Тук си спомних за дните на боледуването ми в Наджаф. Тези
печални дни ми се струваха като безкрайни векове.
Отивайки в министерството за получаване на нови задачи, аз видях
пред себе си приветлив и радостен човек - това беше секретарят. Той така
горещо ми стисна ръката, че цялата му симпатия към мен пролича в този
дребен жест.
- По заповед на министъра и колегията, ще ти разкрия две важни
държавни тайни, в бъдеще от които много ще се възползваш. Тези тайни са
известни само на няколко лица, ползващи се с абсолютно доверие - каза
секретарят и хващайки ме под ръка, ме отведе в една от стаите на
министерството. Там видях нещо поразително - зад голяма кръгла маса
стояха десет човека: единият от тях беше облечен като Османския
падишах. Знаеше турски и английски. Вторият беше облечен като
Истанбулския Шейх-ул-ислям; третия - като шаха на Иран; четвъртия -
като везир от иранския двор, а петия - в дрехите на най- големия учен от
Наджаф, който всички шиити почитаха. Последните трима знаеха
персийски и английски език. До всеки един от тях имаше писар, който да
записва техните думи. Те също така съобщаваха сведения за прототипите
на петимата, намиращи се в Истанбул, Иран и Наджаф, постъпващи от
шпионите по тези места.
- Тези пет човека - каза секретарят - олицетворяват онези, които се
намират там... За да знаем, какво мислят "оригиналите", ние подготвихме
тези "копия" по техен образ и подобие. Предавайки им сведенията,
постъпващи при нас от Истанбул, Иран и Наджаф, те ги възприемат, както
техните "оригинали" там. Установихме, че седемдесет процента от
отговорите на зададените им въпроси съвпадат.
Сочейки с пръст "прототипа" на Наджафския учен, секретарят
продължи:
- В Наджаф най-напред с него си се срещнал... Ако желаеш, може да
го попиташ нещо.
Съгласих се със секретаря, че в Наджаф най-напред се бях срещнал с
главния учен-богослов и по някои поводи му бях задавал въпроси.
Приближих се към учения-двойник и го попитах:
- Уважаеми учителю, би ли било допустимо за нас да водим война
срещу правителството, защото е суннитско и фанатично?
Той помисли известно време, и каза:
- Не, за нас е недопустимо да воюваме против правителството, поради
това че то е суннитско. Защото всички мюслимани са братя. Ние може да
обявим война на тях (мюслиманите суннити), само ако те извършват
жестокости и преследване на уммета (общността). И дори в този случай ще
спазим принципите на Емр-и бил маруф и нехий-и анил-мункер. Ние ще
престанем да воюваме с тях, веднага след като те спрат тяхното
преследване.
Аз отново попитах:
- Наставник мой, мога ли да узная вашите възгледи във връзка с това,
че юдеите и християните са нечисти?
- Да! Те са нечисти и трябва да ги избягваме.
- А защо? - попитах аз.
- Защото трябва да съблюдаваме мюслиманската чистота (истина). Те
ни считат за неверници и отричат нашия Пейгамбер Мухаммед
"алейхисселям", макар че ние се намираме на чистия, истинския път - пътя
на правата вяра.
- Наставник мой, чистота е от вярата, нали така? В такъв случай защо
"Сахн-и шериф" (околностите на тюрбето на хазрет-и Али), гробницата и
улиците около нея не са чисти? Дори и медресетата не може да се считат за
чисти?
Отговорът на "наджафския учен" беше следният:
- Чистота е от вярата, разбира се! Но какво да направя аз, щом
шиитите не съблюдават чистотата!?!
Отговорите на този наш сътрудник дума по дума съвпадаха с
отговорите, които ми беше дал шиитският учен в Наджаф. Степента на
сходство между този човек и наджафския учен направо ме порази... И при
това този човек съвършено знаеше персийски език.
- Ако беше се срещал с другите хора, сега можеше наново да се
срещнеш, с когото пожелаеш от тях (техните двойници) и да се убедиш до
каква степен имат сходство със своите прототипи – каза секретарят.
- Аз зная как мисли Шейх-ул-ислям - казах аз, - защото моят учител
Ахмед ефенди от Истанбул много добре ми го бе обрисувал.
- Тогава щом желаеш, можеш да поговориш с неговия двойник -
предложи секретарят. Приближих се към въпросния двойник и го попитах.
- Обезателно ли е подчинението на Халифа?
- Разбира се, това е ваджиб. Така както и почитането на Аллаху теаля
и Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям".
- А в какво е доказателството за това?
- Нима не знаеш айета: "Подчинявайте се на Аллах, Неговия
Пратеник и на тези от вас, които притежават власт".1
- Тогава значи Дженаб-ъ хак ни повелява да се подчиняваме и на
халифа Йезид, който благословил своите воини на грабеж и погром в
свещения град Медина, и убил внука на нашия Пейгамбер Мухаммед
“алейхисселям” – хазрет-и Хюсейн; и на пияницата Валид? - опитах се да
поставя в безизходица двойника на Шейх-ул-ислям. Той обаче без ни най-
малко да се затруднява, отговори:
- Сине мой! Йезид е определен за повелител на правоверните (Емир-
ул-мю’минин) от Аллаху теаля . И не е заповядвал да убият хазрет-и
Хюсейн. Ти не вярвай на клеветите на шиитите, а хубавичко чети книгите!
Той сгрешил, но след това се разкаял (направил тевбе). А в разрешението
му за разграбване на свещената Медина е постъпил правилно. Защото
нейното население се отлъчило от правия път, започнало да пренебрегва
подчинението. А що се отнася до Валид, то той, разбира се, бил фасик
(грешник). Следователно не трябва да се подражава на постъпката на
халифа, а да се изпълняват неговите повели, съответстващи на шериата.
(Тези въпроси бях задавал на моя учител Ахмед ефенди и получените
от него отговори съвсем малко се отличаваха от тези.)
След това попитах секретаря:
- В какво се заключава загадката за подготовка на двойници?
- С такива способи изучаваме разсъжденията на султана и
мюслиманските учени - суннити и шиити. В обмяната на мнения с тях по
политически и религиозни въпроси се стараем да намерим спомагателни
средства. Например, ако ти знаеш от къде ще настъпи вражеската войска, в
съответствие с това ще разположиш своите войници, ще се подготвиш и
ще отблъснеш противника. Но ако не знаеш, откъде ще бъдеш нападнат,
разполагаш войската си както ти дойде и търпиш поражение... Именно

1
Сура Ниса, айет: 59.
така, знаейки какви доводи ще използват мюслиманите в обосноваване
достоверността на тяхната вяра и мезхебите в нея, ти ще имаш
възможността да подготвиш контра-доводи, с които да опровергаеш
техните доказателства и разклащаш основите на вероучението им.
След това ми даде книга с обем около хиляда страници, съдържащи
изводи, мнения и планове, съставени чрез събеседване с тези пет двойника
във военната, финансова, културна и религиозна области. При това добави:
- След като я прочетеш, ще ми я върнеш. Подобно на тази книга и в
другите комитети на нашето министерство има материали за страните,
които сме колонизирали или възнамеряваме да колонизираме.
- Откъде сте намерили толкова щателни и способни хора? - попитах
секретаря.
- Нашите сътрудници от всички страни по света постоянно ни
информират. Двойниците, които ти видя, са специалисти в своята област
(работа). Естествено, ако притежаваш знанията на някой човек и се научиш
да мислиш като него, то тогава би могъл и да вземаш решения,
съответстващи на неговите... Защото ти ставаш негово подобие... Това е
първата тайна, в която министерството ми заповяда да те посветя. Втората
ще ти я разкрия, когато прочетеш книгата - каза секретарят и се
разделихме.
Взех книгата със себе си в къщи и в продължение на три седмици я
прочетох внимателно от корица до корица. Тази книга беше удивителна -
съдържаше и отговори на важни въпроси, и тънките наблюдения, които
съдържаше, бяха точни. Според мен отговорите на петте двойника
съвпадаха с възможните отговори на техните прототипи повече от 70 %,
както по-рано секретарят бе определил.
След прочитането на тази книга доверието ми към нашето
правителство още повече порасна. Повярвах и на достоверността на плана
за разпадането на Османската империя. И това, според мен, щеше да стане
за по-малко от век...
Благодарение на тази книга моите знания за мюслиманите се
увеличиха. Щателно научих техния начин на мислене, техните силни и
слаби места и способите, с помощта, на които техните силни страни бих
могъл да превръщам в слаби... Слабите страни на мюслиманите, според
тази книга, са следните:
1. Раздор между суннити и шиити, конфликт между падишаха и
народа1, конфронтация на Турция с Иран, между племенни смутове,
противопоставяне на духовната със светската власт.2

1
Това не е вярно. Дори Хамфър по-напред отбелязва, че подчинението към падишаха е фарзово
задължение на мюслиманите. Нещо повече - той признава, че неговите подстрекателства за
бунт се посрещали с насмешка и останали безрезултатни.
2
И това е клевета. Как ценило Османското правителство учените и как им се доверявало - за
това подробно е написано в завещанието на Осман Гази (първият Османски падишах). Всички
 2. Невежеството на мюслиманите, с малки изключения.1
3. Бездуховност, отсъствие на знания и безсъзнателност, безсмислие,
разум.2
4. Пълна самоизолация от земните дела и заетост само с ахирета
(отвъдния свят). 3
5. Деспотизъм и гнета на управляващите.4
6. Ненадеждност на пътищата, нарушеност на транспорта и
комуникацията.5
7. Ежегодно десетки хиляди хора умират от холера и чума, без да се
вземат мерки против тези и други болести. Липса на хигиена и
здравеопазване.6
8. Запустялост на градовете и отсъствие на водопроводи. 7
9. Безсилие на правителството против размирниците и метежниците,
бездействие и почти пълно отсъствие на пропаганда на законите на Куран-
и керим, с които те така се гордеят. 8

падишаси предоставяли на учените най-високите длъжности. Когато завистниците на Мевляна

Халид-и Багдади се оплакали от него на Махмуд Хан II и поискали да бъде наказан, той им
казал: "От учените държавата неможе да има никаква вреда" и отхвърлил тяхното искане. А
Османските султани давали на учените жилища, храна и каквото пожелаели.
1
Книгите на хиляди османски учени по религия, нравственост, вероучение и точни науки, са
световно известни. И най-простите селяни отлично знаели религията, нейните обреди (ибадети)
и своите занаяти. Във всички села имало джамии, месджиди, медресета и мектеби (училища).
Там се усвоявали четмо и писмо, вероучение, а така също и точни науки. Изучавал се Куран-и
керим. Имало много учени и мъдреци, както и Евлии, възпитаници на селски школи.
2
Духовността и нравствеността на Османските мюслимани била на много високо ниво.
Народът водел джихад, за да може, падайки в тези войни, да достигне степента шехид (борец-
мъченик, загинал в името на вярата). След всеки намаз и след петъчния джума намаз имамите
произнасяли молитви за здравето на халифите и всички казвали "Амин!". А християнските
селяни не умеели нито да пишат, нито да четат; и понятие си нямали от светски науки и
религия, приемайки лъжливите фантасмагории на свещениците. По разсъдъка си приличали на
стадо диви животни.
3
В ислямския свят духовните и светските работи са неразграничими, защото занимаването със
земни работи - също е едно от проявленията на вярата (също е ибадет). Нашият Пейгамбер
Мухаммед "алейхисселям" е заповядал: "Работи на света като че ли никога няма да
умреш, и работи за отвъдния живот като че ли ще умреш утре". Между другото, в
Библията не се поощрява занимаването със земна работа.
4
Властта оказвала натиск само с цел разпространение и прилагане на шериата. Не вършела
произвол, както европейските крале.
5
Пътищата били толкова безопасни, че мюслиманин от Босна спокойно и безплатно можел да
иде до Мекка. В селата по неговия път го хранили и поили, подслонявали го за нощувка и му
давали дарове.
6
Навсякъде имало болници и лечебници. Наполеон, например, бил излекуван от османците. И
всички мюслимани съблюдавали хадис-и шериф: "Който вярва - той е чист".
7
На тези нападки дори отговор не подобава. По времето на султана на Делхи Фируз Шах,
починал през 790 [м. 1388]г. бил направен 240 км канал, с чиято вода поливали градини и
бостани, а по време на английската окупация, тези места се превърнали в пустош. А
постройките, издигнати от османските зидари и днес предизвикват възторг у туристите.
8
Те смятат османците за французи, чийто генерал, предлагайки им да се изкъпят във водите на
Сена, получил медал.
 10. Икономически спад, бедност и изостаналост.
11. Липса на системна войска (организирана армия), остарялост и
непригодност на оръжията. 1
12. Потъпкване правата на жените.2
13. Отсъствие на хигиена и санитария.3
След горепосочените пунктове, считани за слаби точки на
мюслиманството, в книгата се подчертаваше необходимостта
мюслиманите да се държат в неведение за преимуществата на тяхната
религия, моралното и материалното им превъзходство. Особено място бе
отделено на следните сведения за мюслиманството:
1. Ислямът предписва единение и равенство, забранява разприте. В
Куран-и керим се заповядва: "Дръжте се здраво за въжето на Аллаху
теаля и не се разделяйте."4
2. Куран-и керим повелява на хората да се просвещават и обогатяват
своите знания: "Обикаляйте (вървете) по земята".5
3. Ислямът повелява изучаване на науките. Един хадис-и шериф
гласи: "Изучаването на наука е фарз (задължително) за всеки
мюслиманин - било то мъж или жена".
4. Ислямът предписва занимаване с насъщните земни работи. В
Куран-и керим се казва: "И сред тях има такива, които казват: "Я,
Рабби, дари ни и на този свят и на ахирета (отвъдното) с добро".6
5. Ислямът предписва съвещателност. В Куран-и керим се казва: "... и
по техните дела се съвещават (консултират) помежду си ".7
6. Ислямът предписва устройването на пътищата. В Куран-и керим се
казва: "Ходете по света".8
7. Ислямът предписва на мюслиманите да се грижат за здравето си. В
един хадис-и шериф се казва: "Науките са четири: 1) Фъкх (шериатско
право) за защита на религията; 2) Медицина - за здравеопазване; 3)
Граматика и синтаксис за опазване на езика; 4) Астрономия - за
познаване кръговрата на времето".
8. Ислямът предписва занимаване с архитектура и благоустройване. В
Куран-и керим се казва: "Всичко на земята Аллаху теаля е създал за

1
Нима те не знаят, че редовна армия била основана още по времето на Орхан Гази, възкачил се
на престола през 726 [м. 1326]г., а организираната войска на Йълдаръм Баязид хан, разбила
великото войнство на кръстоносците при Никопол в 799 [м. 1399]г.
2
Когато англичаните и понятие си нямали от търговия, занаятчийство и изкуство, оръжия и
правата на жените, при османците всичко това било в превъзходен вид. Нима може авторът
да отрече, че шведските и френските крале търсили помощ от Османците.
3
Улиците били от чисти по-чисти. Дори за почистване на плевелите имало назначени
специални служители.
4
Сура Али-Имран, айет: 103
5
Сура Али-Имран, айет: 137
6
Сура Бекара, айет: 201
7
Сура Шура, айет: 38
8
Сура Мулк, айет: 15
вас".1
9. Ислямът предписва системност, отчетливост, ред и порядък. В
Куран-и керим се казва: "Всичко се базира на изчисления, порядък".2
10. Ислямът предписва силно икономическо развитие. В един хадис-и
шериф се казва: "Работи на света като че ли никога няма да умреш, и
работи за отвъдния живот като че ли ще умреш утре”.
11. Ислямът предписва поддържането на силна армия, модерни
оръжия и съвременна бойна техника. В Куран-и керим се казва:
"Събирайте против тях сили, колкото можете".3
12. Ислямът заповядва спазване правата на жените и отдаване
стойност на тях. В Куран-и керим се заповядва: "Както мъжете имат
законни права над жените, така и жените имат права над тях."4
13. Ислямът предписва чистота. В един хадис-и шериф се казва:
"Чистотата е от вярата".
Силните точки в мюслиманството, които трябва да се стремим да
унищожим, бяха представени в книгата в следния вид и последователност:
1. Ислямът отменя различията (фанатизма) в расите, езиците,
традициите, обичаите и националната принадлежност.
2. Забранява лихвата, прахосничеството, прелюбодеянието (зина) и
употребата на алкохол и свинско месо.
3. Мюслиманите са предани на ислямските учени.
4. Мюслиманите-суннити възприемат Халифа като наместник на
Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям". Убедени са, че следва да се
подчиняват на него така, както на Аллаху теаля и Пейгамбера Мухаммед
"алейхисселям".
5. Джихадът е фарз.
6. Според мюслиманите-шиити, всички немюслимани, а така също и
мюслиманите-суннити, са нечисти.
7. Всички мюслимани са убедени, че ислямът е единствената
правилна и вярна религия.
8. Много мюслимани смятат, че е обезателно (фарз) да изгонят
юдеите и християните от Арабския полуостров.
9. Всички ибадети (обреди), например намаз, орудж, хадж, се
изпълняват в най-точен вид.
10. Мюслиманите-шиити считат, че издигането на църкви в
мюслиманските страни е харам (категорично забранено).
11. Мюслиманите са невероятно предани на своите вярвания.
12. Според мюслиманите-шиити даването на една пета част от Хумус,
т.е. трофеите, взети в свещена война, на шиитските учени е фарз.

1
Сура Бекара, айет: 29
2
Сура Хиджр, айет: 19
3
Сура Енфал, айет: 60
4
Сура Бекара, айет: 228
 13. Мюслиманите толкова прекрасно възпитават и обучават своите
деца, че е невъзможно да бъдат изкарани от пътя на предците им.
14. Мюслиманките така добре се покриват, че е невъзможно с тях
да се завърже интрига...
15. Мюслиманите пет пъти на ден заедно (с джемаат) кланят намаз.
16. Според тях гробовете на Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям”,
хазрет-и Али и други Шехиди и Евлии, са свещени места и затова те там се
събират.
17. Има много хора, произхождащи от рода на Пейгамбера ни
Мухаммед "алейхисселям", наречени сейиди и шерифи, които постоянно
напомнят за Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем" и по този начин
Той остава завинаги жив в очите на мюслиманите.
18. Когато мюслиманите се събират заедно, ваизите укрепват имана
им (вярата им), поощряват ибадетите им и умножават техните
добродетели.
19. Емр-и бил-ма’руф (наставляване на повеленото) и нехй-и анил-
мункер (порицаване на възбраненото) се считат за фарз от мюслиманите.
20. Високите раждаемост и ръст на населението при мюслиманите се
обуславят от суннитите, съгласно които се допуска многоженството, т.е.
многоженството е суннет.
21. Най-голямото добро за един мюслиманин е да разпространява
Исляма. И това дело му е по-скъпо от притежаването на целия свят...
22. Сред мюслиманите широко е разпространен следният хадис-и
шериф: "Ако човек прокара добър и полезен път, той ще постигне
севаба на хората, които следват този път, както и севаб за това, че го е
прокарал".
23. Мюслиманите много високо ценят Куран-и керим и хадис-и
шерифите. Спазването на предписанията в тях, смятат за единствената
предпоставка за спечелването на сладостния живот в Дженнета (Рая).
В книгата се даваха наставления за нарушаване на силните страни на
мюслиманите и разпространяване на слабите им страни, а така също се
посочваха необходимите средства и методи за осъществяване на тази цел.
За увеличаване слабите страни се препоръчваше следното:
1. Да се разпалват вражди между джемаатите на общините, които не
са във взаиморазбирателство; да се вкореняват подозрения между тях; да
се печатат книги, призоваващи към размирици и раздор и по такъв начин
да се разпространяват различия и разкол.
2. Да се възпрепятстват откриването на мектеби (ислямски училища)
и издаването на книги; да се унищожават и изгарят книги по религия; да се
разпространяват различни клевети и обвинения за ислямските учени и
ходжи, така че мюслиманите да се въздържат от изпращането на своите
деца в мектебите, вследствие на което да ги лишат от ислямско
образование. [Този метод, препоръчван от англичаните, нанася най-голяма
вреда на исляма.]
3-4. Да се възхвалява сред тях Дженнета и да се убеждават, че не са
длъжни да се занимават с обезпечаването на земния им живот. Да се
разпространява тасаввуфа сред тях и да се насочват към четенето на книги,
описващи Зюхд. По този начин те няма да се развиват умствено, морално и
материално. 1
5. Да се подтикват владетелите към жестокост и диктатурата. Да им се
внушават следните фалшиви факти: "Вие сте сянката на Аллаху теаля на
този свят. В действителност, хазрет-и Ебу Бекр, хазрет-и Омер, хазрет-и
Осман, хазрет-и Али, Омеядите и Аббасидите дойдоха на власт с груба
сила и меч, и всеки един от тях е управлявал самостоятелно. Например,
хазрет-и Ебу Бекр станал халиф с помощта на "сабята" на хазрет-и Омер и
чрез подпалване на къщите на тези, които не му се подчинявали, като
къщата на хазрет-и Фатима.2 И Хазрет-и Омер станал халиф по препоръка
на хазрет-и Ебу Бекр. Хазрет-и Осман застанал начело на държавата по
заповед на хазрет-и Омер. Що се отнася до хазрет-и Али, той бил избран за
халиф от разбойници. А пък Муавиййе станал халиф със силата на своя
меч (тирания).3 След това, по времето на Омеядите, халифството се
превърна в наследяване от баща на син. Така било и при Аббасидите. Това
са доказателства, че в Исляма халифатът е форма на диктатура.”
6. Да се зачеркне в Ислямското законодателство смъртното наказание.

