ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ

ЩЕ НАУЧИТЕ:
Как гражданското общество може да бъде коректив на политическата власт.
Каква е разликата между политически и граждански мотив за участие в
обществения живот.
Какви форми на гражданско участие преобладават в съвременните
демократични общества.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ:

Народен суверенитет, представителна демокрация, гражданска общност,

демократично гражданство, комуникативна власт

Държава и народен суверенитет

В една демократична държава гражданското общество е коректив на

политическата власт. За него има различни дефиниции и концепции.
Тук ще го разглеждаме като елемент на либерално-демократично
обществено устройство.

В демократичните общества държавната власт произтича от народа

и принадлежи на народа. Народът е „суверен“. Но какво означава
това за управлението на държавата?

Народът упражнява своя суверенитет по два начина:

 чрез пряка демокрация - при референдум;

 чрез представителна демокрация – в избори:
o национални - за парламент
o местни – за кмет и общински съветници.

Гражданите излъчват свои представители, които да упражняват от

тяхно име законодателната и изпълнителната власт. Обаче още от
античността е известно, че народът трудно контролира своите
представители във властта. Избирателите трудно могат да
проследят, дали техните избраници изпълняват обещанията си и не
е лесно да ги отзоват. Веднъж дошли на власт, управляващите стават
относително независими от хората, които са ги изпратили там и
могат да злоупотребяват със своите пълномощия за своя изгода.
Едва ли е случайно, че Аристотел в своето произведение
„Политика“ определя демокрацията като форма на държавно
устройство, при която властта се упражнява от много хора, но в техен
собствен, а не в общ интерес.

Има много форми на съпротива срещу властта – демонстрация,

стачка, гражданско неподчинение, бунт, преврат, революция. В
съвременната демокрация обаче насилието е неприемливо. Освен
това, подобна съпротива често е от полза най-вече за политиците в
опозиция. Но щом спечелят по този начин властта, те злоупотребяват
с нея не по-малко, отколкото предишните управляващи.

Така например Френската революция през 1789 г. избухва под

лозунга „свобода, равенство, братство“, който е насочен срещу
абсолютната власт на краля. Но по време на терора на якобинците от
лозунга остава в сила само равенството, но „равенство пред
гилотината“. По време на болшевишката революция през 1917 г.
Ленин печели властта с лозунгите: „Мир за всички! Земя за селяните!
Заводи за работниците!“. Но след завземането на властта от
болшевиките вместо мир настъпва гражданска война, вместо частна,
земята става държавна, вместо на работниците, а заводите също
стават държавни.

Цивилизоващата сила на лицемерието

Има ли по-добро решение? Как трябва по-добре да се осъществява

народният суверенитет? Една възможност е да се оказва натиск
върху представителите на народа посредством общественото
мнение. Когато стане ясно, че техните действия не са насочени към
общото благо, доверието в тях отслабва. Поставя се под въпрос
легитимността на тяхната политика.

Да вземем случая с корупционен скандал, в който са замесени

политици или висши държавни служители. Това би трябвало да
настрои общественото мнение в страната против политическите
сили, които участват в управлението. Което, от своя страна, ще се
отрази зле на техните възможности да спечелят следващите избори.

Общественото мнение влияе върху настроенията на гражданите –

дори върху техния вот на изборите. В този смисъл то е средство за
контрол върху управляващите. Неговото значение е най-голямо в
добре уредените демокрации, тъй като зависи от начина, по който се
провеждат изборите – в каква степен те са свободни и честни. В тази
връзка философът Джон Ълстър е формулирал една крилата фраза:
„цивилизоващата сила на лицемерието“. Това ще рече, че и най-
корумпираният политик се старае да участва в управлението на
страната по видимо коректен начин, защото отчита факта, че се
намира „в светлината на прожекторите“. Защото знае, че всяко
нарушение на „правилата на играта“ ще предизвика публичен
скандал и ще разруши неговата репутация.

Но ако всичко това е вярно, защо и в най-развитите демократични

общества управляващите продължават да злоупотребяват с властта?
Защо общественото мнение не е достатъчно ефикасно? Все пак то
допълва представителната демокрация. То изразява народния
суверенитет!

