Истанбул 2022/1443

Записки по история на Исляма – III

Аббасидите в Багдад и първите турски мюсюлмански държави

Първо издание

© Басри Зилябид, автор

Технически редактор: Расим Шакироглу

Контакт: basrizilabid@gmail.com

Истанбул, 2022/1443
 ЗАПИСКИ ПО ИСТОРИЯ НА ИСЛЯМА – III

АББАСИДИТЕ В БАГДАД
И ПЪРВИТЕ ТУРСКИ
МЮСЮЛМАНСКИ ДЪРЖАВИ

Басри Зилябид

Истанбул 2022/1443
 Предговор

На 24 февруари т.г. когато завърших текста на книгата в ран-

ните часове на същия ден Русия нахлу в Украйна. В предишната
книжка преди две години бяхме лице в лице с корона вируса, сега
пред очите ни се разиграва поредната война предизвикана от амби-
циите на другия полюс на света – Русия. Украйна, която се стреми
да излезе от влиянието на Русия и да се прикрепи към западния свят
е изоставена от ЕС и САЩ, които уж я подкрепяха.
В една турска поговорка се казва:
“Hazır ol cenge, eğer istersen sulhu salah.” в превод ще рече:
“Приготви се за война ако искаш мир и благодентствие.”
Днес за съжаление ислямският свят е разделен на парчета.
Едни са под влиянието на САЩ, други под влиянието на Русия. Ня-
мат необходимия ресурс да реализират собствените си независими
интереси. Тук трябва да отбележим, че Турция, като изход от дву-
полюсния свят, се старае да провежда една балансирана политика.

***
Във втората книжка “Записки по история на Исляма” разгледа-
хме образуването на първата мюсюлманска династия след правед-
ните халифи - умаядите и тяхното едновековно управление. След
тях на власт в ислямския свят, освен в Испания, идват аббасиди-
те, които строят една нова столица наречена с официалното име
Мединетус-селям (Градът на мира). Но откъде произхожда името
Багдад? Предполага се, че името Багдад е използвана още от пре-
дислямската епоха за малко селище, съществувало на мястото на
бъдещия град. Това име с времето постепенно се наложило и вече
от XI век Багдад вече става единственото име, използвано за града.

5
 Багдад има важно място в арабската и турската литература. Тук
искам да спомена някои турски поговорки свързани с Багдад.
“Ana gibi yâr, Bağdat gibi diyâr olmaz.” В превод:
“Никое либе не ще е като майка, никой край като Багдад.”
“Âşığa Bağdat sorulmaz.” В превод:
“Не питай влюбения, колко далече е Багдад.”
“Bağdat’a haberci lazım ise ben giderim.” В превод:
“Ако трябва вестоносец, бих отишъл до Багдад.”
“Sora sora Bağdat bulunur.” В превод:
“С питане и до Багдад се стига.”
“Yanlış hesap, Bağdat’tan döner.” В превод:
“Грешната сметка, се връща от Багдад.”
Ето и някои арабски изрази за някогашния Багдад:
“Сред красотите на Исляма е да кланяш петъчната молитва
в Багдад, теравих намаз в Мекка и да честваш байрам в Тарсус”.
Ебу Бекир ибн Айяш е казал: “Ислямът е в Багдад. Той е ло-
вецът, който ловува хора, а който не го е видял, не е видял света.”
“Светът е пустиня, a Багдад е цивилизация.”
***
Тук искам да благодаря на поетесата Кадрие Джесур, на Октай
Алиев и Айхан Селиман за помощта която ми оказаха при изготвя-
нето на книжката.
Отправям дуа към Всевишния Аллах, Багдад и жителите му да
си възвърнат старите славни времена!
Усилието е от нас, а успехът е от Всевишния!
Басри Зилябид
27 февруари 2022
Истанбул

6
 Увод

КРАЯТ НА УМАЯДИТЕ И СВЕТЪТ НА

ИСЛЯМА В НАЧАЛОТО НА ВТОРИЯ ВЕК ОТ
ХИДЖРА

Положението в света на Исляма в началото на втория век от

хиджра било следното: свещените за мюсюлманите градове Мекка
и Медина били центрове за наука и култура далеч от политиката.
Дамаск (Шам) била столицата на Умаядската държава. Фустат и
Кайраван също се развивали като важни центрове. Куфа вече била
стигнала Басра от културно гледище и се гласяла и да бъде в поли-
тическо отношение като нея.
Арабите били жадни за знания и затова се нахвърлили върху
гръцките, индийските, иранските и сирийските извори и книги за
знания, наука и култура. Те започнали амбициозно да работят в тази
насока. Отначало били приели иранската и византийската граждан-
ско-управленческа система, но към 750 г. ги изменили изцяло спо-
ред техните нужди и изисквания.
Границите на Умаядския халифат достигнали до пределите на
Афганистан на изток, и до южна Франция на запад, общо 11 млн.
км2. Но грубото отношение към наследниците на Хз. Али и новите
мюсюлмани от неарабски произход наричани “мевали” породила
опозиция начело на която застанали аббасидите. Всички тези фак-
тори отслабили уважението към Умаядските управляващи. Увели-
чените данъци, несправедливостите в управлението улеснили идва-
нето на аббасидите на власт.
Кои са аббасидите? Аббасидите, както се вижда и на схемата
на стр. 10, са династия произхождаща от чичото на Хз. Мухаммед
(с.а.с.) – Аббас (р.а.). Затова те са наречени аббасиди. Превземайки
властта от умаядите през 750 г. останали доминиращи в управле-
нието на ислямския свят до 1258 г. Те си поставили за задача да

7
 дадат ново съдържание на арабската цивилизация и нов смисъл на
думата арабин. Именно през първия век от тяхното управление те
успели да сътворят едни от най-известните си произведения дости-
гнали до наши дни.
508 годишната история на Аббасидския халифат, разбира се, не
следва същата линия по отношение на властта на халифите. Всъщ-
ност поради това обстоятелство аббасидския халифат може да бъде
разгледан в три периода:
Първи период (750-850 г.): Това е периодът на могъщество.
С изключение на Испания, властта във всички ислямски страни е
в ръцете на аббасидските халифи. Халифите от този период лично
участват във войните и оглавяват ислямската армия. Повечето от
тях били високобразовани до толкова, че давали фетви и иджти-
хад. Отдавали голям почит на учените и се съветвали с тях. Имали
висок ораторски талант.
Втори период (850-1194 г.): Това е периодът на упадък. В този
период политическата власт е ръководена от три основни сили, из-
вън контрола на халифите. Това са:
а) Tурци: Между 850-945 г. политическата власт преминала в
ръцете на турците. През този период, халифите предприели неус-
пешни опити да си възвърнат предишната власт.
б) Бувейхиди: 945-1055 г.
в) Селджуци: 1055-1194 г.
Трети период (1194-1258 г.): С отслабването на селджукските
султани в този регион се появили управители известни като шахо-
ве и атабеки. Всички те обявили независимост в рамките на сел-
джукския султанат. Халифът по това време, се възползвал от тази
възможност и отново станал независим в Багдад и околностите му.
Халифатът на аббасидите продължил да съществува самостоятелно
в тази малка територия, докато монголите под командването на Ху-
лагу нападнали ислямския свят и унищожили Багдад, убили халифа
и сложили край на Аббасидския халифат.

8
 Най-широките граници на аббасидите

9
 Схема показваща корените на Аббасидската династия

КУСАЙ

Абдименаф

Абдушшемс
Хашим
Умайя
Абдулмутталиб
Харб

Ебу Суфян Абдуллах Ебу Талиб Аббас Хамза

Хз. Мухаммед Али Абдуллах

Муавия

Умаяди Али

Сюлейман Салих Муса Мухаммед Абдуллах Давуд

Сеффах (1) Мансур (2) Ибрахим

Мехди (3)

Хади (4) Харун Рашид (5)

Емин (6) Мемун (7) Мутасим (8)

Мухаммед Васък (9) Мутевеккил (10)

Мустасим (37)

10
 Първа част

ВЕЛИКИТЕ АББАСИДИ

1. ЕБУЛ-АББАС ЕС-СЕФФАХ (750-754)

Аббасидите унаследили една голяма империя от умаядите. От
тази империя се били откъснали само Испания. Арабите все още
продължавали да водят обикновен живот. Хората се отнасяли с ува-
жение към Исляма. Никой още не бил се наситил нито на завоева-
ния, нито на господство, нито на творческа дейност, нито пък на
благоденствие. Пред аббасидите стоели редица сериозни задачи.
Без това великите умаяди били подготвили почвата за осъществява-
нето на много неща и аббасидите наистина успели да се възползват
от обстоятелствата и от предварително създадените условия. Пър-
вият халиф Сеффах бил човек, жаден за проливане на кръв. Той
се стараел да убеди хората си, че са заслужили това наследство от
умаядите и че имат право на всичко. По този начин той търсел оп-
равдание за своята кръвожадност. Този период не е за гордеене на
арабите и на ислямския свят. Защото прякорът Сеффах който оз-
начава Кръвопиец не е носил никому чест и слава. Няма съмне-
ние, че в първите години на неговото управление в страната имало
много бунтове и вълнения и затова той бил принуден да предприе-
ме по-строги мерки, за да укрепи своята власт. Тези бунтове и въл-
нения продължили и по време на неговите наследници. Специално
Куфa бил най-неспокойният град. Жителите на града не го смятали
за сериозен владетел, тъй като държели на Хз. Али, на неговите си-
нове Хасан и Хюсеин, по-късно на Зияд, неговия син Убейдуллах,
на Хаджадж ибн Юсуф и на ел-Касри, все умаядски наместници. До
такава степен те се били отдали на тайни организации и движения,
че не усетили силата на аббасидската пропаганда. Затова Сеффах
употребил срещу опозицията железния си юмрук. С цел да спечели
симпатиите на народа той се престорил, че е благ и добър човек. На

11
 петъчните молитви (джума намаз) пред молещите се обличал някоя
от връхните дрехи на Пророка ни. За кратко време около себе си
събрал доста хора от интелигенцията. Всички негови усилия били
насочени към главната цел - да докаже, че аббасидите са истински-
те представители на рода на Пророка. Халифите вече не били само
представители на Пророка, а същевременно и сянката на Аллах. За
кратък период от време те се превърнали в „заслужили служите-
ли” на времето. Вече никой не мислел за нови халифи. Халифството
станало нещо като наследство по бащина линия. Това дало голяма
сила на привържениците на Хз. Али. Те твърдели, че ако халифство-
то е въпрос на право, тогава няма да има по-заслужили от синовете
на Хз. Али - Хасан и Хюсеин, и от техните деца и внуци. Тъй като
Хюсеин бил загинал в бой с враговете, затова се разпространявало
сред народа, че неговите продължители са с предимство пред оста-
налите. Тази постановка по-късно предизвикала голямо разцепле-
ние в света на Исляма.

1.1. Битката при р. Талас (751 г.)

Битката при Талас се състояла в Таласката долина (на грани-
цата на съвременните Казахстан и Киргизстан), между войските
на аббасидите и Китайската империя. Поводът за тази битка били
териториалните претенции на воюващите страни. Те се борели за
установяване на контрол върху Централна Азия. Значението на тази
битка е че турците (все още не приели Исляма) и арабите обединя-
ват силите си срещу общия им враг - китайците. Даже карлуките
(т.е. турците), първоначално били в съюз с китайците но към края
на войната те минали към арабската страна, нападнали врага в тила
и така дошла победата. Командир на аббасидската армия бил Зияд
бин Салих.
Последиците от тази битка са следните:
- Д
 остигнат е арабско-ислямския предел на геополитическо и
културно влияние на североизток в Азия;

12
 - И
 слямът започва да се разпространява сред тюркските на-
роди;
- А
 рабите усвояват технологията за производството на хартия
от китайците и посредством Испания достига до Западна Ев-
ропа;
- К
 итайската империя и тя достига предела на своето поли-
тико-географско разширение.

2. ЕБУ ДЖАФЕР ЕЛ-МАНСУР (754-775)

Сеффах не живял дълго. Той бил наследен от своя брат Ебу
Джафер, който бил не по-малко жесток от него, но безспорно
по-способен и по-мъдър. Ебу Джафер бил по-късно удостоен с тит-
лата или по-точно прякора Мансур (Победител). Той бил основа-
тел и строител на силната аббасидска държава. Бил принуден още
в началото на своето управление да се срещне с редица бунтове и
вълнения.

2.1. Въстанието на Абдуллах бин Али

Едни от първите въстания били организирани от чичо му - ген.
Абдуллах бин Али, който в битката край р. Заб бил победил умаяд-
ския владетел Мерван II, а по-късно завладял Сирия и ликвидирал
всичките умаяди. След смъртта на Сеффах, Абдуллах се надявал, че
той ще заеме мястото му. Но като видял, че е назначен Ебу Джафер
като наместник в Сирия, предприел атака срещу Куфа. Ебу Джафер
изпратил срещу него известния Ебу Муслим Хорасани. През 754 г.
Абдуллах бил победен в Нусайбин. Бил изпратен в затвора, където
починал.

2.2. Убийството на Ебу Муслим Хорасани

Другият аббасидски ген. Ебу Муслим, бил много властен. Той
бил управител на Хорасан и същевременно показал качествата си
на военачалник. Това безпокояло Ебу Джафер. Той се страхувал,

13
 че в неговия район може да вдигне бунт и полунезависимият Ебу
Муслим. Може би последният започнал да се възгордява от успе-
хите си. Тогава Ебу Джафер изпратил специален пратеник при него
и като го извикал в двореца, го обвинил в предателство към държа-
вата. Муслим отхвърлил отправеното му обвинение, но бил изпра-
вен пред съд, където бил признат за виновен и бил обезглавен. По
този начин Ебу Джафер премахнал от пътя си две важни препят-
ствия, след което привържениците на Хз. Али предприели различни
инициативи. Синовете на първия внук на Хз. Хасан - Ибрахим и
Мухаммед, подготвили въстание в Медина. Шиитите от Хиджаз и
Ирак също застанали на тяхна страна и участвали във въстанието,
но загубили битката. Привържениците на Ебу Муслим в Хорасан
също се надигнали но Ебу Джафер смазал или потушил и техния
бунт. След което станал най-силният владетел на ислямския свят.
Ебу Джафер бил удостоен с титлата „Ел-Мансур – Победител”. Той
държал армията си винаги да бъде в готовност, за да участва с чест
в „свещените войни”.

2.3. Войни в Анадола, Кавказ и Индийски територии

С идването на Мансур на власт в Мала Азия / Анадола започ-
нали гранични спорове между аббасиди и византийци. Без да усе-
тят, Аббасидската империя и Византия се поддавали на една стара
традиция. Анадола в продължение на стотици години била арена
на войни между Римската империя и „варварските“ за нея азиатски
нашественици. Гърците и иранците също били воювали на тази те-
ритория помежду си. Там воювали също така и византийците със
сасанидите. Тази война сега продължавала, само че под други име-
на, между последните византийци и аббасидите. Фактически това
била война между Запада и Изтока. Християнството воювало срещу
мюсюлманството.
Аббасидите започнали тази война като отбранителна. Когато
Византия забелязала, че мюсюлманите воюват помежду си, започ-
нала да напада границите им и да опустошава териториите на хали-
фата. Мансур не можел повече да търпи това положение. Изпратил

14
една армия срещу Византия (т.е. Източна римска империя). Христи-
яните по това време били завладели крепоста Малатия, но мюсюл-
манската армия отново я възвърнала.
Аббасидската войска стояла в бойна готовност. Изпратената на
север армия напреднала към Кавказ, окупирала Тебриз и стигнала
до важните брегове на Каспийско море. Източната армия завладяла
Кандахар и стигнала до прохода Хайбер. За няколко години мюсюл-
маните успели да навлязат в индийски територии. Те се появили и
в района на Кашмир.

2.4. Основаването на Багдад (762)

Мансур бил овладял вътрешното положение, поради което вече
имал възможност да уреди и външнополитическите проблеми на

Багдад е построен по специален план под формата на кръг, от

четирите страни на който има четири входа/изхода - за Дамаск,
за Хорасан, за Басра и за Куфа. В центъра са разположени джа-
мията, двореца на халифа и държавните учреждения.

15
 държавата си. В халифата царял мир и спокойствие. Засилила се де-
ловата работа и търговията, а държавната хазна се пълнела. Поради
това Мансур отдал по-голямо значение на други работи. През 762
г. положил основите на един град край р. Тигър (на арабски и тур-
ски Диджле) и го нарекъл Мединетус-селям, но както споменахме
в предговора от XI век насам този град става известен като Багдад.
В продължение на четири години изкуствоведи, строители,
архитекти, тухлари, каменари, дърводелци, мебелисти и декорато-
ри направили всичко възможно, за да издигнат един красив град,
с украшенията и декорациите му, град по специален модел. Около
града имало три укрепления. В центъра били построени дворецът
на халифа и останалите държавни учреждения. Багдад станал голям
град, който в продължение на петстотин години останал като важен
културен център на Изтока.

2.5. Бермекидите
По време на господството на Мансур едно семейство спече-
лило голям авторитет. Това семейство впоследствие играло важна
роля и по време на други четирима халифи. Семейството носело

16
името Бермекиди начело с Халид ибн Бермек, който бил назначен
за министър председател (везир). Неговите наследници запазили
този пост и по-късно при другите халифи. Бермекидите били все та-
лантливи хора, поради което успели да забогатеят и да станат силни
и влиятелни. Те били големи майстори и в областта на изкуството
и литературата - и тук имената им се посрещали с почит и уваже-
ние. Образът на Яхя ел-Бермек, който бил министър в кабинета на
Харун ер-Рашид, заемал достойно място във фантастичните „При-
казки от хиляда и една нощ”.

2.6. Мансур - строител на империята

Мансур, който се смята за истинския основател на аббасидите,
в същото време е бил многостранен учен и поет. Той бил човек, кой-
то се интересувал от научни изследвания и покровителствал поети
и учени. Интересувал се от логика, философия, аритметика, геоме-
трия, астрономия, медицина и история. Мансур - мъдър и далнови-
ден владетел, е бил известен с добрите си нрави, но също така и със
своята скъперничество и привързаност към спестяването на пари.
Той се отнасял много добре към членовете на семейството си и об-
ществеността. Бил известен с прякорите „Ебуд-деваник“ (баща на
грошовете) и „Мансур ед-Деваники“, тъй като бил много чувствите-
лен при изчисляването на заплатите на работниците и занаятчиите.
Той лично следвал политиката на държавата, за да осигури пълен
контрол, съветвал данъчните служители да действат справедливо и
отдавал особено значение на пощенската организация. Никога не е
бил под влиянието на своите везири.
По време на управлението на Мансур се засилва научната и
културна дейност и се превеждат различни произведения от сан-
скрит, сирийски, коптски и древен гръцки. Юхана (Яхя) б. Батрик
(асириец), Мухаммед б. Ибрахим ел-Фезари, Абдуллах б. Мукаф-

17
 фа1, Джурджис б. Джибраил2 и патриарх Сергей направили преводи
на арабски.
В този период науки като хадис, фъкъх и тефсир стават са-
мостоятелни клонове на науката, а дейностите по методология и
класификация набират скорост. Ибн Исхак написва известното си
произведение по молба на Мансур, а Муфаддал ед-Даби изготвил
антология на арабската поезия. Освен това са написани различни
трудове по отношение на арабската граматика (сарф и нахив) и по-
езия (аруз)3.
Мансур бил тясно ангажиран и в благоустройствените дейнос-
ти. Освен Багдад той изградил градовете Хашимия и Рафика.
Турците започнали да проникват в ислямския свят по времето
на Мансур. Турски войници били наети в пограничните градове на-
речени Авасим.

3. ЕЛ-МЕХДИ (775-785)
След Мансур властта минала в ръцете на сина му Мехди. Той
назначил за везир сина на Халид ибн Бермек, Яхя ел-Бермеки. Мех-
ди бил известен с войните си в Анадола. Византийците не били
обезпокоявани от никого близо петнадесет години, но когато се раз-
движили в Анадола, Мехди светкавично влязъл в действие. Назна-
чил сина си Харун за главнокомандващ и го изпратил на свещена
война. Харун доказал, че е добър военачалник, в много случаи над-
делял над византийците. Той успял да ги прогони чак до бреговете
на Егейско море. Тогава начело на Византийската империя стояла
императрица Ирина Атинянката (792-802 г.). Тя се съгласила на
1. Ибнул-Мукаффа е персиец по произход, до около 30 годишна възраст бил
маджуси (огнепоклонник). Но под влиянието на Свещенния Коран, прочетен от
едно дете на вечеря в присъствието на кирманския валия Иса б. Али и негово
насърчение той приел Исляма в присъствието на гостите и сменил името си на
Абдуллах.
2. Той е личен лекар на халифа и третият член на известното персийско лекарско
семейство Бухтишу, израснал в медицинската академия в Гондишапур/Иран.
3. Подробна информация относно термините може да намерите на стр. 105 под
заглавие Кратък терминологичен речник.

18
помирение. Условието, което арабите поставили на императрицата
било всяка година да плаща по 8 000 динара данък на ислямския
халиф. Като награда за тази война на Харун му била присъдена тит-
лата ер-Рашид, което означава Верен, Правдив.

3.1. Противни възгледи

По време на господството на Мансур се появили и доста про-
тивни възгледи, които трябва да бъдат отбелязани. Понеже коренът
на религиозните движения е много стар, затова и няма съмнение,
че този въпрос може да ни отведе чак до религиите и религиозните
доктрини отпреди появата на Исляма. През 776 г. Хишам бин Ха-
ким излязъл на сцената като един голям вожд. Сложил було на ли-
цето си и присвоил името Муканна, което означава „Вожд с було”.
Завладял областта Хорасан4 и заедно с жителите му подготвил бунт
срещу арабите. В същото време в Северен Иран имало бунт на ха-
риджитите. Маздеите5 и техните привърженици въстанали в гр.
Джурджан. Тези движения показвали, че жителите на тези кра-
ища вече се събуждат. Тъй като тези хора били и против мюсюл-
манската религия, Мансур по най-жесток начин потушил техните
бунтове.

3.2. Заслугите на Мехди

Мансур бил построил Багдад. Тук, в този град, Мехди наста-
нил общественополезни хора. Изкуствоведи, писатели, мислители
и философи се радвали на неговата подкрепа, защото към тях той
имал благородно отношение. Това обстоятелство позволило през
този период в страната да се развие широка културна и обществена
дейност.
Мехди ремонтирал пътищата. Търговията също била във въз-
ход. Пътешествията били улеснени, а Багдад бил посещаван от все
4. Хорасан - е историческа област която днес заема Североизточен Иран, както
и части от Туркменистан, Афганистан, Узбекистан и Таджикистан. Името
Хорасан идва от персийски и означава „откъдето идва слънцето“.
5. Привърженици на обявилия се за пророк през VI век персиец на име Маздек.

19
 повече хора. Въпреки че бил за кратко време на власт, неговата роля
в усъвършенстването на обществения живот не е за подценяване.
Тогава се извършвали неща от жизненоважно значение за по-ната-
тъшното развитие на държавата. През това време били подкрепяни
не само мюсюлманските мислители, но се поощрявали и огнепо-
клонниците и проучванията в тази насока. Мехди не одобрявал въз-
гледи и схващания против религията, но като добър управник не ги
и укорявал. Когато разбрал обаче за противоположните доктрини на
огнепоклонника Шейх Ибн Абдулкуддюс, веднага наредил да бъде
арестуван и изправен пред съда като неверник и безбожник.

