Приблизително 2,7 милиона египтяни работят в чужбина – главно в Либия, Саудитска

Арабия, Персийския залив и Европа – и допринасят за развитието на страната чрез

парични преводи (7,8 милиарда долара през 2009 г., а през 2012 достигат 21 милиарда
долара според Световната банка)[82].

В египетското общество разпределението на доходите е умерено неравномерно, като

приблизително 35 – 40% от населението печели по-малко от еквивалента на 2 долара на
ден, докато само около 2 – 3% могат да се считат богати.[83]
Култура

Египетската култура датира от преди пет хиляди години. Древен Египет е сред най-
ранните цивилизации и за това време Египет е създала и утвърдила удивително сложна
и стабилна култура, която повлиява на Европа, Близкия изток и Африка. След ерата на
фараоните, Египет попада под влиянието на древногръцката култура, християнството и
исляма. Днес много аспекти от египетската древна култура съществуват във
взаимодействие с по-нови елементи, включително и влиянието на модерната западна
култура, която сама по себе си се корени в древната египетска култура.

Египетската столица Кайро е най-големият град в Африка и от векове е известен като

научен, културен и търговски център. Египет е държавата с най-много нобелови
лауреати в Африка и Арабския свят. Някои египетски политици заемат ключови позиции
в основни международни организации като Бутрос Бутрос-Гали в Обединените нации и
Мохамед ел Барадей в Международна агенция за атомна енергия.
Ренесанс

Проучванията от началото на 19 век на учения Рифа’а ет-Тахтауи, поставили основите

на Египетския Ренесанс, определяйки прехода от Средновековието към Ранен Модерен
Египет. Неговите проучвания възродили интереса към египетската античност и
представили на египетско общество просветни принципи. Тахтауи и образователният
реформатор Али Мубарак създали Египтоложко училище, което се считало за вдъхновение
на средновековни египетски учени, като Суюти и Макризи, които също са изучавали
историята, езика и древността на Египет. Египетският Ренесанс взима връх в края на
19 и началото на 20 век с творбите и проучванията на Мохамед Абду, Ахмед Лутфи ел
Сайед, Тауфик ел Хаким, Луис Ауад, Касим Амин, Салама Моуса, Таха Хюсейн и Махмуд
Мокхтар. Те проправят либерален път в Египет, представен като обещание за
индивидуална свобода, навлизане на светското в ежедневието и вярата, че в науката
се крие ключът към прогреса.
Изкуство и архитектура

Египтяните са били едни от първите основани цивилизации, които проектирали и

систематизирали елементи в изкуството и архитектурата. Стенните рисунки, направени
в услуга на фараоните, следвали строго последователен код от визуални правила и
значения. Египетската цивилизация е известна с колосалните си пирамиди и
величествените гробници. Добре познати примери са Пирамидата на Джосер, проектирана
от древния архитект и инженер Имхотеп, Сфинксът и Храмът на Абу Симбел. Модерното и
съвременно египетско изкуство може да бъде толкова разнообразно, колкото е
световната сцена на изкуството, от специфичната местна архитектура на Хасан Фатхи,
до известните скулптури на Махмуд Мокхтар.

Операта в Кайро служи за основно място за представяне на истинско изкуство в

египетската столица. Египетската медийна индустрия и изкуство са процъфтявали от
края на 19 век, като в днешно време се продуцират повече от 30 египетски канала. От
много време Кайро е смятан за „Холивуд в Близкия изток“, а ежегодният Международен
филмов фестивал в Кайро е попаднал в класацията на 11-те фестивала с най-добри
оценки от Международната федерация на филмовите продуценти. За да продължава да се
поддържа медийната индустрия, е построен голям медиен град. Някои египетски
актьори, като Омар Шериф, са пожънали световна слава.
Литература
Литературата представлява основен културен елемент в живота на Египет. Египетски
писатели и поети са сред първите, които въвели модерния стил в Арабската
литература, като стиловете и елементите, които въвели, са широко разпространени в
Близкия изток. Първият съвременен египетски роман „Zaynab“ от Мохамед Хюсеин Хайкал
е публикуван през 1913, написан на египетски арабски език. Египетският романист
Нагуиб Махфуз е първият арабски писател, който е спечелил Нобелова награда за
литература. Известни са египетските писателки Науал ел Саадауи, добре позната за
феминистките си дейности, и Алифа Рифаат, която също пише за жените и традициите в
Египет. Народната поезия (фолклор) е може би най-популярният литературен жанр в
Египет, представен в творбите на Ахмед Фоуад Негм (Фагуми), Салах Джахеен и Абдел
Рахман ел Абнуди.
Музика