Общественото мнение има тази сила, но не действа автоматично. За

да се формира обществено мнение, чрез което наистина да се
реализира народният суверенитет, е нужно да има подходяща
социална среда. Ако тя не е налице, настроенията и позициите на
гражданите са уязвими за манипулации. Дори, когато стане известен
факт, който ясно компрометира управляващите, той може да бъде
„деформиран“ от най-различни коментари. Включват се
политически анализатори, които имат своите политически
пристрастия. Влияят подкупни мас-медии. Намесват се анонимни
гласове от интернет форуми. По този начин проблемът потъва в хаос
от мнения и оценки, което не позволява да се изгради eдинно
обществено мнение.

Публичната комуникация може да води до изразяване на народния

суверенитет, но за това е нужен механизъм, чрез който да се
формира обществено мнение по безпристрастен начин. Това
означава, че трябва да има организации, неформални групи,
публични форуми, които не са обвързани с политически или
икономически интереси, а работят в полза на обществото като цяло.

Такива могат да бъдат неправителствените организации, социалните

движения, професионалните сдружения, синдикатите, независимите
мас-медии, интернет форумите, академичните институции и други
подобни – всички те комплексно изграждат онова, което наричаме
„гражданско общество“.

Обществено мнение и гражданско общество

Гражданското общество е средата, в която може ефикасно да
функционира публичността – комуникационна мрежа, където
свободно се формират позициите на гражданите по обществено
значими въпроси, независимо от властова или икономическа
принуда. Какво ще рече да участваш във формирането на
обществено мнение като гражданин? Това означава да определяш
своите позиции с оглед както на своите частни интереси, така и на
общия. Защото те съвпадат. Не е ли в общ интерес да е здравословна
околната среда? Да, но това е и в твой интерес. Подобен е случаят и
с доброто здравеопазване, с повишаването на жизнения стандарт на
населението, със социалния мир и т.н.

За разлика от това, ако се опитваш да влияеш на общественото

мнение от политически позиции, или като изхождаш от интересите
на някакъв бизнес, твоите действия не винаги ще съответстват на
общия интерес. Има случаи, в които за една опозиционна партия е
изгодно положението в страната да се влошава. Защото това прави
по-вероятно тя да спечели следващите избори. Един бизнесмен
може да предпочете да печели от своите дейности, дори те да са
вредни за околната среда, или продуктите, които произвежда, да са
опасни за здравето на консуматорите.

Нищо подобно няма при дейностите, които се развиват на

граждански начала. Разбира се, балансирането на общ и частни
интереси не e лесно. Eдно гражданско общество е толкова по-
успешно, колкото по-ефикасно съгласува интересите на групите в
него. Това зависи в най-голяма степен от комуникативната култура в
съответната страна. Висока комуникативна култура означава
общественото мнение да не се поддава лесно на манипулации.
Важно е хората да умеят да отличават публични позиции, които са
наистина граждански, от такива, които са доминирани от частни
интереси.

В добрия случай гражданското общество може да служи като

механизъм за формиране на обществено мнение, което е добре
ориентирано и единно по важни въпроси. Тогава гражданското
общество упражнява „комуникативна власт“ (термин на Юрген
Хабермас). То легитимира (или делегитимира) едни или други норми
и политики. В този случай управляващите под натиска на
„цивилизоващата сила на лицемерието“ нямат друг изход, освен да
действат в интерес на обществото като цяло.
 Гражданското участие

Освен като коректив на политическата власт, гражданското общество

може да реализира общия интерес и непосредствено. Това става
чрез различни социални инициативи. Те допълват политиките на
държавата. Освен това, създават положителни прецеденти и
образци. Демонстрират как може ефективно и безкористно да се
решават социални въпроси. Особено широко поле за такава дейност
има в либерално-демократичните общества. Там държавата не се
стреми да контролира всички области на живота.