4. ХАРУН ЕР-РАШИД (785-809)

На мястото на Мехди дошъл големият му син Муса ел-Хади.
Но той намерил сериозен противник в лицето на малкия си брат
Харун. Майките на двамата, а после и самите те открито започна-
ли да действат един срещу друг и станали заклети врагове. В край-
на сметка Хади бил убит. След злощастната случка Харун останал
единственият наследник. Като най-известен от аббасидите той се
възкачил на трона и станал халиф. Цели двадесет и три години бил
господар на страната. Периодът на неговото управление е пълен с
поучителни събития - той донесъл доста слава на Исляма, бил при-
знат като халиф на мюсюлманството както на Изток, така и на За-
пад. Разменил подаръци с китайския император, с императора на
франките Карл Велики (на френски Шарлман). Организирал мно-
гобройни пътешествия и екскурзии. Девет пъти бил на поклонение
(хадж) в Мекка. Опитал истинския вкус на живота, не се лишил и от
веселия и разнообразия. Неговото име било много привлекателно за
писателите, пишещи приказки. Той заема широко място в книгата
„Приказки от хиляда и една нощ”. Въпреки че е измислица и плод
на фантазията, тази книга ни дава сериозни сведения и фактически
материал както за живота на Харун ер-Рашид, така и за тогавашната
арабска култура и цивилизация.

20
 4.1. Войната в Анадола
С възцарилия се в страната мир и спокойствие, величието на
Харун ер-Рашид станало още по-голямо в мюсюлманските страни.
Несъмнено предстояла война с Византия, която не можела да се из-
бегне. Почти нямало арабски владетел, който да не воювал с Визан-
тия. Както по-рано, така и този път договорът бил пренебрегнат от
страна на Византия. Става дума за договора, сключен между импе-
ратрица Ирина и бащата на Харун ер-Рашид, Мехди. След няколко
години на мястото на Ирина дошъл император Никифор I Геник
(802-811 г.). По принцип Никифор не бил толкова разумен човек.
Той бил много горделив и като че ли не знаел нищо друго освен
омраза към „неверниците”. Императорът изпратил едно писмо на
Харун ер-Решид в което му съобщил, че отхвърля старите споразу-
мения, сключени между Ирина и Мехди. Той не се задоволил само
с това да не плаща ежегодния „мирен данък”, а, напротив, искал си
обратно и онова, което било изплатено до този момент от импера-
трицата Ирина. Харун Рашид му отговорил. Този отговор влязъл в
книгата на известния историк Мухаммед ибн Джерир ет-Табери.
Писмото отразява отношенията между византийските императори и
ислямския халиф и гласи:
„(Започвам) С името на Всемилостивия и Всемилосърден Аллах.
От командира на вярващите Харун Рашид до един римски
простак Никифор!
Ей, семе на една невярна майка, писмото ти ми стана извест-
но. Ти не ще чуеш моя отговор, ти ще го видиш.”
След това писмо започнали бойни приготовления, които били
последвани от военни походи на редица военни части в Анадола.
Прекосявайки тези земи, ислямските армии завладели Хераклея (дн.
Карадениз Ереглиси), Икониум (дн. Коня) и Ефесус (дн. Селчук,
Измир). През 805 г. нападнали о-в Кипър, а в 807 г. бил окупиран
о-в Родос. С това бил сложен край на надменността на Никифор.
Той бил принуден да моли за мир и бил сключен договор. Според
клаузите на мирния договор Никифор се задължил да плаща още

21
 по-голям данък. Той се съгласил да заплаща отделен данък за всеки
член от императорското семейство.

4.2. Бунтовете по време на Харун Рашид

По време на властването на Харун Рашид в някои области на
обширната му империя се вдигнали няколко незначителни бунтове.
Някой от рода на Хз. Али организирал въстание през 786 г., което
било потушено. Но племенникът на организатора, Идрис, избягал в
Магриб и там създал династията на идрисидите, която властвала в
Мароко в продължение на цели две столетия.
В Сирия между племената мударити и химярити избухнало се-
риозно неразбирателство. На тези размирици сложил край великият
везир Джафер ел-Бермеки по много впечатляващ начин.
В Африка се надигнал наместникът. Харун Рашид изпратил
там Ибрахим ибн Аглеб, който разбирал от работата си. Главният
му щаб се намирал в Кайраван. Успял да подчини целия този край
(дн. Алжир и Тунис) и управлявал като полунезависим владетел.
Наследниците му също създали стабилна управленческа система и
държавата им се превърнала в една мощна морска сила. Aглебиди-
те превзели о-в Сицилия и го арабизирали. През 909 г. обаче това
емирство било съборено от фатимидите.
Последният бунт бил цели петнадесет години по-късно от пър-
вите. Той бил организиран край бреговете на р. Амударя (Джейхун).
През 809 г. Харун Рашид лично тръгнал срещу наместника на Се-
мерканд - Рефи ибн Лейс, но по пътя се разболял и починал в Хо-
расан.

4.3. Падането на Бермекидите

Бермекидите били силни при господството на трима владетели.
По времето на Харун Рашид те били на второ място по авторитет
след халифа. Тяхното положително отношение към науката, тяхно-
то сладкодумие и поднасяне на подаръци, вкусът им и величието
правели силно впечатление на всички. Построените от тях дворци

22
били красиви като построените от самия халиф. Не е за учудване, че
имали много врагове. Те били талантливи и способни хора, като по-
ради тази причина другите им завиждали. Затова срещу тях започ-
нала борба, която била скрита под формата на клюки. Някои просто
не можели да понасят величието и славата на бермекидите. След
време това разбрал и самият Харун Рашид. Бермекидите били шии-
ти, вече се разпространявали слухове, че аббасидскияг род, който е
сунитски, нямал нищо общо с шиитския. Харун Рашид бил дал сес-
тра си на своя велик везир Джафер Бермеки, но накрая и това не му
помогнало. През 803 г. бермекидите паднали от власт. Харун Рашид
се обявил срещу тях, като им отнел имуществото, а тях ги вкарал
в затвора. Джафер и известният негов брат Фадл били осъдени на
смърт. Казват, че няма нищо по-нерешително и непоследователно
от благоволението на владетелите. Тази истина била доказана имен-
но в историята на бермекидите.

5. НАЧИНЪТ НА ЖИВОТ ПРИ АББАСИДИТЕ

Епохата на аббасидите е най-високата точка в успехите на ара-
бите. Във всяка област на живота арабите изпреварвали световната
цивилизация. Насладата на живота, приемането на поднесеното от
самия живот, търсенето на възможностите, сериозното им отно-
шение към всички области на науката, в бита, за спокойствието и
благоденствието на човека, в старанията и човешките постъпки, в
търговията, в международния обмен, внимателният им подход в от-
ношението към другите хора... Всичко това за тях подготвил един
нов начин на живот и в продължение на стотици години този живот
представлявал едни от най-хубавите страници в историята на све-
та. За тях не било обидно да взаимстват нещо от гърците, защото
мисловното наследство на всеки от нас е наследство за целия свят.
Арабите отвсякъде приели по нещо и го направили своя собстве-
ност. Впоследствие отбелязали голям напредък в областта на ли-
тературата, философията, техниката, историята, географията, изящ-
ните изкуства и ръкоделието.

23
 Аббасидите превърнали Багдад в център на света. Този център
бил като една голяма лампа, която осветлявала пътя на всички. Раз-
пръскващите се светлини от Багдад достигнали чак до западното
полукълбо. Семената на тези арабски успехи били засяти именно
по време на господството на Мехди и Харун Рашид. Тези семена
разцъфнали и дали своите плодове при владичеството на синове на
Харун Рашид, Мемун.

6. АББАСИДСКИ ВЛАДЕТЕЛИ
Рядко са владетелите, които да са по-ощрявали толкова мно-
го науката. Те постигнали промени в начина на живот на арабите.
Първите умаяди вярвали в най-обикновени неща. Муавия всъщност
бил като един стар арабски шейх. Много други умаяди се били отда-
лечили от двореца, от разгулния живот в Дамаск и били отишли да
живеят като обикновени хора край пустините. Това било предадено
на много от децата на владетелите. Но при аббасидите този скромен
начин на живот изчезнало. Аббасидските халифи и техните синове
живеели разкошно. Те най-напред приели иранския начин на жи-
вот и започнали да подражават на иранците във всяко отношение.
Например при тях не можело да се явява директно, отказвало се да
водят молитвите (намаза). Дори по едно време се отказали да ръко-
водят и лично армията. Те имали велик везир, който бил наместник
на халифа и се наричал наиб. Разликата между халифа и великия
везир била съвсем малка. Имало и други везири с много деца, роби
и палачи. Жизненото равнище като цяло било високо. Висшестоя-
щите вярвали в по-добър живот и си живеели по този начин. Това
положение на предпочитане на спокойствието и лукса фактически
отслабило тяхната стабилност и старанията за успехи. Наред с това,
преди да се стигне до общото отслабване, се случили доста други
събития. Новата обстановка донесла нова душевност на управни-
ците и началниците, която спомогнала за запазването на арабската
жизненост още дълги години.

24
 7. БОРБАТА ЗА ВЛАСТ МЕЖДУ БРАТЯТА ЕМИН И
МЕМУН (809-813 г.)
Харун Рашид оставил след себе си двама синове - Емин и Ме-
мун. Първият бил син на султаншата Зубейде. Поради това той
имал предимство пред Мемун, който пък от своя страна разполагал
със симпатиите на иранците. Още приживе Харун Рашид взел някои
жизненоважни решения. Назначил сина си Емин за наместник на
Сирия и Египет, Мемун за управител на източната област Хора-
сан, а третият му син станал валия на Ирак. Той се казвал Касим.
Но Харун Рашид не забравил да издаде и ферман, че мястото му ще
бъде заето от Емин. Така Емин станал халиф.
След известно време братята, недоволни от тези решения, за-
почнали борба за власт помежду си. Положението се оформило
така: Емин уволнил брат си Касим, който не бил харесван от Ме-
мун. Наред с това Мемун не бил доволен от това, че заедно с Емин
синът му Муса бил назначен за заместник-халиф. Мемун започнал
да се съмнява в действията на Емин. Освен това Мемун бил доста
отдалечен от столицата. Не бил уверен в своите сили, поради което
не можал да действа веднага. От друга страна, арабските привър-
женици на Емин също били нащрек. Въпреки тази неблагоприятна
обстановка Мемун бил подтикнат от иранските си привърженици
да обяви своята независимост. Той дълго време се колебаел, но в
края на краищата се съгласил с предложеното от привържениците
си. Емин освободил Мемун от длъжността му и за да постави под
своя команда Хорасан, изпратил срещу въстаналия си брат армия
начело с ген. Али ибн Иса. Генерал Али не успял - бил победен и
убит. Втората армия, която била изпратена срещу Мемун, също не
успяла да постигне решителни резултати. Тогава генералите на Ме-
мун тръгнали срещу брат му Емин. Войските стигнали до Багдад,
обсадили града и успели да го завладеят. Емин бил пленен и убит,
а Мемун - обявен за халиф. Вътрешните борби продължили близо
четири години. Мемун продължавал да управлява от Хорасан.

25
 7.1. Размириците, събуждането на привържениците на Хз.
Али
В началото Мемун нямал миг спокойствие. Години наред по-
ложил усилия за потушаване на бунтовете и размириците. Някои
от тези вълнения били повторение на старите, от времето на други
владетели. Затова е задължително да се споменават някои от тях.
Преди всичко привържениците на Хз. Али открито поста-
вили въпроса за тяхното дело. Трябва да се знае, че те вярва-
ли единствено в това, че само техен представител заслужава
да бъде халиф. Според тях останалите били само узурпатори на
властта. Нямало разлика между умаядския и аббасидския халиф. И
единият, и другият били от лоши по-лоши. Според привържениците
на Хз. Али и умаядите, и аббасидите били незаконни наследници
на трона. Никой не бил в състояние да убеди привържениците на
Хз. Али, че едва ли има разумен човек, който да признава преда-
дената по наследствен начин власт. Най-близък до Аллах е онзи,
който изпълнява Неговите заповеди и най-добре служи на хората.
Но шиитите вярвали в божествента справедливост, вярвали в пра-
вдата, тяхната истина била истината за идването на рода на Хз. Али
на власт. Поради това те винаги и навсякъде вдигали бунтове. По
времето на Мемун привържениците на Хз. Али организирали бунт
в Ирак под ръководството на Мухаммед ибн Ибрахим, но винаги
шансът на привържениците на Хз. Али бил лош. Те събирали
средства и нужните за целта хора, но в крайна сметка винаги
били побеждавани.
Мемун бил много умен човек. Като видял, че иракчаните са
на страната на привържениците на Хз. Али, той дал дъщеря си на
осмия шиитски имам, Али ер-Риза и го обявил за свой наследник.
Сменил черното знаме на аббасидите със зелен цвят, както искали
привържениците на Хз. Али.

26
 7.2. Размирици в Ирак
Въпреки това иракчаните не били доволни. Те подстрекавали
чичото на Мемун - Мансур, за поста халиф. Когато Мансур отхвър-
лил това предложение, те избрали за този пост друг чичо на Мемун -
Ибрахим, син на Мехди. След като предали новината на Мемун, той
решил да тръгне от Хорасан за Багдад. Но преди да потегли, се раз-
бунтувал един друг привърженик на Муканна, лъжливият пророк от
времето на Мансур. Този ръководител на бунта се казвал Бабек и
бил човек със странни мисли и разсъждения. Той вярвал в преобра-
зяването на душата и притежавал някои други противни на Исляма
идеи. Мемун нямал време да се отправи срещу Бабек и неговите
хора. Затова отложил тази работа и се насочил към Багдад. Още не
бил стигнал до гр. Тус, когато се разболял неговият зет Али ер-Риза,
който бил осмият шиитски имам. Направило се всичко възможно за
неговото излекуване, но въпреки това имам Риза починал и бил по-
гребан в Тус - място, което било известно като място на загиналите
в името на вярата и религията (Мешхед).
Шиитите се усъмнили в обстоятелствата около смъртта на Риза
и твърдели, че по-всяка вероятност той бил отровен. Затова го смя-
тали наистина за жертва на вярата. Оттогава насам Мешхед е извес-
тен сред шиитите като място за жертвите на Исляма.

7.3. Мемун в Ирак

Най-после Мемун пристигнал в Багдад, който заварил опусто-
шен. Харун Рашид, Мехди и Мансур били положили много усилия
за построяването на този град, но сега всичко било разрушено, не
останал камък върху камък. Мемун разбрал, че настаняването на
дружината му не е лесна работа, а осигуряването на тяхното пре-
питание щяло да бъде още по-трудно. Настанали се в двореца на
бившия велик везир на Харун Рашид, Джафер ер-Бермеки. После
се отдал на задълженията си да уреди преди всичко неотложните
въпроси.

27
 В това време в Хорасан избухнал друг хариджитски бунт. Ме-
мун изпратил там най-талантливия си ген. Тахир, за да постави
нещата в ред. Тахир изпълнил поставените му задачи безупречно,
но Мемун намерил за необходимо да остави ген. Тахир в Хорасан.
Назначил го за наместник, която длъжност по-късно се предала по
наследство от баща на син. Тахировият род станал полунезависим
след смъртта на Мемун и основал там държавата Тахириди.

7.4. Египет, Бабек и Византийците

По време на аббасидското владичество все още нямало мир и
спокойствие в цялата империя. Старите съперници - кайсити, кал-
бити, мударити и химярити започнали да воюват помежду си по
цялото течение на р. Нил. Всъщност мударитите, които били су-
нити, застанали на страната на привържениците на Емин. Но химя-
ритите, които винаги поддържали шиитите, били на страната на
Мемун. Каквато и да е причината, тези две противоположни партии
и опозиционни сили винаги намирали свое оправдание. Тяхното
противопоставяне не било така спокойно и пасивно. Те винаги при-
ключвали с ясни бунтове или въстания.
Когато Мемун разбрал фактическото положение, изпратил там
сина на Тахир - ген. Абдуллах …, за да въдвори ред. Но преди Аб-
дуллах да изпълни задачата си, византийците - вечните врагове на
аббасидите, започнали да оказват помощ на еретика шиит Бабек,
въстанал в областта Азербайджан в Северен Иран. Те го окуражили.
Тогава Мемун бил принуден лично да участва в тази война. Похо-
дът против Бабек продължил четири години (829-833 г.) и в крайна
сметка приключил с победа на Мемун. Бабек бил победен и изго-
нен от страната. След тази победа Мемун обърнал погледа си към
византийците. Организирал военен поход и успял да завладее кре-
постта Зюбре, близо до Тарсус6. Мемун починал внезапно по време
на този поход през 833 г.

6. Днес в Южна Турция на брега на Средиземно Море.

28
 7.5. Завоевания в Средиземно море
Годините на управление на Мемун се характеризират с нести-
хващи бунтове и въстания против централната власт. Изгонените от
Емир Хакем II от Испания привърженици на аббасидите завладели
о-в Крит, а когато в аббасидските провинции властта започнала да
се предава по наследство от баща на син, управляващите в Африка
аглебиди били окупирали островите Сицилия, Сардиния и Малта.
Това била епохата на Мемун, когато арабската култура обхванала
цялата територия, намираща се под тяхна власт. Например в о-в
Сицилия мюсюлманската култура се била превърнала във водеща
култура приблизително в продължение на четиристотин години.
Островът бил истински културен център. Сицилия представлявала
един от трите моста между арабския свят и християнска Европа (ос-
таналите два били на Запад - Испания, а на Изток - Багдад).

7.6. Арабската култура в Багдад

Историята се е произнесла за Мемун. Въпреки че неговото
управление преминало в размирици, бунтове и въстания, макар и
да е бил за кратко време на власт, Мемун бил много плодотворен,
извършил неща, които не могат така лесно да бъдат забравени. Той
построил предприятия, докарал хора и донесъл книги от различ-
ни краища на света, като осигурил условия за творческа дейност и
винаги ги поощрявал. Мемун подкрепял както изящните изкуства,
така и науката. Построил две обсерватории - едната в близост до
Багдад, а другата в Дамаск. Освен Багдадската астрономическа
обсерватория той организирал и един Дом на науките – Бейтул
хикме, където учени от различни области на науката развивали
своята творческа дейност.
Работата на част от тези научни дейци била да превеждат про-
изведения от гръцки, сирийски, персийски и санскритски език. Те
написали и самостоятелни оригинални творби в областта на науката
и техниката, литературата, философията и шериатското право. Ме-
мун бил разумен владетел, който вярвал, че всички разсъждения на
човека трябва да бъдат в рамките на измеренията на разума.

29
 Той харесвал най-много Мутезилитската школа, възникнала
в предишното столетие и създала редица философски творби. Но
заедно с това те отстоявали тезата за сътвореността на Корана (така
наречения въпрос за халкул-Коран), което сунитското (ортодоксал-
ното) мюсюлманско богословие не приема. Според сунитските уче-
ни Коранът е вечен и несътворен.
Мутезилитите смятали, че дори в мислите и разсъжденията ни
за религията преди всичко трябва да надделява разумът и че докато
не бъде направено сериозно проучване, нищо не трябва да се прие-
ма и нищо не трябва да се одобрява. Казано накратко мутезилитите
поставяли под въпрос Аллаховото откровение. Ако то е “разумно”
те го приемали, ако - не тогава го отхвърляли.
Относно “сътвореността на Корана” халифът решил да използ-
ва насилствени методи срещу несъгласните сунитски учени. Репре-
сиите които били упражнявани през този период са названи като
“михна” в ислямската историография.

7.7. Мемун като халиф

Най-голямата заслуга на Мемун била да събере около себе си
известни учени в различни области. Самият той също не бил обик-
новен учен. Участвувал в дискусиите, организирани от Бейтул
хикме. Мемун нямал предразсъдъци и предварителни решения. За
него и сунитите, и шиитите били еднакви. Той можел да се съгла-
сява с мненията на огнепоклонниците и на немюсюлманите. Но на-
ред с това той не бил човек без лични идеали. От светкавичните му
действия срещу Бабек става ясно, че той все пак не одобрявал хора
с антирелигиозни убеждения. Мемун не бил и само учен, тъй като
при нужда действал както срещу Бабек, така и срещу византийци-
те и лично се намесвал в решаващите моменти, щом обстановката
налагала това. Мемун бил на почит и уважение и с хуманитарните
си разсъждения спрямо човека, защото той положил основите на
някои велики мисли в тази област и дал начална скорост на науката,
посветена на човека. Редки са владетелите, които отделяли толкова
внимание на проблемите на човешката съдба.

30
 8. МУТАСИМ (822-842)
Мемун си отишъл сравнително млад. На мястото му дошъл не-
говия брат - Мухаммед, комуто било дадено прозвището Мутасим.
Майката на новия халиф била Марида - с тюркски произход. Време-
то на Мутасим е пълно със събития.
Първото от тях бил бунтът на зотите в Долен Ирак. Зотите
били едно странно племе, което по време на сасанидското владиче-
ство в Иран се преселили от Индия в Иран. Тогава те били назова-
ни с името Джедити и са се настанили в една местност, близка до
делтите, където се вливат реките Тигър и Ефрат. Това било племе,
което постоянно предизвиквало размирици. Зотите не можели да
стоят на едно място. Имали съвсем друг начин на живот, не можели
да се привържат задълго към нещо. Те въстанали през господство-
то на Мемун. Но тогавашният им бунт нямал сериозен характер.
По време на Мутасим организирали големи бунтове, започнали да
плячкосват керваните, да нападат населените места и по-важните
иракски градове. Мутасим бил принуден да предприеме сериозни
мерки. Най-после ги победил през 825 г. Принудил ги да се изселят
в областта Киликия в Мала Азия. Голяма част от тях се настани-
ли там, но някои заминали за Европа, където продължили да водят
чергарски живот. Това са къптиите, т.е. днешните роми, които се
срещат почти във всички европейски страни.

8.1. Турски охранителен гарнизон

Първият човек, който организирал турска охранителна част,
това е халифът Мутасим. Мемун създал за своята охрана специален
гарнизон от турски пленници. Мутасим още повече увеличил и за-
силил тези части. Дал възможност на талантливи пленници да бъдат
издигнати до ранг офицер. Този подход бил разумен. Но след вре-
ме специалните гвардейски части започнали да се образуват изцяло
от турци. Тези части били добре платени, придобили авторитет и
се превърнали в сериозна сила. С отслабването на халифите обаче
гвардията станала просто неконтролируема. Започнали да се месят

31
 в дворцовите интриги. След време тези сили били разпръснати, но
продължавали да имат сериозно влияние върху халифите.
Всъщност аббасидската династия в началото на управлението
си използвала персите срещу умаядите и арабите за да се заздра-
вят. След засилването на персите в управлението тогава започнали
да употребяват арабите срещу тях. В крайна сметка когато и двете
страни станали опозиция на властта тогава съставили гарнизон от
турците.

8.2. Мутасим основал град Самара

Мутасим създал на 130 км разстояние северно от Багдад един
нов център за своите нужди, като построил гр. Самара. За кратко
време там били издигнати доста дворци. Естествено и редица бла-
городници също си построили жилища и учреждения около него-
вите дворци, за да бъдат близо до халифа. Били изградени също
така джамии и училища. Не минало много време и по отношение
на величието и славата Самара започнала да конкурира Багдад. Раз-
ликата между двата града била в това, че Самара никога не могла
да замести или да заеме мястото на Багдад като културен и научен
център.

