Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград

Правно-исторически факултет
Катедра История

КУРСОВА РАБОТА
на тема:
ОБЩЕСТВЕНО УСТРОЙСТВО НА ДРЕВНИЯ
ИЗТОК

изготвил. . . . . . . . . . . .
специалност. . . . . . . . . . .
факултетен номер. . . . . . . . . . . . . .
Проверил: проф. Калин Порожанов

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Египет до IV хил. пр. н. е

2. Месопотамия до IV хил. пр. н. е
3. Египет IV- II хил. пр. н. е
4. Месопотамия IV- II хил. пр. н. Е
4.1 Древен Вавилон
4.1.1 Старовавилонско царство
4.1.2 Средновавилонско царство
4.1.3 Нововавилонско царство
4.2 Асирия
4.3 Митани и Урарту
5. Мала Азия - Хетско царство
6. Източното Средиземномория- Сирия и Финикия
7. Палестина
8. Обобщаваща характеристика и сравнение
9. Цитирана литература

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.

Старата история, проследяваща развитието на първите най-ранни държавни

формации и общества, обхваща голям период от време. Още със зараждането на
човечеството се наблюдават отношения, които еволюират във времето, преминавайки
през различни етапи. Първите хора живеят на стада, постепенно се зараждат родовите
отношения, а в периода IV-II хил. пр. н. е. се наблюдават различни форми, обуславящи
общественото развитие и отношения у най-древните цивилизации – разлагане на
родовия строй и развитие върху основите му на най-древното робовладелското
общество. Обект на настоящата разработка е да проследи общественото развитието и
обществените отношения на древноизточните общества, както и общите черти и
различията между Египет и Предна Азия.

1. Египет до IV хил. пр. н. е.

През VII-V хил. пр. н. е. семито-хамитското население по долината на р. Нил
преминава в нова технологична епоха – епохата на новия камък. Създават се оръдия на
труда, а с това се повишава производителността. Развиват се земеделието и
скотовъдството. През V-IV хил. пр. н. е. започват непрекъснати военни действия между
отделните семито-хамитски групи, обусловени от завладяването на по-плодородни
територии. Точно по това време нараства общественото неравенство. Започнал процес
на отслабване на политическите функции на община (Неделчев 1995, 93-94).
Общинната организация, родовообщинното устройство, а по-късно и териториалното
устройство са едни от най-трудните въпроси в историята на древен Египет. Появата на
частната собственост води началото си от времето на разложение на общинния строй
(Неделчев 1995, 77-79). В египетското родово-племенно общество настъпва
разделение. Така в края на IV хил. пр. н. е. равноправното еднородно ранноегипетско
общество е разделено на бедни и богати. Още в средата на хилядолетието Египет
навлиза в период на разпад на родовия строй, а старите родови отношения на
колективност са заменени от частно-правови. С развитието на общественото
неравенство в додинастичния период на Египет постепенно укрепвала властта на
аристократите. Появата на предмети от мед, слонова кост, злато и най-вече на скъпото
оръжие обособили нова обществена сила, която с времето ще се превърне в новата
господстваща класа (Неделчев 1995, 81).

2. Месопотамия до IV хил. пр. н. е.

През VII хил. пр. н. е. по поречието на реките Тигър и Ефрат започнали да се
заселват източните семити - акадите на север и шумерите на юг. И двете групи са в
стадий на късно развитие на родовия строй, във времето на военна демокрация.

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.

Характерна за тях е, че и двете групи не създават големи военноплеменни съюзи, почти

едновременно започва преходът към политическо общество (т. е към създаване на
държавно обединение), управляват се от изборни вождове, имат съвет на старейшините
и народни събрания, и непрекъснато си съперничат в търсенето и завладяването на
нови плодородни земи. И при двете групи от първостепенно значение е ролята на
демократичните институции и на народните събрания (съставени от пълнолетни мъже).
И тук, както в Египет, се появява разделението на бедни и богати, което води до
развитието на малките племенни общности и съюзи в градове-държави (Авдиев 1974,
29-31).

Създадения модел у древен Египет на обществено-политическа и стопанска

организация на държавата, напомня до известна степен на създадените по-късно
царства на Шумер и Акад. Както в Египет, така и в Месопотамия в равноправното
родово общество започва разслоение на бедни и богати. И в двете древни общества
това разделение настъпва в следствие развитието на скотовъдството, земеделието и
занаятите и търговията. Тези фактори обуславят социалната диференциация. Повече
общи черти се наблюдават между племенните групи в Месопотамия, въпреки техният
различен етнически произход.

3. Египет IV- II хил. пр. н. е.