1
Възхваляваният в тези книги Зюхд не означава изолиране от земните работи, а е отказ от
излишните светски пристрастия. С други думи, да се работи и печели на този свят, съгласно
шериата е севаб, близък до севаба от правенето на ибадет.
2
В хадис-и шерифи има предзнаменование, че хазрет-и Ебу Бекр, хазрет-и Омер, хазрет-и
Осман, хазрет-и Али "радияллаху анхюм" ще станат Халифи. Но нямало яснота относно
времето кога ще се случи това. Ресулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” остави този
въпрос на избора на своя Есхаб. Есхаб-и кирам имаше три различни иджтихада при
избирането на Халиф. Халифата не е имот да се наследява от нечии роднини. Хазрет-и Ебу
Бекр, който е бил първият човек, който стана мюслиманин, който бил причина и други да
станат вярващи, зад когото Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям" извършил намаз като го
посочил за имам да води намаза и с когото Пейгамбера се преселил (в Медина), беше най-
подходящият кандидат. Някои (от Есхаба) отидоха в къщата на хазрет-и Али. Един от тях, а
именно, Ебу Суфян, каза: "Протегни си ръката! Аз ще отдам почит на теб! Ако искаш, ще
напълня навсякъде с конници и пехотинци." Хазрет-и Али отхвърли това, казвайки: "Нима се
опитваш да разделиш мюслиманите на групи? Аз останах у дома, не за да бъда избран за
Халиф. А поради тежката загуба на Ресулюллах, която ме шокира." Той отиде до джамията.
Отдаде почит на хазрет-и Ебу Бекр, в присъствието на всички. При това хазрет-и Ебу Бекр
каза: "Аз не желая да бъда Халиф. Приемам това, за да се избегне фитне (раздор,
размирици)." Хазрет-и Али отговори: "Ти си по-достоен да бъдеш Халиф." Изявленията и
възхвалите направени в този ден от хазрет-и Али към хазрет-и Ебу Бекр, са поместени в
нашата (турска книга) "Сеадет-и Ебедиййе". Хазрет-и Омер придружи хазрет-и Али до
неговия дом. Хазрет-и Али каза: "След Ресулюллах, от този уммет (общност) най-извисени са
Ебу Бекр и Омер." Хората, които са повярвали на шиитските лъжи и клевети са отговорни за
лошото състояние на мюслиманите днес. Англичаните все още се мъчат да разпалват това
фитне (раздор).
3
След като хазрет-и Хасен отдаде почит на Хазрет-и Муавиййе, той стана законен Халиф.
Моля, прочетете книгата "Хак сьозюн весикаларъ".
[За убийство и разбойничество наказанието е смърт.] С отмяна на
смъртното наказание, те няма да са в състояние да се борят с анархията и
разбойничеството. Освен това е необходимо да се въоръжават пътните
разбойници, за да може да се осигури и съхрани опасността на пътищата.
7. Ние можем да запазим положението, в което те са живели сред
епидемии и болести, по следния начин: "Всичко става по волята на Аллаху
теаля! От развитието на медицината няма никаква полза! Нима в Куран-и
керим не се казва: "Аллаху теаля ме храни и пои, а когато се разболея -
той ми дава изцеление. Той ще ме умъртви и след това ще ме възкреси
(съживи)"1? А, ако не е така, то няма да е по волята на Аллаху теаля и
никой няма да е в състояние нито да ни излекува, нито да ни спаси от
смъртта." 2
8. За да се поддържа деспотизма, говорете така: "Ислямът е религия, а
нейните дела - ибадетите. Тя няма никакво отношение към държавните
дела. Затова и при Мухаммед "алейхисселям", и при неговите халифи, не е
имало нито министри, нито държавно законодателство."3
9. Икономическият упадък е последствие от вредната дейност,
упомената по-горе. Ущърб трябва да нанесем и чрез: потапяне на
търговските им кораби; подпалване на базарите (чаршиите) им; взривяване
на мостове, язовири и бентове, като по този начин лишаваме
промишлеността и селското стопанство от вода; отравяне на водата в пи-
тейните мрежи на градовете и др. 4
10. С цел създаването на раздор, смут и интриги, държавните
служители да се съблазняват и поощряват към употреба на алкохол,
хазартни игри, афери, прелюбодеяния, рушветчийство, присвояване на
държавни пари за лични нужди, злоупотребяване със служебното им поло-
жение. Трябва да отбележим, че тези, които ни служат, следва да ги
поощряваме чрез парично възнаграждение.
Затова в книгата се даваше следната регламентация: Тайно или
открито да се пазят и защитават английските шпиони, водещи такава
1
Сура Шуара, айет: 79, 80, 81.
2
За да залъгват мюслиманите, англичаните придават грешно и невярно значение на айет-и
керим и хадис-и шериф. Лечението на болестта е суннет. Аллаху теаля чрез билките и
лекарствата е създал изцелението, Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем" е повелил да ги
използваме. Разбира се, изцелението го дава Аллаху теаля. Тъй като всичко произхожда от
определени причини, той ни е повелил да се държим за причините, тоест да търсим и
намерим причините. Думите "Той ми дава изцеление" означават, че Той ни дава лечебните
средства, но трябва да намерим тези средства и да изберем подходящите от тях. Нашият
Пейгамбер Мухаммед "алейхисселям" е казал: "Фарз е както за мъжете, така и за жените,
да учат и придобиват знания." и "Аллаху теаля обича тези, които работят и печелят".
3
Ибадети не са само намаза, оруджа и хаджа. Тъй като Аллаху теаля ни е повелил да се
занимаваме и със земните работи, то изпълнението им в съответствие с шериата - също е
ибадет. А да правиш полезни дела е много севаб.
4
Забележете какви ужасяващи вандалщини и варварства са приготвили за мюслиманите
англичаните, считайки Англия за цивилизована и правова страна. Англичаните най-много
говорят за правата на човека и най-силно потъпкват тези права.
дейност; и за спасяване на тези от тях, попаднали в ръцете на
мюслиманите, е необходимо да се използват всички средства.
11. Трябва да се внедрят и разпространят всички видове лихви и
лихварство. Така че заедно с нарушаване националната им икономика,
мюслиманите ще се приучат да пристъпват забраните на Куран-и керим.
Защото човек, нарушавайки един закон, лесно би нарушил и другите
закони. Въпреки че лихвата е харам, в Куран-и керим е казано: "Не яжте
(вземайте) лихвата, многократно умножена"1. Трябва да се твърди, че
не всички видове лихва са харам.2
12. Необходимо е да се съчиняват и отправят обвинения против
техните учени, за да се създаде отчуждение на мюслиманите от ислямските
учени и охлаждане на отношението им към тях. Част от нашата агентура
ще бъде маскирана като ислямски учени и ще имат за цел да вършат
гнусни и лоши неща. По такъв начин, смесвайки се с ислямските учени, те
ще породят подозрения и захладняване на отношенията на мюслиманите
към всички ислямски учени. Тези шпиони задължително трябва да
проникнат в Ел-Езхер, Истанбул, Наджаф и Кербала. Освен това ще
откриваме училища и колежи, в които гръцките и арменските деца ще
възпитаваме като бъдещи врагове на Исляма. А на мюслиманските деца ще
внушаваме, че техните предци са били невежи. За да отделим
мюслиманите от халифа, учените и държавните служители, ще им
внушаваме, че тези уважавани хора всъщност се занимават и със светски
удоволствия; че халифа прекарва свободното си време в плътски
удоволствия с наложниците си; че служителите прахосват народните пари
за свои лични нужди и за други подобни лоши и гнусни дела; и че не
спазват заповедите на Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям".
13. За да разпространяваме становището, че ислямът унижава и
потъпква правата на жените, ще повтаряме непрекъснато следния айет-и
керим: "Мъжете стоят над жените"3 и хадис-и шериф: "Жената е цяло
зло” 4.
1
Сура Али-Имран, айет: 130
2
Когато се дава заем, времето за връщането му не се определя. А ако се определя, то това вече е
лихва. Ако се постави условие за връщането му в определен срок, то в ханефитския мезхеб
това също се счита за лихварство. Това е толкова голям грях, колкото и условието за
връщането на дълга с начисляването дори на един дирхем (една стотинка). Но когато се
разпродава на вересия е необходимо да се определи срок за заплащане. Ако този срок мине, а
плащане не се извърши, то срокът за разплащане може да се удължи и сумата на дълга - да се
увеличи. Това се нарича процент на съхранение. Гореприведения айет-и керим се отнася за
процента на съхранение, практикуван в търговията.
1
Сура Ниса, айет: 34
2
В действителност този хадис-и шериф гласи: "Жената, която се подчинява на шериата е
Дженнетски благодат. Жената, покорна на своите страсти, а не на шериата е цяло зло."
За неомъжената жена, било тя девойка, разведена или вдовица, е длъжен да се грижи баща й.
Ако той не изпълнява това свое задължение, ще бъде наказан. Ако тя няма баща или има, но
той е много беден, то за нея трябва да се грижи някой махрем (близък) родственик. Ако няма
и такъв, то правителството й отпуска осигуровка (пенсия). Тоест, една мюслиманка не е
 14. Повечето болести са резултат от безводието и мръсотията.
Следователно с всички средства трябва да възпрепятстваме увеличаването
на водата.
За да се разрушат силните точки на мюслиманството, в книгата се
даваха следните регламенти:
1. За да разпалвате сред мюслиманите расизъм и национализъм и да
ги отдалечавате от Исляма, ще възхвалявате подвизите на мюслиманските
народи, направени преди приемането на Исляма. Например, ще възраждате
култа към фараоните в Египет, към огнепоклонниците в Иран (т.нар.
Меджуси), вавилоните - в Ирак, Атила и Чингиз - в Османските владения.
[В книгата по този проблем имаше обширна програма.]
2. Тайно или открито да се разпространяват следните четири неща:
алкохолни напитки, хазартни игри, свинско месо и проституция, [и

необходимо да работи за прехраната си. В Исляма с всичките нужди на жените са натоварени

мъжете. В съответствие с тежкото бреме от задължения, което носи мъжа, логично би било
той да получава цялото наследство. Но Аллаху теаля и в това отношение е проявил
милосърдие към жената, повелявайки да й се даде до половината от имота наследен от
нейните братя. Мъжът няма право да принуждава жена си да работи в дома им или извън
пределите му. Ако жената желае и мъжът й позволи, то тя може да работи на местата, където
няма мъже с покрита глава (със забрадка, скриваща косите й). При това заработката (прихода)
й принадлежи лично на нея и никой няма право да й я отнема или да посяга на наследството и
мехира (това, което получава при сключване на никях - брак) й. Не може да бъде принудена
да ги харчи за нея, за децата или за каквото е необходимо в дома. Съпругът е длъжен да
подсигурява всичко, т.е. негова грижа (негово фарзово задължение) е осигуряването на
всички домашни потребности. За препитаването на семейството жените в днешните
комунистически режими са принудени да работят наравно с мъжете. В така наречените
свободни християнски страни, а така също и в някои мюслимански арабски страни, жените
работят, както мъжете, във фабриките, в управлението и на полето, в рамките на лозунга, че
"животът е общ" (сътруднически живот). Много разкаяли се, че са се оженили или омъжили в
такива страни, водят в съда бракоразводни дела, за които често съобщават ежедневниците.
Словата на Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем" се състоят от три части: Първата част -
това е и словото, и смисъла, низпослани ни от Аллаху теаля. Те се наричат Айет-и керим, а
всичките айет-и керим, събрани в една Свещена книга – Куран-и керим. Например, айет-и
керим: "Всичко добро, всичко полезно пожелал и изпратил на вас Аллаху теаля . Всичко
лошо, всичко вредно желаете за себе си вие самите. Всичко Аллаху теаля е създал,
всичко той изпраща" (Сура Ниса, айет: 78). Втората част са изречените слова от нашия
Пейгамбер Мухаммед "алейхисселям", чиито смисъл му е внушен от Аллаху теаля. Те се
наричат Хадис-и кудси. Например един хадис-и кудси гласи: "Бъди враждебен към своя
нефс. Защото е мой враг". А враждебността се състои в това, че човек се поддава на своите
слабости, страсти и пристрастия, т.е. подчинява се на своя нефс. Третата част - и словата, и
смисъла принадлежат на Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям". Те се наричат Хадис-и
шериф. Например хадис-и шерифа: "Жената, съблюдаваща шериата, е Дженнетски
благодат. Жената, покорна на своите страсти, е цяло зло". Хазрет-и Мухйиддин-и Араби
в първия том на своята книга "Мусамерат" изтълкува този хадис-и шериф. Британския
шпионин, прескачайки по-голямата част от споменатия хадис-и шериф, изказва само неговия
край. Ако всички жени по света разберат как Исляма ги цени, предоставя им спокойствие,
уважение, свобода и право на развод, ще станат мюслиманки и ще се стараят да
разпространяват Исляма във всички страни. Но за съжаление, те не знаят истината. Дано
Аллаху теаля помилва всички хора, давайки им щастието да опознаят светлия и верен път на
Исляма!
съперничество между спортните клубове]. За осъществяването на това е
необходимо в максимална степен да се използват християните, юдеите и
представителите на други нации, живеещи в мюслиманските страни, и за
работещите в това направление да се отделят от бюджета на
министерството суми за щедри възнаграждения. Ще обезпечим
увеличаването на политическите групи и спортните клубове. Партиите и
клубовете ще настроим едни срещу други. По такъв начин ще са заети със
спорове и няма да отделят време за четене на Ислямски книги и учене на
вярата. Ще накараме вербуваните от нас хора да издават списания и
всекидневници, подхранвайки ги с много пари и лични облаги. Ще ги из-
тъкваме като герои и спасители. Ръководителите, които здраво са свързани
с шериата, ще ги унищожаваме. Семействата - извори на Ислямско
възпитание, ще ги "изтриваме". Чрез спорта и борбата ще разголваме
момчетата и момичетата, ще разпространяваме еротични снимки и плакати
и по такъв начин ще подтикваме младежта към проституция,
хомосексуализъм и извънбрачни полови отношения. След като
деградираме Ислямския морал, ще бъде лесно изкореняването на Исляма.
Ще построим много джамии, но в тях ще влязат мисионерите и
безмезхебниците, а не истинските суннитски имами. Под претекста на
ислямска музика ще вкараме музикални инструменти, песни и радиото в
джамиите, ще използваме джамиите като капани. Чиновниците и
офицерите, които посещават джамиите и чиито жени са покрити, ще се
набелязват от нашите шпиони и ще се уволняват от службите им.
Младежи, практикуващи Исляма няма да се приемат в Университетите, а
на приетите такива ще се възпрепятства дипломирането им. Секретарят ни
нареди тези строго секретни сведения да ги държим в тайна дори и от
Мухаммед от Неджд. И аз, когато предавах тези спомени на правосъдието,
завещах да не се разкриват най-малко 50 години.
3. Да се посеят съмнения относно джихада, т.е. да се внушава, че
джихадът е бил фарз само през определен етап от развитието на Исляма,
който етап отдавна е преминал.
4. Трябва да се стремите да изтривате от съзнанието на шиитите
понятието за нечистоплътност на кяфирите. В Куран-и керим е казано:
"Храната на тези, на които е дарено писание, е халял (позволена) за
вас, и вашата храна е халял за тях."1 Ще казвате, че жените на
Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем" - юдейката хазрет-и Сафийе и
християнката Мария, не се явяват нечисти.2
1
Сура Маиде, айет: 5
2
Хазрет-и Сафийе, която английският шпионин нарича юдейка, била станала мюслиманка
(когато се омъжва за Пратеника на Аллаху теаля). А египтянката Мария, не е била жена на
Мухаммед "алейхисселям", а негова робиня. Тя също приела мюслиманството. Нейният
дженазе намаз кланял халифа Омер "радияллаху анх". А съгласно Ехл-и суннета християнка
може да бъде и прислужничка, и жена. Кяфирите не са нечисти материално (плътски), както
смятат шиитите, а са нечисти във вярата си.
 5. Ще разпространявате сред мюслиманите твърдението, че
Пейгамберът Мухаммед "алейхисселям" под "Ислям" е имал предвид
въобще Вярата, било тя юдейство, християнство и т.н., а не само
мюслиманството. За доказване на тази теза използвайте следните
аргументи: Куран-и керим, всички изповядващи една или друга религия, ги
нарича мюслимани. Например, Пейгамберът Юсуф "алейхисселям"
възкликнал: "Вземи душата ми като мюслиманин".1 Пейгамберите
Ибрахим "алейхисселям" и Исмаил "алейхисселям" се молели: "Я, Рабби,
направи ни мюслимани и нашето потомство мюслиманско го
направи".2 И Пейгамберът Якуб "алейхисселям" е завещал на синовете
си: "Умрете само и само като мюслимани".3
6. Често казвайте, че строенето на църкви не е харам, защото и
Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям", и халифите не са ги разрушавали,
а са ги почитали и че Куран-и керим казва: "И ако Аллах не отблъскваше
едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и
църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се
споменава много."4, че ислямът уважава храмовете, че той не ги
разрушава и че е пречка за тези, които биха ги разрушили.
7. За хадис-и шерифите, гласящи: "Изгонете юдеите от Арабския
полуостров" и "На Арабския полуостров не може да има две религии",
сейте съмнения сред мюслиманите. Казвайте, че ако тези два хадис-и

1
Следването на религиите (знанията), низпослани ни от Аллаху теаля чрез който и да е от
Пейгамберите, се нарича вяра (иман). Иманът се състои от две части: първата - това са
знанията, в които трябва да се вярва (без никакви съмнения) и втората - знанията, в които
трябва и да се вярва, и да се изпълняват. Първата част знания, които са същността на Имана,
съдържа шест основи. Те са: 1. Вяра в Аллаху теаля, т.е. вяра в Неговите качества: Сифат-и и
Затиййе (Вуджуд, Къдем, Бека, Вахданийет, Мухалефетун-лилхавадис и Къям би-нефеихи) и
Сифат-и Субютиййе (Хаят, Илм, Сем, Басар, Ирадет, Кудрет, Келям и Теквин); 2. Вяра в
меляикетата; 3. Вяра в Книгите; 4. Вяра в Пейгамберите (Ресули и Небии); 5. Вяра в Ахирета;
6. Вяра в кадера (съдбата). Тези условия на имана (вярата) са идентични за всички религии.
Днес ислямските врагове се възхищават на считаните от тях прогресивни хора - евреи,
християни, представители на науката, държавни управници, командири и др., които вярват в
отвъдния живот, Дженнета и Джехеннема и се стремят да приличат на тях. Тези невежи във
вярата, считайки себе си за прогресивни, не трябва ли и те да вярват като тях? Шериатите на
различните Пейгамбери, т.е. заповедите и забраните в техните религии, не са едни и същи.
Ислям се нарича приемане на вярата и подчинение на шериата. Поради разликата в
шериатите на Пейгамберите и исляма през техните времена не е бил един и същ. Всеки Ресул
(Пратеник), който донесе нов ислям, отменя исляма на Пейгамбера преди него. Донесеният
Ислям от последния Пейгамбер Мухаммед "алейхисселям" ще остане в сила до Къямета (края
на света). В 19-ти и 85-ти айет на сура Ал-и Имран, Аллаху теаля повелява евреите и
християните да се откажат от техните предишни религии (ислями). Той известява, че тези,
които не се подчиняват на Мухаммед "алейхисселям" няма да влязат Дженнета и че те ще
горят вечно в Джехеннема. Всеки от горепосочените пейгамбери, т.е. Ибрахим, Исмаил,
Юсуф и Якуб са искали исляма, който е бил валиден за своето време. Тези ислями, днес са
невалидни.
2
Сура Бекара, айет: 128.
3
Сура Бекара, айет: 132.
4
Сура Хадж, айет: 40.
шерифа са верни, то Пейгамберът Мухаммед "алейхисселям" нямаше да
има жена християнка и юдейка.1 И той не би сключил споразумение с
християните-лазари.
8. Необходимо е да пречите на мюслиманите за извършване на
ибадетите им. Казвайте, че Аллаху теаля не се нуждае от ибадетите на
хората. Сейте съмнения относно съблюдаване на ибадетите.2 В същата
степен е необходимо да възпрепятствате строителството на джамии,
месджиди, тюрбета и медресета, а така също ремонта на Кяабе.
Възпрепятствайте ходенето на Хадж и кланянето на намаз с джемаат.
9. Сейте съмнения за правомерността на хумуса (даването на една
пета част от военната плячка на учените) и разяснявайте, че това
задължение няма никаква връзка с търговията. Затова казвайте, че хумус се
дава на Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям" или на Халифите, а не на
учените. Защото учените, благодарение на хумуса купуват къщи, дворци,
градини и стада. Затова даването на хумус на учените не е допустимо.
10. Внедрявайте в мюслиманството нововъведения (бидати).
Обвинявайте Исляма в консерватизъм и тероризъм. Говорете за
изостаналостта на ислямските страни и по такъв начин отслабвайте
връзките, свързващи мюслиманите с Исляма. [Между другото,
мюслиманите са основали най-големите и цивилизовани държави, които
обаче с отслабване на религията също отслабнали.]
11. От огромна важност е отделянето на мюслиманските деца от
родителите им, за да може по този начин да се лишат от духовно
възпитание. Тях ние ще ги възпитаваме. И следователно, децата, откъснати
от родителското възпитание, ще бъдат обречени на изолиране от вярата,
религията и ислямските учени.
12. Оказвайки влияние на жените, подбуждайте ги да свалят
забрадките (покривалата). Причината за това ще се осланя на твърдението,
че покриването не е предписание на Исляма, а е обичай, въведен по
времето на Аббасидите. Казвайте, че хората са видели жените на
Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям" без забрадки и че жените без
забрадки вземали участие във всички работи. Разкривайки жените,
настройвайте към тях младежите, като се стараете да създавате между тях
различни уловки и авантюри - решаващата крачка към покварата и
прелюбодеянието. Това е един много ефективен метод за унищожаването
на исляма. Отначало заставяйте това да правят жените-немюслиманки, а
след това и мюслиманките, нарушавайки своите устои, ще започнат да
правят същото, каквото и немюслиманките.3

1
Виж извадка № от стр. (за хазрет-и Сафийе и Мария).
2
Ибадетите се правят, защото Аллаху теаля така е заповядал. Разбира се, Той няма нужда от
ибадетите на своите раби (кулове), но те имат нужда да изразяват покорността си.
3
До низпославането на айета за хиджаба, т.е. покриването, жените не скривали своите лица,
коси и ръце, отивали при Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем", питали го за това, което
не знаели и получавали разяснения. Когато той посещавал нечий дом, то в беседите вземали
участие и жените. В книгите "Бейдави" и "Бухари" се тълкуват айет-и керим на сурите
"Ахзаб" (низпослан през третата година по Хиджра) и "Нур" (низпослан през петата година
по Хиджра). Тези айет-и керим се отнасят за хиджаба и указват, че на жените се забранява да
седят с чужди мъже и да разговарят с тях. След това Ресулюллах "салляллаху алейхи ве
селлем" заповядал на своите жени да дават разяснения на останалите жени. Кяфирите
залъгвали мюслиманите, казвайки че тези айети за хиджаба се появили много по-късно, т.е.
че жените много по-късно започнали да се покриват.
Почитаемата съпруга на Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям” - Умм-и Селеме "радияллаху
анха" разказала, че веднъж, заедно с Меймуне "радияллаху анха" били при Ресулюллах
"салляллаху алейхи ве селлем". Поисквайки разрешение, влезнал Ибн-и Умм-и Мектум
"радияллаху анх". Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем" веднага им наредил да идат зад
завесата. В момент на учудване, съпругите му възразили: "Нима той не е сляп? Той нас не ни
вижда!?!" Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям" им казал: "А нима вие също сте слепи?
Не го ли виждате?". Тоест, той действително бил сляп, но те не са били слепи. Този хадис-и
шериф го съобщава имам-и Ахмед, Тирмизи и Ебу Давуд "рахиме-хумуллаху теаля". Съглас-
но този хадис-и шериф както на мъжа се забранява да гледа чужда жена, така и на жената се
забранява да гледа чужд мъж. Имамите "рахиме-хумуллаху теаля" на четирите мезхеба в Ехл-
и суннет, съобщават и други хадис-и шериф по този повод и казват, че е харам жените да
гледат сетр-и аврет (срамните места) на мъжете. Спазването на тази забрана не е трудност.
Такива лесноизпълними повели и забрани, се наричат Рухсат. Мекрух (близко до харам) е
жените да гледат главите и косите на мъжете. Да се избягва това обаче е трудно.
Осъществяването на трудноизпълнимото се нарича Азимет. На жената е забранено да гледа
на мъжа - от колената до пъпа. Както се вижда, Езвадж-и тахират "радияллаху теаля
анхюнне" и Есхаб-и кирам "радияллаху анхум" съблюдавали азимет и избягвали наруша-
ването на рухсат. Зъндъците, които подкопават основите на Исляма отвътре, твърдят: "По
времето на Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям" жените не се покривали. Покривалата,
които днес жените носят, като калугерки, тогава не ги е имало. Хазрет-и Аише ходила с
непокрита глава. Днешните покривала са въведени от фанатизираните шериатски
проповедници". Следните хадис-и шерифи съвсем ясно опровергават това лъжливо твърдение
на зъндъците. Четирите мезхеба на Ехл-и суннета, с някои минимални различия указват сетр-
и аврет, т.е. тези части от тялото, които не трябва нито да се показват, нито да се гледат. За
всеки мюслиманин е фарз да покрие тези части на тялото си, които са определени в следвания
от него мезхеб. Да се гледат аврет частите на някой друг, това е харам. В хадис-и шерифите,
включени в книгата "Еши’ат-ул-леме’ат", се казва: "Нека мъжете да не гледат аврет
частите на други мъже и жените да не гледат аврет частите на други жени". В
ханефитския мезхеб сетр-и аврет на мъжете за мъже и на жените за жени се счита от коленете
до пъпа. За чуждите мъже, изключвайки лицето и ръцете (дланите), всички останали части на
жената са сетр-и аврет. Косите също влизат в числото на сетр-и аврета. Да се гледа на сетр-и
аврета на друг човек, дори без похотливи мисли, е харам. "Ако видите една жена, обърнете
поглед от нея. Несъзнателно за миг може да я погледнете, но повторното гледане е харам
(грях)", "О, Али! Не откривай бедрото си! Не гледай на друг бедрото, било то мъртвец
или жив човек", "Нека Аллах прокълне тези, които откриват аврета си и тези, които
гледат аврета на другиго". "Който се стреми да прилича на друг народ, става един от
тях". Последният от тези хадис-и шерифи указва, че подражаващите в поведението,
постъпките или дрехите на враговете на Исляма, все едно стават едни от тях. Тези, които
подражават на модата, на лошите навици на кяфирите, наричат забранените неща (харама)
прекрасно изкуство. Нека им послужи за урок тези хадис-и шерифи. В книгата "Кимйа-йи
се’адет" се казва: "Както е харам за жените и момичетата да излизат на улицата с непокрити
коси, глави, ръце и крака, така е харам и да излизат с тесни, тънки, украсени и
напарфюмирани дрехи. Техните майки, бaщи, съпрузи и братя, които им дават позволение,
одобряват или харесват това, ще поделят техните грехове и мъчения." Т.е. ще горят заедно в
Джехеннема. Ако се разкаят, те ще бъдат опростени и няма да бъдат наказани. Аллаху теаля
обича разкайващите се.
 13. Ще твърдите, че всички имами са фасици (грешници), ще
разгласявате техните грехове и с всякакви средства е необходимо да сеете
озлобление и вражда между тях и мюслиманите, кланящи намаз зад тях.
Само по такъв начин ще успеем да изкореним намазите с джемаат (общите
намази).
14. Казвайте, че по времето на Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям"
не е имало тюрбета (гробници) и затова те се явяват бидати
(нововъведения). Следователно те трябва да бъдат разрушени. Особено за
гробовете на Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем", Халифите и
Евлиите. Подбуждайте съмнения за тяхната целесъобразност и
препятствайте посещаването им и поклонението пред тях.
Разпространявайте грешни и неверни твърдения като: "Ресулюллах
"салляллаху алейхи ве селлем" е положен до гроба на майка си. Хазрет-и
Ебу Бекр и хазрет-и Омер са погребани в гробището "Баки". Гробът на
хазрет-и Осман е неизвестен. Главата на хазрет-и Хюсейн е погребана в
Ханнане, а тялото му - не е известно къде е погребано. В Кязимийе са
погребани двама Халифи. Тези гробове не принадлежат на Кязим и
Джавад, двама потомци на пейгамбера. В Тус не е погребан хазрет-и Риза,
а хазрет-и Харун. В Самара са гробовете на Аббасидите, а не на хазрет-и
Хади, хазрет-и Аскери и хазрет-и Мехди от Ехл-и бейт. Всички гробници,
тюрбета и кубета в Ислямския свят е фарз да бъдат разрушени.
Изключение не правят и тези от гробището "Баки", които също трябва да
бъдат изравнени със земята."
15. Пораждайте съмнения в хората относно това, че Сейидите
произхождат от рода на Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям".
Внедрявайте сред мюслиманите "лъжесейиди", облечени като сейидите - в
черни и зелени чалми. По такъв начин възгледите им относно Сейидите,
ще се объркат и ще се породи отрицателно мислене за тях. Сваляйте
чалмите от учените - имами и ходжи, и от Сейидите, за да може по такъв
начин авторитетът им, уважението им от хората, да се стопят, а рода на
Сейидите да изчезне.1