8.3. Войни с Византия

Еретикът Бабек бил победен от Мемун, но все още не бил лик-
видиран. По време на управлението на Мутасим той отново
вдигнал глава. Мутасим изпратил срещу него туркския военачал-
ник Афшин.
Както при управлението на Мемун, така и сега в същото време
и византийците нападнали Мутасим. Затова Мутасим бил прину-
ден лично да тръгне срещу тях, когато византийският император
Теофил бил завладял и опустошил мюсюлманския гр. Зибатра. А
Зибатра била родното място на Мутасим. Той се разгневил много на
постъпката на византийския император и тръгнал с голяма амбиция
срещу врага, искайки отмъщение. Двете армии се срещнали в Анка-

32
ра. Мутасим постигнал съкрушителна победа срещу Теофил. След
тази победа Мутасим потеглил и обсадил родното място на импе-
ратора, Амориум7. Обсадата продължила петдесет дни. В крайна
сметка и тук Мутасим бил победител. Завладял града и го изравнил
със земята. Били убити много хора, останалите живи били взети в
плен и закарани в Багдад, където ги продали на пазара като роби.
Византийците се уплашили от отмъщението на Мутасим. Но когато
Мутасим продължил да преследва императора, дошла новината, че
туркският ген. Афшин е въстанал срещу него. Затова той бързо
напуснал Мала Азия, а когато се върнал, ген. Афшин вече бил арес-
туван и хвърлен в затвора.
Мутасим решил да организира специален морски флот срещу
Константинопол. Флотът тръгнал към Константинопол, но излязла
силна буря. Корабите не издържали и повечето от тях потънали.
Това обстоятелство го накарало да се откаже от намеренията си,
което се счита за голям минус в управлението на Мутасим.

8.4. Характерът на Мутасим

Като халиф Мутасим притежавал същите качества, каквито
притежавали първите халифи. Той бил човек със стабилни възгле-
ди; човек, който действал решително и своевременно. Не бил враг
на разумните и философските търсения. Започналата да разцъфтява
по време на управлението на Мемун арабска мисъл се развила още
повече и усъвършенствала по времето на Мутасим. Той накарал ви-
зантийците да споменават името му с почит и уважение. При не-
говото господство думата Самара се изравнила със значението на
думата величие. Запазил достойнството на заеманата от него длъж-
ност. Той бил страшилище за немюсюлманите.

7. Арабите са го употребявали като Амурие. Днес античен град в Среден Анадол в

границите на област Афйон, Турция.

33
 9. ЕЛ-ВАСЪК БИЛЛЯХ (842-849)
Заелият мястото на Мутасим, ел-Васък бил последният от ве-
ликите аббасиди. Той бил много талантлив държавник, благороден
и свободен в мислите и разсъжденията си. Отнасял се с уважение
към свободомислието. Изхарчил големи суми, за доброто на хора-
та. Поощрявал развитието на науката. Самият той бил човек с ком-
плект от положителни качества. Бил добър музиковед, композирал
редица произведения. По време на неговото управление страната
благоденствала, развила се и промишлеността. Улеснената от абба-
сидите търговия в двете посоки - на Изток и Запад, стигнала до нови
върхове. Мутасим наистина бил интелигентен човек. По негово вре-
ме религиозните дискусии били на висока степен, но се давала въз-
можност и на реакциите спрямо тях.

9.1. Намесата на новите сили в управлението

Новите сили и без това участвали в управленческите дела.
Специално по време на последните четири халифа, конкретно при
Мемун, съществувал краен либерализъм, била дадена свобода на
мисълта и това естествено довело до своеобразна реакция. Сред на-
рода се надигнала една сериозна реакция срещу въздействието на
отричащите ролята на съдбата (кадер) рационалисти.
При последните две управления в областта на религиозната
мисъл както споменахме по-горе именно мутезилитите водели ко-
лоната, като били поощрявани от страна на Васък. Начело на про-
тивната страна, т.е. на реагиращите, бил известният учен в областта
на мюсюлманското право Имам Ахмед ибн Ханбел. Той говорел
толкова открито, толкова явно против халифа, който насилствено
искал учените да приемат че Коранът е сътворен а той не го прие-
мал, бил хвърлен в затвора и бичуван.
Неспокойни били и туркските гвардейски части. Васък допус-
нал грешка, че назначил за ген.-губернатор или за заместник-халиф
много талантливия туркски ген. Ашнас. Тази длъжност била из-
ключително висока и се заемала само от определени благородни-

34
ци. От друга страна обаче, това създавало грижи на заместниците
и наследниците на Васък. Те просто били принудени да се борят с
туркските офицери и доста от тях били убити. Васък умрял много
млад, мястото му заел Мутевеккил. Със смъртта на Васък започ-
нал залезът на аббасидите.

10. ЕЛ-МУТЕВЕККИЛ (847-861 г.) И КРАЯТ НА

ВЕЛИКИТЕ АББАСИДИ
Мутевеккил се различавал доста от свободомислещия Васък.
Той бил много привързан към религиозните предписания. С него-
вото идване на власт сунитските учени, които нямали значителни
прояви при предишните халифи, се съвзели. Те протестирали срещу
мястото на мутезилитите в двореца. Халифът най-напред освобо-
дил Ахмед ибн Ханбел.
През управлението на Мутевеккил група фанатици нападнали
гробницата (тюрбето) на Имам Хюсеин в Кербела. Когато визан-
тийците разбрали за вътрешните размирици в аббасидската дър-
жава, те се окуражили. Окупирали областта Киликия в Мала Азия,
после нападнали гр. Дамиета в Египет и я превзели. Народът никак
не бил доволен. Това дало повод и на туркските охранителни части
да се надигнат. За да се отърве от тях, Мутевеккил направил опит
да премести столицата си в Дамаск, но не успял. Тогава извикал
на помощ Мухаммед, който наследил баща си като наместник на
Хорасан. Но преди да успее, охраната го убила. С това приключил
първият етап от аббасидското владичество.

Бунтът на негрите
Тези бунтовници сами приели названието “зендж”, което оз-
начава чернокожи или негри. Те били носители на идеите на кому-
нистите. Вярвали в истинското равноправие и се борили за пости-
гането именно на тази цел. По отношение на религията също имали
доста радикални разбирания били прекалено дисциплинирани и за
кратко време изградили стабилна армия и започнали нападения сре-

35
 щу халифата. През 871 г. окупирали Басра и я плячкосали. Но впо-
следствие бунтът им бил потушен.

Движението на Карматитите
Основоположник на това движение е човек на име Хамдан Кар-
мат. Карматитите са група, принадлежаща към крайната ши-
итска исмаилитска секта. Тази група толкова много се отклонила
от правия път че било трудно да бъдат признати за мюсюлмани.
Всичко това идвало от различията във възгледите за заместника на
шестия шиитски имам между тях и самите шиити.
Трябва да се признае, че шиитите не признават сунитските ха-
лифи като религиозни глави на мюсюлманите. Шиитите признават
за истински владетели на Исляма Хз. Али и наследниците на Хз.
Хюсеин. Наследниците на този род те наричали “имами”. Шестият
имам бил синът на внука на падналия в битката край Кербела Хз.
Хюсеин, Джафер Садък. Джафер Садък имал двама синове - Ис-
маил и Муса. Исмаил бил по-големият, но той починал още когато
Джафер бил жив.
След смъртта му народът избрал за следващ имам, Муса, кой-
то бил признат под името Муса Кязим. Но голяма част от шиитите
заради това, че Исмаил бил големият син на Джафер, го обявили
за седми имам, а неговия син Мухаммед за осми имам. Този спор
предизвикал разцепление сред шиитите и никога повече нещата не
се оправили. Привържениците на Исмаил вече се знаели като
исмаилити. Вярвали че, Исмаил не е умрял и един ден ще се вър-
не като мехди (спасител). Те смятали себе си за прави, мислели, че
против тях се върши някаква неправда, и затова създали своя тайна
организация.
След време трима от техните ръководители постигнали успехи
благодарение на създадените от тях размирици. Първият от тях бил
Кармет, вторият бил Убейдуллах, който в Кайреван се бил обявил
за “Мехди” и положил основите на фатимидската власт. Третият

36
бил Хасан Саббах от вярата на исмаилитите и бил създал сектата
Хашшашин.
През 894 г. върховното командуване на исмаилитите изпрати-
ло карметита Ебу Саид Дженнаби на източния бряг на арабския
полуостров по-точно в Бахрейн. Ебу Саид не след дълго там създал
държава със столица Ахса и го преименувал на Муминие (Град на
вярващите). Наследниците на Ебу Саид създали силна армия от фа-
натици. Започнали нашествия в областите Неджид, Ирак и даже в
Хиджаз. Годините между 913-943 били златни времена за тях.
Карматитите искали мюсюлманите да идват на хадж в тяхната
си столица а не в Мекка и затова през 930 г. нападнали Мекка уби-
ли двадесет хиляди хаджии и откъртили Хаджерул-есвед (Черния
камък) от Кябе и го занесли в Муминие. Към средата на XI век вече
дошъл залезът на Карматитите и те слезли от историческата сцена.
***
Отдалечените от столицата области постепенно започнали да
се откъсват от халифата. Техните управници станали полунезависи-
ми и не след дълго назначили навсякъде хора от своите родове. На-
зрели нови политически събития и малките държавици започнали
да действат съвсем самостоятелно.

11. РАЗПАДАНЕТО НА АББАСИДСКИЯ ХАЛИФАТ

След смъртта на десетия халиф Мутевеккил до окончателното
разпадане на халифата през 1258 г. дошли още 27 халифа, които
били подчинени на по-великите държави образувани в техните те-
ритории.
Последният аббасидски халиф Мустасъм бил учен и притежа-
вал добър морал. Но през негово време било на ход монголското
нашествие към Централна Азия и Близкия изток. Четвъртият мон-
голски владетел Мунке (1251-1259) назначил брат си, Хулагу, със
задачата да разруши мюсюлманските държави и да превземе техни-
те територии.

37
 Според преданията, Хулагу преди да атакува крепостта на хаш-
шашините, Аламут, през 1255 г. поискал от аббасидския халиф да
изпрати войници за тази операция; халифът обаче не отговорил по-
ложително смятайки, че това е тактика, насочена към отслабване на
отбраната на Багдад. След завладяването на Аламут, Хулагу изпра-
тил второ писмо до халифа с молба да разруши стените на града, да
запълни рововете и да остави управлението на сина си и да дойде
лично при него. След като халифът отхвърлил това предложение,
Хулагу смъмрил халифа с трето писмо, заявявайки, че Бог е поверил
задачата да управлява света на Чингис хан и неговите потомци. Ха-
лифът, от друга страна, подтикнат от шиитския си везир Ибн Алка-
ми, който всъщност работил срещу него, дал остър отговор и казал,
че ако предприеме действия срещу Багдад, ще го сполетят големи
бедствия. След този отговор разгневеният Хулагу превзел Багдад.
Халифът с цел да спаси живота си, се предал безусловно на 10 фев-
руари 1258 г. но не бил пощаден. Самият той и останалите членове
на династията били избити, освен тези които успели да се скрият.
Един от останалите живи бил братът на халифа – Ахмед бин Захир,
който избягал в Египет и намерил убежище при владетеля на маме-
люците8 Рукнеддин Байбарс.
Монголите разграбили и унищожили Багдад и подложили жи-
телите му на меч. Източниците дават цифри, вариращи от 800 000
до 2 300 000 за броя на хората, които били жестоко убити в Багдад.
Опустошаването на Багдад и краят на аббасидския халифат
станали повратна точка в историята на ислямската цивилизация.
Тук е извършено клане, което е рядко срещано в историята, а ми-
ризмите, излъчващи се от труповете, принудили дори Хулагу да на-
пусне града. Джамиите и библиотеките били унищожени, книгите
са хвърлени в р. Тигър, а реката течяла в продължение на дни като
мастило. Тази инвазия била катастрофа не само за Багдад, но и за
целия ислямски свят. От тази дата нататък арабската ислямска ци-
вилизация започнала да запада.
8. Мамелюците са мюсюлманска турска държава (1250-1517), която управлявала в
Египет, Сирия и Хиджаз.

38
 След три годишно прекъсване на халифатската институция,
през 1261 г. мамелюците в Египет провъзгласили Ахмед бин Захир
за халиф с титлата Мустансър Биллях. До 1517 г. когато османски-
ят султан Явуз Селим ще покори Египет и ще оглави халифатската
институция са провъзгласени 17 халифа от този род. Египетските
аббасидски халифи имали само духовно-представителни функции.
Според историците причините за разпадането на аббасид-
ския халифат са следните:
1- Особено след първия век на власт дошли неблагоразумни
управници които не положили необходимите усилия.
2- Не проявили необходимата проницателност при назнача-
ването на високи постове и използването на хора. Те премахнали
верните им везири и командири, като ги убили със скалъпени обви-
нения. (Примери за това са Ебу Муслим и семейство Бермекиди.)
3- Били враждебно настроени към потомците на Хз. Али как-
то било и при умаядите. Това обстоятелство предизвикало честото
им разбунтуване и отслабване на държавата.
4- Не проявили необходимото уважение към сунитското ду-
ховенство. Приели мутезиле като официална секта във смутни вре-
мена когато ставали бунтовете на Муканна и Бабек и постъпили
много строго спрямо учените на Ехл-и сюннет.
5- Когато разбрали, че населението и учените се отдалечават
от тях, образували специална армия от чужденци. Премествайки се
в гр. Самара оставили на своеволие иракския народ, който винаги се
поддавал на раздори и анархия. Не могли да контролират създаде-
ната от тях армия и самата тя се превърнала в беда. Така държавата
отслабнала и рухнала.
Според турския историк Нури Юнлю, умаядите създали дър-
жавата си върху кръвта на мюсюлманите избити в битката при
Съффин. А разпадът им станал от ръцете на аббасидите пак по
най-кръвав начин. Така аббасидите от тяхна страна създали държа-
вата си върху кръвта на умаядите но след петстотин години полу-
чили същото въздаяние от ръцете на Хулагу – внук на Чингис хан.

39
40
Държави в аббасидския халифат
 Втора част

ДЪРЖАВИ В АББАСИДСКИЯ ХАЛИФАТ

Както беше споменато по-горе с отслабването на централната

власт в границите на аббасидския халифат през различни периоди
възникнали много държави. Те са следните:
В Северна Африка:
- Аглебиди (800-909 г.) със столица Кайраван.
- Идрисиди (789-985 г.) със столица Фес.
В Египет и Сирия:
- Тулуниди (868-905 г.) със столица Фустат (дн. Кайро).
- Ихшидиди (935-969 г.) със столица Фустат (дн. Кайро).
- Хамданиди (905-1004 г.) със столица Мосул.
- Фатимиди (909-1171 г.) със столица Кайро.
В Персия и Средна Азия:
- Тахириди (821-873 г.) със столица Мерв, после Нишабур.
- Саффариди (861-1003 г.) със столица Зарандж9.
- Саманиди (819-1005 г.) със столици Бухара, Семерканд и Херат.
- Бувейхиди (932-1062 г.) със столица Шираз.

1. АГЛЕБИДИ (800-909 г.)

Основател на династията: Ибрахим ибн Аглеб
След честите бунтове и въстания в Северна Африка, халифът
Харун Решид назначил Ибрахим ибн Аглеб за валия на тази област,
като управлението щяло да се унаследява от баща на син.
След като осигурил сигурността за кратко време Ибрахим б.
Аглеб обявил Кайраван за своя столица. Заедно със синовете си
9. Днес град в Афганистан на границата с Иран.

41
 той превзел Триполи, Тунис, Алжир и части от Мароко. Построил
кораби в тунизийски корабостроителници и започнал да действа в
Средиземно море.
Аглебидите, побеждавайки Византия завладели някои среди-
земноморски острови. През 827 г. флотът, който е изпратен в Си-
цилия под командването на Кадъ Есад бин Фурат, превзел Палермо.
Тук те развили най-красивите произведения на ислямската цивили-
зация, заедно с всички видове земеделие и изкуство, като построили
пътища и канали. По-късно завладяват Сардиния, Корсика и Малта
и преминават в Италия, като няколко пъти обсаждат Рим. Между-
временно превзели някои италиански градове и всички тези области
благоустроили и създали в тях научни центрове. Така те станали
посредник на науката да премине в Европа през Италия.
От рода на аглебидите произлезли единадесет владетели. След
загубата на последния им владетел Зиядетуллах III срещу фатими-
дите през 909 г. дошъл краят на държавата.

2. ИДРИСИДИ (789-985 г.)

Основател на династията: Идрис ибн Абдуллах
Държавата е основана от Идрис б. Абдуллах в Северозападна
Африка. Тя носи името на своя основател, Идрис, който е потомък
на Хз. Хасан. Идрис, заедно със своя роб Рашид от Хиджаз дошли в
Египет а след това заминали за Магриб (Мароко и Танжер). Идрис,
бил добре приет от вожда на племето Аураба Исхак, се установява
в гр. Велиле. През 788 г. той поискал да му гласуват доверие и да го
приемат за владетел. Получавайки тяхното доверие и вярност пре-
взел гр. Тлемсен и сформирал отлична военна база. Той разпростра-
нил Исляма сред берберите в Северна Африка и набрал сили.
След смъртта на Идрис през 793 г., на негово място дошъл си-
нът му Идрис II. Той успява да създаде добре организирана държа-
ва. Започва строителни дейности, създава гр. Фес и взема мерки за
увеличаването на броя на населението. Заселил мюсюлмани в града
които довел от региона и Андалусия. В града са построени културни

42
и художествени произведения. Създадена е централната джамията
Шурафа. Днес световно известната джамия с университет “Кара-
вийин” намираща се във Фес е дело на една жена, Фатима ел-Фихри
имигрирала със семейството си от Тунис в този град. Тя е дъщеря на
богат търговец а медресето което създала и след това се превърна-
ло в университет се счита за най-стария университет в света който
не е прекъсвал образователната си дейност от създаването си (859
г.) до днес според ЮНЕСКО.
Фес станал столица на идрисидите. Ислямът се разпространя-
вал бързо сред берберите. Идрис II отменил хутбето, четено на име-
то на аббасидския халиф. Това означавало обява на независимост.
Но когато той умрял през 828 г., властта на държавата е действала
само в част от земите на Магреба.
Синът на Идрис II, Мухаммед ел-Мунтасир, унаследява баща
си. По време на управлението му политическото господство на
идрисидите е разединено. Различните градове на страната били
разделени между братята на Мунтасир. След като се освободили от
аббасидите, идрисидите били изложени на атаките на шиитите-фа-
тимиди, които управлявали в Египет през 10 век. След смъртта на
султан Мухаммед, неговият син Яхя поема властта. Възползвайки
се от невъзможността на Яхя да изпълнява напълно своите владе-
телски задължения, всеки от братята му започнали да действат като
независими владетели в собствения им регион. Яхя приел господ-
ството на фатимидите малко след като седнал на трона. През 921 г.
столицата била окупирана от фатимидите.
Историческата информацията за следващите години на идри-
сите е доста мътна. Андалуските умаяди следват политика на на-
предък в Северозападна Африка срещу фатимидите и превземат гр.
Сеута. Умаядският емир отвежда последния идрисидски валадетел
в Кордоба през 974 г. Така държавата на идрисидите изчезва.

43
 3. ТУЛУНИДИ (868-905 г.)
Основател на династията: Ахмед бин Тулун
Бащата на Ахмед, Тулун, който по произход е турчин от Бухара,
идва в Багдад по време на управлението на халифа Мемун около 816
г. и скоро заема престижна позиция в двореца на халифа и е сред не-
говите командири. Ахмед, който е роден в Багдад към края на 835 г.,
след основаването на гр. Самара на следващата година отива там с
баща си и прекарва детските си години в този град. Въпреки че губи
баща си на 20-годишна възраст (854 г.), той продължава образова-
нието си по хадис и ханефитско право с помощта и подкрепата на
турските командири. От друга страна той продължава военното си
обучение, за да бъде сред охраната на халифа. Първата длъжност на
която е назначен е заместник валия на Египет. Впоследствие той по-
лучава повишение и става управител на Египет заедно със Сирия и
Плаестина. След известно време обявява своята независимост, като
се възползва от вътрешните конфликти на аббасидите. Унаследен
е от сина си Хумаверейх, който според спогодбата с аббасидския
халиф за срок от тридесет години трябва да изплаща годишен данък
в размер на 300.000 динара върху управляваните от него терото-
рии. Тулунидите, са строителите на Египет, които управляват там в
продължение на 37 години. Те създават силна флота, нова жизнена
сила за Египет, чувство за великолепие и изкуство, създават дворци,
болници, джамии и много подобни произведения.

4. ИХШИДИДИ (935-969 г.)

Основател на династията: Мухаммед бин Тугч
Ихшидидите са род, който е служил на аббасидите дълго време
като тулунидите. Те са турска династия, управлявала между 935-
969 г. в Египет, Сирия и Палестина.
През 935 г. Мухаммед б. Тугч е назначен за валия на Египет
и получава титлата “ихшид” от двадесетия аббасидски халиф Рази
Биллях. Именно от тази титла произхожда името на държавата. Тер-
минът е от древноирански произход като има две значения: „блес-

44
тящ, брилянтен“ или “владетел, цар”. На арабски е превеждан като
“меликул-мулюк” – цар на царете. Всъщност ихшид е согдийска кня-
жеска титла на владетелите на Согдиана и Фергана10 в предислям-
ската и ранната ислямска епоха. Предполага се, че титлата се появя-
ва към средата на VII век след пренасянето на столицата Согдиана в
Семерканд като върховна титла на владетеля.
Ихшидите, спряли настъплението на хамданидите в Сирия и
на фатимидите в Северна Африка. Но след смъртта на командира
Ебул Миск Кяфур, последния владетел Ахмед б. Али бил победен
от фатимидите и загубил държавата си.

5. ХАМДАНИДИ (905-1004 г.)

Основател на династията: Хамдан ибн Хамдун
Хамданидите са арабска шиитска династия, управлявала Мос-
ул с околностите му и северна Сирия между 905 – 1004 г. Извест-
ни са като добри войници и покровители на изкуствата и науката.
Династията принадлежи към таглибския клон на Ребия, едно от
най-големите племена на арабите, които са християни преди раз-
пространението на Исляма и обитават северното междуречие на
Тигър и Ефрат от VI век.
Хамдан б. Хамдун, въстава срещу аббасидския халифат. Него-
вите потомци успяват да затвърдят и легитимират властта си като
наместници на халифа в Мосул. Най-могъщият сред тях е Насъруд-
девле, който управлява през 30-те до 60-те години на X век. Не-
говият брат, Сейфуддевле, който се установява като самостоятелен
владетел в Халеб, е не по-малко известен с тридесетгодишната си
борба срещу византийската експанзия в Близкия изток.
Началото на управлението му е белязано от политически и кул-
турен разцвет, благодарение на привличането на множество араб-
ски поети и учени в двора му, но в крайна сметка Сейфуддевле е
разгромен от византийците, а след смъртта му (967 г.) алепският
10. Това са географски региони в границите на днешен Узбекистан, Таджикистан и
Киргизстан.

45
 емират се превръща в пионка на Византия и египетските фатимиди.
Мосулският емират губи самостоятелността си през 979 г., когато
столицата му е завзета от иранските бувейхиди, а местните хамда-
ниди западат окончателно десетина години по-късно под натиска на
по-силните си съседни племена.
Въпреки че хамданидите принадлежали към шиитите, те били
толерантни към сунитите.

