!!!Сборник нормативни документи

1
1. Конвенция за правата на детето................3

2. Харта на правата на ЕС..............................16
3. Защитата на основните права на човека
в Европейския съюз........................................31
4. Свят, подходящ за деца+5 Декларация....37
5. Закон за закрила на детето........................39
6. Наръчник по европейско право в областта
на дисриминацията.........................................96
7. Европейска харта за правата и
отговорностите на родителите.....................274
8. Закон за лицата и семействата...............276
9. Семеен кодекс...........................................281
10. Харта за правата на детето,
жертва/свидетел на престъпление..............326
11. Условия и ред за предоставяне
на полицейска закрила на дете....................327
12. Закон за народната просвета................338
13. Закон за борба срещу
противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните.....................366
14. Закон за здравето....................................385
Конвенция за правата на детето
Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр.

32 от 23.04.1991 г. В сила от 3.07.1991 г.
ПРЕАМБЮЛ
Държавите страни по тази Конвенция,
Считайки, че в съответствие с принципите, провъзгласени в Устава на Организацията на
обединените нации, признаването на присъщото на всички членове на човешкото семейство
достойнство и техните равни и неотменни права е в основата на свободата, справедливостта и мира
в света,
Имайки предвид, че народите на Организацията на обединените нации отново са
потвърдили в нейния Устав своята вяра в основните права на човека и в достойнството и ценността
на човешката личност и са решени да подпомагат социалния напредък и постигането на по-висок
жизнен стандарт в условията на по-голяма свобода,
Признавайки, че във Всеобщата декларация за правата на човека Международните пактове
за правата на човека Организацията на обединените нации е провъзгласила и договорила, че всеки
има право на всички права и свободи, изложени в тях, без каквито и да било различия, като раса,
цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален
произход, имуществено състояние, рождение или друг статут,
Напомняйки, че във Всеобщата декларация за правата на човека Организацията на
обединените нации е провъзгласила, че децата имат право на специални грижи и помощ,
Убедени, че на семейството като основна клетка на обществото и естествена среда за
израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата трябва да бъде
оказана необходимата защита и съдействие, така че то да може пълноценно да поеме своята
отговорност в обществото,
Признавайки, че за пълното и хармонично развитие на личността на детето то трябва да
расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство,
Считайки, че детето трябва да бъде напълно подготвено за самостоятелен живот в
обществото и да бъде възпитано в духа на идеалите, провъзгласени в Устава на Организацията на
обединените нации, и по-конкретно в дух на мир, достойнство, толерантност, свобода, равенство и
солидарност,
Имайки предвид, че необходимостта от оказване на особени грижи за детето е заявена в
Женевската декларация за правата на детето от 1924 г. и в Декларацията за правата на детето,
приета от Общото събрание през 1959 г., и призната във Всеобщата декларация за правата на
човека, в Международния пакт за граждански и политически права, (по-специално в член 23 и 24), в
Международния пакт за икономически, социални и културни права, (по-специално в член 10) и в
уставите и съответните документи на специализираните международни организации, занимаващи се
с благоденствието на децата,
Имайки предвид, че както е посочено в Декларацията за правата на детето, "детето поради
физическата и умствената си незрялост се нуждае от специални гаранции и грижи, включително
подходяща правна защита, преди, както и след раждането си",
Припомняйки разпоредбите на Декларацията за социалните и правните принципи,
отнасящи се до закрилата и благоденствието на децата и по-специално до подпомагането,
настаняването и осиновяването в национален и международен мащаб; на Минималните стандарти
на Организацията на обединените нации за осъществяване на правосъдието по отношение на
непълнолетните ("Пекински правила") и на Декларацията за защита на жените и децата при
бедствия и въоръжени конфликти,
Признавайки, че във всички страни в света има деца, които живеят при изключително
трудни условия, и че тези деца се нуждаят от специално внимание,
Вземайки предвид съответно важността на традициите и културните ценности на всеки
народ за закрилата и хармоничното развитие на детето,
Признавайки значението на международното сътрудничество за подобряване условията за
живот на децата във всяка страна и по-специално в развиващите се страни,
Се споразумяха за следното:
1
Част I
Член 1
За целите на тази Конвенция "дете" означава всяко човешко същество на възраст под 18
години освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано.
Член 2
1. Държавите - страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази
Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация,
независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи,
националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност,
рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.
2. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване
закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на
статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници
или членовете на неговото семейство.
Член 3
1. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
2. Държавите - страни по Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила
и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и
задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица, отговорни по закон
за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.
3. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват институциите, службите и услугите,
отнасящи се до закрилата или грижите за децата, да отговарят на стандартите, установени от
компетентните власти, особено в областта на безопасността и здравеопазването и по отношение на
числеността и пригодността на техния персонал и компетентния надзор над него.
Член 4
Държавите - страни по Конвенцията, са длъжни да предприемат всички необходими
законодателни, административни и други мерки за осъществяване правата, признати в тази
Конвенция. По отношение на икономическите, социалните и културните права държавите - страни
по Конвенцията, предприемат такива мерки в максималната степен, възможна с оглед на техните
ресурси, и когато е необходимо, в рамките на международното сътрудничество.
Член 5
Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на
родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както
предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за
детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето,
подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.
Член 6
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават, че всяко дете има присъщо право на
живот.
2. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват в максимално възможна степен
оцеляването и развитието на всяко дете.
Член 7
1. Детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от рождение има
право на име, правото да придобие гражданство и доколкото е възможно, правото да познава и да
бъде отглеждано от своите родители.
2. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват осъществяването на тези права в
съответствие с националното си законодателство и със задълженията си, поети по съответните
международни документи в тази област, особено когато в противен случай детето би останало без
гражданство.
Член 8
1. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да зачитат правото на детето да
запази без незаконна намеса своята самоличност, включително своето гражданство, име и семейни
връзки, както са признати от закона.
2
2. Когато едно дете е незаконно лишено от някои или от всички елементи на неговата
самоличност, държавите - страни по Конвенцията, предоставят подходяща помощ и закрила с оглед
възстановяване на неговата самоличност във възможно най-кратък срок.
Член 9
1. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от
родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с
приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е
необходимо за висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои
особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато
родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето.
2. При всяка процедура съгласно точка 1 на всички заинтересовани страни се дава
възможност да участвуват в нея и да изложат своите становища.
3. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат правото на детето, което е отделено от
единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си
родители редовно освен ако това противоречи на висшите интереси на детето.
4. Когато такова разделяне е в резултат на някакво действие, предприето от държава -
страна по Конвенцията, като задържане, затвор, изселване, депортиране или смърт (включително
смърт, произтичаща от каквато и да е причина, докато лицето е задържано от държавата) на единия
или двамата родители или на детето, тази държава при поискване предоставя на родителите, детето,
или ако е уместно, на друг член на семейството необходимата информация относно
местопребиваването на липсващия член (членове) на семейството освен ако предоставянето на
информация би навредило на благосъстоянието на детето. Освен това държавите - страни по
Конвенцията осигуряват предоставянето на такова искане само по себе си да не води до
неблагоприятни последствия за съответното лице (лица).
Член 10
1. В съответствие със задължението на държавите - страни по Конвенцията, съгласно член
9, точка 1 всяка молба от дете или от неговите родители да влязат или да напуснат една държава -
страна по Конвенцията, с цел събиране на семейство се разглежда по положителен, хуманен и
експедитивен начин. Държавите - страни по Конвенцията, освен това осигуряват представянето на
такава молба да не води до неблагоприятни последствия за нейните автори и за членовете на
техните семейства.
2. Детето, чиито родители живеят в различни държави, има право да поддържа лични
отношения и преки контакти с двамата си родители редовно освен при изключителни
обстоятелства. За тази цел и в съответствие със задължението си съгласно член 9, точка 1
държавите - страни по Конвенцията, зачитат правото на детето или на неговите родители да
напускат която и да е страна, включително собствената си, и да влизат в своята собствена страна.
Правото да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от
закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред,
общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с
другите права, признати в тази Конвенция.
Член 11
1. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат мерки за борба с незаконното
прехвърляне и невръщане на деца от чужбина.
2. За тази цел държавите - страни по Конвенцията, насърчават сключването на двустранни
или многостранни споразумения или присъединяването към съществуващи споразумения.
Член 12
1. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват на детето, което може да формира свои
собствени възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до
него, като на тях следва да се придава значение, съответствуващо на възрастта и зрелостта на
детето.
2. За тази цел на детето е предоставена по-специално възможност да бъде изслушвано при
всякакви съдебни и административни процедури, отнасящи се до него, или пряко, или чрез
представител или съответен орган по начин, съответствуващ на процедурните правила на
националното законодателство.
Член 13
3
1. Детето има право на свобода на изразяване на мнение. Това право включва свободата да
търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид независимо от границите в устна,
писмена, печатна форма или под формата на изкуство, или чрез каквито и да са други
информационни средства по избор на детето.
2. Упражняването на това право може да подлежи на известни ограничения, но те трябва да
бъдат само такива, които са предписани от закона и са необходими:
а) за зачитане правата или репутацията на другите, или
б) за защита на националната сигурност или обществения ред, или на общественото здраве
и морал.
Член 14
1. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат правото на детето на свобода на мисълта,
съвестта и религията.
2. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат правата и задълженията на родителите или
в зависимост от случая на законните настойници да осигурят ръководството на детето при
упражняването на това негово право по начин, съответствуващ на развитието на способностите на
детето.
3. Свободата на изразяване на собствената религия или вярвания може да подлежи само на
такива ограничения, които са предвидени в закона и са необходими за защита на обществената
сигурност, ред, здраве или морал или на основните права и свободи на другите.
Член 15
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето на свобода на
сдружаване и на мирни събрания.
2. Не може да се налагат никакви ограничения върху упражняването на тези права освен
наложените в съответствие със закона и които са необходими в едно демократично общество в
интерес на националната сигурност или обществената безопасност, обществения ред, защитата на
общественото здраве или морал, или защитата на правата и свободите на другите.
Член 16
1. Никое дете не трябва да бъде подлагано на произволна или незаконна намеса в неговия
личен живот, семейство, дом или кореспонденция, нито на незаконно посегателство срещу неговата
чест и репутация.
2. Детето има право на закрила от закона против такава намеса или посегателство.
Член 17
Държавите - страни по Конвенцията, признават важната функция, изпълнявана от
средствата за масова информация и осигуряват на всяко дете достъп до информация и материали от
различни национални и международни източници, особено тези, насочени към подобряване на
неговото социално, духовно и морално благосъстояние и физическо и умствено здраве. За тази цел,
държавите - страни по Конвенцията:
а) насърчават средствата за масова информация да разпространяват информация и
материали от социална и културна полза за детето и в съответствие с духа на чл. 29;
б) насърчават международното сътрудничество в производството, обмена и
разпространението на такава информация и материали от различни културни, национални и
международни източници;
в) насърчават производството и разпространението на детски книги;
г) насърчават средствата за масова информация особено да зачитат езиковите нужди на
детето, принадлежащо към малцинствена група или към коренното население;
д) насърчават разработката на подходящи насоки за защита на детето от информация и
материали, вредни за неговото благосъстояние, като се имат предвид разпоредбите на чл. 13 и 18.
Член 18
1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване
признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за
отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят
първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са
тяхна основна грижа.
2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни
по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на
4
тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и
услуги в областта на грижите за децата.
3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да
осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и
детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.
Член 19
1. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими законодателни,
административни, социални и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на
физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно
отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под
грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице,
на което то е поверено.
2. Такива защитни мерки включват според случая ефективни процедури за създаване на
социални програми за осигуряване необходимата подкрепа на детето и на лицата, които се грижат
за него, както и на всички други форми за предотвратяване и разкриване, докладване, отнасяне за
разглеждане, разследване, разглеждане и проследяване на случаите на малтретиране на деца,
описани по-горе, и според случая за намеса на съдебните органи.
Член 20
1. Дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с
оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на
специална закрила и помощ, оказвана от държавата.
2. Държавите - страни по Конвенцията, в съответствие със своето национално
законодателство осигуряват алтернативни грижи за това дете.
3. Тези грижи могат да включват наред с другото даване за отглеждане, Кафала по
ислямското право, осиновяване или ако е необходимо, настаняване в подходящо детско заведение.
Когато се разглеждат възможните решения на тези проблеми съответно внимание трябва да бъде
обърнато на осигуряване на приемственост при отглеждане на детето, както и на етническите,
религиозните, културните и езиковите особености на средата, от която то произхожда.
Член 21
За държавите - страни по Конвенцията, които признават и или допускат системата на
осиновяване, висшите интереси на детето трябва да бъдат първостепенно съображение, като за
целта те:
а) осигуряват осиновяването на дете да бъде разрешавано само от компетентните власти,
които определят в съответствие с приложимите закони и процедури и на основата на всички
достоверни, отнасящи се към случая данни, че осиновяването е възможно, като се отчита
отношението на детето с неговите родители, роднини и законни настойници, и че ако е необходимо,
тези лица, след като са били съответно информирани, са дали своето съгласие за осиновяването,
като им е предоставена нужната консултация;
б) признават, че осиновяването в чужбина може да се счита за алтернативно средство за
грижа за детето, ако детето не може да бъде дадено в семейство за отглеждане или осиновяване, или
не може по никакъв подходящ начин да се полагат грижи за него в страната, от която то
произхожда;
в) осигуряват детето, което се дава за осиновяване в чужбина, да се ползува от гаранции и
стандарти, еквивалентни на съществуващите при осиновяване в страната, от която то произхожда;
г) предприемат всички подходящи мерки, при осиновяване в чужбина това да не води до
незаконно финансово обогатяване за лицата, участвуващи в него;
д) подпомагат, когато е необходимо, постигането на целите на този член чрез сключване на
двустранни или многостранни спогодби или споразумения и се стремят в тези рамки да осигурят
настаняването на детето в чужбина да се извършва чрез компетентните власти или органи.
Член 22
1. Държавите - страни по Конвенцията, вземат необходимите мерки да осигурят дете, което
иска да получи статут на бежанец или което се счита за бежанец в съответствие с приложимото
международно или вътрешно право и процедури, независимо дали е придружено или не е
придружено от неговите родители или от което и да е друго лице, да получи подходяща защита и
хуманитарна помощ в ползуването на съответните права, изложени в тази Конвенция и в другите
5
международни документи за правата на човека или по хуманитарни въпроси, по които посочените
държави са страни.
2. За тази цел държавите - страни по Конвенцията, подкрепят, когато смятат за
необходимо, усилията на Организацията на обединените нации и на други компетентни
междуправителствени организации или неправителствени организации, сътрудничещи с
Организацията на обединените нации, да защитават и подпомагат това дете и да издирят родителите
или други членове на семейството на всяко дете бежанец с цел да получат информация, необходима
за събирането му с членовете на неговото семейство. В случаи, когато не могат да бъдат намерени
родителите или други членове на семейството, на детето се осигурява същата закрила, както на
всяко друго дете, постоянно или временно лишено от неговата семейна среда по каквато и да било
причина, както е определено в тази Конвенция.
Член 23
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават, че дете с умствени или физически
недостатъци трябва да води пълноценен и достоен живот в условия, които осигуряват
достойнството му, поощряват самостоятелността и улесняват активното му участие в обществото.
2. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето с умствени или
физически недостатъци на специални грижи и насърчават и осигуряват според наличните ресурси
оказването на такова дете и на поелите грижата за него на помощ, за която са направени постъпки и
която отговаря на състоянието на детето и на положението на родителите или другите лица,
грижещи се за детето.
3. Признавайки специалните нужди на детето с умствени или физически недостатъци,
помощта, оказвана в съответствие с точка 2 на този член, се предоставя безплатно, когато това е
възможно, като се вземат предвид финансовите възможности на родителите на детето или другите
лица, грижещи се за него, и е насочена към осигуряване на ефективен достъп и получаване на
образование, обучение, здравни грижи, рехабилитация, подготовка за трудова дейност и
възможности за отдих по начин, позволяващ на детето най-пълната възможна социална интеграция
и индивидуално развитие, включително неговото културно и духовно развитие.
4. Държавите - страни по Конвенцията, подпомагат в духа на международното
сътрудничество, размяната на подходяща информация в областта на здравната профилактика, на
медицинското, психологическото и функционалното лечение на децата с умствени или физически
недостатъци, включително разпространение и достъп до информация относно методи на
рехабилитация, образование и професионална подготовка, с цел да се даде възможност на
държавите - страни по Конвенцията, да подобрят своите възможности и умения и разширят опита си
в тези области. В това отношение особено трябва да се имат предвид нуждите на развиващите се
страни.
Член 24
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето да се ползва от най-
високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на
заболяванията и за възстановяване на неговото здраве. Държавите - страни по Конвенцията, се
стремят да осигурят никое дете да не бъде лишено от правото си на достъп до такива здравни
услуги.
2. Държавите - страни по Конвенцията, полагат усилия за осигуряване на пълното
прилагане на това право и по-специално предприемат подходящи мерки с цел:
а) да намалят смъртността при кърмачетата и децата;
б) да осигурят на всички деца необходимата медицинска помощ и здравни грижи, като
основно внимание се отделя на развитието на основните здравни грижи;
в) да се борят срещу болестите и недохранването, включително в рамките на основните
здравни грижи, като наред с другото използуват лесно достъпни технологии и доставят хранителни
продукти и питейна вода, вземайки под внимание опасностите и рисковете от замърсяване на
околната среда;
г) да осигурят на майките подходящи грижи преди и след раждане;
д) да осигурят на всички групи в обществото, и по-специално на родителите и децата,
информация относно здравето и изхранването на детето, предимствата на кърменето, хигиената и
здравословността на околната среда и предотвратяването на нещастните случаи, както и обучение и
съдействие за използването на тази информация;
6
е) да развиват здравната профилактика, консултациите за родителите и просветната дейност
и услугите в областта на семейното планиране.
3. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи и ефикасни мерки за
премахване на традиционните практики, които нанасят вреда на здравето на децата.
4. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да развиват и насърчават
международното сътрудничество с оглед постепенно постигане на пълна реализация на правото,
признато в този член. В това отношение особено трябва да се вземат предвид нуждите на
развиващите се страни.
Член 25
Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на дете, което е било настанено в
специално заведение от компетентните власти с цел грижи, защита или лечение на неговото
физическо или умствено здраве, на периодичен контрол върху провежданото лечение, както и върху
всички други обстоятелства относно неговото настаняване.
Член 26
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете да се ползува от
обществени осигуровки, включително и обществени застраховки, и предприемат необходимите
мерки за постигане на пълна реализация на това право в съответствие с тяхното национално
законодателство.
2. Тези осигуровки трябва да бъдат отпускани съобразно разходите и положението на
детето и на лицата, които носят отговорност за издържането на детето, както и като се вземе
предвид и всяко друго съображение, отнасящо се до искането за отпускане на такива осигуровки,
отправено от дете или от негово име.
Член 27
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен
стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и
социално развитие.
2. Родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна
отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за
живот, необходими за развитието на детето.
3. Държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките
на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и
другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят
материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и
жилището.
4. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки за
получаване от страна на детето на издръжката от родителите или от другите лица, които носят
финансова отговорност за него както на тяхна територия, така и от чужбина. Особено когато
лицето, носещо финансова отговорност за детето, живее в държава, различна от тази на детето,
държавите - страни по Конвенцията подпомагат присъединяването към международни спогодби или
сключването на такива спогодби, както и приемането на други подходящи договорености.
Член 28
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето на образование и с
оглед на осъществяването на това право във все по-голяма степен и при еднакви възможности те по-
специално трябва:
а) да направят началното образование задължително и безплатно за всички;
б) да насърчават развитието на различни форми на средно образование, включително общо
и професионално образование, като ги направят достъпни и на разположение за всяко дете и вземат
подходящи мерки, като въвеждането на безплатно образование и предоставяне на финансова помощ
в случай на необходимост;
в) да направят висшето образование достъпно за всички на основата на способностите и с
всички подходящи средства;
г) да направят образователната информация и тази за професионално обучение и
ориентация налична и достъпна за всички деца;
д) да вземат мерки за насърчаване на редовното присъствие в училищата и намаляване
процента на децата, напуснали училище.
7
2. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки за
осигуряване спазването на училищната дисциплина по начин, съвместим с човешкото достойнство
на детето и в съответствие с тази Конвенция.
3. Държавите - страни по Конвенцията, подпомагат и насърчават международното
сътрудничество по въпроси, отнасящи се до образованието и по-специално с оглед да допринесат за
премахване на невежеството и неграмотността в целия свят и да улеснят достъпа до научни и
технически знания и съвременни методи за преподаване. В това отношение особено трябва да се
вземат предвид нуждите на развиващите се страни.
Член 29
1. Държавите - страни по Конвенцията, се споразумяват, че образованието на детето трябва
да бъде насочено към:
а) развитието на личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически
способности до най-пълния им потенциал;
б) развитието на зачитането на човешките права и основните свободи и на принципите,
провъзгласени в Устава на Организацията на обединените нации;
в) развитието на чувството на уважение към родителите на детето, към неговата собствена
културна самоличност, език и ценности, към националните ценности на страната, в която детето
живее, на страната, от която то произхожда и на цивилизации, различни от неговата собствена;
г) подготовката на детето за отговорен живот в свободно общество, в духа на
разбирателство, мир и толерантност, равенство между половете и дружба между всички народи,
етнически, национални и религиозни групи и коренно население;
д) развитието на чувството на уважение към природната среда.
2. Никоя разпоредба от този член или от член 28 не следва да се тълкува по начин, който да
накърнява свободата на всяко физическо или юридическо лице да учредява и ръководи
образователни институции, при условие, че бъдат спазени принципите, изложени в точка 1 на този
член, и че образованието, давано от такива институции, отговаря на минималните стандарти, които
могат да бъдат установени от държавата.
Член 30
В тези държави, в които съществуват етнически, религиозни и езикови малцинства или
коренно население, дете, принадлежащо към такова малцинство, или произхождащо от коренното
население, не може да бъде лишавано от правото в общност с другите членове на неговата група да
се ползува от неговата собствена култура, да изповядва или практикува неговата собствена религия,
или да използува неговия собствен език.
Член 31
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето на отдих и почивка, на
участие в игри и дейности за отмора, подходящи за възрастта му, и на свободно участие в културния
живот и изкуствата.
2. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат и развиват правото на детето на
пълноценно участие в културния и творческия живот и насърчават предоставянето на подходящи и
равни възможности за културна и творческа дейност, отдих и отмора.
Член 32
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето да бъде защитено от
икономическа експлоатация и от извършване на каквато и да е работа, която крие опасност или
може да попречи на образованието на детето, или да навреди на здравето или на физическото,
умственото, духовното, моралното или социалното развитие на детето.
2. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат законодателни, административни,
социални и образователни мерки за осигуряване прилагането на този член. За тази цел, като се имат
предвид съответните разпоредби на други международни документи, държавите - страни по
Конвенцията, по-специално:
а) установяват минимална възраст или минимални възрасти за започване на работа;
б) предвиждат подходящо регулиране на часовете и условията на работа;
в) предвиждат съответни наказания и други санкции за осигуряване ефективното
приложение на този член.
Член 33
Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки, включително
законодателни, административни, социални и образователни, за закрила на децата от незаконната
8
употреба на наркотици и психотропни вещества, както е определено в съответните международни
договори, и за предотвратяване използуването на деца в незаконното производство и в трафика на
такива вещества.
Член 34
Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да защитават детето от всички форми на
сексуална експлоатация и от сексуално насилие. За тези цели държавите - страни по Конвенцията,
вземат всички подходящи мерки на национално, двустранно и многостранно равнище за
предотвратяване на:
а) подбуждане или принуждаване на дете да се занимава с каквато и да е незаконна
сексуална дейност;
б) експлоатация на деца с цел проституция или друга незаконна сексуална практика;
в) експлоатация на деца с цел производство на порнографски представления и материали.
Член 35
Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки на национално,
двустранно и многостранно равнище за предотвратяване отвличането, продажбата или търговията с
деца в каквато и да е форма и с каквато и да е цел.
Член 36
Държавите - страни по Конвенцията, закрилят детето от всички други форми на
експлоатация, засягащи в какъвто и да е аспект благосъстоянието на детето.
Член 37
Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват:
а) никое дете да не бъде подлагано на изтезания или друго жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание. Нито смъртно наказание, нито доживотен затвор без
възможност за освобождаване няма да се налагат за нарушения, извършени от лица под 18-годишна
възраст;
б) никое дете да не бъде лишено от неговата свобода незаконно или произволно.
Арестуването, задържането или осъждането на лишаване от свобода на дете следва да бъде в
съответствие със закона и да се използува само като крайна мярка и за най-краткия възможен срок;
в) всяко дете, лишено от свобода, да бъде третирано хуманно и като се зачита
достойнството, присъщо на човешката личност, и по начин, който взема предвид нуждите на лицата
на неговата възраст. По-специално всяко дете, лишено от свобода, трябва да бъде отделено от
възрастните освен ако се прецени, че висшите интереси на детето изискват да не се прави това, и да
има правото да поддържа контакти със семейството си чрез кореспонденция и посещения освен при
изключителни обстоятелства;
г) всяко дете, лишено от свобода, да има право на незабавен достъп до правна и друга
необходима помощ, както и правото да оспорва законността на лишаването си от свобода пред съд
или друг компетентен, независим и безпристрастен орган и на бързо решение по всякакви такива
дела.
Член 38
1. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да зачитат и да осигурят зачитане на
приложимите за тях в случай на въоръжен конфликт норми на международното хуманитарно право,
които се отнасят до децата.
2. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички възможни мерки да осигурят лицата,
които не са достигнали 15-годишна възраст, да не вземат пряко участие във въоръжени действия.
3. Държавите - страни по Конвенцията, се въздържат от призоваване на всяко лице,
ненавършило 15-годишна възраст, във въоръжените си сили. При призоваване на лица, които са
навършили 15-годишна възраст, но не са навършили 18 години, държавите - страни по Конвенцията,
се стремят да дават приоритет на по-възрастните.
4. В съответствие със своите задължения, произтичащи от международното хуманитарно
право за закрила на гражданското население в случай на въоръжен конфликт, държавите - страни по
Конвенцията, предприемат всички разумни мерки за осигуряване закрила и грижи за децата, които
са засегнати от въоръжен конфликт.
Член 39
Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки за
подпомагане на физическото и психическото възстановяване и социална реинтеграция на дете,
жертва на всякаква форма на липса на грижи, експлоатация или злоупотреба, изтезания или каквато
9
и да е друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или на
въоръжен конфликт. Това възстановяване или реинтеграция се извършва в среда,
благоприятствуваща укрепването на здравето, самоуважението и достойнството на детето.
Член 40
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете, което е
заподозряно, обвинено или признато за виновно в нарушаване на наказателния закон, да бъде
третирано по начин, съвместим с чувството за достойнство и собствена стойност на детето, който
укрепва зачитането от детето на основните права и свободи на човека и който взема предвид
възрастта на детето, необходимостта да се подпомага реинтеграцията на детето и поемането от него
на конструктивна роля в обществото.
2. За тази цел и зачитайки съответните разпоредби на международните документи,
държавите - страни по Конвенцията, по-специално осигуряват:
а) никое дете да не бъде заподозряно, обвинено или признато за виновно в нарушаване на
наказателния закон по причина на действия или бездействия, които не са забранени от
националното или международното право по време на извършването им;
б) всяко дете, заподозряно или обвинено в нарушаване на наказателния закон, да има поне
следните гаранции:
(i) да се счита за невинно до доказването, че е виновно в съответствие със закона;
(ii) да бъде информирано незабавно и пряко за обвиненията против него или ако е
необходимо, чрез неговите родители или законни настойници и да получи правна или друга
подходяща помощ в подготовката и представянето на неговата защита;
(iii) случаят да бъде решен без забавяне от компетентна, независима и безпристрастна
институция или съдебен орган в справедлив процес съгласно закона, при наличието на правна или
друга подходяща помощ освен ако се прецени, че това не е в интерес на детето, по-специално,
вземайки предвид неговата възраст или положение, неговите родители или законни настойници;
(iv) да не бъде принуждавано да дава показания или да се признава за виновно; да може да
разпитва или да бъдат разпитвани от негово име свидетели на обвинението и да бъде разрешено
участието и разпитването на свидетели на защитата при условия на равенство;
(v) ако се счита, че е нарушило наказателния закон, това решение и всякакви мерки,
наложени вследствие на това, да бъдат обжалвани пред по-висша компетентна, независима и
безпристрастна институция или съдебен орган съгласно закона;
(vi) да има безплатното съдействие на преводач, ако детето не разбира или не говори
използувания език;
(vii) да се зачита напълно неговият личен живот на всички етапи на процеса.
3. Държавите - страни по Конвенцията, се стремят да съдействат за създаването на закони,
процедури, органи и институции, имащи непосредствено отношение към деца, заподозрени,
обвинени или признати за виновни в нарушаване на наказателния закон и по-специално:
а) за установяване на минимална възраст, под която да се приема, че децата не са в
състояние да нарушават наказателния закон;
б) когато е подходящо и желателно, за вземане на мерки за разрешаване на случаите с
такива деца, без да се прибягва до съдебни процедури, при условие, че напълно се спазват правата
на човека и законовите гаранции.
4. Различни мерки, като грижи, напътствия и наблюдение, съветване, условно осъждане,
даване за отглеждане, програми за образование и професионално обучение и други алтернативи на
настаняването в специални институции се предоставят, за да се осигури децата да бъдат третирани
по начин, подходящ за тяхното благосъстояние и съответствуващ както на обстановката, така и на
нарушението.
Член 41
Нищо в тази Конвенция не засяга каквито и да са разпоредби, които са по-благоприятни за
осъществяване правата на детето и които се съдържат в:
а) законодателството на държава - страна по Конвенцията или
б) международното право, в сила за тази държава.
Част II
Член 42
10
Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да оповестят широко принципите и
разпоредбите на Конвенцията както сред възрастните, така и сред децата чрез подходящи и активни
действия.
Член 43
1. За да се изучава напредъкът, постигнат от държавите - страни по Конвенцията, при
изпълняване на задълженията, поети по тази Конвенция, се учредява Комитет по правата на детето,
който изпълнява функциите, предвидени по-долу.
2. Комитетът се състои от 10 експерти с висока нравственост и призната компетентност в
областта, която тази Конвенция обхваща. Членовете на Комитета се избират от държавите - страни
по Конвенцията, измежду техните граждани и служат в лично качество, като се вземат предвид
справедливото географско разпределение и представителството на основните правни системи.
3. Членовете на Комитета се избират чрез тайно гласуване по списък от лица, посочени от
държавите - страни по Конвенцията. Всяка държава - страна по Конвенцията, може да посочи едно
лице измежду своите граждани.
4. Първоначалните избори за Комитета ще се проведат не по-късно от шест месеца след
датата на влизане в сила на тази Конвенция, а след това изборите се провеждат на всеки две години.
Най-малко четири месеца преди датата на всеки избор Генералният секретар на Организацията на
обединените нации отправя писмена покана до държавите - страни по Конвенцията, да предложат
своите кандидати в срок от два месеца. Генералният секретар впоследствие изготвя списък по
азбучен ред на всички лица, определени по този начин, посочвайки държавите, които са ги
предложили, и го представя на държавите - страни по тази Конвенция.
5. Изборите се провеждат на срещи на държавите - страни по Конвенцията, свиквани от
Генералния секретар в седалището на Организацията на обединените нации. На тези срещи, на
които две трети от държавите - страни по Конвенцията, представляват кворум, в Комитета се
избират тези лица, които получат най-голям брой гласове и абсолютно мнозинство от гласовете на
представителите на държавите - страни по Конвенцията, присъствуващи и участвуващи в
гласуването.
6. Членовете на Комитета се избират за срок от четири години. Те могат да бъдат
преизбирани, ако отново бъдат предложени. Мандатът на петима от членовете, избрани на първите
избори, изтича след две години. Имената на тези петима членове се определят чрез жребий от
председателя на събранието непосредствено след първите избори.
7. Ако член на Комитета почине или подаде оставка или заяви, че по някаква друга
причина не може повече да изпълнява задълженията си в Комитета, държавата - страна по
Конвенцията, която е посочила този член, определя друг експерт измежду своите граждани, който
да служи през останалата част от мандата и който подлежи на одобрение от Комитета.
8. Комитетът приема свои собствени процедурни правила.
9. Комитетът избира свое бюро за срок от две години.
10. Съвещанията на Комитета обикновено се провеждат в седалището на Организацията на
обединените нации или на всяко друго подходящо място, определено от Комитета. Обикновено
Комитетът се събира веднъж годишно. Продължителността на заседанията на Комитета се определя
и преразглежда, ако е необходимо, от съвещание на държавите - страни по тази Конвенция, и
подлежи на одобрение от Общото събрание на Организацията на обединените нации.
11. Генералният секретар на Организацията на обединените нации предоставя
необходимия персонал и материални средства за ефективното осъществяване от Комитета на
неговите функции в съответствие с тази Конвенция.
12. Членовете на Комитета, учреден в съответствие с тази Конвенция, получават
възнаграждение, одобрявано от Общото събрание, от средствата на Организацията на обединените
нации по ред и условия, определени от Общото събрание.
Член 44
1. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да представят пред Комитета, чрез
Генералния секретар на Организацията на обединените нации доклади за мерките, които са
предприели за осъществяване на правата, признати в Конвенцията, и за напредъка, постигнат при
ползуването на тези права:
а) в срок от две години от влизането в сила на тази Конвенция за съответните държави;
б) впоследствие на всеки пет години.
11
2. Докладите, представени съгласно този член, посочват факторите и трудностите, ако
такива съществуват, влияещи върху степента на изпълнение на задълженията по тази Конвенция.
Докладите трябва също така да съдържат достатъчно информация, за да може Комитетът да получи
пълна представа за прилагането на Конвенцията в съответната страна.
3. За държавата - страна по Конвенцията, която е представила изчерпателен първоначален
доклад пред Комитета, не е необходимо в следващите си доклади, представени в съответствие с
точка 1, буква б на този член, да повтаря основната информация, представена по-рано.
4. Комитетът може да поиска от държавите - страни по Конвенцията, допълнителна
информация във връзка с изпълнението на Конвенцията.
5. Комитетът представя на Общото събрание на Организацията на обединените нации чрез
Икономическия и социален съвет доклади за своята дейност на всеки две години.
6. Държавите - страни по Конвенцията, правят докладите си широко достъпни за
обществеността в собствените си страни.
Член 45
За да подпомогнат ефективното прилагане на Конвенцията и да насърчат международното
сътрудничество в областта, която Конвенцията обхваща:
а) специализираните организации, Детският фонд на Организацията на обединените нации
и другите органи на Организацията на обединените нации имат правото да бъдат представени при
обсъждането на прилагането на разпоредбите на тази Конвенция, които попадат в обсега на тяхната
компетентност. Комитетът може да покани специализираните организации, Детския фонд на
Организацията на обединените нации и всички други органи, които счита за подходящи, да
представят експертни мнения за изпълнението на Конвенцията в области, влизащи в обсега на
съответната им компетентност. Той може да покани специализираните организации, Детския фонд
на Организацията на обединените нации и другите органи на Организацията на обединените нации
да представят доклади за изпълнението на Конвенцията в области, влизащи в обсега на тяхната
дейност;
б) Комитетът предава, ако счита за необходимо, на специализираните организации, Детския
фонд на Организацията на обединените нации и другите компетентни органи, всички доклади от
държавите - страни по Конвенцията, които съдържат искане или посочват нужда от технически
съвети или съдействие, заедно с наблюденията и предложенията на Комитета, ако има такива, по
тези искания или сигнали;
в) Комитетът може да препоръча на Общото събрание да отправи молба към Генералния
секретар да предприеме от негово име проучвания по конкретни въпроси във връзка с правата на
детето;
г) Комитетът може да прави предложения и препоръки от общ характер на основата на
информацията, получена съгласно член 44 и 45 на тази Конвенция. Тези предложения и препоръки
от общ характер се предават на всяка заинтересована държава - страна по Конвенцията, и се
докладват на Общото събрание заедно с бележките, ако има такива, на държавите - страни по
Конвенцията.
Част III
Член 46
Тази Конвенция е открита за подписване от всички държави.
Член 47
Тази Конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните документи се депозират при
Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 48
Тази Конвенция е открита за присъединяване за всяка държава. Документите за
присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 49
1. Тази Конвенция влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране при
Генералния секретар на Организацията на обединените нации на двадесетия документ за
ратификация или присъединяване.
2. За всяка държава, ратифицирала или присъединила се към Конвенцията след
депозирането на двадесетия документ за ратификация или присъединяване, Конвенцията влиза в
сила на тридесетия ден след депозирането от тази държава на нейния документ за ратификация или
присъединяване.
12
Член 50
1. Всяка държава - страна по Конвенцията, може да предложи поправка и да я внесе при
Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Въз основа на това Генералният
секретар съобщава предложението за поправка на държавите - страни по Конвенцията, с молба да го
уведомят дали одобряват свикването на конференция на държавите - страни по Конвенцията с цел
обсъждане и гласуване на предложението. Ако в срок от четири месеца от датата на такова
съобщение най-малко една трета от държавите - страни по Конвенцията, одобрят свикването на
конференция, Генералният секретар свиква такава конференция под егидата на Организацията на
обединените нации. Всяка поправка, приета с мнозинство от държавите - страни по Конвенцията,
присъствуващи и участвуващи в гласуването на конференцията, се представя на Общото събрание
на Организацията на обединените нации за одобрение.
2. Всяка поправка, приета в съответствие с точка 1 на този член, влиза в сила след
одобрение на Общото събрание на Организацията на обединените нации и приемането й от две
трети от държавите - страни по Конвенцията.
3. Когато една поправка влезе в сила, тя става задължителна за тези държави - страни по
Конвенцията, които са я приели, като другите държави - страни по Конвенцията, продължават да
бъдат обвързани от разпоредбите на тази Конвенция и всички предишни поправки, които те са
приели.
Член 51
1. Генералният секретар на Организацията на обединените нации получава и изпраща до
всички държави текста на резервите, направени от държавите при ратификацията или
присъединяването.
2. Не се допускат резерви, несъвместими с предмета и целите на тази Конвенция.
3. Резервите могат да бъдат оттеглени по всяко време с писмено уведомление, адресирано
до Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който информира за това всички
държави - страни по Конвенцията. Такова уведомление влиза в сила от датата, на която то бъде
получено от Генералния секретар.
Член 52
Всяка държава - страна по Конвенцията, може да денонсира тази Конвенция с писмено
уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на уведомлението от Генералния
секретар.
Член 53
Генералният секретар на Организацията на обединените нации е определен за депозитар на
тази Конвенция.
Член 54
Оригиналът на тази Конвенция, чиито английски, арабски, испански, китайски, руски и
френски текст са еднакво автентични, се депозира при Генералния секретар на Организацията на
обединените нации.
В уверение на това долуподписаните пълномощници, надлежно упълномощени за това от
своите правителства, подписаха тази Конвенция.
13
30.3.2010 г. BG Официален вестник на Европейския съюз C 83/389
ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ

