Да преминем от четене на отците на Църквата към книга като

изследването на Карълайн Уокър Байнъм за благочестието на

късносредновековните жени, означава да осъзнаем, че
християнството от Зрялото и Късното средновековие – да не
говорим за християнството в наше време – е отделено от
християнството в римския свят от бездна, почти толкова дълбока,
колкото тази, която все още явно ни разделя от моралните хоризонти
на някоя средиземноморска ислямска страна. С. 17. Caroline Walker
Bznum. Holy Feast and Holy Fast

Всеки съдя, който отсъжда честна присъда, честна до истинността на

предмета на спора, кара славата БОжия да населява Израил. С. 21.

Средната продължителност на живота на гражданите в Римската

империя в нейния разцвет през 2 в. сл. Хр. е по-малка от двадесет и
пет години. Смъртта жестоко покосява младите. Тези, които
оцеляват през детството, остават все така застрашени. Само
четирима от сто мъже и още по-малко жени доживяват
петдесетгодишна възраст. Това е население „изпоскано от смъртта”.
В такава ситуация само привилегированите или млацината чудаци
могат да се радват на свободата да правят каквото искат със
сексуалните си нагони. В много отношения не особено взискателен
по сексуалните въпроси, древният град очаква от своите граждани да
заделят част от енергията си, за да създадат и отгледат законни деца,
които да заместят мъртвите. Било чрез целенасочено
законодателство като това на император Август, което санкционира
ергените и възнаграждава семействата за раждането на деца, или
просто по неоспоримата сила на навика младежите и девойките
дискретно се призовават да използват телата си за възпроизводство.
Натискът върху младите жени е безпощаден. За да може
населението на Римската империя да остане дори същото, всяка
жена трябва да роди средно петдеца. Момичетата отрано се впрягат
в изпълнението на задачата си. Средната възраст на римските
девойки при женитбата вероятно е била едва четиринадесет години.
Почти 95% от жените, споменати върху надгробията в Северна
Африка, са омъжени, а половината от тях са под двадесет и три
години. С .26.

Както посочват опонентите на Павел и Текла, размножаването, а не

строгото учение, въведено от св. Павел е единственият начин да се
осигури, „възкресението на мъртвите”. Истинското възкресение е
онова, което става чрез природата на самото човешко тяло и което
по човешки начин се извършва всеки ден...поколенията родени от
нас деца, чрез които образът на тези, които са ги създали, се
възобновява в наследниците им, така че изглежд сякаш тези, които
са отдавна починали, все още се движат сред живите като
възкръснали от мъртвите. – Vita Thecleae 5, p. 188 С. 27.

Но трябва да смем предпазливи, за да не пропуснем някои решаващи

разлики между езическата дева-жрица и по-късните християнски
монахини. Внушаванато от тях послание като весталки в Рим и деви-
жрици и прорицателки в класическия гръцки свят гласи, че
състоянието им е изключително важно за общността именно защото
е аномалия. Те заемат ясно очертано пространство в градското
общество. Макар изтъкнати и будещи възхита, те не се възприемат
като връх на човеката природа. Девствеността им не говори на
обществото като цяло за отдавна загубено съвършенство. Тя не
представя първичното състояние на човечеството, което може и
трябва да бъде възстасновено колкото от жените, толкова и от
мъжете. Непорочността не известява зората на свършека на времето
след хилядолетия неуместни схватки със смъртта чрез брачното
общуване – както Павел от нашата легенда проповядва с най-
категоричен език пред Текла. С. 29

Жените, напротив, са неосъществени мъже. Ценната жизнена

топлина не е достигнала до тях в значителни количества в утробата.
Липсата на топлина ги прави по-меки, по-течни, по-студени,
общо ,взето по-безформени от мъжете. Периодичната менструация
показва, че телата им не могат да изгорят значителните излишъци,
които се съсирват в тях. И все пак именн такива излиъци са нужни за
отхранване и съхраняване на топлото мъжко семе, като по този
начин се създават деца. Ако не беше така, добавя лекарят Гален,
мъжете биха помислили, че „Творецът е направил нарочно
половината от целия човеки род несъвършена, сякаш осакатена”. С.
30

