Позитиви и негативи от членството на България в Европейския съюз

Есе
Първоначално Европа се възприема като един идеал, който България се опитва да
достигне. Понятието европейски става синоним на модерно, ново, престижно и
качествено. Огромна част от българските граждани смятаха, че членството в
Европейския съюз ще засили темпото на реформи, поради натиска наложен от
останалите страни членки. Няма страна, която да не е спечелила от членството си в
Европейския съюз. И няма страна, която да не е задълбочила интеграцията си.
Развитието на трансграничното сътрудничество е един от приоритетите, заложени в
Плана за регионално развитие на страната ни. “Готовността за регионално
сътрудничество, желанието и волята за сътрудничество със съседните страни е една от
основните компетенции, които се очакват от новите членове на ЕС” - цитат от
изказване на Б. Хомбах, бивш координатор на Пакта за стабилност. Поради огромното
количество на позитиви и негативи в следствие на членството ни в Европейския съюз,
ще разгледам най-важните за мен.
Европейската интеграция е философия на умереността и малките стъпки. В основата
на тази философия стои разделянето на големите проблеми на малки части и
постепенното им решаване. Интеграцията залага на съвместното съществуване на
различията, на посредничеството, на отстъпки и на договорните отношения. За да
бъдеш гражданин на обединена Европа трябва да не се поддаваш на предразсъдъци.
Европейския съюз е място където по-добрите постигат повече, но по-силните помагат
на по-бедните. Европейския съюз налага някой ограничение на своите страни членки,
като забраната за внасянето на коли след определени години, правилата за пушене в
заведенията, за отглеждането и клането на селскостопански животни, хигиенните
норми, квотите за износ и изисквания за усвояване на европейските фондове.
Миграцията е една от отрицателните и положителните черти на членството на България
в Европейския съюз. Тя позволява свободно в други страни членки на Европейския
съюз, да пътуваме свободно само срещу лична карта, да създаваме собствени бизнеси
на чужда територия, да работим през летния сезон, да получим китап за висшето си
образование, да бъдем наети като високо квалифицирани работници и да се събираме
свободно със семействата си, без значение в коя от страните членки се намират те.
България се изправи пред дилемата да приеме бежанците или да затвори границите си
за тях, опитвайки се да намери необходимия баланс между основополагащи
хуманитарни принципи на международното право и съхраняване на вътрешната
стабилност. Страна ни, както и всички страни от Югоизточна Европа, е разглеждана от
бежанците изключително като транзитен коридор по пътя към Централна и Западна
Европа. Европейския съюз за дълго време изпадна в състояние на криза. От една
страна, европейските традиции и ценности, международноправните нормативни
документи за бежанците и обективните процеси на глобализация правеха неприложима
простата забрана или прекратяване на миграционните процеси. От друга страна,
очевидно нито един национален бюджет или социална система не биха могли да поемат
натиска на милиони мигранти. Българските граждани изпитваха страх, когато бяха
построени временните бежански лагери в страната ни. Държавата ни няма полза от това
да дава помощи и да ангажира част от работната си ръка да подпомага на бежанците,
благодарение на бежанската вълна, в България проникват терористи и по този начин се
засилва опасността от терористични действия. 60% от гражданите на страната ни
изпитват страх от мигрантите и желаят да не са в близост с тях. По този начин една от
основните идеи на Европейския съюз, а именно да няма предразсъдъци и всички да
бъдат равни, остава неосъществена. Като обобщен извод може да се каже, че
българското общество е натоварено с редица страхове спрямо бежанците. Тази свобода
която притежават мигрантите води до радикализация в страна ни. На първо място са
рисковете свързани с дейността на различни терористични организации. Според
българските разузнавателни служби, равнището на риска от терористични нападения на
територията на България от международни терористични организации или от отделни
терористи се е повишил след първото и засега единствено терористично нападение от
18 юли 2012 г., извършено срещу израелски граждани на летището в Сарафово.