6. ФАТИМИДИ (909-1171 г.)

Основател на династията: Убейдуллах Мехди
Династията и държавата носят името на Хз. Фатима. Неговите
основатели твърдят, че са потомци на Пророка Мухаммед (с.а.с.)
чрез дещеря му. Верността на това твърдение е предмет на дебат
между учените.
Убейдуллах Мехди, един от шиитските имами, създава тази
държава. Но първоначално шиитския пропагандатор от Йемен Ебу
Абдуллах, който бил остроумен и амбициозен човек се преместил
в Египет и оттам в Северна Африка, разпространил шиитските си
идеи сред берберите и с тяхна подкрепа побеждавайки аглебидите
и идрисидите доминирал в Северна Африка. Убейдуллах Мехди,
след като засилил положението си, убил възможните претенденти
за власт - брат си и основоположника Ебу Абдуллах. Обявил се за
халиф и емирулмуминин (водач на вярващите). Основал гр. Мехдие
близо до Тунис и го превърнал в център.
Фатимидите принадлежали към шиитската секта. През упра-
влението на Муиз-лидиниллях водели морски войни с испанските
умаяди, превзели островите Малта и Сардиния. Един от командири-
те им Джевхер побеждавайки идрисидите през 969 г. превзел Еги-
пет.
Фатимидите основали гр. Кайро и построили джамията ел-Ез-
хер с медресето и го превърнали в столица. След това разширили
териториите си като превзели Сирия, Палестина и Хиджаз. Петъч-

46
ното хутбе в Мекка и Медина било прочетено на тяхно име. Били
в мирни отношения с Византия а понякога сключвали и съюз. По
време на кръстоносните походи - в годините около 1153 г. - влия-
нието им силно намаляло. Везирите поели управлението и военното
ръководство на държавата. Освободителят на Кудус от кръстоно-
сците, всеизвестният в ислямския свят Салахаддин Еюби сложил
край на фатимидите.
Фатимидите по отношение на халифатската институция влез-
ли в съревнование с аббасидите. През този период Египет и Кайро
придобили жизненост по отношение на икономиката и културата,
оставяйки Багдад и Ирак в сянка. В Кайро са създадени архитектур-
ни произведения с висока художествена стойност.

7. ТАХИРИДИ (821-873 г.)

Основател на династията: Тахир ибн Хюсеин
Тахир б. Хюсеин докато бил аббасидски управител на Хорасан,
поради отслабването на централната власт обявил независимост и
даже отсякъл пари на свое име (821 г.). През това време столица
на държавата била гр. Мерв. Но само след две години умрял и бил
наследен от сина си Абдуллах б. Тахир. Той преместил столицата в
гр. Нишабур.
Тахиридите, покровителствали сунизма и се противопоставяли
на шиитските течения в районите около Каспийско море. Установи-
ли добри отношения с иранските и арабски земевладелци и военни
класове и получили тяхната подкрепа.
Властта на тахиридите продължила до 873 г. когато Якуб ибн
Лейс Саффар превзел техните територии.

8. САФФАРИДИ (861-1003 г.)

Държавата на саффаридите била основана от Якуб ибн Лейс,
който бил майстор-медникар, но извънредно талантлив ръково-
дител. Наименованието на неговия род идва от думата “саффар”

47
 (медникар). На младини той участвувал в една чета на дезертьори
и станал техен водач. Бил несравним човек. Въпреки че бил дезер-
тьор, той никога не бил груб и жесток. Никога не вършел нещо
лошо спрямо добрите си съграждани. Славата му се разпростряла
из цялата страна. Това обстоятелство станало достояние и на самия
халиф. Той го назначил за командир на армия. Даже се възползвал
от неговите заслуги, за да накара да му се подчинят някои други
благородници. За награда му подарил територии. След време Якуб
още повече разширил земите, които били оставени на негово разпо-
ложение. Той станал господар на област Систан11 след това превзел
и Херат. През 870 г. превзел Белх и Кабул, сложил край на тахири-
дите. Днешното мюсюлманско население на Афганистан е изцяло
негово дело. Династията продължила да властва в Систан до 1163 г.
Но саффаридите на свой ред били победени от саманидите.

9. САМАНИДИ (819-1005 г.)

Династията има персийски корени и носи името си от Саман-
худат. По заповед на халифа Мемун, първият син на Есед б. Саман-
худат, Нух бил назначен за управител на Семерканд, вторият Ахмед
за управител на Фергана, третият Яхя за управител на Шаш и чет-
въртият Ебул-Фазл Иляс за управител на Херат. С тези назначения
били положени основите на династията на саманидите през 819 г.
Наср, унаследил баща си Ахмед като валия на Фергана, но
след известно време управлението било поето от брат му Исмаил б.
Ахмед. Исмаил бил много способен човек. Той предотвратил напа-
денията на турските племена, които атакували област Мавераунне-
хир. Тези земи по-късно му били дадени от халифа.
Първият независим владетел на тази държава бил Исмаил. На-
следен е от сина му Ахмед. Подобно на баща си, той също осъщест-
вил военни експедиции в Иран. Той разширил своите земи до Ма-
верауннехир, Хорасан, Централен и Северен Иран. Най-могъщото
11. Днес това е исторически регион, който е отчасти в границите на Иран и отчасти
на Афганистан.

48
време на държавата била управлението на Наср б. Ахмед (913-943
г.). След това натискът на караханидите от изток и газневидите от
юг, както и бунтът на управителите отслабили държавата и през 999
г. дошъл краят им.
Саманидите имат големи заслуги в разпространението на Ис-
ляма в Маверауннехир и Туркестан и при приемането на Исляма от
караханидите.

10. БУВЕЙХИДИ (932-1062 г.)

Бювейхидите са иранска династия, основана от Ебу Шуджа
Бувейх. Тримата сина на това семейство, Ахмед, Али и Хасан съз-
дали свои армии и окупирали Исфахан, Хузистан и Кирман. Най-та-
лантливият сред братята Ахмед организирал поход срещу Багдад
през 945 г. Халифът Мустекфи бил принуден да го назначи за Еми-
рул-умера (министър председател).
Аббасидския халифат изпаднал в състояние на колапс и су-
нитските халифи се превърнали в играчка на шиитските бувейхски
владетели. Така започнало 110 годишния период на настойничество
за аббасидите. Бувейхите консолидирали господството си в Ирак,
Южен Иран и Оман по времето на Адудуд-Девле (978 г.). Следвали
политика на настъпление срещу хамданидите в Джазира, Зияритите
в Табаристан и саманидите. След време вътрешните сътресения от-
слабили държавата.
С пристигането на Тугрул бей в Багдад през 1055 г. този клон
на бювейхидите приключил, но управителят във Фарс (днес област
в Иран) продължил да управлява още седем години, но и това място
преминало в ръцете на селджуците.
Бувейхидите били умерени шиити, които принадлежали към
клона “дванадесетте имама”. Положили усилия да приспособят ши-
итската теология към определена доктрина. Те не само че не посег-
нали на халифатската институция, но и се обявили като врагове на
фатимидите, които също са шиити-исмаилити.

49
 Бювейхидите били талантливи държавници и управници. По-
ложили големи усилия за укрепването и усъвършенствуването на
халифата. Оправила се търговията, започнала да се съживява стара-
та промишленост, мюсюлманският свят отново започнал да благо-
денствува.
Бювейхидите провели и редица изменения и реформи. Тъй като
били шиити, те дали предимство и простор на шиитските празници,
обичаи и традиции. В календара бил въведен официално Мухаррем,
тогава се забранявало да се воюва, отбелязвало се годишнината от
събитията в Кербеля. Бювейхидите обявили Хз. Али за законен на-
следник на Пророка ни Мухаммед (с.а.а). Според твърдението на
шиитите Пророкът обявил Хз. Али за законен наследник в мест-
ността Гадир Хум, за което първият ден на месец зюлхидже е извес-
тен като Ден на “Гадир” и се чества официално от шиитите.
Най-големият владетел от този род бил Адудуд-Девле. По вре-
ме на тридесет и четири годишното му управление неговата сла-
ва се била разпространила почти във всичките аббасидски страни.
Оженил се за дъщерята на халифа и дал своята дъщеря на халифа.
Когато стигнал до връхната точка на могъществото си, присвоил
титлата шахиншах. Той бил голям благоустроител. Построената от
него болница в Багдад, която била назована на негово име - Биме-
ристани Адуди, му донесла най-широка известност и слава. В тази
болница работели двадесет и четирима платени лекари и други спе-
циалисти. Били построени джамии, болници; водопроводните кана-
ли и кладенците били рехабилитирани.
Толкова много защитавал изящните изкуства, че тогавашните
най-известни поети му посветили газели и касидета (лирични пое-
ми и хвалебствени стихотворения). И големият арабски поет ел-Му-
танабби също му посветил редица стихотворения. Сред тях израс-
нали много културни хора, които превърнали столицата им Шираз
във втори Багдад.
На мястото на Адудуд-Девле дошъл синът му Шерефуд-Девле.
И той като Харун Рашид, бил по-щедър от баща си по отношение

50
на съхраняването нa науката и изкуството. За учените построил ас-
трономическа обсерватория. Той бил привърженик и приятел на та-
лантливите и свободомислещите хора. Неговият везир Сабур ибн
Ардешир построил през 993 г. в Багдад едно медресе-дворец за на-
уката и техниката. Този дворец притежавал богата библиотека. Из-
вестният арабски поет ел-Маари бил преподавател в това медресе.
По време на бювейхидите се появили книжки под заглавие Ре-
саилу ихванус-сафа (в превод Послания на Братята на чистотата).
Това са анонимни познавачи от X век на тайно братство от начете-
ни градски жители, които живеят предимно в Басра и Багдад. Тази
философска общност е заела видно място в историята на науката
и философията в Исляма поради широкото приемане и усвояване
на тяхната монументална енциклопедия. Тази колекция съдържа 52
послания, които предлагат синоптично обяснение на класическите
науки и философия на епохата.

51
 Трета част

АББАСИДСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

1. ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ
Аббасидите стъпвайки върху примера на предшествениците си
умаядите и държавното управление на иранските сасаниди създали
своя държавна организация. Начело на държавата бил халифът, фи-
зически и духовен водач на мюсюлманите. След него идвал вели-
кия везир (министър-председател), следван от везири (министри).
Везирската институция за пръв път в ислямския свят е създадена от
аббасидите.
Министерският съвет се наричал диван, съществували отдели
за държавната хазна и приходите, за съобщенията и данъците, за
полицията и сигурността. Под контрол били мерките и теглилките,
съществували общински служби за проверка на качеството на про-
даваните стоки, органи за ревизиране на търговците. Начело на тези
служби стоял един от най-способните бивши общински служители,
човек, който разбирал от счетоводна дейност. Нередовните търго-
вци и служители много се страхували от появяващите се навсякъде
и проверяващите всичко инспектори. Всичко това подпомагало ця-
лостното усъвършенстване на самото общество.
Налице била армия за опазване на границите, за спазване на
законите и обществения ред. Но по време на войни се търсели и
доброволци. Доброволците невинаги получавали заплати, а докато
служели в армията, получавали средства за необходимите си разхо-
ди и участвували в разпределението на печалбите от войните.
Халифът бил по-силен от много императори. Той бил достъ-
пен за всеки. Ръководел петъчните молитви, командвал войсковите
части.

52
 2. ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ
През периода на аббасидите мюсюлманските народи сформи-
рали цялостната ислямска общност - уммет. Докато при умаядите
арабската националност била на преден план.
Жените водели доста свободен живот и дори имало такива,
които се месили в държавните дела; имало образовани жени като
Убейдетул-Танбурие с дълбоки познания в сферата на музиката.
Бувейхидите значително намалили тази свобода на жените.
Съществували много богати хора, които живеели в лукс и раз-
точителство.
Поради значението, която се отдавала на чистотата, в Багдад
били построени много обществени бани. Търговията също била в
разцвет. Морската търговия през р. Тигър и Персийския залив също
се е развила и започнали търговски отношения с други държави.
Харун Рашид искал да отвори Суецкия канал, но се отказал от този
план поради мисълта, че византийският флот може да навреди на
Мекка и Медина в бъдеще.
Всеки бранш на индустрията, особено тъкачеството и минното
дело са се развили и били създадени ценни произведения в целия
ислямски свят. Стъкларската индустрия след Сирия се развила в
Египет и други места. По време на кръстоносните походи цветни
стъкла с емайлиран мрамор били пренесени в Европа. Хартията до-
шла от Китай в Семерканд и оттам в Багдад. Към края на VIII век са
създадени фабрики за хартия.
В обществения живот на мюсюлманите се появила група нари-
чана суфии (ислямски мистици). Турската ислямска енциклопедия
определя суфизма по следния начин: суфизмът е духовен начин на
живот практикуван в рамките на външните и вътрешните правила
на Исляма.12 Всъщност първите суфии възникнали като един вид
12. Като пример можем да кажем че кланянето на намаз е спазване на външно
правило, а искренноста и смиреноста в намаза е вътрешно правило, което също
трябва да се спазва. В Корана е казано: “Сполуката е за вярващите, които в
своята молитва са смирени.” (23: 1-2)

53
 протест срещу гореспоменатия луксозен и разточителен начин на
живот на част от мюсюлманите.
Най-важните от суфийските движения, които се появили през
IX век, са школата в Багдад и Нишабур. Първата е представена от
суфии като Харис ел-Мухасиби, Сери ес-Сакати, Джюнейд Багдади
и Ебул-Хюсейин ен-Нури; а втората от Баязид Бистами и Хамдун
Кассар. Багдадската школа поставя по-голям акцент върху разбира-
нето за тевхид и марифет, а Нишабурската за разбирането на меля-
мет и футува. Багдадските дервиши се наричали ​​суфии, а хорасан-
ските с център Нишабур се наричали меламети.
Суфиите били чувствителни към духовните принципи, но за-
едно с това придавали значение и на облеклото (то трябвало да бъде
от груба вълна); на правилата на поведение и обичаи, възприети
сред тях (адаб и еркян); на ритуала сема. С тези характеристики
те съставлявали отделна група в обществото. Меламетите, които
предпочитали да изглеждат като представители на обикновените
хора, били абсолютно против горе споменатите особености. Тъй
като те имали за цел да осъзнаят искреността, без да изпадат в ли-
цемерие, те се основават на това да живеят като обикновен вярващ.
Възгледите на багдадската школа са възприети и донесени до
наши дни от много дервишки ордени, които практикуват зикр дже-
хри (явно споменаване), особено със сема и девран, а разбирането
на меламети продължава своето съществуване в много ордени, осо-
бено в Накшбандия със зикр хафи (тихо споменаване).

3. НАУКА И ВЕЛИКИ ЛИЧНОСТИ

Тук ще споменем имената само на няколко велики личности,
които били украшението на арабския свят по време на аббасидско-
то владичество. В продължение на стотици години тези хора били
господари на световната мисъл в своите области.13
13. За повече информация виж. Алпарслан Ачъкгенч, Знанието и науката в
ислямската цивилизация, МИ Гл. мюфтийство, София 2016.

54
 В сферата на философията най-големите имена били ел-Кин-
ди (ум. 865 г.) и ел-Фараби (ум. 950 г.). Кинди бил толкова велик
учен, че според историка Джордж Сартон от Харвардския универ-
ситет първата половина на столетието, в което живял, носела него-
вото име. А името на Фараби и днес е познато във всяко семейство.
Тези велики учени били символи на разума, зрелостта и науката.
В средновековната медицинска наука начело стояло името на
Ебу Бекир ер-Рази (ум. 925 г.). Неговите книги до днес се изучават
както на Изток, така и на Запад. До XVII век те били задължителна
учебна литература.
В областта на математиката тогава и през следващите седем
века най-известен бил ел-Хаваризми (ум. 847 г.). Той изготвил пър-
вите астрономически списъци, доусъвършенствувал алгебрата до
нужното равнище като истинска наука, дал на света т. нар. арабски
цифри.
В областта на астрономията по онова време мюсюлманите
вървели най-отпред. Всички метеорологични станции били изгра-
дени от тях. ел-Баттани (ум. 929 г.) и ел-Фазари (ум. 806 г.) били
приемани навсякъде като големи авторитети.
Специфично за епохата на аббасидите било израстването на из-
ключителния химик и анализатор Джабир бин Хайян (ум. 815 г.).
Неговите емпирични методи били използувани навсякъде в продъл-
жение на стотици години.
В областта на географията ел-Якуби (ум. 905 г.) оставял след
себе си доста прочути други учени. Мюсюлманските историци
също били на почит и уважение. В тази област светът като цяло е
задължен на имената на Ибн Хишам (ум. 833 г.), ет-Табери (ум.
923 г.) и Месуди (ум. 956 г.).
По онова време мюсюлманското право – фъкъх също било
проучвано и придобило форма на научна дисциплина. В тази област
съществуват много учени но имената на четири велики личности
продължават да живеят и днес в сърцата на мюсюлманите. Техни-

55
 ят остър поглед и бистър, аналитичен ум, решенията, анализите и
тълкуванията им представляват основите на ислямското право. Тези
големи личности на ислямската правна наука са:
Имам Азам Ебу Ханифе (ум. 767 г.),
Имам Малик (ум. 795 г.),
Имам Шафии (ум. 820 г.) и
Имам Ахмед ибн Ханбел (ум. 855 г.). На тях им е дадена тит-
лата “имам”, защото те били водачите на ислямската правна ми-
съл (мезхеб) и имали много привърженици. Най-приемлив сред тях
бил мезхеба на Имам Ебу Ханифе, който с маликитския мезхеб са
най-разпространените в ислямския свят. Имам Ахмед ибн Ханбел
държал много на буквалния анализ.
Мюсюлманите още в началото проявили голям интерес към
преданията (хадисите) на Пророка ни. Но сериозна работа върху
тези хадиси започнала едва при управлението на аббасидите. В на-
чалото първа тема за мюсюлманите била обсъждането на хадисите
на Пророка ни. С умножаването броя на хадисите обаче учените
започнали да мислят и за тяхното подреждане. Не след дълго се раз-
ширили обсъжданията и проучванията на изказванията на Пророка.
Били създадени специфични методи и правила, които с времето се
превърнали в цяла систематизирана наука наречена Усулюл-хадис.
Учени като: Имам Бухари (ум. 870 г.),
Имам Муслим (ум. 875 г.),
Ибн Мадже (ум. 887 г.),
Ебу Давуд (ум. 889 г.),
Тирмизи (ум. 892 г.),
Несаи (ум. 915 г.),
Имам Малик (ум. 795 г.)
Ахмед б. Ханбел (ум. 855 г.) и
Дарими (ум. 869 г.)
посветили живота си за събирането на хадиси. Те събрали
стотици хиляди хадиси на различни теми и толкова внимателно ги
обсъдили, че намалили броя им до няколко хиляди, като оставили
само онези, които счели за достоверни.

56
 Четвърта част

ПРИЕМАНЕТО НА ИСЛЯМА ОТ ТУРЦИТЕ И

ПЪРВИТЕ ТУРСКИ ДЪРЖАВИ

1. КАК ТУРЦИТЕ СТАНАХА МЮСЮЛМАНИ?14

Малко след появата на Исляма, през 641 г. мюсюлманите за-
владяват Сирия и Египет и успяват да пречупят крилете на Източ-
ната Римска империя. На следващата година те унищожават пер-
сийската Сасанидска империя и достигат до р. Джейхун и устано-
вяват първия контакт с турците. Убийството на Хз. Юмер после и
на неговия наследник Хз. Осман в центъра на ислямската държава,
възникналите вътрешни борби по времето на Хз. Али стават причи-
на отношенията между турци и мюсюлмани да останат в рамките на
погранични съседи до началото на VIII век. Предава се, че по време
на управлението на халифа Муавия, Убейдуллах бин Зияд заселил
някои от първите турци мюсюлмани в гр. Куфа. Това означава, че
Ислямът е започнал да се разпространява сред турците през този
период.

1.1. Умен избор

През периода на умаядите известният Хаджадж е назначен за
генерален валия на Ирак, който включва всички източни региони на
ислямската империя, а той назначава Кутейбе бин Муслим, един от
видните командири на този период, като управител на Хорасан (705
г.) и изведнъж започват военни кампании. След като мюсюлманите
доминират в областта Маверауннехир15 за кратко време, те дости-
гат чак до р. Талас.
14. Автор на статията е проф. Е. Бугра Екинджи, превел Б. Зилябид.
15. Названието Маверауннехир е на арабски и буквално означава “отвъд реката”,
касае се р. Амударя. На латински и от там в българския език тази област се нарича
Трансоксиана и е историко-географска област в Централна Азия, съответстваща
приблизително на съвременен Узбекистан, Таджикистан, южен Киргизстан

57
 Турците, под управлението на Шулу Хан (Тюргешки хаганат),
побеждават арабските армии, като поемат господството на фрон-
товете от 720 г. Тези борби обаче проправили пътя на турците да
опознаят отблизо Исляма и да го изучават. В Битката при Талас,
която се води между мюсюлманите и китайците през 751 г., турците
се бият на страната на мюсюлманите.
Тази дата е много важна и е повратен момент в историята на
турците. От тогава Ислямът, религията на новите владетели на Тур-
кестан, започва да се разпространява предимно сред гьоктюрките,
живеещи в района на Маверауннехир. След време цялата турска
страна се среща с Исляма. С изключение на няколко групи в чис-
леност, турците напълно приемат Исляма. Приемането на Исля-
ма от турците е повратна точка и в тяхната история и в историята
на света.
Кои могат да бъдат причините подтикнали турците да влязат в
тази нова религия? Тези причини са няколко.
Религиозна причина: вярванията и начинът на живот на
турците са били много близки до Исляма. Основните вярвания на
турците, като вярата в един-единствен създател, в отвъдното, без-
смъртието на душата и принасянето на жертви на създателя, също
присъстват в Исляма. В допълнение към това, лошите навици като
прелюбодеяние, кражби, изнудване, убийства, лъжи и клюкарство-
то са били строго забранени в религията на Исляма, както и при
турците. Многоженство е имало и сред турците. Турците не са яли
свинско, не са отглеждали прасета. И накрая, джихадът в Исляма
бил съвместим с турския възглед за завоевание.
Икономическа причина: При завладяването на Туркестан от
мюсюлманите започват да се установяват интензивни търговски от-
ношения между местните жители и мюсюлманите. Търговските от-
ношения накарали мюсюлманите и турците да бъдат близо един до
друг и да признаят тази нова религия до себе си. Така Ислямът за-
и югозападен Казахстан. Географски тя е областта между реките Амударя и
Сърдаря. Тези реки на арабски и турски се наричат Сейхун и Джейхун. (б. пр.)

58
почва да се разпространява сред турците, живеещи в градовете и за-
нимаващи се с търговия. С течение на времето турците, живеещи на
север и изток, започват да приемат религията на своите съграждани,
с които поддържат търговски отношения и говорят на един език.

