И в ан Н и к и ф о р о в

ИСТОРИЯ

ка
НА ГРАДОУСТРОЙСТВОТО

е
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

СОФИЯ 2003
 ЙСТОРИЯ НА ГРАДОУСТРОЙСТВОТО

А втор П роф. дан арх. И ван Н иколов Н икиф оров

ека
от
Националност бълга|^ека

Г ли
Първо издание
Формат 70x100/16
Печ. коли 27С иб
Изд. коли 34,99
Тираж 350
УА ба
нн

Предпечатна подготовка УИК

Печат Полиграфическа база при УАСГ
ро

Университет по архитектура, строителство и геодезия

София, бул. "Христо Смирненски" № 1
кт
е
Ел

УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА,
СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ
УЧЕБЕН ИЗЧИСЛИТЕЛЕН КОМПЛЕКС

ИЗДАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР
 УВОД

Историята на градоустройството като научна дисциплина възниква през първата

половина на двадесети век в резултат на бурната урбанизация на планетата и повиш е­
ния интерес към планирането и изграждането на градовете.

ка
Първите специализирани трудове по история на градоустройството са:

се А. Е. Бринкман - ‘Т радостроителното изкуство от средните векове до

ново време”, издаден в Берлин през 1920 г.;

е
е з Г. Л анчестър - “И зкуството на градското планиране”, издаден в Лондон

от
през 1925 г.;
С53 П. Л аведан - “И стория на градоустройството” - м ноготом но издание от
периода 1926-1951 г. в Париж;

Г ли
е з А. В. Бунин - “Архитектура на градските ансамбли на Ренесанса”,
издаден през 1935 г. в М осква;
03 А. В. Бунин и М. Г. Круглова - “И стория на градостронтелното
С иб
изкуство”, издаден през 1953 г. в М осква и преведен на български език от доц.
арх. Петър Таш ев и арх. Иван Татаров и издаден през 1957 г. в С офия.

Първите трудове, посветени на историята на градоустройството у нас принад­

УА б
лежат на проф. Лю бен Тонев:

03 “Градът през вековете”, издаден през 1947 г. в София и

на

03 “П лощ адът”, издаден през 1951 г. в София.

На историята на българското ф адоустройство са посветени трудовете на:

он

03 Иван Аврамов - “Н овото градоустройство в България” , издаден през

1987 г. в София;
03 Редица изследвания на НИГА, СТИ ГА и Ц ентъра по архитектурознание
тр

при БАН, посочени в приложената библиография, както и

03 У чебникът за студенти по архитектура “История на градоустрой ство­
то” от проф. Петър Таш ев, издаден през 1973 г. в София.
ек

Днес във всички страни, където се изучава градоустройство са издадени м ного­

бройни трудове, посветени на историята на градовете. П о-значимите от тях са дадени в
Ел

приложената библиография.
Настояпщят учебник по история на градоустройството е съставен въз основа на
лекциите, четени от автора през последните години пред студентите по архитектура.
Той е структуриран в десет основни части:

1. Възникване и развитие на градовете в Египет, М есопотам ия, Древна

Гърция и Древен Рим (3000 г. пр.н.е. - V в. пр.н.е);
2. Градовете през Средновековието във Византия и Западна Европа (V I-
XIII век);
3. Градовете през периода на разпадане на феодализма и зараж дане на
капитализма в Западна Европа (X lV -X V n i век);
 4. Градовете в Русия от XV век до първата половина на XIX век;
5. Градовете в Северна Америка през ХУШ в. и първата половина на XIX в.;
6. Градовете в Европа и Северна Америка през втората половина на XIX и
началото на XX век;
7. Градоустройството в СССР и Русия през XX век;
8. Градоустройството в Западна Европа, Скандинавските страни, Северна
Америка н някои примери от други страни през втората половина на XX век;
9. Развитие на градовете по българските земи;
10. Основни изводи от развитието на градовете в Близкия Изток, Европа и

ка
Северна Америка от възникването им до края на XX век.

е
от
Г ли
С иб
УА а б
нн
ро
кт
е
Ел
 1. В ъ з н и к в а н е и р а з в и т и е н а г р а д о в е т е в Е г и п е т ,
Д вурЕ чиЕТО , Д р е в н а Г ъ р ц и я и д р е в е н Р и м
( 3 0 0 0 г . п р .н .Е . - V в . п р .н .е .)

Първите градове в света са се появили на ф ан и ц ата между четвъртото и третото

хилядолетие пр.н.е. на прехода от родово-общиния строй към робовладелческия, кога­
то са се развили в достатъчна степен търговията, занаятите, държавната и религиозната
администрация. Те са били разположени върху територията на плодородните долини

ка
на големите реки Тигър и Ефрат, Хуанхъ, а така също и в предпланините на Сирия и
Иран, в Средна Индия и по крайбрежието на Средиземно море, където климатичните

е
условия са били благоприятни.

от
1 .1 . Е г и п е т

Природо-географски н социално-икономически условия

Г ли
Древноегипетската държава е била разположена в долината на река Нил, която
имала дължина около 1000 км. и ширина от 2 -3 км. в горното до 2 0 -3 0 км. - в долното
С иб
течение. Ежегодните лятно-есенни разливания на реката образували плодородна напое­
на почва, много подходящ а за земеделие. В тази долина, естествено защ итена от изток
от Аравийската пустиня и от запад - от Ливийската пустиня в продължение на б лю о
три и половина хилядолетия просъществувала египетската държава. П рието е нейната
УА б
история да се дели на следните периоди:
- Най-старо царство - от 3000 до 2800 г. пр.н.е.
на

- Старо царство - от 2800 до 2250 г. пр.н.е.

- Средно царство - 2250 до 1700 г. пр.н.е.
- Ново царство - от 1700 до 1070 г.пр.н.е.
он

- Късно ц а р с т в о - о т 1 100 до 400 г. пр.н е.

- Гръко-римски п е р и о д - о т 332 г. пр.н.е. до 395 г. от н.е. о
Населението на египетските градове било съставено от занаятчии, търговци, зе­
тр

мевладелци, държавна и религиозна администрация, военни и роби. Н ачело на държ а­

вата е стоял фараонът, чиято власт се оспорвала единствено от жреците, които били
покровители на науката и изкуството. Голямо значение за развитието на архитектурата
ек

и градоустройството в Египет имал култът към мъртвите, за които се строади мбнумен-

тални некрополи.
Ел

Видове градове и обща планова структура

Най-значимите египетски градове са столиците на държавата. П рез различни пе­

риоди от нейната история столици са били градовете М емфнс, Тива и А хетатон. Те
имат общо неправилна планова структура, която според П и ер Л аведан се дълж ала на
традицията всеки нов фараон да си строи собствен дворцов ансамбъл, който не бил
свързан с предходния. Около него в свободни форми се изграждали жилищ ните райо­
ни. В стихйно създадената улична мрежа единствено подчертана била улицата, водещ а
към дворцовия, или храмов комплекс (“Улицата на Велйкия ж рец” в А хетатон, план
на Тива, съгласно реконструкция, направена от Егли).
 По границите на държавата се строили градове-крепости, които имали
форма, какъвто е случаят с гр. Нехеб (съвременното арабско селищ е се нарича Ел
Каб). Първоначално той е имал кръгла форма, която по-късно е преустроена в
правоъгълна.
Потвърждение за кръглата форма на градовете-крепости има и в к-ръглата форма
на египетския йероглиф, означаващ “град”.
Градовете на мъртвите (некрополите), както и градовете на строителите на са­
мите некрополи имали правилна правоъгълна улична мрежа и правоъгълни очертания.
Примери в това отнош ение са М ем ф и ски ят некропол в Г и за, град Кахун, И зточ­

ка
н и ят к в а р т а л на р об и те в А хетатон.

Градски ансамбли

е
Най-значимите градски ансамбли в Древния Египет са некрополите и храмовите

от
комплекси.
За погребението на фараоните се строили пирамиди, а за висшата аристокрация
и жреците - стъпаловидни гробници - мастаби. Некрополите заемали значителни тери­

Г ли
тории и се строили по строго определена правоъгълна схема, ориентирана по световни­
те посоки.
М е м ф и с к и я т н ек р о п о л в Гиза е един от най-известните. Той е бил построен в
С иб
първата половина на третото хилядолетие пр.н.е.от фараоните на IV династия - Хеопс,
Хефрен и М икерин, на които са наречени и съответните пирамиди. Съвременните из­
числения показват, че за изграждането на пирамидите са били неоходими 2500 хиляди
УА б
каменни блокове, като всеки от тях е имал тегло около 2.5 т., а за подреждането им е
бил необходим трудът на 100 000 работници в продължение на десетилетия. Н ай-висо­
на

ката пирамида - на Хеопс - има квадратна основа с размери 233/233 м. и 146.6 м. висо­
чина. Размерите на втората по големина пирамида - на Хефрен - са съответно: основа
215.3/215.3 м. и 143.5 м. височина, а на най-малката - пирамидата на Микерин - съот­
он

ветно: основа 108.4/108.4 м. и 62 м. височина.

Освен трите описани пирамиди в Мемфиския некропол са били изградени още
около 7000 мастаби и по-малки пирамиди.
Значението на М емфиския некропол се определяло не само от значителните му
тр

размери, но и от
- простотата и лаконичността на неговата композиция и
ек

- от връзката му с околния ландшафт.

Изборът на формата на квадратната пирамида с пропоции между височина и
основа в съотношение на златното сечение, както и изборът на наклона на страните на
Ел

пирамидите към земната повъхност (51 градуса), който отговаря на наклона, заеман от
насипни материали, идват да подчертаят вечността на съоръжението, неговата непре-
ходност.
Пирамидите са изградени от сиво-жълт камък, който не се различавал от цвета
на пясъка . По този н1чин те сякаш израствали по естествен начин от равната хоризон-
тална повърхност на околната пустиня, като образували величествен силует, рязко
открояващ се на синьото египетско небе.
Основен в древноегичетската митология бил култът към бог Амон Ра, който се
отъждествявал със слънцето. На него е посветен грандиозният ансамбъл на светилищ е­
то в К ар н ак . Неговата строитуш а история е твърде сложна. Тя започва ощ е в епохата
на Средното царство. След TOBi продължава през XIV в. пр.н.е. при фараона Тутмос I.
 По-нататьш ната история на храмовия комплекс е свързана с имената на царица
Хатшепсут и фараона Тутмос III, на фараоните Аменхотеп III и Рамзес II и завърш ва в
края на XIII в. пр.н.е. при Рамзес III.
Храмовият комплекс в Карнак се е развил в две основни направления:
- перпендикулярно на река Нил и
- успоредно на реката.
Първото направление, което е по-цялостно като композиция, започва от приста­
на на реката. Следва 13 м. широка алея със сфинксове, входа в храмовия комплекс,
подчертан с пилони, добре осветен открит вътрешен двор, полутъмна хипостилна зала,

ка
изф адена от 126 колони с лотосови капители и в края - съш инският храм с целата,
където се съхранявала златната ладия на бога на слънцето Амон Ра. П о такъв начин
композицията на ансабъла била изградена по оста на движение, като се редували тесни

е
линеарни и ш ироки дворни, осветени и полутъмни пространства, ритъм от повтарящи
се редови елементи (сфинксове, колони) и акценти, начална и междинни цели, докато

от
се стигне до крайната цел - светилището със златната ладия на бога.
Във второто направление са разположени храмът на богинята М ут, дълга алея
със сфинксове и два открити двора, чиито входове са оформени с пилони.

Г ли
Композицията на храма на А мон в Л у к со р е подобна на комплекса в Карнак. Тя
е изградена върху оста на движение и последователно редуване на издължени и квад­
ратни пространства, оформени с колонади, смяна на ярко осветени открити дворове с
С иб
полутъмни хипостилни зали, докато се стигне до главния храм със светилищ ата. И нте­
ресно е да се отбележат малките трикратни отклонения на оста на движение, което
археолозите обясняват с тяхната ориентация по движението на небесните тела.
УА б
Докато гробниците на фараоните от старото царство в М емфис са изградени във
вид на пирамиди, гробниците на фараоните от новото царство в столицата Тива са
на

изсечени дълбоко в скалите на Л и б и й с к о т о плато, в т.нар. “Долина на царете”, на левия

бряг на реката. Там са разположени заупокойните храмове на фараоните Ментухотеп,
Тутмос III, Аменхотеп III, Рамзес II, на царица Хатшепсут и др. Н ай-интересният от
он

тях е на царица Х ат ш е п с у т (1525-1503) - многоколонно съоръжение, изградено на те­

раси с дълга рампа, подчертаваща главния вход в храма.
Третата столица на Египет А хетатон била построена при ф араона Амехотеп IV
(1419-1400 г. пр.н.е.) Тя е разположена приблизително по средата меж ду предиш ните
тр

две столици - М емфис и Тива, на десния бряг на река Нил. Има издълж ена неправилна
лентовидна структура, развита успоредно на реката. В нея са разполож ени три дворцо­
ек

ви комплекса - северен, централен и южен, свързани с извита главна улица, на която от

двете страни били засадени палми. Очевидна е разликата между правата улица оформе­
на със сфинксовете в Тива и плавно извитата “Улица на Великия ж рец” в Ахетатон.
Ел

Северният дворец е бил предназначен за царски пирове и развлечения и според

някой археолози е принадлежал на царица Нефертити.
Централният дворец е най-голям по площ (300 на 700 м.). Редом с него е бил
разположен храмовият комплекс с главното светилище на бог Атон.
Ю жният дворец в Ахетатон е съставен от два парцела, в центровете на които са
били разположени водни басейни и вероятно е имал култово предназначение.
В Ахетатон са разкрити и жилищни сгради на обитатели от различни социални
слоеве. Най-заможните жители на столицата са обитавали с ф ад и , разполож ени в пар­
цели от по 2 -3 дка, в които освен помещенията за собствениците е имало складове,
стаи за робите и слугите, конюшни, вътрешен открит двор и малко светилищ е. Ж или­
щата се разполагали в средата на парцела, като се развивали около едно централно
 представително помещение. Строели се от кирпич и дърво, поради което са лошо
съхранени.
Интересен е т.нар. “ И зточен к в а р т а л на робите” , който имал правилна право-
ъгълна структура с размери 69/69 м. и приличал на града на робите Кахун в Гиза.

И зв о д и

Египетските градове възникнали в края на четвъртото и началото на третото хи­

лядолетие пр.н.е. и продължили да се развиват в продължение на повече от три и поло­

ка
вина хилядолетия като отразявали специфичните природо-географски и социално-ико­
номически условия на страната. Върху тяхната обща планова структура и архитектур-
но-фадоустройствени ансамбли оказали силно влияние религиозните вярвания и фило­

е
софски разбирания за устройството на света.

от
Първите градове били малки и имали кръгла форма, която постепенно премина­
ла в правоъгълна форма с правилна улична мрежа.
Градовете-столици в Египет достигнали значителни размери и представлявали

Г ли
сложен конгломерат от дворцови и- храмови комплекси, некрополи, жилищни райони
за богати граждани и квартали за строителите-роби.
Египетските ф ад о в е се характеризирали с
- Ориентация по посоките на света, ако топографията на мястото е позволя­
С иб
вала това. Посоката север-юг е естествена ос за цял Египет. За светилищата се наложи­
ла противоположната ориентация изток-запад, свързана с движението на слънцето,
което било обожествявано от древните египтяни;
УА б
- Ортогоналност в очертанията на градовете и в направленията на уличните
мрежи;
на

- Присъствие на водата в градския пейзаж - напоителни канали и водни езера,

свързани с ф адски те комплекси действували благотворно върху микроклимата на ф а -
довете и служели за безшумен и практичен транспорт;
он

- Централно разположение на светилищата и на дворцовите комплекси в ф а -

довете-столици;
- Пряко отражение на социалната структура върху планирането на ф адовете
тр

(Кахун).
В строителството на дворцовите и храмови комплекси египетските архитекти
достигнали висоти, ненадминати и до днес. Те създали осовата композиция, като линия
ек

на движение, ритъма от повтарящи се еднакви елементи, редуването на различни по

форма и размери пространства, началните, междинните и крайни цели на архитектур-
но-ф адоустройствената композиция. Техните пирамиди, сфинксове, пилони и обелис­
Ел

ки, хипостилни зали, изф ад ен и с изящни каменни колони с лотосови капители свиде­
телстват за високото строително-техническо майсторство на строителите.
О риентацията на храмовите комплекси по движението на небесните тела отразя­
вали философско-религиозните представи и научни наблюдения на древните египтяни
за развитието на света.
Постиженията на древноегипетската ф ад ска цивилизация оказали значително
влияние в развитието на ф адоустройството на европейските и на азиатските страни.

8
 1 .2 . М е с о п о т а м и я

П р и р о д о -г е о г р а ф с к и и и с т о р и ч е с к и у с л о в и я

Територията, върху която се развила цивилизацията на Д вуречието (на гръцки

Месопотамия), е разположена между реките Тигър и Ефрат. Климатът в горното тече­
ние на реките е планински, в средното - континентален, а в долното - субтропичен.
Подобно на Египет и тук пролетно-лятното разливане на реките осигурявало богата
почва за развитие на земеделието, но изисквало изграждане на иригационни системи.

ка
Това способствало за създаване на държавна организация още на най-ранен етап от
развитието на територията.
Историята на Двуречието е пъстра картина на непрекъснато сменящ и се народи

е
и държави. Историците отбелязват следните основни периоди в историята на Двуречието:
- Ш умеро-Акадско царство, което обхващало периода от 3200 до 1800 г. пр.н.е.

от
- Вавилонско царство, което се деляло на Старовавилонско - 1800 до 1600 г.
пр.н.е. и Нововавилонско - 700-600 г. пр.н.е.;

Г ли
- А сирийско царство, което също имало два големи периода на развитие -
първи през XIII в, пр.н.е. и втори през X II-IX в. пр.н.е.

Обща характеристика на градоустройството и характерни примери

С иб
Още в най-стария период от развитието на Двуручието се оформили характер­
ните черти на градовете в този район. Те имали приблизително елипсовидни очертания
УА б
в план със северозападно - югоизточна ориентация на главната ос на елипсата, цен­
трално разположение на светилището върху тераси, неговата правоъгълна структура и
на

характерен завърш ек - зикурат, неправилна улична мрежа, изграждане на многобройни

вътрещни дворове, около които се разполагали дворцовите, храмови и жилищ ни поме­
щения. В по-новите примери градовете получили правоъгълна форма със съответно
он

правилна правоъгълна улична мрежа, като запазили ориентацията си по световните

полупосоки.
Социалният състав на населението на градовете в Двуречието бил подобен на
тр

древноегипетските градове: царе и придворни, чиновници, религиозни служители, за­

наятчии, търговци, военни, земеделци и роби. За разлика от Египет, където властта на
фараоните била смекчавана от съсловието на жреците, тук царете притеж авали цялата
ек

светска и духовна власт.

Г р ад У р
Ел

Градът е основан от шумерите и просъществувал през X X III-X X в. пр.н.е. Имал

овална форма с размери 1000/700 м., като дългата му ос била ориентирана в посока се-
верозапад-югоизток. В него обитавали около 45000 граждани и роби. Ц ентърът на гра­
да е бил разположен в средищната част на неговата територия. Той имал правоъгълна
форма. В северозападната част на центъра бил разположен свещеният двор със зикура-
та. Още няколко храмове, посветени на шумерските богове и дворецът на владетеля из-
гтълвали центъра на града, като при тяхното разположение и форма се спазвала негова­
та правоъгълна структура, без да се забелязва някаква композиционна връзка между
тях.
Ж илищните сгради били изградени около вътрешен двор с кладенец и огнище. В
ф ад а по същество имало една-единствена улица, която служела за религиозни процесии.
 Борси па е най-характерният пример на град с правоъгълна форма и правилна
правоъгълна улична мрежа с традиционната за Двуречието ориентация по световните
полупосоки. Той имал размери 1406 м. на 1760 м. и площ 250 ха. В него се влизало
през 7 врати, които давали начало на седем главни улици. Те водели в центъра на гра­
да, където било разположено светилището със зикурата и царският дворец.
Интересно е да се отбележи, че планът на града бил изграден на модулен
принцип.
В неговата южна част могат да се забележат три точни квадратни модула със
страна равна на 176 м.

ка
Д ур Ш ар у к и н е разположен в горното течение на река Тигър. Той бил изграден
за рекордно кратък срок - само за четири години от 711 до 707 г. пр.н.е. по времето на
асирийския цар Саргон II, като негова столица. Има правилна правоъгълна форма с

е
размери 1800 на 1650 м., които се делят на модули с размери 61 на 61 м. или 30 на 27
модула. Ориентацията на града спазва точно традицията на световните полупосоки.

от
Това, което е специфично за Дур Шарукин е разположението на двореца на Саргон II
със светилището, които са ситуирани върху крепостната стена. Едно от обясненията на

Г ли
тази.особеност на града е свързано със страха на царя, както от външни врагове, така и
от вътрешни въстания.

В авилон (“ В р а т а т а на Б о г”)
С иб
Главният град на Двуречието има твърде сложна история, която започва в
третото хилядолетие пр.н.е., като малко провинциално селище. По време на първата
вавилонска династия (1894—1595 г. пр.н.е.) той става голям град. Следват периоди на
УА б
разрушаване и възстановяване, докато се стигне до управлението на Навуходоносор II
(626-604 г. пр.н.е.), когато става столица на огромната асировавилонска държава.
на

Вавилон е разположен в средното течение и върху двата бряга на река Ефрат.

Външният град заемал о ф о м н а територия - около 20 кв. км., а вътрешният - същин­
ският град - 410 ха. В годините на разцвет ф а д ъ т имал общо население около 360000,
от които 80000 във вътрешния град. Социалният и етнически състав на населението
он

бил твърде разнообразен. На върха на социалната стълбица стоял царят, следван от ца-
редворците, държавните чиновници, земевладелците и жреците, които образували вис­
шата класа. След това идвали занаятчиите, търговците, воените и накрая робите, които
тр

били главно военопленици.

Вътрешният град имал правоъгълна форма с ориентация по световните полупо­
соки. Той е бил защитен с крепостни стени и ров с вода с обща дължина 8360 м. В него
ек

се влизало през 8 врати, посветеш! на различни богове. Най-известната е вратата на бо­

гинята Ищар, украсена с крилати бикове. Входовете в ф а д а давали начало на съответ­
Ел

но 8 улици, които го разделяли на приблизително равни части. Най-главната улица с

направление северозапад - югоизток служела за тържествени процесии. В центъра на
ф а д а бил разположен свещеният квартал с храма на бог Мардук и зикурата със седем­
те тераси и впечатляващата височина от 90 м. Въздействието от внушителните размери
на зикурата се подсилвало от тяхното оцветяване от долу нагоре в бяло, черно, черве­
но, синьо, отново червено, сребристо и най-горе - гъяъбово със златисто. Не случайно
вавилонския зикурат се считал за едно от седемте чудеса на стария свят.
Реката разделяла ф а д а на две части, от които лявата е по-старата и по-богатата,
а дясната - по-новата и по-бедната. Мост със значителна за времето си дължина от123 м.
свързвал двете части на ф ада.

10
 Вавилон имал три царски дворци. Летният бил разположен в горната част на ре­
ката, непосредствено до реката и външната крепостна стена По надолу по течението на
Ефрат били ситуирани Северният дворец и Ю жният дворец, като точно между тях пре­
минавала отбранителната стена на вътрешния град. Разположението на царските двор­
ци във Вавилон в близост до отбранителната стена напомняло на град Дур Шарукин.
Най-известен е Южният дворец, който бил изграден от пет вътрешни двора, ком-
позиционио свързани с една централна ос на движение. Третият двор бил най-голям и
служил за парадно пространство пред тропната зала на царя. В най-северната част на
южния дворец се намирали известните “Висящи ф ади н и на Семирамида” .

ка
Ж илищните с ф ад и били изградени около вътрешен двор с кладенец и огнище.
Главните жилищни помещения се разполагали на южната страна на двора, като гледа­
ли на север. Интересно е да се отбележи, че във Вавилон е имало канализация, макар и

е
частична. Плътността на жилищните райони била висока, което създавало опасност от
пожари и разпространение на различни масови болести.

от
Като най-голям град на древността Вавилон предизвиквал интереса, както на
своите съвременици, така и на историщгге. Описания на града са оставили Херодот,

Г ли
Диодор Сицилийски, Страбон и др. Известни са и много легенди, разказващ и за бо­
гатствата и красотите на Вавилон. Постепено той е бил забравен и когато Стабон го
посещава през I в. от н.е. той ще напише в своята история “Големият град сега е голяма
пустиня” . С иб
Сравнение между градоустройството на Египет и Двуречието и
изводи за постиженията им
УА б

Градовете в Египет и Двуречието се зародили и развивали приблизително по

на

едно и също време и при сходни природо-географски и социално-икономически усло­

вия. Има обаче и значителни разлики. Така например основният строителен материал
за дворцовите и храмови комплески в Египет бил камък, докато в Д вуречието са рабо­
он

тели с кирпич, който много майсторски оцветявали. Освен това Египетската държава,
независимо от многобройните периоди на възход и падение се съхранила в продълже­
ние на повече от три хилядолетия, докато по същото време в Д вуречието се сменили
тр

много народи и държави. По тези две причини египетските градове са по-добре запа­
зени от градовете на Двуречието.
И ма известни разлики и в социалните условия. Докато в Египетската държава
ек

властта се споделяла между фараоните и жреците, в Двуречието царете били абсолю т­

ни господари. Това се отразило на структурата на градовете. В Египетските градове
има известна равнопоставеност между храмовите и цворцови комплекси, докато в Дву­
Ел

речието зикуратите са част от царската цитадела.

Интересно е да се отбележи, че първите градове и в двете страни са имали кръг­
ла или овална форма, която по-късно преминава в правоъгълна, която в Египет е била
ориентирана по световните посоки, а в Двуречието - по съответните полупосоки. П ри­
чините за това вероятно са свързани с религиозните и философски разбирания.
Правилната правоъгълна улична мрежа се използвала и на двете места, като ней­
ното възникване се обяснява с развитието на иригационните съоръжения.
Улиците в египетските градове били по-широки и rio-свободно застроени, дока­
то градовете на Двуречието имали тесни и плътно застроени улици. Освен това извест­
на е египетската традиция всеки фараон да си строи нов дворец на ново място, докато
царете в Двуречието запазвали своите дворци, средищно разположени в градовете.

11
 Някои историци (Бунин) смятат, че архитектурно-художествените качества на
египетските дворцови и храмови комплекси са по-високи от тези в Двуречието, което
може да бъде оспорено, защото в двата случая са използвани различни строителни
материали - камък и кирпич. Може само да се признае, че египтяните по-добре обра­
ботвали камъка, но в Двуречието при използването на кирпича и неговото оцветяване
също са стигнали до големи висоти.
В благоустройството на градовете и по-специално изграждането на канализация
в Двуречието са имали по-големи постижения.
Общо за градовете в Египет и Двуречието може да се обобщи, че при тях за пър­

ка
ви път в историята на човечеството били решени проблемите за
- образа на града и на неговите части - центровете с дворцовите и храмови
комплекси и жилищните райони;

е
- за образа на представителните обществени и редовите жилищни сгради;
- за използването на ритъма в архитектурата и градоустройството;

от
- за постигане на монументалност чрез композицията, съставена от последова­
телно подреждане на пространствата по оста на движение;
- за силуета на ф адовете, изявен чрез пирамидите, зикуратите, отбранителните

Г ли
стени с кули, пилоните и обелиските;
- за използването на цвета в образа на градовете;
- за връзката между фадоустройството, архитектурата, скулптурата и живо­
С иб
писта, за създаване на синтез на изкуствата.
Ето защо постиженията на градоустройството и архитектурата в Египет и Двуре­
чието са били старателно изучавани от древногръцките и древноримски архитекти и са
УА б
влезли трайно в съкровищницата на човешката цивилизация.
на

1 .3 . ДРБВНА Г ъ р ц и я

Древните гърци оставили изключитерно богато наследство във всички области

он

на човешката култура. Те създали;

- митологията, която била неизчерпаем източник за развитие на епоса, лирика­
та и драмата;
тр

- поставили основите на много науки - философия, история, медицина;

- развили изкуствата - скулптура, живопис, приложни изкуства;
- особено големи са постиженита им в архитектурата и градоустройството.
ек

В архитектурата те създали периптерния храм и трите основни архитектурни

стила - дорийски, йонийски и коринтски. В древна Гърция за пръв гтьт се появяват
театрите, стадионите и гимназиите.
Ел

Гърците взели от Древния изток правоъгьлната улична мрежа, като я усъвър­

шенствали, подчертавайки главните улици. За пръв път в човеш ката история се появя­
ва градския гающад, като място за обществени събрания. Центровете на градовете в
Древна Гърция, за разлика от източните страни, престанали да бъдат затворени цитаде-
ли и се превърнала в общодостъпни обществени ансамбли, свързани с уличната мрежа.
Гърците взели многа от постиженията на Изтока, но изоставили тяхната мистика и
подтискащата колосалчост на дворцовите и храмови комплекси. Гръцките градове, об­
ществени ансамбли и сграаи имат човешки мащаб, лекота и изящество.
Историята на ДревнаГърция се разделя на три периода:
- архаичен (VIII-VI ». пр.н.е.);

12
 - класически (V -IV в. пр.н.е.)
- и елинистически (от втората половина на IV до средата на I в. пр.н.е.).
Следва да добавим, че древногръцката култура наследила възникналата преди
нея Критско-М икенска цивилизация, която обхваща значителен период от 3000 г.
пр.н.е. до 1200 г. пр.н.е.

Природо-географски и социално-икономически условия

Древногръцката цивилизация се зародила в южната част на Балканския полуос­

ка
тров, като постепенно се разширявала, заемайки бреговете на Мала Азия, Черномор­
ското крайбрежие, европейските и африкански брегове на Средиземно море. Природ­
ните условия в тази о ф о м н а територия били твърде разнообразни.

е
Различия имало и в природната среда на самия Балканския полуостров. Северна­

от
та част на Гърция била покрита с вековни гори и пасища и имала континентален кли­
мат, подходящ за развитие на животновъдството. Средна Гърция също била гориста,
но с преходно средиземноморски климат, докато в южната част на страната, както и в

Г ли
островите климатът бил типично средиземноморски, подходящ за отглеждане на мас­
линови гори, лозя, пшеница, ечемик и др. под. култури. Гърция била богата на полезни
изкопаеми като сребро, желязо, мрамор, глина и др.
С иб
Силно пресеченият планински терен затруднявал връзките между отделните час­
ти на страната, което способствало за образуването на относително самостоятелни гра­
дове - държави. Комуникациите между тях се осъществявали по море. Ето защо още в
дълбока древност гърците изградили голям морски флот, с който могли да кръстосват
УА б
цялото Средиземно море.
Социално-икономическата организация на Древна Гърция се основавала на
на

т.нар. полиси, които били съставени от централен град и селска околност с различни
териториални размери. Спарта имала територия 8400 кв. км., Атина - 2550 кв. км., но
имало и полиси с по-малки размери. Управлението на полисите е било различно: в
он

Спарта - олигархическо, а в Атина - демократическо.

Интересно е да се разгледа политическото устройство на Атинската република,
тъй като то се отразило непосредствено на устройството на града. Върховната власт
тр

принадлежала на на т.нар. аго р а (народно събрание), в която участвували всички граж­

дани от мъжки пол, които са навършили 20 г. В агората можели да участвуват само
пълноправните граждани на Атина, без робите и приходящите от други селищ а
ек

И зпълнителната власт принадлежала на т.н. Колегии, съставени от по 10 гражда­

ни, избирани от агората.
Населението на градовете било съставено от потомствено-родовата аристакра-
Ел

ция, която владеела земята, занаятчии, търговци, чиновници, жреци, военни и роби.
Най-многобройно било съсловието на занаятчиите. В Древна Гърция били много добре
развити керамиката, изработването на оръжия, мебели, тъкани, кожарски и златарски
изделия. Работилниците на занаятчиите били групирани в райони по професионален
признак. Такъв е, например, големият район на грънчарското производство в Атина,
известен с името “ К е р а м и к а ” .
Значителна била и ф упата на търговците, които се ф упирали в специални тър­
говски квартали, разположени близо до пристанищата и центровете на ф аловете. Към
тях следва да прибавим учащите се в гимназиите, философите, художниците, актьори­
те, скулпторите, архитектите и други представители на интелектуалния труд.

13
 в гръцките градове живеели и много чужденци. Пришелците от други страни te
наричали метеки, а от близката околност - периетеки. Те, както и робите нямали права
на ф аж дани и не са могли да участвуват в управлението на градовете.
Броят на населението на градовете не бил голям - 2, 3 до 5 хиляди души наброя­
вали повечето от тях. Изключение правила само Атина, населението на която в перио­
ди на разцвет достигало до 50000-60000.

Избор на територия за изграждане иа градовете

ка
Основният фактор, който определял разположението на градовете през архаич­
ния период била отбраната. Избирани са естествено защитени места като скалисти
хълмове, допълнително укрепвани с вертикални стени. Те трябвало да бъдат отдалече­

е
ни на няколко км от морето, за да се предпазват градовете от внезапни нападения. Най-

от
характерен пример в това отношение е разположението на Атина.
По-късно, когато военната мощ на гърците нарастнала и се развила търговията,
ролята на стратегическите фактори намаляла и започнали да избират места близо до

Г ли
удобни пристанища. Градовете започнали да се разполагат в
- дъното на продълговати заливи (Аргос),
- в проливи (Византион),
- на полуостови и острови (Милет, Книд, Селинунт и Пирея).
С иб
Обикновено са изграждали по две пристанища - търговско и военно, като по­
следното било допълнително защитено с отбранителни стени. За пристанища са изби­
рани плитчини, тъй като корабите се строели и ремонтирали в самите тях.
УА б
Важни фактори при избор на терен за изграждане на градовете са били още
- наличие на питейна вода,
на

- подходящ наклон за оттичане на повърхностните води,

- камениста почва за да не се разкалват улиците,
- южно изложение и защита от студените северни ветрове,
он

- красива околност.

Обща планова структура н улнчна мрежа

тр

Гърците наследили от Критско-М икенския период градове с живописна фор­

ма, неправилна лабиринтообразна улична мрежа и акропол, където бил разположен
ек

гражданският и религиозен център.

През архаичния период градовете продължили да се развиват по естествен на­
чин, без предварителен план, като запазили двуделната си структура, съставена от
Ел

укрепен център - акропол, разположен на естествено защитен хълм и нисък град с

жилищни квартали. Специфичните условия на робовладелската демокрация породили
нуждата от изграждане на пространство, където гражданите да могат да се събират и да
обсъждат проблемите на града. Така се появил за пръв път в историята на човечеството
градският площад, наречен агора (народно събрание).
Постепенно в края на архаичния период и главно през класическия акрополът
загубил гражданското си съдържание и се превърнал в свещено място, а общественият
живот се съсредоточил около агората.
Правоъгьлната улнчна мрежа се появила още през архаичния период, но ма­
сово започнала да се пршхага след гръко-персийските войни при възстановяване на раз­
рушените селища. Този процес е свързан с името на древногръцкия архитект и матема­

14
 тик Х иподам. Съгласно Аристотел Хиподам е участвувал при изграждането на Пирея,
пристанище на Атина, както и при строителството на много колониални ф алове. Счи­
та се, че той е един от авторите на плана на Милет, по който е възстановен града след
разрушаването му от персите.
М и л ет бил разположен на Малоазийския бряг върху дълбоко вдаден в морето
полуостров. Градът имал строго правоъп>лна улична мрежа, но очертанията на град­
ската територия били живописни, като следвали бреговата ивица и релефа на терена.
Два дълбоки залива са използвани за изграждане на пристанища. От тях започвало раз­
витието на градския център в две направления; северозапад-югоизток с начало от

ка
т.нар. театрален залив с гимназията, стадиона, градския парк и южната агора. Второто
направление за развитие на градския център югоизток-северозапад започвало от воен­
ното пристанище с разполагането на Делфийското светилище, северната агора, втора

е
гимназия и завършвало също в южната агора. Между двете агори бил ситуиран булев-

от
терият, където заседавал общинският съвет.
Ориентацията на строго правоъгьлната улична мрежа също следвала направле­
нията на центъра. Ш ирината на улиците била 3.5 м., като само главната улица имала

Г ли
двойно по-голяма ширина. Жилищната зона на града била съставена от два тила пра­
воъгълни квартали, от които по-малките били раположени в северната част на града, а
по-големите - в южната. На монотонната и еднообразна композиция на жилищните
квартали много добре изпъквала живописната композиция на ф адски я център.
С иб
Г рад П р и ен а бил разположен на Малоазийския бряг, на север от М илет, върху
южни планински склонове, спускащи се към река Меандър. Градът е изграден в кратки
срокове през средата на IV в. пр.н.е. и съчетал всички постижения на древноф ъцкото
УА б
ф адоустройство от класическия период:
- П равоъгьлна улична мрежа, но живописен контур на ф а д а , съобразен с
на

релефа на терена;
- Подчертаване на една главна улица с ширина 7.36 м., която свързвала цен­
търа с всички квартали. Тя била проведена по хоризонталите на терена с направление
он

изток - запад и вероятно единствена е служила за движение на коли. Перпендикулярно

проведените на нея напречни улици с ширина 3 -4 м. са служили за пеш еходно движе­
ние, защото били стръмни и със стъпала.
- Живописно решен център, разположен на няколко тераси. Н а най-ниската от
тр

тях бил изф ад ен ф адски ят стадион и гимназията. На следващата тераса бил разполо­
жен главния административен и търговски център, съставен от голяма агора за общ ест­
ек

вени събръания, на запад от нея - по-малка търговска агора, предназначена за продаж­

ба на месо и риба и на изток - светилище, посветено на Зевс. Северната страна на голя­
мата агора била оформена със Свещената стоа, в която имало зала за народни събрания
Ел

(Еклезиастерий). На по-горната тераса бил разположен храмът на Атина Полиас, по­

кровителка на ф а д а , амфитеатър и още една гимназия. Най-горната тераса завърш вала
с акропол, който тук вече бил само изгледна площадка.
- Добре изф ад ен а водопроводна и канализационна мрежи с керамични тръби
и улични настилки с обработени каменни плочи.
Ако анализираме фадоустройствената композиция на Приена ще установим го­
лямото майсторство, с което е била създадена, особено по отношение на ф ад ски я цен­
тър. Той се развива терасовидно по релефа на терена, добре свързан с уличната мрежа
и с изразителен силует. Главната улица на ф а д а преминава през агората, като я свързва
с всички жилищни квартали. Самата агора има правоъгьлна форма в съотношение
между етаните 3:4, което е т.нар. “ зл атн о сечение” . Нейната колонада се врязва в пра-

15
 воъгьлната улична мрежа по начин, който осигурява подходящи визуални задънки на
околните улици.
Жилищните квартали в Приена имали също съотношение между страните
35.4/47.2 м., отговарящ о на “златното сечение”, а самите жилища били два типа. Пър­
вият, по-скромният се състоял от малък вътрешен двор, около който били разположени
жилищните помещения за семейството. Скромен портик подсказвал разположението
на главното помещение, предназначено за господаря на дома. Вторият, по-богат тип
жилище имал колонада около вътрешния двор. И двата типа били решени с глуха стена
към улицата, в която само входната врата подсказвала за типа на жилището. В този

ка
смисъл обикновените улици приличали на скучни коридори с плътни стени. На тях
контрастирал ф адски център с красиви перистилни обществени сгради.
Интересно е да се отбележи, че когато А лександ ър М акед он ски посетил Прие­

е
на, той бил очарован от красотата на миниатюрното гръцко градче и богато го надарил.

от
С негови средства бил изф аден храм на Атина Полиас от архитект Питей, който по
това време се бил прочул с реализацията на Халикарнаския музей. С това приключил
активния строителен период на Приена. В следващите векове на римско и византийско

Г ли
владичество строителството непрекъснато намалявало докато накрая съвсем замряло.
Приена била разрушена през XIII век от мюсюлманските нашественици.

Архитектурно-градоустройствени ансамбли на градските центрове

С иб
Древногръцките архитекти и строители достигнали до съвърш енство в планира­
нето и изграждането на архитектурно-фадоустройствените ансамбли на градските цен­
УА б
трове, които били съставени от две основни части - ак р о п о л и агора.
Първоначално в Критско-М икенския период и Архаиката съдържанието и функ­
на

циите на акрополите били по-широки, като вкрючвали не само религиозни, но и ф а ж -

дански и жилищни с ф ал и (Акропола на Тиринт). Постепенно в епохата на класиката
тяхното значение като укрепени пунктове намаляло и те се превърнали само в рели­
он

гиозни средища, а ф аж данският център се е оформил около агората.

А ти н с к и я т а к р о п о л е най-значимият пример в това отношение. Той е разполо­
жен на хълм с размери около 300/150 м. и височина 60 м. по отнош ение на околния ра­
тр

вен терен. Неговата строителна история е твърде сложна. Тук ще се спрем само на пре­
устройството, което било извършено в средата на V в. пр.н.е. в периода на най-голям
разцвет на Атинската република, когато там са живеели и творили най-големите учени,
ек

писатели, художници и архитекти на Древна Гърция (Херодот, Фидий, Есхил, Софокъл

и Еврипид, както и архитектите Иктин, Калликрат и Миесикъл).
Социално-политическата поръчка за преустройството на акропола съдържала
Ел

три основни задачи:

- да отрази ролята на Атина, като водач на гърците в победоносните войни с
персите,
- да демонстрира икономическия и културен разцвет на ф а д а
- и да покаже демократичното устройство на Атинската република.
От това може да се направи извода, че религиозно-мистичните задачи при пре­
устройството на акропола отстъпили на художествената интерпретация на реалните
събития, което не означава че култовите Сфади не са изпълнявали прякото си предназ­
начение. Следва да изтъкнем, че религиозното съзнание на атиняните носило до голяма
степен фолклорен характер, което им позволило да обединят в едно цяло религиозните
и героични теми.

16
 Най-общата характеристика на композицията на ансамбъла на Атинския акро-
пол е нейната живописност. Тя се изразява в:
- свободното разполагане на сградите върху естествения терен без неговата
специална обработка;
- липсата на каквато и да била симетрия и геометричност в отнош енията меж­
ду сф адите;
- последователното възприемане на основните сгради при определена линия
на движение, отговарящ а на т.нар. “Панатенейски тържества”, които се провеждали
веднаж на всеки четири години. Те стартирали рано сутрин, от долната източна част на

ка
хълма, като включвали песни и танци в античния амфитеатър. След това започвало из­
качването по хълма, минаване покрай малкия храм на Нике Аптерос (’’Безкрилата по­
беда”) и влизане в крепостта през Пропилеите. Точно срещу тях се издигала 50 метро­

е
вата статуя на Атина Промахос, изваяна от прочутия древногръцки скулптор Фидий. В
дясно от нея под максимално благоприятен перспективен ъгъл за възприемане се раз­

от
кривал главният храм на акропола - Партенонът (дорийски периптер). Вляво от линия­
та на движение оставал малкият изящен храм на Атина Палада и П осейдон - Ерех-

Г ли
тейон, изпълнен в йонийски архитектурен ред с портик от т.нар. кариатиди (скулп­
турни фигури на млади жени, подпиращи архитрава). Той бил издигнат на мястото на
разрушения Стофутов храм. След обиколка на Партенона, влизането в него ставало от
източната му страна. Панатенейските тържества били изобразени от Ф идий върху фри­
С иб
за на Партенона.
В Атинския акропол могат да се забележат две композиционни зорш: южна с
Партенона, ориентирана към морето и от там към целия свят и северна с Ерехтейона,
УА б
предназначена за възприемане от града.
За композицията на Атинския акропол следва да се добави ролята на контраста
на

между мъжествените архитектурни форми на Партенона и изящ ната “женствена” архи­

тектура на Ерехтейона. Освен това целият ансамбъл бил образец на органичен синтез
между архитектура и скулптура, за което вероятно голямата заслуга е на гениалния
он

Фидий, който бил назначен от Перикъл за главен отговорник в преустройството на

акропола.
Панатенейските тържества отдавна са отишли в невъзвратимото минало, но
древните паметници на Атинския акропол продължават и днес да възхищ ават неговите
тр

посетители, което говори за непреходностга на истинското изкуство.

Произходът на д р ев н о гр ъ ц к и те агори до голяма степен е все още неизяснен.
През архаичната епоха местата за народни събрания се намирали на акрополите и в
ек

свещените участъци, а търговията се извършвала на свободни пространства, разполо­

жени в периферията на ф адовете. Светилището в Олимпия, където около храма на
Ел

Зевс било оставено свободно пространство, оформено с галерия от едната страна, се

счита за един от прототипите на класическите агори.
Геометрично правилната “Хиподамова” уличка мрежа наложила своя отпечатък
върху агората, която по естествен начин получила правилна правоъгьлна форма, близ­
ка до квадрат, заобиколена с колонада, зад която се разполагали магазините на търгов­
ците. Постепенно агорите започнали да се специализират;
- за народни събрания, при което една от страните им, обикновено дългата се
оформяла с галерия, където се събирали градските първенци (агората в Приена);
- за търговия с едри стоки се изграждали големи штощашпса^съвто е ^лучз1^ т с
южната агора в М илет (размери 166 на 122 м.);

при Vü
17
 - за търговия с бижута и др. по-дребни и скъпоценни стоки агорите имали по-
скромни размери (Северната агора в Милет).
През елинистичната епоха в оформлението на площадите се появява храмът, ка­
къвто е случаят с агората в Асос. Тя става предвестник на римските форуми, в които
храмът е главен композиционен елемент.

1 .4 . Д ревен Р им

ка
Обща характеристика

Древноримската империя в периоди на разцвет владеела целия Средиземно­

е
морски басейн. Нейните граници се разпростирали на север до Британските острови и
на юг до Египет и Двуречието.

от
Природогеографските условия в тази огромна империя били най-разнообраз­
ни и включвали почти цялата гама от земни климати.
Историята на Древния Рим, която продължила дванадесет века е прието да се

Г ли
дели на три периода, както следват;
- Период на Царете (753-510 г. пр.н.е.);
- Период на Републиката (510-27 г. пр.н.е.);
С иб
- Период на Империята (27 г. пр.н.е. - 476 г. от н.е.).
Началото на римската държава се свързва с легендарния цар Ромул, който по­
ставил основите на града на Палатинския хълм. Този град е известен в историята като
УА б
“Квадратния Рим” . След това при цар Септимий Север територията на Рим била раз­
ширена, като в нея се включил и Капитолийският хълм. Градските стени нееднократно
на

били преустроявани, но в общи линии се запазили чак до периода на републиката, ко­

гато били издигнати нови.
Първоначално държавното устройство на Рим носило родово-общ инен характер.
Пълноправните граждани на Рим се деляли на родове, които били обединени в курии и
он

племена, наречени трибии. Населението извън тази родова организация се наричали

плебеи. Народните събрания, наричани комиции се провеждали по куриите и в тях
участвали само патрициите. Освен това съществувал и сенат, който заедно със събра­
тр

нията на куриите ограничавали властга на царете.

Постепенно патрициите се превръщат в господстваща класа, която владеела зе­
мята и робите, а плебеите стават дребни собственици и занаятчии.
ек

След изгонването на последния цар Тарквиний Горди в Рим бил установен ре­
публикански режим, като властга се упражнявала от двама ежегодно избирани консули.
Ел

През целия период на републиката Рим водил войни за завладяване на Ю жна

Италия.
През следващия период на развитие Древният Рим от малка държава-град се
превърнал в огромна империя. Това станало след като в т.нар. Пунически войни бил
разрушен Картаген, който по това време бил мощ на колониална държава, владееща
голяма част от Средиземноморския басейн.
По време на трите основни Пунически войни Рим завладял Сицилия, Корсика и
Сардиния (264-241 г. пр.н.е.), Испания (218-201 г. пр.н.е.) и накрая самия Картаген
(149-146 г. пр.н.е.).
По време на Пуническите войни била изф адена система от сухоземни пътища,
означавани със специални пътни стълбове - милиарии, като началният стълб бил раз­

18
 положен на Капитолийския хълм. От тук идва пословицата “Всички пътища водят за
Рим”.
Пътищата били изграждани с основа от специфичен разтвор, наречен римски бе­
тон и покритие от каменни плочи. Над реките се строили мостове. По пътищата на раз­
стояние еднодневен преход били изграждани градове по схемата на римските военни
лагери.
Историкът Полибий ни е оставил подробно описание на древноримския походен
военен лагер. Той бил разполагай на равно, или подравнено място и имал строго пра-
воъгьлна форма, близка до квадрат, ориентирана точно по световните посоки.

ка
В центъра се разполагал преторият (седалище на консула), който бил главноко­
мандуващ на лагера. Пред него в посока изток-запад преминавала главната улица с
ширина 100 римски фута (около 30 м.), а в посока север-юг била трасирана улицата на

е
Претория с ширина 50 фута или 15 м. Двете основни улици завърш вали в съответните
четири входа в лагера. Допълнителни второстепенни улици, прокарани перпендикуляр­

от
но и успоредно на главните разчленявали територита на лагера на равни парцели, в
които по определен ред се разполагали палатките на римските войници и на съюзниците.

Г ли
Схемата на римския военен лагер била пренесена и при изграждане на градо­
вете, които получили правилна правоъгълна форма, ориентирана по световните посоки
с две главни взаимно перпендикулярни главни улици, наречени кардо (север-юг) и де-
куманус (изток-запад). Тяхната пресечна точка се оформявала с четири колони, наре­
С иб
чени тетрапилони. Непосредствено до тетрапилоните се изф аж дал площад, който тук
се наричал форум. Второстепенната улична мрежа се провеждала съответно успоредно
и перпендикулярно на главните улици.
УА б
Последното столетие на Римската република било наситено с големи политичес­
ки събития (въстания на робите, селски вълнения, бунтове на поробените народи), кои­
на

то заедно с изтощителните войни разклатили устоите на държавата. След дълголетна

гражданска война в края на I век пр.н.е. Октавиан Август взема цялата военна власт
(империум) и получава правото да се нарича император, с което започва треният пе­
риод от историята на Древния Рим.
он

Епохата на Август била най-плодотворната за науката и изкуството в римската

история. Докато в епохата на царете и републиката римското изкуство се развивало
под силното влияние на гръцкото по времето на Август се завърш ил процесът на фор­
тр

миране на самобитна римска култура и изкуство. Това е епохата, в която Страбон на­
писва своята многотомна “География”. Поетите Виргилий, Хораций и Овидий създават
своите безсмъртни произведения. Появява се и първият теоретичен труд, посветен на
ек

архитектурата и градоустройството. Това са “Д есетте книги за архитектурата”, със­

тавени от М арк Витрувий Полион. В книга първа, глава четвърта Витрувий форму­
Ел

лира основните изисквания при избор на терен за изграждане на град: благоприятни

климатически и топографски условия, наличие на чиста питейна вода, на система от
добри пътища за пренасяне на стоки, плодородна селска околност за изхранване на н а­
селението. Той дава редица указания за трасиране на градските стени, за провеждане
на уличната мрежа, за разположението на площадите и др.
Разцветът на Римската империя настъпил през второто столетие на н.е., когато
се установил траен мир, развила се търговията между многобройните рим ски провин­
ции, открити били нови морски пътища. Рим се превърнал в най-голям световен цен­
тър, където се стичали хора и стоки от всички страни.Населението на града достигнало
един милион. Неговият социален и етнически състав бил твърде богат. Най-високо в
социалната стълбица били сенаторите, които били потомци на знатни фамилии или

19
 приближени служители на императора. След тях се нареждали конниците, които били
висши чиновници, военоначалници, големи земевладелци и др. В съсловието на пле­
беите влизали занаятчиите, търговците и градските бедняци. Робите в Рим принадлежа­
ли на техните собственици, но имало и роби на служба на държавата, както и роби-за-
наятчии, които се ползували с известни права.
В Рим живеели и многобройни чужденци, т. нар. пелегрини, които били свобод­
ни, но нямали никакви права.
Голяма част от населението на града живеело за сметка на държавата, като полу­
чавало храна от специални пунктове. Второто средство за отвличане на вниманието на

ка
народа от въстания били зрелищата, които се устройвали в стадионите, амфитеатрите,
термите и колизеума. Така се появила древноримската пословица за “хляба и зрелищата”.
Увеличеният брой на населението на Рим се отразил на жилишлото застрояване.

е
Появила се многоетажната и многосемейна жилищна сграда - “инсула” . Известно е, че
в края на I в. от н.е. в Рим имало 46602 инсули, които били класифицирани в няколко

от
типа за по-богати и по-бедни фаждани. Плътно застроените градски квартали с тесни
улици способствали за възникването на заразни болести и разпространението на мно­
гобройни пожари.

Г ли
Разцветът на Римската империя не бил вечен. В III век на н.е. ставало все по-
очевидно, че робският труд, на който се крепяла нейната икономика вече не бил ефек­
тивен. За големите земевладелци станало по-изгодно да дават под аренда земята си на
С иб
дребни производители. Те напуснали градовете и отишли да живеят в замъци, разпо­
ложени в центровете на техните владения. Започнал процес на натурализация на ико­
номиката и упадък на градската търговия и занаяти. Това довело да отслабване на
УА б
връзките между Рим и неговите колониални владения, които се стремили към иконо­
мическа и политическа независимост. Така се стига до разпадането на Римската импе­
на

рия на западна и източна части в 395 г. от н.е.

Източната част под името Византия продължила съществуванието си още 1000 г.,
докато западната паднала под ударите на варварите през 476 г. на н.е.
он

Видове градове и тяхната обща планова структура

Освен столицата римляните изграждали градове-крепости, разполож ени по гра­

тр

ниците на огромната империя, градове - административни центрове на многобройните

поробени провинции, курортни градове, чието разположение най-често се свързвало с
ек

наличието на минерални извори. В много случаи пограничните градове след премест­

ването на границите се превръщали в административни и тьрговско-занаятчийски цен­
трове. Римските градове се разполагали на нови места, като предварително изравня­
Ел

вали терена и след това трасирали техните граници, улична мрежа, главните общест­
вени сгради и т.н. За тази цел те развили на много високо ниво земемерството. Извест­
ни римски учени земемери са били Фронтин и Гигин.
Освен нови римляните запазили и продължили да изграждат древногръцките
градове. В това отношение много ползотворна била епохата на император Август, кой­
то бил известен почитател на древно-гръцката култура. Той довършил храма на Зевс в
Атина, благоустроил агората и подновил крепостните стени.
Римляните строили и пристанищни градове, като Остия, която била пристанище
на Рим. По-голямата част от пристанищните градове, обаче, римляните наследили от
гърците.

20
 Римските градове-крепости, както вече стана ясно, се изграждали по схемата на
военните лагери.
Типични примери на лагерни ф адове, добре запазени и проучени са разполо­
жените в Северна Африка Л ам безис и Т и м гат.
Л ам безис, основан във II в. от н.е. имал правоъгьлна форма с размери 200 на
500 м., ориентирана точно по световните посоки. Улицата декуманус максимус с ши­
рина 15 м. пресичала града в посока изток-запад, като завърш вала в източната и запад­
ната порти на града. Перпендикулярно на нея била прокарана другата главна улица -
кардо, оформена с колонада от двете ù страни. Тя започвала от южния вход в града и

ка
завършвала в претория и разположения пред него форум. П ресечката на кардото с де-
кумануса била оформена с тетрапилон с внушителните размери 30.6 м. на 22.3 м. и
височина 15 м. Той служил за своеобразни пропилеи към форума.

е
В южната част на града били разположени казармите за войниците, магазини,
складове и конюшни, а северната била предназначена за жилища на военоначалниците.

от
Тимгад бил основан от император Траян в 100 г. на н.е. за ветераните от войни­
те. Той имал размери 330/350 м. и форма близка до квадрат. Главната улица декуманус
максимус свъзвала града с пътя към град Ламбезис. Тя имала ширина 15 м., която била

Г ли
разделена на платно и тротоари, покрити с колонада. В западния край на декуманус
максимус била издигната триумфална арка в чест на император Траян. Н апречната
главна улица кардо максимус започвала от северната порта и водела към центъра на
С иб
ф ад а с форума, който имал правоъгълна форма с размери 43/50 м. и оф ормен с коло­
нада, зад която били разположени различни обществени сгради. Вън от ф ад ски те сте­
ни още по времето на Траян били изф аден и терми, пазар и капитолий - храм посветен
УА б
на трите главни римски богини; Ю питер, Ю нона и Минерва.
Най-типичен курортен римски ф а д бил П ом пей. Той е разположен на брега на
на

Неаполитанския залив в подножието на вулкана Везувий. Основан е от местното ита-

лийско население към VI в пр.н.е. В 89 г. пр.н.е. той става римска колония.
Градът имал неправилна форма, съобразена с релефа на терена. В него се влиза­
ло през 8 порти, които давали начало на четири главни улици. Върху пресечката на две
он

от тях бил разположен форум с правилна издължена правоъгьлна форма с размери

33/117 м. В неговата тясна северна страна бил разположен храмът на Ю питер. Дългата
ос на форума визуално била насочена към Везувий.
тр

Помпей бил затрупан с лава и пепел при изригването на вулкана Везувий през
79 г. от н.е. Ето защо се счита, че той отразява първоначалната епоха на гръцко влия­
ние в изф аж дането на ф адовете в Римската империя, което лесно може да се забележи
ек

в неговата неправилна форма, отчитаща релефа на терена, форума с храм а на Ю питер,

който много напомнял на решението на агората в Асос, отнош ението към околната
Ел

среда и др.
Типични търговски ф адове били П а л м и р а и Г ераса, разполож ени в М ала Азия
на главния търговски път, свързващ Европа със страните на Изтока. Интересен е пла­
нът на Гераса с добре изф адените главни улици, кръгли и елипсовидни площади,
оформени с колонади и тетрапилони.