Именно тялото като цяло, а не единствено гениталите, прави оргазма

възможен. „В един единствен тласък от двете страни”, пише
мрачният, но много четен по това време християнин Тертулиан,
цялото същество на човек се разтърсва и разпенва със семе, когато
влажната почва на тялото се съединява с горещото вещество на духа.
И после (говоря това с риск да изглежда неуместно, но не искам да
пропусна възможността да докажа своето разбиране) че тяло и душа
са създадени в един и същ момент в последната разтърсваща вълна
на наслада, не чувстваме ли, че ни напуска нещо от собствената ни
душ? Tertulian, De Anima 27.5 С. 39.
Най-мъжествен е този мъж, който съхрани най-много от жизнения
си дух – този, който губи малко или никак семе. С. 41.

Според стоиците сношението се предполага да бъде извършвано

само за да произведе деца. Двойката не трябва да се люби
единствено заради самото удоволствие дори позите, които прилагат,
трябва да улесняват засаждането. – 43

Водачите на християнската Църква през Късната античност следват

примера на философите и заклеймяват аномалията на римския двоен
стандарт, който наказва съпругата за прелюбодеяние а приема
изневярата у съпруга. Но както и философите, духовенството се
оказва слабо подготвено да отхвърли институцията на домашното
робство. Като се колебае по този спорен въпрос, то се обрича от
самото начало на благородно бездействие по въпроса за брачната
вярност. Повечето изневери са под формата на спане със
собствените роби: това е просто поредното доказателство, както и
много други, за властта на господаря над телата на подчинените му.
С. 46.

Да прекарваш времето си в много упражнения, хранене, пиене,

посещаване на публични домове и съвкупление, е просто признак за
липса на изиканост.- Epictetus Enchiridion 41. С. 50

Сексуалното хелание само по себе си е е безпроблемно: то е

предизвикан отговор на физияеската красота; задоволшването му се
приема като случай, носещ наситено физическо удоволствие. Градът
може спокойно да бъде оставен да съди за по-нататъшните
последствия от отдаването на сладката наслада в делата на Венера.
Че мъжете могат да пожелаят да галят и да проникват в други мъже,
поне у гърците не предизвиква някаква почуда. Ras to Greek Love
Ramsay Mcullen Roman Attitudes to Greek Love – T. Wade Richardson
Homosexuaity in the Satyricon с. 53.

Тялото като и обществото е за да бъде управлявано, а не променяно.

Други започват да не се съгласяват с този възглед. Климент
Александрийски , християнин, писал в края на 2 в. и добре познаващ
своите автори езичници, обобщава с възхитителна яснота и честност
същността на описаните очаквания от тялото. Езичниците
философи, които познава, приемат суров образ за личността:
Човешкият идеал за въздържание, имам предвид този, постановен от
гръцките философи, учи човек да устоява на страстта, за да не й
бъде подвластен, и да възпитава инстинктите си да следват
рационални идеи. Но християните, добавя той, отиват по-нататък
нашият идеал изобщо да не изпитаме желание. Мойсей стои на
Синай четиридесет дни – човек, преобразен от близкото присъствие
на Бог. Нуждите на тялото са потиснати в него през цялото това
време. Чрез Христовото въплъщение Висшият Бог слиза на земяата,
за да направи дори тялото способно за преображение. Приемайки
тази възможност, Климент има предвид, че непроменливата среда,
сътворена от езическата мисъл – неподатливо тяло и социален ред,
съобразен с непроменящите му се нужди, - може да разкъса
древните си окови. Сексуалното самоотричане може да доведе
християнина до преобразяване на тялото преобразявайки го, да
скъса с дискретната дисциплина на древния град. 55