Влиянието на добрия морал

Социална причина: Спазването на моралните принципи на
мюсюлманите от онова време, тяхната търговска честност и стой-
ността, която придават на справедливостта, имали положителен
ефект върху местните хора, с които те имали възможност да се съ-
берат чрез търговия или съседство. Всъщност повечето от народите,
които по-късно приели Исляма, например хората от Малая, станали
масово мюсюлмани, виждайки добрите нрави на мюсюлманските
търговци, дошли да търгуват с тях.
Политически и военни причини: Особено през периода на
аббасидите имало голям интерес към турците. Халифите образува-
ли армия от новите си съседи. Те създали гарнизонни градове като
Самара за тези армии. Турците, които притежавали високи бойни
умения, дошли на високи позиции в армията. В държавната адми-
нистрация също били назначени турци. Така армията и държавните
служби били до голяма степен в ръцете на турците. Това от своя
страна дало тласък турските общности да се съгласят с Исляма.

1.2. Съгласие от сърце

Очевидно е, че турците са станали мюсюлмани не със силата на
меча, а от сърце. В ислямския закон не е позволено да се обръщат
хората към Исляма със силата на меча. Всъщност началото на завла-
дяването на турската държава от мюсюлманите е в началото на VIII
век. Масовото влизане в Исляма на турците става почти два века
по-късно, в началото на X век. През това време сред турците има
мюсюлмани. Но не представлява много големи маси. Именно това
показва, че те са приели Исляма доволно а не насилствено. Немю-
сюлманите плащат повече данъци от мюсюлманите. Всъщност е

59
 по-изгодно за държавата да ги държи в тяхната собствена религия.
Следователно не се очаква те да се опитат да превърнат немюсюл-
маните в мюсюлмани със силата на меча.
Всъщност увеличаването на броя на новоприелите Исляма по
време на умаядите, накарало управителите да се тревожат, че до-
ходите от джизие и харач ще намалеят. Тогавашният управител на
Египет пише до халифа в Дамаск Юмер бин Абдулазиз, заявявайки,
че според него немюсюлманите са станали мюсюлмани, за да избе-
гнат данъка джизие и харач. Той попитал дали може да предотврати
ситуацията. Халифът му дал исторически отговор: „Аллах не ни из-
прати като бирници. Следователно няма какво да се направи!”

1.3. Първите мюслюмански турски владетели

Низак Техеран, владетелят на Тохаристан16, приема Исляма с
брат си през 704 г. и приема името Абдуллах. Той се присъединява
към експедицията с Кутейбе, командир на мюсюлманите. Синът му
Салих бил управител на Шаш (Ташкент) на умаядите. Ябгу17 бей,
карлукският владетел от онова време, е един от първите мюсюл-
мански владетели. Неговият род продължава в Тохаристан до пе-
риода на аббасидите. Владетелят на Бухара Тугшаде е Гьоктюрк-
ски принц. Той става мюсюлманин през 739 г. Неговото поколение
продължило да бъдат управители на Бухара.
Владетелят на Джурджан18 Сул Текин, който също е Гьок-
тюркски принц, приема Исляма в Медина, където бил на посеще-
ние. От неговото поколение, носещи името Сули, произлизат вла-
детели и поети. Ихшид Гурек, владетелят на Семерканд, приема
Исляма след поканата на халифа Юмер бин Абдулазиз. Негови-
ят род запазва княжеството Семерканд. Владетелят на Усрушене19
16. Тохаристан е историческа област в Централна Азия, на територията на днешните
Таджикистан, Афганистан и Узбекистан. (б. пр.)
17. Ябгу е използван в две значения в различни периоди: 1. Титла на управляващ от
най-високо ниво след хана в първите турски държави, създадени в Централна
Азия. 2. Владетел.
18. На български Горган – град в Иран. От тук е известният ислямски учен Сейид
Шериф Джурджани. (б. пр.)
19. Това е територия на съвременен Северозападен Таджикистан.

60
Кавус, приема Исляма през 730 г. Неговите потомци са управлява-
ли в Усрушен, подчинен на аббасидите. Владетелят на Мерв Базам
също е един от първите мюсюлмански турски владетели. Всички те
били областни управители, подчинени на Гьоктюрките20.

1.4. Сатук Бугра Хан

Българите, като турско племе, които се заселват и създават
държава около р. Волга, приемат Исляма в ранните векове. Техни-
ят владетел, Илтебер Алмиш Хан, идва на престола през 920 г. и
приема името Джафер като мюсюлманин. Джафер също е името
на аббасидския халиф по това време. Въпреки това, владетелят на
караханидите, който намира истинска слава като първият мюсюл-
мански турски владетел, е Сатук Бугра Хан.
Всъщност Бугра Хан не е първият мюсюлмански турски вла-
детел, но ако се вземе предвид титлата хан (император), да той е
първият турски владетел, станал мюсюлманин в този ранг. Той се
запознава с Исляма преди 25-годишна възраст, когато е управител
на гр. Артуш, чрез търговци мюсюлмани. Техните добри нрави го
впечатлили.
Според преданията, по това време той видял Пророка Мухаммед
(с.а.а.) в съня си който го попитал: “Не е ли време да станеш мюсюл-
манин?” След това той веднага приел Исляма и взел името Абдулке-
рим. С мюсюлманството на Бугра хан, който се възкачил на трона на
ханството през 924 г., хиляди турски палатки приели Исляма.

1.5. Епос за прадядо ни Алмиш Хан

Според едно предание от пътеписа на арабския пътешественик
Ибн Фадлан, Керванджиоглу Мустафа от Кипър е написал епос за
20. Гьоктюрките са народност, първоначално обитавала Алтай, създала в средата
на VI век Тюркския хаганат под ръководството на Бумин хан. Гьоктюрките
заемат много важно място в историята на турската култура и литература по
отношение както на даването на името “турчин” на политическите структури,
които са основали за първи път, така и на първите известни писмени сведения
на турски език. (б. пр.)

61
 Илтебер Алмиш Хан, владетелят на волжките българи, който при-
ел Исляма сто години преди първия турски мюсюлмански владетел
Абдулкерим Сатук Бугра Хан и взел името Джафер син на Аб-
дуллах21.
Алмиш Хан получил вестта за Исляма
от завърналите се от Харзем.
И с бялата роза на Правия път, Алмиш Хан
в редиците на светиите се слял.
Посланици пратил до абасидите
да се молят за рода турски.
Алмиш Хан бил сред първите, последвали възторжено
пътя на кервана на Истината.
Где е Идил-Волга, где е моят Багдад?
Що непроходими планини, що реки - между тях…
Вестта, с която са удостоени влюбените-
с милостта на Всевишния, бил озарен и Алмиш Хан.
Могъщ бил халифът на Багдад.
Безброй просветени, още толкова свети лица
надлъж и нашир разнасяли зарята на вярата.
Алмиш Хан познал и оценил тази свещена светлина.
Ибн Фадлан написа, каквото видя
Керванджията го сътвори в стихове за вас.
Алмиш Хан - бейът на Болгарските земи е
първият сред турските ханове, хан- мюсюлманин.
Чудна шатра побрала хиляди хора,
почетни гости дошли от Багдад.
Турчинът вече бил дост на Исляма, Ислямът- на турчина
Удостоил Алмиш Хан, тази среща с богата трапеза.
Много беседи били проведени за Правия път.
21. “син на Абдуллах” е една формулировка употребявана често в историята и
особено от Османската империя, когато бащата на някой нов мюсюлманин е
от друга вяра. Неговото лично име не се изписва за да не се накърнят чувствата
на новия мюсюлманин. А името Абдуллах означава – раб на Аллах. В каря на
краищата всички хора са раби на Аллах. (б. пр.) За повече информация виж:
Исмаил Джамбазов, Волжките Българи – първи мюсюлмани от тюркските
племена, София 2017.

62
 Душите, озарени със светлика на правата вяра
осветили и огрели земята на турците.
Видял го Алмиш Хан, благодарил на Всевишиня.
Ибн Фадлан написа, каквото видя
Керванджията го сътвори в стихове за вас.
Алмиш Хан - бейът на Болгарските земи е
първият сред турските ханове, хан- мюсюлманин.
Превод: Кадрие Джесур

2. КАРАХАНИДИ (840-1212)
Членовете на тази династия, известни като туркестански и уй-
гурски ханове, са използвали думата “кара”, означаваща „височина
и величие“. Поради титлите използвани от тях като “кара хан”, “кара
хакан”, “арслан кара хан”, “бугра карахакан” руският ориенталист
Василий Василевич Григорев в една статия публикувана през 1874
г. за първи път употребява наименованието “Караханиди” за тази
държава. По-късно династията става известна с това име.
При караханидите, които се приемат за първа мюсюлманска
турска държава в Азия, е приложена двойната суверенна система.
Владетелят на изток се казвал Арслан Кара Хакан. Столицата на
това владение бил гр. Баласагун. Владетелят на запад, наречен Буг-
ра Кара Хакан, избрал Кашгар или Тараз (Талас) за столица. Освен
тях, имало четирима подчинени владетеля и шестима суверенни
наместници принадлежащи към династията. Всички те са имали
правото да се издигнат до „кара ханство“. Информациата за пър-
вите времена на караханидите е доста оскъдна. Те приемат Исляма
в началото на Х век, по време на управлението на Сатук Бугра Хан
(около 920 г.) когото споменахме по-горе.
Гробницата на Сатук Бугра Хан, който умира през 955 г. и е
погребан в Артуш22, все още съществува и се посещава от мюсюл-
22. Днес Артуш е град в северозападен Китай в уйгурския автономен регион.
Населението му е около 270 000 души (2015) от които % 91,64 са мюсюлмани
– уйгури и киргизи, а останалите китайци. През X век селището е център на
ислямизацията на региона, а днес в него е разположен голям концентрационен
лагер за мюсюлмани.

63
 маните. Целите, които той си поставил може да се каже, че значи-
телна част от тях са били постигнати. А те били следните: да събере
борещите се помежду си турските племена, под един покрив; из-
ползвайки титлата “кара хакан” да овладее властта в Баласагун; да
продължи борбата с немюсюлманските елементи на източния бряг
на гр. Хотан и Исък Гьол; да установи политически съюзи със сама-
нидите на запад.
Караханидите постепенно придобиват влияние във Фергана и
Ташкент и накрая през 999 г. отнемат цялата област Маверауннехир
от саманидите. Караханидите, които по-късно изпадат във вътреш-
ни сътресения, са разделени на две през 1042 г. като източни и за-
падни караханиди.
Под тяхна власт била източната и западната част на Туркестан
и Йедису до 1123 г. Източните караханиди се справили с номадски-
те турци и помюсюлманчили някои от тях. През 1130 г. те влизат
под властта на Кара китайците. Последният владетел на карахани-
дите е убит в Кашгар и така този клон на държавата приключва през
1210 г.
От друга страна западната караханидска държава, за първи път
попада под властта на селджуците. След това, през 1141 г., били
подчинени на кара китайците, които окупирали Маверауннехир.
Понякога попадали под властта на кара китайците, а понякога под
властта на харземшахите. През 1211 г. изчезнали и западните кара-
ханиди.
Тъй като караханидите са били в регион, който току-що е при-
ел Исляма, те положили усилиуя да разпространят религията, като
построили много джамии, медресета и училища и защитили ислям-
ските земи от атаките на техните езически роднини. Държавната
организация не се различава много от системата на двойния монарх.
По време на караханидите са създадени първите и най-краси-
ви произведения на турско-ислямската литература. Сред тях могат
да бъдат споменати Кутадгу Билиг (трактат за управление) поема

64
от 6500 стиха, написан от Юсуф Хас Хаджиб, и Диван Люгатит
Тюрк (сборник на тюркските езици) на Кашгарлъ Махмуд.

3. ГАЗНЕВИДИ (977-1186)
Алп Текин, основателят на държавата, е турски роб, който се
издигнал до командването на армията в държавата на саманидите и
станал управител на Хорасан през 955 г. След като изпаднал в неми-
лост бил извикан в Бухара, но въпреки това той не отишъл там а на
юг към Газне. Завладял това място и създал своята държава през 961
г. Той побеждава армиите на саманидите, изпратени срещу него.
Алп Текин починал през 963 г. в Газне. Неговите синове, които ста-
нали владетели след него, станали васали на саманидите.
Зетят на Алп Текин, Себюк Текин, поради успехите си оглавил
държавата през 977 г. Той се подсигурил на запад и бил подчинен на
саманидите, направил военни походи към Индия. В тези кампании
той победил индийските раджи и превзел градовете Кабул, Ламган
и Джелялабад през 991 г. По това време калачските турци и афга-
нистанците също попадат под командването на Себюк Текин. Така
Себюк Текин създал силна и велика държава.
С неговата смърт през 997 г. започнала борба за трона между
двата му сина Исмаил и Махмуд. Махмуд побеждавайки брат си
станал султан на Газне.

3.1. Епохата на Махмуд Газневи (998 – 1030 г.)

Махмуд от Газна, най-великият владетел на онова време, съ-
живил духа на джихада и прочел петъчното хутбе в името на абба-
сидския халиф. Т.е. признал върховенството му и обявил привърза-
ността си към халифа.
Махмуд Газневи, сформирал 17 пъти военни походи до Индия,
превзел Пенджаб, Мултан, региона Синд и някои други индийски
градове. Придобили много плячка от тези места и изпращайки мю-
сюлмански учени разпространили Исляма по бреговете на р. Ганг.

65
 С плячката, която получил от Индия, той създал страхотни архите-
ктурни произведения в столицата Газне23.
Междувременно той предотвратил фатимидската пропаганда,
отказал искането на фатимидския халиф да му бъде подчинен и ос-
танал лоялен на аббасидския халиф до края на живота си.
Махмуд Газневи победил селджуците, които нападнали Хо-
расан, също така победил и бувейхидите в Ирак и анулирал тяхно-
то влияние. След като превзел Иран, по пътя се разболял и умрял
през 1030 г.
Махмуд Газневи, спечелил славата си чрез походите които на-
правил срещу Индия за разпространение на Исляма.
Златната епоха на газневидите се счита управлението на
Махмуд. В границите на държавата били днешните Афганистан, об-
ластите Белуджистан, Пенджаб, Систан, Хорасан, Харезм, Рей, Ха-
мадан и Исфахан. Разширили се отвъд р. Джейхун, като обхващали
Тирмиз и Хутталян. Междувременно много владетели и индийски
раджи също били подчинени на тази държава.

3.2. Газневидите след Махмуд

Газневидите имали голяма армия, предимно от турци. След
Махмуд, трона на Газне бил зает от Месуд през 1030 г. Той също
организирал похoди срещу Индия. Когато селджуците навлезли в
Хорасан, армиите, изпратени срещу тях през 1035 и 1038 били по-
бедени.
Армията на самия Газневид Месуд била разбита за пореден
път в Данданакан (1040 г.). След това, докато е на път за Индия с
мисълта за създаване на нова армия, той е свален с преврат и убит
(1041). След него на власт дошъл синът му Мевдуд до 1049 г. След
смъртта му през тази година започнали борбите за трона, които про-
дължили десет години. През 1059 г. Ибрахим идва на трона и уп-
равлява държавата успешно в продължение на четиридесет години.
23. Газне, днес се намира в границите на Афганистан.

66
През 1099 г. е наследен от сина му Месуд III. Той управлявал по
образеца на баща си. Накрая, през 1117 г. газневидите попаднали
под властта на селджуците. След това Гуридите24, които се засили-
ли, превзели Газне (1160-61 г.). През 1187 г. владетелят на Гур
Муизеддин премахнал газневидите, които се били оттеглили в
Индия.

3.3. Газневидската цивилизация

Когато Алп Текин, основал държавата Газне, бил поканен в
Бухара с намерението да бъде убит, но той не искал да организи-
ра поход срещу саманидите и да ги унищожава. Не искал да бъде
обвинен на стара възраст, че е унищожил държавата, на която е
служил в продължение на 60 години, (тогава е бил на 80 годишна
възраст). От друга страна той установил справедливо управление
на друга територия. В тази държава султанът бил абсолютен вла-
детел на държавата, държавата била ислямска. Имала силна армия.
По-голямата част от кавалерията му е била с двоен кон. В армията
имало и слонове, чийто брой варирал между 1300-2000 по време на
управлението на Махмуд.
Махмуд покровителствал учените и поетите, харчил 400 хиля-
ди динара годишно за тях. Медресето построено в Газне, разпола-
гало с библиотека, пълна с ценни книги. От създадените от Махмуд
архитектурни произведения в Газне не е оцеляло почти нищо. Тези
артефакти са били унищожени първо от Гуридите, когато са пре-
взели Газне, а след това били унищожени останалите по време на
нашествието на монголите.

24. Гуридите са сунитска династия от таджикски произход, управлявали Гуридския

султанат от 1148 до 1206 г. Столицата им гр. Гур, сега се намира в Афганистан.
Границите им обхващали съвременен Иран, Афганистан, Пакистан, северните
райони на Индия, Туркестан и някои части от съвременните арабски страни.

67
68
Най-широките граници на Великите селджуци
 4. ИМПЕРИЯТА НА ВЕЛИКИТЕ СЕЛДЖУЦИ (1040-1157)
Във време,
когато аббасидската централна власт се разпаднала;
когато възникнали много държави върху нейни територии;
когато крайните шиити - карматитите опустошавали ислямски-
те градове;
когато бувейхидите, окупирали столицата Багдад и анулирали
политическото влияние на халифата и
когато вече нямало сила, която да се противопостави на Визан-
тия, един нов народ, едно ново племе се присъединявал към ислям-
ския свят и към неговата религия. Това били селджуците.
Селджуците са турска династия, която допринесла за господ-
ството и разширението на турците в ислямския свят, за откриване
на нова ера в историята на ислямската цивилизация, за поемане на
лидерството и осъзнаването на мюсюлманите с нов дух и вяра, и
работa за прослава на Исляма в продължение на девет века. Ако
не било селджукското управление, ислямският свят щял да бъде в
голяма беда.
Приемането на Исляма от турците не само ги направило по-ци-
вилизовани, но и изиграло основна роля в развитието и разпростра-
нението на ислямската цивилизация, така че “турчин” се превърнал
в синоним на “мюсюлманин”.

4.1. Произход на Селджук

Селджуците произлизат от турците огузи, които арабите нари-
чат ​​„гуз“, а византийците - „уз“. Огузските турци имали 24 рода. От
тях 12 рода са наречени „бозок”, а останалите 12 рода са наречени
„учок”.
Споре д легендата, родоначалникът на огузските племена е
Огуз Х ан, от брака си с небесна девойка имал трима най-големи
сина - Гюн (слънце) Хан, Ай (луна) Хан и Йълдъз (звезда) Хан, от
земната си съпруга - още трима сина - Гьок (небе) Хан, Даг (плани-
на) Хан и Дениз (море) Хан .

69
 Огуз Хан разделил лъка и стрелите, изпратени му от небето,
между синовете си. Лъкът, счупен на три части, дал на най-големите
синове, поради което племената им се нарекли ​​„боз-ок“ (разбити на
парчета), а стрелите дал на ​​по-младите, техните племена се нарекли
„уч-ок“ (три стрели).
Династията на Великите селджуци произлиза от племето Къ-
нък, клон на Учоките от рода Огуз. Основният източник на воен-
ната мощ на селджуците преди създаването на държавата са номад-
ски племена, които след приемането на Исляма са били наречени
„туркмени“. Въпреки че владетелите на селджукската държава про-
излизат от клана Кънък, всичките 24 клона на огузите участват в
създаването на турската държава.
През X век турците огузи са живели в земите от източния бряг
на Каспийско море до средното течение на р. Сейхун. На изток жи-
веели карлуци, на север - кимеки, на запад - хазари и българи. А
южните територии принадлежали на аббасидския халифат.

4.2. Желанието на селджуците да създадат държава

Името на държавата “Селджук” идва от името на основателя
му Селджук син на Дукак.
Дукак е бил човек с административно, политическо и военно
влияние в държавата Огуз Ябгу25 и е известен с прякора „железен
лък“ заради неговата смелост, сила, далновидност и успех в държав-
ните дела. Огузкия владетел се консултирал с него по държавните
дела и често следвал съветите му.
Когато Дукак починал, синът му Селджук бил на 17 или 18
години. Той израснал в двореца и постоянно бил при Ябгу. Скоро
след смъртта на баща си той бил назначен на поста субаши26 на
25. В забележка номер 14 обяснихме значението на термина ябгу. Но да повторим,
че това е титла понякога използвана в смисъл на министър председател и
понякога за самия владетел. Тук е в смисъл на владетел.
26. Субашията е командир на армията в турските държави; при османците има
значението на офицер, който осигурява охраната на градовете.

70
държавата Огуз. Подобно на баща си бил смел и усърден, след крат-
ко време спечелил доверието както на владетеля, така и на народа.
Успешната дейност на младия субаши обаче предизвикало чувство
на ревност и завист сред другите влиятелни хора на държавата.
Младият и целеустремен Селджук, когото хората много оби-
чали, възнамерявал да заеме мястото на слабия, неспособен Ябгу.
След като установил строга дисциплина в армията, той засилил
влиянието и авторитета си. Тогава започнал да прибягва до дейст-
вия, които открито показвали намерението му. На един от приеми-
те той заел място до владетеля. Този акт разгневил други влиятелни
хора на държавата. Настроени от съпругата на Ябгу, старейшините,
които по едно време подкрепяли владетеля и Дукак, сега драма-
тично променили отношението си към Селджук не в негова полза,
животът му бил в опасност. Около 935 г. Селджук, бил принуден да
избяга през зимата, придружен от домакинството си и 100 конни-
ци от гр. Йеникент, бившият център на огузското правителство,
до мюсюлманския гр. Дженд в долното течение на р. Сейхун. Гра-
ничният гр. Дженд се намирал на кръстопътя на мюсюлманските
провинции с тюркските земи, населението на които все още не са
били мюсюлмани.
Селджук, който спрял да пренощува със семейството и свита-
та си близо до гр. Дженд, знаел, че за да живее тук, е необходимо
да се следват обичаите, традициите и вярата на тези, които живеят
по тези места, така че той, след като обсъдил положението с об-
кръжението си, стигнал до решението да приеме Исляма. След като
информирал валията за решението си, той го помолил да изпрати
факих – ислямски учен по шериата. Управителят, много доволен
от желанието на Селджук и неговите другари, заедно с факиха им
изпратили и подаръци. Така селджуците, заедно с цялата си свита,
станали мюсюлмани.
Малко след като Селджук станал мюсюлманин, данъчни слу-
жители на държавата Огуз Ябгу, пристигнали в гр. Дженд, за да съ-
берат данъка за една година. Селджук декларирал, че хората, които

71
 стават мюсюлмани, няма да плащат данък на невярващите, и прого-
нил служителите.
Този акт, който несъмнено го прославил, в същото време пос-
лужил като претекст за отговора на огузския владетел. Ябгу, то-
ку-що получил новината за изгонването на данъчните служители от
гр. Дженд, изпратил армия срещу тях. Селджук събрал под знамето
си разпръснати кланове и племена на Огуз и влязъл в продължи-
телна война със силите на Ябгу. Управителят на града и неговото
население му оказали военна и материална помощ. Но нито една от
страните не надделяла.
Тези събития били повече от достатъчни, за да се развихри сла-
вата на Селджук. Хората от всички краища на Туркестан в голям
брой със своите имоти пристигнали в Дженд под егидата на сел-
джуците. С течение на времето в Дженд и околностите му се ока-
зало недостиг на пасища за стадата на турците огузи. Селджук, за
да разшири пасищата, се обърнал за помощ към съседни държави.
През 985 или 986 г. той получил разрешение от държавата на са-
манидите да пасат стадата си близо до малкото градче Нур близо
до Бухара. В замяна на това разрешение селджуците трябвало да
охраняват границите на саманидската държава от нашествията на
турците немюсюлмани.
Когато селджуците, с разрешението на саманидите, започват да
населяват земите на Маверауннехир, караханидите и газневидите са
във война със саманидите, като искат да установят своето господ-
ство в Маверауннехир. Селджуците помогнали на саманидите да
отблъснат атаките им, а също така воювали с турците немюсюлма-
ни, поданици на огузката държава. В една от тези войни срещу тур-
ците немюсюлмани е убит най-големият син на Селджук - Микяил.
Тези войни продължили до падането на държавата на саманидите.
Тогаващният владетел на караханидите, започнал война срещу
саманидите през 991 г. и не срещнал никаква съпротива, навлязъл в
областта Маверауннехир. И след една година превзел столицата на
саманидите – Бухара.