Обществото на древен Египет представлявало пъстра картина от множество
социални слоеве. Египетския народ се образувал постепенно на базата на кръстосване
на редица различни племена, главно туземни. В началото на IV хил. пр. н. е.
египетското населени живеело на отделни общини, начело на който били общинни
съвети и старейшини. Развитието на селското стопанство и занаятите довело до
имуществено разслоени (Авдиев 1974, 111-114). В края на IV хил. пр. н. е. е периодът
на създаването на класовото египетско общество, и периодът на борбата между Севера
и Юга за обединението на Египет (Неделчев 1995, 88 ). Още по времето на Старото
царство (приблизително от 2780 до 2400 г. пр. н. е.) египетското общество било вече
силно разслоено на отделни класи и обществени групи. Появата на имуществото и
засилване на неговата роля, което обусловило общественото неравенство, обособило т.
нар. „аристократична върхушка”, която имала основно значение както в характера на
общественото устройство, така и в обществените отношения и стопанския живот,

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
въпреки че в Египет земята е притежание на фараона (Попов 2004, 36-40). Той бил
начело на държавата, смятал се за син на бога и бил бог в очите на народа. Властта му
била неограничена, управлявал страната от името на бога, командвал въоръжените си
поданици във време на война, ръководил стопанския живот, разпореждал се с
държавните средства. Помощници на фараона били жреците (в религиозните дела) и
чиновниците (в държавните работи), които изпълнявали царските заповеди и
отговаряли за различни сфери в държавния живот. Те били слуги на царя и бога, и на
жреците. Освен тази висша категория чиновници и жреци имало още стотици писари,
полицаи, техници, надзиратели и т. н. Аналогичен държавен и икономически строй се
развивал и в Месопотамия (Ростовцев 28-30). Интересен в тази насока е документът,
които представлява поучение на баща към неговия син и датира от периода на
Средното царство. В поучението бащата – Ахтой (човек от крепостта), изтъква пред
своя син престижа, предимствата и ползите от писарската професия като я съпоставя с
други, изтъквайки техните недостатъци, бедите, които дебнат народа, упражняващ
съответната професия, трудоемкостта на изпълнение и не на последно място –
недостигът на средства и финансовите задълженията при някои от професиите.
Интересни са и заключителните думи, поставени в контекста на класовото разслоение и
развиващо се робовладелство, които гласят: "Гледай, няма длъжност без началник,
освен длъжността на писаря - той самият е началник. Ако ти изучиш писането, това
ще е за твое добро, защото няма по-добра длъжност сред тези, за които ти
говорих ..." (Барсело, Тачева, Делев 1992, 28-30). Очеваден е престижът на писарската
длъжност и осъзнат толкова рано в египетското общество.

Фараонът дарявал своите приближени, членовете на царското семейство, висшите

сановници и военачалници със земи, в които те уреждали свои големи частни
стопанства (Барсело, Тачева, Делев 1992, 10). С нея били свързани и развитието на
административно-управленческия апарат и висшата жреческата прослойка. Тази
върхушка била по същество имуществена аристокрация. Тя имала важна роля за
развитието на местната икономика (основно земеделие и животновъдство). Нейните
представители били както крупните собственици, така и лица, забогатели по други
причини (експлоатация на друг труд, лихварство и др.). Картината на останалите
обществени групи и съсловия била многообразна. Няма много данни по този въпрос, но
се приема, че останалото египетско общество се състои от средни и бедни слоеве и
низини. Към тези среди принадлежали нисши чиновници, лица от по-нисшите
жречески среди, общинници, занаятчии, свободно и зависими население от царските и
храмовите стопанства (Авдиев 1974, 144-147). От времето на Старото царство има
запазени много източници, които свидетелстват за развитието на робството. Началото
му се отнася към династическия период, а по времето на Старото царство броят на
робите се увеличил в резултат на честите войни, както и чрез вътрешни източници –
кабалното робство. Робският труд най-често се използвал в тежките сфери на трудовата
дейност (строителството на пирамиди и други съоръжения, прокопаване на напоителни

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
канали и др.). Обществената организация, обособена през Старото царство, запазила
основния си характер и продължила развитието си с известни промени и през
следващите епохи. В края на Старото царство настъпили съществени обществени
промени, свързани с обедняването и разоряването на голяма част от свободните
общинници (Попов 2008, 56-57 ). Към краят на Първия преходен период редица
надписи засвидетелстват грижат за запазване свободата на гражданите. Те подчертават,
че не се позволяват поробвания. Като част от тази защита било и разпределението на
собствеността. Държавата контролирала своите граждани като организира
стопанисването на земите им – особеност на египетското общество и политическа
система, при която държавата не изземва правата на своите граждани, но ги
контролира. Друга отличителна черта, характерна за египетското общество е, че
свободните граждани няма политически права, а само граждански (Неделчев 2011, 60-
62). Характерна особеност на египетското общество и държавна уредба е, че в Египет
отсъстват закони. Фараоните решавали напълно самостоятелно държавните работи.
Дълъг период от време египетската държава функционира без закони и правен порядък.
Съдебното дело развило постепенно, но било основано по-скоро на традиция и други
особености, чрез които се осъществявала волята на управленските среди. Самите
закони се появили в много по-късни епохи (Попов 2004, 77) .

4. Месопотамия IV- II хил. пр. н. е.