СЪЮЗ
(2010/C 83/02)
Европейският парламент, Съветът и Комисията тържествено прогласяват следния текст като Харта на
основните права.
ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Преамбюл
Народите на Европа, като създават все по-тесен съюз помежду си, решиха да споделят мирно и
основано на общи ценности бъдеще.
Като съзнава своето духовно и морално наследство, Съюзът се основава на неделимите и универсални
ценности на човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност; той почива на принципа на
демокрацията и на принципа на правовата държава. Той поставя човека в центъра на своята дейност,
като учредява гражданството на Съюза и създава пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
Съюзът допринася за съхраняването и развитието на тези общи ценности при зачитане многообразието
на културите и традициите на европейските народи, както и националната идентичност на държавите-
членки и организацията на техните публични власти на национално, регионално и местно равнище;
той се стреми да насърчава балансирано и устойчиво развитие и гарантира свободното движение на
хора, услуги, стоки и капитали, както и свободата на установяване.
За тази цел е необходимо да се засили защитата на основните права в светлината на развитието на

обществото, на социалния прогрес, на научните и технологични постижения като те се включат в
Харта, която ги прави по-видими.
При съблюдаване на компетенциите и задачите на Съюза, както и принципа на субсидиарност,

настоящата Харта потвърждава отново правата, които произтичат по-специално от общите за
държавите-членки конституционни традиции и международни задължения, както и от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, от приетите от Съюза и от Съвета на
Европа социални харти, от практиката на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата
на човека. В този контекст Хартата ще бъде тълкувана от юрисдикциите на Съюза и на държавите-
членки, като надлежно се вземат под внимание разясненията, установени под ръководството на
президиума на Конвента, който изработи Хартата, и актуализирани под ръководството на президиума
на Европейския конвент.
Ползването от тези права поражда отговорности и задължения, както спрямо другите, така и спрямо
човешката общност и бъдещите поколения.
Въз основа на това Съюзът признава посочените по-долу права, свободи и принципи.
C 83/392 BG Официален вестник на Европейския съюз 30.3.2010 г.
ДЯЛ I
ДОСТОЙНСТВО
Член 1
Човешко достойнство
Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.
Член 2
Право на живот
1. Всеки има право на живот.
2. Никой не може да бъде осъден на смърт, нито екзекутиран.
Член 3
Право на неприкосновеност на личността
1. Всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност.
2. В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-специално:
а) свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при определени със закон условия и
ред;
б) забраната на евгеничните практики, по-специално на тези, които имат за цел селекцията на хора;
в) забраната за превръщане на човешкото тяло и неговите части в източник на печалба;
г) забраната на репродуктивното клониране на човешки същества;
Член 4
Забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание
Никой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или
наказание.
Член 5
Забрана на робството и на принудителния труд
1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.
2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.
3. Трафикът на хора е забранен.

ДЯЛ II
СВОБОДИ
Член 6
Право на свобода и сигурност
Всеки има право на свобода и сигурност.
Член 7
Зачитане на личния и семейния живот
Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на
неговите съобщения.
Член 8
Защита на личните данни
1. Всеки има право на защита на неговите лични данни.
2. Тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа
на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно
основание. Всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да
изиска поправянето им.
3. Спазването на тези правила подлежи на контрол от независим орган.
Член 9
Право на встъпване в брак и право на създаване на семейство
Правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с

националните закони, които уреждат упражняването на тези права.
Член 10
Свобода на мисълта, съвестта и религията
1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата да
променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения
индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни
обреди и ритуали.
2. Правото на отказ от военна служба се признава съгласно националните закони, които уреждат
упражняването на това право.
Член 11
Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация
1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да
отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на
публичните власти и независимо от границите.
2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.
Член 12
Свобода на събранията и сдруженията
1. Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, на всяко равнище,
по-специално в областите на политическото, профсъюзното или гражданското сдружаване, вклю
чително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.
2. Политическите партии на равнището на Съюза допринасят за изразяването на политическата

воля на гражданите на Съюза.
Член 13
Свобода на изкуствата и науките
Изкуствата и научните изследвания са свободни. Академичната свобода се зачита.
Член 14
Право на образование
1. Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо

обучение.
2. Това право включва възможността да се получи безплатно задължително образование.
3. Свободата да се създават учебни заведения при зачитане на демократичните принципи, както и

правото на родителите да осигуряват образованието и обучението на децата си в съответствие със
своите религиозни, философски и педагогически убеждения, се зачитат съгласно националните закони,
които уреждат тяхното упражняване.
Член 15
Свобода при избор на професия и право на труд
1. Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия.
2. Всеки гражданин на Съюза има свободата да търси работа, да работи, да се установява или да
предоставя услуги във всички държави-членки.
3. Гражданите на трети страни, които имат разрешение да работят на територията на държавите-

членки, имат право на условия на труд еднакви на условията, на които имат право гражданите на
Съюза.
Член 16
Свобода на стопанската инициатива
Свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните

законодателства и практики.
Член 17
Право на собственост
1. Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го

ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост,
освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своев
ременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със
закон до степен, необходима за общия интерес.
2. Интелектуалната собственост е защитена.
Член 18
Право на убежище
Правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли

1951 г. и на Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците и в съответствие с Договора за
Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз (наричани по-нататък „Дого
ворите“).
Член 19
Защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране и екстрадиране
1. Колективното експулсиране е забранено.
2. Никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в
която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго
нечовешко или унизително отношение или наказание.
ДЯЛ III
РАВЕНСТВО
Член 20
Равенство пред закона
Всички хора са равни пред закона.

Член 21
Недискриминация
1. Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на

кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения,
политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние,
рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.
2. В областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се

забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданството.
Член 22
Културно, религиозно и езиково многообразие
Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие.
Член 23
Равенство между жените и мъжете
Равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително
заетостта, труда и възнаграждението.
Принципът на равенството не пречи на запазването в действие или приемането на мерки, пред

виждащи специфични предимства в полза на по-слабо представения пол.
Член 24
Права на детето
1. Децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие. Те могат да

изразяват свободно своето мнение. То се взема под внимание по въпросите, които ги засягат, в
зависимост от възрастта и зрелостта им.
2. При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по
отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
3. Всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си
родители, освен когато това е против неговия интерес.
Член 25
Права на възрастните хора
Съюзът признава и зачита правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот и да
участват в социалния и културния живот.
Член 26
Интеграция на хората с увреждания
Съюзът признава и зачита правото на хората с увреждания да се ползват от мерки, които осигуряват
тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на
общността.
ДЯЛ IV
СОЛИДАРНОСТ
Член 27
Право на информиране и консултиране на работниците в предприятието
На работниците или на техните представители трябва да се гарантира, на съответните равнища,

своевременно информиране и консултиране в предвидените от правото на Съюза, от националните
законодателства и практики случаи и условия.
Член 28
Право на колективни преговори и действия
В съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики работниците и

работодателите, или съответните им организации, имат правото да преговарят и да сключват
колективни договори на съответните равнища, както и да предприемат колективни действия за
защита на техните интереси, включително стачка, в случай на конфликт на интереси.
Член 29
Право на достъп до услугите за намиране на работа
Всеки има право на достъп до безплатна услуга за намиране на работа.
Член 30
Защита при неоснователно уволнение
Всеки работник има право на защита срещу всяка форма на неоснователно уволнение, в съответствие с
правото на Съюза и с националните законодателства и практики.
Член 31
Справедливи и равни условия на труд
1. Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и
зачитат достойнството му.
2. Всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на

периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск.
Член 32
Забрана на детския труд и защита на работещите младежи
Детският труд е забранен. Минималната възраст за допускане до работа не може да бъде по-ниска от
възрастта, на която завършва периодът на задължително образование, без да се засяга действието на
по-благоприятни за младежите правила и с изключение на ограничени дерогации.
Приетите на работа младежи трябва да се ползват от пригодени за тяхната възраст условия на труд и
да бъдат защитени срещу икономическа експлоатация или срещу всеки труд, който би могъл да
навреди на тяхната сигурност, на тяхното здраве, на физическото, психическото, моралното или
социалното им развитие, или да възпрепятства образованието им.
Член 33
Семеен и професионален живот
1. Закрилата на семейството е гарантирана в юридически, икономически и социален план.
2. За да може да съчетава семейния и професионалния живот, всеки има право на защита срещу
уволнение, което има за мотив майчинство, както и право на платен отпуск по майчинство и на
родителски отпуск за раждане или осиновяване на дете.
Член 34
Социална сигурност и социална помощ
1. Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до

социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова
злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с
правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики.
2. Всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обез
щетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с
националните законодателства и практики.
3. С цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото
на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на
всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на
Съюза и от националните законодателства и практики.
Член 35
Закрила на здравето
Всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията,
установени от националните законодателства и практики. При определянето и осъществяването на
всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве.
Член 36
Достъп до услугите от общ икономически интерес
С цел да насърчава социалното и териториално единство на Съюза Съюзът признава и зачита достъпа
до услугите от общ икономически интерес, предвиден от националните законодателства и практики в
съответствие с Договорите.
Член 37
Опазване на околната среда
Високото равнище на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество трябва да

бъдат включени в политиките на Съюза и гарантирани в съответствие с принципа на устойчиво
развитие.
Член 38
Защита на потребителите
В политиките на Съюза се осигурява високо равнище на защита на потребителите.
ДЯЛ V
ГРАЖДАНСТВО
Член 39
Право на гражданите да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейския парламент
1. Всеки гражданин на Съюза има право да избира и да бъде избиран в изборите за Европейския
парламент в държавата-членка, в която пребивава, при същите условия, както и гражданите на тази
държава.
2. Членовете на Европейския парламент се избират чрез всеобщо, пряко, свободно и тайно

гласуване.
Член 40
Право на гражданите да избират и да бъдат избирани в общинските избори
Всеки гражданин на Съюза има право да избира и да бъде избиран в общински избори в държавата-
членка, в която пребивава, при същите условия, както и гражданите на тази държава.
Член 41
Право на добра администрация
1. Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите,

службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.
2. Това право включва по-специално:
а) правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална
мярка, която би имала неблагоприятни последици за него;
б) правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, като се зачитат
легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна;
в) задължението на администрацията да мотивира своите решения.
3. Всяко лице има право на обезщетение от страна на Съюза за вредите, нанесени му от инсти
туциите или от техните служители при изпълнение на служебните им задължения, в съответствие с
основните принципи, които са общи за законодателствата на държавите-членки.
4. Всяко лице може да се обърне към институциите на Съюза на един от официалните езици на
Договорите и трябва да получи отговор на същия език.
Член 42
Право на достъп до документи
Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава в
държава-членка или има там седалище според устройствения му акт, има право на достъп до доку
ментите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от вида на техния
носител.
Член 43
Европейски омбудсман
Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има
седалище според устройствения му акт в държава-членка, има право да сезира Европейския омбудсман
за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на
Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции.
Член 44
Право на петиции
Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има
седалище според устройствения му акт в държава-членка, има право да отправя петиции до Евро
пейския парламент.
Член 45
Свободно движение и пребиваване
1. Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на

държавите-членки.
2. В съответствие с Договорите правото на свободно движение и пребиваване може да се предоставя

на гражданите на трети страни, които пребивават законно на територията на държава-членка.
Член 46
Дипломатическа и консулска закрила
Всеки гражданин на Съюза се ползва от закрилата на дипломатическите и консулските власти на всяка

друга държава-членка на територията на трети страни, в които държавата-членка, чиито гражданин е,
няма представителство, при същите условия, както гражданите на тази държава.
ДЯЛ VI
ПРАВОСЪДИЕ
Член 47
Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес
Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на
ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член
условия.
Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим
и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван,
защитаван и представляван.
На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази
помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.
Член 48
Презумпция за невиновност и право на защита
1. Всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закона.
2. На всеки обвиняем се гарантира зачитане на правото на защита.
Член 49
Принципи на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието
1. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му
не е представлявало престъпление съгласно националното или международното право. По същия
начин, не може да бъде налагано по-тежко наказание от това, което е било приложимо към
момента на извършване на престъплението. Ако в по-късен момент след престъплението законът
предвижда по-леко наказание, трябва да се приложи това наказание.
2. Настоящият член не засяга осъждането и наказанието на лице, виновно за действие или

бездействие, което в момента на извършването му е било престъпление по смисъла на общите
принципи, признати от всички народи.
3. Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.

Член 50
Право на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление
Никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което
вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съот
ветствие със закона.
ДЯЛ VII
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ТЪЛКУВАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА ХАРТАТА
Член 51
Приложно поле
1. Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите

на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено
когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и
насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоста
вените в Договорите компетенциите на Съюза.
2. Настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на

Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и
задачите, определени в Договорите.
Член 52
Обхват и тълкуване на правата и принципите
1. Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта,

трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При
спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са
необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на
необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.
2. Признатите от настоящата Харта права, които са предмет на разпоредби на Договорите, се

упражняват при определените в тях условия и граници.
3. Доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Евро

пейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват
са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да
предоставя по-широка защита.
4. Доколкото настоящата Харта признава основни права, които произтичат от общите за

държавите-членки конституционните традиции, тези права трябва да бъдат тълкувани в хармония с
тези традиции.
5. Разпоредбите на настоящата Харта, които съдържат принципи, могат да бъдат прилагани чрез
законодателни и изпълнителни актове, приети от институциите, органите, службите и агенциите на
Съюза, както и чрез актове на държавите-членки, когато те прилагат правото на Съюза при упраж
няване на съответните им компетенции. Позоваването на тези принципи пред съд е допустимо само за
тълкуване и проверка на законността на такива актове.
6. Националните законодателства и практики трябва да бъдат взети предвид в тяхната цялост, както
е посочено в настоящата Харта.
7. Разясненията, изготвени за да направляват тълкуването на настоящата Харта, се вземат надлежно

под внимание от юрисдикциите на Съюза и на държавите-членки.
Член 53
Степен на закрила
Никоя разпоредба на настоящата Харта не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща
права на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета са признати от правото
на Съюза, от международното право и от международните конвенции, по които Съюзът или всички
държави-членки са страни и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека
и основните свободи, както и от конституциите на държавите-членки.
Член 54
Забрана на злоупотребата с право
Никоя от разпоредбите на настоящата Харта не трябва да се тълкува като даваща право да се извършва
дейност или действие, които имат за цел погазване на признати в настоящата Харта права или свободи,
или да се ограничават правата и свободите в по-голяма степен от предвидената в настоящата Харта.
°
° °
Възпроизведеният тук текст представлява адаптирана версия на Хартата, прогласена на 7 декември

2000 г., и я заменя, считано от датата на влизане в сила на Договора от Лисабон.
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА
ЕВРОПЕЙСКИ “АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪЮЗ КАПАЦИТЕТ”
Защитата на основните права на

човека в Европейския съюз
Юли 2009 г.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен 1

капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд
Съдържание:
1. Исторически контекст .................................................................................................. 2

2. Договор от Маастрихт (1992 г.)................................................................................... 2
3. Договор от Амстердам (1999 г.) .................................................................................. 3
4. Ролята на Европейския съд за защита на основните човешки права....................... 3
5. Договорът от Ница (2001) ............................................................................................ 4
5. Харта на Европейския съюз за основните права на човека ...................................... 4
6. Агенция на Европейския съюз за основните права ................................................... 5
7. За повече информация:................................................................................................. 6
1. Исторически контекст
Учредителните договори на Европейската общност (Договорът от Рим и Договорът
от Париж) целят икономическо сближаване на страните членки и не поставят
акцент върху защитата на основните човешки права.
Необходимостта от защитата на основните човешки права и свободи и

утвържадването на съюза като пространство на свобода, сигурност и правосъдие се
поражда от премахването на вътрешните граници в рамките на Европейската
общност.
2. Договор от Маастрихт (1992 г.)

Първият договор, който обръща внимание на правата на човека е Договорът за
Европейски съюз (подписан в Маастрихт 1992 и известен като Договорът от
Маастрихт ). Договорът от Маастрихт:
• Зачита основните права, гарантирани от Европейската конвенция за защита

на правата на човека и основните свободи
• Определя правосъдието и вътрешния ред като приоритети на Европейско

равнище и създава възможност за приемане на закони в тази област
При все това, процедурата за приемане на закони в областта на правосъдие и

вътрешен ред е тромава, тъй като законите са де-факто международни договори,
които се гласуват от нациналните правителства и се ратифицират от парламентите
на държавите-членки.
Тази процедура се променя с приемането на договора от Амстердам.

3. Договор от Амстердам (1999 г.)
Договорът от Амстердам поставя редица политки в областта на правосъдие и
вътрешен ред (като имиграцията и убежището) в правомощието на Европейските
законодателни институции.
Освен това, Договорът от Амстердам определя като основополагащи принципи на

ЕС свободата, демокрацията и защитата на човешките права и свободи и
върховенството на закона.
Договорът предвижда отмяна на права на страни-членки, които системно

нарушават основните принципи за свобода, демокрация, права на човека и правова
държава.
По отношение на защитата на основни човешки права, Договорът е известен и със

своя принос в областта на защита от дискриминация. Договорът от Амстердам
въвежда нови клаузи за защита от дискриминация, включително въз основа на пол,
раса, етнически произход, религия или вероизповедание, увреждане, възраст,
сексуална ориентация и утвърждава равенството между половете.
Договорът, подписан в Амстердам разширява правомощията на Европейския Съд в

за тълкуване и прилагане на законодателство в следните области:
• Основни човешки права
• Свободно движение на хора, имиграция, убежище
• Сътрудничество между правораздаваетлни и правоприлгащи институции
4. Ролята на Европейския съд за защита на

основните човешки права
Съдът на Европейските общности или Европейският съд е върховният съд на
Европейския съюз по смисъла на европейското право. Създаден е през 1952 г. с цел
да осигури еднаквото тълкуване и прилагане на европейското право в държавите
членки на съюза.
Съдът играе знакова роля в утрвърждаването и спазването на основните права в

Европейския Съюз. Той е припознат като първата европейска институция, която
обръща особено внимание на основните права на човека, като интерпретира
Европейската конвенция за защита правата на човека. Съдебната практика на Съда
налага високи стандарти в защитата на индивидуални права като правото на
справедлив съдебен процес, на неприкосновеност на личния живот, на собстеност,

на свобода на мнение. Съдебната практика е един от основните източници на
правата, гарантирани в Европейската харта за защита на основните права на човека.
Съдът постановява, че всички Европейски и национални институции трябва да
защитават оснвоните човешки права при прилагането на Европейското
законодателство.
5. Договорът от Ница (2001)

Основната цел на Договорът от Ница е да отстрани недостатъците на Договора от
Амстердам, свързани с разширяването на ЕС. При все това, с Договорът от Ница се
приемат и нови клаузи, които имат влияние върху защитата и утвърждаването на
основните човешки права. Договорът от Ница разписва процедура за отправяне на
препоръки и мониторинг на стран-членки на ЕС, които не спазват принципите на
ЕС, измежду които е и защитата на основни човешки права.
Договорът от Ница облекчава правилата за прилагане на засилено сътрудничество

в областта на сигурността, отбраната и борбата с организираната престъпност.
Освен това, според член 181 от Договорът от Ница, финансовата и техническа
помощ на ЕС към трети страни би следвало да бъде обвързана със стимулирането
на спазването на основни човешки права и свободи и утвърждаването на
върховенството на закона у партньорите на ЕС.
Безспорно едно от най-значимите събития в рамките на срещата на върха в Ница е

приемането на Харта на Европейския съюз за основните права на човека.
5. Харта на Европейския съюз за основните права на

човека
Хартата на ЕС за основните права на човека е създадена въз основа на съдебната
практика на Европейският съд и Европейския съд по правата на човека, както и въз
основа на правата, произтичащи от конституционните традиции и международните
задължения на държавите-членки на ЕС. За първи път в историята на ЕС,
всеобхватна поредица от граждански, политически, социални и икономически
права на гражданите на ЕС, както и на граждани пребиваващи на територията на
ЕС, са разписани в един доумент.
Хартата се състои от 50 члена и урежда редица права, разделени в следните

области:
Достойнство
Свободи

Равенство
Солидарност
Права на гражданите
Правосъдие
Измежду правата, защитени от Хартата са и следните права:
• Право на човешко достойнство

• Право на живот
• Зачитане на личния и семейния живот
• Забрана на робство и принудителния труд
• Право на справедлив съдебен процес
• Свобода на мисълта, съвестта и религията
• Свобода на изразяване на мнение
• Право на гражданите да избират и да бъдат избирани в избори
• Право на образование
Харта на Европейския съюз за основните права на човека: „добавена стойност”
Хартата не прибавя нови права, към тези, гарантирани от Европейската конвенция

за правата на човека и други международни конвенции. Основната цел на Хартата
е да събере и усъвремени основни човешки права от различни правни инструменти,
както и да ги направи по ясно изразени на Европейско равнище.
Хартата не прибавя нови права и отговорности на Европейския съюз за сметка на

националните правителства. Напротив, Хартата разграничава ясно отговорностите
на ЕС от тези, на държавите-членки и допринася за спазването на различните
правомощия на национално и Европейско равнище чрез процес на наблюдение.
Хартата все още няма статут на правообвързващ документ. При все това,
Европейският съд се позовава редовно на Хартата в свои решения. Гражданите на
ЕС все повече се позовават на Хартата в свои писма, петиции и жалби към
Европейската комисия и Европейския парламент.
В процеса на разширяване на ЕС, Хартата подчертава основните ценности на

Съюза и предлага общоприет език за основните права, гарантирани в ЕС като
пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
6. Агенция на Европейския съюз за основните права

С цел оказване на съдействие на институциите и органите на Общността и
държавите членки за опазване на основните човешки права, Съвета на Европа
създава през февруари 2007 г. Агенцията на Европейския съюз за основните права.

Агенцията е правоприемник на Европейския център за наблюдение на расизма и
ксенофобията (ЕЦНРК). Агенцията е независима при осъществяване на своята
дейност и си сътрудничи с национални и международни институции и
организации, както и с организации на гражданското общество.
Агенциятя съблюдава спазването на основните човешки права в Европейския съюз

като изготвя тематични проучвания и доклади, в областта на защита от
дискриминация, дискриминация сред ромската общнотс, трафик на деца и др.
Според последно проучване на Агенцията, дискриминацията все още е често
срещано явление в ЕС, особено сред ромските и африканските общности.
Агенцията за основните права, както и своя предшественик ЕЦНРК, координира

Европейска информационна мрежа по проблемите на расизма и ксенофобията
(РАКСЕН), която се състои от национални координатори във всяка държава членка
на ЕС.
7. За повече информация:
Европейска комисия
Основни права, сигурност, правосъдие
Харта за основните права
Борба с дискриминацията, основни социални права и гражданско
общество
Равенство между половете
Европейска инициатива за демокрация и права на човека
Европейски парламент
Права на човека - основни права
Съвет на Европейския съюз
Правосъдие и вътрешни работи
Общи въпроси и външни отношения
Агенция на Европейския съюз за основните права
Европейски омбудсман
Евроджъст

Свят, подходящ за деца +5 Декларация
Ню Йорк, 13декември 2007 – По време на закриването на специалната сесия на Свят,

подходящ за деца +5 в Ню Йорк, повече от 140 правителствени делегации приеха нова
декларация за децата. „Радвам се, че тази среща на високо ниво е първа по рода си”,
каза заместник-изпълнителният директор на УНИЦЕФ Къл Готам. „Тази кратка, но
силна декларация призовава към спешно постигане на обща визия за гарантиране на
благосъстоянието на всички деца”.
Декларация от възпоменателната пленарна сесия на високо ниво, посветена на

резултатите от специалната сесия за децата
Общото събрание,
Приема следната декларация:
Декларация от възпоменателната пленарна сесия на високо ниво, посветена на

резултатите от специалната сесия за децата
1. Ние, представителите на държавите, присъстващи на възпоменателната пленарна

среща на Общото събрание, сме обнадеждени от прогреса, достигнат от 2002 г. в
създаването на свят, подходящ за деца. По - малко деца под 5 годишна възраст умират
всяка година. Повече деца от всякога посещават училище. Повече еднакви
образователни възможности са предоставени на момичета и момчета. Повече лекарства
са достъпни за децата, включително за тези, заразени с ХИВ/СПИН. Съществуват
повече закони, политики и планове за закрила на децата от насилие, злоупотреба и
експлоатация. Нашите настоящи и бъдещи действия трябва да надграждат тези
постигнати успехи.
2. Въпреки това, съществуват още много предизвикателства. Премахването на

бедността е най-голямото световно предизвикателство, тъй като бедността поставя
пречки пред посрещането на нуждите, спазване и пропагандиране правата на всички
деца по света. Въпреки окуражаващите постижения, броят на децата, умиращи преди
петия си рожден ден, продължава да бъде неприемливо висок. Недохранването,
пандемиите, включително ХИВ/СПИН, както и маларията, туберкулозата и други
предотвратими заболявания продължават да бъдат пречка за здравословния живот на
милиони деца. Липсата на достъп до образование продължава да бъде значима пречка
пред тяхното развитие. Голям брой деца все още са подложени на насилие,
експлоатация и злоупотреба, както и на неравенство и дискриминация, най-вече спрямо
момичетата. Ние ще работим за прекъсване на цикъла на бедност, достигане на
международно съгласувани цели на развитието, включително Целите за развитие на
хилядолетието, създаването на околна среда, която допринася за благосъстоянието на
децата и за реализирането на правата на детето.
3. Ние потвърждаваме нашия ангажимент за пълно прилагане на Декларацията и Плана

за действие, съдържащи се в заключителния документ на 27-та специална сесия на
Общото събрание за децата, наречен „Свят, подходящ за деца”, като признаваме, че
тяхното прилагане и изпълнение на задълженията спрямо Конвенцията за правата на
детето и Факултативните протоколи към нея и други международни инструменти
взаимно се допълват в спазването на правата и насърчаване на благосъстоянието на
децата. Във всички наши действия ще се ръководим от най-добрия интерес на детето.
4. По-добър, междусекторен отговор на правителствата, подобрена международна

координация и по-широки и целенасочени партньорства, включително с медиите и
частния сектор и глобални, регионални и национални инициативи са необходими за
достигането на целите на специалната сесия за децата. Ние потвърждаваме отново
нашата решимост да преследваме съгласуваните глобални цели и действия за
мобилизиране на ресурсите за децата в съответствие със „Свят, подходящ за деца”.
5. Като приветстваме мненията и гласовете на децата, включително младежите, чути по

време на възпоменателната пленарна среща, ние ще се стремим да засилим тяхното
участие при вземането на решения, които ги засягат, в съответствие с възрастта и
зрелостта
6. Ние подновяваме нашата политическа воля за засилване на нашите усилия за

създаване на свят, подходящ за деца. Ние сме убедени, че нашите колективни стремежи
ще бъдат реализирани ако всички отговорни лица, включително гражданското
общество, са обединени в името на децата. Всички наши политики и програми трябва
да пропагандират споделената отговорност на родители, семейства, настойници и други
лица, предоставящи грижи и на обществото като цяло, имайки предвид, че детето
трябва да расте в сигурна и подкрепяща семейна среда. Като отдаваме приоритет на
правата на децата, тяхното оцеляване, закрила и развитие, ние работим за най-добрия
интерес на човечеството. Солидарно и по спешност ще преследваме нашата обща визия
за гарантиране на благосъстоянието на всички деца във всички общества.
ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.75 от 2 Август

2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.36 от 18
Април 2003г., изм. ДВ. бр.63 от 15 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10
Август 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.28 от
1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от
23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.38 от
9 Май 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.59 от
20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.14 от 20
Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15
Септември 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 4 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.50 от 2
Юли 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14
Декември 2010г., изм. ДВ. бр.28 от 5 Април 2011г., изм. ДВ. бр.51 от 5
Юли 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.32 от 24 Април 2012г., изм. ДВ. бр.40 от
29 Май 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет на закона
Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. -
ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Този закон урежда правата, принципите и мерките
за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното
взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето,
както и участието на юридически лица и физически лица в такива
дейности.
(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавата защитава и гарантира
основните права на детето във всички сфери на обществения живот за
всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички
подходяща икономическа, социална и културна среда, образование,
свобода на възгледите и сигурност.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)
Държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на
приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет
Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на този
закон. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет
приема Национална програма за закрила на детето, предложена от
министъра на труда и социалната политика и председателя на
Държавната агенция за закрила на детето.
(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавните органи в рамките на
своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на
детето и създават подходящи условия за неговото развитие.
Определение за дете
Чл. 2. Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до
навършването на 18 години.
Принципи на закрила
Чл. 3. Закрилата на детето се основава на следните принципи:
1. зачитане и уважение на личността на детето;
2. отглеждане на детето в семейна среда;
3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване най-добрия интерес на
детето;
4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) специална закрила на дете в риск;
5. насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата
на детето;
6. подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на
детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за
тяхната професионална квалификация;
7. временен характер на ограничителните мерки;
8. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) незабавност на действията по
закрила на детето;
9. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. -
ДВ, бр. 14 от 2009 г.) грижа в съответствие с потребностите на детето;
10. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване развитието на дете с
изявени дарби;
11. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) насърчаване на отговорното
родителство;
12. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) подкрепа на семейството;
13. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 14 от
2009 г.) превантивни мерки за сигурност и закрила на детето;
14. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 10 - ДВ, бр.
38 от 2006 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) контрол по
ефективността на предприетите мерки.
Мерки за закрила
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Закрилата на детето по този
закон се осъществява чрез:
1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
2. настаняване в семейство на роднини или близки;
3. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) осиновяване;
4. настаняване в приемно семейство;
5. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) предоставяне на социални услуги -
резидентен тип;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) настаняване в
специализирана институция;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) полицейска закрила;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) специализирана закрила
на обществени места;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) информиране за правата и
задълженията на децата и родителите;
10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване на
превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване на правна
помощ от държавата;
12. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 14 от 2009
г.) специални грижи за децата с увреждания;
13. (нова - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г., предишна
т. 12 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) вземане на временни мерки за закрила на
дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г.
(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.),
наричана по-нататък "Конвенцията от 1996 г.".
(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Дете
може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 14 от
2009 г.) Критериите и стандартите за социални услуги за деца по
прилагането на мерките по ал. 1, т. 1, 2, 4 - 6 се определят с наредба,
приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и
социалната политика.
Специална закрила
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Специална закрила се
осигурява на дете в риск.
(2) Условията и редът за осъществяване на мерки за
предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в
специализирани институции, както и тяхната реинтеграция се определят
с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда
и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила
на детето.
Закрила на деца с изявени дарби

Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в
сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Закрилата на деца с
изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с
наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на
културата, министъра на образованието, младежта и науката,
председателя на Държавната агенция за закрила на детето и министъра
на физическото възпитание и спорта, в която се предвиждат мерки и за:
1. насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;
2. осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни
училища и в училища по изкуствата;
3. финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и
специализирани образователни програми.
Специализирана закрила на деца на обществени места

Чл. 5б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г.,
в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011
г.) Специализирана закрила на деца на обществени места се осигурява от
органите на Министерството на вътрешните работи, дирекциите
"Социално подпомагане", кметовете, регионалните инспекторати по
образованието на Министерството на образованието, младежта и
науката, регионалните здравни инспекции и от собствениците,
наемателите и ползвателите на търговски обекти, кина и театри, както и
от организаторите на обществени прояви.
(2) Специализирана закрила на деца на обществени места се
осъществява при условия и по ред, определени с наредба на
Министерския съвет по предложение на министъра на труда и
социалната политика, министъра на вътрешните работи и председателя
на Държавната агенция за закрила на детето.
(3) Забранява се предлагането и продажбата на алкохолни напитки
и тютюневи изделия на деца.
Органи за закрила на детето

Чл. 6. Закрилата на детето се осъществява чрез:
1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) председателя на Държавната
агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при
осъществяване на неговите правомощия;
2. (изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) дирекции
"Социално подпомагане";
3. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп. -
ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)
министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните
работи, министъра на образованието, младежта и науката, министъра на
правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата,
министъра на здравеопазването и кметовете на общини.
Отговорности на органите за закрила по чл. 6, т. 3

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Органите по чл. 6, т. 3
разработват и участват в провеждането на държавната политика в
областта на закрилата на детето.
(2) Органите по чл. 6, т. 3 разработват и участват в изпълнението и
отчитането на Националната стратегия за детето и Националната
програма за закрила на детето.
(3) Органите по чл. 6, т. 3 съвместно с председателя на
Държавната агенция за закрила на детето разработват координационен
механизъм за взаимодействие в съответствие с компетентностите си в
областта на закрилата на детето за осигуряване на ефективна система за
превенция и контрол по спазване правата на децата.
(4) В рамките на своите правомощия:
1. министърът на труда и социалната политика:
а) ръководи, координира и контролира осъществяването на
социалната политика на държавата за семействата и децата;
б) подпомага и насърчава сътрудничеството с гражданските
организации с цел активното им участие в процеса на формулиране,
изпълнение и мониторинг на политиката по закрила на детето;
в) ръководи, координира и контролира дейностите за насърчаване
и подкрепа на отговорното родителство;
г) ръководи, координира и контролира разработването на проекти
на нормативни актове, стратегии, програми, планове за действие и
доклади в областта на демографската политика, семейството и децата;
2. министърът на вътрешните работи:
а) осъществява предоставянето на полицейска закрила на дете чрез
специализираните органи на Министерството на вътрешните работи;
б) участва в осъществяването и контрола на специализираната
закрила на деца на обществени места;
в) осъществява контрол по отношение на преминаването на деца
през българската държавна граница;
3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) министърът
на образованието, младежта и науката:
а) осигурява безопасността на децата в държавните училища,
детски градини и обслужващи звена в системата на народната просвета;
б) чрез регионалните инспекторати по образованието осигурява
взаимодействие с органите на управление на специализираните
институции и на социалните услуги - резидентен тип, за установяване на
образователните потребности на всяко дете и осигуряване на подходящо
обучение;
в) осъществява дейности по превенция и разрешаване на проблема
с учениците, които не посещават училище;
г) участва в осъществяването на специалната закрила на децата с
изявени дарби;
4. министърът на правосъдието:
а) ръководи дейностите, свързани с международното осиновяване
по Семейния кодекс, и осъществява функциите, възложени на
Министерството на правосъдието като централен орган по
международните конвенции в областта на международното осиновяване
и закрилата на децата;
б) осигурява безопасността на децата, които изтърпяват наказание
лишаване от свобода в поправителни домове, пребивават в затвори и
затворнически общежития или са задържани в следствени арести;
в) предприема действия по проучване на възможностите за
предлагане и сключване на двустранни договори с държавите - страни по
Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на
международното осиновяване, съставена в Хага на 29 май 1993 г.
относно международното осиновяване на децата със здравословни
проблеми и специфични нужди;
5. министърът на външните работи:
а) осигурява защитата на правата и интересите на децата -
български граждани, извън страната;
б) участва в разработването и контрола по изпълнението на
задълженията на Република България към други държави и
международни организации в областта на правата на децата;
в) координира и участва в подготовката, сключването и
изпълнението на международни договори в областта на правата на
децата;
6. министърът на културата:
а) осигурява откриването, подпомагането и обучението на деца с
изявени дарби в областта на културата;
б) провежда политика за закрила и развитие на културата,
подпомагаща умственото, духовното, моралното и социалното развитие
на детето;
в) осигурява безопасността на децата в училищата и
организационните структури в системата на Министерството на
културата;
7. министърът на здравеопазването:
а) осъществява контрол върху осигуряването на достъпна и
качествена медицинска помощ с приоритет за децата, бременните и
майките на деца до една година;
б) контролира дейностите, осъществявани от домовете за медико-
социални грижи за деца;
в) ръководи и контролира дейностите по опазване здравето на
децата за осигуряване на най-високия достижим за страната стандарт на
здравословното им състояние;
8. кметовете на общини:
а) осигуряват прилагането на държавната политика за закрила на
детето в общината и координират дейностите по закрила на детето на
местно ниво;
б) осигуряват безопасността на децата в общинските училища,
детски градини и обслужващи звена;
в) предприемат мерки за осигуряване безопасността на децата в
структурите и звената на територията на съответната община;
г) подпомагат и насърчават сътрудничеството с гражданските
организации на местно ниво с цел активното им участие в процеса на
формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката по закрила на
детето.
Задължение за съдействие
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп.
- ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Лице, на което стане
известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми
дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на
детето или Министерството на вътрешните работи.
(2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало
известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност,
дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) При постъпване на сигнал в
Държавната агенция за закрила на детето, че дете се нуждае от закрила,
председателят й го препраща незабавно в отдел "Закрила на детето" в
дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето.
(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) При постъпване на информация
по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща
към нея по компетентност.
(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 38 от
2006 г.) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт
и специализираните институции за деца са задължени своевременно да
оказват съдействие и да предоставят информация на Държавната агенция
за закрила на детето и дирекции "Социално подпомагане" при
изпълнение на служебните им задължения при условия и по ред,
определени в Закона за защита на личните данни.
Права и задължения на родителите, настойниците,

попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете (Загл.
доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
Чл. 8. (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Всеки родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете може да иска и да
получава съдействие от органите по този закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, имат право
да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия,
предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13, и
могат да поискат промяна на мерките при изменение на обстоятелствата.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. -
ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават
на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-
годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но
не е навършило 18-годишна възраст.
(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Ако родителите, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го
придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за
негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е
навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 14 от
2009 г., нова - ДВ, бр. 42 от 2010 г., в сила от 02.06.2010 г., отм. - ДВ, бр.
40 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г.)
(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 4, изм. -
ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да изпълняват
предприетите по този закон мерки и да съдействат при осъществяването
на дейностите по закрила на детето.
(7) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителят, настойникът,
попечителят или лицето, което полага грижи за дете, удостоверява
качеството на придружителя на детето по ал. 4 по ред, определен с
наредбата по чл. 5б, ал. 2.
(8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни
да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с
това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено
развитие.
да не допускат участието му в реклами или други форми на търговски
съобщения за генетично модифицирани храни.
да не допускат участието на деца в предавания по смисъла на Закона за
радиото и телевизията, които са неблагоприятни или създават опасност
от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или
Права и задължения на органите на управление на

специализираните институции, на социалните услуги - резидентен
тип, и на социалните услуги в общността
Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Органите на управление на
специализираните институции, на социалните услуги - резидентен тип, и
на социалните услуги в общността имат правата и задълженията по чл. 8.
(2) Органите по ал. 1 са длъжни да осигурят охрана на обектите, в
които се предоставят услугите.
(3) Органите по ал. 1 са длъжни да осигуряват, следят и оценяват
професионалната правоспособност на работещите в съответната
институция, социална услуга - резидентен тип, или услуга в общността.
(4) Оценяването на професионалната правоспособност се
извършва задължително преди постъпване на работа на всеки служител
и на всеки три години. При необходимост и по преценка на съответния
орган оценяването може да се извършва и в по-кратки срокове.
(5) Условията и редът за извършване на оценяването по ал. 3 се
определят с наредбата по чл. 17а, т. 4.
(6) Органите на управление на специализираните институции и на
социалните услуги - резидентен тип, в случаите на настаняване на дете
по реда на чл. 25, ал. 1, т. 3 са длъжни да:
1. уведомяват писмено родителите, настойниците и попечителите
на всяко дете за предстоящите оценки на образователните му
потребности и насочването му за обучение в специално училище или за
интегрирано обучение;
2. осигуряват изпълнението на решението на екипите за
комплексно педагогическо оценяване за насочване на децата или
учениците към определен вид обучение в случаите, когато родителите,
настойниците или попечителите на детето не изпълняват задълженията
си по Закона за народната просвета и Правилника за прилагане на Закона
за народната просвета.
(7) Органите по ал. 1 предприемат действия за реализиране на
дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда в случаите на
извършена проверка от председателя на Държавната агенция за закрила
на детето и дадена препоръка за налагане на дисциплинарно наказание.
Участие на юридически лица (Загл. изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Юридически лица, както и
отделни физически лица, участват в дейностите по закрила на детето при
условия и по ред, предвидени в закон.
(2) Лицата по ал. 1 и органите на държавата и общините си
сътрудничат в дейностите по закрила на детето.
Глава втора.
ПРАВА НА ДЕТЕТО
Право на закрила
Чл. 10. (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на
неговите права и интереси.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не се допускат никакви
ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност,
етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние,
религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.
Закрила срещу насилие

Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в
дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо,
нравствено и образователно развитие.
(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите
неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или
друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите
интереси.
(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия,
проституция, разпространяване на порнографски материали и
получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу
сексуално насилие.
(4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в
политически, религиозни и синдикални дейности.
Закрила на личността на детето

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Сведения и данни за дете
не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни
представители освен в случаите по чл. 7, ал. 1.
(2) В случаите, когато спрямо дете е предприета мярка за закрила,
не могат да бъдат разгласявани сведения и данни за детето без писмено
становище на органа за закрила, предприел мярката.
(3) Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото
съгласие за разгласяване на сведения и данни.
Право на изразяване
Чл. 12. Всяко дете има право свободно да изразява мнение по
всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от
органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.
Информиране и консултиране
Чл. 13. Всяко дете има право да бъде информирано и
консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на
родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и
възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър
начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези
интереси.
Защита на религиозни убеждения

Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се
определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18
години - по съгласие между тях и родителите или попечителите им.
(2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се
обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния
съд.
Участие в процедури
Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство,
по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се
изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би
навредило на неговите интереси.
(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да
бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие.
Решението за изслушване се мотивира.
(3) Преди изслушването на детето съдът или административният
орган трябва:
1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да
формира мнението си;
2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания,
от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния
или административен орган.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
Съдебните и административните органи осигуряват подходяща
обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На
изслушването и консултирането на детето задължително присъства
социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист.
(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. -
ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът или административният орган разпорежда
изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник,
попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък,
когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не
отговаря на интереса на детето.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна
ал. 5, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. -
ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При всяко дело съдът или административният
орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес
на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на
Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от
административния орган се прилагат разпоредбите на
Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално
подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при
невъзможност предоставя доклад.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна
ал. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" може да
представлява детето в случаите, предвидени в закон.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на
правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права
или интереси.
Зачитане на родителите, настойниците, попечителите и

другите членове на обществото (Загл изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
При упражняване на правата си детето трябва да зачита и уважава
правата на своите родители, настойници, попечители, на другите лица,
полагащи грижи за отглеждането му, както и на другите членове на
обществото, да спазва обществения ред, морала и изискванията за
опазване на общественото здраве.
Тайна на информацията
Чл. 16. (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Всички сведения, получени
в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат
да бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните
представители, а ако детето е навършило 10-годишна възраст - и без
негово съгласие.
(2) Съдът може да разреши на органите по този закон ползване на
сведенията по ал. 1 и без съгласието на лицата по ал. 1, ако това се
налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова
защита.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Социалните работници и
длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания
за защита на личните данни, станали им известни при или по повод
осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта
и достойнството на личността.
Глава трета.
ОРГАНИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Председател на Държавната агенция за закрила на детето
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализиран орган на
Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта
на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за
закрила на детето.
(2) Държавната агенция за закрила на детето е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София.
(3) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се
определя с решение на Министерския съвет.
(4) В дейността си председателят се подпомага от заместник-
председател.
(5) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на
агенцията се определят с правилник, приет от Министерския съвет по
предложение на председателя.
Правомощия на председателя на Държавната агенция за

закрила на детето
Чл. 17а. (1) (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишен текст на чл. 17а
- ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила
на детето има следните правомощия:
1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила
от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г.,
в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) разработва съвместно
с министъра на труда и социалната политика, министъра на
здравеопазването, министъра на образованието, младежта и науката,
министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи,
министъра на културата, министъра на финансите, министъра на
физическото възпитание и спорта, управителя на Националния
осигурителен институт, секретаря на Централната комисия за борба
срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните
към Министерския съвет и с Националното сдружение на общините в
Република България държавната политика за закрила на детето;
2. разработва и контролира изпълнението на национални и
регионални програми за осъществяване закрилата на детето;
3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) наблюдава и анализира
провеждането на държавната политика за закрила на детето, дава
методически указания на отделите "Закрила на детето" в дирекциите
"Социално подпомагане" и осигурява методическото ръководство по
спазване правата на детето;
4. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
разработва наредба за критериите и стандартите за социални услуги за
деца по прилагането на мерките по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 4 - 6 и я предлага
на министъра на труда и социалната политика;
5. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. относно
думите "лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално
подпомагане") издава лиценз на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона
за социално подпомагане за предоставяне на социални услуги за деца до
18 години при условията и по реда на глава четвърта "а";
6. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) подпомага
министъра на труда и социалната политика, министъра на
здравеопазването, министъра на образованието, младежта и науката,
министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи при
формирането и провеждането на политиката за интеграция с
Европейския съюз в областта на закрилата на детето;
7. може да представлява държавата в международни организации и
програми в областта на закрилата на детето при предоставени от
Министерския съвет правомощия;
8. разработва и участва в обсъждането на проекти и на нормативни
актове в областта на закрилата на детето;
9. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) създава и поддържа национална
информационна система, чието функциониране се урежда с правилника
за прилагане на закона; системата съдържа данни:
а) за децата в риск;
б) за децата с изявени дарби;
в) от регистрите, водени от регионалните дирекции за социално
подпомагане към Агенцията за социално подпомагане по реда на
Семейния кодекс;
г) за специализирани институции за деца;
д) за юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми
за детето;
е) за децата, необхванати от училище;
ж) за доставчици на социални услуги за деца;
з) други данни от значение за закрила на детето;
10. подпомага дейността на юридическите лица с нестопанска цел
по закрила на детето;
11. организира и провежда научноизследователска и
образователна дейност в областта на закрилата на детето;
12. разработва правилник за структурата, организацията и
дейността на Националния съвет за закрила на детето, който се приема
от Министерския съвет;
13. организира и ръководи дейността на Националния съвет за
закрила на детето в качеството си на председател на съвета;
14. (доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
организира проверки за спазване правата на детето от всички държавни,
общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена,
лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане", доставчици на
социални услуги за деца и на юридически лица с нестопанска цел,
работещи в сферата за закрила на детето, и при установяване на
нарушение дава задължителни предписания за отстраняването им лично
или чрез оправомощено от него лице;
15. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва наблюдение и контрол
на специализираните институции за отглеждане на деца относно
спазването на правата на детето и при установяване на нарушения дава
задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез
оправомощено от него лице;
16. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) организира проверки за спазване
на стандартите за социални услуги за деца и при установяване на
нарушения дава задължителни предписания за отстраняването им лично
или чрез оправомощено от него длъжностно лице;
17. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) изгражда и поддържа
хармонизиран телефонен номер с национално покритие за информиране,
консултиране и помощ на деца;
18. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) предоставя ежегодно в
Министерския съвет доклад за дейността на агенцията;
19. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва и други дейности,
определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Задължителните предписания по
ал. 1, т. 14 - 16 трябва да са придружени с методически указания за
изпълнението им и механизъм за взаимодействие между отговорните
институции.
(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Задължителните предписания по
ал. 2 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Национален съвет за закрила на детето

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 2002 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.,
изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от
25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.,
доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от
15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Към Държавната агенция за
закрила на детето се създава Национален съвет за закрила на детето с
консултативни и координационни функции, в който участват
представители на Министерството на труда и социалната политика,
Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи,
Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството
на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи,
Министерството на финансите, Министерството на културата,
Министерството на физическото възпитание и спорта, Агенцията за
социално подпомагане, Националната комисия за борба с трафика на
хора, Националния съвет по наркотичните вещества, Националния
статистически институт, Националния осигурителен институт,
Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните и на Националното сдружение на
общините в Република България, както и на юридическите лица с
нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата.
(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Проектите на нормативни актове,
които съдържат разпоредби, свързани с правата на децата, се внасят в
Министерския съвет след предварително становище от Националния
съвет за закрила на детето.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Структурата,
организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето се
определят с правилник, приет от Министерския съвет.
Функции на агенцията
Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.)
Дирекция "Социално подпомагане"

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.,
изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализиран орган за провеждане на
политиката за закрила на детето в общината е дирекция "Социално
подпомагане", в която се създава отдел за закрила на детето.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество и
координация с държавни органи и физически и юридически лица, които
имат за предмет на дейност закрилата на детето.
Комисия за детето (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1)
(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Към всяка община се
създава Комисия за детето с консултативни и координационни функции,
в която участват представители на общинската администрация,
областната дирекция на Министерството на вътрешните работи,
регионалния инспекторат по образованието, регионалната здравна
инспекция, дирекция "Социално подпомагане", местната комисия за
борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните, както и на юридическите лица с нестопанска цел и
други, които осъществяват дейности по закрила на детето.
(2) Председател на комисията по ал. 1 е кметът на общината или
оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Комисията по ал. 1 е обединяващо и координиращо звено на
политиките за всички деца на територията на общината и формира и
осигурява осъществяването на местната политика по закрила на детето.
Функции на дирекция "Социално подпомагане" (Загл. изм. -

ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. -
ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) По този закон дирекция "Социално
подпомагане":
1. осъществява текущата практическа дейност по закрила на
детето в общината и прави предложения до общинския съвет за
общинска програма за закрила на детето;
2. определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и
контролира изпълнението им;
3. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва проверки по жалби и
сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни
предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с
правилника за прилагане на закона;
4. дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на
децата;
5. предоставя информация за предлаганите услуги и оказва
съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се
деца;
6. съставя и поддържа в актуалност регистри за:
а) деца, нуждаещи се от специална закрила;
б) деца под полицейска закрила;
в) (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) деца, необхванати от училище;
г) деца, настанени в семейства на роднини или близки;
д) деца, настанени в приемни семейства;
е) деца, настанени в специализирани институции;
ж) (отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)
з) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за
закрила на детето;
и) (отм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)
7. съдейства и сътрудничи на юридически лица с нестопанска цел,
осъществяващи дейност по закрила на детето;
8. подпомага професионалната ориентация и квалификация на
децата в риск, включително на тези, които са завършили средното си
образование след навършване на пълнолетие;
9. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) организира
обучение и консултации на приемни родители и участва в техния
подбор;
10. сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда,
които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на
децата;
11. организира незабавна помощ на деца, изпаднали в бедствена
ситуация, включително и в случаите по чл. 41 след изтичане на 48-
часовата полицейска закрила;
12. прави предложения за назначаване на настойнически съвети и
попечители;
13. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) проучва кандидатите за
осиновители от страната и дава писмено заключение за годността им да
осиновят дете; дава мнение в случаите, предвидени в Семейния кодекс;
организира консултации и обучение на кандидат-осиновители и
осиновители и осигурява наблюдение на детето в следосиновителния
период за срок две години от датата на осиновяването;
14. предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски
права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени
производства;
15. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) в
случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища, като
преди представянето на искащия орган с доклада се запознават
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които
полагат грижи за детето, както и детето, навършило 14 години, ако това
не би навредило на неговия интерес.
(2) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя
лицата, които да изпълняват функциите на представител по смисъла на
чл. 15, ал. 6.
(3) (нова - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) На
основание чл. 35, ал. 2 от Конвенцията от 1996 г. дирекция "Социално
подпомагане" по постоянния адрес на родителя, който е поискал от
съответния компетентен орган да получи или запази правото си на лични
отношения с дете, което няма обичайно местопребиваване в Република
България, извършва проверка и изготвя заключение дали родителят е
способен да упражнява това право, както и за условията, при които
личните отношения могат да бъдат осъществявани.
Сътрудничество с органа по настойничество и попечителство

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество с органа по
настойничество и попечителство.
"а" ПРОИЗВОДСТВО ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДЕТЕ ИЛИ ЗА
УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
(НОВА - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 24.07.2007 Г.)
Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1)
Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични
отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври
1980 г.(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 20 от 2003 г.)(ДВ, бр. 82 от
2003 г.), наричана по-нататък "Хагската конвенция", се разглежда от
Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:
1. Министерството на правосъдието или лицето, направило
искането;
2. заинтересованите лица;
3. прокурор.
(2) В производството по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане"
към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът
изслушва детето съгласно чл. 15.
(3) Министерството на правосъдието представлява молителя,
когато молбата е подадена чрез него. То може да определи представител,
който да действа от негово име.
Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.)Съдът
може по направено искане или служебно да определи подходяща
привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-
нататъшни опасности за детето или вреди за страните.
Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1)
Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на
молбата.
(2) В производството по чл. 22а, ал. 1 съдът не разглежда по
същество въпроса за упражняването на родителските права.
Чл. 22г. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1)
Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд от лицата по чл. 22а, ал. 1.
(2) В едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се
произнася с решение, което е окончателно.
Чл. 22д. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) В това
производство съдът може по своя инициатива да събира доказателства,
както и да подпомага страните за упражняване на техните процесуални
права.
Чл. 22е. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) Ако
чуждестранният съд приложи чл. 15 от Хагската конвенция,
компетентният български орган за установяване неправомерността на
прехвърлянето или задържането на дете е съдът, който е разгледал или
разглежда въпросите относно родителските права, или Министерството
на правосъдието, когато тези въпроси не са били предмет на съдебно
производство.
Чл. 22ж. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1)
Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на
Конвенцията от 1996 г. относно родителската отговорност и мерките за
закрила на децата.
(2) В случаите и при условията на чл. 8, 9 и 13 от Конвенцията от
1996 г. компетентният съд може, след като е бил сезиран пръв и прецени,
че това е в интерес на детето, да прехвърли компетентността си на по-
късно сезирания чуждестранен съд или да приеме за разглеждане и
постанови решение, когато чуждестранният съд, който е бил сезиран
пръв, му я прехвърли.
(3) В случаите по ал. 2 постановеното от чуждестранния съд
решение подлежи на признаване и изпълнение по реда на глава трета "б".
"б" ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ
ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ
СЪДИЛИЩА И НА ДРУГИ ЧУЖДЕСТРАННИ ОРГАНИ,
СВЪРЗАНИ С РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И МЕРКИТЕ ЗА
ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА (НОВА - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ
24.07.2007 Г.)
Чл. 22з. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1)
Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на
чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на
родителски права и за възстановяване упражняването на родителски
права при неправомерно прехвърляне на дете, основаваща се на
Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за
упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на
родителските права от 1980 г., съставена в Люксембург на 20 май 1980 г.
наричана по-нататък "Люксембургската конвенция", се разглеждат от
Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:
1. Министерството на правосъдието;
2. страните по чуждестранното решение;
3. прокурор.
(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато молителят е сезирал пряко
съда.
(3) В производството по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане"
към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът
изслушва детето съгласно чл. 15.
(4) Съдът може по направено искане или служебно да определи
подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел
предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за
страните.
Чл. 22и. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1)
Съдът спира производството по чл. 22ж, ал. 1, когато:
1. решението е предмет на обжалване;
2. в български съд има висящо производство по съществото на
спора, което е започнало преди производството в държавата, където е
постановено решението, чието признаване и/или допускане на
изпълнение се иска;
3. друго решение относно упражняване на родителските права е
предмет на производство по признаване и/или допускане на
изпълнението му.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 съдът уведомява незабавно съответния
съд, който е длъжен да се произнесе в едномесечен срок от
уведомлението.
Чл. 22к. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1)
Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на
молбата.
(2) Решението на съда подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд.
(3) Софийският апелативен съд се произнася с решение в срока по
ал. 1. Решението е окончателно.
Чл. 22л. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) По
реда на тази глава може да се иска признаване и допускане на
изпълнение на решение за упражняване на родителските права,
постановено след прехвърлянето на детето, ако с решението това
прехвърляне е обявено за неправомерно.
(2) Признаването и изпълнението на решение на друга държава -
страна по Люксембургската конвенция, се отказва в случаите по чл. 8 и
9, когато са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 от конвенцията.
(3) Признаването и изпълнението на решението се допуска само и
доколкото то е изпълняемо в държавата, където е постановено.
Чл. 22м. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.)
Доколкото няма особени правила за това производство, прилагат се
правилата на общото исково производство в Гражданския процесуален
кодекс.
Чл. 22н. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.)
Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на
Конвенцията от 1996 г. относно признаването и изпълнението на
решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи.
Глава четвърта.
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Мерки за закрила в семейна среда
Чл. 23. Мерките за закрила в семейна среда се изразяват във:
1. осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ
на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции,
по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на
децата;
2. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) насочване към подходящи социални
услуги в общността;
3. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) консултиране и информиране на
детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото
развитие;
4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) консултиране и съдействие по
въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;
5. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) съдействие за подобряване на
социално-битовите условия;
6. социална работа за улесняване връзките между децата и
родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията;
7. проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и
насочването му към подходящо учебно заведение;
8. съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се
навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото
законодателство условия;
9. насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на
свободното му време;
10. съдействие на осиновителите при подготовката им за
изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и
защита правата на детето при прекратяване на осиновяването;
11. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) съдействие на лицата, които
полагат грижи за деца, при подготовката и изпълнението на техните
функции.
Предоставяне на мерки за закрила в семейна среда

изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Мерките за закрила по чл. 23 се предприемат
от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите,
настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или
на самото дете, както и по преценка на дирекция "Социално
подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за
деца или от дирекция "Социално подпомагане".
(2) Мерките за закрила по ал. 1 могат да се предоставят и в
съчетание с други мерки за закрила по този закон.
Основания за настаняване извън семейството

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишен текст на чл. 25 -
ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Може да бъде настанено извън семейството дете:
1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски
права или чиито родителски права са ограничени;
2. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) чиито родители, настойници или
попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
3. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) чиито родители, настойници или
попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие;
5. (нова - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) в случаите
по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.;
6. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) чиито родители, настойници или
попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в
предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се
създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и
(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването на детето извън
семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага
спешното му извеждане.
Настаняване извън семейството

доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването на
дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете
за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип
или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на
съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето
извършва временно настаняване по административен ред.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ,
бр. 38 от 2006 г.) Искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави от
дирекция "Социално подпомагане", прокурора или родителя пред
районния съд.
(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Искането за настаняване,
направено от дирекция "Социално подпомагане", се придружава от:
1. доклад от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето;
2. декларациите от роднините или близките на детето в случаите
по чл. 27, ал. 3 и 4;
3. справка от регистъра на дирекция "Социално подпомагане" за
вписаните приемни семейства, при които могат да бъдат настанени деца.
(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Когато искането се прави от
прокурора или от родител, съдът служебно изисква от дирекция
"Социално подпомагане" документите по ал. 3.
(5) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняване на дете в социална
услуга заедно с негов родител се извършва с направление от дирекция
"Социално подпомагане".
Временно настаняване по административен ред

изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването на
дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална
услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва
със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по
настоящия адрес на детето.
(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В
едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 дирекция
"Социално подпомагане" прави искане до районния съд по настоящия
адрес на:
1. детето - при спешни мерки;
2. родителите - във всички останали случаи.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 14
от 2009 г.) В случаите на настаняване в семейство на роднини или
близки се взема съгласието на лицето, при което ще бъде настанено
детето, и се проучва неговата годност. Съгласието на приемащото лице
се изразява с декларация по образец.
(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Несъгласието на роднините или
близките да отглеждат детето се удостоверява от тях с декларация по
образец.
(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 4,
изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от
24.04.2012 г.) В случаите на настаняване в приемно семейство
настаняването се извършва след проверка относно годността на лицата,
кандидатстващи за приемно семейство. След настаняване по
административен ред се сключва договор между съответния доставчик
на социална услуга "приемна грижа" по настоящия адрес на приемното
семейство и приемното семейство.
бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от
2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Актовете на директора на
дирекция "Социално подпомагане" се издават и обжалват по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Настаняване по съдебен ред

доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ,
бр. 14 от 2009 г.) Исканията за настаняване на дете в семейство на
роднини или близки, в приемно семейство, социални услуги - резидентен
тип и в специализирана институция са подсъдни на районния съд по
(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В производството по ал. 1 съдът
може да събира доказателства по своя инициатива.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 14 от
2009 г.) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с
участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на
детето при спазване разпоредбата на чл. 15.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът се произнася в
едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се
изпълнява незабавно. При определяне на мерките за закрила на детето
съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това не е в интерес
на детето.
(5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 14
от 2009 г.) В решението по ал. 4 задължително се посочва срокът на
настаняването.
(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 5 - ДВ,
бр. 14 от 2009 г.) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в
седемдневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът
насрочва делото в срок не по-дълъг от седем дни. Окръжният съд се
произнася с решение, което е окончателно.
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 6 - ДВ,
бр. 14 от 2009 г.) Съдът може да промени постановената мярка по искане
на лицата по чл. 26, ал. 2, ако това е в интерес на детето.
Основания за прекратяване на настаняването

Чл. 29. Настаняването извън семейството се прекратява:
1. при разваляне на договора;
2. с изтичане на срока;
3. при взаимно съгласие на страните по договора;
4. с осиновяването на детето;
5. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) с навършването на пълнолетие от
детето, а ако учи - до завършването на средно образование, но не повече
от 20-годишна възраст;
6. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) с отпадане на основанията по чл.
25, ал. 1;
7. при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;
8. при промяна на мярката за закрила;
9. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при промяна в обстоятелствата,
свързани с детето, ако е в негов интерес;
10. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 14 от 2009
г.) при смърт на лицето/лицата от семейството на роднини или близки;
2009 г.) при смърт на детето.
Ред за прекратяване на настаняването

изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването се
прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на
семейството на роднини или близки, на дирекция "Социално
подпомагане", на родителите на детето или на прокурора, освен в
случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11.
бр. 14 от 2009 г.) Прекратяване на настаняването може да се извърши
временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на
съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе
решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да
приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява
най-добрият интерес на детето.
(3) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния
съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
(4) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по
административен ред.
Промяна на мярката за закрила

Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.,
изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При промяна на мярката за закрила на детето
по чл. 4, т. 2, 4 - 6 се спазва редът за настаняване по чл. 26 - 28.
Приемно семейство
Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) (1)
Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се
настанява дете за отглеждане съгласно договор по чл. 27. Съпрузите или
лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и
задължения.
(2) Утвърждаването на кандидатите за приемно семейство се
извършва от Комисията по приемна грижа, която се създава към
регионалната дирекция за социално подпомагане.
(3) Регионалната дирекция за социално подпомагане поддържа
регистър на утвърдените приемни семейства.
(4) Приемното семейство може да бъде и професионално, като в
този случай то трябва да притежава и допълнителна квалификация за
отглеждане на деца, придобита по реда на наредбата по ал. 6, и да
сключи договор с доставчик на социална услуга "приемна грижа".
(5) Условията и редът за финансиране на професионалното
приемно семейство се определят с правилника за прилагане на закона.
(6) Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване
на приемни семейства и настаняване на деца в тях, както и съставът,
организацията и функциите на Комисията по приемна грижа се
определят с наредба на Министерския съвет по предложение на
министъра на труда и социалната политика.
Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство

Чл. 32. Не могат да кандидатстват за приемно семейство лица:
1. които не са навършили пълнолетие;
2. поставени под запрещение;
3. които са били лишени от родителски права или чиито
родителски права са били ограничени, освен ако това е било по
обективни причини и родителските им права са възстановени;
4. които не могат да бъдат настойници;
5. настойници или попечители, както и приемни семейства,
отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения;
6. които не са годни да изпълняват родителски функции поради
липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия
за отглеждането и развитието на дете;
7. които са осиновители при прекратяване на осиновяването по
тяхна вина по реда на Семейния кодекс;
8. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) които
страдат от СПИН и болести по чл. 61, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от
Закона за здравето;
9. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) които са осъждани за умишлено
престъпление от общ характер;
10. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) срещу които има образувано
наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.
Отношения с родителите по произход