1
Великият учен Сейид Абдулхаким Арваси "рахметуллахи алейх" в книгата "Есхаб-и кирам",
написан в Истанбул, казва: "Децата на хазрет-и Фатима, дъщерята на Ресулюллах
"салляллаху алейхи ве селлем" до края на света ще бъдат от Ехл-и бейт. Необходимо е да ги
обичаме дори ако те са непокорни мюслимани. Любовта към тях, материалното и духовното
им подпомагане, уважението към тях, са предпоставка мюслиманина да умре с иман. В
Сирийския град Хама имало специален съд за Сейидите. По времето на Аббасидските
Халифи в Египет, потомците на хазрет-и Хасан "радияллаху теаля анх" били наречени
Шерифи и е взето решение те да носят бели чалми (тюрбани). А потомците на хазрет-и
Хюсейн "радияллаху теаля анх" били наречени Сейиди. Те носели зелени чалми (тюрбани).
Всеки от потомците на тези два благословени рода с двама свидетели се явявал в този съд за
 16. Необходимо е да се разрушат местата за траурни събирания на
шиитите, защото те се явяват бидати, т.е. нямало ги е по времето на
Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям" и Халифите. Следва да се
препятстват поклонниците, отправящи се към тези места. Числеността на
ваизите трябва да се намали, а така също ваизите и управителите на тези
места да се обложат с данъци.
17. Под предлога за свободолюбие, говорете на всички мюслимани:
"Всеки е длъжен да прави това, което пожелае. Ислямските предписания,
т.е. постановленията и забраните, както и тяхното изучаване, не са
обезателни и задължителни." [Между другото изучаването на Исляма и
предаване Ислямските знания на друг, е фарзово задължение за всеки
мюслиманин (първото задължение на мюслиманина).] Особено
необходимо е да им внушавате следното: "Християните се намират в
своята вяра, а юдеите - в своята. Никой не е длъжен да влиза в чужда вяра
и сърце. А Емр-и маруф и нехйи-анил-мункер (повеляване на одобряваното
и забраняване на порицаваното), касаят единствено Халифа".
18. За да се възпрепятства ръста на мюслиманското население, трябва
да се намали раждаемостта и да се препятства многоженството. На пътя на
брака трябва да се издигне етническата преграда. За тази цел казвайте, че
арабин не може да се жени за иранка, иранец - за туркиня, турчин - за
арабка и т.н.
19. Решително трябва да се противопоставим на разпространението на
Исляма и изучаването му от немюслимани. Необходимо е да
разпространявате твърдението, че Ислямът е религия изключително само
за арабите. За аргументация се опирайте на Куран-и керим, където се
казва: "Това е зикр за теб и твоето племе".
20. Сферата на благотворителните заведения трябва да мине на
подчинение на държавата и да се ограничава строителството на такива
заведения и обекти. По такъв начин на хората няма да им се разрешава да
строят джамии, месджиди, медресета и др. подобни благотворителни
заведения.
21. Подбуждайки съмнения у мюслиманите относно Куран-и керим,

засвидетелстване на званието "Шериф" или "Сейид". По времето на султан Абдулмеджид Хан

"рахметуллахи теаля алейх", масонът Рашид паша, по заповед на англичаните, закрил тези
съдилища. Мюслимани от други родове, а така също и безмезхебниците, започнали да се
наричат Сейиди. "Лъжесейидите-чужденци" се разпространили навсякъде. В книгата
"Фетава-и хадисийе" се казва: "В ранните времена на Исляма всички хора от Ехл-и бейта се
наричали Шерифи. Фатимидските султани били шиити. Шерифи започнали да наричат само
потомците на хазрет-и Хасан и хазрет-и Хюсейн. Туркменският султан в Египет - Ешраф
Шабан бин Хюсейн през 773 [м. 1371]г., за да се различават Сейидите от Шерифите, въвел
Сейидите да носят зелени чалми. Въпреки, че тези обичаи се разпространили навсякъде, те
нямат шериатска стойност." Подробна информация по този въпрос има в "Мир'ат-и-
кяинат" и в турския превод на "Мевахиб-и ледуннийа" и в третата глава на седмия раздел
от коментара на Заркани.
подгответе негови изопачени преводи, в които да има недостатъци,
неясноти и добавки. Говорете: "Куран-и керим е изменен, един с друг не си
прилича. Айети, съдържащи се в един Куран-и керим, в друг липсват".
Оскърбяващите християнството и юдейството и повеляващите джихад
айети, а така също и другите нецелесъобразни за нас айети, ги изменяйте.1
Превеждайки Куран-и керим на други езици, например на турски,
персийски, индийски и др., ще възпрепятствате четенето на Куран-и керим
в оригинал - на арабски в неарабските страни. В тези страни е необходимо
и да възпрепятствате извършването на намаз и произнасянето на езан и
молитви на арабски език. По този начин посейте съмнения сред
мюслиманите относно хадис-и шерифите. Следвайки плана за превод,
критика и изопачаване на Куран-и керим, го прилагайте и по отношение на
хадис-и шерифите.
Действително тази книга, озаглавена "Как да разрушим Исляма",
която аз прочетох, беше съвсем основателна. Тя беше незаменимо
ръководство за моята бъдеща работа. Когато я върнах на секретаря,
изразявайки своята благодарност и признателност, той ми каза:
- Знай, че не си сам на тази арена. Делото, за което работиш, е
ангажирало много хора. За осъществяване на тези работи, министерството
до сега е завербувало повече от пет хиляди човека, като тенденцията ни е
тази бройка да достигне до сто хиляди. Когато достигнем тази численост,
ще господстваме над всички мюслимани и ще вземем в наши ръце всички
ислямски страни.
По-късно секретарят ми каза следното:
- Ще ти уточня, че за реализирането на тази програма на нашето
ведомство е нужно повече от едно столетие. Дори ние да не доживеем да
видим това време, нашите деца обезателно ще го видят. Има една
прекрасна поговорка: "Аз ям това, което други са посели. Затова дано с
посятото от мене, други да се хранят,!". Когато англичаните осъществят
1
Тези усилия на англичаните останали безрезултатни. Защото Аллаху теаля пази
неизменността на Куран-и керим. Но Той не е обещавал да пази и Евангелието. Затова били
написани "лъжебиблии", които продължили да се променят с течение на времето. Първите
промени внесъл Павел (Болус) - новообращенец от юдеите. Във всеки век, в частност в 325 г.,
триста и деветнадесет свещеници, събрани в Никея от първия византийски император,
направили големи изменения по нареждане на Константин, първият римски император в
Истанбул. В 931 [м. 1524]г. немският свещеник Мартин Лутер основал протестантското
течение. Християните, подвластни на римския папа, били наречени католици. Католиците и
протестантите започнали да враждуват помежду си, да се убиват един другиго. Такива
трагедии, като Вартоломеевата нощ и други крещящи престъпления "красят" историята на
християнството. В 446 [м. 1054]г. византийският патриарх Михаил Керуларий се отделя от
римския папа и основава Ортодоксалната църква. Сектата сирийски монофизити е основана
от Яков Барадей, в 571 година. Марон (починал в 405 г. по миляди) в Сирия основал сектата
на мароните, а американецът Шарл Ръсел през 1872 г. провъзгласил сектата "Свидетели на
Яхова”.
това, целият християнски свят ще им бъде задължен за това, че е избавен
от опасността, заплашвала го цели дванадесет века.
След това секретарят продължи така:
- Кръстоносните походи, продължили векове, не дали никакви
резултати. Не бива да считаме, че и монголските войски на Чингис хан са
направили нещо съществено за подкопаване корените на Исляма. Техните
нашествия били временни и непланирани. Ако погледнем прецизно на тази
вражда, тя има чисто военен характер. Тоест, това били набези с цел
грабеж и плячкосване и затова те бързо напускали завладените територии.
Но нашите ценни държавни ръководители се стараят да сломят Исляма
отвътре, търпеливо разработвайки прецизен и дългосрочен план.
Използването на военни сили също ще ни бъде необходимо. Но всичко с
времето си. Когато стигнем до последната степен от нашия план, тоест
след като здраво разклатим устоите на Исляма, ще приключим с него, като
отвсякъде го притиснем и разбием така, че той никога повече не ще може
да се изправи на крака.
В заключение той каза:
- Нашите големци в Истанбул се оказаха много мъдри, те съставиха
план, идентичен с нашия. И какво предприели? Внедрявайки се в средите
на мюслиманите, открили медресета за техните деца. Построили църкви.
Започнали много добре да ги раздробяват, разпространявайки алкохолни
напитки, разврат, проституция, интриги [и футболни клубове]. Сеят
съмнения сред младите мюслимани относно религията им, поддържат
недоволството им към собственото им правителство и опозиция,
разпространяват навсякъде интриги и раздор. Домовете на учените и
държавните служители пълнят с жени-християнки, които подкопават
техните морални устои и разлагат нравствеността им. Ние ще действаме в
същия дух, пречупвайки техните сили и връзки с вярата им. А след това
внезапно ще започнем война и ще изтръгнем Исляма с корените му. 1
1
За унищожаване на Исляма, англичаните разработили план с двадесет и една точки, насочен
за разрушаване на Индийската и Османската държави. Те основали в Индия еретични секти,
като Вахабизъм, Кадияни, Теблиг-и джемаат и Джемаат-и ислямийе. Затова по-късно
английската войска много лесно окупирала Индия и унищожила огромната Ислямска
държава. Ислямските учени хвърляли в затвора или просто ги убивали. Арестували султана, а
двамата му сина убили. Разграбвали пазените векове наред уникални антики и безценни
украшения и съкровища и ги превозвали с корабите си в Лондон. Гробницата Тадж-Махал,
издигната от индийския султан Шах Джихад през 1041[м. 1631]г. в памет на неговата съпруга
Ерджуменд бейгум, била покрита цялата със скъпоценни камъни, елмази, изумруди и рубини.
Англичаните разграбили скъпоценностите от стените й. Днес тя е покрита с мъх, напомнящ
на света за варварствата на англичаните. Разграбените индийски богатства се използвали за
унищожаване на Исляма. Както е казал един ислямски поет: "Угнетителите имат оръжия,
угнетените - Аллаху теаля". И по закона на висшата справедливост те получили възмездие
във Втората световна война. Заплашени от евентуално нашествие на немците в Англия,
британските богаташи, църковната йерархия и държавните служители изпращали своите деца
и богатства по море в Америка. Но немците хващали тези транспортни кораби в морето или
те самите се натъквали на многобройните магнитни мини, осеяни в Атлантическия океан от
 СЕДМА ГЛАВА

Усещайки вкуса на първата тайна, аз с нетърпение жадувах да узная и

втората. В края на краищата секретарят, както беше обещал, ми разкри и
нея. Тя се заключаваше в петдесетстраничен план за унищожение и
изтриване на Исляма в течение на един век. Той беше изготвен от
високопоставени служители на Министерството, отделени специално за
тази работа. Този план се състоеше от четиринадесет точки. Пазехме го
като съвършено секретен, за да се избегне опасността от попадането му в
ръцете на мюслиманите. Този план беше следният:
1. За овладяване на Бухара, Таджикистан, Армения, Хорасан и
граничещите им области, ще сключим много добър съюз и съглашение за
помощ от руския цар. Тоест, за завземането на тюркските земи, граничещи
с Русия, трябва да имаме съгласието и съдействието на руснаците.
2. За разрушаване на Ислямския свят, както отвън, така и отвътре, ще
използваме съдействието на Франция и Русия.
3. Трябва да се посеят сериозни интриги и противоречия между
правителството на Турция и Иран, да се усилят идеите за национализъм и
чистота на кръвта в тези две страни. Особено трябва да се стремим да

немските военни кораби. По такъв начин английските богатства попадали в ръцете на

немците или отивали на дъното на океана. След Втората световна война, по решение на
центъра за правата на човека към Обединените нации, давайки автономност на британските
колонии, Англия изгубила многобройните си колонии, разпръснати по целия свят. С това
загубила и повечето си източници на жизнено необходимите суровини, които векове наред
извличало Министерството на колониите. Ограничавайки се само на Британските острови,
продуктите от първа необходимост започнали да се дават срещу купони. През 1948 г. на един
прием, на който присъствах и аз, началникът на генералния щаб Салих Омуртак паша
сподели следното: "Бидейки официален представител в Лондон, аз ставах от масата
незаситен. Едва на връщане в Италия, успях да се нахраня с макарони." На този прием аз
стоях точно срещу пашата. Тези негови думи все още звучат в ушите ми.
Сенауллах-и Дехлеви "рахметуллахи алейх", правейки тефсир (тълкувание) на 82 айет на
сура Маиде, казва следното: "Според Мухйис-сунне Хюсейн Бегави не всички християни са
мюшрици. Защото ширк означава да се придават качествата на Аллаху теаля на идол (икона)
и да се прави ибадет на него (нея). Много от мюшриците, както и юдеите, са върли врагове
на мюслиманите. Те убиват мюслиманите, завладяват земите им, разрушават месджидите и
изгарят Куран-и керим." Имам-ъ Раббани "рахметуллахи алейх" в третото писмо от третия си
том пише следното: "Този, който вярва в друг и прави ибадет на друг, освен Аллаху теаля, се
нарича мюшрик (многобожник). Този, който не се подчинява на шериата на един Пейгамбер,
също е мюшрик." Християните по целия свят днес отричат Мухаммед "алейхисселям",
следователно стават неверници. Повечето от тях са мюшрици, защото казват, че Иса
"алейхисселям" е бог, или, че той е един от тримата богове. Онези от тях, които изповядват,
че Иса "алейхисселям" раб и пейгамбер на Аллаху теаля се наричат Ехл-и-китаб (хора на
Писанието). Всички те враждуват с Исляма и мюслиманите. Нападките срещу мюслиманите
са ръководени от англичаните.
посеем разпри между съседстващите мюслимански племена и страни.
Всички еретични секти, включително и тези, които са се разпаднали, да се
възраждат и настройват едни срещу други.
4. Отделените части от Ислямския свят да се дават на немюслимани.
Например, Медина - на юдеите, Александрия - на християните, Имар - на
саибите (религиозна секта), Керманшах - на нусайрите, иранския залив - на
индийците, Траблус - на друзите, Карс - на арменците и алевиите, Маскат -
на хариджите. Затова следва да бъдат снабдени с пари, оръжие и знания, за
да нанасят ущърб на Ислямския свят. Докато не изчезне Ислямът напълно,
е целесъобразно да се разширяват тези територии.
5. Трябва да се планира разделяне на Турция и Иран на малки
регионални държави, между които да няма никакво съгласие. Подобно бе
направено в Индия. Затова има една известна теория: "Разделяй и владей"
и "Разделяй и унищожавай".
6. Трябва да се изобретят на основата на Исляма изкривени религии и
нови мезхеби (секти). И за да приеме населението на която и да е
мюслиманска държава една от тези изобретени религии, трябва да
приложим много тънък и прецизен план. В шиитските страни да се
измислят четири религии: 1. Обожествяване на хазрет-и Хюсейн; 2.
Обожествяване на Джафер-и Садък; 3. Обожествяване на хазрет-и Мехди;
4. Обожествяване на Али Ръза. Първата от тези религии е предназначена за
Кербала, втората - за Исфахан, третата - за Самара, четвъртата - за
Хорасан. Едновременно с това и четирите мезхеба на суннитите да се
докарат до ниво на отделни една от друга религии. След това да се основе
в Неджд ново Ислямско течение и да се разпали кървава вражда между
всички Ислямски мезхеби. Да се отричат и унищожават книгите на
четирите суннитски мезхеба, за да може привържениците на всеки от тях
да смятат единствено себе си за мюслимани, а всички останали - за
кяфири, които трябва да се убиват.
7. Посредством разврата, хомосексуализма, алкохолните напитки и
хазартните игри да се сеят семената на раздора между мюслиманите, да се
разлагат техния морал и нравственост. За тази цел ще използваме
немюслиманите, живеещи в тези страни. За да бъде ефективен този
замисъл, трябва да сформираме внушителна армия...
8. Трябва да се придаде особено значение на възпитаването и
издигането на порочни лидери и жестоки командири, за да може с
въздигането им на власт да издават закони, забраняващи съблюдаването на
шериата. Длъжни сме да ги докараме до такова състояние, че да можем да
ги използваме пълноценно и безотказно. Тоест, да изпълняват всяко наше
желание. Чрез тях и силата на законодателството, ще принуждаваме
мюслиманите и Ислямските страни да правят това, което за нас е изгодно.
Ще доведем нашето дело до такова положение, че следването на шериата
ще се счита за провинение, а извършването на молитви и обреди - за
изостаналост. По възможност, за изпълнение на държавните задължения в
мюслиманските страни следва да се избират лица от немюслиманите, жи-
веещи там. За осъществяване на това е необходимо някои от нашите хора
да ги маскираме като ислямски учени и ходжи и да ги издигаме на високи
постове.1
9. В границите на възможното ще пречите в изучаването на арабски
език. Разпространявайте неарабски езици, например персийски, кюрдски,
пещунски и др. В арабските страни утвърждавайте разпространението на
чужди езици, а за да се изкорени чистият арабски език на Куран-и керим и
хадис-и шериф, ги издавайте на областните диалекти.
10. Разпределяйте нашите хора около държавните дейци, като е
необходимо да положат цялото си старание, за да станат техни съветници.
Най-лесният път за това е търговията с роби. Нашите шпиони ще ги
внедряваме като роби и прислужници на хората, близки до държавните
дейци, например, техните жени или деца. Така постепенно ще се
приближават към държавните дейци. Ставайки детегледачки, учители и
възпитатели, ще се "сраснат" с техните семейства и ще станат неотменна
част от тяхното обкръжение.
11. Разширявайки сферата на мисионерството, да се внедряват във
всеки слой на обществото и професиите лекари, инженери, счетоводители
и други специалисти. Под формата на църкви, училища, болници,
библиотеки и благотворителни организации да се откриват центрове за
пропаганда и печат. Да се разпространяват безплатно в милиони тиражи
християнски книги. Заедно с книгите по Ислямска история, да се печатат и
книги за историята на християнството, а така също и книги по държавно
право. В църквите и манастирите да се обучават специални шпиони, които
да поемат ръководството на християнските движения. Внедрените сред
мюслиманите шпиони трябва своевременно да ни информират и за всички
движения и идеи на мюслиманите. Разпространявайки историята на
Исляма, ще я изопачавате и критикувате. Задълбочено изучавайки нравите
и вярванията на мюслиманите, ще опровергавате всички техни книги, а
Ислямските науки ще сведете до нула. Ние сме длъжни под формата на
професори, учени и изследователи, да създадем огромна християнска
армия.
12. В умовете на ислямските младежи да се посеят смут,
нерешителност и съмнения по отношение на Исляма. С помощта на
изработените от нас за тази цел елементи - училища, книги, списания,
[спортни клубове, кино и телевизия], да се сведе тяхната нравственост до
нула. Да се възпитават еврейската, християнската и въобще