Сведенията за неселението и общественото устройство и развитие на Месопотамия
за додинастичния период са оскъдни. Сигурните данни, базирани на археологически
проучвания са, че в основата на раннодържавните формации била земята. Руската
(Съветска) литература предлага различни интерпретации за разделението на
обществото. Според Дяконов, най-ранното население на древна Месопотамия е
разделено на три групи или слоеве – свободни общинници, които са основната част от
населението, втората група са едрата общинна и служебна аристокрация и третата били
работниците от робски тип (по Неделчев 1995, 105) . Имущественото разслояване в
земеделските общини довело до оформяне на родово-племенна аристокрация, която
започнала да експлоатира труда на робите. Основното население, състоящо се от т. нар.
общинници, които били главните производители на материални блага и получавали от
общината земя по вътрешнообщинни принципи. Те били задължени на общината и
полагали трудова дейност, както и с плащане на определени налози. Аристократичната
върхушка заемала висшите административни и жречески длъжности. С това се
поставило началото на развитие на робството. В Шумер (южна Месопотамия) робите се
наричали „саг” (парче глава), а в Акад (северна Месопотамия) – „арду” (безплътен) или
„решу” (глава). Още през IV хил. пр. н. е. на територията на Шумер и Акад възникват
най-древните градове (Авдиев 1974, 32-36). В хода на разложение на първобитното

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
общество властта на вождовете се засилвала, което било една от закономерностите на
епохата на военна демокрация. Някои изследователи смятат, че структурата на тези
общества е по сложна. Така Алекшин, базирайки се върху археологическите данни и
погребалния инвентар, който е открит в некрополите, очертава пет обществени слоя:
на първо място поставя царете, на второ – аристокрацията (жреци и военачалници), на
трето – чиновничеството, на четвърто – воини, и на пето – редови граждани като тук
влизат търговците и занаятчиите. Робите, според Алекшин, съставят отделна група и не
влизат в тази социална структура. Отново Алекшин предлага и друга класификация,
която отделя три слоя – богати, средни и бедни, отново базирайки се на надгробния
инвентар. Наблюденията и изводите до които стига той са, че в края на IV хил. пр. н. е.
има процес на намалявана на броя на средните по инвентар гробове и увеличаване на
броя на бедните гробове, което свидетелства нарастващата социална диференциация и
увеличаване броя на бедното население (по Неделчев 1974, 106-109). По сигурни данни
има за средата на II хил. пр. н. е. и за населението на отделните държавни формации и
царства.

В развитието – обществено и политическо, на Египет и Месопотамия се наблюдават

както общи черти, така и съществени разлики. Както в Египет, така и в Месопотамия
властта на владетеля е обожествена, въпреки че в Месопотамия придобива по-различни
измерения - само част от царете се изтъквали като синове на бога, но повечето от тях се
считали само за върховни жреци и божи служители. И в Египет, и в Месопотамия,
владетелите изграждат силна мрежа от чиновници, които са подчинени пряко на
владетеля. В Месопотамия обаче, за разлика от Египет, царят не бил единствения
собственик на цялото народно богатство и на земята. Наред с него и храмовите на
боговете, които също били собственици на земя, добитък и движими имоти,
собственици били и част от поданиците му – висшата класа от населението. Царят
издава закони, закрилящи частната собственост. Този факт влияе и върху създаването
на отделни класи сред населението, които се ползват с различни права. В Египет всички
са равни пред лицето на царя и Бога. Там също има икономическо и социално
неравенство като между обособените групи на жреците, чиновниците и обикновените
селяни нямало рязка граница, а преходът от едната в другата група бил свободен. Те
били обединени от това, че никой от членовете на отделните групи не бил пълен
собственик на имота и земята си. На тази база, потвърдено и осветено от държавата и
религията имуществено неравенство, се оформят и развиват в Месопотамия различни
класи на населението - класата на богатите земевладелци и на търговците, класата на
жреците, класата на дребните собственици на земя, класата на войниците, на които
царят дава за ползване земя, класата на закрепостените към земята наематели
(изполичари), обширната класа от хора, заети в селското стопанство, в промишлеността
и в търговията. Постепенно се създават специални наследствени права за някои от тия

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
класи, а държавата ги покровителства. Престъпление по отношение на живота и имота
на лица от по-висшите класи се наказва с по-строги наказания, отколкото същото
престъпление по отношение на лица от по-низшите класи и т.н. И веднъж създадено
това правово неравенство, то вече расте, довежда до големи и очебийни злоупотреби.
Друга разлика между двете най-ранни нации, обоснована от класовото разслоение в
Месопотамия са политическите права на висшата класа, които били предимно в
областта на градското самоуправление (Ростовцев 1994, 37-40). В Египет, за разлика от
Месопотамия, отсъстват законодателни актове. Въпреки този факт държавата регулира
и контролира обществените отношения, и дори ограничават поробването в следствие на
задължения. Законите се появяват на много по-късен етап. В Месопотамия, по-
конкретно във Вавилон, законите се появяват още в периода на Старовавилонското
царство. Това до голяма степен обуславя общественото развитие, поставяйки строги
регламенти и граници на взаимоотношенията на вавилонското общество.

4.1 Древен Вавилон

Историята на Вавилон протича в три периода – Старовавилонско царство,
Средновавилонско царство и Нововавилонско царство.