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Приемното семейство и
семейството на роднини или близки са задължени да дават сведения на
родителите за детето и да им съдействат за личните им отношения с
него. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се
произнася по техния режим с определение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ,
бр. 38 от 2006 г.) Определението по ал. 1 може да се обжалва по реда на
Гражданския процесуален кодекс от родителите, детето, прокурора,
дирекция "Социално подпомагане", семейството на роднини или близки
или приемното семейство.
Изразяване на мнение
Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Приемното семейство и
семейството на роднини или близки имат право да изразят мнение преди
постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за
Приемна грижа
Чл. 34а. (1) (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишен текст на чл. 34а
- ДВ, бр. 14 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)
Приемна грижа, като мярка за закрила на детето по чл. 4, ал. 1, е
отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в
семейство на роднини или близки или в приемно семейство.
(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила
от 24.04.2012 г.) Семействата на роднини или близки, кандидатите за
приемни семейства и утвърдените приемни семейства могат да бъдат
подкрепяни чрез социалната услуга "приемна грижа".
(3) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)
Социалната услуга "приемна грижа" включва дейности по набиране и
оценяване на кандидати за приемни семейства, обучение, взаимно
адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето.
(4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Доставчик
на социалната услуга "приемна грижа" може да бъде дирекция
"Социално подпомагане", общината или лицензиран доставчик на
социална услуга за деца съгласно чл. 43б.
Настаняване в специализирани институции

Чл. 35. (1) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на децата в
специализирани институции се извършва само в случаите, когато са
изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не са специализирани институции
заведенията, които предоставят услуги в семейна среда.
Контрол
Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Директорът на дирекция "Социално подпомагане" извършва текущ
контрол по ефективността на предприетите мерки.
Полицейска закрила
Чл. 37. (1) Предоставянето на полицейска закрила на дете се
осъществява от специализираните органи на Министерството на
вътрешните работи.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
Основания
Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Полицейската закрила е
спешна мярка, която се взема, когато детето е:
1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) обект на престъпления или има
непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има
опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;
2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) изгубено или е в безпомощно
състояние;
3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) останало без надзор.
Мерки за полицейска закрила

Чл. 39. (1) Специализираните органи на Министерството на
вътрешните работи могат:
1. да настанят детето в специални помещения, като не се допуска
контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие
върху него;
2. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) да настанят детето в
специализирани институции или социални услуги - резидентен тип, като
при необходимост му бъде осигурена охрана;
3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) да върнат детето при родителите му
или лицата, които полагат грижи за детето.
(2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на
детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за
тях.
(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Органите по ал. 1 могат да
извършват проверки при получаване на информация и сигнали за
наличие на обстоятелствата по чл. 38.
Уведомяване
Чл. 40. Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват
незабавно:
1. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) родителите на детето,
настойниците, попечителите или лицата, които полагат грижи за детето;
2. (изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) дирекция
"Социално подпомагане", в чийто район е предприета закрилата;
3. (изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ,
бр. 36 от 2003 г.) дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес
на детето;
4. прокуратурата;
5. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес на детето.
Срок
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
Полицейска закрила се предоставя за срок до 48 часа.
Издирване на изчезнало дете

Чл. 42. Действията по издирване на изчезнало дете се предприемат
незабавно.
Наредба
Чл. 43. Условията и редът за предоставяне на полицейска закрила
се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, след
съгласуване с Държавната агенция за закрила на детето.
Специализирана закрила на деца на обществени места

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
"А" ЛИЦЕНЗИРАНЕ (НОВА - ДВ, БР. 36 ОТ 2003 Г.)
Лиценз (Загл. изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)
Чл. 43б. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1)
(Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от
15.09.2009 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето
издава лиценз за предоставяне на социални услуги за деца по
предложение на комисия, съставена от представители на
Министерството на труда и социалната политика, Министерството на
образованието, младежта и науката, Министерството на
здравеопазването, Министерството на вътрешните работи,
Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на
детето и Агенцията за социално подпомагане.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Лицензът е личен и не може да се
преотстъпва.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Лицензът се издава за срок 3
години.
Условия за издаване на лиценза (Загл. изм. - ДВ, бр. 38 от 2006

г.)
Чл. 43в. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. -
ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Лицензът се издава, когато кандидатът:
1. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е лице по чл.
18, ал. 1, т. 3 или 4 от Закона за социално подпомагане;
2. не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за
обявяване в несъстоятелност;
3. не е в ликвидация;
4. не е осъждан за престъпление от общ характер, като за
юридическите лица това изискване се отнася за членовете на
управителните им органи;
5. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) предлага социални услуги, които
отговарят на стандартите, определени в наредбата по чл. 4, ал. 3.
Издаване на лиценз (Загл. изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)

Чл. 43г. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1)
(Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) В двумесечен срок от постъпване на
заявлението за издаване на лиценз председателят на Държавната агенция
за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б издава
лиценз или отказва издаването му, ако кандидатът не отговаря на
условията, посочени в чл. 43в.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Лицензът съдържа:
1. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) титуляря на лиценза;
2. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) социалните услуги, за които се
издава лицензът;
3. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) срока на лиценза.
(3) Процедурата по лицензиране се определя с правилника за
прилагане на закона.
Отнемане на лиценза (Загл. изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)

Чл. 43д. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. -
ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила
на детето може да отнеме издадения лиценз за предоставяне на социални
услуги за деца, когато титулярят:
1. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) не е изпълнил в срок задължително
предписание;
г.) не започне да предоставя услугите в срок до 12 месеца от издаване на
лиценза;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) не спазва стандартите за
предоставяне на социални услуги за деца;
г.) извършва дейност в нарушение на получения лиценз;
5. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 14 от 2009
г.) не предостави информация в 14-дневен срок от настъпването на
промени в обстоятелствата, удостоверени с документите към
заявлението за предоставяне на лиценз;
6. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) е преустановил предоставянето на
социалната услуга за повече от три месеца, без да е посочил уважителна
причина, довела до преустановяването на дейността.
Обжалване
Чл. 43е. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. -
ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)
Отказът и отнемането на лиценза подлежат на обжалване по реда на
Такси
Чл. 43ж. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. -
ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2011 г.) Таксите от издадените
лицензи за предоставяне на социални услуги за деца се внасят във фонд
"Социална закрила", създаден към министъра на труда и социалната
политика, и се разходват целево за дейностите по закрила на детето.
Вписване в регистър
Чл. 43з. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. -
ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. относно думата "Лицата")
Лицата, които са получили лиценз по реда на чл. 43б, могат да
предоставят социални услуги за деца само след вписване в регистъра по
реда на Закона за социално подпомагане.
Глава пета.
ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Източници за финансиране
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Финансирането на
дейностите по закрила на детето се осъществява от:
1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) държавния
бюджет;
2. общинските бюджети;
3. национални и международни програми и споразумения в
областта на грижата за деца;
4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически
лица;
5. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2011 г.) фонд "Социална закрила";
6. други източници.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Дирекции "Социално
подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане предоставят
финансова помощ и/или помощ под формата на социални инвестиции
при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Помощите по ал. 2 се отпускат от
директора на дирекция "Социално подпомагане" към Агенцията за
социално подпомагане с писмено решение.
(4) Финансовата помощ е целеви средства в пари и е:
1. еднократна;
2. месечна.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Социалните инвестиции се
изразяват в предоставяне на стоки и/или услуги, свързани с
отглеждането и възпитанието на детето.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Помощите по ал. 2 са
предназначени за подкрепа на детето и семейството с цел превенция и
реинтеграция, отглеждане на детето в семейства на роднини или близки
и в приемни семейства.
(7) Помощите по ал. 2 се освобождават от данъци и такси и от тях
не могат да се правят удръжки.
Фонд "Подпомагане на деца"

Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в
сила от 01.01.2005 г.)
Глава шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Санкции
Чл. 45. (1) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
Който продава алкохолни напитки или тютюневи изделия на деца, се
наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., ако не
подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон
или деянието не съставлява престъпление. При повторно нарушение се
предприемат принудителни мерки за временно спиране на дейността за
определен срок, но не по-дълъг от една година.
(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., доп. -
ДВ, бр. 42 от 2010 г., в сила от 02.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.,
в сила от 01.06.2012 г.) Който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в
управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се
наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при
повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000
лв.
(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., доп. -
ДВ, бр. 42 от 2010 г., в сила от 02.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.,
в сила от 01.06.2012 г.) Родител, настойник, попечител или друго лице,
което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури
придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция
от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена
санкция от 500 до 1000 лв.
(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който в нарушение на чл. 8, ал. 7
остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, за
което полага грижи, с което създава опасност за неговото физическо,
психическо и нравствено развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.
за първо нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 2000 до 5000
лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по
специален закон или деянието не съставлява престъпление.
(5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 14
от 2009 г.) Който без лиценз предоставя социални услуги, се наказва с
глоба или имуществена санкция от 2500 до 10 000 лв.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 1, изм. и доп. - ДВ,
бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който не
изпълни задължение по този закон извън случаите по ал. 1 - 5, се наказва
с глоба от 500 до 1000 лв. - за първо нарушение, и от 1000 до 2000 лв. -
при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно
наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38
от 2006 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) За неизпълнение
на задължение от длъжностно лице глобата е в размер от 500 до 1000 лв.
- за първо нарушение, и от 1000 до 2000 лв. - при повторно нарушение,
ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален
закон и деянието не съставлява престъпление.
(8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Длъжностно лице в
специализирана институция, социална услуга - резидентен тип, и
социална услуга в общността, което не изпълни задължение по този
закон, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв. - за първо
нарушение, и от 1000 до 2000 лв. - при повторно нарушение, ако не
или деянието не съставлява престъпление.
(9) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който не изпълни влязло в сила
задължително предписание по този закон, се наказва с глоба или
имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с
глоба или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(10) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Орган на управление на
специализирана институция, на социална услуга - резидентен тип, или
социална услуга в общността, който не изпълни задължение по този
закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 5000 лв. - за
първо нарушение, и от 5000 до 10 000 лв. - при повторно нарушение, ако
не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон
или деянието не съставлява престъпление.
(11) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Лице, което в нарушение на чл.
7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната
агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи
за нуждата от закрила на дете, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за
първо нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 2000 до 5000
лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по
специален закон или деянието не съставлява престъпление.
(12) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г.)
Който в нарушение на разпоредбите на чл. 11а разпространява сведения
и данни за личността на дете, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.,
съответно с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно
нарушение – с глоба от 3000 до 5000 лв., съответно с имуществена
санкция от 5000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко
административно наказание по специален закон или деянието не
съставлява престъпление.
(13) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.)
Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 27, ал. 2, ако не
или деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от
1000 до 2000 лв. - за първо нарушение, и от 1500 до 3000 лв. - при
повторно нарушение.
(14) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Родител, настойник, попечител
или друго лице, което полага грижи за дете, който наруши чл. 8, ал. 9, се
наказва с глоба от 250 до 500 лв. за първо нарушение, а при повторно
нарушение - с глоба от 500 до 1000 лв.
(15) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Родител, настойник, попечител
или друго лице, което полага грижи за дете, което в нарушение на чл. 8,
ал. 10 допусне участието на дете в предаване по смисъла на Закона за
радиото и телевизията и с това създаде опасност за неговото физическо,
психическо, нравствено и/или социално развитие, се наказва с глоба от
1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 2000 до 5000 лв.,
ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален
закон или деянието не съставлява престъпление.
Приходи от наложени санкции

Чл. 45а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
Приходите от глоби и имуществени санкции, наложени по този закон,
постъпват в център "Фонд за лечение на деца" към министъра на
здравеопазването, който ежегодно внася в Народното събрание доклад за
приходите и разходите на фонда.
Производство
Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Нарушенията по чл. 45, ал.
1 - 4 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното
постановление се издава от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него
длъжностно лице.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г.)
Нарушенията по чл. 45, ал. 5, 6, 8, 10, 11, 12, 14 и 15 се установяват с акт
от служител от Главна дирекция "Контрол по правата на детето" към
Държавната агенция за закрила на детето, а наказателното
постановление се издава от председателя на Държавната агенция за
закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.)
Нарушенията по чл. 45, ал. 7 и 13 се установяват:
1. на длъжностно лице от дирекция "Социално подпомагане" - с
акт на инспектор от Агенцията за социално подпомагане, а
наказателното постановление се издава от изпълнителния директор на
Агенцията за социално подпомагане или от оправомощено от него
длъжностно лице;
2. на останалите длъжностни лица - с акт от служител от Главна
дирекция "Контрол по правата на детето" на Държавната агенция за
закрила на детето, а наказателното постановление се издава от
председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от
оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Нарушенията по чл. 45, ал. 9 се установяват:
1. с акт на социален работник от дирекция "Социално
подпомагане" - за неизпълнение на задължителни предписания по чл. 21,
ал. 1, т. 3, а наказателното постановление се издава от директора на
дирекция "Социално подпомагане" или от оправомощено от него
длъжностно лице;
2. с акт от служител от Главна дирекция "Контрол по правата на
детето" на Държавната агенция за закрила на детето - за неизпълнение на
задължителни предписания по чл. 17а, т. 14 - 16, а наказателното
постановление се издава от председателя на Държавната агенция за
закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.
(5) При установяване на нарушения лицата по ал. 2 - 4 могат да
търсят съдействие от полицейските органи на Министерството на
(6) Актовете за установяване на нарушения и наказателните
постановления се съставят и обжалват по реда на Закона за
административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:

1. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Закрила на детето" е система от
законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата
на всяко дете.
2. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Сведения и данни за личността на
дете" е всяка информация за детето по смисъла на Закона за защита на
личните данни.
3. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Други лица, които полагат грижи
за детето" са семейство на роднини и близки или приемно семейство,
при които детето е настанено по реда на чл. 26, както и останалите лица,
при които детето пребивава по настоящ адрес.
4. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Хармонизиран телефонен номер с
национално покритие за информиране, консултиране и помощ на деца" е
хармонизиран номер със социална значимост от обхват 116 за оказване
помощ за деца, достъпна посредством безплатен телефонен номер.
5. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Най-добър интерес на детето" е
преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
6. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Грижата" е съвкупност от всички
действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите,
настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по силата
на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита
на неговите интереси.
7. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 2 - ДВ, бр. 14
от 2009 г.) "Семейна среда" е биологичното семейство на детето или
семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето,
или приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26.
8. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006
г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Услуги" по смисъла на чл. 23 са
социалните услуги предоставяни в общността по Закона за социално
подпомагане.
9. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2006
г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
10. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 5 - ДВ,
бр. 14 от 2009 г.) "Специализирани институции" са домове пансионен
тип за отглеждане и възпитание на деца, в които те са трайно отделени
от своята домашна среда.
11. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 6, изм. - ДВ,
бр. 14 от 2009 г.) "Дете в риск" е дете:
а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски
права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало
без тяхната грижа;
б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или
всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в
или извън семейството му;
в) за което съществува опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
г) което страда от увреждания, както и от труднолечими
заболявания, констатирани от специалист;
д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е
отпаднало от училище.
12. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 7 - ДВ, бр.
14 от 2009 г.) "Дете с изявени дарби" е дете, което е показало трайни
способности и постижения в областта на науката, изкуството или спорта,
надвишаващи постиженията на неговите връстници.
13. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 14 от
2009 г.) "Превенция" е закрила на детето чрез информиране, съдействие,
подпомагане и услуги.
14. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 9, изм. - ДВ, бр. 14 от
2009 г.) "Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от
настаняване извън семейството по чл. 4, т. 2, 4 - 6 в биологичното
семейство или осиновяването му.
2009 г.) "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава.
2009 г.) "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
17. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Специализирана закрила на
обществени места" е създаването на условия, които не застрашават
физическото, психическото и нравственото развитие на децата.
18. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Годност" е материални и
личностни качества на лицето, което полага грижи за детето.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Министерският съвет в шестмесечен срок от влизането в сила

на закона създава с постановление Държавна агенция за закрила на
детето при условията и по реда на Закона за администрацията.
Финансирането по чл. 44, т. 1 и 2 се осъществява от 1 януари 2001 г.
§ 3. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона се издават

предвидените в него подзаконови нормативни актове от посочените в
съответните разпоредби държавни органи.
§ 4. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския

съвет.
-------------------------
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 31 май 2000 г. и
е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНОТО
ПОДПОМАГАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 120 ОТ 2002 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2003 Г.)
§ 39. В Закона за закрила на детето навсякъде думите

"общински/те служби за социално подпомагане" се заменят с
"дирекции/те "Социално подпомагане", думите "общинската служба за
социално подпомагане" се заменят с "дирекция "Социално
подпомагане", а думите "ръководителя/ят на общинската служба за
социално подпомагане" се заменят с "директора/ът на дирекция
...................................
§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2003 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА
ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
(ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2003 Г.)
§ 32. Министърът на правосъдието, министърът на труда и

социалната политика, министърът на образованието и науката,
министърът на здравеопазването и министърът на вътрешните работи
привеждат издадените от тях подзаконови нормативни актове в
съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането
му в сила.
§ 33. Министерският съвет приема правилник за прилагане на

закона в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ ЗА 2005 Г.

ЗА ТУРИЗМА
§ 88. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в

"Държавен вестник".

КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в

"Държавен вестник", с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета,
раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, §
44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79,
§ 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т.
1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2,
§ 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната
на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите
"Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които
влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на
кодекса в "Държавен вестник".
(ОБН. - ДВ, БР. 38 ОТ 2006 Г.)
§ 37. Навсякъде в закона думата "лицензията" се заменя с

"лиценза" и думата "лицензии" се заменя с "лицензи".
§ 38. Министерският съвет привежда подзаконовите нормативни

актове в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от
влизането му в сила.
...................................
§ 40. Параграф 20 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а § 10, т. 1

(относно думите "лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално
подпомагане"), § 28 (относно думите "лица по чл. 18, ал. 1, т. 3 или 4 от
Закона за социално подпомагане") и § 31 (относно думата "Лицата")
влизат в сила от датата на влизането в сила на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз.

КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма "Особени правила относно производството по
граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";
2. параграф 2, ал. 4;
3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а"
"Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на
чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а -
307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване
на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;
4. параграф 4, ал. 2;
5. параграф 24;
6. параграф 60,
които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в
(ОБН. - ДВ, БР. 14 ОТ 2009 Г.)
§ 41. Детските ясли, детските градини, училищата, доставчиците

на социални услуги за деца, здравните и лечебните заведения поставят
информация за номер 116 на видно място в срок 6 месеца от
изграждането му.

КЪМ СЕМЕЕН КОДЕКС
§ 18. Този кодекс влиза в сила от 1 октомври 2009 г.
ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
§ 26. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.;

изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г.,
бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр.
69 от 2008 г., бр. 14 и 47 от 2009 г.) навсякъде думите "министърът на
образованието и науката", "министъра на образованието и науката" и
"Министерството на образованието и науката" се заменят съответно с
"министърът на образованието, младежта и науката", "министъра на
образованието, младежта и науката" и "Министерството на
образованието, младежта и науката".
...................................

"Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15
септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.
ЗА ЗДРАВЕТО
§ 7. Законът влиза в сила от 2 юни 2010 г.

§ 121. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на:

1. параграфи 1, 16, 20, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 42, 44, § 56, т. 1 и 2, §
65, 68, 70, 76, 80, 81, 90, 92, 96, § 102, т. 3, 4, 5, 7 и 8, § 105, т. 1, 3 и 5, §
107, т. 1, 2, 3, 4, 6, буква "а", т. 7, 10, 11, 13 и 15, буква "а", § 109, 110,
112, 113, § 115, т. 5, § 116, т. 4 и 6, § 117, т. 5 и 7 и § 118, т. 1, които
влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник";
2. параграф 102, т. 1, 2 и 6, които влизат в сила от 1 март 2011 г.;
3. параграфи 22, т. 1 (относно чл. 36, ал. 1, изречение второ), § 37,
§ 48, т. 2, § 51 и 59, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.;
4. параграф 107, т. 15, буква "б", който влиза в сила от 30
септември 2011 г.

ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 51 ОТ 2011 Г.)
§ 10. (1) Закрива се фонд "Социално подпомагане" - второстепенен

разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната
политика. Наличните средства на закрития фонд "Социално
подпомагане" се прехвърлят по бюджета на фонд "Социална закрила".
(2) Фонд "Социална закрила" е право-приемник на активите,
пасивите, правата и задълженията на закрития фонд "Социално
подпомагане" по баланса и отчета към деня на влизане в сила на този
закон.
§ 11. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон

министърът на труда и социалната политика утвърждава правилника за
организацията и дейността на фонд "Социална закрила" и методика за
разпределение на средствата по фонда.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон
министърът на труда и социалната политика определя членовете на
управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонд
"Социална закрила".
(3) До определянето на членовете на управителния съвет и
назначаването на изпълнителния директор по ал. 2 досегашните членове
на управителния съвет на закрития фонд "Социално подпомагане"
продължават да осъществяват правомощията си.
(4) До утвърждаването на правилника по ал. 1 се прилага
Правилникът за дейността на управителния съвет на фонд "Социално
подпомагане" (необнародван), издаден на основание на отменения чл.
30.

ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 32 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 24.04.2012 г.)
§ 8. Всички професионални приемни семейства, които имат

сключен трудов договор с директор на дирекция "Социално
подпомагане" към датата на влизане в сила на този закон, имат право да
поискат промяна на договора с избрания доставчик на социална услуга
"приемна грижа". В случай че приемното семейство не желае промяна на
трудовия договор, неговото действие се запазва до изтичането на
посочения в него срок.
§ 9. Министерският съвет приема необходимите изменения в

Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и в наредбата по
чл. 31, ал. 6 от Закона за закрила на детето в срок до три месеца от
влизането в сила на този закон.

Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане в срок
до един месец от влизането в сила на този закон.

Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане в срок до
три месеца от влизането в сила на този закон.
§ 12. Министърът на труда и социалната политика издава наредба

за кариерното развитие на социалните работници в срок до 6 месеца от
влизането в сила на този закон.


(ОБН. - ДВ, БР. 40 ОТ 2012 Г.)
§ 18. В срок до 7 дни от влизането в сила на този закон лечебните

заведения, към които има разкрити ТЕЛК, извършващи освидетелстване
(преосвидетелстване) на деца до 16-годишна възраст, са длъжни да
осигурят участието на специалист по детски болести в състава на ТЕЛК.
...................................
§ 22. Разпоредбите на § 1, 2, 3, 12, 13, 14, 15 и 21 влизат в сила от 1

юни 2012 г.

КЪМ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ
§ 123. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на §

115, който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и §
122, които влизат в сила от 1 февруари 2013 г.
10.2811/10478
TK-30-11-003-BG-C
НАРЪЧНИК
Наръчник по европейско право в областта на дискриминацията

Европейското право в областта на дискриминацията, съставено от директивите на ЕС срещу
дискриминацията, член 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (ЕКЗПЧОС) и Протокол № 12 към нея, забранява дискриминацията в различни ситуации
и на различни основания. В наръчника европейското право в областта на дискриминацията,
прието въз основа на тези два източника, е разгледано като взаимно допълващи се системи.
Произтичащата от тях правна уредба е използвана като взаимозаменяема в областите,
където източниците се припокриват, и са посочени различията, където има такива. С оглед на
значителната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския
съюз в областта на недискриминацията преценихме, че ще бъде полезно да представим съставен
на достъпен език наръчник, придружен със CD-ROM диск, предназначен за практикуващите
юристи в държавите-членки на ЕС и на Съвета на Европа, както и в други страни, включително
съдии, прокурори, адвокати и служители на правоприлагащите органи.
Наръчник по европейско
право в областта на
АГЕНЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ОСНОВНИТЕ ПРАВА (FRA)
дискриминацията
Schwarzenbergplatz 11 - 1040 Виена - Австрия
тел.: +43 (1) 580 30 - 60 - факс: +43 (1) 580 30 - 693
fra.europa.eu - info@fra.europa.eu
ISBN 978-92-871-9985-0
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

67075 Страсбург, Седекс - Франция
тел.: +33 (0)3 88 41 20 18 - факс: +33 (0)3 88 41 27 30
echr.coe.int - publishing@echr.coe.int
©А
генция на Европейския съюз за основните права, 2010 Агенция на Европейския съюз за основните права
Съвет на Европа, 2010 Европейски съд по правата на човека - Съвет на Европа
Ръкописът е завършен през юли 2010. Наръчник по европейско право в областта на дискриминацията
2011 — 176 стр. — 14.8 × 21 см.
При посочване на източника, възпроизвеждането е разрешено, с изключение на търговски
цели. ISBN 978-92-871-9985-0 (Съвет на Европа)
ISBN 978-92-9192-663-3 (FRA)
doi:10.2811/10478
Допълнителна информацията за Агенцията на Европейския съюз за основните права
Europe Direct е услуга, предназначена да ви помогне да намерите (FRA) може да намерите в интернет. Тя е достъпна на интернет страницата на FRА:
отговори на въпросите, които са за Европейския съюз fra.europa.eu.
Допълнителна информация за юриспруденцията на Европейския съд за правата на
Eдинен безплатен телефонен номер (*) човека може да намерите на страницата на Съда на интернет: echr.coe.int. Търсещата
00 800 6 7 8 9 10 11 машина HUDOC предоставя достъп до решенията на Съда на английски и/или
(*) Някои мобилни оператори не разpeшaват достъп до номера, зaпoчващи c 00 800,
френски език, както и преводи на други езици, месечни информационни бюлетини за
или могат да таксуват тези обаждания. съдебната практика, комюникета за пресата и друга информация за работата на Съда.
КАК ДА СЕ СДОБИЕМ С ПУБЛИКАЦИИТЕ НА ЕC

Безплатни публикации:
Снимки (заглавна страница & вътре): © iStockphoto • чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu);

• т представителствата или делегациите на Европейския съюз.
о
Допълнителна информация за Европейския съюз мoжете дa намepите в Интернет Можете да получите координатите им, като поcетите следния адрec: http://ec.europa.eu
или кaтo изпратите факс на следния номер: +352 2929-42758.
(http://europa.eu).
Платени публикации:
B края на изданието ще намерите библиографско каре. • чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu).
Платени абонаменти (например годишните издания на cepиите на Официален вестник
Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2011 на Европейския съюз, Сбоpника cъдебна практика на Съда на Европейския съюз)
• ч рез някой от търговските представители на Службата за публикации на Европейския съюз
ISBN 978-92-871-9985-0 (Съвет на Европа) (http://publications.europa.eu/others/agents/index_en.htm).
ISBN 978-92-9192-663-3 (FRA)
doi:10.2811/10478
Как да получим достъп до публикациите
Отпечатано в Люксембург от Imprimerie Centrale. на Съвета на Европа
Отпечатано върху хартия, избелена без употреба на елементарен хлор (ecf)
Издателството на Съвета на Европа публикува трудове от всички сфери на дейността на
организацията, включително правата на човека, правни науки, здравеопазване, етика, социално
Оригиналът на този наръчник е на английски език. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и дело, околна среда, образование, култура, спорт, младежта и архитектурното наследство. Книги и
Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) не поемат отговорност за качеството на електронни издания от пълния каталог можете да поръчате он‑лайн (http://book.coe.int/).
преводите на други езици. Мненията, изказани в наръчника, не обвързват ЕСПЧ. Книгата съдържа
препратки към избрани коментари и учебници по Европейската конвенция за защита правата на Виртуална читалня дава възможност на потребителя да прегледа безплатно откъси от трудове с
човека и основните свободи. ЕСПЧ не поема отговорност за тяхното съдържание, и включването голямо значение, които току що са били публикувани, както и пълния текст на някои официални
им в този списък не представлява каквото и да било официално одобряване на тези публика- документи.
ции. Други наръчници по Конвенцията са изброени на интернет сайта на библиотеката на ЕСПЧ Информация за Конвенцията на Съвета на Европа, както и пълния й текст може да намерите
(www.echr.coe.int/Library/). на интернет страницата на Отдела по договорите : http://conventions.coe.int/.
Наръчник по европейско право
в областта на дискриминацията
Предговор
През януари 2010 г. Европейският съд по правата на човека и Агенцията на
Европейския съюз за основните права взеха решение да си сътрудничат за
подготовката на настоящия наръчник по европейската съдебна практика в
областта на борбата срещу дискриминацията. С удоволствие представяме
конкретните резултати от този съвместен проект.
С влизането в сила на Договора от Лисабон, Хартата на основните пра-

ва на Европейския съюз стана правно задължителен документ. Освен това
Договорът от Лисабон предвижда присъединяването на ЕС към Европей-
ската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В този
контекст по-доброто познаване на общите принципи, разработени от Съда
на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, е не само
желателно, но на практика необходимо за правилното прилагане на нацио-
нално равнище на един ключов аспект на европейското право по правата на
човека: стандартите за недискриминация.
През 2010 г. беше отбелязана 60-тата годишнина на Европейската конвенция

за защита правата на човека и основните свободи, която въвежда в член 14
забрана на дискриминацията, както и 10-тата годишнина от приемането на
два основополагащи текста в областта на борбата срещу дискриминацията
на равнище на ЕС – Директивата за расовото равенство и Директивата за
равно третиране в областта на заетостта. С оглед на значителната съдебна
практика на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския
съюз в областта на недискриминацията преценихме, че ще бъде полезно
да представим съставен на достъпен език наръчник, придружен със CD-ROM
диск, предназначен за практикуващите юристи в държавите-членки на ЕС и
на Съвета на Европа, както и в други страни, включително съдии, прокурори,
адвокати и служители на правоприлагащите органи. Тъй като техните про-
фесии заемат водещо място в областта на защитата на правата на човека, те
трябва да познават особено добре принципите на недискриминация, за да
могат да ги прилагат ефективно в практиката, защото разпоредбите срещу
дискриминацията се прилагат на практика именно на национално равнище и
там на местно равнище предизвикателствата стават видими.
Erik Fribergh Morten Kjaerum

Секретар на Европейския съд по Директор на Агенцията на Европейския
правата на човека съюз за основните права
3
Съдържание
ПРЕДГОВОР��3
СЪКРАЩЕНИЯ�� 9
1. ВЪВЕДЕНИЕ В ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО В ОБЛАСТТА

НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА: КОНТЕКСТ, РАЗВИТИЕ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ�� 11
1.1. Контекст и историческа справка за европейското право
в областта на дискриминацията�� 12
1.1.1. Съветът на Европа и Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи�� 12
1.1.2. Европейският съюз и директивите срещу дискриминация�� 14
1.2. Текущи и бъдещи изменения на европейските механизми
за защита��16
1.2.1. Харта на Европейския съюз на основните права�� 16
1.2.2. Договори на ООН за правата на човека��17
1.2.3. Присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи�� 19
Основни моменти�� 20
Библиография�� 21
2. КАТЕГОРИИ ДИСКРИМИНАЦИЯ И ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА�� 23

2.1. Въведение��23
2.2. Пряка дискриминация�� 24
2.2.1. Неблагоприятно третиране��25
2.2.2. Случай за сравнение��25
2.2.3. Признакът, предмет на защита�� 29
2.3. Непряка дискриминация��32
2.3.1. Неутрално правило, критерий или практика��33
2.3.2. Значително по‑отрицателно засягане на група, ползваща
се със защита�� 34
2.3.3. Случай за сравнение�� 35
2.4. Тормоз и подбуждане към дискриминация��35
2.4.1. Тормоз и подбуждане към дискриминация съгласно директивите
на ЕС срещу дискриминацията�� 35
2.4.2. Тормоз и подбуждане към дискриминация съгласно ЕКЗПЧОС�� 39
2.5. Специални или специфични мерки�� 40
5
2.6. Защитни възражения при по‑неблагоприятно третиране съгласно
европейското право в областта на дискриминацията�� 50
2.6.1. Въведение�� 50
2.6.2. Анализ на общото възражение�� 51
2.6.3. Прилагане на общото възражение�� 52
2.6.4. Специални защитни възражения съгласно правото на ЕС�� 53
2.6.4.1. Действително професионално изискване�� 54
2.6.4.2. Религиозни институции�� 58
2.6.4.3. Изключения на основание на възраст��60
3. ОБХВАТ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО В ОБЛАСТТА НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА�� 67

3.2. Кои лица се ползват със защита съгласно европейското право
в областта на дискриминацията?�� 68
3.3. Обхват на Европейската Конвенция: член 14 и протокол № 12�� 70
3.3.1. Характер на забраната на дискриминацията в конвенцията�� 70
3.3.1.1. Правата, гарантирани от конвенцията��71
3.3.1.2. Обхват на правата, гарантирани от конвенцията�� 72
3.3.1.3. Протокол № 12�� 74
3.4. Обхват на директивите на ЕС срещу дискриминацията�� 76
3.4.1. Заетост�� 76
3.4.1.1. Достъп до заетост�� 76
3.4.1.2. Условия на наемане на работа, включително относно
уволненията и заплащането�� 77
3.4.1.3. Достъп до професионално ориентиране и обучение�� 79
3.4.1.4. Организации на работниците и работодателите��80
3.4.1.5. Европейската конвенция и сферата на заетостта��80
3.4.2. Достъп до социални грижи и форми на общественото осигуряване�� 81
3.4.2.1. Социална закрила, включително социална сигурност
и здравеопазване�� 82
3.4.2.2. Социални придобивки�� 83
3.4.2.3. Образование�� 85
3.4.2.4. Европейската конвенция и сферата на социалните грижи
и образованието�� 85
3.4.3. Достъп до предоставяне на стоки и услуги, включително жилищно
настаняване��86
3.4.3.1. Европейската конвенция и сферата на стоките и услугите,
включително жилищното настаняване�� 89
6
3.4.4. Достъп до правосъдие�� 91
3.4.4.1. Европейската конвенция и контекстът на достъпа до
правосъдие�� 92
3.5. Прилагане на Kонвенцията извън обхвата на правото на ЕС��93
3.5.1. „Личната“ сфера: личен и семеен живот, осиновяване,
жилище и брак�� 93
3.5.2. Политическо участие: свобода на изразяване, събрания
и сдружаване и на свободни избори��96
3.5.3 Правоприлагане�� 97
3.5.4. Наказателноправни въпроси��99
4. ОСНОВАНИЯ, ПРЕДМЕТ НА ЗАЩИТА��103

