УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Факултет „Международна икономика и политика“

КУРСОВА РАБОТА

Тема: Стратификация и образование

Дисциплина: Социална стратификация и мобилност

Изготвил: Проверил:

Силвия Димитрова
Публична администрация
Фак. №: 2120454

гр. София, 2024г.

1
УВОД

Стратификацията и образованието са дълбоко свързани като си влияят взаимно.

Образованието често се разглежда като ключов фактор за социалната мобилност.
Хората с по-високи нива на образование имат повече възможности за по-добре платена
работа, което може да ги изведе в по-високи социални слоеве.

В същото време стратификацията може да ограничи достъпа до образование. Хората от

по-ниски социални слоеве често имат по-малко ресурси и по-малко достъп до
висококачествено образование, което може да затрудни движението им нагоре.

Социологът Пиер Бурдийо въведе концепцията за културен капитал, която се

отнася до знанията, уменията, образованието и другите културни придобивки, които
хората притежават. Тези, които идват от по-високи социални слоеве, често имат повече
културен капитал, което им дава предимство в образователните системи.

Образователните системи понякога могат да служат за репродукция на съществуващите

социални слоеве. Например, елитните университети могат да бъдат достъпни предимно
за тези, които вече са част от висшите слоеве, което може да подсили стратификацията.
Държавните политики могат да играят ключова роля в намаляването на ефектите от
стратификацията върху образованието. Програмите за стипендии, безплатно
образование или квоти за студенти от определени социални групи са начини за борба с
неравенството.

В настоящата разработка ще разгледам подробно взаимовръзката между образованието

и стратификацията.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Хората често се групират въз основа на различни социално-икономически

фактори, като образованието е един от тях, но не винаги е най-важният. Основното
предимство на образованието е, че предлага възможности за по-добро бъдеще, успешна
кариера и по-добро икономическо положение. Дори да виждаме всеки ден как
висшисти остават без работа, аз все още вярвам в стойността на образованието, защото
го възприемам като инвестиция в собственото си бъдеще. Вярно е, че късметът също
играе важна роля в живота на всеки човек. Образованието влияе на социалната
стратификация, защото хората с добро висше образование, независимо дали е получено

2
в България или в чужбина, обикновено имат по-добра заплата, което подобрява тяхното
икономическо положение. Те също така могат да общуват с други хора на същото
социално-икономическо ниво. Хората с висше образование са склонни да заемат по-
високи позиции в социалната йерархия. Това се подкрепя и от статистиката, която
показва, че безработицата е по-висока сред хората с по-ниско образование, като
основно или начално, а те често имат по-ниски доходи и по-слабо социално-
икономическо положение.

Стратификация – произтича от латинската дума stratus – слоести образувания

в почвата.Това е геологически термин пренесен в науката и обществения живот. А
самата дума стратификация означава вертикално структуриране подреждане на
различните слоеве в обществото образувани поради различни обществени неравенства.

Един от сериозните обществени проблеми в България е този за образованието.

Образованието обхваща преподаването и научаването на научни знания и специфични
умения. За основна цел на образованието се смята и предаването на културни традиции
между поколенията. Образованието е от значение и за икономическия напредък,
подобрявайки човешкия капитал и създавайки възможности за въвеждане на нови
технологии в производството. В XXI век, времена на силно развити технологии и
масова употреба на интернет ресурси, много лесно могат да бъдат открити всички
видове образователни организации.

Социалната стратификация в училищата е мощен двигател на неравенството в

образованието и по отношение на шансовете в живота за учениците в България, както и
в други държави членки, като например Унгария, Словакия и Франция. България се
нарежда на най-високо място сред държавите членки, когато става въпрос за
социалната стратификация в училищата — явление, което води до големи различия в
постиженията на учениците и се свързва с фактори като социално-икономическия
контекст, партньорски характеристики, вид училище, подбор на ученици и тяхното
групиране, както и регионални характеристики. Това явление предизвиква и утежнява
съществуващите големи разлики в успеваемостта и силното неравенство по отношение
на образователните възможности и в крайна сметка — по отношение на резултатите от
образованието за учениците. Образователната среда е сходна в Словакия, Унгария и
Франция, където един от факторите за наличието на големи разлики в успеваемостта е
фактът, че все по-често разделението в училищата се извършва въз основа на социално-

3
икономическото положение на учениците. Стратификацията в училищата е
преобладаващият фактор за създаване на условия на неравни образователни
възможности за учениците и за ниските нива на социална мобилност.