4.1.1 Старовавилонско царство

Разпадането на родово-племенният строй и развитието на робовладелско
общество в периода на Старовавилонското царство до голяма степен се обуславя от
законодателството на Хамурапи. Като пълноправен господар в патриархалното
семейство се считал бащата и мъжът. В законите на Хамурапи е посочено, че мъжът е
господар на своята жена, която той получава (купува) от своя тъст като робиня. Децата
често били продавани в робство, т. е. детето се счита за собственост на бащата и той
има право да продаде в робство своите деца. Законите на Хамурапи са с подчертан
патриархален и робовладелски характер- § 195 Син, който удари баща си, трябвало да
бъде наказан с отсичане на ръката. Наказание се предвижда за укриването на избягал
роб и съответно награда за този, който го предаде. Законодателството предвижда тежки
наказания на принципа на възмездието, съответно §196 гласи: Ако някой човек повреди
окото на сина на човек, трябва да бъде повредено и неговото око. §197 - Ако той
строши кост сина на човек, трябва да бъде строшена и неговата кост. Развитието на
икономическия живот довел до появата на дълговата зависимост и до превръщането и
на особена форма на робство. Разоряването и заробването на несъстоятелни длъжници
води до изостряне на противоречията между бедни и богати от една страна, които
губят своето имущество и попадат в дългово робство, и до сплотяването на богатите в
силна робовладелска класа. Разоряването на бедните и попадането в дългова

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
зависимост, както и войните увеличили броя на робите. На робите се гледало като на
вещи – те можели да бъдат продавани, подарявани, разменяни и оставяни в наследство.
Опитите за бягство на робите от техните господари се наказвали със смърт. На робите,
според законите на Хамурапи, се слагало белег, както на добитъка. Във Вавилон
робовладелският начин на производство не стига до пълно развитие. Продължителното
запазване на общината и на остатъците от родов строй обуславят бавното развитие на
обществените отношения (Авдиев 1974, 57-59). Според законите на Хамурапи
структурата на Старовавилонското общество е изградена от свободни хора –  „синове
на града“ (мар алим), известни като „авелум“, свободни безимотни хора, подпомагани
от държавата, наречени „мушкенум“, и роби – „вардум“ /уардум/, които се смятали за
имущество на своите господари. От средите на свободните граждани и данъкоплатците
се избирали войници (редум и байрум) за войската . В категорията авелум влизали
както едрите земевладелци, тамкарите и богатите жреци, така и редовите селяни-
общинници, дребните занаятчии и търговци. Според законите на Хамурапи, правата и
собствеността на свободните граждани (Барсело, Тачева, Делев 1992, 53). Те можели
свободно да се разпореждат със своята собственост, да я продават, заменят, да я дават
под аренда или да я завещават (Ростовцев 1994, 68). По-особена била категорията
мушкенум, за която в науката има различни интерпретации, вариращи от
предположението, че те са подчиненото от вавилонците население – бившите
шумерите, според други - полусвободно, пролетаризирано трудово население, до хора
на царска служба - работници в царското стопанство и всевъзможни служители и
длъжностни лица, което според редица изследователи е най-вероятната теза, базирана
на някой от законите на Хамурапи.

4.1.2 Средновавилонско царство

Развитието на обществения живот следвал традициите, наследени от
Старовавилонското царство. Общественото разслоение следвало характеристиките на
месопотамските общества. По-малко известно е за високопоставените слоеве на
обществото, свързани с различните съсловия на родова, служеща, жреческа, военна и
друга аристокрация. Източниците разкриват за засилване на лихварството и
разслояване на нисшите слоеве на свободното население, част от което попадало в
кабално робство. Това разслоение на нисшите слоеве довело до бягства на значителен
брой хора от местата, където живеели, притеснени от дългове и дългово робство,
насилие и ограбване от страна на високопоставени сили в обществото и институции.
Към тези маси бегълци се присъединявали и роби и различни други лица. Тези лица,
наречени „хапиру”, формирали значителен обществен слой заживявали в оформени от
тях общности и често представлявали заплаха за отделни райони из цяла Месопотамия.
Специфична особеност в обществено отношение било формирането и утвърждаването

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
на своеобразно военно съсловие, което се състояло от войни, подпомагани от
държавата с ресурси срещу военно задължение. Сред тях особено значение имали
лицата, които воювали на бойна колесница. Те получавали от държавата колесниците,
конете и цялото военно оборудване (Попов 2008, 103-105).

4.1.3 Нововавилонско царство

Нововавилонското царство излиза от времевия обхват на настоящата разработка.
По тази причина ще бъдат маркирани само най-важните характеристики, маркиращи
обществените отношения и белезите, които ги отличават от Старовавилонското и
Средновавилонското царство. Цялото селско стопанство било под контрола на богатите
робовладелци и храмовете, които давали под аренда обработваема земя. Те (храмовете)
получавали специален данък от населението – десетина, т. е. една десета от дохода.
Тези, които не били в състояние да плащат своите данъци трябвали да дадат в дългова
зависимост най-младия член на семейството си на храма. Това довело до поробване на
широките слоеве свободно население. За класовото разслояване спомогнало и
развитието на търговията. Развитие получила и търговията с роби. Развитието на
икономиката (Вавилон се превърнал в най-големия търговски център на целия
древноизточен свят) довела до промяна в обществения строй. Старите форми на
примитивно домашно робство все повече отмирали. Изчезнал обичаят да се продава
дъщерята. Тя започнала да получава зестра от своя баща, когато се омъжва. Богатите
робовладелци заемали важните постове в управлението на страната. Те представлявали
висшия слой на населението (Авдиев 1974, 330-332).