S. Appelbaum Economic Life in Palestine – E. M De Ste Croix The Class

Struggle in The Ancient World Martin Goodman State and Society in
Roman Galilee
Geza Verme Jesus the Jew
Sanders Jesus
Aline Rousselle – Porneia On desire and the Body in Antiquity
Foucault Souci de Soi The Care of The Self
Lane Fox Pagas and Christians

В създадените от Павел общини тялото – и по-специално това на

младия мъж – не е, за да се радва на безгрижните моменти на
неопределеност, позволявана от езичниците. Тялото не е неутрално
нещо, поставено между природата и града. Павел категорично
определя мяостото му като храм на Духа Светаго 1 Кор . То е ясно
видим локус на реда, подчинен на граници, които е светотатство да
се прекрачат. То принадлежи на Господа. Всъщност тялото е
физически обект, така погълнат от духа, както и всеки негв крайник.
Няма не знаете, че телата ви са Христови членове? Рм 1:24-27 С. 77

Και μεμέρισται (и е раздвоен, букв. Разделен на части 1 Кор 7.33-34)

за Павел човек, чийто най-висш идеал на живота е да се съедини с
Господа, да бъде един дух с Него, това е сразяваща
дисквалификация. Жененият човек, чието сърце неизбежно е
раздвоено, е почти по необходимост полухристиянин. Аскетичните
читатели на Павел в Късната античност безпогрешно долавят тона в
гласа му. Апостолският дар на безбрачието е твърде ценно нещо, за
да се разпростре над Църквата като цяло. Пвел ясно казва това. Но
не е много загрижен да брани брака. Той загърбва по пътя си света
на женения глава на домакинство, носейки се върху буреносната
вълна на собствения си настойчив призив да се живее живот на
неотклонно служене преди идването на Господа. Бракът, както и
домашното робство, е призвание, лишено от блясък. Той не
привлича непосредствено внимание, тъй като този свят бавно се
движи към края си. Самото скъсяване на времето скоро ще го
помете. С. 83.

Откритият от днешните учение контраст между автентичните

послания на Павел и псевдо-Павловивте творби загатва за един
приглушен диалог между войнстващия апостолски възглед за
Църквата и все по-увереното местно ръководство. Епископите, и
презвитерите, свещениците или отците произлизат от местните
християнски общини. Много от тях са набрани сред женените глави
на домакинства и по-голямата част са по-чувствителните към
нуждите на женените и уважаваните, отколкото са били изпълнените
със Светия Дух странстващ проповедници от предишното
поколение. В посланията на християнските водачи от поколението
след Павел се появяват целомъдрие и непорочност εγκράτεια αγνεία,
но те само се споменават, при това с отчетлива хладина. Когато
Игнатий, епископът на Антиохия, преминава през Мала Азия по
пътя си към екзекуцията в Рим между 110 и 117 г. сл. Хр посланията
му са блестящи постановки на идеалното единство на всяка местна
християнска църква. Отдай мисълта на единството, от което нищо не
е по-сладко. 85 Letter to Polycarp 1.2

Целомъдрието, в частност, съдържа в себе си асоциациите за

някаква първична простота. Сексуалното самоотричане е carrière
ouvert aux talents (кариера, отворена за таланти (фр.) – бел. Прев.)
Като християни жените и необразованите могат да постигнат със
сексуалното си въздържание зашеметяваща слава като тази на всеки
образован мъж. Пълната непорочност е жест, поразяващ
копринената мрежа на умереността, обгръщаща публичната личност
на мъжа – тук е философското въздържание като най-драстично,
сега вече достъпно за всички. В годините, когато Юстин преподава в
Рим, първата версия на легендата за св. Текла започва да се
разпространява в Мала Азия. Легендата показва, че едно момиче под
покровителство, също като всеки активен мъж, може да се осмели да
следва призива на един въображаем апостол: „Блажени онези, които
пазят плътта си чиста, защото те ще стана храм Божий..Блажени
целомъдрените, защото на тях ще говори Бог.” Acts of Paul and
Thecla 4 – С. 89.
Сескуалното въздържание е един от тези белези. То играе важна
роля в установяването на авторитета на пророците в много църкви
от 2 в. Както апологетът Атинагор пише: ще намериш много мъже и
жени сред нас, които остаряват неженени в надежда за живот в
близко общение с Бога. Защото да останеш девствен или да си
евнух, приближава човека до Бога. С. 94

Похот и лични желания са неуместни за мъж, чието сърце трябва да

е отворено за Духа. С. 98

Тертулиан: Целомъдрието, възпирането от всички бъдещи сексуални

действия, донася дара на Духа: Чрез целомъдрие ще си спечелиш
много святост и като спестяваш от плътта, ще си способен да
вложиш спестеното в Духа. С. 106.

