Лекция №1 - Икономическата наука

Икономика (от гръцки):

- οικος - дом и νέμω - разпределям, управлявам “умение да се води домашното стопанство”

- Οικονομία - „човек, ръководещ домакинството“

Предмет и основен метод на икономиката

Икономическата наука изучава:

 същност на икономиката

 съставни части

 икономически явления, процеси и отношения

 обективните закони

Икономическата наука изучава избора, който хората правят, използвайки оскъдните ресурси за
удовлетворяване на своите потребности.

Икономическата наука е наука за производството, разпределението, размяната и потреблението на

материалните и нематериалните блага в обществото.

Три основни икономически въпроса:

1. КАКВО да се произвежда?

2. КАК да се произвежда?

3. ЗА КОГО да се произвежда?

ОСНОВЕН МЕТОД

“РАЗХОД-ПОЛЗА”

‘COST – BENEFIT’
 СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА ЯИКОНОМИЧЕСКАТА НАУКА

МИКРОИКОНОМИКА

Изучава икономическото поведение на отделна част от икономическата система (едно домакинство

или една фирма).

Обекти на изследване:

 ценообразуването,

 разпределението,

 инвестирането,

 икономическото благосъстояние,

 търсенето и предлагането,

 факторите на производство,

 доходите и др.

МАКРОИКОНОМИКА

Наука за националното стопанство като цяло, която изучава едромащабните икономически явления,
както и връзката между икономическите показатели, като:
 брутен вътрешен продукт,

 общо потребление,

 пари в обръщение,

 безработица,

 инфлация,

 икономически растеж и др.

МЕГАИКОНОМИКА

Наука за световното стопанство или за стопанство на големи икономически системи.

Изследва:

 международните икономически отношения,

 международната икономическа интеграция,

 международната валутна система,

 влиянието на международни икономически структури (МВФ, СБ) върху националните икономики

и др.

РЕГИОНАЛНА ИКОНОМИКА (пространствена икономика)

Изучава съвкупното влияние на природо-географските, демографските и икономическите

характеристики на регионите с цел подпомагане на вземането на управленски решения за ускорено и
комплексно развитие на територията.

Отраслови икономики:

Изучават спецификата на икономическите явления, процеси и отношения в съответните отрасли,

подотрасли и структурни звена на националното стопанство.

Функционални икономически науки

Изучават същността, характера и ролята на различните функционални дейности за ефективна

организация и управление на икономиката.
Лекция №2-3

Основни икономически понятия и категории

Блага

 Благата са средствата, които допринасят полза на хората.

Класификации на благата:

 Материални и нематериални;

 Отложени и неотложни;

 Публични, частни, смесени и др.

Особено важна е класификация на благата според тяхната достатъчност и недостатъчност:

 Свободни

 Стопански

1) Земя

Всички поземлени участъци (почви) и други природни ресурси (реки, гори, полезни изкопаеми),
които се употребяват при производството на стоки и услуги. Доход за собствениците им – рента.

2) Труд

Физическите и умствените способности на хората - трудовите ресурси на едно общество.Определя се

от демографската характеристика на дадена страна, но и от социалната система (образование,
квалификация, традиции и др. Доход за собствениците – трудово възнаграждение.

3) Капитал

Физически капитал (сгради, машини, оборудване) и финансов капитал (пари за закупуване на

производствени фактори).Доход за собствениците - наем или лихва срещу предоставянето му за
производствена употреба.

4) Предприемачество

Мениджърските и организационни умения на хората. Предприемачът е този, който трябва да

обедини всички необходими фактори, за да се осъществи производството и да се достигне до краен
резултат.Доход за собствениците - печалба за предприемачески способности.
Оскъдност (ограниченост, рядкост)

Всеки икономически ресурс, който не съществува в неограничени количества при нулева цена, е
ограничен ресурс.

Потребности

Усещането за недостиг у хората, което те се стремят да премахнат.

Потребностите са обективизиран израз на жизненонеобходимите условия за съществуване на

отделния индивид, социална група или общество.

Класификации на потребностите

 Материални и нематериални

 Физически, духовни и социални

 Първични и вторични

 Индивидуални, колективни и др.

Пирамида на потребностите на Ейбрахам Маслоу

Нужди

Това са потребностите на отделната личност или на група от хора, които са свързани с тяхната
покупателна способност.

Потребление

Използването на благата за текущи нужди и потребности.

Полезност

Физическата и психологическата полза, която хората получават от стоките и услугите.

Колкото повече полза получават потребителите, толкова по-голяма е полезността на стоките и

услугите.

Полезността това е удовлетворението, което произтича от определена дейност и по-специално от

потреблението.

Пределна полезност

Това е допълнителното задоволство, което изпитва един купувач от всяко следващо увеличение в
потреблението на една стока.

Представлява количествена оценка на полезността, което означава, че с всяко следващо потребление

на едно и също благо се доставя следваща полезност. Всяка следваща полезност е пределна по
отношение на предхождащата.

КОНКУРЕНЦИЯ

Конкуренцията е съревнование по зададени параметри и критерии, което някои печелят, а други

губят.

В икономиката най-широко разпространената форма на конкуренция е ценовата. За привличането на

служителите се заплащат по-високи заплати, а за привличането на клиентите се предлагат по-ниски
цени.

Благосъстояние - има обективни и субективни компоненти:

 Обективните се отнасят до това, което е общоприето да се нарича „жизнен стандарт“ или „жизнено
равнище“

 Субективните се определят като „качество на живота“, включващо собствената оценка на

индивида.

Основни концепции в съвременната икономическа наука

1. Ограниченост на стопанските ресурси и неограниченост на потребностите.

2. Ефективен избор
Противоречието между ограничеността на ресурсите и неограничеността на потребностите на хората
налага необходимостта от извършването на ефективен избор от няколко алтернативи.

3. Цена на пропуснатите възможности (алтернативна цена).

Това е стойността на следващата най-добра алтернатива за използване на дадените ресурси, от която

субектът се е отказал.

4. Маргинален подход

Маргинален (пределен) –допълнителен, добавъчен. Икономическите решения се базират на

сравнение на очакваните маргинални (пределни) разходи с очакваната маргинална полза (изгода).

Основни закони

 Обратнопропорционалното съотношение между цената на стоките/услугите и количеството стоки

и услуги, които потребителите купуват, се нарича закон за търсенето.
 Принципът, според който съществува правопропорционална зависимост между цената на
стоките/услугите и броя на тези, които желаят да продават и произвеждат, се нарича закон за
предлагането.
 Закон за сравнителните предимства

Всеки икономически субект се специализира за производството на такива стоки и услуги, за които

има най-ниски алтернативни разходи, и се стреми да ги разменя за стоки и услуги, за които, ако
започне да ги произвежда, би имал най-високи алтернативни разходи.

 Закон за намаляващата възвръщаемост от използваните ресурси

С увеличаване на разходите за осъществяване на дадена стопанска дейност допълнителният продукт

(или доход) постепенно ще намалява.

Лекция №4

Типове икономически системи

Същност на националното стопанство

 КАКВО да се произвежда? (какви видове материални и нематериални блага,стоки и услуги и

колко)

 КАК да се произвежда? (с каква комбинация от производствени фактори, с какви технологии)

 ЗА КОГО да се произвежда? (за населението или фирмите, за социално слабите или за други групи
от населението)
 Крива на производствените възможности

Типове икономически системи

В зависимост от начина на решаване на тези проблеми (кой взема решението, на какво ниво, кой
определя цените, кой контролира производителите и т.н.) се определя и конкретният тип
икономическа система.

Типове икономически системи

1. Свободно пазарно стопанство

2. Централизирано планово стопанство

3. Смесено стопанство

1. Свободно пазарно стопанство

 Координирането и регулирането на стопанските процеси се извършва само от пазарните сили и

взаимоотношения и се изключва намеса от страна на държавата.

Ключови черти на свободното пазарно стопанство:

 Частна собственост върху материалните и нематериални ресурси и доходите от собственост,

предприемачество и труд;

 Ненамеса на държавата в стопанската дейност чрез ограничаване на участието до националната

сигурност, изграждането и контролирането на данъчната система;

 Съвършена конкуренция (наличие на много съревноваващи се стопански субекти на еднороден

продукт, както и на много купувачи и потребители на един и същи вид продукт), която гарантира
ефективността на пазара и благополучие за обществото;
 Пазарно ценообразуване на всички произвеждани блага;

 Пълна икономическа свобода на индивида да произвежда, да се договаря, да търгува, да

консумира, да избира работно място и местоживеене и т.н.

Дефекти (или неуспехи на пазара)

 Монополни или други несъвършени структури

Негативни икономически и социални явления като:

 Кризи на свръхпроизводството

 Недостатъчно производство на блага

 Инфлация

 Безработица

 Замърсяване на околната среда и др.

Недостатъчното производство или липсата на производство на особени категории блага:

 публични блага и

 блага с външни ефекти,чиито ползи или разходи не се присвояват от потребителя, а от други лица,
които се явяват гратисчии.

*Публични блага - Благата, които имат неделим ефект за индивида (отбрана, вътрешни работи,
обществена профилактика). Те се произвеждат обикновено от държавата.

2. Централизирано планово стопанство

 Координирането на всички стопански процеси е задължение на държавните органи, а не на

отделните стопански субекти.

Ключови черти на централизирано планово стопанство :

 Господство на обществената (държавна и кооперативна) собственост върху ресурсите и доходите

от собственост и предприемачество;

 Централно и/или местно планиране и административен контрол върху изпълнението на плановете;

 Срастване на икономическите с политическите и идеологическите структури;

 Наличие на ограничен и контролиран пазар (без пазарно ценообразуване) за пазарните блага, в

съчетание с екстензивно развит държавен сектор, предлагащ непазарни блага;

 Липса на основни икономически свободи на индивида (а също и на граждански и политически

свободи).
Дефекти и негативни последици:

 Хроничен дефицит на качествени стоки и услуги;

 Нереализирана продукция;

 Незадоволени потребности;

 Неефективно производство;

 Бюрокрация;

 Развитие на сива икономика и др.

3. Смесено стопанство

 При него е налице определена пропорция между пазарно и държавно регулиране при водеща
водещата роля на пазарните отношения.

 Най-типичният и реален тип икономическа система (XX – XXI в.) с множество вариации от
модели в зависимост от съотношението на пазарните механизми и държавната намеса в отделните
отрасли и сектори.

3 основни икономически цели на смесеното пазарно стопанство:

 Постигане на ефективност (чрез пазара и чрез корекции при неговото дефектиране)

 Постигане на справедливост (чрез преразпределение на доходите и социална защита)

 Осигуряване на стабилност и сигурност в икономическото развитие.

Социална пазарна икономика

 Най-често срещаната разновидност на смесените стопанства в Европа, основана на методологията

на неолибералната Фрайбургска школа и превърната в реалност в Германия след Втората световна
война.

Ключови черти на социалното пазарно стопанство:

 Конституционносъобразна система със социална държава, която се намесва ограничено в

стопанския живот само с косвени регулативни мерки, за да гарантира благосъстоянието и социалната
сигурност на населението;

 Свобода на ценообразуването при законодателно уреждане на стабилност на паричното

обращение;

 Конкуренция между частни икономически субекти без монополи;

 Икономическа самостоятелност и отговорност на предприемачите пред обществото;

 Държавата финансира и подпомага развитието на социалната сигурност, образованието и

здравеопазването, дейности които се смятат за ефективни инвестиции в човешкия капитал на
нацията.
Лекция №5-6

Пазарна система

Търсене – предлагане – равновесие

Понятие за пазар

Пазарът е обмен на стоки и услуги между две независими страни – продавач и купувач.

Цена

Цената е пазарната оценка на стойността на стоките и услугите преди всичко в паричен еквивалент.

Цената може да бъде и натурална, във вид на равностойни стоки и услуги.

В най-новите школи на неокласическата икономическа теория цената може да се измерва и във време
или разходи за достъп до пазара.

Икономически значими цени

 цени, покриващи напълно разходите за производство.

Когато цените са равни на нула или самного по-ниски от производственатасебестойност.