Главни улици и площади

Римляните взели от гърците правоъгълната улична мрежа, като я диференци­

рали, подчертавайки две главни улици - кардо и декуманус. Те въвели за пръв път в
историята на фадоустройството разделянето на уличното пространство на платно за

21
 движение на колесниците и тротоари за пешеходците. Платното било изградено с голе­
ми каменни плочи, диагонално наредени по отношение на оста на улицата. Нешо пове­
че - те оформили тротоарите с колонади и ги покрили за да предпазват пеш еходците от
дъжд и силно слънце. Пресичането на главните улици било подчертано с т.нар. тетра-
пилони. Освен това римляните измислили триумфалните арки, с които още повече обо­
гатили архитектурно-художественото оформление на улиците.
В първите периоди от развитието на римската култура форумите копирали
древногръцките агори. Такъв е случаят с форума в Помпей.
По-късно през епохата на императорргге римските архитекти се о т к ъ с н а л и от

ка
гръцкото влияние и създали оригинални самобитни композиции на площади. Такива
били императорските форуми в Рим, най-известният от които е форумът на Траян, по­
строен от архитект Аполодор от Дамаск в чест на победата над даките.

е
Ф о р у м ъ т на Т р а я н представлявял сложна система от открити и покрити
пространства композирани по една ос на симетрия с дължина 300 м. Начало то на ком­

от
позицията било поставено с триумфална арка, през която се влизало в главното пло-
щадно пространство с размери 90/120 м. То било фланкирано с галерии от двете на­
длъжни страни и полукръгли екседри. В центъра на площада била разполож ена кон-

Г ли
ната статуя на Траян. Напречно на надлъжната композициозна ос на площ ада е ситуи-
рана базилика Улпия, зад която в средата на малък двор, заграден от сградите на импе­
раторската библиотека била издигната прочутата Траянова колона. Върху нея били
С иб
изписани дакийските походи на императора. Композицията на форума завърш вала в
храма на Траян. Не може да не отчетем, че тази сложна и богата осова композиция на
редуване на открити и покрити пространства напомняла на храмовите комплекси на
УА б
Древния Изток. Същ ествената разлика се състояла в паметника на Траян, който за пръв
път в историята на градоустройството се появява в средата на площада. Около 500 г.
на

по-кьсно един друг гений отново разполага паметник в средата на площад. Това е
Микел Анджело, който поставя конната статуя на М арк Аврелий в средата на Капито-
лийския площад в Рим. Ще отбележим, че Микел Анджело не е познавал форума на
Траян, защото той е изследван едва през XX век. Поставяйки си сходни художествени
он

задачи той стигнал до същото решение.

И мператорските форуми в Рим, грандиозният Колизей, големите комплекси
на термите, пантеона и мавзолея на Адриан свидетелствуват, че в периода на импера­
тр

торите римското градоустройство и архитектура изоставило човеш кия мащ аб на гръц­

ките градове и възприело гигантизма и колосалните мащаби на градовете на Древния
Изток.
ек

Градоустройственото наследство на римляните поставило основите на евро­

пейската ф ад ска култура. Не е случайно, че възраждането на античните традиции през
Ел

X V -X V I век станала най-напред в Италия, където имало най-много паметници на рим­

ското градостроително изкуство.Те станали праобраз на европейския ренесанс, барок и
класицизъм.

22
 Алвксамр

; 1)|(емявс

ДОЛЕН ЕГИ П ЕТ!'i ;

\ Меримя«Лч// '

ка
' Гим ХвЛИОПОЛИС
А6усир*.Нм,„ф„;
Сакара • fU«iyyp

е
езеро
Илвхум
•Хераклеополис

от
Арабска

Г ли
пустиня

Херм=.олис.:В-;;^=-

С иб Ч -
Агиуп »

S
УА б
^ичИС а
А51-.30С • ■
■ , Дехдера
• Коптос
а

Негада •'
• Тива
Пу»:сор • *^арнак
ГО РЕН ЕГИ П ЕТ
нн

Есм е,^
Хиераконполис^
•'^Лфy
I
ро

• Ком
П ибийси пустиня ! Омбос
Елефантина i
Асуан
1 г праг
кт

Капабша •

Дака
е
Ел

/ •
АбуСимбел^

2-и праг V « Вади Халфа

С«ина J '

Нубийска пустммя

250 км

Фиг. 1.1. Карта на градовете в Древен Египет

23
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

Фиг. 1.2. Тива, план на града (опит за реконструкция според Еглн)

I - храм в Л ук сор: 2 - храм в К арнак: 3 - предп олагаем царски дворец:
4 - ж илищ ен кварт ал; 5 - крепост на стена: 6 - М алкат а
он
тр
ек
Ел

Фиг. 1.3. Нехеб, град-крепост, разположен Фиг. 1.4. Древноегипетскн йероглиф,

на десния бряг на Нил означаващ град

24
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он

Фиг. l.S. Мемфиския некропол в Гиза

а - план: I - пирам ида на Хеопс; 2 - пирам ида на Хеф рен;
тр

3 - пирам ида на Микерин: 4 - голем ия сфинкс:

t . .:
ек
Ел

6 - изглед на пирам идит е

25
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он

Фиг. 1.5. Мемфиския некропол в Гиаа

е - изглед на сфинкса
тр
ек
Ел

г - Кахун, гр а д на ст роит елит е; I - акропол; 2 - храм ; 3 - пазарен кварт ал:

4 - чиновнически кварт ал: 5 - кварт ал на "среднот о съсловие "; 6 - р аб о т н и ч еск о гет о

26
 ■
- I., . . . .-

I»» Й
’'•"b » ■„ J i

ка
• ' -^- ^ -a ' ' ' ^ - ^

•u

е
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

ç'oi 1 3 -io{

100 300 300 400 soon

Фиг. 1.6. Тива

a - план на х рам а на А м он в К арнак; 1 - алея на свинксовет е: 2 - Храм на боги ня Мут:
3 - храм на б о г Хонсу: 4 - Храм на Р ам зес III

27
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр

100 м
ек

Фиг. 1.6. Тива

6 - дет айл на х рам а на Амон
Ел

28
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фнг. 1.6. Тива

е - реконст рукция на хип ост ш нат а зала

29
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он

l i e f 111
тр

* • • l.l • • •
• • • I l«««1
•••* It««
ек
Ел

Фиг. 1.7. Храма в Луксор

a - план , A - пилонм и д в о р на Р ам зес II; Б - централна част от недост роенат а хип ост ш на
зала на А м ею от еп III; В - двор; Г - колонна зала; Д ■зала п ред свет илищ ет о;
И. К Л. М, Н - помещения за свет илищет о

30
 е ка
от
Г ли
С иб Фиг. 1.7. Храма в Луксор
6 - изглед на част от храм а
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 1.8. Храмът на царица Хатшепсут в Тива (Дейр-ел-Бахари)

а - реконст рукция

31
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 1.8. Храмът Ht царица Хатшепсут в Тива (Дейр-ел-Бахари)

6 - изглед

32
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 1.9. Ахетатон — _____ __

' - Северния дворец: 2 - Централния дворец: 3 - Големия х р р ь н а ^ ^ о н :
4 - Ю ж ния дворец: 5 - Източния кварт ал на р о б ц д ч ^ J

при
33
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

fOO 300 u

Фиг. 1.10. Ахетатон, улица на Великия жрец

34
 irfllllf

lÉ w iiü ii

е ка
от
Г ли
С иб
a - план на С еверния дворец
Фиг. 1.11. Ахетатон
6 - главнат а ул и ц а на гр а д а с м о ст о во
п рем инаване н ад нея
УА а б
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 1.12. Карта на градовете в Древния свяг

35
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б

Фиг. 1.13. Град Ур

а - план: I - зигурат; 2 - свещения двор на Наннар: 3 - храм на б ог Наннар и на неговат а ж ена Иингал,
на

4 - двойния хрям на Нингал; 5 - дворец Урнамму и Д унги

6 - детайл на центъра, I - капела на б ог Нанар: 2 - Д во р Наннар: 3 - свещения двор съ с зигурат а:
4 - вход-изход във свещения двор, 5 - храм на бог Наннар и на неговат а ж ена Нингал: 6 - двойния храм
Нингал: 7 - стени на свет итщ ето: 8 - дворец на царете Урнамму и Дунги:
он

9 - останки от дворец и храм: 10 - царски погребения: 11 - мавзолей на царет е Д унги и Бурсина

тр
ек
Ел

Фиг. 1.14. Борсипа

а ■план на града: 1 - кварта .1 на привилигированото население: 2 - дворец на управителя. 3 - култов
център със зигурат: 4 - улица Небо: 5 - вход в града от към Вавилон: 6 - улица по коят о се е движил цар^

36
 е ка
от
Фиг. 1.14. Борсипа
6- м одул ен анализ на плана на града, направен от Е. Егли

Г ли
С иб
УА б
на
он

Фиг. 1.15. Дур Шарукин

тр

а -п л а н
ек
Ел

6 - общ изглед на двореца на С арагон И (реконст рукция на В. Пляс)

37
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Фиг. 1.16. Вавилон
а - план: I - път я на процесиит е; 2 - м ост на р е к а Е ф рат ;
3 - летния д во р е д на Н овуход он осор II, разполож ен на хълм а Бабил; 4 - северния дворец:
на

5 - юж ния дворец: 6 - укрепление: 7 - зигурат : 8 - храм на б о г М ардук

он
тр
ек
Ел

38
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг.1.17. Карта на гръцката колонизация през VIII-V1 в. пр.н.е.
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 1.18. Милет

а - план на гр а д а б - дет айл на чент ьра: I - булевт ерий;
2 - гимназия: 3 - С еверн ат а агора,
4 - Д елф инарий: 5 - т еат ър; 6 - ст адион:
7 - гим назия

39
 е ка
от
Г ли
С иб Фиг. 1.19. Прнена
а - план на гр а д а
УА б
на
он
тр
ек
Ел

б - детайл от цент ъра; I - свещ енат а стоа: 2 - Екклесиаст ерий, 3 - П рит аней. 4 - светилище
на
н и jЗевс Сосиполис; 5-/ -- м
t o L \^uLUfiujiuL, Л1 есен и ри
СССЛ И уиибен
с п пазар, w
6 - храм пм
на /Ат
i ина
. м П олиас: /7 -
- оолт
л т аар на
р н Атина:
а А тина.
8 - пропилеи: 9 - нискат а гимназия: 10 - улица на Западнат а врат а: 1 1 - улица на изворит е

40
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 1.20. Атина

а - план на А кропо.ю : I - останки от бронзоват а ст ат уя на Ат ина П ром ахос,
2 - храм на Нике Апт ерос: 3 - Пропилеи: 4 - основит е на Х екат онпедон, 5 - Ерехт ейон,
6 - П арт енон. 7 - одеон на Х ерод Атик, 8 - ст оат а на Евмен (П в от н.е ):
9 - т еат ър на Дионисий

41
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б

Фнг. 1.20. Атина

на

б - граф ична реконст рукция

он
тр
ек
Ел

в - изглед

^2
 ÏÂ

 '^ -& t« ïS " ï!S

S^ M l
IQ

ка
C3
.SU'tA El

е
Ч'

от
fi. i : .
n\
Z''

Г ли
С иб . .; =
■' ■■"..... " “â \ ïf “
p3 ^
УА б
aß .7, Л aa
■ V , t
а
нн

■ ш ш \ t
ро
кт

Фиг. 1.21. Олимпия

a - план на свет илищ ет о: 1 - храм на Зевс: 2 - олт ар на З/гвс; 3 - Филиппейон;
4 - храм на Х ера: 5 - храм на М ет роон (м айка н а б о говет е)
е
Ел

б - р а зр ез през свет илищет о

43
 е ка
от
Г ли
С иб
фиг. 1.22. А го р ата в Асос
УА а б
а - пяаи
нн
ро
кт
е
Ел

t . граф ична реконст рукция

44
 Ел
ект
ро
нн
УА ба
С иб
Г ли
от
s
е
s
ä
s
Я

e
fS
u
c

ка
S
BU
S

ce
Я
fs

45
â.
V
 ntP tÄ M M I 00И «1Д

H ф«.
11ei-a*.
п«ш ефм« Of*
1 ’np.iwT« 1 1 Tn-iïï-É. 1
SÖS«

е ка
от
Г ли
ш ш с т ю ш ш ш ш и ш
Т 6“
3#ЛНИСВОРОТД

С иб Ф и г. 1.24. П л а н н а р и м с к и я воен ен л а г е р
1 - коница на римляните и съюзниците им; 2 - триархи - най-добрите войници, заем ащ и третия резервен
р е д по време на походи: 3 - принципси- войници, заемащи първи р е д във военния ст рой, 4 - гастати-
УА б
копиеносци: 5 - велити - леко въоръж ени войни
на
он
тр
ек
Ел

Ф и г. 1.25. Р и м , сх см а за т е р н т о р ]а л н о т о н а р а с т в а н е на гр а д а. П о к а з а н а е н а й -с т а р о т о за с е л в а н е
на П а л а т н н с к н я хъ^1 м. С п у н к щ р са о тр азен и гр а н и ц и т е н а п ъ р в и я п о м ер и у м , р а зп о л о ж ен в
п о дн о ж и ето но П а л а т и и с к и я Tvtm. Н а й -в ъ н ш н и я к о н ту р п о к а зв а сте н и т е н а Р и м по в р ем ето
\а С е р в и й Т у л и й (IV в. пр.н.е.)

46
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт

Фиг. 1.26. Рим, план на града през IV век

е

I - Колизей, 2 - храм на В енера и Ром; 3 - базилика; 4 - им перат орски ф орум и: 5 - т еат ър

Ел

М арцелла: 6 - т еат ър Помпей; 7 - Ст адион; 8 - П ант еон; 9 - м авзолей и м ост на А дран;

10 - Ц ирк Нерон; 1 1 - М авзолей на Август ; 12 - т ерми на Диоклициан;, 13 - т ерм и на Turn;
14 - храм на Клавдий; 15 - терми на К аракала; 1 6 - Големия цирк; 17 - дворец ът на Ф лавиите
на Пш 1атинския хълм; 18 - място, на коет о са били разполож ени продоволст венит е ф орум и на
Рим; 19 - ост ровът на Ескулап с м ост овет е на Ф абриций и Цестия; 2 0 - циркът А дриан

47
 ô æ f ïs g â !& 1 ййЙ 4й й ^

ка
111 Н-р-
I 1.4F. I Ж -

е
от
Г ли
Ф и г. 1.27. Л ам б е зн с , гр а д в о ен ен л а г е р , р азп о л о ж ен в С а е в е р н а А ф р и к а , о с н о в ан
о т и м п е р а т о р А л р н аи п рез II в ек

т
I - военни казарми: 2, 3, 4 - магазини и складове: 5 - конюшни: 6 - 8 - декуманос: 7 -9 - кардо; 7 - тетрапил
С иб
УА б

I HlhWlJ I и ч iLru-ECLl^
на
он
тр
ек
Ел

390.

Ф и г. 1.28. Т |м г а л , осн о ва от и м п е р а то р Т р а я н пруз II в е к

1 - Форум: 2 - т еат ър : 3 - Капитапий: 4 - базилика: 5 - големите Северни терми
t - декуманос-максимос: 7 - кардо

48
 е ка
Ф и г. 1.29. П ом п ай

от
а - план на града; 1 - Херкуланската врата; 2 - Везувианската врата; i - врат ат а към Пол; 4 - врат ат а
към Сарно; 5 - вратата ю м Нол; 6 - вратата към Ноиери, при която е разполож ен некропол;
7 - Стабианската врата; 8 - м орскат а врата; 9 - главния форум; 10 - Триъгълния форум; И - Стабиански

Г ли
терми; 12 - Централни терми; 13 - Херкудановия път; 14 - Вила на Мистериите; 15 - улица Ноли

г
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

6 - детайл на централната част на града; 1 - главния форум; 2 - Триъгълния форум; 3 - Големия театър;
4 - Ст абианската улица; 5 - улицата на Меркурий; 6 - Херкуланскат а врат а

49
 | |||||Ц У*^*^ТЧ11| 1Т
Ь 1в :||7[1] h |> И
WwiUiii ■I li^MMW

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

to JS2. 300 •

Фиг. 1.30. Рим, императорските форуми

I - храм на Веста; 2 - храм на К аст ор и Поллукс: 3 - храм на Ц езар; 4 - храм на Ант онина и
Ф аустина: 5 - Базилика Кмилия, 6 - Базилика Ю лия 7 - Рост ра: 8 - А рка на Септи.мий Север;
9 - Х рам на Сат урн; 10 - Храм на Веспасиан; И - храм ът на К онкордия (С ъгласие) ;
12 - Табуларий; И - храм ча Венера; 14 - храм на М инерва; 15 - храм на \1apc;
16 - Базилика Улпия, 1 7 ■ Трая^овата колона: 18. 19 - библиотека; 2 0 - храм на Траян:
21 - вход в пазара на Траян

50
 2. Г радовете през С редн овековието във В и зан ти я и
З а п а д н а Е в р о п а (VI-XIV в е к )

2 .1 . В и з а н т и я

Р и м с к и я т и м п ер ато р К он стан ти н , по стратегически съображения в 324 г. пре­

мества столицата на държавата на полуострова, разположен на изхода на Босфора към

ка
Мраморно море. По-късно тя започнала да се нарича К о н стан ти н о п о л , в чест на своя
основател.
На това място вече съществувал малкият древногръцки град В изан-

е
тий/В и зантион, основан още през 660 г. пр.н.е.

от
Новата столица се строила с ускорени темпове и нейното официалното открива­
не станало само след 6 години в 330 г.
До смъртта на Константин през 337 г. в столицата били построени 30 дворци и

Г ли
църкви, 4000 жилища на богати граждани, няколко форума, хиподрум, 150 терми, още
толкова хлебопекарни и 8 водопровода. При такива темпове на строителство голяма
част от новите сгради не се строили, а се сглобявали от части, докарани от други градове.
Приемникът на Константин Теодосий 1 станал последния римски император,
С иб
тъй като след неговата смърт през 395 г. империята окончателно се разпаднала на за­
падна и източна половини. Константинопол станал столица на И зточната римска импе­
рия, която започнала да се нарича В и зан ти я. Тя продължила своето същ ествувание
УА б
още около 1000 години. Прието е нейната история да се разделя на три периода:
- Ранен - от IV в. до средата на VII в.;
на

- Среден - от средата на VII в.до началото на XIII в.;

- Късен - от началото на XIII в. до XV в.
След падането на Западната римска империя през 476 г. Византия станала най-
он

голямата централизирана държава в Европа и Мала Азия . Нейните владения обхващ а­

ли целия Балкански полуостров, Мала Азия, част от Кримския полуостров, Северна
Месопотамия, част от Армения, Сирия, Палестина, Египет и много острови, разполо­
жени в източната част на Средиземно море. Нейното население носило многонациона­
тр

лен характер, в който водещо положение заемали гърците. Ето защо гръцкият език ста­
нал най-популярен, независимо че латинският останал официален.
ек

Византия наследила от античните страни около 1000 градове, някои от които

имали население достигащо до 200-300 хиляди. Най-големите византийски градове
освен столицата Константинопол били Тесалоники (Солун), Антиохия, Александрия,
Ел

Атина, Спарта, М илет и др.

Константинопол нараствал бързо и при император Теодосий II достигнал
400000 жители, а според някои изследователи дори 700000. Границите на ф а д а на юг
достигнали М раморно море, а на север - бреговете на Златния рог. На западната грани­
ца била издигната стената на Тоедосий, в най-южния край на която била разположена
прочутата Златна врата .
Ц е н т ъ р ъ т на сто л и ц а т а се оформил на върха на полуострова, в най-източната
му част. Негов пространствен акцент станал ф орум ът А вгустейон, който имал право-
ъгълна форма с размери 130/160 м. В центъра му била издигната декоративна колона,
наречена М или й, с която означавали центъра на Византия. На североизточната страна

51
 на Августейона била издигната църквата С вета С оф ия от а р х и т е к т и т е А н ти м и й от
Т рал и И зидор от М и л ет. Тази грандиозна сграда имала височина 60 м. и завършвала
с купол с диаметър 31 м., с което господствувала в силуета на града. Планът на Св.
София обединил централната куполна с ф ад а с базиликалната форма в резултат на кое­
то се получила уникална централна куполна базилика - връхно постижение на средно­
вековната архитектура. Особено силно било въздействието на вътрешното пространст­
во на църквата. То се различавало съществено от римските форуми и улици и станало
символ на новата средновековна художествена концепция.
На югозападната страна на Августейона бил разположен големият императорски

ка
дворец, който достигал чак до брега на Мраморно море. В центъра бил и зф ад ен хипо­
друм с места за 40000 зрители. На него се провеждали прочутите средновековни турнири.
Столицата се изграждала без единен геометричен план, но с отчитане на релефа

е
на терена. По билото на полуострова била проведена главната градска улица (М еса).

от
Тя започвала от центъра, продължавала на запад, като пресичала елипсовидния форум
на Константин, украсен с триумфална мраморна колона, разположена в средата му.
След тона преминавала през правоъгълния ф орум на Теодосий, в центъра на

Г ли
който се издигал египетски обелиск, донесен от древния Хелиополис. По-нататък ули­
цата достигала до А м астр и д ск и я елипсовиден ф орум , където се разделяла на две - в
югоизточна посока към З л а т к а т а в р а т а и в североизточна към църквата на А посто­
л и т е и А д р и ан о п о л ск ата в р а т а . Ю гоизточното направление на М есата преминавало
С иб
през още два форума - на Б и к а и на А ркадия.
Разпадането на системата на античните полиси довело до коренно преустрой­
ство на градовете. В V ll-V ril в. населението на градовете рязко намаляло. Започнала
УА б
аграризация на градовете и нарастване на селското население. Усилила се натурализа­
цията на стопанството, а ролята на икономическите връзки намаляла. Отслабването на
на

централната власт, непрекъснатите нашествия на варварите и вътрешни междуособици

принудили градовете да избират естествено защитени места, като високи скалисти хъл­
мове, острови и полуострови и да изграждат високи отбранителни стени. Започнали да
он

се изф аж дат многобройни м ан асти р и , които се превърнали в икономически, страте­

гически и културни центрове.
Планирането на градовете загубило античната си регулярност. Агорите и фору­
мите опустели и започнали да ги застрояват. Улшогге станали тесни и криви. Антични­
тр

те принципи изискващи предварително планиране и изграждане на геометрично пра-

вилна хармонична градска среда, в която имало единство и частите се подчинявали на
ек

цялото били заменени със свободно развиващи се градски структури, съставени от

множество завършени сами за себе си и повтарящи се части. Важно значение в градо­
вете получили масово разпространените еднотипни кр ъ ст о к у п о л н и ц ъ р к в и , които
Ел

станали главни и практически единствени обществени сгради.

Този процес се отразил и на Константинопол, където центростремителното на­
чало в обемно-пространствената структура на ф а д а от ранния период на неговото раз­
витие се сменила с тенденция към полицентричност. Главната резиденция на импера­
торите напуснала центъра на ф а д а и се преместила в неговия северен край във Влахе-
реиския дворец. В столицата започнали да се формират относително самостоятелни
колонии, представители на различни страни. Сред тях най-важно място заели итали­
анските търговци - венецианци и генуезци, които образували специален квартал, раз­
положен от другата страна на Златния рог - Галата.
Краят на средновизантийския период бил свързан със завземането на Констан­
тинопол от кръстоносците през 1204 г.

52
 През 1264 г. Византийската империя била възстановена и започнал третият и
последен период от нейната история до 1453 г., когато Константинопол бил превзет от
турците. Последният византийски император М ихаил П ал ео л о г успява да избяга от
обсадения Константинопол с кораби и да се установи в Ю жна Гъция, недалеч от Спар-
та, където изгражда последната миниатюрна столица на някога могъщ ата империя -
М истра. Тя била разделена на три основни части. В най-долната живеели обикнове­
ните граждани, средната била предназначена за аристокрацията, а най-горната пред­
ставлявала укрепена цитадела. Една живописно проведена по терена главна улица
свързвала трите части на града.

ка
Византийската история оставила едни от първите закон и , регулиращи устрой­
ството на градовете. В това отношение най-плодотворна била епохата на Ю сти н и ян ,
когато били въведени правила за минимално отстояние между сградите (12 фута),

е
както и др. изисквания, относно запазване на погледа към морето.

от
2 .2 . З а па дна и Ц ен тра лн а Е вропа

Г ли
Обща характеристика

Падането на Римската империя и образуването на нейната територия на мно­

С иб
жество малки варварски държави довело до упадък на градската култура. Старите рим­
ски ф адове загубили своето социално и икономическо значение. Главната икономи­
ческа клетка през този период станали не градовете, а феодалните владения. В Европа
УА б
се възцарило господството на натуралното селско стопанство и селищ ната мрежа полу­
чила селски характер.
Феодализацията на европейските страни се съпровождало с разпространение на
на

християнството. Църквата станала идеологическата база за установяване на новият

феодален строй.
Нови градове в периода на ранното Средновековие не се строили. Единствените
он

центрове на материалната и духовна култура станали манастирите. Те се разполагали

близо до съществуващи селища, или сами ставали начало на нови , какъвто е случаят с
манастира на абатството М ои Сей М иш ел в Н орм андия. Той е разположен на висока
тр

скала, заобиколена от равна местност, заливана от морето при приливи. През периода
1017-1144 г. на върха на хълма бела построена църквата Св. Архангел Михаил и раз­
лични манастирски сгради, а в подножието му възникнало малко селище, чиито обита­
ек

тели обслужвали манастира и поклониците. По-късно манастирът и селището били

укрепени с отбранителни стени. Целият комплекс получил специфична спиралообразна
структура, наложена от релефа на терена.
Ел

Следва да изтъкнем, че болшинството западноевропейски градове възникнали

не при манастирите, а около феодалните замъци, чието интензивно строителство съв­
падало с повсеместното разпространение на феодалната собственост върху земята.
Мястото за изф аж дане на замъка се избирало по стратегически съображения - да бъде
естествено защитено: скалист хълм, остров, полуостров, които допълнително се укреп­
вали с вертикални отбранителни стени и мощни кули. Връзката с външния свят се осъ­
ществявала през добре охранявани порти, които се отваряли само при нужда.
В подножието на замъка възниквало тьрговско-занаятчийското селище, което
също се ограждало с крепостни стени.

53
 Типичен пример в това отношение е град Каркасон, разположен в Ю жна Фран­
ция, на левия бряг на река Од.
През XII—XVI век на базата на общото икономическо развитие на феодална Ев­
ропа настъпило оживление и в градостроителната дейност. Започнали да се строят но­
ви градове на места, където се пресичали търговски пътища, в близост до полезни из­
копаеми, до пристанища и др. под.
Градовете, които възниквали върху земите, починени на едни или други феода­
ли, попадали под тяхиа власт. Много ф адове били изф адени в непосредствено съсед­
ство с феодалните замъци, които служили за убежище по време на нападения. Градо­

ка
вете били задължени да плащат различни данъци в пари и в натура, както и да изпълня­
ват повинности. Развитието на търговията и занаятите довежда до засилване на градо­
вете, които започнали да се борят с феодалите, за да се освободят от тяхната зависи­

е
мост. Цялата история на средновековните градове преминала под знака на борбата на
градското население с феодалите за независимост, която придобила различен характер:

от
с оръжие, както било в Северна Италия и Фландрия, с откупване - в Залцбург.
За да могат успешно а се борят с феодалната зависимост и да развиват търговия­
та градовете започнали да се организират в съюзи. Така се създали три големи групи

Г ли
градове - северна, централна и южна.
В северната, наречена Х ан зеатски съю з в л и за л и Л ю бек, Б р ем ен и Х амбург.
По-късно към тях се присъединили Р и га, Т а л и н и Д ан ц и г. В средната група влизали
С иб
предимно баварските и вюртембергските градове; Н ю рн берг, А угсбург, У лм . Ю ж на-
т а група владеела търговията с Византия и Сирия и в нея влизали В ен ец и я и Генуа.
Архитектурата на средновековните ф адо ве била силно повлияна от условията,
УА б
при които се и зф аж д али - разположени върху непристъпни места, с неправилна улич­
ка мрежа, тесни и криви улици, развитие във височина. През първия период на Сред­
на

новековието масово разпространение получил романският архитектурен стил, който

представлявал своеобразен синтез между галско, готско и германско изкуство, възник­
нали на основата на римското и византийско наследство.
Най-силно проявление получил романският архитектурен стил в базиликалните
он

романски църкви, които в началото имали по-просто оформление, но в края на разви­

тието романската архитектура усвоила сводестото покриване, трансептите и кулите.
С постепенното си развитие романските църкви подготвили възникването на го­
тр

тическите храмове, така както феодалните романски замъци послужили за образец на

готическите дворци. Готиката придала на европейските ф ад о ве особена живописност
и направила техния силует изключително изразителен.
ек

Размерите и броят на населението на средновековните ф ад о в е зависел от тяхно-

то икономическо значение. Повечето от ф адовете имали твърде скромни размери от
Ел

по няколко десетки хектара и население между 5 и 10 хиляди жители. Имало е и по-го-

леми ф адове, като П а р н ж и Л ондон, но и тяхното население не надвиш авало няколко
десетки хиляди. Единствено В енеция в годините на възход надхвърляла 100 хиляди
обитатели.
Малките размери на средновековните ф адо ве се съчетавали с висока етажност и
голяма плътност, поради желанието да се скъсят ф адските стени. Това довело до раз­
витието на дървените скелетни конструкции. Паянтовите къщи с надвиснали горни ета­
жи достигнали до 20 м. височина, а каменните долни етажи повдигали ф а д а на 25-30 м.
Над тях се извисявали кухите и камбанариите с височина над 100 м., с което били до­
стигнати допустимите натоварвания на тухлата и камъка.

54
 Обща планова структура на градовете, улици и улични мрежи

Изборът на естествено защитено място за разположение и постепенното непла-

ново изф аж дане до голяма степен предопределял и общата планова структура на сред­
новековните градове. Тяхната форма и улична мрежа следвала много гигьтно релефа на
терена, очертанията на островите или бреговата ивица на полуостровите, където били
разположени. Ето защо формата и структурата на средновековните градове е най-раз-
нообразна за разлика от римските, които били до голяма степен еднотипни.
В енеция и С то кх о л м избрали островно разположение, защ ото това им осигуря­

ка
вало защита без да има нужда от строителство на скъпи защитни стени. Първоначално
и П ариж заемал само остров Сите и чак при крал Филип Август ф а д ъ т се разпрострял
върху двата бряга на реката.

е
Берн и М ан ту а получили издължена форма, следваща очертанията на полуос­

от
тровите, където били разположени. К ар касо н , П р ага, К р ак о в и Е д и н б ург били из­
градени в полите на високи хълмове под защитата на непристъпни замъци.
Плановата структура на феодалните градове представлява сложен конгломерат

Г ли
от обособени райони, формирани по професионален, етнически , или верски признак.
В състава на много градове като П р ага и К р а к о в влизал феодалният замък,
който имал собствени отбранителни стени и не се свързвал композиционно с ф ад а, а
С иб
по-скоро му се противопоставял, като израз на противоречията между сеньора и
васалите.
М анастирите и катедралните църкви били по-непосредствено свързани с ф а д -
ската структура и по-достъпни. Около църквата се формирал своеобразен клерикален
УА б
район, който представлявал ф адското стопанство на църковната епархия, включващо
къщата на епископа, църковните занаятчийски работилници, складовете, училищата,
на

болниците и общежитията на монасите.

Търговският площад, който преди това се намирал вън от пределите на замъка, с
развитието на ф а д а се врастнал в неговата стуктура и заедно с търговските и занаят­
он

чийски работилници образувал търговскозанаятчийския център.

Много средновековни ф адове, които се изф аж дали върху антична основа запа­
зили правоъгълната си структура в централните части, като вън от нея продължили да
тр

се развиват с радиално насочени улици към главните входове (В иена, Б о л о н я , В ерона

и д р .).
Интересно е да се отбележи, че това радиално събиране на улиците в една точка
ек

било характерно явление за средновековните строители, които се стремели не само да

съкратят дължината на защитните стени, но и да намалят, доколкото е възможно броя
на входовете, като най-уязвими места в ф адската отбрана.
Ел

Ако анализираме плановете на средновековните ф адове, лесно можем да от­

крием първоначалното ядро, от което е започнало развитието на ф ад а . Обикновено то­
ва е феодалния замък, катедралната църква или пазарния площад с кметството. Ако ня­
ма природни оф аничители радиалните улици се насочвали звездообразно към всички
страни. Отбранителната стена с оглед на най-къса дължина полудавала приблизително
кръгла форма. Нарастването на ф а д а налагало да се строи нова крепостна стена, също
с приблизително кръгла форма. Старата стена я събаряли и на нейно място изф аж дали
кръгова улица. Неколкократното повтаряне на тази естествена операция довело до съз­
даване на радиално-кръговата улична мрежа, която трайно влязла в ф адоустройствена-
та практика на всички следващи епохи.

55
 Улиците в среновековните ф адове били с неправилна геометрична форма с ши­
рина 5 -6 м., а в южните италиански ф адове дори още по-тесни (2-3 м.). Особено тесни
били проходите през градските мостове, които били плътно “облепени” с магазини и
работилнички, в някои случаи дори на два етажа (Лондон и П ариж ). При такава малка
ширина те не могли да имат тротоари, както в римските градове. Тъй като среднове­
ковните градове не са имали канализация отпадните води се изливали на улиците, кои­
то тънели в кал и мръсотия.
Застрояването на улиците било плътно и с голяма височина, като го р н ете етажи
надвисвали над долните и придавали още по-затворен характер на уличното простран­

ка
ство. Обичаят къщите да се строят с тясната си страна към улицата и да се покриват с
двускатни покриви в северните страни придавал специфичния неспокоен трионообра-
зен силует на техните пространства. В южните страни къщите се строили с дългата си

е
фасада към улицата, което придавало по-спокоен характер на техния силует. В перс­
пективата на улиците много често попадали силуетите на кулите и камбанариите, кои­

от
то обогатявали тяхното визуално въздействие.

Градски центрове и площади

Г ли
Центърът на средновековния ф а д , подобно на античните ф ъ ц к и ф ад о ве имал
двуделна стуктура, съставена от замъка, разположен на високия хълм и площадите с
С иб
кметството, катедралата, магазините и работилниците, които заемали централно място
в “ниския ф а д ” . По своето преобладаващо функционално предназначение площадите
се делят на
УА б
- църковни,
- обществени и
на

- търговски.
Доминиращо положение в средновековните ф адове имала катедралата, затова и
катедралният площад бил най-изявен. По своето пространствено реш ение те могат да
бъдат ф упирани, както следва:
он

- със застроен център - катедралата , около която свободното място служило

за провеждане на религиозни процесии. Типичен пример от тази ф у п а е площ адът око­
ло църквата С а н т а М а р и я дел Ф иоре в ъ в Ф лоренц ия.
тр

- с пространство пред входа в църквата, с пример от Париж - площ адът пред

П ар и ж к а т а С в ета Б огородица;
- с ъглово разположение на църквата спрямо площада, с пример от църквата в
ек

Асизи;
- сьс система от пространства, разчленени от църковната с ф а д а - площ ада в
Ел

Залцбург.
Трябва да изтъкнем, че катедралата в средновековните ф ад о в е имала не само
култово предназначение. Тя била най-голямото и солидно и зф аден о ф а д с к о съоръже­
ние, в което можело да се укрият ф аж даните при нужда. Нейните фасади и интериори,
украсени със скулптури служили като своего рода “открита книга”, в която жителите
на средновековните фадове, в повечето случаи неф ам отни, са черпили елементарни
свед0ния за устройството на света.
Обществените плоцади се строили пред кметствата. Те възникнали през XII век,
когато ф адски те самоупразления укрепнали достатъчно и станало обичай да се строят
за тях специални сф ад и . Кметството, като най-значителна сф ад а оформявало главната
страна на гшощада. Такъв t случаят с п лощ ада в С иена, който имал приблизително

56
 полукръгла форма. При други случаи кметството се разполагало в средата или ъглово
на площадното пространство (К раков, Ротенбург).
Ожесточената класова борба, която се развивала в средновековните градове пре­
връщала кметските площади в арена на кървави стълкновения, а самото кметство - в
обсадена крепост.
На площадите пред кметствата обикновено се разгласявали декретите на сеньо­
рите. Тук ставали карнавалите, турнирите и екзекуциите на еретиците. Ето защо на тях
се изф аж дали т.нар. лоджии, под сянката на които заседавал градският патрициат.
Средновековните пазарни площади са извънредно разнообразни по размери,

ка
форма и композиция. Най-разпространени били геометрично неправилните пазари с
незастроен център и издължена форма, която в някой случаи добивала характер на щи-
рока улица (Р отенбург).

е
Площадите се украсявали с кладенци и фонтани.
Обобщавайки развитието на средновековните градове следва да изтъкнем тех­

от
ните основни характеристики:
- центрове на занаяти и търговия;
- средища на градската култура и изкуство;

Г ли
- разположени на непристъпни и естествено защитени места;
- оградени с високи защитни стени с отбранителни кули;
- неправилна обща планова структура и улична мрежа, съобразени с релефа на
С иб
терена;
- живописно улично пространство със затворена перспектива и изразителен
силует;
УА б
създаване на радиално-кръговата улична мрежа;
развитие на романския и готически архитектурни стилове;
на

създаване на скелетната конструктивна система;

изграждане на живописно решени църковни, обществени и търговски площади;
постигане на изключително изразителен силует.
он
тр
ек
Ел

57
 е ка
от
Г ли
С иб Ф и г . 2.1. К а р т а на В н}а1гт н й с к а га и м п е р и я в V в е к
1 - rpanuiju па империита: 2 - разделителна личим м еж ду Византия и Иран, съгмасно договор от 387 г.:
.! - крепости-опорни пунктове на империята, р а т о .ю м ени върху Кавказкот о крайбреж ие:
УА б
4 - граничи на префектурите: 5 - граници па диоцезите: 6 - граници на провинциите: 7 - народи и племена
на
он
тр
ек
Ел

Ф и г. 2.2. К а н с га н т н и о и о л
а - план па града през У! век: / - църквата Свет а София и на ю г от нея форум Августейон. го чсмня
императорски дворец и хиподрума: 2 - църквата Ирина: J - църквата на Светите Апостоли
4 - Студийския манастир: 5 - Златната врата: 6 - форум Константин, 7 - ф орум T eodoi uù,
S - форум ,4мастидский 9 - форум на Бика: 10 - Форум на Лркадин: 12 - останки от акнедука на Ваченти

58
 е ка
от
Г ли
С иб
Ф ео 100 16,0 адом
УА б
на

Фиг. 2.2. Константинопол

б - цент ър на град а: I - църкват а С вет а София;
2 - ф орум Август ейон: 3 - Голем ия им перат орски дворец
он
тр
ек
Ел

10 к

Фиг. 2.3. Църквата Света София

а - р а зр ез

59
 е ка
от
Ф и г. 2.3. Ц ъ р к в а т а С в е т а С о ф и я
6 - изглед

Г ли
С иб
УА б
ю п з с р г : ^ '“ ■
.. .
на

Ф и г. 2.4. К о н с т а н т и н о п о л , ф асад а на З л а т н а т а п о р та (п ъ р в а т а п о л о в и н а н а V в ек )
он
тр
ек
Ел

Ф и г. 2.5. К о ю т а н т и н о п о л , п л ан н а гр а д а през XIV век

/ ■Пантократор: 2 - Липса; 3 - Хора:

60
 е ка
от
Г ли
С иб
Ф и г. 2.6. М н с тр а, п л ан на град а
/ - градски врати: 2 - манаст ир Перивлепти: 3 - манастир Пантанаси; 4 - метрополит скат а църква
УА б
св. Димитър: 5 - дворец на епископа: 6 - църква Евангелистрия: 7 - м анаст ир Врондохий:
8 - църквата св. Тодор: 9 - църквата Афендико: 10 - дворец на управителит е на Мистра:
/ / - Малкия дворец: 12 - църква св София: 13 - крепост
а

■ордлсили I
нн
ро
кт
е
Ел

ф««U
П»*«K
я«JC’M ivwe»«—
л tljr.
...................... ДИВ-r*.»,
____ Тв9ГМ«1

Ф и г. 2.7. К а р т а на ср ед н о в ек о в н а Е в р о п а (X IV -X V век)

61
 е ка
от
Г ли
Ф н г. 2.8. М он -С ен-1Ч и ш ел, Ф р а н ц и я
С иб
а - план на абат ст вот о и града: I - вход в града: 2 - Кралската кула: 3 - църква: 4 ■ вход в абатството:
5 - Бел Шез: 6 - жилищни помещения: 7 - водохранилище: 8 - вход в катедралата: 9 - т рапезария
УА б
на
он

б - схеми за формиране на композицията на абат ството и града

тр
ек
Ел

в - силует

62
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ю Ом

Фиг. 2.9. Кяркасон, Ф ранция, план на града

! - площад: 2 - църквата св Винцент, 3 - църквата Сен Мишел

63
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 2.10. П ариж през втората половина на XIV век (в стените на Ф илип А вгуст)
1 - катедралната църква "Парижка св. Богородица 2 - Сент Шапел: 3 - Консиержери:
4 - Лувър: 5 - улица Сен Жак: 6 - улица Сен Мартен: 7 - улица Сен Дени: 8 - главен градски
пазар: 9 - пазар: 10 - манастир Сен Мартен: I I - манастир Темплиери:
12 - манастир Сен Жак: 13 - манастир Сен Жармен: 14 - манастир св Женевиев

64
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 2.11. П рага
а - план на средновековната част на града: I - църква св. Николай: 2 - Пражки храд и
УА б
катедралата св. Вит: 3 - Старе Место със сградата на градския дом;
4 - църквата св. Марин Тински: 5 - Карлов мост
на
он
тр
ек
Ел

6 - изглед от Старе Место

65
 е ка
от
Г ли
С иб Фиг. 2.11. П рага
в - изглед от Храдчани
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 2.12. Краков, план на средновековната част на града

I - Вавел: 2 - Кралския замък; 3 - най-старата част на града; 4 - градът през XIII~XIV в.

бб
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

Фнг. 2.13. Болоня, план на средновековната част на града. Щ рихнраните к вартали пазят
он

следите от правоъгълната улична мрежа на древнорим ския град

I и 2 - точки, 6 които се събират радиалните улици, възникнали през средните векове
тр
ек
Ел

Фиг. 2.14. Ф лоренция, площада при църквата С анта М ария дел Фиоре

67
 е ка
от
Г ли
Фиг. 2.IS. Париж , площада пред ц ърквата “П ариж ката св. Б огородица”
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 2.16. Асизи, площада пред църквата “ Сан Ф ранческо”

/ - горчия площад; 2 - долния площад:

68
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 2.17. Сиена, площад “дел Кампо"
УА б
а - план: I - чешма: 2 - Казино дей Нобили; 3 - Палацо Публика
на
он
тр
ек
Ел

6 - общ изглед според гр а вю р а от X V II век

 е ка
от
Г ли
С иб Фиг. 2.18. Дрезден, план на средновековния град
I - замък с ъгловата кула; 2 - манастир на Францисканците:
3 - пазарен площад с кметството; 4 - църквата св. Кръст
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 2.19. П И 13 , катедралния площад (XI-XII1 в.)

I - катедралата; 2 - баптистерия; 3 - църковна камбанария (наклонената кула);
4 - фонтан; 5 - гробище

70
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

100 200 300 400 600 М

Ел

Фиг. 2.20. Ротенбург на река Таубер

/ - дългият пазар: 2 - кметството, 3 - църквата св. Яков
 3. Г ра довете п р е з п ери о д а на ра зп а д а н е на ф ео д а л и зм а
и ЗА РА Ж Д А Н Е НА КАПИТАЛИЗМА В ЗА П А Д Н А Б В Р О П А
( : ^ I V - X V I I I ВЕК)

3 .1 . Р е н ес а н с в И талия

Обща характеристика

ка
Това е период на зараждане на капиталистически производствени отношения в
Северна и Средна Италия и издигане на градската буржоазия. Бързо се развиват Вене­

е
ция (190 000 жители), Милано (300 000 ж.), Флоренция, Генуа и др. Те подчинили

от
прилежащите им територии и се превърнали в градове-държави.
Голямото нарастване на северноиталианските градове се дължало на развитието
на манифактурното производство и на посредническата търговия, която получила им­

Г ли
пулс за развитие от грабителските походи на кръстоносците.
Кръстоносните походи открили за италианците богатите страни на Изтока Обме­
нът с тях дал възможност на италианските градове да забогатеят (първоначалното на­
С иб
трупване на капитали).
Флоренция се славила с банките и производството на платове,
Милано - с ризници със златни шарки, кадифе, копринени тъкани,
Венеция - със стъкларско производство, дантели, брокат, обработка на кожи,
УА б
оръжие и др.
Населението на италианските градове се състояло от буржоазия, феодали, работ­
на

ници, наемна войска, студенти. Богатите се наричали ророю gtoso, а бедните - ророю
minito.
Настъпили и коренни промени в науката и изкуството. Създало се силно литера-
он

туро-философско течение - хуманизъм, което отхвърлило средновековните религиозни

догми и се обърнало към античната култура - ново схващане за човека и за заобикаля­
щия го свят.
тр

Възраждането не било просто копиране на античните образци. Вместо древно-

римската къща атриумен тип;
- имаме италианско палацо със силно влияние на романския средновековен ар­
ек

хитектурен стил;
- Венецианските дворци имали готическа конструктивна основа;
- Паладианските вили най-много се доближавали до римските образци, но и те
Ел

са имали много по-богата композиционна разработка;

- Ренесансовите площади само на пръв поглед приличали на античните (пра-
вилна правоъгълна форма, близка до квадрат). Вместо обрамчване с колонади - имаме
аркади;
- Появата на вертикала в площадите също било новост, която не съществувала
в античността.
- Ренесансовите площади имали по-тясна връзка с уличната мрежа от античните.
Възраждането взело от античните култури хуманизма, рационализма и жизнера­
достта. В градоустройството това се изразило в:
- предпочитане на правоъгълната улична мрежа;

72
 - стремеж към хармонизация на градската среда (геометризация);
- пропорциониране на фадските пространства;
- геометрическа яснота на композицията;
- центрична композиция;
- хармония между цялото и частите.
Културата на Възраждането се е развивала като антитеза на Средновековната. В
фадоустройството обаче има приемственост в развитието. Ренесансовите ансамбли ор-
ганично се вписвали в средновековните градове. Защо Възраждането започва именно в
Италия - защото там са се намирали най-много антични паметници. В Гърция също

ка
имало антични паметници, но по това време тя е под турско владичество.
За градоустройството на Ренесанса било характерно паралелно развитие на тео­

е
рията и практиката, като теорията изпреварвала практиката. Това се изразило в създа­
ването на моделите на “Идеалните градове” .

от
В центъра на разсъжденията на архитектите на Ренесанса е стоял Човекът с не­
говите материални и духовни интереси. Не случайно архитектурните съоръжения често

Г ли
се съпоставяли с човешкото тяло (Антропоморфизъм).
Трактатите на Витрувий са станали настолна книга за архитектите на Ренесанса.
“Десет книги за архитектурата” от Витрувий с коментар от Даниеле Барбаро излиза
през 1556 год. С иб
Генерални планове на градовете
УА б

Статистиката показва, че 64% от всички църкви и дворци във Венеция, Флорен­

ция и Сиена били построени през епохата на Ренесанса, 25% - през средните векове и
на

само 11% в следващите столетия до наши дни. Това показва, че Ренесансът е епоха на
интензивно строителство. Нови градове се строели само в отделни случаи (Ла Валета,
он

Палма Нуова, Пиенца, Гатинара) - общо 4 града. Строителството се извършвало в

старите градове. Ренесансът израствал от Средновековния град като постепенно прео­
долявал неговата мръсотия, композиционно безредие и теснота. С цената на големи
тр

усилия се пробивала нова улица или се преустроявал площад, което продължавало с ве­
кове (примери с площадите Сан Марко и Анунциата). Ето защо в чист вид идеите на
Ренесанса са изразени в т.нар. “Идеални градове”
ек

Има два основни етапа в развитието на градоустройствените теории на Ренесан­

са, отразени в проектите за “Идеалните градове”;
I. Втората половина на XV в. - търсене на оптимални природни и санитарно-хи-
Ел

гиенни условия за развитие на градовете,

II. XVI в. - изграждане на отбранителни съоръжения за укрепването на градове­
те, тъй като била създадена артилерията.
Артилерията наложила изграждането на силно укрепени стени на градовете.
Най-икономична форма на ф ада с оглед на минимална дължина на отбранителната
стена е кръг или многоъгълник. Площадът се разполага в средата, за да бъде най-отда-
лечен от периферията и да не може да бъде достигнат от артилерията. Радиалните ули­
ци давали възможност за бързо изтегляне на войските от центъра към нападнатата
страна. Това са били функционалните основания за специфичната форма и планова
структура на “Идеалните градове”.

73
 Идеалните фалове били елементарни схеми в композиционно отношение. (При­
мер; П алма Нуова). Посетителят веднъж попаднал в тях бързо ги опознава и след това
загубва интерес, докато такива исторически градове като Флоренция и Венеция пред­
лагат неизчерпаем източник на наблюдение и интерес.
Архитектите на Ренесанса били майстори на реконструкцията на градовете. С
тактичност и майсторство те съчетавали старо и ново. В градовете били създадени спе­
циални служби (У фичиале дел Орнато), които ръководели тяхното планиране и изфаждане.

ка
Градският център

е
За разлика от Средновековието той е имал не култово, а светско значение. Осно­
вен елемент е площадът за народни събрания. На него са разполагани кметството, ре­

от
зиденциите на дожите, херцозите и техните наместници, лоджиите за заседания на пат-
рициата, библиотеките, търговски и др. сгради. В този ансамбъл се включвала и стара­
та катедрална църква. Центърът на Ренесансовия град е по-отворен към града от Сред­

Г ли
новековния и по-тясно е свързан с уличката мрежа.
Силуетът на центровете бил обогатен с кули, възраждат се куполните форми (Бру-
С иб
нелеско). Съчетаването на двете контрастни форми имало определен естетически ефект.

Градски площади
УА б

Главните площади на феодалните градове били разположени пред църквите и за­

мъците на феодалите. С развитието на търговията значението на пазарните площади се
на

увеличавало. Докато църковните площади били със застроена средна част, пазарните
имали свободно пространство за търговия и събиране на хора. Те станали предшест­
веник на ренесансовите площади, които имали свободен център.
он

През Ренесанса се появява общественият площад. През XVI в. площ ад Сан

М арко бил очистен от будките и магазините и се превърнал в “парадната зала” на
тр

Венеция. Площадите се изграждали с геометрично правилна форма и еднородно офор­

мление на страните с аркади. Аркадите се срещали и през Средновековието във вът­
решните дворове на манастирите, но през Ренесанса те получили не островърха, а
ек

кръгла форма и станали по-леки и въздушни.

В Средновековния ф а д имало фонтани и кладенци с декоративна скулптура.
Ел

През Ренесанса се появяват самостоятелно разположени скулптури:

- паметник на Г атам елата от Донатело в Падуа и
- конна статуя на Колеони от Верокио на площада Сан Джовани е Паоло
във Венеция.
Ренесансовите архитекти винаги са свързвали разположението на паметника с
координатите на църквата. Това нецентрично разположение на паметника в простран­
ството водело до едностранно третиране на самата пластична форма.

74
 Забележителни градове на Ренесанса

Ф лоренция (Цветущ а)
Градът има средновековен облик на монохромен каменен град със сурова и мъ­
жествена архитектура.
Архитектите на Ренесанса се подчинили на средновековния облик на града и но­
вите дворци имат също такива монументални и могъщи форми (П алацо Строци,
палацо Пити, палацо Медичи и др.).
Началото на Флоренция е поставено още при етруските. Римският град се е раз­

ка
вил на десния бряг на реката. След падането на Рим градът за дълго време прекъсва
развитието си.

е
Едва през VIII в. започва възраждането на Флоренция. През ХШ и XIV столетия
се извършва голямо строителство (църкви и дворци), които дали облика на града. То

от
започнало с изфаждането на църквата С анта М ария дел Фиоре. Нейното строител­
ство е започнато в 1024 г., като завършване на недостроения баптистерий, разположен
в североизточния край на града на мястото на старите римски гробища.

Г ли
Строежът на църквата първоначално се е ръководел от арх. Ариолфо ди К ам-
био, а след това се завършва от Брунелеско, който изгражда купола с диаметър 50 м. и
височина 114 м.
С иб
Камбанарията е строена от Джото.
След това започва изграждането и на обществения център на Флоренция - пло­
щада при Синьорията. Проектът за Синьорията е съставен също от Арнолфо ди Кам-
УА б
био. По-късно (в края на XVI в.) се изфажда и улица Уфици по проекти на Джорджо
Вазари.
на

Венеция
Флоренция и Венеция са изградени в една и съща епоха, но разликата в архи­
тектурата на тези градове е голяма. Една от причините е природната среда, която е раз-
он

лична. Флоренция има континентален климат, а Венеция е крайморски град със среди­
земноморски климат. Флоренция има монохромна архитектура, а Венеция - полихром-
на. Във Венеция докарвали в изобилие разноцветни мрамори, травертин и порфир.
тр

Венецианските архитекти не строели църквите и дворците, а ги “сглобявали” от

готови части донесени от Византия и други страни на изтока.
Във Венеция византийското влияние, готиката и ретесанса се преплитат в чуд­
ек

новати (еклектични) съчетания. До XV столетие Венеция привличала флорентински,

болонски и ломбардски архитекти. През XVI в. започва столетието на “великите вене­
цианци” - Якопо Сансовино, Паладио, Скамоци, Антонио да Понте и др.
Ел

Венеция е разположена на 117 острова, 134 канала.и 390 моста всред Венециан­
ската лагуна. За да се оздрави теренът на града и за да се създаде система от водни
транспортни връзки още през Средновековието били прокопани каналите. Венеция е
разположена на абсолютно равнинен терен. Липсвали крепостни стени и кули. Тя има­
ла нужда от вертикални акценти, каквито станали многобройните камбанени на църквите.
Първите жители на венецианските острови били венетите, следва римско влади­
чество, след него властта на Византия. През X в. византийският император признал по­
литическата независимост на Венеция. В началото на IX в. е построен Дворецът на до­
жите, който след това е много пъти преустрояван, но поставил началото на центъра на
фала. След него се изфажда църквата Сан Марко и кулата. Възникват и двата площада

75
 - Сан Марко и Пиацетата. Колоните в Пиацетата са донесени от Константинопол.
Главният площад има дълга история в течение на която се удълбочавал след събаряне
на църквата “Сан Джеминяно”.
През 1264 год. площадът за пръв път бил настлан с каменни плочи. През 1406 г.
е било реализирано декоративно разчленяване на настилката, за да се маркират местата
на търговските павилиони. Пиетро Ломбардо построява старите прокурации, а Я.
Сансовино изгражда църквата Сан Джеминяно, Лоджетата и Библиотеката. Вичен-
цо Скамоци изгражда Н овите прокурации.
По време на френското владичество Наполеон сваля последния дож (1797 г.)

ка
През 1810 год. била съборена църквата Сан Джеминяно и построена съединителната
галерия. Ансамбълът на Сан Марко е изграден на принципа на хармонията и художест­
вените контрасти.

е
Контрастът е изразен в пространственото решение на площадите - площадът
Сан Марко е затворен, а малкият площад - Пиацетата - е отворен. Контрастно е въз­

от
действието на дългите фасади на Старите и Нови прокурации с вертикалата на кулата,
нейния островърх завършек и куполите на църквата и т.н.

Г ли
Поради разположението на кулата в ъгъла между двете пространства, така че да
участва в тяхната перспектива, тя изпълнява ролята на обединяващ елемент и главен
вертикален акцент в целия ансамбъл.
Сложността на композицията на ансамбъла на Сан Марко се задълбочава от на­
С иб
личието на няколко координатни системи, завъртяни под малък ъгъл една спрямо дру­
га. Църквата и Дворецът на дожите въвеждат една координатна система. В друга сис­
тема са разположени Новите прокурации. Библиотеката и кулата с лоджията, а в трета
УА б
- Старите прокурации. Взаимодействието между тези три координатни системи създа­
ва богатството на композицията.
на

Друга характерна черта на ансамбъла е отварянето му към големия канал, лагу­

ната и острова с манастира Сан Джорджо Маджоре, който сякаш представлява свое­
образно продължение на композицията на ансамъла.
он

Характеристиката на площад Сан Марко не би била пълна, ако не се изтъкне ро­

лята на колорита в неговата композиция, което не е типично за ренесансовите ком­
плекси другаде в Италия. Позлатените мозайки и разноцветни мрамори по фасадата на
тр

църквата Сан Марко се допълват от червения цвят на кулата, бледо розовия - на Дво­
реца на дожите, синия - на часовниковата кула върху Старите прокурации и контрасти­
рат на светло сивия цвят на мрамора върху останалите фасади. Всичко това създава
ек

жизнерадостната картина на ансамбъла, която се оглежда в тъмно зеления цвят на

водата в каналите.
Ел

3.2. И талия п р ез XVII в е к (Б а р о к )

Обща характеристика

През XVII век северноиталианските търговски фадове били обхванати от остра

икономическа криза. Причините за това били:
- преместването на световната търговия от Средиземно море в Атлантическия
океан в резултат на Великите географски открития;
- разширяването на Ос\анската империя по цялото източно крайбрежие на
Средиземно море;
- завладяването на голяма част от Италия от французите.