1
В това направление англичаните постигнали успех. Издигнали на власт масоните Мустафа
Решид паша, Али паша, Фуад паша и Тал’ат паша, а така също и някои от арменски и
еврейски произход. Направили влиятелни лица в Исляма такива масони като Абдуллах
Джавдет, Муса Кязим, Зия Гьокалп и Абдух.
немюслиманската младеж в това да подмамва мюслиманската младеж, да
им устройва различни капани и да използва за тази цел създаването на
тайни общества.
13. Да се организират междуособици и бунтове, които да обезпечат
постоянни противоречия и дрязги между мюслиманите и немюслиманите,
за да отслабват силите им и да се избегне евентуално обединение и
разбирателство. Да се унищожат техните умствени способности и финан-
сови източници. Младите и активните мюслимани да се затриват, за да
може мирът и спокойствието да отстъпят място на ужаса и
междуособиците.
14. Всестранно да им се вреди икономически, земеделието и другите
източници на доходи бидейки разрушени, изворите и реките - пресушени,
хората ще започнат да ненавиждат труда и ибадетите и ще се разпространи
ленивост и безделие. За лентяите да се откриват места за игри и
развлечения и да се разпространяват наркотици и спиртни напитки.
[Гореспоменатите пунктове много добре бяха илюстрирани с картини,
таблици и рисунки.]
Благодарих на секретаря за това, че ми беше предоставил копие от
този грандиозен документ.
Пребивавайки още един месец в Лондон, получих заповед от
Министерството да се отправя към Ирак, за да се срещна още веднъж с
Мухаммед от Неджд.
Когато се приготвях за пътуването, секретарят ми каза:
- Не се притеснявай да проявяваш непредпазливост по отношение на
Мухаммед от Неджд. Както се вижда от рапортите, изпратени от нашите
агенти, той е глупак, подходящ за осъществяване на нашите планове.
Открито преговаряй с него. Нашите сътрудници в Исфахан говорили пряко
с него и той приел нашите желания с едно условие. Това условие е
следното: когато той започне да проповядва своите идеи и възгледи,
обезателно срещу него ще се насочат държавните органи. За да го
предпазим от тях и от Ислямските учени, трябва да го държим в добре
избрано обкръжение. Дори е желателно да основем емират в пределите на
страната. Министерството прие това условие.
Чувайки това известие щях да "политна" от радост. Аз се
поинтересувах какво ще ми препоръчат да правя по този повод. Секретарят
ми отговори:
- За пълноценно използване на Мухаммед от Неджд Министерството е
разработило изкусен план. Кажи му следното:
1. Да обвинява всички мюслимани в ерес и да казва, че е позволено
(халал) да се убиват, да се присвоява имуществото им и да се посяга на
тяхната чест и достойнство - да се продават като роби.
2. По възможност да обявява, че Кяабе е идол и следователно е
необходимо да бъде разрушено.1 За да се прекрати поклонението в Кяабе е
необходимо племената да се настроят против извършващите хадж, т.е. да
ги ограбват и убиват.
3. Ще се стараем да изкореним подчинението на мюслиманите към
Халифа, ще ги подтикваме към въстание против него, подготвяйки за тази
цел войска. Ще разпространяваме убежденията, че е необходимо с всички
средства да се води война против Хиджаз и областите към него, за да се
намали неговото влияние.
4. Ще твърдим, че тюрбетата (гробниците), куббетата и светите места
в Мекка, Медина и другите Ислямски страни са поприща на
идолопоклонници и е необходимо да бъдат разрушени. Това в определена
степен ще послужи за презирането на Пейгамбера Мухаммед
"алейхисселям", Халифите и вождовете на всички мезхеби.
5. Според възможностите във всички мюслимански страни да се
създават междуособици, произвол и анархия.
6. Както било направено с хадис-и шерифите, да се издава и Куран-и
керим с недостатъци, добавки и изопачения.2
След като ме посвети в този план, секретарят добави:
- Не бива да те плаши такава широка програма. Защото нашата задача
се заключава в това, да посеем семената на унищожението на Исляма. Ще
дойдат поколения, които ще завършат нашето дело. Английското
правителство е свикнало търпеливо да изчаква и бавно, но сигурно да се
предвижва крачка по крачка. Пейгамберът Мухаммед "алейхисселям",
направил велика и главозамайваща Ислямска революция, не е ли бил и той
простосмъртен човек? Сега и Мухаммед от Неджд, като Пейгамбер,
обещава да направи поврат в Исляма...
След няколко дни взех разрешение от министъра и секретаря,
сбогувах се със семейството си и приятелите ми и се отправих към Басра.
Когато излизах от къщи, малкият син ми каза:
- Тате, скоро да се върнеш!
Очите ми се напълниха със сълзи и не можах да скрия чувствата си от
моята съпруга.
След дълго уморително пътуване, най-накрая пристигнах в Басра през
нощта. Отидох в дома на Абдурриза и го събудих. Когато ме видя, той
много се зарадва. Разбира се, не позволи на чувствата си да диктуват

1
Идоли са предмети, които сами по себе си се явяват обекти на поклонение, например
скулптури и статуи. Мюслиманите не се покланят (молят) на Кяабе, а обръщайки лица към
него, се молят на Аллаху теаля. При всеки намаз, във всеки ракят от намаза, произнасят сура
Фатиха, в която се казва: "О, [единствен] Рабб-ил алемин (Господар на вселената)! Ние
само на Теб се покланяме (правим ибадет). И всичко само от Теб искаме".
2
Да се твърди, че в най-известните и автентични книги с хадис-и шерифи има добавки и
изменения е много тежка клевета. Комуто е известен процесът на събиране на хадис-и шериф
от хиляди учени-специалисти, не би произнесъл такава грозна лъжа и никога не би повярвал
на такава клевета.
действията му. Тази нощ останах в дома му. Сутринта ми предаде едно
писмо с думите:
- Мухаммед от Неджд се срещна с мен, предаде ми това писмо за теб
и замина.
Отворих писмото. Мухаммед пишеше, че е заминал в родината си и
съобщаваше своя адрес. Отправих се на посочения адрес и след
уморително пътуване пристигнах в дома на Мухаммед. Той беше много
отслабнал. Нищо не му разказах, а в последствие разбрах, че той се беше
оженил. Между нас се договорихме, че той ще ме представя за свой слуга,
когото изпратил с поръчение и сега той се връща.
Две години пребивавах при Мухаммед от Неджд. Подготвихме
програма за обявяване на неговия призив. Накрая, в 1143 [м. 1730]г., аз му
вдъхнах решителност и той, събирайки помощници около себе си, обяви
своя призив на най-близкото си обкръжение. А след това, с всеки ден
започна да разширява своите вазове (проповеди) и съответно
обкръжението му започна да се разширява и увеличава. Разбира се и
враговете му се увеличаваха съразмерно със симпатизантите му. За
охраната му назначих телохранители и им давах пари и имущество
толкова, колкото пожелаеха. Когато враговете възнамеряваха да нападнат
Мухаммед от Неджд, аз призовавах охраната му към бдителност и ги
поддържах материално. Заедно с разширяването на проповедите се
увеличаваше и броят на противниците. И когато нападките срещу него
зачестиха, той пожела да се откаже от своите проповеди. Но аз не го
оставях сам, а го подкрепях с решителност. Казвах му:
- О, Мухаммед! Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем" е изпитал
къде-къде по-големи мъки от теб. Трябва да знаеш, че пътят към почитта и
славата е труден. Като всеки революционер ти трябва да покажеш
твърдост.
Ние бяхме в състояние по всяко време да предотвратим евентуално
нападение на противника. Сред враговете му бях наел платени шпиони,
които ме предупреждаваха за всеки техен замисъл за какъвто и да е било
ущърб към Мухаммед. И аз, вземайки своевременни мерки, довеждах
техните нападки до безрезултатност. Веднъж получих известие, че
враговете са решили да убият Мухаммед от Неджд. Незабавно взех
необходимите предпазни мерки за предотвратяването на настоящето
покушение. Хората, разбирайки за замисъла на враговете, започнаха да ги
презират. Така че, по такъв начин, в "капана", който враговете готвеха на
Мухаммед, попаднаха самите те.
Мухаммед от Неджд обеща да се придържа към плана, но отбеляза
следното:
- Бих могъл да осъществя само част от плана!
И беше напълно прав. В това време да се осъществят и шестте точки
на плана беше невъзможно. Разрушаването на Кяaбе той считаше за
невероятно трудно, граничещо с невъзможното. Той се въздържаше и от
утвърждаване на това, че то е поприще на езичници и идолопоклонници.
Противопоставяше се и на издаването на изменен Куран-и керим. Тук той
най-много се страхуваше от Шерифа в Мекка и Истанбулските власти.
По този повод ми каза следното:
- В случай че ние направим заявления по тези две точки, ще се
окажем застрашени от нападението на мощна войска.
Съгласих се с неговите доводи, защото той казваше самата истина.
Обстановката беше неподходяща.
След няколко години на нашето министерство се отдаде възможността
да привлече в нашите редици емира на Дерийа - Мухаммед бин Сауд. На
мен ми бе възложено, използвайки взаимозаменяемостта на двамата ни
сътрудници - съименници, да ги представям като една личност. Тоест, на
практика ние започнахме да използваме Мухаммед от Неджд, на основата
на вярата, да привлича сърцата и завоюва доверието на мюслиманите, а в
политическата сфера използвахме Мухаммед бин Сауд. Историята доказва,
че държави, изградени на основата на религията, са по-дълготрайни, по-
влиятелни и величествени. По такъв начин нашите сили постоянно
укрепваха. Военноморското градче Дерийа превърнахме в наш център.
Основахме нова религия - Вахабизъм. Министерството ни тайно
поддържаше и снабдяваше материално и финансово новото вахабитско
правителство. Под формата на "роби" то "закупи" единадесет английски
офицери, добре изучили арабския език и полевите действия. Обсъдихме
плановете с тези офицери. Мухаммед, действаше в указаното му от нас
направление. Когато от Министерството не постъпваха специални
указания, ние сами избирахме цели и теми. Всички ние се оженихме за
туземки. На мен много ми хареса привързаността на жената-мюслиманка
към своя мъж. На такава почва нашите връзки с местното население се
укрепиха. И сега делото ни много добре върви. Нашата централизация с
всеки ден укрепваше силите си. Ако не се случи неочакван нещастен
поврат, то ние ще вкусим тъй желаните и дългоочаквани плодове. Защото
бяхме направили необходимото - бяхме посели семената...
Внимание: Внимателният читател на тази книга ще разбере, че най-
големият враг на Исляма са англичаните, прекрасно ще узнае, че
вахабизмът, разпространен днес по целия Ислямски свят, е основан и
"отгледан" от англичаните. Тази книга документално доказва, че
вахабизмът е рожба на английските кяфири, насочена за унищожаване на
Исляма отвътре.
Безмезхебниците (т.е. тези, които не са от четирите мезхеба на Ехл-и
суннета) от всички ислямски страни, повярвали на лъжите на вахабизма, се
стремят да го разпространяват. Дори има такива, които твърдят, че
признанията на Хамфър са плод на нечия фантазия, и са измислени, и
написани от други хора. Но за това твърдение те нямат никакви
доказателства. Освен това съществуват множество други източници и
подобни признания, потвърждаващи достоверността на версията на
Хамфър. Изучавайки книгите на вахабитите и разбирайки тяхната
истинска същност, виждайки тяхното истинско лице, големият ислямски
учен Хабиб Алеви бин Ахмед Хаддад, в своята книга "Мисбах-ул-енам"
дава отговор на гнусните и подли лъжи, съчинени от английския шпионин
Хамфър и вербувания от англичаните Мухаммед бин Абдул Ваххаб.
Книгата е написана през 1216 [м. 1801]г., а през 1416 [м. 1995]г. е издадена
от "Хакикат Китабеви" и се изпраща във всички ислямски страни.
Англичаните колкото и да се стараят няма да успеят да изтрият
истинските мюслимани – Ехл-и суннет, от лицето на земята, а самите те ще
изчезнат. Защото Аллаху теаля в Сура Исра, 81 айет, известява, че ще се
появят хора, които ще са на грешен път и ще бъдат победени от тези, които
са на правия път.
 ВТОРА ЧАСТ

АНГЛИЧАНИТЕ - ВРАГОВЕ НА ИСЛЯМА.

ВРАЖДАТА НА АНГЛИЧАНИТЕ С ИСЛЯМА

Тези, които са прочели признанията на английския шпионин,

публикувани в първата част, са получили представа за замисъла на
англичаните, насочен срещу мюслиманите от целия свят. Тук ние накратко
ще обясним на нашия читател, как се изпълнявали заповедите на Минис-
терството на колониите на Англия от техните шпиони, тяхната подривна
дейност против мюслиманите, а така също и дейността на мисионерите.
Англичаните са високомерни, надменни и горделиви. В каквато
степен слагат себе си и родината си на пиедестала на уважението, в същата
степен смятат останалите хора за по-низши от своето ниво.
Според англичаните, хората се делят на три категории: първата са
тези, които Аллаху теаля, създавайки човека, ги е сътворил най-
съвършени, т.е. самите те - англичаните; втората категория са белите
европейци и американци, а третата - всички останали, които не влизат в
първите две категории - това са същества, стоящи между хората и
животните. Те не заслужават уважение и понятията - свобода, родина,
цивилизация и процъфтяване не се отнасят за тях. Те са създадени, за да
служат на първата категория.
Англичаните живеели в съдружие с местното население в колониите,
но въпреки това гледали на него по същия начин. Във всички колонии
имало клубове, казина, гостилници и ресторанти, дори магазини, предназ-
начени изключително само за англичаните. А местното население нямало
право да влиза там. [Общоизвестна е разпространената в Британска Индия
табела "Забранено за кучета и за индийци".]
Френският журналист Marcelle Perneau, известен със своите
пътешествия в началото на XX век, в "Записки за пътешествието ми в
Индия" споделя следната случка: "Бях обещал на един индийски учен,
известен в цяла Европа, дори получил званието професор от няколко
университета, да се срещнем в един английски клуб, функциониращ в
Индия. Той пристигнал, но въпреки неговата слава и популярност, не го
пуснали да влезне. Едва когато аз узнах за това и проявявайки голяма
настойчивост, успяхме да проведем срещата си в клуба".
Англичаните с тези, които не се числят към тях, се отнасят по-лошо,
отколкото с добитък.
През 1919г. събралото се на поклонение индийско население в град
Амритсар, в местния храм и около него, неотдало "необходимото"
уважение на английска мисионерка, която се разкарвала с велосипеда си.
Тя се оплакала на английския генерал Дайър, той веднага заповядал на
войниците си да открият огън по народа, молещ се в храма. За десет ми-
нути били избити 700 човека, а хиляди били ранени. Но това не успокоило
генерала. Той заповядал на населението в продължение на три дни за
наказание да ходи на "четири крака" като животни. Когато пребиваващият
в Индия английски инспектор попитал генерала за причините, поради
които заповядал откриването на огън по невъоръженото население,
генералът отговорил:
- Тук командвам аз! Аз счетох за необходимо да направя именно така
и такава заповед отдадох!
Тогава инспекторът казал:
- Превъзходно. А защо сте наредили на населението да пълзи на
четири крака?
- Част от индийците пълзят на четири крака пред своето божество.
Исках да ги накарам да разберат, че английската жена е свещена така,
както и тяхното божество. И нея е необходимо не да я оскърбяват, а да й се
кланят до земята.
Тогава инспекторът напомнил, че е необходимо населението да излезе
от своите домове, за да върши покупко-продажби, генералът с насмешка
подметнал:
- Ако те бяха хора, нямаше да пълзят на колене. Домовете им са
прилепнали един до друг, а покривите - плоски. По тях те ходеха като
хора...
Когато тези думи на генерала били публикувани в пресата, той бил
обявен за герой. [Дайър, Реджиналд Едуард Хари е роден през 1281 [м.
1864]г. и умира през 1346 [м. 1927]г. в Англия, известен английски
генерал, влязъл в световната история с това, че потушил протеста на
индийците в Амритсар (13 април 1919 г.) против английския гнет,
заливайки града с реки от кръв. Имайки в предвид това, че той отдавал
заповеди, които настройвали индийците против англичаните, той бил
отстранен от длъжност и уволнен. Но английската палата на лордовете се
изказала с хвалебствия по адрес на Дайър и взела решение за оказването
му на финансова помощ. Отношението на английските лордове и барони
към другите нации ясно проличава в тази постъпка.]
Методите за управление на английските колонии, чието население в
болшинството си са бели преселници от Европа и тези колонии, чиито
население се състои от цветнокожи местни жители, рязко се различават.
Първите са били привилегировани, дори на някои от тях се давала
автономия. А вторите тънели под гнета на англичаните. Първите, наречени
Доминион, имали самостоятелност във вътрешните работи и единствено
външната си политика съобразявали с Англия. Като пример може да се
посочи Канада, Австралия, Нова Зеландия и др.
Колониалните работи се ръководели от две ведомства -
Министерството на колониите и Министерството на Индия.
Министерството на колониите се оглавявало от специален министър,
носещ званието "Secretary of state for the Colonial departament" (Ми-
нистър на британските колонии). Този министър имал двама съветника и
четирима зам. министри. Единият съветник се назначавал от камарата на
общините. А останалите (съветника и четиримата зам. министри) били
постоянни и не се сменяли със смяната на управляващата партия. Единият
зам. министър отговарял за Канада, Австралия и някои острови, вторият -
за Южна Африка, третият - за Източна и Западна Африка, а четвъртият - за
Индия.
Британската империя, построена на базата на враждата с Исляма и
гнета, деспотизма и тиранията над всички народи, наричала себе си
държава, над която слънцето не залязва. Под хегемония англичаните взели
Канада, Южна Африка, Нова Зеландия, Фиджи, островите в Тихия океан,
Папуа, Тонга, Австралия, британски Балучистан, Бирма, Аден, Сомалия,
Борнео, Бруней, Саравак, Индия, Пакистан, Бангладеш, Малайзия,
Индонезия, Хонконг, част от Китай, Кипър, Малта, а от 1300 [м. 1882]г. -
Египет, Судан, Нигерия, Нигер, Кения, Уганда, Зимбабве, Замбия,
Малавия, Бахама, Гренада, Гвиана, Ботсвана, Гамбия, Гана, Сиера Леоне,
Танзания и Сингапур. (И този списък е непълен.) Тези страни загубили
своите религии, езици, обичаи и традиции, а природните им богатства били
разграбени от англичаните.
В продължение на няколко века англичаните владеели приблизително
една четвърт от земното кълбо и експлоатирали повече от една четвърт от
населението на Земята.
Най-важната колония на Британия, нейната златна корона, била
Индия. Световното господство на Британия било обезпечено от триста
милионното индийско население [днес то е над 700 млн.] и безграничните
природни богатства на Индия. Само в Първата световна война англичаните
получили от там няколко милиона войници и повече от милиард индийски
рупии. По-голямата част от тези пари били използвани за разкола на
Османската държава. А в мирно време промишлеността на Британия
икономически и финансово се поддържала от Индия. В сравнение с
другите колонии, тя имала огромно значение за Британия поради две
причини: Първата е, че в Индия е бил разпространен Исляма, в който
англичаните виждали най-голямо препятствие на пътя за поробване на
целия свят. А втората причина са били богатствата на Индия. За да
удържат Индия в свои ръце, англичаните покорили всички мюслимански
държави, лежащи на пътя им към Индия, посявайки семената на раздора и
размириците; настроили брат срещу брат и установявайки господство над
тези страни, задигнали всички техни национални ценности и природни
богатства.
Методически, проследявайки движенията в Османската империя и
различните политически игри, в резултат, на които се стигнало до Руско-
Турската война, довеждайки Османската държава до състояние, в което не
би могла да помогне на Индия, разделянето й, унищожаването й и
завладяването й - такива са били тенденциите в хитрата политика на
Британия.
Първите европейци, стъпили на индийска земя, били португалците в
904 [м. 1498]г. Те се установили в крайбрежния регион Малабар на Индия,
в град Калкута и завързали търговия с индийците. Така постепенно те
прибрали в свои ръце цялата търговия на Индия. След това обаче били
изместени от холандците в Индийската търговия. Те пък отстъпили
търговията на французите. И накрая цялата индийска търговия се озовала в
ръцете на англичаните.
Големият ислямски учен от Индия Алляме Мухаммед Фадл-и Хак
Хайрабади в книгата си "Ес-Севрет-ул-Хиндийе", а така също и в
приложението към нея "Ел-йевакит-ул михрийе" пише, че англичаните
за първи път се появили в Индия през 1008 [м. 1600]г., когато изпросили от
Екбер шах разрешение за учредяване на търговски центрове в Калкута.
Тоест, в тази година кралица Елизабет I утвърждава устава на Британската
източноиндийска компания. Съгласно него компанията получила право да
вербува в Англия доброволци, да ги въоръжава, създавайки флота и да
върши в Индия търговска и военна дейности.
Екбер шах не бил твърд във вярата си. Той поставял всички религии
на едно ниво. Дори събрал представители от различни религии, желаейки
да ги смеси, основавайки съвместна, единна религия, която да
разпространи по цялото население на Индия. Тази "целомъдрена религия",
както я наричали, официално била обявена през 990 [м. 1582] година. През
времето на управление на Екбер шах, по цяла Индия и особено в двореца,
доверието към ислямските учени силно намаляло, а на ръководни длъж-
ности се назначавали привържениците на "целомъдрената религия" на
Екбер шах. Именно през този период дошли и англичаните. По времето на
шах Алем Мухаммед Бехадир бин Алемгир-I1 те купили в Калкута земни
участъци. За охрана на тях докарали от Англия войници. През 1126 [м.
1714]г. имайки предвид, че те излекували Султан Феррух Сир шах, им
било позволено да купуват земя по цяла Индия. По времето на шах Алем
бин Алемгир II, възкачил се на престола през 1174 г. [м. 1760]г.,
англичаните разпространили своето влияние върху Бенгалия, Средна
Индия и Раджпутан (Раджистан). По цялата територия на Индия
установили конфликти и стълкновения. През 1218 г. [м. 1803]г.
англичаните взели под свое влияние шах Алем II. Заповедите, излизащи от
Делхи, се издавали като шахски укази. След известно време се стигнало до
равноправно управление между шах Алем II и английския генерал-
наместник. Имената на индийските мюслимански владетели били снети от