Непазарни цени

“непазарна продукция”

“непазарни производители”

“производители на непазарни блага”

На практика е възможно цената да носи загуби, които може да са временни или да доведат до
отпадане от пазара.

Свободния пазар

 Основателят на класическата школа в икономиката Адам Смитоще през 1776 г. в най-известното

си произведение “Богатството на народите” формулира основния механизъм на пазарната система -
механизма на конкуренцията
Adam Smith (1723 – 1790) Шотландски икономист и философ

Роден 5 юни 1723Kirkcaldy, Scotland

Починал 17 юли 1790 (на 67 г.)Edinburgh, Scotland

Школа - Класическа икономика

Основни интереси - Политическа философия,етика, икономика

Основни идеи - Класическа икономика,модерен свободен пазар,разделение на труда,“невидимата

ръка"

Свободен пазар (Адам Смит)

1. Всеки, който купува или продава е длъжен да се съобразява с цените, предлагани от други.

2. Пазарът води до производството на стоки и услуги, които обществото иска и в количество, което
то иска без никой да издава каквато и да е заповед за това.

3. Натискът на пазара направлява егоистичните интереси на обществото, като че ли с невидима ръка.

“Невидимата ръка” на А. Смит

Действието на системата на конкуренцията създава обществено полезни резултати от воденото от

частни интересиповедение.

Пазарът сам се регулира. Той е връхната точка на икономическата свобода, но едновременно с това
се оказва и най-строгият икономически регулатор и стимулира икономическия ръст.

Видове пазари

1. В зависимост от продуктовата характеристика:

 пазар на стоки

 пазар на услуги

 пазар на работна сила

 парично кредитни или финансови пазари

2. В зависимост от крайния консуматор:

 пазари на потребителски блага (стоки и услуги за домакинствата)

 пазари на инвестиционни блага (за производствено потребление)

3. В зависимост от съвършенството на пазарната конкуренция:

 съвършено конкурентен пазар

 пазар с несъвършена конкуренция (монополистична конкуренция, олигопол, монопол);

4. В зависимост от степента на намеса на държавата:

 свободен пазар

 регулиран пазар

Пазарно търсене

 Търсенето изразява взаимоотношението между алтернативните цени и количества от даден

продукт (стока или услуга), които потребителите биха могли и са в състояние да закупят в определен
период от време, при равни други условия.

Единично търсене ≠ Пазарно търсене

 Пазарното търсене е сумарната величина на търсенето на даден продукт (стока или услуга) от
всички потребители в рамките на дадено време и пространство.

Закон за търсенето

 Съществува обратнопропорционална връзка между цената и търсеното количество продукти, при

равни други условия.

Крива на търсенето

P – price (цена) Q – quantity (количество) D – demand (търсене)

 При изменение на най-важната детерминанта на търсенето –цената и при равни други условия се
наблюдава “движение по кривата на търсенето”. В този случай се изменя само количеството търсена
продукция или обемът на търсенето, но търсенето не се променя.

Неценовите детерминанти на търсенето:

1. брой на потребителите

2. изменение във вкусовете на потребителите

3. доходите на потребителите

4. цени на заместители или допълващи стоки

5. пазарни очаквания

Еластичност на търсенето

 При определяне поведението на потребителите в зависимост от промените на цените

икономистите прилагат концепцията за еластичност на търсенето.

 Ценовата еластичност на търсенето (т.е. еластичност на търсенето по отношение на цената, price

elasticity of demand) представлява отношението между процентното изменение на количеството
търсени стоки към процентното изменение на цената. Зависимостта се изразява като:

%Qd
Ed = %P

 Е > 1 – еластично търсене

 Е = 1 – единична еластичност

 Е < 1 – нееластично търсене

 Прието е да се счита, че търсенето на някои видове здравни услуги е силно нееластично. Когато
потребителите са болни, те търсят здравни услуги без да се влияят особено много от цената.

 Еластичността на търсенето зависи не само от това дали благото задоволява жизнени потребности,
но също и от това дали на дадения пазар има конкуренция.

Пазарно предлагане

 Пазарното предлагане изразявасъотношението между различнитецени и количествата от

даденпродукт, който производителитеса склонни да произвеждат и дапредложат с цел продажба
вопределен период от време, при равни други условия.

Закон за предлагането

 Съществува правопропорционална зависимост между цената на стоките/услугите и броя на тези,

които желаят да продават и произвеждат.

Крива на предлагането
P – price (цена) Q – quantity (количество) S – supply (предлагане)

Изместване на кривата на предлагането

Изменение на някои от неценовите детерминанти на предлагането води до изместване на цялата

крива на предлагането.Наблюдава се промяна в предлагането.

Неценови детерминанти на предагането

1. Брой на производителите

2. Цени на ресурсите

3. Цените на други стоки(заместители)

4. Нови технологии

5. Пазарни очаквания

6. Данъци и субсидии

Пазарно равновесие и неравновесие

P (price) - цена D (demand) - търсене Q (quantity) – количество S (supply) – предлагане

Е (equilibrium) - равновесие

Пазарно равновесие
Равновесието е такова състояние на пазара, при което количеството стоки и услуги, предлагани на
определена цена е равно на количеството, което потребителите биха желали да закупят на дадената
цена.

Равновесието е стабилно състояние– цените варират незначително или изобщо не се променят.

 Мястото на пресичане на кривите на търсенето и предлагането -точка на пазарното равновесие.

 Цената в точката на равновесие –равновесна цена или цена на пазарния клиринг.

Пазарно неравновесие

Пазарът често е в неравновесно състояние – при превалиране на търсенето или на предлагането.

 недостиг (дефицит) при D>S

 излишък (свръхпредлагане) S>D

Неравновесието (напр. при излишък) е по-очевидно и с по-тежки последици при стоковите пазари,
тъй като продуктите се складират и носят загуби при ниска продаваемост.

Пазарите на услуги са пооблагодетелствани в това отношение, но също получават негативна оценка

при неравновесие, тъй като предварително са закупени ресурси, които не влизат в оборот.

По-благоприятно за предлагащите е състоянието на дефицит. В този случай цената се покачва и

купувачите си позволяват да купуват по-малки количества, при което приходите на продавачите не
винаги нарастват.

В добре развития и нормален пазар тези два случая могат да бъдат краткотрайни, тъй като веднага се
намесва естественият ценови механизъм за уравновесяване на пазара. Например при стоков дефицит
цената трябва да се повиши и да стимулира нови производители да разширят предлагането.
Обратното става при излишък.

Лекция №7

Класификация на икономическите системи в здравеопазването

Класификация на икономическите системи в здравеопазването

 Еволюцията на здравните системи в Западна Европа и другите развити страни е обусловила много
организационни и икономически форми в здравеопазването, които могат да бъдат типизирани в
отделни системи.

 Най-разпространената класификация се наложи през 90-те год. на 20 век и се подкрепя от СЗО. В

нея се разграничават четири самостоятелни типа икономически системи (Saltman, Figueras):
Семашко, Бевъридж, Бисмарк и Кенеди.

1. Система “Семашко”
В социалистическите страни –олицетворява централизираното планово стопанство, но в отрасъл
здравеопазване. Не съществува плурализъм в собствеността и формите на организация и
финансиране.

Здравните заведения са държавна собственост, управляват се централизирано и се финансират от

държавния бюджет. Липсват неправителствени и непартийни демократични институции.

2. Система “Бевъридж”

Тип смесено стопанство с превалиране на държавно организирана и данъчно финансирана

национална здравна служба при свободен достъп на всички.

Частният сектор е отделен от държавната система.(Великобритания, Испания, Португалия, Гърция и

др.)

Плурализъм във формите на организация и начините на финансиране и заплащане на труда, въвежда

се и конкуренция в обществения сектор (квазипазар). Демократичните институции, вкл. съсловните
организации, участват активно в регулирането на здравното обслужване.

3. Система "Бисмарк"

Смесено стопанство наличие на социална здравноосигурителна система със задължително

осигуряване, финансирано главно от вноски. В допълнение винаги има малък дял бюджетно
финансирани здравни дейности, директно заплащане от пациенти и доброволно осигуряване.
(Германия, Австрия,Франция, Белгия, Холандия, България)

Здравните услуги се предлагат от обществени и частни здравни заведения. Частният сектор е широко
развит в извънболничната здравна помощ.

4. Система "Кенеди"

Смесено стопанство с доминиране на доброволното (частно) здравно осигуряване в съчетание с

директно заплащане от клиенти и бюджетно финансиране на някои обществени и социални здравни
услуги. Липсва задължително здравно осигуряване с единна национална система, обхващаща цялото
население (САЩ, Швейцария).

Пазарните принципи се прилагат най-широко. Ролята на държавата е да финансира здравното

обслужване на стари хора, бедни и ветерани чрез федерални и щатски програми, да контролира
качеството на медикаментите и здравните технологии, както и да съблюдава за спазване на
антитръстовото законодателство.

Демократичните институции участват активно при контрола върху качеството на здравното

обслужване, при информирането на гражданите, при организирането на рейтинг на болниците и т.н.

Прилики и разлики

 Общото при трите типа смесено стопанство в здравеопазването (“Бисмарк”, “Бевъридж” и

“Кенеди”) е, че те са плуралистични системи, в които държавата участва по-рядко с пряко и повече с
косвено регулиране, а много от регулативните функции са делегирани на неправителствени
демократични институции (съсловни организации, организации на пациентите, асоциации по
кредитиране, агенции и др.).
 Фундаментално различие на смесените системи в здравеопазването от централизирания тип
система е, че те се явяват икономически системи с ориентация към търсенето.

 При социалистическия тип здравеопазване се акцентира предимно върху страната на предлагането

– екстензивно изграждане на здравна мрежа и подготовката на повече медицински специалисти, без
необходимото технологично качество и внимание към индивида, неговите проблеми и неговия
избор.

Лекция №9

Измерители на макроикономическата активнот

Стопански кръгооборот

 Цикъл на производство на потребителски и инвестиционни блага (стоки и услуги), тяхното

физическо и териториално разпределение, размяна на произведените блага срещу доходи на
домакинствата, организациите, фирмите или срещу доходи на държавата и обществото, както и
тяхното производствено или крайно потребление.

Стопанския кръгооборот се подразделя на стоков и паричен.

Условие за макроикономическа стабилност е изравняването на стойността на стоковите и паричните

потоци.

Стопанския кръгооборот може да се разглежда както за цялата икономика, така и за отделни нейни
отрасли и дейност.

Стопанския кръгооборот се усложнява с историческото, отрасловото и институционалното

развитие на националното стопанство.

 С развитие на специализацията в икономиката голяма част от благата преминават през няколко

стадия на производство, за да достигнат до крайния им производител (този, който произвежда
продукцията за крайно потребление от домакинствата).
 За целите на отчитането на произведения нов продукт в рамките на определен период в дадена
страна се налага да се прави разлика между междинните и крайните продукти.

Междинни продукти

 Блага, които се купуват за последваща преработка. Всеки междинен продукт включва стойността
на предходните вложени продукти и добавя нова стойност.

Крайни продукти

 Блага, които са предназначени за крайния потребител (напр. домакинствата).

 При измерването на националния продукт се отчита пазарната стойност само на крайните

продукти, за да се избегне двойното и многократно включване на стойността на междинните
продукти.

 Тя може да се нарече обща добавена стойност за икономиката на страната.

Измерители на икономическата активност

Да се определи състоянието на икономиката на дадена страна е един твърде сложен и отговорен

въпрос.Опити за такова измерване са правени през различни епохи, но едва през 20
векамериканският икономист Саймън Кузнец, носител на Нобелова награда, разработва концепцията
за основния показател за агрегатни измервания – брутния вътрешен продукт (БВП).

Брутен вътрешен продукт (БВП)

 Състоянието на една икономика се характеризира преди всичко с нейния икономически растеж.