В лицето на Тертулиан имаме първото последователно твърдение, че

въздържанието от секс е най-ефективната техника за постигане на
чистота на душата, написано за образовани християни и
предопределено да се радва на дълъг живот в латинския свят: Да
погледнем към собствения си вътрешен свят. Помислете как се
чувства мъжът, когато не докосва жена. През ума му минават
духовни мисли. Ако се моли на Господа, той е пред Небесните
врати; ако се обърне към Писанията, той целият присъства в тях; ако
изпее някой псалом, той целия е преизпълен с радост; ако гони
демон, прави го, уверен в собствената си сила. С. 108 De Exhortatione
castitatis 10.1 p. 1029

Девойка над сексуалния свян е, откровено казано игра на природата,

трети пол. С 111.

Мизогинията, към която Тертулиан призовава непрестанно, според

него се основава на неотменимия природен факт: жените са
прелъстителки и християнското кръщение не промени това. С. 111.

Енкратитите разясняват възгледа си относно причината за

универсалната зависимост на човечеството посредством тълкуването
на историята за грехопадението на Адам и Ева, така както тя е
разказана в началните глави на Битие. Сякаш осенен от Христовата
победа над смъртта при Възкресението, Павел вече е вдигнал мита
за Адам от летаргията. От 2 в. нататък митът е осъден да остане
наистина буден. За Тациан и последователите му Адам и Ева
символизират човечеството такова, каквото е било първоначално
създадено от Бога. Те са свети в строгия смисъл на думата, т.е. те
същества, които единствени принадлежат към категорията на
неживотинското, тъй като притежават Божия Дух и са
предопределени да живеят вечно. Основната аномалия на човешкото
съществуване, поради която хората, макар и някога надарени с Дух,
сега умират като нечовешки същества, започва, когато Адам и Ева
изоставят брака си с Божия Дух и се оказват принудени от
смъртността да влязат в отношения един с друг по начин,
първонаално непредвиден за тях от Бога. Чрз този акт те още повече
изключват Духа и размиват ясната граница, която отделя човешката
личност в категория, различна от тази на животните. – С. 125

Оттук трайната важност на възгледа за сексуалността, представен ни

в Деянията на Тома. Брачното сношение се тълкува като връх на
извисяващата се структура на този свят. Да се развали магията на
леглото, значи да се развали магията на света. Това е свят, чиито
социални структури са осъдени. Разглеждаме не само сексуалността,
но и общество, чиито стойности са преобърнати – общество, където
бедните ходят гладни през зимата докато царете проектират огромни
дворци; където прислужници носят високопоставени дами във
високи носилки, мачкайки събратята си, за да направят път на
господарките си. Това е общество без дума за небесата, където
всичко отново ще се преобърне по правилния начин за онези, които
изоставят богатство и семейство в настоящия живот и които
изхарчват парите, обикновено събирани за показ, в името на грижите
за безименните бедни. Небесата на Тома са място, където няма да
има вече никой, който се гордее и въздига над тези, които са
унижени. С. 130.

Има много пристойни християни, които са убедени, че само чрез

продължителен тесен контакт с духовния наставник, а не чрез
донякъде безсъдържателните проповеди на духовенството в
църквата, може загасналите въглени на свещеното знание отново да
засветят в сърцето. С. 136.