1
Шах Алем бин Алемгир I умира през 1124 [м. 1712]г.
монетите. През 1253 г. [м. 1837]г. на власт дошъл шах Бехадир II. В 1274 г.
[м. 1857]г. започнал крупни протестни и военни действия против
английския гнет, в които взели участие и народът, и войниците. По такъв
начин се прославил по цяла Индия, започнали да секат монети с неговото
име, а в джамиите произнасяли молитви за неговата управа. В отговор на
това англичаните усилили гнета и терора си. Английската войска, влизайки
в Делхи, разрушавала домове и дюкяни, грабела стока и пари. Всички
мюслимани, без оглед на пол и възраст, дори деца, вземала в робство. Не
можело да се намери дори питейна вода.
Командващият армията на Бехадир шах II – Бахт хан, убедил султана
да отстъпят с войската си, а другият командир - Мирза Иляхи Бахш,
желаейки да се изтъкне пред англичаните, убедил Бехадир шах, че ако
остави войската и доброволно се предаде, то той ще увери англичаните, че
султанът е невинен и че насила е бил принуден да оглави възмутения и
разбунтуван народ; и англичаните ще го помилват. По такъв начин,
Бехадир шах се отделил от основните сили на отстъпващата войска и се
скрил в тюрбето на Хумаюн шах, отдалечено на 10 км от крепостта
Муалла, разположена в околностите на Делхи.
Когато Известният със своята безнравственост и бездарност -
свещеник Хъдсън, офицер от английското военно разузнаване, разбрал за
това от предателя Реджеб Али. Известил генерал Уилсън и помолил за
помощта му за залавянето на султана. Но тъй като и генералът не
разполагал с много войници, разузнавачът - свещеник му предложил да
постъпят "човешки", т.е. да дадат гаранции за неприкосновеност на
султана и семейството му в случай, че доброволно се предадат. Уилсън
отначало не приел този лукав план, но после се съгласил. След това
Хъдсън взел 90 войника и отишъл при тюрбето на Хумаюн шах. Уверил
султана, че се гарантира неговата и на семейството му неприкосновеност.
Залъган от свещеника - разузнавач, Бехадир шах се предал. Хъдсън се
опитал да залови и двамата сина и внука на султана, но поради
многочислената охрана не успял. По-късно той няколко пъти ги известявал
и уверявал, че няма да им бъде причинено никакво зло, ако доброволно се
предадат. Освен това им пратил и гаранциите на генерал Уилсън. По такъв
начин свещеникът залъгал и тях и те също се предали. Хъдсън,
олицетворявайки английската политика и коварство, тоз-час заповядал да
бъдат оковани двамата сина и единият внук на султана.
На пътя за Делхи, на вързаните със синджири един за друг синове и
внук на султана, Хъдсън собственоръчно налял в гърлата им разтопено
олово. Телата на тези млади шехиди-мъченици заповядал да бъдат
приковани на крепостните врати за назидание на народа. На другия ден
изпратил главите им на генералния губернатор - Хенри Бърнард. След това
сварил супа от месата на мъртъвците и я поднесъл на шаха и неговата
съпруга. Тъй като били много гладни, те веднага грабнали блюдата със
супа, но особеният аромат на тази "супа" и това, че не знаели от какво месо
е приготвена, ги накарало да захвърлят блюдата, без дори да са вкусили от
тази "гозба". Виждайки това, поп Хъдсън издевателски ги укорил:
- Защо не похапнахте? Това е прекрасна супа! Аз заповядах да я
приготвят от месата на вашите деца.
В 1275 г. [м. 1858]г. насилствено сваленият от престола Бехадир шах
II бил предаден на съда по обвинение в метеж и убийство на европейци. На
29 март същата година бил изпратен в Индокитай (Рангун) на доживотно
заточение. През месец касъм (ноември) 1279 г. [м. 1862]г., далеч от
родината си, последният султан на Гюрганската Ислямска империя
(Великите Моголи) - Бехадир шах II, починал в неволя. Алляме Фадл-и
Хак починал през 1278 г. [м. 1861]г. в тъмницата на островите Андаман.
Англичаните през 1294 г. [м. 1877]г., в хода на Руско-Турската война,
обявили Индия за държава, присъединена към Британското кралство.
Мидхат паша, член на известната Шотландска ложа на масоните,
въвличайки Османската империя в Руско-Турската война, нанесъл най-
големия ущърб на Исляма. Разбира се, той бил протеже на англичаните и
изпълнявал техните политически поръчки в рамките на Османската
държава. Убийството на султан Абдул’азиз хан също било дело на
англичаните.
Те възкачвали на най-значителните постове в Османската държава
свои възпитаници. Имената на тези хора били османски, а мислите и
разбиранията им - английски. Най-известният от тях е Мустафа Решид
Паша, който в края на своето премиерство, продължило само шест дни, на
28.10.1857г. поздравил англичаните за разгрома на мюслиманите в Делхи.
А още по-рано Англия поискала от Османците разрешение за превоз през
Египет на помощи за колониалната войска, потушаваща въстанието на
мюслиманите в Индия против английския гнет. Това разрешение било
дадено под натиска на масоните в Османската държава.
Англичаните в Индия не само, че не откривали нови училища, но
изпразнили всички медресета и мъжки училища, където се изучавал
Исляма и основите на Шериата. Унищожили всички Ислямски учени,
ходжи и имами, които биха могли да станат народни лидери. Убивали дори
и учащите се младежи. Един наш родственик, посетил Индия и Пакистан
през 1391 г. [м. 1971]г. разказва следното: "След като посетих Кабр-и
шериф (свещените гробове) на Имам-ъ Раббани и други евлии
"каддесаллаху сиррех" в индийския град Серхенд, се отправих към
Панипат, а оттам - за Делхи. След джума (петъчния) намаз в най-голямата
джамия в Панипат, имамът ни покани на гости и ни поведе към дома си.
По пътя видях голяма врата, заключена с дебел ръждясал синджир.
Прочитайки надписа на нея, разбрах, че това е мъжки мектеб (начално
училище) и попитах имама защо вратата е заключена. Той ми отговори
следното: "Тя е затворена от 1367 г. [м. 1947] година. Англичаните, без да
обръщат внимание на стона и воплите, унищожили всички мюслимани в
Панипат, без оглед на пола и възрастта. От тогава насам е затворен този
мектеб. А този ръждясал синджир и катинар ни напомнят за английската
тирания. Ние, тукашните мюслимани, сме емигранти, заселили се тук след
това".
Англичаните и в другите Ислямски страни, където установили своето
господство, унищожили Ислямските книги, избили мюслиманските учени
и закрили Ислямските училища. И така израснало поколение, съвършено
невежо в религиозно отношение. Известният английски лорд Маколей,
пребиваващ в Калкута, през 1834 г. издал заповед за забрана печатането и
разпространението на книги на персийски и арабски езици, дори заповядал
да се прекрати печатането и на тези книги, които се намирали в
производство. И получил голяма подкрепа от страна на англичаните.
Подобен натиск периодично се провеждал в местата, където преобладавало
мюслиманско население - особено в Бенгалия.
Англичаните, закривайки Ислямските медресета в Индия, открили 165
колежа, осем от които - за девойки. В тези колежи младежите се
възпитавали във враждебен дух по отношение на вярата и паметта на
предците им - техните мозъци се отравяли. Две трети от английската
армия, вършили зверства в Индия, са били от тези местни жители, чиито
умове така били отровени, че те израснали като врагове на собствения си
народ, християнизирани, или просто били платени наемници.
Законодателството от 1249 [м. 1833]г. укрепнало мисионерската
дейност и пълното вземане на властта над Индия от англичаните. Те се
отнасяли с уважение към мюслиманската вяра - в празниците
произвеждали топовни салюти, дори поемали разходи по ремонтите на
джамии, месджиди, теккета, тюрбета, дори и на медресета. Заповедите,
постъпили от Англия през 1833-1838 г. забранили на англичаните подобни
дейности. Това нагледно демонстрира политиката на англичаните,
прилагана против Исляма: отначало се показват като приятели, оказват
помощ, оказват услуги на Исляма и парадират с това във всички страни,
залъгвайки мюслиманите по целия свят, стремят се да се харесат на
мюслиманите, а след като тази цел бъде постигната, малко по малко,
прикрито подриват основите на Исляма, унищожават книги, мектеби и
учени. Провеждайки такава двулична политика, те извършват най-голяма
вреда на Исляма, подкопавайки неговите основи. След това насочили
усилията си за въвеждането на английския език като официален и за
възпитаването на християнизираната местна младеж. За тази цел
откривали училища, намиращи се под пълен контрол на мисионерите.
Британският премиер лорд Палмерстън и много британски лордове дори
започнали да твърдят, че населението на Индия получава голяма полза от
християнството, затова Аллаху теаля дал Индия на англичаните.
Лорд Маколей много се старал и поддържал създаването на общество
в Индия, чиито кръв и цвят на кожата да съответстват на местните жители,
а вкусовете му, мислите му, вярванията му, поведението и разума му да
бъдат английски. По такъв начин в училищата, откривани от мисионерите,
голямо внимание се отделяло на изучаването на английски език и
литература, а така също и на християнството. Така от мюслиманите
създавали християни, които назначавали на служба като чиновници.
Имайки предвид, че те, бидейки мюслимани, станали вероотстъпници,
се приемали от индийците като безверници, изменили на своята религия,
тези християнизирани местни юноши не получавали своя дял от семейното
наследство. Мисионерите, за да отменят този правомерен обичай, в 1850 г.
издали закон, действащ отначало в Бенгалия, а след това в цяла Индия,
според който всички местни вероотстъпници, ставайки християни, могат
да получават своя дял от семейното наследство. Затова индийците
наричали училищата, открити в Индия от англичаните, "сатанински
канцеларии". Френският журналист Marcelle Permeau, пребивавал в Индия
през 1344 [м. 1925]г. в книгата си пише: "За нищетата, царяща в първия
град на Индия - Калкута, не могат да ни дадат представа крайните,
мизерни квартали на Лондон и Париж. В колибите живеят заедно хора и
животни, децата плачат, болните стенат. Сред тях ще видите лежащи, като
мъртъвци, хора, загубили чувствата си от спирта и хашиша. Човек, при
вида на такива гладни, хилави и безсилни същества, волю-неволю си
задава въпроса: а какво биха могли да работят?
Каква част от тях биха могли да работят във фабриката? Нуждите,
лишенията, епидемиите, алкохолът и наркотиците погубват слабото,
безпомощно население. Нито в едно кътче от света няма такова
безсъвестно равнодушие към човешкия живот, каквото се наблюдава тук.
Никаква работа, никакъв труд не се счита за тежък и вреден за човешкото
здраве. Умре ли работник - какво от това!?! Утре на негово място ще
постъпи друг! Тук англичаните мислят само за едно - как да разширят
производството и увеличат печалбите си ".
Уилям Дженингс Брайън, който е бивш министър на външните работи
на САЩ, потвърждава с доказателства, че британското управление, в
сравнение с руското, е по-жестоко и безогледно. В края на своята книга
"Индия под властта на Британия" пише следното: "Обещавайки
разкошен живот за населението на Индия, англичаните изпратиха милиони
индийци в гробищата. Това е нация, говореща навсякъде, че е учредила в
Индия съдебни и административни органи, а всъщност съвсем официално
е грабела, глозгайки Индия до мозъка на костите... Може би думата
"грабеж" звучи тежко, но наглостта и вандалщината на английската
администрация не може да се нарече другояче.
Съвестта на английската нация, твърдяща, че е християнска, не желае
да чува стоновете на индийските мюслимани, молещи за помощ и
изнемогващи в оковите на робството ".
 Мистър Хадберк Кеомбтън в книгата си "Животът на индиеца"
пише: "Господата англичани угнетяват индиеца, а той, дори да загуби
всичко, до смъртта си продължава да се труди и да им служи ".
Това са само част от изказванията на съвестни християни,
свидетелстващи за диващината на англичаните.
Още по-лошо е било положението на индийските мюслимани, които
англичаните експлоатирали в другите страни. През 1834г. английските
промишленици, вместо местното население в Африка, започнали да
използват като работна ръка индийци. Хиляди мюслимани от Индия били
докарани в Южна Африка. Положението на тези работници, които
наричали "Кули", било по-лошо от робско. Те се наемали по метода
"Indentured Labour" (работа по договор). След което кулите за петгодишен
срок попадали в Южна Африка. В течение на това време те нямали право
да напускат работата, да се женят, а били принудени денонощно да се
трудят под заплахата на бича. Освен това те ежегодно били задължени да
плащат налог в размер на три английски злата. (Тези факти бяха обявени
по цял свят, чрез публикации в "Labour India" и "Post lesturer ion the
University of New-York").
Известният Ганди, получил образованието си в Англия, върнал в се
Индия. Той е син на християнизиран индиец, главен свещеник на град
Порбандар. В 1311 [м. 1893]г. една индийска корпорация го изпраща в
Южна Африка. Виждайки в какви тежки условия работят там индийците,
как лошо се отнасят с тях, той започнал да действа против англичаните.
Въпреки че бил син на английски възпитаник, дори християнизиран човек,
той не понасял английския гнет. С това той първоначално се прославил.
Основата на английската политика, провеждана в страните от
Ислямския свят, е: "Разделяй, владей и унищожавай религията им".
При претворяването на тази политика в живота, те не се спирали пред
нищо.
И в Индия първата им работа била да вербуват хора, които да им
служат. За това използвали индийци, живеещи в местата, управлявани от
мюслимани. Внушавали на индийците, че живеят под несправедливост, че
те са истинските собственици на Индия, че мюслиманите принасят в
жертва индийското божество, а това трябва да се възпрепятства.
Привличайки индийците на своя страна, започнали да вербуват сред тях
платени наемници. И по такъв начин, по заповед на кралица Елизабет,
организирали армия, обединявайки индийските идолопоклонници с
бандите пътни разбойници. И така, настройвайки ги против мюслиманите,
разпалили война между индийските огнепоклонници и мюслиманските уп-
равници. Също така били подкупени сред мюслиманите нетвърдите във
вярата.
Известният англичанин Сър Джон Стрейчи, който неколкократно бил
вицекрал на Индия, казва следното за мюслиманско-индийската вражда:
"Всичко, което се прави за установяване на нашето господство и раз-
палване на размирици, съответства на политиката на нашата държава. Най-
голямата помощ за нашата политика в Индия е фактът, че тук има два
врага". От 1164 [м. 1750]г. до 1287 [м. 1870]г. те постоянно поддържали
индусите и заедно с тях провеждали крупни акции за изтребването на
мюслиманите.
Стълкновенията между мюслимани и индийци започнали през 1858 г.,
като постепенно се разраствали. Англичаните настройвали индийците
срещу мюслиманите, а след това със злорадство гледали развоя на
събитията. В Индия не е минавала и една година без да има кървави
стълкновения, причинени от жертвоприношението на крави, в резултат на
което умирали стотици и хиляди мюслимани. За да разпалват страстите,
англичаните разпространявали сред мюслиманите мнението, че курбанът
на една крава е много по-голям севаб от курбана на седем овена. А от
друга страна, сред индийците разпространявали убеждението, че защитата
на кравата като свещено животно, е много добро дело. Такива провокации
англичаните поддържали и след като се оттеглили от Индия. Като пример
за това може да послужи случаят, описан в списанието "Иттиляат",
издавано в Иран по времето на правителството на Мусаддък:
"Веднъж в дните на Курбан-Байрям, двама мюслимани, с бради и
чалми на главите, купили крава за курбан. Преминавайки през квартала на
индийците, един индиец ги попитал, какво ще правят с кравата. Те му
казали, че ще я заколят за курбан. Тогава индиецът се развикал:
- Ей, хора! На помощ! Тези искат да убият нашето божество...
Мюслиманите също се развикали:
- Ей, мюслимани! На нас искат да ни отнемат животното,
предназначено за курбан.
Протекли се на помощ мюслимани и индийци и се нахвърлили един
на друг с ножове и сопи. Близо стотина мюслимани намерили смъртта си.
А двамата мъже, които водели кравата, били забелязани малко по-късно да
влизат в английското консулство. Това говори, че причинителите на
стълкновението са англичани..." Написалият тази статия журналист, по-
надолу в нея отбелязва: "Англичаните добре знаят по какъв начин да
отровят празника на мюслиманите - Курбан-Байрям". Чрез такива
безбройни уловки и провокации те се стремили да изтребват мюслиманите.
Но тъй като индийците постепенно започнали да се надигат и против
англичаните, последните от 1287 [м. 1870]г. започнали да поддържат
мюслиманите и да ги настройват против индийците.
Израснали враговете на суннитите, утвърждаващи, че джихада с
оръжие не е фарз, считащи харама (забраненото) за халял (разрешено),
стремящи се да променят религията и вярата, и имащи безочието да се
наричат мюслимани. Такива били: Сир Сейид Ахмед, Гулам Ахмед
Кадияни, Абдуллах Газневи, Исмаил Дехлеви, Назир Хюсейн Дехлеви,
Съддък Хасан хан Пехупали, Решид Ахмед Кенкюхи, Вахид-узземан
Хайдар-адаби, Ешреф-Али Теханеви и внука на шах Абдулазиз -
Мухаммед Исхак. За поддръжката си те устройвали обявяването на все
нови и нови изкривени секти, стремейки се да привличат мюслиманите в
тях.
Най-известна от тях е сектата "Кадияни", която била основана през
1296 [м. 1879]г. от Гулам Ахмед. Той обявил, че въоръженият джихад не е
фарз, че джихад следва да се прави чрез вазове, съвети и наставления.
Същото твърдели и английският шпионин Хамфър, и Мухаммед от Неджд.
Гулам Ахмед бил зъндък от сектата на Исмаилите, починал през 1326
[м. 1908]г. Той бил подкупен от англичаните срещу щедро
възнаграждение. Отначало обявил себе си за мюджеддид (обновител), след
това - за хазрет-и Мехди. И накрая се представил за Пейгамбер, разкриващ
една нова религия. Хората, подали се на неговите заблуди, наричал свой
уммет. Твърдял, че за тях съобщават много айети от Куран-и керим. Също
така твърдял, че притежава много повече муджизета (чудеса) от всички
Пейгамбери. Тези, които не му вярвали, наричал кяфири (неверници).
Неговите възгледи се разпространили сред невежото население на Бомбай
и Пенджаб. Днес сектата на кадияните е разпространена и в Европа и
Америка под името "Ахмедия".
Мюслиманите-суннити казвали, че въоръжения джихад против
кяфирите е фарз и службата при англичаните е грях. Мюслиманите,
изказващи подобни възгледи, били жестоко наказвани от англичаните,
дори много от тях били убивани. А Ехл-и суннитските книги се събирали и
унищожавали.
Ислямските учени, които не се поддавали на подкупи и служене на
англичаните, били изолирани от мюслиманите и обречени на безсрочно за-
точение в печално известната тъмница на Андаманските острови.
Мюслиманските учени от цяла Индия, които биха могли да събудят
народно недоволство, също се пращали там. (След Първата световна
война, по времето на окупацията на Истанбул, османските паши и учени
били заточени на остров Малта.)
За да не разбират мюслиманите английската вражда към Исляма,
получили фетва1 Индия да не се нарича "Дар-ул-харб", а "Дар-ул-Ислям".
Тази фетва се постарали да я разпространят навсякъде. Мюнафиците
започнали да разпространяват мнението, че Османските падишаси не се
явяват Халифи, че правото на Халифство принадлежи на рода на
Курейшите, а османските Халифи узурпирали това право и затова не
следва да им се подчиняват.
["Халифа, ще бъде от племето Курейш (от техните потомци)" –
този хадис-и шериф указва, че ако сред достойните за Халифи,
1
Писмен отговор на мюфтия, запитан по шериатски въпроси.
119
притежаващи необходимите качества, има и курейшит (т.е. техен потомък,
например сейид), то следва на него да се отдаде предпочитание. А ако
няма такъв, да се избере друг. Неизбраният халиф, този, който със сила е
взел властта, също трябва да бъде почитан. Защото на земята може да има
само един Халиф и всички мюслимани трябва да му се подчиняват.]
За да унищожат религиозното образование и да подкопават Исляма от
вътре, англичаните открили в Алигарх медресе и Ислямски университет,
където се изучавали ислямските науки. Там се възпитавали "ислямски уче-
ни", невежи в религията, които ставали врагове на мюслиманството.
Вредата, причинена от тях на Исляма, била много голяма. От обучаващите
се някои изпращали в Англия, където ги докарвали до състояние, в което
да могат да подкопават Исляма отвътре, след което ги издигали на
ръководни постове в мюслиманските страни. Като пример можем да
посочим Ейюб хан, който станал държавен глава на Пакистан, след
смъртта на М. Джиннах.
Макар че на пръв поглед англичаните излезнали от Втората световна
война като победители, те всъщност били победените. Защото превърнали
Англия от страна, над която слънцето никога не залязва, както те самите я
наричали, в страна, над която слънцето никога не изгрява. Те загубили по-
голямата част от колониите си и величественият орел - Британската
империя, заприличал на оскубана кокошка.
Али Джиннах, когото направили държавен глава на Пакистан, бил
шиит и англофил. Когато починал през 1367 [м. 1948]г., неговото място
заел Ейюб хан, който бил масон. Той насилствено взел властта. По-късно
този кяфир бил сменен от Яхия хан, който произхождал от къзълбашите. В
началото на 1392 [м. 1972]г. претърпял поражение в Пакистанско-
Индийската война, изгубил Източен Пакистан и бил арестуван. След Яхия
хан, държавна глава станал Зулфикар Али Бхуто. Той също получил
образованието си в Англия, израствайки като английски възпитаник. И тъй
като през 1974 г. отдал заповед за разстрела на своите противници, бил
екзекутиран.
Мястото му било заето от Зия-ул-Хак. Разкривайки замислите на
ислямските врагове против мюслиманите, разбирайки, че те се стремят да
унищожат мюслиманите и Исляма, той не оправдал техните очаквания, а
се заел с прогреса на своята родина в науката, техниката и изкуствата. Зия-
ул-Хак добре разбирал, че единственият източник на благоденствие и
щастие на личността, семейството, обществото и нацията е Исляма.
Пожелал да издаде закони, съответстващи на шериата и провел допитване
сред населението на Пакистан. Резултатите от референдума били
положителни.
Но англичаните устроили на Зия-ул-Хак авиокатастрофа, в която той
загинал заедно с цялата си свита. Станалата след това премиер-министър
Беназир Бхуто, дъщеря на Али Бхуто, дала амнистия на всички затворници,
осъдени за предателство срещу интересите на държавата, нацията и
Исляма. Назначили ги на ръководни постове. И в Пакистан започнали да
стават размирици и стълкновения. Мечтите на англичаните се сбъднали...
До края на Втората световна война, англичаните издигнали в много
Ислямски страни на ръководни постове свои възпитаници, които
защитавали техните интереси и осъществявали вероломните им планове.
Зад всяка извършена измяна и предателство през последните три века
в Турция и Ислямския свят, то обезателно зад тях стоят англичаните.
Те разрушили Османската империя, основали 23 малки държави.
Причината за това била да се възпрепятства основаването на голяма и
мощна мюслиманска държава. Между държавите, които те нарекли
Ислямски страни, посели постоянни вражди и войни. Например, в Сирия,
където по-голямата част от населението са мюслимани-суннити, те
издигнали на власт нусайри, които съставляват 9 % от него. През 1962 г.
градовете Хана и Хумус били изравнени със Земята при нападение на во-
енни авиочасти, а невъоръженото, беззащитно население - безмилостно
изтребено.
Истинските учени-суннити, били избити, ислямските книги, дори и
Куран-и керим - унищожени. Вместо тези учени били разпространени
безмезхебници - невежи в религията. Сред тях са такива като:
Джемаледдин Афгани, роден през 1254 [м. 1838]г. в Афганистан. Той
е чел философски книги. Шпионирал в полза на руснаците против
Афганистан. След това се преместил в Египет, където станал масон и
магистър на масонската ложа. Египтянинът Едип Исхак в книгата си "Ед-
дурер" пише, че Джемаледдин Афгани бил магистър на масонската ложа в
Кайро. В книгата "Les franco-macons", издадена във Франция през 1960
г., на 127 стр. пише следното: "За глава на масонската ложа, създадена в
Египет, бил поставен Джемаледдин Афгани, а след него - Мухаммед
Абдух. Те оказали много голямо съдействие при разпространяването на
масонството сред мюслиманите".
Али паша, който по времето на Султаните Абдулмеджид и Абдул‘азиз
хан, пет пъти поред оглавявал кабинета, бил масон, свързан с английската
ложа. Афгани бил преместен в Истанбул и назначен като преподавател в
Истанбулския Дар-ул-фунюн (университет). Тогавашният ректор на
университета - известният кяфир-масон Хасен Тахсин, му предоставил
много лекции. А самият той бил възпитаник на Мустафа Решид паша,
който също се водел на отчет в английската масонска ложа и бил издигнат
на пост премиер-министър. Той се стремил да разпространява навсякъде
своите еретични идеи. Хасен Фехми ефенди, който по това време бил
Шейх-ул-Ислям, опровергал Афгани, и изкарал наяве неговото невежество,
поставяйки въпроса, че последния е зъндък (вероотстъпник и разколник).
Али паша бил принуден да отстрани Афгани от Истанбул. В Египет
Джемалладин Афгани се стремял да разпространява идеи за необходимост
от преобразувания и реформи. Там се свързал с тези, които подготвяли
събитията, свързани с А’раби паша и насочени против англичаните.
Сприятелил се с мюфтията на Египет - Мухаммед Абдух. Убедил го в
необходимостта от реформиране на религията. В Париж и Лондон с по-
мощта на масоните издавал списание (сборник). В 1304 [м. 1886]г. се
преместил в Иран, но и там не стоял спокойно. Окован с вериги бил
оставен на Османската границата. После заминал за Багдад, а от там - за
Лондон. Издавал писмени призиви против Иран. Отново се върнал в Иран
и започнал да сътрудничи на иранските бехаисти, превръщайки религията
в оръдие на политиката.
От заблудените от Джемаледдин Афгани, който под прикритието на
религията водел пропаганда за разрушаване на Исляма отвътре, най-
известният е Мухаммед Абдух (Абдо). Той е роден в Египет през 1265 [м.
1849]г. Известно време пребивавал в Бейрут. От там отишъл в Париж,
където бил въвлечен от Джемаледдин Афгани в действия, диктувани им от
масоните. Те издали сборник "Ел-урвет-ул-Вюска". Връщайки се в
Бейрут и Египет, започнал да претворява в действие решенията на
парижката ложа на масоните. С помощта на англичаните станал мюфтия в
Кайро. Започнал да действа против суннитите. Първата работа му била да
промени програмата на обучение в медресето "Джами-ул-езхер",
препятствайки преподаването на ценни знания за Исляма на учениците.
Той отменил уроците, които се преподавали на университетско ниво и
наложил в учебната им програма да изучават учебници, които в момента се
преподавали в средното образование. От една страна свалил нивото на
преподаване на Ислямиет, а от друга страна хулил Ислямските учени,
твърдейки, че те пречат на развитието и изучаването на точните науки и е
необходимо те да се въведат в Исляма. В своята книга "Ислям и
назарянство" пише: "Всички религии са еднакви. Те се различават само по
техния външен вид". Желаел юдеите (евреите), християните и
мюслиманите да се подкрепят помежду си. В писмо, което той пише на
един свещеник в Лондон, казва: "Аз очаквам мига, в който Исляма и
християнството, тези две велики религии, ще си стиснат ръцете и ще се
прегърнат. Тогава Тората, Библията и Куран-и керим ще бъдат книги,
поддържащи се една друга, ще започнат да се четат навсякъде и да се
почитат от всяка нация." Той заявил, че живее в очакване мюслиманите да
започнат да четат Тората и Библията.
В тефсирът (коментарът) на Куран-и керим, който написал заедно с
директора на "Джами-ул-езхер" - Шалтут, дал фетва за банковите лихви,
т.е. разрешил използването на лихва. По-късно, под натиска на
мюслиманите, се отказал от тази своя фетва.
Главата на масонската ложа в Бейрут - Ханна Ебу Рашид на страница
197 от книгата си "Даире-тул-меариф-ул-масониййе" издадена през 1381
[м. 1961]г. пише следното: "Джемаледдин Афгани възглавявал масонската
ложа в Египет. Той имал около триста последователи от учените и
държавните служители. След него глава на ложата станал имам Мухаммед
Абдух. Той бил голям масон. Никой не може да отрече, че Мухаммед
Абдух разпространил масонския дух сред арабските страни".
Най-известната фигура сред тези кяфири, които англичаните
разпространили в Индия като ислямски учени, е сър Сейид Ахмед хан. Той
е роден през 1234 [м. 1818]г. в Делхи. Баща му се е преселил в Индия по
времето на Екбер шах. В 1837 г. започнал да работи като секретар при
чичо си в английския съд в Делхи. През 1841 г. станал съдия, а през 1855 г.
- върховен съдия.
Един от религиозните учени - английски възпитаници е Хамидуллах.
Роден е през 1326 [м. 1908]г. в Хайдарабад, където живеело болшинството
от исмаилитската секта. Той бил възпитан в исмаилитски дух - върл враг
на суннитите. Бил е член на изследователска институция, наречена CNRS в
Париж. Той се стремил да представя Пейгамбера ни Мухаммед
"алейхисселям" като Пейгамбер единствено на и само за мюслиманите.
Най-победоносното оръжие, използвано от англичаните в борбата им
с Исляма е подвеждането на мюслиманите, желаещи да служат на своята
родина, нация и религия с пропагандата за модернизиране и
приспособяване на Исляма към съвременността. Под тази доктрина те
умело прикривали намерението си да разложат Исляма и да установят
безверие (атеизъм). Това много добре разбрал големият Ислямски учен,
Шейх-ул-Ислям Мустафа Сабри ефенди. Неговата фраза "Безмезхебността
е мост към безверието", много добре показва намеренията и стремежите на
враговете на Исляма.
Те и англичаните положили големи усилия, за да разрушат пътищата
на тасаввуфа. Усилено се старали да унищожат третата основна част на
Исляма - Ихляс. Но личностите от тасаввуфа ни най-малко не се
интересували от политика и не чакали от никого никакви възнаграждения.
Много от тях били дълбоки учени и мюджтехиди. А тасаввуф означава
стриктно предвижване по пътя на Ресулюллах "салляллаху алейхи ве
селлем". Тоест, във всяка дума, във всяко дело да се ръководят от
Шериата. Обаче в течение на дълго време невежите, фасиците, дори и мно-
го агенти, за да постигнат долните си цели, използвали имената на
вождовете на тасаввуфа, основавали различни средища, предизвикващи
упадъка на нравствеността и изопачаване на шериата и религията. Зикр се
нарича споменаването на Аллаху теаля. То произтича душевно - чрез
сърцето. Тоест, сдобиването със зикр представлява изпълване на сърцето с
обич към Аллаху теаля. С помощта на зикира сърцето се освобождава,
изчиства от привързаността към светските блаженства. При събраните на
едно място множество мъже и жени, зикира не се появява. Зикирът не е
любов към земните създания. Пътят, посочен ни от Есхаб-и кирам, е забра-
вен. В последно време не остана братство, което да не се е смесило с
харама, казълбашеството и безмезхебието. Тарикат, т.е. пътищата на
тасаввуфа ги превърнали в най-разрушителното оръдие за разложението на
шериата. В обителите се вмъкна музиката. Оргиите, които се правят с
музика, пеене и танцуване на мъже и жени, хванати за ръце, наричат
молитви. Широко разпространеното нововъведение - турска духовна
музика, наричат суфистка музика. Днес в Турция, Сирия, Иран, Ирак,
Египет и др., тоест в нито една мюслиманска страна, може спокойно да се
каже, че няма нито един учен от тасаввуфа – мюршид.1 Обаче много
лъжемюршиди и сектанти мътят умовете на мюслиманите. В Турция
закриването на теккетата (обителите) се превърнало в закриване и на
огнищата на клевети за водачите на тасаввуфа. Виделите това невежи в
религията считат, че така повелява Ислямът. Англичаните, мисионерите и
шпионите разгласяли и обвинявали огнищата на наука, просвещение и
благонравие - теккетата, в разваляне на вярата и така закривали и
неразвалените.
Вахабизмът, основан от англичаните, добре вирее на лъжливия път на
безмезхебството и реформизма, настройвайки всички безмезхебници
срещу тасаввуфа. Безмезхебникът и враг на тасаввуфа - Ахмед Ибни
Теймийе, бил обявен за ислямски учен и по неговия път се изградил
Вахабизмът. С помощта на англичаните вахабитските книги се
разпространили по целия свят чрез вахабитските центрове, наречени
"Рабита-тул-алем-ил ислями". На построените големи сгради във всички
страни по света закачиха табелите "Медресе Ибни Теймийе". Еретичните
идеи в книгите на Ибни Теймийе и заблудите на английския шпионин
Хамфър, смесени заедно, се наричат Вахабизъм. Истинските Ехл-и
суннитски учени чрез своите книги доказаха неистинността на книгите,
написани от Ибни Теймийе. Една от тези книги е написана от сомалийския
учен шейх Абдуррахман Абдуллах бин Мухаммед Херри, озаглавена "Ел-
макалатус-суннийе фи кешфи-далялети Ахмед Ибни Теймийе". Той е
роден в Сомалийския град Херер през 1339 [м. 1920]г. Книгата му е
отпечатана в Бейрут през 1441 [м. 1994]г. В нея обстойно се разясняват
цитатите от книгите на Ехл-и суннитските учени, отричащи Ибни
Теймийе. Всички еретически секти, които са основани от англичаните -
Вахабийството, безмезхебничеството, реформаторството, салафийството,
кадиянството, мевдудийството и сектата Теблиг-и джемаат, са враждебни
към тасаввуфа.
Враговете на Исляма и в частност англичаните, използвайки най-
различни средства обезпечавали изоставането на мюслиманите в
естествените и духовните науки, както и в техниката. Възпрепятствали и
развитието на търговията и изкуствата. За да разрушат високата
нравственост в мюслиманските страни и да ликвидират Ислямската

