Философски факултет

Курсова работа
По
Социология на семейството

На тема :
“Еднополови семейства в България“
Изготвил: Страцимир Милков Стайков Преподавател: Доц. Ал. Пампоров
Специалност : Социология
Ф.Н. 11819
София
08.07.2021
1.Резюме
В настоящата курсова работа ще бъде разгледана темата за така наречените „Еднополови
семейства“.

2.Въведение
2.1. Изследователски проблем.
Избрах да разгледам тази тема, тъй като проявявам интерес как така наречените хора с
„различна“ сексуална ориентация биват приемани и изобщо биват ли разбирани от
българското общество. От тук произтича и интересът ми по темата за еднополовите
семейства.
Смятам, че тази тема е най-често използвана от определени политически партии преди и
по време на предизборни агитации за набиране на гласове, което пък от своя страна
поражда и въпросът дали изобщо тези хора с „различна сексуална ориентация“ и
еднополовите семейства вредят по какъвто и да било начин на обществото, държавата и
самите тези политици, които се обявяват твърдо против тях.
Друг твърд и отявлен противник на еднополовите семейства е Българската православна
църква, която нееднократно е излизала със свои становища срещу официалното
легализиране на еднополовите бракове и семейства от страна българската държавата.
Също така знам, че по време на комунистическия режим в България, „различната“
сексуална ориентация е забранена, а да не говорим за възможността да съществуват
еднополови семейства. Затова и искам чрез анкетно проучване сред две възрастови групи
да проверя дали по-възрастните ( 60 + години ) ще бъдат по-консервативно настроени
спрямо еднополовите семейства от представители на по-младите поколения (20-40)
годишна възраст.
За съжаление не успях да изнамеря информация относно това кои са първите официални
еднополови семейства в България, тъй като не успях да намеря и официални архиви, които
да пазят подобни данни. Това е може би следствие от факта, че еднополовото семейство
все още не е получило официално одобрение от държавните институции и реално не е
успяло да се легализира от и пред държавата.
В исторически план, към края на 2019г. броят на държавите признали официално гей
браковете, които са част от еднополовите семейства е 24. Първите официално
регистрирани еднополови бракове са в Дания през 1989г., а официално легализирани биват
през 2012г.
Въпреки това по данни на Венета Ламберева, председател на младежка ЛГБТ организация
"Действие", към 12.06.2019г. в България има около 90 еднополови семейства, които
отглеждат 60 деца.
Интересен е фактът, че в последните 4 години има случаи, в които българския съд
едновременно признава бракове на двама души от един пол и разрешава да пребивават на
територията на държавата, но също така и отказва да вземе същото решение по други
такива дела.

На 24.07.2019г. Върховният административен съд признава за легитимен пред българските

институции брака на Кристина Палма и нейната съпруга Мариама Диало. Те получават
право да живеят свободно в България, като също така и да се придвижват в ЕС като негови
членове. Не се съобщава нищо обаче относно информацията могат ли те да осиновят дете
от социален дом например, или чрез ин-витро метод да се сдобият с такова и ще бъде ли то
признато като част от тяхното семейство.

По-късно през Декември 2019г. се случва точно обратното. Върховният административен

съд потвърждава решение на Административен съд София град и окончателно отказва
регистрация в ГРАО на брак на двойка от женски род, сключен във Великобритания. Дело
№ 4245 от 2018 г. беше образувано по жалба на физическо лице срещу решение № 180/
08.01.2018 г. по адм. дело № 7538/ 2017 г. на Административен съд - София- град. С
обжалвания съдебен акт е била отхвърлена жалбата на физическото лице против отказ на
кмета на Столична община, район "Люлин", за актуализиране на семейното й положение в
личен картон.
Съгласно българския закон еднаквият пол на лицата, желаещи да сключат брак е пречка за
сключване на брак. Както Конституцията на Република България така и Семейният кодекс
установяват като задължително условие за сключване на граждански брак разнополовост
на съпрузите. С исканата регистрация ще се признае, че няма пречки за сключване на брак,
и същата ще представлява основание за неговото признаване, което е в противоречие с
българското законодателство. Навсякъде правната уредба - разглежда семейните
отношения, като правоотношение между двата биологични пола- мъж и жена. Липсва
нормативна уредба която да предвижда правоотношение с други участници, както и не се
предвижда неговото съдържание, промени и прекратяване, упражняване на съпружески и
родителските права и т.н.
Следователно, ако условията за сключване на брак, съгласно българското законодателство
не са били налице по отношение на тези български граждани към момента на сключване на
брака, то този брак/ макар и допустим, съгласно законите на държавата, в която е бил
сключен/ няма да породи правни последици в България - чл.4, ал.1 от Семейни кодекс.
Брак, който не е породил правни последици в България няма как да бъде признат и
съответно регистриран.
Върховните магистрати от тричленния състав са на мнение, че няма нарушение и на
разпоредбите от Хартата на основните права на ЕС, тъй като правото на встъпване в брак е
гарантирано в съответствие с националните закони, които регулират упражняването на
това право. СЕО се е произнесъл, че поради невъзможността да бъде постигнато съгласие
между държавите членки относно еднополовите бракове, партньорите в тези съюзи не
могат да имат правата на семейни членове за целите на свободното движение на
работници по смисъла на европейското право /д. 59/ 85 „Reed“/.
Това е третото дело с подобен предмет, което се разглежда във ВАС и съдът има
непротиворечива практика по този въпрос. В този смисъл са Решение № 7582 от 15. 06.
2017 г. по административно дело № 7370 / 2016 г. и Решение № 6269 от 18.05.2017 г. по
административно дело № 6474/ 2016 г. на ВАС.
По своя предмет и същност трите дела се различават от дело № 11558 от 2018 г., по което с
решение от юли тази година ВАС потвърди правото на еднополова двойка да пребивава на
територията на Република България. Решението на върховните магистрати не касае
еднополовите бракове, а се отнася само и единствено до правото на граждани на ЕС да
пребивават законно продължително на територията на друга страна-член на Общността, в
случая Република България.