4.2. Пол�� 104
4.3. Сексуална ориентация�� 113
4.4. Увреждане�� 116
4.5. Възраст�� 119
4.6. Раса, етнически произход, цвят на кожата и принадлежност към
национално малцинство�� 121
4.7. Националност или национален произход��124
4.8. Религия или убеждение��130
4.9. Език�� 133
4.10. Социален произход, рождение и имущество�� 135
4.11. Политически и други убеждения�� 137
4.12. „Друг признак“��138
5. ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ДОКАЗВАНЕТО, В ПРАВОТО В ОБЛАСТТА

НА ДИСКРИМИНАЦИЯТА��143
5.2. Разпределяне на тежестта на доказване�� 144
5.2.1. Обстоятелства, които не подлежат на доказване�� 148
5.3. Роля на статистически и други данни��150
7
СПИСЪК НА ДЕЛА��159
Практика на Международния съд��159
Практика на Съда на Европейските общности��159
Практика на Европейския съд по правата на човека��162
Практика на Европейския комитет за социални права�� 166
Практика на Комитета по правата на човека�� 166
Практика на националните съдилища�� 166
СПИСЪК НА НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ�� 169

Международни правни инструменти�� 169
Правни инструменти на ЕС��170
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ

В ПРИЛОЖЕНИЯ CD‑RОМ�� 171
ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ��173
БЕЛЕЖКА ОТНОСНО ПОЗОВАВАНИЯТА��175
8
Съкращения
ЕКЗПЧОС Европейска конвенция за защита правата на човека и основните
свободи
ЕКРН Европейска комисия срещу расизма и нетолерантносттa (на СЕ)
ЕС Европейски съюз
ЕСПЧ Европейски съд по правата на човека
FRA Агенцията на Европейския съюз за основните права
КООНПХУ Конвенция на Организацията на обединените нации за правата

на хората с увреждания
КПВФДОЖ Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация

по отношение на жените
КПД Конвенция за правата на детето
КПРД Комитет за премахване на расовата дискриминация
КПЧ Комитет по правата на човека
МКПВФРД Международна конвенция за премахване на всички форми на

расова дискриминация
МПГПП Международен пакт за граждански и политически права
МПИСКП Международен пакт за икономически, социални и културни

права
МС Международен съд
ОВ Официален вестник (на ЕС)
ООН Организация на обединените нации
СЕ Съвет на Европа
СЕО Съд на Европейските общности (сега Съд на Европейския съюз)
9
1
Въведение в европейското
дискриминацията: контекст,
развитие и основни принципи
В тази уводна глава ще разгледаме произхода на правото в областта на дис-

криминацията в Европа, а също така и осъществяващите се понастоящем
и очакваните в бъдеще изменения както в материалната уредба, така и в про-
цедурите за предоставяне на защита.
Необходимо е още в началото да отбележим, че както съдиите, така и проку-

рорите са задължени да прилагат мерките за защита, предвидени в Европей-
ската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС)
и в директивите на Европейския съюз (ЕС) срещу дискриминацията, без значе-
ние дали някоя от страните в производството се позовава на тях. Действията
на националните съдилища и правораздавателни органи не са ограничени до
доводите на страните, а трябва да определят приложимите правни норми въз
основа на изложените от страните фактически обстоятелства; това означава,
че страните по едно дело на практика определят дали да предявят претен
ция за дискриминация чрез доводите и доказателствата, които привеждат.
Това произтича от основните правни принципи, заложени във всяка от съот
ветните системи, като например прякото действие на правото на ЕС в 27-те
държави‑членки на ЕС, както и пряката приложимост на ЕКЗПЧОС, което
означава, че конвенцията трябва да се спазва във всички държави‑членки на ЕС
и на Съвета на Европа. Съществува обаче едно съществено ограничение на това
изискване, което се изразява в приложимите давностни срокове. Преди да
о б м и с л я т п р и л а г а н е то н а н о р м и те з а з а щ и т а от д и с к р и м и н а ц и я ,
11
практикуващите юристи ще трябва да се запознаят със съответните давностни

срокове, които се прилагат по отношение на конкретната юрисдикция и опре-
делят дали съответният съд е компетентен да разгледа въпроса.
Практическото последствие от това е, че практикуващите юристи могат при

необходимост да се позоват на приложимите правни инструменти срещу
дискриминацията и съдебната практика в тази област пред националните
съдилища и органи.
Поради това практикуващите юристи трябва да разбират действащите системи

в областта на защитата от дискриминация, тяхното прилагане и начините, по
които те се прилагат в конкретни ситуации.
1.1. онтекст и историческа справка

К
за европейското право в областта
на дискриминацията
Понятието „европейско право в областта на дискриминацията“ подсказва
наличието на единна европейска система от норми, свързани с недискрими-
нацията; на практика това право се състои от разнообразни източници. Насто-
ящият наръчник се основава предимно на нормативната уредба в системата
на ЕКЗПЧОС и на правото на ЕС. Тези две системи имат различен произход,
както по отношение на периода на възникването им, така и на причините за
създаването им.
1.1.1. Съветът на Европа и Европейската

конвенция за защита правата на човека
и основните свободи
Съветът на Европа (СЕ) е междуправителствена организация (МПО), създа-
дена след Втората световна война с цел да насърчава, наред с други, пра-
вовата държава, демокрацията, правата на човека и социалното развитие
(вж. преамбюла и член 1 от Статута на Съвета на Европа). С оглед изпълнението
на тези цели, държавите‑членки на Съвета на Европа са приели ЕКЗПЧОС, който
е първият от съвременните международни договори в областта на правата на
човека, съставени въз основа на Всеобщата декларация за правата на човека
на ООН. ЕКЗПЧОС въвежда правно задължение за страните по конвенцията да
12
Въведение в европейското право в областта на дискриминацията: контекст, развитие и основни принципи
гарантират на всички лица под тяхната юрисдикция (а не само на своите граж-

дани) зачитането на определени права на човека. Прилагането на ЕКЗПЧОС се
контролира от Европейския съд по правата на човека (чиято работа първона-
чално е била подпомагана от Комисия). Този съд разглежда дела, заведени
срещу държавите‑членки. Към настоящия момент в Съвета на Европа членуват
47 държави, като всяка държава, която желае да се присъедини към Съвета на
Европа, трябва да се присъедини и към ЕКЗПЧОС.
От приемането й през 1950 г. ЕКЗПЧОС е изменяна и допълвана посредством

т. нар. „протоколи“. Най‑съществената процесуална промяна на ЕКЗПЧОС
е Протокол № 11 (1994 г.), по силата на който Европейският съд по правата на
човека (ЕСПЧ) става постоянно действащ орган, а Комисията е закрита. Този
протокол е разработен с цел повишаване на капацитета на механизмите по
ЕКЗПЧОС за разглеждане на нарастващия брой дела, заведени от граждани
на държавите в Източна Европа, присъединили се към Съвета на Европа след
падането на Берлинската стена и разпадането на бившия Съветски съюз.
Забраната на дискриминацията е заложена в член 14 от ЕКЗПЧОС1 , който

гарантира равно третиране при упражняването на другите права, предви-
дени в конвенцията. Протокол № 12 (2000 г.) към ЕКЗПЧОС, който все още не
е ратифициран от всички държави‑членки на ЕС 2, разширява обхвата на за-
браната на дискриминацията, като гарантира равно третиране при упражня-
ването на всички права (включително правата, гарантирани от националното
право). Съгласно обяснителния доклад към протокола, документът е разра-
ботен с мотиви за укрепване на защитата от дискриминация, която се счита
за ключов аспект на гарантирането на правата на човека. Протоколът е приет
по‑специално в резултат на обсъждания на начините за укрепване на равен-
ството на половете и расовото равенство.
Въпреки, че принципът на недискриминация не е основната тема на настоящия

наръчник, читателят следва да има предвид, че това е ръководен принцип,
залегнал в редица документи на Съвета на Европа. Трябва да се отбележи,
че текстът на Европейската социална харта от 1996 г., гарантира правото на
1 Ръководство за обучение, разработено във вид на презентация във формат Powerpoint, което
съдържа насоки за прилагането на член 14 от ЕКЗПЧОС, е достъпно на уебсайта на Съвета на
Европа за обучение на практикуващи юристи в областта на правата на човека: www.coehelp.org/
course/view.php?id=18&topic=1.
2 Актуални данни за броя на държавите‑членки на ЕС, които са ратифицирали Протокол № 12 са
достъпни на следния адрес: www.conventions.coe.int/Treaty/Commun/ChercheSig.asp?NT=177&CM=7
&DF=16/07/2010&CL=ENG.
13
равни възможности и на равно третиране в областите на заетостта и про-

фесиите, и защитата от дискриминация, основана на пол 3 . Допълнителна
защита от дискриминация предоставя Рамковата конвенция за защита на
националните малцинства4, Конвенцията на Съвета на Европа за борба с тра-
фика на хора 5 и Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални
документи. В протокола към Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления
в кибернетичното пространство е предвидена и защита срещу насърчаването
на дискриминация. Очевидно въпросът на недискриминацията е оказал важно
въздействие при разработването на законодателните документи на Съвета на
Европа и се счита за основна свобода, която трябва да се ползва със защита.
1.1.2. Европейският съюз и директивите срещу

дискриминация
Европейският съюз (ЕС) е основан като междуправителствена организация,
но вече разполага със собствена правосубектност. Понастоящем в ЕС
членуват 27 държави. Съюзът се е развил на основата на три отделни
междуправителствени организации (МПО), основани през петдесетте години
на ХХ в. с компетентност в областите на енергийната сигурност и свободната
търговия (известни под общото наименование „Европейски общности“).
Основната цел на Европейските общности беше да насърчават икономическото
развитие посредством свободно движение на стоки, капитали, хора и услуги.
С цел да се осигури равнопоставеност между държавите‑членки, в Договора
за създаване на Европейската икономическа общност (1957 г.) е включена
разпоредба, забраняваща дискриминацията, основана на пол, в областта
на заетостта. Тази забрана би предотвратила получаването на конкурентно
предимство от някои държави‑членки, предлагащи по‑ниско заплащане
или по‑неблагоприятни условия на труд на жените. Въпреки че правото
в тази област се е развило в значителна степен и е обхванало областите
на пенсионното осигуряване, бременността и схемите за задължително
обществено осигуряване, до 2000 г. правото на ЕС срещу дискриминацията
се прилагаше само в областта на заетостта и общественото осигуряване
и обхващаше само дискриминацията, основана на пол.
3 Вж. член 20 и член E от част V на Европейската социална харта.

4 Вж. член 4, член 6, параграф 2 и член 9 от Рамковата конвенция за защита на националните
малцинства.
5 Вж. член 2, параграф 1 от Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора.
14
През деветдесетте години групи, застъпващи обществени интереси, лобираха

активно за разширяване на обхвата на предвидената в правото на ЕС забрана
на дискриминацията чрез включване на други области като расова и етническа
принадлежност, както и сексуална ориентация, религиозни убеждения, въз-
раст и увреждания. Опасенията от възраждане на екстремистки национализъм
в някои държави‑членки генерираха достатъчна политическа воля сред лиде-
рите на държавите за промяна на Договора за създаване на Европейската общ-
ност, в следствие на която на Общността беше предоставена компетентност да
приема закони в тези области.
През 2000 г. бяха приети две директиви: Директивата за равно третиране

в областта на заетостта въведе забрана на дискриминацията в областта на
заетостта, основана на сексуална ориентация, религиозни убеждения, възраст
и увреж дания; Дирек тивата за расовото равенство въведе забрана на
дискриминацията, основана на расова или етническа принадлежност в областта
на заетостта, както и на достъпа до системите за социални грижи обществено
осигуряване и до стоки и услуги. Това е значително разширение на обхвата на
правото на ЕС срещу дискриминацията, с което беше отчетен фактът, че за да
могат физическите лица да реализират пълния си потенциал на пазара на труда,
е необходимо да им бъде гарантиран равен дос т ъп до облас ти, като
здравеопазване, образование и жилищно настаняване. През 2004 г. с приемането
на Директивата за достъп на мъже и жени до стоки и услуги в обхвата на
разпоредбите срещу дискриминацията, основана на пол, беше включена
областта на стоките и услугите. Предоставената защита от дискриминация,
основана на пол, обаче, не съответства в достатъчна степен на обхвата на
защитата по Директивата за расовото равенство, тъй като Директивата за
равенство на половете по отношение на общественото осигуряване гарантира
равно третиране единствено по отношение на общественото осигуряване, но не
и на цялостната система за социални грижи, която включва социалната закрила
и достъпа до здравеопазване и образование.
Въпреки че сексуалната ориентация, религиозните убеждения, уврежданията

и възрастта са основания, които са предмет на защита само в областта на
заетостта, понастоящем институциите на ЕС обсъждат предложение за
разширяване обхвата на защитата за тези основания с включване на областта
на достъпа да стоки и услуги (известно като „Хоризонталната директива“).
15
1.2. Т екущи и бъдещи изменения на

европейските механизми за защита
1.2.1. Харта на Европейския съюз на основните
права
В първоначалния си вариант договорите за създаване на Европейските
общности не засягат въпроса за правата на човека или тяхната защита.
Причината за това е, че се е смятало, че създаването на зона за свободна
търговия в Европа не може да има последици, свързани с правата на човека. Но
в резултат на завеждането пред Съда на Европейските общности (СЕО, сега Съд
на Европейския съюз) на дела с предмет предполагаеми нарушения на правата
на човека, произтичащи от правото на Общността, СЕО разработва норми,
изведени от съдебната практика, известни като „общи принципи“ на правото на
Общността 6 . Според СЕО тези общи принципи отразяват съдържанието на
нормите за защита правата на човека, съдържащи се в националните
конституции и в договорите за защита правата на човека, и по‑конкретно
ЕКЗПЧОС. СЕО е заявил, че ще гарантира съответствието на правото на
Общността с тези принципи.
Осъзнавайки факта, че неговите политики могат да оказват въздействие върху

правата на човека и стремейки се да мотивира гражданите да се чувстват
„по‑близо“ до ЕС, през 2000 г. Европейският съюз и неговите държави‑членки
провъзгласиха Хартата за основните права на Европейския съюз. Хартата
съдържа каталог на правата на човека, съставен при отчитане на правата,
гарантирани от конституциите на държавите‑членки, ЕКЗПЧОС и универсалните
международни договори за защита правата на човека, като Конвенцията на ООН
за правата на детето. Хартата, приета през 2000 г., представляваше само
„декларация“, което означава, че тя нямаше правно обвързващо действие,
въпреки че Европейската комисия (органът с най‑големи правомощия в областта
на законодателната инициатива в ЕС) посочваше, че изготвяните от нея
законодателни предложения съответстват на хартата.
6 Съдът на Европейските общности вече се нарича „Съд на Европейския съюз“ по силата

на измененията, въведени с Договора от Лисабон. Въпреки това в текста на наръчника
е използвано наименованието СЕО с цел да се избегне объркване, тъй като по‑голямата част
от съществуващите публикации, които са достъпни за ползване от специалистите, са издадени
преди влизане в сила на Договора от Лисабон през декември 2009 г.
16
С влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г. статутът на хартата

беше променен и тя стана правно задължителен документ. Поради това инсти-
туциите на ЕС са задължени да я спазват. Държавите‑членки също са длъжни
да спазват хартата, но само когато имплементират право на ЕС в своите правни
системи. Към хартата беше договорен протокол по отношение на Чешката
република, Полша и Обединеното кралство, в който това ограничение
е потвърдено изрично. Член 21 от хартата съдържа забрана на дискриминацията
на различни основания, които ще разгледаме по‑нататък в настоящия наръчник.
Това означава, че физически лица могат да подават жалби по отношение пра-
вото на ЕС или на национало законодателни актове имплементиращи закони
на ЕС, ако считат, че е налице нарушение на хартата. Националните съдилища
могат да искат указания от СЕО относно правилното тълкуване на правото на
ЕС по реда на производството за постановяване на преюдициално заключение,
уредена в член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз
(ДФЕС).
1.2.2. Договори на ООН за правата на човека

Разбира се механизмите за защита правата на човека не са ограничени само
в областта на европейското право. Наред с други регионални механизми,
действащи в Северна и Южна Америка, Африка и Близкия изток, съществува
значителна международна нормативна уредба в областта на правата на
човека, създадена чрез механизмите на Организацията на обединените нации
(ООН). Всички държави‑членки на ЕС са страни по следните международни
договори на ООН в областта на правата на човека, които съдържат забрана на
дискриминацията: Международния пакт за граждански и политически права
(МПГПП)7, Международния пакт за икономически, социални и културни права
(МПИСКП) 8, Международната конвенция за премахване на всички форми на
расова дискриминация (МКПВФРД) 9, Конвенцията за премахване на всички
форми на дискриминация по отношение на жените (КПВФДОЖ),10 Конвенцията
7 999 UNTS 171.

8 993 UNTS 3.
9 660 UNTS 195.
10 1249 UNTS 13.
17
против изтезанията 11 и Конвенцията за правата на детето (КПД) 12. Най‑новият

международен договор в областта на правата на човека, приет на равнище на
ООН, е отворената за подписване през 2006 г. Конвенция на Организацията на
обединените нации за правата на хората с увреждания (КООНПХУ) 13 . Досега
към международните договори в областта на правата на човека могат да се
присъединяват само държави. Тъй като обаче държавите си сътрудничат все
по‑активно с посредничеството на междуправителствени организации (МПО), на
които те делегират значителни правомощия и отговорности, е наложително да се
даде възможност на МПО също да се ангажират с изпълнението на задълженията
в областта на правата на човека, поети от членуващите в тях държави. КООНПХУ
е първият международен договор в областта на правата на човека, приет на
равнището на ООН, който е открит за присъединяване на регионални организации
за интеграция, и който ЕС се очаква да ратифицира през декември 2010.
КООНПХУ гарантира широк кръг от права на хората с увреждания, с цел на тези

хора да бъде обезпечено равенство при упражняването на правата им, а също
така и налага на държавите редица задължения за предприемане на конкретни
мерки. Както и Хартата на основните права, конвенцията е задължителна за
институциите на ЕС, както и за държавите‑членки, когато прилагат правото
на ЕС. Освен това отделни държави‑членки понастоящем са в процедура на
присъединяване към КООНПХУ като самостоятелни членове, което също ще
доведе до пряко възникване на задължения за тях. Вероятно КООНПХУ ще се
превърне в референтен източник за тълкуване на правото на ЕС и практиката на
ЕСПЧ по отношение на дискриминацията, основана на увреждания.
11 1465 UNTS 85.

12 1577 UNTS 3. Освен това някои държави‑членки са страни и по Конвенцията на Организацията
на обединените нации за правата на хората с увреждания (документ на ООН A/61/611,
13 декември 2006 г.) и Международната конвенция за защита на лицата от насилствено изчезване
(документ на ООН A/61/488, 20 декември 2006 г.), все още, обаче, нито една държава‑членка не
се е присъединила към Международната конвенция за защита на правата на всички мигриращи
работници и на членовете на техните семейства (документ на ООН A/RES/45/158, 1 юли 2003 г.).
13 Документ на ООН A/61/611, 13 декември 2006 г.
18
1.2.3. Присъединяване на Европейския съюз към

Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи
Понастоящем съществува тясна връзка между правото на ЕС и ЕКЗПЧОС. Всички
държави‑членки на ЕС са се присъединили към ЕКЗПЧОС. Както е посочено
по‑горе, СЕО използва ЕКЗПЧОС като ориентир, когато определя обхвата
на правото на ЕС за защита правата на човека. Освен това Хартата на основните
права отразява (макар да не изчерпва) кръга от права, закрепени в ЕКЗПЧОС.
Аналогично, правото на ЕС съответства в голяма степен на ЕКЗПЧОС, въпреки че
Съюзът не е страна по конвенцията. Ако обаче физически лица желаят
да подадат жалба срещу ЕС за негарантиране на правата на човека от
страна на Съюза, те нямат право да насочат пряко претенциите си срещу ЕС пред
ЕСПЧ. Вместо това те могат да подадат жалба пред националните съдилища,
които след това да отнесат случая за разглеждане пред СЕО посредством
производството за постановяване на преюдициално заключение, или да
предявят непряк иск срещу ЕС в рамките на заведено пред ЕСПЧ дело срещу
държава‑членка.
Договорът от Лисабон съдържа разпоредба, която задължава ЕС да се присъ-

едини към ЕКЗПЧОС като самостоятелна страна по конвенцията, а с Протокол
№ 14 към ЕКЗПЧОС в текста на конвенцията са внесени необходимите за това
изменения. Все още не е ясно какви ще бъдат практическите последици от
това и по‑конкретно какви ще бъдат бъдещите отношения между СЕО и ЕСПЧ,
тъй като преговорите за присъединяване на ЕС към конвенцията могат да
отнемат няколко години. Със сигурност обаче в резултат на присъединяването
физическите лица ще получават възможност да предявяват преки искове пред
ЕСПЧ срещу ЕС за нарушения на ЕКЗПЧОС.
19
Основни моменти
• равната уредба на защитата от дискриминация в Европа се съдържа

П
в правото на ЕС и в ЕКЗПЧОС. Въпреки че в голяма степен тези две системи са
взаимно допълващи се, съществуват някои различия, с които практикуващите
юристи трябва да са запознати.
• Е КЗПЧОС предоставя защита на всички физически лица, попадащи под
юрисдикцията на 47-те държави, които са страни по конвенцията, докато
директивите на ЕС срещу дискриминацията предоставят защита само на
гражданите на 27-те държави‑членки на ЕС.
• ъгласно член 14 от ЕК ЗПЧОС дискриминацията е забранена само по
С
отношение на упражняването на друго право, гарантирано от конвенцията.
Съгласно протокол № 12 забраната на дискриминацията става универсална.
• ъ гл а с н о п р а в о т о н а Е С с р е щ у д и с к р и м и н а ц и я т а з а б р а н а т а н а
С
дискриминацията е универсална, но нейното действие е ограничено само
в конкретни области, като например заетостта.
• нституциите на ЕС са правно задължени да спазват Хартата на основните
И
права на ЕС, включително съдържащите се в нея антидискриминационни
разпоредби. Държавите‑членки на ЕС също трябва да спазват хартата, когато
имплементират правото на ЕС.
• Е С ще се присъедини към КООНПХУ и ЕКЗПЧОС. С присъединяването си към
тези конвенции ЕС ще бъде под надзора на външни органи за наблюдение,
а физическите лица ще получат възможност да подават пряко пред ЕСПЧ
жалби за нарушения на ЕКЗПЧОС от страна на ЕС.
20
Библиография
Bamforth, Malik и O’Cinneide, Discrimination Law: Theory and Context (Лондон,
Sweet and Maxwell, 2008 г.), глава 1 „Key issues and questions in discrimination
Law“ и глава 2 „Sources and scope of domestic discrimination law“.
Barnard, EC Employment Law (трето издание, Оксфорд, Oxford University Press,

2006 г.), глава 1 „The evolution of ‚EC‘ social policy“.
Besson, „The European Union and Human Rights: Towards a Post‑National Human
Rights Institution?“, в Human Rights Law Journal, бр. 6 (2006 г.), стр. 323.
Butler, „A Comparative Analysis of Individual Petition in Regional and Global Human

Rights Protection Mechanisms“, в University of Queensland Law Journal, бр. 23
(2004 г.), стр. 22.
Chalmers (и кол.), European Union Law: Text and Materials (второ издание, Кейм-
бридж, Cambridge University Press, 2010 г.), глава 1 „European integration and
moving beyond the Constitutional Treaty“, глава 2 „EU Institutions“ и глава 6
„Fundamental rights“.
Costello, „The Bosphorus Ruling of the European Court of Human Rights:

Fundamental Rights and Blurred Boundaries in Europe“, в Human Rights Law Review,
бр. 6 (2006 г.), стр. 87.
Craig и de Burca, EU Law: Text, Cases and Materials (четвърто издание, Оксфорд,
Oxford University Press, 2008 г.), глава 1 „The development of European integration“
и глава 11 „Human rights in the EU“.
Eicke, „The European Charter of Fundamental Rights – Unique Opportunity or

Unwelcome Distraction“, в European Human Rights Law Review, бр. 3 (2000 г.),
стр. 280.
Ellis, EU Anti‑Discrimination Law (Оксфорд, Oxford University Press, 2005 г.), глава 1

„Introduction“.
Equinet, Dynamic Interpretation: European Anti‑Discrimination Law in Practice,

томове I‑IV, публикация дост ъпна на адрес: www.equineteurope.org/
equinetpublications.html.
21
Fitzpatrick (и кол.), „The 1996 Intergovernmental Conference and the Prospects

of a Non‑Discrimination Treaty Article“, в Industrial Law Journal, бр. 25.4 (1996 г.),
стр. 320.
Guliyev, „Interdiction générale de la discrimination: droit fondamental ou droit

de „second rang“? CourEDH, Gde Ch., Sejdić et Finci c. Bosnie‑Herzégovine,
22 décembre 2009“, в L’Europe des libertés: revue d’actualité juridique, бр. 31
(2010 г.).
Heringa и Verhey, „The EU Charter: Text and Structure“, в Maastricht Journal of

European and Comparative Law, бр. 8 (2001 г.), стр. 11.
Llorente, „A Charter of Dubious Utility“, в International Journal of Constitutional Law,

бр. 1,3 (2003 г.), стр. 405.
Martin, „Strasbourg, Luxembourg et la discrimination: influences croisées ou

jurisprudences sous influence?“, в Revue trimestrielle des droits de l’homme, бр. 69
(2007 г.).
Quesada Segura, „La no discriminación, la igualdad de trato y de oportunidades, en

el ordenamiento europeo. Del Convenio Europeo de Derechos Humanos del Consejo
de Europa, a los Tratados y a la Carta de los Derechos Fundamentales de la Unión
Europea“, в Revista del Ministerio de Trabajo y Asuntos Sociales, извънреден брой
(2008 г.).
Royer, The Council of Europe/Le Conseil de l’Europe (Страсбург, Съвет на Европа,

2010/2009 г.).
Sadurski, „Partnering with Strasbourg: Constitutionalisation of the European Court

of Human Rights, the Accession of Central and East European States to the Council
of Europe, and the Idea of Pilot Judgments“, в Human Rights Law Review, бр. 9.3
(2009 г.), стр. 397.
Syrpis, „The Treaty of Lisbon: Much Ado … But About What?“, в Industrial Law Journal,
бр. 37.3 (2008 г.), стр. 219.
Tulkens, „L’évolution du principe de non‑discrimination à la lumière de la

jurisprudence de la Cour européenne des droits de l’homme“, в Carlier (редактор),
L’étranger face au droit (Брюксел, Bruylant, 2010 г.).
22
2
Категории
дискриминация и защита
срещу дискриминацията
2.1. Въведение
Целта на правото за защита срещу дискриминация е да гарантира на всички
лица равнопоставеност и справедлива преспектива за достъп до възможнос
тите в обществото. Ние ежедневно вземаме решения по различни въпроси,
като например с кого да общуваме, къде да пазаруваме и да работим.
Предпочитаме определени неща и определени хора пред други. Изразяването
на нашите субективни предпочитания е общоприето и нормално, но в опреде-
лени ситуации може да изпълняваме функции, които ни предоставят власт
или ни дават възможност да вземаме решения, които оказват пряко въздейст-
вие върху живота на други хора. Възможно е да сме държавни служители,
магазинери, работодатели, наемодатели или лекари, и в това си качество да
определяме начина на упражняване на правомощия в публичния сектор или
на предлагане на стоки и услуги в частния сектор. В подобни ситуации, попа-
дащи извън личната сфера на човека, правото в областта на защита срещу
дискриминация регулира решенията, които вземаме, по два начина:
Първо, то предвижда, че лицата, които са в сходно положение, следва да бъдат

третирани по еднакъв начин, а не да са обект на по‑неблагоприятно третиране
единствено поради факта, че притежават определена характеристика, която
е „предмет на защита“. Такова по‑неблагоприятно третиране се нарича „пряка“
дискриминация. В случаите на твърдяна пряка дискриминация, попадащи
в приложното поле на ЕКЗПЧОС, може да се прави общо защитно възражение
за обективна обоснованост. Съгласно правото на ЕС обаче възможните възра-
жения в случаи на пряка дискриминация са в известна степен ограничени.
23
Второ, в правото в областта на дискриминацията

Правото в областта на е предвидено, че лицата, които са в различно
дискриминацията забранява
положение, следва да бъдат третирани по разли-
различното третиране на лица
или групи лица в еднакво чен начин, доколкото това е необходимо, за да мо-
положение, както и еднаквото гат тези лица да се възползват от определени въз-
третиране на лица или групи лица можности равнопоставено с другите. Следователно
в различно положение.14
същите „основания, предмет на защита“ следва
да бъдат взети предвид, когато се прилагат опре-
делени практики или се създават определени пра-
вила. Това положение се нарича „непряка“ дискриминация. При всички форми
на непряка дискриминация може да се прави защитно възражение, че различ-
ното третиране е обективно обосновано без разлика дали твърдението за
наличие на дискриминация се основава на ЕКЗПЧОС или на правото на ЕС.14
Настоящата глава съдържа по‑задълбочен анализ въз основа на съдебната

практика на значението на понятията пряка и непряка дискриминация, на
някои конкретни прояви на тези форми на дискриминация, като тормоза
и подбуждането към дискриминация, и на начините, по които тези форми на
дискриминация се проявяват на прак тика. След това ще разгледаме
функционирането на гаранциите в случаи на дискриминация.
Пряка дискриминация е налице,

когато: 2.2. Пряка дискриминация
· дадено лице е третирано Определенията на понятието пряка дискримина-
неблагоприятно;
ция, съдържащи се в ЕКЗПЧОС и правото на ЕС, са
· в сравнение с начина, по сходни. В член 2, параграф 2 от Директивата за
който са били или биха били расовото равенство се посочва, че „проява на
третирани други лица, които са
в сходно положение; пряка дискриминация има, когато едно лице е,
било е, или би било третирано по‑малко благопри-
· и основанието за това
е наличието на конкретна
ятно от друго в сравнима ситуация въз основа на
характеристика на тези лица, расов признак или етнически произход“15 . ЕСПЧ
която попада в обхвата на използва формулировката, че трябва да е налице
„признак, предмет на защита“. „разлика в третирането на лица в аналогични или
14 Вж. например ЕСПЧ, решение от 6 януари 2005 г. по дело Hoogendijk срещу Нидерландия (dec.)
(жалба № 58641/00).
15 Аналогична уредба: Директива за равно третиране в областта на заетостта, член 2, параграф 2,
буква a), Директива за равенство на половете (преработена), член 2, параграф 1, буква a),
Директива за достъп на мъже и жени до стоки и услуги, член 2, буква a).
24
Категории дискриминация и защита срещу дискриминацията
достатъчно сходни ситуации“, която се „основава на подлежаща на идентифи-

циране характеристика.“16.
2.2.1. Неблагоприятно третиране

Централен елемент на пряката дискриминация е разликата в третирането на
дадено лице. От това следва, че първата характеристика на пряката дискриминация
е наличието на данни за неблагоприятно третиране. Неблагоприятното третиране
се установява относително лесно в сравнение с непряката дискриминация, във
връзка с която често се налага използване на статистически данни (вж. по‑долу).
Някои примери от случаи, цитирани в настоящия наръчник, включват: отказ за
допускане в ресторант или магазин, получаване на по‑малка пенсия или по‑ниско
трудово възнаграждение, подлагане на устни нападки или насилие, недопускане на
преминаване през контролно‑пропускателен пункт, налагане на по‑висока или
по‑ниска пенсионна възраст, забрана за упражняване на определена професия,
лишаване от възможност за претендиране на права върху наследство, изключване
от масовата образователна система, експулсиране, забрана за носенето на
религиозни символи, отказ за предоставяне на социалноосигурителни плащания
или отнемане на правото на такива плащания.
2.2.2. Случай за сравнение

Наличието на неблагоприятно третиране е от значение за установяване на
случай на дискриминация, когато третирането е неблагоприятно в сравнение
с третирането на лице в сходно положение. Оплакване от „ниско“ заплащане
представлява валидна претенция за наличие на дискриминация само ако
може да се докаже, че заплащането е по‑ниско от получаваното от лице, наето
от същия работодател за изпълнение на сходна задача. Това означава, че
е необходимо да се приведе „случай за сравнение“, т.е. лице, намиращо се
в общо взето сходни обстоятелства, като основната разлика между двете лица
е „признака, предмет на защита“. Разгледаните в наръчника дела илюстрират,
че в много случаи доказването наличието на случай за сравнение не поражда
противоречия и в някои случаи нито страните по спора, нито съдът обсъждат
конкретно случая за сравнение. Следват няколко примера за дела, при които
въпросът за случая за сравнение е разгледан изрично от решаващия орган.
16 ЕСПЧ, решение от 16 март 2010 г. по дело Carson и други срещу Обединеното кралство

(жалба № 42184/05), точка 61. Също така: ЕСПЧ, решение от 13 ноември 2007 г. по дело
D.H. и други срещу Чешката република (жалба № 57325/00), точка 175 н ЕСПЧ, решение от
29 април 2008 г. по дело Burden срещу Обединеното кралство (жалба № 13378/05), точка 60.
25
Пример: по делото Moustaquim срещу Белгия марокански гражданин

е осъден за няколко престъпления вследствие на което подлежи на
експулсир ане 17. Мароканският гражданин претендира, че решението
за експулсирането му е с лучай на диск риминационно третиране.
Жалбоподателят твърди, че е жертва на дискриминация, основана на
неговата националност, като изтъква, че белгийските граждани не се
експулсират след постановяване на присъди за престъпления. ЕСПЧ се
е произнесъл, че жалбоподателят не е в сходно положение с белгийските
граждани, тъй като ЕКЗПЧОС не допуска възможността държавите да
експулсират собствените си граждани. На това основание експулсирането
на ищеца не представлява дискриминационно третиране. ЕСПЧ приема
довода, че жалбоподателят се намира в сходно положение с гражданите на
други държави‑членки, пребиваващи в Белгия (които органите не могат да
експулсират поради гарантираната от правото на ЕС свобода на движение),
но заключава, че разликата в третирането е обоснована.
Пример: по делото Allonby колежът, в който ищцата е работила като

преподавател, не е продължил срока на нейния договор18. След това ищцата
започва работа в дружество, което осигурява преподаватели за работа
в образователни заведения. Въпросното дружество изпраща ищцата на
работа в същия колеж, където тя изпълнявала същите задължения, но
дружеството й заплаща по‑ниско възнаграждение в сравнение с това, което
е получавала от колежа. Ищцата претендира за наличие на дискриминация,
основана на пол, като посочва, че работещите за колежа преподаватели мъже
получават повече. СЕО се е произнесъл, че преподавателите мъже, работещи
за колежа, не са в сравнимо положение. Това е така, тъй като колежът не носи
от го в о р н о с т е д н о в р е м е н н о з а р а з м е р а н а в ъ з н а г р а ж де н и е то н а
преподавателите мъже, които са в трудови правоотношения с колежа,
и ищцата, която е с лу жител на външното дру жес тво. Поради това
положението на ищцата и преподавателите мъже не е достатъчно сходно.
Пример: по делото Luczak срещу Полша фермер от Франция, който

живее и се занимава със земеделие в Полша, оспорва отказа да бъде
допуснат до участие в специализирана полска схема за обществено
осигуряване, създадена конкретно за подпомагане на полските фермери,
17 ЕСПЧ, решение от 18 февруари 1991 г. по дело Moustaquim срещу Белгия (жалба № 12313/86).