1
Мюршид - голям ислямски учен, духовен ръководител и наставник.
култура, разпространявали такива язви, като спиртните напитки, разврата,
развлеченията и хазартните игри. За да нарушат нравствеността, като
агенти работеха предимно гъркини, арменки, еврейки и други жени
немюслиманки. В такива разкошни примамки, като модни къщи, школи по
танци, курсове за манекени и институти за актьори, младите девойки се
откъсвали от правия път - пътят на Исляма. В това отношение от-
говорността до голяма степен лежи върху родителите. Те са длъжни да
бъдат нащрек децата им да не попаднат в лапите на тези кяфири.
Османската държава изпращала много студенти и държавни
служители на обучение в Европа. Някои от тези студенти и чиновници се
подвеждали и превръщали в масони. И по такъв начин вместо да усвояват
точните науки и техника, те се обучавали в техниката за разрушаване на
Исляма и Османската империя. От тях най-голям ущърб на Исляма и
Османската държава причинил Мустафа Решид паша. Бидейки в Лондон,
той станал таен враг на Исляма и влезнал в контакт с шотландската
масонска ложа. Султан Махмуд хан, виждайки измяната на масона Решид
паша, издал заповед за екзекуцията му, но сам той починал много рано.
След смъртта на султана, Решид паша се върнал в Истанбул и заедно със
своите съмишленици нанесъл най-голямата вреда на Исляма и
мюслиманите.
Абдулмеджид хан, който станал падишах през 1255 [м. 1839]г., бил
едва на осемнадесет години - млад и неопитен. Около него нямало учени,
които да го съветват. Този момент в османската история станал кул-
минационна точка на поврата, следван от епоха на разрушаване на
Великата Ислямска държава. Простодушният и чистосърдечен падишах,
подведен от сладкодумните англичани, които са заклети врагове на
Исляма, назначавал на ръководни постове възпитаници на шотландските
масони. Той не подозирал тяхната политика на подкопаване държавата
отвътре. И нямало кой да му обясни това. Членът на шотландската
масонска организация, основана за разрушаване на Исляма - лорд Рединг,
бил изпратен в Истанбул като английски посланик. За назначаването на
Решид паша за премиер-министър, лорд Рединг настойчиво уговарял
султана. "Ако Вие, този просветен, културен и способен човек направите
премиер, то всички недоразумения и противоречия между Британската
корона и Високата Порта ще изчезнат, а Високата Порта ще започне да
прогресира във всички области - икономическа, социална и военна..." -
така лорд Рединг заблуждавал Халифа.
Ставайки през 1262 [м. 1846]г. премиер-министър, Решид паша, още с
встъпването си в длъжност, открил в големите вилаети (области) масонски
ложи, осланяйки се на закона за Танзимата (реформите). Този закон бил
подготвен от самия него още през 1253 г., когато бил министър на
външните работи, разбира се в тясно сътрудничество с лорд Рединг, който
закон влезнал в сила две години по-късно. Гнездата на шпионството и
предателство започнали да функционират. Младежите се възпитавали в
неведение относно основите на религията. От една страна, съгласно
получения от Лондон план, се направили преобразувания в управлението,
земеделската и военната сфера - "затвори им очите". А от друга страна
разрушавали Ислямската нравственост, любовта към предците и
националното единство. Издигнали на длъжности свои възпитаници. В
тези години в Европа, физиката и химията се развивали и напредвали с
гигантски крачки. Извършвали се нови открития и изобретения.
Израствали големи фабрики и технически университети. В Османската
държава обаче нищо подобно не се правело. Дори тези предмети, които се
изучавали в медресетата още от времето на Завоевателя (Фатих) -
естествознание, математика, геометрия и астрономия, напълно били от-
менени. Казвайки, че на свещенослужителите точните науки не са нужни,
препятствали преподаването на светски науки в медресетата. Следващото
поколение врагове на Исляма заявявало, че свещенослужителите са
невежи, консервативни и изостанали, стремейки се да отдели
мюслиманските деца от Исляма. Нещата, които носели ущърб на Исляма,
наричали признаци на съвременността и прогреса. Всеки закон, издаван от
тях, бил насочен против мюслиманите и държавата. Законните стопани на
страната - мюслиманите-турци, били превърнати в граждани от втора ръка.
На мюслиманите, нежелаещи да постъпят на военна служба, налагали
значителна парична такса, така че повечето да не са в състояние да я
платят, а на немюслиманите - налагали незначителна част от тази такса. По
такъв начин синовете на тази страна гинели във войните, водени с
остарели и некачествени английски оръжия. А в резултат на машинациите
на Решид паша и възпитаниците-масони, промишлеността и търговията на
страната минали в ръцете на немюслиманите и масоните.
Поради твърденията на англичаните, че руският цар Николай I
настройвал православна общност в Ерусалим против католиците и
императора на Франция Бонапарт III, от опасение, че Русия може да нав-
лезе в Средиземноморските страни, въвлекли Турция и Русия в Кримската
война. Това стълкновение, донесло полза единствено на англичаните, се
представяло пред турската нация като дипломатическа победа на Решид
паша. Тази блестяща реклама и подривната му дейност, прикривана под
фалшива дружба, прозрял и самият султан и това често го довеждало до
горчиви сълзи в собствения му дворец. Султанът търсел мерки, за да
предпази страната и нацията от враговете, които я изтощават и се молел на
Аллаху теаля за това. Поради тези причини той неколкократно
отстранявал лукавия масон Решид паша. Но този кяфир, присвоил си
званията "коджа" (велик) и "буюк" (вожд и предводител), елиминирайки
съперниците си, отново успявал да се добере до високия пост. Но за
съжаление, от печал и загриженост султанът получил туберкулоза и
починал млад. В следващите години, прикритите под крилото на
държавата възпитаници на Мустафа Решид паша се издигали за ректори на
университети и главни съдии. По такъв начин започнал периода
"Кахтириджал" (липса на държавни деятели), който станал причина
Османската държава да бъде наречена "Болен човек".
В едно изявление на икономиста проф. Йомер Аксу, публикувано на
22 януари 1989 г. във вестник "Тюркийе" се казва следното: "Началото на
процеса на упадък у нас се счита издадената в 1839 г. заповед за
Танзимата. Тогава ние не сме осъзнавали, че е необходимо от запада да се
приеме само това, което е технологично, а културата трябва да си остане
националната. Ние сме гледали на западния модел, като на
християнизиране. Търговското споразумение, сключено между Мустафа
Решид паша и англичаните, нанесло най-големия удар върху развитието на
промишлеността у нас".
Хегемонията на шотландските масони в Османската империя
продължавала. Падишасите били убивани. Всяко начинание, носещо полза
на родината и нацията, срещало голямо противодействие. Стълкновения и
въстания се редували едно след друго. Един от най-ярките борци против
тези предатели на родината е султан Абдул Хамид хан II. Затова той бил
наречен Къзъл султан (червен, нажежен, яростен). Султан Абдул Хамид
хан укрепил империята икономически, открил много мектеби (училища) и
университети, благоустроил страната. Открил модерен медицински
факултет, какъвто освен във Виена, нямало в цяла Европа. В 1293 [м.
1876]г. открива факултет по политически науки, а в 1279 г., факултет по
право и държавен контрол, а в 1301 г. - висша инженерна школа и женски
лицей-пансионат. За да възпрепятства масоните в извращаването на
студенти, изпратени на обучение в Европа, той поканил срещу високо
възнаграждение европейски професори и специалисти да преподават в
университетите в Истанбул. Назначил някои от тези учени да преподават и
на студентките естествени науки. Така израснали учени и специалисти,
предани на родината, нацията и религията. Построил водопровод от
езерото Теркос до Истанбул. В Бурса открил училище по текстил, а в
Истанбул - земеделско и ветеринарно училище. В Хамидийе построил
хартиена фабрика, в Кадъкьой - фабрика за светилен газ, а в Бейрут -
модерно пристанище. Учредил Османско застрахователно дружество. В
Ерегли и Зонгулдак открил въглищни мини. В Шишли построил
психиатрична болница, а в Хамидийе - детска болница и приют за сираци.
Отново укрепил войската, създавайки най-голямата в света по това време
армия. Старите кораби изтеглил в Халидж и укрепил флотата с нови
висококачествени катери и броненосци от Европа. Прокарал
железопътните линии Истанбул - Ескишехир - Анкара, Ескишехир - Адана
- Багдад и Адана - Дамаск - Медина. В Османската държава се образувала
най-голямата и дълга железопътна мрежа. Тези плодове на неговия труд
(дано душата му бъде в Дженнета) и днес се използват. И днес пътниците,
ползващи железницата, с гордост виждат, че всички гари са построени по
времето на Абдул Хамид хан.
Евреите, под покровителството на англичаните и по тяхна
инициатива, искаха да основат на палестинска земя еврейска държава.
Превъзходно осъзнавайки тази опасност и отлично, знаейки дейността и
намеренията на ционистите, Абдул Хамид хан заповядал да не се продава
на юдеите (евреите) земя в Палестина. Главата на световната ционистка
организация - Теодор Херцел и равин Моше Леви, на приема при султана,
го помолили да продаде на евреите земя. Отговорът на султан Абдул
Хамид хан бил следният:
- Ако при мен дойдат и ми се поклонят всички държави по света и
изсипят пред мен всичките си съкровища, то и тогава аз няма да ви продам
ни педя. Земята, завоювана с цената на кръвта на моите предци и
защитавана до ден днешен, за пари не се продава.
Юдеите се свързали с партията на единението и прогреса. Всички
сили на злото се обединили срещу султана и през 1327 [м. 1909]г. го
свалили от престола, лишавайки от опора страната и всички мюслимани.
Започнали да назначават на най-високите държавни постове врагове на
Исляма и масони. Дори Хайруллах и Муса Казъм, издигнати като "Шейх-
ул-Ислям", били масони. Те потопили в кръв цялата страна. Виновници за
Балканската, Чанаккале, Руската и Пакистанската войни били тези
английски отрочета. По предателския и подъл план на англичаните била
унищожена основаната от Абдул-Хамид хан най-мощна в света армия.
Загинали стотици хиляди синове на родината. Именно в този период
страната повече от всякога се нуждаела от единство и защита, а те я
оставили без ръководство и дезертирали, показвайки своята предателска
същност.
Гражданите немюслимани, залъгвани в мисионерските училища и
църкви, открити в Османската империя, се обявили против Османството.
Шпионите в черни наметала, прикривайки се в училища и църкви като
учители и свещеници, навсякъде, където ходели, разпространявали
оръжия, пари и интриги. Последвали големи въстания. В историята, като
петна, позорящи човечеството, останали кланетата в Армения, България и
Гърция. Англичаните заселвали гърци в Измир. С милостта на Аллаху
теаля и с цената на много борби за независимост нашата нация е успяла да
се избави от това бедствие.
Когато Османската империя се разпаднала, в света всичко се
объркало, пораждайки множество войни. Защото Османската държава не
била просто една империя, а държава-регулатор. За мюслиманите -
покровителка, а за кяфирите - удържащ фактор, за да се не допускат
стълкновения между тях. След периода на управление на султан Абдул-
Хамид хан в нито една страна не възцарувал покой. В европейските
страни, по време на Първата и Втората световна войни, а след това и в
периода на комунистическа експанзия и гнет не спирали кръвопролитията
и убийствата.
Тези, които заедно с англичаните воювали против Османците,
ненамерили спокойствие и след това. По-късно се разкайвали за тези свои
деяния. Дори започнали отново да се молят за здравето на Халифа. Когато
англичаните основали в Палестина Израелската държава, била осъзната
цената на Османското управление. Пресата и електронните медии често ни
информират за ужасите, изпитвани от палестинците под гнета на Израел.
Министърът на външните работи на Египет - Абдулмеджид, през 1990 г.
сподели следното: "Най-спокойните и благоденствени дни за Египет били
по времето на Османската империя".
Към където били насочени интересите на европейските страни и
Америка, там се изпращали и християнските мисионери. Мисионерите -
това са "ловци на души" и нарушители на спокойствието, които се
прикриват под претекста, че разпространяват християнската религия. Иса
"алейхисселям" наричат Бог, възвещаващ благоденствие, мир и
спокойствие. Най-важното им задължение било християнизиране на
страните, където те са изпращани. Там те перфектно изучавали езиците,
обредите и обичаите на коренното население. Освен това те водели и
шпионска дейност - изучавали до голяма тънкост и точност политическото,
военното, географското, икономическото и религиозното състояние на тези
страни и докладвали на своите министерства. Там намирали потенциални
приятели, които подкупвали. Тези лица били от местното население -
християнизирани невежи или продажни изменници.
Бъдещите мисионери се възпитавали в страните, където ще
изпълняват бъдещите си мисионерски задължения, или се подготвяли от
мисионери, израснали в тези страни.
След издаването на "Гюлхане Ферман", подготвен от масона Решид
паша, дейността на мисионерите в Османската държава се активизирала. В
най-красивите места на Анадола се откривали колежи. Двадесет и една
години след издаването на този ферман, в 1276 [м. 1859]г. в Харпут се
открил Ефратския колеж. За построяването му не се жалели никакви
средства. В същото време мисионерите в Харпутски окръг открили 62 свои
центъра и построили 21 църкви. В 62 арменски села били основани
мисионерски организации, а на всеки три села била построена една църква.
Всички арменци - от седем, до седемдесет годишна възраст, били
настроени против мюслиманите и османците. Жените-мисионерки
полагали големи усилия за възпитаването на арменските жени и девойки в
такъв дух. Известната мисионерка Мария А. Уест в книгата си
"Романтика на мисията" пише следното: "Ние проникнахме в душите на
арменците и направихме поврат в техния живот". Такава дейност се
извършвала във всички места, където живеели арменци. Най-известните
колежи, построени от мисионерите, са следните: "Антеп Колежи" - в
Гизиантеп, "Анадолу Колежи" - в Мерзифон и "Роберт Колежи" - в
Истанбул. Нека да дадем и един пример: в Мерзифонския колеж, от 135
студента 108 били арменци, 27 гърци и нито един турчин. Те били събрани
от всички краища на Анадола в пансион. Директорът на този колеж, както
и в другите колежи, бил свещеник. По това време Анадола започнала да
"ври и кипи". Арменските комитетчици безмилостно изтребвали турците и
опожарявали турските села, потъпквайки правото на живот на пазителя и
стопанина на родината - османеца. "Голямата касапница" през 1311 [м.
1893]г. е следствие от дейността на тези мисионерски комитети.
Организаторите и ръководителите на този разкол били Каяян и Тумаян,
както и много учители и директори на тези колежи. В тяхна защита се
вдигнали мисионерите, подбуждайки целия свят. Организирали се масови
протестни демонстрации в Англия и Америка. Поради тази причина се
изострили отношенията между Османската държава и Великобритания.
Най-интересното е, че в тези демонстрации, организирани от английските
мисионери в Лондон, бил и директорът на Мерзифонския "Анадолу
Колежи", който взел непосредствено участие в кървавите събития.
Клането на мюслимани, което било извършено в Анадола, по-късно е
отразено в книгите на християнските автори по напълно противоположен
начин. Една от тези фалшификации е поместена в глава "Мераш" от
арабската книга "Ел-мунджид", издадена в Бейрут.
През 1893 г. мисионерите разпространили сред арменците-турски
граждани, три милиона Библии и четири милиона други християнски
книги. С други думи казано - на всеки арменец, включително и
новородените бебета, се падали по седем книги. Само американските
мисионери изразходвали 285 000 долара годишно.
Би било наивно да се мисли, че такива огромни суми, мисионерите
изразходвали единствено за разпространение на християнската религия.
Защото за мисионерите религията е една разновидност на търговията.
Мисионерите изразходвали пари и за изтриването на Исляма в Анадола и
свалянето на османците от сцената, събирали хиляди последователи,
водели пропаганда за това, че турците избивали арменците и че на
арменците трябва да се помогне.
Отново в тези години под заблудите и подстрекателствата на
мисионерите в колежите и църквите, а така също и с помощта на
английската армия, гърците - граждани на Турция, започнали въстание в
Атина и Йени-шехир и зверски избили десетки хиляди мюслимани, в това
число жени и деца. През 1313 [м. 1895]г. това въстание било потушено със
сила от Едхем паша. Това не била победа толкова над гърците, колкото над
англичаните, които ги насъскали.
Великобритания се управлява от три органа: Кралят, Парламента и
Църквата, т.е. Уест-министър. До 918 [м. 1512]г. парламентът и кралският
дворец се намирали в Уест-министерското абатство. След големия пожар
от 1512 г. кралят се преместил в Бъкингамския дворец, а парламентът
останал под едно крило с църквата. Във Великобритания църквата и
държавата са слети. Кралят и кралицата се коронясват в църквата от
Архиепископа.
Според доклад на тема "Социални наклонности" и публикуван от
британското централно статистическо бюро, 23 % от ражданите деца във
Великобритания, са в резултат на извънбрачни връзки.
В информация от 7 май 1990 г. на вестник, издаван в Истанбул,
опираща се на статистически данни, публикувани от английското
полицейско управление Скотланд Ярд, се съобщава, че в Лондон няма
никаква безопасност за живота, особено за този на жените и че той се е
превърнал в град с опасна криминална обстановка. По сведения на
английската полиция през последните дванадесет месеца нивата на всички
видове престъпност са се увеличили, а най-вече на изнасилванията и
грабежите.
В целия свят и във всички религии бракът между мъжа и жената е
свещен. А английските закони покровителстват хомосексуалните връзки.
В един от истанбулските вестници от 12.09.1987 г. в информация под
заглавие "Скандал в британската армия" се съобщава, че в полка на
кралската гвардия се насилват новобранци и се наблюдава силно
садистично отношение към тях.
В проучване, публикувано във вестник "Тюркийе" от 28 декември
1990 г. се съобщава, че процентът на хомосексуалистите в Британските
църкви достигнал 15 %, а броят им в камарата на лордовете и общинската
камара този процент е доста по-висок. Тази аморалност се простира до
английския кабинет на министрите, поддържайки такива позорни сензации
като скандалът "Профумо". Първата европейска страна, където
хомосексуалистите основаха своя организация, е Великобритания. Дори в
местата, където се извършват тези гнусни оргии, бие на очи враждата на
англичаните с Исляма. Стените на тези заведения, в които се извършва
разврат, хомосексуализъм и др. различни мерзости, са боядисани в
свещения за мюслиманите зелен цвят, а на вратите на тези отвратителни
приюти са поставени табели с надпис "Мекка".
Английският вестник "Гардиан" съобщава, че 200 000 момичета,
недостигнали пълнолетие, са се обърнали към съда за защита от
собствените им бащи, посягащи на тяхната невинност. А според
телевизионния канал "Би-Би-Си" такива молби са подадени приблизително
от 5 млн. непълнолетни момичета.
В разпределението на земята Великобритания е държавата с най-
несправедливи в света закони. Борбата на английските селяни с
Лондонската управа за земеделски реформи е отразена на страниците на
историята. Но и днес е реалност това, че 80 % от британската земя
принадлежи на малцинството, наречено привилегирована класа.
 Вестник "Тюркийе" в неделното си издание от 31 май 1992 г. пише
следното: "Мизерията и безработицата следствие на икономическия крах в
Англия са довели до повишаване на самоубийствата. Направеното про-
учване от двама лекари от Оксфордската болница, публикувано в
английското медицинско списание "British medical" гласи, че всяка година
100 000 англичани правят опити за самоубийство, от които 4500 завършват
със смърт. 62 % от тях са млади момичета". С изтребителите, с бомбите и с
ракетите, англичаните, правейки шехиди всяка година близо 100 000
мюслимани и подтиквайки 100 000 свои граждани към самоубийство,
Великобритания е най-коварната тиранична и варварска държава в света. "
Ирландия е станала цяла беда на "главата" на Великобритания.
Иншаллах, ще видим деня, в който те ще се окажат на дъното на ямата,
която те самите изкопаха на други...
За да подкрепим втората част на нашата книга с авторитетни и
почитаеми имена, ще я завършим с думите на Сеййид Абдулхаким Арваси
"рахметуллахи алейх", който дава най-точно описание на англичаните и
тяхната дейност:
"Най-големите врагове на Исляма са англичаните. Ако уподобим
Исляма с дърво, то другите кяфири, използвайки подходящ момент,
отсичат дървото в дъно, поради което мюслиманите стават техни врагове.
Обаче това дърво подкарва филиз и един ден става отново голямо дърво. А
англичаните не са такива. Те "ухажват" това дърво. И мюслиманите затова
ги обичат. Но през нощта, без никой да разбере, те наливат в корените му
отрова. Дървото изсъхва и никога вече няма да се подмлади. А после
казват: "Ах, колко много съжаляваме", като довеждат мюслиманите до
горчиви сълзи. Отравянето на Исляма по такъв начин означава навлизането
и разпространението на користта, плътските желания и страсти, като: пари,
кариера, жени, подкупени за извращаване на младите мюслимани;
безродствени мюнафици, от чиито ръце ще се унищожат Ислямските
учени, Ислямските книги и Ислямската наука... "
 ТРЕТА ЧАСТ