 БВП и неговите производни дават възможност да се сравнява както динамиката на дадена страна,
така и да се съпоставя икономическия растеж на различни страни

Две концепции за измерване на резултатите от стопанската дейност:

Системата за материалния продукт (СМП) Системата за националните сметки (СНС)

• Основава се наМарксистката икономическа
теория
• Производството се ограничава само до
материалната сфера,където трудът се счита за
производителен
• Основен измерител енационалният доход (НД)
• В България до 1989 г.
 Основава се наНеокласическата икономическа
теория
 Всички отрасли (сектори) се считат за
производителни
 Основен измерител е брутният вътрешен
продукт (БВП)
 Прилага се у нас от 1990 г.

Национален доход (НД)

 Състои се от доходите на предприятията в материалното производство и доходите на заетите в тях

(т. нар. първични доходи).
Брутен вътрешен продукт (БВП)

 Включва пазарната стойност на всички произведени крайни продукти в отраслите и

институционалните сектори за даден период от време на икономическата територия на една страна.

Брутен национален продукт (БНП)

 БНП = БВП + нетния доход от чужбина (доходи на български предприятия и физически лица,
придобити в чужбина) – доходи, придобити в България, изплатени на чужденци.

Брутна добавена стойност (БДС)

 В СНС се използва широко и понятието “брутна добавена стойност” (БДС), което служи за
прилагане на един от най-важните алтернативни методи за измерване на БВП (производствения
метод).

БДС представлява разликата между пазарната стойност (цената) на произведената продукция и

междинното потребление (материалните разходи и разходите за външни услуги за нейното
производство, които вече са отчетени в БДС на други фирми, сектори и т.н.).

Алтернативни методи за измерване на БВП

Основен метод за измерване на БВП е чрез пазарната стойност на крайните продукти.

В СНС се прилагат 3 алтернативни метода:

1. Производствен

2. Разходен (или метод на крайното използване)

3. Подоходен (метод по елементи на дохода или по елементи на брутната добавена стойност)

Стойностите и трите метода трябва да съвпадат.

Производствен метод

 При него се сумира БДС по отрасли на икономиката, по икономически или институционални

сектори.

Разходен метод

 При него се сумират всички разходи, необходими за закупуване на съвкупния обем на

произведения продукт.
Подоходен метод

 При него БВП се изчислява като сума от всички доходи, придобити от производително използване
на ресурсите (доходи от труд, земя, капитал и предприемачество).

Лекция №10

Икономическа динамика

Икономическа динамика

Икономическото развитие на всяка страна преминава през различни етапи под въздействието на
огромен брой фактори.

Основните икономически индикатори могат да бъдат стабилни, но могат и да изразяват и колебания.

Измененията във времето на основните макроикономически индикатори на дадено стопанство –БВП,

БНП, както и на конюнктурните индикатори за състоянието на икономиката –ценови индекси,
равнище на доходите, оборот, лихвен процент по кредитите и др.

Макроикономически характеристики на икономическата динамика:

1. Заетост

2. Потребление

3. Спестявания

4. Инвестиции

Заетост

 Степента на заетост на производствените мощности на всички обществени и частни структури,

сектори, единици.

 Свръхзаетост – броят на незаетите работни места е много по-голям от броя на безработните.

 Непълна заетост – броят на безработните надхвърля естественото равнище на безработицата и

броят на незаетите работни места е по-малък от броя на безработните.

Потребление

Използването на благата за текущи нужди и потребности.

 Крайно потребление – на домакинствата

 Производствено потребление – на фирми, органиазции и др. производители на стоки и улуги

Видове потребление

 Лично потребление – на отделния индивид

 Колективно потребление – когато благата са достъпни в еднаква степен за цялото общество

Критерии за нивото на индивидуално потребление:

 Екзистенц-минимум – кошница от найнеобходимите стоки и услуги за физическото оцеляване на

индивида и семейството му.

 Жизнен минимум – кошница от необходимите стоки и услуги за просто възпроизводство на

домакинството

 Социален минимум – жизнения минимум плюс по-широк кръг стоки и услуги, които
характеризират разширеното възпроизводство на домакинството.

В България се използват 2 основни социални инструмента:

 Базов минимален доход за потребление - използва се за дефиниране на кръга на лицата,

получаващи социални помощи

 Минимална работна заплата –характеризира социалния минимум на работещите лица

Издръжка на живота

 Показател, определящ средното потребление на домакинството през даден период.

 Относителен дял на разходите за храна от общите разходи на домакинствата.

Спестявания

 Спестяванията са резултат от въздържане от потребление.

Спестявания се правят, когато доходът на индивида и семейството му надхвърля критерия за

социален минимум.

Инвестиции

 Под инвестиции се разбират реинвестициите или нетните инвестиции (новите средства за

закупуване на ДМА и ДНМА с цел разширяване на капацитета).
Икономически растеж

 Непрекъснато разширяване на предлагането в отговор на търсенето, т.е. увеличаване на

производствения потенциал на дадено стопанство.

 Когато темпът на прираст на БНП или БВП в реални данни (изчистен от инфлацията) за даден
период е положителен, определяме икономическото развитие като “икономически ръст”

 При липса на реален ръст може да има “нулев ръст” или “отрицателен ръст” (спад).

Тенденция на икономическия растеж

 Когато измененията в БВП или БНП се наблюдават в по-продължителен период (над 3 г.) и се
изчистят от случайните конюнктурни влияния.

Форми на икономически растеж

 Цикличен икономически растеж –редуват се периоди на висок растеж и спад в произведения

продукт. Доминира и определя общото икономическо развитие на националните стопанства.

 Непрекъснат (нецикличен) икономически растеж – проявява се много рядко в националните

стопанства и в отделните им отрасли.

Измерване на икономическия растеж:

Два основни показателя:

 Темп на изменение в реалния БВП или БНП за даден период

 Темп на изменение в реалния БВП или БНП на глава от населението

Видове икономически колебания

1. Структурни (дълги колебания)

2. Конюнктурни (средносрочни колебания)

3. Сезонни (краткосрочни колебания)

1.Структурни (дълги колебания)

“Дълги вълни на Кондратиев” с продължителност на цикъла 50-60 г.

 дълбоки структурни и технологични вътрешни изменения в стопанствата, свързани преди всичко с

износването и подмяната на ДМА.
 струпването на големи и интензивни технологични открития и практическото им приложение
става генератор на възходящ цикъл на икономическо развитие.

2. Конюнктурни (средносрочни колебания) – бизнес цикли

продълцителност на цикъла - 4-5 г. (възможно и тяхното по-продължително протичане, какъвто е

случаят с Голямата депресия през 20 в. и икономическото развитие на някои страни в преход от
социализъм към пазарно стопанство в т.ч. България).

Според Юглар конюнктурните колебания са с цикъл 7-11 г.

Причини за средносрочните колебания:

 Диспропорции между търсенето и предлагането;

 Пазарните очаквания на населението;

 Свръхинвестиционната активност

 Ограниченията в природните ресурси и др.

3. Сезонни (краткосрочни колебания)

 Характерни са за отрасли и стопанства, обвързани с климатичните условия и други ежегодно

повтарящи се фактори(туризъм, селско стопанство).

Фази на икономическите колебания

 Формата и протичането на икономическите колебания от всички видове обикновено се представя

чрез няколко фази:

1. Фаза на подем – започва от долна връхна точка и по време на нея се наблюдава висок
икономически ръст;

2. Поврат, застой или горен връх –рязко спадане и замиране на икономическия ръст до нулево ниво;

3. Рецесия или стагнация –отрицателен икономически ръст. Рецесията се превръща в депресия, ако
продължи повече от 6 месеца и обхване период от няколко години;

4. Долна връхна точка – установява се нулев ръст, след който може да настъпи т.нар. оживление,
характеризиращо се с покачване на темповете на развитие.

Лекция №11

Икономиката на здравеопазването като научна дисциплина

Възникване

ИЗ е млада наука, формирала се след Втората световна война и намерила признание след 60-те год.
на 20 век.

 Първи проучвания Selma Mushkin 1958 г.“Toward a Definition of Health Economics” и„Health as an
Investment” (1962)

 Kenneth Arrow 1963

 Michael Grossman 1972

 1965 г. – първият учебник “Икономикс на здравето” на Herbert Klarman в САЩ, издание на

Columbia University Press на базата на проучване, възложено от Ford Foundation

 70-80-те години на 20 век – множество емпирични изследвания в Европа, основани на

неокласическата парадигма (особено силна школа във Великобритания).

 Развиват се две школи социалистическата и неокласическата

 1994 г. - „Здравния икономикс“, Е. Делчева,

 „Икономика на здравеопазването“ – проф. Ст. Гладилов и проф. Е. Делчева (1998, 1999, 2003,
2009)

Мотиви за бързото развитие

Значителни средства за здравеопазване;

 Големи темпове на ежегоден ръст.

 Изясняване на икономическите аспекти на здравето и болестта

 Ефективно използване на средствата за здравеопазване

Определение, предмет, метод и задачи на ИЗ

Два аспекта на ИЗ

1. ИЗ в широк смисъл като отраслова икономика, която изучава приложението на общата

икономическа теория към явленията и проблемите, свързани със здравето и здравеопазването.

2. Приложен вид знания, които включват комплекс от икономически въпроси от областта на

организацията на здравеопазването.

Икономика на здравеопазването

 единство от икономически обекти (напр. бюджет, работна заплата, система на зплащане на

лечебни заведения, здравни технологии и др.)
 икономически методи (напр. икономическа оценка на разходите и ползите, маргинален анализ,
анализ на критичната точка и т.н.) за изследвания.

Основен метод на ИЗ

„разход – полза“

Специфика:

 Не трябва да е водещ при вземане на управленските решения, а само да ранжира различните

алтернативи според нетните ползи;

 Водещите критерии за избор трябва да са от медицинско и хуманно естество.

Методи

ИЗ ползва методи и категории и на други науки:

 Управление

 Социология

 Статистика

 Епидемиология

 Социална медицина и обществено здраве

 Право и др.

Предмет

Въздействието на икономиката върху здравеопазването

Въздействието на здравеопазването върху икономиката на дадена страна

Основни задачи на икономиката на здравеопазването

Четири основни понятия

Икономика на здравното заведение

Икономика на здравната служба

Икономика на отрасъл здравеопазване

Икономика на здравето

Теоритични концепции

 Концепция за относителната ограниченост на ресурсите спрямо здравните потребности

 Концепция за цената на пропуснатите възможности

 Концепция за маргиналния анализ

 Концепция за ефективността

 Концепция за зависимост на търсенето от желанието да се плати – слабо приложима

 Концепция за зависимост на предлагането от печалбата

 Концепция за неуспеха на свободния частен пазар да функционира ефективно и справедливо

Лекция №12
Здраве и здравни услуги

Какво е здравето?

 Дефинирането на здравето е трудно и противоречиво.

 Множество дефиниции – от много тесни до много широки.

 Най-тясната – медико-техническа дефиниция, според която здравето е ниво на функционалност на

организма, което може да бъде установено от медиински експерти и да бъде измерено с медицинска
апаратура.

Здраве (на латински salus)

 Здравето е ниво на функционалност при живите организми, състояние –хомеостаза, при което
организмът е уравновесен, т.е. постъпващите и произведените енергия и маса са приблизително едни
и същи, налице е метаболитна ефективност.

 При хората, това е общо състояние на ума, тялото и духа, при което няма болест, нараняване или
болка.

Здравето като интегрална категория

Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие на индивида, а не само

липсата на болест или недъг. (СЗО)

Прагматичeн подход

 Определение за здравето в генеричнитедескриптивни системи, използвани в клиничните

изпитвания и проучванията за остойностяване на заболяванията.

 Свързано със здравето качество на живот(HRQL), предполагащо нещо повече от медико-

техническата дефиниция за здравето, но по-тясно от дефиницията на СЗО. Какво означава „свързано
със здравето“?

Измерване на здравето

Специален интерес представлява измерването на здравето на отделния индивид или група от хора
като резултат от медицинска интервенция. В този случай се прави измерване на здравното състояние
преди и след интервенцията и на базата на получените резултати се прави извод за нейната
ефективност.

Клинична практика
В клиничната медицина се използват измерители на здравето на човешкия организъм, като
съвкупност от негови параметри, които се намират в нормални граници или се отклоняват от тях
(нормативи в медицината).

