1 тема Публични финанси и съвременната държава

Дисциплината публични финанси изучава процесите по осигуряване на приходи и

тяхното използване на финансиране на публични блага. В нашето съвремие основна
задача на държавата е да осигури необходимите ресурси за финансиране на благат за
колективно потребление като държавно управление, национална сигурност, вътрешен
ред, производствена и социална микроструктура, образование, здравеопазване,
опазване на околната среда и други. Това са блага и услуги, които частния сектор не
може или не желае да предостави. В този смисъл правителството е участник в
икономическият живот на страната и то трябва да акумулира чрез данъци, такси и
заеми, а толкова пари колкото индивидите желаят за финансиране на колективните
потребности. Гражданите имат правото да се стремят да минимизират държавните
разходи като ограничават своите предпочитания за благата, които правителството
предлага.
Основата на съвременната теория на публичните финанси е поставена на границата
между 19ти и 20ти век от италианските и шветски икономисти Мацола, Панталеони,
Девити, Авиксел, Линтал, Сакс и Парето, които първи свързват държавния бюджет с
публичните разходи, тоест с необходимостта от предлагане на блага и услуги от
държавата. По късно публичните финанси като наука се свързват преди всичко с
теорията на данъците. Едва през последните десетилетия е общо прието да се разглежда
дейността на държавата и нейнитв финанси през призмата на производството и
предлагането на икономически блага. Общо приета мярка за оценка на размера на
правителствения сектор в развитието на икономиката е делът на държавните разходи в
БВП. Данните показват че правителството доменира като присъствие в икономиката в
почти всички държави от Европейския съюз. Следователно държавата участва в
съвременните икономики не само като административно тяло, но и като икономически
субект, който предлага блага за колективно потребление.
Предмет на дисциплината публични финанси са паричните отношения, които
възникват по повод набирането на финансови ресурси за държавния бюджет и
отношенията свързани с тяхното изразходване под формата на държавни разходи. За
пръв път терминат финансия се използва през 13-15 век в Италия. Днес под финанси в
съвременната икономическа теория се разбират парични отношения свързани с
формирането и използването на доходите на държавата, фирмите и домакинствата.
Спецификата на публичните финансови отноения се изразява в това че чрез тях се
осъществява разпределение и преразпределение на националния продукт при
формирането и използването на държавните парични фондове. Публичните финансови
отношения са парични отношения на макроравнище и обхващат държавните финанси и
общинските финанси. Фирмените и индивидуалните финансови отношения са на микро
равнище и те са предмет на дисциплините корпоративни финанси и лични финанси.

2 тема Причини за намеса на държавата в стопанската дейност

Икономистите класици от 19ти и началото на 20ти век като Дейвит Рикардо, Джон
Мил, Алфре Маршал и други, защитаваха тезата, че пазарната система е способна да
осигури пълно и ефективно използване на ресурсите в икономиката. Те върприемаха
пазарната икономика като саморегулираща се икономика, в която чрез цените
търсенето и предлагането е възможно да се постигне пълна заетост. Ролята на
държавата в развитието на икономиката сe приема като излишна и даже вредна, затова
класиците възприемаха политика на държавно невмешателство. Привърженици на тази
теория има и в нашето съвремие и те свързват съществуването на държавната
институция с нейните вътрешна и външа функция изразяващи се в поддържането на
вътрешния ред, опазването на собствеността, защита от външна агресия. Световния
икономически процес след първата световна война и голямата депресия 1929-32г.
Поставиха под съмнение класическото учение и предизвикват еволюция в
икономическата теория и практика. Единствен изход от пълната разруха спада на
производството, безработицата и инфлацията стават антикризисните мерки на
правителството и активната му намеса в икономическия живот.
Настъпва ерата на държавно регулираната икономика с помощта на държавните
финанси. Изразител на новите идеи става Джон Кейс със своя труд Обща теория на
заетостта, лихвата и парите, публикуван през 1936г. Пазарът без каквото и да е
вмешателство от страна на правителството е теоретическа абстракция. Още в периода
на свободната конкуренция държавата е принудена да превърне част от частната
собственост в държавна и да осъществява дейности по предлагането на железопътни
услуги, пощенски, телеграфни услуги и други. По – късно в условията в
монополистическа конкуренция когато производството става по сложно капиталоемко
и енергоемко, самите монополи са заинтересовани от държавно регулиране на
вътрешните и международни пазари. В днешно време с глобализацията на икономиката
се прекрачват националните граници и се поставят нови социално икономически задачи
свързани с отбраната, науката, екологията, стоковия обмен и стандарти. Пазарният
механизъм не е в състояние да реши всички тези проблеми на икономическото
развитие.