Вторият риск е свързан с преминаването на транснационални бойци през територията
на страната към и от Близкия Изток. Третият риск се отнася до възможността за
инфилтриране на радикализирани лица и терористи в засилените потоци от нередовни
мигранти. Четвъртият риск е свързан с влиянието, което висши религиозни училища в
чужбина могат да оказват върху завършващите ги български граждани, с риск от
разпространение на радикални идеи.
Милиардите, които България получава от Брюксел за изпълнение на евро проектите, не
помогнаха за подобряването на икономиката на отделните региони в страната ни.
Поради корупцията, която е един от основните проблеми в страната ни, се образува
икономическа пропаст между столицата и провинцията. Въпреки това, се наблюдава
напредък в изграждането на инфраструктурата и интегрирането на градския транспорт.
Един от основните проблеми в страната ни е интеграцията на ромите. Тази тема е доста
чувствителна за нашето общество, защото ромите са по-подпомагани от държавата ни,
отколкото самите ние. Целта на Европейския съюз бе да подобри условията на живот
на ромите, да им предложи безплатно образование и работа, но както знаете много
малка част от ромите ходят на училище. Един от основните приоритети на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството е изготвянето на
спешни мерки за разрешаване на проблемите в градските гета, където условията на
живот са неприемливи за страна членка на Европейския съюз. Националната стратегия
на Република България за интегриране на ромите, осигурява подкрепа за социалната
интеграция на ромското малцинство чрез подобряване на жилищните условия,
инфраструктура за квартали с компактно ромско население. Също така се предостави и
финансова подкрепа на лица в неравностойно положение от други етнически групи.
Българските граждани са много против интегрирането на ромите, защото те нямат
желание да спомогнат за развитието на икономиката ни, а само живеят от различните
помощи които Европейския съюз им предоставя. Те са лесно манипулативна част от
населението ни и по този начин политиците се възползват от този факт, като подкупват
гласовете им. По този начин Европейския съюз непряко пречи на едно от основните ни
права, а именно правото ни на глас, като не предприема допитване до гражданите
относно одобряването на някои от проектите. Европейският съюз предоставя
финансиране за множество разнообразни проекти и програми в области като
регионално и градско развитие, заетост и социално приобщаване, земеделие и развитие
на селските райони, морско дело и рибарство, хуманитарна помощ, научни изследвания
и иновации.
Както знаете Европейския съюз въведе мито под формата на ДДС, за стоки внесени от
страни които не са членки. Митата съставляват 14 % от бюджета на Европейския съюз.
Избягването им увеличава разликата между дължимите и събраните мита и трябва да се
компенсира с по-високи вноски по БНД на държавите членки. В крайна сметка цената
се поема от европейските данъкоплатци. При влизането на територията на държава
членка, митническите органи изискват от вносителя да заплати или да обезпечи
дължимите за внесените стоки мита. Вносителите обаче могат преднамерено да
намалят или да избегнат задължението за плащане на мита, например чрез занижаване
на стойността на стоките, деклариране на невярна държава на произход или
прехвърляне към класификация на продукта с по-ниска ставка на митата. Това оказва
неблагоприятен ефект върху финансите на Европейския съюз. Държавите членки са
постигнали напредък към еднаквото прилагане на митническото законодателство. Те
обаче имат различни подходи по отношение на митническия контрол за справяне с
обявяването на по-ниска стойност, невярно описание на произход и неправилно
класифициране, както и за налагане на митнически санкции.
Извода, който мога да направя, е че страната ни е спечелила много възможности от
страна на Европейския съюз, но не се е възползвала по най-ефективния начин от тях. За
мен Европейския съюз е отнел много повече на държавата ни отколкото е дал. И от тук
изниква въпроса защо. Защо след толкова отпуснати средства няма толкова значителни
промени в икономиката и инфраструктурата ни? Всичко зависи от усвояването на тези
средства от страна на нашите управници, които неведнъж са доказали, че не го правят
правилно. Надявам се да настъпи промяна, относно неправилното усвояване на
отпуснатите пари по Евро програмите, и България да подобри икономиката си
значително от нивата в които се намира в момента.
Няма мита, има обща политика по много въпроси, държавата губи някой права,