Прилагат се едномерни и многомерни системи за оценка на здравния статус, които са специфични за

дадено заболяване или общи, неспецифични за заболяването.

Най-простият вид скала е само с едно измерение.

Например:

 скалата за измерване на зрението чрез размера на шрифта, който човек може да прочете;

 10-точковата визуална аналогова скала за измерване на болката.

По-точен метод за измерване на здравния статус е идентифицирането на няколко компонента или

измерения, които са свързани с диагнозата или здравното състояние.

Съществуват над 600 системи за описание на здравето, т. нар. дескриптивни системи

(www.proqolid.org), повечето от които са специфични за дадено заболяване или състояние.

Тези системи използват точкови скали за оценка на състоянието на пациента.

Дескриптивни системи

Например:

• MADRS (Montgomery–Åsberg Depression Rating Scale) е скала за оценка на депресията, която

включва 10 измерения, всяко от които има шест нива на тежест (от 0 до 6). Общият резултат е в
границите от 0 до 60 точки.

• ODI (Oswestry disability index - Индекс на инвалидност на Oswestry) се използва за пациенти с

болки в гърба и съдържа 10 измерения с по шест нива.

За всяко измерение се поставя числова стойност, съответстваща на нивото на тежест, след което
резултатите за всички измерения се сумират и се получава общ резултат, който представлява оценка
на степента на тежест на състоянието на пациента.
Количествено и качествено измерване на здравето

 Крива на здравето (health span)

 Продължителност на живота в добро здраве (Healthy Life Expectancy - HALE)

Здраве

Здравето не е в пазарно обръщение.

ЗДРАВЕТО НЕ Е СТОКА!
Здравни услуги

 Здравната помощ е съвкупност от здравни услуги, изпълнявани от професионалисти в системата

на здравеопазването.

 Здравните услуги включват всички медицински (здравни) грижи или услуги и спомагателните
услуги (напр. хранене, чистене, транспорт и др.), необходими за провеждане на цялостния процес на
здравно обслужване.

Икономически особености на здравните услуги

 Разнородност (хетерогенност)

 Междинно благо

 Наличие на несигурност

 Информационна асиметрия

 Наличие на малко заместители

 Потребителски и инвестиционни блага

 Външни (екстернални) ефекти

 Публини блага

 Достойни (ценни, мериторични) блага

 Задоволяват базисни потребности

 Комплексност и интегрираност

Инструментален характер на здравните услуги и здравето

 Методи за измерване на предпочитанията

Лекция №13

Търсене и предлагане в здравеопазването

Налагането на пазарните отношения в националното стопанство закономерноводи до тяхното

навлизане и в здравеопазването.

Особеностите на този отрасъл от своя страна намират отражение в действието напазарния

механизъм, изразяващо се в изменение в моделите на търсенето и предлагането, които в
здравеопазването имат своя специфика.

Дефиниция на целите на здравеопазването

 Здравна потребност – осъзната необходимост или обем на медицинската помощ, която

медицинските експерти смятат, че всеки човек трябва да получи, за да бъде или да остане възможно
найздрав според съвременната медицинска наука

 Здравна потребност – потребността от определена степен на здраве и потребността от определена

дейност за неговото осигуряване.

 Два вида здравни потребности: осъзнати и неосъзнати

Осъзнати здравни потребности

 Осъзнати потребности – принуждават индивида да се обръща за медицинска помощ в здравните

заведения. Известни са на здравните заведения и се имат предвид в организацията на тяхната
дейност

Неосъзнати здравни потребности

 Неосъзнатa потребност – обективно съществуваща липса на нещо, което е потребно на индивида
от гледна точка на определени нормативни системи и изисквания, което се установява отдруги лица
(експерти).

Специфика на търсенето в здравеопазването

 Търсенето на здравни услуги не е автономно!

 Висока степен на зависимост от страната на предлагането.

Методи за измерване на търсенето на медицински услуги

1. Метод „Анализ на здравните потребности“

2. Метод на ефективното търсене или на обращаемостта

3. Метод „Желание за плащане“

Метод „Анализ на здравните потребности“

Същност: измерване на потребностите чрез анализ на здравно-демографски показатели в статика и

динамика на базата на данни от официалната здравна статистика.

Недостатъци:

 Дава само ориентировъчна информация, която често може да е подвеждаща.

 Включва само регистрираната болестност, но не и нерегистрираната

 Отчита само оценката на медицинските експерти, но не и оценката на потребностите на пациента

и оценката потребностите и приоритетите от гледна точка на обществото.

Метод на ефективно търсене или на обращаемостта

Същност: метод за изучаване на общата заболяемост и болестност на основата на броя на случаите,

обърнали се за медицинска помощ в здравното заведение.

Недостатък:

 отчита само посещенията, при които е получена здравна помощ, но не и обърналите се, но
неполучили помощ веднага (напр. листи на чакащите).

Метод „Желание за плащане“

Същност: чрез анкетиране на потребителите отчита готовността на индивидите да потърсят дадено
количество здравни услуги при определена цена при допускането, че помощта е платена.

 Дава възможност за оценка на еластичността/нееластичността на търсенето на здравни услуги и

средногодишната цена, която биха платили потребителите

Модел на Майкъл Гросман за търсене на медицинска помощ

Базиран на Теорията за човешкия капитал, според която хората инвестират в себе си чрез:

◦ обучение

◦ трениране

◦ акумулиране на здраве

По този начин те увеличават своя капацитет, а оттам и своите доходи.

 Медицинската помощ не е това, което консуматорът всъщност търси, а здравето. Хората искат
здраве и търсят начини да го акумулират.

 Следователно търсенето на здравни услуги е производно на търсенето на здраве.

 Консуматорът не купува здраве пасивно от пазара, а го продуцира, като отделя време и усилия за
неговото подобряване.

 Гросман разглежда здравето като фундаментално благо, което може да се произвежда със
закупени здравни услуги и свободно време.

Причини за търсене на здраве:

 Като потребителско благо, защото то позволява на потребителя да се чувства добре (лечение на

заболяване)

 Като инвестиционно благо, тъй като състоянието на здравето определя времето, с което
потребителя разполага (превенция)

Т = ТH+TB+TL+TW
T – общото време годишно = 365 дни

ТH – времето, изразходвано за подобряване на здравето

TB - времето, изразходвано за дома и семейството

TL – времето, загубено поради заболяване

TW – времето, посветено на работа

 Увеличението на всяка от тези величини води автоматически до намаляване на относителния дял

на останалите. Това, което може да бъде икономисано е времето загубено поради заболяване (Тl).
Намалението на дните, изгубени поради заболяване ще увеличи времето за работа и почивка.
 Изплащането на инвестираните в здравето средства ще се възвърне чрез паричната стойност на
спечелените от болестта дни.

 Ето защо търсенето на здраве е силно мотивиращ фактор за всеки човек. Това е особено силно
изразено в пазарното общество, в което времето се измерва в пари.

Детерминанти на търсенето на медицинска помощ

 Възраст на потребителите

 Доходите на потребителите

 Нивото на образование на потребителите

Предлагане на медицинска помощ

Предлагане

Предлагането на медицинска помощ е количеството здравни услуги с качество, регламентирано от

медицинските стандарти, което медицинските кадри и заведения могат да реализират в рамките на
максималния си капацитет.

Функция на предлагането

Описва връзката между количеството на предлагания продукт/услуга и следните независими

променливи (детерминанти):

 целевата функция на здравното заведение

 цената на продукта/услугата

 цените на производствените фактори

 производствените технологии

 цените на алтернативните продукти (заместители)

 очакванията на производителя за бъдещи периоди

 икономическата среда и др.

Специфика на предлагането в здравеопазването

Целевата функция на здравното или лечебното заведение

 работещи за печалба и

 бюджетни предприятия със статут „не за печалба“

Най-информативният фактор на предлагането е пазарната цена, която е резултат от
взаимодействието на двете пазарни сили.

Цената в здравеопазването:

- заплаща се от „трета страна“

- наличие на различни цени според източника на плащане

- предлагане на услуги на нулева цена (чрез дотации и субсидии)

Повечето цени в здравния сектор не са пазарно образувани и следователно не могат да изпълняват

основните си функции (измервателна, балансираща търсенето и предлагането и възпроизводствена).

Предлагането е доминираща страна на пазара и много трудно може да се разграничи от търсенето.

Двойствена роля на лекаря по отношение на пациента:

 Агент, консултант на пациента, защитник на неговите интереси.

 Изпълнител на медицинска помощ, действащ от свой личен интерес, индуциращ/създаващ

търсене.

Индуциране на търсене

Ефектът, при който лекарите като изпълнители на здравни услуги могат да създадат по-голямо
потребителско търсене, отколкото ако действат като идеални посредници на своите пациенти.

Показатели:

 При увеличение на съотношението брой лекари към население, се увеличава и потреблението на

здравни услуги

 Нарастване на броя на вторичните прегледи

 Нарастване на потреблението на поскъпи здравни услуги

В здравеопазването е налице сливане между търсенето и предлагането, което е съществена причина

за отклонение от ефективното функциониране на пазара. Този дефект на пазара е заложен в самата
природа на здравната помощ като икономическо благо, което предопределя и доминиращата роля на
предлагането.

Специфика на предлагането в здравеопазването

 Малко на брой изпълнители на някои високоспециализирани медицински услуги.

 Висока степен на индивидуализация на медицинския труд.

 Вертикална интеграция в отрасъла (пирамидален строеж на здравната служба)

Методи за измерване на предлагането на медицински услуги

 Метод анализ на здравната мрежа

 Метод анализ на максималната дейност в рамките на капацитета

 понятието „функция на лекарската длъжност“

Метод „Анализ на здравната мрежа“

Същност: използва различни показатели, отразяващи броя и видовете здравни и лечебни заведения и
тяхната мощност измерена в легла и кадри.

Например:

 брой медицински центрове

 брой практики

 брой болници

 брой болнични легла

 брой лекари, брой дентални лекари, брой на медицинските сестри и други.

Метод „Анализ на максималната дейност в рамките на капацитета“

Същност: характеризира максимално възможното количество здравни услуги, които капацитетът на

здравно и лечебното заведение позволява да се предложат.

По-точен от предходния метод.

В извънболничната здравна помощ се използва понятието „функция на лекарската длъжност”. То

разкрива максималният брой прегледи или посещения, които могат да се реализират в рамките на
работното време.

За целта се използва норматив за натовареност, който се регламентира в наредбите на МЗ.

Например, минималната продължителност на профилактичния и диспансерен преглед е 15 минути

според Наредба № 39 на МЗ.

Функцията на лекарската длъжност може да бъде:

 Дневна = брой работни часове х норматив за брой прегледи на час

 Месечна = брой работни дни в месеца х дневната функция

 Годишна = брой работни дни в годината х дневната функция

При изследванията се използва максималният им брой в рамките на техническите и производствени

възможности на технологията.

В болничната помощ се използват следните показатели:

 Максимален брой леглодни в годината = 365 дни х брой разкрити легла

 Максимален брой преминали болни= Максимален брой леглодни / среден престой на 1 болен по
план

Използваемост на здравни услуги

 Както вече беше подчертано, поради включване на предлагащата страна в консуматорските

решения на пациента е трудно да се разграничи чистата променлива на търсенето в емпиричните
проучвания.

 Поради това почти всички анализи на търсенето са всъщност анализи на използваемостта.

 Терминът „използваемост“ е по-точен от термина „потребление“ поради факта, че потреблението

носи белезите на свободния избор.

 В здравеопазването пациентът е силно зависим от предлагащата страна и се обляга на мнениетона

лекаря.

 Терминът „използваемост“ на здравна помощ е по-коректен, защото отразява и намесата на

функцията на лекаря като доверено лице на пациента.

 Използваемостта на здравна помощ са фактически потребените здравни услуги за даден период.

 Свърхизползваемостта е реализирането на повече здравни услуги от някакъв предпочитан

оптимум, чието определяне има относителен характер.

 Характерно за използваемостта на здравни услуги е допускането на резерв на капацитета, т.е.