Състояние на образованието в България

Докладът на Европейската комисия за състоянието на образованието в България

през 2023г. показва, че учителите в България са сред най-възрастните в ЕС и започва да
се наблюдава сериозен недостиг на кадри в сферата на образованието. През последните
години са предприети мерки за повишаване на привлекателността на професията и
подобряване на условията на труд. Увеличаването на заплатите на учителите в
България е приоритет и те достигат 108 % от средната заплата за страната, като целта е
да стигнат 125 %. За да се мотивират повече хора да станат учители, са премахнати
таксите за обучение за програмите за подготовка на учители, въведени са стипендии и
са създадени алтернативни пътища към учителската професия.

България работи за подобряване на качеството и увеличаване на участието в

образователните програми за ранна детска възраст, но процентът на записване остава
нисък. Страната разширява капацитета на учебните заведения, подобрява
квалификацията на педагогическия персонал, премахва таксите за детските градини и
въвежда задължителна тригодишна предучилищна програма (УНИЦЕФ, 2023).
Въпреки тези усилия, последните данни на ниво ЕС сочат, че през 2021 г. едва 79,4% от
българските деца на възраст между 3 години и възрастта за задължително начално
образование са включени в образователни програми за ранна детска възраст, което е
значително под средната стойност за ЕС от 92,5%. Образователните и грижовните
услуги за деца между 0 и 3 години също са с ограничен капацитет и не достигат
нужното качество. През 2022 г. само 17,4% от българските деца в тази възрастова група
посещават професионални детски заведения, което е далеч под средното ниво за ЕС,
което е 35,7%.

Усилията за борба с преждевременното напускане на училище започват да дават

резултати. През 2022 г. процентът на преждевременно напусналите системата на
образованието и обучението сред хората на възраст между 18 и 24 години спада до 10,5
%., но все още е над средната стойност за ЕС от 9,6 % Преждевременното напускане на
училище продължава да бъде особено високо в селските райони и при ромите (Агенция

4
за основните права, 2022 г.). Ранното отпадане от училище си остава един сериозен
проблем в българското образование.

Делът на завършилите висше образование остава нисък в сравнение със

средното в ЕС. През 2022 г. 33,8 % от българите на възраст между 25 и 34 години са
имали диплома за завършено висше образование, което е под средната стойност за ЕС
(42,0 %). Неравнопоставеността между половете продължава да бъде значителна: само
27,7 % от мъжете имат диплома за висше образование в сравнение с 40,3 % от жените.
Процентът на завършилите висше образование в областта на науките, технологиите и
инженерството обикновено е доста нисък (20,3 % в сравнение със средната стойност за
ЕС от 25,4 %). Между 2018 г. и 2022 г. броят на чуждестранните студенти се е увеличил
с 14,9 %. Чуждестранните студенти представляват 3,6 % от студентите в бакалавърски
програми и 17,6 % от студентите в магистърски програми.

Липсата на ясли и недостигът на места в детските градини в София и в други

големи градски региони е изведено като проблем по отношение на участие в
образователния процес в най-ранна детска възраст. Последните обобщени данни на
равнище ЕС показват, че през 2021 г. едва 79,4 % от българските деца между 3-годишна
възраст и възрастта за започване на задължително начално образование са били
обхванати от образованието в ранна детска възраст. Този процент е значително по-
нисък от средната стойност за ЕС от 92,5 % и целта на равнището на ЕС от 96%, която
трябва да бъде постигната до 2030 г. Възможно е емиграцията да води до занижаване
на цифрата, се посочва в обзора, с оглед на това, че след актуализацията на данните за
населението в съответствие с преброяването от 2021 г. процентът на участие скача до
88,8 % през учебната 2022-2023 г. Процентът на участие е особено нисък сред ромското
население.

Обзорът на ЕК обръща внимание и на ученето през целия живот, отчитайки, че

България продължава да има един от най-ниските проценти на участие на възрастните в
образование и обучение в ЕС, особено по отношение на хората в неравностойно
социално-икономическо положение. През 2022 г. делът на лицата на възраст 25-64
години, които са участвали в образование и обучение за възрастни, е намалял до 1,7% и
е значително под средното за ЕС (11,9%). Освен това през 2021 г. едва 31% от
българското население съобщава, че притежава поне основни цифрови умения, което е
доста под средното за ЕС равнище от 54%.

