Египет

Статия
Беседа

Преглед
Редактиране
Редактиране на кода
История

Инструменти

Тази статия е за съвременен Египет. За Древен Египет вижте Древен Египет.

Арабска република Египет

на арабски: ‫جمهورّية مصرالعربّية‬
Знаме
Знаме
Герб
Герб
Химн: ‫ بالدي‬،‫ بالدي‬،‫بالدي‬
Duration: 1 minute and 26 seconds.1:26
Местоположение на Египет (тъмнозелено) и халаибският триъгълник (светлозелено)
Местоположение на Египет (тъмнозелено) и халаибският триъгълник (светлозелено)
География и население
Площ 1 010 407 km²
(на 29-о място)
Води 0,632%
Климат горещ пустинен
Столица Кайро
Най-голям град Кайро
Официален език
арабски език
Религия 90,3% ислям
9,6% християнство
0,1% други
Демоним египтянин
Население (2023) 113 356 524
(на 14-о място)
Гъстота на нас. 93,8 души/km²
(на 118-о място)
Градско нас. 42,7%
(на 139-о място)
Управление
Форма унитарна полупрезидентска република
Президент Абдел Фатах Сиси
Министър-председател Мустафа Мадболу
Организации ООН, АС и др.
Законодат. власт Парламент
Горна камара Сенат
Долна камара Камара на представителите
История
Формиране

Първа династия ок. 3150 г. пр.н.е.

Хедиват 8 юни 1867 г.
Султанат 19 декември 1914 г.
Независимост 28 февруари 1922 г.
Юлска революция 23 юли 1952 г.
Конституция 18 януари 2014 г.
Икономика
БВП (ППС, 2023) 1,809 трлн. USD
(на 18-о място)
БВП на човек (ППС) 17 123 USD
(на 93-то място)
БВП (ном., 2023) 398,397 млрд. USD
(на 38-о място)
БВП на човек (ном.) 3770 USD
(на 127-о място)
ИЧР (2021) 0,731 (висок)
(на 97-о място)
Джини (2021) 31,5 (среден)
(на 46-о място)
Прод. на живота 71,8 години
(на 111-о място)
Детска смъртност 21,2/1000
(на 52-ро място)
Грамотност 71,4%
(на 132-ро място)
Валута Египетска лира (EGP)
Други данни
Часова зона EGY (UTC+2)
Автомобилно движение дясно
Код по ISO EG
Интернет домейн .eg, ‫مصر‬.
Телефонен код +20
ITU префикс SSA-SSM
SUA-SUZ
6AA-6BZ
Египет в Общомедия

Арабска република Египет (на арабски: ‫جمهورية مصر العربية‬, джумхурийят миср ал арабийя)
[1] или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места,
съсредоточени предимно край течението на река Нил. Голяма част от страната се заема
от пустинята Сахара. На юг достига пясъчните пустини на Судан, на север граничи със
Средиземно море, на запад с Либия, а на изток с Червено море, известно с кораловите
си рифове.

Египет е най-гъстонаселената страна в Африка и Близкия изток, и 14-ата най-

гъстонаселена в света към 2019 г.

Египет има най-дългата история, от която и да е било модерна държава. Тя е страна

на древна цивилизация, датираща от над 5000 години. Историята на Египет впечатлява
със своите богове, владетели, храмове и гробници, които оставят своя отпечатък
върху цялата човешка цивилизация. Останки от Древен Египет, превзети от пясъците на
пустинята и времето, са предмет на археологически разкопки. Най-известни са трите
пирамиди в Гиза, Сфинксът, гробниците в Долината на царете, храмовете в Карнак и
Луксор, статуите в Абу Симбел.
Имена

Името на български Египет произлиза от древногръцкото Aígyptos (Αἴγυπτος), вероятно

навлязло от френски Égypte, среднофренски Egypte и латински Aegyptus. Отразено е в
ранногръцките (Линеар Б) плочки като a-ku-pi-ti-yo. Прилагателното aigýpti-,
aigýptios е заето от коптски като gyptios, а от там в арабски като qubṭī, обратно
формирано в ‫ قبة‬qubṭ, откъдето в български копт. Гръцките форми са заети от
късноегипетски (Amarna) Hikuptah „Мемфис“, изопачаване на по-ранното египетско име
Hwt-ka-Ptah, означаващо „дом на ka (душа) на Птах“, името на храма на бог Птах в
Мемфис.[2] Страбон приписва думата на народна етимология, при която Aígyptos
(Αἴγυπτος) еволюира като сложна дума от Aigaiou huptiōs (Aἰγαίου ὑπτίως),
означаваща „под Егея“.