18 СЕО, решение от 13 януари 2004 г. по дело Allonby срещу Accrington & Rossendale College и други,
C-256/01, Сборник 2004 г., стр. I-873.
26
на основанието, че схемата не е отворена за участие на чужди граждани 19.

ЕСПЧ е приел, че жалбоподателят е в сравнимо положение с полските
фермери, които участват в схемата, тъй като пребивава постоянно
в страната, плаща данъци както местните граждани, с което допринася за
финансирането на въпросната осигурителната схема, и е участвал в общата
социалноосигурителна система.
Пример: ищцата по делото Richards се е подложила на хирургическа

операция за смяна на пола от мъжки на женски 20. Тя е подала документи
за отпускане на пенсия при навършване на 60 години – възрастта, на която
жените получават право на пенсия в Обединеното кралство. Държавната
администрация е отказала да отпусне пенсия, като е застъпила позицията,
че ищцата не е обект на по‑неблагоприятно третиране в сравнение
с лица в сходно положение. Администрацията твърди, че положението на
ищцата трябва да се сравнява с това на „мъжете“, тъй като тя е преживяла
своя живот като мъж. СЕО е заключил, че тъй като националното право
допуска физическите лица да променят пола си, положението на ищцата
трябва да се сравнява с това на жените. На това основание е направена
констатация за наличие на по‑неблагоприятно третиране на ищцата
в сравнение с останалите жени, изразяващо се в определяне на по‑висока
пенсионна възраст.
Пример: по делото Burden срещу Обединеното кралство две сестри са

живели заедно в продължение на 31 години21. Те са притежавали недвижим
имот в съсобственост и всяка от тях е завещала своя дял от имота на другата.
Жалбоподателите твърдят, че, тъй като стойността на имота надхвърля
определения праг, при смъртта на едната от тях другата ще трябва да заплати
данък върху наследството. Те заявяват, че това е дискриминационна намеса
в тяхното право на собственост, тъй като семейните двойки и двойките, които
живеят в регистрирано съжителство, са освободени от заплащане на данък
върху наследството. ЕСПЧ заключава, обаче, че жалбоподателите, които са
сестри, не могат да се сравняват с двойките, живеещи в съжителство, които
са сключили брак и споразумение за регистрирано съжителство. Бракът
19 ЕСПЧ, решение от 27 ноември 2007 г. по дело Luczak срещу Полша (жалба № 77782/01); вж. също
ЕСПЧ, решение от 16 септември 1996 г. по дело Gaygusuz срещу Австрия (жалба № 17371/90).
20 СЕО, решение от 27 април 2006 г. по дело Richards срещу Secretary of State for Work and Pensions,
C-423/04, Сборник 2006 г., стр. I-3585.
21 ЕСПЧ, решение от 29 април 2008 г. по дело Burden срещу Обединеното кралство (жалба
№ 13378/05).
27
и регистрираното съжителство представляват специални отношения, в които

се встъпва свободно и съзнателно с цел пораждане на договорни права
и задължения. От друга страна, отношенията между жалбоподателите се
основава на кръвно родство, поради което е съществено различно.
Пример: по де лото Carson и други срещу Обединеното кралство

жалбоподателите твърдят, че правителството на Обединеното кралство не
е приложило еднакъв коефициент на увеличение на пенсионните плащания
на пенсионерите, живеещи в чужбина и в Обединеното кралство22. Според
правото на Обединеното кралство коефициентите се прилагат само към
пенсиите на лицата с местожителство в Обединеното кралство, с изключение
на гражданите на Обединеното кралство, които са се пенсионирали
в държави, с които Обединеното кралство има сключено споразумение за
реципрочност в областта на общественото осигуряване. Жалбоподателите,
които не живеят в държава, с която Обединеното кралство е сключило
такова споразумение, твърдят, че са обект на дискриминация на основание
на тяхното местожителство. ЕСПЧ не е приел тезата на жалбоподателите,
че те са в сходно положение с пенсионерите, живеещи в Обединеното
кралство, или с граж даните на Обединеното кралство, които са се
пенсионирали в страни, с които Обединеното кралство е ск лючило
споразумение за реципрочност. Според решението на ЕСПЧ, въпреки че тези
различни групи са давали своя принос в бюджетните приходи посредством
плащането на социалноосигурителни вноски, тази схема не представлява
пенсионен фонд, а общи публични приходи, с които се финансират
различни публични разходи. Освен това задължението на правителството
да прилага коефициенти на увеличение се основава на съображения,
свързани с нарастването на разходите, произтичащи от стандарта на
живот в Обединеното кралство. Това означава, че жалбоподателите не
са в сравнимо положение с посочените групи лица, от което следва, че не
е налице дискриминационно третиране.
Едно изключение от изискването за намиране на подходящ „случай за срав-

нение“, валидно поне в контекста на правото на ЕС в областта на заетостта,
са случаите, в които пострадалите са били подложени на дискриминация
поради факта, че са бременни. В дълга поредица от решения на СЕО, които
започват с решението по знаковото дело Dekker, е установено правилото, че
22 ЕСПЧ, решение от 16 март 2010 г. по дело Carson и други срещу Обединеното кралство

(жалба № 42184/05).
28
когато вредите, претърпени от физическо лице се дължат на обстоятелството

бременност, случаят се квалифицира като пряка дискриминация, основана на
пола на дискриминираното лице, без да се изисква привеждане на случай за
сравнение23.
2.2.3. Признакът, предмет на защита

В глава 4 ще разгледаме кръга от „основания, предмет на защита“, предви-
дени в европейското право в областта на защитата срещу дискриминация:
пол, сексуална ориентация, увреждане, възраст, раса, етнически произход,
национален произход и религия или убеждение. В настоящия раздел
ще се спрем на необходимостта от установяване на причинна връзка между
по‑неблагоприятното третиране и признакът, предмет на защита. За да уста-
новим наличието на това изискване, трябва само да зададем следния въпрос:
би ли било лицето третирано по‑неблагоприятно, ако беше с различен пол,
раса, възраст или в друго положение по отношение на което и да е от остана-
лите основания, предмет на защита? Ако отговорът е положителен, очевидно
по‑неблагоприятното третиране е провокирано от съответното основание.
Не е задължително прилаганото правило или практика да съдържат изрично

позоваване на „признака, предмет на защита“, доколкото те се позовават
на друг фак тор, който е неотделим от признака, предмет на защита.
Казано накратко, когато се преценява дали е налице пряка дискриминация,
е достатъчно да се установи дали по‑неблагоприятното третиране се дължи
на „признак, предмет на защита“, което не може да се отдели от конкретния
фактор, който е предмет на жалбата.
Пример: ищецът по делото James срещу Eastleigh Borough Council г‑н James
е трябвало да заплати такса за вход в плувен басейн в Eastleigh, а съпругата
му г‑жа James не е била принудена да заплати такава такса 24 . И двамата
съпрузи са били на 61-годишна възраст. На безплатен вход е имала право
само г‑жа James, тъй като е пенсионер, а г‑н James все още не е пенсиониран,
защото в Обединеното кралство мъжете се пенсионират на 65 години,
а жените на 60 години. Въпреки че привилегията за безплатен вход в басейна
23 СЕО, решение от 8 ноември 1990 г. по дело Dekker срещу Stichting Vormingscentrum voor Jong
Volwassenen (VJV‑Centrum) Plus, C-177/88, Сборник 1990 г., стр. I-3941. Вж. също така СЕО, решение
от 14 юли 1994 г. по дело Webb срещу EMO Air Cargo (UK) Ltd, C-32/93, Сборник 1994 г., стр. I-3567.
24 Камарата на лордовете (Обединено кралство), решение от 14 юни 1990 г. по дело James срещу
Eastleigh Borough Council [1990] UKHL 6.
29
се е предоставяла въз основа на статута на пенсионер, условията за

придобиване на право на пенсия зависят от пола. House of Lords заключава,
че ако г‑н James би принадлежал към противоположния пол, то би бил
третиран еднакво със съпругата му. Освен това е определено, че намеренията
и мотивите за разглежданото третиране са без връзка със случая, като
акцентът е поставен само върху третирането.
П р и ме р: п о де лото Ma ru ko ге й дв о й к а е в с т ъп и л а в „с ъв ме с т н о
партньорство“25 . Партньорът на ищеца е починал и ищецът е подал искане
за отпускане на „наследствена пенсия“ пред дружеството, което управлява
пенсионната схема на починалия му партньор. Дружеството е отказало да
отпусне пенсия на ищеца на основание, че наследствена пенсия се изплаща
само на преживял съпруг, а ищецът не е бил в брак с починалия. СЕО
е приел, че отказът за отпускане на пенсия представлява неблагоприятно
третиране и че това третиране е по‑неблагоприятно от третирането на
използваните за сравнение семейни двойки. СЕО е установил, че институтът
на „съвместното партньорство“ в Германия поражда за партньорите много
от правата и задълженията, характерни за съпрузите, особено по отношение
на държавните пенсионни схеми. На тези основания съдът е констатирал,
че за целите на разглежданото дело партньорите са в сходно положение
със съпрузите. На това основание СЕО заявява, че разглежданият отказ
представлява дискриминация, основана на сексуална ориентация.
Следователно, фактът, че лицата не са имали възможност да встъпят в брак,
е неотделим от тяхната сексуална ориентация.
Пример: жалбоподателят по делото Aziz срещу Кипър изтъква, че е бил

лишен от правото да гласува поради своята турско‑кипърска етническа
принадлежност. 26 Действащото кипърско право допуска кипърските турци
и кипърските гърци да гласуват в парламентарни избори само за кандидати
от съответните им етнически общности. След турската окупация на Северен
Кипър обаче голямото мнозинство от турската общност е напуснало
територията на страната и тяхното участие в парламента е прекратено.
Поради това в парламентарните избори вече не участват кандидати, за които
жалбоподателят би могъл да гласува. Въпреки довода на правителството, че
невъзможността за гласуване се дължи на факта, че липсват кандидати, за
25 СЕО, решение от 1 април 2008 г. по дело Maruko срещу Versorgungsanstalt der deutschen Bühnen,
C-267/06, Сборник 2008 г., стр. I-1757.
26 ЕСПЧ, решение от 22 юни 2004 г. по дело Aziz срещу Кипър (жалба № 69949/01).
30
които жалбоподателят би могъл да гласува, ЕСПЧ е застъпил становището,

че тясната връзка между изборните правила и принадлежността към
турско‑кипърската общност, в съчетание с отказа на правителството да
коригира изборните правила предвид ситуацията, означава, че случаят
представлява пряка дискриминация, основана на етническа принадлежност.
Съдилищата са дали широко тълкуване на обхвата на признака „предмет на

защита“. То може да включва „дискриминация поради връзка“, когато жерт-
вата на дискриминацията не е лицето, притежаващо характеристиката, пред-
мет на защита. Възможно е също така конкретният признак да бъде тълку-
ван абстрактно. Това налага практикуващите юристи да извършат подробен
анализ на основанията за по‑неблагоприятното третиране, като потърсят
данни, че признакът, предмет на защита, е причинил пряко или непряко това
третиране.
Пример: ищцата по делото Coleman срещу Attridge Law и Steve Law,

е майка, която твърди, че е била жертва на неблагоприятно третиране
на работното си място на основание на факта, че синът й има увреждане27.
Поради увреждането на сина си понякога ищцата е закъснявала за работа
и е поискала работното й време да бъде съобразено с нуждите на сина
й. Молбите на ищцата са били отхвърлени и тя е била заплашена с уволнение,
а също така е била обект на словесни нападки по повод състоянието на
детето й. СЕО е приел колегите на ищцата, които имат деца и работят на
сходни длъжности, като подходящи случаи за сравнение, като е констатирал,
че при поискване на тях са били предоставяни гъвкави условия за работа.
Освен това съдът е приел, че случаят представлява дискриминация и тормоз,
основани на увреждането на детето на ищцата.
Пример: по делото Weller срещу Унгария румънска гражданка е встъпила

в б р а к с у н г а р с к и г р а ж д а н и н и д в о й к а т а и м а ч е т и р и де ц а 2 8 . Н а
жалбоподателката е било отказана помощ при майчинство, изплащана
след раждането на основание на факта, че тя не е унгарска гражданка.
Нейният съпруг е направил опит да кандидатства пред администрацията
за отпускане на помощта, но му е било отказано с довода, че тази помощ
се изплаща само на майките. ЕСПЧ е установил наличие на дискриминация
27 СЕО, решение от 17 юли 2008 г. по дело Coleman срещу Attridge Law и Steve Law, C-303/06,
Сборник 2008 г., стр. ECR I-5603.
28 ЕСПЧ, решение от 31 март 2009 г. по дело Weller срещу Унгария (жалба № 44399/05).
31
срещу лицето на основание на качеството му на баща (вместо пол), тъй като

мъжете осиновители или настойници имат право на тази помощ, докато
биологичните бащи нямат това право. Децата на двойката също са подали
жалба за наличие на дискриминация на основание на отказа за изплащане
на обезщетението на баща им, която ЕСПЧ е уважил. От това следва, че
децата са били подложени на дискриминация на основание на факта, че
техният баща е биологичен родител.
Пример: ищцата по делото P. срещу S. и Cornwall County Council е била под-

ложена на операция за смяна на пола от мъжки на женски, като между
временно е била уволнена от своя работодател. СЕО е заключил, че
уволнението представлява неблагоприятно третиране29. Що се отнася до
подходящия случай за сравнение, СЕО е посочил, че „когато едно лице
е уволнено от работа на основание на факта, че възнамерява да се
подложи или се е подложило на операция за смяна на пола, то е обект на
неблагоприятно третиране в сравнение с лицата, принадлежащи към пола,
към който това лице се е числяло преди смяната на пола“. Що се отнася до
основанията, въпреки че не е доказано, че ищцата е третирана различно,
защото е мъж или жена, е установено, че различното третиране е свързано
с нейния пол.
2.3. Непряка дискриминация

Както в правото на ЕС, така и в ЕКЗПЧОС се отчита, че дискриминация може да
е налице не само в случаи на различно третиране на лица в сходно положение,
но и в случаи на еднакво третиране на лица в различно положение. В последната
ситуация се говори за „непряка дискриминация“, защото се различава не
третирането, а последицита от това третиране, които засягат по различен начин
лица с различни характеристики. В член 2, параграф 2, буква б) от Директивата
за расовото равенство се посочва, че „проява на непряка дискриминация има,
когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили
лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно
положение в сравнение с други лица“30. ЕСПЧ е използвал в някои от по‑новите
29 СЕО, решение от 30 април 1996 г. по дело P. срещу S. и Cornwall County Council, C-13/94,

Сборник 1996 г., стр. ECR I-2143.
30 Аналогична уредба: Директива за равно третиране в областта на заетостта, член 2, параграф 2,
буква б), Директива за равенство на половете (преработена), член 2, параграф 1, буква б),
Директива за достъп на мъже и жени до стоки и услуги, член 2, буква б).
32
си решения това определение на непряката

дискриминация, като е посочил, че „разликата Елементите на непряката
дискриминация са, както следва:
в третирането може да се прояви под формата на
непропорционално неблагоприятно въздействие · неутрално правило, критерий
или практика;
на обща политика или мярка, която, макар
д а е ф о р мул и р а н а ф о р м а л н о н е у т р а л н о, · които засягат група, обединена
представлява дискриминация срещу определена от „признак, предмет на
защита“, по значително
група“31. по‑отрицателен начин;
· в сравнение с други лица
2.3.1. Неутрално правило, в сходно положение.
критерий или практика

Първото подлежащо на оценка изискване е наличието на наглед неутрално
правило, критерий или практика. Казано по друг начин, трябва да е налице
някакво изискване, което се прилага към всички. По‑долу като илюстрация са
приведени две съдебни дела. Допълнителни примери са дадени в глава 5 във
връзка с доказването и ролята на статистическите данни.
Пример: по делото Schönheit пенсиите на работници на непълно работно

време са били изчислени въз основа на различен коефициент в сравнение
с пенсиите на работилите на пълно работно време 32 . Този различен
коефициент не се основава на разликите в отработеното време. В резултат
на лицата, работили на непълно работно време, са отпускани по‑малки
пенсии в сравнение с работилите на пълно работно време, дори при
отчитане на разликите в трудовия стаж, практическата последица от което
е, че работещите на непълно работно време лица са получавали по‑малки
плащания. Разглежданото неутрално правило за изчисляване на пенсиите
е прилагано еднакво към всички лица, работили на непълно работно време.
Тъй като обаче около 88 % от лицата, които са работили на непълно работно
време, са били жени, последицита от правилото са били непропорционално
по‑неблагоприятни за жените в сравнение с мъжете.
31 ЕСПЧ, решение от 13 ноември 2007 г. по дело D.H. и други срещу Чешката република (жалба
№ 57325/00), точка 184, ЕСПЧ, решение от 9 юни 2009 г. по дело Opuz срещу Турция (жалба
№ 33401/02), точка 183 н ЕСПЧ, решение от 20 юни 2006 г. по дело Zarb Adami срещу Малта
(жалба № 17209/02), точка 80.
32 СЕО, решение от 23 октомври 2003 г. по обединени дела Hilde Schönheit срещу Stadt Frankfurt
am Main и Silvia Becker срещу Land Hessen, C-4/02 и C-5/02, Сборник 2003 г., стр. I-12575.
33
Пример: по делото D.H. и други срещу Чешката република са провеждани

поредица от тестове за оценка на интелигентността и пригодността на ученици
с цел да се определи дали те да бъдат преместени от масовите училища
в специални училища33. Тези специални училища са предназначени за лица
с интелектуални затруднения и други източници на трудности при обучението.
Всички ученици, които са били набелязани за настаняване в специални
училища, са полагали еднакъв тест. На практика обаче тестът е бил разработен
с оглед на възможностите на представителите на мнозинството от населението
в Чешката република, в резултат на което учениците от ромски произход
са били по‑затруднени и вероятността да постигат по‑лоши резултати е била
по‑голяма. В следствие на това между 80 % и 90 % от ромските деца са
получавали образованието извън масовата образователна система. ЕСПЧ се
е произнесъл, че тази практика представлява непряка дискриминация.
2.3.2. Значително по‑отрицателно засягане

на група, ползваща се със защита
Съгласно второто подлежащо на оценка изискване наглед неутралното
правило, критерий или практика трябва да поставят „групата, ползваща се със
защита“ в особено неблагоприятно положение. Именно тук е разликата между
непряката и пряката дискриминация – при непряката дискриминация фокусът
се премества от различното третиране върху различните последици.
Когато оценяват статистически данни, от които е видно, че групата, ползваща

се със защита, е непропорционално засегната по неблагоприятен начин в срав-
нение с друга група в сходно положение, СЕО и ЕСПЧ търсят доказателства,
че особено голям дял от неблагоприятно засегнатите лица принадлежат
към въпросната „група, ползваща се със защита“. Този въпрос ще бъде раз-
гледан подробно в глава 5, посветена на проблематиката на доказването. Тук
ще приведем различни формулировки, използвани от СЕО, които са цитирани
в становището на генералния адвокат Léger, изложено по делото Nolte във
връзка с дискриминацията, основана на пол:
„За да може да се квалифицира като дискриминационна, мярката

трябва да засяга „значително по‑голям брой жени, отколкото мъже“
33 ЕСПЧ, решение от 13 ноември 2007 г. по дело D.H. и други срещу Чешката република

(жалба № 57325/00), точка 79.
34
[Rinner‑Kühn34] или „значително по‑малък дял мъже, отколкото жени“

[Nimz35, Kowalska36] или „значително повече жени, отколкото мъже“
[De Weerd, с моминско име Roks, и други37].“38
2.3.3. Случай за сравнение

Както и по отношение на пряката дискриминация, съдът трябва да идентифицира
случай за сравнение, за да определи дали последицита от конкретното правило,
критерий или практика са значително по‑неблагоприятни от претърпените от
други лица в сходно положение. В това отношение подходът на съдилищата не се
различава от възприетия във връзка с пряката дискриминация.
2.4. Т ормоз и подбуждане към

дискриминация
2.4.1. Тормоз и подбуждане към дискриминация
съгласно директивите на ЕС срещу
Забраните за тормоз и подбуждане към дискриминация са включени отно-
сително скоро в правото на ЕС срещу дискриминацията с цел осигуряване на
по‑широка защита.
Тормозът е определен като отделен вид дискриминация в директивите на

ЕС срещу дискриминацията. В миналото тормозът е бил разглеждан като
34 СЕО, решение от 13 юли 1989 г. по дело Rinner‑Kühn срещу FWW Spezial‑Gebäudereinigung, 171/88,

Сборник 1989 г., стр. 2743.
35 СЕО, решение от 7 февруари 1991 г. по дело Nimz срещу Freie und Hansestadt Hamburg, C-184/89,
Сборник 1991 г., стр. I-297.
36 СЕО, решение от 27 юни 1990 г. по дело Kowalska срещу Freie und Hansestadt Hamburg, C-33/89,
37 СЕО, решение от 24 февруари 1994 г. по дело De Weerd, с моминско име Roks, и други срещу
Bestuur van de Bedrijfsvereniging voor de Gezondheid, Geestelijke en Maatschappelijke Belangen
и други, C-343/92, Сборник1994 г., стр. I-571.
38 Заключение на генералния адвокат Léger от 31 май 1995 г., точки 57-58 по решението на СЕО от
14 декември 1995 г. по делото Nolte срещу Landesversicherungsanstalt Hannover, C-317/93, Сборник
1995 г., стр. I-4625. Пример за сходен подход, възприет в приложното поле на ЕКЗПЧОС: решението
по дело D.H. и други срещу Чешката република (жалба № 57325/00), 13 ноември 2007 г.
(разгледано в глава 5, раздел 2.1).
35
специфична проява на пряка дискриминация. Отделянето в директивите на

тормоза като специфичен вид дискриминация е извършено по‑скоро с цел
изтъкване на тази особено вредна форма на дискриминационно третиране,
отколкото в резултат на промяна на концепциите.
Наред с това директивите за равенството между

Съгласно директивите срещу половете определят и сексуалния тормоз като
дискриминацията тормозът
се приема като форма на специфична форма на дискриминация, когато
дискриминация, когато: нежеланото „словесно, несловесно или физическо
поведение“ има „сексуален характер“.40
· е налице нежелано поведение,
свързано с признак, предмет
на защита; Съгласно това определение, за доказване на
· имащо за цел или водещо до наличието на тормоз не е необходим случай за
накърняване на достойнството сравнение. Това обстоятелство отразява основно
на дадено лице; факта, че самият тормоз представлява правона-
· и/или създаване на рушение поради формата, под която се реализи-
смущаваща, враждебна, ра (словесно, несловесно или физическо насилие)
деградираща, унизителна или и потенциалното въздействие, което може да
обидна обстановка.39
окаже (накърняване на човешкото достойнство).
Голяма част от насоките на равнище на ЕС се осно-

вават на Декларацията на Съвета от 19 декември 1991 г. относно прилагането
на Препоръката на Комисията относно защитата на достойнството на жените
и мъжете при работа, включваща Кодекс на добрите практики в борбата срещу
сексуалния тормоз. 41 Правото на ЕС възприема гъвкав обективен/субективен
подход. Първо, наличието на тормоз се определя въз основа на това как жерт-
вата е възприела начина, по който е била третирана. Второ, дори ако жертвата
не чувства последицита от тормоза, все пак може да бъде направена конста-
тация за наличие на тормоз, ако ищецът е обект на разглежданото поведение.
39 Вж.: Директивата за расовото равенство, член 2, параграф 3, Директивата за равно третиране

в областта на заетостта, член 2, параграф 3, Директивата за достъп на мъже и жени до стоки
и услуги, член 2, буква в), Директива за равенство на половете (преработена), член 2, параграф 1,
буква в).
40 Директива за достъп на мъже и жени до стоки и услуги, член 2, буква г), Директива за равенство
на половете (преработена), член 2, параграф 1, буква г).
41 Декларация на Съвета от 19 декември 1991 г. относно прилагането на Препоръката на Комисията
относно защитата на достойнството на жените и мъжете при работа, включваща Кодекс на
добрите практики в борбата срещу сексуалния тормоз, ОВ C 27, 4 февруари 1992 г., Препоръка
на Комисията 92/131/ЕИО относно защитата на достойнството на жените и мъжете при работа,
ОВ L 49, 24 февруари 1992 г.
36
Фактическите обстоятелства, свързани с това дали дадено поведение представ

лява тормоз, обикновено се изясняват на национално равнище, преди отнася
нето на случаите пред СЕО. Следните примерни случаи са заети от практиката
на националните съдебни органи.
Пример: ищецът по дело, разгледано от Шведския апелативен съд,

е направил опит да закупи кученце42. След като продавачът е установил,
че купувачът е хомосексуален, той е отказал да извърши продажбата,
посочвайки като основание благосъстоянието на кученцето, като е заявил,
че хомосексуалистите извършват сексуални действия с животни. Конста-
тирано е, че отказът за продажба на кученцето представлява пряка дис-
криминация във връзка с достъпа до стоки и услуги, като Шведският апе-
лативен съд се е произнесъл, че този отказ представлява по‑специално
тормоз, основан на сексуална ориентация.
Пример: пред Органа за равно третиране в Унгария е внесена жалба срещу

учители, които са казали на ученици от ромски произход, че за лошото им
поведение в училище е съобщено на „Унгарската гвардия“, националис-
тическа организация, за която е известно, че извършва актове на крайно
насилие срещу роми. 43 Установено е, че учителите подкрепят мълчаливо
расистките възгледи на гвардията и са създали климат на страх и сплаш-
ване, което е окачествено като тормоз.
Наред с това във всички директиви срещу дискриминацията се посочва, че

„подбуждането към дискриминация“ се счита за „дискриминация“. 44 В нито
една от тези директиви, обаче, не се съдържа определение на това понятие.
За да бъде полезно в борбата с дискриминационните практики, съдържани-
ето на това понятие не бива да се ограничава само до случаите на даване на
задължителни по характера си нареждания за дискриминиране, а следва да
42 Апелативен съд в Svea (Швеция), решение от 11 февруари 2008 г. по дело Омбудсман срещу

дискриминацията, основана на сексуална ориентация срещу A.S., № T-3562-06. Резюме на
английски език се съдържа в European Anti‑Discrimination Law Review, бр. 8 (юли 2009 г.), стр. 69.
43 Орган по въпросите на равното третиране (Унгария), решение № 654/2009, 20 декември 2009 г.
Резюме на английски език се съдържа в: European Network of Legal Experts in the
Non‑Discrimination Field [Европейска мрежа от правни експерти в областта на недискриминацията],
„News Report“: www.non‑discrimination.net/content/media/HU-14-HU_harassment_of_Roma_pupils_
by_teachers.pdf.
44 Член 2, параграф 4 от Директивата за равно третиране в областта на заетостта, член 4, параграф 1
от Директивата за достъп на мъже и жени до стоки и услуги, член 2, параграф 2, буква б) от
Директивата за равенство на половете (преработена), член 2, параграф 4 от Директивата за
расовото равенство.
37
обхваща и по‑трудните за квалифициране ситуации, в които се изразява пред-

почитание за, или се насърчава по‑неблагоприятно третиране на физически
лица на някое от основанията, предмет на защита. Практиката в тази област
може да се развие посредством юриспруденцията на съдилищата.
Въпреки че дирек тивите срещу дискриминация не задъл жават

държавите‑членки да преследват дискриминационните действия по силата
на наказателното право, съществува рамково решение на Европейския съвет,
което задължава всички държави‑членки на ЕС да въведат наказателни санк-
ции по отношение на актове на подбуждане към насилие или омраза на осно-
вата на раса, цвят на кожата, произход, религия или убеждения, национална или
етническа принадлежност, както и разпространяване на материали, изразяващи
расизъм или ксенофобия, и оправдаване, отричане или омаловажаване на гено-
цида, военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, насочени
срещу такива групи. 45 Освен това държавите‑членки са задължени да разглеж-
дат расистките и ксенофобските мотиви като утежняващо вината обстоятелство.
Поради това е много вероятно действията на тормоз и на подбуждане към

дискриминация да бъдат квалифицирани освен като форма на дискрими-
нация и като действия, подлежащи на наказателно преследване съгласно
националното наказателно право, особено когато са свързани с расовата или
етническата принадлежност.
Пример: по дело, разгледано от българските съдилища, ответникът, който

е народен представител, е направил няколко изказвания, с които е отпра-
вил словесни нападки срещу ромската, еврейската и турската общности,
както и „чужденците“ като цяло46. Той е заявил, че тези общности пречат на
българите да управляват собствената си държава, извършват безнаказано
престъпления и лишават българите от адекватно здравно обслужване,
а също така е призовал хората да не допуснат държавата да се превърне
в „колония“ на тези групи. Софийският районен съд е констатирал, че тези
действия представляват тормоз и подбуждане към дискриминация.
45 Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата

с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право,
ОВ L 328, 6 декември 2008 г., стр. 55.
46 Софийски районен съд (България), решение № 164 по гражданско дело Юлиана Методиева
срещу Волен Сидеров (№ 2860/2006), 21 юни 2006 г.
38
2.4.2. Тормоз и подбуждане към дискриминация

съгласно ЕКЗПЧОС
Е К З ПЧ О С н е з а б р а н я в а и з р и ч н о т о р м о з а и л и п о д б у ж д а н е т о к ъ м
дискриминация, но в конвенцията са предвидени определени права, които
имат връзка с тази област. Така например действията на тормоз може да бъдат
квалифицирани като нарушение на правото на зачитане на личния и семейния
живот, което е защитено съгласно член 8 от ЕКЗПЧОС, или на правото на лицата
да не бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение или наказа-
ние, гарантирано от член 3, а подбуждането към дискриминация може да по-
падне в приложното поле на други разпоредби на конвенцията, като например
за свободата на религията или на събранията, гарантирани съответно в член 9
и член 11, в зависимост от контекста. Когато за такива действия може да се ус-
танови, че са извършени с дискриминационни мотиви, ЕСПЧ разглежда твърде-
нията за нарушения на съответните членове на конвенцията във връзка с член
14, който съдържа забраната на дискриминацията. По‑долу са представени
примери за дела, фактическите обстоятелства по които са сходни на описани-
те по‑горе, разгледани в контекста на ЕКЗПЧОС.
Пример: по делото Bączkowski и други срещу Полша кметът на Варшава

е направил публични изказвания с хомофобски характер, като е заявил,
че ще откаже да издаде разрешение за провеждане на парад с цел по-
вишаване осведомеността относно дискриминацията, основана на сексу-
ална ориентация47. Компетентният административен орган е отказал да
издаде разрешение за провеждане на парада на други основания, като
например необходимостта от недопускане на сблъсъци между демонстри-
ращите. ЕСПЧ се е произнесъл, че е възможно изявленията да са повлияли
на решението на компетентните органи, както и че решението е основано
на признака сексуална ориентация, поради което представлява нарушение
на правото на събрания във връзка с правото на лицата да не бъдат подла-
гани на дискриминация.
Пример: по делото Параскева Тодорова срещу България национал-

ните съдилища са произнесли ефективна присъда срещу лице с ром-
ски произход, като изрично са отказали да се съобразят с препоръката
на органите на обвинението за условно осъждане, като са посочили, че
сред ромското общество съществува култура на безнаказаност, с което са
47 ЕСПЧ, решение от 3 май 2007 г. по дело Bączkowski и други срещу Полша (жалба № 1543/06).
39
намекнали, че присъдата на въпросното лице следва да послужи за нази-

дание48. ЕСПЧ се е произнесъл, че това решение представлява нарушение
на правото на жалбоподателката на справедлив съдебен процес във връз-
ка с правото да не бъде подлагана на дискриминация.
2.5. Специални или специфични мерки

Както е посочено по‑горе, в случаите на непряка дискриминация се констатира
наличие на непряка дискриминация, когато едно правило се прилага към
всички, без да се отчитат съответните разлики в положението на лицата. За да
поправят или предотвратят подобни ситуации, правителствата, работодателите
и доставчиците на услуги трябва да предприемат мерки за корекция на прила-
ганите от тях правила и практики с цел отчитане на съществуващите разлики,
т.е. те трябва да направят необходимото, за да адаптират прилаганите политики
и мерки. В контекста на актовете, приети под егидата на ООН, подобни дейст-
вия се наричат „специални мерки“, а в контекста на правото на ЕС се използват
термините „специфични мерки“ или „позитивни действия“. Посредством пред
приемане на специални мерки правителствата гарантират „съществено равен-
ство“, т.е. равнопоставен достъп до възможностите за ползване на придобив-
ките в обществото, а не просто „формално равенство“. Когато правителствата,
работодателите или доставчиците на услуги не вземат предвид необходи-
мостта от предприемане на специални мерки, те увеличават риска прилаганите
от тях правила и практики да пораждат непряка дискриминация.
ЕСПЧ е посочил, че „правото на лицата да не бъдат подлагани на дискрими-

нация при упражняването на правата, гарантирани от ЕКЗПЧОС, е нарушено
и когато държавите […] отказват да третират различно лица, които се намират
в съществено различно положение“49. Аналогично, директивите на ЕС срещу
дискриминацията изрично предвиждат възможността за позитивни мерки,
като постановяват, че „[с] оглед гарантиране на пълното равенство на практика,
принципът за равно третиране няма да попречи на всяка държава‑членка да
48 ЕСПЧ, решение от 25 март 2010 г. по дело Paraskeva Todorova срещу България (жалба № 37193/07).
49 ЕСПЧ, решение от 6 април 2000 г. по дело Thlimmenos срещу Гърция (жалба № 34369/97),
точка 44. Вж. също ЕСПЧ, решение от 29 април 2002 г. по дело Pretty срещу Обединеното
кралство (жалба № 2346/02), точка 88.
40
прилага или приема специфични мерки за предотвратяване или компенсиране