предпочитаният оптимум трябва да осигурява резерв от легла и кадри за непредвидени ситуации.

 Съответно недостатъчната използваемост се оценява като стойност, по-ниска от оптимума.

Резерв на капацитета

 В болничната помощ се приема като оптимум – 80-85% средна използваемост на капацитета

 при спешните и интензивните легла се допуска 70-75% като оптимална използваемост.

 при плановите легла може да се зададе повисок оптимум – 90%.

 В извънболничната помощ също би трябвало в работното време на лекарите да се предвиди време

за амбулаторни посещения, за домашни посещения, методична и административна работа.

 Следователно не целият фонд от работно време трябва да се отделя за пациенти.

Измерване на използваемостта
 Показателите, които се използват за измерване на използваемостта на здравни услуги могат да
бъдат натурални (в брой) и стойностни (в пари) и могат да бъдат разграничени на показатели за
извънболничната помощ и показатели за болничната помощ.

 Основните показатели за измерване на използваемостта на здравни услуги, приети в практиката на

България и други страни са следните:

 брой посещения при лекар

 брой посещения на едно лице от населението (осигурените лица)

 брой изследвания от даден вид

 стойност на едно посещение

 стойност на една лекарска длъжност

Показатели за измерване на използваемостта в болничната помощ

 Процент на хоспитализация = (брой на хоспитализираните/население )х 100

 Брой леглодни на 1 лице от населението на година

 Използваемост на леглата в дни = брой леглодни/брой легла

 Процент на заетост на капацитета = (използваемост в дни/ 365)х100 = (фактически брой

леглодни/ 365 х легла)х100

 Среден престой на 1 болен = фактически брой леглодни/ брой болни

 Оборот на 1 легло = брой болни/ брой легла

 Стойност на едно легло

 Стойност на един леглоден

 Стойност на един лекарстводен

 Стойност на един храноден

 Стойност на един преминал болен

Морален риск

 В условия на здравно осигуряване при пълно покритие за всички рискове, отпада естественият
регулатор на индивидуалната покупка – желанието или способността на пациента да плати.

 Тъй като здравноосигурителният фонд заплаща за здравните услуги на осигуреното лице, цената
за пациента е равна на нула.

 Тогава потребителят чувства вътрешна потребност да консумира повече от благата, отколкото ако
трябва да плати за тях.

Моралният риск се среща в две разновидности.

 Първата е ефектът, при който осигуреното лице увеличава вероятността на поява на събитието, за
което е осигурено чрез рисково поведение.

 Втората разновидност произхожда от ценовата еластичност на търсенето – при осигуряването се

намалява цената на здравните услуги за пациента и това води до нарастване на търсенето от
осигуреното лице.

Показатели

 нарастване на броя на първичните посещения

 нарастване на консумацията на нетравматични и желани от хората здравни услуги при равни други
условия (непроменен брой население и заболеваемост).

Начини за намаляване на моралния риск

 Споделяне на цената или стойността на услугата с пациента (cost-sharing)

 Осигуряване на пакет услуги при строго фиксирани цени или лимитиране на осигурителното
покритие;

 Функцията на общопрактикуващия лекар “пазач на входа” ;

 “Времето за чакане” като неценови фактор за ограничаване на моралния риск.

Изисквания на свободния пазар и проблеми за тяхното прилагане в здравеопазването

Изводи

 Пазарните отношения са приложими в здравеопазването, но с много особености и ограничения.

Това е заложено в самата природа на здравната помощ като икономическо благо.
 Най-съществените особености на пазара в здравеопазването е сливането на двете неразривни и
“независими” страни на пазара – търсенето и предлагането, като и високата степен на несигурност на
настъпване на събитието и на резултата

Лекция №14

Равенство в здравеопазването

Дефиниция за равенство

Разпределението на здравната помощ между различни групи от населението по политически

справедлив начин.

Теории за справедливостта

 Теория за даване на право – индивидите дават право на това, което по давност е придобило
справедливост.

 Теория на утилитаризма – разпределението на здравната помощ се основава на разпределението на

доходите и богатството.

 Теория за максимин (Роулсианска теория) – максимизиране на ползата за тези, които имат най-
малки предимства в потреблението на здравни услуги.

 Теория на егалитаризма – разпределението на здравната помощ и здравето е равно между всички

хора.

Работно понятие за справедливост от СЗО

 Постигане на максимално благополучие в рамките на налични бюджетни ограничения в интерес

на по-равното разпределение на свързани със здравето характеристики.

 Характеристики на здравето:

1. Здравни ресурси

2. Достъп до здравна помощ – териториален и икономически

3. Потребление на здравни услуги

4. Здравни показатели
Равенство

Дефиниция на СЗО -  Осигуряване на равни възможности за достъп до здравна помощ и

намаляване на различията до неизбежния минимум.

Видове равенство:

1. В зависимост от видовете потребности:

- вертикално (нееднакво лечение при нееднакви състояния)

- хоризонтално (еднакво лечение при еднакви състояния)

2. В зависимост от признака на групиране на хората:

- социално и

- географско (регионално)

Политика за осигуряване на равенство

Осигуряване на социално равенство

1. Национална здравна служба с данъчно финансиране (Великобритания, Испания, Португалия,

Италия и др.)

2. Обществено (задължително) здравно осигуряване

Осигуряване на географско равенство

1. Стимули за работа на лекари в неблагоприятни условия

2. Формули за разпределение на обществените ресурси между региони – на глава съобразно здравния

риск

Измерване на неравенството

 % на отклонение от средната стойност = (индивидуален показател / среден показател).100

 Абсолютен размах на вариацията

R=Xmax – Xmin

 Относителен размах на вариацията

R %= (R/Xaver).100

 Коефициент на вариация

V = ( /Xaver)100, където  е стандартно отклонение

 Квартилно отклонение

D = (Q3 – Q1)/2 – абсолютно отклонение

D = (Q3 – Q1)/(Q1 + Q3) - коефициент

 Коефициент на Джини* [0-1]

0 - абсолютно равенство

1 – абсолютно неравенство

 Индекс на Джини (%)

 Кривa на Лоренц** = X/(X+Y)

*Corrado Gini – италиански статистик

**Max Otto Lorenz – американски икономист

 Богати страни в ЕС КД = (0.24÷0.36)

 САЩ КД ≥ 0.4, факт който показва, че в САЩ има по-голямо икономическонеравенство.

 Бедни страни КД = (0.25 ÷ 0.71)

 България

 КД = 0.319 (2001 г.)

 КД = 0.36 (2013 г.)
 КД = 0.396 (2018 г.)

 България има по-висок коефициент на Джини спрямо страни като: Алжир, Бангладеш, Бутан,
Босна, Буркина Фасо, Китай, Египет, Етиопия, Габон, Индия, Ирак, Израел, Монголия, Мианмар,
Непал, Нигер, Северна Македония, Пакистан, Сиера Леоне, Тунис и Виетнам.

 В голяма част от изброените страни в момента има военни действия или някакъв тип масови
безредици, но въпреки това, те имат по-малък проблем с неравенствата, отколкото България, ако
гледаме коефициента на Джини.

Лекция №15-18

Финансиране на здравеопазването

Финансиране на здравеопазването

Финансовите ресурси на здравеопазването са необходимо условие за задвижването на всички

елементи на системата, чиято цел е получаването на обществен здравен ефект.

Въпреки, че здравеопазването няма непосредствени икономически цели (напр. повишаване на

печалбата) като останалите отрасли на стопанството, въпросите свързани с неговото финансиране са
твърде важни за икономиката, тъй като:

1. Отрасълът потребява продукта и е генератор на икономическия растеж на едни от най-високо

технологичните индустрии (фармацевтичната и медицинските технологии).

2. Произвежда добавена стойност – част от БВП на страната.

3. Консумира една значителна част от обществените фондове за потребление като например

държавен и общински бюджети и специализирани фондове.

4. Влияе в немалка степен върху личното потребление на домакинствата.

5. Привлича значителни инвестиции и осигурява натрупване на обществено богатство.

6. Ангажира немалка част от интелектуалните трудови ресурси на нацията, предлага работни места и
т.н
Определение

Финансирането на здравеопазването е съвкупност от начини за набиране, разпределение и

изразходване на парични средства, необходими за възпроизводството на дейностите, свързани с
укрепване, опазване и подобряване на здравето.

Три аспекта на финансирането

1. Набиране на финансови средства – включва видовете източници, субекти и начини на заплащане.

2. Тяхното разпределение между различни географски региони (географско разпределение), групи

население (социално разпределение), здравни структури и дейности (организационно
разпределение).

3. Изразходване на средствата по видове икономически елементи (труд, материали, гориво,

инвестиции и др.), по дейности, подсистеми и структури на здравеопазването.

Финансиране на здравеопазването

Паричните потоци на пазара на здравни услуги са по-усложнени поради намесването на трета страна
- „финансов посредник“, който изпълнява както ролята по набиране на средствата, така и ролята по
изразходването им за плащане на изпълнителите

Парични потоци в здравеопазването

Постъпления = разходи = доходи

ПП+ЧЗО+ДЗ+Д = Р х К = Т х Н

 ПП – плащания на пациентите

 ЧЗО – частно здравно осигуряване

 ДЗ – данъци за здраве

 Д – дарения

 Р – разход за единица услуга

 К – количество на услугите

 Т – часове положен труд

 Н – почасова надница
Финансиране на здравеопазването

Успешното функциониране на здравната система се определя в решаваща степен от размера на

нейното финансиране и от начините на изразходване на предоставените финансови ресурси.

Характерна черта на финансовата система на здравеопазването е плурализмът на източниците и

начините на финансиране, както и системите за заплащане на здравната помощ. Причината за това се
крие в разнородната същност на дейностите в здравеопазването.

Източници на финансиране

1. Данъчни и други бюджетни приходи

2. Здравноосигурителни вноски

3. Бюджети на домакинствата

4. Средства на фирми и организации

5. Външни източници (международни и чужди организации, дарители, заемодатели, инвеститори).

Видове финансиране

 В зависимост от това, дали финансовите ресурси се получават при пряка продажба на здравни
услуги или преминават през трето звено, разграничаваме директни и индиректни начини за
финансиране.

 Директно финансиране има незначително приложение. Според собствеността върху финансовите

ресурси разграничаваме:

 обществено финансиране – при обществени фондове за колективно потребление на паричните

потоци. Делът на общественото финансиране на здравеопазването е много висок (в Европейския
съюз 78).

 частно финансиране – когато финансовите ресурси са частно притежание на физически или

юридически лица.

Начини на финансиране на здравеопазването

1. Бюджетно финансиране (държавно и общинско)

2. Социално (задължително) здравно осигуряване

3. Частно (доброволно) здравно осигуряване

4. Осигуряване от работодателя

5. Директно заплащане от консуматорите

6. Дарителство
7. Външно финансиране

Изисквания към начините на финансиране на здравеопазването

 Справедливост

 Адекватност

 Въздействие върху предлагането

 Въздействие върху търсенето

 Междусекторни взаимодействия

 Административни улеснения

Бюджетно финансиране

 Бюджетното финансиране е съвкупност от два относително самостоятелни индиректни начин на

обществено финансиране – държавно (чрез държавен бюджет) и общинско (чрез общинските
бюджети).

 При него част от общите или целеви приходи на държавния и общинските бюджети се
преразпределят като трансферни разходи за целите на здравеопазването и се контролират от
правителството или общините.

Здравно осигуряване

 Здравното осигуряване е фондово индиректно финансиране, при което се набират средства от

осигурителни вноски за покриване на рискове от заболяване и други здравни проблеми.

 Социално (задължително) здравно осигуряване

 Частно (доброволно) здравно осигуряване

 Осигуряване от работодателя

Директно заплащане от консуматорите

 Заплащането от консуматорите е директен начин на финансиране, при който потребителите

заплащат изцяло или частично от собствените си доходи за ползване на здравни услуги, за
лекарствени средства и други стоки със здравно предназначение.

