микроикономика

Доц. д-р Труфка Димитрова

Предмет и метод на общата
икономическа теория
 1. Възникване и развитие на
икономическата наука
 2.Основният икономически проблем
 3.Граница на производствените
възможности
 4.Методология, функции и раздели
на общата икономическа теория.
1.Възникване и развитие на
икономическата наука
 Опити за систематизирано изложение
на икономически факти и процеси
 Аристотел-икономиката е богатство
състоящо се от материални блага
 Платон- размяната е процес на
съизмерване на стоки,обективна
основа и равнище на цени
1.Възникване и развитие на
икономическата наука
 Тома Аквински - ново отношение към
труд, богатство и частна собственост.
Икономическите възгледи съпътстват
философските, морални, исторически
идеи и процеси.
 Икономическата теория като наука
 Антоан Монкретен -” Трактат по
политическа икономия”
1.Възникване и развитие на
икономическата наука
 Наука за законите на домашното и
държавно стопанство, външната
търговия и др.дейности
 Меркантилизъм- източник на
богатството на обществото е
търговията, а предмет на
икономиката стоковото и парично
обръщение.
1.Възникване и развитие на
икономическата наука
 Физиократи – източник на
богатството е селскостопанското
производство
 Класическа школа – богатството на
нациите се създава във всички
отрасли на материалното
производство и поставят основите на
трудовата теория за стойността.
1.Възникване и развитие на
икономическата наука
 Марксизъм – икономически процеси в
условията на капиталистическа
частна собственост и изследва
зависимостта ПС и ПО
 Неокласическа школа – теория за
пределната полезност, субективната
оценка на полезност от индивида -
фактор за размяна и цена
1.Възникване и развитие на
икономическата наука
 Алфред Маршал – съвременна
микроикономика. Въвежда
равновесен анализ, еластичност,
краткосрочен и дългосрочен период,
благородност на икономическата
професия, насочена към материално
здраве-благополучие на всички хора.
1.Възникване и развитие на
икономическата наука
 Кейнсианство – макроикономически
анализ. Пазара не е саморегулираща
се система за “ефективно търсене“и
трябва да се стимулира от
държавата.Чрез парично-кредитна и
фискална политика се стимулират
потребителските разходи и частни
инвестиции с цел нарастване на НД.
1.Възникване и развитие на
икономическата наука
 Монетаризъм – определя първостепенната
роля на парите, в условията на
саморегулираща се пазарна система и
ограничена държавна намеса.
 Икономика на предлагането – внимание
към съвкупното предлагане и намаляване
на данъци, облекчения за фирми,
ограничаване на регулирането.
Предмет на икономиката
 Икономиката е наука за това как
обществото използва редките
ресурси за производство на ценни
стоки и за тяхното разпределение
между хората – Самуелсон П.
Нордхаус В.
 2.Основният икономически
проблем
 Противоречието между
неограничеността на
човешките потребности и
ограничеността /оскъдността/
на производствените ресурси.
2.Основният икономически
проблем
 Потребност – състояние на индивида,
свързано с усещането на индивида за
недостиг, което той се стреми да
преодолее.
 Ресурси – стоки и услуги ПФ, използвани в
процеса на производството – труд, земя,
капитал, предприемачески способности.
Основният икономически
проблем

ресурси

земя труд капитал

Основни икономически
въпроси
Оскъдни,
Многоцелево
приложение,
Избор
/ик.ррешение/

Какво да се Как да се За кого да се

произвежда произвежда произвежда
Основният икономически
проблем
 Ефективност – съотношение на
резултат / количество на продукта/ и
разходи /количество на използвани
ресурси/
 Алтернативен разход – благата,които
жертваме,за да получим избраното
благо. Цена на пропуснатата
възможност.
3.Граница на производствените
възможности
 Показва максималното
количество продукция, което
може да бъде произведено при
пълно и ефективно използване
на ресурсите и при неизменно
равнище на технологиите.
3.Граница на производствените
възможности
вариа Стока Стока  графика
нти Х У
А 0 10
В 1 9
С 2 7
Д 3 4
Е 4 0
3.Граница на производствените
възможности - изводи
 Илюстрира –
 Заменяемост на ресурси и стоки
 Невъзможни варианти за
производство на двете стоки
 Неефективно използване на
ресурсите
 Оптимална комбинация на стоките
4. Методология,
функции,раздели
 Методологията на икономическата наука е съвкупност от подходи
и аналитични инструменти за изучаване на икономическите
явления.
 Етапите на икономическото познание включват:
 1. Откриване и събиране на факти за конкретни икономически
проблеми (емпирична икономическа наука).
 2. Извеждане на принципи, теории (икономическа теория).
 Този етап може да се реализира чрез два метода:
 а) чрез метода на индукцията – принципите се извеждат на
основата на фактите;
 б) чрез метода на дедукцията - основава се на движение на
познанието от общото към частното, от теорията към фактите.
 Индукцията и дедукцията са два взаимно допълващи се метода на
изследване.
4. Методология,
функции,раздели
 3. Икономическата политика
(приложна икономическа наука) - на
основата на разкритите и
анализирани принципи и теории се
разработва и провежда определен
вид икономическа политика.
Основните инструменти на
икономическия анализ са:
 Абстракцията – чрез нея се отделя същественото
от несъщественото в икономическите процеси,
обобщават се и се привеждат в рационална
форма фактите и явленията.
 Моделите – те са представените в абстрактна
форма основни черти на теорията, мислено
изображение на реалността. С тях се описват,
обясняват и прогнозират икономическите явления
и процеси. Икономическите модели могат да
бъдат математически, словесни и графични.
Основните инструменти на
икономическия анализ са:
 Допускането (уговорката) "при равни други условия" –
използва се при извеждането на зависимости между
няколко променливи. За да се разкрие характера на
връзката между зависимостите в чистия им вид, обект на
анализ са само две от тях, а останалите се приемат за
неизменни. Например върху количеството на търсенето
влияят цената на съответната стока, цените на другите
стоки, доходът на потребителите, модата и т.н. Ако те се
разглеждат едновременно, не може да се отдели влиянието
на всеки фактор. Затова за целите на икономическия анализ
се приема, че всички фактори са неизменни, с изключение
на един.
 Общата икономическа теория
изпълнява няколко основни
функции
 Познавателната функция се състои в анализа на основните
характеристики на икономическите процеси – в подбора на
фактите, прилагането на подходящите методи за тяхното
анализиране и умението да се правят правилни изводи.
 Методологическата функция на общотеоретичната
икономическа наука се проявява във връзката и
взаимодействието и с другите икономически науки
(функционални, отраслови и историята на икономическите
теории).
 Практическата функция се изразява във възможността
икономическите знания да се превърнат в рационално
икономическо поведение на всички икономически субекти, в
основа за ефективно управление на икономическите
процеси. Икономическите функции са неразривно свързани
помежду си.
Основни раздели
 Микроикономиката обхваща анализа на
поведението на първичните икономически
единици – потребители, домакинства,
фирми. Основни области на изучаване са
потребителското търсене и поведение,
производствените решения на фирмите,
икономическо поведение при различни
пазарни структури, ценообразуване на
производствени фактори.
Основни раздели
 Макроикономиката изучава поведението на
икономиката в нейната цялост. Обект на
макроикономическия анализ е поведението на
икономическите субекти агрегирани в четири
основни сектора - сектор на домакинствата,
бизнес сектор, правителствен (държавен) сектор
и външноикономически сектор. Използват се
агрегатни величини, отчитащи състоянието и
динамиката на националното стопанство – брутен
вътрешен продукт, национален доход, съвкупно
търсене и съвкупно предлагане, равнище на
цените и др.
В зависимост от характера на изводите и
оценките, които се правят в икономическата
наука, се разграничават:

 Позитивна теория се основава на фактите и

извежданите от тях икономически принципи и
теории. Тя фокусира своето внимание на връзките
между процесите и фактите, търсейки
закономерностите между тях. Нейните изводи
могат да бъдат проверени, потвърдени или
отхвърлени. Позитивно твърдение е например:
"Средногодишният темп на инфлация след
въвеждането на валутния борд (до 2004 г.) е по-
малък от 6%."
В зависимост от характера на изводите и
оценките, които се правят в икономическата
наука, се разграничават:
 Нормативна теория използва оценъчни
съждения за това какво "трябва", "нужно е",
"необходимо е" да се направи. Нейните твърдения
не могат да бъдат проверени, тъй като се
основават на морални и политически възгледи.
Тези твърдения се появяват когато трябва да се
прави обосновка на икономическата политика.
Например "Трябва ли да се допусне нарастване на
безработицата, за да се забави темпа на
инфлацията?" или "Необходимо ли е държавата
да въведе плосък (пропорционален данък), за да
се увеличат данъчните приходи?"
  
Принципи на икономическо
мислене
2. ПАЗАРНА СИСТЕМА
 
 Типове икономически системи
 Характеристика на пазарната
система
 Търсене и предлагане
 Еластичност на търсенето и
предлагането
 Пазарно равновесие
2.1. ТИПОВЕ
ИКОНОМИЧЕСКИ СИСТЕМИ
 Икономическата система включва
конкретно-историческите форми на
институциите, които вземат
икономическите решения. Такива
институции са домакинството, фирмата,
държавата, пазарът и др. Съществуват три
принципно различни икономически
системи - натурално стопанство, пазарна
икономика и централно управлявана
(командна) икономика.
2.1. ТИПОВЕ
ИКОНОМИЧЕСКИ СИСТЕМИ
 Натурално стопанство – при него
производството на продуктите е предназначено за
собствено потребление. Икономическите решения
се вземат от собственика на средствата за
производство. Средата, в която функционират
икономическите единици, е ограничена до
границите на собственото стопанство. Връзките с
външната среда са епизодични. Този тип
стопанство се основава на традициите, опита, на
културните и религиозните ценности.
Техническата въоръженост е на ниско равнище.
Динамизмът е незначителен – господства застоят
и приспособяването към природните условия.
2.1. ТИПОВЕ
ИКОНОМИЧЕСКИ СИСТЕМИ
 С развитието на разделението на труда се създават
предпоставки за преодоляване на затвореността на
натуралното стопанство. Специализацията на
производството води до увеличаване на обемите на
продукцията (стига се до излишъци), които трябва да бъдат
реализирани извън пределите на отделното стопанство.
Икономическите връзки започват да се усложняват и
придобиват стоков характер. Продуктите на труда
придобиват ново качество – способността да се разменят с
други продукти и да задоволяват потребностите не на
непосредствения производител, а на други. Открива се
пътят за развитие на стоковото производство. В
съвременните условия натуралното стопанство съществува
във формата на домашно (лично) стопанство.
2.1. ТИПОВЕ
ИКОНОМИЧЕСКИ СИСТЕМИ
 Пазарна икономика. При нея икономическите решения се вземат
под въздействието на пазара. Разпределението на ресурсите,
производството и задоволяването на потребностите се
осъществява не пряко, а чрез пазара. Пазарът е механизъм за
взаимодействие между икономическите субекти, организиран
върху принципите на еднородността, еквивалентността и
рационалността. Икономическите решения за производството и
потреблението се вземат самостоятелно от отделните лица и
частните фирми. Системата от икономически регулатори – цени,
печалби, загуби, доходи, стимули и др. определят поведението им
на пазара. Фирмите избират да произвеждат тези продукти, които
носят максимална печалба и използват най-добрите
технологически възможности. Потребителите разполагат с
определени доходи (от труд, собственост върху земя, капитал),
които им дават възможност да получат част от създадения
обществен продукт и да максимизират благосъстоянието си.
Пазарната икономика минава
през два основни етапа на
развитие:
 Свободен пазар (laisser – faire) - краен случай на пазарна
икономика, при която е налице свободната
предприемаческа дейност и фактическа ненамеса на
държавата в икономиката.

 Регулиран пазар – характеризира се с активна държавна

намеса в икономиката, основаваща се на използването
предимно на икономически средства. Началото на този етап
поставя кризата от 1929-1933 г. Обект на регулиране са
трудовите отношения (заетост, работна заплата),
фискалната и паричната икономика. Степента на
регулиране в отделните страни и през отделни периоди
може да бъде различна – да нараства или да се ограничава.
2.1. ТИПОВЕ
ИКОНОМИЧЕСКИ СИСТЕМИ
 Командната икономика е икономическа система, при
която основните икономически решения (какво, как и за
кого) се вземат от държавата. Тя съсредоточава в своя
собственост по-голямата част от съществуващите
производствени фактори (земя и капитал), осигурява
директното им разпределение за производство на
определени от плана продукти, създава гарантирани
условия за реализацията им и др. Това води до липса на
конкуренция между производителите, ограничени стимули
за техническо развитие, неефективно използване на
ресурсите, спадане на темповете на икономически растеж,
поява на социални проблеми и т.н. Тази система се оказа
икономически неефективна и не успя да се противопостави
на динамизма на пазарната икономика.
2.1. ТИПОВЕ
ИКОНОМИЧЕСКИ СИСТЕМИ
 Съвременните икономики са смесени икономики – те
съчетават елементите на пазара и административните
форми за въздействие и управление. Смесената икономика
включва два сектора – частен и държавен. В частния сектор
икономическите решения се вземат в съответствие с
изискванията на пазара, а в държавния сектор се
осъществява т.нар. обществен избор – приемат се
политически решения за предоставяне на публични блага за
колективно потребление – отбрана, здравеопазване,
образование и др. Държавата изпълнява важни
икономически функции, чрез които регулира
икономическите процеси
Най-важните функции на
държавата са свързани с:
 разпределението на ограничените
икономически ресурси;
 разпределението на доходите и
богатствата;
 стабилизирането на икономическата
активност;
 регулирането на частната стопанска
дейност.
2.2. ХАРАКТЕРИСТИКА НА
ПАЗАРНАТА СИСТЕМА
 Пазар – механизъм за взаимодействие
между продавачите и купувачите, в
резултат на което се осъществява покупко-
продажбата на стоки и услуги. Пазарът е
средство за комуникация и координация
между хоратa. Функционира така, че без
външна намеса осигурява определянето на
цените и количествата на стоките и
услугите.
Основни функции на пазара
 регулираща – тази функция означава, че пазарът заставя
производителите да се съобразяват с размера и структурата
на обществените потребности от предмети за потребление
и средства за производство;
 алокативна – означава, че пазарът мотивира
производителите да реагират на динамиката на
икономическите процеси и да извършват ефективно
разпределение на производствените ресурси.
 селективна – чрез тази функция пазарът определя
позициите на икономическите субекти – стимулира по-
ефективните да извършват иновации и да укрепват своите
пазарни позиции и санкционира по-неефективните и
неконкурентноспособните.
В зависимост от обекта на
покупко-продажбите
 пазари на потребителски стоки – за
хранителни продукти, облекло и други
стоки за лично потребление;
 пазари за инвестиционни стоки – машини,
строителни материали и други стоки с
производствено предназначение;
 пазари на работна сила;
 финансови пазари – на ценни книжа
( акции, облигации ), парични капитали и
др.
Според обсега на пазарните
сделки
 местни;
 регионални;
 национални;
 международни.
Според функционалното им
предназначение
 пазар на производствените фактори -
факторов пазар;
 пазар на предмети за потребление -
продуктов пазар.
Основни категории
 Стока е всяко нещо, което може да се
разменя. Може да бъде материален
продукт, услуга, способност за труд и др.
 Цената е паричен еквивалент на стоката,
който се предоставя при размяната срещу
нея. Чрез цените се определят условията,
при които се извършва покупко-
продажбата. Тя е ценността на стоките,
изразена в пари.
Основни категории
 Конкуренцията е елемент на пазарния
механизъм, осигуряващ взаимодействието между
икономическите субекти под формата на
състезателност (съперничество), при което се
преследват собствените цели и интереси.
 Конкуренцията бива съвършена и несъвършена,
лоялна и нелоялна, ценова и неценова и др.
Особено важно значение за икономическата наука
има разграничаването на конкуренцията на
съвършена и несъвършена.
Основни категории
 Пазарът не може да функционира без
добре развита пазарна инфраструктура. Тя
включва всички институти, спомагащи за
протичането на пазарните процеси –
борси, застрахователни дружества,
пенсионни и инвестиционни фондове,
телекомуникации и др.
  