72
 Саманидския владетел се обърнал към Селджук, който из-
пратил армия да му помогне под командването на другия му син
Арслан Ябгу. Караханидите, след като разбрали, че саманидите са
привлекли селджуците на своя страна напуснали Бухара. Така сама-
нидите върнали изгубените си земи. И селджуците също се облаго-
детелствали от огромното имущество което караханидите оставили.
През 999 г. владетелят на газневидите султан Махмуд, възполз-
вайки се от слабостта на саманидите, напълно покорил Хорасан.
През същата година, още преди пристигането на газневидите,
караханидите сложили край на саманидите. Така караханидите оку-
пирали Бухара за втори път.
След падането на саманидската държава Селджук продължил
да помага на саманидските принцове, които се опитвали да възро-
дят държавата. След като влезли в битка с караханидите три пъти,
той ги побеждавал. Всеки път селджукските турци присвоявали
много трофеи от караханидите и така забогатели.
След смъртта на Селджук през 1007 г.27, вторият му син Ар-
слан заел неговото място. Събрал племето си и дошъл в околности-
те на Бухара. Тъй като районът на Маверауннехир бил в ръцете на
караханидите, селджуците неволно попаднали под тяхна власт.
Мухаммед Тугрул и Давуд Чагръ, синовете на най-големия
син на Селджук – Микяил, за когото споменахме, били също во-
дачи на племената си. Те имали не по-малко влияние от чичо си
Арслан, но въпреки това те признали неговото председателство.
Владетелят на караханидите, събирайки огромна армия, реша-
ва да прогони селджуците от Маверауннехир. Тугрул и Чагръ, след
като получили тази новина се преместили в Семерканд.
Придружаващите ги селджуци и туркмени изпитвали големи
затруднения поради липсата на земя. Братята решили да се разде-
лят. Чагръ, бързо преминавайки територията на газневидите, с 3000
конници пристигнал в района на Източен Анадол, става първият
27. Селджук имал четири сина. Те били Микяил, Арслан, Юсуф, Муса Ябгу.

73
 селджук, който навлязъл на анадолска земя. През 1019 г. той напа-
да Армения и Грузия. През 1021 г. с получените трофеи се връща
обратно в околностите на Бухара. Тук към него се присъединяват
туркмените, чийто водач бил чичо му. Чагръ, изпратил съобщение
до брат си Тугрул, и го извикал обратно от далечните степи, където
бил отишъл. Когато и двамата братя се обединили, тяхното влия-
ние, сила и богатство се увеличило отново.
През 1021 г. един от принцовете на караханидите, Али-Тигин,
избягал от владетеля им Арслан хан Мансур ибн Али, и се обърнал
към селджукския водач Арслан, за да намери съюзник в него. Стра-
ните сключили споразумение при равни условия. Това допринесло
за формирането на селджуците като политическа общност.
Съюзниците съвместно превзели Бухара, където Али-Тигин
преди това е бил владетел. Селджуците се заселили в околностите
на Бухара.
През 1025 г. новият владетел на караханидите Юсуф Кадир хан
започва война срещу Арслан и Али-Тигин. След като е победен, той
осъзнава, че не може да се справи сам с тях, затова е принуден да
създаде коалиция с Махмуд Газневи.
Управителят на Бухара Али-Тигин, като видял, че са пристиг-
нали две огромни войски (караханидите и газневидите), избягал от
Бухара. Арслан с обкръжението си, като най- надеждното скривали-
ще при тази ситуация, се оттеглил в пустинята. Султан Махмуд, из-
пратил посланик при селджуците, за преговори. Арслан, нямал друг
избор, заедно с 300 конници и сина си Кутулмуш отишъл в Семер-
канд при султан Махмуд. Осъзнавайки, че Арслан ще представлява
голяма опасност за него в бъдеще, султан Махмуд го пленил и го
затворил в крепост Каланджар в Индия през 1025 г. След 7 годишен
плен през 1032 г. в тази крепост, той умрял.
Тъй като през 1025 г. Арслан ибн Селджук е затворен в кре-
пост, Тугрул и Чагръ застават начело на племето Селджук. Меж-
дувременно сред туркмените, които са под властта на селджуците,
започва разединяване. Някои командири, които не искали да се под-

74
чинят на Тугрул и Чагръ, се обърнали към владетеля на газнавидите,
султан Махмуд, за разрешение да се заселят в Хорасан, като на свой
ред дали обещание, че няма да създават неприятности на държавата.
Султан Махмуд, разрешил да се заселят 4000 семейства в сте-
пите. Но през 1028 г. селджукските заселници, създали неприятно-
сти на местното население и тогава насилствено били заселени в
планински региони. Това положение задразнило селджуците.
През 1034 г. Харун, управителят на газневидите в Харезм,
имайки претенции срещу газневидския султан Месуд, се разбунту-
вал. Осъзнавайки, че в случай на поражение владетелят на газне-
видите няма да го помилва, той, едновременно с формирането на
армията, се обърна към селджуците и Али-Тигин, за да ги привлече
на своя страна. Селджуците, приемайки предложението на Харун,
сключвли споразумение с него, според което селджуците в замяна
на тяхната помощ ще се заселят в Харезм, където ще им бъде отре-
дено място.
Султан Месуд, след като научил за споразумението между уп-
равителя на Харезм, Харун и селджуците, привлякъл владетеля на
гр. Дженд, Шах Мелик, за да разреши този проблем. Тъй като Шах
Малик имал свои собствени сметки със селджуците, след като по-
лучил новината, че са пристигнали в Харезм, през ноември 1034 г.
той организирал погроми, при които загинали 7-8 хиляди селджуци,
които все още не намерили време да се установят в новото място.
Харун бил разстроен и раздразнен от случилите се събития.
Той обещал на селджуците да окаже всякаква възможна помощ. Но
през април 1035 г. Харун бил убит и селджуците се оказват в изклю-
чително тежко положение. Те нямали възможност да се върнат об-
ратно в Бухара, тъй като отношенията им със синовете на Али-Ти-
гин (от караханидитете) се развалили. Не можели да останат и в
Харезм, защото били в постоянна опасност от владетеля на Дженд,
Шах Малик. Нямали и достатъчна военна сила, за да се защитят. В
тази ситуация решили да отидат в Хорасан. Тугрул и Чагръ с 900
конници, без да получат разрешение за това, преминали р. Джейхун

75
 и напреднали дълбоко в териториите на газневидите. Други селджу-
ци, пристигнали в Хорасан по времето на Махмуд Газневи се при-
съединили към тях.
Така селджуците решават да заемат определена територия и да
се бият срещу единствения враг, а именно газневидите.
Когато селджуците под ръководството на Муса, Тугрул и
Чагръ влязли в земите на Хорасан и стигнали до района на Неса,
по-голямата част от чието население било туркмени, броят на тех-
ните войски започнало бързо да нараства. Така броят на конниците
им нараснал до 10 000, представлявайки вече значителна сила.

4.3. Създаване на селджукската държава

Селджуците в Хорасан представлявали голяма опасност за
държавата на газневидите. Имало риск да доведат до падането на
държавата, да предизвикат вълнения и да съборят съществуващото
правителство. През 1035 г. султан Месуд, без да дава възможност на
селджуците да се подготвят, насочил армията си срещу тях.
Селджуците, натрупали сила и борбен дух, оказали силна съ-
протива в битката при Неса, пебедили султан Месуд и го принудили
да подпише споразумение, според което районът на Дехистан е да-
ден на Чагръ, Фарава на Муса Ябгу, а гр. Неса на Тугрул.
Това споразумение, подписано от селджуците с владетеля на
газневидите султан Месуд, довело до състояние на законност сел-
джуците, които до този момент са били бежанци, нарушили целост-
та на границите на друга държава. Това било важен етап, по пътя
към основаването на собствена държава.
Този факт не се харесало на владетеля на газневидите пред-
извикало тревожни чувства у него. Но селджукските владетели,
знаейки много добре за политиката, провеждана от владетеля на
газневидите, взели решение да елиминират систематично газневи-
дите отвътре. В резултат и двете страни били нащрек и в постоянна
готовност. Тази ситуация продължила до 1038 г., когато страните

76
 Схема показваща Селджукската династия
Дукак

Селджук

Муса Ябгу Микяил Арслан Ябгу Юсуф

Тугрул (1) Чагръ Куталмъш

Сюлейман Шах
(Анадолски селджуци)

Сюлейман Кавурт Алпарслан (2) Якути Иляс Арслан Аргун

Тутуш Меликшах (3)

Махмуд (4) Беркярук (5) М. Тапар (6) Сенджер (7)

се събрали близо до гр. Серахс. В решителната битка армията на

газневидите била разбита.
След тази втора победа над газнавидите селджуците избрали
Тугрул за свой владетел по решение на курултая28. Когато селджу-
ците окупирали гр. Нишабур, който бил център на Хорасан, на 10-
12 юни 1038 г., Тугрул заповядал за първи път да се прочете хутбе
от свое име. Той избрал Нишабур за столица на своето правител-
ство. Така селджуците, преставайки да бъдат вътрешен проблем на
газневидите, образували независима държава.
Създаването на държава от селджуците, четенето на хутбe от
името на владетеля и дори сеченето на собствени пари, което оз-
начава обявяване на независимост, послужил като причина на га-

28. Курултай - орган на народно представителство, национален конгрес на

благородниците за решаване на най-важните държавни въпроси, до известна
степен - аналог на парламент.

77
 зневидския султан, начело на огромна армия, да се насочи срещу
селджуците.
На 23 май 1040 г. войските се срещат в решителна битка край
крепостта Данданакан. В кървава битка армията на газневидите
била победена поради съперничество между командирите, както и
поради преминаването на някои части на страната на селджуците.

4.4. Първи владетел – Тугрул бей

След битката при Данданакан в земите на газневидите, в Хо-
расан най-накрая се оформирала държавата на Великите селджуци
– 1040 г.
В тази връзка се провело общ курултай (събрание) на селджу-
ците в гр. Мерв. Първото от решенията, взети по време на курул-
тая, било получаване на признаване на селджукската държава от
аббасидския халиф Каим Биемриллях. Тъй като селджуците имали
двама владетели, второто решение на курултая било да прехвърли
управлението на западните региони на държавата на Тугрул, а из-
точните на Чагръ.
В същото време Тугрул бей получил титлата султан, а Чагръ
бей - мелик. Тази система е премахната след смъртта на Чагръ през
1060 г., когато Алпарслан заема мястото на чичо си Тугрул.

Вътрешни бунтове
След образуването на държавата на Великите селджуци, през
цялата история на нейното съществуване, е имало постоянна борба
за власт. Два такива епизода се случили по времето на Тугрул.
Тук е мястото да споменем за разбирането на турците относно
държавното управление. Според тях държавата се считала за обща
собственост на династията. Затова след смъртта на султана всички
принцове претендирали за трона. Понякога разделяли държавата
помежду си в разбирателство, а в повечето случаи влизали в бра-
тоубийствени войни. Който надделее той взимал властта. Тези въ-

78
трешни конфликти ставали причина за отслабването на държавата
и война на мюсюлмани срещу мюсюлмани. Затова Фатих Султан
Мехмед за да предотврати всички тези негативи през XV век ще
издаде канон че “в името на държавата братът [на султана] може
да бъде убит.” Не е наложително (ваджиб), а може (джаиз) да бъде
убит, само ако ситуацията го изисква.
***
Тугрул изпратил за завладяването на западната провинция
Джибал сина на своя заварен брат, принц Ибрахим Инал, който
взел активно участие по въпросите, свързани със създаването на
държавата. Ибрахим Инал, бързо завладявайки територията, допри-
несъл значително за превръщането на селджукската държава в им-
перия. Въпреки това през 1049-1050 г. той се разбунтувал срещу
Тугрул. Султанът макар и трудно потушил въстанието, простил на
брат си. Но Ибрахим, който бил под влиянието на фатимидите и
бувейхидите, направил още няколко опита да вдигне бунт. В резул-
тат на това, когато извършените от него престъпления вече нямали
как да бъдат оставени без наказание, през 1059 г. той бил обесен.
Друго въстание срещу Тугрул е вдигнато от сина на чичо му
Арслан - Куталмъш. Тугрул също го изпратил да завладее западни-
те региони. След известно време през 1061 г. Куталмъш се разбун-
тувал срещу султана. Тъй като той се криел в много мощна крепост,
потушаването на това въстание продължило доста дълго. Войските,
изпратени срещу него били безуспешни. В крайна сметка, на 22 де-
кември 1063 г. в района на Дамган, Куталмъш бил победен в битка с
племенника на Тугрул, Алпарслан. От страх да не бъде заловен, той
напуснал бойното поле и започнал да бяга и да се скрива. След една
година докато бягал от преследване, паднал от коня си и умрял.

Поход на изток
С цел да защитят военните си граници и да разширят терито-
риите си Тугрул и Чагръ през 1042 г. премествайки се в Харезм,
те побеждават Шах Мелик и го принуждават да напусне страната.

79
 След като напълно завзели целия Харезм, те го присъединили към
своята държава и установили властта си чрез управителя.
Газневидите, след като загубили войната със селджуците, се
оттеглили навътре в изток, в районите на Афганистан и Индия. За
да върнат предишните си земи, те влизат в продължителни войни
със селджуците. В резултат на това, тъй като никой от тях не могъл
да постигне краен резултат, през 1059 г. е сключен мирен договор,
според който установените граници на държавата преминават през
планините на Хиндукуш. Така източните и северните граници на
държавата на Великите селджуци били защитени.

Поход на запад
Когато Тугрул бей се установил в гр. Нишабур като владетел
на новосъздадената селджукска държава, той намира за добре да за-
почне кампания за завладяване на западните страни.
По-специално, той изпратил Ибрахим Инал да завладее про-
винция Джибал, а именно градовете Хамадан, Исфахан и областта
между тези градове. Заедно с него изпратил сина на брат си Чагръ
- Якути да завладее Азербайджан, а синът на чичо си Арслан Ябгу
- Куталмъш инструктирал възможно най-скоро да завладее обла-
стите, разположени на брега на Каспийско море, в Западен Иран.
Тези принцове успешно изпълнили възложените им задачи.
Превзели западните земи до гр. Багдад и така разширили границите
на селджукската държава. В същото време Тугрул, като предприел
поход през 1044 г. към Джурджан и Таберистан, подчинил на своята
власт местните държави.
Сега, когато селджукската държава се е превърнала в империя,
Тугрул, за да контролира и управлява по-добре огромната си тери-
тория, през 1044 г. премества столицата от гр. Нишабур в гр. Рей.
Фактът, че селджуците, показали се като могъща сила, за крат-
ко време завладяли големи територии, предизвикал голям страх и

80
безпокойство сред владетелите на съседните бувейхиди, фатимиди,
Византийската империя и редица малки държави.

Отношенията с Византия
В първата голяма битка с византийците през 1048 г. в долината
на Пасин (Ерзурум), Ибрахим Инал успял да победи византийската
армия и изпратил огромно количество трофеи в гр. Рей. На след-
ващата година, на фона на влошените отношения между Ибрахим
Инал и Тугрул, има чести военни сблъсъци между тях, освен това
през 1050 г. Тугрул е зает със завладяването на централните райони
на Иран.
През 1054 г. Тугрул, начело на армията си предприел поход
към Анадола и обградил градовете, разположени на бреговете на
езерото Ван. След като изпратил част от войските си в басейна на
р. Чорух, той окупирал гр. Байбурт. Тази армия, нахлувайки по тези
места до Трабзон, поставил византийците в трудно положение. А
другата част от селджукската армия завладяла районите на Агръ и
Карс. По това време Тугрул, насочвайки се на север, въпреки че зао-
биколил крепостта Малазгирт, но поради настъпването на зимата,
прекратил обсадата.

4.5. Тугрул бей и аббасидите

През 1055 г. Тугрул бей пристигнал в Багдад по настоятелна
покана на аббасидския халиф Каим Биемриллях. За първи път в
историята на Исляма, на 25 декември 1055 г., независим турски вла-
детел влиза в гр. Багдад, център на сунитския мюсюлмански свят.
След 5 дни той примамил и хванал владетеля на бувайхидите Ме-
ликуррахим, който подтискал аббасидските халифи, хвърлил го в
затвора, като по този начин сложил край на държавата на бувейхи-
дите.
Когато Тугрул се бил насочил към Багдад, Арслан Басасири,
командирът на бувейхидите от турски произход, който държал Ба-
гдад под своя власт напуснал града преди пристигането на Тугрул и

81
 се оттеглил в Басра. Срещу него бил изпратен Куталмъш, обаче бил
победен от Басасири, така той засилил позициите си в Басра.
Аббасидският халиф бил благодарен на султан Тугрул, облякъл
го в султански дрехи, нарекъл го “Рукнеддин Шехиншах” (Стълб
на религията Крал на кралете) и го поканил да седне на трона, при-
готвен за него.
Султан Тугрул останал дълго време в Багдад. През това време
той имал желание да установи семейни връзки с халифа. За тази цел
оженил дъщерята на брат си, Хатидже Арслан Хатун, за халифа.
13 месеца и 10 дни след пристигането си в Багдад, султан Туг-
рул превзел района на Мосул, за да накаже и подчини арабските
управители, които подкрепяли Басасири.
На 23 януари 1058 г. в Багдад халифът Каим Биемриллях пре-
пасал с меч султан Тугрул и го удостоил с титлата „Владетел на
Изтока и Запада“. Подарил му знамена и ферман.
След известно време Ибрахим Инал, подтикнат от фатимиди-
те, вдигнал въстание. Султанът тръгнал от Багдад и се придвижил
срещу него. Възползвайки се от това, Басасири, под знамето на фа-
тимидите, заедно със своите привърженици, на 27 декември 1058 г.
влязъл в Багдад, пленил халифа и го хвърлил в затвора.
На 14 декември 1059 г. Тугрул, след като победил Ибрахим
Инал, се завърнал в Багдад, освободил халифа, който бил в затвора
около година, а през февруари 1060 г. му върнал титлата и властта.
На 7 април 1060 г. Тугрул отишъл в провинция Джибал и се заел
да елиминира избухналите там въстания. Синът на чичото на Туг-
рул Куталмъш, като събрал около себе си туркменските племена,
разпръснати след екзекуцията на Ибрахим Инал, въстанал срещу
Тугрул през 1059 г. Това въстание било потушено една година след
смъртта на Тугрул.
През 1062 г., след като потушил въстание в Джурджан, Тугрул
посетил градовете Нахдживан и Урумия на връщане. В същото вре-
ме той искал дъщерята на халифа Каим Биемриллях да се омъжи за

82
него и желаел да установи двустранни семейни връзки с аббасиди-
те. Въпреки че халифа отначало бил против този брак, впоследствие
се съгласил.

Личността на Тугрул бей

Основателят на селджукската държава Тугрул бей бил владе-
тел в продължение на 25 години.
Съпругата на Тугрул бей, Алтунджан Хатун и брат му Чагръ
бей умрели преди него през 1059 г.. След известно време през 1063
г. той се оженил за дъщерята на халифа както споменахме и след
сватбата в Багдад се завърнал в Рей но същата година след кратко
боледуване починал на 70 годишна възраст.
Тугрул бей бил много справедлив и богобоязлив владетел.
Най-доброто доказателство за неговото благочестие са следните му
думи: “Срамота е да си построя дворец и до него да не построя Ал-
лахов дом (джамия).” През седмицата всеки понеделник и четвър-
тък бил оручлия; обичал и уважавал учените и религиозните дейци.
Именно неговата справедливост, състрадание, благоразумие, търпе-
ние и издръжливост го превърнали от глава на номадска организа-
ция на основател на велика държава.

4.6. Епохата на Алпарслан

Тугрул бей, който умрял бездетен, т.е. без наследник назначил
братовчед си Сюлейман за престолонаследник преди смъртта си.
Везирът Амидулмюлк също работил, за да го направи султан. В
резултат Сюлейман седнал на престола. Но въпросът не бил окон-
чателно решен защото още двама претендирали за селджукския
трон. Единият от тях бил синът на Чагръ, управителят на Мерв,
пак братовчед на Тугрул – Алпарслан, а другият чичото на Тугрул
- Куталмъш, който още по времето на Тугрул се беше опълчил
срещу него.
Куталмъш начело на войската си обсадил столицата Рей но
след като разбрал, че Алпарслан се насочил срещу него вдигнал об-

83
 садата и двете армии се срещнали в местността Дамган. След ста-
налите кръвополития Куталмъш бил убит а войската му разгромена
(1064). Алпарслан елиминирал и втория си противник - Сюлейман
и седнал на селджукския престол. На мястото на Амидулмюлк (ве-
зир на Тугрул, после и на Сюлейман) назначил собствения си везир
– Низамулмюлк.
Поради обвинение в престъпление Амидулмюлк бил хвърлен
в затвор. От там той изпратил писмо до султана в което казва след-
ното: “Чичо ви ми даде този свят и аз царувах. Вие като ме убие-
те, ми давате отвъдния свят (ахирета). Няма друго щастие освен
това.”
Първата задача на Алпарслан била да направи поход към кав-
казкия регион през 1064 г. Походът бил успешен и завършил с пре-
вземането на три крепости.
Брат му Кавурт – управител на Кирман (област в Иран) се оп-
ълчил срещу него, но се покаял и бил амнистиран.
Алпарслан оженил сина си Меликшах за Теркен Хатун - дъ-
щеря на караханидския султан Ибрахим Хан. Освен караханидите
установил семейни връзки и с газневидите като сключил бракове
на синовете си с техните принцеси. Назначил синовете си като уп-
равители на градове, а Меликшах като престолонаследник. След
това Алпарслан организирал поход към Туркистан. Превзел Дженд
и Харезм. На връщане от похода през 1066 г. не забравил да посети
гроба на прадядо ди – Селджук. След две години в кавказкия регион
настъпили размирици и се наложило организация на втори кавказки
поход. През 1068 г. гр. Тифлис (днес Тблиси) и някои други градове
били превзети от Алпарслан.

Отношенията с Византия
Вследствие на турските нашествия и походи към Анадола мно-
го места били превзети а местните хора постепено се оттеглили към
крайбрежните райони. Турците започнали да се заселват на опраз-
нените места. Ситуацията предизвикала византийският император

84
Роман IV Диоген и сформирал армия от български, огузски и ев-
ропейски войници и тръгнал към Антакия, която била най-атаку-
ваната област. Турците, които чули, че императорът тръгнал срещу
тях, започнали да се оттеглят на изток. Възползвайки се от военния
поход на Диоген, херцогът на Антакия си възвърнал някои терито-
рии. Настъплението на императора към Халеб предизвикало голяма
тревога в региона. Но императорът бил неспособен да продължи
по-нататък поради настъпилия недоимък, бил принуден да се върне.
След похода на императора на юг, турците се преселили в западен
Анадол и се доближили до Коня и дори Силифке. По това време
селджукският командир Афшин бей превзел гр. Амориум. Така ви-
зантийците не успели да постигнат съществен успех от организира-
ната капмания през 1069 г.