на неравностойното положение, свързано с [признак, предмет на защита]“50.
Член 5 от Директивата за равно третиране в областта на заетостта съдържа

конкретни формулировки на общото правило за специфичните мерки по
отношение на лица с увреждания, съгласно което работодателите са задължени
да осигурят „подходяща работна среда“, за да гарантират равни възможности
за заетост на лицата с физически или психически увреждания. Задължението
за осигуряване на подходяща работна среда е определено като „подходящи
мерки, когато е необходимо в определен случай, да предоставят възможност
на лице с увреждане, да има достъп, да участва или да се издига в професията,
да се обучава, освен ако такива мерки не представляват непропорционална
тежест за работодателя“. Това може да включва мерки като инсталиране на
работното място на асансьор или рампа, или на тоалетна, съобразена с нуждите
на лицата са увреждания, с цел осигуряване на достъп с инвалидна количка.
Пример: съгласно изложените фактически обстоятелства по делото

Thlimmenos срещу Гърция националното право съдържа забрана за лицата,
които са били осъждани за криминални престъпления, да упражня-
ват професията дипломиран експерт‑счетоводител на основанието, че
наличието на присъда за криминално престъпление предполага липса на
честност и надеждност – качества, които са необходими за работата в тази
професия. Жалбоподателят по делото е бил осъждан за отказ да носи
военна униформа по време на отбиване на своята военна служба. Причината
за отказа е фактът, че жалбоподателят е бил член на „Свидетели на Йехова“,
религиозна група, изповядваща пацифизъм. ЕСПЧ се е произнесъл, че няма
основание да се забранява упражняването на дадена професия от лица,
чиито присъди нямат връзка с въпросите на честността или надеждността.
Правителството е подложило ищеца на дискриминация, като не е предви-
дило изключение от правилото в подобни ситуации, с което е нарушило
правото на ищеца да изповядва религиозните си вярвания (гарантирано от
член 9 от ЕКЗПЧОС) във връзка със забраната на дискриминацията.
Пример: жалбоподателят по дело, разгледано от Органа по въпросите на

равенството на Кипър, който има зрително увреждане, е участвал в изпит
50 Директива за расовото равенство, член 5, Директива за равно третиране в областта на заетостта,

член 7, Директива за достъп на мъже и жени до стоки и услуги, член 6, а също така с леко
изменена формулировка: Директивата за равенство на половете (преработена), член 3.
41
за допускане до държавна служба51. Жалбоподателят е поискал да му бъде

отпуснато допълнително време, за да изпълни задачите в изпита, в резул-
тат на което е получил 30 мин. допълнително време, но това допълнително
време е било приспаднато от почивката, на която са имали право всички
участници в изпита. Органът по въпросите на равенството е констатирал,
че липсва стандартна процедура за преценка на случаи, в които се налага
осигуряване на подходящи условия за кандидати със специални нужди,
а също така, че не е направено достатъчно за осигуряване на условия за
равнопоставено състезание на ищеца с останалите кандидати. Органът по
въпросите на равенството е препоръчал държавата да създаде експертна
група в рамките на стандартна процедура за индивидуална преценка на
подобни случаи, в които се налага осигуряване на подходящи условия.
Пример: лице, което се придвижва с инвалидна количка, е предявило

във френските съдилища иск срещу Министерството на образованието
за отказ ищецът да бъде назначен на определена длъжност52. Кандидату
рата на ищеца е била класирана на трето място в списъка на кандидатите.
Когато класираните на първите две места кандидати са отказали да
приемат длъжността, работодателят е предложил длъжността на кла-
сирания на четвърто място кандидат, вместо на ищеца. Вместо това на
ищеца е била предложена длъжност в друг отдел, чиито помещения са
пригодени за достъп с инвалидни колички. Държавата е обосновала това
решение с довода, че не е в обществен интерес да се инвестират средства
за приспособяване на помещенията с оглед изпълнение на задължението
за осигуряване на подходяща работна среда. Съдът се е произнесъл, че
Министерството на образованието не е изпълнило своето задължение за
осигуряване на подходяща работна среда за лица с увреждания, което не
може да бъде отменено въз основа на административни съображения.
В някои случаи се приема, че терминът „специални мерки“ включва ситуация

на различно третиране, което облагодетелства (вместо да е неблагоприятно)
лицата въз основа на техните характеристики, предмет на защита. Пример
за това е избор на жена с предимство пред мъж за попълване на определена
длъжност, тъй като работодателят провежда политика за компенсиране на
51 Орган по въпросите на равенството (Кипър), № A.K.I. 37/2008, 8 октомври 2008 г. Резюме на

английски език се съдържа в European Anti‑Discrimination Law Review, бр. 8 (юли 2009 г.), стр. 43.
52 Административен съд в Руан (Франция), решение от 24 юни 2008 г. по дело Boutheiller срещу
Ministère de l’éducation, № 0500526-3. Резюме на английски език се съдържа в European
Anti‑Discrimination Law Review, бр. 8 (юли 2009 г.), стр. 45.
42
недостатъчното представяне на жените сред персонала. Използваните тер-

мини за описание на този подход варират в широки граници: „позитивна“
или „обратна“ дискриминация, „преференциално третиране“, „временни
специални мерки“ или „утвърдителни действия“53 . Тези термини отразяват
факта, че подходът се прилага като краткосрочно и извънредно средство за
борба с предразсъдъците срещу лицата, които са обичайно обект на дискри-
минация, както и за създаване на модели на поведение с цел мотивиране на
други лица, които имат същата характеристика.
Допустимостта на предприемането на позитивни мерки в помощ на групите

в неравностойно положение се потвърждава и от насоки, издадени от няколко
контролни органи, компетентни да тълкуват договорите на ООН в областта
на правата на човека. Тези органи подчертават, че подобни мерки следва да
имат временен характер и техният времеви или предметен обхват да не над-
хвърля необходимото за преодоляване на съответното неравенство54. Според
Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация (КПРД) подобни
мерки са допустими, само ако са предприети с цел премахване на съществу-
ващите неравенства или бъдещи несъответствия55. Комитетът на ООН за пре-
махване на дискриминацията срещу жените е застъпил позицията, че подобни
„временни специални мерки“ могат да включват „преференциално третира-
не, целево набиране на служители, наемане на работа и повишаване в длъж-
ност, определяне на цели относно числеността на персонала, обвързани със
срокове, и квотни системи“56. Съгласно разгледаната по‑долу практика на СЕО
пропорционалността на подобни мерки подлежи на строга оценка.
53 Например: КПРД, „Обща препоръка № 32: Смисъл и обхват на специалните мерки

в Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация“,
документ на ООН CERD/C/GC/32, 24 септември 2009 г., Комитет на ООН за икономически,
социални и културни права, „Обща препоръка № 13: Правото на образование“, документ на ООН
E/C.12/1999/10, 8 декември 1999 г., Комитет на ООН за премахване на дискриминацията срещу
жените, „Обща препоръка № 25: Член 4, точка 1 от конвенцията (временни специални мерки)“,
документ на ООН A/59/38(SUPP), 18 март 2004 г., Комитет на ООН по правата на човека, „Обща
препоръка № 18: Недискриминация“, документ на ООН A/45/40(Vol.I.)(SUPP), 10 ноември 1989 г.,
КПРД, „Обща препоръка № 30 относно дискриминацията срещу лицата, които не са местни
граждани“, документ на ООН HRI/GEN/1/Rev.7/Add.1, 4 май 2005 г.
54 Пак там.
55 КПРД, „Обща препоръка № 32: Смисъл и обхват на специалните мерки, предвидени
в Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация“,
документ на ООН CERD/C/GC/32, 24 септември 2009 г., точки 21-26.
56 Комитет на ООН за премахване на дискриминацията срещу жените, „Обща препоръка № 25:
Член 4, точка 1 от конвенцията (временни специални мерки)“, документ на ООН A/59/38(SUPP),
18 март 2004 г., точка 22.
43
Съдилищата често разглеждат дискриминацията в този контекст не като

самостоятелна форма на дискриминация, а по‑скоро като изключение от
забраната на дискриминацията. Казано по друг начин, съдилищата приемат,
че е налице различно третиране, но че това различно третиране вероятно
е обосновано в интерес на преодоляването на съществуващо неблагоприятно
положение, като например недостатъчно представяне на определени групи
в работната сила.
Такава обосновка на различно третиране е привеждана от държави в отделни

случаи. Тя може да се разбира в два различни аспекта. От гледна точка на
облагодетелстваното лице по‑благоприятното третиране се предоставя въз
основа на характеристика, предмет на защита, като се прави сравнение с лице
в сходно положение. От гледна точка на жертвата по‑неблагоприятното трети-
ране се предоставя на основание на факта, че това лице не притежава харак-
теристика, предмет на защита. Характерните примери включват запазването
за жени на определени длъжности на работни места с преобладаващо пред-
ставяне на мъже или запазване за представители на етнически малцинства
на определени длъжности в публични служби, като полицейски органи, с цел
по‑адекватно отразяване на структурата на обществото. Този подход поня-
кога се нарича „обратна дискриминация“, защото дискриминационното тре-
тиране се предприема с цел облагодетелстване на лице, за което въз основа
на минали тенденции се очаква, че ще получи по‑неблагоприятно третиране.
Подходът бива определян и като „позитивни“ мерки, защото става дума за
мерки, предприети със специфичната цел за отстраняване на съществувало
в миналото неблагоприятно положение посредством насърчаване на участи-
ето на традиционно необлагодетелствани групи; в този смисъл става дума за
действия, предприети с добронамерена цел, а не основани на предразсъдъци
срещу определени групи.
Понятието се среща рядко в практиката на ЕСПЧ, но е по‑добре разрабо-

тено в контекста на правото на ЕС във връзка с разглеждани от СЕО дела
в сферата на заетостта. Специфичните мерки са посочени като самос-
тоятелно защитно възражение в директивите срещу дискриминацията
и в практиката на СЕО, а също така като елемент на специфичното защитно
възражение „действително професионално изискване“, разгледано по‑долу
в раздел 2.6.4.1.
44
Най‑важните разгледани от СЕО дела, свързани със специални мерки, са

в областта на равенството на половете: делото Kalanke57, делото Marschall 58
и делото Abrahamsson59 . Разгледани заедно, тези дела определят допустими-
те граници на прилагане на специални мерки с цел компенсиране на минало
неблагоприятно третиране, на което в контекста на тези дела в продължение
на години са били подложени работещи жени.
Пример: по делото Kalanke СЕО е възприел строг подход към предоставя-

нето на преференциално третиране с цел коригиране на недостатъчното
представяне на жени на определени длъжности. Това дело има за пред-
мет прието на регионално равнище право, което предоставя автоматично
предимство на жените, които кандидатстват за определени длъжности
или повишаване в длъжност. В случаите, когато кандидатите жени и мъже
са еднакво квалифицирани и същевременно се приема, че жените са
недостатъчно представени в съответния сектор, жените кандидати следва
да се ползват с предимство. Приема се, че е налице недостатъчно пред-
ставяне, ако поне половината от служителите на съответната длъжност
не са жени. Ищецът по делото, г‑н Kalanke, чиято кандидатура не е била
приета, е подал жалба пред националните съдилища, че е станал обект
на дискриминация на основание на неговия пол. Националните съдилища
са препратили случая на СЕО, като са запитали дали въпросното правило
е съвместимо с член 2, параграф 4 от Директивата за равно третиране
от 1976 г. (разпоредба, предшестваща член 3 от Директивата за равен-
ство на половете относно „позитивните мерки“), където се посочва, че:
„Настоящата директива не накърнява мерките за насърчаване на равен-
ството във възможностите за мъжете и жените, в частност, чрез премахва-
не на съществуващото неравенство, което се отразява на възможностите
за жените“.60
57 СЕО, решение от 17 октомври 1995 г. по дело Kalanke срещу Freie Hansestadt Bremen, C-450/93,
58 СЕО, решение от 11 ноември 1997 г. по дело Marschall срещу Land Nordrhein‑Westfalen, C-409/95,
59 СЕО, решение от 6 юли 2000 г. по дело Abrahamsson и Leif Anderson срещу Elisabet Fogelqvist,
C-407/98, Сборник 2000 г., стр. I-5539.
60 Директива за равно третиране 76/207/ЕИО, ОВ L 39, 14 февруари 1976 г., стр. 40.
45
СЕО е посочил, че разпоредбата на член 2, параграф 4 допуска предпри-

емането на мерки, които „макар и наглед с дискриминационен характер,
са всъщност насочени към премахване или намаляване на съществуващи
случаи на неравенство в обществения живот“61. Съдът е приел, че въпрос-
ното правило е насочено към постигане на легитимната цел за премахва-
не на неравенства, съществуващи на работните места. Съответно, мерки,
които дават на жените определено предимство на работното място, вклю-
чително по отношение на повишаване в длъжност, биха били допустими,
доколко те са предприети с оглед повишаване възможностите на жените
да се конкурират на пазара на труд, без да са подложени на такава
дискриминация.
Същевременно Съдът е изтъкнал, че всяко изключение от правото на равно

третиране следва да бъде стриктно тълкувано. Той е посочил, че докол-
кото въпросното правило гарантира „на жените абсолютно и безусловно
предимство при назначаване на работа или повишаване в длъжност“, това
би представлявало непропорционална мярка с оглед постигането на целта
за премахване на неравенството по отношение на правото на равно трети-
ране. На това основание в разглеждания случай различното третиране не
е обосновано.
Въпреки това, в рамките на други разглеждани дела е изтъкнато, че специал-

ните мерки може да са допустими, когато съответното правило не предвижда
предоставяне на автоматично и безусловно предимство.
Пример: делото Marschall се отнася до право, сходно по своята същност

с предмета на делото Kalanke. Въпросното правило, обаче, предвижда
предоставяне на предимство на жени с еднаква квалификация, „освен ако
обстоятелства, свързани с даден кандидат мъж, накланят везните в негова
полза“. Г‑н Marschall, на когото е било отказано назначаване на длъжност,
за която е кандидатствал, в полза на кандидат жена, е оспорил законо-
съобразността на това правило пред националните съдилища, които са
препратили случая за разглеждане на СЕО, като и в този случай са запи-
тали дали въпросното правило е съвместимо с Директивата за равно тре-
тиране. СЕО се е произнесъл, че подобно правило не е непропорционално
61 Тази формулировка е включена в преамбюлите на директивите срещу дискриминацията:

съображение 21 от Директивата за равенство на половете (преработена), съображение 26 от
Директивата за равно третиране в областта на заетостта, съображение 17 от Директивата за
расовото равенство.
46
с оглед на легитимната цел за премахване на неравенството, доколкото

„във всеки отделен случай то гарантира на кандидатите мъже, които са
еднакво квалифицирани с кандидатите жени, че техните кандидатури
ще бъдат предмет на обективна оценка, при която ще бъдат отчетени
всички критерии, които намират приложение по отношение на отделните
кандидати, и резултатите от която имат приоритет по отношение на
предимството, предоставено на кандидатите жени, когато един или по-
вече от тези критерии накланят везните в полза на кандидата мъж“. Сле-
дователно, предвидената в разглежданото правило възможност за инди-
видуална преценка ограничава предоставеното предимство и правилото
е пропорционално с оглед постигане на целта за намаляване на неравен-
ството на работното място.
Пример: делото Abrahamsson се отнася до допустимостта на шведска

нормат ивна уредба, която попада по средата между безусловното пре-
димство, предоставено съгласно правилото, разгледано в рамките на
делото Kalanke, и възможността за индивидуална преценка, предвидена
в правилото, разгледано по делото Marschall. Съгласно въпросното прави-
ло кандидат от пол, който е недостатъчно представен на работното място,
който притежава достатъчни квалификации, за да заема съответната
длъжност, следва да се ползва с предимство, освен ако „разликата между
квалификациите на кандидатите е толкова значителна, че назначаването
на кандидати с предимство може да представлява нарушение на изис-
кването за обективност при назначаване на работа“. СЕО се е произнесъл,
че разглежданата нормативна разпоредба на практика предоставя авто-
матично предимство на кандидатите от пола, който е недостатъчно пред-
ставен. Фактът, че в разпоредбата е предвидено такова автоматично пре-
димство да не се предоставя само в случаите, когато е налице значителна
разлика в квалификациите, не е достатъчен, за да компенсира непропор-
ционалния характер на последицита от прилагането на правилото.
Тези дела илюстрират, че като правило СЕО подхожда предпазливо при

допускане на приоритет на специфични мерки над принципа на справедли-
вост. Само в ограничени случаи, когато специфичните мерки не са безуслов-
ни и абсолютни, СЕО допуска националните правила да попаднат в обхвата на
дерогацията по член 2, параграф 4.
Когато разглеждат въпрос, отнасящ се до специфични мерки по смисъла на

директивите на ЕС срещу дискриминацията, практикуващите юристи трябва
47
да отделят специално внимание на „действията“, предприети с цел облагоде-

телстване на определена група лица. Както ясно показва цитираната по‑горе
практика на СЕО, Съдът категорично застъпва позицията, че към специфични
мерки трябва да се прибягва при липса на други алтернативи. Практикуващите
юристи и магистратите, които разглеждат случаи, свързани със специфични
мерки, трябва да се уверят, че качествата на всички кандидати за съответната
длъжност, с които работодателят провежда разговори, включително тези,
които не са целева група на разпоредбата, предвиждаща специални мерки,
са оценени обективно и справедливо. Предприемане на специални мерки
се допуска, само когато в резултат на такава обективна оценка е констати-
рано, че редица кандидати, сред които и лица, принадлежащи към целева
група, са еднакво квалифицирани да заемат съответната длъжност. Само при
такива обстоятелства представител на целева група, която е определена на
основание на факта, че в миналото е била подложена на дискриминация на
работното място, може да бъде назначен с предимство пред лице, което не
принадлежи към целевата група.
ЕСПЧ все още не е имал възможност да разгледа в детайли случаи, свързани

със специални мерки; подобни мерки са били, обаче, предмет на разглеждане
в ограничен брой дела.
Пример: по делото Wintersberger срещу Австрия ЕСПЧ е постано-

вил решение по допустимостта на жалбата 62 . Кандидатът, който има
увреждане, е бил уволнен от работа от държавата. Съгласно националното
право лицата с увреждания се ползват със специална защита от уволне-
ние, която се изразява в изискването освобождаването на такива лица от
работа да се извършва след съответно одобрение от специална комисия.
Когато работодателят не е знаел за увреждането, въпросното одобрение
може да се издаде със задна дата. Подобно одобрение не се изисква по
отношение на лицата без увреждания. Жалбоподателят защитава теза-
та, че възможността за издаване със задна дата на одобрение за увол-
нение на лица с увреждания, но не и на лица без увреждания, представ
лява дискриминация. ЕСПЧ се е произнесъл, че тази разпоредба е приета
в полза на хората с увреждания и поради това е оправдана като пример
за обратна дискриминация. На това основание съдът е отхвърлил жалбата
като недопустима.
62 ЕСПЧ, решение от 27 Май 2003 г. по дело Wintersberger срещу Австрия (dec.) (жалба № 57448/00).
48
• Дискриминация е налице, когато физическо лице е пос тавено

в неблагоприятно положение на основание на „характеристика, предмет на
защита“.
• Дискриминацията се проявява в различни форми: пряка дискриминация,
непряка дискриминация, тормоз и подбуждане към дискриминация.
• пределящ елемент на пряката дискриминация е различното третиране:
О
трябва да се докаже, че предполагаемата жертва е била третирана
по‑неблагоприятно поради наличието на характеристика, попадаща в обхвата
на „признак, предмет на защита“.
• аличието на по‑неблагоприятно третиране се установява посредством
Н
сравнение между предполагаемата жертва и друго лице в сходно положение,
което не притежава характеристиката, предмет на защита.
• ъзможно е „признакът, предмет на защита“ да не е пряката причина за
В
различното третиране. Достатъчно е пряката причина да е неразривно
свързана с „признака, предмет на защита“.
• ЕО и националните съдилища са възприели понятието за дискриминация
С
поради връзка, отнасящо се до ситуации на по‑неблагоприятно третиране на
физическо лице поради връзката му с друго физическо лице, което притежава
„характеристика, предмет на защита“.
• ъпреки че правото на ЕС разглежда тормозът като отделно нарушение, той
В
представлява специфична проява на пряка дискриминация.
• епряката дискриминация се характеризира с разграничаващо въздействие
Н
или последици: трябва да се докаже, че в резултат на определено решение
дадена група е поставена в неблагоприятно положение, като се направи
съпоставка с група за сравнение.
• а да докаже дадено физическо лице наличие на непряка дискриминация, то
З
трябва да приведе доказателства, че лица, които имат обща характеристика,
предмет на защита, търпят като група разграничаващи последици или
въздействие, в сравнение с лицата, които не притежават тази характеристика.
• а да гарантират, че всички се ползват в равна степен от правата си,
З
правителствата, работодателите и доставчиците на услуги може да се
наложи да предприемат специални или специфични мерки, за да съобразят
прилаганите от тях правила и практики с особеностите на лицата с различни
характеристики.
• оже да се приеме, че термините „специални мерки“ и „специфични
М
мерки“ включват действия за отстраняване за съществувало в миналото
неблагоприятно положение, засегнало лица с характеристика, предмет на
защита. Доколкото такива мерки са пропорционални, те могат да оправдаят
наличието на дискриминация.
49
2.6. З
ащитни възражения при
по‑неблагоприятно третиране
съгласно европейското право
в областта на дискриминацията
2.6.1. Въведение
При определени обстоятелства съдилищата приемат, че е налице различно
третиране, което обаче е допустимо. Подходът към защитните възражения
в европейското право формално се различава от подхода на ЕСПЧ; по същес
тво, обаче, тези подходи са твърде сходни.
Възраженията в европейското право в областта на дискриминацията може да са

формулирани общо или с по‑ограничени специални клаузи. Практиката на ЕСПЧ
е да приема общо формулирани възражения във връзка със случаи както на
пряка, така и на непряка дискриминация. От друга страна правото на ЕС допуска
само ограничени възражения в случаите на пряка дискриминация и общо въз-
ражение само във връзка със случаи на непряка дискриминация. Казано по друг
начин, съгласно директивите срещу дискриминацията обосноваване на случаи
на пряка дискриминация се допуска, само когато тази дискриминация е пред-
приета във връзка с целите, изрично посочени в тези директиви.
Специалните защитни възражения, предвидени

Различното третиране може в директивите срещу дискриминацията, могат
да бъде обосновано, ако бъде
доказано, че: да се разглеж дат в по‑широкия контекс т на
общото защитно възражение, допуснато от ЕСПЧ,
· разглежданото правило или
практика преследва законна
и съответстват на начина на прилагане на общото
цел; защитно възражение в съдебната практика. По
същността си специалните възражения, допустими
· избраните средства за
постигане на тази цел (т.е. съгласно директивите срещу дискриминацията,
мярката, довела до различно представляват специални случаи на общото въз-
третиране) са пропорционални ражение, които са конкретизирани и адаптирани
и необходими за постигане на
към съответната сфера на заетостта.
целта.
50
2.6.2. Анализ на общото възражение

Както посочихме по‑горе, съгласно ЕКЗПЧОС общото възражение е приложимо
към случаи на пряка и на непряка дискриминация, а съгласно правото на ЕС
е приложимо само към случаи на непряка дискриминация. Според ЕСПЧ:
„[…] разлика в третирането на лица, които по същество са в сходно

положение […] е дискриминационна, ако няма обективна и разумна
обосновка; с други думи, ако не е предприета с легитимна цел или ако
липсва достатъчна степен на пропорционалност между използваните
средства и целта, която трябва да бъде постигната“63.
Аналогична формулировка се съдържа в директивите на ЕС срещу дискрими-

нацията във връзка с непряката дискриминация. В Директивата за расовото
равенство е записано следното:
„[…] проява на непряка дискриминация има,

когато видимо неутрална разпоредба,
За да приеме, че различното
критерий или практика биха поставили третиране е пропорционално,
лицата от дадена раса или етнически съдът трябва да се увери, че:
произход в особено неблагоприятно поло‑
· целта не може да бъде
жение в сравнение с други лица, освен ако
постигната с други средства,
тази разпоредба, критерий или практика са които накърняват в по‑малка
обективно оправдани от законната си цел степен правото на равно
и средствата за постигане на тази цел са третиране или, казано по
подходящи и необходими“64. друг начин, че понесеното
по‑неблагоприятно третиране
във връзка с постигането на
Съгласно формулировките на ЕСПЧ и на дирек- целта е свързано с възможно
тивите срещу дискриминацията, тук не става най‑малки вреди;
дума за защитно възражение по отношение
· преследваната цел
на дискриминация в тесния смисъл на това е достатъчно важна, за да се
понятие, а по‑скоро за доказване на обоснована обоснове съществуващото
необходимост от различно третиране, в резултат ниво на накърняване.
на което не се стига до констатация за наличие на
63 ЕСПЧ, решение от 29 април 2008 г. по дело Burden срещу Обединеното кралство (жалба

№ 13378/05), точка 60.
64 Член 2, параграф 2, буква б) от Директивата за расовото равенство, член 2, параграф 2, буква б)
от Директивата за равно третиране в областта на заетостта, член 2, буква б) от Директивата
за достъп на мъже и жени до стоки и услуги, член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за
равенство на половете (преработена).
51
дискриминация. По същество, обаче, съдилищата третират доказването на обос

нована необходимост като защитни възражения в случаи на дискриминация.
Пример: СЕО е разяснил в детайли понятието за обективно обосноваване

в решението си по делото Bilka‑Kaufhaus GmbH срещу Weber Von Hartz65 .
Ищците по това дело, работници на непълно работно време, които са били
изключени от професионалната пенсионна схема на Bilka (универсален
магазин), са изтъкнали в жалбата си, че това действие представлява непряка
дискриминация срещу жени, тъй като голямото мнозинство от работниците
на непълно работно време са жени. СЕО е изтъкнал, че оспорваните действия
биха представлявали непряка дискриминация, освен ако разликата
в достъпа до пенсионната схема може да бъде обоснована. За да бъде
обоснована, трябва да се докаже, че: „[…] предприетите от Bilka мерки
отговарят на действителна потребност на предприятието и са подходящи
и необходими за постигане на поставените цели“.
Дру жеството Bilka е изт ъкнало, че различното третиране е било

предприето с цел разубеждаване за работа на непълно работно време
и стимулиране на работата на пълно работно време, тъй като работещите
на непълно работно време по правило не са били склонни да работят
вечерно време и в събота, което е затруднявало поддържането на
необходимата численост на персонала. СЕО се е произнесъл, че това
съображение може да се приеме за легитимна цел. Той обаче не
е отговорил на въпроса дали изключването на работещите на непълно
работно време от пенсионната схема е подходящо с оглед постигането
на тази цел. Изискването предприетите мерки да са „необходими“
предполага, че трябва да се докаже, че не съществуват разумни
алтернативни способи, които биха накърнили в по‑малка степен принципа
на равно третиране. Решението оставя на националния съд да приложи
закона към фактическите обстоятелства по делото.
65 СЕО, решение от 13 от май 1986 г. по дело Bilka‑Kaufhaus GmbH срещу Weber Von Hartz, 170/84,
52
2.6.3. Прилагане на общото възражение

СЕО е отказвал да допусне различното третиране в сферата на заетостта,
основано на управленски решения, свързани с икономически съображения на
работодателите, но същевременно допуска различно третиране, основано на
по‑общи цели на социалната политика и политиката по заетостта, които имат
фискални измерения. В случаите, когато са налице последните съображения,
СЕО предоставя на държавите широка „оперативна самостоятелност“. Що се
отнася до областта на приложение на ЕКЗПЧОС, ЕСПЧ е по‑малко склонен да
допуска различно третиране, свързано с аспекти с централно значение за лично-
то достойнство, като например в случаи на дискриминация, основана на расата
или етническия произход, жилището, личния и семейния живот, и по‑склонен
да приема различно третиране, когато то е свързано с по‑общи съображения на
социалната политика, особено когато тези съображения имат фискални изме-
рения. ЕСПЧ използва термина „сфера на свобода на преценка“, който се отнася
до очертаване границите, в които държавата има самостоятелност в преценка-
та дали различното третиране е обосновано. В случаите, когато тези граници са
оценени като „ограничени“, ЕСПЧ изисква по‑висока степен на обоснованост.
2.6.4. Специални защитни възражения съгласно

правото на ЕС
Както посочихме по‑горе, нормативната рамка на директивите срещу
дискриминацията урежда набор от възражения, които позволяват обосновава-
не на случаи на различно третиране в ограничен кръг обстоятелства. „Възра-
жението за действително професионално изискване“ е предвидено във всяка
от директивите (с изключение на Директивата за достъп на мъже и жени до
стоки и услуги, тъй като тази директива не е свързана с областта на заетостта);
това изискване позволява на работодателите да третират по различен начин
физически лица на признак, предмет на защита, когато това основание е свър-
зано по своята същност с капацитета за трудово изпълнение или с изискваните
квалификации за изпълнение на определена длъжност66. Останалите две въз-
ражения са предвидени само в Директивата за равно третиране в областта на
заетостта. Първо, става дума за допустимостта на дискриминацията, основана
на религия или убеждения от страна на работодатели, които са религиозни
66 Член 14, параграф 2 от Директивата за равенство на половете (преработена), член 4 от

Директивата за расовото равенство, член 4, параграф 1 от Директивата за равно третиране
в областта на заетостта.
53
организации 67. И на второ място става дума за допустимостта в определени

обстоятелства на дискриминацията, основана на възраст 68. Възприетият от
СЕО стриктен подход към тълкуването на защитните възражения в случаи на
различно третиране показва, че всички изключенията ще бъдат тълкувани
стеснително, тъй като Съдът изтъква значението на всички права на физичес
ките лица, предвидени в правото на ЕС69.
2.6.4.1. Действително професионално изискване

Съгласно разпоредбите на директивите срещу дискриминация, отнасящи се до
сферата на заетостта:
„[…] държавите‑членки могат да предвидят, че разлика в трети‑

рането, което се основава на характеристика, свързана с [признак,
предмет на защита] не представлява дискриминация, когато поради
характера на професионалната дейност или в контекста, в който
тя се упражнява, такава характеристика представлява действи‑
телно и определящо професионално изискване, при условие че целта
е законосъобразна и изискването е пропорционално“70.
Това защитно възражение позволява на работодателите да третират различно

лица въз основа на характеристика, предмет на защита, когато съответната
характеристика е пряко свързана с пригодността или компетентността на
лицето да изпълнява задълженията, свързани с определена длъжност.
Съществува установена практика относно професиите, които попадат в обхвата

на дерогацията за действителните професионални изисквания: по делото
Комисията срещу Германия СЕО, основавайки се на резултатите от проведено
от Комисията проучване на обхвата на дерогацията по отношение на дис-
криминацията, основана на пол, е посочил определени професии, по отно-
шение на които може да се прилага разглежданото защитно възражение 71.
67 Член 4, параграф 2 от Директивата за равно третиране в областта на заетостта.

68 Член 6 от Директивата за равно третиране в областта на заетостта.
69 Вж. например СЕО, решение от 15 май 1986 г. по дело Johnston срещу Chief Constable of the Royal
Ulster Constabulary, 222/84, Сборник 1986 г., стр. 1651, параграф 36.
70 Член 14, параграф 2 от Директивата за равенство на половете (преработена), член 4 от
Директивата за расовото равенство, член 4, параграф 1 от Директивата за равно третиране
в областта на заетостта.
71 СЕО, решение от 21 май 1985 г. по дело Комисията срещу Германия, 248/83, Сборник 1985 г.,
стр. 1459.
54
Особено внимание е отделено на професиите, свързани с изкуството, във

връзка с които често се изискват конкретни качества, които се явяват присъ-
щи характеристики на лицата. Такива са например изискванията за ангажиране
на певица, която да се вписва в стила на представление, на млад актьор за
изпълнение на определена роля, на лице в добро физическо състояние за ра-
бота като танцьор или на мъже или жени за различни видове модни ревюта.
Това не е изчерпателно изброяване. Други примери включват наемане на лице
с китайски етнически произход за работа в китайски ресторант с цел осигу-
ряване на автентична обстановка или наемане на жени за работа във фитнес
клубове, обслужващи само жени.
Пример: по делото Комисията срещу Франция, СЕО се е произнесъл, че при

определени обстоятелства не е неправомерно да се назначават предимно
мъже на длъжности в мъжки затвори и на жени в женски затвори72. Това
изключение може да се прилага, обаче, само по отношение на длъж-
ностите, които включват изпълнение на дейности, за които полът на
изпълняващия ги е от значение. В разглеждания случай френските органи
са отстоявали практиката си да запазват определен дял от длъжностите
за кандидати мъже, тъй като може да се наложи използване на сила за
възпиране на потенциални нарушители на режима, а също и във връзка
с други задължения, които могат да се изпълняват само от служители
мъже. Въпреки че СЕО е приел тези доводи по принцип, френските органи
не са изпълнили изискването за прозрачност по отношение на конкретните
дейности, които трябва да се изпълняват само от кандидати мъже; общите
доводи за пригодността на кандидатите от даден пол не са достатъчни.
Пример: ищцата по делото Johnston, която е полицейски служител от

Северна Ирландия, е оспорила отказа за подновяване на трудовия й дого-
вор. Началникът на полицейската служба е обосновал това решение
с довода, че полицейските служители жени не са обучени да боравят
с огнестрелно оръжие, тъй като „в обстановка, която се характеризира със
сериозни вътрешни безредици, носенето на огнестрелно оръжие от поли-
цейски служители жени може да породи допълнителни рискове от убийс
тво на служителите и следователно е в противоречие с изискванията за
обществена безопасност“. СЕО е изтъкнал, че рисковете за безопасността
трябва да бъдат отчетени, но че тези рискове с ъщес твуват
72 СЕО, решение от 30 юни 1988 г. по дело Комисията срещу Франция, 318/86, Сборник 1988 г.,
стр. 3559.
55
в еднаква степен за мъжете и за жените и жените не са застрашени повече.