4.2 Асирия
В края на III и началото на II хил. пр. н. е. град Ашур се утвърдил като център на
малка по територия държава, която се ръководела от „ишакум” . Тази длъжност
съчетавала и висша жреческа власт. Важна роля имала и длъжността „укулум”, която
била изборна и обхващала административни и съдебни функции. С течение на времето
тази длъжност започнала да се съвместява от страна на ишакума, чиято власт станала
наследствена и се положило началото на монархическа институция. Важна роля в
управлението имал съвет, съставен от високопоставени представители на оформящата
се местна аристокрация. Територията на държавата се състояла от селища-общини,
ръководени от местни съвети на старейшини и длъжностни лица. Тези селища общини
регулирали правата на собственост и ползването на земя, правата на свободното
население и отношенията между членовете на териториалното единство. С времето
общественото устройство претърпяло известно развитие, което с малки изключения

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
следвало основните особености на страните от древния Изток. Многообразието от
етнически групи на обширните територии, които са владение на Асирия в различните
етапи от нейното развитие, определят и облика на общественото устройство. Голяма
част от тези групи, живеели по свои вътрешни правила на родова основа. Сред
основното асирийско население бил налице силно изявен процес на непрекъснато
обществено разслоение, което водело до формирането на своеобразна аристокрация –
родова, имуществена, служаща, жреческа и др. От средата на Средноасирийския
период формирането на съсловия като военни, жреци, търговци, свободни
производители и др. станало явление, което непрекъснато нараствало до края на
съществуването на асирийската държава. Основното население се състояло от
асирийски свободни общинници. В Асирия, подобно на останалите страни от
Месопотамия и Предна Азия, имало различни категории зависимо население.
Специфична особеност били т. нар. „военни колонисти”, които се използвали за
постоянните нужди на военното дело. Робството съществувало от дълбока древност, но
в средата на II хил. пр. н. е. получило много високо развитие. Главен източник на роби
били военните действия, но действала и практиката на кабалното робство. Развитие
получила и търговията с роби. Редица текстове от Средноасирийския период
свидетелстват за известни права, които имал в някои случаи робът в Асирия (като
право на собственост и др.). Робският труд бил прилаган най-вече в сферата на
селското стопанство. Асирия била богата на суровини, което дало възможност на
населението да се занимава с различни задачи.

В Асирия домашното робство било с най-тежки прояви, които не се срещат никъде

в древния Изток в такива измерения. В силно развитото патриархално семейство
жените и по-младите членове на семейството се оказват в положението на роби. Мъжът
и бащата, глава на семейството, след като наследява всички права и власт от патриарха,
на практика се превръща в неограничен господар. Според асирийските закони, жената
няма право да се разпорежда с имуществото на мъжа, а ако тя вземе нещо самоволно,
действието и се приравнявало към кражба. Мъжът имал неограниченото право върху
съпругата си. Той може да удря жена си, да скубе косите и косъм по косъм, да я бие по
ушите, да и нанася побой, за което той не е виновен. Жената е длъжна да чака мъжа си
пет години, в случай че той замине неизвестно къде. Същите неограничени права има
баща по отношение на дъщеря си. Законът му разрешава да я наказва по свое
усмотрение, а самите дъщери се считат родени като робини на своя баща, който може
да ги продава в робство. Патриархалното семейство се засилва благодарение на обичаят
„левират“ и първородството, според което най-големият син взема 2/3 от наследството.
Както в някои други страни от Предна Азия, така и в Асирия , съществувал „левират“,
според който вдовицата на починалия е задължена да се омъжи за някой от братята му.
Специален параграф от закона разрешава свекъра да се ожени за вдовицата на
починалия си син, ако няма друг син, който да се ожени за нея (Авдиев 1974, 273-274).

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
В Асирия, подобно на Палестина, съществувал обичаят за кръвното отмъщение, който
се запазил доста дълго – до VII в. пр. н. е.

4.3 Митани и Урарту

Държавата Митани възниква в северната и североизточна част на Месопотамия в
средата на II хил. пр. н. е. и е важен политически фактор, оставил трайни следи в
историята и развитието на съседните държави. Малко позната е историята на Митани,
малко познати са и общественото развитие и социалните отношения. Основната част от
населението по тези територии били хуритите (Попов 2008, 105-107). Урарту
възникнала на териториите между Северното Двуречие, северозападните покрайнини
на Иран и източните части на Мала Азия. През II хил. пр. н. е. племето урарти създали
свой съюз, който прераснал в могъща държава. Както при Митани, така и за Урарту
липсват сведения за обществения живот. Предположенията се свеждат до фактът, че
развитието на земеделието и занаятите предизвикали разделение на труда,
специализиране в областта на производството и развитие на търговия, а с това и
социална диференциация на имуществена основа. Както в другите древноизточни
страни, така и в Урарту голяма част от земите принадлежали на държавната власт. С
тях се разпореждали дворцовото управление и царят. В следствие на войните се
развило и робството, а роби се използвали в строителството и в работата по
напоителните канали. Вероятно устройството на населението включвало чиновници,
воини, занаятчии и роби и се предполага, че се е развивало подобно на останалите
страни от Предна Азия, следвайки общите закономерности, характерни за епохата и
робовладелското общество (Авдиев 1974, 318-320).

