Богомилството

През Х век българската история преживява невероятен духовен подем. Така, тя

се нарежда сред големите държави, заради напредъка си в културните
отношения. Още в годините преди покръстването на българския народ,
съществували множество религиозни проповядвания, като това, което най –
много спечелило народа и станало все известно, било на поп Богомил. Отвратен
от разврата случваш се из църквите и манастирите, той напуснал светските
институции и започнал да проповядва от врата на врата в Македония и Тракия.
Именно от него последователите му получават името си.

Разпространението на богомилската ерес е съпроводено от множество фактори.

Започвайки със социалното и политическо състояние на България след
множеството битки на цар Симеон и ,, дълбокият мир“ с Византия, донасят
нестабилност в държавните структури. Тези последици рефлектират главно
върху земеделското общество – селяните. Данъците им са станали непоносимо
високи, дребните собственици все повече се разорявали, а повечето села били
опустошени от нашествията на маджарите при управлението на цар Петър.
Властта също се изплъзвала през пъстрите на народа и все повече била в ръцете
на царя и болярите му.

Духовенството също не оставало по назад, то имало своите привилегии и

поставяло на пиедестал смирението и търпението. То вярвало, че властта на
владетеля произхождала от бога и обществото имало определени задължения за
спазване. Българското население започнало да се съмнява именно във верността
на проповядванията на църквата. Точно тази ситуация на нестабилност и
недоверие не само в духовенството, но и във Висшето общество, сама по себе
си носи последствията на появяване на проповядвания, противоречеви на
тогавашно приетите порядки. Моралната криза, обхванала именно това
духовенство, се състои в това, че не малко духовници били отклонени от пътя
си и истинските задължения. Те въобще не представлявали образ за
подражание, пораждайки въпроси за святостта на вярванията, устройването на
света, доброто и злото и т.н.

Старите еретически вярвания също се били завърнали. Главните такива били

манихейство, което идва от Византия, после от там идва и павликянството.
масалианството също се завърнало. Самият цар Борис в някой от писмата си до
папа Николай I задава въпроси как да се справи с тези проповедници в
тогавашните времена, когато християнството все още се затвърдявало.

Идеологията на богомилите била съставено от три основни практики.

 Космологията, което е учението за сътворението на света, в техните представи
идвало от дуализма. Това вече било възприето и от по старите ереси, затова
много често богомилите са наричани павликяни. Дуалистите проповядвали, че в
природата съществуват две същества, които се борят непрестанно. Душата на
човек и небесният свят били доброто, а материалния свят и тялото – злото.
Проповядванията им възхвалят, че Сатаната бил послушник на Бога, но искал да
направи свое собствено царство, съответно започнал да примамва ангелите и да
им обещава по – лесно пречистване на душата. Плановете на Дявола, обаче били
разобличени и той бил изгонен на Земята. Те възприемат, че света е създаден
именно от него, запазвайки силите си, всички дейности, които Бог извършил в
седемте дни на сътворение, били изпълнени от него. Но Дявола не можел да
вдъхне живот на Адам и Ева, затова Бог обещал да му помогне при определени
условия.

Според техните христологични вярвания, Исус Христос не може да бъде

поставен на едно място с Бог, тъй като Синът божии бил човек, който
изпълнявал поставените му задачи.

За края на света те възприемат две гледни точки, като се разделят на „крайни“ и

„умерени“ дуалисти. В първия случай борбата между двете сили никога няма да
бъде прекратена, а във втория, Господ ще победи и всички ще бъдат наказани,
според греховете си.

Още в самото начало поп Богомил напуска светската власт заради всички
пороци, които е придобила. Духовниците били покварени и не изпълнявали
задачите си, а това била не приемливо. Неприязънта на богомилите била към
всички църковни учреждения и във почти всички ритуали, като кръщението или
причастието. Те смятали, че тези дела били просто заблуждаващи. Отричали
също храмовете, за тях те били места на дявола и помощниците му. Те
прокарват мирогледа, че не трябва да се вярва така сляпо на църковните
прищевки и трябва човек да разсъждава разумно.

Разпространението на ереста идва заради много фактори, които вече описахме.

Богомилите са подложени на множество гонения, не толкова от властта, колкото
от църквата. Цар Борил свиква църковен събор против богомилите през 1211, за
да бъдат предприети мерки срещу тях. В период на стабилност тяхната дейност
някак си заслабва, пример за това е управлението на цар Иван Асен II, а след
това до падането ни под османска власт, тази ерес вече била затихваща и
започнала да се разпространява из Византия, Мала Азия Южна Италия, Южна
Франция, наричани с различни звания, но намирайки корените си в
богомилските проповядвания.

Богомилството стр. 2 от 2