Как работи една държава?

На 1 октомври 2017 г. правителството на Каталуния провежда

референдум, който по-късно е обявен за незаконен, защото противоречи на
Испанската конституция. Зададеният въпрос е „Искате ли Каталуния да
стане независима държава под формата на република?“. Над 91,96% от
гласуващите отговарят с „Да“. Това събитие в съвременната история на
света повдига въпроса-Как се създава една държава и от какво се нуждае,
за да функционира?. Определението за държава е съвкупността от
едновременното съществуване и общо взаимодействие на елементите
територия, население и държавна власт. Тя е съчетание от чувството за
национална принадлежност и социална структура, правов ред и
управление.
За да съществува подобна конструкция днес е задължителен още един
фактор- способността за създаване на международни връзки и поддържане
на взаимно полезни политически отношения.
Икономиката в една държава е есенциална за нейното съществуване и
развитие към подобрение. Тя работи като създава мрежа от пазари,
съставена от продавачи и купувачи-производството, използването и
управлението на ресурсите. Когато на прицел е националното ниво като
едно цяло, ние говорим за макроикономика. Влияещите фактори се
разделят на икономически и неикономически. Стратегическата роля на
капитала, за да се увеличи продукцията е традиционно засегнат в тази
сфера. Общоприето е, че ако една държава иска да ускори темпа на
растеж, тя трябва да поддържа високо съотношение между доходи и
инвестиции. Икономическото развитие се занимава с проблемите на
слаборазвитите държави, докато икономическия растеж с тези на
развитите страни. Каквато и а е икономическата система, една страна не
може да се надява да постигне прогрес, освен ако не се реализира
определена минимална норма на натрупан капитал. Основният фактор,
влияещ върху развитието в тези насоки, са природните ресурси. Към тя се
причисляват и земната площ, качеството на почвата, петролните ресурси,
речната система и други. Увеличаването ма селскостопанското
производство е също важно от гледна точка на развитието.
Международната търговия се оказва полезна за страни, които успяват да
създадат индустрии за сравнително кратко време. Следователно една
развиваща се страна не трябва да се стреми само към самостоятелност, но
и присъствие на външните пазари. Последна, но не по значение, е
създадената система и планът, по който се водят всички тези дейности и
практики. Останалите фактори, които не са пряко свързани.
Продуктивността на неграмотни, неквалифицирани и склонни към
заболявания хора е ниска и те не дава особена надежда за подобрение, част
от проблемите на човешките ресурси. Политиката свобода, социалните
организации, корупцията и желанието за промяна са също от голямо
значение. Добре работещата икономика води до създаването на повече
работни места, иновации в индустрията(медицината, технологиите,
здравеопазването, авиацията и много други) и подобрено качество на
живот.
Още с възникването на първите цивилизации се сформират определени
видове устройство и разпределение на властта. Днес държавното
управление е система за социален контрол, при която правото да се
създават закони и правото да се прилагат се дава на определена група от
обществото. Властта може да бъде в ръцете на една личност, няколко или
мнозинство, като съществуват различни форми на управление. Основните
са републиканска, президентска, парламентарна, полупрезидентска, и
монархична, абсолютна, дуалистична, конституционна и парламентарна.
Основният закон, определящ формата на управление, се нарича
конституция. Правителството играе важна роля в една икономика, особено
в капиталистическото общество. То гарантира справедливост за всички
страни, участващи в търговската мрежа. Правителството определя размера
на парите в обществото, контролира лихвите, данъците, размерът и
структурата на митата, може да ограничи достъпа на определени стоки ,
определя цените, количествата и качеството. Така се определя начина на
живот на гражданите. Държавното управление осигурява безопасността на
гражданите, общественото здраве, като гарантира определено качество на
среда за работниците в различните сектори. Правителството има
моралното задължение да осигури средства на тези, които спадат към
групата на нуждаещите се- компенсации за безработните, пострадалите
след природни бедствия, самотни родители и други. Държавата е
задължена за защитава правата на човека, като отрича насилието над
индивида. Тук се включват и всички малцинства. Днес повечето държави
прилагат обособяване на отделните власти-законодателна, съдена и
изпълнителна. В една президентска държава ключовите решения се вземат
от президента, а в парламентарната- от министър-председателя.
Правителството се състои от министерства, които поемат отделна част от
управлението, примери са финансите, образованието, външните и
вътрешните работи и други. Сформирането на правителството се
осъществява чрез провеждането на избори, като след това се сформира
коалиция.
Една от най-фундаменталните части за една държава сме именно ние-
индивидите, които се раждаме, растем и развиваме в нея. Хората създават
и използват ресурсите и самите те са ресурси с различно качество. Това е
отправната точка, от която се наблюдават всички други елементи. Техният
брой, разпространение, растеж и характеристики или качества осигуряват
основата за разбиране и оценяване на всички заобикалящи ги аспекти.
Човешките същества са производители и потребители на земните ресурси.
Повечето държави са запознати с значението на своите хора и следват
държавни политика за подобряване на техните физически качества и
образование. В резултат на това гражданите им играят допринасят за
развитието на страната в определени области. Семейството е основната
структура на обществото, като по този начин е инструмент за напредък.
Моралните възгледи и чувството за отговорност към родината трябва да се
възпитавам в начална детска възраст, като те са характеристики на
обществото, което от своя страна е самата държава. Когато гражданите са
мотивирани и целеустремени, създават около себе си позитивна и
ползотворна среда за работа и усъвършенстване. Те създават и възпитават
поколения с морални ценности и вярвания. Националната идентичност
въздейства на обществото положително, като всява нуждата да бъдат
възприети мерки срещу действия, разрушаващи системата-корупция,
несправедливост и други. Традициите и поддържането на огъня на
миналото жив сплотяват и дават поводи за гордост, които напомнят за
любовта към родината. Манталитетът и изкореняването на бездействието
са основни начини за справяне с държавността.
Въпреки че международните отношения придобиха ново значение
поради нашия все по-взаимосвързан свят, това със сигурност не е нова
концепция. В исторически план установяването на договори между
нациите служи като най-ранната форма на международни отношения. Те
са незаменима част от на една държава и естеството на нейното
съществуване. Изучаването и практикуването на международните
отношения в днешния свят е ценно по много причини: насърчават
успешни търговски политики между нациите, насърчават пътуванията,
свързани с бизнес, туризъм и имиграция, предоставяйки на хората
възможности да подобрят живота си, позволяват на нациите да си
сътрудничат помежду си, да обединяват ресурси и да споделят
информация като начин за справяне с глобални проблеми, които
надхвърлят всяка конкретна държава или регион. Съвременните глобални
проблеми включват пандемии, тероризъм и околна среда.
Международните отношения развиват човешката култура чрез културен
обмен, дипломация и разработване на политики. Те подкрепят и
подпомагат идеята за световен мир, обогатяват отделните държави и
всяват разбирателство в света.
Като заключение, можем да представим значимостта на всяка една
стъпка от функционирането на държавата, икономиката, правителството,
популацията и нейните качества, и мястото на страната след останалите в
света. Съвкупността и взаимодействието между споменатите фактори
поставя основите за съществуването на едно социално устройство,
осигуряващо на своите граждани нужната среда и компоненти за
пълноценен живот.