2.4. ЕЛАСТИЧНОСТ НА
ТЪРСЕНЕТО И ПРЕДЛАГАНЕТО
 В икономическата наука
количествената оценка за реакция на
търсенето и предлагането спрямо
определящите ги фактори се нарича
еластичност
2.4. ЕЛАСТИЧНОСТ НА
ТЪРСЕНЕТО И ПРЕДЛАГАНЕТО
 1. Ценова еластичност на търсенето - определя се
като отношение между процентното изменение на
търсеното количество и процентното изменение
на цената на стоката:
 EDp = ΔQ/ΔP,
 където: EDp е коефициент на ценова еластичност
на търсенето.
 Δ Q - процентно изменение на търсеното
количество
 Δ P - процентно изменение на цената.
2.4. ЕЛАСТИЧНОСТ НА
ТЪРСЕНЕТО И ПРЕДЛАГАНЕТО
 Ценовата еластичност на търсенето
показва с колко процента ще се
измени търсенето количество, ако
цената се измени с 1%. Например ако
увеличението на цената на
туристическия пакет с 5%
предизвика намаляване на търсенето
с 15 %, тогава EDp = 3.
Видове еластичност
 EDp = 0 – търсенето е съвършено
нееластично;
 EDp = ∞ - търсенето е съвършено
еластично;
 EDp = 1 – търсенето е нормално
еластично;
 1 > EDp > 0 – търсенето е нееластично;
 EDp > 1 – търсенето е еластично.
Еластичност на търсенето
 Графика
Значение на еластичността
 Ценовата еластичност на търсенето се
използва при определяне на влиянието на
изменението на цената върху общия
приход от продажбите (TR). Общият
приход се определя по формулата:
 TR = Q.p,
 където: Q е количество на реализираната
продукция
 p е цена на единица продукция.
Значение на еластичността
 Ако се знае коефициентът на ценова
еластичност, може да се прогнозира как
ще се измени общият приход при промяна
на цената:
 при нееластично търсене повишаването на
цената повишава общия приход;
 при еластично търсене повишаването на
цената намалява общия приход.
Ценовата еластичност на
търсенето е свързана със следните
обстоятелства:
 наличието на заместители на
наблюдаваната стока – ако съществуват
много заместители, търсенето ще бъде
еластично;
 делът на разходите за дадена стока в
"потребителската кошница" – ако той е
малък, търсенето е нееластично, и обратно
– ако е голям, потребителят ще
предпочете да я замести с друга, по-
евтина стока.
Видове еластичност
 Еластичност на търсенето спрямо дохода –
определя се като отношение между процентното
изменение в количеството на търсенето и
процентното изменение на дохода:
 EDy = ΔQ / ΔY
 където: EDy – коефициент на еластичност на
търсенето спрямо дохода
 ΔQ - процентно изменение на търсеното
количество;
 ΔY - процентно изменение на дохода.
Видове еластичност
 Коефициентът на еластичност спрямо
дохода има различни значения за
нормалните, малоценните и превъзходните
стоки. При нормалните стоки
коефициентът е положителен, при
малоценните – отрицателен, а при
превъзходните стоки до определено
равнище на дохода е 0, след което става
положителен.
Видове еластичност
 Кръстосана еластичност на търсенето на две стоки -
определя се като отношение на процентното изменение в
търсенето на стоката А към процентното изменение в
цената на стоката В:
 EDc = ΔQA / Δ PB,
 където: EDc – коефициент на еластичност на търсенето на
стоката А спрямо промените в цената на стоката В;
 ΔQА – процентно изменение на търсеното количество на
стоката А;
 Δ ΠВ - процентно изменение на цената на стоката В.
 Когато EDc е отрицателна величина, двете стоки са взаимно
допълващи се, а когато EDc е положителна величина, те са
взаимозаменяеми.
Видове еластичност
 Еластичност на предлагането –
(Еs) изразява степента на реакция на
предлагането на промените в цената.
Измерва се с отношението между
процентното изменение на
предлаганите количества и
процентното изменение на цената.
 Еs = ΔQ/ΔP
Различават се
 съвършено нееластично предлагане –
Es = 0 (фиг. 2.4а)
 съвършено еластично предлагане –
Es = ∞ (фиг. 2.4с)
 еластично предлагане - Es > 1
 нееластично - Es < 1
 единична (пропорционална)
еластичност - Es = 1 (фиг. 2.4b)
Еластичност на предлагане
 графика
2.5. ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ
 На пазара протича постоянно
взаимодействие между продавачите и
купувачите, в резултат на което се
формира цената на стоките и
услугите. Тя е носител на
информация, въз основа на която
всеки участник на пазарния процес
организира своята дейност.
2.5. ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ
 Пазарно равновесие има, когато:
 количеството на търсената стока
съвпада с количеството на
предлаганата стока;
 има равенство между цената на
търсенето и цената на предлагането
(фиг. 2.5.).
2.5. ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ
 графика
Пазарно равновесие
 Точката на пресичане на кривата на търсенето и
кривата на предлагането се нарича точка на
равновесие Е. При равновесната цена PE
предлаганото и търсеното количество стоки
съвпадат. В тази точка няма нито дефицит
(излишно търсене), нито излишно предлагане.
Това означава, че няма натиск за промяна на
цената.
 При всички цени, по-високи от равновесната цена
РE, се формира свръхпредлагане (излишък), който
не може да се продаде на желаната от продавача
цена. Под натиска на пазара продавачите са
склонни да снижат цената до РE.
Пазарно равновесие
 При всички цени, по-ниски от
равновесната цена, се формира недостиг
(дефицит). По тези цени купувачите не
могат да закупят толкова стоки, колкото
биха желали. Ще се породи натиск върху
цената в посока на нейното нарастване до
равновесното равнище Pe.
 И в двата случая изменението на цената
към равновесното равнище е в интерес и
на купувачите, и на продавачите.