Сирийския поход на Алпарслан

Алпарслан възнамерявал да елиминира фатимидите, да превземе
Египет и да сложи край на двуглавното управление в ислямския свят.
Възползвайки се от поканата на фатимидския везир, той тръг-
нал на път. Пристигнал в Анадола и превзел Малазгирт (на българ-
ски Манцикерт) и Ерджиш, които Тугрул бей не могъл да превземе.
Минавайки от Диарбекир пристигнал в Урфа, въпреки че градът не
бил превзет, той станал обект на годишен данък. Алпарслан оттам
се насочил в Халеб и обсадил града. Султанът, не искал насилстве-
но да завладее града намиращ се на византийската граница. Продъл-
жителната обсадата накарала, Махмуд от Мирсадите да се предаде.
Докато бил на път за Дамаск, султанът научил, че Диоген напред-
ва към Източен Анадол. Следователно той се върнал бързо назад с
една част от силите си.

Битката при Малазгирт (Манцикерт)

Роман Диоген стартира военна кампания към Източен Анадол,
като подготвя голяма армия от около 200 хиляди души. Войници-
те му принадлежат към различни националности от всички визан-

85
 тийски страни. Алпарслан останал принуден да приеме тази война,
преди да успее да събере всичките си сили. Около 10 хиляди местни
доброволци застанали на страната на Алпарслан. Войската на сул-
тана била около 50 хиляди души. Селджукската турска армия, която
победила предните византийски войски, била армия, тръгнала да
воюва в името на Исляма. Във византийската армия имало около 15
хиляди огузи и печенеги. Алпарслан изпратил пратеници и поискал
от императора мир, но това искане било отхвърлено.
Алп Aрслан, който получил отказ от императора на 24 август
1071 г., разположил много добре армията си. Междувременно аб-
басидския халиф заповядал във всички джамии на ислямския свят
в петъчната молитва да се извърши молебен за победата на Ал-
парслан. Приемайки войната в петък на 26 август 1071 г., Алпар-
слан произнесъл вълнуваща реч пред своята армия и отправил към
Всевишния Аллах много смислена молитва. Войната, започнала с
византийско нападение, турската армия се тактично се оттегля и
приема формата на полумесец, като по този начин има възможност
да обгради византийската армия отстрани и отзад. Византийците не
разбрали и не усетили турската тактика и били ужасно победени.
Императорът Роман Диоген бил пленен. Алпарслан утешил импера-
тора, като се отнасял добре с него и след това двете страни сключи-
ли мирно споразумение. Въпреки това, когато освободеният импе-
ратор пристигнал в гр. Токат, завзелият византийския трон Михаил
Дукас ослепил императора. Алпарслан, кото научил за случилото
се, много се разстроил и взел решение да завърши завладяването на
Анадола и повелил на емирите и бейовете следното:
„От днес нататък настоящият мир с византийците приключи,
тези, които се покланят на кръста, ще да бъдат убити и родината
им ще бъде завладяна. Отсега нататък бъдете лъвове, летете като
орли денем и нощем по земята и нямайте милост към византийци-
те.“ Така Алпарслан обявил, че превземането на Анадола трябва да
бъде завършено.

86
 Значението на Малазгирт
Тази победа, която е еднa от най-важните събития в историята
на Исляма и турците, станала причина турците да завладеят Анадо-
ла и да се заселят в нея. Победата, отредила на султан Алпарслан не-
сравнима позиция в цялата история на Исляма. Защото Малазгирт
в същото време е била разправа между Исляма и Християнството.
В резултат на победата при Малазгирт портите на Анадола
вече са отворени за турците. Анадола е бързо завладяна и населена
от турците. С тази победа западните турци получили родина, която
ще е тяхна докато свят светува.
Петдесет години след първия поход на баща му в Анадола,
Алпарслан върви към посочената от него цел и печели победата. С
тази победа турците започват завоевателните си действия на запад
и продължават непрекъснато напред в продължение на шест века и
напредват до портите на Виена.
Умаядите и аббасидите също искали да завладеят Анадола. С
тази цел те навлизат в Анадола от юг и завладяват много места. Но
тези завоевания били под формата на инвазия. Турците започват
атаката от север, от Азербайджан, с решението да направят Анадо-
ла своя родина. Те непрекъснато напредвали на запад. Става ясно,
че турците са действали по план. В съответствие с този план те пре-
взели определени места и след това създали малки държави. Така
турските конници стигнали до бреговете на Егейско море за кратък
период от две години след Малазгирт.

Походът към Централна Азия, смъртта на Алпарслан и

неговата личност
Алпарслан повел армия от 200 хиляди души към Централна
Азия, след като избухнал конфликт между караханидския владетел
Наср Хан и синовете на Алпарслан. След това Наср Хан убил и съ-
пругата си, дъщеря на Алпарслан, с мотива, че шпионира за братята
си и им помага.

87
 Алпарслан прекосил р. Джейхун. Изправил се пред порти-
те на крепостта Барзам. Юсуф Хорезми, командирът на крепостта
не се предавал и оказвал съпротива. Но не можал да устои дълго и
най-накрая се предал, бил изправен пред султана и когато се навел
под предлог да целуне земята, той тежко наранил султана с камата,
която извадил от ботуша си. Султанът умрял четири дни по-късно
от раните си на 25 ноември 1072 г.
Алпарслан починал на млада и продуктивна възраст, бил на
около четиридесет години. Управлявал девет години. Постигнал
големи завоевания за това кратко време. Сред управниците той бил
един от най-отдадените на войната и религията. Наречен е „Спра-
ведливият султан“ (Адил Султан) и „Баща на победата“ (Ебул-
фетх). Никога не отдавал значение на клюките и съперничеството.
Един ден, докато бил в намаз, някои сложили пред него писмо сре-
щу везира му Низамулмюлк. Той прочел писмото и казал на своя
везир:
“Ако това, което казват, е истина, оправи се! Ако са клевети
прости им, и ги ангажирай с важни дела, така че да нямат свобод-
но време да се занимават с такива неща.”
Според историческите предания Алпарслан бил много милос-
тив и състрадателен. Имал списък с имената на бедните в бележни-
ка си, които получавали заплати. Всеки ден в двореца му се клали
по 50 овце и се раздавала храна на бедните. Той бил много религио-
зен. Вярвал, че господството и султанството зависят от победата на
Исляма и сунизма и казвал:
„Колко пъти съм казвал, че сме завладели тези страни със
силата на оръжието, ние сме чисти мюсюлмани и не знаем би-
дат (нововъведения в религията; касае се неща извън религията).
Именно поради тези причини Всевишния Аллах отреди ние, чисти-
те турци са сме велики.”

88
 4.7. Епохата на Маликшах

Периодът на Меликшах е най-яркият и великолепен период на

селджукската държава. По волята на баща си Меликшах седнал на
трона. Чичо му управителят на Кирман, Кавурт бей обаче претен-
дирал за трона. Двете страни се изправили един срещу друг до гр.
Рей през 1073 г. В резултат Кавурт бей бил победен и затворен в
палатка. Но когато войниците аплодирали в негова полза той бил
удушен с лък.

Възползвайки се от смъртта на Алпарслан и възникналият въ-

прос с Кавурт, владетелят на караханидите Наср Хан и Султанът
на Газне анексирали някои селджукски земи към собствените си.
Поради тези причини Меликшах, тръгнал на поход срещу тях, но
без да се стигне до война с намесата на везира Низамулмюлк земите
били върнати.

Меликшах назначил брат си Тутуш за генерален валия на Си-

рия. Тутуш превзел Дамаск и околностите му, осигурил единство в
този регион и победил фатимидите.

През същите години, Токиш, един от братята на султана,

вдигнал голям бунт в Мерв и Серахс, Меликшах макар и трудно
успява да потуши този бунт през 1085 г.

Походът на Меликшах към Сирия и сватбата на халифа

Анадолският селджукски султан Сюлейман Шах29 като заздра-

вил държавата си тръгнал на поход срещу гр. Халеб, който бил под
управлението на мосулския емир Муслим бин Курейш от династи-
ята Укайлиди. Муслим бил подкрепен от селджукския сирийски ва-
лия Тутуш. Така Сюлейман Шах загубил битката и живота си през
1086 г.
29. Само четири години след победата при Малазгирт през 1075 г. Сюлейман шах
син на Куталмъш син на Арслан Ябгу син на Селджук в гр. Изник основал
Анадолската селджукска държава.

89
 След това събитие, емирът на Халеб заявил, че ще предаде
града само на султан Меликшах. Султанът тръгнал към Сирия със
своите емири Порсук, Бозан и Ак-Сунгур, за да оправят нещата в
този регион. Бозан завладял гр. Урфа през 1087 г. След като Малик-
шах оправил положението в Сирия, той дал управлението на Урфа
на Бозан, Халеб на Ак-Сунгур, Мосул и околностите му на Чокер-
миш. Оттам той потеглил към Багдад. Посетил гробницата на Имам
Азам Ебу Ханифе. Построил медресе (училище) до него и го пре-
доставил на ханефитите. Той наредил да се прокопае канал от Ефрат
до Неджеф. Пристигайки в Багдад, султанът се срещнал с халифа.
По време на церемонията халифът коронясал султана и му подарил
две саби. Отправил дуа (молитва) за победи с тях.
От своя страна султанът изпратил два сандъка със скъпоценни
подаръци на халифа. Сватбената церемония на дъщерята на султана,
Мaхмелек хатун и халифа започнала в Багдад. Булката пристигна-
ла в аббасидския дворец с великолепно шествие, със своята зестра,
както и с двеста слугини. Тази сватба е важна и по отношение на ин-
формацията която ни дава за обичаите на турците, свързани с този
въпрос.

Покоряване на караханидите и вътрешни размирици

По оплакване на учените и хората от владетеля на западните
караханиди Ахмед Хан, Меликшах се отправил на изток. Превзел
някои места, покорил градовете Семерканд и Бухара. Пленил Ахмед
Хан през 1087 г. Владетелите на Талас и Кашгар на източните кара-
ханиди също се подчинили. Така селджукските граници почти дос-
тигнали до Великата китайска стена.
Султан Меликшах, който бил силно решен да завладее света,
заедно с везира си били на върха на своето величие. Обаче имали
вътрешни врагове които искали да всеят неразбирателство между
двамата. Начело на тази група била караханидската принцеса Тер-
кен хатун, съпругата на Меликшах. Тази жена, чиито амбиции ня-
мали ограничения, имала везир на име Таджулмюлк, съкровищ-
ница и 12 хиляди войници. Искала да направи четиригодишния си

90
син Махмуд, престолонаследник на селджуците, а едногодишния
си внук престолонаследник на аббасидите, така щяла управлява и
двата трона. Най-голяма пречка за да постигне целта си бил вези-
рът Низамулмюлк. След спор между султана и везира в столицата
Исфахан, Меликшах потеглил към Багдад, а везирът тръгнал след
него. Междувременно един езотерик (от групата на хашшашин) под
претекст да даде молба се приближил до везира и го нападнал с кин-
жал, везирът не могъл да бъде спасен и умрял (1092). Низамулмюлк,
бил селджукски везир в продължение на двадесет и девет години.

Смъртта и личността на Меликшах

Докато Маликшах бил в Багдад се скарал с халифа. Поискал
халифът да напусне Багдад. Дал му десетдневен срок, обаче на де-
ветия ден султанът внезапно умрял (20 ноември 1092). Според ис-
ториците има голяма вероятност султанът да е бил отровен. Обви-
няеми в случая са халифът, Теркен хатун и хората на Низамулмюлк,
които били отстраени от длъжностите си.
***
Тази огромна държава, чиято източна граница достига до Ве-
ликата китайска стена, западната й граница до Средиземно море, на
север Кавказ, Каспийско и Черно море, и на юг Арабско море, оттук
нататък ще изпадне в големи препятствия.
***
Меликшах, който починал внезапно след 20-годишно упра-
вление на около четиридесетгодишна възраст, имал големи идеали.
Искал да събере целият ислямски свят под едно знаме, да превземе
Северна Африка, дори искал да воюва и с Китай.
Той бил справедлив, състрадателен и непоколебим затова
смъртта му предизвикала голяма тъга сред мюсюлманите, които
дълбоко го уважавали. Бил физически и морално красив. Щедър,
предоставял големи помощи на бедните. Абсолютно никакво зло
или потисничество не било толерирано през неговото управление.

91
 Меликшах осигурил мир, спокойствие и сигурност във всички
части на ислямския свят и положил усилия за разпространението на
науките. Медресетата, създадени по това време и наречени “Ни-
замие”, осигурявали безплатно образование, като действали като
вакъф. Млади хора и учени, израснали оттук, станали защитници на
ортодоксалния сунитски Ислям.

4.8. Борба за селджукския трон

Султанът на Великите селджуци Меликшах имал 4 сина - Бер-
кярук, Мухаммед Тапар, Санджар и Махмуд. Както споделихме
по-горе още по времето на Меликшах, съпругата му Теркен хатун
искала да направи пет годишния си син Махмуд престолонаслед-
ник. За целта тя раздала много пари на войската, за да получи тях-
ната вярност. Тя заплашвайки халифа получила потвърждение за
управлението на сина си.
От друга страна, привържениците на везира Низамулмюлк от-
влекли най-големия син на Меликшах, Беркярук и го обявили за
султан в гр. Рей. Така започнала борбата за трона.
Армията, която Теркен хатун съставила и изпратила срещу Бер-
кярук, била разгромена. След това Теркен се споразумила с управи-
теля на Гендже, Исмаил и отново застанали срещу Беркярук. Исма-
ил бил победен в битката. От друга страна, Теркен хатун била убита
в резултат на атентат. Малко след това умира и синът му Махмуд.
Теркен хатун, въвлекла държавата във вътрешен конфликт
като работила за петгодишно дете. Освен това тя е сред обвиняеми-
те за отравяне на съпруга й. Теркен станала жертва на собствените
си страсти за управление. Обаче заживяла само още две години след
съпруга си и починала, оставяйки лошо име в историята.
Борбите за трона не стихнали. Управителите на Сирия и Хо-
расан също претендирали за трона. Беркярук успява да се пребори
и с двамата. След това през 1097 г. назначил брат си Сенджер за
управител на Хорасан.

92
 Война с кръстоносците и борба за трона между Беркярук и
Мухаммед Тапар
Докато борбата за трона в селджукските земи продължавала,
кръстоносците с 200 хиляди души пристигнали в Сирия. Срещу тях
султанът назначил бейовете Гюрбога и Артуклу. Обаче липсата на
единство между емирите и войниците дала възможност на кръсто-
носците да превземат градовете Антакия и Урфа, да превземат Ку-
дус и да подложат под нож 70 хиляди мюсюлмани.
Докато Беркярук елиминирал опонентите си, брат му, управи-
телят на Азербайджан Мухаммед Тапар, предприел действия, за да
стане султан. Двамата братя събрали войските си и се били един
срещу друг два пъти, третата война била предотвратена с усилията
на халифа и ислямските учени.
Според взетото решение Мухамед Тапар ставал мелик (упра-
вител), а Беркярук - султан. Мухаммед Тапар, след известно вре-
ме, отново се разбунтувал и пак бил победен. Но Мухаммед Тапар
нямал намерение да се отказва, отново събрал войници. Обаче за
пореден път бил победен във войната около гр. Хой (в Иран). Но
и двете страни били съсипани. В края на краищата борбата меж-
ду двата братя разделила държавата на две. Мухаммед Тапар взел
Азербайджан, Джезире и Диарбекир. Така борбата за трона не само
опустошила страната, но и улеснила работата на враговете на Исля-
ма. Беркярук, който бил болен, умрял през 1104 г. на 26-27 години.
Синът му, който го наследил, не могъл да защити трона и бил заме-
нен от чичо си Мухаммед Тапар.

4.9. Епохата на Мухаммед Тапар

Анадолският селджукски султан, Кълънч Арслан, умрял през
1107 г., докато се борил за превземането на Мосул от Великите сел-
джуци.
Мухаммед Тапар възложил на Емир Мевдуд, управителя на гр.
Ахлат Сьокмен и бейовете на Артуклу да проведат военна кампа-
ния срещу кръстоносците. Те нанесли много удари срещу тях. Но

93
 въпреки това липсата на единство между мюсюлманите, смъртта на
Сьокмен и убийството на Мевдуд от страна на хашшашините при
излизане от джамията в Дамаск възпрепятстват нарочения поход до
Кудус (1113 г.).
По време на управлението на Мухаммед Тапар, групата на хаш-
шашин зачестила пропагандата и атентатите си. Въпреки че срещу
тях били изпратени сили не постигнали ефективен резултат (1118
г.). Военачалникът Ануштекин обсадил централната им крепост в
планината Аламут но бил принуден да я прекрати поради дошлата
новина за смъртта на султана.

4.10. Епохата на Сенджер

Престолонаследникът на Мухаммед Тапар, бил синът му
Махмуд. Но чичо му Сенджер бил претендент за трона. Първо се
бил с племенника си, победил го и след това дал земите на запад от
Рей на него, а местата на изток запазил за себе си.
За да укрепи властта си, наложило се на Султан Сенджер дълго
време да се бори с газневидите, Харземшахите, Карахитаите, Гури-
ите и Огузите. Той подчинил газневидите на селджуците. Три пъти
воювал с харземшахите, отдалечил ги от селджукските земи и ги
подчинил на себе си. Той всеки път прощавал на Аляеддин Атсъз
(харземшахския владетел), защото бил силна личност и действал
като естествена бариера срещу всевъзможни нашествия от север и
изток.

Битката при Катван (1141 г.)

Карахитайците, които имат монголски произход, установи-
ли правителство в Китай. Те принадлежали към будистката и ша-
манската религии. Отначало с помощта на източните караханиди,
а след това с помощта на карлуците превзели земите на западните
караханиди.
Племената Карлук и Ягма насърчили карахитайския владетел
Гюр-Хан да се бие срещу селджуците. Двете страни се срещнали

94
с армиите си от по сто хиляди войници на място, наречено Катван.
Тук се състояла една от най-кървавите битки в историята. Когато
султан Сенджер щял да бъде обкръжен, той избягал от бойното
поле, за да не падне в плен. В резултат на това съпругата му, коман-
дирите и съкровищата преминали в ръцете на Гюр-Хан.
Това поражение разтърсило селджукската държава. Подвласт-
ните държави предприели действия за завземане на селджукските
земи. Освен това източната граница на селджуците вече не достига-
ла до Великата китайска стена, а до р. Джейхун. Тази граница била
отворена за нашествията на найманите, монголите, които ще дойдат
от изток и ще бъдат първото бедствие за ислямския свят.
Сенджер облекчил последствията от катаванския провал с те-
чение на времето, възстановил състоянието си и спасил жена си и
командирите си, като платил големи откупи.

Ново нашествие на огузи.

Смъртта и личността на Сенджер
Пследните останки от огузите под натиска на карахитайците и
други езически племена започнали да се заселват в Хорасан и около
Белх в земите на селджуците. Тези огузи били подвластни на султа-
на и плащали определен данък. Управителят на Белх, Емир Кумач,
изпратил сили срещу тях за да ги подчини, но силите му били побе-
дени. Управителят насърчавал стария султан, да предприеме поход
срещу тези огузи, чийто брой бил 40 хиляди домакинства. Въпреки
че огузите предложили на султана голямо количество имущество за
да предотвратят войната, амбициозните командири предотвратили
мира. Защото били алчни за плячка. Огузите, които се отбранявали
много добре, през 1153 г. разгромили селджукската армия, която
хванали в капан в една долина, напълно пленена, включително и
султана.
Това поражение било катастрофата на селджуците. Огузите
ограбили много градове на Хорасан, злодействали върху хората.
Сенджер бил в плен в продължение на три години, след което успял

95
 да избяга, но умрял в гр. Мерв на 72-годишна възраст през 1157 г.,
преди да успее да намери възможността да възстанови държавата си.
Султан Сенджер бил управител (мелик) в продължение на 20
години и султан в продължение на 39 години. Той е най-ценният
син на Меликшах. Бил велик владетел, който увеличил силата на
селджукската държава, винаги мислел добро за своите поданици,
премахнал потисничеството, проявил състрадание към старейши-
ните на религията и служил много на науката, литературата и из-
куството. Той закрилял и подкрепял с парични средства учени и
поети. На негово име са написани много произведения.

5. Велики личности в ислямския свят през X-XIII век

Низамулмюлк (1018-1092 г.)

Везир на Великите селджуци, един от най-успешните държав-
ници на средновековния ислямски свят.
Редки са случаите, когато големите владетели като Меликшах
попадали на такъв честен и талантлив велик везир като Низамул-
мюлк. Той бил извънредно културен човек. Разполагал с образова-
ние и възпитание от висок ранг. Цял живот обичал да се занима ва
с изследователска и проучвателна работа. Той посветил едно голя-
мо произведение за държавното управление, наречено Сиясетнаме
(Политикознание), където изложил своите възгледи и схващания
във връзка с управлението на държавните дела.
Освен с политическата си дейност, Низамулмюлк е известен и
със създаването на множество висши училища, които носят него-
вото име “ел-Медарис ен-Низамие”, най-големите сред които са в
Багдад и Нишабур. В много отношения тези училища се превръщат
в модел за университетите, появили се малко по-късно в Европа.
Мeдрeсeтата “Низамие” се превръщат в центрове и защитници на
сунитската школа, срещу исмаилизма (шиизма) на фатимидите в
Египет.

96
 Световноизвестният Имам Газали, големият мюсюлмански
учен, философ и мистик (суфи) бил преподавател именно в това
медресе. Газали бил приятел с математика, астролог, астроном, и
поет Омар Хайям.

Хасан Саббах (ум. 1124 г.)

Хасан Саббах бил основател на новата исмаилитска секта, коя-
то по-късно приела името Хашшашин. Той бил съученик на Низа-
мулмюлк и на Омар Хайям. Отишъл в планините Елбруз, където
построил непревземаемата крепост Аламут. Оттам изпращал на-
всякъде тайни представители, за да разпространи своите идеи, като
при нужда те извършвали убийства или оказвали жестоки насилия.
Хашшашините знаели да уважават господарите си и в отговор на
това получавали не само обещание за свобода, но и обещания за
рая. Новопостъпилите в тази секта имали възможността да посетят
крепостта Aламут и разхождайки се из нейните прекрасни градини,
вкусвали сладостта на райския живот, усещали насладата от доста-
вените им временно условия. Същите тези хашшашини започнали
да плашат всички на около с насилия и жестокости, всявали терор.
Те прибегнали и до физическото ликвидиране на онези, които им
заставали на пътя, на отказващите да им плащат големи парични
суми или на престаналите да уважават и почитат Шейхул-Джебел
(Господарят на планините т.е. Саббах) в Аламут. Те убили много
висшестоящи хора. Най-после Низамулмюлк организирал поход
срещу крепостта Аламут. Но не успял да я превземе. Бил убит по за-
повед на Саббах. Това било едно от най-големите престъпления на
исмаилитите, защото Низамулмюлк наистина бил един от най-голе-
мите личности на Исляма.

Имам ел-Газали (1058-1111 г.)