76
 в началото на кризата част от капиталите, които се отклонили от търговията на­
влезли в строителството, но когато и те свършили строителството спряло.
Последният голям строеж във Флоренция бил улица Уфици, завършена през
1574 г. (арх. Джорджо Вазари). Строителството замира и във Венеш 1я и започва изди­
гането на Рим. Като център на католическия свят той събирал данъци от почти поло­
вината европейски континент и не зависел пряко от кризата в Италия. Към Рим започ­
нали да се стичат архитекти и художници. При папите Юлий II и Сикст V в Рим се
извършват големи архитектурно-градоустройствени мероприятия, в процеса на които

ка
се оформява своеобразното стилово направление в изкуството наречено “Б ар о к ” .
Развитието на ренесансовата архитектура в продължение на 200 години посте­
пенно и неотклонно водила до усложняване на композицията и до засилване на декора­

е
тивните елементи в нея. Сравнението на творчеството на Брунелеско (Ранен Ренесанс)

от
с архитектурата на Сансовино (Късен Ренесанс) показва, че строгите форми при пър­
вия били заменени с живописна композиция и сочни детайли - при втория.
Ренесансът постепенно по еволюционен път преминал в Барока, но в периодите

Г ли
на тяхната зрелост те рязко се отличавали.
Бароковото изкуство било свързано и с големите научни открития по това време
(Коперник, Галилей, Джордано Бруно).
С иб
Откритието, че Земята не е център на Вселената дало ново, по-мащабно отноше­
ние към пространството за разлика от Ренесанса, където Човекът е бил център на света.
Реконструкция на Рим
УА б

Средновековният Рим се отличавал съществено от своя предшественик - антич­

на

ния Рим. В продължение на много векове той бил обект на опустошителни нашествия.
В очите на средновековните жители на града античните паметници олицетворявали ом-
разното езичество и затова били безмилостно разрушавани. Форум Романум се нари­
он

чал С атро vaccino (Краве поле).

През Ренесанса се възражда интересът към античните пг1метници. Папите забра­
няват да се рушат античните паметници и дори започват разкопки за тяхното разкрива­
тр

не и съхраняване. В Рим идват големите архитекти на Ренесанса. В 1502 г. Браманте

изгражда “Тем пието” в двора на църквата “Сан ПиетрО ин М онторио” , а след това
строи двора на ц ърквата “С анта М ария дела П аче” А*нтонио да С ангало-м ладш и
ек

построява палацо Фарнезе, с което ренесансовият стил вече навлязъл в Рим.

През 1506 г. се полагат основите на църквата С ^ети П етър по проект на Б р а ­
Ел

манте, но той умира през 1514 г. и строежът преминава последователно в ръцете на

Рафаело, Перуци и Антонио да Сангало-Младши, като всеки от тях съставил свой
проект. Нито един от тези проекти не допринесъл съществено за продължаване на
строежа. Така се стига до 1574 г., когато строежът на църквата бил възложен на
М икел Анджело, който по това време се занимавал активно със строителството на
К апитолийския площад. Последният се превърнал в своеобразна лаборатория, пред­
шестваща изграждането на ансамбъла на Свети Петър. Капитолийският площад бил
разположен на едноименния хълм. Той има форма на трапец, който се разтваря към
главната сграда на площада - Дворецът Сенатори, украсен с кула и монументална дву-
раменна стълба. Двете страни на трапеца са оформени от сградите на Капитолийския

77
 музей и Дворецът Консерватори, а третата е открита. Към нея води еднораменна стъл­
ба, чиито завършек е оформен с конни статуи. В средата на площада Микел Анджело
поставя копната статуя на римския император Марк Аврелий. Ще припомним, че по-
добно решение (паметник в средата на площада) имахме при форума на Траян, но
Микел Анджело не е познавал този форум, тъй като той е изучен едва в XX век. От
това следва, че гениалният творец, поставяйки си подобни цели е преоткрил този
градоустройствен прийом.
Най-големият ансамбъл, изграден през XVII век в Рим бил площ адът пред

ка
ц ърквата С вети Петър. Изграждането му продължило почти цяло десетилетие от
1657 до 1667 г. и се ръководело от Лоренцо Бернини. Неговити първоначални скици
предвиждали създаването на затворен квадратен или кръгъл ренесансов площад, който

е
бил отхвърлен и земенен с реализацията на отворен трапецовиден площад пред
църквата, комбиниран с елипсовиден. Не е трудно да се види в това решение влиянието

от
на Капитолийския площад с неговата също така трапецовидна форма. Малкият ъгъл с
който се разтваряли страните на трапеца към църквата бил незабележим за човешкото
око и визуално увеличавал размерите на църквата. Подобио визуално въздействие има­

Г ли
ла и елипсовидната форма на втория площад Зрителят несъзнателно приемал, че елип­
сата е кръг и неговият диаметър е равен на голямата ос на елипсата.
Другият ансамбъл, в чието създаване участвал Бернини, бил площ ад Н авона с
С иб
неговото декоративно оформление, където той изградил обелиск и фонтан с фигури,
символизиращи четирите големи световни реки (Дунав, Нил, Ганг и Ла Плата).
През 80-те години на XVI столетие Доменико Фонтана поел ролята на главен ар­
УА б
хитект на Рим и неговото име се свързва с прочутото трилъчие от улици с начало пло­
щада пред П орта дел Пополо.
на

В Рим бил добре запазен античният Фламиниев път (сега улица Корсо), който
свързвал по права ос вратата на Фламиний (сега Порта Дел Пополо) с Капитолия. Ос­
вен това в отделни участъци съществували странични радиални улици, които се откло­
он

нявали към реката - Страда ди Рипета и Страда ди Бабуина, която минавала симетрич­
но на нея. Въпросът кога тези три улици са се свързали в обща радиална ситема остава
още неизяснен, но не подлежи на съмнение, че самата точка, в която се събират ради­
тр

алните улици е била проектирана от Доменико Фонтана, който поставил на нея обе­
лиск и около него оформил елипсовиден площад.
ек

Друг голям площад, изграден по времето на Барока в Рим е П иаца ди С паня с

Испанската стълба. През 1723-1726 г. арх. Санктис по рисунки на художника Спекки
построил монументално стълбище, водещо към църквата Тринита дей Монти и свърз­
Ел

ващо горната и долната улици.

Оценявайки като цяло гокуството на Барока и сравнявайки го с Ренесанса мо­
жем да изтъкнем следните съществени разлики;
- Площадите при Ренесанса са затворени, а при Барока - отворени;
- Уличната мрежа в Ренесансовите градове е правоъгълна, а при Бароковите -
радиална;
- Ренесансовите плошади имат скромна декоративна украса, докато при Баро­
ковите тя е много по-богата;
- Паметниците в Ренесансовите площади са разположени близо до сградите,
докато в Барока те се разполагат i средата на площада, като формират свое пространство.

78
 3 .3 . Ф ра н ц и я п рез X V -X V in век

Политическо и териториално обединение на Франция.

Формиране на френската нация

Политическото и териториално обединение на Франция завършило към края на

XV в., когато се формирала френската нация и кралската власт получила неограничени
права във всички области на обществения живот. Главни обекти на кралското строи­
телство станали фадовете-крепости, извънградските резиденции и фадски замъци.

ка
Войните, които водили французите в Италия (1494-1559 г.) засилили техния ин­
терес към културата на италианския Ренесанс. Френските крале поканили известни
италиански архитекти, художници и инженери да работят във Франция (Леонардо да

е
Винчи, Джираломо Марини, Фра Джокондо, Лоренцо Бернини и др.), а много френски

от
специалисти посетили Италия, за да изучават античното и ренесансово изкуство (Пиер
Леско, Жан Гужон и др.).

Г ли
Френските “идеални градове”

През втората половина на XVI в. били публикувани и първите трактати по архи­

тектура и фадоустройство на Филип (Филибер) Делорм и Жак Перре. Идеалните гра­
С иб
дове на Ж. Перре оказали силно влияние при планирането и изфаждането на фадовете
Шарлевил и Анришмон.
Град Анришмон бил построен за хугенотите. Той имал квадратен план с един
УА б
централен и четири вторични площада, осем радиални и една междинна квадратна
улица.
на

Епохата на френския абсолютизъм била неразривно свързана с постоянни вой­

ни, което изисквало изфаждането на много фадове-крепости. Най-известният строи­
тел на крепости бил Себастиан Вобан. Под негово ръководство били изфадени около
он

50 фадове-крепости и още два пъти повече били реконструирани. Всички фадове, по­
строени от Вобан имали геометрично правилна улична мрежа и централна композиция.
Повечето от тях били разположени на източната фаница на Франция, където се водели
тр

непрекъснати войни с Хабсбургите.

Докато първите френски “идеални фадове” до голяма степен копирали италиан­
ските ренесансови образци, при град Риш ельо (арх. Ж ак Л ьо М ерене) композицията
ек

на плана вече не е централна, а изфадена с една надлъжна ос на симетрия, по която

преминава главната улица. Това нововъведение, както ще видим по-нататьк, ще окаже
голямо влияние върху френското фадоустройство.
Ел

Проникване на геометрично правилните ренесансови

площади във Франция

Геометрично правилните ренесансови площади проникнали най-напред в Па­

риж. По нареждане на крал Анри IV арх. Луи Матезъо построява в 1605-1612 г. квад­
ратния в план площ ад Богези с еднородно оформление от всички страни с аркади и
слабо подчертаване в покривите на северната и южната му страни. Площадът е използ­
ван за турнири и кралски тържества, като сватбата на крал Людвик XIII с австрийската
принцеса Ана. По-късно през 1636 г. в средата му е изфаден паметник на Людвик XIII,
заобиколен с тревни и цветни партери,

79
 Площад Вогези само в план прилича на италианските образци. Силуетът на пло­
щада, оформен с тежки каменни арки, стръмни покриви и многобройни комини опре­
деля неговия северен характер.
Вторият геометрично правилен ренесансов площад, изграден почти едновремен­
но с Вогези бил разположен на завърщека на остров Сите, непосредсвено до т.нар. Нов
мост, построен от Андрю Дюсерсо през периода 1578-1604 г. Това бил първият открит
мост (без магазини), изфаден в Париж. От западната му страна, върху укрепения връх
на острова бил поставен паметник на Анри IV.

ка
От източната страна на моста, в ос на паметника бил издигнат трапецовиден в
план площад, наречен Дофин. Подобно на площад Вогези той също бил заобиколен от
еднородно оформени тухлени фасади с белокаменни арки в партерните етажи. Свобод-

е
но поставената конна статуя на Анри IV в ос на площада била нововъведение в сравне­

от
ние с прилепените към фасадите ренесансови паметници в Италия.
През 1669 г. арх. Жюл-Ардуен Мансар построява още един Кралски площад, по-
късно наречен Вандом. Той имал правоъгълен план с размери 124/140 м. и скосени ъгли.

Г ли
В центъра му бил разположен паметник на Людвик XIV, разрушен по време на рево­
люцията и заменен с прочутата Вандомска колона.
С иб
Строителството на Версай

В 1661 г. Людвик XIV става крал на Франция и веднага започва изграждането на

УА б
извънградската резиденция Версай. Нейното място е избрано на 17 км. източно от Па­
риж, върху бивши ловни полета. Малкият съществуващ ловен замък бил съборен и на
на

неговото място арх. Луи Льово издига големия кралски дворец. Общата композиция на
парка и града била поръчана на арх. Андре Л ьонотр, който по това време се бил про­
чул с проектираните от него паркови ансамбли на дворците Во льо Виконт и Сен Клу.
он

Льонотр започнал с изграждането на града, в който били разположени жилищата

на придворните, прислугата и военната охрана на краля - общо около 30000 обитатели.
Композицията на ф ада била изградена от три главни улици, които се събирали пред
тр

кралския дворец. Влиянието на Римското трилъчие е очевидно, но докато в Рим лъчите

тръгват от Порта Дел Пополо тук те се събират пред входа в двореца и парка. Освен
ек

това ъгълът на Версайското трилъчие е 30, докато в Рим е 24 градуса. Парковата зона
на Версай била изфадена като гигантска осово-симетрична композиция с дължина 3 км.
разчетена за пределно възприемане с невъоръжено човешко око. Тя била съставена от
Ел

три основни части: партерна, разположена непосредствено до двореца, боскетна с гео­

метрично подредена растителност и лесопаркова, завършваща с водния кръстообразен
канал.
Ансамбълът на Версай бил ориентиран на запад, за да може залязващото слънце
да се отразява във водната повърхност на канала.
Цялата композиция иа парка била замислена от Льонотр като контраст с естест-
венйта природна среда.
Версай оказал силно )лияние върху градоустройството и паркоустройството на
Франция и на целия свят. Самият Лъонотр използвал опита от Версай при изграждане­
то на парка на Лувърско-Тюйперийския ансабъл в Париж.

80
 Изграждане на Лувърско-Тюйлерийския ансамбъл в Париж

Лувърът, както вече бе споменато, възниква като ловен замък, разположен вън
от стените на Париж при крал Филип Август. В края на XIV в. след като бил включен в
стените на града при Карл V той е преустроен в градски дворец, а през XVI в. е разру­
шен и на негова място през 1546-1576 г. по проекти на арх. Леско започнало изгражда­
нето на нов дворец, значително по-голям от стария.
В 1659 г. Людвик XIV поръчва на арх. Луи Льово да довърши изграждането на
Лувъра, което било само частично направено към 1664 г. Оставали неизградени южна-

ка
та и източната фасади. Желаейки да придаде величествен вид на двореца Людвик XIV
поканил прославения майстор на италианския барок Лоренцо Бернини, който предста­
вил проект за представително италианско палацо, поставено на висок каменен цокъл и

е
увенчано с богато декориран корниз. Голям ордер от пиластри е трябвало да свързва

от
всички етажи. По своя мащаб и архитектурен образ проектът на Бернини бил чужд на
френската столица и затова бил изоставен и завършването на Лувъра било възложено
на арх. Клод Перо. Той изгражда прочутата източна фасада на Лувъра с нейната изящ-

Г ли
на колонада от сдвоени колони в духа на френския класицизъм.

Конкурсът за площад в чест на крал Людвик XV в Париж

С иб
През втората половина на XVII в. водещ архитектурен стил във Франция става
класицизмът. Голяма роля за развитието на този стил изиграла създадената през 1671 г.
Архитектурна Академия, начело с арх. Франсоа Блондел. Академията била призвана да
УА б
провежда строга регламентация в градоустройството и архитектурата в прослава на
кралската власт.
на

През 1749 г. Академията обявява конкурс за избор на място и архитектурно ре­

шение на площад, в който да се постави изработената от скулптора Бушардон конна
статуя на крал Людвик XV. Архитект П. Патг включил в своята книга за паметниците,
он

посветени на краля почти половината от проектите, представени на конкурса. Благода­

рение на този план може да се види как репрезентативната верноподаническа идея се
превърнала в откриване на местата, в които Париж се нуждаел от спешна реконструк­
тр

ция. В 1753 г. бил обявен втори тур на конкурса, но този път за архитектурно-про-
странствено решение на площада, спечелен от арх. Ж ак-А нж Габриел. Така възник­
нал най-големият, открит от три страни площад, наречен по-късно С ъгласие.
ек

Площадът заемал възлово място в плана на Париж - на завоя на река Сена, в

края на парка Тюйлери и началото на бул. Елисейски полета. За да може да получи
оптическо ограждане на площада арх. Габриел си послужил с необичайно високи ба­
Ел

люстради (165 см.) и дълбоки озеленени ровове. Копната фигура на Краля била обър­
ната с лице към Тюйлери и се проектирала в профил върху отвора на осово поставе­
ната зад него Кралска улица.
Паметникът на Людвик XIV бил разрушен по време на революцията през 1792 г.
По-късно през 1836 г. по времето на Наполеон на негово място бил поставен египетски
обелиск. С построяването на моста и прокарването на ул. Риволи той се превърнал в
главен комуникационен възел, какъвто е и до днес.
Традицията да се строят площади в чест на френските крале проникнала и в про­
винцията. В Бордо арх. Ж. Габриел построява открития към реката площад с паметник
на Людвик XV, от който тръгват две главни улици.

81
 Ж. Габриел е автор и на прочутия ансамбъл от площади в Нанси, поръчан от от
херцога на Лотарингия Станислав Лешчински. В архитектурата на сградите участвал
арх. Ере дьо Корни, скулптурата е на Гибал, а чугунените решетки са дело на Ж. Ламур-
Композицията на ансамбъла е изградена върху една надлъжна симетрична ос на
движение, започваща от малкия елипсовиден площад пред сградата на х е р ц о г с т в о т о ,
преминава през издължения площад Дьо Ла Кариер, пресича канала и завършва в квад­
ратния, но със закръглени ъгли Площад на Правителството с паметник на Людвик XV.

Общи изводи

ка
Обобщавайки развитието на фадоустройството във Франция през XV-XVIII в.
следва да изтъкнем, че:

е
- силната централна кралска власт дала възможност за изграждане на много­

от
бройни градове-крепости, разположени по границите на държавата. Те допринесли за
разглеждане на града като единно териториално и композиционно цяло. Докато в пър­
вия период от развитието на градоустройството французите копирали италианските

Г ли
“идеални градове” от Ренесанса, при изграждането на град Ришельо те се откъснали от
италианското влияние и поставили основите на френския класицизъм.
- Площадите станали по-големи и геометрично правилни. Първоначално те
имали затворен ренесансов характер, но по-късно получили по-сложна форма и се от­
С иб
ворили към уличната мрежа и околната природна среда;
- Улиците и булевардите получили правилна геометрична форма и по-голяма
ширина (30-50 м.). Льонотр въвежда за пръв път зеленината в уличното пространство;
УА б
- Реконструкцията на фадовете била насочена главно към изграждане на пред­
ставителни кралски дворци, площади, булеварди и извънградски резиденции и не ре­
на

шили острите социални и благоустройствени проблеми на градовете, които запазили

тесните си и мръсни улици от Средновековието;
- През XVIII в. се засилил процесът на капиталистическо развитие на страната.
он

Феодалните производствени отношения пречели на развитието на производителните

сили. “Третото съсловие”, възглавявано от буржоазията станало могъща социална си­
ла, способна да събори съществуващия политически строй, което станало с избухване­
тр

то на буржоазната революция през 1789 г.

3.4. x v in и
ек

Ф ранция в края н а п ъ р в а та п о л о в и н а н а X IX в ек

Градоустройствените работи в периода на феодалния абсолютизъм във Франция

Ел

носили репрезентативен и стратегически характер (резиденции, кралски площади, гра­

дове-крепости) и не решили истинските социално-икономически и благоустройствени
проблеми на градовете.
Великата френска рьволюция (1789-1794) открила нови възможности за разви­
тие във всички области на стопанския и културен живот на страната, включително и в
градоустройството. Тя унищожила съсловното деление, заменила феодалната собстве­
ност с капиталистическа, провъзгласила демократични принципи (свобода, братсво и
равенство) и освободила градовете от феодално-монархическата зависи.мост.
В годините на революцията улиците и площадите на Париж били не само арена
на борба, но и на народни тържества, в резултат на което възникнали специални съоръ­
жения - трибуни, триумфални арки и др. под.

82
 в 1793 г. революционното правителство издава декрет за организиране на кон­
курс за изработване на план на Париж. Национализирането на имуществото на мана­
стирите и на голяма част от аристократите, които емигрирали по време на революцията
разкривали териториални възможности за провеждане на значителни обществени ме­
роприятия в фада.
През 1794 г. бил създаден план за реконструкция на Париж, известен в история­
та като “П лан ът на художниците” . Той предвиждал:
- благоустрояване на града и по-конкретно на бреговете на Сена, укрепване на
мостовете;

ка
- изнасяне на гробищата вън от чертите на града;
- водоснабдяване и осветяване на улиците и кварталите;
- разчистване и благоустрояване на източните квартали на ф ада, които били

е
най-бедни;
- прокарване на уличните диаметри изток-запад и север-юг, за да се облекчи

от
вътрешноградското движение;
- разчистване на остров Сите от овехтялата средновековна застройка.
“Планът на художниците” не бил реализиран, но оказал силно влияние върху

Г ли
всички по-късни градоустройствени мероприятия в Париж.
По времето на Наполеон Бонапарт започва реализацията на значими фадоус-
тройствени проекти. Образуван бил специален Комитет по фажданско строителство от
С иб
видни архитекти, в който влизали Перене и Фонтен.
През 1802 г. започва пробиването на улица Риволи, за да може да се осъществи
комуникационната връзка изток-запад. Плътното и масивно застрояване в тази част на
УА б
ф ада наложило частично провеждане на улицата чрез аркади.
Най-голямата реализация от времето на Наполеон е разположеният на левия бряг
на

на р. Сена комплекс на М арсово поле.

Наполеон мечтаел да превърне Париж във втори Рим - център на неговата голя­
ма империя. По примера на античния Рим започнали да се строят фандиозни паметни­
ци; Т риумф алната арк а на площад Етоал, която била най-голямата в света, Вандом-
он

ската колона на едноименния площад, църквата Л а Мадлен, триумфалната арка при

двореца Тюйлери и др.
Наполеон имал претенции да реконструира и самия Рим. Той издава декрет през
тр

1811 г., съгласно който на Рим се отпуска кредит от 1 милион франка годишно за
“Украсяване и благоустрояване на вечния ф ад ”. Следва фандиозен проект на Пиране-
зи за изфаждане на дворец на императора, разположен върху Капитолийския площад и
ек

римските форуми. За щастие той останал само на книга, както и много други проекти,
разработени от членовете на френската академия по архвдектура Всички академици
Ел

били задължени да проектират по един проект за дворец на императора. Най-фандио-

зен бил проекта на архитектите Перене и Фонтен. Те разположили двореца на импера­
тора на десния бряг на Сена в ос на комплекса на Марсово поле. Всички тези проекти
не били реализирани, но служили за прослава на Императора. През този период въз­
никва понятието “Книжна архитектура”
Членовете на Академията проектирали фандиозни композиции с класическа ар­
хитектура за такива прозаични фадски съоръжения като казарми, болници, ж.п. гари и
др., които оскъпявали тяното строителство, затова и малка чат от тях са реализирани
(Северната гара на Париж).

83
 Обобщавайки строителството по времето на Наполеон, може да се изтъкне, че
то носело предимно репрезентативен характер (архитектурен стил “Ампир”) и само ча-
стично изпълнявало утилитарни задачи.

3 .5 . Англия и Ш о т л а н д и я от XVI д о н ачалото на XIX в в к

Поради доминиращата си търговска роля Лондон отбелязва значимо нарастване

и формира 86% от митническите приходи на Короната през 1580-те, а към 1605 в

ка
Лондонското Сити живеят около 75000 души. Градското нарастване води до сливане
на градовете Лондон и Уестминсгьр чрез разрастване на именията около своеобразен
“гръбнак” - днешният Странд. Още в 1580-те се въвеждат и неколкократно модифици­

е
рат спещ 1ални разпоредби, ограничаващи строителството в околоградски зони с разли­
чен радиус (3-7 мили), регламентиращи ниска плътност в околоградските зони - една

от
къща се разполага на минимум 4 акра земя. Тези норми целели ограничаване растежа
на нехигиеничното плътно градско ядро, а имали за цел и деконцентрация на неконтро­
лируемите, потенциално бунтовнически маси на градските бедняци, към които поради

Г ли
упадъка на много монашески ордени по това време се присъединили и много от мона­
сите. През 1625 Чарлз I създава Комисия по Строителството, в която участва и Иниго
Джоунз, първият значим представител на Ренесанса в архитектурата и в градоустрой­
С иб
ството на Острова. Два ранни примера на градски площади в Лондон през XVI в. инди-
кират навлизането на първите ренесансови модели на Острова - К овъ нт Гардън и
Л инкълнз Ин Фийлдз. И двата са дело на Иниго Джоунз.
УА б

Пожарът в Лондон н плановете за възстановяване

на

Големият пожар в Лондон на 2’’" септември 1666 унищожава основната част от

средновековния град. Огънят, пламнал в ранното утро в малка хлебопекарница близо
до Лондонския мост, изпепелява 13200 къщи (повечето от тях включващи жилища и
он

занаятчийски работилници, магазини), 87 енорийски църкви, катедралата Сейнт Пол,

както и сградите - средища на градската търговия и управление, търговските складове
и пристанищните докове. Унищожената средновековна градска структура оставя 80000
тр

души без дом, за които са осигурени палатки от Краля.

Бедствието разкрива възможност за принципно ново изграждане на Лондон.
Кралят назначава Комисия за възстановяване на Лондон, съставена от Кристъ-
ек

фър Рен, Хю Мей и Роджьр Прат (кралски представители) и Робърт Хук, Едуард
Джърман и Питър Милс (градски представители).
Ел

Основно внимание заслужават плановете, съставени от К ристъф ър Рен, Джон

Ивлин и Робърт Хук. Особено ясно личи влиянието на осовите композиции, присъщи
на Ренесанса и Барока на конпснента, в плана на Сър Кристъфър Рен. Планът предвиж­
да две сходящи главни улични направления Изток-Запад, които се събират с двулъчна
форма в трапецовиден площад пред “Сейнт Пол”. В другата посока едното направле­
ние достига крепостта Тауър, а другото - Североизточната Градска врата, като преди
това преминава през овален площад, предназначен да съсредоточи административно-
търговския център на града - Борсата и банкови сгради.
Проектът на Джон Ив/.ин също демонстрира стремеж към структуриране и гео­
метрично правилно разчленя1ане на градската тъкан, създава една ренесансова компо­
зиция, но не така монументална спрямо тази на Рен, както по размер на сградите (пред­

84
 ложената катедрала “Сейнт Пол” е много по-скромна), така и по композиционна отчет­
ливост (фадските елементи са обвързани, но не толкова подчертано съподчинени).
Проектът на Робърт Хук е въвежда правоъгълна улична система с повторение на
няколко симетрични ренесансови френски площада, свързани с улици по средните оси.
Реконструкцията на Лондон обаче се извършва далеч от тези начални проектни
предложения, поради пълното запазване на имотните граници на поземлените учас­
тъци на градските земевладелци. С ър К. Рен оставя обаче ярки материални следи в по­
строените от него Сфади (вж. катедралата “С ейнт Пол”).
Възстановяването на Лондон мотивира появата на значими документи в градо­

ка
устройственото законодателство - т. нар. Актове (Наредби) за Възстановяване на Лон­
дон от 1667 и 1670. Предвиждат се ширини на улиците, отделени в три класа. Създават
се правила за височини и се предлагат типови напречни разрези на сградите, отчитащи

е
нуждата от подобряване на хигиенните и пространствени характеристики на среднове­
ковния фад.

от
Планът на Джон Наш за преустройство на Лондон в началото

Г ли
на XIX век. Изграждане на Рийджънтс Парк и Рийджънтс Стрийт

През XVIII-XIX в. в Англия особено силно е вглеждането в теоритичните посту-

лати и реалните образци на архитектурата на Паладио. Утвърждава се характерен,
С иб
устойчив и стереотипен в архитектурната си изява маниер, материализирал паладиан-
ския стил в елитарната част от градската срада на епохата. Не по-малко емблематично
е разпространяването на пейзажните паркове в Англия в същото време. Също така ясно
УА б
се очертава в началото на XIX век типът на престижното градско жилище “terrace”,
което оформя елитния дял от жилищната територия в градските центрове. Историкът
на

на архитектурата Сър Никълъс Певзнер описва създаденото в този период като “съче­
тание на дворцови фасади и пейзажна паркова среда. Сфадите са фадски, но средата
им е преднамерено естествена, паркова. Наемателите плащат за къща от три оси, а по­
он

лучават усещането, че обитават офомно имение с принадлежащата му земя. Тази схе­

ма отговаря най-добре на автентичната любов на англичаните към независимостта, жи­
вота вън от ф ада, както и разбира се - на известен снобизъм”.
Историята на създаването на Уест Енд, в типичния облик, близък до днешния, е
тр

свързана с името на Джон Наш (1752-1835), най-интересната фигура в историята на

фадоустройството от тази епоха, с драматична лична и професионална история, свър­
ек

зан от професионално сътрудничество с водещия строител на паркове и теоретик на

ландшафтния дизайн Хъмфри Рептьн (1752-1818). Теоритичният трактат на Рептън
“Обзор на теорията и практиката на ландшафтното паркостроителство” демонстрира
Ел

принципите и концепцията на пейзажните паркове в Англия. Този трактат утвърждава

специфичната английска визия за фада, ландшафта и природната среда, ярко контраст-
на на преобладаващите по същото време на Континента разбирания за строго геомет­
рично, осово структуриране на парковата среда, каквото е показал Льо Нотр във Версай.
През 1812, по волята на Принца-Регент и бъдещ Крал Джордж IV, Джон Наш
започва плана за реконсфукция на Уест Енд. Проектът се основава на провеждането
на новата Рийджънтс С трийт с дължина 1,2 км., започваща от двукорпусната Карлтън
Хауз и достигаща с полукръгъл площад (типичен за Британското фадоустройство
“Кресънт”) до доскорошния извънфадски терен, преоформен и изфаден като Рийд­
жънтс Парк.

85
 Поради трудностите в придобиването на терени и устойчивостта на земевладе-
нието, първоначално замислената права главна улица придобила доста п о - с л о ж н а
структура, обогатена с междинни елементи и придобила сложен, но осмислен в систе­
ма от осово-симетрични ансамбли контур. По този начин необходимостта на ограниче­
нията е осмислена така, че композицията е придобила множество междинни акценти.
Пример за устойчивостта на авторитета на собствеността е напр. елегантната из­
вивка, чрез която Рийджънтс Стрийт заобикаля Кавендиш Скуеър и прилежащите му
имоти, както и т.нар. квадрант - полукръгъл уличен сегмент, изместващ уличната тра­
ектория, осмислен чрез интересната си архитектурна рамка.

ка
Изграждането на Рийджънтс Стрийт включва и частично доизграждане на близ­
кия до нея П арк С ейнт Джеймз.
Влиянието на този проект е решаващо за начина, по който Уест Енд изглежда и

е
днес.

от
Изграждането на Бат

Г ли
През XVIII в., поради засилващия се аристократичният уклон към изграждане на
курортни центрове, Бат възстановява функцията си на място за лечение и отдих, която
е имал още в римско време. Изграждането на Бат през XVIII в. е дело на баща и син -
архитектите Джон Ууд С тарш и и Джон Ууд М ладш и. Джон Ууд Старщи се заселва в
С иб
града през 1727 г. През 1729 той започва изграждането на Куийнз Скуеър, квадратен
ренесансов площад с озеленени партери с геометричен рисунък в план и застройка,
включваща 6 категории жилища съобразно техния комфорт. В северна посока започва
УА б
да се изфажда Гей Стрийт, която е завършена от неговия син, както и кръглия площад,
до който тя достига - Кингс Съркьс. Поради нарастващата нужда от жилищно строи­
на

телство, Джон Ууд Младши променя плана, завещан от баща му, и въвежда нова ос,
проведена от Кингс Съркъс северозападно до Ройал Кресънт, който е типично Британ­
ски пример за отворен полукръгъл (по-точно овален) площад. Композицията на новите
он

улици и площади в Бат е пример за органично вписване на възприетите ренесансови

принципи в природната среда, а живописният релеф е ползотворно осмислен.
тр

Изгражлане на Единбург

Единбург е един от най-старите градове в Британия, датиращ от 500 г. пр. Хр.

ек

Той демонстрира типичен пример на средновековно ядро със замък и манастир, офор­
мили естествените полюси на органично възникналата ос Роял Майл. Единбург също
така предлага ярък контраст между средновековната органична структура и планира­
Ел

ния ренесансов нов град с правоъгълна улична мрежа.

През 1766 г. е приет и одобрен планът на Джеймз Крейг, включващ новата
територия северно от Роял Майл. Новата структура е разчленена на 8 правоъгълни
квартала с два нови площада от двете страни - Шарлът Скуеър и Сейнт Андрюз
Скуеър, с три оснсвни улици в направление Изток-Запад: Принсес Стрийт, Джордж
Стрийт и Куийнс Стрийт. Въвеждат се и “вторични“ улици - обслужващи, които преси­
чат квартала по дългата му ос, заобиколени от второстепенна застройка. Установените
офаничения за височината и правила за застрояване оформят тази част от града с
еднаква корнизна височина четлива блокова структура на кварталите. Стриктното про­
веждане на геометричния растер в проекта на Крейг принадлежи на почти същите
години, в които Джон Ууд Младши създава Роял Кресънт в Бат.

86
 З.б.Ав с т ри я и Г ерм ан и я п р б з XVIII и
ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК

В и ен а

Началото на XVIII в. съвпадало с укрепването на абсолютизма в Австрия. Хабс-

бургите, исторически свързани с католическия Рим, се стремили да постигнат полити­
ческо господство в Централна Европа. Те се считали за наследници на Римската импе­
рия и съдействували за изграждането на репрезентативна архитектура в дворцовото и

ка
цьрковното строителство. Двама големи австрийски архитекти - Й охан-Бернхард Фи-
шер Фон Ерлах и Л укас Фон Хилдебранд станали професионалните реализатори на
тези политически идеи.

е
Фишер Фон Ерлах станал придворен архитект на австрийските императори и за­

от
почнал да украсява Виена с парадни ансамбли, триумфални арки, мемориални колони,
обелиски, градски дворци и др. Той проектирал двореца на принц Евгени Савойски, но
най-значителнното му произведение бил ансамбълът на лятната резиденция на Хабс-

Г ли
бургите - Ш онбрюн. Първоначалния проект на Фишер Фон Ерлах за Шонбрюн пред­
виждал сложна геометричана паркова композиция с дворец, разположен на висок
хълм, близо до река Венка, приток на Дунав. Цялата композиция на парка и двореца
С иб
била силно повлияна от Версай. Реализацията е по-скромна, като дворецът е разполо­
жен в ниската част на терена, а на хълма по-късно е изградена т.нар. Глориета.
Фишер Фон Ерлах построява и църквата Св. К арл Боромей във Виена, замис­
лена като мемориален комплекс в памет на жертвите от чумната епидемия през 1713 г.
УА б
Нейната архитектура се приема като завършек на барока и начало на европейския
класицизъм.
на

Лукас Фон Хилдебранд построява извънградската резиденция на принц Евгени

Савойски, известна с названието “Белведере” . Тя е разположена в околностите на
Виена върху стръмен терен. Състои се от две части - висока и ниска, между които е
он

изфаден геометричен парк. От високата част на комплекса се открива великолепна

гледка към града.
тр

Германия; Карлсруе, Дрезден^Берлин

Германия по това време била разделена на многобройни малки държави, граф­

ек

ства, епнскопства, абатства, херцогства и т.н. Тази разпокъсаност ги поставяла лесно

под чуждо влияние, като най-силно било френското.
Ел

Изграждане на Карлсруе

През периода 1715-1719 години по проект на архитект Бетцендорф с помоща

на италианските архитекти Багиети и Рети бил проектиран в основни линии град
Карлсруе за резиденция на маркграфовете на Баден. Близостта на Франция оказала
силно влияние върху плановата и пространствена композиция на града, която била
своеобразно развитие на Версайския модел. От един център, където бил разположен
замък с кула с височина 42 м. излизат радиално 32 лъча, 9 от тях са улици, а останалите
паркови алеи. Главната улица на града е проведена в симетричната напречна ос на
замъка. Перпендикулярно на нея е прокарана втората главна фадска улица. На тяхната

87
 пресечка е разположен главния градски площад с правоъгьлна форма, изграден през
XIX век. По-късно на него е поставен паметник на основателите на града във вид на
пирамида.
Територията на двореца е заградена с кръгла паркова алея с радиус 400 м.
Независимо от малкия мащаб на Карлсруе, неговата композиция оказала силно
влияние върху планирането на другите германски градове (Манхайм, Касел и др.)

Изграждане на Дрезден

ка
Саксония в края на XVII и началото н XVIII в. била една от най-развитите про­
винции на Германия. Текстилната и порцеланова промишленост съдействували за раз­
витие на градовете и по-специално за издигането на Дрезден, който станал столица на

е
провинцията. Курфюрстът на Саксония Фридрих-Август I имал желание да изгради

от
свой двор, който да не отстъпва на Версай и Виена и поръчал на архи тект М атеус
Даниел Пьопелман да преустрои Цвингера. Изучавайки римското наследство
Пьопелман успял да изф ади през периода 1711-1722 г. оригинален градски ансамбъл,

Г ли
представляващ параден площад - двор, контурите на който много напомняли очерта­
нията на форума на Траян в Рим. Малко по-късно (1737-1756) арх. К яверри построява
в съседство с Цвингера придворна католическа църква, която заедно със стария сред­
новековен замък образувала живописен ансамбъл, разположен на брега на Елба, срещу
С иб
моста свързващ двата бряга на реката. Приблизително по същото време арх. Г. Бером
(1726-1738) построява на градския площад изящната барокова ц ъ рква Фрауенкирхе,
разрущена по време на Втората световна война.
УА б

Издигане на Прусия и изграждане на Берлин с Потсдам

на

Брандебургското и Пруско курфюрство в началото на XIX век се превърнало в

най-голямата немска държава. Пруският абсолютизъм достигнал своя връх при Фрид­
он

рих II (1740-1786), един от най-просветените европейски монарси.

Строителната история на Берлин започва през средните векове, когато на река
Шпрее, там където се разделя от малък остров възникнали две самостоятелни селища
тр

Берлин и Гьолн, които след това се обединили в един град - Берлин. На самия остров
бил разположен политическият и религиозен център на града, а на десния бряг се на­
мирала основната жилищна част, средновековна по характер. Фридрих Вилхелм II ос­
ек

новал на запад от острова два големи нови жилищни района - Доротеенщат и Фрид-
рихсверде, които свързал с мост през реката със старата част на града. От моста на за­
пад прокарали дълга алея, засадена с четири реда липи, продължена по-нататък в край­
Ел

градския ловен парк Тиргартен. Тя станала основа на прочутия по-късно булевард

Унтер дер Линден (Под липите).
През XVIII век били изградени още две жилищни предградия на север - Шпан-
дау и на изток - Кьонигсщ ат, които имали радиално-кръгова структура. На югозапад
пък бил построен нов район Ф ридрихщ ат с правоъгьлна улична мрежа и две главни
улици - Фридрихщрасе с ориентация север-юг и Лайпцигерщрасе с направление изток-
запад. Първата завършвала в кръгъл площад, в който се събирали още две главни ули­
ци, така че се получава трмлъчие, а втората във осмоъгълен площад.
Не е трудно да се отфие, че плановата схема на Берлин била силно повлияна от
френския класицизъм и npezn всичко от Версай.

88
 На запад от Берлин бил разположен градът-резиденция на пруските крале Потс-
дам, който се изфаждал през целия XVIII век. Тук бил разположен най-големият двор­
цов комплекс на Прусия. Първоначално на стръмен хълм, разположен на запад от
Потсдам бил изграден малък дворец, който през 1740 г. бил преустроен от арх. Кно-
белсдорф и получил названието Сан-Суси. Подходът към ниската едноетажна сграда
на двореца с купол в средата бил оформен с полукръгла колонада. От другата страна на
двореца върху стръмния хълм били оформени шест тераси, върху чиито подпорни сте­
ни засадили лозови храсти. В ниската част на хълма бил оформен геометричен парк с

ка
две главни алеи. Първата била проведена в подножието на хълм, успоредно на двореца.
На нейния западен край през 1755-1768 г. архитектите И. Бюлинг и Г. Мангер постро­
или т.нар. Нов дворец, увенчан с пищен купол.

е
В началото на XIX в. в архитектурата и градоустройството на Прусия най-

от
съществена роля имал арх. К. Ф. Ш инкел, който построил много от най-значимите
обществени сгради в Берлин (Брандебургската врата. Площада на Академията, Стария
исторически музей с великолепната голяма колонада, двореца Шарлотенхоф и др.).

Г ли
3.7.0Б О В Щ Б Н И Б НА ГРАДОУСТРОЙСТВОТО В ЗАПАДНА ЕВРОПА
ПРЕЗ ПЕРИОДА НА РАЗПАДАНЕ НА ФЕОДАЛИЗМА И
С иб
ЗАРАЖДАНЕТО НА КАПИТАЛИЗМА

Градовете в Европа имат Средновековен произход. Запазвайки основно своята

УА б
средновековна структура те поели и нови функции, отначало манифактурно, а след то­
ва промишлено производство. Увеличила се територията на фадовете, пораснал броя
на

на тяхното население, изменил се и неговият състав. На мястото на дребните произво­

дители дошли работниците, а капиталите се концентрирали в ръцете на все по-малък
брой едри буржоазни собственици. Започнали да се появяват значителни резлики меж­
он

ду добре благоустроени центрове на градовете и мизерните покрайнини.

Тези процеси не протичали равномерно. В Англия започнали още в края на
XVIII в., след това напреднали във Франция, после в Германия.
тр

- Първата четвърт на XVIII в. протекла под знака на дворцовото строителство,

което най-ярко отразявало феодалния характер на европейските държави. Това е пе­
ек

риод на разцвет на Римския барок. Във всички европейски столици и по-големи градо­
ве възникнали богати барокови ансамбли, които поглъщали строителните инвестиции;
- Към средата на XVIII в. под влияние на просветителската идеология и въз­
Ел

никването на новите буржоазни по своята същност граждански идеали вкусовете се

изменили. Появил се интерес към творчеството на архитектите от епохата на Възраж­
дането. Особено популярен по това време става Андреа Паладио и античното наслед­
ство. Изучаването на античната култура довело до развитието на класицизма през вто­
рата половина на XVIII в., който обхванал всички европейски страни и бил пренесен в
Северна Америка.
За класицизма било характерно изграждането на локални архитектурно-градоус­
тройствени ансамбли, разположени в средновековната структура на градовете.

89
 Градските улици и площади станали тема на градоустройството през този пе­
риод. Естетическите принципи, провеждани при създаването на тези ансамбли се кон­
центрирали в принципа за единството и разнообразието.
Единството се постигало със средствата на симетрията, ритъма, стилистическата
цялост и съподчиненост на отделните елементи, тяхното подреждане на главни и вто­
ростепенни. Разнообразието било търсено в индивидуалните качества на творците, в
изискванията на конкретните обстоятелства.
Идеалните градове от епохата на класицизма значително се отличавала от идеал­

ка
ните фадове на XVI и XVII век (Възраждането и Барока). Запазил се геометрично пра­
вилният план на градовете, но вече не бил толкова симетрично скован.
Просветителските идеи от средата на XVIII в. издигнали на преден план социал­

е
ните и благоустройствените задачи на градоустройството.

от
В първата половина на XIX в. експериментаторският дух на класицизма бил за­
менен с копиране на античните образци и с по-геометризирана и схематизиране на
градските ансамбли.

Г ли
Общите черти на фадоустройството през тази епоха се преплитат и с национал­
ни и регионални особености:
- В Англия - класицизмът се преплитал със средновековните архитектурни
ансамбли; С иб
- Най-последователно провеждане на класицизма имаме в неговата родина -
Франция.
УА б
През първата половина на XIX в. несъвършенствата на капитализма в неговия
първоначален стадий предизвикали раждането на редица теории за усъвършенстване
а

на обществото и градовете. Най-значимите от тях били безспорно социалистическите и

комунистическите. Появили се утопични проекти за фадове на бъдещето (Робърт Оуен,
нн

Сен-Симон, Шарл Фурие и др.), които частично били експериментирани (в Англия и

повече в САЩ) без да доведат до съществен резултат.
С развитието на промишлеността неизбежно се увеличавала концентрацията на
ро

населението, бързо нараствала територията на фадовете с всички социални последици

свързани с това.
кт
е
Ел

90
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б

Ф иг. 3.1. Градът-крепост П алма Нуова, основан от Скамоци

на

>J
r i r ^
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.2. Ф лоренция

1 - църквата Санта Мария дел Фиоре: 2 - манастирската църква Санта Мария Новела:
3 - палацо Строци: 4 - палацо Ручелай; 5 - царквата Сантисима Анунциата:
6 - палацо Медичи: 7 - палацо Рикарди: 8 - палацо Векио: 9 - манастира Сан Марко:
10 - манастира Сан Лоренцо; 11 - палацо Пити, 12 - църквата Сан Спирито:
13 - манастира Санта Кроче

91
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

Ф иг. 3.3. Ф лоренция, площ ад А нунциата

он

а - план: Вдясно е галерията на яслите: вляво - галерията на манастира "Серви ди Мария'

в дъното - Църквата Сантисима Анунциата
тр
ек
Ел

6 - изглед

92
 У//////У////////УЛ

Фиг. 3.3. Ф лоренция, площад Анунциата

ка
в - разрез

е
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф и г. 3.4. Ф л о р е н ц и я
а - план на главните площади и улици: I - баптистерий: 2 - църквата Санта Мария дел Фиоре:
J - църквата Ор Сан Микеле: 4 - палацо Векио, 5 - лоджия дей Ланци, 6 - улица Уфици:
7 - понте Векио: 8 - площад на Синьорията: 9 - Църковния площад

93
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр

Фиг. 3.4. Ф лоренция

б - улица Уфици
ек
Ел

Фиг. 3.S. Флоренция, площад на синьорията

/ - палацо Векио: 2 - лоджия дей Ланци

94
Ел
ек
тр
он
на
УА б
С иб
Г ли
от
ека
 е ка
от
Г ли
С иб
»c 1Ь
УА б
lie.
Фиг. 3.7. Венеция
на

пчан на площада Сан Марко: 1 - камбанарията Сан Марко: 2 - Лоджетта:

J, 4 - декоративни кпппич
он
тр
ек
Ел

б - гропюра на пю щ ада в началото на XVI век

 е ка
от
Фиг. 3.8. Начини за разполагане на паметници на градските площ ади през XIV-XV1 век
а - площада на Главния пазар в Июрнберг с фонтана "Шоненбрюнен ”

Г ли
С иб
УА б
на
он

6 - площада на Сеньорията във Флоренция със статуята на Козимо I, фонтана на Нептун

тр

(до ъгъла на Сеньорията) и фигура на Давид, разположена пред нейния вход

ек
Ел

Фиг. 3.8. Н ачини за разполагане на паметници на градските площади през XIV-XV1 век
в - площадът “Дел Санто " в Падуа г - площадът "Сан Дж овани е П асло “ във
с паметника на Гатамепата Венеция с паметника на Колеони

97
 '_)LJUU^<-

е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 3.9. Рим, план на града с подчертаване на улиинте, реализирани през X V I-X V II век
УА б
1 - площад дел Пополо; 2 - Испанската стълба; 3- мавзолея на Август, 4 - кръстовище на
четирите фонтана; 5 - площад Колонни; 6 - площад Кривинала; 7 - порта Пиа; 8 - площад
на

Санта Мария Маджоре; 9 - Летеранския площад; 10 - Колизея; I I - Капитолия; 12 - Патеон;

13 - площад Навона; 14 - площад Фарнезе; 15 - замък св. Анжелик; 16 - площад св. Петър;
1 7 - Ватикан; 18, 19 - улица Рипета; 18, 20 - улица Корсо; 18, 21 - улица Бабуно;
22 - улица Систина; 23 - улица Нометана; 24 - улица Карло Апберто; 25 - улица Мерулана,
он

26 -улица Сан Джовани ин Латерана; 27 - улица Дж улия

тр
ек
Ел

Фнг. 3.10. Рим, площад Дел Пополо

а - план; I - порта Дел Пополо; 2 - църква Санта Мария ди Монте Санта;
3 - църква Санта Мария дей Мираколи
 е ка
от
Г ли
iS -, „ tL " ‘

M b .
С иб - ■ \3 r *1
УА б
Фиг. 3.10. Рим, площад Дел Пополо
6 - гравюра от XVII век
а
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 3.11. Рим, Капитолийския площад

а - план: I - дворецът на Сенатора: 2 - Капитолийския мезей: 3 - дворецът Консерватори.
В центъра на площада е разположена копната статуя ня Марк Аврелий
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

®иг. З .П . Рим, Капитолийския плошад

6 - изглед

100
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг 3.12. Рим, площ ад пред

ц ърквата св. П етър
а - проект за реконструкциа, предложен
v n \ от Карло Фонтана в края на XVII в.

101
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Ф иг 3.12. Рим, площад пред цъ р квата св. П етър
6 - гравюра на площада, направена от Д ж Пиранези
а
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 3.13. Рим, И спанската стълба

а - план: I - църквата Санта Тринита дей Монти: 2 - Фонтан Ладията; 3 - Испанския площад

102
 Ел
ек
тр
он
на
УА б
С иб
Г ли
от
е
a
î

Qm

e
cô

ка
I ^

II
^

103
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 3.14. Ф ранция, град Ш арлевнл, основа през 1608 г.
УА б
на
он

Ф иг. 3.15. Ф ранция, планове на “Идеални градове” .

тр

В ляво - градът крепост на Ж а к Пере, в средата - С аарлуи, в дясно - А нриш мон

ек
Ел

Фиг. 3.16. Ф ранция, град ъ т-креп ост Ньоф

Б рисак, построен на леви я бряг на Рейн
от военния инженер С ебастнят Вобан
в края на XVII век

104
 Фиг. 3.17. Ф ранция, град Рншельо.

ка
Построен по проект на Ж ак Льомерсие
в началото на 30-те годннн на XVII век

е
от
Г ли
С иб
УА б
на
он

Фиг. 3.18. Париж, площад Вогези

а - аксонометрия
тр
ек
Ел

6 - копие от картина, показваща сватбата на крал Хенрих IV с австрийската принцеса Анна

105
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фнг. 3.19. Париж, река Сена н западния крой на остров Сите с площ ад Дофин
(фрагм ент от плана на Тюрго, гравиран през 1734-1739 г.)

106
 Фиг. 3.20. Париж, аксометричен

ка
план на Вандомския площад,
построен по проекти иа
Ж. Л. М ансар през 1699-1701 г.
В центъра на площ ада е поставен

е
паметник на Л ю двиг XTV, заменен

от
по-късно с Вандомската колона

Г ли
С иб
УА б
на

Фиг. 3.21.
С хем атична карта
на ю гозападните
околности на
он

П ариж в началото
на ХУП век
тр
ек
Ел

Ф иг. 3.22. Версай

а - схематичен план
на парка и дворцовия
ансамбъл

107
 n,.i„

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.22. Версай

б - детайл на двореца и на боскетната част от парка

108
 1 — :^ss№ -:"

е ка
от
Г ли
Ф иг. 3.22. Версай
в - перспективен изглед на Големия дворец и на парка, гледани от изток, според гравюра на Перел

С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фнг. 3.23. Г лавни ком позиционни оси на Рим (в ляво), на Версай (в средата) и на П ариж (в дясно)

109
110
Ел
ек
тр
он
на
УА б
С иб
Г ли
от
ека
 t юо
-F=-h
1;
В6В 1;
eæ 1
Бй t
E æ ; ......

е ка
от
Г ли
latobmm/
■'
С иб
□ llO IIV.Ф .
^ Ш 0 !|В В р
УА б
на

Фиг. 3.2S. Париж, основни етапи в развитието на Л увърско-Т ю йлерийския ансамбъл

I - Лувър в 1365 г.; 2 - Лувър и Тюйлери п резX V Iв.:
3 - Лувър и Тюйлери през XVII в.; 4 - Лувър и Тюйлери през XVIII в.
он

Г'" .
ill
тр
ек
Ел

Фнг. 3.26. Париж, плошад “Л ю двиг XV”

а - план

111
 е ка
от
Г ли
Фиг. 3.26. Париж, площад “Л ю двиг XV”
б - изглед, съгласно гравюра на на Пат

С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.27. Ф ранция, град Нанси

/ - средновековния град; 2 - новия град, построен през XVII век: 3 - парк;
А - Кралския площад; В - площад дьо ла Кариер;
С - елипсовидния площад; х-х - нова главна напречна композиционна ос на града

112
 е ка
от
Г ли
о т -r?

С иб
УА б
на
он
тр
ек

Ф иг. 3.28. Нанси, ансамбъла на централните площади

а - план; I - кралския площад с паметник на Людвиг XV;
2 - площад дьо ла Кариер; 3 - площада на Правителството
Ел

Фиг. 3.28. Нанси, ансамбъла на централните площади

б - главна фасада на Кралския площад със сградата на Кметството

113
 !■ V' I: ii: I

' - >
3 •*
> 1 -1 * ;
1 - 1 j i ■1 ‘ î

ка
- ,

• t I 5 â
i i

е
от
Г ли
Ф иг. 3.29. Ф ранц ия, К ралския площ ад в Бордо - план

С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.30. П ариж , западните пОфайпиии на града според плана от 1775 г. На десния бряг на Сена -
Т ю йлернйсквта градина и кра1брежння булевард на К рали цата. На л ев и я б ряг - есп л ан адата на
И нва.г|днте и М арсово поле с военото училищ е

114
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 3.31. Париж, проект за реконструкция иа ю гозападния район на града.

Архитекти 111. Персие и П. Фонтен, 1811 г. В центъра - М арсово поле и Военното училищ е,
а на другия бряг иа Сена - проектираният Римски Дворец на Наполеон

115
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 3.32.
Париж, Вандомската колона.
Архитекти Л ьопер н Гондуен.
Автори на скулптурите върху
цокъла и на висш ите се барелефи -
Бержере и Шоде (1805-1810 г.).
Статуята на Наполеон е поставена
през 1833 г.
Височина на колоната 43 м.

116
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 3.33. Лондон, план на града преди пожара от 1666 г. Близо до западната порта -
средновековната катедрална ц ърква “Свети П авел”.
УА б
До източната страна е разположен зам ъ к а Тауер
а
нн
ро
кт
е
Ел

Ù 100 300 500

Фиг. 3.34. Лондон, план на града предложен от архитект Евелин в края на 60-те години на
XVII век. В центъра на елипсовидния площад е разположена ц ърквата “ Свети П авел ”

117
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф нг. 3.35. Лондон, централната част на града

I - Ридлсьнс парк 2 - Парковия площад; 3 - Риджънт cmpuùm;
4 - Квадрант: 5 ■площад Пикадили: 6 ■Сент Джеймс парк

118
 е ка
от
Г ли
С иб
' ш т т
УА б
Фиг. 3.36. Лондон, план на Риджьнс парк. А рхитект Джон Неш
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.37. Лондон, план на района Уест Енд в началото на XIX век

119
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.38. Лондон, план на района Уест Енд,

в който са разположени правителствените сгради
] - Уестминстърското абагг.ство; 2 - Парламентът:
3 - площад "Трафалгар схуер ": 4 - Бъкингамския дворец;
5 - Съмърсет хол и свързаната с него крайбрежна улица "Кралица Виктория '

120
 ка
е
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

0 100 20 0 3 0 0 M ''''" '“ '- '' ' ^ ' i : i ï / i

Ф иг. 3.39. Б ат, курортен град, разположен в югозападна А нглия

а - план на града: I- средновековен център с катедрала, кметство и Кралските бани;
2 - новият център на Бат. проектиран от архитектете Дж. Вуд старши и Д ж Вуд младши
през XVIII век; 3 - главната градска улица, завършваща със сърповидния площад Лансдаун;
4 - улица св Михаил: 5 - улица Палтней: 6 - градините на Сидней
6 - детайл от центъра: I - Кралската градина: 2 - Гей стрийт: 3 - Кръглия площад:
4 ■сградата на Асамблеята: 5 - Брак стрийт: 6 - Кралския замък

121
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
' / \ ^'J5=^r
Фиг. 3.40. Единбург, план на града от края на XVIII иI нача
началото на ХЕХ век
на

/ - Куинс стрийт:
стрийт; 2 - Принцес стрийт: 3 - Лондонския път:
път; 4 - Хановер стрийт:
градина: 7 - парк Медоу:
5 - Кенонгейт стрийт: 6 - Ботаническа градина; Медоу; 8 - парк Принцеса:
9 - Кралския парк: 10 - парк Карлтон хил: I I - замък: 12 - парламент: 13 - Кралския дворец:
14 - Университет: 15 - сградата на Академията
он
тр
ек
Ел

Фиг. 3.41. Виена, поглед от Белведере към центъра на града,

съгласно картина от художника Бернярдо Беллото

122
 ка
е
от
Г ли
С иб
Фиг. 3.42. Виена, Шонбрюн
а - двореца
УА б
на
он
тр
ек
Ел

б - парка с Глориетата

123
 ека
от
Г ли
Фиг. 3.43. Виена
а - дворецът Ховбург
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

6 - площад "Мария Тереза "

124
 * '•

ка
ж\
е
от
Ü -Х - .

Г ли
w..

4
С иб Фиг. 3.44. Виена, дворецът с парка Белведере
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 3.4S. Карлсруе, главен град иа херцогството Баден, основан през 1715 г.
а- план: I - дворецът; 2 - пазарният площад

125
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Ф иг. 3.45. К арлсруе, главен грал на херцогството Бален, основан n p e i 1715 г.
6 - детайл от двореца с парка
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 3.46. Дрезден

а - укрепените части на града, разположени от двете страни на река Елба, съгласно nwH от 1758 г

126
 е ка
от
Г ли
С иб
W4
" 7 ч
УА б
на
он
тр
ек

Фиг. 3.46. Дрезден

6 - план на града от края ня XVIII и средата на X IX век: I - стария град:
2 - Цвингера: 3 - двореца на Саксонските Курфюрсти:
Ел

4 - площад на Новия пазар с църквата Фрауен кирхе;

5 - летния дворец на курфюрстите: 6 - Новия град

127
 ка
е
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

. „ „ 6 л и о т Х У И .« к

И на
3 ,4 7 .К .е .Л .» л » - 'Р “ ’
фиг
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он

Фиг. 3.48. Б ерлин, план на града от втората половина на XVIII век

А - централна част: Б - Фридрихфорштадт: В - Доротенфорштадт:
Г - Шпандау: Д - Кралските предградия: Е - Унтер ден линден
тр
ек
Ел

129
 е ка
от
Г ли
С иб Фиг. 3.49. Потсдам
а - план на града: I - градът Потсдам;
2 - Двореца Сан Суси; 3 - Новия дворец
УА б
на
он
тр
ек
Ел

б - изглед от двореца Сан Суси

130
 4 . Г ра до у стро й ство то в Р усия

4 .1 . Р усия п р е з п ери о да X V -X V II век

в края на XV и началото на XVI в. завършило образуването на централизира­

ната руска държава начело с Москва. Това е периодът и на окончателното освобожда­
ване от монголо-татарското иго. Освободени са Новгород, Смоленск и др.
Църквата съдействала за концентриране на държавната власт в Москва.

