Professional Documents
Culture Documents
Aesthetik Tema 2
Aesthetik Tema 2
I. Положение на изкуствата
1
II. Ранна класика (6 – нач. на 5 в. пр. Хр.) – досократическа философия
5. Софисти
2
Протагор (ок. 480 – ок. 411г. пр. Хр.) обявява човека за „мяра на всички неща“ –
„на съществуващите, че са, и на несъществуващите, че не са“. Иначе казано: „Битието е
тъждествено на явяване за някого“. Това е една фундаментална критика на учението на
Парменид, която определя като единствен познавателен акт сетивния опит за
явлението. Независимо как ще изтълкуваме казаното от Парменид, при софистите става
дума за легитимиране на гледната точка на емпиричния, случаен човек, за когото няма
нищо всеобщо отвъд непосредствено даденото единично. Тази гледна точка е
относителна, ето защо и красивото зависи от мястото, времето и отношението.
Горгий (ок. 483 – 374 г. пр. Хр.) определя изкуството като омагьосване и измама.
Подражавайки, трагедията заблуждава зрителя, приемащ изображението (копието) за
действителността, но именно това е целта на изкуството.
А) Учение за красивото
3
- то не е предизвикващото сетивно удовлетворение, както твърдят софистите,
защото законите също са красиви, но нямат вкус, не се възприемат със сетивата.
4
практическо отношение към него. На следващата степен е майсторът, който подражава
на идеята т.е. има познание за нея, произхождащо от чужд или собствен практически
опит. На свой ред човекът на изкуството подражава на произведената от занаятчията
вещ, т.е. подражава на подражанието. Нещо повече, той създава призрачно
изображение, защото не познава същността на вещта, а само я уподобява външно,
повърхностно, такава, каквато изглежда. Следва да се отбележи, че тук Платон се
доближава до своя учител Сократ, доколкото идеята на нещо се определя именно от
някаква практическа цел. (Двойственост на Платоновото разбиране за идея: род (общо
понятие), който съществува сам по себе си в един интелигибилен (умопостигаем) свят,
и обликът на нещо, разкрит откъм една практическа цел – „идея“ или „ейдос“ означава
на старогръцки „облик, изглед, вид“.)