В такава среда има достатъчно място за инициативи, които

мобилизират гражданите да решават сами социални проблеми.
Гражданските организации и движения са особено важни в
дейности, с които държавата, по едни или други причини, не се
справя добре. Неправителствени организации участват, например, в
развиване иновативни форми на работа в образователната
интеграция и приобщаващото образование. Гражданските
инициативи са от голямо значение за активната защита на околната
среда. Доброволчеството е важен фактор в социалните дейности. То
е залог и за масово включване на населението в борбата с природни
бедствия. С една дума – гражданското общество създава условия
хората сами да устройват своя съвместен живот по начин, който най-
добре съответства на техните убеждения и интереси.

ОТ ТАЗИ ТЕМА НАУЧИХТЕ:

В рамките на гражданското общество може да се формира обществено мнение,

което да легитимира или делегитимира публични политики и така да оказва
коригиращо въздействие върху дейностите на властите.

Политическата мотивация за участие в обществения живот е обвързана с

интересите на съответната политическа сила, докато гражданската – с тези на
обществото като цяло.

В съвременните демократични общества се реализират множество форми на

гражданско участие, като екологични инициативи, реализация на образователни
програми, социални дейности и др.

ВЪПРОСИ
 1. По какви начини, според Вас, може народът в една демократична страна да
упражнява своя суверенитет?
2. Каква е мотивацията на управляващите да се съобразяват, в една или друга
степен, с общественото мнение?
3. Има ли, според Вас, разлика между отношението към националните
интереси на един професионален политик и на един обикновен гражданин?
Ако „да” – каква?
4. В какви области на обществения живот граждански организации биха се
справяли, според Вас, по-добре с проблемите, отколкото държавните
ведомства?

 РАБОТА С ТЕКСТ
Как разбирате различията между трите типа обществени отношения, които Алексис
дьо Токвил представя в тази част от своето произведение „За демокрацията в
Америка”? Съгласни ли сте с него?

В аристократичните общества индивидите нямат нужда да се обединяват, за

да действат, защото са тясно свързани.
Там всеки богат и властен гражданин представлява нещо като ръководител на
постоянна и принудителна асоциация, състояща се от всички, които той държи
в своя зависимост и които кара да му съдействат за изпълнение на неговите
намерения.
При демократичните народи, обратно, всички граждани са независими и слаби;
те не са способни на почти нищо сами и никой от тях не би могъл да принуди
себеподобните си да му окажат съдействие. Тъй че, ако не се научат свободно
да си помагат, всички те са безсилни.
Ако хората, които живеят в демократичните страни, нямаха нито право, нито
склонност да се обединяват с политически цели, тяхната независимост щеше
да бъде изложена на големи опасности, но те все пак биха могли за дълго време
да запазят своите богатства и своите знания; ако не придобият обаче навика
да се сдружават в обикновения живот, самата им цивилизация би се оказала в
опасност. Народите, в които частните лица изгубят властта да бъдат сами
по себе си автори на големи дела, без да придобият способността да ги вършат
съвместно, в скоро време биха се върнали отново към варварството.

ДИСКУСИЯ
Представете си три вида публични протести:

 на майки на деца с увреждания, които настояват за по-ефикасна подкрепа от

страна на държавата за техните семейства;
 на привърженици на футболен клуб, които настояват държавата да изплати
неговите дългове в размер на няколко милиона лева;
 на близки на затворници, осъдени за особено тежки престъпления, които искат
подобряване на условията за изтърпяване на наказанията в местата за лишаване
от свобода.
Как оценявате шансовете за успех на протестиращите във всеки от трите случая? Ако са
различни, защо това е така?

ПРОУЧЕТЕ

Заедно с Ваши съученици установете контакт с някои от най-изявените по Ваша

преценка НПО във Вашето населено място, или в близост до него. С какви проблеми се
занимават те, какви трудности срещат в своята работа? Проведете дискусия за работата
на НПО с останалите Ваши съученици, които са проучвали работата на други такива
организации.

ИНИЦИАТИВА

На основа на установените контакти с НПО потърсете възможности за включване в

техни дейности, които съответстват на Вашите възможности и интереси.

ЗНАЕТЕ И МОЖЕТЕ

Да разграничавате политически от граждански прояви.

Да разбирате връзката между механизмите за формиране на общественото мнение и

структурите (елементите) на гражданското общество.

Да оценявате степента на ефективност на граждански организации и държавни

институции по едни и същи, или съпоставими проблеми на обществения живот.