Professional Documents
Culture Documents
Aesthetik Tema 3
Aesthetik Tema 3
1
действаща причина е задвижил построяването и. Но Аристотел настоява, че формата е
несътворена и майсторът само я съзерцава и обмисля как да я въплъти, подбира
материалите, които са годни за осъществяването й. Модернизиращо казано, това
означава, че идеята, същностният облик на нещо не е проект на един човек, стоящ в
квазибожествен вакуум и разпореждащ се с възможностите на нещата, а на такъв, който
е разположен в една неподвластна му ситуация и дава отговор на предизвикателствата,
пред които го изправя тя. В този смисъл идеята на алпийския покрив, например, е
проект на самата специфична ситуация, предначертана е в нейната взаимовръзка, и
неговият създател е просто негов откривател, подобен е на акушерка, която дава
тласък, съдейства за излизането му наяве, или на почва, в която той „пониква“. Така че
материята и майсторът са причина на нещо дотолкова, доколкото са подчинени на
формата: материята, доколкото се разбира като потенция, годност за нещо, т.е.
доколкото е скроена с оглед на формата, разкрита е откъм нея (няма материя изобщо);
майсторът, доколкото се разбира не като причинител на ефект, а като обглеждащ
ситуацията, обединяващ формалната и материалната причина и даващ тласък на
произвеждането. Но самата форма (идея) се намира в тясна връзка и зависимост по
отношение на целта (телоса). Практическата цел, за-да-то, е, първо, това, което
определя как ще изглежда нещо, и, второ, това от което изхожда целият процес за
произвеждането на нещото. Т. е. телосът, целевата причина е същинската, водещата
причина (архето). Той е едно бъдеще, което задвижва, притегляйки към себе си, и един
край, който о-пределя. Пътят към целта снизхожда от нея и е нейното изпълване,
„узряване”.
б) цел на изкуството
2
Подобно на Платон Аристотел следва традицията, определяща изкуството като
подражание. За разлика от него той обаче смята, че подражанието не се намира в
конфликт с познанието. То носи удоволствие от откритието на връзката между
изображението и първообраза. Изображението е приятно и красиво дори когато
първообразът не е такъв, защото чувството на удоволствие не се отнася до
съдържанието, а до сполучливостта на подражанието, произлиза от заключението, че
„това е онова”.
3
обръща същевременно към чувството, преживяването, т.е. към цялостната личност, и в
това се състои неговата втора, „терапевтична“ функция, използвана, например, в
психоанализата. В трагедията се разкрива истинският източник на чувствата –
съпринадлежността на хората в моралната всеобщност – и те престават да бъдат
афекти, стигат до изясняване и израз, с което човек ги дистанцира от себе си и
овладява.
в) красивото
4
IV. Елинизъм
а) красотата на космоса
5
4. Витрувий ( I в. пр. Хр.) – римски архитект, автор на „Десет книги за
архитектурата“
- единство на стила.
Плотин, „Енеади“.
а) красивото
6
б) философско „освещаване“ на идеята за гения