Professional Documents
Culture Documents
Aesthetik - Tema 4
Aesthetik - Tema 4
Условно може да се каже, че Хегел развива една естетика на израза, т.е. такава,
според която пр. на изк. със своята сетивна форма изразява нещо идеално, има някакво
значение. Но изразяваното не е което и да било смислово съдържание, а единствено и
само всеобщото, духът, идеята (понятия, използвани като синоними).
2
същността си на Троица) едва като изстрадал и превъзмогнал окрайностяването си в
лицето на умиращия на кръста и възкръсващ Христос.
В този смисъл духът стига до себе си, когато мисленето проникне, „изтърбуши“
(изпразни от субстанция) природата, като под „природа“ следва да се разбира всичко
непосредствено дадено, неопосредено от духа, било то „външно“ или „вътрешно“,
„естествено“ или „изкуствено“. Мисълта е собствената обективност на духа, защото
единствено в нея е снета, овладяна всяка външност и чуждост, т.е. единствено в нея се
осъществява неговата свобода. Свободно е онова, което не е ограничено, о-пределено
от нищо външно, не е зависимо от нищо друго. В усещането, чувстването не съм
свободен, защото се заварвам определен от нещо извън мен. В желанието съм свободен
дотолкова, доколкото целите и интересите ми са мои, но те винаги съдържат примес от
нещо друго като нагони или склонности. Ето защо Хегел определя абсолютното като
понятие – немската дума за понятие (Begriff) произлиза от глагола „begreifen“, който
означава схващам, т.е. понятието не е „реещ“ се смисъл, под който биват подвеждани
определен клас явления, а схващането, мисленето, което, както видяхме, винаги
схваща, мисли самото себе си (при него „субективно“ и „обективно“, мислене и битие
са тъждествени). А в аспекта на това, че абсолютното представлява самоотношение на
една органично учленена цялост, на една взаимовръзка от елементи, определени от
местата си в нея (изцяло опосредени от нея), немският философ го назовава идея – в
миналогодишната лекция за Платон видяхме какъв е според Хегел смисълът на този
термин.
1. Символична
2. Класическа
3. Романтическа
4
страна, този дух е все оше един непосредствен, наивен Аз, не е минал през абсолютния
разлом на вътрешното и външното, през поставянето под въпрос на цялото налично
битие. Това означава, че е обременен с природност, с определености, които не са
опосредени истински от него. Увереността му в самия себе си се основава отчасти на
тази наивност, непроблематичност, отчасти на самостоятелността му на дух, на
неопиращ се на нещо, неположено от него. Второто обаче е привидно, доколкото той е
непосредствено тъждествен с природните си определености – характер, склонности,
качества и т.н. Тези определености не са истински интегрирани към единството му и
същевременно биват абсолютизирани от него в своята случайност – за пример може да
послужи юношеското съществуване или естетическата екзистенция на Киркегор.
От друга страна, така, както всяко особено има един кръг от особени около себе
си, нещо като околна среда, боговете на класическото изкуство, бидейки особени
божествености, съществуват редом с подчинените от тях, служещи им природни сили.
По подобен начин в природата, макар растенията да снемат геологическите
образувания, а животните – растенията, по-нисшите степени се запазват като среда и
почва на по-висшите. Но по-същественото е това, че в самите нови богове се запазва
природната основа като определеност, която не ги ограничава, не възпрепятства
абсолютността на самоотношението им, а е като зародиш на тяхната индивидуалност,
специфичност. Така се създава привидността, че те са алегории, персонификации на
определени природни елементи. Подобно разделяне и външно свързване на естествения
елемент като съдържание (значение) и човешки оформената персонификация като
форма (израз) няма обаче нищо общо със същността на класическото изкуство. Аполон,
например, не е персонификация на слънцето, но в характеризирането му с атрибута на
знанието се съхранява отзвук от природната светлина на слънцето. Светлината
кореспондира със съзнанието, духа в това, че е манифестиращото, прави предметите
видими, чрез нея те стават за друго – за виждащото. Разликата е тази, че светлината не
манифестира самата себе си, остава невидима, и е изцяло несамостоятелна в
отношението към другото, докато духът разкрива на първо място самия себе си и
остава при самия себе си в разкритото от него. Животинските образи също запазват
присъствие, но не като символичен израз, какъвто те не могат да бъдат в рамките на кл.
художествена форма, а просто като обозначаващ, характеризиращ атрибут.
Заетите черти обаче следва да загубят символичния си характер, тъй като вече
нямат означаваща функция по отношение на самопозналия се дух, и деградират до
гола, външна фактичност.
1. Общо определение
А) Гръцкият профил
9
Б) Позиция и движение на тялото
В) Облекло
10