Professional Documents
Culture Documents
колко добро е да гласуваш за по-малкото зло
колко добро е да гласуваш за по-малкото зло
инструментите на властта за осъществяване на натиск върху народа. Все още има живи
свидетели на зловещата кампания по колективизацията на земята, случила се при
управлението на Вълко Червенков. В строго секретната брошура от онова време със заглавие
„Наръчник на агитатора и подзаглавие 12 метода за агитация на кулаците и неосъзнатите
селяни да влизат в ТКЗС“, разпространена сред осъществяващите директивата на
комунистическата партия, можем да прочетем следните указания:
„Метод 2 – Нощни агитки“ – комсомолци обикалят и пеят под прозорците песни с текст като
този: Ако не влезеш, чичо, в текезесето – ще увиснеш утре, чичо, на въжето.
Тази принуда обикновено я усещаме на гърба си след изборите. Изведнъж всичките мили
обещания и благи вричания във вярност на т.нар. „суверен“ се заменят със строги
държавнически мерки, безлично управленско визионерство и изненадания народ отново
започва да бъде принуждаван, обработван и търкалян в изящно приготвена своеобразна
„бъчва“, която тези, за които същия този народ е гласувал, са изработили специално за него.
Но нека оставим сарказма настрана и погледнем по-сериозно към темата за изборите. В
надпреварата за спечелване на власт в условията на демокрация има, поне на теория, съвсем
ясно и не толкова трудно изпълнимо правило. Политическият субект трябва да участва в честно
състезание за спечелване доверието на избирателя – съревнование за убеждаване на
гласоподавателя, че идеите, намеренията, целта, ценностите и възможностите на
представляващите съответната политическа формация ще защитават по най-добрия начин
интересите на именно този човек, за чийто глас се провежда въпросното състезание. Разбира
се, от горчивия си опит знаем, че горното правило е само една утопична теория в един
идеален, но нереален демократичен свят. Повечето от хората, които през последните години
са се решавали да посетят избирателните секции по време на избори, са били изправени пред
дилемата не за кое „добро“ да гласуват, а как да изберат „по-малкото зло“.