 Известно е като споделяне на цената или стойността с пациента (cost sharing)

Цели на споделянето на цената или стойността с пациентите

 Възпитаване на отговорност към собственото здраве;

 Осъзнаване и оценяване на високата стойност на здравното обслужване;

 Регулиране на потреблението, когато пациентите злоупотребяват и използват повече здравни

услуги, отколкото ако трябва сами да ги заплащат.

Форми на споделяне на стойността

 Предварително плащане (deductible) – сумата, която осигуреното лице трябва да заплати, преди да
започне реализацията на правото на осигуряване. Определя се във вид на фиксирана сума или
процент от стойността и има характера на авансова вноска.

 Съвместно плащане (copayment) – фиксирана сума, която трябва да се заплати при консумирането
на отделен вид услуга. (напр. потребителската такса)

 Съвместно осигуряване (coinsurance) – заплащане на определена част или процент от стойността

на консумираните видове услуги. (напр. доплащане за лекарствени продукти от Позитивния
лекарствен списък)

Дарителство

Дарителството е допълващ директен или индиректен начин на финансиране, чийто основен източник
са доходите на фирми, нестопански организации и домакинства, предоставени на здравни
организации

Видове

 Корпоративно дарителство (дарение от корпорации и други структури на частния стопански и

финансов капитал).

 Институционално дарителство (дарения чрез фондации и други нестопански организации).

 Индивидуално дарителство (дарения от отделни физически лица)

Външно финансиране

Външното финансиране на здравеопазването има за свои източници средства от други правителства,

международни и чужди неправителствени организации и се реализира под формата на безвъзмездни
дарения, хуманитарна помощ, кредитни линии, консултантски услуги и др.
Лекция №20

Заплащане на труда в здравеопазването

СЪЩНОСТ НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

„Трудовото възнаграждение е всяко възнаграждение или всяка заработка, изчисляема в пари и

установена в споразумение или в националното законодателство, което по силата на писмен или
устен договор за наемане работодателят заплаща на трудещия се за труда, който е положен или
трябва да бъде положен.“

Конвенция 95 на МОТ от 1949 г.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Паричното трудово възнаграждение (работна заплата) може да бъде:

 номинално - количеството пари

 реално - покупателната способност на същото количество пари

КОМПЕНСАЦИЯ НА НАЕТИТЕ ЛИЦА

Общото възнаграждение в парична или натурална форма, изплатено от предприятието на наемния

работник в замяна на извършената от него през отчетния период работа, както и осигурителните
вноски от работодателя за пенсионно, здравно и друг вид социално осигуряване.

 Наети лица – компенсация и в т. ч. трудово възнаграждение

 Самонаети лица – „доход от дейност“

ФУНКЦИИ НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

 Възмездяваща (възпроизводствена)

 Мотивираща

 Стабилизационна

ВЪЗМЕЗДЯВАЩА ФУНКЦИЯ (ВЪЗПРОИЗВОДСТВЕНА)

Определя смисъла на трудовото възнаграждение като средство за живеене и издръжка на

домакинството.За да изпълни тази своя функция, трудовото възнаграждение трябва:

 да овъзмезди изцяло вложената работна сила, изразходвана в трудовия процес, така че тя да

възстанови своята работоспособност и здраве и в следващи периоди;
 да осигури физическото и интелектуалното развитие на работната сила в съответствие с
производствените нужди;

 да гарантира продължаване на рода, създаването и обучаването на нова работна сила.

МОТИВИРАЩА ФУНКЦИЯ

Произтича от разбирането за трудовото възнаграждение като средство за живеене.

 Свързана е с естествения стремеж на хората към повисоко възнаграждение и поведението им в

трудовия процес (напр. по-високото възнаграждение мотивира заетите да полагат по-интензивен
труд с по-високо качество).

 Смята се, че търсенето на платена заетост на пазара на труда зависи най-вече от равнището на
заплащането.

 Равнището на заплащането мотивира работещите да се придвижват към по-високоплатени

отрасли.

СТАБИЛИЗАЦИОННА ФУНКЦИЯ

Свързана е с мястото на разходите за труд в паричното обращение.

Например: колкото по-висок е делът на компенсациите на заетите лица в общата парична маса,
толкова по-голямо е значението на трудовото възнаграждение като фактор за стабилизация.

ЕЛЕМЕНТИ НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ (ТВ)

 Парично ТВ = индивидуално основно ТВ + допълнително ТВ + поощрения или санкции за

постигнати (пропуснати) резултати от труда

 Натурално ТВ (хранителни продукти и др. за компенсиране на неблагоприятните и специфични

условия на труд)

 Допълнителни изгоди (доп. платен год. отпуск; доп. соц. осигуровки; безплатна храна; безплатно
облекло; почивни станции; професионални абонаменти и др.)

СИСТЕМИ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА

Съвкупност от конкретни показатели, критерии, нормативи и правила, въз основа на които се

определя размера на брутното трудово възнаграждение на наетите в дадена организация и дейност за
даден период от време.

ДВА ВИДА СИСТЕМИ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА

Сделни системи (заплащане на парче или вид извършена услуга).

Основен показател за определяне на брутното възнаграждение е обемът на извършената работа или
произведената продукция.

Повременни системи (заплащане за отработено време)

Основен показател за определяне на брутната заплата е отработеното време като мярка за труда.

ОСНОВНИ СИСТЕМИ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

 Хонорар за вид услуга (fee-for-service)

 Заплата за отработено време (salary)

 Заплащане според броя на записаното за обслужване население (capitation)

СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В СИСТЕМИТЕ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА

 Плурализъм в системите за заплащане на труда

 Нарастваща роля на съсловните организации

 Доминиране на колективното браншово договаряне

 Нарастващо отчитане на пазарни, външни, обективни фактори за определяне на ТВ

 Преход към смесени и по-сложни системи

Лекция №21-22

Системи за заплащане на изпълнителите на здравни услуги

Финансиране на здравеопазването

Характерна черта на финансовата система на здравеопазването е плурализмът на източниците и

начините на финансиране, както и системите за заплащане на здравната помощ. Причината за това се
крие в разнородната същност на дейностите в здравеопазването.

Източници на финансиране

1. Данъчни и други бюджетни приходи

2. Здравноосигурителни вноски

3. Бюджети на домакинствата

4. Средства на фирми и организации

5. Външни източници (международни и чужди организации, дарители, заемодатели, инвеститори).

Видове финансиране

 В зависимост от това, дали финансовите ресурси се получават при пряка продажба на здравни
услуги или преминават през трето звено, разграничаваме директни и индиректни начини за
финансиране.

 Директно финансиране има по-ограничено приложение.

Според собствеността върху финансовите ресурси разграничаваме:

 обществено финансиране – при обществени фондове за колективно потребление на паричните

потоци. Делът на общественото финансиране на здравеопазването е много висок (в Европейския
съюз над 75).

 частно финансиране – когато финансовите ресурси са частно притежание на физически или

юридически лица.

Системи за заплащане на изпълнителите на здравни услуги

За разлика от начините на финансиране, които отчитат източника на приходи в системите за

заплащане се акцентира върху разчетната единица (базата) за получаване на финансови ресурси.

При един и същи начин на финансиране (напр. задължително здравно осигуряване) могат да се
прилагат една или повече сиситеми за заплащане (възстановяване на разходи) на различните видове
здравни структури.

Основният въпрос е: Как чрез един или друг начин на финансиране да се предизвикат стимули или
санкции за конкретно поведение на здравните заведения и отделните изпълнители на здравни
услуги?

Основни изисквания към системите за заплащане

 Да стимулират качеството на оказваната помощ и по-висока ефективност на здравната единица;

 Да позволяват контрол на здравните разходи;

 Да осигуряват географска, социална и организационна справедливост в разпределението на

ресурсите;

 Да носят удовлетвореност за медицинските специалисти;

 Да носят удовлетвореност за пациентите.

Класификация на системите за заплащане

Според зависимостта на финансирането от обема на обслужването:

• отворени

• затворени

Според момента на определяне на размера на финансирането:

• ретроспективни

• проспективни

Основни системи за заплащане на здравните заведения

 Заплащане за вид услуга (fee-forservice)

 Заплащане за посещение (per visit)

 Заплащане на глава от населението (per capita)

 Заплащане за леглоден (per diem)

 Заплащане за случай (per case)

 Общ бюджет (global budget)

Заплащане за вид услуга (free for service)

Приложение - частни здравни заведения, лекарски практики, практики на дентални медици, ПМП

Получават се приходи директно от пациентите или от трето звено – ЗОФ, община и др., по цени за
всеки отделен вид извършена услуга (напр. преглед, лечение на кариес, ехография и т.н.)

Отворена и ретроспективна система

Заплащане за посещение (per visit)

 Приложение – извънболнични звена, ПМП

 Получава се определена сума за цялостното обслужване (всички видове услуги от даден пакет
дейности) на база всяко посещение на преминалите болни.

 Възможно е вариране на сумата в зависимост от специалността на лекарите и поредността на

посещенията.

 Отворена (брой посещения, брой пациенти) и ретроспективна система.

Заплащане на глава (per capita)

 Приложение – първична медицинска помощ (ОПЛ)

 Получава се фиксирана сума за цялостно обслужване (или комплексен пакет услуги) за всеки
записан в регистъра или обслужван жител от дадено здравно заведение или регион.

 Възможно е прилагане на диференцирани ставки за възрастта и други критерии.

 По-затворена от първите две системи. Ползва се от + на общия бюджет, за разлика от него обаче е
съобразена повече с реалните здравни потребности на населението.

 Позволява въвеждане на принципа „парите следват пациента“ .

 Проспективна

Заплащане за леглоден (per diem)

 Приложение – болници и други стационарни звена.

 Получава се определена сума за цялостното обслужване на база за всеки леглоден на преминалите

болни.

 Възможност за вариране на сумата, в зависимост от диагнозата и вида или категорията на

болницата.

 Отворена (продължителност на лечение и брой пациенти) и ретроспективна система.

Заплащане за случай (per case)

 Приложение – стационарни звена или амбулаторни звена (ПМП)

 Получават се приходи по фиксирани или фактически цени за цялостното лечение и пребиваване на

даден пациент в здравното заведение.

 Случаите са диференцирани по диагнози или групи от диагнози (case-mix).

 Ненапълно затворена система (брой случаи) във варианти на ретроспективна или проспективна.

 „Кейс-микс“ е научен подход за класифициране на състава на болните, пребиваващи в здравното

заведение, според тяхната нозология и други признаци.

 Един от най-разпространените варианти на тази система е заплащането за случай от дадена

диагностично свързана група (ДСГ).

Общ бюджет

 Приложение – болнично финансиране

 Здравните заведения получават определени (лимитирани) финансови средства за задоволяване на

всички свои нужди за даден период.

 Варианти - исторически бюджет (разходи за предходен период) и гъвкав бюджет (обем и качество
на мед. помощ).

 Най-затворената система, проспективна.

+ простота, контрол над разходите

- недофинансиране, нереално финансиране, демотивация на изпълнителите

Смесени системи

 Най-добри резултати и ефекти върху справедливостта и ефективността се получават от прилагане

на смесени системи за финансиране на здравни структури, като например съчетаване на общ бюджет,
но с кейс-микс разпределение или използване на т. нар. клиничен бюджет.

 Също така интерес представлява и вътрешният пазар (квазипазар) в обществения сектор във
Великобритания.

Междинен срещу резултативен подход

 Въпреки принципните предимства на измерителите на общественото здраве за реалното оценяване

на продукта в здравеопазването, те намират слабо приложение на практика при заплащането на
изпълнителите на медицинска помощ.

Причини:

 трудностите при събирането на информация за тяхното получаване и

 зависимостта на здравните показатели от много други фактори (генетични, околна среда, стил на
живот, доходи) освен здравните услуги.

 Поради това на практика се предпочита междинния подход, при който се заплаща за самата
здравна дейност.
Стойност в здравеопазването

 Според Porter (2010) стойността в здравеопазването се състои в получаването на крайните здравни

подобрения от страна на потребителя, а не в самото извършване на здравни услуги.

 Следователно адекватната база за заплащане би трябвало да бъде добавената стойност за пациента,

а не извършената дейност.

