Българските

войводи
 Хайдутите
• Хайду̀тите са групи от нередовна
пехота в европейската част на
Османската империя през XVII-XIX
век.
• Сведенията за хайдутите са
ограничени и идват главно от
фолклора на балканските народи,
който ги романтизира като герои на
местната съпротива срещу
османската власт, или от неголям кръг
османски архивни документи, в които
са описани като част от обичайното за
региона разбойничество .
 Хайдутите
• От времето на Първото
търновско въстание
насетне, е прието да се
говори за хайдушко
движение.
• Значителна промяна в
мисленето на хайдутите
внася Георги Сава
Раковски, чрез поемата
Горски пътник (1857), а
впоследствие – и чрез
Привременния закон за
Горските чети (1867)
 Хайдутите
• В тях той създава идеята за
хайдутина като народен закрилник,
както и че хайдутите трябва да се
обединят и с големи чети да
нахлуят в България, и да надвият
Османската империя. Самият
Раковски се заема да организира
една такава чета – Първата
Българска легия. За времето си
макар да е доброволчески отряд,
тя се доближава до представите за
армия – 600 души (четите на
хайдутите рядко са били повече от
40 – 60 души) добре екипирана с
бунтовническа идеология.
 Хайдутите
• Впоследствие четите на войводите от 60-те години на 19 век, като
Панайот Хитов, „хвърковатия“ Филип Тотю, Сидер войвода, Хаджи
Димитър и Стефан Караджа използват именно модела на Раковски –
създаване на героичен ореол на войводата и кратка борба с
османците, четата бива разбивана и веднага след това удря към
Сърбия или Румъния за спасение. Този модел се повтаря при всички
бъдещи чети. За сравнение – старите чети от 17 – 18 в. са повече
„айдуци“, отколкото „хайдути“. Те се появяват след разпадане на
четите (бандите) на кърджалиите и далиите, каквито са примерите с
Индже войвода и Осман пазвантоглу. През 17 – 18 век, кърджалиите са
много далеч от национална идея, в четите участват смесено османци,
татари, башибозук, черкези и българи. След създаване на пан-
османската идея и изтеглянето на османските части от кърджалиите,
хайдутите се обособяват с малки чети, но истински смисъл на
национално движение придобиват едва през 60-те години на 19 век
след излизането на „Привременния закон за Горските чети“ на Г. С.
Раковски, който е ярък представител на т.нар. „четническа тактика“.
Войводите

https://youtu.be/mSW5itcxo8I?
si=5kAlhwtNR9k2i7jz&t=380
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО !