ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО

ОЧАКВАН РЕЗУЛТАТ
11:03
МОДУЛ: ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
Тема: СВОБОДЕН ПАЗАР
Принцип Laissez faire. Икономическата свобода
се обосновава като следствие на човешката
природа, правото на индивида да развива своите
способности в определени дейности и да постига
В КРАЯ НА ТЕМАТА ЩЕ ЗНАЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА индивидуалното си благополучие. Затова
ЗА СВОБОДНИЯ ПАЗАР И ПРИНЦИПИТЕ, икономическият либерализъм прокламира
ПО КОИТО ТОЙ ФУНКЦИОНИРА – LAISSEZ принципа Laissez faire - искане за свободна
предприемаческа дейност, свободна
FAIRE. конкуренция, ненамеса на държавата в
стопанския живот. Всеки производител по своя
инициатива, свои риск и отговорност приема
решения какво, колко и как да произвежда. Той
определя инвестициите в съответствие с информацията за цените и потребителското търсене, като взема предвид
и очакваната печалба. Мотивът на печалба е стимул по свое осмотрение да пренасочва капитал от един в друг
отрасъл, да продава стоките си на вътрешния или международния пазар. Производителят сам избира доставчиците
на материални и кредитни ресурси и договаря с тях цените им. Притежателите на ресурси също сами решават на
кого и на кой пазар /локален, национален, международен/ да ги предлагат. Потребителите са свободни
относително своите доходи и избора на стоки и услуги. Тъй като всеки индивид живее в общество, икономическата
свобода не може да е безгранична защото в противен случай биха се засегнали интересите на другите хора.

При свободния пазар цените са непредсказуеми, защото се работи в атомизирана среда и неизвестни променливи
величини. Цените се колебаят постоянно ту надолу, ту нагоре. В условията на неопределеност и конкуренция
отделният производител е принуден да предприема мерки за внедряване на нови технологии по-бързо, отколкото
биха направили неговите конкуренти. Диктатът на конкуренцията противопоставя отделните предприемачи един
на друг, но нейното икономическо значение е в това, че тласка производството напред по посока за динамизиране
на техническия прогрес, обновяване на продукцията, повишаване на потребителните им свойства и растяща
ефективност.

Свободният пазар формира икономическия човек (homoeconomicus) - индивидът, преследващ личните си интереси
и подчиняващ изцяло поведението си за тяхното постигане. Обликът на икономическия човек се определя от
такива качества като: практицизъм, деловитост, пресметливост, инициативност, способност към риск, усет към
новото и перспективното, хладнокръвност, умение да управлява и съчетава текущите с перспективните задачи и
т.н.

Теоретиците на свободния пазар използват различни аргументи срещу намесата на държавата в

икономиката:
а/стопанските субекти са по-добре ориентирани в собствените си дела, отколкото съответните държавни органи;
б/огромните възможности на правителството да получава богата информация и да привлича най-добрите
специалисти се неутрализират от относително по-слабата им заинтересованост от крайния резултат;
в/ конкуренцията между производителите е доста по-ефективно разпределение на ресурсите и готовата
продукция;
г/ участието на държавата в икономиката бюрократизира управлението.

Идеята за свободната игра на пазарните сили, въплътена в принципа Laissez faire, отрежда подчинена роля на
държавата в икономиката и тя се свежда до функции на "нощен пазач". По-точно функциите на държавата се
ограничават до осигуряване законодателните основи на свободната предприемаческа дейност, защитата на
обществения ред и собствеността на гражданите, участието й в строителство на пътища и други елементи на
производствената инфраструктура. Главното обаче в икономическата роля на държавата е гарантиране на
основните икономически свободи - свобода на индивида да се занимава с дадена стопанска дейност, свобода на
търговията /вътрешна и външна/, свобода на конкуренцията.