Народите на Арабския полуостров и Близкия Изток използват друго название – „Миср“

(на арабски: ‫ ;ِم صر‬на иврит: ‫ִמְצַר ִים‬, населено място, град). Възможно е етимологията
му да е свързана с населеността на Египет и големия брой близко разположени
градове. На съвременен египетски арабски език то звучи като „Маср“ (на египетски
арабски: ‫)َم صر‬.

В Древен Египет неговите жители наричали страната си Та-Кемет (на древноегипетски:

km.t, черна земя), по цвета на плодородната почва в долината на Нил, противоположно
на червената земя (на древноегипетски: dšṛt) на пустинята. В съвременния коптски
език това се е съхранило и се произнася като „Кеме“ (на коптски: ⲕⲏⲙⲉ).[3]
История

Основна статия: История на Египет

Древен Египет

Основна статия: Древен Египет

Част от серията статии за

История на Древен Египет
Периоди
Додинастичен период
Архаичен период
Старо царство
I преходен период
Средно царство
II преходен период
Ново царство
III преходен период
Късен период
Династии
0 - I - II - III - IV - V - VI - VII - VIII - IX - X - XI - XII - XIII - XIV - XV -
XVI - XVII - XVIII - XIX - XX - XXI - XXII - XXIII - XXIV - XXV - XXVI - XXVII -
XXVIII - XXIX - XXX - XXXI - Птолемеи

пбр

Египет е населяван от хора от преди повече от 250 000 години. Развитието на

земеделието се обуславя от река Нил и създаването на култивирани площи около нея,
като така постепенно нараства и гъстотата на населението. През четвъртото
хилядолетие пр.н.е. около първоначалните центрове на иригационни системи започнали
да се формират неголеми държавици, които често воювали помежду си. Във втората
половина на хилядолетието броят им вече бил около 40, половината от тях се намирали
в района на Долен Египет (делтата на Нил), а останалите на юг по протежение на
долината на реката (Горен Египет). Създаването на единна държава се приписва на
управника на Горен Египет Менес. С името на Менес започва и дългият списък с
имената на египетските фараони, по чиито години на управление се води египетското
летоброене. От този период са и най-ранните запазени до наши дни йероглифни
надписи, някои от които съдържат имената на съответните фараони. Фараонът бил глава
на култа към всички богове в Древния Египет, като самият той е бил считан за бог.
При последователното управление на фараоните от III, IV, V и VI династия (Старо
царство XXVII – XXII в. пр.н.е.) настъпва икономически, политически и културен
подем. Израз на това става строителството през периода на пирамидите – гробници на
фараоните Джосер, Снофр, Хеопс (Хуфу), Хефрен (Хафра) и Микерин (Менкаур). Нараства
значението на хелиополския култ към бога слънце Ра, а фараоните се наричат негови
синове.
През 23 – 21 век царството се разпада на множество номове. Новото държавно
обединяване започва с нарастването на силите на номарсите на Хераклеопол (в Среден
Египет), а впоследствие на управляващите южния град Тива. Тиванският фараон
Ментухотеп I става владетел на обединен Древен Египет. Средното египетско царство
(2040 – 1780 пр.н.е.) обхваща периода от 11 до 12 династия и се характеризира с
децентрализация. За покровител на фараоните е обявен бог Амон. Аменемхет I
премества столицата от Тива в Иттауи във Файюмския оазис. Следва нов разпад на
Древния Египет.

През 18 – 16 век дошлите от Азия хиксоси завземат властта в Долен Египет и правят
своя столица град Аварис в източната част на делтата на р. Нил. Да прогони
хиксосите успява Яхмос I. Преследвайки ги, той нахлува в Палестина и Сирия.
Приемниците му завладяват Палестина, Финикия, Сирия, а страната Куш до 4-тия нилски
праг става провинция на Египет.
Пирамидите в Гиза

Новото царство е период на най-голям напредък и разцвет, изразен най-вече в

териториално разширение и огромно строителство. При А