Конкретните причини, които налагат дуржавната намеса в съвременните икономики
могат да се систематезират по следния начин:
Първата причина е наличието на пазарни дефекти. Под пазарни дефекти се разбират
провали, грешки, неефективност на пазарния механизъм, при разпределението и
използването на ограничените ресурси. Наличието на дефекти налага участие на
правителството, зада ги коригира и да допълни пазара. Пазарните дефекти са:
Първият пазарен дефект са блага за колективно потребление. Той се изразява в
невъзможността на пазара да осигури производството и разпределението на определени
блага за задоволяване на колективни потребности. Тези блага са неделими в процеса на
потреблението и затова не могат да се предлагат чрез пазара на части на парчета. Това
са блага като държавно управление, отбрана, вътрешен ред, изграждане на
инфраструктура и други. Ако те се предоставят на частния сектор, това ще изисква
възмездност и еквивалентност или частния производител ще иска да му се заплати
съответното благо, например национална сигурност. Много от индивидите обаче няма
да имат мотиви да платят или няма да имат възможност да платят. Това е един от
провалите на пазара, затова съществуват механизми, които принуждават индивидите да
участват във финансирането на такъв род блага. Държавата като публично тяло
единствено има правото да принуждава гражданите да плащат данъци от своите доходи
за финансиране на колективни блага, това е важно предимство на държавата пред
пазарното стопанство. Субектите в пазарното стопанство участват в своите сделки на
доброволен принцип. Правото на принуждение произтича от своеобразния договор
между гражданите и държавата за осигуряване на колективните блага. Гражданите
участват чрез плащането на данъци, според данъчния си капацитет. В теорията на
публичните финанси се доказва, че потребността на блага за колективно потребление
определя данъчното облагане и дела на държавната намеса в икономиката. През 19ти
век немският икономист Адолф Вагнер доказва, че ръстат на държавните разходи е
неотделима част от процеса на развитие и се увеличава с разтежа на доходите на глава
на населението. При неделимите блага за колективно потребление държавата не само
коригира пазарния механизъм, а просто го замества.
Вторият пазарен дефект е външни ефекти. Пазарът не функционира ефективно, ако
съществуват външни ефекти, които водят до деформация при използването на
ресурсите. Използването на ресурсите е свързано с разходи и ползи. При пазарни
условия стопанските субекти отчитат само частните разходи и частните ползи.
Доброволните сделки водят до взаимна изгода, както за продавачи така и за купувача,
защото са доброволни. Някои стопански сделки пораждат външни странични разходи и
ползи, които засягат трети лица външни за тези сделки. В икономическата теория под
външен ефект се разбира въздействие върху друга страна, невъвлечена за дадената
икономическа сделка между продавач и купувач.
Външните ефекти могат да бъдат отрицателни и положителни. Въздействието ще
бъде отрицателно ако намялава полезността на някои потребители и фирми от
определени общи блага или им налага допълнителни разходи, без да са получили ползи.
Пример за отрицателен външен ефект е замърсяването на околната среда. Химически
завод замърсява общите въздух, вода и почви на околните населени места и това води
до разходи наречени външни разходи за много хора, които не участват в
производството и потреблението на продукта на завода. Това са медицински разходи на
индивидите за поддържане на увреденото си здраве, това са разходи на общините за
преодоляване на замърсяванията на околната среда. Държавата е призвана да коригира
тези недостатъци присъщи на пазарния механизъм. При отрицателните външни ефекти
част от разходите за производство се прехвърлят на външни лица, а ползите изцяло
остават частни. Използват се ресурси без да се поемат издръжките? за тях.
Положителните външни ефекти са тези, когато за сметка на частни разходи се
получават общи ползи, а ползи за лица, които не са направили разходи за това. Ако
някой направи цветна градина пред блока ще има разходи за това, а ще има ползи за
други странични лица, които ще имат полза от подобрения външен изглед и
повишаване на цената на жилищата вследствие на облагородяването. Ако някой
направи имунизация срещу грип, той ще плати разходите за поставяне на ваксината, а
индивидите около него ще имат полза външна, че той няма да ги зарази с грип. В
случаите, в които липсва плащане за външните ефекти се наблюдава пазарен провал.
Той се изразява в неефективното използване на ресурсите при отрицателните външни
ефекти и недостиг на предлагането при положителните външни ефекти. За да се
преодолее този пазарен провал е необходимо лицата, които предизвикват отрицателни
външни ефекти да платят за тях. Такова плащане може да бъде наложено само от
държавата под формата на данъци, такси и глоби. Те са известни като корективни
данъци, такси и глоби или пигу данъци наречени на английския икономист Артър Пигу.