ХУЛЯСАТ-УЛ-КЕЛЯМ

В тази своя брошура (рисале) Юсуф Небхани "рахметуллахи алейх"1 е

благоволил да каже следното:
Слава на Аллаху теаля. На когото пожелае може да окаже безкрайната
Си милост и да го насочи по правия път, а когото пожелае, може да остави
в заблуждение. [Със Своята справедливост Той приема молитвите на тези,
които желаят да бъдат спасени от заблуждението и да постигнат вечно
блаженство.] Ние произнасяме салят и селям (поздрав и приветствие) на
Мухаммед "алейхисселям", който е най-превъзходният от Пейгамберите и
всички избрани хора. Добри дуи (молитви) да бъдат за близките му
роднини и за всеки от неговия Есхаб (сподвижници), които блестят като
звездите на небето.
Тази книжка е малка, но съдържа много знания. Имащите знания и
разум, ако я прочетат съвестно, ще я приемат... Ще повярват и ще се
приобщят към указания от Аллаху теаля верен път. Тази брошура
разграничава верният път - "Сират-и мустаким", който Аллаху теаля е
дал на мюслиманите, от пътя на заблудата, където Той е изоставил
Своите врагове. Нарекох я "Хулясат-ул-келям фи терджих-и дин-ил-
Ислям", т.е. "обобщение на думите, които ще ви помогнат да изберете
ислямската религия."
О, човеко, желаещ да се избавиш от вечните мъки и да се приобщиш
към вечното блаженство! За да постигнеш тази голяма и много важна
истина и да заслужиш спасение от вечните мъки, дори винаги и всяка своя
постъпка добре да обмисляш и да се стараеш с всички сили, и да се
отделиш от всички (да изпъкнеш с добрите си постъпки) и да направиш
всичко, което е по човешките сили, всички тези дела ще се окажат
нищожни. Това е все едно да дадеш песъчинка срещу това, да притежаваш
целия свят. Нашите кратки обяснения не придават значението на тази
истина. Тази наша книга само е намек за разумните. А който е умен, той и
по намека се досеща за целите. За да си представите и обмислите това, ще
произнеса няколко слова, които може да ни послужат като пътеводна
нишка.
Човек обича това, с което е свикнал. И не иска да се разделя с него.
След като се роди, привиква към кърмата на майка си. И не иска да се
разделя с този навик. Израства, привиква към своя дом, квартал, град.
Разделянето му с тях е много трудно. След това той привиква към своето
дюкянче или работилничка, към своята професия и специалност, към

1
Юсуф Небхани умира в 1350 [м. 1932]г. в Бейрут.
децата си, езика и религията. Не може да се разделя с тях. Така се
образуват различни общества, племена, нации. В такъв случай любовта
към своята религия не се основава на разбирането, че тази религия е най-
благодатната. Който е разумен, е длъжен да се разрови, да изучи както
своята, така и чуждите религии, да разбере коя от тях е най-истинската,
най-правата и да изповядва нея. Защото изповядването на грешна религия
обрича човека на вечни мъки и постоянни бедствия. А ако кажеш: "Как да
разбера коя от религиите е истинската? Аз вярвам, че тази религия, с която
съм свикнал, е правата", то знай, че религията се изразява в изпълнение
заповедите и забраните на Аллаху теаля, предадени ни чрез
посредничеството на Неговите пратеници - Пейгамберите. Те указват
задълженията на хората пред Аллаху теаля и един към друг.
Коя от днес съществуващите религии най-добре описва качествата на
Аллаху теаля, ибадетите и взаимоотношенията между неговите създания?
Разумът - това е силата, различаваща доброто от лошото. Трябва да се
отричаме от лошото и да внедряваме доброто. Възприемането и следването
на една религия се заключава в изучаване на нейното възникване, на
нейните Пейгамбери, Есхаба (последователите), Уммета (привържениците)
и големите учени-водачи. Ако ги харесаш, избери тази религия! Вслушай
се в разума си, а не в нефса (страстите). Нефсът и лъжеучените те
подвеждат, в резултат на което претърпяваш ущърб ти самият, семейството
ти и близките ти. Но всичко това е нищо в сравнение с вечните мъки, които
те очакват. Всеки, който добре разбира това, естествено избира
Ислямската религия. Повярва в последния от Пейгамберите - Мухаммед
"алейхисселям". Всъщност Исляма повелява да се вярва във всички
Пейгамбери. Техните религии и шериати били истинни, но тъй като с
идването на всеки следващ Ресул (Пейгамбер, носещ нов шериат) те
загубвали своята валидност, така и с идването на Мухаммед
"алейхисселям" и неговия шериат, всички предишни шериати били
отменени. По природа човек много трудно разбира, че религията, към
която той се придържа, вече е невярна и че той е длъжен да повярва в
Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям" и Исляма. Защото нефса и користта
му предизвикват враждебност към Аллаху теаля, хазрет-и Мухаммед
"алейхисселям" и неговия шериат. Тази враждебност се нарича "Хамийет-
ул-джахилийе" (защита на невежеството). Родителите, учителите и
обществото [медиите и държавният апарат], принадлежащи към невярна
религия, подхранват нефса и усилват тези плътски, земни желания. След
това се казва, че да се изучи детето на религия е толкова трудно, колкото
да се изсича камък. За да се избавим от тези вредни желания е необходимо
да положим много усилия, да се борим с тях и да ги победим с разума.
Прочети внимателно долунаписаното и то ще ти помогне да се бориш с
нефса си.
Чрез религията човек достига до вечното блаженство и се избавя от
безкрайното нещастие. Религията не е за това, да се гордеем с нея,
предавана ни от родителите като наследство. Пейгамберите - това са хора,
притежаващи особени качества, с помощта на които предават повелите на
Аллаху теаля на неговите създания. Трябва да се подчиним на един
Пейгамбер и да приемем Неговата религия. Езичниците, кланящи се на
идоли, както и безбожниците [атеисти, масони и комунисти] наподобяват
животните. Религиите на назаряните и юдеите (евреите) са погрешни по
следните причини:
1. В Ислямската религия Аллаху теаля притежава съвършени
качества. Недостатъци и лоши качества не притежава. Да се правят
ибадети е съвършено просто и лесно. Взаимоотношенията между хората се
определят от справедливостта. В другите религии ибадетите и взаимо-
отношенията между хората са се променяли в съответствие и с течение на
времето и в тях не е останало нищо, съобразно разума.
2. Исторически, изследвайки живота на хазрет-и Мухаммед
"алейхисселям", хазрет-и Иса "алейхисселям" и хазрет-и Муса
"алейхисселям" неминуемо стигаме до заключението, че хазрет-и
Мухаммед "алейхисселям" е най-благородният, най-полезния, най-мъдрия,
най-превъзходния, най-истинния, най-храбрия, най-прозорливия и най-
учения в знанията, отнасящи се до този свят и ахирета (отвъдния свят). От
друга страна, Мухаммед "алейхисселям" е бил умми (неграмотен), тоест не
умеел да чете и да пише, не е прочел нито една книга и в нищо не се е
обучавал.
3. Мухаммед "алейхисселям" е показал чудеса - многократно повече
от всички Пейгамбери взети заедно. Чудесата, показани от другите
Пейгамбери, са минали и свършили. А част от чудесата, поднесени от
хазрет-и Мухаммед "алейхисселям" и в частност - чудото (муджизето)
Куран-и керим, се съхраняват и ще продължат до Къямета (Съдния ден). И
кераметите (чудесата), направени от Евлиите от неговия уммет, също така
винаги и навсякъде се проявяват.
4. От трите низпослани религии, знанията, получени от Мухаммед
"алейхисселям" и от оповестяващите Ислямската религия - Куран-и керим
и хадис-и шериф са най-изчерпателни и достоверни. Те са записани и
разпространени по целия свят. Когато хазрет-и Мухаммед "алейхисселям"
станал на 40-годишна възраст е бил информиран, че е Пейгамбер. Почива
на 63-годишна възраст. Пейгамберството му продължило 23 години. Той
починал след като привел в подчинение целия Арабски полуостров,
разпространил и обяснил ислямската религия навсякъде и неговият призив
бил чут и на изток, и на запад, и броят на неговите сподвижници - Есхаба,
достигнал 150 000. Прощалният си Хадж направил в обкръжението на 120
000 привърженици - Есхаб. Осемдесет дена след това се преселил в
ахирета (отвъдното). По време на този Хадж бил низпослан третият айет на
сура Маиде, меал: "Днес завърших вашата религия за вас." Всички от
Есхаба били верни и предани хора. Много от тях били дълбоки учени и
всичките - Евлия. Те разпространили Исляма и чудесата на Ресулюллах
"салляллаху алейхи ве селлем" по целия свят. За тази цел направили
джихад, разотивайки се във всички посоки, в различни страни и там
предали на хората чудесата и знанията си за Исляма. А те пък предавали
тези знания на следващите поколения. По такъв начин учените от едно
поколение предавали знанията си на по-широк кръг учени от следващото
поколение. А те записвали тези знания и учения в хиляди книги. Те
класифицирали хадис-и шерифите в редица категории и им дали такива
термини като Сахих, Хасен и т.н. Те не включвали в книгите си
измислените от лъжци и юдеи "хадиси". В това отношение те били много
строги и изключително чувствителни. Благодарение на техните усилия
Ислямската религия била построена на много здрави основи и се
разпространявала, без да претърпява никакви изменения. Другите религии
обаче не били толкова точни и чисти.
Чудесата на нашия любим Пейгамбер - хазрет-и Мухаммед
"алейхисселям", били правилно предадени; доказателствата за истинността
на неговото Пейгамберство; знанията, явяващи се основа и необходимост
за религията; съществуването на Аллаху теаля; Неговото единство и съвър-
шените Му качества; Пейгамберството на Мухаммед "алейхисселям",
неговата вярност и преданост, неговото превъзходство над всички други
Пейгамбери, съживяването на хората след смъртта им, техният отчет за
делата им пред Аллаху теаля в Съдния ден в местността Махшер; моста
Сират; Дженнетските нимети (Райското блаженство); Джехеннемските
азаби (Адските мъчения); фарзовото задължение пет пъти на ден да се
кланя намаз; фарза на обедният намаз, икинди-намаз (следобедният) и
ятсъ-намаз (нощния) имат по четири рекята, сабах-намаз (утринният) - два
рекята, а акшам-намаза (вечерният) - три рекята; при появяването на
небето на сърпообразна луна в месец Рамазан да се започне орудж
(говеене, пост), а при появяване на сърпообразна луна в месец Шеввал да
се преустанови оруджа и да се празнува Байряма; един път през живота си
човек да направи Хадж в Мекка; да се знае, че е харам [жените и мо-
мичетата да излизат на улицата с непокрити глави и коси,
хомосексуализма], зината (прелюбодеянието); виното [и дори капка от
алкохолните напитки, които опияняват (напиват) при приемане в големи
количества]; джунуб (нечистоплътност вследствие на полов акт), без
абдест и жени в период на менструация е харам да правят намаз - всички
тези знания без каквито и да е било изменения са достигнали до нас чрез
Ислямските учени и е необходимо да бъдат изучени от всеки - учен или
невеж, от всеки мюслиманин! Достоверността на това знаят и тези
назаряни и юдеи, които имат съвест. Те самите признават, че пътя на
познанието на тяхната религия не е така добре и ясно очертан. Близостта
на времето на хазрет-и Мухаммед "алейхисселям" и многочислеността на
Ислямските учени, съхранили и предали Ислямските знания,
възпрепятствали изопачаването и еретизма на Ислямската религия. Това
обаче не може да се твърди за християнската и юдейската религии. Според
историята от раждането на хазрет-и Иса "алейхисселям" до преселването
на хазрет-и Мухаммед "алейхисселям" минали 621 години. А според
Ислямските учени, тази разлика е приблизително 1000 години. През този
дълъг период от време, невежеството се разпростряло навсякъде. И било
много трудно да се разграничат достоверните сведения от лъжливите и
грешни такива.
Времето на проповядване на християнската религия от хазрет-и Иса
"алейхисселям" не било продължително. След близо тригодишното му
призоваване на хората към тази религия, на тридесет и три годишна
възраст Аллаху теаля го възнесъл на небето. И през този кратък период
хазрет-и Иса "алейхисселям" се оказал слаб и често пъти, побеждаван от
кяфирите. Неговата Пейгамберска мисия не била никак лека - пречели му
юдеите и римските власти. И сподвижниците му, наречени Апостоли, били
малко - едва дванадесет, и все слаби. След Възнесението на хазрет-и Иса
"алейхисселям", неговите указания и преданията за него, били събрани и
написани в книга, наречена Евангелие, която попаднала в ръцете на
невежите. При превеждането тя била променяна. В Евангелието има много
сведения, несъобразени едно с друго и противоречащи на разума. Дори се
срещат и взаимоотрицания. Това се наблюдава в ръкописните екземпляри
на едно и също Евангелие. Пред лицето на тези противоречия,
свещениците от всяко столетие били принудени да се събират и да
усъвършенстват Евангелието, добавяйки и изхвърляйки множество пасажи
като освен това вмъкнали и неща, нямащи никакво отношение към
религията. Те принуждавали хората да вярват на тази книга. Много пасажи
от нея не принадлежат нито на хазрет-и Иса "алейхисселям", нито на
неговите Апостоли. Поради това християните се разделили на много
различни течения. Във всеки век възниквали нови течения и секти,
отдалечавайки се от предишните. И всички те знаят, че Евангелието (или
Библията, както я наричат), с което днес разполагат, не е книгата, завещана
им от хазрет-и Иса "алейхисселям".
Подобно е и положението с юдейските книги, описващи религията и
чудесата на хазрет-и Муса "алейхисселям". Тук разликата от време е още
по-голяма - хазрет-и Муса "алейхисселям" е починал 2348 г. преди
раждането на хазрет-и Мухаммед "алейхисселям". В продължение на
толкова векове невежество, делящи ни от времето на Пейгамберството на
хазрет-и Муса "алейхисселям", достоверното предаване на неговата
религия се оказало невъзможно. А такива деспоти, като Бухтун-насар
(Навуходоносор), избивали юдейските (еврейските) свещенослужители.
Част от тях били поробени в Бейт-ул-мукаддес и закарани във Вавилон.
Настанали времена, когато в Ерусалим не останал никой, който да може да
чете Теврат (Тората). хазрет-и Даниял "алейхисселям" знаел Теврата
наизуст и го продиктувал наново. По такъв начин предпазил Теврата от
изменения, но по-късно това негово Писание също претърпяло множество
изменения. Към него се добавяли позорни записи, не подобаващи на
Аллаху теаля и Пейгамберите.
След времето на хазрет-и Мухаммед "алейхисселям", неговият уммет
(общност) не изгубил вярата и религията си, недал простор на невежест-
вото - това е известно на всички. Особено развитие сред мюслиманите
получила науката, били основани големи ислямски държави и навсякъде се
разпространявали естествени и духовни науки, справедливост и
съблюдаване правата на човека. Днес всеки съвестен и разумен човек,
изследвайки тези три религии, естествено би приел Исляма. Защото целта е
приемането на истинската, правилната вяра. В Исляма лъженето и
клеветенето са харам. Куран-и керим и хадис-и шериф строго забраняват
това. Да се клевети по адрес на някой е голям грях, а да се клевети по адрес
на Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем" е многократно по-голям
грях. В книгите за Мухаммед "алейхисселям" и за неговите муджизета
(чудеса) няма ни най-малка лъжа и заблуда. Всеки, който има съвест и
разум, ще престане да упорства и ще се откаже от вярата си, която в края
на краищата му носи нещастия и бедствия и ще приеме вярата, която е
пътя на истината и щастието. Земният живот е много кратък. Всеки ден
минава и ни се струва, че не го е имало, че не е съществувал. Животът на
всеки човек неминуемо завършва със смърт. А след това - или вечни мъки,
или вечно блаженство. Това време стремително се приближава към всеки...
О, човеко! Смили се над себе си! Махни булото на безразличието от
разума си и ще получиш просветление! Разбери, че заблуждението е
заблуждение и се постарай да се избавиш от него! Виждайки, че истината е
истина, приеми я, покори й се!... Решението, което ще вземеш, е много
важно. А времето е много малко. Смъртта е неизбежна. Помисли за
сроковете. Готви се за това, което неизбежно ти предстои. Ако ти не се
покориш на истината, няма да се спасиш от вечните мъки. След това ще се
разкайваш, но ще бъде вече много късно. Приемането на вярата в
последния дъх не се зачита. Но разкаянието на мюслиманина за греховете
му се приема. И в този ден Аллаху теаля ще каже: “О, мой раб! Аз ти
дадох блестящ разум. А с него - и разяснения. Заповядах ти да повярваш в
Мен и Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям" и да приемеш Ислямската
вяра. Появяването на този Пейгамбер го предсказах в Тора и Библията.
Неговото име и религия я разпространих във всички страни. Ти не можеш
да кажеш "Не съм знаел". Денонощно ти се стараеше само за земни
придобивки и наслади. Никога не помисли за това, което ще ти се случи в
отвъдния живот".
Ти какво ще му отговориш?
О, човече! Помисли над това, което те очаква. Вразуми се, докато не е
изтекъл земният ти живот. Всички, които си виждал около себе си, с които
си общувал, които си обичал, от които си се страхувал, един след друг са
умирали. Както мигновени видения безследно са изчезвали. Хубавичко
размисли! Какво огромно мъчение е да гориш вечно в огъня на
Джехеннема! И какво велико щастие е животът сред вечните блага на
Дженнета. Сега зависи от теб, кое от двете ще избереш. А да избегнеш това
е невъзможно. Да не помислиш за това и да не предприемеш мерки - това е
абсолютно невежество и безумие. Дано Аллаху теаля да ни вразуми!
Амин!
В книгата "Кавл-юс-себт фи редд-и аля деавил-протестанет" е
включен следния цитат на Алляме Рахметуллах ефенди1 от книгата му
"Изхар-ул-хак": "До началото на Исляма никъде не е имало нито
истинска Тора, нито истинска Библия. Днес съществуващите такива са
исторически книги, смес от истина и лъжа. Теврат и Инджил (Тората и
Библията) споменати в Куран-и керим, не са съществуващите днес книги
наименувани Тора и Библия. Известията, написани в тези книги, които се
потвърждават от Куран-и керим са верни, а които се отхвърлят са неверни.
За тези знания, които не се упоменават в Куран-и керим, не можем да
кажем дали са верни или грешни. Не съществува документ, доказващ, че
четирите Евангелия са слово на Аллаху теаля. Британски свещеник, с
когото говорих в Индия призна този факт и заяви, че всички документи в
това отношение са били изгубени през смутове, които са се случи в света
до 313 г. по миляди. Във втори том на тълкуване на Библията от Heron
(Херън), в шейсет и пета страница на първия том от историята на историка
Мосхайм2, отпечатана през 1332 [м. 1913], и в сто двадесет и четвърта
страница на пети том на тълкуване на Библията от Lardis, пише че
евангелията са били подложени на различни изменения и допълнения.
Йероним3 казва: "Когато превеждах Библията (Светото Писание) видях, че
различните копия противоречат едно на друго." Адам Кларк4 в първия том
на неговото тълкуване казва, "При превода на Библията на латински език,
тя претърпява много различни изменения. Били направени противоречиви
допълнения." Католикът Уорд5, на осемнадесета страница от своята книга,
издадена през 1841 г., пише следното: "Източните еретици изменили много
1
Рахметуллах Хинди умира в Мекка в 1306 [м. 1889]г.
2
Йохан Лоренц фон Мосхайм, немски свещеник-протестант и историк. Роден е през 1694 г. в
Любек, умира през 1174 [м. 1755]г. в Гьотинген. Най-известното му произведение е "История
на Библията".
3
Евсевий Йероним Софроний, пребивавал в Истанбул три години и през 328 г. заминал за Рим.
Там станал секретар на Папата. Превел Светото Писание (Библията) на латински език. 30
септември е провъзгласен за празник в негова чест. Неговият превод станал канонически
църковен текст.
4
Адам Кларк, 1179-1249 [м. 1760-1832]г. - ирландски проповедник на Библията. Най-
известното му произведение е "Тълкувание на Светото Писание".
5
Уилям Джордж Уорд, 1228-1300 [м. 1812-1882]г., - известен католик, английски свещеник.
Най-известното му произведение е "Идеалът на християнската църква".
части от Библията. Протестантски свещеници изпратили доклад до крал
Джеймс I, в който се казва: "Нашата книга за молитви Псалмите (Зебур) се
различава от тази, която е на иврит. Има почти двеста промени." В книгите
"Ел-фасилу-бейнел-хак вел-батил" на Иззеддин Мухаммед и "Тухфе-
тул-ериб" на Абдуллах Терджуман са дадени многобройни примери за
измененията в Библията.
Всички свещеници знаят, че хазрет-и Иса "алейхисселям" нищо не е
писал и нищо писмено не е оставил. Своя шериат той проповядвал устно.
След Възнесението му на небето, между неговите последователи
започнали разпри. Те не се обединили, за да запечатат сведенията за
тяхната религия. Впоследствие били написани повече от 50 Евангелиета,
от които били избрани четири. Осем или дванадесет години след
Възнесението на хазрет-и Иса "алейхисселям" в Палестина на сирийски
език било написано Евангелието на Матей. Днес този екземпляр не
съществува. Съществува превода му на гръцки език. Тридесет години след
Възнесението било написано Евангелието от Марко в Рим, а през 28
година след Възнесението - Евангелието от Лука в Александрия на гръцки
език. Тридесет и осем или шестдесет и пет години след Възнесението било
написано Евангелието от Йоан в град Ефес. Всички те съдържат предания
и разкази за Пейгамбера Иса "алейхисселям", а така също и събития,
станали след Възнесението му. Лука и Маркос не са Апостоли. Те
записвали това, което чували от другите. И те не нарекли своите книги
Евангелиета, а истории. След това преводачите ги нарекли Евангелиета.
Книгата "Кавл-юс-себт", която е отговор на книгата "Екавил-юл-
Куранийе" (последната - написана от протестантските попове и издадена
на арабски език в Египет), е написана през 1341 [м. 1923]г. от сейид
Абдулкадир Искендерани (Александрийски) и е издадена от "Хакикат
китабеви" заедно с книгите на арабски език "Ес-сират-ул-мустеким" и
"Хулясат-ул-келям".
В книгата "Изах-ул-мерам" се казва следното: "Оригиналното,
истинското Евангелие било написано на езика на ибраните
(староеврейците) и юдеите, и когато хазрет-и Иса "алейхисселям" бил
заловен, за да бъде наказан, унищожили това Свещено Писание. В
продължение на три години Пейгамбера Иса "алейхисселям" водел
проповеди от Евангелието, но не било написано нито едно копие на него.
А днес християните отричат истинското Евангелие. В четирите книги,
наречени от тях Библии, няма никакви ибадети и поклонения. Единствено
се описва конфликтът между хазрет-и Иса "алейхисселям" и юдеите. А
Свещена книга на религия, означава книга, която известява предписания,
правила и ибадети. Ако християните кажат, че правят ибадет съгласно
Теврата (Тората), то защо не съблюдават основните повели на Теврата,
според които трябва да почитат съботата, да правят суннет (обрязване),
всяка сутрин и вечер да се молят, в определените дни да държат орудж (да
постят), да не ядът свинско месо и да имат право на развод? Тъй като те са
се отказали от всичко това, то и в Евангелиетата няма и намек за тези
правила и обреди. Обаче, в Куран-и керим е определен всеки ибадет,
подробно са описани прекрасното поведение, правото, търговията,
земеделието, точните науки и изкуствата, както и всички знания за
човешкото тяло и душа.
Поети, писатели и кяфири в продължение на хиляда и четиристотин
години усилено се стремили, но не могли да направят нещо подобно, дори
и на един айет-и керим. Куран-и керим, написан на арабски език и
използван навсякъде, действително е едно чудо, което се доказва и от
невъзможността да се напише дори един айет, подобен на айетите, които
той съдържа. Днес много от муджизетата (чудесата) на хазрет-и Пейгамбер
Мухаммед "алейхисселям" са минали и е останал само споменът за тях, но
чудото Куран-и керим винаги и навсякъде ще продължава да свети като
слънце. Той е лекарство и предпазно средство срещу беди и мъки, скръб и
печал. За да бъдат щастливи рабите, Аллаху теаля низпосла и подари
Куран-и керим на своя любим Пейгамбер. С безкрайното си Милосърдие и
Щедрост го съхранил и защитил от изменения и изопачаване. За нито една
друга небесна книга не е дал такова обещание. [Аллаху теаля низпослал
Куран-и керим на любимия ни Пейгамбер хазрет-и Мухаммед
"алейхисселям" чрез посредничеството на меляикето (ангела) Джебраил
"алейхисселям", на части, в продължение на двадесет и три години.
Първият Халиф - хазрет-и Ебу Бекр "радияллаху теаля анх" заповядал да се
съберат тези айет-и керим и да се запишат. По такъв начин е оформена
най-ценната книга, наречена "Мусхаф". Тридесет и три хиляди
привърженици от Есхаба били единодушни, че Мусхафа абсолютно
съответства на съобщените от Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем"
айет-и керим. На страница 375 от книгата "Рияд-ун-насихин" се казва
следното: "Куран-и керим съдържа 6236 айети. Някои дълги айет-и керими
били разделени на по-къси, поради което броят им се увеличил. Така че
съществуват и Мусхафи, съдържащи 6366 айет-и керим. Хазрет-и
Мухаммед "алейхисселям" целия Куран-и керим го разяснил и разтълкувал
на Есхаб-и кирам. А Ислямските учени записвали всичко, което чували от
Есхаб-и кирам. По такъв начин се получили хиляди книги по тефсир
(тълкувания) и се разпространили във всички страни. Днес Куран-и керим
във всички краища на света е еднакъв, без да има разлика нито в една
буква, нито в един знак.]
Шериатите на всички Пейгамбери, бидейки съобразени с нуждите на
своите времена, се различават едни от други. Но във всички шериати
знанията, необходими за изграждането на иман (вяра), са еднакви. Във
всички се възвещава, че Аллаху теаля е единствен и че след смъртта на
човечеството всички хора ще се съживят наново (ще възкръснат). В
тридесет и девети стих от Второзаконие (Теснийе): се казва:
"Собственикът на земите и небесата е един, освен Него (подобен на Него)
друг няма", и в шеста глава: "Слушай, Израил: Нашият Аллах е един". Във
Втора книга Паралипоменон ("Сифр-ул-мулкю-и салис") пише, че когато
Сюлейман (Соломон) "алейхисселям" строил в Ерусалим Бейт-ул-мукаддес
(Месджид-и-Акса) произнесъл следното: "О, Аллах! Нито на земята, нито
на небето има Рабб (Аллах), подобен на Теб! Ти не се побираш нито на
земята, нито в небесата! А камо ли в този дом, който аз строя!" В
четиридесет и петия раздел на книгата, чийто автор се смята за Пейгамбера
Исая (Ешийа) се казва следното: "Аз съм Рабб (Аллах). Освен Мен, друг
илях няма. Създателят на нура (светлината) и тъмнината, но доброто и
злото - съм Аз". В дванадесета глава от Евангелието на Матей пише след-
ното: "И ето, един се приближил и попитал: Учителю, Добър! Какво добро
дело да направя, за да заслужа вечен живот? А той му отговорил: Защо ме
наричаш Добър? Освен Него, друг Добър няма. Той е Аллах. А ако желаеш
вечен живот, съблюдавай неговите заповеди". В дванадесета глава от
Евангелието от Марко се казва следното: "Един от книжовниците попитал:
Каква е първата от всички заповеди? Иса "алейхисселям" му отговорил:
Първата от всички заповеди е - нашия Рабб (Аллах) е един. И обикни Рабб
с цялото си сърце и душа, с целия си разум и с всичките си сили." Хазрет-и
Мухаммед "алейхисселям"е заповядал същото.
Отричащите хазрет-и Мухаммед "алейхисселям", не вярват във всички
Пейгамбери. Вярващите в Светата Троица отричат всички Пейгамбери.
Вярата в Света Троица е възникнала много по-късно от Възнесението на
хазрет-и Иса "алейхисселям". До тогава назаряните също се придържали
към монотеизма (единобожието) и съблюдавали предписанията на Теврата
(Тора). Когато мнозинството от идолопоклонниците и гръцките философи
станали назаряни, внесли Троицата от предишните си култове в
назарянството. За това, как първи в тази религия назарянина - свещеник
Сибелиус, внесъл вярата в Света Троица и последвалите кръвопролития,
подробно се пише в книгата "Куррет-ун-нюфус", издадена на френски и
арабски езици. В онези времена много учени защитавали монотеизма и
поддържали тезата, че хазрет-и Иса "алейхисселям" бил човек и Пейгам-
бер. През 300 г. в Александрия Арий обявил единобожие, а вярата в Света
Троица - за нереалност и заблуждение. През 325 г. на събранието на
свещениците, свикано от Константин Велики в Никея, монотеизмът бил
отхвърлен, а Арий - отлъчен от Църквата. [Света Троица означава Отца,
Сина и Светия дух.] Какво означава обаче третото божество от Светата
Троица - Светия дух, и те самите не знаят. Твърдят, че хазрет-и Иса
"алейхисселям" бил заченат в утробата на хазрет-и Мерйем (Дева Мария)
от Светия дух. В Исляма се указва, че Светия дух е меляикето Джебраил
"алейхисселям".1
1
Обстойно обяснение на това се дава в книгата "Изах-ул-мерам", написана от Абдуллах Абди
бин Дестан Мустафа бей (починал през 1303 [м. 1885]г. "рахметуллахи алейх" .
 Шемседдин Сами бей в своята книга "Камус-ул-алям", издадена
през 1316 [м. 1898]г. пише следното: "Пейгамберът на Ислямската религия
е хазрет-и Мухаммед "алейхисселям". Баща му е Абдуллах, дядо му -
Абулмутталиб бин Хашим бин Абд-и Менаф бин Кусай бин Киляб. Според
историците хазрет-и Мухаммед "алейхисселям" е роден през 571 г. по
миляди, в нощта на 12-ти, понеделник, месец Ребиул-еввел, в града Мекка.
Майка му - хазрет-и Амине, е дъщеря на Вехеб, дядо й е Абд-и Менаф бин
Зюхре бин Киляб. Киляб е прадядо на Абдуллах - бащата на Ресулюллах
"салляллаху алейхи ве селлем". Абдуллах заминал за Шам по търговски
работи и на връщане починал в околностите на Медина, в Дар-ун-набига.
Той умрял на двадесет и пет годишна възраст, без да успее да види своя
син. Хазрет-и Мухаммед "алейхисселям" до петгодишна възраст живял в
племето на неговата млечна майка (кърмачка) - Халиме. Това племе се
наричало Бени Сад - най-правилно и красиво говорещото арабски език от
целия Арабски полуостров. Когато той навършил шест години, Амине го
завела при своя брат (неговия вуйчо) в Медина, след което починала.
Неговата гледачка - Умм-и Еймен, го предала на дядо му Абдулмутталиб в
Мекка. Когато хазрет-и Мухаммед "алейхисселям" навършил осем години,
починал и Абдулмутталиб. Останал да живее в дома на чичо си - Ебу
Талиб. На дванадесет годишна възраст заминал с Ебу Талиб за Шам по
търговски дела. Когато навършил седемнадесет години, чичо му - Зубейр,
го взел при себе си в Йемен. На двадесет и пет годишна възраст с кервана
на Хадидже "радияллаху анха" се отправил за Шам по търговски работи.
Прославил се със своя ум, възпитание, прекрасно поведение и трудолюбие.
Два месеца по-късно се оженил за хазрет-и Хадидже. Когато станал на
четиридесет години, при него се явило меляикето Джебраил
"алейхисселям" и го известило за неговата Пейгамберска мисия. Първият
човек, повярвал в Пейгамбера Мухаммед "алейхисселям" и направил иман,
била неговата съпруга - хазрет-и Хадидже. След това последвали примера
й Ебу Бекр, малолетния Али и Зейд бин Харисе. Три години по-късно
получил повеля да призовава всички към Ислямската религия. Мюшриците
му причинявали много мъки и препятствия. Когато станал на петдесет и
три годни, с разрешението на Аллаху теаля се преселил в Медине-и
Муневвере (Сияйната Медина). През 622 г. по миляди, на 20 юли,
понеделник, месец Ребиул-еввел, пристигнал в селото Куба, разположено в
околността на Медина. По времето на халифа хазрет-и Омер, първия ден
на месец Мухаррем от годината на преселението на хазрет-и Мухаммед
"алейхисселям", бил приет за първи ден от летоброенето по хиджри
камери (лунен календар). Това станало на 16 юли (петък). 20 септември
станал начало на годината по хиджри шемси. Началото на 623 г. по
миляди станало начало и на летоброенето на хиджри камери и хиджри
шемси. Когато било заповядано да се води газа (свещена война) и джихад
против кяфирите, през втората година на хиджра станала битката при
Бедр. От 950 кяфири, 50 били убити и 44 взети в плен. През третата година
по хиджра станала битката при Ухуд. Кяфирите били 3000 човека,
мюслиманите - 700 човека, от които 75 паднали шехиди. През тази година
бил низпослан айета за покриването на жените. През четвъртата година по
хиджра протекла битката при Хендек (Ров), а през петата - битката при
Бени Мусталак. През шестата година по хиджра станала битката при
Хайбер и съглашението "Би’ат-ул-ридван" в Худейбие. През седмата
година по хиджра били изпратени писма на византийския император и на
иранския шах Кисра, с които ги призовавали да приемат Исляма. През
осмата година на хиджра станало стълкновението с византийската армия
при Муте, била превзета Мекка и се състояла битката при Хунейн. През
деветата година станало сражението при Тебук. През десетата година по
хиджра бил направен прощалния хадж - Веда хадж. През единадесетата
година по хиджра хазрет-и Мухаммед "алейхисселям" тринадесет дена
боледувал от треска и на 12-ти, понеделник, месец Ребиул-еввел, в своя
дом, прилепен към месджида, починал на шестдесет и три годишна
възраст.
Ресулюллах "салляллаху алейхи ве селлем" бил винаги приветлив и
сладкодумен. На неговия благороден лик блестял нур (сияние). Който го
зърнел, неминуемо се влюбвал в него. Неговите качества: кроткост,
търпеливост и прекрасно поведение са описани в хиляди книги. От
Хадидже "радияллаху анха" имал двама сина и четири дъщери. И от
египтянката хазрет-и Марийе имал един син. Освен дъщеря му - хазрет-и
Фатима, всички други негови деца починали преди него". Тук завършва
цитатът от книгата "Камус-ул-алям".
Имам-и Газали, в своята книга "Кимйа-йи сеадет" пише следното:
"Аллаху теаля е изпратил на своите кулове (раби) Пейгамберите. Чрез тези
велики хора Той ги уведомявал за нещата, които ги довеждат до щастие
или нещастие. Най-превъзходният, най-високопоставеният и последният от
Пейгамберите е хазрет-и Мухаммед "алейхисселям". Той е Пейгамбер на
всички хора, на всички нации. Всички хора по целия свят трябва да вярват
на този Велик Пейгамбер. Този, който му се покорява (изпълнява
предписанията му) ще постигне земно и ахиретско (отвъдно) щастие. А
този, който не му вярва, е обречен на вечни мъки".
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Религия означава система от правила, разкрити от Аллаху теаля на