5. Мала Азия- Хетското царство

Населението и обществото на Хетското царство представлявало голяма етническа
пъстрота, в което освен хети-несити, влизали и етнически групи от други
индоевропейски етноси като лувийци, палайци и др. Голям бил и броят на хуритите.
Освен тези етнически групи имало и останки от старото дохетско население,
определяно като хати и др. Основната картина на общественото устройство следва най-
общите особености на древноизточните общества от тази епоха. Населението се деляло
на свободно и зависимо, а робството, подобно на повечето раннодържавни формации,
достигнало голямо развитие. Сред свободното население се обособило аристократично
съсловие на родова основа, което играело важна роля в държавния живот. Друга част от

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
хетската аристокрация се обособила при социалното разслоение на свободното хетско
население (Попов 2008, 158-159). Благоприятните условия в Мала Азия спомогнали
най-напред за развитие на скотовъдството, а това довело и до развитие на земеделието.
Благодарение на развиващите се земеделие и занаятчийство се развила и търговията.
Хетското царство, подобно на останалите древноизточни племена, минават през
епохата на разпадане на родовия строй, въпреки че в недрата на възникващото
робовладелско общество трайно се запазват селската община и остатъци от родов
строй. Пример за това е взаимното поръчителство. То тясно свързва роднините (както
от родовата, така и от семейната община) с колективна отговорност за всяко
престъпление, извършен от някой член на общината. Колективната отговорност на
роднини и селяни се запазва и през новохетската епоха. С течение на времето
представата за колективна отговорност на роднини и съселяни постепенно отслабнала.
В древнохетското общество ролята на патриархалното семейство била голяма. В някои
хетски закони се среща термин „цена на жената”, което показва трайното съществуване
на обичай да се продават момичета. Хетските документи свидетелстват за възникване и
развитие на робството, за което спомагат войните, както и развитието на търговията
като едни забогатяват за сметка на други – хетите често ставали роби поради широкото
разпространение на дълговото робство. Най-голям източник на роби били войните.
Военнопленниците били широко използвани в различни области на стопанството. Част
от робите царят си оставял. Те образували голяма група царски или държавни роби, с
които се занимавал специален „дом на печата”, т. е. царската съкровищница, която
отговаря за всички царски земи, за цялото движимо и недвижимо имущество, което
принадлежи на царя, т. е на държавата. Част от робите се предавали на храмовете ,
които също притежавали огромни богатства. Останалите роби царят дарявал на частни
лица или свои лични слуги. Робският труд се експлоатирал за поправка на пътища,
строителство, разширяване мрежата на изкуствено напояване, дворцовото стопанство, в
занаятчийски работилници, в добива и обработка на метали. Робският труд се
използвал и в домакинствата, в царското и храмово стопанство. Жестоката
експлоатация на робите често предизвиквала от тяхна страна протести (пасивни и
активни). Най-честите опити да се спасят били опитите за бягство. Хетските закони
предвиждали тежки наказания за робите при кражба (Авдиев 1974, 207-212).

6. Източното Средиземноморие- Сирия и Финикия

Населението на Сирия и Финикия още от древността било много смесено. Към
третото хилядолетие пр. н. е. представлявало сложен етнически конгломерат – западно-
семитски племена, хурити, номади, арамеи, аморити, племена наричани „деца на

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
севера”, в най-северните части на Сирия и „деца на юга” – в най-южните части.
Терминът „финикийци” се появил през I хил. пр. н. е., когато гърците започнали да ги
наричат по този начин (Авдиев 1974, 225-226). Държавният живот във Финикия се
отличавал с някои особености които не се срещали в останалите древноизточни
държави – финикийските градове-държави представлявали ранни форми на градове-
републики. В почти всички се практикувало изборът на длъжностни лица. Тяхната
власт не била голяма и се ограничавала от различни колективни органи. Правата на
населението не били еднакви и се определяли от имуществения им ценз. Това
поставяло богата част от финикийското общество в привилегировано положение.
Обществените отношения се отличавали с големи противоречия. Силно развитие
получило и робството, чийто особености били значително по-тежки от останалите
страни. Както в Сирия, така и във Финикия постоянно се създавали малки и по-големи
държавни формирования, които запазвали независимостта си различен период от време
или попадали под зависимостта на по-големите държавни формации. В Сирия
владетелите имали различни титулатури, като най-често била използвана титлата цар.
Те разполагали с безусловна власт вътре в страната, но били задължени към
владетелите на съответната господстваща държава, на когото били подчинени, с данъци
и войска. А тези задължения свидетелстват, откритите при археологически разкопки,
немалко договори с различно естество (Попов, 176-180). Както и в другите
древноизточни страни в Сирия и Финикия още от дълбока древност съществува и се
запазва общинен строй. Редица документи разкриван някой характерни черти на този
общинен строй. Общините в държавата Угарит трябвали да изпълняват редица
повинности – военна и трудова, в полза на централната власт. Също така общините
били длъжни да плащат държавен данък в сребро и натура. Общините носели също
колективна съдебна отговорност – както при хетското общество, като отговаряли
съвместно за престъпленията – убийство или кражба, извършени на територията на
общината. Общината имала право да ползва земите, които били притежание на царя.
Общините имали собствени домове за събрания, а работите, касаещи общината се
решавали от общинни старейшини – хазуни. Със засилване на държавната власт се
появили и държавни чиновници – рабицу и шанку. Както при останалите
древноизточни общества, така и в Сирия и Финикия, със развитието на търговията се
задълбочили и имущественото и социално разслоение. Част от земите си царят давал
при определени условия и за определен период от време за ползване на знатни
чиновници, воини от колесницата, но и на „прости хора”, т. е на обикновени занаятчии
и т. н. Вътре в общината се разрешавало предаване и отчуждаване на земя, което
спомогнало за разпространяването на частната земевладение. Угаритското общество
имало сложна структура. То включвало свободни хора – синове на Угарит, слуги на
царя, слуги на царските слуги и т. н. В редица документи е засвидетелствано и
развитието на робството (Авдиев 1974, 234-235).