ка
След превземането на Константинопол в 1453 год. от турците Москва започнала
да претендира да бъде столица на православния свят, а московският княз - приемник
на византийския император. Приемането на византийския герб с двуглавия орел имало

е
същия смисъл.
Цар Иван III се оженил за София Палеолог - племенница на последния визан­

от
тийски император Константин Палеолог. Москва започнала да претендира да бъде
Трети Рим.
В края на XV в. се разгърнали грандиозни работи по преустройство на Москов­

Г ли
ския Кремъл. Започнало изграждането на Успенския събор, чието проектиране е въз­
ложено на италианския архитект Аристотел Фиораванте. Започва преустройство на
стените на Кремъл - разчистване пред тях на ивица с ширина един изстрел свободна
С иб
полоса, която имала не само стратегическо, но и естетическо значение. Тя дала въз­
можност да се възприема зрително богатия силует на Кремъл.
През този период се извършва и оформянето на Съборния площад в Кремъл с
УА б
изфаждането на:
- Успенския събор,
на

- Грановитата палата,
- Архангелския събор,
- Камбанарията на Иван Велики и
- Благовещенската църква.
он

Реконструкцията на Московския Кремъл оказала силно влияние на другите гра­

дове, като Новгород, Ивангород и други, където също започнали подобни преустройства.
тр

Генерални планове на градовете

ек

През този период се оформят по функции два основни типа градове;

- тьрговско-занаятчийски и
- крепости.
Ел

В много случаи фадовете възниквали първоначално като крепости, а после се

развивали като търговско-занаятчийски центрове, след като границите на държавата се
премествали. Схематичното представяне на руските градове от тази епоха показва цен­
тър с Кремъл, около който се формирала жилищната зона и манастири, разположени
на подходите към тях като предни стратегически постове.
Със стабилизирането на централната държавна власт, Кремъл загубва функцията
си на крепост и се превръща в обществено-политически и религиозен център.
Руските фадове от този период само в редки случаи имали геометрично правил­
ни генерални планове. Те се развивали по естествен път и стихийно стигнали до ра-
диално-кръговата улична мрежа (Москва). Изключение прави гр. Тоболск, столица на
Сибир, който имал правоъгьлна улична мрежа и форма близка до квадрат.

131
 Архитектура на кремлите и манастирите

Центровете на руските градове през периода XV-XVII в. били кремлите и мана­

стирите. Сравнявайки кремъла с бурга в Западна Европа можем да изтъкнем следните
отлики:
- бургът служел за резиденция на държавната власт докато Кремълът имал по-
богато съдържание; освен княжеските и царските покои в него се намирали църкви,
складове, арсенали, жилища и др.
- кремълът давал при нужда убежище на цялото население на града и затова

ка
имал по-големи размери.
Избирането на естествено защитени места предопределило разнообразните не­
правилни форми на кремлите. При равнинен терен те получавали геометрично правил-

е
на форма.

от
Историята на развитието на кремлите може да бъде р^делен а на два основни
перидода:
1. Ранен, когато Кремълът имал отбранително значение;

Г ли
2. Късен, когато се преобразувал в обществен център.
През първия период архитектурата на кремлите имала сурови и опростени фор­
ми. През втория период те започнали да се украсяват и през XVII столетие кремъл­
С иб
ската архитектура преживява необикновено блестящ разцвет. Особено подчертан обект
на украса станали Кремълските кули, които имали:
- висока каменна шатра с наблюдателна кула;
- покриви със сложни фигури;
УА б
- островърхи позлатени шпилове;
- разнообразни ветропоказатели (във вид на дракони и лъвове), завършващи
на

върховете на кремълските кули.

Подобна характеристика имали и манастирите -
- Московския Новодевичи манастир;
он

- Троицко-Сергеевата лавра и мн. др.

П лощ ади и улицн

тр

В сравнение с кремлите и манастирите улиците и площадите играели второсте­

пенна роля. Улиците изпълнявали само комуникационна роля. Чак до Петрово време
ек

преобладавал дворният начин на застрояване.

Жилищата на болярите, търговците, дворяните и др. се разполагали във вътреш­
ността на дворовете, а към улицата имало само ограда или второстепенни помещения.
Ел

Единствено църквите украсявали уличната перспектива.

Главните площади в древноруските градове били църковните и търговските.
При църковните площади църквата е била главен елемент и тя се разполагала та­
ка, че да се възприема най-добре, а ограждането на площада нямало значение.
Пазарните площади представлявали просто свободно място без претенции за
оформление.
Може да се каже, че чак до XVIII столетие площадът не бил самостоятелна ар­
хитектурна тема в руското градоустройство.

132
 М осква

За пръв път в летописите Москва се споменава в 1147 год. при Юрий Долго-
руки. Тя възниква като пресечна точка на главните пътища - север-юг и изток-запад -
и като погранична крепост на Владимирското княжество.
През 1237 год. Москва била опожарена от татарите на Батий.
След това възниква Московското княжество.
През XIV в. Москва става най-големият политически център на Русия.
При Димитрий Донски голям пожар опустошава дървените стени на Кремъл и

ка
след това те били възобновени, но вече от камък.
Голямо строителство в Кремъл започва по времето на цар Иван III Грозни - но­
ви тухлени крепостни стени - разчистване на околното пространство на Кремъл с ши­

е
рина един пушечен изстрел. Строят се много църкви и камбанарията на Иван Грозни.

от
Изфажда се Царската градина, разположена на южния бряг на река Москва.
През XVI столетие при цар Иван Грозни се присъединяват Казанското и Астра-
ханското царства. Изгражда се П окровският храм Василий Блаж енни от руските

Г ли
майстори Б арм а и Посник. Храмът бил замислен не като сф ада за молещите се, а
като обект на техните молитви, което изисквало голямо околно пространство.
Периодът на образуването и укрепването на централизираната Руска държава
С иб
(XV-XVII в.) донесъл съществени промени в руското градоустройство. Възникнали
много нови градове. Главен политически и културен център станала М осква. Градо­
вете нарастнали и се увеличила гъстотата им на обитаване.
Осъществила са концентрация на архитектурните доминанти в центровете на
УА б
фадовете. Кремлите и манастирите се обогатили с нови църкви, кули и камбанарии.
на

4 .2. Р у с и я п рбз XVIII и п ърва та п о л о ви н а н а XIX вбк

он

О бщ а х ар ак тер и сти к а

Изолацията на Русия от Западна Европа през този период била преодоляна. По­
стигнат бил изход на Балтийско море и на Черно море. Разширили се владенията на Ру­
тр

сия на изток и на запад. Присъединена е и Украйна. Нараснало населението на страна­

та (от 15,5 млн. на 37,4 млн.) през периода 1719-1795г. Общо икономиката на Русия
ек

била феодална, но се появили и първите наченки на капиталистическо производство.

Градското население било все още малък процент - през 1796 год. - 4,2%. Само
Петербург (200 хил.) и М осква (400 хил.) били големи фадове. Градовете били цен­
Ел

трове на манифактурно производство и търговия. Търговията се осъществявала в т.

нар. “торговме ряди”, както и на периодически панаири (ярмарки). Много от руските
фадове дължали славата си на панаирите - Нижни Новгород, О раниенбург и др.
Градовете били също така центрове на административната власт. През 1708-1710 г.
била проведена губернска реформа, съгласно която страната била разделена на 8 губер­
нии. В ръцете на губернаторите била съсредоточена цялата власт - административна,
съдебна, полицейска и финансова.
По това време в централната част на страната продължили да съществуват ста­
рите исторически фадове като М осква, Ярославъл, Владимир и др. По фаниците на
Русия възникнали нови фадове-крепости, като Кронщ ат.
Освен това възникнали и нови фадове в три основни направления;

133
 - към Балтийско море - Кронщат, Петрозаводск и Петербург;
- н а ю г -А зо в , ТаганрогиТавров;
- на изток към Урал и Сибир - Екатеринбург, Сибирск и др.
По времето на Петър Велики в Русия били поканени много архитекти от Запад­
ноевропейските страни - Франция, Холандия и др. (Шедел, Льоблон, Трезини и др ),
които развили значителна дейност. Едновременно с това били изпратени на запад да се
учат много младежи (Петрови стипендианти), които също допринесли за проникване
на западното влияние в Русия.
Настъпил подем във всички области на материалния и духовния живот, който се

ка
изразил в:
• развитие на образованието,
• учредяване на Академия на науките,

е
• на Морска академия,
• на Художествена академия,

от
• организиран бил и първият музей.
Изменил се и обликът на руското общество, което постепенно се модернизи­
рало. След смъртта на Петър Велики има известен период на застой, но при Екатерина

Г ли
II започва нов подем.
Тя водила успещни войни като освободила крайбрежието на Черно море и осно­
вала град Одеса. Към края на XVIII в. се развили промишлеността и търговията, а това
С иб
довело до нарастване на фаловете. Въпреки това Русия все още си оставала главно зе­
меделска страна, която снабдявала Западна Европа със селскостопански стоки.
Руското стопанство все още се крепяло на крепостничеството. Селячеството би­
УА б
ло безмилостно експлоатирано и затова често въставало (Емелян Пугачов). За да се за­
щити феодалната върхушка организирали военни гарнизони в градовете, в резултат на
на

което в тях се появяват големи казармени райони.

За да се регулира изграждането на градовете в Петербург била създадена спе-
Щ1ална комисия през 1762 г. Една година по-късно през 1763 г. Екатерина II издала за­
он

повед всички градове да се снабдят с планове, което дало на развитието на градо­

устройството силен тласък напред.
В областта на архитектурата се утвърждава класишомът с най-ярки представители:
- Баженов, който проектирал Пашков дом в Москва, Кремълския дворец и др.
тр

- Казаков, който бил автор на Таврическия двор и много други големи

ансамбли.
ек

При Павел I (1796-1801 г.) настъпва отново упадък в строителството, който се

дължал на икономическите и социални затруднения на Руската държава, в която кре­
постното право затруднявало развитието на капиталистическите отношения.
Ел

В началото на XIX век настъпва известен подем, тъй като Русия, подкрепяйки
Англия в борбата ù с Франция получила известна икономическа изгода, която ù дала
възможност да разгърне от 1802 до 1807 г. голямо строителство в Петербург, където
били изградени Адмиралтейството, Борсата, Казанската църква, Смолни институт и др.
След това идва нашествието на Наполеон - 1812 год. След изгонването на фран­
цузите настъпва период на подем. Възстановява се Москва, в изграждането на която
участват архитектите Бове, Григориев, Михайлов, Старов и др.
Изградени били: Театралният площад, Торговме ряди на Червения площад,
Ллександровската градина и др.
В Петербург арх. Роси създава редица големи архитектурно-градоустройствени
ансамбли.

134
 Население на градовете

Укрепването на абсолютизма и държавната власт довеждат до съсредоточаване­

то на голям апарат от чиновници и военни в фадовете. В тях били съсредоточени също
така търговци и работници.
В края на XVIII в. градското население на Русия било около 400 000, разпреде­
лено в 250 града. През 1830 год. градското население нарастнало на 3 000 000, като в
Петербург имало 400 000, а в Москва - около 200 000 жители.

ка
Разположение на градовете

Старите фадове запазили местоположението си, като продължили да се разви­

е
ват, а новите фадове представлявали:
• крепости;

от
• крепост и ф а д (посад);
• промишлени образувания.

Г ли
Композиция на градския план

Новите фадове имали правилен геометричен план, с радиално-кръгова улична

С иб
мрежа с мощна крепостна стена с ров и вал.
В старите градове се изфаждали ансамбли с лъчево събиране на улици, площа­
ди с правилна форма, силно развитие на центровете и насищане с т. нар. “торговне ря-
УА б
ди” и на “гостиннме дворм”. Появяват се и първите казармени и промишлени райони.
Градските центрове представлявали система от площади с различно предназ­
на

начение: тържища, административни сфади (губернски и околийски), църкви и ханове.

Площадът станал главна тема в фада, за разлика от предишната епоха, когато той се
разглеждал само като свободно място около църквите.
он

Жилищни квартали

Петър I издал указ да се строи на уличната линия, което довело до плътно из-
тр

фаждане на кварталите. Улиците се превърнали в коридори, а кварталите - в нехигие­

нични пространства.
През този период започнало изфаждането на паркове и озеленени булеварди.
ек

Главни градове
Ел

М осква
В началото на XVIII в. столицата на Русия била пренесена в Петербург, където
се съсредоточило основното държавно строителство, което се отразило отрицателно на
Москва. Едва във втората половина на XVIII в. в Москва се извършва по-значително
строителство, когато Баженов и Казаков създават руския класицизъм - Пашков дом,
дворецът на Разумовски, Голицинската болница и др.
След победата в Отечествената война 1812 г., когато Москва била опожарена,
започва нейното възстановяване. Архитектите Бове, Жилярди, Михайлов и др. извърщ-
ват голямо строителство - Торговне ряди на Червения площад. Театралния площад с
Болшой театър и много други.

135
 Петербург
Изграждането на Пе1ропавловската крепост поставило начало на новия ф ад
(1703 г.) Градът се разполага в устието на р. Нева, където имало много острови, не­
здрав и блатист терен, студен климат, силни ветрове през зимата, мъгливи и ограни­
чени слънчеви дни - през лятото.
Първоначално строителството се съсредоточило на Василевския остров, а по-
късно, след построяване на Адалиралтейството, и на левия бряг на реката. В началото
строителството имало стихиен характер. След това арх. Трезини разработва проект,
който не е запазен. На Василиевския остров се предвиждала система от геометрично

ка
правилни канали с оглед отводняване, които по-късно били засипани, но останала
правоъгьлната мрежа на улиците.

е
През 1717 г. арх. Л ьоблон прави проект в духа на ренесансовите схеми за
идеалните градове, който не бил приложен, защото не се съобразявал с даденостите и

от
не отговарял на нуждите на столицата на голямата вече Руска държава, която не може­
ла да се събере на Василевския остров.

Г ли
Развитието на града продължило на левия бряг, където било изградено Адмирал-
тейството и по пътя, който го свързвал с Александросергеевската Лавра (бъдещия Нев­
ски проспект).
С иб
През 1736-37 г. става голям пожар, който дал възможност за изфаждане на Пе­
тербург по нов план - Руските градостроители - Корабов, Земцов, Еропкин създали
по същество плана на града.
УА б
Създава се трилъчие от улици, водещи към Адмиралтейството и система от кръ­
гообразни улици и канали.
През този период се изграждат:
на

- Петропавловската църква с шипла (арх. Трезини);

- Дванадесетте колегии, сега Университет (арх. Трезини);
он

- Зимният дворец (арх. Растрели);

- Старата сграда на Адмиралтейството (арх. Растрели).
В началото на XIX век се изфаждат още:
тр

- Борсата (арх.Тома де Томон);

- Новата сф ада на Адмиралтейството (арх. Захаров);
- Главният щаб (арх. Роси);
ек

- Улица Роси, Сената и Синода (арх. Роси) и др.

През този период се изфажда и Невският проспект, който се разпрострял от
ж.п. гарата до Адмиралтейството - общо 3 км.
Ел

Обобщавайки развитието на руското фадоустройство през XIII и първата поло­

вина на XIX век можем да изтъкнем, че през този период по същество се променила
цялата селищна мрежа в страната, като били основно реконструирани старите фалове
и били построени много нови. Стихийно възникналите в предишния период живописни
средновековни селища били заменени с геометрично правилно предварително плани­
рани фадове с типизирано жилищно застрояване и богато развита система от общест­
вени пространства. В Москва и Санкт Петербург били създадени редица значими ф ад-
ски ансамбли, които останали в световната история на фадостроителното изкуство.

136
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр

Ф иг. 4.1. М осква, план на града през XVI в.

ек
Ел

137
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 4.2. М осква

а - план на Кремъл през XVII век.; I - Успенската църква; 2 - Камбанарията на Иван Грозни:
3 - Архангелската църква; 4 - Благовещенската църква; 5 - Грановитата палата;
6 - Теремния дворец; 7 - Тайницката врата; 8 - Водовзводната кула; 9 - Боровицката врата;
10 - Троицката кула; И - предмостовата "Кутафья башня"; 12 - Собакиня кула;
13 - Николската врата; 14 - Спаската кула; 15 - Константино-Еленинската врата;
16 - Беклемишевската кула

138
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б

лт
пш
»
8iiaK^№U|.
лимгм«* »3 и. X . JUHOTM
на

Фиг. 4.2. М осква

6 - общ вид на Кремъл в края на XVII и началото на XVIII век, съгласно гравюра от XVIII век
он
тр
ек
Ел

* ■■■<»*

Фиг. 4.3. М осква

- план на Ивановския и Соборния площад; 1 - Успенската църква; 2 - Камбанарията на Иван
велики; 3 - Архангелската църква; 4 - Благовещенската църква; 5 - Грановитата палата;
6 - Чудовманастир; 7 - църквата "Никола Гостунски"

139
 ка
Фиг. 4.3. Москва
6 - Разрез през Ивановския и Собориия площад по направление запад-изток

е
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Кшжохьш аИша
Л*тогр*ф«ш п п а ш И. X. Дшщро. № ообршшж а С P o e i

е - камбанарията на Иван Велики, литография

140
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 4.4. П ланове на руски кремли и манастири от XV - XVII век.

I - Новгородската крепост: 2 - крепостта Иван-город, 3 - Замъкът на Нарва:
4 - Зарийския Кремъл: 5 - Соловецкият манастир: 6 - Кирило-Белозерския манастир:
7 - Московския Кремъл (в края на XVII в.)

141
 mm

ка
-

е
от
10 0
luiaiijii

Г ли
С иб
УА б
на
он
тр

Фиг. 4.5. М осква

а - Покровския храм, план и фасада
ек
Ел

142
 Ел
ек
тр
он
на
УА б
С иб
Г ли
от
ека

143
 е ка
от
Г ли
Ф иг. 4.6. Азов, план на крепостта с предградията
/ - крепост: 2 - предградия: 3 - външна укрепителна линия

С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 4.7. Тавров

А - адм ир^т т ейст во: Б - галериен двор: В - ж и ли щ н и кварт ати
Г - во й н и ш к о С1^лище: ! - ви ц еа д м и р а лски двор: 2 - църква: 3 - м а га зи н и

144
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

200 400 м
он

Фиг. 4.8. Крепост “Св. Кръст”

/ - жилищни квартали: 2 - църква
тр
ек
Ел

Фиг. 4.9. Черемшинска крепост

• крепост; 2 - жилищни квартали; J - главна отбранителна линия

145
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 4.10. Туля

а - план на града от 1779 г. В центъра на града е разположен Кремъла с правилна правоъгьлна
форма: /, I - улица Киевска: 2. 2 - улица Московска: 3 - Заречие
б - силует на Кремъл

146
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

Фиг. 4.11. М осква, в периода на възстановяване след пожара през 1812 г.

Защ риховани са Кремъл и манастирите
Ел

147
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

Фиг. 4.12. М осква, реконструкция на центъра на града след пожара в 1812 г.

/ - храмът Василий Блажений; 2 - Червения площад: 3 - паметник на Минин и Пожарски;
4 - Александровската градина; 5 - домът на Пашков; 6 - Манежа:
Ел

8 - домът на благородното събрание: 8 - Болшой театър:

9 - театралниа площад: 10 - Малий театър

148
 е ка
от
Г ли
100 900 300 400
=r=l= =ь= ■ t_-
С иб Фиг. 4.13. М осква, Театралния площад
а - план на площада през първата половина на X IX в
УА б
на
он
тр
ек
Ел

б - общ вид на площада в сегашното му състояние

149
 .'M. ^

ка
Фиг. 4.14. М осква
a - план на Червения площад
;tî-

е
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр

туиншхю 10}Ш}Ш!! Я КНЯЗ» ПаКДГООИгО

ек

ЕЛАГОМгаЛЯ ?0СС1Я. АД>ТА ISI«

Ел

6 - паметник на Минин и Пожарски

150
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 4 .IS. Петербург, план на грала от арх. Ж . Л ьоблон (1717 г.)

I - дворец на цар Петър /, 2 - търговски площади: 3 - пристанища със складове:
4 - Петропавловската крепост: 5 - Адмираптейството

151
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 4.16. Петербург, основни етапи в развитието на композицията на центъра на града
УА б
а - 1725 г.
на
он
тр
ек
Ел

6 - 1750 г.

152
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 4.16. Петербург, основни етапи в развитието на композицията на центъра на града
в - 1800 г.
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

г - 1850 г : 1 - Петропавловската крепост; 2 - Адмиралтейството: 3 - Исакиевската

катедрала. 4 - сградата на Дванадесетте колегии: 5 - Латната градина: 6 - Зимния дворец:
7 - малкия Зимен дворец: 8 - Ермитажът: 9 - Мраморният дворец: 10 - М ихашовският замък:
11 - Казанската катедрала: 12 - Придворните конюшни: 13 - Главният щаб:
14 - домът на Лобанов-Ростовски: 15 - Манежът: 16 - сградата на Сената и Синода;
На носа на Василевския островсградата на Борсата от арх Тома дьо Томон

153
 rwy

е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

0 100 100 300 400 500 (00 k

-----------------1
-------- 1
-------- 1
-------- ■

Фиг. 4.17. Петербург, предложения н етапи на изграждане на Д ворцовия площад

/ - В. Рострели: 2 - И Старов: 3 - Ю. Фелтон; 4 - предложение от 1806 г. .
5 - план на площада през периода 1819-1834 г.:
6 - план на площада след издигането на Александрийската колона в 1834 г

154
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр

60 00 100 150 200 м

ек

0>иг. 4.18. Петербург, Д ворцовия площад, съгласно проект на арх. К. И. Роси

Ел

I - Зи м н и я дворец: 2 - сград ит е на Г павн ия щ а б

155
 ка
е
s

е
a

от
H
T3
as
•o

Г ли
X
L9
>
'a
С иб
S
s
УА б
на
он

s
тр

tù
H
ек

■o
:a
Ел

o
E
fis
ta
 S-> '

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

ю IQ
P чв :ай >>*

Фиг. 4.20. Планове на радиалните Фиг. 4.21. Петербург, план на ансам бъла на
улични мрежи (“Трилъчия”) в Рим, А лександринскня театар, арх. К. И. Роси
Версай и Петербург

157
158
Ел
ек
тр
он
на
УА б
С иб
Г ли
от
ека
 о
и

|^а: iаÏ

ка
2 S
§ S.

е
II“

от
=и

Г ли
С иб ä |1
?4 §-
а §О
IÏ“
УА б

5Н '" -а
а

£
©^
нн

CL.^
О CÇ а
Л 3
*=î ^
u 'S i
Q, (V> tD
ро

^ ÿ
'g.'N ^
S OS
^ 5 5:
^ S •
кт

fn
€4 '3I -r:
е

e s 5
î^
Ел

il
^ I
I

159
 ка
е
s
-1

е
ю
H

от
a
3
a\

Г ли
o\ ia
I Ш
Б •§
NE
II
С иб
S'
УА б
■§ IS
•C
Ci " 0

!ln
на

s<
o ?;
Câ a
o.
s
он

nf»
X
K
H
n
7i
тр

S
a
a
o
E
ек

ë
s
Ел

160
 5 . Г ра до вете в С еверн а Ам ери ка п рез XVIII и п ърва та
ПОЛОВИНА НА XIX век

Градоустройството на Северна Америка през разглеждания период било тясно

свързано с колонизацията на този континент от европейците. Тръгвайки от крайбре­
жието на Алантическия океан те постепено се придвижвали на запад към Великия
океан, като разрушавали селищата на индианците и изграждали нова селищна мрежа,

ка
която в началото имала селскостопански характер, а след това се развили занаятите и
търговията.
След победата на САЩ във войната за независимост в 1783 г. започнало бързо

е
развитие на капиталистически отношения в градовете. Този процес още повиче се

от
ускорил след победата на Северните над Южните щати в гражданската война през
1861-1865 г.
Колонизацията на Северна Америка започнала едновременно в няколко района;

Г ли
- Колонии на испанците, които вече владеели Мексико и се насочили към Ка­
лифорния и Тексас;
- Колонии на французите, разположени по течението на реките Мисисипи и
С иб
Лаврентий, както и в района на Великите езера;
- На източното крайбрежие се настанили англичаните и холандците.
Всяка от тези националности оставила свои следи при основаването и развитие­
то на градовете.
УА б
Най-рано започнали заселването на ко1ггинента испанците. По това време градо­
устройствената дейност в испанските колонии се осъществявала изключително от дър­
на

жавата. Още от времето на крал Филип II съществували специални закони и правила за

изграждане на градовете, които водели началото си от италианските “Идеални фадо-
ве” на Ренесанса. Съгласно тези правила градовете трябвало да се разполагат в здраво,
он

сухо и лесно достъпно място. Формата им следвало да бъде квадратна, или правоъгьл-
на, а уличната мрежа - правоъгълна с централно разположен площад. В периферията
на фада изфаждали плитък ров и малък насип за отбрана при нападение. Предградия­
тр

та възниквали вън от рова. По този начин били изфадени фаловете С а н Ф р а н ц и с к о и

Л ос А н ж елис.
Френските колониални фадове възниквали като частни феодални владения, в
ек

които държавата не се намесвала. От тук идвало по-голямото разнообразие на тяхната

планова композиция. Първите фортове на французите приличали на средновековни ев­
ропейски замъци с характерните отбранителни стени и кули, около които се изфажда­
Ел

ли селищата с неправилна улична мрежа. Запазените изображения на К в е б е к от това

време показват техния средновековен вид.
По-голямата част от фадовете били разполагани по бреговете на плавателни
реки и езера с оглед на по-лесен дотьп. Така възникнали фадовете М о н р е а л , Н о в и
О р л е а н , С е н Л у и и др.
Англичаните основали най-важните фадове, разположени по източното край­
брежие, като изместили холандците (Б о с т ъ н , Ф и л а д е л ф и я , Н ю Й о р к и др .).
Общо английските колониални фадове имали геометрично правилен план с пра-
воъгьлна улична мрежа, в която е подчертана главната улица. Най-често се изфаждал

161
 квадратен площад, разположен в центъра на града (Филаделфия). Изключение правили
фадовете Ню Йорк и Бостън, които имали и по една диагонална улица.
Войната за Независимостта с Англия (1783 г.) поставила начало на нов период в
развитието на градоустройството на Северна Америка. Цялата територия на страната
била разделена на квадрати, които се продавали на частни лица за използване. Подобна
механична система била възприета и в фадовете. Тяхната територия се разделяла на
парцели с форма на правилни квадрати, или правоъгълници, които се предлагали за
продан. За да се рекламират градовете, те получавали някое известно и атрактивно ев­
ропейско име. Така с името София в Северна Америка имало най-малко четири града.

ка
Изключение от това стандартно градоустройство било направено при планира­
нето на столицата В аш ингтон. Нейният план бил съставен от френския архитект Пиер
Л ’Анфан, който участвал като доброволец във Войната за Независимостта. Той раз­

е
работил план, достоен за столица с голям мащаб, като съчетал правоъгьлната улична
мрежа с диагонали, за да улесни връзките между отделните части на града. В центъра

от
на ф ада проектирал две широки еспланади, които се пресичали под прав ъгъл, непо­
средствено до брега на река Потомак. В дъното на по-дългата еспланада бил разполо­
жен Капитолият, а по-късата завършвала с Белия дом (по това време - варосана дърве­

Г ли
на двуетажна сф ада за резиденция на президента).
Дълго време столицата на САЩ представлявала само просеки във съществува­
щите вековни дъбови гори и колчета, маркиращи направлението на бъдещите булевар­
С иб
ди. Едва след войната между Севера и Юга, когато се засилила централната власт, в
ф ада започнало усилено строителство.
Планът на Вашингтон с диагоналните улици оказал силно влияние върху плани­
УА б
рането на североамериканските фадове, в които се появили също такива диагонали и
лъчеви улици (Филаделфия, Детройг и др.).
През това време започва бързо развитие на Ню Йорк. Той запазил неправилната
на

улична мрежа само в старата си част - Ню Амстердам, която била основана от холанд­
ците. Новата територия на ф ад а получила правоъгьлна структура. Единствено Бродуей
следва диагонално направление.
он

Докато в западните райони на страната фадовете носели утилитарно-елемента-

рен характер, в източните части забогатялата буржоазия започнала да подражава на
европейските столици. В фадовете по източното крайбрежие на САЩ започнали да се
тр

строят сфади, копиращи европейски образци от древно-фъцки, древно-римски, готи­

чески, ренесансови и барокови архитектурни стилове. Към тях се добавили и екзотич­
ни Сфади с архитектура в китайски, японски, индийски или други източно-азиатски
ек

стилове, пренесени от съответните емифанти. По този начин се появила архитектур­

ната еклетика в САЩ.
В заключение следва да изтъкнем, че за много кратък период в Северна Америка
Ел

била изфадена офомна селищна мрежа, но на ниско художествено ниво.

162
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Фиг. 5.1. Флорида, град Пенсакола, основан от испански колониалисти.
План на града от 1778 г.
а
нн

.А-
ро
кт
е
Ел

tß
Фиг. 5.2. Квебек, силует на града през 17S9 г.

163
 ir-fe

е ка
k. . Л^ _____ Лk

от
Г ли
.....

С иб
Фиг. 5.3. Нови О рлеан, план на града , основан от французите през 1764 г.
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. S.4. Лос Анжелис, план на града , направен през 1849 г.

164
 е ка
от
Г ли
С иб
Ф иг. 5.5. Сан Ф ранцнски, план на града от 1856 г.
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фи|-. 5.6. Бостон

а - карта на пъриото шселване на полуострова с околностите

165
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б

Фиг. 5.6. Бостси

на

б - >иай п а п о л у о с т р о в и о т ! 6 4 0 .
он
тр
ек
Ел

Фнг. 5.7. Филa.^CJtфия

й; - т аи на града от началото на XI III в

166
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 5.7. Ф иладелфия

6, в - гравюри с изгледи от пристанището

167
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фнг. 5.8. Ню Йорк

a - т ан на града към средата на XVIII о.

168
 - 5^' -.Ч-.-Г- ,
.■-I'r ^ .

ка
е
от
Г ли
С иб
УА б
Фиг. 5.8. Ню Йорк
6 - общ шглед
на
он
тр
ек
Ел

в - изглед от Бродуей към 1811 г.

169
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фнг. 5.8. Ню Йорк

а - >пан на града към средата на ЛI III в

168
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 5.8. Ню Йорк
УА б
б - общ изглед
на
он
тр
ек
Ел

в - изглед от Бродуей към 1811 г.

169
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 5.9. Вашингтон
УА б
а - проект, съставен от арх. П. Л. Анфан през 1793 г
а
нн

- im i
ро
кт
е

□ D D D Q ^ a D t^ S n D G C J Z ]
□D ^ n n r ^ ^ ^ n n - 7 -
Ел

6 - детайл на центъра; I - Капитолия, 2 - Белия дом; 3 - Обелиск

170
 6 . Г р адоустр ой ството в З ап адн а Е вропа, С еверна
А м ер и к а и Р у си я п р ез в тор ата п о л о в и н а н а XIX и
началото на XX ВЕК

6 .1 . Р ъ стъ т н а ев р оп ей ск и те гр адов е п р ез втор ата

п о л о в и н а н а XIX ВЕК и п р о б л е м ъ т з а т я х н а т а
рек онструк ци я

ка
Втората половина на XIX век бил епоха на развитие на промишления капитали­
зъм и бързо нарастване на фаловете. Новите промишлени предприятия възниквали

е
главно в територии, богати на полезни изкопаеми, на каменни въглища, като и в райо­
ни на пристанищни и търговски фадове.

от
Във Великобритания топа били градовете Лондон, Манчестър, Глазгоу, Бърмин-
гам и др, във Франция - Париж, Лион и Марсилия, а в Германия - Берлин, Хамбург,
Мюнхен и Кьолн.

Г ли
Нарастването на фаловете се осъществявало за сметка на масовата мифащш на
селското население, гьй като капитализацията на селото водела до освобождаване на
работна ръка.
С иб
О фомна роля в развитието на фадовете изиграло изфаждането на железопът­
ния транспорт. Той премахнал предишната икономическа зависимост на фаловете от
местни ресурси и способствувал за създаването на европейския пазар. Дължината на
УА б
ж.п. лините в Западна Европа от 1850 до 1900 г. се увеличила 18 пъти.
Прокарването на ж.п. линии в старите фадове създало проблеми, свързани с:
- прехвърляне от една тупикова гара до друга (Париж, Виена);
на

- нарастване на фадската територия, което се затруднявало от прокараните

ж п. лини (Лондон, Берлин).
Ето защо още в края на XIX век започнали да се търсят решения на тези пробле­
он

ми чрез изфаждане на надземни ж.п. линии (Берлин -1890 г ), или подземни - метро с
парна тяга (Лондон - 1860 г.).
Големите европейски фадове станали центрове на банки, седалища на тръстове,
тр

акционерни дружества, синдикати и др., т.е. центрове на забогатялата буржоазия, което

коренно променило техния образ. В покрайнините на фадовете възникнали индус­
триалните зони, които не само замърсявали околната среда, но се превърнали и в ба­
ек

риера за тяхното развитие. Едновременно с това се появили и бедните и неблагоустрое-

ни работнически предфадия.
Стихийното изфаждане на жилищни и промишлени територии довело до масо­
Ел

во замърсяване на околната среда, до проблеми с транспорта, водоснабдяването и ка­

нализацията. Жилишното строителство изоставало от ръста на фадовете. Общините не
били в състояние да финансират жилищното строителство.
Във Великобритания и Франция, по-късно и в Германия се появили първите
опити за комплексно изфаждане на жилищната среда.
Недостатъчните средства за благоустройство (водоснабдяване, канализация, елек­
троснабдяване) водели до лоша хигиена и масови епидемии в фадовете.
Бързото нарастване на фадовете предизвикало проблеми и с вътрешнофадското
движение и транспорт, който в преобладаващата си част бил на животинска тяга.
Всичко това налагало спешна реконструкция на фадовете.

171
 6 .2 . Р е к о н с т р у к ц и я т а на Па ри ж

Населението на Париж в средата на XIX век достигнало един милион. Предиш­

ните опити за реконструкция били частични и не решили неговите наболяли проблеми.
Централната част на ф ада бела пренаселена (850 ж./хка), а общо градът запазил сред­
новековния си характер и често бил сполетяван от масови епидемии. Чумата през 1847 г.
отнесла в фобовете 47% от населението на фала.
Улиците били тесни, а кварталите - плътно застроени, без слънце и зеленина,
без възможности за проветряване.

ка
Реконструкцията на Париж започва при Наполеон III, който през 1852 г. се обя­
вил за император. Неговият главен мотив за да предприеме реконструкцията на Париж
била опасността от бунтове, тъй като тесните улици били удобни за устройване на ба­

е
рикади и неудобни за движение на правителствените войски. Главното действащо лице

от
в тази операция станал барон Осман, който вече се бил проявил при реконструкцията
на Бордо. Той бил назначен през 1852 г. за префект на департамента на Сена, включ­
ващ и Париж.

Г ли
Реконструкцията на столицата на Франция npoTH4ajia при твърде сложни адми­
нистративни, юридически и финансови условия. Основният закон, на който се опирал
Осман бил декретът от 1850 г., който давал право на общината да експроприира небла-
гоустроени частни имоти и да събаря сфади, които не удовлетворявали санитарно-хи­
С иб
гиенните изисквания, като заплаща стойността им на собствениците.
За финансиране на новото строителство бил организиран вътрешен заем чрез
облигации, с минимално участие на държавата и общината.
УА б
В резултат на реконструкцията на уличката мрежа били прокарани диаметрите
север-юг и изток-запад и кръговите булеварди, като се образували звездообразните
на

улични кръстовища при Бастилията и Етоал. Дължината на уличната мрежа на Париж

нарастнала два пъти (от 425 на 855 км.). Двойно била увеличена и ширината на улици­
те, като достигнала 26-60 м. Изправянето на улиците се провеждало безогледно, като
он

най-често те се трасирали по средата на съществуващите квартали. Това се оказало по

ефективно от разширение на съществуващите улици.
Реконс1рукцията на Париж включвала и разчистване на пространства пред и
тр

около главни сгради, какъвто е случая с катедралата Нотр Дам дьо Пари, пред която
бил изфаден правоъгълен площад. На изток от Лувъра също били съборени среднове­
ковните Сфади и се оформил малък площад с псевдоготическата сф ада на кметството
ек

(архитекти Хитроф и Балю).

В процеса на реконструкция на Париж при Осман били разрушени и много цен­
ни средновековни сфади, въпреки че още през 1830 г. във Франция била създадена ко­
Ел

мисия по изучаване и охрана на историческите паметници, а по-късно бил публикуван

трудът на Виоле льо Дюк “Беседи за архитектурата”, в който той защитил тезата за
съхраняване и възстановяване на най-добрите паметници на средновековната архитек­
тура във Франция.
Архитектурното застрояване на новите улици носело еклектичен характер (про-
изволно използване на архитектурни стилове от миналото).
Виоле льо Дюк писал по този повод, че независимо от големите технически от­
крития и голямото строителство XIX век не можал да създаде свой архитектурен стил.
Реконструкцията на Париж включвала и създаването на зелена система в града.
Инженер А. Альфан реконструирал Булонския и Венсанския паркове и изфадил пар­
ковете Бьо дьо Шамон, Монсо, Мансури, а така също още 24 фадски фадини, мно-

172
 жество озеленени булеварди и улици и благоустроил крайбрежията на Сена, които по­
добрили микроклимата на ф ада и му създали нов романтичен образ.
Реконструкцията на Осман превърнала средновековния Париж в благоустроен и
озеленен фад, отговарящ на вкуса на забогатялата буржоазия. Тя оказала силно влия­
ние върху фадоустройството не само на Франция и на Европа, но и на целия свят (в
Мексико бил изфадем булевард Пасео де ла Реформа).
Подобни реконструкции били предприети в Белгия, в Швеция и др. страни.
Най-значителна реконструкция на голям ф ад след Париж била предприета в
Рим.

ка
6 .3 . Р е к о н с т ру к ц и я на Р им

е
Рим, като столица на Обединеното Кралство Италия гфи крал Виктор Емануел П,

от
след прекъсване от около 300 години, през 1870 г. отново станал обект на големи ф а-
доустройствени мероприятия. Била създадена специална комисия, която поканила Ос­
ман да възглави реконструкцията на Рим. Той отказал, поради заетост, но дал препо­

Г ли
ръки относно нейната организация.
През 1883 г. бил създаден нов фадоустройствен план на Рим, известен като
план на М ичелети. Той предвиждал:
С иб
- прокарване на нови прави улици в старата част на фала;
- изфаждаие на крайфадски паркове и
- нови жилищни райони, разположени в периферията на фада.
УА б
Реконструкцията на Рим била много по-скромна от преустройството на Париж.
Тя отчитала много по-внимателно съществуващото положение и голямото историческо
наследство в фада.
на

6 .4 . Р е к о н с т ру к ц и я на Виена
он

Опитът при реконструкцията на Париж бил използван и във Виена.

Към среда1а на XIX век ф адът се разраснал далеч извън средновековните кре­
тр

постни стени. В неговата периферия и около построените тупикови гари възникнали

офомни работнически предфадия.
Връзките между ж.п. гарите и центъра на ф ада били невъзможни, както и връз­
ек

ките между центъра и периферията, между северните и южните, между източните и за­
падните части на австрийскала столица. Плътно застроената средна стара част на фада,
Офадена с крепостни стени и плътно застроена не можело да бъде пресечена. Необхо­
Ел

димо било прокарването на обходни улици.

В 1857 г. император Франц Йосиф издал указ за събаряне на крепостните стени
и организиране на архитектурно-фадоустройствен конкурс за застроявяне на терито­
рията, освободена от крепостните стени. Победители в конкурса станали архитектите
Сикардсбург и Ван дер Нюл. Те проектирали кръгов булевард с ширина средно 60 м.
и дължина около 4 км., по който разположили редица нови обществени сф ади и про­
странства. Главен възел в новия булевард станал императорският дворец Хофбург, кой­
то следвало да бъде разширен и гфевърнат в най-големия архитектурно-фадоустрой­
ствен ансамбъл на Виена. Неговото проектиране е поръчано на архитект Готфрид Зем-
пер, който вече се бил проявил с изфаждането на Цвингера в Дрезден. Той предложил
фандиозна композиция, напомняща на форума на Траян в Рим и претендираща да се

173
 свърже със стария римски град чрез улицата на Марк Аврелий. Проектът на JcMnep е
изпълнен наполовина.
В изграждането на Виенския ринг участвали още архитектите Сикардсбург, кой­
то творил в ренесансов стил, Ханзен, който предпочитал неокласиката, а Шмид - нео-
готиката. Сфадата на парламента била изфадена в антични архитектурни форми (арх.
Теофил Ханзен), а кметството - в неокласика (арх. Фридрих Шмит).
Резулта1ът от дейността на всички тези архитекти била превръщането на Виен­
ския ринг в “музей на архитектурните стилове”, както се изразил арх. Камило Зите в
своята книга “Градоустройството от гледна точка на неговите художествени принципи”.

ка
Реконструкцията на Виена установила нова форма на градски център - ринг,
който имал принципно различно въздействие от осовата композиция на ценгьра на Па­
риж. Възприемането на ринга във Виена можело да стане само постепенно, чрез него­

е
вото последователно обхождане, при което перспективата на булеварда се променяла
непрекъснато, за разлика от перспективата на булевард Елисейски полета, който можел

от
да се обхване с един поглед.

Г ли
6 .5 . З а п а дн о евро п ей с к и те г ра д о ве в началото на X X век
и градо устро й ствен и те експ ери м ен ти на
английските теоретици
С иб
Началото на XX век и годините преди Първата Световна война били характерни
с бурно развитие на промишлеността. Индексът за световното промишлено производ­
УА б
ство през периода 1900-1913 г. нарастнал от 72 на 121, което означавало ежегоден
прираст с 5%. Особено бързо се развиват електротехническата и химическата промиш­
на

леност. Нараства също така мрежата на железопътния транспорт и се структурира

международният пазар.
Милитаризацията на европейската икономика налагапа бързо развитие на маши­
ностроенето. Всичко това довело до нарастване на промишлените фадове: в Англия -
он

Лондон и Бърмингам, в Германия - Есен, Бохум и Дюселдорф, във Франция - Лион и

Тулуза. Появили се и първите фадове-гиганти: Париж, Лондон, Берлин, Ню Йорк.
Жилищната криза в големите фадове нараствала непрекъснато. Това наложило
тр

да се направят първите опити за изфаждане на евтини работнически жилища.

Много важно постижение през този период в областта на фадоустройството е
засилване на правата на фадските управи по отношение на възможностите им да екс­
ек

проприират частни имоти при провеждане на общозначими фадски мероприятия. През

1909 г. в Англия излиза закон за мерки срущу спекулата със земята и отпускане на зае­
ми за реализация на фадоустройствени мероприятия със срок от 80 години.
Ел

Бързото развитие на автомобилния транспорт предизвиква нужда от реконструк­

ция на ули^шата мрежа в големите фадове. Главният архитект на Париж Енар пу­
бликува труда ‘^Изследване за преустройството на П ариж ” , в който за пръв път лан-
С1фа идеята за разтоварване на фадските центрове от автомобилно движение.
В Англия Ебинзър Хауърд през 1898 г. публикува труда “ У тре” , който веднага
е преиздаден със заглавие “ Градовете-градини на бъдещето” . В него той лансира
идеята за решаване на проблема с големите фадове чрез изфаждане около тях на
малки фадове-фадини.

174
 По идея на Хауърд и архитектите П аркър и Енвин бил проектиран първият
град-градина Лечуърт, но неговото реализиране вървяло бавно, защото нямал соб­
ствена производствена база и бил откъснат от Лондон.
По-голям успех имал вторият град-градина - Хемпстед, (проектиран от Енвин
през 1907 г ), зашото имал директна връзка чрез метрото с Лондон.
Градовете Лечуьрт и Хемпстед имали сходна планова композиция с богато озе­
ленен център, от който лъчеобразно излизали главните фадски улици.
Второстепенните улици имали живописна планова композиция с редово застроя­
ване и богато озеленени парцели.

ка
6 .6 . САЩ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА X IX И

е
НАЧАЛОТО НА XX ВЕК

от
Втората половина на XIX век в САЩ бил период на изключително бързо раз­
витие на капитализма, за което способствали;
- наличие на оби1ирпи и слабо заселени плодородни зими;

Г ли
- богати природни ресурси;
- масова емифация на работна ръка от Европа.
Още през 1860 г. САЩ излизат на IV място в света по обем на промишленото
С иб
производство, а през 1904 г. вече са на първо място. Концентрацията на промишленото
производството също нараства, като 1,1% от общото число на предприятията в страна­
та са произвеждали 43,8% от цялата промишлена продукция.
УА б
През втората половина на XIX век особено голям размах в изграждането на нови
фадове дало прокарването на трансконтиненталната железопътна линия. Градовете се
строели в края на всеки етап от изфаждането на ж.п. линията по съвсем елементарни
на

типови схеми, които станали популярни с названието “ Градове па релсите” . Само

през 1887 г. в Калифорния били основани 40 нови фада. По-късно някои от тях про-
дълж 1ьти да се развиват, като станали центрове на съответни области.
он

Особено бързо развитие получили фадовете по източното крайбрежие, където

започнали да се строят нови градове към крупни промишлени предприятия. Такъв бил
случаят с град Пулман, построен като селище за работниците от вагоносфоитслния
тр

завод. Градът бил разположен на 40 км. южно от Чикаго на брега на езерото Калюмет,
между пристанището и гарата на Илинойската железница. Жилищната зона била раз­
положена между източната и западната промишлени зони. Главният обществен площад
ек

бил ситуиран на границата между западната про.мишлена и жилищната зони. Неговото

просфанство се оформявало от сфадите на театър, хотел и църква. Втори обществен
площад, разположен в близост до гтървия бил предназначен за търговия. Жилищните
Ел

квартали били решени в традиционната за страната правоъгълна улично-квартална

сфуктура. Проектантите на фада били архитектите С. Беман и Н. Барет.
Примерът на Пулман бил последван и от други компании, като някои от тях
били изфадени с живописна структура под влияние на английските фадове-фадини
(Вандерфифт).
Старите фадове, разположени по източното крайбрежие на САЩ също започна­
ли да се развиват бързо.
През 1900 г. във връзка със стогодишнината на САЩ били извършени много
благоустройствени мероприятия в столицата Вашингтон. Специална комисия, начело с
архитектите Бърнхайм и Олмстед се заела с планирането на центъра на ф ада. Тя за­

175
 пазила явуосовата концепция на плана на Пиер Л ’Анфан, като поставила обелиск в
пресечната точка на осите. Преобладаваща роля в композицията на центъра получила
оста изток-запад със сфадата на Капитолия. Благоустоени били и бреговете на река
Потомак.
Особено бързо се развивал Ню Йорк. През 1850 г. той имал 40 хил. жители, а
през 1900 г. техният брой нарастнал на 4 милиона, което означава 100 пъти увеличение.
Целият Манхатън бил застроен със строго правоъгьлна улично-квартална струк­
тура. Единствено Бродуей се запазил като диагонална улица. В средата на полуострова
след дълги борби бил създаден Централният парк (Сентръл Парк). Разширяването на

ка
Ню Йорк върху континенталната част станало едва след построяването на Бруклинския
мост от братята Реблинг.
В 1848 г. арх. Богардус построявя първата 5 етажна сграда с метален скелет.

е
След това започва масово изфаждане на метални сгради с фалшиви каменни еклектич­
ни фасади, които после били заменени с небостъргачи след откриването на асансьорите.

от
М еждународното изложение в Ч икаго през 1893 г. в чест на четиристотната
годишнина от откриването на Америка от Христофор Колумб станало повод за изфаж ­

Г ли
дане на помпозна и еклектична архитектурно-фадоустройствена композиция на излож­
бения комплекс, която обаче направила силно впечатление на посетителите. След изло­
жението в много американски фадове били предприети опити за изфаждане на обще­
ствени комплекси в центровете им. Архитект Бъркам разработва проекти за изфаж ­
С иб
дане на богато развити центральш части на фадовете Сан Франциско и Чикаго, които
обаче били частично реализирани.
Идеите на Бърнам намерили отражение и при планирането на Филаделфия, къ­
УА б
дето била прокарана диагонална улица, свързваща площада на кметството с класичес­
ката сф ада на музея, разположен на хълма. Това разнообразило скучния правоъгълен
на

плап на фада.
Обобщавайки основните резултати в планирането на фадовете в САЩ през раз­
глеждания период можем да подчертаем, че;
он

- били изфадени много нови фадове, главно в западните части на територията

на страната, по със скучни и еднообразни правоъгълни улично-квартални структури;
- започнала реконструкцията на старите фадове, разположени по атлантичес­
кото крайбрежие, което довело до обогатяване, разнообразяване и благоустрояване на
тр

техните централни зони;

- изфадени били нови промишлени фадове с традиционна геометрична, но и с
ек

живописна улично-квартална структура под влияние на английските фадове-фадини.

6 .7 . Г р а д о у с т р о й с т в о т о в Р у с и я п р е з в т о р а т а п о л о в и н а
Ел

НА X IX и НАЧАЛОТО НА XX ВБК

Премахването на крепостното право в Русия през 1861 г. открило пътя за раз­

витие на капитализма.
В края на 1870 г. завършва промишленият преврат на икономиката на страната,
в резултат на който се формират буржоазна класа и пролетариат. И зфадени бнли ня­
колко големи промишлени райони;
- централен, разположен около Москва с развитие на текстилната и обработва­
ща промишлености;
- в Санкт Петербург с локализация главно на машиносфоенето;

176
 - при Урал с развитие на металургията;
- в Баку —с нефтодобив;
- Прибалтика - с маишностроене и текстилно производство.
Развитието на капитализма било подпомогнато и от изфаждането на железопът­
ната мрежа на Русия, която в края на XIX век покрила нейната европейска територия и
била реализирана голяма част от транссибирската железница Москва-Владивосток.
През 1870 г. била проведена фадска реформа, която дала равни права на жите­
лите на фадовете. Освен това фадските управи получили известни права и финансови
възможности за извършване на благоустройствена дейност, която се офаничнлз само

ка
ло центровете на фадовете и не достигнала до техните предфадия.
Спекулата със земята довела до плътно застрояване на фадовете, в които през
предишната ertoxa имало богато озеленени дворове.

е
В архитектурата господствала еклектиката, но към края на XIX век се появява

от
движение за национална архитектура, чиито най-изявен представител става арх. Д аль,
който построява Нижнегородския пазар в М осква в национален стил.
Населението на Русия се увеличило, като достигнало през 1913г. 155 мил. жите­

Г ли
ли. Нарастнало и населението на фадовете. То достигнало през същата година 17% от
цялото население на страната. Особено бързо растяло населението на големите фадо-
ве. През 1913 г. жителите на Санкт Петербург достигнали 2,! мил., на Москва - 1,8 мил.,
С иб
на Рига - 558 хил., на Киев - 521 хил., на Одеса - 500 хил.
Благоустрояването на фадовете обаче изоставало, като само 17 % от тях са има­
ли водопровод, а само 3,5 % - канализация.
УА б
Р азви ти е на М осква
на

През разглеждания период романтичния богато озеленен дворянски ф а д се пре­

образувал в плътно застроен капиталистически.
Всички технически нововъведения бързо прониквали в фада. Така в 1860 г.
он

Москва получава улично осветление с керосинови лампи, а в края на века се появява и

електрическото осветление. В началото на XX век започва използването на асфалтови­
те настилки. През 1899 г. е въведен в експлоатация първият трамвай, като само за 15 г,
тр

дължината на фамвайните линии достига 264 км.

През деситилетието след 1870 г. Москва преживява период на усилено Сфоител-
ство. Изфаждат се университети, много училища, музеи, театри (Московския худо­
ек

жествен театър), както и много нови жилищни райони.

Хаотичното и бързо нарастване на ф ада изисквало и реконструкция на неговата
стара централна зона. На Червения площад се изфажда сградата на историческия му­
Ел

зей (арх. Шевруд) в духа ма древноруската църковна архитектура, а така също и новите
“ToproBbie ряди” (1893 г.) от арх. Померанцев, също с архитектура в руски стил. На
театралния площад били построени хотелите “ К онтинентал” - в класически стил и
“ М етропол” - в стил модерн (сецесион). Благоусзроени били и бреговете на река
Москва. Подобрена била и уличната мрежа на фада, като постепенно се изяснила ней­
ната радиално-кръговата структура.
Около Москва се изградила кръгова ж.п. линия, която свързала съществуващите
ж.п. гари, които стигали тупиково до центъра на фада.

177
 Р азви ти е на С а н к т П етербург

Официалната столица на Русия - Санкт Петербург се развивала по-бързо от

Москва. Още в средата на XIX век тя имала добре развита промишленост, която била
съсредоточена главно в две зони:
- южна (Путиловска) и
- североизточна (Виборска).
Изфадени били и основните ж.п. гари - Варшавска, Северна, Балтийска и Фин­
ландска.

ка
Населението на града нарастнало, като дотигнало през 1853 г. 0,5 мил., през
1900 г. - 1,5 мил. и през 1917 г. - 2,5 мил. Особено бързо се изфаждал Невският
проспект с архитектура, която първоначално носела еклектичен характер, а по-късно

е
проникнал и “Руският стил”, който тук не получил голямо развитие.

от
Историческият център при Зимния дворец и Адмиралтейството се запазил без
промени, като били благоустроени бреговете на Нева и изфадени нови железни мостове.
През този период били създадени и много градски градини, украсени с прочути­

Г ли
те чугунени решетки.
Обобщавайки развитието на капитализма във втората половина на XIX и нача­
лото на XX век в Русия можем да изтъкнем, че то довело до:
- увеличаване на населението на градовете;
С иб
- нарастване на тяхната територия;
- формиране на капиталистическа структура на фадовете, съставена от делови
центрове, работнически покрайнини и промишлени зони;
УА б
- уплътняване на застрояването.
Появили се ночи типове сфади и с-ъоръжения, като банки, покрити търговски
на

пасажи, ж.п. гари, железни мостове.

Правоъгълната улична мрежа се прилагала масово. В архитектурата преоблада­
вала еклектиката. Движението за създаване на национален “Руски стил” в архитектура­
он

та оставило забележими следи в фадовете. От Западна Европа проникнал новия архи­

тектурен стил модерн (сецесион), който получил значително развитие.
тр

6 .8 . О б щ и и зв о д и о т ра зви ти ето на евро п ей с к о то и

АМЕРИКАНСКОТО ГРАДОУСТРОЙСТВО ПРЕЗ
ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА X IX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК
ек

Развитието на промишлеността през разглеждания период и освобождаването на

Ел

работна ръка от селското стопанство довели до концентрация на населението в ф адо­

вете и тяхното бързо нарастване. Може да се констатира известен традиционализъм в
планирането и изфаждането на фадовете, който идва още от класицизма на XVIII век.
Той се състои в разбирането, че всички проблеми на фадовете могат да сс решат чрез
изправяне на кривите средновековни улици и налагане на геометрично правилна улич­
на мрежа. Тя олицетворявала рационалното начало в развитието на фадовете и била
антипод на тяхното стихийно и хаотично изфаждане. По същество всички скъпо стру­
ващи реконструкции на столиците на европейските страни били насочени в това на­
правление.
В хода на тези реконструкции били унищожени ценни сфади и пространства,
останали от миналите епохи. В много от примерите новосъздадените фадски про­

178
 странства престанали да бъдат обект на архитектурно-художествено творчество и се
превърнали в канали за автомобилно движение и комуникационни кръстовища.
Коренно се променил обликът на фадовете. В тях се появили нови типове сгра­
ди (ж.п. гари, промишлени сфади, банки, акционерни дружества, доходни жилишни
сгради и др. под.) В архитектурата строгостта и монументалността на класицизма била
заменена с помпозност и еклектика. Използването на скъпо струващи строителни мате­
риали, богати скулпт>'рни украшения и позлатени форми импонирали на новозабога-
тялата буржоазна класа.
Бързо развитие получила архитектурата на инженерните съоръжения (мостове,

ка
крайбрежни оформления, осветителни тела, решетки и др. под.).
През този период се появили многочислени озеленени булеварди, големи парко­
ве, фадски фадини, богато озеленени крайбрежия, които поставили истинското начало

е
на зелената система на фадовете.
Бързо нарастнали работническите предфадия, които тънели в мизерия и нище­

от
та. Направени били първите опити за избягване на хаотичното нарастване на големите
фадове чрез изфаждане на сателитни малки градове-фадини.

Г ли
За разлика от Европа, където протичали процеси на реконструкция и обновяване
на средновековните фадове в САЩ продължила практиката за изфаждане на нови ф а ­
лове при завладяване на “Дивия запад”.
В източните части на страната, възникнаите фадове в предишната епоха към
С иб
средата на XIX век вече имали нужда от реконструкция, която засегнала главно тех­
ните централни части.
През този период се появили нови фадове, кзфаждани към съответните заводи,
УА б
както и фадовете-фадини. Правоъгьлната улична мрежа се прилагала масово и това
довело до еднообразие. Изключение от това правило имаме само в столицатв Вашинг­
на

тон и в някои други по-стари фадове, разположени по източното крайбрежие.

В Русия изоставането в предишните епохи било преодоляно и страната тръгнала
бързо по пътя па капиталистическото развитие.
он

Много технически нововъведения (ел. осветление, асфалтови настилки, ел. об­

ществен транспорт и др.) дали възможност за подобряване на благоустройството на
фадовете.
През този период били създадени и редица правни и законодателни основи за
тр

по-доброто управление на фадовете и за натрупване на финасови ресурси за тяхното

благоустрояване.
ек

В резултат на масовата урбанизация на Европа и Северна Америка, нарастване­

то и усложняването на градоустройствената дейност тя се отделила от архитекту­
рата в самостоятелна научна дисциплина.
Ел

179
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

Фиг. 6.1. Париж, план ка града към 1870 г.