Именно Юстин, човек, свикнал с интелектуалните вътрешни борби

на езическите философски школи, може би е бил този, който пръв е
въвел понятието в християнската литература (ерес). Моделът му за
появата на ереста приема, че тя е отклонение от изначалните истини
на християнството, предизвикано от процеса на дегенерация и
разпространение. Конкурентният дух на отделни учители се съюзява
със съществуващите отпреди езически и еврейски секти, за да
въведе чужди доктрини в Църквата. С. 136
Валентин идва в Рим от Александрия през 138 г. и преподава тук до
166 г. Издига се като един от великите духовни водачи в
християнската общност сред поколение, което дава учители от ранга
на Маркион, Юстин и Тациан. Смята се, че е разглеждан като
възможен кандидат за поста епископ на Рим. Като много от
християнските си съвременници той се гордее с титлата гностик. По
това време понятието не съдържа екзотичните обертонове, с които
впоследсствие е натоварено. То се отнася за онези, които притежават
гносис, истинско знание: те знаят повече от другите християни за
учението, което Христос пръв доверява на най-близкия си кръг от
ученици. С 137.

Всъщност гностическите митове следват същият ритъм като

евангелията и учението на Павел – изкуплението, донесено на света
от Христос, е централна тема в тях. Това, в което се различават, е
неговият обхват. Те представят изкуплението в космически рамки:
цялата човешка личност и цялата вселена са преобразени от
идването на Христос. С. 138.

Тласкана да създава поради отчаяние от отделянето си от Бога,

София оформила една излишна вселена. Породила се материята и
заедно с нея тъжното чувство, което много мислители от 2 в.
споделят с Валентин, че материалният свят е неуспял опит да се
имитира някакъв безкрайно далечен, невидим и вечно неуловим
модел. Създаденият от София свят говори единствено за пропастта,
разделяща това, което е, от онова, което трябва да бъде.
Физическият свят в най-добрия случай е гротескно разкривено
огледало на духовните богатства на Мястото на Пълнотата, а в най-
лошия случай е безсмислен израстък, който трябва да бъде отрязан
от духа. С 141.

Всичко, което е извън духа, трябва да бъде погълнато обратно в

него: самата поляризация между мъжа и жената ще бъде премахната.
Жената ще стане мъж. Оттук идва своеобразният начин, по който
Валентин адаптира разпространената по времето му съпружеска
образност. С. 144.

Да се съвкупляваш, означава да отвориш човешкото тяло за огнената

буря, която бушува във вселената. Сексуалното желание е отчетливо
изтъкнато като трайна черта на неспасената човешка личност: то е
неудържимата енергия на една вселена, противопоставена на
хладното спокойствие на царството на неподвижния дух. Тези,
които се впускат в сексуални страсти, показват, че са слуги на този
свят. Никой друг процес не може да бъде по-противоположен на
ефирните връзки, свързващи дух с дух, от физическото
размножаване: нечистия отпечатък на ужасяващия огън, идващ
откъм плътта. С. 149.

Естественият, социалният човек се домогва до продължение чрез

физическо сношение: но такова сношение произвежда само храна за
смъртта. Истински трайното продължение идва чрез духовно
раждане, породено от духовно сношение. С. 153

Усвояването на една общприета култура в езичесите школи,

тържествените задължения на брачното ложе, микрокосмическото
провидеие, въвлечено в грижите за децата и домакинството: всичко
това изиграва необходимата роля в по-ранните етапи от развитието
на духовно съзрелия християнин. Далеч от това да са непреодолима
бариера за духовно съвършенство, грижите на активния живот, дори
и самият акт на брачното сношение служат да настроят струните,
които в преклонна възраст произвеждат добре темперирания звук на
съвършения мъдрец. С. 159