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.

7. Палестина
Подобно на Сирия и Финикия населението на Палестина също било твърде
различно като етнически състав и включва племена като хананеи, аморити, хабири и
др. Освен това Палестина е била обект на колонизацията на доста народи – египтяни,
хети, хурити, гърци. Пъстрия състав на населението от една страна пречи за
обединението на страната в една държава, а от друга улеснява при нейното покоряване
(Авдиев 1974, 246). В науката се приема, че общественото и политическо развитие на
Палестина изоставало от това на Сирия и Финикия. Като причини за изоставането в
това развитие се приема фактът, че Палестина много рано станало обект на египетската
военно-завоевателна политика, което забавило развитието по тези територии. Едва след
прекратяването на египетската хегемония след края на Новото царство се създали
предпоставки за по-активно развитие на обществените и държавни процеси. В тази
обстановка възникнала и ранната еврейска държава в края на XI в. пр. н. е. (Попов
2008, 183-184). Племената дълго живеят в условия на родов строй. Данните сочат за
обичая за кръвно отмъщение, при който целият род е длъжен да отмъщава за убит
роднина. На много по-късен етап това отмъщение остава задължение само на най-
близкия роднина на убития. Земята се владеела общо от целия народ. Работите,
касаещи рода се обсъждали на съвет на всички членове на рода, които били
равноправни. Начело на рода бил старейшина, който се избирал от всички членове на
рода. Това общество от най-древни времена запазило остатъците от матриархат, като
майката имала право да дава име на детето и по този начин да го присъединява към
своя род. В най-древни времена жената и децата остават в семейството и родовата
група на майката. В последствие следите от матриархат започват да изчезват и
майчиното право било заменено от бащиното. Оформило се и укрепнало
патриархалното семейство. Новите отношения били сходни с обществените
отношенията в другите древноизточни страни, дори в някои отношения ги надминали.
Освен, че бащата придобил робовладелски права над своите деца той имал право дори
да ги убие. Мъжът бил титулован и като господар на своята жена. За укрепване на
патриархалното семейство допринесло и правото на първородно родения син, който
имал привилегировано положение. С този обичай се постигнало натрупване на
имуществото в едни ръце. За това спомага и обичаят на левирата, според който
вдовицата на починалия трябвало да се омъжи за неговия брат. Установила се
системата на общинно земевладение като всяка община имала свой старейшина - наси
и жрец – левит. В Палестина възникнало и робството, като най-ранните форми на
дългово робство се зародили в недрата на патриархалното семейство, а най-голям
източник на роби били войните. Според редица изследователи най-тежко било
положението на робините в Палестина. Робите били един от най- важните видове
богатства. На тях се гледало като на движимо имущество и били изброявани наред с

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
добитъка. Аристократите заробвали бедното население, превръщали ги в роби, а това
довело да рязко изостряне на класовите отношения, до голяма съпротива, който намира
отражение в законите. Според закона, робът, става въпрос за дълговото робство, е роб
за определен срок от време. Той трябва да работи шест години, а на седмата да бъде
освободен. Този закон не намерил приложение дълго време (Авдиев 1974, 254-257).

8. Обща характеристика и сравнение

По аналогичен път се развиват древноизточните общества на азиатския континент.
Много сходства има в общественото им развитие, в развитието на робството,
включително и домашното, в ценностната им система, която се уповава на
патриархалните традиции. В някои страни, разбира се, се срещат особености, които не
са характерни за никоя друга. Така във Финикия ранните градове се развиват като
градове-републики. В тях се практикува изборното право, което не е характерно за
останалите ранни общества. Отново във Финикия, в държавата Угарит, обществото
устройство е структурирано по начин, който не се среща в останалите страни. В
Угарит, освен синовете на Угарит, се срещат групи със сложни взаимоотношения или
слуги на царя, слуги на царските слуги и т. н. Изключително развитие получава и
патриархалното семейство, а някои обичаи в отделни общества допринасят за това
патриархално развитие, за административната уредба и класовото разслоение. По
различен начин стои това развитие в Египет.

През IV-II хил. пр. н. е. развитието в обществените отношение в страните от

Древния Изток и Египет имат по-малко общи черти, отколкото съществени различия:

 На първо място е семейството, отношенията в семейството, ролята на

бащата и съпруга, неговото отношение към останалите членове на
семейството. За целия Изток е характерно засилената роля на патриархалното
семейство. Ролята на бащата и мъжа в семейството, която е прокарана чрез
закони, го издига да пълновластен господар, който има пълни права над
останалите членове. Тези права в някои страни, като Палестина например,
ескалират до правота на бащата да убие своите деца или жена, при това
абсолютно законно. В това отношение, изключителен интерес предизвиква
Палестина, която в най-дълбока древност се развива под знака на
матриархата, а преминавайки към патриархално семейство и отношения, се
отличава с региона, в който патриархата е в най-развитата си форма. Именно
развитото патриархално семейство е първата съществена разлика между
Египет и страните от Изтока.