Железопътни гари: I - Изтояна: 2 - Северна: J - СенЛазлр: 4 - Монпарнас: 5 - Д'Анфер:
Ел

6 - Орпеанска, ~ - Лионска: Н - Ьенсенска

А - ппощад Звезда: Ь - птщаО на Нациите: В - Лувър и ТюГаери: Г - пчощад на Бастшшята,

У/ - остров Сите: Е - Пантеона: Ж - Люксембургския дворец: J - Паче Роят: И - Опера:
К - иъркеата Св. Магдсь1ена: Л - Дома на инвалидите: М - Марсово поле

180
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

Фнг. 6.2. Париж, схема »а уличката мрежа.С черно са подчертани улиците реализирани в
он

резултат на реконструкцията на града под ръководството на Осман

тр
ек
Ел

Фиг. 6.3. Париж, схема на главната улична мрежа, реализирана

през периода XVH-XIX в. според Е. Енар

181
 е ка
от
Г ли
Ф иг. 6.4. Рим. П роект за реконструкина на града, съставен от комисии, начело с
С иб
арх. Д. М ичелетн през 18'73 г. На плана са показани новите периферни ж и л ищ ни кв ар тал и
I- /глощад Д е .1 П опо.ю : 2 - площиО пред църквш пи Св Петър: J - площ иба при И спанскат а стълба:
4 - площ ад Нааона; 5 - П ант еон: 6 - площ ада п ргд базиликат а Сонт а М ария М адж оре; 7 - площ ада иа
Термите; 8 ■■п ред гаровия )ующ ад: 9 - п^ющад Викт ор Е мчнуел: ! 0 ■П орт а М адж оре: П - площ ад Сан
УА б
Д ж овани: 12 - К илш еи: 13 - Ф срум ром анум ; 14 - площ ад К апит олийски
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 6.S. Внеиа, план на града, на к о й ю е показан fiyji. Ринг ш расе, изграден по
проект иа архитектите Ван дер Нюл и СнкардеЛург с.1ед 1857 г.
/ - църквата Св Стефан, 2 - кпшрмитс на Рудолф: 3 - Борса: 4 - църквата Екс Вото: 5 - Университет:
6 - кметство: 7 - театър Хофбург: 8 - Парламент: 9- Съдебна палапа: 10- естсствсно-исторически
музей: И -худож ест вен муг^и. 12 - Пропилеи; 13 - Манеж: 14 - Художествена академия:
15 - Оперен театър: 16 - Домът на художниците: 17 - църквата Св. Карл Боромей: 18 - Градска зала:
19 - Дворецът на Ерхерио? Евгений: 20 - художествеии-промиишен музей

182
 о i ъ-Л

е ка
от
Г ли
С иб
Ф нг. 6.6. Виена, схема ia историческото развитие па града. I - схема на рим ския военен л агер
УА б
Внндобон (средата на I в. пр.н.е.); II - Схема на крепостните стени на вътреш ни я град,
съ|цествува. 1 н до 1857 г.
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 6.7. Л ечуорт, план на градът-грядниа, построен по схема на Е. Хоуарт н

по проекти на арх. Р. Енвии и арх. Б. П аркер в 1903 г.

183
 е ка
от
Г ли
Ф иг. 6.8. Хемпстед, план на града-градина, построен по схема на Е. Хоуард и
С иб по проекти на арх. Р. Енвин
УА б
на
он
тр

а 1 1 1 V
_ !: 114 !-■ Ml | й » 4 ' я Г н ~ ^ ^
fl j j j ^ n
ек

Ь
1Х И ГЗ
Ел

Фиг. 6.9. САЩ . Град П улман, построен през годините 1880-1890 от ф абриканта П улман
собственик на вагоностроителни заводи по проекти на архитектите С. Бем ан и Н. Бяррет

184
 е ка
от
Фиг. 6.10. С А Щ . В аш ингтон, центъра на града през в тората полови на на XIX ь.
а - n ’/Oii, ! - К о п и т о luù. 2 - Б е л и я ()пм: 3 - О б е л и с к л а Вс:ш',(иртои. 4 - м см п р и о л ни Л инкъ лн :
5 - ML-.'.Hipuœi на Д ж е ф е р с ь и . 6 - цинт ралиа гсро

Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

6 - ииглед

185
 K öU U U L °_L“ . y . IR K JLJ!=--=!1=1;
и jL J —
IJ '
DC 3:
3l :c :c
-c :c
L - JC
J L ~_iC
r 3^ rl fz
|| ~ ir ,1 ~|Г II “ 1Г !l_____ ll___ J i f -

j ^ о в S
ч i 1 1
iC I= ]c =

ка
r i t J
^1---- II---- ]ÖI-

е
- - - ■ щ а
or -a. Un ^RS SD ' /^s

от
j G d g O i ^ '^ Ь й си о Ь Ш
S a n O Û D D E D IB îtJS a B n ilE

Г ли
a o iB B n E D Q n i^ a o s
S S S S ^ S S f e T Q
С иб s a a a s a a o g p
îS fii
iczsr-
УА б

nni
LI.OTl
на

iB s g a e a
он

Фиг. 6.11. САЩ . Ф иладелф ия, план на цент 1 .ря на града ю ,м 1909 г.
тр

- "Ii-Ч- Фчтп^Х:
ек
Ел

Ф иг. 6.12. САЩ . Ню Йорк, поглед към М анхатън

186
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он

Фиг. 6.13. Русия, схема на ж.п. мрежа през втората половина на XIX в.
тр
ек
Ел

187
188
Ел
ек
тр
он
на
УА б
С иб
Г ли
от
ека
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт

Фиг. 6.15. М осква, част от центъра на града в началото на XX в.

е

/ - улица Ииколска: 2 - улица Илинка, 3 - улица Варварка, 4 - Борсата:

Ел

5 - Н овот роицкат а палата: 6 - Сградата на Северното общ ест во

189
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 6.16. С анкт Ilerep ö y p i, схематичен план на града в началото на XX в.

/ - Н ова Холандия и новото Адмираят ейство: 2 - района на М ихаш ю вския дворец;
3 - тиритория, разнодож ена м еж ду Н иколаевския мост и гарите; 4 - В иборгския район;
5 - Нееския район; 6 - Остров Голодай; 7 - Тучков Нуян

190
 7. Г радо устро й ство то в СССР и Р усия през XX век

в края на Първата световна воина, след Февруарската и Октомврийската рево­

люции, ръководената от Ленин Болшевишка партия взима властта и обявява създаване­
то на СССР като държава на работниците и селяните. С 1тьрвия си декрет Съветското
правителство предлага на всички воюващи страни веднага да пристъпят към мирни
преговори без предварителни териториални претенции. Вторият декрет на К онфеса на

ка
съветите обявявя, че цялата земя става собственост на народа. Около 500 млн. акра зе­
мя били иззети от старата земевладелска класа, църквата и царското семейство и пре­
минават във владение на най-бедните селяни, което ги мотивира да поддържат съветс­

е
ката власт.
“Революцията поставя начело на Русия водачи, които изглеждат твърде варвар­

от
ски според западните стандарти, но вярват догматично, че историята е на тяхна страна
и че социализмът, който прокламират, ще победи в целия свят. Тяхната доктрина,
представяна като единствено вярното тълкуване на учението на Карл Маркс, се превръ­

Г ли
ща в могъщ и мобилизиращ мит. Дори руснаците, които не са комунисти, признават, че
всичко се прави за доброто на тяхната страна, разполагаща наистина с огромен потен­
циал. Революцията побеждава в бедна и изостанала страна, което не съответства много
С иб
добре на Марксовите предвиждания и се опитва да я превърне в една от най-мощните
държави в света” (Дж. М. Робъртс, “Кратка илюстрована история на света”, стр. 579,
издателство “Планета-3”, C., 1999).
УА б
След тежки години на фажданска война и чуждестрана интервенция, които до­
веждат страната до масова разруха и глад Ленин решава да направи отсъпки, като про­
на

кламира т.нар. НЕП (Нова Икономическа Политика), с която се дава право на произво­
дителите да изкарват продукцията си на пазара и да определят цените според търсенето
и предлагането. Макар и бавно страната започва да се измъква от кризата, но нивото на
земеделското и промишлено производство от 1913 г. е достигнато едва през 1928 г.
он

През 1920 г. е приет проектът за електрификация на Русия - планът ГОЕРЛО. С

неговата реализация се започва изграждането на промишлени селища (при Шатурската
електростанция по проект на Л. В. Весенин).
тр

Десетилетието между 1920-1930 г. се характеризира като най-авангарден пе­

риод в развитието на съветската архитектура, въпреки че HKOHOMH’iecKOTO сьстояние на
страната не позволявало да се разгърне масово строителство. Архитектурният живот е
ек

извънредно иьггензивен, разработват се проекти, непрекъснато се обявяват конкурси,

водят се оживени дискусии, създават се творчески обединения на архитекти, худож­
Ел

ници и инженери.
ВХУТЕМАС е първото от тях - учебно заведение, чиято цел е да подготви архи­
текти, художници и “промишленици” за работа при условията на научно-техническата
революция. Преподаватели в него са братя Веснини, М. Я. Гинзбург, К. С. Мелников,
Н. А. Ладовски и др.
През 1923 г. се основава “Асоциация на новите архтекти ” - АСНОВА, чле­
новете на която се обявяват за рационалисти (Н. А. Ладовски, Н. В. Докучаев и В. Ф.
Крински).

191
 Друга влиятелна група, наречена “Обединение на съвременните архитекги -
ОСА е формирана през 1925 г. В нея влизат А. Весенин, М. Гинзбург, И. Леонидов и
др., които наричат себе си конструктивисти. Най-популярен символ на новата архитек­
тура от този период е прочутият проект за сф зда на III Интернационал от Татлин
("К улата на Т атлин”).
Проектите и малкото реализации, останали от този период оказват голямо влия­
ние върху развитието на световната архитектура.
В областта на фадоустройството се оформямат две основни групи:
- на урбанистите и

ка
- на дезурбанистите.
Водач на фупата на урбанистите бил Л. М. Собсович, който считал, че в про­
дължение на 15-20 г. може да се ликвидират големите фадове с техните недостатъци и

е
да се изфади нова мрежа от оптимално големи промишлени, аграрни и смесени ф ад о­

от
ве с население от 40000-60000 обитатели.
Най-типичен проект от тази фупа бил този на братята архитекти Веснини за
С талинград. В него се предлагало фадът да се развива линеарно по течението на река

Г ли
Волга, като се изфади от пет “Жилищни комбинати”, съставени от ф упи жилища, об­
служване и промишленост.
Съществена част на урбанистичната концепция била теорията за домовете-ко-
С иб
муни, предполагаща обобществяване на всички елементи на бита. Под влияние на тази
теория бил разработен проектът на фупата АРУ - Г. М. Крутиков, В. А. Лавров, В. С.
Попов за “ Градът-комуна - Автострой” за автомобилния завод в гр. Горки през
1929 г. В него се предлага ф адът да бъде разделен на жилищни ф упи от по 8 хиляди
УА б
обитатели, парк с обществен център и промишлена зона, свързана с ж.п. транспорт.
И двата проекта имат схематичен характер, въпреки че съдържат верни принци­
на

пи относно зонирането и структурирането на фадската територия.

Групата на дезурбанистите бела водена от М. А. Охитович, който станал техен
теоретик. Той считал, че фадовете са рожба на стоково-капиталистическото общество
он

и с разрушаването на капитализма ще изчезнат и неговите рожби.

Най-известните дезурбанистични проекти били свързани със строителството на
новия град М агнитогорск. Проектът на архитектите М. О. Барщ, В. Н. Владимиров,
тр

М. А. Охитович и Н, Б. Соколов за Магнитогорск предвиждал ф адът да бъде съставен

от 8 жилищни пояса с дължини по около 20-30 км., централно разположена промиш­
леност и изкуствено езеро. Жилищните пояси се развиват от двете страни на скоростен
ек

автомобилен път. На всеки км са разположени спирките на обществения транспорт и

обслужване.
Бригадата на архитектурното обединение ОСА, ръководена от И. И. Леонидов
Ел

предлага за Магнитогорск линеен ф ад, съставен от жилищен пояс, разположен едно-

страно на автомобилен път. Жилищните Сфади кулообразен тип, изфадени оз с1ъкло и
дърво са разположени в шахматен ред, като се проточват на разстояние 25 км. по права
линия.
Големият ръст на съветското фадоустройство е свързан с народостопанските
петгодишни планове. През първата петилетка (1928-1932 г.) започва индустриализа­
цията на страната и колективизацията на селското стопанство, което дава тласък за
изфаждане на селища при новите промиш.пени центрове в Урал, Донбас, на Север и в
Средна Азия.

192
 М осква

Още в първите години след революцията бил разработен проект “Нова Москва”
въз основа на който бил изфаден паркът за отдих и култура ‘Торки”. В него се провела
и първата селскостопанска изложба.
Най-интересният проект за Голяма Москва от средата на 20-те години бил разра­
ботен от арх. С. С. Шестакович, който предлагал разтоварване на ф ад а с помощта на
фадове-спътници.
В процеса на подготовка на генералння план за реконструкция на Москва в пе­

ка
риода около 1930 г. съветските и чуждестрани архитекти разработили редица варианти
за развитие на града;
Льо Корбюзие предлага схема, подобна на неговия “Лъчезарен ф ад ”;

е
- Ернст Май разработва система от производствено-жнлищни комбинати с на­

от
селение около 100000 жители, разположени лъчеобразно по главните входящо-изходя-
щи радиали на фада;
- Идеята зя “Сателитни фадове” била издигната от гупата па Ханс Майер;

Г ли
- Г. Б, Красинин предлага Москва да се расте като звездообразно развиващ се
фад;
В. В. Кратюк лансира схема на динамично развиващ се в източна посока
фад; С иб
- Н. А. Ладовски под мотото “Град-ракета” трансформира Москва в четири па­
ралелни зони - центрове, жилища, промишленост и селско-стопански територии;
- Колектшът ВОПРА предлага “Москва-непрекъснат ф ад” с правоъгълно пояс-
УА б
ио застрояване.
През 1931 г. е обявен международен конкурс за нов градоустройствен план
на

на Москва, в който участвали наред със съветските и много чуждестрани архитекти. В

резулта! на конкурса се оформили две крайни 1федложения:
- да се запази старата Москва като старина-музей. а новата да се изфади на
он

съвършено ново място;

- да се разруши старият ф ад до основи и на негово място да се ю ф ад и нова
Москва.
тр

И двете предложения били неприемливи, защото не отчитали съществуващия

ф ад с неговата исторически оформена структура.
През 193S г. бил одобрен новият градоустройствен план на Москва, който
ек

предвиждал запазване на съществуващата радиална-кръгова структура с юшнообразно

навлизане на зелени клинове от периферията към центъра, реконструкция на съществу­
ващия ф ад и неговото разширение.
Ел

Проектирало се населението на Москва да нарастне до 5 мил., а територията да

достигне 600 кв. км.
В хода на реконструкцията на ф ада бил създаден каналът Москва-Волга, бла­
годарение на който реката станала пълноводна и плавателна .
За да се решат проблемите на фадския транпорт било възприето да се построи
метро.
В генералния план за реконструкция на Москва Крсмълския ансамбъл се запаз­
вал и се включвал в системата на новия център. В съседство с Кремъл, на югозапад, до
самата река, се предвиждало изфаждането на Двореца на съветите, пред който тряб­
вало да се оформи нов офомен площад. Дворецът на съветите бил замислен като Сфа-
да-паметник на Ленин. Този проект нс е реализиран.

193
 в хода на реализацията на генплана на Москва били отчетени неговите недо­
статъци:
- изфаждане на прекалено големи и парадно решени пространства;
- ориентация на новото жилищно застрояване по главните комуникационни
магистрали, което довело до тяхното ошумяване;
- недостатъчно разтоварване на центъра от автомобилно движение;
- крайбрежията на Москва река били застроени твърде плътно;
- фадоустройствените ансамбли страдат от прекалена симетрия, а архитекту­
рата - от украшателски увлечения.

ка
Големи работи по реконструкцията на Москва били извършени преди 1941 г. по
улиците “Горки”, “Болшая Калужская”, Ленинградското шосе, Можайското шосе,
“Садовое кольцо” и др.

е
Втората Световна Война прекъснала реконструкцията на Москва, но редица

от
предвиждания на този план били реализирани след войната. През 1950 г. бил съставен
нов план със срок от 10 г., по който били изградени т. нар. “висотние” сф ади, разпо­
ложени край реката или в съседство с ринга. Те обогатили силуета на ф ада, като му

Г ли
придали специфичен облик.
През 1959 г. се разработва нов седемгодишен план, който предвижда бързо на­
растване на жилишното строителство чрез неговата индустриализация, класификация
С иб
на уличната мрежа и създаване на система от радиални, кръгови и тангентни скоростни
комуникационни артерии. Големи изменения настъпват и в проекта за центъра на Мос­
ква. Съгласно седемгодишния план Дворецът на съветите се предвижда да се изфади
не в съседство на Кремъл, както е в проекта от 1935 г., а в югозападния район. Проек­
УА б
тирана е офомна еспланада в духа на френския класицизъм от XV1I1 век, в която са
включени сфадите на Университета, Спортния комплекс Лужники и Москва-река.
на

За да се офаничи ръстът на населението на Москва е решено да се изфадят ня­

колко фадове-сателити, в които да се развие и съответна промишленост.
он

Ленинград

На 26.01.1924 г. 11 К онфес на Съветите на СССР решава да преименува Петро-

тр

ф ад в Ленифад, а през 1926 г, бил издигнат паметник на Ленин на площада пред Фин­
ландската гара.
Центърът на ф ада се предвиждал да се развие в южна посока по новата маги­
ек

страла “Междунараден проспект’'и там бил изфаден нов площад със сф ада за Дом на
съветите.
През 1938 г. бил приет общ фадоустройствен план на ф ада, който предвиждал
Ел

неговото разширение на юг към Пулковските височини, в посока към ф а д Пушкин и

по течението на р. Нева, а също и на запад, по бреговете на Балтийско море.
През Втората световна война ф алът и двороцово-парковите ансамбли около
него били много разрушени.
След войната започнала работа по съставяне на нов фадоустройствен план, кой­
то включвал периода 1948-1960 г. Той имал скромни задачи, свързани главно с възста­
новяване на разрушенията от войната и решаване на острата жилищна криза. Още в
този план се проявила тенденщ1ята да се офаничава развитието на ф ада на юг, а да се
насочи вниманието 1съм северните и западни райони. Разкритикувано било и развитие­
то на центъра на ф ада на юг, въпреки че вече била изфадена новата сф ада на Двореца
на Съветите и площада пред нея. Все по-голяма популярност добивало схващането, че

194
 ucniDf^Di nô ipaaa rp A zzù cs развива покрай Нева, около Адмиралтейството, Зимния
дворец и Борсата, като се изфади система от градски ансамбли, обединени в една
цялостна панорама край реката.
През 1966 г. бил утвърден нов градоустройствен план на Ленинград, раз­
работен от колектив под ръководството на архитектите В. А. Каменски и А. И.
Наумов.
Основните предвиждания в него се отнасят до развитие на града в посока във
Финския залив, като се предвижда застрояване на Василевския остров, на Острова на
декабристите и др.
Възстановяването на силно разрушените градове от войната, като М инск се

ка
осъществява чрез т.нар. периферно застрояване на главните градски улици с много­
етажни жилищни Сфади, които дават добър силует, но остават изложени на транспорт­

е
ния Ш>'М.
През следвоенния период особено голяма дейност се развива в областта на тери­

от
ториалното районно планиране, като се разработват устройствени планове за много
райони на страната. Въз основа на тях се изфаждат много нови градове. Понятието
“ Нови градове” в СССР включва:

Г ли
- селища, възникнали след 1917 г. върху празен терен;
- малки селища, прераснали в фадове;
- съществуващи малки фадове, получили много високи темпове на развитие.
С иб
През периода 1970-1985 г, включващ три петилетни планове, са изфаждани по
около 100-125 такива нови фадове през всяка от тях.
Основната част от новите фадове са разположени в Западна и Централна Русия
УА б
и по-малко в източните и южни части на страната (Урал, Сибир, Далечния изток, Кав­
каз и Средна Азия).
Един от най-бързо развиващите се нови фадове възникна.! през 50-те години
на

при Волжската ВЕЦ и след това разширен във връзка с изфаждането на Волжския
автомобилен завод (ВАЗ) е град Толнатн. Той с разположен при отчитане на трите
основни ландшафтни дадености - язовирното езеро, Жигулевските планини и околните
он

гористи масиви. Жилищната зона заема северните брегове на езерото, като в нейната
структура са изяве1ги два основни диаметъра - север-юг и изток-запад. Около тяхната
тр

пресечна точка е разположен главният фадски център, а на изток от него - общофад-

ският парк. Жилищната територия е разчленена на т.нар. междумагистрални територии
(М.МТ) с размери 1000/1000 м. в които обитават средно по около 25000 обитатели. В
ек

тях са предвидени заведения, осигуряващи пълно търговско-битово и к-ултурно-образо-

вателно обслужване. Производствената зона е разположена северно от жилищната, ка­
то е осигурена необходимата изолационна ивица от зеленина.
Ел

Нижневартовск е разположен в Сибир, като е предназначен главно за рабо­

тещите в нефтодобива. Той има компактна планова структура, ясно разчленена на
микрорайони, линейно развита централна зона и едностранно разположена на запад
производствена зона.
Нарастването на големите фадове се осъществява с относително сал<остоятелни
нови периферно разположени жилищни райони. При тяхното планиране се съблюдава;
- отч1ггане на конкретн1гте природо-климатични условия;
- високо ниво на тьрговско-битовото и култ>рно обслужване;
- рационално изфадена мрежа от автомобилни и пешеходни улици;
- високо ниво на на инженерно-техническо обслужване;

195
 - използване на малките архитектурни форми, ьидни и jcjlcnn lUlULUn JO uuui u-
тяване на архитектурно-художествената композиция;
- държавна собственост на земята;
- индустриални методи на строителство.
Следва да изтъкнем, че реализациите не винаги покриват планирането. Ще посо­
чим само два примера, където проектите са реализирани в максимална степен.
Първият е жилищен район Чертаново в Москва. Той обхваща площ от 100 хка
и има 20000 обитатели. Композицията му е изградена от седем ф упи високоетажни
жилищни блокове, разположени свободно в пространството и нискоетажни обслуж­

ка
ващи сфади. Специално внимание е отделено на учебно-възпитателните и спортно-
оздравителни заведения, които са богато решени. Автомобилното движение е изтегле­

е
но в периферията на района, а цялата територия на ниво терен е предоставена на пеше­
ходците. Гаражите и паркингите са разположени под земята. Районът има главен

от
обществено-търговски център, разположен на изхода от метрото.
Жилищният район Лаздинай във Вилнюс е пример за постигане на индивидуа­

Г ли
лен облик в условията на масовото индустриално строителство. Той е разположен на
брега на река Нерис в северозападната част на града. Има площ от 170 хка, 40000 жи­
тели и 10000 жилища. Композицията му се характеризира с органично съчетаване на
С иб
застрояването с природното обкръжение, с подчертаване на релефа на терена със сгра­
ди с различна етажност, с разделяне на автомобилното и пешеходното движение. Об­
щественото обслужване е решено в две основни нива - микрорайонно и районно. Райо­
УА б
нът е много богато озеленен.
На приложената схема е показано принципното решение на общественото об­
на

служване в новите градове и жилищни райони по т.нар. степенна система.

Общо за съветското фадоустройство могат да бъдат формул1фани следнггге ос­
новни принципи за развитие на фадовете:
он

1. Тяхното планиране се извършва въз основа на планово задание, в което да

бъдат изяснени технико-икономическите основи ;
2. Развитието на големите фадове се свързва непосредствено с техните около-
тр

фадски зони и райони;

3. Градската територия се зонира според нейните преобладаващи функции, ка­
то се спазват санитарно-хигиенните изисквания за разстояние между промишлените и
ек

жилищните зони;
4. Жилищните зони се структурират на жилищни райони и микрорайони, или
ММТ (междумагистрални теретории), в които се предвижда пълно културно-битово
Ел

обслужване;
5. Общофадските центрове се проектират с възможности да поемат техните
разширени обществени функции;
6. Осигурява се ггьлно благоустрояване на фадовете;
7. При проектиране на фаловете и селата се предвиждат такива мероприятия,
които целят да доведат до премахване на противоположността между тях.
Големите социално-икономически промени, които настъпиха в СССР в края на
80-те и началото на 90-те години на XX век наложиха траен отпечатък и върху фадо-
устройствената дейност. Най-значимо явление, в това отношение е новият Генерален
план на М осква от 1999 г. Той съдържа три блока:

196
 I. Основни направления за развитие на Москва за период от 25 години;
II. Градоустройствено зониране на територията на ф ада за период от 12-16
години;
III. Първоетапни мероприятия, обхващащи период от 4-8 години.
В “Основните направления”, проблемите на столицата са разгледани в три тери­
ториални нива:
- Московски регион;
- самият град;
- централната фадска зона.

ка
В плана се подчертава, че за ниво регион най-важни са екологичните проблеми
и икономията на ресурси.
Основа на екологичните изисквания е ориентацията към устойчиво развитие на

е
фада и региона, каго резултат от балансиране на екологическите и социално-икономи-

от
ческите потребности, рационално използване на природните ресурси и оздравяване на
санитарно-хигиената обстановка.
Необходимо условие за реализация на екологическите изисквания е структур-

Г ли
ната реорганизация на фадоустройствената база на Москва, насочена към засилване на
нейните финансово-делови и културни функции и качествено преустройство на про­
мишлеността с изнасяне на замърсяващите и ресурсоемки производства.
Планът предвижда отказ от непрекъснатото, продължаващо и до сега увеличава­
С иб
не на територията на Москва и преминаване от екстензивно към интензивно използва­
не на териториалните ресурси. Резерви в това отношение има в по-ефективното използ­
ване на промишлените територии, които са твърде рядко застроени, по-плътно застроя­
УА б
ване на жилищните и обществените терени, масова реконструкция на остарелия стои-
телен фонд, използване на останалите на някои места селскостопански територии (на­
на

пример оранжерии) и др.

За централната зона е подчертано вниманието към историческото наследство на
фада и нейното значение като политически, търговско-делови и културен център на
он

Русия. Тук планът предвижда голям обем работа по реставрация и реконструкция на

Сфадите и усвояване на подземните пространства.
В “Основните направления” са анализирани последователно:
- социално-икономическото развитие на фада;
тр

- обновяването на жилищните райони ;

- реконстукция на промишлените територии;
- развитие на социалната инфраструктура;
ек

- развитие на техническата инфраструктура и др.

Социално-икогюмическата основа за развитие на Москва е коренно променена
Ел

през последното десетилетие. Към края на 1998 г. повече от 80% от обема на промиш­
лената продукция на столицата е произведена от предприятия с частна или смесена
форма на собственост. В сферата на услугите (търговия, обществено хранене и битови
услуги) процентът на частната и смесена собственост е достигнал 98. Настъпили са съ­
ществени промени и в структурата на трудовата заетост, като е намалял броя на заети­
те в промишлеността, а бързо е нарастнала заетостта в сферата на услугите.
При новите социално-икономически условия в Русия Москва ще се превърне в
глобален световен ф ад, крупен финансов национален и международен център, главен
транспортен и информационен възел. Още през 1997 г. в Москва са били съсредоточе­
ни 32,9% от обема на капиталовложенията в икономиката на Русия и 36% от чужде-
стрните инвестиции

197
 Броят на постоянното население на Москва към 2020 г. се предвижда слабо да
нарастне от 8,5 мил. на 9 мил. Особено внимание в плана е отделено на развитието на
туризма. Предвижда се годишният брой на туристите в Москва да нарастне от 1 мил.
на 20 мил.
Разделът за обновяване на жилищните райони се различава съществено от
предишните планове. В него се предвижда;
- Преминаване от преобладаващото в миналото строителство на нови терени
към реконструкция на съществуващите;
- Вместо събаряне на съществуващия стоителен фонд, неговата реконструкция;

ка
- От свободното планиране на жилищните райони и микрорайони връщане
към традиционата улично-квартална структ\ра с изграждане на мащабни за човека
улични и квартални пространства;

е
- От господстващото преди многоетажно жилищно строителство преминаване
към смесено и нискоетажно;

от
- От масовото използване на типови проекти към разработване на индивидуал­
ни решения, отчитащи социалната заявка и фадоустройствения контекст;
- От монопола на едропанелното индустриално строителство преминаване към

Г ли
многообразие на строителните методи.
Реконструкцията на производствените територии предвижда тяхното съкращава­
не от 29.9 до 15.6 хил. хка. Освободените терени ще се използват като вътрешнофад-
С иб
ски резерв за обществено, жилищно, транспортно и рекреационо строителство. Пред­
вижда се изменение на структурата на промишлеността: увеличаване на дела на висо­
котехнологичните отрасли, свързани с електрониката и приборостроенето, машино­
УА б
строенето, леката промишленост, т.е. отрасли, които изискват високо квалифицирана
работна ръка.
на

Предложенията за со1щалната инфраструктура са формирани в две основни про-

фами;
- за поддържане и подобряване на физическото и духовно здраве на човека и
- за разв1ггие на тьрговско-деловата дейност на населението.
он

Предвижда се 3,6 пъти да се увеличи строителният фонд на първата профама и

7 пъти - иа втората. Обектите на първата профама ще се разполагат в жилищните те­
ритории, а на втората - з големи фадски и районни центрове, непосредствено свър­
тр

зани с комуникационната и транспортна мрежа.

Голямо внимание в фадоустройствения план на Москва се отделя на транс­
портните проблеми. Предвижда се рязко увеличаване на уличната мрежа от 5.30 до
ек

8.00 км. на 1 кв. км. от фадската територия. Дължината на фадските магистрали ще се

увеличи от 1245 на 1900 км., а общата дължина на уличната мрежа ще нарастне от
Ел

4563 на 5900 км.

Във втория блок на плана са определени функционалното, строителното и ланд-
шафтното зониране на територията на Москва.
Функционалното зониране определя най-подходящото предназначение на те­
риторията за жилищни, обществени, промишлени, транспортни, рекреационни и т.н.
функции.
Строителното зониране фиксира пределните фаници на застрояване на терито­
рията (шгьтност, интензивност и етажност).
Ландшафтното зониране установява пределните степени на запазване на естест­
вените природни елементи върху територията. Регулиращата роля на фадоустройстве-

198
 ния план е най-ясно изразена в този блок. Той може да се разглежда като съвкупност от
“правила на ифата” между инвеститорите и градските власти.
От първоетапните мероприятия ще се спрем само на т.нар. “Трети комуникацио­
нен пръстен на Москва” (първият е прокаран около Кремъл, а вторият преминава по
“Садовое колцо”). Нуждата от нов комуникационен пръстен, който да разтовари от
движение централната зона на Москва, е била замислена още от архитект Щусев и от­
разена в гьпана на Москва от 1935 г. Днес вече никой не се съмнява в необходимостта
от неговата реализация. Предвижда се след изфаждането на Третия пръстен движение­
то в централната зона да намалее с 15-20%. Строителството на тази нова съвременна

ка
фадска магистрала и скоростна ж.п. линия върви с бързи темпове, като се предвижда
да завърши до 2005 г. Непосредствено до нея е започнало изфаждането на многоброй­
ни нови търговско-делови центрове. Най-големият от тях се нарича ММДЦ (Москов­

е
ски международен делови център) “Москва-сити”.

от
Интересен за теорията и практиката е методът за разработване на плана, него­
вият обем и съдържание. Докато в предишните гадоустройствени планове, разработ­
вани в СССР е преобладавал политико-директивният подход, не допускащ промени и

Г ли
варианти, в новият план се посочват само рамките иа офаниченията. Смисълът на този
начин на работа е да се даде на бъдещите инвеститори по-голяма свобода на действие,
като се фиксират само офаниченията.
Новият фадоустройствен шшн на Москва същсствено се отличава от подобните
С иб
планове, разработвани в Западноевропейските и Северноамерикански страни. Той има
значително по-богато съдържание в сравнение със съответните “Директивна схема за
устройство и урбанизъм” във Франция, “Структурните планове” в Англия, и “Плано­
УА б
вете за използване на земята’ в CALI.I.
В него са заложени насоки за пространствената композиция па ф ала, за неговия
на

художествен образ. В този смисъл той има не само практически, но и теоретичен при­
нос в съвремено го фадоустройство.
Тук му е мястото да отбележим, че не всичко в метода за разработване, в обема
он

и съдържанието на плана и начините за неговото реализиране е обосновано и напълно

съобразено с новите социално-икономически условия. Някои от елементите на плана
носят политико-рекламен характер. Много от подробните разработки, където новото
строителс1 во е показано в конкретни обеми, не са оси1урени със съответни инвестиции
тр

и имат пожелателен характир. Някой от първоетапните проекти носят белега на неиз­

живян стемеж към гигантомания и монументализъм.
ек
Ел

199
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф н 1 . 7.1. Проект за icy.ia иа 111 Интернационал. А рхитект Владимир Татлин

 е ка
от
Г ли
С иб
ФИ1 . 7.2. С талннград, проект за града от 1930 г. Архитекти Александър и Леонид Веснини
I - ж илищ ни комбинати с училищ а: 2 - индустриални предприятия:
3 - зони 30 птди.х и спорт: 4 - парк за култура: 5 - каналът Волго-Дон
УА б
на
он
тр
ек

f -

ь
Ел

■ • • ••

" 7
Фиг. 7.3. Градът-комуна “ Автострой”, 1929 г„ Архитекти Г. М. Крутиков, В. А. Л авров
I - ж илищ ни комбинати: 2 - индустрия: 3 - парк със система за общ ествено обслуж ване:
4 - спортен център

201
 е ка
от
Г ли
С иб 0 1 6КГ1
УА б
Фиг. 7.4. М агнитогорск, схема за развитие на града. А рхитекти М. О. Барш ,
В. Н. Владимиров, М. А. О хитович, Н. Б. Соколов
/ - промш иленост: 2 - язовир на река Урал; 3 - ж илищ ни пояси с общ а дълж ина около 200 км
а
нн
ро

ç>. [' 1 ■ ' ' -

ц ■:Ë<
т »Ш 1
кт

-
и 1 Г Т1

Ш SS
1 1 11 1

1. ■
lo O Q
в е е 1
1
о о о
в в в
о о а с з а а
е

1 i 1. ■
й ]
Г ■ ч
Ел

Фиг. 7.5. М агнитогорск, схема за развитие на града в една ивица.

Архитекти от бригада ОСА, ръководена от И. И. Леонидов
/ кулообразни ж илищ ни сгради; 2 - детски сектор;
3 - нискоета жни кубообразии жилии^ни сгради; 4 - зсша за събрания; 5 - покрит басейн;
6 - м едицински център: 7 - летище; Ä - спортен център

202
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
/ - централна joiia: 2 - инду стриални райони, 3 - перифирни жилищни райони:
4 - окоповръстна ж.п. линия
на
он
тр
ек
Ел

Ф нг. 7.7. М осква, проект ia реконструкинн, 1930 г. А рхитект Л ьо Корбюзие

1 - индустрия: 2 - жгспищна юна: 3 - административен център: 4 - спортен център:
5 - главна ж.п гара: 6 - университетски град

203
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Ф иг. 7.8. М осква, като групов град, 1932 г. А рхитект Ернст Май
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 7.9. М осква, като град със спътници, 1932 г. А рхитект Ханес Майер

204
 е ка
от
Г ли
0 10 20 KM

С иб
Фнг. 7.10. Москва, като звездообразно развиващ се град, 1932 г. А рхитект Г. Б. Красин
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 7.11. М осква, като динамнчно развиващ се град в три основни посоки,
1932 г. А рхитект А. В. Кратю к
I - пром иш леност ; 2 - ж и ли щ н и т ерит ории:
3 - основн о н а п р а влен и е за р а зв и т и е на цент ъ р а на гр а да

205
 е ка
от
Г ли
С иб
Ф иг. 7.12. М осква, като град-ракета, 1932 г. А рхитект Н. А. Л адовски и колектив
УА б
I - п р о м и ш л е н о с т ; 2 - ж и ли щ н и т ерит ории; 3 - ц е нт рална зона
на
он
тр
ек
Ел

10

Фиг. 7.13. М осква, като непрекъснат, комплексно развиваш се град,

1932 г. Колектив ВОПРА

206
 ка
е
от
Г ли
С иб
Фиг. 7.14. Москвя
УА б
а - план на града през 19! 7 г
на
он
тр
ек
Ел

в - схем а на генерапния план от 1935 г.

207
 е
s
п

У*
о
п
т:
V

ка
а

S
рФ

е
з:
ai
й«

от
X
■а
ь»

Г ли
•U1
S&»
а
■а
о
С иб
УА б
ь
ш
о
2
на

X
»
п
ff'
о
гь
н
он

X
н
тр

5
3X
ек

■9-
&
9
Ел

QB
-1
0^
•е-
-а
п
Х(

00

Е
5

208
 £
s
s
c.

ка
c
D
uK
s

е
<.»
fi
s

от
Я
H
9;
:<

Г ли
Q.
s
£
4)
С иб
CI
УА б
O.
uu
s
а

o
нн

SQ

Q.
te
X
ро

gU
кт

«
«
е

NO
Ел

u
ë

209
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 7.17. М осква. генера.1 ен план от 1950 г.

210
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фнг. 7.18. М осква, центъра на югозапалния район по проект от 1957 i .

211
 е ка
от
i l l 15?

Г ли
С иб
УА б
Ш и \\ш f Фиг. 7.19. М осква, всесъюзна
сслскостопанска изложба, 1954 г.
Арх. Ю . Щ уко
l i f
на
он
тр
ек
Ел

б - изглед от колхозния
площ ад

21 2
 I—
—
п^.dt=aQ3(b=üJcbaDc^/
□E SIÇ-
ЕШ ъй
1 1 ] Ä

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 7.20. М осква, М осковски държавен университет. А рхитекти: Л. Руднев,

С. Черниш ев, П. Абросимов, А. Хряков, В. Насонов
а - план

213
 е ка
от
Г ли
Фиг. 7.20. М осква, М осковски държ авен университет. А рхитекти: Л. Руднев,
С. Черниш ев, П. Лбросимов, А. Х ряков, В. Насоиов
С иб б - изглед
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 7.21. Ленинград, план от 1935 г. Арх. Л. Илин

214
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 7.23. Ленинград, план на града oi 1950 г.

215
 ка
\f<S

е
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 7.24. IVIhhck , план la възстановяване на иентъра ня града слея

Втората световна война

216
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 7.25. СССР, схема ла разположение на новите градове

217
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 7.26. Н овият град Толиати

а - ст рукт урна схема: I - производство: 2 - ж илищ ни територии: 3 - т ерит ории за от дих

6 - генерален план на града: I - главен градски център. 2 - центрове с градско значение-

3 - цент рове с районно значение: 4 - медицински център

в - схема на цент ралнат а част на града

218
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр

Фиг. 7.27. Н овият град И ижневартовск

а - ф уккционалио-ландш афт на схема па града: I - основни композиционни оси:
ек

2 - основни композиционни възли: 3 - зелени насаж дения и езера: 4 - ж илищ ни т ерит ории

6 - динамика на развит иет о на града, 1 - промишленост: 2 - обществен център:

Ел

3 - първи ет ап на реализация: 4 - втори етап на реализация:

5 - резервни територии: 6 - зона за отдих

в - първи етап от реализацията на обществения център

219
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

Фиг. 7.28. М осква, жилищен район Северно Чертаново

а - схема за разполож ение на района
Ел

6. в - схеми за плановат а структура

г - общ сид ии района

220
 е ка
от
Г ли
? Т ^ % .
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 7.29. Вилнюс, жилищен район Лаздинай

а - схема за разполож ение: б - структурна схема: в - заст роит елен план; г - общ ествен
център: д - връзка на застрояването с природнот о обкръж ение

221
 |S> -
11 e
^ a
s
'S p • #
0
C5 ' -J Lft
Im
iî p

ка
5 S

Qa
■c
s
1 -e: X
c
s

е
a o»
X
ь»

от
5' -s
2 -c s
u D □
I g. I
§§I CP 'v l

Г ли
-^ =: §
s , ^
a
W^ Û o
!a
2: "q ? O

y IÜ
o S
a "Ü
c
С иб
3 ^ Cl
1^
t =J- Cl. to IÎ
УА б
04 o0\
- I
S
на

'S
a
■^
он

9 ?: Z
O
c ■3
-s; o
Ov Q V
fft
V
1 ^1
тр

Ч
n
iU ■o
s
H
'i «s: o
-a
ек

s
“ 1 a
s l ä
5 ?
Ел

^ Î
o
9
^ S "3
Û
5'
ï ri
Q
C.
0
1

22 2
 ПЛ|«ир011><Н0ЙMMWiuri}l
r;iawi44С«*«р-<оп)
nAlHBpQMNHdr« CrrrOfU
граи.>и| BoCTIMNOTD
гша.мроаочногосегтор*
rp^P-W»tCrO-3l'4AHt«
ruUnxpOKMtO-OCttfTQI»

е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро

гтрритормй npiap()AHoro « x u w e c *
OCMOeHbJE СТ^ТУРОФОЯ^ИРУЮ иЦИ^
^ « M tH T W ПЛАНИР060ЧНОГО КАРКЛСА

mw*eoä04Mbit С6ЯЗИ
кт

rVUMlfOeCNHHtГЛЛЬг
е
Ел

Фиг. 7.31. Москва, общ yi-гройствен план (1999 i'.)

a - планова структура

223
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 7.31. М осква, общ устронствсн план (1999 г.)

6 - цент рова системи

224
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 7.31. Москва, общ устройствен план (1999 г.)

в - уличка мреж а

225
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

t -я очсрслк сг(К1ит1.1ьс:и 3 г? яйльиа

2-* оч«редь стрснпеяюм Зп? муьиа

Ел

3-»9черс^cTpOHTt^bcmJ-roнолмм

cym tcT w yiH uH c и а г и г т р л д и

П р о ек гар у с м ьм тонисль ■ Л « ф « р т м о ГЬоийДь n e w e x û jH W м ост

Ф иг. 7.31. М осква, общ устройствеи план (1999 г.)

г - схсма на “Третият пръстен "
 8 . Г ра до устро й ство то в З ападна Е вро п а ,
С ка н дин а вски те стра ни, С еверна Ам ерика и
н я к о и П РИМ ЕРИ о т ДРУГИ СТРАНИ П Р Е З
втората половина н а XX век

8 .1 . С о ц и а л н о -и к о н о м и ч е с к и и
н ау ч н о -тех н и ч еск и у сл о в и я

ка
След Втората световна война, която разорява Европа и Япония, настъпва мир

е
между големите сили. Сътрудничеството им често предизвиква обмен на ресурси и
технологии. Първият такъв обмен започва в края на 40-те години, когато американ­

от
ската помощ осигурява възстановяването на Европа (Плана Маршал).
Върху развитието на Западна Европа и САЩ съществено влияние оказва съз­
даването на НАТО, на Организацията за европейско икономическо сътрудничество

Г ли
(1948 г.) и на Европейската икономическа общност, наричана за кратко “Общ пазар’
(1957 г.).
Офомната експанзия на американскапа икономика през войната, последвала
С иб
предвоената депресия, осигурява не само нейното възстановяване, но поражда и офом-
но разрастване на международната търговия.
В желанието си да не повтарят икономическата криза от 30-те години на XX век
УА б
световните сили създават МВФ, Световната банка и Общото споразумение за тарифи и
търговия (GATT).
Постигнатата икономическа стабилност осигурява на Западна Европа и САЩ в
на

продължение на две десетилетия след 1950 г. непрекъснат ръст в световната търговия с

около 7% годишно.
Бързото развитие на науката и новите технологии подпомагат развитието на
он

икономиката и увеличаване на световното богатство. В земеделието прилагането на

ефикасни хербициди и инсектициди довежда до неколкократно повишаване на доби­
вите. Механизацията навлиза във всички области на земеделието.
тр

Бързо се развива и индустрията, като първоначално се запазва подреждането по

обем на промишлената продукция от преди войната - САЩ, Западна Европа и СССР, а
след това Япония излиза на III място и Германия изпреварва СССР. Особено бързо се
ек

развиват електрониката, производството на пластмаси, хидроенергетиката, производст­

вото на нефт и газ. Ядреният разпад също се включва в производството на енергия.
Едно от нововъведенията на XX век оказва изключително голямо влияние върху
Ел

развитието на фаловете - откритието и масовизирането на автомобила. През 1915 г.

Форд достига производство на 1 мил. автомобили, а само 11 години по-късно моделът
“Т ’ се продава за 300 долара.
Извънредно бързо се развиват и съобщителните връзки. Към 1945 г. промишле­
ността започва да се революционализира на базата на новите научни методи за създа­
ване, действие и управление на електронни машини за обработка на информация.
Компютрите са последната брънка от една дълга верига от открития в областта
на съобщенията. Няма друга вълна от открития, която да се е движила толкова бързо.

227
 Развитието на въздушния транспорт също се о.^силоа _____ ,_____
на градовете.
През 1903 г. е излетял първият летателен апарат, по-тежък от въздуха, а днес
въздухоплаването е ежедневие във всички напреднали сгарни.
Пренасянета на изображения е също така едно от важните открития на XX век.
Първата кинопрожекция е направена в Лондон през 1896 г. Към 1939 г. киното и ра­
диото вече диктуват навиците, вкусовете и идеите на хората по цял свят
Първото примитивно предаване на образи е станало в Германия през 1911 г., но
след 1945 г. телевизията масово навлиза в живота с всички видими и невидими после­

ка
дици от това.

8 .2 . Р е к о н с т р у к ц и я на ра зру ш е н и т е п р е з

е
Вто ра та С вето вн а Во йна ц ен тро в е на гра до ве

от
в З ападна Е вропа

Централната част на Ротердам е би;£а силно разрушена от немците през 1940 г.

Г ли
След войната при нейното възстановяване се запазват значителни тереии за общест­
вени сгради. На мястото на разрушените 25 000 жилища са възстановени само 10000.
Върху част от освободените терени е изфаден и през 1953 г. се открива първият в
С иб
Европа нов търговски център, разположен около една пешеходна улица. Успоредно на
нея минава една от главните комуникационни артерии на града, а в двата ù края са по­
строени големи административни сгради.
Плановата и обемно-пространствена композиция на центъра “Л ийнбан" в Ро­
УА б
тердам е съставена от две пешеходни търговски улици, разположени във форма на бук­
вата Т, около която са наредени 60 двуетажни магазини и заведения. Обслужването им
на

се осъществява от периферията на центъра, където са разположени и паркингите за ку­

пувачите с индивидуални превозни средства. Това решение е неблагоприятно, защото
довежда до известно смесване на тези движения и купувачите с коли влизат в центъра
он

откъм неговата “задна" страна. Първоначално пешеходната търговска улица е била

пресечена на три места от автомобилно движение, което по-късно е избягнато. Голяма­
та заслуга на центъра Лийнбан е, че той въведе за пръв път в Европа съвременната пе­
тр

шеходна улица.
Две години по-късно (1955 г.) е завършен първият етап от строителството на
гьрговския център в К овънтри - Англия, който също е изграден около две пешеход­
ек

ни улици и е интегриран със стария център на фада. Много по-късно (през 1965 г.) е
открит „Европа център” в Западен Берлин, изграден върху частично разрушени от вой­
ната квартали, разположени в централната част на града. Той е последният пример на
Ел

нов търговски център, чието разположение е продиктувано от разрушенията през войната.

Междувременно в Стокхолм беше изграден един от най-характерните нови тър­
говски центрове, разположени в сърцето на стар град. Това е търговско-деловият цен­
тър на ул. „С ерьелгатан” . Подобни опити бяха направени и в редица стари английски
градове - Б ърм ингам , Елеф антикасъл, Ч естьр, Л анкаш ир, Н отингам , Ъруин,
Портсмът и др. По-малко са примерите на изграждане на нови търговски центрове в
централните части на стари фадове във Ф ранция (Мец) и Ф РГ (Дюселдорф).
През 1969 г. се проведе международен конкурс за разработване на проект за ре­
конструкция на значителна територия от стария център на Карлсруе във Ф РГ, включ­
ваща изфаждането и на нов търговски ценгър. Това беше най-голямата операция от
този род.

228
 НА НОВИ ГРАДОВЕ

Първите идеи за изфаждане на нови градове се появяват в края на XIX век, ко­
гато Ебинзър Хауърд публикува своите идеи за “ Градовете-градини” .
През XX век нови фадове се изграждат в следните основни случаи;
- По политически причини; за нови столици - Канбера, Чандигар, Бразилия;
- За разтоварване на големите и много големи градове чрез изфаждане на фа-
дове-сгтьтници, rhh периферни жилищни райони;
- За разработване на нови производствени мощности.

ка
Н ови градове - столици

е
През 1911 г. правителството на Австралия обявявя международен конкурс за

от
фадоустройствен план па новата столица на страната Канбера. Тя е разположена в
югоизточната част на Австралия, между фадовете Мелбърн и Сидней. Първата премия
е била присъдена на архитект Уолтьр Верли Грифин от Чикаго. Той предложил компо­

Г ли
зиция от няколко ядра, представляващи осмоъгълници, напомнящи на идеалните ф а ­
дове на Ренесанса. В централния осмоъгълник е разположен правителствения център, а
в останалите - фадските и районни центрове.
С иб
През 1948 г. индийското правителство започнало изфаждането на няколко нови
фадове във връзка с развитието на нови промишлени центрове. Най-известният от тях
е Чандигар, който представлява административен център на индийския щат Пенджаб.
Първият проект за него бил разработен още през 1949-1950 от американските архитек­
УА б
ти А. Майер и М. Новицки. По-късно проектите били възложени на ф уп а английски
архитекти, начело с Л ьо Корбюзие.
на

От първоначалния проект били взети перспективните размери на населението на

ф ада - 500 хиляди обитатели, правоъгълната структура на плана с центричното ре­
шение на фадския обществен център и периферно разположение на правителствения
он

комплекс. Жилищната зона е съставена от правоъгълни масиви с площ по 97 хка и на­

селение по 15000 обитатели. През тях преминават живописно проведени зелени ивици.
В ф ада е предвидено място за университет и малка промишлена зона, снабдена с ж.п.
тр

линия.
Новата столица на Бразилия е разположена на 1000 м. надморска височина и на
стотици километри разстояние от крайбрежната ивица, където се намират големите
ек

бразилски фадове. Политическото решение за това разположение било обосновано с

желанието да се активизира слабо населената вътрешност на страната и да се освободи
столицата от влиянието на големите крайбрежни фадове. През 1950 г. е бил обявен на­
Ел

ционален конкурс със срок от три месеца. На него били представени 26 проекта. Жури­
то, в чиито състав е влизал Оскар Нимайер е дало първа премия на проекта на архитект
Лучио Коста и още четири проекта, отличаени с втора, трета, четвърта и пета премии.
Проектът на Лучио Коста подкупва с простотата на композицията си, съставена
от две перпендикулярни оси. Първата леко извита по линията на съседното езеро е
предназначена за раполагане на жилищната зона, а втората, перпендикулярна на пър­
вата поема обществените функции на столицата. Като недостатък на проекта журито е
отбелязало недостатъчната разработеност на пространствата между ф ад а и езерото,
както и недостатъчната гъвкавост на плана за последващо разширение и развитие на
фада.

229
 Ако ce сравни плана на ф . Бразилия с проекп
бург, проектирани и изградени в предишнате епохи не може да не се отчете, че докато
последните продължили да се развиват и дали възможност на следващите поколения да
прибавят свой дял в тяхното изграждане, то композицията на гр. Бразилия трудно ше
поеме органично развитие.

И зграж д ан е на нови градове в ъ в В еликобритания

В навечерието на Втората световна война английското правителство решава да

ка
се разработи единна фадоустройствена политика за цялата страна. Съставена е спе­
циална комисия (1937 г.), начело със сър Монтепо Барлоу, която да изготви основните
насоки на държавната градоустройствена политика. През 1940 г. докладът на комисия­

е
та е готов. Той съдържа три основни предложения:

от
1. Необходимост от реконструкция на преуплътнеиете фадски зони;
2. Провеждане на политика на децентрализация на промишлеността;
3. Провеждане на политика на равновесие между различните региони на стра­

Г ли
ната с отчитане на значението и многообразието на промишлеността.
Идеите на доклада Барлоу намерили реализация в плана за Голям Лондон, разра­
ботен от колектив с ръководител сър Патрик Абъркромби (1946 г.) Той предвиждал:
1. Забрана за разполагане на нова промишленост в пределите на Лондонското
С иб
фафство и строг контрол върху разширяването на съществуващи предприятия;
2. Офаничсния върху нарастване на населението на Голям Лондон;
3. Изнасяне на част от населението на Лондон в други райони на страната.
УА б
Планът Абъркромби определял четири концентрични зони около Лондон:
I - Урбанизирана зона, в която се предлага максимална брутна гъстота на обита­
на

ване до 185-250 ж./хка;

П - Околофадска зона с децентрализирано застрояване с максимална брутна
гъстота на обитаване 125 ж./хка;
он

III - Зелен пояс, предназначен за селско стопанство и отдих;

IV - Територия за разполагане на нови фадове-спътници.
Същността на предлагания проект се състояла в разтоварването на Лондон с 1
тр

мил. жители. Вътре в разработваната област трябвало да се преместят 769000 жители,

като 125000 от тях в жилищни райони, наречени от Абъркромби “квазисателити”
В 10 нови фадове-С1П.тници се предполагало да се преселят 383250 жители, а в
ек

съществуващи периферни фадове - 263750 жители.

След войната общо в Англия са проектирани 21 нови градове. Тяхната средна
перспектива големина е била определена на 50-70 хил. жители, или общо 895 хил. оби­
Ел

татели. Основната част от тях са вече реализирани. При тяхното планиране са използ­
вани някои от принципите на фадовете - фадини, отнасящи се главно до озеленява­
нето им и преобладаването на нискоетажно застрояване с малка гъстота на обитаване.
Жилищните им зони са разчленени на микрорайони с население между 5-10 хил., кои­
то се счита.чи за оптимални социални единици. Архитектурните решения на жилищ­
ните и обществени комплекси са много добре проучени. В новите английски фадове
били създадени много добри и здравословни условия за живот.
Новите фадове в Англия са разположени около големи преуплътнени селищни
агломерации. От посфоените през периода 1946-1950 г. 14 нови ф ада 8 са разполо­
жени в района на Лондон, а останалите - в други големи агломерации, като Глазгоу -
Единбург, и др.

230
 Ноиите фалове ta нисфоени на разстояние от главния град на агломерацията,
не по-голямо от 40 км., което дава възможност на населението им да използва частич-
но тяхната търговска мрежа, Първоначално е планирано населението на новите градове
да бъде между 20 и 60 хил. души, но впоследствие някои от тях, като Харлоу и Към-
бърнолд, са надхвърлили 70 000 жители, Според Пиер Мерлен мащабът на новите ф а ­
лове в Англия е бил намален, което се е отразило неблагоприятно върху тяхното тър­
говско и битово обслужване. В средищните части на всички нови фалове са разполо­
жени значителни по размери търговски центрове, които заемат по-голямата част от
съответните обществени ценфове. Те са свързани много добре както с въфешноград-

ка
ската, така и с извънфадската комуникационна и транспортна мрежа. Интересно е да
се отбележи, че първоначалните предвиждания за обема на търговските центрове са
надминати в първите реализациии. Така в Харлоу се е наложило да се удвоят търговс­

е
ките площи и да се увеличат паркингите, тъй като търговският център привличал купу­
вачи и от други селища.

от
Освен I лавни търговски центрове в плановете на първите нови фадове е предви­
дено да се изфадят и съответни районни и микрорайонни търговски центрове по три­

Г ли
степенната система за търговско и битово обслужване. Най-типичен пример от тази
гледна точка е Харлоу. В него са планирани 1 главен, 3 районни и 15 микрорайонни
търговски центрове. Районните центрове обслужват население от 20 до 35 хил. души, а
микрорайонните - от 5 до 12 хил. Първите са изфадени, а вторите са редуцирани до
С иб
т.нар. ъглови магазини, които представляват малки супермаркети.
Районните центрове са разположени на пресечките на комуникационните арте­
рии, а ъгловите магазини - в центровете на микрорайоните, непосредствено до учили­
УА б
щата и микрорайонните паркове. Практиката показва, че при нарастналата подвижност
на населението и повишените изисквания по отношение на търговията и битовото
на

обслужване районните и микрорайонните търговски центрове страдат от по-голямата

конкурентна способност и от относителната близос! и достъпност на главния фадски
център. Ето защо в следващите примери (Къмбърнолд) са проектирани само по един
търговски център.
он

Новият град Рънкорн има линейно-кръгова планова структура. В непосредстве­

на връзка с главната фадска скоростна артерия, образуваща по форма своеобразна ос-
морка, са разположени 1 главен и 11 вторични обществени центрове. Главният център
тр

лежи върху пресечката на осморката.

В най-новите проекти за фадове, планирани за строителство през последното
десетилетие, броят на населението се увеличава до 250 хил. души, като се смята, че то­
ек

ва ще спомогне да се организира в тях по-високо ниво на търговско и културно-битово

обслужване. Проектът на Норт Бакс (Блетчли) илюстрира тази ф упа от фадове. Той
Ел

има един основен център, развит линейно над главна автомагистрала и тангенциално
по отношение на ж.п. линия. Жилищната зона е планирана от двете страни на центъра
в четири ивици, разположени между три градски артерии и две зелени ивици. Произ­
водствените територии са разположени в двата края на жилищната зона. Предвидени
са четири монорелсови линии, които обслужват четирите жилищни ивици. На спирките
на монорелсовите линии са разположени вторични търговски центрове.
Изфаждането на английските нови фадове е едно от най-интересните явления в
фадоустройството на XX век. Критиките към тях се отнасят до факта, че живеенето в
тях е достьпно само за заможните слоеве от населението, поради което острият жили­
щен проблем на големите фадове не бил решен. Само 1/6 част от населението на Лон­
дон се преселило в новите фадове. Освен това в тях не била създадена уловлетвори-

231
 телна срела за обществен живот. Психолозите констатират, че в новите фадове не се
формират съседски връзки и хората живеят в изолация. По-малките фалове не могат
да осигурят неоходимия избор на трудова заетост, на стоки и услуги. Критикува се
също така ниската плътност на обитаване и безкрайното море от малки индивидуални
жилищни Сфади.