Опитвайки се да намеря информация основно законопроекти, внасяни за обсъждане в

Народното събрание на Република България единственото, което излезе беше предложение
от 2013 година в 42то обикновено такова, като е свързано с провеждането на шестия поред
прайд. Това предложение е следното : „1. Добавя се нов член – 155в., който гласи: „Който
манифестира публично своята или на други хомосексуална ориентация или
принадлежност, чрез организация или участие в митинги, шествия и паради или чрез
средствата за масова информация и Интернет, се наказва с лишаване от свобода от една до
пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.”

Основните мотиви са : „Чрез предложената поправка, считаме че се отговаря на

обществените очаквания за закрила на традиционните за страната ни семеен модел и
нравственост, както и защита на гражданския мир и обществената безопасност.

За съжаление имената на вносителите липсват, но гледайки датата на предложението,

която е 30.09.2013г. смятам, че това са представители на „патриотичната“ партия Атака,
която е един от основните противници на гей общността и еднополовите семейства.

2.2. Изследователски въпрос, цели, задачи, и хипотези на изследването

В настоящата курсова работа ще разгледам причините, водещи до това еднополовите
семейства все още да не бъдат легитимни пред очите на българските институции. Фактори
ли са агитиращите против легализацията им политическите партии, позицията на църквата,
както и какво е мнението на различните поколения и какви са разликите.
Хипотеза 1. Темата за еднополовите бракове е слабо засегната и не се коментира сред
обществото.
Хипотеза 2. Темата за еднополовите бракове се използва от политически партии за
печелене на гласове сред избиратели и насаждане на чувство за дискриминация сред
еднополовите семейства и сред хората с така наречената "различна сексуална ориентация".
Най-отрицателно настроени към еднополовите бракове в България са така наречените
„патриотични партии“, чиито представители нееднократно са обявявали това в национален
ефир, политически дебати и митинги. Това са представители на политическите партии
ВМРО и Атака. Тези представители са защитници на „традиционното християнско“
семейство и за тях не може да съществува семейство, създадено от двама души от един и
същ пол.
Хипотеза 3.Българската православна църква като защитник на традиционното християнско
семейство срещу модерното еднополово семейство
Българската църква има твърда позиция по темата за еднополовите бракове и тя винаги е
била отрицателна. Основните мотиви на църквата залягат на Библията и вярата, която
строго осъжда сношението между двама души от един и същ пол.
Всички ние живеем в демократична държава, където всеки сам може да избира вярата си и
това дали да следва дадена религия. В България връзката между обществото и църквата е
секуларизирана не само поради периода на комунизъм през ХХ в., но и аз смятам поради
много други събития случили се през последната години. На първо място можем да
започнем със скандала, който избухна в края на 2013г. в Троянския манастир. Тогава на
показ бяха извадени материали, че всъщност в дома на вярата се извършват хомосексуални
сношения между свещеници и служители на манастира, което всъщност е в пълен разрез с
християнските закони. И до момента, обаче все още липсват присъди срещу тези
прегрешили монаси от страна на БПЦ, въпреки големия отзвук, който се получи преди 8
години. Някои от монасите бяха преместени в други по-малки манастири, като само срещу
основния герой в репортажите на „Господари на ефира“ имаше процес, но и по него все
още няма окончателно решение. Няколко години по-късно през 2017г. отново избухна
скандал с един от замесените монаси, който беше хваната в сайт за запознанства да
заплаща на други мъже за сексуални удоволствия. Резултатите са същите, като в случая
при опитите ми да намеря информация какво е становището на БПЦ останах с празни
ръце. След избухването на скандала през 2013г. група националисти нахлуха в Троянския
манастир, за да искат обяснения от уличените в содомия монаси, като дори бяха създали
движение „Вън педерастите от църквата“. Повечето националистически партии като
ВМРО и Възраждане при атаките си срещу еднополовите бракове използват аргумента за
традиционното християнско семейство, което е основен стълб на християнската вяра.
Смятам, че в този случай се получава един парадокс, тъй като имаме ситуация, в която
„патриотични“ политически партии и групи, подкрепящи идеята за традиционно
християнско семейство, стълб на православната вяра се обявяват твърдо против
еднополовите бракове в демократичната държава, а в същия момент същите тези
политици, ходят да гонят хора с хомосексуална ориентация от църквата, която е дом на
християните и техните семейства. Това ме навежда на мисълта, че по-скоро щом тези хора
са защитници на вярата и традиционното християнско семейство, първо трябва да се
разправят с проблемите в църквата и след това да обявяват, че така наречените „модерни и
еднополови“ семейства ще разрушават нашето общество и ще убият традиционното
семейство.

Хипотеза 4.Хората във възрастовата група 20-40 годишни са по-положително настроени

към еднополовите семейства, докато по-възрастните 60+ годишни са по-консервативно
настроени.