5
 През последните близо 20 години държавата води относително консервативна
политика по отношение на висшето образование. Финансирането на системата се
определя въз основа на предварително заложени квоти за определен брой студенти в
специалности в университетите, определени за „държавна поръчка”. Тъй като
централното определяне е доста негъвкаво, много често се получават големи излишъци
от специалисти в едни области и недостиг на такива в други. Този проблем още повече
се задълбочава като се има предвид, че често бройките по специалности се определя от
наличността на преподаватели по дадения предмет в университета.

България трябва да фокусира усилията си върху това да превърне образованието

- както в училищата, така и в университетите - в механизъм за по-добра интеграция на
младежите на трудовия пазар. Проблемите в образователната система прекъсват
връзката между обучението и трудовия пазар, което води до по-високи нива на
младежката безработица. За да се намали броят на ранно напускащите училище и да се
увеличи броят на завършилите висше образование, трябва да се предприемат някои
важни реформи в образованието, сред които:

Въвеждане на ваучерна система за финансиране на началното, основното и

средното образование, която позволява избор между държавни и частни
училища, като по този начин насърчава конкуренцията между учебните
заведения и подобряването на качеството на предлаганото образование.
Въвеждане на възможности за признаване на неформално придобити знания,
умения и компетентности, за да се улесни интеграцията на хората на трудовия
пазар.
Предоставяне на повече автономия на образователните институции при
определянето на заплатите на персонала, големината на паралелките и
съдържанието на учебната програма, за да се насърчи иновативността и
гъвкавостта в образователния процес.
Обвързване на по-голяма част от държавното финансиране на университетите с
техния рейтинг, което ще стимулира университетите да предоставят по-
качествено образование в специалности, които са търсени на трудовия пазар.
Създаване на финансови стимули за университетите и средните училища, за да
изградят и поддържат центрове за кариерно ориентиране, професионално
развитие и предприемачество, като по този начин се подпомогне интеграцията
на завършващите в трудовия свят.

6
 Равно третиране на учащите.

Различни автори (както в теоретичен, така и в практически план) подчертават

значението на осигуряването на различно, но равностойно обучение, базирано на
индивидуалните потребности, интереси и произход. Съществуват мултикултурни и
билингвистични програми, които прилагат този подход. Други програми и инициативи
се фокусират върху предоставянето на допълнително или компенсаторно обучение за
хора, които се намират в неблагоприятни ситуации.

Диференцираните подходи са използвани като средство за преодоляване на

неравенствата. Те се основават на предположението, че някои индивиди имат
специфични образователни нужди, които оправдават различно третиране, поне за
определен период от време. Когато говорим за равенство в резултатите, фокусът е
върху образователните постижения и изходи; докато достъпът и третирането се
фокусират върху осигуряването на пътища за постигане на тези резултати. Изводът е,
че съществуват значителни различия в училищата по всеки от посочените показатели, и
основната задача на политиките е да елиминират тези различия в изходните условия,
третирането и целите на обучението.

Частните училища са сравнително нов, но същевременно "стар" феномен в

образователния живот. Още от възраждането на първите частни училища в началото на
90-те години, се разпространява схващането, че те са предимно за децата на
икономически елит, което води до възприемането им като места със социален модел,
различен от този на държавните училища.

Частните училища често приемат деца от определени социални кръгове, които

после се връщат към изходната си среда и позиции, което на практика означава, че те
подпомагат социалното възпроизводство. Това създава впечатление, че частните
училища допринасят за запазването на социалните неравенства, защото обслужват деца
от по-богати семейства и същевременно ги подготвят за живот в тази същата среда,
като по този начин укрепват социалната йерархия.

Този тип училища се смятат за дублиращи държавните елитни гимназии, но със

способността да посрещат образователните амбиции на родители и деца, които не са
успели да влязат в тези елитни гимназии, като им предлагат благоприятни условия за
социализация. Главната разлика е, че частните училища обслужват главно финансово

7
стабилните кръгове, тъй като основният критерий за приемане в тях е "таксата", а не
толкова "резултатите от изпити" или "професионалната специфика на родителите".
Така, най-важният обединителен фактор за учениците в частните училища е
способността на родителите им да заплатят образованието, което е извън
възможностите на средностатистическия българин. От тази гледна точка, родителите на
учениците в частните училища действително представляват елит, който се
характеризира с икономически просперитет и хомогенност.