Строителство на нови градове в Скандинавските странн

Строителството на нови фадове в скандинавските страни също е свързано с

ка
бързото нарастване на населението на техните столици. В сравнение с английските те
са по-малки (20-60 хил. жители), разположени са по-близо до центровете на съответ­
ните адгомерации и са по-тясно свързани с тях (не повече от 30 мин. пътуване с елек­

е
трическа железница). Те нямат собствена производствена зона к в този смисъл не пред­

от
ставляват самостоятелни фадове, а по-скоро - полусателитни селища.
Основно изискване при избора на тяхното местоположение е възможността за
осигуряване на най-добро транспортно обслужване. Новите фадове около Стокхолм

Г ли
са разположени по дължината на линиите на метрото и са фупирани около неговите
спирки. Вътрешната структура на тези селища е произлязла от тяхното разположение.
Тя започва с търговския и обществен център, изграден над станцията на метрото, про­
С иб
дължава в ансамбъл от многоетажни жилищни сфади, чиято височина намалява към
периферията на ф ада, и завърщва с нискоетажни жилищни сфади, като максималното
отдалечаване от центъра на многоетажните жилища рядко надхвърля 500 м. Смята се,
че това разстояние е максимално допустимо за изминаване пеша при условията на
УА б
суровия северен климаг.
В първоначално разработената (1946 г.) схема за търговско и битово обслужване
на

на тези фадове е било предвидено изфаждането на четири типа търговски центрове.

Първият (А) е разположен в стария център на ф ада. Вторият, третият и четвъртият (Б,
В и Г) са нови, обслужват съответно 30, 8 и 3 хил. постоянни обитатели на полусате-
он

литните селища и са разположени в техните обществени центрове.

Още в края на 50-те години стана ясно, че поради офаничения си асортимент
центровете от групата Г не могат да функционират ефективно и затова такива вече не
тр

се строят, а изфадените се преустройват за други нужди. Недостатъчен се оказа и

броят на населението, обслужвано от центровете В, за да могат те пълноценно да функ­
ционират. Ето защо техният брой се увеличи на 15 хил. Практиката показва, че най-
ек

ефективни са центровете от фупата Б, които непрекъснато се разширяват, защото при­

влекателната им сила се увеличава успоредно с нарастващата подвижност на населе­
нието и усложняването и обогатяването на асортимента на стоките и услугите.
Ел

Велингбю е едно от типичните полусателни селища на Стокхолм. Той има един

главен и три вторични центъра. Първият е с 37 000 кв. м. застроена разгъната площ за
магазини и заведения и още 33000 кв. м. за други обществени сфади. Във вторичните
центрове, обслужващи съответно 10000, 15000 и 11000 постоянни обитатели, са изфа-
дени магазини и заведения с обща разгъната площ 4000, 6800 и 4800 кв. м., разпреде­
лени в по около двадесет магазина и заведения. Интересно е да се отбележи, че тези
центрове са планирани твърде пестеливо, въгфеки че са разположени на свободни тере­
ни. Така центърът на Велингбю заема 6 ха, като обслужва непосредствено 60 000 жи­
тели. Центърът на Ф арста, който обслужва същия брой жители, има 7 ха площ. Малка­
та площ на тези центрове ги прави лесно достъпни. Благодарение на добрите съобщи­
телни връзки тези центрове разпростират своята зона на влияние върху много по-го-

232
 ^ ------ души за Велингбю и над 200000 за Фарста. Ш ерхолмен
разпроспфа своята зона на влияние върху 250-хилядно население. Това допринася за
голямата ефективност на центровете.
През 1947 г. е завършен фадоустройственият план на Копенхаген, който насоч­
ва неговото по-нататьшно развитие по пет основни оси по направление на железопът-
Hirre линии. Той е известен като „План на петте пръста”. По тези пет оси се предвижда
изфаждането на жилищни зони, наредени фадски секции, със съответни търговско-де-
лови центрове, обслужващи по 250000 жители. Те не са изолирани и самостоятелни, а
представляват естествено продължение на градската територия. По този начин на тех­

ка
ните обитатели е предоставена възможност за свободен избор на месторабота и на тър­
говско и културно-битово обслужване в големия фад.
Най-интересният пример на нов ф ад във Финландия е Тапиола. Той е разпо­

е
ложен в периферията на Хелзинки, като е свързан с него чрез автобусна линия. Това
представлява изключение за практиката в скандинавските страни, където се дава пред­

от
почитание на железопътния транспорт. Градът е планиран за около 15000 обитатели.
Има един обществено-търговски център, разположен в неговата средищна част.

Г ли
За разлика от шведските примери центърът на Тапиола е гшаниран твърде разто­
чително по отношение на разход на терен, с много свободни, зелени и водни плоши,
които служат за отдих на населението.
С иб
Изграждане на нови градове в Холандия

Развитието на големите агломерации в Холандия се осъществява чрез изфажда-

УА б
не на нови фадове или по-скоро на нови жилищни райони в тяхната периферия по на­
чин, много напомнящ на скандинавските страни. При това новото строителство пред­
на

ставлява непосредствено продължение на старата жилищна зона на ф ада и върху него

се разпростира влиянието на фадската мрежа за търговско, културно и битово обслуж­
ване. Строителството на нови фадове в Холандия е свързано и със специфичните про­
он

блеми на тази страна, която е една от най-гьсто населените в света (375 жит./кв. км.), с
нуждата от разширяване на нейната територия чрез изфаждане на диги и пресушаване
на залети от морето територии.
тр

Н овият град Пампус (350 000 жители), който е естествено продължение на Ам­
стердам на изток върху четири острова има линейна структура, по чиято ос преминават
железопътният и автомобилният транспорт.
ек

Главният и второстепенните тьрговско-обществени центрове са разположени по

тази ос на разстояние средно през 800 м и са маркирани от сшфките на метрото. Около
тях в максимални радиуси от 500 до 800 м са разположени съответно многоетажни и
Ел

малоетажни жилищни сфади.

Изграждане на нови градове във Франция

Основиата част от жилищното строителство във Фрашшя след Втората световна

война се съсредоточава в т нар. големи ансамбли в периферията на големите фадове и
преди всичко на Париж. Според Националния институт за демофафски изследвания
към края на 1964 г. във Франция са били построени около 200 гакива комплекса, поло­
вината от които - в района на Париж В тях са били изфадени 365000 жилища. През
следващите години, докъм 1970 г., строителството на големи ансамбли е продължило с
по около 60 000 жилища годишно, което е довело до изфаждането на 500 000 жилища.

233
 в тях са обитавали над 2 млн. души. Това до голяма стег
фздията на големите фадове без съответното проучване и реализиране на необходи­
мите места за труд, търговско и културно-битово обслужване е довело до тяхното не­
пълноценно функциониране и е предизвикало остра критика от страна на специалисти­
те и обществото. Ето защо с разработването на плана на Голям Париж, публикуван
през 1965 г., се прави опит да се структурират неговите предградия, като се изградят 5
големи тьрговско-делови центрове, около които да се фупират съществуващите и про­
ектираните жилищни ансамбли, наречени условно нови градове. Това са Еври, !У1арн
ла вале, Сержи Понтоаз, Сен Куентин ан Ивелин и Мелун Сепар. Предвижда се в

ка
тях да бъдат изфадени значителни производствени зони, които да създадат работа на
част от населението им. Проектирана е също така и много добра съобщителна връзка с
централната част на Париж Населението на тези фадове значително надвищава раз­

е
гледаните дотук примери. Най-големите от тях ще достигнат 500 000 жители. Френски­
те градостроители смятат, че големият брой на населението на тези фадове е необхо­

от
димо условие, за да могат да бъдат изфадени в тях подходящи търговски, културни и
административни центрове, разнообразни места за приложение на труд и изобщо всич­

Г ли
ко, което отличава големия ф ад от хипертрофирания жнлищен комплекс. В най-на-
преднала фаза на строителството и с най-пълно изфадена мрежа за търговско, битово
и културно обслужване е Еври. Градът е планиран за 500 000 жители. Към 1976 г. той е
имал около 300 000 жители, по-голямата част от които са живеели в изфадените окол­
С иб
ни предфадия. Той е разположен на 30 км югоизточно от центъра на Париж и е добре
свързан с него чрез скоростно метро и две автомагистрали. Метрото има 3 спирки в те­
риторията на фада. Около средната спирка е изфаден главният фадски център, а дру­
УА б
гите две маркират местата на вторичните центрове. Главният център е изфаден около
един открит и един покрит площад (агора). В него е включен значителен по размери
на

нов търговски център.

Центърът на Еври илюстрира най-пълно концепцията на френските фадо-
строители за интефиране на разнообразни функции - търговски, административни,
он

културни и др., които осигуряват работа, образование и отдих на жителите на фада.

„Съчетаването на тези функции ще превърне центъра в място, което хората мо­
гат да посещават не само по функционални мотиви. А това ще бъде най-верният пока­
зател за успех в рещаването ка поставената задача - създаване на равновесие между
тр

активнос гта на населението на ф ад а и системата на неговата заетост”.

Едновременно с петте нови ф ада се проектира изфаждането и на още 7 големи
ек

тьрговско-делови центрове, предназначени да структурират хаотично израсналите

предградия на Париж, като осигурят на жителите на съответните им райони необходи­
мото търговско, културно и битово обслужване. Най-големият от тях е Дефанс. Той е
Ел

изключителна конце1прация (може би най-голямата в света) на тьрговско-делови сф а-

ди, която се преценява от много специалисти като прекомерна.
Периферни жилищни райони са изфадени и около всички по-големи фадове в
провинцията. Жилищният район „Гренобъл-Еш ирол” изфаден върху територията на
бивще летище, е разположен в периферията на Гренобъл. Той е съставен от четири „еди­
ници на съседство” (подрайони), обединени от един главен център, наречен „Гранд
плас”, от който е реализирана само търговската му част. В района живеят 50 000 обита­
тели. На неговата територия са изфадени предприятия за чисто производство с 1 250
работни места и административни сф ади с 3 000 работни места. Предвижда се изф аж ­
дането и на голям институт за професионално ориентиране с 5 000 ученици.

234
 Н о ви гр ад о в е в Г е р м а н и я

Във Федерална република Германия голяма част от новото жилищна строител­

ство след войната също се концентрира в нови жилищни комплекси в периферията на
големите фадове. Един от най-интересните примери е Нордвестщ ат във Ф ранкф урт
на Майн. Той има напълно изфаден и добре съоръжен обществен център, разположен
в средищната част на неговата територия.

Н о в и гр а д о в е в С А Щ

ка
Съгласно Постановление на федералното правителство на САЩ новите градове

е
са квалифицирени в 4 групи;
1. Градове-спътници, или предградия, разположени в границите на дадена мет­

от
рополия;
2. Нови градове в градовете - големи нови градски ансамбли, разположени в
строителните граници на стари градове върху разрушени стари квартали, или върху

Г ли
останали свободни терени със задача да ревитализират прилежащите фадски части;
3. Малки фадове, за които се предвижда бърз растеж;
4. Нови фадове, изфадени върху свободни терени, разположени далече от съ­
С иб
ществуващи фадски центрове.
Трябва да изтъкнем, че новите фадове, чиято икономическа база са разработва­
нето на природните ресурси, не са нови за САЩ. Още през XVI11 и XIX век хиляди
УА б
нови селища са възникнали по време на завладяването на “Дивия запад” и прокарва­
нето на трансконтиненталната ж.п. линия.
На приложената схема са посочени 15 нови фадове, проектирани и изфадени
на

предимно през втората половина на XX век и финансирани, съгласно чл. VII от Закона
за новите фадове.
он

Г р а д К о л у м б и я щ а т М ер и л ен д .

Градът е разположен между двете големи фадски агломерации - Вашингтон и

тр

Балтимор. Има много добра връзка с международното летище, пристанището на Балти-

мор и националното летище на Вашингтон. Общата структура на ф ад а е живописна с
много открити и зелени пространства. Жилищната зона е структурирана в 7 райони,
ек

които се преливат един в друг без ясна диференциация между тях. Промишлеността е
концентрирана в една основна зона, разположена в югоизточната част на ф ад а в много
добра връзка с двете големи магистрали. Други по-малки предприятия са пръснати в
Ел

фада, но винаги в добра връзка с обиколната магистрала. Обслужването се осъществя­

ва от един главен център, разположен в средищната част на жилищната зона, 7 район­
ни центрове и няколко по-малки фупи от магазини, пръснати в фада.
Градовете Джонатан и Вудлензе имат подобна структура с много свободни и
зелени площи, нискоетажно застрояване и малка гъстота на обитаване.
Интересен експеримент е направен в ф ад Валенсия, планиран с разделяне на
автомобилното и пешеходното движение. Този пример е показателен и с опита да се
използва смесено застрояване в жилищната зона, като се предлагат не само индиви­
дуални, но и колективни жилищни сфади.

235
 Една от първите операции от типа “Град в града” е предприета през 60-те годи­
ни на миналия век с реконструкция на част от централната зона на ФилaдeJ^фия.
В нея са включени 6 квартала, разположени от южната страна на Маркет стрийт
и непосредствено до площада с кметството. В една гигантска многоетажна структура
са разположени най-долу - станция на фадската подземна железница. Следват много­
етажни паркинги, многобройни магазини и заведения, наредени около един надлъжен
двуетажен мол и над тях 14 високи офис Сфади. Независимо от твърде голямата кон­
центрация на разнообразни дейности и изключително плътното застрояване цялата
структура не действа подтискащо.

ка
Интересен от тази гледна точка е и Ембаркадеро център в Сан Франциско.

е
8 .4 . И з г р а ж д а н е на и зв ъ н гра д с к и тъ рго в ски ц ен тро в е

от
Първите извънфадски търговски центрове се появяват в САЩ през 30-те годи­
ни, но истинското им бурно развитие започва след Втората световна война. През 1949 г.
там се наброяват едва 49 търговски центъра, но през 1965 г. броят им нараства на

Г ли
11000, а през 1972 г. достига 15000. Още през 1970 г. извънфадските търговски цен­
трове в САЩ са реализирали 50% от стокооборота в търговията на дребно.
Изследователите на това изключително буфно развитие обикновено изтъкват
С иб
следните му основни причинители:
а. Бързото развитие на автомобилния транспорт и превръщането му в масово
транспортно средство за лично ползуване. Може да се каже образно, че извънфадските
УА б
търговски центрове са продукт на двигателя с вътрешно горене.
Изключително бурното нарастване на автомобилния транспорт при условията на
стихийното и безпланово развитие на на фадовете затруднява много използването на
на

старите търговски улици и квартали, които се оказват задръстени от моторно движе­

ние. Търговските предприятия: са принудени да се изнесат вън от фадовете и в тяхната
периферия, на свободни терени, лесно, достъпни за автомобилния транспорт и с въз­
он

можности за с-ьздаване на обширни паркинги.

б. Бързото нарастване на предфадията на фадовете. Само през периода 1949-
1954 г. населението на предфадията на североамериканските фадове се е увеличило 7
тр

пъти. За отбелязване е също така и относително малката гъстота на населението в САЩ в

сравнение с европейските страни; в САЩ - 22 жит./кв. км., в Англия - 352 ж т ./кв. км.,
във ФРГ - 239 жит./кв. км., във Франция - 93 жит./кв. км.
ек

Към тези основни фактори, предизвикали необикновено бързото развитие на из-

вънфадскиге търговски центрове в САЩ, трябва да се прибави и масовото изграждане
на автомагистрали, което улеснява тяхното функциониране.
Ел

Ако трябва да уточним, извънфадските търговски центрове в САЩ по разполо­

жение могат да се фупират, както следва:
- на път, който съединява главен ф а д с периферни жилищни квартали;
- на главен път между два или повече близо разположени фадове;
- на пътища, свързващи фадовете с техните железопътни гари, летища, произ­
водствени зони и др.
Общо изискване относно разположението на зърговските центрове е те да бъдат
в непосредствено съседство с главен път, по който минава редовен поток от автомо­
билисти, да има удобни подходи към търговския център и неофаничени по площ
паркинги.

236
 ___ __.u .. . пространствена композиция на извънфадските търговски
центрове в САЩ бе сполучливо намерена още при първите реализации и след това
претърпя сравнително малка еволюция, тъй като отразява много течно тяхното функ-
ционално предназначение и технологично решение.Тя има типично островин характер.
Състанвена е от три основни части
- паркинги, заемащи периферията на острова;
- магазини и заведения, разположени в едноетажни и двуетажни сгради и
- пешеходни площи между тях.
Последните две части заемат средната зона на острова.

ка
Осигурени са удобни връзки с пътната мрежа. Подрежденето на магазините и
заведенията е подчинено на принципа на т.нар. магнити. Ролята на последните изпъл­
няват обикновено големите уневерсални магазини. Те имат голяма привлекателна сила

е
и могат да привлекат към себе си поток от купувачи, който се използва и от други по-
малки магазини.От последователността в технологичното подреждане на тези основни

от
елементи - отклонение от автомагистралата, редицата от малки магазини и накрая
големия “магнит” - универсалния магазин е произлязла и логичната планова схема на

Г ли
американските извънфадски търговски центрове.
Един от първите търговски центрове - “Шопърс Уърлд” в гр. Фраминграм,
щат Масачузетс, илюстрира тази схема.
Събирането на две редици от магазини около една пешеходна търговска улица
С иб
създаде основния композиционен елемент на американския шопинг център - мола,
който след това стана задължителен за всички търговски центрове.
Практиката показва, че привлекателната сила на универсалния магазин има
УА б
известни фаници, от което следва логичния извод, че редиците oi магазини не могат
да да бъдат много дълги (максимум 200 м.). За да се увеличи обемът на търговските
на

центрове, бяха създадени схеми с два, три и повече универсални магазини ("магнити”).
Първите реализации на търговски центрове показаха, че правите и дълги пеше­
ходни улици действат монотонно и скучно в обемно-пространствено отношение и умо­
он

ряват купувачите. Ето защо бяха разработени схеми, при които пешеходната улица се
начупва в Г, Т, или кръстообразна форма. (Търговски центрове “ Капитьл корт” в
гр. Милуоки, щат Уисконсин и “Лойд” в гр. Портланд, щат Орегон). Бяха потър­
сени и по-компактни схеми. Много добър пример в това отношение е Северният тър­
тр

говски център в гр. Детройт.

Снабдяването на магазините и заведенията със стоки и изнасянето на амбалажа
в повечето примери е решено с тунел на нивото на сутерените. По този начин про­
ек

странствата между магазините и заведенията на нивото на терена са изцяло предоста­

вени на пешеходците. Те са обзаведени с пейки за почивка, зелени, цветни и водни
Ел

площи, различни декоративни елементи и частично са покрити с козирки и колонади,

предпазващи купувачите от дъжд и силно слънце.
Стремежът към максимални печалби чрез увеличаване на притегателната сила
на търговските центрове роди през 60-те години идеи първоначално за частично, а след
това за пълно покриване и климатизиране на пешеходните търговски улици. Това ги
направи по-приятни за купувачкге независимо от промените на климата. Посетителите
на центровете започнаха по-дълго да се застояват в тях. Един от първите примери в то­
ва отношение е окритият през 1961 г. търговски център в Ню Джьрси, проектиран от
известната архитектурна фирма ма Скидмор, Оуингз и Мерил . Въпреки че тази
идея не е оригинална, гьй като нейният праобраз може да се види в покритите римски
пазари и в старите ориенталски базари, тя бе посрещната като нововъведение. Ефектът

237
 от него бе толкова голям, че покритата и климатизир -........
стана задължителен елемент на всички следващи реализации. Нещо повече, откритите
пешеходни улици в по-старите търговски центрове трябваше да се покрият, за да не
загубят клиентите си.
Трябва да се изтъкне, че по този начин бе създадено едно ново градско про­
странство, което заема средно положение между интериора на магазините и заведения­
та и екстериора на околната среда. Непосредственият контакт между магазина и ексте­
риора бе прекъснат, с което магазинът загуби вхошата си фасада с витрини. Търгов­
ската зала на магазина се превърна в непосредствено продължение на покрито и клима-

ка
тизирано пространство. С това бе премахната и последната условна стъклена преграда
между купувача и стоката в магазина, което се оказа с голям зърговски ефект. От своя
страна търговската улица престана да бъде открито празно пространство между мага­

е
зините и заведенията и се превърна в своеобразен главен разпределителен коридор и
вестибюл на една огромна сфада. Покриването на пешеходните търговски улици по­

от
стави проблема за тяхното естествено и изкуствено осветление и за съотношението му
със светлината в търговските зали. Беше създадена цяла система от устройства, които

Г ли
да контролират естественото горно осветление на пешеходните улици така, че то да не
конкурира целенасоченото осветление на стоките в търговските зали. За тази цел в ня­
кои случаи се използват и компютри, които следят и регулират съотношението между
естественото и изкуственото осветление.
С иб
Пространствата на покритите търговски улици станаха обект на най-фижливо
архитектурно-художествено оформление. В тях бяха създадени и редица допълнителни
удобства за купувачите - места за почивка с кафенета, детски площадки, специфични
УА б
амфитеатри за естрадни изяви и модни решета, разнообразни декоративни елементи и
т.н.
на

Въвеждането на покритите пешеходни търговски улици, увеличаването на раз­

ходите за тяхното изграждане и съсредоточаването на архитектурно-художествения
ефект в тях даде косвено отражение и върху други елементи на центровете. Бяха изо­
он

ставени подземните тунели за снабдяване на магазините и заведенията със стоки и за

изнасяне на амбалажа като скъпи и ненужни. Сега тези операции се осъществяват на
нивото на терена в периферията на търговския център. Магазините загубиха външните
си фасади, които при по-старите центрове бяха обект на архитектурно-художествено
тр

оформление и имаха витрини към паркингите. По този начин американските търговски

центрове окончателно обърнаха ф ъ б на околната среда .
ек

Необходимостта от по-нататъшно развитие и увеличаване обема на търговските

центрове и намаляване дължината на покритите улици доведе до появата на второ пе­
шеходно ниво.
Ел

Откритият през 1964 г. търговски център “ Н орт парк” в Д алас изчерпи макси-
малната дължина на едноетажната покрита пешеходна улица (790 м.), разделена на две
части поради Г-образната ù форма и разнообразена с няколко уширения, директно
свързани с паркингите. По-нататък търговските центрове трябваше да се разширяват
чрез въвеждане на второ ниво. Според Д. Гослинг и В. Майтланд първият пример в то­
ва отношение е центърът “Сън Валей” в К алифорния, открит през 1967 г. За изграж­
дането на второ ниво в този център вероятно е повлиял и ограниченият и стръмен те­
рен, при който площите за паркиране са с директен достъп и до двете нива на пешеход­
ната търговска улица.
По-голямо внимание към обемно-пространственото и архитектурно-художест­
веното изграждане на покритата пешеходна търговска улица довежда в следващите

238
 примери до неиною uuuiaiMBaHe и усложняване. Нейните контури стават все по-начу-
пени, по-сложни и по-разнообразни, което скъсява оптически дължината им и увелича­
ва интереса у купувачите. Появяват се и покрити площадни пространства, като акценти
в сложната обемно-простраствена композиция на покритите търговски улици
През последните години се забелязва тенденция към изменения и в съдържание­
то на американските извънфадски търговски центрове. Отпадна супермаркетът като
един от главните магазини в предишните центрове. Този най-масов, сравнително евтин
магазин не е могъл повече да поема увеличените разходи, предизвикани от по-сложно-
то и луксозно изпълнение и поддържане на покритите двуетажни пешеходни улици и

ка
плашадни пространства. Например в търговския център “Уайтфийлд М ол” липсва су­
пермаркет, а вместо него са проектирани 16 по-луксозни специализирани магазини за
деликатесни хранителни стоки. Забелязва се също стремеж да се разположат в търгов­

е
ските центрове и някои нетърговски дейности с развлекателен характер - кина, изкуст­
вени пързалки за кънки, басейни за плуване и др., които да увеличат тяхната притега­

от
телна сила и да донесат допълнителни печалби.
Развитието на плановата и обемно-пространствената композиция на извънфад-
ските търговски центрове в САЩ не спира до тук. Една от най-интересните реализации

Г ли
в Екстьн, Пенсилвания е може би началото на нова насока на развитие с един един­
ствен универса:1 ен магазин, разположен в центъра, и с периферни покрити пешеходни
търговски улици, образуващи квадратна фигура с многоъгълни площадни пространства
С иб
в четирите ù края.

И звън град ски тъ рговски центрове в Зап ад н оевроп ей ски те стран и

УА б

През средата на шестдесетте години започват да се строят извънфадски търгов­

на

ски центрове и в западноевропейските страни. Според Дейвид Гослинг и Бари Майт-

ланд фаничната степен на моторизация, при която се появяват тези центрове, е 1 кола
на 10 жители. В САЩ тази фаница е достигната през 1930 г., в Канада - през 1950 г., а
он

в западноевропейските страни - към 1960 г.

Първият извънфадски търговски център в Западна Европа е открит през 1964 г.
във ФРГ. Това е Майн Таунус, ценгьр, разположен на 15 км. от Ф ранкф урт на Майн
в непосредствена близост до пресечката на две големи автомагистрали, осигуряващи
тр

връзка с разположените наблизо Дармщат, Майенс, Офенбах и около 200 по-малки се­
лища с общо население около 2 000 000 души.
ек

В радиуси 1, 5, 3 и 6 км. от центъра обитават съответно 42, 96 и 286 хил. души.

През следващите 1965 и 1966 г. се откриват подобни търговски центрове близо
до Бохум и Хамбург.
Ел

През 1969 г. е открит първият извънфадски търговски център във Франция.

Това е Парлн-2, разположен на 20 км. западно от Париж, близо до предфадието
Версай. Следващите френски примери са Росни-2 и Велизи-2, открити съответно през
1972 и 1973 г. След това са построени такива центрове в Белгия, Швейцария и Дания.
Интересно е, че най-трудно си пробиват път извънфадските търговски центрове в
Англия, където едва през осемдесетте години се правят първите опити.
Общо за западноевропейските и скандинавските страни трябва да се изтъкне, че
изфаждането на извънфадски търговски центрове в тях е твърде офаничено в сравне­
ние със САЩ. Тук темповете са многократно по-бавни и обемът на центровете е значи­
телно по-малък.

239
 Причините за това трябва да се тьрсяг не само в по-малките икономически ьь^-
можности на тези страни, но и в спецификата на селищната им мрежа, която е много
по-гъста от тази в САЩ и има добре изфадени стари градски центрове с голяма при­
влекателна сила.

8 .5 . О б н о в я в а н е н а с т а р и т ъ р г о в с к и у л и ц и и к в а р т а л и ,
РАЗПОЛОШБНИ в центровете НА ГРАДОВЕТЕ

ка
Първите опити за цялостно обновяване на стари търговски улици и квартали и за
превръщането им в пешеходни зони са направени през 60-те години в Канада и в
САЩ. Те са продиктувани както от нарастващите затруднения на движението в старите

е
търговски улици и квартали, така и от желанието те да се спасят от силната конкурен­
ция на извънфадските шопинг центрове. Още през 1959 г. е направен опит да се спре

от
временно автомобилното движение по главната търговска улица на Толедо в продъл­
жение на 110 дни. Резултатите са противоречиви. Втори опит е направен през следва­
щата година също временно (за 20 седмици). След това градските власти решават да се

Г ли
затвори цялостно улицата за автомобили и да се обновят магазините. Подобни опити са
направени и в фадовете Калмацо и Отава в Канада. Улица С поркс в О тава не само е
била спряна за автомобилно движение още през 1961 г., но са направени и някои пре­
С иб
устройства на уличното пространство - озеленяване и изграждане на фонтани, поставя­
не на пейки за почивка и др.
Пръв цялостен опит за обновяване на стара търговска улица е направен в гр.
УА б
Фресно - К алиф орния, по проект на арх. В. Грюен, когото в литературата наричат
„баща на пешеходните търговски улици”.
Тази реализация има значителен успех, който се дължи на:
на

- осигуряване на удобни подходи за купувачите с индивидуални превозни

средства и на необходимите паркинги в непосредствено съседство с търговската улица;
- превръщане на търговската улица в нспрек-ъсната богато мебелирана пеше­
он

ходна зона;
- реконструкция на почти всички магазини и заведения.
Успехът на този пръв опит, от една страна, и засилващото се задръстване на ста­
тр

рите търговски улици с автомобили, което прави невъзможно пазаруванего в тях, от

друга, са причина да се разработят много предложения и проекти за цялостно преус­
тройство на търговски квартали и улици в центровете на фадовете. Малка част от тях
ек

обаче са реализирани. В началото на 70-те години в САЩ се наброяват едва 25 по-съ-

ществени реализации. Причините за това произлизат както от противоречивите интере­
си на различните собственици, така и от специфичните особености на селищната мре­
Ел

жа в САЩ и изключително бързото развитие на извънфадските търговски центрове.

Цялостното обновяване на старите търговски улици и квартали и превръщането
им в пешеходни зони е значително по-разпространено в западноевропейските страни,
които имат много по-гъста селищна мрежа и богато историческо и архитектурно
наследство.
Според една анкета на Центъра по фадска социология в Париж към края на 60-
те и началото на 70-те години в някои страни броят на обновените и превърнати в пе­
шеходни зони търговски улици е бил следният: ФРГ - 50, Франция - 20, Дания - 15,
Великобритания - 12, Швейцария - 7, Италия - 8, Австрия - 4. До края на XX век
според наши непълни данни техният брой е утроен и в момента още толкова са в про­

240
 цес на проучване и реализиране. Очевидно е, че става въпрос за масово явление с на­
растваш темп.
Едни от първите реализации със значителен успех бяха осъществени в Англия.
Това е търговският център, изграден в старата част на Солзбъри чрез преустройство на
един стар търговски квартал и частично ново строителство. Успехът на този център
много скоро е последван от една оше по-голяма реализация в С токпорт, Чеш ир -
А н гл и я .
Примерите от Солзбъри и Стокпорт, Чешир са преходна ферма между изгражда­
не на нов търговски център в централната част на стар град и обновяване на стари

ка
търговски улици и квартали, тъй като при тях се запазва и реконструира част от стария
строителен фонд, но се изфажда и нов. При това вторият пример е по-близо до кон­
цепцията на обновената търговска улица тъй като неговата пешеходна зона е разполо­

е
жена върху съществуваща главна улица на града. При първия пример пешеходната зо­
на е разположена в средата на квартала, като по-голямата част от магазините и заведе­

от
нията са ориентирани към нея и обръщат служебните си помещения към околните ули­
ци, които са запазени за автомобилно движение.

Г ли
Типични примери на обновяване на стари търговски улици и превръщането им в
пешеходни зони са реализациите в Норуич и Уайтфорд.
Норуич е стар град с около 120 000 обитатели, с голям брой добре изградени
търговски улици и квартали, обслужващи не само населението на ф ада, но и приходя­
С иб
щи купувачи от околността (общо около 350 000 жители). Центърът на ф ад а е с непра­
вилна средновековна структура, с многобройни търговски улици и квартали, малък
площад, стара крепост и готическа катедрала. Най-голямата улица с най-силно изразен
УА б
търговски характер е Лондон стрийт. Тя е сравнително тясна (средно 15 м.). В начало­
то на 60-те години така е била задръстена с движение, че още през 1965 г. фадските
на

власти са се принудили да я затворят за автомобилния транспорт. След това е разрабо­

тен проект за цялостното ù обновяване, който е реализиран през 1967-1968 г. Успехът
на тази реализация е последван от обновяването и на други по-малки търговски улици
он

в центъра на ф ада и превръщането им в пешеходни. Това е станало възможно благо­

дарение на изфадения в периферията на центъра околовръстен комуникационен пръ­
стен и многоетажни паркинги за 8 000 коли..
Уайтфорд е също стар ф ад (80 000 обитатели) с добре изфадени търговски ули­
тр

ци и квартали, обслужващи постоянните жители на фада и приходящи купувачи (общо

360 000). Главната търговска улица - Хайт Стрийт е силно изявена в структурата на
ек

центъра на фада. Крайното ù задръстване с движение е наложило тя да бъде рекон­

струирана. На етапи от 1962 до 1973 г. тя е цялостно обновена и превърната в пеше­
ходна зона. Автомобилното движение е пренесено в разположени близо до нея успо­
Ел

редни и перпендикулярни улици.

Пешеходните търговски улици получават най-голямо развитие във ФРГ. Към
1974 г. там всички фадове с над 100 000 жители и 75% от фадовете с население под
100 000 жители са имали пешеходни търговски улици (общо 208 фада). Едни от пър­
вите и най-сполучливите са пешеходните зони в Кьолн, Есен, Бон, Франкфурт на Майн
и др. Най-голяма и най-интересна реализация, макар и по-късна, е тази в Мюнхен.
Идеята за обновяване на главните търговски улици на Мюнхен и превръщането
им в пешеходни зони се е зародила още през 1953 г. с разработването на генералния
Ш1ан на ф ада от арх. Херберт Йенсен. Практическата реализация на идеята, вложена в
този план, започва с обявения през 1968 г. конкурс, в който участват колективи с 51
проекта. По онова време във ФРГ има вече натрупан значителен опит в тази област.

24 1
 Въпреки това конкурсът не дава окончателен резултат. Не се избира проект за реализа­
ция. В пресата се появяват твърде остри критики по отношение на организацията и ре­
зултатите от конкурса. Според Паулханс Петер конкурсната профама неправилно е на­
сочила участниците само към формалните художествени проблеми на задачата, а не са
проучени действителните нужди общо на града и по-конкретно на непосредствено за­
сегнатите тьрговски и други заведения, на хората, живеещи и работещи в тази зона, и
пр. Арх. Хелмут Борхерд пише, че „резултатите от конкурса са само многобройни пи­
лони за знамена, фонтани, украсени изходи от метрото, сандъчета за цветя и най-много
декоративни павета, павета, павета ...” Не случайно фажданите на Мюнхен са нарекли

ка
този конкурс „паважен”.
След това са направени допълнителни проучвания и се провежда втори кръг на
конкурса, в резултат на който се съставя окончателен проект, по който започват строи­

е
телните работи през 1970 г. и завършват през 1972 г.
Кратката история на тези факти илюстрира какви големи усилия и колко време

от
са необходими за проучването и проектирането на задачи о г този вид.
Реализацията обхваща площада пред железопътната гара Щахус, част от главна-

Г ли
та търговска улица на ф ада с дължина 840 м., площада пред Градския дом (Мариен-
плац), няколко малки перпендикулярни улички и пасажи, площади и пространството
около Фрауненкирхе (църквата „Св. Богородица”). Кварталите, които обхващат тези
улични и площадни пространства, имат смесено съдържание, като преобладава търго­
С иб
вията. Общо старата централна част на ф ада заема 140 ха. В нея към 1960 г. са обита­
вали 10 250 жители и са работили 60 000 души, т.е. 73 жители на I ха бруто гъстота на
обитаване и 428 места за работа на 1 ха бруто. Тази част на ф ада, строена главно през
УА б
миналия век, когато Мюнхен е имал около 40000 жители, към 1970 г. е осигурявала
главно търговски и други услуги за тримилионното население на мюнхенската агломе­
на

рация. Реализацията на пешеходната търговска улица в Мюнхен е била съпроводена

със значителни мероприятия за подобряване на организацията на движението в тази
част на фада (изфаждане на комуникационен ринг около центъра, на метро, система
он

от многоетажни паркинги и др.

По отношение на самата улица обновяването обхваща:
- цялостно или частично преустройство на по-голямата част от магазините и
заведенията (построен е и един нов универсален магазин с архитектура, много добре
тр

интефирана в старата околна среда), преустройство и на някои по-важни нетърговски

сфади, включително и възстановяване на старата кула на фадския дом;
ек

- преустройство на настилките на уличните и площадните пространства, създа­

ване на зелени, цветни и водни площи и изфаждане на подходящо художествено ос­
ветление;
Ел

- създаване на многобройни покрити и открити тераси на заведенията за об­

ществено хранене и на тьрговски павилиони, сергии и др. които придават на улицата
характер на целогодишен панаир.
Особено добре е устроен пазарът за цветя на Мариенплац.
Успехът на тази реализация се дължи както на безспорните исторически и архи­
тектурни дадености, така и на умелото, пестеливо прибавяне на нови елементи, които
подчергават съществуващите сфади и пространства и им придават човешки мащаб. По
този начин не само е бил улеснен контактът между купувачи и продавачи, но се е полу­
чило и фадско пространство с много по-широки сощ1ални функции.
Една от последните реализации във ФРГ е обновяването на голям стар тьргов­
ски квартал, разположен на К алверщ расе в Щ утгарт. Тя има голям успех, който се

242
 дължи на късите и удиими ирьзки с обществения транспорт (наблизо е разположена
централната гара на вътрешнофадския надземен и подземен транспорт), на съхранява­
нето на старата архитектура и умелото включване в градоустройствения ансамбъл на
нови сфади, на доброто пропорциониране и архитектурно-художествено оформление
на пешеходните пространства и по-спеииално на Калверпасаж и на сполучливия под­
бор на магазините и заведенията.
Калверпасаж на пръв поглед прили’4а на американските молове, но сс различава
съществено от тях, защото е изфаден във вътрешното пространство на стар търговски
квартал. В този смисъл той е по-близо до търговките пасажи от XIX век, което се отра­

ка
зило и на неговото архитектурно-художествено оформяване.
Сравнително по-късно започва обновяването на старите търговски улици и квар­
тали във Франция. Първата по-голяма реализация е направена през 1970 г. в гр. Руан

е
(129 000 жители). Главната търговска улица на фада - Гро Орлож - от пазарния пло­

от
щад до катедралата, е била 1млостно обновена по проект на фадското ателие по фадо-
устройството с ръководител арх. А. Гасперин. Значителният успех на този прьв опит е
последван от подобни реализащ1И в Гренобъл (площад и улица Гренет), Безансон,

Г ли
Клермон Феран и Пил Шалон сюр Саон, Интересни са също проучването и частичната
реализация не само на пешеходни търговски улици, но и на 1уиюстни зони в стария
център на Нанси.
През 1971 г. е открита първата пешеходна търговска улица в Амстердам (Кал-
С иб
верщрасе), към която през 1973 г. са прибавени нови с обща дължина около 3 км.
От скандинавските страни ще посочим изключително успешния опит в обновя­
ването на стария търговски център в Упсала - Ш веция, осъществено през периода
УА б
1963-1970 г. Територия с размери 300/500 м., в която истор№1ески са гоупирани стари­
те търговски улици и квартали на фада в 1радиционната правоъгьлна улично-квартал-
на

на структура, е освободена от автомобилно движение, което е изнесено в нейната пери­

ферия. По надлъжнага ù ос преминава една главна пешеходна търговска улица, която
пресича малък площад. Страничните улици и малки свободни пространства са използ­
он

вани за движение на работещия транспорт и устройване на паркинги за индивидуални

превозни средства. Съществуващите сфади са реконструирани умело, като са разделе­
ни на две фупи - нискоетажни, заемащи почти плътно цялата площ на кварталите, и
тр

високоетажни, разположени само в тяхната периферия. В първите са разположени ма­

газини и заведения, а във вторите - жилищни и админисфативни помещения Това
вертикално зониране дава на практика много успешна функционална интефация и зо­
ек

ната се радва на постоянно оживление и голяма атрактивност.

8 .6 . И зг р а ж д а н е н а б и з н е с -п а р к о в б
Ел

Едно от най-интересните явления в градоустройството на XX век е появата и

развитието на т.нар. бизнес-паркове. За първи бизнес-парк се сочи ф . М анчес1 ъ р ,
където още през далечната 1886 г. е построен комплекс, който напомня на днешните
многобройни бизнес-паркове. През втората половина на XX век в САЩ са посфоени
над 6000 бизнес-парка, а в Европа техният брой е около 3000.
Бизнес-паркът се определя като производствена зона, която е проектирана и
изфадена като цялостен комплекс с необходимите площи за бизнес-сфади, пешеходно
движение и озеленяване, автомобил1ю движение и паркиране. Има общо управление,
което се фижи за нейното поддържане и приспособяване към променящите се условия

243
 ка
на пазара. Тъй като нуждата от площи за изграждане ::z vc;;; _________

е
те, както и шопинг-центровете се разполагат в периферията на градовете, или вън от тях.
Предимствата на бизнес-парковете са:

от
- създаване на оптимална работна среда, предлагаща редица допълнителни
услуги като конферентни зали, банки, ресторанти, магазини, фитнес-клубове и др.;
- изфаждане на перфектна инфраструктура, каквато отделните офис-сгради не

Г ли
могат да осигурят, включително собствени високотехнологични телекомуникационни
мрежи и мрежи за пренос на данни чрез оптични и високоскоростни цифрови линии;
- осигуряване на рекреационна и екологична паркова среда.
С иб
Бизнес парковете най-често са свързани с университетите, които им осигуряват
“сивото вещество”, така необходимо за развитие на новите технологии.
УА б
8 .7 . Р е к о н с т р у к ц и я на п ри ста н и щ н и те зо н и на гра д о в ете
на

Големите технологични промени в корабоплаването и по-специално увеличава­

нето на размерите на трансконтиненталните кораби наложиха изтегляне на пристани­
щата на много градове по-близо до крайбрежията на моретата и океаните, к-ъдето могат
он

да акустират танкерите. По този начин бяха освободени площи и съответна инфра­

структура, които могат да се използват за нуждите на фадовете.
Първата значителна реализация, в това отношение бе направена в Лондон. В та­
тр

ка наречения район Докланд в продължение на едно десетилетие бяха изфадени мно­

гобройни офис-сфади, жилища, магазини и заведения и известната изложбена и кон­
гресна зала “Милениум” Успехът на тази операция се дължи и на много добрата кому-
ек

никационна връзка на района с центъра на ф ада, решена с надземно метро.

При планирането на Докланд са запазени старите докове и част от тяхната ин-
фраструстура, която се използва за атракция.
Ел

Подобни проекти за ревитализация на старите пристанища бяха направени и за

други европейски фадове ( Антверпен, Хамбург, Амстердам и др.)
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 8.1. Ротердам, възстановената след II св. война централна част на града
а - план: I - ж.п. гара: 2 - апг.юбусна гара: 3 - пеш еходна търговска улица: 4 - универм аг:
УА б
5 , 6 , 7 - ж илищни сгради
на
он
тр
ек
Ел

б - Търговски център Лиинбан Архитекти: И X. Вач ден Брук, Я. Б. Бакема

24 5
 е ка
от
Г ли
Фиг. 8.2. Ковънтри, тьговски център. А рхитект А. Л инг

С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фнг. 8.J. Берлин, търговски център Европа, ситуация, партерно пешеходно ниво и изглед.
А рхитекти: X. Хентрих, X. П етчник

246
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.4. Стокхолм, търговски център по улица Сергелгатан, план и изглед

247
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.5.Честър, А нглия, търговски център. А рхитект 11. Томас и сътрулницн

а - горно ниво
б - д о лп о ниво: I - хот ел; 2 - ун и в е р с а л е н маг<иин: 3, 4 - църкви: 5 - м а га зи н и :
6 - п од зем ен о б с лу ж ва и 1 път : 7 - г о р н о н и в о на хот ела: Н - го р но ки во на у н и е с р с а л н и я м а га зи н ;
9 - го р н о ни во на м а га зи н и т е; 10 - цент рален площ ад: 11 - м а га зи н и : 12. 13 - м о ст о ве

24 8
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.6. Канбера, А встралия. План ня града от 1912 г. А рхитект Грифф ии

! - правит елст вен цент ър: 2 - гр а д ски цент ър: 3 - пр о м и ш лена io)ia: 4 - ж илищ н и зона:
5 селски предградия: 6 ■уневерсит ет , 7 - гла вни ж .п. гара: 8 - т о ва р н а га р а

249
 ка
е
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 8.7. Чанлигар, Индия

а ■ tbiaii на града

25 0
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он

lO ^
тр

.I I’ !
и
I
ек

^ _____.Ьтгт^ Ш
Ел

Фиг. 8.7. Чандигар, Индия

б - дет айл на п р а вит елст вения цент ър. А р хи т ект Л ъ о К о р бю зи е и съ т р уд н и ц и

251
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр

Фиг. 8.8. Б разилия, арх. Лумио Коста

а - план на но ва т а ст о ли ц а
ек
Ел

2 52
 Théâtre
National

е ка
от
Г ли
C eih é drile

С иб
Tnbuneuj^
УА б
Pro cu rttio n C è n « r ila
d« la R é pu bliqu e

A g ric u ltu re
на

T r a n s p o r t s et E iit-M a jo r d e s
C o m m u n ic a tio n s « F o r c e s A rm é e s
T ra v a il-J u e tice
он

Santé

A ffa ire s E tran gè re s Cour d e ] C o m p te s

( Ita m a ra li de rU n io n
тр

B ib lio ih iq u e
de la C h a m b re
ек
Ел

T rib u n a l Fédéral
S u prêm e

Фиг. 8.8. Б разилия, арх. Лумне Коста

б - дет айл от цент ъ ра

253
 > ' ï'
:W'-.

е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
е кт
Ел

-, '<’'.*('■*^\^-
'V'. ■:.♦<.r-r.’,::'
■2'y \ • t. >
■ - ' ■МЛ/Гг^;-

Фиг. 8.8. Б разилия, арх. Лучио Коста

я - изг.%ед

254
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

Фиг. 8.9. Конкурсни проекти ia новата столица на Б разилия с автори: 1 - Каска^1 ди;
2 - Миндлим и Палантм; 3 - Роберто; 4 - М илман, Роше, Гонзалес;
Ел

255
 Qilitoj»

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 8.10. П лан на голям Лондон с означение на новите градове-спътннцн

256
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 8.11. А нглия, схсма с разположение на новите градове

257
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Ф иг. 8.12. А нглия, град Харлоу. А рхитекг Ф редернк Гиберт
а - общ т а и
на
он
тр
ек
Ел

о ео40бово«о

6 ■детайл на центъра
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Ф нг. 8.13. Град Къмбернау. 1 л, ВеликоОригання
а - общ план: / - ziaemi автомобилни пътища: 2 - ж.п. линии: 3 пешеходни пътища: •! - граници на града:
5 - жилищни територии: 6 - г/!а>^ен център: 1 - пром]1 итени територии: 8 - зелени т ощ и: 9 - площадки за
на

игри: 10 - гробии^а: ! 1 - площадки за голф: 12 - начални училища: !3 - средни уч 1 С1 ища

он
тр
ек
Ел

в - uvjieO от макета

259
 ека
от
Г ли
С иб
УА б
на
он

L
тр

I r l
s
П
ек

ТПП

i -DIZL
Ел

~Li

-W

L
a
ooo
000
I
I
)
I ' ' L.
U! p
à s
Фиг. 8.13. Град Къмбсрнаулд, Великобритания
в - детайл от центъра

260
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.14. Гряд Рънкорн, Великобритания

а ■план на града: I - ж илищ ни територии: 2 - промиш леност: - общ ест вени центрове:
4 - авт омобилни пътища: 5 - обществен транспорт

б - структурни схема: I - ж илищ ни територии: 2 - пром иииеност : 3 - градски иентър:

4 - авт омобилни пътища: 5 - обществен т ранспорт

в - схема на една ж илищ на единица: I - ж инищни територии: 2 - пеш еходни пътища:

i - разпределит елни пътища: 4 - линии на общ ествения т ранспорт: 5 - пеш еходни подлези:
6 - пешеходни пътеки: 7 - пешеходни надлези: S - паркинги и гараж и

261
262
Ел
ект
ро
нн
УА а б
С иб
Г ли
ТЧЛИ
!
от
2u
ека
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.16. Сток:<олм, Шнецмя

Cl ^ прицчпно mcpumoputvtHa '.хема

263
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

е
Ел

2 I
3 8

Шй <
n
10
il'il:;. 5

Фиг. 8.16. Стокхолм, Ш веция

б - план; I - цептрачна зона: 2 - централно разполож ени ж илищ ни райони; 3 - производст вени
територии: 4 - периф ерни ж илищ ни райони; 5 - резервни терени за ж'.1лищ ни нуж ди:
6 - скоростни авт омагистрали: 7 - градски авт омагистрапи; 8 - главни път ищ а,
9 - ж п. линии; 10 - мет ро

264
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8,17. П ринципна схема на мрежата за търговско и битово обслужване на

полусателитните нови градове, разположени иколо Стокхолм, Ш веция;
Б, В, Г - тьрговскн центрове обслужващи съответно по 30, 8 и 3 хил. обитатели;

265
 е ка
от
Г ли
С иб
Ф иг. 8.18. Велингбю, сателитен град на Стокхолм, Ш веция
УА б
на
он

. > с -j/ ;
тр

3 i .S [МУГ:ч-У.-'
г ^ . '
1 щ 5В
ек

J ^ ; • :
f ■
ß - ■ tfi s
.•
1 ': J
Ел

1:

-J &
Tn
Г. ■^ Л
Л g’
Г- Vvi ■ . - 'h

Фиг . 8.19. Ц ентърът на Ф арста, сателитен град на Стокхолм, Ш веция

266
 е ка
от
Г ли
С иб
УА а б
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 8.20. Ц ентърът ма Ш ерхолмеи, сателитен град ма Стокхолм, Ш веция

а - тшп; 6 - перспектива

267
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.21. Копенхаген, Дания

А - вариант и за т ерит ориално нараст ване на града
/ - съгласно плана Ръкавица " от 1947 г. и детайл на едно от направленият а,
2 - предлож ение от 1962 г.: 3 - предлаж ение от 1961 г с едно преобладаващ и направление
 K 0B E N 1IA V N |^N E N ?5
P I.A N L Æ (^ \c

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.21. Копенхаген, Дания

Я - ппан на града

269
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Ф иг. 8.22. Тапиола, сателитен град на Хелзинки
на
он
тр
ек
Ел

270
 е ка
от
a
'S

Г ли
^3

t
С иб I
fc^
I =
УА б
a
9-

î i&
на

e 5
a
c
он
тр
ек
Ел

271
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 8.24. Амстердам

Ь - ж илищен район Памп} с

272
 е ка
я
я
Q
U.

от
6Q
X
0>
S
н

Г ли
S
(Û

С иб
=
я;
УА б
S
о.
о
н
S
о.
а
нн

л
н
о
а.
ро

1гч
Л
кт

е
е
Ел

273
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Фиг. 8.26. Париж, варианти за териториално наастване на града
/ - концентрично; 2 - спътниково. 3 - в избрпни направления, 4 - чрез изграж дане на
"паралелен " град: 5 - чрез сист ема "Дианополис " 6 - линейно
на
он
тр
ек
Ел

Урбояизирс-чи територии
Q Цектр на Парик
ПВ НаВ tpaä
И Одслуя&ащ
В Граасви иемтьр ’' I t
Зона за равновесие

Ф иг. 8.27. Париж. Схема на новите градове-спътиици, които се изграж лат

в П ариж кия район

274
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Фиг. 8.28. Ссржи Понтуаз, нов град. които се изгражда в района на П ариж
а - схема на града
на
он
тр
ек
Ел

275
 е ка
от
е
s
-1

Г ли
П5
5
С иб
УА б
' -е-
на

гS

S
ь
S
Е
он

S(
е
X
тр

аьз
■о
S
ек
Ел

27 6
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 8.29. Крегей, нов периферен жилищ ен район в Париж
6 - изглед от макет а
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.30. Еври, нов град, който се изгразкда в района на П ариж

а - схема на града

277
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн

Фиг. 8.30. Еври, нов rpaii, който се изгражда в района на П ариж

б - детайл от центъра
ро
кт
е
Ел

Фиг. 8.31. Търговско-делови център Дефаис в П ариж

а - общ план

27 8
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.3]. Търговскс-депопи център Дефанс в Пяриж

J - схем а на т раксп о р т н а т а м р еж а

279
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.31. Търговско-деловн център Дефанс в Париж

в - макет

280
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.32. Норвестшаг във Ф ранкфурт на М айн. Германия

п - общ ппан

281
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

т
Ф иг. 8.32. Норвестщ ат във Ф ранкф урт на Майн, Германия
б - ниво паркиране

282
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф„г. 8.33. C . « . . . Р .— .НН. H. » . . и , . Г Р М ... . САЩ

283
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.34. Колумбия, САЩ

а - схема за разполож ение на града и връзката м у с Ьалт имор
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.34. Колумбия, САЩ

6 - схематичен план на града: I - жилища: 7. - производство: 3 - открити прост ранст ва:
4 - централна част, 5 - районни центрове: 6 - м икрорайснни центрове: 7 - площ адки за голф

28 5
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

a - схема за зпниране на т ерит орият а на града: I - многоф ункционални т ерит ории

2 - ж илищ ни територии: 3 - т еритории за обществено и комунално обслуж вано-
4 - открити пространства: 5 - промишленост: 6 - езера

286
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.35. Джонатан, САЩ

б - детайл: I - търговски павильони: 2 - спортни площадки: - общ ествеии площи:
4 - пешеходни пътеки: 5 - пешеходни подлези: 6 - хокейни площ адки

287
 4CMtp«i
m m ВшСО>аа Ж**пме
sàCîpo*
llliffl H« р а з
MO«ППС^
Мапая •»ОС»и
Озв^^**сниме
npoCîpl«C»»l

ка
. M vcva
I о&швст»е*"0* 0
О^СПут»«*ам«>А
UJ^OÄto*

е
от
Мед^иинсяи#»
U9mlp
Проммшл^ин^е

Г ли
Гri⻫b«e ropoAQn«>t
war ис тралм
BfopoC'епеммм«
С иб MifMCTpan««
Mapuipftw
обшес^вснмого
*pa»icnopia
Же л«9«ме
ДОрО гц
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 8.36. Валенсия, САЩ

а - обч(а схема на града
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б

y*o«
титЯШП 9 « C f p O « * " 4
а

30"W «нД1*»«|Д|
ACHiO«
о** М«рш|>т'^ о6шеС‘»е«*и>
нн

ipawcnopitf
Гпарна» »»• *с
ро
кт
е
Ел

.1C ■ :.»w я '

Фиг. 8.36. Валенсия, СЛЩ

6 - детайлна схсма зп разделяне на пеш еходнот о от автомобштото движ ения
 ка
Фиг. 8.37. Филаделфия, реконструкция на центъра
а - разполож ение

е
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

б - общ план

290
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

Î
i 1
j p
он

г
тр

1 I J

il i
L
]
ii
ек
Ел

1
_____
1

— -■

Фиг. 8.37. Филаделфия, реконструкция на центъра

в - ниво метро: г - гяавен мол

291
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 8.37. Ф иладелфия, реконструкция на центъра

д - надлъж ен разрез е - разрез през ат риума

292
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 8.37. Ф иладелфия, реконструк 1(ия ня цеитъра
ж - макет
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 8.38. Ембаркадеро-центьр в Сан Франциско

а - разполож ение

293
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.38. Ембаркадеро-центьр в Сан Ф рзнциско

6 - план
 е ка
от
Фнг. 8.39. Търговски център “ Шоиерс Ворлд” в град Ф рамингам, щ ат М ясачузетс, САЩ

Г ли
С иб __ )1 1з

Г ~1 □1
УА б
на

I1 Z Z Ï
1 Г
он

Фиг. 8.40. Търговски център “ Кяпител Корт” в гр. М илуоки, щат Уисконсин, САЩ
тр

]□
ек
Ел

Фиг. 8.4 1 .1ърговски цеигьр “Лойд” в гр. Потлаид, щ ат Орегон, САЩ

295
 е ка
от
Фиг. 8.42. Т ърговски иснтьр “ Н ортланд ’ в гр. Детройт, СЛ Щ . Арх. В. Грюен

Г ли
С иб
УА а б
нн

Ф нг. 8.43. Т ърговски център “ Ш орт Хилз” в Ню Дж ърсн, САЩ . П лан на средното ниво.
А рхнтикти С кидмор, О у н н п , М ерил

grk£bj|iriiii l E
ро

î=
кт
е
Ел

ÎL e s L
l ’S
i_5i — ’ ’
ш з а n s ? !
OJ I « ' '
'jo
^ I iJ ll I '
Cbir-'l I f---, . .

Ф нг. 8.44. Т ърговски център “ Норл п а р к ” в Д алас, щ ат Т ексас, САЩ .

А рхитекти: Х арел, Х амилтъп

296
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 8.45. Търговски ц ен п.р “Сън Валей” в Калифорния, САЩ. А рхитект А. Н аджьр

297
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.46. Търговски център “ УаЙ1 филд мол”, Илинойс, САЩ .

Архитекпи: П. М. Цолинас н сътрудници

298
 е ка
от
Г ли
С иб Проект на асоциацията “ Катцман”
УА б
на

a rm r
□
он

□
Фиг. 8.48. Мяйн Таунус център до Ф ранкфурт на Майц, Германия.
тр

Архитекти: М. Блюм и др.

ек
Ел

Фиг. 8.49. Търговски център ‘ П арли-2” до Париж. А рхитект К. Б алик

299
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф иг. 8.50. Търговски център "Росни-2”, Париж

30 0
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.51. Търговски център “О лимпня” в Мюнхен. Германия. А рхитект Ф. Рийдл

301
 е ка
от
■« v a
i ... % \

Г ли
s
. \\\\( \
С иб h
■as=-~^—
' \ WH,
I ;
D
Г-|
УА б

• -.
а
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 8.52. Търговски център до Цюрих, Ш вейцария. А рхитект В. Грюен

30 2
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.53. Пешеходна улица в гр. Фресно, Ка лифорния,САЩ . А рхитект В. Грюен

а - план б де;паил

303
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.54. Търговски център в Стокпорт, 4eiup, Англия. Архитект Б. И нгъл

304
 е ка
от
Г ли
Фиг. 8.55. Норуич, Англия. Пешеходни търговски улици п центъра на града
С иб (ошамени с черно)
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.56. Уайтфорд, Лнглин. Схема па главиата търговска улица,

преустроена в пешеходна и означена с черно

305
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.57. Ц ентъра на М ю н\£н с означение на пе 1 иеходната зона

а - план: I - цент рална ж.п. .^ара: 2 - градски дом: 3 - съдебна ncLiama: 4 - катедрала:
5 - опера и театър, 6 - х\’до.жестввна галерия, 7 - английската градина: 8 т ърговия

306
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф нг. 8.57. Ц ентъра на Мюнхен с означение на пешеходнача зона

б - детайл от гмавната улица

307
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 8.58. Калвер-иасаж в Щ утгарт. Архитекти: Камерер, Велц и др.