Пейгамберите, чрез които да се научат нещата, харесвани от Аллаху теаля,
необходимите за изпълнение ибадети, както и начина за постигане на
щастие в този и отвъдния свят. Илюзии и въображаеми истории,
произлизащи от несъвършения човешки ум не могат да бъдат наричани
религия. Разумът служи за научаване и спазване на религиозните заповеди
и забрани. Но той не може да разбере тайните, истините и причините в
заповедите и забраните на Аллаху теаля. Тези мъдрости, могат да се
научат, ако Аллаху теаля ги е съобщил на Пейгамберите или ги е
вдъхновил и разкрил в сърцата на Евлиите. А това, от своя страна е благо,
което може да бъде дарено само от Аллаху теаля.
Днес, за да постигнем щастие на земята и на ахирета и за да спечелим
одобрението и милостта на Аллаху теаля е необходимо да бъдем
мюслимани. Този, който не е мюслиманин, се нарича кяфир. За да станем
мюслимани, е необходимо да повярваме, че Мухаммед "алейхисселям" е
Пейгамбер и да правим ибадет. Ибадет означава и в думите, и в делата си
стриктно да се придържаме към шериата на хазрет-и Мухаммед
"алейхисселям". Ибадетите трябва да се правят без да се мисли за каквото
и да е било възнаграждение, а само за това, че те са заповядани от Аллаху
теаля. Шериатът е съвкупност от ахкям-и ислямийе (предписания,
заповеди и забрани), съдържащи се в Куран-и керим и хадис-и шерифите.
Той се изучава от книгите по фъкх (Илм-и хал). Изучаването на ахкям-и
ислямийе е фарз-и айн (лично задължение) за всеки мюслиманин и
мюслиманка. То е средство, предпазващо хората от телесни и духовни
заболявания и недъзи. Както за изучаване на медицина, право,
инженерство и изкуства е необходимо години наред да се полага усърдие в
институти и университети, така трябва години наред усилено да се
изучават Илмихал и арабския език. А тези, които не изучават това се
поддават на заблужденията на английските шпиони, техните възпитаници
и вербуваните от тях продажни личности, както и лъжите на вероломните
държавни служители-атеисти, са обречени на бедствия и нещастия на
дюнята (този свят) и ахирета.
Произнасянето на Келиме-и шехадет и вярата в неговото значение се
нарича Иман. Един човек, който произнася Келиме-и шехадет, знае
смисъла на тези слова и вярва в тях, се нарича мюмин (вярващ). Келиме-и
шехадет значи: "Ешхеду ен ля иляхе илляллах ве ешхеду енне
Мухаммеден абдюхю ве ресулюх" (Свидетелствам, че освен Аллах друг
Илях (друго божество) няма и Мухаммед "алейхисселям" е Негов раб и
Ресул. Мухаммед "алейхисселям" е последният Пейгамбер, т.е. след него
нов Пейгамбер, нова религия няма да има.) В коментара на Тахтави,
книгата "Меракъл-фелях", се казва следното: "Не е достатъчно само да се
вярва в съществуването на Аллаху теаля. И мюшриците, и кяфирите също
вярват, че Той Съществува. За да станем мюслимани трябва да вярваме и в
това, че Той съществува, и в това, че Той е Единствен, Жив, Могъщ, Учен,
Волеви, Всевиждащ, Всечуващ и освен Него друг Създател, друг Творец
няма." Да се вярва, че Мухаммед "алейхисселям" е (Ресул= Пейгамбер)
означава да се приеме, че всека негова дума е продиктувана му от Аллаху
теаля. Аллаху теаля разкри исляма, т.е. ученията за иман (вярата) и
шериата на Него чрез Куран-и керим. Заповедите, които трябва да се
изпълняват, се наричат фарз, а забранените - харам. Тяхната съвкупност
се нарича ахкям-и ислямийе. За всеки мюслиманин е фарз изучаването на
основните Ислямски знания. Ако един мюслиманин се отнася с
пренебрежение към това, тоест каже, че няма нужда от изучаването на
Ислям, той изгубва имана си и става кяфир. А в Куран-и керим и хадис-и
шериф ясно се указва, че умиращия като кяфир (без иман) не получава
опрощение и ще гори вечно в Джехеннема. За това подробно се пише в
266-то писмо на книгата "Мектубат" на Имам-и Раббани. Този, който е
изгубил вярата си (изоставил религията си), се нарича мюртед
(вероотстъпник). Мюслиманите, които вярват правилно в Куран-и керим и
хадис-и шериф се наричат Ехл-и суннет. Аллаху теаля със своето
милосърдие не всичко е съобщил открито и ясно. За някои неща ни е
известил скрито. Тези, които вярват в Куран-и керим и хадис-и шерифите,
но ги тълкуват не така, както суннитските учени, се наричат
безмезхебници. Тези безмезхебници, които тълкуват погрешно само
знанията за имана изразени скрито, се наричат ехл-и бидат
(нововъведенци) или еретици (заблудени). А тези, които придават грешно
значение и на ясно известените знания, се наричат мюлхиди. Мюлхидът,
макар че счита себе си за мюслиманин, всъщност се явява кяфир. А ехл-и
бидат не са кяфири, но въпреки това ще изпитат много мъки в
Джехеннема. Тези, които не са мюслимани, но се представят за такива и
изхождайки от естествените, светските науки тълкуват ясните възвещания
според своите разбирания и по такъв начин заблуждават мюслиманите, се
наричат зъндъци.
Суннитските учени тълкували с известни малки различия тези скрити
части от шериата. Поради това в следването на шериата се появили четири
мезхеба (течения). Това са: Ханефи, Малики, Шафии и Ханбели. Вярата
в тези четири мезхеба е еднаква. Съществуват някои малки различия в
изпълнението на ибадетите. Мюслиманите от тези четири мезхеба се
считат за братя помежду си. Всеки мюслиманин избира един от тези
четири мезхеба и изпълнява ибадетите си съгласно него. Разделянето на
мюслиманите на четири мезхеба е милост на Аллаху теаля. Ако у някой
мюслиманин възникне затруднение и усложнение при изпълнението на
ибадетите, предписани от неговия мезхеб, той може да следва друг, за да
изпълни ибадета си лесно. Условията, които трябва да се съблюдават при
подражаването от един мезхеб на друг, са описани в книгата "Сеадет-и
Ебедийе".
Най- важният от ибадетите е намаза. Мюслиманството на този, който
не кланя намаз, е много съмнително. Този, който придава значение на
намаза, но без уважителни причини не го кланя, в мезхебите Малики,
Шафии и Ханбели по решение на съда се екзекутира. В мезхеба Ханефи,
докато не започне да кланя намаз, да се държи под стража. В книгите
"Дурр-ул-мунтека", "Ибни Абидин" и "Китаб-ус-салят" – издавана от
Хакикат Китабеви, се казва: "Пропускането на петкратния намаз, т.е. да на
се кланя намаз в установените времена и да не се кланя без извинение
(йозр) са два отделни големи гряха. Прошката за този грях изисква
пропуснатия намаз да се направи каза (да се възвърне), а затова че намаза
не е кланян в установеното време, да направи хадж или тевбе (покаяние)."
А покаянието (тевбето) направено преди пропуснатия намаз да се откланя
каза (възвърне), не се приема. Човек трябва да се спаси от този грях, като
кланя пропуснатите (каза) фарз намази вместо суннетите на ежедневните
намази наречени суннети реватиб. В истинските религиозни книги пише,
че ако човек има дългове (пропуснат) фарз намаз, нито един суннет или
нафиле намаз не се приемат дори ако те са сахих (действителни). Това
означава, че той няма да постигне севаба (възнаграждението), който
Аллаху теаля е обещал за извършване на нафиле (незадължителни намази).
Тези сведения са поместени турската ни книга "Сеадет-и Ебедийе".
Не е грях да се пропусне намаз по уважителни причини (предписани
от исляма). И според четирите мезхеби, всеки пропуснат фарз намаз (по
уважителни причини) трябва да се извърши каза (възвърне) възможно най-
бързо. Само в мезхеба Ханефи е допустимо да се отложи каза
(възвръщането), колкото времето, необходимо за осигуряване на
препитанието или за извършване на реватиб суннетите или нафиле намаз
известен в хадис-и шерифите. Това означава, че ще бъде добре да се
отложи каза (възвръщането) поради тези причини. Въпреки това според
другите три мезхеби, не е допустимо за човек, който има дългове фарз
намаз, пропуснат по уважителни причини да изпълнява реватиб суннетите
или какъвто и да е нафиле намаз; това е харам. Фактът, че намазите
пропуснати по уважителни причини не трябва се оприличават с тези
пропуснати без уважителни причини е ясно записан в книгите "Дурр-ул-
мухтар", "Ибни Абидин", "Дурр-ул-мунтека", обяснението на Тахтави
"Меракил-фелях" и "Джевхере".