Едно от основните различия в стратификацията между социалните групи с

различни нива на образование е свързано с възможностите за работа и нивата на
безработица. Образованието има ключово значение в живота на всеки човек, като го
подготвя за бъдеща професионална реализация. Знанията и уменията, придобити чрез
образование, са решаващи за това дали човек ще се интегрира или ще бъде изключен от
трудовия пазар. Това зависи както от качеството на образованието, така и от неговата
продължителност, които заедно влияят върху икономическата възвръщаемост на
образованието в контекста на трудовия пазар.

Важно е да се отбележи, че връзките между образование и заетост са сложни, а по-

високото образование не винаги гарантира високо платена работа или икономически
растеж. Въпреки това, образованието е от особена важност за всички в трудоспособна
възраст, като именно то е определящо за позицията им на пазара на труда и риска от
бедност. Данните показват, че рискът от бедност при хората с висше образование е
между 3-4%, докато при тези с основно образование достига до 45%.

Ако разгледаме само работещите, виждаме, че практически няма бедност сред

висшистите (едва 1,5%), докато бедността при работещите с основно образование
остава висока – над 30% са в риск от бедност. 1Това означава, че дискусията за
работещите бедни е пряко свързана с нивото на образование и липсата на
квалификация. Данните ясно показват, че образованието е ключов фактор за успеха на
трудовия пазар, като разликата между тези с основно образование и висшистите е
значителна. В общ план можем да кажем, че вероятността работещи хора с основно
образование да бъдат в риск от бедност е около 20 пъти по-голяма в сравнение с тази
при висшистите.

1
https://www.bednostbg.info/var/docs/reports/Risk_poverty.pdf

8
 В България коефициентът на заетост на хората с висше образование е малко по-
нисък в сравнение с останалите европейски страни, но тези разлики са много по-малки
в сравнение с коефициентите на заетост при групите с различно образователно ниво.
Ниската заетост сред висшистите предполага две основни неща. Първо, качеството на
висшето образование в България явно не гарантира работа, което означава, че
стойността на дипломата за висше образование намалява и все повече губи
способността си да сигнализира за качеството на работната сила. Второ, по-ниският
коефициент на заетост при висшистите в България в сравнение с други страни
предполага, че настоящата структура на българската икономика не позволява
пълноценното използване на потенциала на висшистите, поради разминаване между
търсенето и предлагането на професионални умения.

От тази гледна точка, просто увеличаването на броя на висшистите, без да се променя

профилът на тяхното образование или без да се насочи част от младежите към средно
професионално образование (където има недостиг на кадри), няма да доведе до по-
висока заетост сред висшистите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Социалната стратификация влияе върху образователните възможности и

постижения на учениците. Деца от по-богати семейства имат по-голям достъп до
допълнителни уроци, учебни материали и културни събития, което подобрява техните
шансове за успех. От друга страна, ученици от по-бедни семейства често се сблъскват с
финансови ограничения, които могат да повлияят на тяхното обучение и развитие.
Социалната стратификация също така оказва влияние върху избора на училища и
висши учебни заведения. Семействата с по-висок социален статус са склонни да
изпращат децата си в по-престижни училища и университети, докато тези с по-нисък
статус често са ограничени в своите възможности. Това може да доведе до
затвърждаване на социалните неравенства между поколенията.

За да се намалят социалните неравенства в България е необходимо да се

направят някои реформи. Важно е да се осигури равноправен достъп до качествено
образование за всички деца, независимо от техния социален статус или
местоположение. Това включва подобряване на инфраструктурата в селските райони и
предоставяне на стимули за учители, за да работят в отдалечени райони. За да се

9
осигури равен достъп до висше образование, е необходимо да се предоставят
стипендии и финансови помощи за студенти от по-нисък социален статус.

Социалната стратификация и образованието в България са взаимосвързани и

представляват значителни предизвикателства за обществото. Въпреки това, чрез
целенасочени усилия и подходящи реформи, е възможно да се намалят социалните
неравенства и да се осигури равноправен достъп до образование за всички.
Препоръките, изложени в този реферат, представляват начален етап за създаване на по-
добра и справедлива образователна система в България.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. https://www.bednostbg.info/var/docs/reports/Risk_poverty.pdf
2. www.nsi.bg
3. Обзор на ЕК на образованието и обучението в България, 2023г. ->
https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/182fecfd-8ce4-11ee-8aa6-
01aa75ed71a1/language-bg

10