 В това отношение прилагането на диагностично- свързани групи в болничната помощ е подходът,

който е най-близък до концепцията за стойност в здравеопазването.

 Правилният подход за измерване на стойността трябва да обхваща всички здравни услуги,

продукти и дейности, които заедно определят доколко успешно са задоволени потребностите на
пациента.

Тези потребности се определят от заболяването на пациента, дефинирано като сбор от

взаимосвързани медицински обстоятелства (диагнози), към които е правилно да се подходи
интегрирано.

Лекция № 23

ЕФЕКТИВНОСТ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Изследване на ефективността

• съпоставяне на разходите и ефектите (икономии на ресурси, положителен финансов резултат,

медицински резултати) от дадена здравна дейност или управленско решение.

• Много здравни икономисти (Drummond, 1980; O‘Brien, Stoddart, Torrance, 1997) наричат това
направление на анализа икономическа оценка (подход „разход-полза“) и считат, че то има най-
съществено значение за вземане на решения в здравната политика.

• Чрез икономическата оценка се прави избор между различни алтернативи в здравеопазването –

здравни програми, проекти за иновации, медицински дейности, лекарствени терапии и др.

Оценка на справедливостта

• Друга съществена за здравеопазването област на анализ е оценката на справедливостта – измерване

и оценка на равенството и диспропорциите при разпределението на ресурсите.

• Критерият за справедливост допълва, а не елиминира критерия за ефективност при икономическата

оценка.

• Това налага съобразяване на показателите за ефективност с изискванията за справедливост!

• Ако членовете на обществото считат, че няма справедливост в разпределението, се налага

мнението, че здравната система не е ефективна и че средствата за здравеопазване се изразходват
нецелесъобразно.
Методи за икономическа оценка в здравеопазването

• В съвременната практика се използват няколко метода за икономическа оценка, които най-общо си

приличат по това, че определят разхода за единица ефект, но се различават по спецификата на
оценявания ефект.

Ефективност в здравеопазването

1. Медицинска ефективност (effectiveness)

2. Икономическа ефективност (efficiency)

3. Социална ефективност (social efficiency)

1. Медицинска ефективност (effectiveness)

• Касае ползата от медицинската помощ, измерена чрез възстановяване или подобряване на здравето.
Ефективната медицинската помощ съвсем не е необходимо да бъде икономически ефективна.

• Медицинска ефективност = постигнат резултат х 100

максимално възможен

резултат

2. Икономическа ефективност (efficiency)

Отнася здравните подобрения към ресурсите, които са необходими за тяхното осъществяване.

Икономическата ефективност се дели на:

• оперативна (operative efficiency)

• разпределителна (allocative efficiency)

2.1. Оперативна икономическа ефективност

• Отговаря на въпроса “Ако трябва да извършим дадена дейност, кой е най-добрият начин да я
извършим?”

• Цената е в основата на понятието.

• Оперативната икономическа ефективност включва избор между алтернативни средства при

постигане на един и същ резултат.

• Следователно тя може да бъде разглеждана, като преследваща максимум резултат от определени

ресурси или минимум цена за определен резултат.

• 1) Анализ „минимизиране на разходите” (cost-minimization analysis - CMA)

Прилага се при избор на алтернативни методи за лечение, за които е известно, че постигат еднакъв
резултат, т.е не се различават нито количествено, нито качествено по отношение на резултатите.

Различията между методите за лечение са само в разходите.

Избира се този метод за лечение, който е с най-ниски инвестиционни и експлоатационни разходи.

1) Анализ минимизиране на разходите (Cost – minimization analysis - CMA)

СМА= ИР + ЕР

където:

• СМА – сума на най-малките разходи

• ИР – инвестиционни разходи, включващи цената на новата технология, цените на допълващи стоки,

транспортни разходи, разходи за обучение на персонала и разходи за въвеждане в експлоатация;

• ЕР – експлоатационни разходи на проекта/метода за лечение, съдържащи раходи за компенсиране

на труда, амортизации, консумативи и медикаменти, други разходи

Примери:

• сравняване на хирургическа интервенция за дадено заболяване, която се провежда стационарно или

амбулаторно.

• сравняване на лекарствени терапии, провеждани с медикаменти с едно и също международно

непатентно наименование (INN), чиито терапевтични резултати са напълно идентични.

2) Анализ „разход-резултат” (cost-effectiveness analysis - CEA).

• Същността на метода е оценка на техническата ефективност на отделните здравни програми или

методи за лечение.

• При него се търси технически най-ефективната алтернатива, при която се постига максимален
здравен ефект при разпределение на определен бюджет или

• най-ниските разходи за постигане на единица здравен ефект.

• Съревноваващите се варианти са съпоставими чрез един обобщен или няколко показателя за

здравен ефект, но те се различават в количествено отношение на ефектите (за разлика от предния
метод, при който здравните ефекти или резултати са идентични);

• Здравните ефекти се измерват в натурални измерители – например предотвратени смъртни случаи,

предотвратени усложнения, години съхранен живот, mmHg и др.;

• Обхватът на разходите обикновено включва преките разходи на участниците в проекта/метода за

лечение, но може да се включат и косвени разходи –на работодателите, на здравни фондове и др.;

• Изборът на най-ефективна алтернатива се прави чрез индекс на разходите към здравните ефекти.
При наличие на по-голям брой показатели за ефекти, те може да се приложат поотделно или да се
сумират.

CEI = ∑ C

∑E

където:

• CEI е индекс на анализ „разход – здравен ефект”;

• ∑ C е сумата от преките (а понякога и косвените) разходи на здравната дейност;

• ∑ E е сумата от здравните ефекти (резултати) от приложението на здравната дейност в натурални

единици.

• най-сложният метод по отношение на оценката на полезността от здравните резултати.

• Той е подобрение на предходния метод, но при него се отчита не само количествени, но и

качествени здравни ефекти, т.е. полезността от тях.

Тук се изчислява индекс на разходите към единица за качество на живота – CUI (cost-utility index).
Този метод дава по-големи възможности от предходния, защото измерва резултата с единицата
QALY -“години живот, коригирани с качеството на живота”.

𝐶𝑈𝐼 = разходи

𝑄𝐴𝐿𝑌

• Може да се прилага с успех при съпоставянето на най-разнородни алтернативи за действие и

здравни програми, които водят до чувствителни и нетолкова осезаеми изменения в здравните
резултати – например различни профилактични срещу лечебни интервенции.

2.2. Разпределителна икономическа ефективност

• свързана e с разпределението на определени ресурси и здравни ефекти между хората.

• Тя съществува, когато всички ресурси са така разпределени, че не е възможно, ако се появи още
един нуждаещ се да му бъде оказана помощ без да бъдат ощетени други лица.

• Например: За постигане на 100% разпределителна ефективност можем да посочим разпределението

на 60 дози полиомиелитна ваксина сред 60 деца в съответната възраст, подлежащи на ваксинация,
като всяко дете получава по една доза от ваксината.

2.2. Разпределителна

икономическа ефективност

Тук се изчислява индекс на ползите към разходите – BCR (benefit-cost result):

бруто 𝐵𝐶𝑅 = ползи

разходи

нето 𝐵𝐶𝑅 = (ползи − разходи)

разходи

3. Социалната ефективност (social efficiency)

• цели да бъдат удовлетворени здравните потребности на най-уязвимите и нуждаещи се контингенти

от населението (по същество тя е разновидност на икономическата ефективност).

• Основен метод тук е социалният анализ „разходполза” (social “cost-benefit” analysis).

• Прилага се за оценка на алтернативи (проекти, програми, дейности) в социалната или в здравната
политика, които влияят осезателно върху използването на ресурсите на здравното заведение, на
пациентите, на други организации, на обществото.

• Изчислението е аналогично на това при разпределителната икономическа ефективност, но всички

ползи се изразяват в парични измерители, а в разходите се включват всички заинтересовани страни.

• Отчитане на социалните разходи, т.е. разходите навсички страни, които извършват плащания или
понасят загуби от травматизъм, заболеваемост, инвалидност и смъртност.

Социалните разходи се подразделят на:

• преки (разходи за лечението или програмата);

• косвени (разходи за други страни, неотчетени в проекта - например за общината, за населението, за

социалното осигуряване, за държавата) и

• неосезаеми (икономическа оценка на болки, дискомфорт, стрес и други ефекти от

здравнатаинтервенция, които са трудно измерими).

• Измерване и икономическа оценка (в паричен израз) на социалните ползи за всички посочени

страни. Ползите се оценяват в икономия от разходи, намаляване на загуби и т.н. в същите три
категории: преки, косвени и неосезаеми.

Лекция №24

Икономически анализ в здравеопазването

Икономическият анализ е част от управленския процес на всяка здравна организация.

Нива на анализа

 Локално (отделна здравна структура, здравно заведение)

 Общинско ниво (здравните заведения на територията на дадена община)

 Регионално (здравните заведения на ниво здравен регион)

 Национално (здравните заведения от страната)

Основни етапи на икономическия анализ

Първи етап

Определяне на обекта на анализа:

- Различните видове ресурси на здравната структура – леглови фонд, кадри, материална база,
финансови ресурси, организационни ресурси и др.;
- Разходите по производството на здравни и други услуги;

Обекти на анализа

- Здравните дейности и получените резултати;

- Продуктовата линия (ОПЛ – диагностика – специалист – болница – рехабилитационно звено);

- Пазарът на даден вид здравна услуга или здравно заведение;

- Лекарствени терапии (фармакоикономически анализ)

Субекти на анализа

 икономическият анализ се извършва от здравните мениджъри, административните кадри или

изследователи в областта на здравеопазването.

Икономически показатели

 Измерване и представяне на обекта чрез икономически показатели

 Дават количествена и качествена характеристика на изучаваните обекти.

 В най-прост и необработен вид те представляват емпирични данни за обекта, представени чрез:

- натурални,

- трудово-времеви (напр. работно време, единици труд) или

- стойностни (парични) измерители.

 Обикновено се изисква обработка на първичните данни чрез различни методи за получаване на по-
сложни показатели.

 В зависимост от прилаганите методи за анализ се различават:

- показатели за съотношение;

- за вариация;

- за връзка и зависимост;

- за оценка на ефективността и т.н.

Втори етап

 Количествена и качествена оценка на състоянието и развитието на изследваните обекти.

 Оценката изисква сравняване на показатели за фактическо състояние с определени критерии.

Критерии за оценка

 различни ориентировъчни или задължителни стандарти,

 средни величини за съпоставими обекти,

 национални и международни показатели и т.н.

Оценка

 В резултат на оценката се дава отговор на въпроса – добре ли се развива изследваният обект в

сравнение с други сродни обекти или поставени стандарти.

Трети етап

 Обобщаване на резултатите от анализа и извеждане на насоки за рационализиране на обекта.

Изследване на ефективността

 Една обособена и твърде важна област за оценка е изследването на ефективността или

съпоставянето на разходите и ефектите (икономии от ресурси, положителен финансов резултат,
медицинските резултати) от дадена здравна дейност или управленско решение.

Икономическа оценка

 Според много здравни икономисти (Драмънд-1990, Фреунд и Дитъс-1992 ) това направление на

анализа се нарича икономическа оценка (подход “разходполза”) и има най-съществено значение за
вземане на решения в здравната политика.

 Чрез икономическата оценка се прави избор между различни алтернативи в здравеопазването -

проекти за иновации, здравни програми, медицински дейности и т.н.

 Обикновено се дава отговор на въпроса дали разходите (в смисъла на пропуснати ползи от най-
доброто алтернативно тяхно използване) за дадена дейност или друг обект са по-малки от стойността
на реализираните или предвидени ефекти (анализ “разход-полза”).

 В други случаи се прави избор на тази алтернатива, която има най-ниски разходи на единица ефект
(анализ “разходрезултат”).