а - т ан
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн

Фиг. 8.58. Калвср-пагйж в Щутгарт. Архитекти: К ам е рср, Белц н ,i\>.

б - юглед
ро
кт
е
Ел

Фиг. 8.59. Пешеходна зона в Руан, Франния

309
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Г ~ |/
Фиг. 8.60. Нешех
“ " ' “ “" “ ""'■■“ » » « . Ф р . и ц » .
 е ка
от
Г ли
y

L
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 8.61. Обновяване на търговския центьр в Упсала, Швеция

311
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф и г . 8.62, Б и зн сс-п ар к в Ксм бр идж , А нг ли я

3 12
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 8.63. Пристанищна зона в Антверпен, Белгия. Архитекти: И. Н ик и ф оров,

Й. Търсанков, Р. Н икиф орова, И. Пантелеев, А. Александров, А. Николов.
Д. Попова, А. Н екрасов
а - ситуация

313
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он

Фнг. 8.63. Пристанищ на зона в Антверпен, Белгия. Архитекти: И. Н и к и ф оров ,

Й. Т ърсанков, Р. Н ик иф орова, И. Пантелеев, А. Александров, А. Николов,
тр

Д. Попова, А. Н екрасов
б - конкурсен проект
ек
Ел

314
 9. Ра зви т и е на град овете п о бъ лгарск ите зе м и

Българските земи, със своето геофафско разположение и природни условия, са

били много подходящи за развитието на стопанството и културата на народите, които
са ги населявали, за изграждане и развитие на техните традове.
В античността и през средновековието българските земи обхващали три главни
области: Мизия (днешна Северна България), Тракия (днешна Южна България) и Маке­

ка
дония. Заемайки центъра на Балканския полуостров, тези области служили за мост
между Европа и Азия и били важен кръстопът.
Историята на развитието на фадовете по българските земи се разделя на след­

е
ните основни периоди:
1. Античен (робовладелчески);

от
2. Средновековен (феодален);
3. Османско владичество;
4. Българско възраждане;

Г ли
5. Ранен капитализъм;
6. Социалистически период;
7. Състояние и основни проблеми на фадоустройството в Р. България след 1989 г.
С иб
ОУП на София с хоризонт 2020 - крачка в новото хилядолетие.

9 .1 . А н т и ч е н
УА б
п ериод

Първите познати жители в българските земи били траките. Въпросът дали те са

на

коренно население на Балканския полуостров, или са преселени от север, откъм река

Дунав, остава все още неразрешен.
За пръв път се споменава за траките в съчиненията на гръцките писатели между
он

VIII-VI в. пр.н.е. По това време те заемали територията между Дунав, Черно море и
Егейско море. По-известни тракийски племена в днешните южнобългарски земи били
одрисите, астите и бесите, а в днешна Североизточна и Северозападна България - ми­
тр

зите, гетите н трибалтите.

В Югозападна България живеело племето серди, на чието име бил наречен важ­
ният град Сердика.
ек

Към V11I-V1I в. пр.н.е. при траките съществувал още родовообщинен строй, но

през V в. пр.н.е. племето одриси с цар Терес успяло да обедини или подчини голяма
част от другите племена и образувало в земите по поречието на р. Марица държавата
Ел

на одрисите с главен град Одрин.

Траките ифали значителна роля и през втората половина на IV в. пр.н.е. особе­
но при Севт П1, който основал град Севтополис. Той имал типичната за античните
деспотични държави двуделна структура, крепост за владетеля и ф ад за народа. Улич-
ната мрежа е правоъгълна, но общата форма на фада е неправилен петоъгълник, очер­
тан от висока защитна стена с отбранителни кули.
В края на VII в. пр.н.е. започнала фъцката колонизация на нашето Черноморско
крайбрежие, където били изфадени фадовете: Лполония (Созопол), Лнхиали (Помо­
рие), Месембрия (Несебър), Одесос (Барна), Дионисий (Балчик) и др. Гръцките ко­
лониални фадове по своята структура не се отличавали от градовете в Метрополията.

315
 Te имали неправилна форма, съобразена с релефа па ..раоги.па ^.....а
улична мрежа. Гражданските центрове се оформяли при агората, а религиозните се
изфаждали върху акрополите.
В началото на 111 в. пр и е. на Балканския полуостров стъпили римляните, а в
края на V в. пр.н.е. те вече успяли да завладеят целия полуостров. Тяхното владичество
върху покорените земи продължило около четири века, до началото на IV в на н.е., ко­
гато голямата Римска империя се разделила (395 г.) на източна със столица Константи­
нопол и западна със столица Рим.
Римските завоеватели предприели широка строителна дейност в завладените зе­

ка
ми. Те построили много пътища, а също така и редица нови градове или разширили съ­
ществуващите селища, разположени край топли минерални извори. Така били саздаде-
ни Д уросторум (Силистра), Рацнария, Пауталия (Кюстендил), Сердика (София),

е
Никополис ад Иструм (до е. Никюп, Търновско).
Градовете стана;ти центрове на римската военна и гражданска администарация.

от
Те били строени, като се използвал безплатният труд на местното население. Били при­
лагани всички познати на римляните технически и благоустройствени средства. Градо­
вете били снабдени с отбранителни стени, с бани, театри, стадиони и форуми.

Г ли
Никополис ад Иструм бил основан от император Траян през 102 г. от н.е. в
чест на победата над даките, които живеели на север от река Дунав.
Това е най-добре запазения римски град на Балканския полуостров. Имал е за-
С иб
щитна стена с правоъгълна форма и раз.мери 505/450 м., със заобляне в северния край,
следващо формата на релефа. Разкрити са двете главни улици - кардо и декуманус и
част от центъра с форума който имал размери 55/42 м., оформен с колонади от трите
УА б
страни и със статуи - от четвъртата.
Всички римски фадове имали правилна правоъгълна форма, правоъгълна улич­
на

на мрежа с две главни улици (кардо и декуманус) около пресечката на които се форми­
рал гражданския център с форума. Римските градове, разположени по българските зе­
ми са още едно доказателство за опита на римляните да типизират градовете в целия
он

Средиземноморски басейн. Едновременно с това под влиянието на заварената висока

елинистична и тракийска култура фадовете на Балканския полуостров не се обезличи­
ли, а запазили и някои свои характерни особености, като например неправилните очер­
тания, съобразени с релефа на терена, наличие на обособени крепости и др.
тр

През V-V1 в. на н.е. станало славянското преселение и окончателното заселване

на Балканския полуостров от различните славянски племена.
По време на славянските нашествия голяма част от местното население било
ек

избито, а мнозина били отвлечени в плен или избягали другаде. Славяните получили
числено превъзходство в завзетите земи. В резултат на това тракийското население
Ел

започнало постепенно да се славянизира.

9 .2 . П е р и о д н а ф ео д а л и зм а

Преди да дойдат на Балканския полуостров, прабългарите живеели между Кав­

каз и Азовско море. Когато ставали големите размествания на населението на Европа и
Азия, българите също напуснали своята родина и част от тях през V II в. се насочили
към Балканите, където заварили славяните.
Дошли в непосредствено съседство с Византийската империя, прабългарите на­
чело с Аспарух започнали да навлизат дълбоко в нейната територия и да я опустоша-

316
 ............. Г--.......... - ^тийcкият император Константин IV Погонат предприел
през 680 г, поход, който завършил с пълен неуспех.
Победителите прабългари начело с Аспарух влезли в споразумение с местната
славянска аристокрация и образували обща славяно-българска държава. Византийският
император се видял принудеп през 681 г. да сключи мир с прабългарите, като се задъл­
жил да им плаща данък всяка година. С това новата държава била фактически призна­
та. Столица на държавата станала Плиска.
На юг от новата държава продължавала своето развитие Византия, която по това
време била единствената в Европа могъща страна със силно развита култура, наслед­

ка
ница на източната римска империя и център на християнството.
През 865 г. при Княз Борис I българите приели християнството за своя официал-
на религия, което увеличило връзките с Византия и засилило нейното културно влия­

е
ние върху българската държава. Започнали да се строят християнски църкви. Създава­
нето на славянска писменост по същото време дало силен тласък в развитието на само­

от
стоятелна славяно-българска кулутура.
Исп ински разцвет на строителството и културага настъпил при Симеон I (893-
927 г.), който преместил столицата от Плиска в Преслав. По това време България

Г ли
заемала огромна територия и в нача;юто на X в. била една oi най-големите и най-сил­
ните държави в Европа. По-късно, когато през 971 г. североизточната част на страната
паднала под византийска власт, се обособила Западната българска държава под скип­
С иб
търа на Самуил със столица Охрид, а през 1017 г. и тя изгубила своята независимост.
Градоустройството на Първата българска държава се развивало на основата на
строителните традиции на славяните и българите и на голямото наследство, получено
УА б
от траките, гърците, римляните и византийците. Разрушените антични фадове били
възстановявани и продължавали да обслужват и новото население. Наред с това бълга­
на

рите разгърнали голямо строителство на нови крепости и на обществени сгради за

нуждите на държавата, църквата и болярите. Структурата на фадовете отразявала со-
циалното устройство на обществото. Те били разделени на две основни части; вътре­
он

шен град, предназначен за управляващата феодална класа и външен - за народа и двете

офадени с каменни крепостни стени с кръгли и квадратни кули.

Характеристика на Плиска
тр

Столицата на Първата българска държава била открита от чехския археолог Ка-

ек

рел Шкорпил през 1899-1900 г. Тя имала форма на неправилен четириъгълник и дву-

делна структура, съставена от вътрешен и външен фад.
Във въфешния ф ад били разположени дворецът на хана с тропната зала, малка­
Ел

та църква, жилища на болярите и стопански сфади.

Между въфешния и външен ф ад се намирали казарми, работилници и над 30
малки църкви. Всъщност външният ф ад напомнял на укрепен военен лагер. Голямата
преславска базилика също била разположена във външния фад.

Характеристика на столицата Преслав

Градът бил изфаден близо до Балкана, на една височина, край река Тича. По
времето на Цар Симеон 1 Плиска става столица на България и в нея започнало голямо
строителство. Градът също имал двуделна сфуктура. Вътрешният ф ад бил зает от дво­

317
 реца и тройната зала. Във Външния град имало мнс , ^ ------
църква.
В Преслав толямо развитие получила керамиката (Преславска керамика).
Процъфтявали писмеността и художествените занаяти.
Интересно е да се отбележи, че първата и втората столици на Българската дър­
жава били разположени в равнинен терен и били 1шанирани твърде нашироко със зна­
чителна свободна площ между вътрешната и външната отбранителни стени, което било
твърде нетипично за средновековните градове в Европа. Л. Тонев обеснява това с воен­
ната организация на българите, чиято главна сила била конницата.

ка
След голямото териториално резширение, постигнато при Симеон, Българската
държава започнала да упада.
През 972 г. византийският император Йоан Цимисхий успял да завладее северо­

е
източните области на България - между Дунава, Стара планина и Черно море. Остана­
лите български земи в Югозападна България и Македония запазили своята независи­

от
мост, като образували държава първоначално със столица Преспа, а след това Охрид. В
края на 1018 г. Западната Българска държава съшо паднала под византийска власт.
Последвал период на византийско владичество, който продължил до 1185 г , ко­

Г ли
гато братята Петър и Асен вдигат успешно въстание срещу Византия и слагат нача­
лото на Втората Българска държава със столица Велико Търново. Новата столица за­
почнала бързо да се изгражда. Освен нея започнали да растат и други фалове като
С иб
Средец (София), Месембрия (Несебър) и др.
П ри цар Иван Асен И (1217-1241 г.) фаниците на България се разширили и
обхаванали целия Балкански полуостров. Но това не било единна държава, а сбор от
УА б
множество феодални владения, чиито господари нерядко враждували помежду' си и
имали значителна самостоятелност. Тази разпокъсаност на държавата давала отраже­
на

ние и върху строителството на фадовете, което изгубило своята предишна монумен-

TajiHOCT. Сега отделните феодали строели свои крепости и неголеми църкви. Несигур-
н осп а за живота в тези размирни времена карала феодалите да избират естествено
он

защитени места, където с малко средства да може да се изфади солидно укрепление.

Около крепостите израствали и жилищните квартали, в които живеело населението.
Българските фадове от този период в общи линии носят белезите на всички
останали средновековни фадове; разположение върху естествено защитени места, не­
тр

правилна радиално-кръгова улична мрежа; вътрешна крепост за болярина, разположе­

на на височината и около нея ниския ф ад за народа.
ек

Наред с новите типично средновековни селища - Търново, Червен, Ловеч и др.

през този период продължили своето съществуване и старите фадове (Средец (С о­
фия)), Месембрия (Несебър), Велбъжд (Кюстендил) и др. Напълно нова и силна кре­
Ел

постна стена била изфадена във Видин.

Най-силно се откроявала сред българските фадове столицата Велико Търново.
Според описанията на българския писател Григорий Цамблак Търново бил “много го­
лям, красив и укрепен със стени”. Притежавал “големи богатства и многобройно насе­
ление и бил прочут, както с църковните, така и с царските сф ад и ”.
Местоположението на фада, върху двата хълма Царевец и Трапезица, между
които лъкатуши Янтра, било избрано с оглед на успешна отбрана при вражески нападе­
ния. На Царевец били разположени царските дворци, укрепени с яки стени с бойни ку­
ли. Имало е една обширна тронна зала, дворцова църква, цистерни за вода, разнообраз­
ни жилищни помещения и складове. Върху Трапезица били разположени много боляр­
ски църкви.

31 8
 HO положение и народност. Болярите си имали свой квартал т.нар. “Болярска махала”.
Занаятчиите били групирани в “Асеновата махала”, а монасите живеели на хълма “Све­
та гора’ Чужденците от западен произход (франките) живеели в квартала под югоиз­
точния склон на хълма Царевец, познат и до сега под името “Френкхисар”
От този период са запазени църквите “Свети Димитър”, в която през 1185 г. бра­
тята Асен и Петър обявили възстанието срещу Византия и църквата “Св. 40 мъченици”,
построена през 1220 г. от цар Иван Асен II. В нея се намира прочутият паметен надпис
в чест на победата при Клокотница.
Наред с манастирите, останали от Първото българско царство, които сега били

ка
възстановени, започнали да се изграждат и нови манастири. В повечето случаи тяхната
композиция е изтадена около един вътрешен двор, в средата на който се разполагала
църквата. През времето на Втората българска държава архитектурата и изкуството

е
достигнали голям разцвет. Църковните стенописи в Търново, Бояна и др. и керамич­

от
ната украса на църквите в Търново и особено в Месемврия говорят ясно за това.
Разцветът на българските градове не продължил дълго. Непрекъснатите мсжду-
особни войни между България, Сърбия и BnsaHTtw отслабвали тяхната власт и разчист­

Г ли
вали пътя на турските завоеватели.
През 1393 г. България паднала под османско владичество, което продължило пет
века.
С иб
9 .3 . П е р и о д на осм анско влад ичество
УА б
Турците стъпили на Балканския полуостров още през 1352 г., превземайки
византийската крепост Цимпе. Търновското царство паднало в 1393 г. Три години по-
на

късно, през 1396 г. паднало и Видинското царство и започнало тежкото османско

робство.
С голяма жестокост били разрущени българските градове и села, които оказвали
он

съпротива, а населението им избито или прогонено в планините.

Положението на българите малко се подобрило през X V и X V ! век, когато
военните действия се прехвърлили зад река Дунав на запад и на Балканския полуостров
тр

настъпил мир, който дал възможност да се оживи стопанството.

През XVI и първата половина на X V II в. укрепнали българските градове. П орас­
нало значението на София. Турският пътешественик Евлия Челеби дава сведение за
ек

Сливен, Шумен, Пловдив, Русе и др. които показват че в тях има строителство, заная­
ти, търговия и кипи живот.
След известно прекъсване се възобновява църковното строителство -- в с. Арба­
Ел

наси, в Бачковския манастир. Към средата на X V II в. в българските фадове настъпило

относително спокойствие, развитие на занаятите, търговията и строителството, настъ­
пило и относително благосъстояние.
През втората половина на X V II в. започва упадъкът на турската държава. Тур­
ция започва да губи войните на запад - няма повече плячки и средствата за поддържа­
не на държавния апарат се търсят в увеличаване на данъците и в безмилостното ограб­
ване на поробените народи. Появяват се корупцията и развратът в държавния апарат,
разбойническото движение на кърджалиите, които грабели и опустошавали български­
те селища. Българите отново били принудени да се спасяват в планините, като изоста-

319
 вяли градовете. По-богатите българи и турци с т р о е л - v, ..
ки дебели зидове, за да се пазят от нападение.
Арбанаси е селището с най-характерната жилишна архитектура от това време.
Във Враца се намира характерна жилищна кула, останала от това време
Политическите и икономически условия определили облика на българските гра­
дове през турското робство.
Българското население било изтикано в селата и планините. В фадовете се нас­
танили турците, гърци, евреи и чуждестранни търговци. Българите били главно занаят­
чии. Започнало изфаждането на джами, керван-сараи, медресета и др.

ка
Градовете получили типичен ориенталски средновековен вид с тесни криви и
неблагоустроени улици, с малоетажни сгради , с джамии и минарета.
Най-силно впечатление правили търговско-занаятчийските центрове - чаршии.

е
Чаршиите били много оживени през деня, но вечер се затваряли, като времето се
регулирало с часовникови кули.

от
Селищата през този период се разделяли на градове, паланки, села и махали.
Градовете били тьрговско-админиспративни и занаятчийски ценфове, в които било

Г ли
съсредоточено главно турското население.
В селата живеели главно българи. Те се занимавали със земеделие, скотовъдстпо
и занаятчийство. В апаните започнали да възникват чисто български селища.
С иб
9 .4 . П е р и о д н а б ъ л г а р с к о т о В ъ з р а ж д а н е -
СРЕДАТА НА XVIII в . д о ОСВОБОЖ ДЕНИЕТО ПРЕЗ 1 8 7 8 Г.
УА б

в края на X V III в в Турция се зараждат капиталистически отношения. Започна­

ло развитието на буржоазия, която била заинтересована от премахване на феодалните
на

отношения.
Търговската буржоазия също била заинтересована от укрепване на централната
власт. След дълги опити и борби в началото на X IX в. била въведена редовна войска и
он

страната се освободила от разбойническите банди. В страната бил въведен ред, който

дал възможност за развитие на производството, търговията и строителството - ж.п. ли­
нии, мостове, пътища, телефафни и телефонни линии, нови обществени сфади. Даде­
тр

ни били и по-големи религиозни свободи на поробените народи. Занаятчийството и

търговията минали в ръцете на българите. Появили се и първите манифактурни пред­
приятия. Създала се млада българска буржоазия. Започнал да се променя социалният
ек

състав на фадовете. В него започнало да преобладава българското население.

Започнало възраждане на българската култура. Засилила се борбата за национал-
на просвета и сазнание, за самостоятелна национална църква и за политическа свобода.
Ел

В тази борба се оформила и българската нация. През 1835 г. по инициатива на

Априлов било открито първото българско училище в Габрово, последвано от
Елена. За кратък период мрежата от училища покрила страната. През 1838 г. Търнов­
ската епархия изгонила фъцките владици и църковната служба започнала да се про­
вежда на разбираем за народа славяно-български език.
Турция била принудена да даде цьрковна независимост на България. Това дало
тласък на развитието на църковното строителство и строителството на манастирите.
Възстановява се и Рилският манастир. Порасналата икономическата мощ на български­
те селища и политическото съзнание на народа довели до широко разфъщане на рево­
люционната борба. По цялата страна били изфаждани революционни комитети. Под-

320
 й-ь1:;йние - Априлското въстание и след него започнала Осво­
бодителната война.
През този период се заражда, развива и оформя и българската възрожденска
култура, включително архитектура и фадоустройство. Строителство на църкви, жили-
ша, учи^1 иша, чешми, мостове и др. променили облика на българските селища. Макар и
без предварителни проекти селищата се изфаждали ансамблово. Примери за това са
Мелник, Пловдив, Копривщица, Трявна, Елена, Смолян, Търново, Д рян ов о и др.
Селищата и техните отделни елементи - улиците, кварталите, дворовете, площа­
дите, чешмите, часовниковите кули, църквите с техните камбанарии, училищата, ти­

ка
пичните български жилищни сгради с дървена архитектура, всичко това оформило ха­
рактера на българските възрожденски селища.

Структура на селищата:

е
• Търговско-занаятчийски център - чаршия с часовникова кула с църква на ви­

от
соко място, читалище, училище и
• жилищни махали, диференцирани по професионален, етнически и верски

Г ли
признак.

Селищата се отличавали с:

• голямото умение да се включват в ландшафта;

С иб
• с живописно провеждане на улиците с т.н. кулисна перспектива;
• с неправилната форма на площадите (Трявна);
• с изключително живописния си силует (Габрово, Мелник и др.).
УА б
Копривщица е един от най-характерните примери на възрожденско селище, из-
фадено от двете страни на р. Тополница, с улична мрежа, прокарана по хоризонталите
на

на терена и специфична кулисна перспектива.

Мелник е изграден сред уникална природна среда и изключително изразителна
архитектура.
он

Манастирите също свидетелствуват за високото архитектурно-строително май­

сторство на българските възрожденски майстори.
Най-големият от тях - Рилският манастир е основан през X в. от Св. Иван
тр

Рилски, разширен е от местния владетел Хрельо (1335 г.), който построява крепостната
кула. По време на турското владичество той е многократно разширяван и ограбван, а в
началото на X IX в. е възстановен (от 1816 до 1844 г.).
ек

Други характерни манастири са Бачковски, Преображенски и Троянски.

Ел

9 .5 . П е р и о д н а р а н е н к а п и т а л и з ъ м

Освобождението на България в 1878 г. от петвековното турско робство е по съ­

щество скъсване с феодализма и навлизане в епохата на капиталистическото развитие
на страната. Политическото и икономическото ръководство на държавата се поема от
бъл1 арскага търговско-лихварска, поземлена и промишлена буржоазия, формирала се
през епохата на Възраждането.
За регулиране на въпросите на строителството се създава Главно управление
на обществените сгради. Започва усилено строителство на пътища, ж.п. линии, при­
станища, банки, фабрики и масово навлизане на чуждестранни капитали в България.
Идват и много специалисти от чужбина, включително архитекти и инженери. Те дона­

321
 сят техническите новости, но заедно с това откъсва ....... .......... ;......... т
професивните тенденции на Възраждането. (Подобен процес се наблюдава и в Запад-
но-европейските страни - реконструкциите на Париж, Виена, Лондон и пр., при които
правите улици се считат за универсално средство за модернизиране на градовете).
Първите специалисти работили у нас са останалите след войната руски инжене­
ри. През 1878-79 г. инженерите Амадие и Роубал правят кадастрална снимка на С о ­
фия, а след това Амадие разработва първия регулационен план на София.
Развитието на капитализма изтласква на преден план градовете, разположени
край главни пътища, ж.п. линии и центрове на промишленост - София, Пловдив, Русе,

ка
Варна, Бургас. Възрожденските балкански селища западат, което пък дава възможност
да се съхрани тяхното наследство.

е
През 1897 г. бил изработен първият Закон за благоустройство на населените
места. В 1908 г. се открива първото техническо училище с отдел по домостроене

от
(техникум). Бързото развитие на фадовете се спирало от непрекъснатите войни - Бал­
канската, Междусъюзническата и Първата световна война. След войните офом ни маси

Г ли
население от Тракия, Македония и Добруджа се преселили в България и предизвикали
значителни териториални именения в фадовете.
След това настъпва периодът на управлението на БЗНС начело с Ал. Стамболий­
С иб
ски, деветоюнския преврат, септемврийските събития и стабилизацията на капитализма
през 3 0 ^ 0 г.
От турското робство България наследила селища с неправилна улична мрежа с
УА б
изключение на Орхание (Ботевфад). Започва масово “изправяне” на уличната мрежа и
модернизиране на селищата. Поголовно се унищожава възрожденското фадоустройст-
на

вено наследство.
Законът от 1897 г. изисквал всички селища да се снабдяват с регулационни пла­
нове. Голяма дейност развил арх. Георги Ненов, който изготвил над 700 регулационни
планове. Те имали твърде примитивен характер. Не се разработвали ОГП и ЗП.
он

Застрояването в фадовете и особено в центровете имало спекулативен характер

и довело до влошаване на хигиената.
тр

Възникналите кооперативните жилищни сфади след Първата световна война

представляват професивна българска традиция. Големите фадове били съставени от
бедни работнически покрайнини и благоустроени центрове.
ек

В 1913 г. Софийската община възлага на виенския арх. проф. Пешел изработва­

нето на нов фадоустройствен план на столицата, но войната попречила за неговото
довършване и реализиране. През 1938 г. е изготвен от немския проф. Адолф Мусман
Ел

план за Соф ия. На немския архитект Янсен било възложено изработването на гене­
рални градоустройствени планове на Пловдив и Бургас. Първите фадоустройс i вени
пла1юве, съставени от български архитекти - Л . Тонев и Д. Сугарев - са за Кюстен­
дил и на арх. Д. Сербезов - за Добрич.
В годините преди Втората световна война все повече български архитекти се
посветили на фадоустройственото проектиране.
В 1941 г. се приема нов закон за благоустройство на населените места.
Общо през този период коренно се променил обликът на българските фадове,
които се превърнали от средновековни в модерни капиталистически.

32 2
 ИАЛИЗМА -
О Т 9 .1 Х .1 9 4 4 Г . д о 1 0 .X I .1 9 8 9 г.

Първите години след Втората световна война са свързани непосредствено с

разчистване на развалините, възстановяване на разрушената от бомбардировките сто­
лица София и провеждане на редица мероприятия за укрепване на социалистическата
икономика. Приемането на Закона за поземлената собственост осигурява оземляването
на голямо число безимотни и малоимотни селяни. След това се извършва национализи­
рането на промишлените предприятия, изработва се нова конституция и се съставя

ка
първият двегодишен народностопански план. Възстановяват се главно съществуващите
и започва изфаждането на някои нови предприятия, но все още в офаничен размер, в
съответствие с още неукрепналата стопанска мощ на страната. През този период - от

е
1944 до 1948 г., започва и оживена фадоустройствено-проучвателна дейност. Големи­

от
те разрушения през войната в столицата и изменилите се социалпо-политически усло­
вия налагат да се отмени утвърденият преди войната Мусманов градоустройствен план
на София и да се изработи нов. За тази цел още през ноември 1944 г. се провежда кон­

Г ли
курс между българските архитекти.
Освен за София започва изработването на фадоустройствени планове за ф ал о­
вете Пловдив - от колектив с ръководители арх. Б. М арков и арх. К. Бояджиев,
Бургас - от колектив с ръководител арх. Л. Тонев, Свищ ов - от арх. Т. Горан ов и
С иб
арх. Б. Далчев, Ст. Загора - от колектив с ръководител С. М ефано.
Едновременно с това се провеждат и конкурси за изработване на градоустройст­
вени планове за Барна, Видин, и др.
УА б
Към края на този първи период (1944-1948 г.) се създават Министерството на
комуналното стопанство и благоустройството и Министерството на строителството.
на

Наред с това през 1948 г. се издава новият Закон за плановото изфажданс на

населените места, който осигурява законодателната основа на архитектурното и фа-
доус-тройственото планиране. Организира се и проектирането, като се създават две го­
он

леми проектантски организации: Централна архитектурна проектантска организация

(ЦЛПО) и проектантската организация за фадоустройство и регулиране (ПРОГРЕ).
Създава се също така и проектантска организация за София (“Софпроект”)
тр

Започва индустриализацията на страната. Големият комплекс от сфад и на Хи­

мическия комбинат в Димитровфад, Металургичният комбинат в Перник, многоброй­
ните мини за 1шетни метали и флотационните фабрики в Родопския минен басейн и др.
ек

стават пионери на промишленото развитие и строителството в страната. Във връзка с

новите промишлени центрове израстват и нови фадове и селища - Димитровград,
Мадан, Рудозем и др. С изфажданего на ТЕЦ “София”, на язовирите “В. Коларов” в
Ел

Родопите, “Ал. Стамболийски” на р. Росица, “Г Димитров” на р. Тунджа и др. започва

да се развива и енергетичната база на страната. В фадовете се изфаждат отделни
предприятия, например предачната фабрика “Ернст Телман” в София. По това време се
осъществява и пълното коопериране на селското стопанство.
През този период в “Главпроект” се изработват плановете на М адан, Рудозем,
Кърджали, Перник-изток, Плевен, Русе, Бургас, Н ова Загора, Х аск ов о, Кюстен­
дил, Търново и др. Много планове, създадени в първите години след 9 септември
1944 г., се преработват наново поради настъпилите сериозни промени в развитието на
селищата. В тези планове, изработени въз основа на одобрени планови задания, по-
задълбочено и комплексно се решават сложните фадоустройствени проблеми. През
този период при изработването на фадоустройствените планове се допускат редица

323
 фешки. He ce про>'чват достатъчно съществуващи■ и ------- е
особености на селището и не се търси подчертаване на неговия индивидуален образ.
Малко внимание се отделя също така и на технико-икономическите основи за развитие
на градовете.
В областта на архитектурата се развиват класическите и националните традиции
и не се отделя необходимото внимание на функционалните, икономическите и конст­
руктивните изисквания при изфаждане на селищата. Не се внедрява в достатъчна сте­
пен техническият п роф ес в строителството.
Новите насоки в развитие на архитектурата и благоустройството са отразени в

ка
проектирането и изфаждането на новите жилищни комплекси в София и на
курортните комплекси край Варна и Несебър. Тези насоки съвпадат с разфъщането
на по-голямо строителство, състреточено в комплекси, а не разпръснато по отделни

е
обекти в фада. Тази концентрация дава възможност да се премине към комплексно
проектиране и строителство.

от
През този период значителен напредък реализира териториално-устройственото
планиране. Разработен е Единен териториално-устройствен план на България и ре­

Г ли
дица териториално-устройствени планове за отделни райони на страната (Добруджа,
Черноморското крайбрежие и др.).
Поради липсата на историческа дистанция не е възможно обективно да се оцени
фадоустройството в България през периода на социализма. Все пак могат да се напра­
С иб
вят някои най-общи изводи.
Предимствата на този период се свеждат до:
- Улесненото планиране и изграждане на социалната и техническа инфра­
УА б
структура на фадовете и страната поради големия дял на обществената собственост
върху терените и сфадите;
на

- Възможностите, които дава централното планиране за максимална концен­

трация на материални и човешки ресурси за реализацията на големи фадоустройст-
вени мероприятия.
он

Основните недостатъци в изфаждането на фадовете през този период се дължат

не толкова на самото фадоустронство, колкото на неефективността на социалистичес­
ката икономика. Това е основната причина многобройните и технически издържани
фадоустройствени проекти да не бъдат реализирани.
тр

В самата фадоустройствсна дейност също мога! да се огчетат съществени недо­

статъци.
ек

Първият недостатък е противоречието между динамичността на социално-ико­

номическите процеси и относителната статичкост на градоустройствените проекти.
Въпреки, че бяха разработвани етапни планове за реализация, градоустройстве­
Ел

ните проекти илюстрираха крайната картина на дадено селище за определен

период.
При съвременните динамични процеси в обществото фадоустройствените про­
екти следва да се превърнат от статична картина на бъдещото състояние на фадовете в
инструмент за тяхното управление.
Вторият недостатък е недостатъчното отчитане на противоречивия характер
на интересите на потребителите на фадоустройствените проекти. Градът представлява
своеобразно съчетание между частни и обществени, индивидуални и фупови, ведомст­
вени и кооперативни, локални и общодържавни интереси. Противоречията между тях
са обективно обусловени.

324
 въпреки някии оп ит, социалистическото фадоустронство не успя да намери
това деликатно съотношение межд)' интересите на различните видове собственици,
което да ги накара да положат максимални усилия за реализацията на общи мероприя­
тия. Интересите на частните собственици бяха до голяма степен пренебрегвани, което
доведе до намаляване и дори унищожаване на частната инициатива на гражданите.
Третият недостатък е несъответствието между фадоустройствените проекти и
нуждите на съответните потребители. Потребителят на фадоустройствения проект се
олицетворяваше с определено звено на управленската верига и проектът се нагаждаше

ка
според неговите изисквания без да се проучват в необходимата степен реалните нужди
на истинските потребители - фажданите на съответните селища.

е
9 .7 . С ъ с т о я н и е и а к т у а л н и п р о б л е м и н а

от
ГРАДОУСТРОЙСТВОТО в Р . Б ъ л г а р и я с л е д 1 9 8 9 г.

През последното десетилетие в странитс от централна и източна Европа, вклю­

Г ли
чително и в Република България, се извършват колосални социално-икономически про­
цеси на преминаване от тоталитарно политическо управление и централизирана плано­
ва икономика 1съм демократично социално устройство и пазарно стопанство. Тези про­
С иб
цеси имат пряко отражение върху българските фадове, чисто съвременно състояние,
както видяхме, е резултат от хилядолетно развитие.
Селищата притежават едно качество, което е много съществено за сфаните в
УА б

преход. Това е тяхната присъща инерция, стабилност и неподвижност, която се проти­

вопоставя на стихийния и променлив характер на социалните процеси.
на

Ето защо преходът в българското градоустройство, в изфаждането и реконст­

рукцията на фаловете в обновяването на техните центрове, в изфаждането на жилищ­
ните и производствени зони се извършва при отчитане на наследството от предишните
он

епохи и преди всичко от втората половина на двадесети век.

Селищна мрежа
тр

Селищната мрежа на Република България се е формирала в течение на хилядо­

ек

летия под въздействието на редица природногеофафски, икономически, културни, по­

литически и други фактори.
Върху образа на голяма част от съвременни ге български селища са отпеча­
Ел

тани белезите на тракийските и славянските поселения, на древногръцките и

древноримски i радове, на селищата от Първата и Втората българска държави,
на турското владичество и българското Възраждане, както и на развитието им
през двадесетия век.
Напластяването на тези култури дазат богатството и разнообразието в компози­
цията на българските селища, тяхната уникалност и заедно с това безспорната им при­
надлежност към европейската цивилизация.
Ето защо проблемът за селищната мрежа, за нейното състояние и перспективи
за развитие е много актуален за България, която извършва сложни и бързи социално-
икономически изменения.

325
 Република България 1956 г. 1980 г. 1985 г. 1993 г.

население 7 613 709 8 876 600 8 948 649 8 459 763

селско население 5 057 638 3 330 600 3 148 710 2 739 267

градско население 2 556 071 5 546 000 5 799 649 5 720 496

степен на урбанизация 33,5% 62,5% 64,8% 67,6%

брой на населени места 5 903 5 373 5 295 5 336

ка
брой на фаловете 122 214 237 238

брой на селата 5 791 5 159 5 058 5 089

е
от
Неравномерно развитие на селищната мрежа

Селищата в България, макар и различни по големина, са разположени сравни­

Г ли
телно равномерно върху територията на страната. Но неравномерно е разположено
населението в тях. В резултат на бурните урбанизационни и миграционни процеси след
войната в градовете се съсредоточава преобладаващият дял от населението, а селата се
С иб
обезлюдяват, като най-малките отмират. На фона на общо взето равномерното разпо­
ложение на малките градове и села върху територията на страната се откроява нерав­
номерното разположение на големите фадове. В резултат на това големи части от
УА б
територията остават отдалечени от голям фадски обслужващ цен тър.
От 1956 г. до 1993 г. настъпват следните промени в селищата: общият им брой
на

от 5903 намалява на 5336, броят на фадовете от 112 нараства на 238, броят на селата
от 5791 намалява на 5098. Населението на големите фадове над 100 хил. ж. е нараст-
нало 5,3 пъти, а населението на столицата - 1,72 пъти. За същия период относителният
он

дял на населението на селата спада от 66,5% на 32,4%, а населението на фаловете на­

раства от 33,5% на 67,6%. През 1980 г. в 34 големи и средни фадове е съсредоточено
44,5% от населението,а през 1994 г. - 48,5% от населението.
тр

В резултат на тези изменения започва да се нарушава исторически обусловената

дисперсна точкова структура на мрежата от неселени места. Големите фадове проявя­
ват стремеж към териториално нарастване и разрушаване на старата компактна форма.
ек

Те оформят около себе си фавитационни полета. Засилва се процесът на създаване на

нов тип селищни образувания - агломерационните. Много от ядрата на тези агломера­
Ел

ционни образувания са територии с прекомерно интензивна концентрация на населе­

ние, производствени фондове и дсйности. Те създават и проблеми за околната среда и
съвпадат с определени “горещи екологични точки” - напр. Варна-Девня, Бургас-Каме-
по, Димитровфад, Пловдив-Асеновфад, Плевен-Долна Митрополия, Видин-Дунавци.
В същото време успоредно с формирането на фадски агломерации и натрупва­
нето на проблеми в тях на другия полюс се изострят проблемите на т.нар. периферии
райони с незнашггелна концентрация на население и слабо развити населени места.
Процесът на дефадация на тези райони особено се засили в годините на преход,
когато гюради настъпилата икономическа криза в тях бяха закрити и малкото същест­
вуващи промишлени предприятия, бяха разформировани ТКЗС и ДЗС и се започна
“безкрайния” процес на връщане па земята в реални фаници.

326
 Линеарно развитие на селищните агломерации

Друга характерна особеност на селищната мрежа в Република България е нейно­

то развитие по главните оси на урбанизация.
Съгласно проучванията на НЦТРЖП (Национален център по териториално раз­
витие и жилищна политика) на територията на страната са определени три основни
йерархични равнища на оси на урбанизация:
- Главни (национални), които имат основно структ>'риращо значение за тери­
торията и са разположени по протежение на главните национаьтни и международни

ка
транспортни коридори;
- Второстепенни (регионални), разположени по транспортни коридори с ре­
гионално значение;

е
- Локални, разположени по транспортни коридори с местно значение.
В зависимост от степента на развитост на връзките между тези фупи селища

от
агломерационните образования се разделят на:
- формирани.

Г ли
- в процес на формиране,
- агломерации, които ще се формират в бъдеще.
Съгласно проучвания на Националния център по териториално развитие и жи­
лищна политика населението на селищата, включени в обхвата на агломерационните
С иб
образувания възлиза към 1992 година на 5 221 660 или 61.5% от населението на стра­
ната, като обхваща 1168 населени места.
Краткият анализ в развитието на селищната мрежа в Република България показ­
УА б
ва, че насокнте за нейното подобряване ще се търсят в:
- Предимствено развитие на малките и средни фадове с оглед на максимално
на

използване на наличните материални и човешки ресурси, по-равномерно развитие на

цялата територия на страната и по-специално активизиране на изоставащите райони.
- Ефективно използване на международните транспортни коридори, премина­
он

ващи през страната, за по-нататъщно развитие на линеарно агломерационния модел на

селищната мрежа, както и използване на съответното ниво на националните и локални
транспортни коридори за развитие на селищната мрежа.
тр

Функционално зониране на селищата

ек

През 30-те години на миналия век бе създадена теорията за функционално зони­

ране на селищата. Според нея територията на селищата според функциите, които из­
пълнява се разделя на:
Ел

- производствена, в която са разположени промишлените предприятия, скла­

довете, транспортните, комунално-битови и други терени за стопанска дейност;
- жилищна. в която са разположени жилищните стради и някои сгради и съо­
ръжения, осъществяващи обслужване, непосредствено свързано с обитаването;
- централна, в която са концентрирани основните обслужващи цялото селище
обществени сфади и съоръжения;
- зона за отдих, която включва фадските и околоградските паркове и лесопар­
кове, както и всички спортни, развлекателни и др. подобни комплекси.
В периода след Втората световна война бе извършена оф ом н а работа, свързана
с планирането и изфаждането на нашите селища. Голяма част от тях изфадиха добре
оформени централни зони, разшириха и благоустроиха жилищните си зони, nociponxa

327
 значителни промишлени зони и почти във всички селища бяха създадени фадски и
крайградски паркове и лесопаркове.
Масовото прилагане на функционалното зониране показва и някои негативии
страни. Строгото разделяне на производствените от жилищните територии доведе в
някои селища до затрудняване на връзките между тях и до обедняване на жилищните
зони. Лишени от своето активно население през деня, тези територии се превърнаха в
спални, където фажданите се прибират само вечер. Това важи с особена сила за новите
жилищни комплекси в големите фадове. Много от селищата загубиха своята хомоген­
ност, която ги правеше жизнени и атрактивни през всички часове на деня и дни на

ка
седмицата. Ето защо през последните две десетилетия българските фадостроители
започнаха да се връщат отново към идеята за интефираната многофункиионална фад-
ска структура, която включва в себе си обитаване, труд, обществено обслужване и от­

е
дих. Това стана възможно благодарение на масовото използване в производството на
електрическа енергия, при което не се отделят вредности, както и въвеждането на нови

от
технологии, които не замърсяват околната среда.

Промишлените зони на градовете като главна причина за

Г ли
техния териториален ръст

Териториалният ръст на фаловете и промените в тяхнага сфуктура се дължат

С иб
най-вече на създаването и нарастването на промишлените им територии и на обособя­
ването на промишлени зони. Твърде лесно при липсата на пазар и реална стойност на
земята поради нейното тотално обобществяване се отреждаха големи площи за про­
УА б
мишленост и то предимно върху плодородна земеделска земя край фаловете,
В големите фалове (над 100 хил. жит.) като правило площта на промишлените
на

територии надхвърля площта на жапищните територии като съотношението достига от

1:1 за Шумен до 1:1.67 за Бургас. В средните фадове (над 30 хил. жит.) съотношението
не е толкова ясно изразено в полза на промишлените територии и се движи от 1:0.6 до
он

1:1.3 но за някои фадове достига и по-високи стойности - 1:1.5 за Габрово, 1:1.65 за

Кюстендил. В малките фадове под 30 хил. жит. промишлените територии заемат по-
малка територия и съотношението се движи до около 1:1.
тр

Отредените терени за промишлени и складови зони се изфадиха твърде неефек­

тивно поради изостанали в технологично отношение производства с голяма енергоем-
косг и ресурсоемкост. Те станаха изключително сериозен консуматор на земя, енергия,
ек

вода и в същото време - източник на екологични проблеми за околната среда.

Трябва де се отбележи, че от друга страна те осигуряваха работни места за уве­
личаващото се фадско население, икономически просперитет и задоволителен жизнен
Ел

стандарт на масата от фадските жители.

Характерно за страната е, че промишленият ù потенциал е съсредоточен в го­
лемите и средните фадове. В 38 фад а през 1989 г. са локализирани 739 промишлени
предприятия, а останалите 465 предприятия са локализирани в други 234 населени
места. Опитите през 80-тс години да се преодолее тази непропорционална ситуация
чрез изфаждане на малки предприятия не доведе до резултати, тъй като половината от
тях се ориентираха отново в големите и средни фадове, а създадените цехове-филиали
в някои малки фадове и села представляваха изхвърляне на неефективни производства
и затова първи почувстваха ударите на кризата и бяха закрити.
В голините след 1989 промишлените територии и тяхното управление, поддър­
жане и функциониране изпаднаха в тежка криза. Редица производства бяха ре^туцирани

328
 силно или въобще закрти. гс^титуцията в промишлените територии се реализира мно­
го трудно поради сериозните промени в тях, настъпили през годините на следвоенното
развитие. Приватизацията се забавя неоправдано дълго. Тези съвременни фактори се
явяват задържащи за подобряване на физическото състояние на промишлените терито­
рии и тяхното по-нататъшно деградиране е факт, който се отразява общо неблагопри­
ятно върху околната среда и устойчивото фадско развитие.
Ускоряването на приватизацията в промишлеността ще даде възможност да се
започне реконструкция на промишлените зони. Те ще станат обект на сериозни интере­
си и решително преструктуриране едва тогава, когато в тях навлязат нови, свежи капи­

ка
тали и когато започне тяхното технологично обновяване.

Старите градски части и новите жилищни комплекси -

е
два типа жилищна среда в градовете

от
След Втората световна война в нашите средни и големи градове се формира два
основни типа жилищна среда:

Г ли
- улично-квартална и
- жилищно-комплексна.
Първият тип жилищна среда е наследен от миналото. Той заема старите градски
части (строени преди войната) и разширенията на градовете, изградени след това, при
С иб
които се запазиха частните парцели и застрояването на жилищните сгради следва улич­
ката регулационна линия.
Вторият тип жилищна среда се появи в теоретичните и практически разработки
УА б
на архитектите-функционалисти още в 30-те години на века, но масово започна да се
прилага в Европа след Втората световна война.
на

У нас изграхсдането на жилищни комплакси започна през 50-те години. Първият

опит бе жилищен комплекс “Ленин” (днес - “Яворов”) в София (арх. В. Вълчанов).
При този тип жилищна среда теренът е обществен, а жилищата са частна собственост.
он

По-голямата част от жилищата са разположени в многоетажни и многофамилни сгра­

ди, изградени по индустриален начин с преобладаващо сглобяеми конструкции пене-
лен тип. За последните четири десетилетия в нашата страна бяха реалюирани около
120 жилищни комплекси, в които са изфадени 660 000 панелни жилища в които обита­
тр

ват около 2 мил. фаждани или близо 1/4 от населението на страната.

Предимствата на първия тип жилищна среда се основават на традиционното со-
ек

циално значение на уличните и квартални пространства за фадската структура. В рам­

ките на тези пространства се осъществяват определени социални контакти. Запазва­
нето на собствеността върху жилищните парцели осигурява ф и ж а за поддържането им
Ел

от съответните собственици. Предимство е също разполагането на търговското и бито­

во обслужване по главните улици, което създава оживление в тях.
Недостатъците на улично-кварталната жилищна среда са:
- прекалено тесните улици, които не могат да поберат нарасналите нужди на
автомобилния транспорт, който често влиза в конфликт с пешеходното движение;
- прекалено тесните вътрешноквартални пространства, в които няма достатьч-
но зеленина, слънце и въздух;
- прекалената износеност на част от сфадите и инженерната инфраструктура
на улиците и кварталите, строени преди войната.
Сключеното застрояване на кварталите води до лошо проветряване на вътреш-
нокварталните пространства, а улицата се превръща в скучен коридор.

329
 При втория тип жилищна среда разположение i и на жилищ ни ic с ui^dv^ô o -
дено от сковаващата рамка на квартала и регулационната линия на улицата. Това дава
възможност за създаване на по-богата обемно-пространствена композиция на жилищ-
ната среда. Жилищните сгради могат да се отдалечат от шума на улицата и да се ориен­
тират към най-благоприятното изложение с оглед на тяхното функционално решение.
В междублоковите пространства има възможност за изграждане на богати и общодо­
стъпни зелени площи с площадки за игра на децата и за почивка на възрастните.
Жилищните комплекси са освободени от транзитно автомобилно движение, а в голяма
част от тях пътя на пешеходците е отделен от пътя на автомобилистите, което ги прави

ка
по-сигурни срещу автопроизшествия.
Общественото обсл>’жване е групирано в по-големи и по-добре обзаведени цен­
трове, където се предлага по-голям избор на стоки и услуги.

е
Главното предимство на жилищните комплекси е възможността за тяхното по-
бързо и по-евтино изфаждане с помоща на модерни индустриални технологии. Ето

от
защо те бързо се разпространиха в цяла Европа след войната, включително и в нашата
страна.
Недостатъците на жилищните комплекси у нас се дължат главно на тяхната не-

Г ли
комплексност, тъй като в голяма част от тях не бяха реализирани предвидените в про­
ектите обслужващи сгради и търговски центрове. В повечето от случаите се изградиха
само образователните и здравните заведения. Не са изфадени голяма част от търгов­
С иб
ските, битовите, културните, спортните и др. под. заведения. В много случаи не е доиз-
фадена техническата инфраструктура. Не са реализирани зелените площи, а изграде­
ните не се поддържат, защото общините нямат средства.
УА б
Архитектурно-художествената композиция на жилищните комплекси в повечето
случаи страда от еднообразие и монотонност, която се дължи главно на голямата пов-
на

таряемост на еднотипни панелни жилищни сфади. Самите панелни сф ад и също имат

редица недостатъци, особено по отношение на топло- и звукоизолацията.
Основен проблем на тези комплекси е собствеността върху земята, която е дър-
жавна. От това идва нежеланието на обитателите им да се фижат за благоустрояване и
он

поддържане на околната среда.

И двата типа жилищна среда се нуждаят от подобрения. При улично-квартална-
та трябва да се разширят площите за моторно движение и паркиране на автомобилите,
тр

там където е възможно, като се търсят решения и в подземни и надземни нива, да се

увеличат вътрешнокварталните пространства чрез събаряне на малоценни стопански и
др. Сфади и да се изфадят на тяхно място необходимите площи за зеленина и почивка,
ек

да се реконструират амортизираните Сфади и техническата инфраструктура.

През последните години този тип жилищна среда стана привлекателна за новите
Ел

предприемачи. Чрез така наречените ЧКЗСП (частични квартално-застроителни и си-

луетни планове) те се стремят максимално да използват строителните терени за да
извлекат най-голяма печалба. Това води до унищожаване на зелените площи в имотите,
до взаимно засенчване на сфадите, до задръстване на улиците с паркирани коли и до
общо влошаване на екологичната обстановка. За съжаление последните промени в на­
редба № 5 и новия ЗУТ (Закон за устройство на територията) не допринесоха същест­
вено за подобряване на това положение.
Средата в жилищните комплекси може да се подобри чрез:
- доизфаждане на предвидената в проектите социална и техническа инфра­
структура;

330
 - приватизиране на терените на комплексите, което е най-добре да стане на
кооперативен принцип с оглед да се подобри тяхното благоустрояване и поддържане.
- индивидуализация на междублоковите пространства с помощта на малките
архитектурни съоръжения, зелените и водни площи, колорита, вечерното осветление и
синтеза с другите изкуства;
- подобряване на функционалните, топлотехнически и архитектурно-худо­
жествени качества на жилищните сгради, като се съответно дострояват, надстрояват,
префасадират и т.н.
През последните години се появиха наченки на трети тип жилищна среда, съста­

ка
вена от големи еднофамилни сгради, разположени в просторни парцели и заградени с
високи огради, предназначени за новите богати граждани на страната.
Тези жилища се изграждат в периферията на големите и средни градове, в не­

е
посредствена близост или сред особено благоприятни в екологично отношение терито­
рии. Тази жилищна среда, поради нейната изолираност, все още не оказва съществано

от
влияние върху фадската структура.

Г ли
Обновяване на центровете на градовете

В периода след войната в страната бе извършена огромна работа, свързана с раз­

работването на проекти за обновяване на центровете на градовете и за осъществява­
С иб
нето им. За всички градове бяха изготвени по няколко общи градоустройствени и по­
дробни застроителни планове, проведени бяха многобройни национални и междуна­
родни конкурси, но малка част от проектите се реализираха.
УА б
Този период условно би могло да бъде разделен на три части. През 60-те годи­
ни основната характеристика на проектите и на реализациите на фадските центрове бе
на

разрушаването на съществуващата улично-квартална структура и сграден фонд и из­

граждането на нови структури (ф . Добрич, Монтана и др.)
Периодът на 70-те години се характеризира с проекти и реализации, които за­
он

пазват отделни сфади с архитектурна и културно-историческа стойност, и с предвиж­

дане на значително ново строителство (Ямбол, Ловеч и др.)
През 80-те години започна периодът на внимателно вглеждане в архитектурно-
тр

фадоустройственото наследство и на стремеж към неговото запазване. Проектите през

този период, както и реализациите запазват и възстановяват съществуващите улично-
квартални сфуктури в ценфовете на фадовете. Типични примери са Видин, Пазар­
ек

джик, Благоевфад, Лом, Варна и др. През този период се изфадиха многобройни пе­
шеходни пространства в центровете на фадовете, обновени бяха много стари улици,
площади и квартали. В това отношение нашата страна за кратък период зае едно от
Ел

първите места в Източна Европа. Изфаждането на тези просфанства обаче имаше

показен характер. То не бе съпроводено с адекватна реконсфукция на останалата част
на фада.
Останаха нерешени много от проблемите на ценфалните зони на фадовете
(липса на достатъчни площи за движение и паркиране, нужда от спешна реконсфукция
на значителна част от жилищния и обществения фонд, необходимост от подновяване
на техническата инфрасфуктура, влошени екологични условия и др. )
Най-видимата промяна, настъпила в нашите градове след 1989 г., бе ожив­
лението на техните централни търговски улици. В много кратки срокове магазини­
те и заведенията бяха реконсфуирани. Появиха се богати магазини с големи витрини,
отрупани със стоки и луксозни реклами. Улиците и площадите се изпълниха със сергии

331
 и улични търговци, но заедно с това и с просещи хора. Наред с безспорните архитек­
турни постижения появи се и много кич и пряко копиране на западноевропейски и
американски образци. Българския език изчезна от надписите, а порнофафията трайно
се настани по вестникарските будки и павилиони.

Рекреационните функции и масовият туризъм като

сериозен урбанизационен фактор

Липсата на собствен двор и контакт със земята жителите на градовете се опит­

ка
ваха да компенсират с притежаване на “второ жилище” или имот в крайградската тери­
тория. Този стремеж, причинен от нарушените условия и качества на живот в градо­

е
вете, се превърна в неконтролируем, трудно овладяван процес, който доведе до дефор­
мации в селищната структура. В резултат на това в страната към 1989 г. в 5485 бр.

от
местности са усвоени, 555 235 дка земя във вилни зони и земи за земеделско ползване
и отдих с 128041 построени сгради. Край 21 от големите и средните градове терито­
риите на земите за земеделско ползване превишават твърде често територията на жи-

Г ли
лищната зона. Тези терени, известни като “земи по ал. 4 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи”, създават много сериозен проблем и напрежение в
С иб
обществото при реституцията на земеделската земя след 1991 г. Въпреки че не са
включени в строителни граници, тези земи принадлежат на градската територия и
структура и са потенциален резерв за бъдещо фадско развитие и малкоетажно жилищ-
УА б
но строителство. Включването им в градоустройствените планове и определянето на
тяхното конкретно предназначение и режим на застрояване е крайно необходимо, за да
се осигури целесъобразното им бъдещо използване и развитие, без да се нарушава
на

устойчивостта на фадската структура и околната среда.

В периода на индустриално развитие масовият туризъм бе една от най-характер­
ните прояви на индустриалното общество. Този феномен оказа сериозно влияние върху
он

селищната мрежа в нашата страна и върху структурата на много от населените места.

В страната са създадени над 200 курортни комплекси с 221 хил. легла, които представ­
ляват жилища за временно обитаване. Някои от тях са твърде малки - под 1000 легла,
тр

но други като Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена се приближават до катего­

рията на среден град с 30 хил. легла. В близо 500 населени места с постоянно населе­
ек

ние са изфадени подслони за туристи с 357 хил. легла. В много от тези курортни насе­
лени места, предимно малки фадове, са обособени куруртни зони, които формират
качествено нова селищна структура в тях, но твърде често поради големия обем на
Ел

туристическите легла, създават затруднения за местното население и за курортистите,

както и за устойчивостта на селищната среда и за нормалното протичане на живота
през курортния сезон.
Туризмът като сериозен съвременен фактор за селищно развитие при благопри­
ятните природни и рекреационни условия в нашата страна, не е овладян и използван
надеждно за съживяване и стабилизиране на малките неселени места. В тази сфера,
особено при изтъкването ù като един от приоритетните отрасли за бъдещото социално-
икономическо развитие на страната, може най-активно да се прилага държавно регули­
ране на пазарните процеси, за да се активизират към развитие на определени населени
места, а други да се опазят от нарушаване на равновесието и устойчивостта на средата.

332
 Състояние на гклническата инфраструктура на селищата

Твърде сериозни проблеми за селищата и тяхната околна среда създава ниската

степен на изграждане на техническата им инфраструктура и свързаните с това затруд­
нения в обезпечаването с енергия и ресурси. Българските храдове като правило изпит­
ват остър недостиг на питейна вода и в същото време поради несъвършенство и изно­
сеност на водопроводните мрежи разхищават неоправдано голямо количество вода -
загубите в мрежите достигат 50% от общото количество. Ниската технологична ефек­
тивност в производствената и битовата сфера превръща населените места в огромен

ка
консуматор на електроенергия. Не се прилагат все още нови енергоефективни техноло­
гии, материали и подходи за енергоспестяване в градоустройството, жилищното строи­
телство, производството и бита. Изграждането на пречиствателни съоръжения за от­

е
падни води в населените места се осъществява бавно. Благоустройството в много от се­

от
лищата е занемарено. Изостава иженерното съоръжаване на територията им, транс-
портното обслужване е недостатъчно и е на ниско качествено ниво.

ВОДОСНАБДЯВАНЕ - броят на водоснабдените селища е 4516 или 84,6%.

Г ли
Без водоснабдяване са останали само малки села, които са разположени в трудно­
достъпни планински райони. Те разполагат с естествени водоизточници и водо­
снабдяването им на този етап се счита за икономически неоправдано.
С иб
Полезно използваемата вода на човек в денонощието е 160 литра, като с
най-голямо потребление е Софийската област (309 литра на човек), а с най-малко е
Пловдивска област ( 116 л. на човек). Настъпилите засущавания наложиха режим за
УА б
водоизползване през 1994 г. за 38,6% от градовете и за 30,9% за селата.
КАНАЛИЗАЦИЯ - в края на1994 г. броят на канализираните селища е 272,
на

от които 167 са градове. Процентът на канализираните градове е 70,2%, а на селата

е 2,1. Очевидно е изоставянето в изфаждането на канализационни мрежи, особено
в селата.
ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯ - в края на 1994 година България е имала електрифи-
он

щфани 5273 селища, което е 98,8% от общия им брой, което показва, че по прин­
цип и този проблем е рещен.
ТОПЛОФИКАЦИЯ - общо страната изостава в топлофицирането на жили­
тр

щата. Към отчетния период едва 58,5% от жилищата в София са топлофицирани.