Широко използване на езически гръцки извори от Климент е

резултат на внимателно преценен съюз. Той се основава на
правилата за дисциплинирано поведение, препоръчвани от
философите на гръцките елити на неговото време, за да обгърне
вярващия с мрежа от дребни, привидно незначителни модели на
ежедневен живот. Но всеки детайл от тези норми ненатрапчиво
съобщава някакъв възглед за света, за човешката личност и за
обществото, което е глухо за пронизващото звучение на твърденията
на наново родените. Инстинктивно чувство за форма, будна
чувствителност към другите и дълбока вяра, че тялото може да
предава послания точно колкото думите, са заложени в сърцевината
на езическата идея за морално усъвършенстване. Правилата,
преподавани от философите и прилагани към нуждите на
публичната личност от една образована градска аристокрация, са
усвоени и преобразувани от Климент...Чрез свободни действия на
съзнателно морално усъвършенстване вярващият може да създаде в
рамките на дома хранилище на ред във всичко посред един
неподреден свят. С. 159-160

Παιδαγωγός (наставникът) е написана, за да каже как всеки от нас

трябва да се държи по отношение на тялото или по-скоро как да
ръководи самото тяло. Книгата е триумф на педагогическия разум.
Климент, надареният учител, изтръгва същественото, докато
привидно изисква незначителното. На пръв поглед Παιδαγωγός ни
учудва като явно дребнотемие. Малко детайли са ни спестени.
Срещаме се с християнина на масата: Пазещ ръцете, кушетката и
брадата си от мазни петна, притежаващ изискаността на
несмутимото изражение и недопускащ нищо неподобаващо при
преглъщането. Той трябва да се оригва деликатно, да седи правилно
и да се въздържа от чесане на ушите си. Съвършената настройка на
тяло и душа трябва да е отразена в най-деликатния от всички
инструменти – гласа. С. 160.

Нека погледът бъде твърд, а обръщането и движението на врата и

жестовете на ръцете при разговор бъдат благоприлични. С една
дума, християнинът се характеризира с уравновесеност,
омиротвореност, притихналост и покой. С. 161.

Далеч от това да представлява окуражаваща бездействието

философия, стоикът проявява добродетелите си посредством
активен живот...За да постигне състояние на всеотдайна готовност,
Азът на индивида трябва да премине през пълно преобразяване на
начина си на бъзприемане на света, трябва да се промени
вътрешният климат на самия ум. Всяка ситуация трябва да се
възприема точно такава, каквато е – не като повод за страх,
раздразнение или неуместна надежда, а като възможност за радостно
служене...Само един отмерен ритъм на живот, в който поривите на
тялото ежеминутно се преценяват с оглед на това кои са позволените
изрази на инстинктивните му нужди и кои не, ще позволи на
мъдреца да поддържа безкрайно ценната яснота и спокойствие на
погледа, свързвани с безстрастното състояние. С. 163-164.

Това, което Климент визира в идеала на ἀπάθεια, е състояние на

крайна уравновесеност на волята. Вече незадържани от страхове и
несигурности, породени от страстите, добрите действия може да
избликнат от правилното познание така лесно, както тялото хвърля
сянка. С. 165-166.

Достигането до максимума на удоволствието в половия акт чрез

избора на различни пози и удължаването на сексуалната активност
извън периодите за зачеване на дете се смятат за вулгарни и
плебейски. С. 168.

Жененият християнин трябва да се научи да живее не само без

наслади, недокоснат от недисциплинирано удоволствие, а ἀλυπήτως
без печал неразтърсван от мъка. С. 172.
Едно по-младо пооление от водачи просто не се интересува от
преосмисляне на въпроса за освещаването на семейните, както
Климент се чувства задължен да направи. Лозунгът им е
девственост. Издигането на значението на християнската Църква в
римското общество през 3 в. е процес, който набира скорост с
учудваща бързина. Той е съпроводен от появата на онова, което най-
добре може да бъде наречено чувствителност, почти естетическа жа
девствеността. Идеалът за непокътнатото човешко тяло излиза на
преден план. Във въображението на епохата той действа като
натоварена със смисъл пресечн точка между небето и земята, а на
самата земя – като символична точка на сплотяване за бързо
разширяващата се Църква. С. 175.

