СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

„Всяка вещ е предмет на безкрайни

интерпретации”
Есе

Изготвил:

Саня Цветанова фак. Номер: 3022

За да вникнем в идеята на цитатът първо трябва да обсъдим какво е вещта. Кант

признавал съществуването на вещите, такива, каквито са, които, въздействайки
върху нашите органи на чувствата, пораждат усещания – образите на тези вещи.
Предметите или вещите са неща, пронизани от мисловно конструиране и телесно
действие в местна форма на живот. Хайдегер философски прецизно определя какво
е предмета въобще, разглежда вещта като битие само по себе си. Предметът е
стоящото срещу нас т.е. онова, което възприемаме като обект. Хайдегер разглежда
предметът като стоящ срещу (субекта) и пронизан от мисъл, спиритуален. В този
широк смисъл предмети са както природните неща и явления, така и създаденото
от хората – вещи, произведения, но и институции, норми, дори духовни
постижения. Според Хайдегер веществеността на вещта не се състои в нейната
представена предметност и не се поддава на определение чрез предметността на
предмета въобще.
Според мен този цитат ни въвежда в дълбоките дебри на съзнанието , тоест за да
вникнем в идеята на цитатът освен да обсъдим вещта, трябва и да разгледаме
обстойно що е съзнанието. То е състояние на психическия живот на човека,
изразяващ се в субективно преживяване на събитията на външния свят и живота на
самия индивид. В психологията термина съзнание се използва за обозначение на
ежедневното мисловно състояние на ума, Аз-съзнанието на човека т.е размислите,
спомените, мечтите, възприятието на външния свят когато човека е в будно
състояние. Съзнанието е, това което възприема и интерпретира информацията от
външния, заобикалящ ни свят. От различните усещания в мозъка се създава единно
цялостно възприятие за предметите. Възприятието е съвкупност от усещания,
свързани помежду си съобразно с това, как са свързани помежду си свойствата на
предмета, който предизвиква дадено възприятие. В особеностите на възприятието
се изразяват особеностите на материалните обекти – размери, състояние,
консистенция, мирис, вкус. Усещанията и възприятията представляват
изображения, снимки, образи на материалните обекти в мозъка. Може да има
различна дълбочина, при различните хора в зависимост от степента им на
вътрешно развитие и стремеж към знание изобщо. Съзнанието е частта от
структурата на човешката психика, върху която можем да влияем най-директно с
мигновени резултати. Всеки човек притежава съзнание, но съзнанието на всеки е с
различно ниво на развитие. Нивото на съзнанието се определя от количеството и
качеството на усвоеното знание. В зависимост от разбирането, с което се
възприема знанието се създава и съответното ниво. Един и същи проблем се
интерпретира по различен начин, защото съответното знание се възприема от
различни нива съзнание – кой до където е стигнал; кой каквото е научил и кой
доколкото е имал желание да търси новото знание. Точно заради това според мен
целта на този цитат е да ни каже, че тъй като всеки е на различно ниво от
индивидуалното развитие на своето съзнание, интерпретира по различен начин и
идеята за вещите. Тоест в своето съзнание възприема идеята за самата вещ по
строго индивидуален и универсален начин. Аз обаче не съм напълно съгласна.
Според мен не е възможно да се създаде от човек такъв предмет, за който да не се
знае за какво ще служи. Подобна аналогия се наблюдава според Сартр и при Бог. И
той като творец т.е. даващ същността на нещата, създава човека или прави
възможно съществуването на човека. Понятието за човека в ума на Бог е същото
като понятието за предмет в ума на човек. От това как човек прокарва с мислите си
граници между нещата ще зависи дали едно или друго нещо е вещ. Най-общо
вещта е едно реално единство от качества, което е устойчиво във времето,
различимо и разграничимо от другите неща. Вещта е устойчива идентичност на
качества и свойства. С качеството се характеризира вещта като сама по себе си
(като изолирана) - обем, непроницаемост и други. Свойствата характеризират
вещта спрямо другите вещи - тежест, "по-голяма", "по-ценна". Всяка създадена от
човека вещ предполага наличието на първоначален замисъл за нейния вид и
функции. Всяка вещ се създава и признава като обект на определени правни
отношения с оглед своето специфично предназначение, свързано със
задоволяването на определени човешки потребности и нужди. Функционалната
характеристика на вещта е една от основните индивидуализиращи я белези. Всеки
предмет се причислява към определен вид или род вещи въз основа на своите
структурни характеристики (материята, от която е изградена; формата, която
притежава; специфичните й качества като тегло, цвят, издръжливост,
продължителност на съществуване и пр.) и въз основа на утвърденото и обявеното
си предназначение (субективно потвърдена съществуваща способност на вещтта да
служи за задоволяването на определени човешки потребности и интереси).
Тоест всяка вещ създадена от човекът има някакъв смисъл и предварително е
замислена идея за нейното функциониране. Още от деца ни учат всяка вещ за
какво служи, за да може по този начин да се улесни тяхното употребяване. Когато
видим въпросната вещ в съзнанието ни изплува основната идея за нейното
създаване или по-точно, за какво ни служи тази вещ. Признавам, че е възможно
някои хора да виждат други функции, които може да изпълнява самата вещ, но
всяка вещ идва със своята основна функция, с идеята, поради която е създадена.
Да, всеки от нас е на различно ниво от развитието на своето съзнание, както казах
и по-горе, но съществуват едни такива не написани норми за функционалността и
принадлежността на вещите. И всеки един от нас още от ранна възраст научава
основното (базово) приложение на вещта. Както вече споменахме, можем лесно да
познаем за какво служи дадена вещ според нейните характеристики. За да познаем
за какво служи ножът ни е нужно да видим неговият размер, острието и здравината
му. По същият начин за да познаем за какво служи чинията ни е нужно да видим
размерът, формата и материята, от която е направена. Разбира се, може и да има
хора, които биха видели други функции във въпросните вещи. Например при видът
на ножа биха си представили четка за рисуване или пък при видът на чинията, биха
си представили фризби. Това е напълно възможно, но тези хора, както и всички
останали имат ясна представа каква е основната функция на тези предмети и със
сигурност не веднъж са ги използвали по предназначение. Всеки може да използва
вещите за каквато цел пожелае, но при вида на ножът в съзнанието му ще изникне
вещ, която реже нещо. Също така при вида на чинията в съзнанието му ще излезе
вещ отрупана с храна.
Както вече казах всеки човек е свободен, да използва вещите за каквато цел
пожелае. Никой не би могъл да попречи на това. Въпреки това моето мнение е, че
първата асоциация за въпросният предмет винаги ще е тази, която е общовалидна.
Начинът по който интерпретираме вещите е основен и базов за нашето общество.
Ние ги създаваме и предаваме знанието за тяхната функция и цел на поколенията
напред.