Най-големият за времето си учен илямовед, може би изобщо
най-голямото име в областта на ислямското богословие, бил Ебу
Хамид ел-Газали, роден през 1058 г. в гр. Тус (Иран). Той бил един
велик учен. Сътворил методите и законите на логичното и разум-

97
 ното разсъждение. Но по задълбоченост и обхват на знанията си
надминал всички очаквания на своето време. Дал последната фор-
ма на сунитската мисъл, бил на такова ниво, че и самите шиити
били принудени да го признаят като най-велик учен на епохата си.
Както споменахме по-горе бил преподавател (мудеррис) в Медресе-
то “Низамие” в Багдад, но по-късно придобил мистична светлина
и станал суфи (мистик). Той очистил ислямската философска мисъл
от редица трудности и препятствия и я довел до такава яснота, която
да се разбира и от обикновените хора.
Газали е станал известен с прякора Худжджетул-ислям (Довод
на Исляма). Написал е около 70 книги. Най-известни сред тях са
следните: Ихйау улумуддин (Възкресение на религиозните науки),
Кимяус-сааде (Еликсир на щастието), Макасидул-фелясифе (Наме-
рения на философите), Техафутул-фелясифе (Самоопровержение
на философите), ел-Мункизу минед-далял (Спасител от заблуда.),
Ейюхел-велед (Сине) и много други. Последната е преведена и отпе-
чатана на български от Гл. мюфтийство.

Ибн Сина (980-1037 г.)

Най-големият медик и философ на тази епоха бил Ибн Сина,
който сред европейците е известен под името Авицена.
Той е роден през 980 г. в Афшана, близо до гр. Бухара, в дне-
шен Узбекистан. Той е персийски мюсюлмански учен и мислител,
който се смята за най-великия медицински учен не само на Изток,
но и в средновековна Европа. Притежавал изключителна интели-
гентност, наизустил Корана на 10-годишна възраст.
Ибн Сина учи медицина при лекар на име Кушяр. Получава
частни уроци и добро образование от баща си и известни учени на
времето си в Бухара. В това много му помогнали и изключителна-
та му памет и интелигентност. На 14-годишна възраст той започва
да надминава учителите си. Придобива богати познания в различни
области като философия, литература, математика и медицина.

98
 Ибн Сина на 19 години получава званието лекар и започва да
лекува безплатно пациенти. След като излекувал владетеля на са-
манидите Нух бин Мансур на него му било позволено да използва
изключително богатата султанска библиотека в Бухара, както по-
желае. Книгите, които намерил и прочел тук, допринесли много за
задълбочаването на знанията му и развитието на мислите му. На
21 години той е смятан за един от най-великите лекари на времето.
Известно време бил везир на емира на бувейхидите Шем-
суд-Девле в Хамадан. Но за съжаление е хвърлен в затвора по поли-
тически причини. След затвора той скита от град на град, за да избя-
га от злото на враговете си. Накрая е приет в двореца на Аляуддевле
в Исфахан. Той умира в Хамадан на 10 юли 1036 г. от стомашно
заболяване.
Едно от най-големите произведения на Ибн Сина е Кита-
буш-Шифа (Книга за здравето). Тази книга е енциклопедия, която
обединява всички познания на този период по логика, физика, гео-
метрия, астрономия, математика, музика и метафизика; тя е най-из-
черпателната научна работа, написана от един човек в историята на
човечеството. eл-Канун фит-Тъб (Законът на медицината), може би
е най-известната работа на Ибн Сина. Тя е медицинска енциклопе-
дия, базирана на откритията на гръцките лекари, както и на негови-
те собствени наблюдения и експерименти.
През последните години от живота си Ибн Сина обобщава Ки-
табуш-Шифа под заглавие Китабун-Неджат (Книга за оцелява-
не). И тази книга обобщава под заглавието Ишарат вет-Тенбихат
(Симптоми и предупреждения), тук той изразява сърцевината на
своята философска система.
Ибн Сина, който се отличава в различни области на знания и
умения като философия, математика, астрономия, физика, химия,
медицина и музика, се интересува от определенията на математи-
ческите термини в областта на математиката и чувствителните на-
блюдения в областта на астрономията. Но преди всичко той е лекар

99
 и е известен с работата си в тази област. Трудове му свързани със
сърдечно-съдовата система, привличат внимание.
Ибн Сина е написал около 150 произведения. Всички те са на
арабски, с изключение на няколко, които са персийски. Особено
неговите изследвания върху медицинската наука са изключително
оригинални и точни. Ето защо тя управляваше източната и западна-
та медицина буквално в продължение на 600 години. Докато прави
медицински изследвания, Ибн Сина усеща влиянието на невидими-
те същества, тоест наличието на микроби, при предаването на опре-
делени болести и често споменава тези неизвестни същества в свои-
те произведения. Много е интересно да се направи такава преценка
във време, когато микроскопът все още не е намерен.
Основна книга на университетите Монпелие във Франция и
Льовен в Белгия, е била eл-Канун фит-Тъб. Положението до сре-
дата на XVII век било така. Ибн Сина става медицински учител на
Европа за 700 години. Преди шест века в библиотеката на Париж-
кия медицински факултет книгата eл-Канун била първата от деветте
основни книги по медицина.

Бируни (973-1048 г.)

Ебу Рейхан Мухаммед ибн Ахмед ел-Бируни е роден в Харе-
зм (днес в Узбекистан). Той е един от най-великите средновековни
мюсюлмански учени, енциклопедист и мислител, автор на много-
бройни основополагащи трудове по история, география, филология,
астрономия, математика, механика, геодезия, минералогия и др. Би-
руни владеел почти всички науки на своето време.
Бируни, изучава почти всички области на науката и е въз-
награждаван за напрегнатата си работа. Влиятелни членове на
властта и обществото търсят Бируни за провеждане на изследва-
ния. Той живее по време на Ислямския златен век, при който на-
учната мисъл върви ръка за ръка с мисленето и методологията на
ислямската религия. Освен този вид влияние, Бируни е повлиян и
от други страни, като например Гърция, от която черпи вдъхнове-

100
ние при изучаването на философия. Владее, персийски, арабски и
санскрит и има познания по гръцки, иврит и сирийски. Прекарва
голяма част от живота си в Газне, тогава столица на Газневидската
държава (днес в Афганистан). През 1017 г. пътува с газневидския
султан Махмуд в Индия и пише труд върху индийската култура,
след като изследва индуистките религии и обичаи в Индия. Често
е наричан „основател на индологията“ а книгата му е озаглавена
Тахкик ма лил-Хинд (Изследване за Индия). Той е безпристрастен
писател за обичаите и вероизповеданията на различни народи и е
наричан ел-Устад (Учителят) за забележителното му описание на
Индия от началото на XI век.
Бируни починал на 75-годишна възраст. Той вдъхновява учени
като Нютон, Торичели, Коперник и Галилей, които идват след него.
Списанието The UNESCO Courier, посвещава своя брой от 1974 г.
на Бируни. Списанието представя Бируни като „универсален гений,
живял в Централна Азия преди хиляда години“. През същата годи-
на Кинокомпания Узбекфилм начело с режисьора Шухрет Аббасов
снима на руски език историческа биографична драма състояща се
от две части.

Мюсюлмански религиозни учени и суфии

Тарикатите – ислямските мистични ордени като институция
в сегашния й смисъл възникват в последния период на аббасидите
и се разпространяват във всички части на мюсюлманските страни.
Основните ордени и основателите им са, както следва:
Казеруние, е основана от Ебу Исхак ел-Казеруни, Кади-
рие е основана от Сейид Абдулкадир Гейлани, Рифаие, от Ахмед
ер-Рифаи, Йесевие от Ахмед Йесеви, Медйение е основана от Ебу
Медйен ел-Магриби, Кюбревие от Неджмеддин Кюбра. Сухревер-
дие е основана от Ебу Хафс ес-Сухреверди, и Чиштие от Муинуд-
дин Хасан Чишти.
Всичките тези дервишки ордени проповядвали привързаност
към Аллах, търсене на спасението в ислямската вяра, в любов към

101
 истината и правдата, искреност в делата, отдалечаване и отърсване
от ежедневните грижи. Те проповядвали също задълбочено мислене
(тефеккюр), смирение (хушу) и добро поведение (ахляк). Въпрос-
ните “учители” като модел за подражание допринесли много за
укрепването и усъвършенствуването на вярата на народа, въпреки
че се виждало, че отдават по-голямо значение на отвъдния свят, те
оказвали сериозно въздействие на възпитанието на мюсюлманските
маси и на оформянето на тяхното религиозно поведение.

Омар Хайям
Омар Хайям е роден в Нишабур, центъра на провинция Хора-
сан, между 1039-1048 г. Той е персийски учен, поет и философ. Го-
дината на смъртта му също не е известна с точност. Предполага се
че е починал между 1123-1132 г.
Омар Хайям, който се смята за учен-философ, принадлежащ
към школата на Ибн Сина, се интересувал от алгебра, геометрия,
астрономия, физика и медицина, занимавал се с музика, а също така
пишел своите рубаи (четиристишие), които увековечават името му.
Според Али б. Зейд ел-Бейхаки, паметта на Хайям е изключително
силна, той има обширни познания в областта на езика, юриспруден-
цията (фъкъх), историята и рецитирането (къраат) и че е несравним
в аритметиката, медицината и други рационални науки. Но Недж-
меддин Дайе има противни възгледи относно Хайям. Той го нарича
„нещастен философ, безбожник и материалист“.
Омер Хайям е един от най-известните поети на Запад и един
от най-известните учени. През 1892 г. в Лондон е основан клуб на
негово име, през 1970 г. на негово име е кръстен кратер на Луната, а
през 1980 г. на негово име е кръстена новооткрита комета.

Насируддин ет-Туси (1201-1274 г.)

Туси е персийски математик, астроном, философ, лекар и бого-
слов. Той е един от най-значимите персийски учени в Средновеко-

102
вието. Смятан е за създател на тригонометрията като самостоятелна
математическа дисциплина.
Той осигурил създаването на най-голямата обсерватория в гр.
Мерага (днес в Иран) намираща се тогава в пределите на ислямски-
те граници. Туси създава и голяма библиотека, построена точно до
обсерваторията, която е завършена през 1259 г. Той събрал в биб-
лиотеката книги, които успял да спаси от монголите по време на
опустошаването на Багдад и от други градове.
В обсерваторията поканил известни учени от различни ислям-
ски страни. В този център работили водещите учени на този период
във философията, логиката, геометрията, астрономията, математи-
ката и медицината. Изследванията, проведени под ръководството на
Туси в обсерваторията на Мерага, дали важен принос за развитието
на науките в ислямския свят.

Мюсюлмански учени по география

Тук ще споменем имената на три мюсюлмански учени станали
известни в областта на географията.
Ибн Хавкал (X век) пътувал повече от 30 години в различни
страни, неговата Книга на пътищата и страните (Китабул-месалик
вел-мeмалик) съдържа много информация за историята и топоними-
ята на халифата и околните страни.
ел-Макдиси (945-990 г.), е известен с труда си Ахсенут-те-
касим фи марифатил-екалим (Най-доброто разделение за познава-
нето на регионите). Особеността на тази книга е, че за първи път
социално икономическата география става обект на изследване.
Якут ел-Хамеви (1179-1229 г.), е географ, историк, литера-
тор и пътешественик, известен със своите произведения Мудже-
мул-Булдан (Речник на страните) и Муджемул-Удеба (Речник на
писателите).
***

103
 Приказките от Хиляда и една нощ
(Елфу лейлетин ве лейле)
Най-известното литературно произведение и в действителност
едно от най-големите творения в областта на литературата е плод
също на тази епоха. Последният вариант на приказките от хиляда
и една нощ е от времето на египетските мамелюци, но върху нея са
оставили следи почти всички тогавашни епохи.
Произведението обхваща приказки, разкази за въображаеми
красавици, приключения, любовни и сатирични описания, разкази
за времето на аббасидите, които засягат обществения живот, все
творения със съответна украса на изкуството и свобода на израз-
ните средства. Тази книга описва най-добрите и най-лошите страни
в начина на живот при арабите, отразява ги по един романтичен
начин. Книгата не е оригинална. Тя е почерпана от индийски, иран-
ски, гръцки и египетски извори. Но наред с това са направени за-
бележителни промени в начина на описанията и в разкази, които
заплеменяват читателя. В крайна сметка въпросната книга се е пре-
върнала в нещо повече от едно оригинално произведение, която и
днес доставя огромна наслада на всеки любител на художествената
литература.

104
 КРАТЪК ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

Адаб – етикет; поведение, което мюсюлманите трябва да спазват.

Когато се използва в контекста на суфизма тогава се касае из-
тънчено поведение което дервишите трябва да спазват.
Аруз или Аруд – е количествена система за стихосложение, основа-
на на редуването на дълги и къси срички, възникнала в арабска-
та поезия и широко разпространена в персийската и тюркската
поезия.
Джизие – поголовен данък, събиран от мъжете на немюсюлмански
поданици в ислямската държава.
Диван – министерски съвет и други държавни отдели в ислямските
държави, където се обсъждат и решават официални въпроси.
Динар – златна монета.
Емирство – е административно–политическа единица, управлявана
от ислямски монарх, наречен емир (княз, принц). Съответства
на княжество, херцогство, срещани в Европа.
Марифет – суфийски термин, означаващ знание за Аллах и Негови-
те качества, действия, имена и проявления, получени директно
от духовен опит.
Медресе – Общо наименование на институциите за образование и
обучение в историята на Исляма.
Мутезилe – Секта, която дава приоритет на разума и волята при
тълкуването на въпросите на вярата.
Наиб – e заместник, представител или помощник на държавни
лица като владетели, управители и кадии.
Нахив – наука за арабската граматика.
Сарф – наука за спрягане на глаголи в арабския език.
Сема – арабска дума, която означава слушане и чуване. Tози ритуал
в суфизма символизира вселената, която споменава името на

105
 Аллах, като се върти в плавни кръгови движения. Този ритуал
се позовава и на айета “И ще видиш ангелите, обградили Тро-
на, прославящи с възхвала своя Господ.“ (Зумар, 75)
Сунити (или Ехл-и сюннет) – е термин, който обозначава мнозин-
ството мюсюлмани (%90) които следват Пророка и неговите
сподвижници в основните въпроси на религията. Ортодоксал-
ни мюсюлмани.
Тевхид – Това е термин в смисъл на приемане чрез ума и сърцето,
че Аллах е един и единствен в Себе Си, Неговите качества и
Неговото божество.
Тефсир – наука за тълкуване на Св. Коран.
Футувва – коренът на този термин е арабската дума фета, която оз-
начава храбър младеж. Футувва е използван в смисъл на суфи-
зъм. Касаят се морални качества като саможертва, алтруизъм,
доброта, помощ, филантропия, толерантност и самоконтрол.
Проява на храброст срещу страстите на душата.
Фъкъх – наука за ислямско, шериатско право.
Хадис – това са думите, действията и одобренията на Пророка Му-
хаммед с.а.с. Науката Хадис означава методологията за опре-
деляне на достоверността, предаване и разбиране на хадисите.
Харач – поземлен данък.
Хариджити – Секта, известна със своите крайни възгледи и дейнос-
ти по религиозни и политически въпроси.
Шахиншах – Това е титла, използвана в някои ислямски държави
за владетел, съдия, султан и владетел.
Шиити – Общо име на различни групи които се обединяват около
идеята, че след смъртта на Пророка управлението на ислямска-
та държава принадлежи на Хз. Али и неговите потомци. Въ-
преки, че няма точни данни, днес се смята, че броят им е между
8-10% от общото мюсюлманско население.

106
 СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор������������������������������������������������������������������ 5

Увод
КРАЯТ НА УМАЯДИТЕ И СВЕТЪТ НА
ИСЛЯМА В НАЧАЛОТО НА ВТОРИЯ ВЕК ОТ
ХИДЖРА�������������������������������������������������������������������� 7

Първа част
ВЕЛИКИТЕ АББАСИДИ �������������������������������������11
1. ЕБУЛ-АББАС ЕС-СЕФФАХ (750-754)��������������������������������� 11
1.1. Битката при р. Талас (751 г.)������������������������������������������� 12
2. ЕБУ ДЖАФЕР ЕЛ-МАНСУР (754-775)�������������������������������� 13
2.1. Въстанието на Абдуллах бин Али���������������������������������� 13
2.2. Убийството на Ебу Муслим Хорасани�������������������������� 13
2.3. Войни в Анадола, Кавказ и Индийски територии�������� 14
2.4. Основаването на Багдад (762)���������������������������������������� 15
2.5. Бермекидите��������������������������������������������������������������������� 16
2.6. Мансур - строител на империята����������������������������������� 17
3. ЕЛ-МЕХДИ (775-785)������������������������������������������������������������� 18
3.1. Противни възгледи���������������������������������������������������������� 19
3.2. Заслугите на Мехди��������������������������������������������������������� 19
4. ХАРУН ЕР-РАШИД (785-809)����������������������������������������������� 20
4.1. Войната в Анадола���������������������������������������������������������� 21
4.2. Бунтовете по време на Харун Рашид����������������������������� 22
4.3. Падането на Бермекидите����������������������������������������������� 22

107
 5. НАЧИНЪТ НА ЖИВОТ ПРИ АББАСИДИТЕ��������������������� 23
6. АББАСИДСКИ ВЛАДЕТЕЛИ����������������������������������������������� 24
7. БОРБАТА ЗА ВЛАСТ МЕЖДУ БРАТЯТА ЕМИН И
МЕМУН (809-813 г.)��������������������������������������������������������������� 25
7.1. Размириците, събуждането на привържениците
на Хз. Али ������������������������������������������������������������������������ 26
7.2. Размирици в Ирак������������������������������������������������������������ 27
7.3. Мемун в Ирак ������������������������������������������������������������������ 27
7.4. Египет, Бабек и Византийците��������������������������������������� 28
7.5. Завоевания в Средиземно море�������������������������������������� 29
7.6. Арабската култура в Багдад�������������������������������������������� 29
7.7. Мемун като халиф����������������������������������������������������������� 30
8. МУТАСИМ (822-842)������������������������������������������������������������� 31
8.1. Турски охранителен гарнизон���������������������������������������� 31
8.2. Мутасим основал град Самара��������������������������������������� 32
8.3. Войни с Византия������������������������������������������������������������ 32
8.4. Характерът на Мутасим�������������������������������������������������� 33
9. ЕЛ-ВАСЪК БИЛЛЯХ (842-849)��������������������������������������������� 34
9.1. Намесата на новите сили в управлението��������������������� 34
10. ЕЛ-МУТЕВЕККИЛ (847-861 г.) И КРАЯТ НА ВЕЛИКИТЕ
АББАСИДИ��������������������������������������������������������������������������� 35
Бунтът на негрите������������������������������������������������������������������ 35
Движението на Карматитите������������������������������������������������ 36
11. РАЗПАДАНЕТО НА АББАСИДСКИЯ ХАЛИФАТ��������� 37

108
 Втора част
ДЪРЖАВИ В АББАСИДСКИЯ ХАЛИФАТ����� 41
1. АГЛЕБИДИ (800-909 г.)���������������������������������������������������������� 41
2. ИДРИСИДИ (789-985 г.)�������������������������������������������������������� 42
3. ТУЛУНИДИ (868-905 г.)�������������������������������������������������������� 43
4. ИХШИДИДИ (935-969 г.)������������������������������������������������������ 44
5. ХАМДАНИДИ (905-1004 г.)�������������������������������������������������� 45
6. ФАТИМИДИ (909-1171 г.)���������������������������������������������������� 46
7. ТАХИРИДИ (821-873 г.)�������������������������������������������������������� 47
8. САФФАРИДИ (861-1003 г.)���������������������������������������������������� 47
9. САМАНИДИ (819-1005 г.)����������������������������������������������������� 48
10. БУВЕЙХИДИ (932-1062 г.)������������������������������������������������� 49

Трета част
АББАСИДСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ����������������� 52
1. ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ������������������������������������������������ 52
2. ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ���������������������������������������������������������� 53
3. НАУКА И ВЕЛИКИ ЛИЧНОСТИ���������������������������������������� 54

Четвърта част
ПРИЕМАНЕТО НА ИСЛЯМА ОТ ТУРЦИТЕ И
ПЪРВИТЕ ТУРСКИ ДЪРЖАВИ������������������������ 57
1. КАК ТУРЦИТЕ СТАНАХА МЮСЮЛМАНИ?������������������ 57
1.1. Умен избор����������������������������������������������������������������������� 57
1.2. Съгласие от сърце������������������������������������������������������������ 59
1.3. Първите мюслюмански турски владетели�������������������� 60

109
 1.4. Сатук Бугра Хан��������������������������������������������������������������� 61
1.5. Епос за прадядо ни Алмиш Хан������������������������������������� 61
2. КАРАХАНИДИ (840-1212) ��������������������������������������������������� 63
3. ГАЗНЕВИДИ (977-1186)��������������������������������������������������������� 65
3.1. Епохата на Махмуд Газневи (998 – 1030 г.)����������������� 65
3.2. Газневидите след Махмуд���������������������������������������������� 66
3.3. Газневидската цивилизация������������������������������������������� 67
4. ИМПЕРИЯТА НА ВЕЛИКИТЕ СЕЛДЖУЦИ (1040-1157) � 69
4.1. Произход на Селджук������������������������������������������������������ 69
4.2. Желанието на селджуците да създадат държава����������� 70
4.3. Създаване на селджукската държава����������������������������� 76
4.4. Първи владетел – Тугрул бей������������������������������������������ 78
4.5. Тугрул бей и аббасидите������������������������������������������������� 81
4.6. Епохата на Алпарслан����������������������������������������������������� 83
Битката при Малазгирт (Манцикерт)������������������������������������ 85
4.7. Епохата на Маликшах ���������������������������������������������������� 88
4.8. Борба за селджукския трон��������������������������������������������� 92
4.9. Епохата на Мухаммед Тапар������������������������������������������ 93
4.10. Епохата на Сенджер ����������������������������������������������������� 94
5. Велики личности в ислямския свят през X-XIII век ����������� 96
Низамулмюлк (1018-1092 г.)������������������������������������������������� 96
Хасан Саббах (ум. 1124 г.)����������������������������������������������������� 97
Имам ел-Газали (1058-1111 г.)����������������������������������������������� 97
Ибн Сина (980-1037 г.)����������������������������������������������������������� 98
Бируни (973-1048 г.)������������������������������������������������������������� 100
Мюсюлмански религиозни учени и суфии������������������������ 101
Омар Хайям �������������������������������������������������������������������������� 102

110
 Насируддин ет-Туси (1201-1274 г.)������������������������������������� 102
Мюсюлмански учени по география������������������������������������ 103
Приказките от Хиляда и една
нощ (Елфу лейлетин ве лейле)�������������������������������������������� 103

КРАТЪК ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК����������� 105

111
 Използвана литература
Бахрие Учок. Ислям тарихи: Емевилер - Aббасилер. Анкара 1979.
Колектив. Догуштан гюнюмюзе буюк Ислям тарихи I-XIV.
Истанбул 1992.
Колектив. Ислям тарихи ве меденийети I-XV, Истанбул 2018.
Нури Юнлю. Ана хатларъйла Ислям тарихи. Истанбул 1984.
С. Ф. Махмуд. История на исляма. София 1996.
Тюркие Диянет Вакфъ Ислям Ансиклопедиси I-XLIV.
Хаяти Юлкю. Ислям тарихи. Истанбул 2016.

112