За критиците си езичници християнството е религия, известна като

тясно свързана с жените:

Те се разпознават една друга чрез тайни знаци и белези: влюбват се

почти преди да са се запознали; навсякъде въвеждат един вид
религиозна похот, промискуитетно братство и сестринство.
(Minucius Felix, Octavius 9, G. H Rendall p.337)

Езическото убеждение, че християните се събират, за да се отдават н

сексуален промискуитет, отмира бавно. Това ева ли е учудващо: към
200 г. сл. Хр. всяка християнска група обвинява собствените си
християнски противници в странни сексуални практики. С. 176.

Критикувайки Маркион, Ириней посочва, че ако цялото богатство

принадлежеше на злия Бог –Творец на този свят, то нямаше да може
да бъде връщано на Църквата с благодарност като част от едно
добро Творение. То нямаше да може да бъде преразпределяно от
епископа под формата на милостиня и подобно благочестиви
дейности. Да се приеме богатството като дар от Бога, значи да се
приемат по подразбиране и структурите на обществото, което
позволява богатството да бъде натрупано. Всъщност това означава
да се приеме мира на езическата Римска империя, като сам той е
един от многото дарове на Бог към Невогите творения. (Irenaeus,
Against the Heresies, 3.30.3) С. 180.

Ако богатството, както брака, е осъдено да бъде част от злото на

този свят – който по-скоро трябва рязко да се отхвърли, отколкото
да се стопанисва грижливо като дар на Божието провидение, - тогава
няма да бъде възможно да се трупат средства за Църквата и да се
създават поколения деца, отглеждани в християнски семейства. Към
3 в. Църквата трайно се е установила в римските градове именно
защото е достатъчно богата да се грижи за своите собствени бедни и
може да разчита на предани поддръжници като зажможните женени
стопани, за които пише Климент Александрийски. С. 180.

Решителният фактор тук е, че жените са насърчавани да спазват

въздържание и са подтиквани да остават вдовици след смъртта на
първия си мъж. Малко вероятно е да се издигнат в общество, където
от всяка жена се очаква да се омъжи. Обратно, в юдаизма жените са
изключени от основната дейност на равините: с малко открояващи
се изключения жените не вземат участие в предаването на
традицията чрез интензивното изучаване на Тората. В замяна на това
омъжената жена отговаря за биологическото продължение на
Израил. Тя поддържа дома, от който излизат учените и синовете на
учените. С. 181.

Целомъдрието следователно и за мъжа, и за жената произтича от

брака. Наистина за ригорист като Тертулиан бракът сам по себе си
не е нищо повече от школа за целомъдрие. Той е печална подготовка
за дългите години на вдовство. С. 186.

Времето застива, когато две души, предопределени една за друга, се

срещат за първи път...Любовта и предаността, породена от любов, са
представени като единствената устойчива сила в един хаотичен и
заплашителен свят С. 193.

Мъже, навлизащи през 200 г. в средната възраст, Тертулиан и

Климент са представители на форми на християнството, които вече
принадлежат към една по-ранна епоха. Колкото и да се различават
един от друг, и двамата гледат на човека като на нещо, което в
основата си е част от нормално конституираното общество. И за
двамата сексуалната активност трябва да бъде дисциплинирана и в
крайна сметка отстранявана по такъв начин, че да остави човешкото
тяло все още привързано към непосредственосто си обкръжение.
Нито от християнските мъдреци на Климент, нито от
Тертулиановите възрастни пророци се очаква да напуснат
стабилното си домакинство, както се смята, че е направила Текла.
Нито пък Текла загубва своята идентичност в някаква свята група,
както са склонни да правят енкратитите. Младото тяло на Текла стои
удивително самотно. Да запази девствеността си, за нея означава да
запази собствената си идентичност, вкоренена във фисическото й
тяло, защото тя се изразява в състояние на физическа непокътнатост,
която носи със себе си от раждането си. Текла не е образец заз
подражание, ойто едиснтвено жените християнки се очаква да
следват. Недокоснатото й тяло говори и на мъжете, и на жените. То е
ярък образ на индивида, винаги заплашван от унищожение, изправен
още с раждането си на ръба на пропастта на този свят. С. 196-197.