Той фоказва че причинителите на отрицателни ефекти чрез плащането на данъци, такси
и глоби трябва да компенсират щетите на другите индивиди. Лицата, които носят ползи
за други трябва да бъдат поощтрявани чрез субсидии и данъчни облекчения.
Третия пазарен дефект е асиметрия на информацията. Пазарен провал има когато е
налице асиметрия на информацията. Конкуренцията и ефективността на пазарния
механизъм зависят от пълнотата на информацията. Когато единият участник в
пазарната сделка има много по-голяма информация от другия е налице асиметрия на
информацията. Тя пораждая несправедливост възможности за експлатация и елиминира
конкурентните пазарни механизми. Асиметрията на информацията намалява
възможността на ефективно използване на ресурсите и до неоптимално поведение на
продавачи и купувачи. Пример за асиметрия на информацията са медицинските грижи,
пациентът не е в състояние сам да си постави диагноза и да избере метода на лечение.
Купувачът при тази сделка не знае нищо за предлаганата му услуга и трябва изцяло да
разчита на продавача (лекаря). В тези случаи трябва да се намеси държавата и да
защити правата на потребителите. За целта трябва да формира информационна
инфраструктура на пазара, стандарти за качество, гаранции и отговорности на
производителите пред потребителите.
Четвърти дефект е защита на конкуренцията. Нерегулирания пазар води до
формиране на монополни и олигополни структури, което намалява конкуренцията на
пазара. Затова се налага чрез антимонополно законодателство и борба срещу
монополите държавата да гарантира икономическа свобода и да съдейства, а
конкуренцията да стане основен регулиращ механизъм в икономиката.
Антимонополните законодателства забраняват всяко договаряне за поддържане на
изкуствени цени, които не съответстват на реалното търсене и предлагане. В някои
подотрасли, в които технологичните условия изключват конкуренцията.
Правителствата регулират цените и определят стандарти за качество на услугите.
Втора причина за държавна намеса в икономиката е извършване на преразпределение
на доходи и богатство. Пазарната система води до значително неравенство в
разпределението на доходите и националния продукт между отделните домакинства.
Голяма част от хората по различни причини като ниско образование, физически или
умствени недостатъци, болест, напреднала възраст и други остават без доходи или с
недостатъчни доходи. Бедността е един от най-значимите икономически и политически
проблеми, затова държавата чрез своите правителства трябва да понижи неравенството
в доходите чрез данъчното облагане, бюджетните трансфери за определени социлани
програми и регулиране на цените на някои стоки.
Трета причина за намесата на държавата е необходимостта на
преразпределението на ресурси. Това е намесата на държавата при отрасловото и
териториално разпределение на факторите за производство, за да се коригира пазарния
механизъм. Пазарът е много подходящ при осигуряването на частните блага. Той се
основава на еквивалентната размяна и придобиване право на собственост въърху
закупената стока. Чрез потребителското търсене пазарът получава ясни сигнали за
обема на производството и насочва съответните ресурси необходими за тяхното
производство. Еквивалентната размяна, придобиването на собственост и изключването
от потребление на тези блага от останалите индивиди е ефективно решение за
разпределение на ресурсите за производство на стоки за частно потребление. При
благата за общо потребление като национална сигурност, държавно управление и други
броят на потребителите не намалява техните полезни свойства и няма изключване в
процеса на тяхното потребление. Тук пазарът не може да разпредели ресурсите за
такива блага, тъй като изгодите не са свързани с правото на собственост.
Потребителите на тези блага са много и изгодите са достъпни в еднаква степен за
всички. Пряката връзка между производител и потребител се разкъсва и
правителството трябва да се намеси, за да се осигурят тези блага.
Четвърта причина за намеса на държавата е необходимостта от стабилизаране на
икономиката. Правителствата са призвание да контролират равнището на
икономически растеж, заетостта, равнището на цените, социалната и икономическа
балансираност.
Пета причина е нерационалното поведение на индивидите. В много случаи има
отклонение в поведението на потребителите, което понижава ефекта при използване на
ограничените ресурси. Тези неблагоприятни отклонения са резултат от неправилно
формирана ценностна система на индивидите, като липса на желание за добро
образование, нездравословен начин на живот, липса на интерес към спорт, употреба на
наркотици и други. От това поведение страда обществото като цяло. Това са индивиди,
които не могат да участват пълноценно в последствения живот, не са в състояние да си
изкарват прехраната и се превръщат в бреме. Ролята на държавата е чрез различни
методи и средства да формира рационална ценностна система като облекчава и дори
задължава потреблението на така наречените достойни блага като образование,
здравеопазване, спорт, туризъм и други. Същевременно държавата поставя
икономически и социални прегради пред недостойните блага като прекомерна употреба
на алкохол, цигари, наркотици, хазарт и други.