гр. Благоевград 2020

Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
 Следващата разлика, която допълва предходната, засягаща отново
семейните отношения е т. нар. обичай „левират”, чужд на египетското
общество. Левирата се наблюдава в почти всички древноизточни страни и
спомага за развитието на патриархалното семейство. В Асирия, специален
параграф в законите, дава право на свекъра да се ожени за вдовицата на
починалия си син, ако няма друг син, който да се ожени за нея.

 Правото на първородство, което се прилага в някой страни от Древния

Изток, не се прилага в Египет. Това води до съсредоточаване на имуществото
у едни ръце и допринася за имущественото неравенство. Извън общата
картина остава Древен Вавилон, където, според законите на Хамурапи,
наследството на бащата се поделя между всичките му деца.

 Кръвното отмъщение – също непознато на Египетското общество, докато

в древноизточните общества то е задължение на всички членове на рода. Едва
на по-късен етап от развитието на отделните страни и кръвното отмъщение
придобива по-различни прояви – то става задължение само на най-близкия на
убития. Но не изчезва.

 Частната собственост е друга съществена разлика между Египет и

страните от Изтока. В Египет цялото недвижимо имущество принадлежи на
фараона, а той раздава земя на гражданите да я обработват. Положителните
страни на този метод са в намаляване противоречията между гражданите,
тяхното контролиране и защита на гражданите, намаляване, а в последствие
забраняване на поробването на свободни граждани. В древноизточните страни
се развиват под знака на частната собственост. При тях също е прието правото
на първородство, според което първородния син наследява земята или по-
голяма част от нея. Това обуславя и социалната диференциация и класовото
разслоение.

 Класовото разслоение – както в Египет, така и древноизточните страни в

населението се обособяват различни класи. В Месопотамия, за разлика от
Египет, се развива частната собственост, защитава се от държавата, а това
води до голямо имуществено неравенство, което отсъства в Египет. Там
класовото разслоение не е толкова рязко изразено, всички са равни пред царя
и бога. Между обособените групи на жреците, чиновниците и обикновените
селяни нямало рязка граница, а преходът от едната в другата група бил
свободен.

гр. Благоевград 2020

Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
 Правата, които имат част от гражданите в Древния изток са както
граждански, така и политически. В Египет гражданите получават само
граждански права. В египетското общество главната цел е ред, висока степен
на централизация, регламенти и контрол на обществения живот, което се
реализирало посредством голям и ефективен управленски апарат.

 Домашното робство – развитото патриархално семейство, характерно за

всички древноизточни общества, непосредствено води до развитие на
домашното робство, което е в различен стадий на развитие в отделните
страни. В Египет няма данни за подобни отношения към жените и децата.
„Всички са равни пред царя и бога”.

 Законодателството е другата съществена разлика между Египет и

останалите страни от Древния Изток. На много ранен етап в повечето страни
са въведени закони, които да регулират обществените отношения, както в
семейството, така и между членовете на отделни общини. В Египет това се
случва на много по-късен етан.

 Колективната отговорност, която е характерна за Хетското царство и

държавите от Сирия и Финикия, не е позната в древен Египет, но не са
известни такива обществени отношения и за останалите страни от предна
Азия.

 Общите черти могат да бъдат търсени в причините, довели до разпадане

на родовия строй, класовото разслоение и развитието на робовладелско
общество. Както в Египет, така и в останалите древноизточни страни това се
случва благодарение на развитието на земеделието, занаятите и търговията.
Немалка е ролята и на войните, в следствия на които се увеличава броят на
робите. Характерно за двете общества е кабалното робство, но то се развива
по съвсем различен начин и със съвсем различни измерения, като в Египет,
още към края на Старото царство, то е били забранено, или поне ограничено
до минимум.

 На тази база може да се направи изводът, че въпреки еднаквите условия –

развитие на земеделието, занаятите и търговията, в които започва да се
разпада родовия строй и се полага началото на робовладелско общество,
Египет и останалите страни от Древния Изток следват различен път по
отношение на общественото развитие и отношения, което обуславя тяхната
специфика.

гр. Благоевград 2020

 Югозападен университет „Неофит Рилски”, Благоевград
Правно-исторически факултет
Катедра История
12 февруари 2018 г.
9. Цитирана литература:

Авдиев 1974: В. И. Авдиев, История на древния Изток, С. 1974, 29-31, 32-36, 57-59,
111-114, 144-147, 207-212, 225-226, 234-235, 246, 273-274, 318-320, 330-332,

Барсело, Тачева, Делев 1992: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните

общества, С., 1992, 10, 28-30, 53

Неделчев 1995: Н. Неделчев, Създаването на най-ранните държави в Африка, Европа и

Азия, С., 1995, 77-79, 81, 88, 93-94, 105, 106-109,

Неделчев 2011: Преходът към държава в Древен Египет и свободните граждани (II
част), - В: Управление и образование, Т. VII, Бургас, 2011, 60-62.

Попов 2004: : В. Попов, История на стария свят, Т. 1, Древен Изток, В. Търново, 2004,
36-40, 77,

Попов 2008: В. Попов, История на стария свят, В. Търново, 2008, 105-107, 158-159,
176-180, 183-184,

Ростовцев 1994: М. Ростовцев, История на Стария свят, Т. 1, С. 1994, 28, 37-40, 68.

гр. Благоевград 2020