Египетската музика е богата смесица от местни, средиземноморски, африкански и

западни елементи. В Античността египтяните са свирели на арфи и флейти, включително
и два местни инструмента – най и уд. Ударната и вокалната музика също са се
превърнали във важна част от местната музикална традиция. Следи в съвременната
история на египетската музика оставят творци като Абдул Хамули, Алмаз и Махмуд
Осман, които оказват влияние по-късно върху работата на египетски музикални гиганти
като Сайед Дарвиш, Умм Култум, Мохамед Абдел Уахаб и Абдел Халим Хафез. Тези
забележителни творци са последвани по-късно от Амр Диаб. Много хора го определят
като „Музикалната легенда“ на новото време, който има фенове в Близкия изток и
Европа. От 1970 година насам египетската поп музика става все по-важна в
египетската култура, докато египетската фолклорна музика продължава да бъде
изпълнявана по време на сватби и други тържества.
Фестивали

Египет е известен с многото си фестивали и религиозни карнавали, познати още като

мулид. Рамадан има своя особен привкус в Египет, отпразнуван със звуци, светлини и
поток от мюсюлмански туристи, които прииждат към Египет, за да станат свидетели на
този спектакъл. Древният пролетен фестивал Шам ен Нисим е празнуван от египтяните
от хиляди години насам.
Спорт

Футболът е национален спорт на Египет. Египетските футболни отбори Ел Ахли и Ел

Замалек са двата най-популярни отбора, които се радват на успехите си като
дългогодишни регионални шампиони. Голямото съперничество между двата отбора пълни
улиците на Египет, когато хората празнуват из улиците при победа на любимия отбор.
Египет има богата футболна история. Този спорт е популярен в страната през
последните 100 години. Страната е домакин на много африкански шампионати, като
Африканската Купа на нациите. Египетският национален отбор игра на последното
световно първенство по футбол в Русия през 2018 година. Печелил е Африканската Купа
на нациите безпрецедентните шест пъти, включително два пъти пъти подред през 1957 и
1959 и отново през 2006 и 2008, като поставят рекорд.

Скуошът и тенисът са другите два популярни спорта в Египет. Египетският отбор по

скуош е известен за това, че е силна конкуренция на международни състезания от 30-
те години на 20 век. Амр Шабана е най-добрият играч на Египет и три пъти е
победител на открити световни първенства и най-добър играч на 2006.

Египетският хандбален тим също е поставил рекорд – за състоялото се 34 пъти

Африканско хандбално първенство, Египет се класира пет пъти на първо място
(включително и 2008), пет пъти на второ място, четири пъти на трето място и два
пъти се подрежда на четвърто място. Отборът печели 6-о и 7-о място през 1995, 1997
на Световното мъжко хандбално първенство, и два пъти печели 6-о място на
олимпиадите през 1996 и 2000.