Значително по-нисък е този процент в другите големи градове. В останалите сели­
ек

ща няма топлофикация.
ЗЕЛЕНИ ПЛОЩИ - в края на отчетния период зелените площи в селищата
на страната са 337 хил.дка. На човек от населението се пада 33 кв.м. зелени площи
Ел

в градовете и съответно 35,5 кв.м за селата, което е един много добър показател.

Общ устройствен план (ОУП) на София и Столична община с

хоризонт 2020 г. - крачка в новото хилядолетие

ОУП-ПП съдържа; основни предложения за социално-икономическото развитие

и устройство на територията на София и Столична община; развитие и устройство на
функционалните системи (обитаване, труд, центрова система и третичен сектор, отдих
и зелена система, транспорт и комуникации, инженерно-техническа инфраструктура,
културно-историческо наследство, усвояване и използване на подземните простран­
ства), околофадски район и зона на активно влияние, екология и баланс на територията.

333
 Основните параметри за социално-икономическото развитие иа иофия
показват слабо нарастване на населението на компактния град от 1,096,000 през 2001 г.
на 1,150,000 през 2020 г. По- бързо ще нараства населението в окол оф ад ски я район -
от 77,000 на 150,000 за същия период.
Средномесечния размер на доходите на икономически активното населе­
ние се увеличава от 195 лв. през 2001 г. на 3500 лв. през 2020 г., което е твърде
оптимистично. Променя се и структурата на доходите, като намалява относител­
ният дял на заплатите, а се увеличават доходите от предприемачество. При раз­
ходите намалява относителният дял на храната, а се увеличават разходите за

ка
образование и квалификация.
Данните за социалното развитие показват намаляване на заетите във
вторичния сектор и увеличаване на ангажираните в третичния сектор.

е
Основата идея на концепцията за устройство на територията на ф . София и
Столична община през X X I век е

от
постигане на баланс в развитието на комплексно урбанизираната терито­
рия на гр. София и нейния крайградски район, съхраняване и устройствено раз­
витие на връзките на града с околната природна среда чрез:

Г ли
- ограничаване на компактното нарастване на територията на гр. София;
- формиране на линеарно-точкови урбанизирани структури по петте “оси на
развитие” (булевардите “Европа”, “Цариградско шосе”, ”Ботевградско шосе”, “Цар Бо­
С иб
рис ПГ’ и ул. “Рожен”) с акцент върху доминиращата ос: северозапад-югоизток, преми­
наваща през цялата територия на Столична община и достигаща до “буферните” ядра
на зоната на активно влияние;
УА б
- съхраняване на териториите северно от компактния град като негов резерв
през X X I век.
на

Основните устройствени предвиждания на плана са:

• Запазване и обновяване на компактния град в сегашните му фаници. Цен­
тралната зона на ф ад а получава по-ясни очертания, като се тангира от главни комуни­
он

кационни артерии;
• Ограничаване на застрояването в “южната зона на развитие” по Околовръст­
ния път, за да не се прекъсва зелената връзка с планината;
тр

• Развитие на диагонала северозапад-югоизток, по който се разполагат главно

нови производства и услуги в компактни форми на модулен принцип, непосредствено
свързани с комуникацията и транспорта;
ек

• Изфаждане на “северната зона на развитие” по съществуващия Околовръс­

тен път с локализиране на нови производства и услуги и развитие на селищата, разпо­
ложени северно от компактния ф ад и по благоприятните южни скатове на Стара
Ел

планина;
• Съхраняване на територията, разположена между компактния ф а д и “север­
ната зона на развитие” за земеделско ползване с бъдещ статут на културен ландшафт и
хидропарк “Искър”.

•> За функционална система “Обитаване”

Устройствените мерки, които плана предлага са:
• Възстановяване - в централната зона на фада, на загубените под пазарния
натиск функции на обитаването и изтласкването им от делови и офисни дейности;
• Оптимизиране - на фадоустройствените показатели на твърде нехомоген-
ната жилищна среда в компактния фад;

334
 • Активизиране - на комуникационните и обслужващи дейности за селищата
от околоградския район с оглед повишаване на тяхната привлекателност;
• Преструктуриране - на жилищните комплекси - активно преустройство в
планов и пространствен аспект, за да станат адекватни на съвременните условия;
• Дисперсно развитие на нови терени за обитаване като разширение на съ­
ществуващите селища:
- на югоизток - Казичане, Герман, Лозен, Нови хан, Верила, Равно поле,
Елин Пелин;

ка
- на северозапад - Божурище, Волуяк, Банкя, Пролеша, Харанова, Костин­
брод.

♦> За функционална система “Труд”

е
Устройствените мерки, които плана предлага са:

от
* Компактен град: Изграждане на три уедрени индустриални района -
северен, югоизточен и западен съставени от по няколко подрайона.
* Околоградски район: Изграждане на четири основни производствени

Г ли
групи:
- северна, включваща територии, разположени в “северната зона на развитие”;
- южна, включваща високо-технологични и научно-производствени комплекси;
С иб
- северозападна, включваща транспортно-складови и производствено об­
служващи комплекси;
УА б
- североизточна , включваща главно МК “Кремиковци”.

•> За функционална система “Транспорт и комуникации”

на

Устройствените мерки, които плана предлага са:

* Провеждане на трансевропейските коридори № № 4, 8 и 10 северно от
компактния град;
он

• Изграждане на съвременна транспортно-комуиикационна мрежа, сти­

мулираща прехода от моноцентрична към полицентрична пространствена струк­
тура на града;
тр

- приоритетно развитие на масовия градски транспорт;

- използване на ж.п. транспорт за обслужване на града и на околоградския
район;
ек

- изграждане на комплексна общоградска система за паркиране;

- развитие на система от велоалеи.
Разработката на инженерно-техническата инфраструктура включва: водоснаб­
Ел

дяване, канализация, открити водни течения, електроснабдяване, топлоснабдяване, те­

лефонизация и газоснабдяване, на които тук нямаме възможност да се спрем. Можем
само да подчертаем, че те осигуряват в максимално възможната степен устройствените
предвиждания на плана.

❖ За функционалиата система “ Социално обслужване”

Устройствените мерки, които плана предлага са:
За осъществяване на преминаването от моноцентричната към полицентрична
планова структура се проектира изграждане на система от главен и вторични градски
центрове в три основни нива и специализирани центрове и среди.

335
 ❖ За функционалната система “ Отдих и зелена система”
Предлагат се 7 тематични парка, разположени в административно-териториал­
ните граници на на Столичната община: “Зелената памет на София” и “Спортен парк
Студентски”, “Природен парк Витоша”, “Климатичен и балнеоложки парк ”Жива вода” ,
“Атракционен парк “Полето””, “Исторически парк “Софийска света гора”” и “Воден
парк “Искър””

❖ За системата “Културно-историческо наследство”

Мерките, които се предлагат са:
Опазване на културно-историческото наследство и използването му като ресурс-

ка
стимулатор за устойчиво развитие на територията чрез:
• система от охранителни режими и планове за опазване;

е
• интегриране на наследството в мрежата на европейските културни марш­
рути;

от
единна териториална информационна система;
система от публични надземни и подземни културно-исторически простран-

Г ли
ства;
• етнографско селище-музей;
• мултимедиен център “София и европейските култури” ;
•
наследство”.
С иб
предложение за номиниране на историческия център на София за “Световно

Главна цел в използването на подземните пространства на С оф и я е оптимал-

УА б
но устройство на селищната територия в хоризонтално и вертикално отношение, гаран­
тиращо балансирано, качествено и устойчиво развитие при максимална интеграция на
на

подземните системи, територии и дейности и отчитане на природните и антропогенни

фактори.
В околоградския район на С оф и я проектът предвижда нарастването на насе­
он

лението му с около 73 хил. души в резултат от поемането на демографския натиск към

столицата от други населени места при максимално използване на съществуващата жи-
лищна територия и изтласкване на временното обитаване от постоянно.
тр

Съгласно приетите постановки в проекта урбанизираната територия на Софийс­

ка община ще достигне около 35 000 ха, в т.ч. 22 000 ха в компактния фад. Освен нея
ще се урбанизират (под различни форми) и благоустроят значителни територии от зо­
ек

ната на активно влияние, предимно в общините: Божуршце-Костинброд-Сливница и

Елин Пелин-Горна Малина.
При съвремените условия на бързо развитие на историческия процес гъвкавост­
Ел

та на плана е от особена важност за да може да се реагира на колебанията на пазара.

Това изисква осигуряването на резерви в три основни направления - териториално,
функционално и струюурно.
Териториалните резерви са съсредоточени главно северно от съществуващия
фад, по направлението на диагонала северозапад-югоизток и в съществуващите сели­
ща на околоградския район.
Функционалните резерви са отразени във всички специализирани разработки, а
структурните са залегнали в принципните схеми за териториално и функционално раз­
витие на фада, които имат по няколко алтернативи.

33 6
 е ка
от
Основните средства на ОУП, чрез които той може да служи като инструмент за
управление на развитието на града са предложените:

Г ли
- функционално зониране и
- режими за устройство на територията.
С иб
Те придават регулативния характер на настоящия план за разлика от предиш­
ните ОУП, които бяха директивни. В този смисъл планът само очертава своеобразни
“правила на и ф а” между общината и инвеститорите, като показва не какво трябва да се
УА б
строи, а по-скоро какво не трябва.
По отношение на територията, включена в строителните граници на гр.
на

София с Предварителния проект на О У П се предвижда определено нарастване на

размера ù. При размер на територията на компактния столичен град (в неговите
строителни граници) през 2002 г. - 19 081 ха с Предварителния проект на О У П се
он

предвижда той да се увеличи на 21518 ха.

Общият устройствен план на София и Столична община с хоризонт 2020 г. е
тр

безспорно едно от най-интересните явления в съвременното градоустройство. Той ве­

роятно ще влезе в учебншщте като оригинален съвременен подход към планиране на
развитието на най-големия български ф ад в условията на пазарна икономика и евро­
ек

пейска интефация, като голяма и сигурна крачка в новото хилядолетие.

Ел
 е

ка
s
n

е
7
В9^
■g

от
0»
A
BB

Г ли
3
01
M
u
s С иб
s
X
a
a
УА б
S
на

9
?
S
c
он

s
ïa
g
S
тр

ff,
n
a
•G
ек

le
c

' * II
Ел

■: !:i!vü'
i: !' 'l^■И'1!|р,ь':|;.
Ч
ill ' '!"!i'l 'l'i.’ ii i i i' '
'MI' ,■ o
I •i|
ülüi

338
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.2. Севтополис, план на града

339
 е

е ка
от
Г ли
S

»р;
С иб
а
УА б
а
е
и
а

е
V
нн

•о
6»
а
ро

X
»
кт

а
■о
е

о
Ел

■о
&>
а
X
tp
<
V

340
 е ка
от
Г ли
С иб Фиг. 9.4. Никополис ад Иструм
а -план на града
УА б
на
он
тр
ек
Ел

-- ------------------- '

б - детайл на центъра: I - форум,

2 -булевтерий: 3 - портик

341
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.5. Сердика, план на римския град

/ -източна порта; 2 - западна порта: J -северна порта: 4 -южна порта:
5 - североизточна кула: 6 - триьгълна кула: 7 -кула: 8 -старини в хола на хотел Рила:
9 -булфтерион: 10 - преториум: И - базилики: 12 - черквата “Се. Петка Самарджииска'

34 2
 е ка
от
о
s

Г ли
s
c
o
c
s
С иб Ч
s
e
Л
iA
Ш
УА б

K
s
-e-
на

s
Я

Z
он

s
fik
40
On’
U
r
тр

e
ек
Ел

343
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.7. Карта на римски и византийски селища на Балканския полуостров

преди заселването на славяните през V I- V II в.

344
 ffi

ка
eî
cq

е
H
S
CJ

от
Г ли
ffl
>»
С иб a
o.
\
o
o
s
УА ба

a
нн

u
=;
oOQ
ро

z
s
S
es
4
кт

u
00
е

e
Ел

345
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 9.9. Плиска
а -план на крепостта
УА б
на
он
тр
ек
Ел

б - център на вътрешния град

34 6
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

Фиг. 9.9. Плиска

в -реконструкция на "Голямата базилика '
Ел

347
348
Ел
ек
тр
он
на
УА б
С иб
Г ли
от
ека
 ка
е
от
Г ли
С иб
УА б
на

Фиг. 9.11. Преслав

а - план на крепостта
он
тр
ек
Ел

г
б -Кръглата църква

349
 S
X
X

ft
»

а
»

■а
Н

Г
>
•и

00
е

69
>

Y-

350
Ел
ект
ро
нн
УА ба
С иб
Г ли
от
е ка
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.13. Паметник на основателите на Втората българска държава във Велико Търново.
Скулптор; К. Дамянов и колектив

351
 Търновграа(Х11-Х1Ув.)
H iv « 1 :П 0 0 0

е ка
от
Г ли
С иб
I Сш. üm um Tpui СоауиС н н
УА б
3 Ct Гайоги Doüuwoccu
3 Са Патър ■■ Пм«« 9 Гомнат* nepTi
4 C« 40 MVK w i» t> C riiat« скам
il Лобмак caaa 11 Кпртал
на

6 М а м к поен 12 С* Ьогороли1й Одмгмтрм*

7 Дмраикг ■ иърммт* 13 BaiUyiMMiTt нум
гираеяааа М U k p H H lX H -X IV i.)
15 Ненротм
он

Голямата порта

ц - г т
тр
ек

Л-
Ел

к. у ...
Напреч»« рАЗре» Изглед от 01

Фиг. 9.14. Търновград през X1I-XIV в.

а -план: I - Св. Димитър Солунски: 2 - Св. Георги Победоносец: 3 - Св. Петър и Павел:
4 - Св. 40 мъченици: 5 -Лобната скала: 6 - Малката порта: 7 -Дворецът и църквата
"Св. Параскева": 8 -Патриаршията и църквата "Св. Спас": 9 -Голямата порта:
10 - Сечената скала, I I -Кварталът: 12 - Св. Богородица Одигитрия:
13 - Църква от XII-XIV в : J4 -Некропол
б - Голямата порта, напречен разрез и изглед о т югозапад

35 2
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б

Фиг. 9.14. Търновград през X II- X IV в.

в -план на двореца
на
он
тр
ек
Ел

г - изглед о т Царевец

353
354
Ел
ек
тр
он
на
УА б
С иб
Г ли
от
ека
 ка
е
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.16. Копривщица

а ■общ план на града

355
 е ка
от
Фиг. 9.16. Копривщица
6 - детайли на улици с типични чупки, създаващи т.нар. "Кулисна перспектива’

Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

356
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.16. Копривщица

г -изглед от улица с Каблешковата къща

357
 ка
е
от
Г ли
С иб
фиг. 9.17. Ж еравн а
а . план на селото
УА б
на
он
тр
ек
Ел

б . общ

358
 ка
е
от
Г ли
С иб
Фиг. 9.17. Ж еравна
в - изглед- среден план
УА б
на
он
тр
ек
Ел

г -шглед- близък план

359
 е ка
от
Г ли
С иб Фиг. 9.17. Жеравна
д - детайл от центъра
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.18. Котел, улица от старата част на града, запазена от пожара

360
 е ка
от
Г ли
С иб
Фнг. 9.19. Банско, улица с характерни жилищни сгради
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.20. Трявна

а - план на площада

36 1
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.20. Трявна

б -аксонометрия на площада

362
 е ка
от
» Q t О

Г ли
Фиг. 9.20. Трявна
в - план на Качаунската улица
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

г - изглед с м ост а и часовниковата кула

363
 f .. .=
- j uu - va i: 1 '■

--

ка
‘1 --
Jr.
.*'
■ г
'— , -- ' '

е
от
r r i ' r .

Г ли
Фиг. 9.21. Ш и рок а лъка
С иб
a - план и силует на Чаршийската улица
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

6 - изглед
 е ка
от
0 .-1) to м «

Фиг. 9.22. Карлово, план на пазарния площад с часовниковата кула от 1878 г.

Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.23. Несебър, улица в старата част на града

365
 е ка
Ф и г. 9.24. Мелник

от
а - общ изглед
на града

Г ли
С иб
УА б
на
он
тр

6 - изглед
ек
Ел

в - изглед
 и
P i
Ел
ек
тр
он
на
УА б
С иб
Г ли
от
е
s
e
1Л

ка

367
 ка
е
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.25. Елена

б, в -изгледи
 ка
е
от
Г ли
С иб
УА б
Фиг. 9.25. Елена
г -изглед
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.26. Пловдив

а - изглед
 ка
е
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фнг. 9.26. Пловдив

6 - изглед

37 0
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

Фиг. 9.27. Велико Търново

Ел

а - изглед на стария град с река Янтра

371
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.27. Велико Търново

б - гаглед от стария град с църквата “Св. Константин и Елена '

372
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.27. Велико Търново

в - изглед от Асеновата махала

373
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.28. Р илският манастир

а - план

374
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.28. Рилският манастир

б - общ изглед

375
 ■^'A
•.. ' \
i-'v
'■ -

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.28. Рилският манастир

в - изглед от вътрешния двор с църквата и Хрельовата кула

376
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.29. Б ачковския манастир

а - план

377
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Ф иг. 9.29. Б ачковския манастир
6 - общ изглед
а
нн
ро
кт
е
Ел

в - изглед от вътрешния двор с църквата

378
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 9.30. Стара Загора

а - план на града преди Освобождението

б - проект на Лубор Баер от 1878 г

379
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.31. София

Û - план на града от 1879 г. С плътни линии е показано съществуващото положение,
а с пунктирни - предложената регулация

380
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на

\V^ / '•/: >4 >-v A- •

. ' ' y ''V 4 ’ •*
он
тр
ек

ф и г. 9.31. София
6 - план на града от 1892 г.
Ел

381
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.32. П ерник, конкурсен проект за миньорско селище, проектирано

в месиосгта “Твърди ливади” (1925 r.), инж. М. Заяков и арх. С. Б елковски

382
 е ка
от
Ф иг. 9.33. София,

Г ли
градоустройствен план от 1938 г.
А рхитект проф. А. М усман

С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

383
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.34. Русе

6 - регу ла ц и о н е н план от 1879 г.
 е ка
от
Г ли
С иб Фиг. 9.35. Видин
а - кадастрален план от 1897 г.
УА б
на
он
тр
ек
Ел

1897 г. Арх. Г. Ненов

б - р е гу ла ц и о н е н план от

385
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 9.36. София, план на центъра на града от 1953 г. А рхитект П етър Ташев
УА б
на

с
III Im
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.37. Соф ия, план на кварталите, разположени между бул. Д ондуков и бивш ата
ул. Търговска, разрушени по време на бомбардировките през 1944 г. На тяхно място е
изградено т.иар. Л арго със сградите на хотел Б алкан, ЦУМ и бивш ия П артиен дом

38 6
 е ка
от
Г ли
С иб п Пп
УА б
Фиг. 9.38. София
а - ж илии{ен к о м п лекс "Л агера". А рхит ект Б. Том алевски и ко л ек т и в
на
он
тр
ек
Ел

^ TIT-. ô ^

9 ^ % ■

*.gr»4< •«< »"•-

Фиг. 9.38. София

б - ж и ли щ ен к о м п лекс "И зт ок (бивш "Л ен ин"), А р хи т ект В. В ъ л ч а н о в и к о л ес т и в

387
 L; V^^rV': CS33 _

Ь ,E2=3

е ка
f?'
l i p

от
Г ли
0
Фиг. 9.39. Кърджали, част от застроителния план на нов жилищ ен комплекс, 1952 г.
С иб А рхитект Р. И ванов
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.40. Димитровград

а - план на града от 1951 г.

388
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Фиг. 9.40. Димитровград
6 - застроителен план на нов жилищен микрорайон. Архитект П. Ташев и колектив
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.41. Курортен комплекс “Св. Константин и Елена до Варна, план от 1933 г.

389
 ка
е
от
Г ли
е
X

С иб
5 ^O
4Nk>.

A
УА б
51

%
îa =
а

s
i =
нн

g ÿ
s u
N
ро

ШS
i
9
C
кт
е
Ел

390
 Ел
ек
тр
он
на
УА б
С иб
Г ли

391
от
ека
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.44. П ловдив

а - план на града от 1965 г. арх И. Попов и колектив

39 2
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.44. Пловдив

6 - жил. комплекс "Втора каменица", архитекти И. Попов, И Никифоров

393
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фнг. 9.44. Пловдив

в - жил. комплекс "Пазарището", архитекти: В. Велчев, И Никифоров

394
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

Фиг. 9.45. Бургас

а - план на града от 197J г., арх. Н. Николов и колектив
Ел

395
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.45. Бургас

6 - жилищен комплекс "Изгрев", арх. Е. Зидаров
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он

ГлаЗЧ^1 ГРААСКИ УЛИЦ.И

•Û T O P O C T f п е и м и Рагчонм и y/^ици
.ОкОАов^ъс^г^а
тр

магистрала
Озелемяодие
Г»вниа.<«
ЖП Аим.. р
ек

. И nMO•ИИÜJ^^îИИ ТеР О М
Ел

Фиг. 9.46. София

а - план на града от I96I г., арх. Л. Нейков и колектив

397
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.46. София

6 - жил. комплекс "Хиподрума арх П Ташев. Т Данов
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.46. София

е - жг^,. комплекс "Л ю лин’, арх. К Бочков и колектив
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
Фиг. 9.47. Добрич
а - план на центъра на града, арх. В. Дочев и др.
на
он
тр
ек
Ел

б - изглед
^^Êmaà
400
 a
o
a.
o
-9-
lU s

ка
-0-
0
Q.

е
C

1u

от
U
u
<

Г ли
С иб I
X
«
УА б
на

c
Q.
f-
W
>
O>
он

5
C.
U

S
=
Xï
тр

£
oô
ек

Tt
u
S
e
Ел

401
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.49. Лом, преустройство на главнята улица и централния площ ал в

пешеходни пространства, арх. И. Никифоров и колектив
а - план

402
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Ф нг. 9.49. Лом, преустройство на главната улица и централния площ ад в

пешеходни пространства, арх. И. Н икифоров и колектив
б, е - изгледи
 е

ка
s

с/1
р

е
Я
ta
«

от
V
rt
X

Г ли
<«
g
X
X
a
-o
o
q
■o
D9
С иб
X
O
-I
УА б
Ш
Ш
c
n
на

•o
X
он

■o
M
ë
тр

03
ек

»
9
j:
s
Л
Ел

9
X

i
f»
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.51. Тетевен, централния площад. Архитекти: И. Никифоров, Р. Никнфорова.

Художниин;И. Илиев, Й. Гойчева
а - план

405
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.SI. Тетевен, централния площад. А рхитекти: И. Н икифоров, Р. Н икифорова.

Художници:И. И лиев, Й. Гойчева
6 - изглед
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 9.52. П азардж ик, пешеходни пространства в стария център на града.

А рхитекти; И. Н икифоров, Р. Никифорова, П. Тимев, Д. Д имитров

407
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 9.52. П азардж ик, пешеходни пространства в стария център на града.

А рхитекти: И. Н икифоров, Р. Н икифорова, П. Тимев, Д. Д им итров
6 - изглед
 •• ■ ' 'i

е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.S3. София, площад “ Б ългария” . А рхитекти: А. Баров, А. Агура и др.

а - план
 ка
е

е
и\
н
П

от
е
■Sе-
а
а

Г ли
ia
е
В
ë
сл С иб
сг*
ъ

' S

g *
УА б
5а t3
>
X
S
на
он

сп
м
■оа
0)
>
тр

>
■ьоа
ек

£а
■о
Ел

410
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.54. Видин, пешеходни пространствав центъра на града. А рхитекти: И. Н икифоров,

Р. Никифорова, Д. Симеонов, 1М. Ненчев, С. Бурулянав, Д. Георгиев, Й. Н урков, С. Веков,
Д. Кръстев. Художник Ж . Тиш ев

411
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 9.54. Видин, пешеходни пространствав центъра на града. А рхитекти: И. Н икифоров,

Р. Н икифорова, Д. Симеонов, М. Ненчев, С. Б урулянав, Д. Георгиев, Й. Н урков, С. Веков,
Д. Кръстев. Художник Ж . Тишев
6 - изглед

412
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.54. Видин, пешеходни пространствав центъра на града. Архитекти; И. Никифоров,

Р. Ннкнфорова, Д. Симеонов, М. Ненчев, С. Бурулянав, Д. Георгиев, Й. Нурков, С. Веков,
Д. Кръстев. Художник Ж. Тишев
е - изглед

413
 е ка
е

от
s
р
(/I

Г ли
?
•о

С иб
УА б

н
■Ö
а

Z
нн

3
:а
е
I
ïa
ро

се
•Ö
м
SC
94
кт

ь»
■мÖ
он
о
ао
е

X
о
V
Ел
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е
Ел

Фиг. 9.56. М омчилград, централен площад. Арх. И. Н икифоров и колектив

а - макет на проекта

415
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 9.56. Момчилград, централен площад. Арх. И. Никифоров и колектив
6 - изглед
УА б
на
он
тр
ек
Ел

Фиг. 9.57. Смолян, новият център на града. Арх. С. Велковски и колектив

416
 е ка
от
Г ли
С иб
Фиг. 9.58. София, обш устройствен план, ОП “Софпроект” - ген. план
а - околоградски район
УА б
на
он
тр
ек
Ел

6 - компактен град

417
 е ка
от
Г ли
С иб
УА ба
нн
ро
кт
е

Фиг. 9.58. Соф ия, общ устройствен план, ОП “Софпроект” - генерален план
в - хипотеза за далекоперспективно развитие; А - компактен град:
Ел

Б - западна направление: В - източно направление: Г - северно направление

 10. О с н о в н и и з в о д и о т ИСТОРИЯТА НА РА ЗВ И Т И Е Т О НА
Г РА Д О ВЕТЕ В Б л и з к и я И ЗТ О К , БВ РО П А И С Е В Е Р Н А А М Е РИ К А

В продължение на 14 лекции ние проследихме историята на развитието на гра­

довете от тяхното възникване в края на четвъртото и началото на третото хилядолетие
до наши дни. Можем с убеденост да установим, че основните фактори, които са оказа­
ли решаващо влияние върху развитието на фадовете са;

ка
- природо-географските,
- социално-икономически и

е
- научно-технически условия.

от
1 0 . 1 . ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ ЗА
РАЗВИТИЕ НА ГРАДОВЕТЕ

Г ли
Природо-геофафските условия включват климата (слънчева радиация, валежи,
ветрове), релеф на терена, растителност и животински свят, ландшафт и др. под.
С иб
Те са били определящи в зората на възникването на градовете, когато хората са
разполагали с минимални възможности да се противопоставят на неблагоприятните
природни условия. Не случайно първите градове са възникнали в плодородните долини
УА б
на големите реки Нил, Тигър, Ефрат, Хуанхъ и по крайбрежието на Средиземно море.
Тези райони попадат в ивица от земното кълбо със северна ширина между 23 и 40
на

градуса, където природо-географските условия са били най-благоприятни.

Съществуването на древноегипетските градове зависело от пролетно-летните
разливи на река Нил. Египтяните прокопали канали, за да могат по-добре да напояват
он

земята. Една от версиите за възникване на геометрично правилната улична мрежа я

свързва именно с напоителните канали (Кахун, Египет).
Градовете с геометрично правилна правоъгълна форма и също правилна право-
тр

ъгьлна улична мрежа в Двуречието били ориентирани по световните полупосоки за да

се предпазват от преобладаващите ветрове (Борсипа, Двуречието).
ек

Древните гърци отделяли голямо внимание на природните условия при избор на

място за строителство на град. Теренът е трябвало да има изложение юг, или югоизток,
подходящ наклон за естествено отичане на повърхностните води, камениста почва за
Ел

да не се разкалва при дъждове, плодородна околност, наличие на чиста вода, морски

залив за изграждане на пристанище, или подходящи сухопътни връзки и нещо много
важно - красива околност (Приема, Древна Гърция).
Древноримският архитект Марк Витрувий Полион в своите “Десет книги за
архитектурата”, гл. IV откроява благоприятните климатични и топографски условия,
наличие на питейна вода, на водни и сухопътни пътища като фактори при избор на
терени за строителство на фадове.
Древните римляни до голяма степен типизирали градовете, като изравнявали
терена и върху него очертавали твърдата схема на римския военен лагер. По този

419
 начин те изграждали техните фадове, независим« -..................r - r
условия на Северна Европа, Мала Азия, или средиземноморските брегове на Африка
(Тимгад, Древен Рим). Несправедливо би било, ако не добавим, че в някой случаи те
отчитали местните природни условия и исторически традиции. Такъв е случаят с рим­
ските градове, разположени на Балканския полуостров, където се допускало частично
съобразяване с релефа на терена (Никополис ад Иструм, Древен Рим).
Можем също така да посочим и Помпей, чиито форум, вероятно не случайно,
бил насочен към Везувий, с уговорката, че при него влиянието на гръцкото градоус­

ка
тройство е било много силно (Помпей, Древен Рим).
Особено силно влияние на природните условия върху изграждането на градо­
вете имаме през Средновековието, когато те се разполагали върху естествено зещитени

е
места, като високи и скалисти хълмаве, острови и полуострови. Структурата на средно­

от
вековните градове се нагаждала плътно към релефа на терена и към неговите особе­
ности (Мон Сен М иш ел, Ф ранция).
Теоретиците на Възраждането са препоръчвали избирането на оптимални при­

Г ли
родни и санитарно-хигиени условия за разположение на градовете.
Френските геометрични паркови и градски ансамбли изграждали своята компо­
зиция на принципа на контраста с естествената природна среда (Версай, Франция).
С иб
Идеите на Просвещението в Англия през XVIII включвали “Преклонение пред
природата”, в която според философа лорд Шефстбъри имало хармония, ред и целесъ­
образност. Отричайки геометрично правилните френски паркове, като противоречащи
УА б
на красотата на живата природа той поставил философските основи на пейзажниге
английски паркови ансамбли (Рийджьнтс парк в Лондон).
на

В края на XIX век Ебинзър Хауърд отново ще призове за връщане към природа­
та в предложените от него градове-градини (Схема на градовете-градини, предло­
жени от Ебинзър Хауърд).
он

Българското Възраждане е ярък пример за умението на възрожденските майсто­

ри строители да включват селищата в природната среда. Те сякаш са извайвали образи­
те на Търново, М елник, К опривщ ица и пр. в характерните природни дадености.
тр

Съвременните технически средства правят фадовете независими от природните

условия. Но това е само на пръв поглед, защото съвременните градове поглъщат ог-
ек

ромно количество енергия, изчерпват водните запаси, гълтат храни и материали. В за­
мяна на това изхвърлят отходни води и други замърсители. Заобикалящата ги природна
среда изнемогва, защото повече не е в състояние да доставя едното и да поема другото.
Ел

Развитието на градовете води към глобална криза, която заплашва не само градовете,
но и самия живот на Земята.

1 0 . 2 . СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ ЗА
РАЗВИТИЕ НА ГРАДОВЕТЕ

Най-голямо влияние върху плановата структура на градовете и на техните ос­

новни елементи оказват социално-икономическите условия. Няма друга човешка дей­
ност, която така точно и образно да отразява социално-икономическата структура на
обществото, както градоустройството. В египетските градове на мъртвите големината

420
 на пирамидата показвала недвусмислено мястото на погребания в социалната стълбица
на обществото (М емфиски некропол в Гиза, Древен Египет).
Двуделната структура на фадовете в Двуретаето с център, отделен в цитадела и
външен град произлизала директно от социално-икономическото устройство на държа­
вите, съставени от господстващата олигархическа класа и народа (Д ур-Ш арукин, М е­
сопотамия).
Подобна структура са имали и градовете по българските земи, останали от вре­
мето на траките (Севтополис, България).

ка
В Древна Гърция, при специфичните условия на робовладелческата демокрация,
центровете на градовете станали общодостъпни. В тях се появяват за пръв път в исто­
рията фадските площади (агори), като място за събиране на свободните граждани

е
(Милет, Д ревна Гърция).

от
Силно централизираната Римска империя наложила своя отпечатък върху твър­
дата структура на древноримските градове с тяхната геометрично правилна форма и
правоъгълна улична мрежа с двете главни улици кардо и декуманус (Ламбезис, Дре­

Г ли
вен Рим).
Феодалната раздробеност на средновековните общества и несигурността на жи­
вота принудили градовете да се вместят в тесните рамки на отбранителните крепости.
С иб
Високата и ниската части на средновековните градове показвали недвусмислено со­
циално-икономическата структура на обществото. Цялата средновековна история на
развитието на фадовете е свързана с борбата им срещу феодалната зависимост. Църк­
УА б
вата е подкрепяла феодалната власт и затова заемала подходящо място в стуктурата на
средновековните ф адове (К раков, Полша).
на

Излизането на буржоазната класа на историческата сцена дала силно отражение

върху съдържанието и сфуктурата на ренесансовите фадове в Италия, които постигна­
ли икономически напредък и политическа самостоятелност (Ф лоренция, И талия).
он

Флорентинските банкери спонсорирали възраждането на античната култура, за­

щото това отговаряло на техните икономически интереси и художествен мироглед. Ре­
несансовите фадове с цената на много усилия постепенно преодолявали теснотата,
тр

мръсотията и хаоса на средновековното наследство.

За ренесансовите фадове била характерна геометрическата яснота на плана,
ек

центричност на композицията и хармония между цялото и частите (П алм а Нуова,

Италия).
В центъра на разсъжденията на ренесансовите архитекти се намирал Човекът с
Ел

неговите материални и духовни интереси. Вниманието към човешката личност било

толкова силно, че даже архитектурните съоръжения често се съпоставяли с човешкото
тяло - антропомопфизъм (Рисунка на Леонардо да Винчи).
Бароковите ансамбли в Рим, поръчани и заплащани от папската институция по
великолепен начин прославили нейната власт и могъщество, като наследница на
Древния Рим (П лан на Рим с подчертаване на улиците, прокарани презХУ1-ХУП
век., Площада пред ц ърквата “Св. П етър”).
Абсолютната власт на френските крале най-ясно се отразила в фадоустройстве-
ните ансамбли на Версай и Лувърско-Тю йлерийския комплекс.

421
 в основата на Версай Льонотьр поставил драматичния контраст между жии^та
пррфода и тънкото, почти qJaф^^чнo изразяване в плана на идеите на абсолютизма с
всички негови атрибути (“Звездата на краля”, големия канал във форма на латински
кръст, строгото геометрично подреждане на квадратните боскети, асоцииращи с йерар­
хичната структура на френската монархия и т.н.).
По-късните реконструкции на Париж също били провеждани при силна централ­
на власт, което дало възможност за реализирането на големите прави парижки булевар­
ди (П ариж - схема за реконструкция на улнчната мрежа, направена по времето

ка
на барон Осман, 1852-1870 г.) - нещо, което англичаните никога не успели да напра­
вят в Лондон (Лондон, централната част на града от края на ХЕХ в.).
Градоустройствените мероприятия в Москва и изграждането на Санкт Петер­

е
бург също били резултат от силната държавна власт в лицето на руските царе и иконо­

от
мическото замогване на Руската империя (Планове на М осква н С ан к т Петербург
от X V n i и п ървата половина на XIX в.).
Промишлената революция във втората половина на XIX и началото на XX век

Г ли
предизвикала гигантската урбанизация на Европа и Северна Америка. Появили се голе­
мите градове и фадовете-гиганти с техните благоустроени и лъскави центрове и ми­
зерни работнически покрайнини, с големите промишлени зони, замърсяващи околната
С иб
среда (Схема за нарастване на Лондон през XIX и XX в.). Налага се необходимостта
от ограничаване на ръста на големите градове и изграждането на градовете-спътници
(Рурска област в Г ерм ания към края на XIX и началото на XX век. Схема на
УА б
района на Лондон през XX в.)-
на

1 0 .3 . Н а у ч н о - т е х н и ч е с к и у с л о в и я з а
РАЗВИТИЕ НА ГРАДОВЕТЕ
он

Историята на градоустройството показва по безспорен начин ролята на научно-

техническите условия за развитие на градовете. Към тях следва да се добавят философ­
тр

ските разбирания за устройството на света и религиозните вярвания.

Древните египтени са ориентирали техните храмови ансамбли по движението на
небесните тела (Тива, Египет. П оказана е ориентацията на храм овите комплекси
ек

по световните посоки н по двнженнето на отделни небесни тела.).

Известна е също така връзката между представата на древните вавилонци за
строежа на света и структурата на Вавилон (Схема за представата на древните вави­
Ел

лонци за строежа на света, съгласно рисунка на X. Ш вецер).

Демократичното устройство на древногръцките държави се отразило и на тях-
ната митология, която имала фолклорен характер. Ето защо култовите им ансамбли
обединявали религиозни, митологични и героични теми в едно единно цяло (Атин­
ския акропол).
Изкуството на Ренесанса било силно повлияно от литературио-философското те­
чение на хуманизма, а научните открития на Коперник, Бруно и особено на Галнлей
предизвикали големи изменения в пространственото мислене на архитектите и градо­
строителите. Откритията на Галилей за строежа на Вселената предизвикали нов поря­

422
 дък H ориентацията на човека в макропространствата, а неговата теория за относител­
ните величини на физическите тела станала основа на теорията за архитектониката на
фадските пространства през барока.
Градоустройството на френския класицизъм било силно повлияно от филосо­
фията на Просвещението (Дидро, Руссо, М онтескьо, Волтер и др.).
В цялата история на развитие на градовете чак до модерните времена пробле­
мите на отбраната са имали пряко отражение върху тяхната структура. Древните гърци
са избирали място за строеж на град на известно отстояние от бреговата ивица с оглед

ка
на възможностите да се предпазват от внезапни разбойнически нападения. Среднове­
ковните градове са търсили естествено защитени места, като високи хълмове, острови
и полуострови към които добавяли неприсъпни оградни стени. Начините на строеж на

е
отбранителните стени, тяхната дебелина и височина са били в пряка зависимост от

от
използваните оръжия. Известно е колко голямо отражение върху планирането на гра­
довете има откритието на артилерията. “Идеалните градове” на Ренесанса получили
кръгла форма с радиално-кръгова уличка мрежа и средищно разположение на центъра.

Г ли
Кръгът предполага най-малка дължина на отбранителната стена. Центърът е максимал-
но отдалечен от периферията и трудно достъпен за артилерията. Радиалните улици поз­
воляват максимално директно придвижване на войниците от центъра към периферията,
С иб
1сьдето се осъществява отбраната от неприятеля.
Големите империи на XVI и XVIII столетия, като Франция и Русия са били
принудени да изграждат по границите си т.нар. ’’градове-крепости” , чиято структура
УА б
е била напълно подчинена на изискванията на отбраната (Неф Брисак, построен на
левия бряг на Рейн от воения инженер Себастиан Вобан, края на XVII век,
на

градът-крепост “С ветият К ръст”, основан в 1722 г., Русия).

Съвременните средства за водене на военни действия много са се променили, но
не е отпаднал проблемът за отбраната при планирането на градовете. Последните
он

събития от 11 септеври 2001 г. в Ню Йорк потвърждават този извод.

Не по-малко отражение върху планирането на градовете има развитието на сред­
ствата за транспорт и комуникации. Цели хилядолетия човешката сила и животинската
тр

тяга са определяли възможностите за предвижване в градовете. Ето защо пешеходната

достъпност е била определяща за техните размери. Едва в модерните времена с откри­
ек

тието на парната машина и двигателите с вътрешно горене, с бързото развитие на тран­

спорта в количествено и качествено отношение и стремителното увеличаване на ско­
ростта на движение, стана възможно гигантското нарастване на градовете. Интересно е
Ел

да се направи сравнение как човечеството е приело ж.п. и автомобилния транспорти.

Възникването на железопътния транспорт на времето е било посрещнато с остри
протести от гражданите, докато първите автомобили са приети с овации. Всички са
считали, че чрез новото изобретение ще се:
- облекчи фадското движение, защото автомобилите се движат по-бързо от
каруците;
- ще се подобри хигиената на града, защото ще се премахнат товарните
животни;

423
 - ще ce намали шумът от движението, защото дрънкапдаге каруци щс иьАО!
заменени от автомобили, движещи се върху меки гумени колела;
- ще се подобри сигурността на движението, защото автомобилите се управля­
ват по-лесно от животните.
Никой не е допускал големите проблеми, които ще изникнат един ден с масово­
то въвеждане на автомобилния транспорт. Най-напред многократно нарастваха нужди­
те от площи за движение и паркиране на колите (Схема за разпределение на терито­
рията на гр. Рочестър, САЩ , в която транспортните площи заем ат над 50%).
Старите градове, които не бяха пригодени за автомобилно движение, се оказаха

ка
задръстени. Бързо движещите се коли създадоха опасност от произшествия. Ежегодно
хиляди граждани загиват по улиците и пътищата от автомобилни катастрофи. Големи

е
са и материалните щети. Големият брой коли в селищата замърси въздуха с отработе­
ните газове и предизвика шум, вреден за здравето на хората. През последните десети­

от
летия се отделят все повече средства, за да се разширят съществуващите и прокарат
нови пътища и улици, да се изградят нови паркинги, да се подобри организацията на

Г ли
автомобилното движение.
Бързото развитие на информационно-комуникационните технологии и преходът
от индустриално към информационно общество, който се наблюдава през последните
С иб
десетилетия, предизвиква съществени промени в градовете, в локализацията на центро­
вете за услуги. В миналото привлекателни места за тях бяха централните зони на голе­
мите фадове, въпреки значителните затруднения в осигуряването на непрекъснато на­
УА б
растващите нужди от терени за сгради и съоръжения, за паркинги и комуникации.
Днес, при съвремените средства за комуникации, все повече елементи от сфера­
на

та на услугите, в най-общия смисъл на това понятие (търговия, администрация, наука и

образование, култура, здравеопазване и т.н.) напускат историческите центрове на ф а ­
ловете и се разполагат в тяхната периферия, върху свободни терени с улеснени подхо­
он

ди, с възмажности за разширения, с необходимите площи за движение и паркиране.

Голяма част от услугите при съвремените средства за връзки преминават към
т.нар. дистанционни мобилни работни места. В напредналите страни вече над 15% от
тр

работната ръка е преминала на тази система.

Днешите големи градове са продукт на функции, които съвременният научно-
ек

технически прогрес постепено елиминира; места за обща работа, търговски обмен,

образование и др. под. В бъдеще големите градове ще запазят функциите си на среди­
ща за културни прояви, места за забавления, за светски, спортни, религиозни, полити­
Ел

чески и др. тържества, на които се събират много хора и са необходими обширни про­
странства.
Заради неформалната близост, която се поражда в съседските отношения и со­
циалните контакти, както и по-добрите екологични условия може да се предположе, че
в бъдеще ще станат предпочитани по-малките населени места.
Такива процеси вече се наблюдават в напредналите страни.

424
 З аклю чение

Ние видяхме, че градоустройството се заражда с появата на първите градове

през третото хилядолетие пр.н.е. на прехода от родово-общинния към робовладелчес­
кия строй, когато се развиват в достатъчна степен търговията, занаятите и държавната
организация. В Египет и в страните от Двуречието са създадени първите правила за
изфаждане на градовете, а древните гърци и римляните издигат фадоустройството до

ка
нивото на високо строително-техническо изкуство. Градовете се развиват и променят
своя облик през Средновековието, Ренесанса, Барока и Класицизма, а човечеството

е
прави своите първи опити за теория в трактатите на Витрувий и Алберти. Чак до вто­
рата половина на XIX век, обаче, фадоустройството представлява сбор от емпирично

от
натрупани знания за изфаждане на фаловете. Едва през втората половина на XIX век
във връзка с развитието на промишлеността и урбанизацията на Европейските страни и

Г ли
Северна Америка, фадоустройството се отделя от архитектурата като самостоятелна
дейност.
На фаницата между XIX и XX столетие се появяват първите значителни опити
С иб
за създаване на фадоустройствена теория. В решаването на теоретични и практически
задачи се изработват моделите на фадовете на Ебинзър Хауърд, Тони Гарние и Албер-
то Сория-и-Мата.
УА б
Нов, трети етап в развитието на фадоустройството настъпва към средата и вто­
рата половина на XX век, когато започва използването на количествени характерис­
тики в анализа на фадоустройствените явления. Това превръща фадоустройството в
на

наука, с помощта на която могат да се правят прогнози за развитие на фадовете.

През този етап в развитието на фадоустройството навлизат и много нови науки
он

свързани с икономиката, демофафията, социологията, техническата инфраструктура,

екологията и управлението на фадовете, както и използването на съвременни средства
за събиране и обработка на информация, за автоматизация на проектирането. Съвре­
тр

менното фадоустройство може да бъде определено като комплексна дейност, съставе­

на от наука, техника, икономика, политика и изкуство, насочена към създаване на под­
ходяща материална среда за живеене.
ек

Градоустройството е наука, защото си служи с научни методи за решаване на

проблемите за разположение на фадовете, за тяхната планова и пространствена струк­
Ел

тура, функционално зониране, фадско движение и транспорт, фадско благоустрояване

и т.н. Наука е, защото с негова помощ могат да се анализират фадоустройствените яв­
ления и да се прогнозира тяхното развитие в перспектива.
Градоустройството е техника, защото използва всички технически постижения в
строителството и благоустрояването на фадовете.
Градоустройството е икономика, защото изфаждането на фадовете изисква ог­
ромни средства. То е и политика, тъй като отразява социалната структура на обществото.

425
 Градоустройството е изкуство, защото създава материално-пространствена сре­
да, отразяваща определени обществерш идеи и имаща естетическо въздействие върху
обитателите.
Градоустройството може да бъде разглеждано и като макро-архитектура, като
архитектура на големи пространства и на цели градове. Градоустройството, както и ар­
хитектурата е изкуство на пространството, на неговата пластика, колорит и светлина.
Градската среда е произведение на изкуството, защото отразява определени
социално-културни и етични отношения в обществото, демонстрира идеи за социална

ка
справедливост, дава представа за историко-културните, политически и идеологически
ценности на обществото. Те намират отражение в диференциацията и значимостта на
пространствата, в системата на социални и пространствени доминанти, в йерархията на

е
композиционните построения, в характера на художествените предпочитания, в стило­

от
вата ориентация, в принципите на приемствеността и диалога между старо и ново.
Градостроителят е едновременно архитект, скулптор и художник, защото извай­
ва градските обеми и пространства и ги насища с колорит.

Г ли
За разлика от отделната сграда, която може да бъде проектирана и изградена в
завършен вид, градът е динамична структура, която се развива непрекъснато. Ето защо
проектирането на един град изисква предвиждане на процесите на неговото развитие.
С иб
Това налага превръщането на градоустройствените проекти от статична картина на бъ­
дещето състояние на дадено селище в инструмент за управление на градоустройстве­
ните процеси.
УА б
Историята ни показа, че всяка епоха и всяко общество стихийно или съзнателно
са изграждали нови и са приспособявали съществуващите градове за своите потреб­
на

ности. Феодалното общество е изграждало своите фадове върху антична основа. Капи­
талистическите градове израстват от средновековните, а съвременното общество не­
прекъснато преобразува градоустройственото наследство от предишните епохи. Този
он

процес е свързан с изразходването на значителни материални средства. Ето защо нито

една от историческите епохи не е успяла да преустрои градовете напълно и в съответ­
ствие със своите потребности. Продължителността на формирането и голямата устой­
тр

чивост във времето на градоустройствените системи изисква задължително отчитане

на перспективите за развитие на обществото. Може без преувеличение да се твърди, че
ек

днес ние формираме средата за труд, обитаване и отдих на обществото в бъдеще.

В художествената литература градът е възвисяван като най-прекрасното пости­
жение на човечеството и анатемосван като най-ужасното творение. Градът наистина е
Ел

най-съвършената материално-пространствена форма, осигуряваща на човека всички

блага, жизнен комфорт, защита и духовно обогатяване и заедно с това той е символ на
замърсяване, източник на болести и престъпления, производител на шум и на ежедне­
вен стрес за обитателите му. Градът събира хората, като им осигурява най-големи въз­
можности за обмяна на информация за социални контакти и заедно с това ги обрича на
анонимност и отчуждение. Градът фокусира противоречията на обществото, оставайки
въпреки това притегателно място за човека. Доказателство за това е стремителният
ръст на градовете през двадесетия век. В началото на XX век в света е имало само 21
града с население над 100 000 жители. През 1940 година броят на градовете с населе­

426
 ние над luu иии е достигнал 720. Днес милионните градове са над 200. В България
само за периода от 1956 до 1993 г. броят на градовете е нарастнал от 112 на 238.
По данни на ООН от 1975 до 1999 г. броят на градските жители в света се е
удвоил и ще се удвои отново до 2015 г. Тази безпрецедентна урбанистична революция,
която засяга главно третия свят, има не само количествен израз, тя обърква организа­
цията и дори функциите на градовете. Традиционно място за срещи и обмен, днес
фадът е разделен на множество части, оградени от стените на парите или от социални
и етнически бариери.

ка
През новия XXI век в историята на нашата планета ще бъде поставен нов
рекорд: според предвижданията на експертите на ООН към 2025 година близо две
трети от населението на земята ще живее в градовете. До сега селските жители бяха

е
повече от обитателите на градовете.

от
Пак според тези предвиждания след около 25 години ние ще бъдем осем ми­
лиарда, от които пет милиарда ще живеят в градовете. Увеличението ще бъде огромно,
по-специално в градовете от развиващия се свят, където жителите ще наброяват четири

Г ли
милиарда души, т.е. два пъти повече от днес.
Градовете поглъщат огромно количество енергия, изчерпват водните запаси,
гълтат храни и материали. В замяна на това изхвърлят отходни води и други замърси­
С иб
тели. Заобикалящата ги среда изнемогва, тъй като повече не е в състояние да доставя
едното и да поема другото. Тези промени в увеличаването на населението, в разви­
тието на фадовете и индустриалното производство и некачественото оползотворяване
УА б
на ресурсите ни водят към глобална криза, която заплашва не само качеството на жи­
вота, но и самия живот на Земята.
на

Всичко това налага да бъде определен пътят, който човечеството трябва да

извърви, за да достигне екологичен стабилитет на планетата: основното е да бъдат
посрещнати нуждите на нашето поколение, без да се пречи на бъдещите поколения да
он

посрещнат адекватно своите нужди. Бъдещите градове трябва да предоставят условия

за съвместно съжителство на хората и природата. Всички хора трябва да участват в
създаването на екологично устойчиво бъдеще за планетата, но ядрото професионалис­
тр

ти - урбанисти, архитекти, инженери и дизайнери - имат особена роля, защото тяхна е

отговорността за бъдещия облик на градовете.
ек
Ел

427
 БИ БЛИ О ГРА Ф И Я

1. Арместо, Ф. Ф. Хилядолетието. Прозорец, 1999.

2. Аврамов, И. Съвременно градоустройство. C., Техника, 1989.
3. Авдиев, В. И. История на Древния Изток. C., Наука и изкуство, 1977.

4. Артамов, А. Город и монумент. M., 1974.

ка
5. БАН. Кратка история на България. C., Наука и изкуство, 1958.

е
6. Барамов, Н. Силует города. Л., Стройиздат, 1980.

от
7. Бунт, А., Т. Ф. Саваренская. История градостроительного искусства, том П. M., 1971.
8. Бунин, А. В. История на градостроителното изкуство. C., Наука и изкуство, 1957.

Г ли
9. Вайднер, К. Пешеходни зони в градските центрове на ГДР. -Архитектура, кн. 10,
1978.
10. Гиберт, Ф. Градостроительство (превод от английски). M., 1959.
С иб
11. Груза, И. Теория города. M., 1972.
12. Доросиев, А. Видове изкуства и механизмът на техния синтез. -Архитектура, кн. 4,
УА б
1978.
13. Едике, Ю. История современной архитектури. M., 1972.
на

14. Земпер, Г. Практическа зстетика. M., 1970.

15. Иодо, И. А. Основи градостроительства. Минск, 1983.
он

16. Колли, Н. и др. Маль1е форми в застройке и благоустройстве городов. M., 1964.
17. Композиция в современной архитектуре. Государственньгй комитет по граждан-
тр

скому строительству и архитектуре при Госстрой СССР. Центральнь 1й научноис-

следовательский институт теорий и историй архитектури. M., 1973.
ек

18. Крюковски, Н. Кибернетика и законът красоти. Минск, 1977.

19. Лавров, В. Развитие планировочной структури исторически сложивхся городов.
M., Стойиздат, 1977.
Ел

20. Ле Корбюзье. Архитектура XX века. Прогрес, 1977.

21. Мерджанов, М. Архитектурний облик жилой застройки. M., 1979.
22. Никифоров, И., Р. Никифорова. Заведения за обществено хранене - проектиране и
обзавеждане. C., “Техника”, 1977.
23. Никифоров, И. Търговски центрове. C., Техника, 1979.
24. Никифоров. И. Планиране на селищата. C., Техника, 1982.

428
 2:>. Никифоров, У1 . Улици и площоди. C., УАСГ, 1995.
26. Никифоров, И. Градоустройство, част първа - селища и селищни елементи. C.,
УАСГ, 2000.
27. Никифоров, И. Градоустройство, част втора. C., УАСГ, 2002.
28. Островский, В. Современное градостроительство. M., Стройиздат, 1979.
29. Робев, Р. Дворни градини в Копривщица. C., Земиздат, 1981.
30. Саваренская, Т. Ф. Западноевропейское градостроительство XVII-XIX веков. M.,

ка
Стойиздат, 1987.
31. Саваренская, Т. Ф. и др. История градостроительного искусства. M., Стройиздат,

е
1989.

от
32. Сборник Союза архитекторов СССР. M., Зодчества, 1974.
33. Сердюк, И. Восприятие архитектурнь1Й среди. Львов, 1979.

Г ли
34. Скритенко, Ю. и др. Зстетическое оформление города. Киев, 1982.
35. Станев, C., И. Каменов, Л. Рускова и др. Перпективи на градките центрове в
България. C., БАН, 1973.
С иб
36. Стоичкова, А. Комуникация и транспорт в населените места. C., Техника, 1980.
37. Стойчев, Л. Паркова и ландшафтна архитектура. C., Техника, 1985.
УА б

38. Страутманис, И. Информативно-змоциональньгй потенциал архитектури. M.,

Стройиздат, 1978.
на

39. Сугарев, Д. Градинско парково и пейзажно изкуство. C., 1976.

40. Ташев, П. София - архитектурно-градоустройствено развитие. C., Техника, 1972.
он

41. Ташев, П. Истирия на фадоустройството. C., Техника, 1973.

42. Тонев, Л. и др. Градоустройство. C., Техника, 1971.
тр

43. Cambrells ', S. Water in landscape architecture. New York, 1978.

44. From landscape to Open Space. Tokyo, 1982.
ек

45. L’art et la ville - art dans la ville. Paris, 1978.

46. Paulhans, P. Fubgangenstadt. München, 1977.
Ел

47. Rietdorf, W. Stdtiche Wohnumwelt. Berlin, 1981.

48. Streets ahead. London, 1980.
49. Weichert, K. Elemente der städtebaulichen Komposition. Berlin, 1977.
50. Kavan, J. F. Tmkus Urbanisticky priestor. Bratislawa, 1987,
51. Crause, C. Das Zeiche des Architekten. VEB Verlag für Bauwesen, Berlin, 1981.
52. Gardmand, A. Dansk Byplanlaegning 1938-1992. ArWtektens forlag, 1993.
53. Rietdorf, W. Stadtiche Wohnumwelt .VEB Verlag für Bauwegen, Berlin, 1986.

429
 е ка
от
54. Prinz, D. Stadtebau Band 1: Städtebauliches Entwerfen Band 2: Städtebauliches
Gestalten. Kohlhammer, Stuttgarte Berlin Köln, 1997.

Г ли
55. Curdes, G. Stadstruktur und Sadgestaltung 2 Auflage. Stuttgart, 1997.
56. Bacon, E. N. Design o f Cities. Chicago, 1974.
С иб
57. Gideon, S. Raum, Zeit, Architektur. Otto Meier Verlag, Ravensburg, 1984.
58. Hruska, E. Stavba Miest. Bratislava, 1970.
УА б
59. Jencks, Charles. Late Modem Architecture. Rizzoli, New York, 1980.
60. Kostov, S. The City Assembled. London, 1992.
на

61. Maitland, B. Shopping Mails, London, 1989.

62. Merlin, P. Les Villes Nouvelles. Paris, 1969.
он

63. Morris. A.E.J. History o f Urban Form. Hong Kong, 1998.

64. Redston, L. G. The New Downtowns. New York, 1976.
тр

65. Roch, W. Evropska Architektura. Dear, 1998.

66. Tafuri, Manfredo, Francesco Dal Co. Modern Architecture/2, Electa/Rizzoli, New York,
ек

1986.
Ел
 е ка
от
Г ли
С иб
УА б
на
он
тр
ек

• л
Ел

Професор Иван Никифоров, доктор на архитектурните науки е преподавател в

УАСГ, дългогодишен ръководител на кат. “Градоустройство” и декан на архитектур­
ния факултет.
Работи предимно в областта на фадоустройството и синтеза на изкуствата в
градска среда. Автор е на много проекти и реализации на общи и подробни устрой-
ствени планове, на фадски центрове, площади, улици, обществени и жилищни ком­
плекси, мемориални паметници и др. у нас и в чужбина. Участвувал е с успех в мно­
гобройни национални и международни архитектурно-фадоустройствени конкурси.
Автор е на научно-изследователски трудове по фадоустройство и на учебници за
студенти, на научни и научно-популярни статии.