Professional Documents
Culture Documents
Aesthetik - Tema 1
Aesthetik - Tema 1
1
във всеки род изкуство границите спрямо не-изкуството, останалите артефакти са
плаващи и неясни – например в литературата спрямо имащите художествена претенция
текстове на философията или писмата, „хубави като за печат“. През Античността и
средновековието пластиката и живописта са били разглеждани като занаяти.
2. На философите им липсват специални познания във всички или повечето
отделни изкуства и поради това – база за обосновани изказвания върху изкуството
изобщо.
1. ФОРМАЛИСТКИ
Застъпват се предимно от теоретици на модернистичното изкуство. Още при
Кант се казва, че естетическата нагласа се абстрахира както от практическите цели и
функции на вещите, така и от тяхната понятийна определеност, и се отнася единствено
към чистата им форма. В естетиката метафората “форма” не означава буквално
геометричната фигура на нещо, а конфигурацията на сетивните изразни средства,
например разпределението на цветовете и линиите върху платното, комбинацията от
звуците или тоновете в едно поетично или музикално прозиведение и т.н. Формализмът
е принципно насочен към изключването на всичко предметно и съдържателно от
областта на изкуството. Ценността на една предметна картина не зависи от това, което
тя представя или изразява, а само от формата й, но предметното и съдържателното
отклоняват от чисто естетическото възприятие.
КРИТИКА НА ФОРМАЛИЗМА:
Възприеманата чисто естетически форма е неопределена и субективна без
връзка с някаква предметност. Например в поезията самият ритъм е детерминиран от
смисъла на текста – ударението пада върху думите, които са особено важни за неговата
смислова структура. В едно дадаистично стихотворение, където не присъства нито една
дума на нормалния език, не е ясно кои срички трябва да бъдат ударени и не може да се
възпроизведе някакъв ритъм. (В живописта, която не е толкова силно обвързана със
смисъла, става пък трудно да се различи произведението на изкуството от другите
артефакти, т.е. нивелира се разликата между картина и тапет, например.) Някои
художници и тълкуватели, отричащи предметния характер на изкуството, приписват
същевременно на абстрактната живопис способността да изразява духовни съдържания.
Така обаче те напускат границите на чистия формализъм и, на второ място, е
проблематично дали подобни съдържания могат да бъдат изразени без някаква
предметност (както ще видим, при мислители като Хегел и Хайдегер всеобщото е по
самата си същност учленено в множество о-пределени, о(бо)собени неща, т.е. в
множество „предметности“, и представя себе си само като тяхна взаимовръзка).
Единствените изкуства, които могат да претендират за непредметност, са
инструменталната музика и архитектурата.
2. ТЕОРИИ НА ИЗРАЗА
2.1. ИЗКУСТВОТО ПРЕДСТАВЯ НЯКАКЪВ ПРЕДМЕТ (ТЕОРИИ НА
ПОДРАЖАНИЕТО)
Такава теория е застъпвал например Платон. Тя има за образец пластиката и
живописта, но не пасва на музиката и архитектурата, които имат абстрактен характер, и
на поезията, в която биват артикулирани също чувства и представи. Освен това
ценността на предметната скулптура и живопис не е (само) в представяните конкретни
предмети, защото в противен случай тя би се измервала с точността на
възпроизвеждането им, в която киното и фотографията я превъзхождат многократно.
2
Изглежда, че Кант излага една формалистична теория, настоявайки, че
произведенията на изкуството не се преценяват с оглед на някаква цел, т.е. с оглед на
понятието за онова, което трябва да бъдат, а доставят удоволствие чрез самата си
форма. Макар и създадени целенасочено, с оглед на някаква идея, те трябва да се
разглеждат като природа: “За да преценя една природна красота..., не се нуждая от това,
да имам предварително понятие за онова, що за предмет трябва да бъде нещото..., а
(ми) допада чисто и просто формата без познание на целта.” Според Кант обаче при
преценката на едно произведение на изкуството все пак трябва да бъде взето предвид
понятието за предмета, което е направлявало самото му създаване и е било негова цел,
т.е. тази преценка не е чисто естетическа, а частично интелектуализирана.
А) ИЗРАЗ НА ЧУВСТВА
Тези теории имат за образец най-вече музиката. Въпросът е как се разбират
чувствата – чисто психологически, като частни и партикуларни, или напротив, като
връзка между „субективното“ и „обективното“. В първия случай съдържанието на
произведението на изкуството би било трудно и произволно идентифицируемо и не би
притежавало всеобща значимост. В противовес на чисто субективните чувства Хегел
говори за така наречения патос като истински предмет на изкуството – всеобщо
чувство, свързващо художественото произведение с неговия рецепиент. Патосът е
връзката на индивидуалното битие с обективното, надиндивидуалното, която се
преживява като страдателност, доколкото не изхожда от единичния субект: „Той
движи, защото... е могъщото в човешкото битие.“
3
предметно съдържание. Той нарича красотата „израз на естетически идеи“, като под
естетическа идея разбира конфигурация от множество представи, които се „изплъзват“
от фиксираните си понятия (но продължавайки същевременно да онагледяват тези
понятия, без да стават напълно неопределени). Тази размиваща твърдите граници на
понятията и създаваща възможност за безкрайни смислови флуктуации констелация от
афинитети (облак от метафори) поражда едно смислово неизчерпаемо съдържание,
което не може да бъде обхванато в понятие и се намира в уникална връзка със сетивния
си израз в конкретна и индивидуална форма.
5. ВОЛУНТАРИСТИЧНИ ТЕОРИИ
Изкуството е въплъщение на желания или средство – както за автора, така и за
възприемателя – за задоволяване на желания във фантазията. Нормалният език има
дефицит в артикулирането на потребности в техните конкретни нюанси, който бива
запълван от изкуството.
Последните три вида теории не са собствено философски, а произхождат от
частни науки – семиотика, психоанализа.
4
на телата или в перспективистично вярното им разполагане в пространството – задача,
която по-добре може да изпълни фотографията. За Хегел, както видяхме, изк. изразява
едно съдържание отвъд голото подражание и представяне на предмети и емпирични
състояния.
Това е едно до голяма степен условно разделение, което не е съществувало за
повечето от големите мислители. При Кант, например, изк. изразява някакво всеобщо и
смислово неизчерпаемо съдържание именно когато при неговото създаване или
възприемане не се предпоставя едно абстрактно, понятийно фиксирано съдържание
като негова целева причина, т.е. когато то се явява като доставяща удоволствие чиста
форма. Моралната му функция пък не е в поучението, а в същото това извисяване над
частното и партикуларното (съждението на вкуса е свободно от всякакъв интерес). (По-
трудният въпрос е, може ли и трябва ли некрасивото изкуство, т.е. това, което не
представлява завършена в себе си и алтернативна на прозаичния свят на науката и
всекидневието тоталност, да забавлява и завладява, както и обратно, дали то е
изкуство?)
Специфичното постижение на изкуството е, че то е единствената форма, в която
чувствата и преживяванията могат да бъдат артикулирани по адекватен за тях начин, не
в абстрактните понятия на философията, науката и всекидневния здрав разум. Но тук се
касае за чувства и преживявания, които не са феномени на един чисто приватен
вътрешен свят, а напротив, препращат отвъд него, бидейки именно аспектите на
човешкото разположение в света, на телесната вписаност на човека в някаква ситуация
(за това ще стане дума в 13 тема).