Египет има дългогодишна традиция в Летните олимпийски игри още от 1912 година.
Източници
((ar)) Конституция на Арабска Република Египет (2014 г.)
((en)) Hoffmeier, James K. Rameses of the Exodus narratives is the 13th B.C. Royal
Ramesside Residence // Trinity Journal. 1 октомври 2007. с. 1.
Н. С. Петровский, В. В. Матвеев „Египет – сын тысячелетий“. Детгиз. Ленинград.
1959. С.7 ru
Bowman, Alan K. Egypt after the Pharaohs 332 BC – AD 642. 2nd. Berkeley, University
of California Press, 1996. ISBN 0-520-20531-6. с. 25 – 26.
Stanwick, Paul Edmond. Portraits of the Ptolemies: Greek kings as Egyptian
pharaohs. Austin, University of Texas Press, 2003. ISBN 0-292-77772-8.
Egypt // Berkley Center for Religion, Peace, and World Affairs. Архивиран от
оригинала на 2011-12-20. Посетен на 14 декември 2011. See drop-down essay on
„Islamic Conquest and the Ottoman Empire“
Kamil, Jill. Coptic Egypt: History and Guide. Cairo: American University in Cairo,
1997. стр. 39
War and society in the eastern Mediterranean, 7th-15th centuries. Leiden, New York,
1997. ISBN 9004100326. OCLC 34515063.
El-Daly, Okasha. Egyptology: The Missing Millennium. London, UCL Press, 2005. с.
140.
Abu-Lughod, Janet L. The Mideast Heartland // Before European Hegemony: The World
System A.D. 1250 – 1350. New York, Oxford University Press, 1991, [1989]. ISBN 978-
0-19-506774-3. с. 243 – 244.
Egypt – Major Cities // Countrystudies.us. Посетен на 8 февруари 2013.
Fahmy, Khaled. All the Pasha's Men: Mehmed Ali, his army and the making of modern
Egypt // {{{journal}}}. 1997. с. 119 – 47.
Nejla M. Abu Izzeddin, Nasser of the Arabs, стр. 2
Baten, Jörg. A History of the Global Economy. From 1500 to the Present. Cambridge
University Press, 2016. ISBN 9781107507180. с. 217, p.224 Figure 7.6: „Height
development in the Middle East and the world (male)“ and p.225.
Izzeddin, Nejla M. Abu. Nasser of the Arabs: an Arab assessment. Third World Centre
for Research and Publishing, 1981. ISBN 978-0-86199-012-2. с. 2.
De facto protectorate: Joan Wucher King, Historical Dictionary of Egypt. Metuchen,
New Jersey, USA; 1984; Scarecrow. стр. 17
Jankowski, James. Egypt, A Short History. с. 111.
Jankowski, James. Egypt, A Short History. с. 112.
Shlaim, Rogan, 2012 стр. 7, 106
Aburish 2004, с. 252
Samir A. Mutawi. Jordan in the 1967 War. Cambridge University Press, 18 юли 2002.
ISBN 978-0-521-52858-0. с. 95. "On 26 May he declared, „The battle will be a
general one and our basic objective will be to destroy Israel“
USMC Major Michael C. Jordan. The 1973 Arab-Israeli War: Arab Policies, Strategies,
and Campaigns // GlobalSecurity.org, 1997. Посетен на 20 април 2009.
Amin, Galal. Egypt's Economic Predicament: A Study in the Interaction of External
Pressure, Political Folly, and Social Tension in Egypt, 1960 – 1990, 1995
Vatikiotis, P.J. The History of Modern Egypt: From Muhammad Ali to Mubarak. 4.
London, Weidenfeld and Nicolson, 1991. ISBN 978-0-297-82034-5. с. 443.
Kirkpatrick, David D. Egypt Calls In Army as Protesters Rage // New York Times. 28
януари 2011. Архивиран от оригинала на 2011-06-12. Посетен на 28 януари 2011.
Mubarak Steps Down, Ceding Power to Military // New York Times. 11 февруари 2011.
Архивиран от оригинала на 2011-02-11. Посетен на 11 февруари 2011.
Egypt crisis: President Hosni Mubarak resigns as leader // BBC, 11 февруари 2010.
Посетен на 11 февруари 2011.
Prosecutors Order Mubarak and Sons Held // The New York Times. 13 март 2011.
Архивиран от оригинала на 2011-04-16. Посетен на 2018-12-23.
Trial of Egypt's Hosni Mubarak starts // BBC.
The Supreme Council of the Armed Forces: Constitutional Proclamation // Egypt State
Information Service, 13 февруари 2011. Посетен на 5 март 2011. The Chairman of the
Supreme Council of the Armed Forces shall represent it internally and externally.
Egyptian Parliament dissolved, constitution suspended // BBC, 13 февруари 2011.
Посетен на 13 февруари 2011.
Egypt crisis: President Hosni Mubarak resigns as leader // BBC, 11 февруари 2010.
Посетен на 11 февруари 2011.
Hope, Christopher и др. WikiLeaks: Egypt's new man at the top 'was against
reform' // The Daily Telegraph. 15 февруари 2011. Посетен на 5 март 2011.
Memmott, Mark. Egypt's Historic Day Proceeds Peacefully, Turnout High For Elections
// Npr.org, 28 ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2013.
Rallies for, against Egypt president's new powers // Associated Press. 23 ноември
2012. Архивиран от оригинала на 2012-11-29. Посетен на 23 ноември 2012.
Spencer, Richard. Violence breaks out across Egypt as protesters decry Mohammed
Morsi's constitutional 'coup' // The Daily Telegraph. London, 23 ноември 2012.