Оценка на справедливостта

 Друга съществена за здравеопазването област за оценка е справедливостта (измерване, анализ и

оценка на равномерността и диспропорциите) при разпределението на ресурсите между географски
или административни региони, между групи хора, обособени по определен признак (напр. доход,
пол, възраст, здравно състояние), между здравни заведения и т.н.
 Според много икономисти критерият за справедливост допълва, а не елиминира критерия за
ефективност при икономическата оценка, което изисква съобразяване на показателите за
ефективност и с изискванията за справедливост.

Анализ на използваемостта на ресурсите

 Изследването на използваемостта на ресурсите е всъщност анализ на производствената и

сравнителната ефективност на здравното заведение.

 То може да се насочи към отделни видове ресурси (напр. само към кадровите, технологичните
ресурси или финансовите ресурси), които отразяват пълната картина на икономическото
възпроизводство.

Критерии за оценка:

- средни величини за съпоставими здравни заведения или производствени фактори;

- изчислени оптимални нива за натоварване на капацитета при определено равнище на потребности и

търсене;

- стандарти и др.

За анализ на използваемостта на ресурсите е необходимо да се отговори на въпросите:

1. Постигнат ли е максимален ефект от технологично необходимите комбинации от ресурси?

2. Минимизират ли се разходите за единица дейност или единица здравен ефект?

3. Натоварва ли се оптимално капацитетът на отделния фактор за производство или на здравното

заведение?

Производствена функция

 Под производствена функция на лечебното/здравното заведение се разбира технологичната връзка

между ресурсите за производството и междинния или краен продукт на здравното заведение.

 От нейното решаване се намира максималното количество продукция, която може да се произведе

при налични производствени фактори.

Пример

 Производствената функция дава отговор на въпроса, колко пациенти могат да бъдат лекувани в
болницата при даден набор от лекарски, сестрински и друг труд, оборудвани легла, лекарства и др.
 Тя определя ефективните комбинации на производствените фактори, изисквани за постигане на
дадено равнище на производство или при найминималните разходи на производствени фактори,
необходими за производството на определени здравни услуги.

Лекция №25

SWOT – анализ

SWOT-анализ (или SWOT-матрица)

Strengths (силни страни)

Weaknesses (слаби страни)

Opportunities (възможности)

Threats (заплахи)

• структуриран метод за анализ, при който се оценяват тези четири елемента за даден проект или
бизнес начинание.

Обект на SWOT - анализ

Възможно е да бъде направен SWOT анализ на дадена организация, продукт, място, индустрия или
личност.

В здравеопазването SWOT анализът намира широко приложение при оценката на лечебните и

здравни заведения, както и за оценка на здравни услуги, продукти, проекти и др.

SWOT - анализ

 включва определяне на целта на бизнес начинанието или проекта и идентифициране на

вътрешните и външните фактори, които са благоприятни или неблагоприятни за постигането на тази
цел.

 Степента, в която вътрешната среда на организацията (нейните ресурси и способности)

съответства на възможностите на заобикалящата среда се нарича стратегическо съответствие.

Резултати от SWOT-анализа

 Идентифицирането на силните и слабите страни, както и на възможностите и заплахите е важно,

защото те служат за основа за определянето на стратегия за постигането на целта на организацията
или проекта.
 На първо място, на базата на SWOT анализа отговорните за вземането на решения трябва да
преценят дали целта е постижима на практика. Ако целта не е реалистична, трябва да бъде избрана
друга цел и процесът да започне отначало.

Методология

 За да бъде SWOT-анализът полезен и да допринесе за откриване на сравнителните предимства на

организацията или проекта, авторите му трябва да задават и да отговарят на въпроси, които да
генерират значима информация за всяка от четирите категории (силни и слаби страни, възможности
и заплахи).

При SWOT-анализа значимата информация се групира в две основни категории:

 Вътрешни фактори – силните и слабите страни на самата организация или проект

 Външни фактори – възможностите и заплахите на заобикалящата среда, в която работи

организацията

Вътрешни фактори (вътрешен фокус на анализа)

 Анализът определя вътрешните фактори като силна или слаба страна в зависимост от ефекта,
който те оказват върху организационните цели. Даден фактор може да бъде силна страна от гледна
точка на една цел, докато от гледна точка на друга може да представлява слаба страна.

 Вътрешните фактори могат да включват персонал, финанси, производствен капацитет и т.н.

 Вътрешните фактори се определят като контролируеми фактори. Това означава, че здравните

мениджъри имат възможност да упражняват целенасочено въздействие върху тях, т.е. да ги
управляват.

Външни фактори (външен фокус на анализа)

 Нито една фирма или организация (в т.ч. здравните и лечебните заведения) не функционират
изолирано, а се намира под въздействието на факторите на заобикалящата среда, които могат да
бъдат преки и непреки.

 Поради тази причина за съществуването и развитието на организацията или за успеха на проекта е

жизненоважно познаването на тези фактори и предприемането на адекватни стратегии спрямо тях.
Фактори на околната среда
Външни фактори (външен фокус на анализа)

 Факторите на външната среда се определят като неконтролируеми от страна на фирмата и

единствената печеливша стратегия е адаптиране.

 Това означава, че от една страна организацията трябва да избягва неблагоприятните фактори и да

се стреми да минимизира отрицателното им въздействие, а от друга да се стреми да се възползва в
най-голяма степен от благоприятните фактори.
 Цени и такси в здравеопазването

Определение за цена

 Цената е израз на стойността на стоките иуслугите, които се предлагат на пазара. Тя представлява

обективизирана обществена оценка за полезността на пазарните блага в условията на относителна
оскъдност на ресурсите в сравнение с потребностите от тях.

Пазарна цена

 Формира се под въздействие напазарните сили.

 Под пазарна цена се разбираспоразумение между продавач икупувач.

Държавно регулиране на цените

 Директно – централизираноценообразуване

 Косвено – чрез монетарни и фискалнимеханизми

 Косвеното държавно регулиране нацените има за цел да изправи пазарните дефекти, да уравновеси
състоянието на пазара и да подобри благополучието на обществото.

 Съществува опасност от приемане на неправилни и несъобразени с пазарарегулативни мерки,

които се превръщат в непазарни дефекти.

Основни функции на цената

В условията на пазарно стопанство те са:

1) измервателна - измерва разходи и даваобществена оценка за резултати;

2) балансираща търсенето и предлагането;

3) възпроизводствена – приходите от цените напродадените стоки и услуги служат закомпенсиране

на вложените разходи за производство, за разширяване на производствотои други цели.

Особености на цените вздравеопазването

1) Дисфункция на цените поради провала насвободния пазар в здравния сектор;

2) Преобладават квазипазарни цени на здравните услуги;

3) Приложение на непазарни цени;

4) Цената се заплаща изцяло или частично от трето звено;

5) Споделяне на цената или стойността с пациента (cost sharing)

Цели на споделянето на цената или стойността с пациентите:

 Възпитаване на отговорност към собственото здраве;

 Осъзнаване и оценяване на високата стойност на здравното обслужване;

 Регулиране на потреблението, когато пациентите злоупотребяват и използват повече здравни
услуги, отколкото ако трябва сами да ги заплащат.

Форми на споделяне на стойността (1)

 Предварително плащане (deductible) – сумата, която осигуреното лице трябва да заплати, преди да
започне реализацията на правото на осигуряване. Определя се във вид на фиксирана сума или
процент от стойността и има характера на авансова вноска.

 Съвместно плащане (co-payment) – фиксирана сума, която трябва да се заплати при консумирането
на отделен вид услуга (напр. потребителска такса при ОПЛ).

 Съвместно осигуряване (co-insurance) – заплащане на определена част или процент от стойността

на консумираните видове услуги (напр. доплащане за лекарствени продукти от ПЛС).

Особености на регулирането на цените в здравеопазването

1) Доминира пряко държавно регулиране, съобразено с пазара в следните форми:

 Определяне на фиксирани или пределни цени на стоки и услуги, пределни надценки, отстъпки,
комисиони, минимални цени, защитни изкупни цени

 Определяне на правила и нормативи за образуване на цените, вкл. и за калкулиране на разходите

за производство и реализация

 Въвеждане на временна забрана до шест месеца за изменение на цените на определени стоки и

услуги

Съобразяването с пазара означава, че държавно определяните цени и правила отразяват

съществуващите и желаните условия на пазара.

2) Съсловно регулиране - регулирането на цените от съсловните организации се осъществява чрез

делегирано от държавата право да представляват пазарната сила на предлагането на здравни услуги.

3) Регулирането на цените от здравноосигурителните фондове – осъществява се чрез участието им от

името на осигурените лица като пазарна сила на търсенето в процеса на договарянето на пазарните
цени на здравните услуги и стоки.

Видове цени в здравеопазването

1) Според обекта на ценообразуване:

- цени на производствени фактори – медикаменти, консумативи, медицинска апаратура, труд на

медицински и немедицински специалисти и др.;

- цени на здравните услуги – частни медицински и дентални услуги, козметични здравни услуги;

- цени на помощно-стопански услуги – изпиране, стерилизация, ремонтни услуги, транспортни

услуги и др.

2) Според степента на външна намеса:

- свободни цени, които са пазарно образувани – напр., цените на здравните услуги в частния сектор и
козметичните здравни услуги (извън медицинските индикации);
- пределни цени, които се отнасят към регулираните от държавата цени посредством въвеждане на
горна граница за цялата цена или отделни нейни елементи – напр. цените на лекарствените продукти
имат пределни търговски надценки;

- фиксирани административни цени, които не са продукт на пазара, но изпълняват частично

функциите на цените, както и някои от функциите на таксите – напр. цените на кръвните продукти.

3) Според това, кой определя цената:

- цени, определени от медицинските специалисти – напр., частните медицински и дентални услуги;

- цени по договаряне – напр. за услуги по договор с обществените здравни заведения;

- административно определени цени – напр. цените на кръвните продукти.

4) Според това, кой плаща:

- цени, платени от пациента – напр., за частните медицински и дентални услуги, за потребителски

такси в лечебните заведения, за козметични услуги, за лекарствени продукти;

- цени, платени от трето звено – напр. НЗОК заплаща изцяло или частично разходите на
изпълнителите на медицинска помощ или на пациентите за лекарствени продукти от

Позитивния лекарствен списък; цени, платени от фондовете за частно здравно осигуряване; цени за
здравни услуги, заплащани от държавния или общинските бюджети; цени за здравни услуги платени
от работодателя.

Методи за ценообразуване

В икономическата теория и политика се среща голямо разнообразие от методи за ценообразуване.

Обикновено се обособяват две групи, които намират приложение и в здравеопазването.

1) Разходни методи, при които цената се определя като сума от разходите за производството и
определен процент печалба.

2) Методи с отразяване на пазарните фактори (пазарни методи), при които могат да се отчитат
цените на конкурентите, на продукти аналози, качествата на предлагания продукт и състоянието на
пазара.

Такси

1) За разлика от приходите от цени, които са обект на частно потребление от извършителите на

услуги и фирмите, таксите са част от публичната финансова система.

2) Таксите обикновено не са обвързани с производствените разходи или с пазарните сили и могат да

не покриват пълната стойност на таксуваните стоки и услуги.

Видове такси

1) Прости такси – определят се като фиксирана сума

2) Пропорционални такси – определят се като процент от определена стойност на стока или услуга.

1) Фиксирани на национално равнище

2) Фиксиран диапазон “от – до”, с възможност за уточняване на конкретния размер на общинско
равнище

3) Такси, чиито размер се определя изцяло по решение на общинските съвети

Функции на таксите

1) Фискална функция – служи за осигуряване на необходимите на държавата, респ. на общината

средства за финансиране на изпълняваните от тях функции и задачи.

2) Регулативна функция – изтъква ролята на таксите като ценови заместител и регулатор на

потреблението.

3) Разпределителна функция – изразява влиянието на таксите върху разпределението и

преразпределението на доходите на потребителите.

Видове такси

В българската икономическа практика се срещат няколко вида такси:

- митнически,

- държавни,

- местни и

- такси по Закона за здравното осигуряване.

Такси по Закона за здравното осигуряване

Събират се съгласно Закона за здравното осигуряване и остават като приход за изпълнителя.

Напр. потребителски такси за посещение при ОПЛ и такси за пролежан леглоден в лечебните
заведения за болнична помощ.