Социална политика на България

Социална политика основно означава препоръки, принципи, законодателство и дейности,

които повлияват положително условията на живот на гражданите, с цел постигане на общо
социално благоденствие. Социалната политика е част от управлението на дадена страна,
занимаваща се с обществото и със социалните въпроси. Социалната политика е от
изключително значение е за една страна, тя е пряко свързана с развитието на страната и
показва най-добре капацитета на управлението и отношението държава – гражданин. В
съвременните демократични страни социалната политика на отделните държави силно се
различава.

Предизвикателствата, пред които е изправена социалната политика на България са актуални

проблеми за страните от Евросъюза като цяло и в тази връзка те са ключови приоритети
залегнали както в Националните програми за реформи на съответните страни, така и в
стратегия „Европа 2020”.

Като водещи такива предизвикателства в социалната сфера се открояват:

- борбата с бедността и социалното изключване;

- насърчаването на високо равнище на качествена и устойчива заетост;

- подобряването на достъпа до обучение за уязвими лица;

- подобряване на качеството и достъпа до здравни услуги и др.

- осигуряване на устойчивост и адекватност на социалните плащания;

-подобряване на жилищните условия на уязвими групи и подкрепа на бездомните .

Всяко от изброените по- горе предизвикателства е или обуславящ фактор за бедността и

социалното изключване или пък следствие от тези негативни обществени явления, които се
характеризират със сложно и множествено проявление (засягат не само доходите и
материалното състояние на хората, но и възможностите им активно да участват в обществото).

С оглед на трайното им преодоляване (намаляване на бедността и насърчаване на социалното

включване), усилията и мерките са насочени не само към омекотяване на последиците които,
те носят за обществото, а и към превенция и предотвратяване на причините, които ги
пораждат.

Провеждането на единни действия на територията на Съюза, насочени към намаляване на

бедността е залегнало в приетата през 2010 г. Стратегия „Европа 2020”, която е насочена към
постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. И именно една от водещите цели
на цитираната стратегия е намаляване на броя на застрашените от бедност и социално
изключване в ЕС с 20 млн. души. (Към момента на приемане на стратегията над 80млн. Души в
ЕС са застрашени от бедност.)

За осъществяването на тази цел през 2010 г. е дадено начало на инициативата „Европейска

платформа срещу бедността и социалното изключване”, насочена към икономическо, социално
и териториално сближаване, с цел осигуряването на условия и предпоставки за достоен и
пълноценен живот, повишаване на обществената съпричастност към проблемите, което да
доведе до признаване правата на хората, живеещи в бедност и социално изключване .

В контекста на целите заложени в стратегия „Европа 2020” визията, приоритетните

направления и дейностите за развитие на политиката в областта на бедността и социалното
изключване в България до 2020 г. са посочени в Националната стратегия за намаляване на
бедността и насърчаване на социалното включване 2020.

Стратегията има за цел подобряване качеството на живот на уязвимите групи в българското

общество и създаване на условия за тяхната пълноценна реализация посредством намаляване
на бедността и насърчаване на социалното включване.

Тя кореспондира с международни стандарти в областта на правата на човека, по които

България е страна и които третират въпросите, свързани с бедността и социалното изключване:
Международният пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за правата
на детето, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените,
Конвенцията за правата на хората с увреждания, както и редица конвенции на
Международната организация на труда, Европейската социална харта и др. Високото ниво на
бедност сред безработните и икономически неактивни лица ясно показва, че липсата на
заетост е една от основните причини за бедност и социално изключване .

Ниското равнище на образование е друг фактор, обуславящ бедността и социалното

изключване. Показателни в това отношение са данните за нивата на безработица сред лицата
без или с ниско образование, като те са и основната група сред продължително безработните .

В тази връзка са определени и двата ключови приоритета на общонационалната политика за

повишаване на качеството на живот на уязвимите групи и насърчаване на тяхното пълноценно
включване в живота на обществото, а именно:

-Осигуряване на възможности за заетост и за повишаване на доходите от труд чрез активно

включване на пазара на труда и

-Осигуряване на равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование.

Предизвикателствата, пред които е изправена социалната политика на България и тези,

характерни за страните от Евросъюза като цяло, доказва актуалността на едни и същи
проблеми, както на национално така и на европейско ниво. При решаването на социално-
икономическите проблеми ЕС дава голям приоритет на координираните действия на
държавите- членки, което цели увеличаване ефективността на крайния резултат и ускоряване
на напредъка към постигане на целите за интелигентен, социален и устойчив растеж.