Посетен на 23 ноември 2012.
Spencer, Richard. Violence breaks out across Egypt as protesters decry Mohammed
Morsi's constitutional 'coup' // The Daily Telegraph. London, 23 ноември 2012.
Посетен на 23 ноември 2012.
Think Again: The Muslim Brotherhood // Al-Monitor, 28 януари 2013. Посетен на 7
декември 2016.
Kirkpatrick, David D. Army Ousts Egypt's President; Morsi Denounces 'Military Coup'
// The New York Times. 3 юли 2013. Архивиран от оригинала на 2013-07-04. Посетен на
3 юли 2013.
Egyptian constitution 'approved' in referendum // BBC News. 23 декември 2012.
Посетен на 23 декември 2012.
Egyptian court sentences Muslim Brotherhood leader to life in prison // Reuters, 4
юли 2014. Архивиран от оригинала на 2014-07-29. Посетен на 29 юли 2014.
Abuse claims rife as Egypt admits jailing 16 000 Islamists in eight months // The
Independent, 16 март 2014. Посетен на 29 юли 2014.
Egypt sentences 683 to death in latest mass trial of dissidents // The Washington
Post, 28 април 2014. Посетен на 29 юли 2014.
Egyptian court sentences 529 people to death // The Washington Post, 24 март 2014.
Посетен на 29 юли 2014.
Egypt election: Sisi secures landslide win // BBC, 29 май 2014. Посетен на 29 юли
2014.
BBC. BBC News – Egypt referendum: '98% back new constitution' // BBC Online. 18
януари 2014. Посетен на 19 януари 2014.
Egypt's El-Sisi bids military farewell, says he will run for presidency // Ahram
Online, 26 март 2014. Посетен на 26 март 2014.
Former army chief scores landslide victory in Egypt presidential polls // The
Guardian. Посетен на 29 май 2014.
Sisi elected Egypt president by landslide // 30 май 2014. Посетен на 29 юли 2014.
World Factbook area rank order // Cia.gov. Архивиран от оригинала на 2014-02-09.
Посетен на 29 декември 2018.
Land use and Coastal Management in the Third Countries: Egypt as a case (PDF) //
Посетен на 3 ноември 2011.
Fouberg, Erin H., Murphy, Alexander B. Human Geography: People, Place, and Culture.
John Wiley & Sons, 4 декември 2009. ISBN 978-0-470-57647-2. с. 91. Посетен на 10
февруари 2013.
Egypt to build new administrative and business capital // BBC News. 13 март 2015.
Maria Golia. Faced with myriad challenges, Egyptians are promised a new capital //
dailystar.com.lb, 20 април 2015. Архивиран от оригинала на 2018-12-29. Посетен на
21 април 2015.
Soliman, KH. Rainfall over Egypt. Quarterly Journal of the Royal Meteorological
Society, vol. 80, issue 343, p. 104.
Marsa Matruh, Egypt // Weatherbase.com. Посетен на 3 ноември 2011.
Samenow, Jason. Biblical snowstorm: Rare flakes in Cairo, Jerusalem paralyzed by
over a foot // The Washington Post. 13 декември 2013.
Contingency planning for rising sea levels in Egypt | IRIN News, March 2008 //
Irinnews.org. Архивиран от оригинала на 2010-02-17. Посетен на 25 август 2010.
EL DEEB and KEATH, Sarah and Lee. Islamist claims victory in Egypt president
vote // Associated Press. Посетен на 18 юни 2012.
Brown, Nathan J. Mechanisms of Accountability in Arab Governance: The Present and
Future of Judiciaries and Parliaments in the Arab World // Programme on Governance
in the Arab Region. Архивиран от оригинала на 2012-06-05. Посетен на 2019-01-16.
Неофициален превод на английски на египетската конституция от 2014
Egypt // Енциклопедия Британика, 19 декември 2018. Посетен на 22 декември 2018. (на
английски)
Incorporating Sharia into legal systems // BBC News, 8 февруари 2008. Посетен на 18
февруари 2013.
Legislation Egypt // Lexadin.nl. Посетен на 8 февруари 2013.
7 Egyptian Christians, Florida pastor sentenced to death for anti-Islam film // Fox
News, 28 ноември 2012.
Population Clock // Central Agency for Public Mobilization and Statistics, 27 април
2013. Посетен на 27 април 2013.
The limits of a Green Revolution? // BBC News, 29 март 2007. Посетен на 25 август
2010.
8 April 2000 by admin. Food First/Institute for Food and Development Policy //
Foodfirst.org, 8 април 2000. Архивиран от оригинала на 2009-07-14. Посетен на 25
август 2010.
Egypt – Population // Countrystudies.us. Посетен на 8 февруари 2013.
Population in Censuses by Sex & Sex Ratio (1882 – 2006) // Egypt State Information
Service. Архивиран от оригинала на 2019-08-19. Посетен на 2019-01-05.
‫ الجهاز المركزي للتعبئة العامة واإلحصاء‬// www.capmas.gov.eg. Посетен на 13 октомври 2017.
Харвардски атлас на икономическата сложност
Egypt Country Profile Архив на оригинала от 2013-06-01 в Wayback Machine. Egypt:
Economy // LookLex Encyclopedia. Архивиран от оригинала на 2008-12-05. Посетен на
21 август 2008.. Undp.org.eg (11 февруари 2011). Достъп 29 юли 2013.
Report for Selected Countries and Subjects // www.imf.org. Посетен на 19 септември
20