Различното третиране не може да бъде обосновано с довода, че обществе-
ното мнение изисква жените да са защитени в по‑голяма степен, освен ако
обосновката е свързана с биологични фактори, засягащи изключително же-
ните, като например необходимостта от защита на плода по време на
бременността.
Пример: на ищцата по делото Mahlberg, е било отказано по време на

нейната бременност назначение на постоянна работа като медицинска
сестра, включваща изпълнение на голям обем служебни задължения във
фронтови зони73. Отказът е мотивиран с довода, че плодът може да бъде
увреден в резултат на излагане на вредни вещества във фронтовите зони.
СЕО се е произнесъл, че тъй като става дума за постоянна длъжност, е неп-
ропорционално на ищцата да бъде отказано назначение, тъй като нейната
непригодност за работа във фронтови зони е временна. Съдът приема,
че ограниченията относно условията на труд на бременните жени са
оправдани, но посочва, че тези ограничения трябва да се отнасят само до
служебни задължения, изпълнението на които може да е свързано с вреди
за здравето и не могат да включват обща забрана за работа.
Съображение 18 от преамбюла на Директивата за равно третиране в областта

на заетостта съдържа по‑конкретна формулировка на възражението на осно-
вание на действителни професионални изисквания във връзка с определени
публични услуги, свързани с безопасността и сигурността. Това не е самостоя-
телно защитно възражение, а следва да се разглежда като изрична формули-
ровка на едно от последицита от възражението на основание на действителни
професионални изисквания в специфичен контекст:
„Настоящата директива не изисква, по‑специално, от въоръжените

сили и полицията, затворите и службите по спешност да наемат
или оставят на работа лица, които нямат изискваните способности
да изпълняват кръга от задължения, свързани със законната цел за
поддържане оперативния капацитет на тези служби“74.
73 СЕО, решение от 3 февруари 2000 г. по дело Mahlburg срещу Land Mecklenburg‑Vorpommern,

C-207/98, Сборник 2000 г., стр. I-549.
74 Директива за равно третиране в областта на заетостта, 2000/78/ЕО, ОВ L 303, 2 декември 2000 г.,
стр. 16.
56
В общия случай това изключение може да се прилага към ситуации на отказ от

назначаване на определени длъжности, смятани за твърде тежки във
физическо отношение за лицата над определена възраст или с увреждания.
Във връзка с това член 3 , параграф 4 от дирек тивата позволява на
държавите‑членки да изключват изрично прилагането на нейните разпоредби
към въоръжените сили. Макар че подобна разпоредба не се съдържа
в Директивата за равенство на половете (преработена), можем да оценим как
би функционирала подобна разпоредба, като анализираме две съдебни дела,
свързани с дискриминацията, основана на пол, във въоръжените сили. Тези
случаи попадат в обхвата на член 2, параграф 2 от Директивата за равно трети-
ране, който е съдържал защитното възражение, основано на „действително
професионално изискване“, което понастоящем е уредено в член 14, пара-
граф 2 от Директивата за равенство на половете (преработена).
Пример: ищцата по делото Sirdar е служила като готвач в състава на екип

за специални операции. Длъжността й е била съкратена в резултат на
оптимизация на военните разходи, с която е въведен принципът на „опера-
тивна съвместимост“ на екипите за специални операции75 . Принципът на
„оперативна съвместимост“ предполага всички членове на личния състав
да са в състояние да изпълняват бойни функции поради недостиг на личен
състав. СЕО е приел, че сформирането на екипи за специални операции
само от мъже е оправдано с оглед да се гарантира бойната готовност,
както и че прилагането на принципа на оперативна съвместимост изключ-
ва участието на жени. Причината за това е фактът, че екипите за
специални операции представляват малки специализирани бойни части,
които обикновено са в челните редици на атакуващите армейски части.
СЕО се е произнесъл, че въведеният принцип е необходим с оглед постига-
не на целта за гарантиране на бойната готовност.
Пример: ищцата по делото Kreil е кандидатствала за работа като елек-

троинженер във въоръжените сили 76 . Отказано й е да бъде назначена
на основание на забрана за назначаване на жени на военни длъжности,
свързани с носене на оръжие, която допуска участието на жени само в ме-
дицинските служби и музикалните оркестри към въоръжените сили. СЕО
75 СЕО, решение от 26 октомври 1999 г. по дело Sirdar срещу The Army Board и Secretary of State for
Defence, C-273/97, Сборник 1999 г., стр. I-7403.
76 СЕО, решение от 11 януари 2000 г. по дело Kreil срещу Федерална Република Германия, C-285/98,
57
се е произнесъл, че тази забрана е формулирана твърде широко, и на

практика засяга почти всички длъжности във въоръжените сили, прос-
то защото е възможно в определена ситуация да се наложи жените, зае-
мащи тези длъжности, да използват оръжие. Една допустима обосновка
следва да е по‑тясно свързана с функциите, които се изпълняват обичайно
в конкретни ситуации. Приведената от правителството обосновка е поста-
вена под въпрос и поради факта, че жените, назначени на длъжностите,
открити за жени, също са задължени да преминат основно обучение за
боравене с оръжие с цел самозащита или защита на други лица. От това
следва, че мярката не е пропорционална с оглед постигането на поставена-
та цел. Освен това не бива да се прави разграничение между жени и мъже
на основанието, че жените се нуждаят в по‑голяма степен от защита, освен
ако такова разграничение е свързано с фактори, които са характерни
конкретно за жените, като например необходимостта от защита по време
на бременността.
Възможността за обосноваване на дискриминация, основана на пол, посред-

ством позоваване на ефективността или ефикасността на конкретни служби
за сигурност или за реакция в спешни ситуации, може да стане по‑проблемна
с времето в резултат на развитието на разбиранията за ролите на мъжете
и жените и социалните нагласи. Поради това държавите‑членки са задължени
периодично да преразглеждат прилаганите ограничаващи мерки77.
2.6.4.2. Религиозни институции

Директивата за равно третиране в областта на заетостта изрично допуска
организации, основани на „религия“ или „убеждение“, да налагат определени
условия на своите служители. В член 4, параграф 2 от директивата е посочено,
че тя не накърнява „правото на църкви и други обществени или частни орга-
низации, чиито характер е основан на религия или убеждение […] да изискват
от лицата, работещи за тях, да действат добросъвестно и лоялно съобразно
характера на организацията“. Освен това работодателите, свързани с религи-
озни организации, може да попаднат в приложното поле на защитното възра-
жение, основано на „действително професионално изискване“, чрез което се
допуска различно третиране, основано на религиозните принципи на съответ-
ната организация.
77 Член 31, параграф 3 от Директивата за равенство на половете (преработена).
58
На горните основания разпоредбите на член 4, параграфи 1 и 2 допускат

църкви и други подобни организации да отказват, например, да назначават
жени за свещеници, пастори или проповедници, когато това влиза в противо-
речие с постулатите на съответната религия. Макар че до момента СЕО все още
не е имал възможност да тълкува тези разпоредби, те се прилагат на нацио-
нално равнище. Приведените по‑долу примери се отнасят до дела, свързани
с позоваване на това защитно възражение с цел обосноваване на случаи на
различно третиране, основано на сексуална ориентация.
Пример: по дело, разгледано от финландските съдилища, Евангелската

лютеранска църква във Финландия е отказала да назначи за капелан
(помощник викарий) лице, което има еднополова връзка78. Администра-
тивният съд във Vaasa е анулирал решението с довода, че качеството
хетеросексуалност не може да се счита за действително професионално
изискване за тази длъжност. Съдът е подчертал факта, че въпросът за
сексуалната ориентация не се третира във вътрешния правилник на
църквата, свързан с назначаването на викарии и капелани.
Пример: по делото Amicus съдилищата на Обединеното кралство са били

сезирани да се произнесат по с ъвмес тимос т та на националните
нормативни разпоредби, с които са транспонирани разпоредбите на
Директивата за равно третиране в областта на заетостта относно
защитното възражение, основано на действително професионално изис-
кване79. В решението се подчертава, че всяко изключение от принципа на
равно третиране следва да се тълкува стеснително. Използваната в нацио-
налната нормативна уредба формулировка допуска различно третиране
в случаи, когато става дума за наемане на работа „за целите на организи-
рана религиозна дейност“, като е подчертано, че тази формулировка
е далеч по‑ограничаваща от формулировката, гласяща „за целите на
религиозна организация“. По този начин съдът е приел доводите на прави-
телството, съгласно които изключението има приложение по отношение
на силно ограничен брой длъжности, свързани с популяризирането или
представянето на религията, като например длъжности на проповедници.
78 Административен съд във Vaasa (Финландия), № 04/0253/3. Резюме на английски език е достъпно
на информационния портал на FRA, дело 187-1.
79 Висш съд на Обединеното кралство, решение от 26 април 2004 г. по дело Amicus MSF Section,
R (относно прилагането на) срещу Secretary of State for Trade and Industry [2004] EWHC 860
(Admin). Резюме на английски език е достъпно на информационния портал на FRA, дело 273-1.
59
Същевременно изключението не дава възможност на религиозни органи-

зации, като религиозни училища или религиозни домове за социални
грижи, да твърдят, че длъжностите преподавател (свързана с образовани-
ето) или на медицинска сестра (свързана със здравеопазването) обслужват
„целите на организираната религиозна дейност“.
2.6.4.3. Изключения на основание на възраст

В член 6 от Директивата за равно третиране в областта на заетостта са пред-
видени две отделни обосновки за разлики в третирането, основани на възраст.
Разпоредбата на член 6, параграф 1 допуска дискриминация, основана на възраст,

предприета за постигане на „легитимни цели в областите на политиката по зае-
тостта, пазара на труда и професионалното образование“, при условие, че дискри-
минационната практика отговаря на изискването на пропорционалност. Посочени
са ограничен брой примери за ситуации, в които различното третиране може да
е обосновано: член 6, параграф 1, буква б) допуска „определянето на минимални
условия за възраст, професионален опит или старшинство в службата за достъп
до заетост“. Но това изброяване няма за цел да е изчерпателно, поради което спи-
съкът може да се разширява при разглеждането на отделните случаи.
Разпоредбата на член 6, параграф 2 допуска дискриминация, основана на

възраст, по отношение на достъпа до професионални социалноосигурителни
схеми и до предоставяните от тях плащания, без изискване за проверка за
пропорционалност.
Пример: по делото Palacios de la Villa, СЕО е имал за първи път възможност

да се произнесе по приложното поле на член 6, тъй като е бил сезиран да
тълкува прилагането на тази разпоредба в контекста на задължителната
максимална пенсионна възраст80. След като е установил, че задължителната
максимална пенсионна възраст попада в обхвата на член 6, СЕО е разгледал
въпроса дали тя може да бъде обективно обоснована. Съдът е изтъкнал, че
следните съображения имат значение за разглеждания въпрос:
• първо, първоначално мярката е била мотивирана с целта за създава-
не първоначално мярката е била мотивирана с целта за създаване на
възможности на пазара на труда предвид на икономическите условия,
характеризиращи се с висока безработица;
80 СЕО, решение от 16 октомври 2007 г. по дело Palacios de la Villa срещу Cortefiel Servicios SA,
C-411/05, Сборник 2007 г., стр. I-8531.
60
• второ, има данни, че преходната мярка е предприета по настояване на

синдикатите и организациите на работодателите с цел по‑добро раз-
пределение на труда между поколенията;
• трето, Закон № 14/2005 също е въведен в действие със сътрудничеството
на синдикатите и организациите на работодателите, като е изрично
посочено, че тази мярка е „свързана с цели, посочени в колективните
трудови договори и съвместими с политиката по заетостта“;
• четвърто, посочено е, че съдържащата се в колективния трудов дого-
вор клауза за задължително пенсиониране е договорена „с цел насър-
чаване на заетостта“.
Отчитайки тези фактори, СЕО е заключил, че когато е „поставена в своя кон-

текст, […] преходната разпоредба има за цел да регулира националния
пазар на заетостта, по‑специално с оглед премахване на безработицата“. На
това основание СЕО се е произнесъл, че колективният трудов договор има
легитимна цел. Приемайки, че мярката преследва легитимна цел, СЕО
е разгледал въпроса дали тя е „подходяща и необходима“ с оглед
постигане на тази цел. СЕО е изтъкнал отново, че държавите‑членки разпо-
лагат с широка свобода на преценка в областта на социалната политика
и политиката по заетостта, поради което „конкретните разпоредби може да
се различават в отделните държави‑членки“. Съдът е констатирал, че клю-
чово значение има изискването работниците да получат достъп до пенсия
за осигурителен стаж и възраст, „чийто размер не може да бъде неприем-
лив“. Не по‑малко е значението на обстоятелството, че въпросните разпо-
редби са определени с колективен трудов договор между синдикатите
и организациите на работодателите, което осигурява определено решение
на гъвкавост, даващо възможност решението за пенсиониране да бъде
съобразено с пазара на труда и специфичните изисквания за съответното
работно място. На това основание СЕО се е произнесъл, че преходната
мярка, която е засегнала г‑н Palacios, и колективният трудов договор са
обективно обосновани и следователно съвместими с правото на ЕС.
Съгласно изтъкнатия от СЕО подход разпоредбата на член 6 ще бъде тълку-
вана аналогично на обективното обосноваване във връзка с останалите
основания, предмет на защита от дискриминация, както е посочено по‑горе.
Пример: в рамките на разгледаното в Обединеното кралство дело

MacCulloch съдът е бил сезиран с искане да разгледа статута на схемите за
обезщетения при съкращения, в рамките на които размерът на изплащаните
61
обезщетения зависи от възрастта и трудовия стаж81. Очевидният резултат

от това е, че по‑възрастните работници с по‑дълъг трудов стаж са имали
право на много по‑големи обезщетения при съкращения от по‑младите
и неотдавна назначени членове на персонала. Апелативният съд на
Обединеното кралство е приел, че по принцип тази практика може да бъде
обективно обоснована като средство за възнаграждаване на лоялността на
по‑възрастните работници, като на тях се изплащат по‑големи обезщетения
с оглед на тяхната уязвимост на пазара на труда, както и с цел да бъдат
насърчени да напуснат работа, за да освободят работни места за по‑млади
работници. Наред с това съдът е дал указания за подхода към въпроса за
обективното обосноваване, в които е посочил, че, за да може да се направи
заключение относно обективната обоснованост, следва да се проучи
внимателно въпросът за пропорционалността.
Пример: по делото Hütter, СЕО е бил сезиран да се произнесе по запит-

ване относно австрийски закон, който постановява, че трудовият стаж
до навършване на 18-годишна възраст не може да се взема предвид при
определяне на трудовото възнаграждение. Г‑н Hütter и негова колега са
преминали практическо обучение в Техническия университет в Грац (TUG),
след приключването на което са им били предложени тримесечни дого-
вори. На основание на споменатия закон възнаграждението на г‑н Hütter,
който наскоро е навършил 18 години, е определено въз основа на трудо-
вия му стаж от 6,5 месеца, а възнаграждението на неговата колега, която
е с 22 месеца по възрастна от него, е определено въз основа на нейния
трудов стаж от 28,5 месеца. В резултат на това двамата са получавали раз-
лично възнаграждение, въпреки че са имали сходен реален трудов стаж.
Г‑н Hütter е предявил иск, в който твърди, че разглежданата нормативна

разпоредба е по‑благоприятна за лицата, които са придобили трудовия
си стаж след навършване на 18-годишна възраст. СЕО е приел, че основ-
ните цели на закона са легитимни: 1) да не се поставят лицата, завърши
общо средно образование, в по‑неблагоприятно положение в сравнение
с лицата, завършили образование, в резултат на което са придобили про-
фесионална квалификация, и 2) да се избегне повишаването на цената на
практическото обучение и с това да се подпомогне интеграцията на пазара
на труда на младите хора, които са преминали такава форма на обучение.
81 Апелативен съд по въпросите на заетостта на Обединеното кралство, решение от 22 юли 2008 г.

по дело MacCulloch срещу Imperial Chemical Industries plc [2008] IRLR 846.
62
Въпреки че съдът отчита факта, че държавите‑членки разполагат с широка

свобода на преценка при определяне дали легитимните цели са подхо-
дящи и необходими, той е констатирал, че липсва подходящо обективно
обосноваване, тъй като мярката има непропорционално въздействие вър-
ху младите работници, особено в случаите, когато лица имат еднакъв тру-
дов стаж, но възрастта на кандидата се отразява върху размера на негово-
то трудово възнаграждение, както е в разглеждания случай.
Трябва да се отбележи, че този подход съответства и на подхода, възприет от

ЕСПЧ, който е проучил въпроса за различната пенсионна възраст в контекста на
ЕКЗПЧОС, разгледан във връзка с делото Stec и други в глава 4.2. В този смисъл
изключенията, свързани с възрастта, съответстват на подхода на съдилищата
към обосновките, свързани с политиката по заетостта и социалната политика.
• ъгласно ЕКЗПЧОС съществува общо защитно възражение в случаи на пряка

С
дискриминация. Правото на ЕС предвижда специални възражения при пряка
дискриминация, съобразени със сферата на трудовата заетост.
• случаите на непряка дискриминация съгласно правото на ЕС и ЕКЗПЧОС се
В
прилага общо защитно възражение във връзка с обективно обосноваване.
• азличното третиране може да бъде обосновано, когато е предприето
Р
с легитимна цел и средствата, използвани за постигане на тази цел, са
подходящи и необходими.
• допълнение към общото възражение в случаи на пряка дискриминация
В
съгласно правото на ЕС срещу дискриминацията, съществуват и специални
защитни възражения: i) действителни професионални изисквания, ii)
изключения във връзка с религиозни институции и iii) изключения, които се
отнасят специално до дискриминацията, основана на възраст.
• искриминацията, основана на възраст, е единственото признак, предмет на
Д
защита съгласно правото на ЕС, във връзка с което пряката дискриминация
може да бъде обективно обоснована.
63
Bamforth, Malik и O’Cinneide, Discrimination Law: Theory and Context (Лондон,
Sweet and Maxwell, 2008 г.), глави 4, 5, 6 и 8.
Barnard, EC Employment Law (Оксфорд, Oxford University Press, 2009 г.), глави 6,

7, 8, 9 и 10.
Bercusson, European Labour Law (Кеймбридж, Cambridge University Press, 2009 г.),

глави 10, 11 и 22.
Dubout, „L’interdiction des discriminations indirectes par la Cour européenne des

droits de l’homme: rénovation ou révolution? Epilogue dans l’affaire D.H. et autres
c. République tchèque, Cour européenne des droits de l’homme (Grande Chambre),
13 novembre 2007’, Revue trimestrielle des droits de l’homme, бр. 75 (2008 г.).
Ellis, EU Anti‑Discrimination Law (Оксфорд, Oxford University Press, 2005 г.), глава 6.
ERRC/Interights/MPG, Strategic Litigation of Race Discrimination in Europe: from

Principles to Practice (Нотингам, Russell Press, 2004 г.), приложение 5.
European Network of Legal Experts in the Non‑Discrimination Field [Европейска

мрежа от правни експерти в областта на недискриминацията], The Limits and
Potential of the Concept of Indirect Discrimination (Люксембург, Служба за публи-
кации, 2008 г.).
European Network of Legal Experts in the Non‑Discrimination Field [Европейска

мрежа от правни експерти в областта на недискриминацията], Beyond Formal
Equality: Positive Action under Directives 2000/43/ЕО and 2000/78 (Люксембург,
Служба за публикации, 2007 г.).
European Network of Legal Experts in the Non‑Discrimination Field [Европей-

ска мрежа от правни експерти в областта на недискриминацията], Age
Discrimination and European Law (Люксембург, Служба за публикации, 2005 г.).

ска мрежа от правни експерти в областта на недискриминацията], Religion
and Belief in Employment (Люксембург, Служба за публикации, 2006 г.) –
публикацията е достъпна и на френски и немски език.
64
Fredman, Discrimination Law (Оксфорд, Oxford University Press, 2002 г.), глава 4.
Heyden и von Ungern‑Sternberg, „Ein Diskriminierungsverbot ist kein Fördergebot –

Wider die neue Rechtsprechung des EGMR zu Art. 14 EMRK“, Europäische
Grundrechte‑Zeitschrift (2009 г.).
Interights, Non‑Discrimination in International Law (Лондон, Interights, 2005 г.),

глави 3 и 4.
Marguénaud, „L’affaire Burden ou l’humiliation de la fratrie: Cour européenne des

droits de l‘homme (Gde Ch.), Burden et Burden c. Royaume Uni, 29 avril 2008“, Revue
trimestrielle des droits de l’homme, бр. 78 (2009 г.).
Mowbray, The Development of Positive Obligations under the European Convention

on Human Rights by the European Court of Human Rights (Оксфорд, Hart Publishing,
2004 г.), глава 7.
Schiek, Waddington и Bell (редактори), Cases, Materials and Text on National,

Supranational and International Non‑Discrimination Law (Оксфорд, Hart Publishing,
2007 г.), глави 2, 3 и 7.
65
3
Обхват на европейското
Европейското право в областта на дискриминацията забранява пряката
и непряка дискриминация, но само в определени сфери. Правото в областта на
дискриминацията е въведено в ЕС с цел да се улесни функционирането на
вътрешния пазар и във връзка с това в миналото е било ограничено само
в сферата на заетостта. С въвеждането в действие на Директивата за расовото
равенство през 2000 г. сферата на приложение на това право е разширена
и обхваща достъпа до стоки и услуги и достъпа до държавната система за
социални грижи, като мотивите за това са, че, за да се гарантира равенството
на работното място, е необходимо да се гарантира и равенството в други
сфери, които оказват въздействие върху заетостта. Директивата за достъп на
мъже и жени до стоки и услуги е въведена в действие с цел включване на
сферата на стоките и услугите в обхвата на правилата относно равенството
между половете. Директивата за равно третиране в областта на заетостта от
2000 г., която забранява дискриминацията, основана на сексуална ориентация,
увреждане, възраст и религия или убеждение, се прилага обаче само в сферата
на заетостта. Както посочихме в глава 1.1.2, понастоящем законодателните
органи обсъждат включването на въпросите на достъпа до стоки и услуги и до
системата за социални грижи в обхвата на защитата на тези основания.
От друга страна, член 14 от ЕКЗПЧОС гарантира равенството по отношение

на упражняването на материалните права, гарантирани от ЕКЗПЧОС. Освен
това, протокол № 12 към ЕКЗПЧОС, който влезе в сила през 2005 г., включва
67
в обхвата на забраната на дискриминацията всички права, които са гаранти-

рани на национално равнище, дори когато те не попадат в обхвата на пра-
ва, гарантирани от ЕКЗПЧОС. Към този протокол са се присъединили, обаче,
само 17 от 47-те държави‑членки на Съвета на Европа, сред които и шест
държави‑членки на ЕС. Това означава, че в отделните държави‑членки на ЕС
са налице различни равнища на задължения съгласно европейското право
в областта на дискриминацията.
В настоящата глава ще определим обхвата на приложението на европейското

право в областта на дискриминацията. В началото ще направим общ преглед
на обхвата на член 14 от ЕКЗПЧОС и протокол № 12 към конвенцията, както и на
възприетия от ЕСПЧ метод за определяне на приложното поле на тези разпо-
редби. След това ще разгледаме отделните материални области, обхванати
от директивите срещу дискриминацията, като успоредно ще посочим в кои
области обхватът на директивите се припокрива с обхвата на член 14. Накрая
ще направим общ преглед на областите на приложение на ЕКЗПЧОС, които
излизат извън приложното поле на правото на ЕС, като например сферата на
правоприлагането и „личната сфера“.
3.2. К
ои лица се ползват със защита
съгласно европейското право
в областта на дискриминацията?
На първо място е необходимо да уточним кръга на лицата, които се ползват
със защита съгласно правото на ЕС и ЕКЗПЧОС. ЕКЗПЧОС гарантира защита на
всички лица под юрисдикцията на дадена държава‑членка, независимо дали
те са граждани на тази държава или не, и дори на лицата, намиращи се извън
националната територия в областите, които са под ефективния контрол на
тази държава (като например окупирани територии)82. От друга страна, защи-
тата, гарантирана от правото на ЕС, има по‑ограничени обхват. Залегналата
в правото на ЕС забрана на дискриминацията, основана на националност, се
прилага в контекста на свободата на движение на хора и съответната защита се
предоставя само на граждани на държавите‑членки на ЕС. Освен това дирек-
тивите срещу дискриминацията съдържат различни условия, ограничаващи
82 ЕСПЧ, решение от 18 декември 1996 г. по дело Loizidou срещу Турция (жалба № 15318/89).
68
Обхват на европейското право в областта на дискриминацията
прилагането им към граждани на трети страни. Под гражданин на трета страна

се разбира лице, което е гражданин на държава, която не е членка на ЕС.
Директивите срещу дискриминацията изрично изключват прилагането на

техните разпоредби към дискриминацията, основана на националност, която
е регламентирана с Директивата за свободното движение 83 . Съгласно тази
директива само гражданите на държавите‑членки на ЕС имат автоматично
право на влизане и пребиваване в други държави‑членки на ЕС. След като пре-
бивават законосъобразно в друга държава‑членка на ЕС в продължение на пет
години, гражданите на ЕС придобиват право на постоянно пребиваване, което
им дава права, равностойни на тези, от които се ползват лицата от категорията
„работници“. Това разбира се не означава, че граж даните на други
държави‑членки не се ползват от защитата, предос тавяна с ъгласно
директивите срещу дискриминацията. Например германски гражданин гей,
който е уволнен от работа в Гърция на основание на неговата сексуална ориен-
тация, може да се позове на Директивата за равно третиране в областта на за-
етостта. Горното наблюдение означава само, че при подаване на жалба за дис-
криминация, основана на националност, жертвата ще трябва да търси защита
от дискриминация, основана на расова или етническа принадлежност, или да
се позове на Директивата за свободно движение.
Както в Директивата за расовото равенство, така и в Директивата за равно тре-

тиране в областта на заетостта се посочва, че тези директиви не гарантират
права на различно третиране за граждани на трети страни по отношение на
условията за влизане и пребиваване. Освен това в Директивата за равно
третиране в областта на заетостта се посочва, че тя не гарантира права на раз-
лично третиране за граждани на трети страни по отношение на достъпа до
заетост и упражняване на занятие. В Директивата за расовото равенство
е предвидено, че нейните разпоредби не покриват „всяко третиране, произти-
чащо от правния статус на граждани от трети страни“. Тази разпоредба, обаче,
не позволява на държавите‑членки да изключат напълно гражданите на трети
страни от обхвата на предоставяната защита, тъй като в преамбюла към
директивата се посочва, че гражданите на трети страни се ползват със защита
по директивата, освен по отношение на достъпа до заетост. Директивата за
83 Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото

на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно
на територията на държавите‑членки, ОВ L 158, 30 април 2004 г., стр. 77.
69
равенство на половете (преработена) и Директивата за достъп на мъже и жени

до стоки и услуги не изключват защитата за граждани на трети страни.
Гражданите на трети страни, обаче, се ползват с право на равно третиране в при-

близително същите области, като предвидените в директивите срещу дискри-
минацията, ако отговарят на определението за „дългосрочно пребиваващи“ по
Директивата за гражданите от трети страни (която изисква, наред с други усло-
вия, петгодишен период на законно пребиваване)84. Наред с горното, Директи-
вата относно събиране на семейството допуска възможността при определени
условия към гражданите на трети страни, които пребивават законно в държа-
ва‑членка, да се присъединят членове на техните семейства85.
Разбира се тези правила на правото на ЕС не нак ърняват правото на

държавите‑членки да въвеждат по‑благоприятни условия в националното си
право. Освен това, съгласно съдебната практика по прилагането на ЕКЗПЧОС,
описана в глава 4.7, макар че държавите могат да приемат, че техните и чуж-
дите граждани не са в сравнимо положение (и да допускат различно третиране
на тези групи граждани в определени ситуации), по принцип всички права,
залегнали в ЕКЗПЧОС, трябва да бъдат гарантирани в еднаква степен на всички
лица под тяхната юрисдикция. В това отношение ЕКЗПЧОС вменява на държа-
вите‑членки задължения по отношение на гражданите на трети страни, които
в определени области надхвърлят изискванията на правото на ЕС.
3.3. О
бхват на Европейската Конвенция:
член 14 и протокол № 12
3.3.1. Характер на забраната на дискриминацията
в конвенцията
Член 14 гарантира равенство „в упражняването на правата и свободите“, изло-
жени в ЕКЗПЧОС. Следователно ЕСПЧ не е компетентен да разглежда жалби за
дискриминация, освен ако те попадат в обхвата на разпоредбите на ЕКЗПЧОС,
гарантиращи защита на права.
84 Директива 2003/109/ЕО относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни,

ОВ L 16, 23 януари 2004 г., стр. 44.
85 Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството, ОВ L 251, 3 октомври 2003 г.,
стр. 12.
70
Винаги когато ЕСПЧ разглежда твърдение за нарушение на член 14, той прави
това във връзка с материално право. Жалбоподателите в много случаи се
оплакват от нарушения на техни материални права, придружени с наруше-
ния на материални права във връзка с член 14. Това означава, че действията,
с които са нарушени правата им, едновременно накърняват тяхно материално
право и са дискриминационни, в смисъл че лицата в сравнимо положение
не са подложени на сходно неблагоприятно въздействие. Както е посочено
в глава 4, в много случаи, когато ЕСПЧ констатира нарушение на материално
право, той не разглежда жалбата за дискриминация, когато преценява, че това
е свързано с разглеждане на практически същата жалба.
В настоящия раздел първо ще формулираме накратко правата, гарантирани от

ЕКЗПЧОС, след което ще разясним как ЕСПЧ тълкува обхвата на конвенцията за
целите на прилагането на член 14 от нея.
3.3.1.1. Правата, гарантирани от конвенцията

Тъй като разпоредбата на член 14 се основава изцяло на дискриминация,
основана на едно от материалните права, гарантирани от ЕКЗПЧОС, е необхо-
димо да разясним характера на правата, гарантирани от ЕКЗПЧОС. ЕКЗПЧОС
съдържа списък от права, характеризирани предимно като „граждански
и политически права“; наред с това конвенцията гарантира и някои „икономи-
чески и социални“ права.
Материалните права, залегнали в ЕКЗПЧОС, имат изключително широк обхват.

Този обхват включва например правото на живот, правото на зачитане на лич-
ния и семейния живот и правото на свобода на мисълта, съвестта и религията.
В случаите, когато се твърди наличие на дискриминация, свързана с една

от областите, попадащи в обхвата на гарантирани от ЕКЗПЧОС права, ЕСПЧ
разглежда жалби за нарушения на член 14.
Извънредно важна разлика между правото на ЕС и ЕКЗПЧОС е, че ЕКЗПЧОС

предоставя защита от дискриминация в области, които не са регулирани
от правото на ЕС. Въпреки че Хартата на основните права на Европейския
съюз задължава ЕС да не накърнява права на човека с предприеманите от
него мерки (което се отнася и до прилагането на забрана на дискримина-
цията), Хартата се прилага към държавите‑членки, само когато те прила-
гат правото на ЕС. Хартата има такова ограничено действие по отношение на
71
държавите‑членки просто защото ЕС не разполага с необходимите админи-

стративни структури в държавите‑членки, за да прилага правото на ЕС – вместо
това правото на ЕС се привежда в действие от администрациите на самите
държави‑членки. Поради това Хартата няма действие в областите, в които дър-
жавите‑членки не са делегирали административни правомощия на ЕС.
След въвеждането в действие на директивите срещу дискриминацията и раз-

ширяването на обхвата им с включването на достъпа до стоки и услуги и до
системата за социални грижи, несъответствието между обхвата на защитата,
предоставяна по ЕКЗПЧОС и по директивите на ЕС, намаля. Въпреки това можем
да посочим някои области, в които ЕКЗПЧОС предоставя защита, надхвърляща
защитата, предоставяна по правото на ЕС. Тези области са разгледани по‑долу.
3.3.1.2. Обхват на правата, гарантирани от конвенцията

Прилагайки разпоредбата на член 14, ЕСПЧ е възприел разширително
тълкуване на обхвата на правата, гарантирани от ЕКЗПЧОС:
· първо, ЕСПЧ е посочил, че може да разглежда искове по член 14, свързани

с материално право, дори ако не е налице нарушение на самото материално
право86;
· второ, съдът е застъпил позицията, че обхватът на ЕКЗПЧОС надхвърля

изрично гарантираните в текста на конвенцията права. Достатъчно е факти-
ческите обстоятелства по делото да имат обща връзка с отношения, които
са предмет на защита по ЕКЗПЧОС.
Пример: жалбоподателят по делото Zarb Adami срещу Малта твърди, че

е жертва на дискриминация, основана на пол, тъй като делът на мъжете,
призовавани да служат като съдебни заседатели, е непропорционално
голям87. Член 4, параграф 2 от ЕКЗПЧОС забранява принудителния труд.
В член 4, параграф 3, буква г) се посочва, обаче, че „обичайните граждан-
ски задължения“ не попадат в обхвата на понятието „принудителен труд“.
Съгласно заключението на ЕСПЧ, макар че „обичайните граждански задъл-
жения“ не са включени в обхвата на цитирания член (или, казано по друг
начин, ЕКЗПЧОС не гарантира правото на освобождаване от изпълнението
86 Вж. например ЕСПЧ, решение от 8 юли 2003 г. по дело Sommerfeld срещу Германия (жалба
№ 31871/96).
87 ЕСПЧ, решение от 20 юни 2006 г. по дело Zarb Adami срещу Малта (жалба № 17209/02).
72
на задълженията на съдебен заседател), фактическите обстоятелства

по делото попадат в обхвата на гарантираното право. Съдът е обосновал
заключението си с факта, че т.нар. „обичайни граждански задължения“
могат да изгубят обичайния си характер, ако правилата за тези задълже-
ния се прилагат по дискриминационен начин.
Пример: по делото E.B. срещу Франция националните органи са отказали

да удовлетворят заявление за осиновяване, подадено от лесбийка, която
живее със своята партньорка88. Жалбоподателката твърди, че е нарушен
член 8 във връзка с член 14. ЕСПЧ е посочил, че жалбоподателката не
е поискала от с ъда да се произнесе дали самата разпоредба на
член 8 е нарушена, което обстоятелство съдът счита за важно, защото
член 8 не гарантира правото на създаване на семейство или осиновяване.
ЕСПЧ е подчертал, обаче, че е възможно дадена жалба за дискриминация
да попада в обхвата на дадено гарантирано право, дори ако предметът на
жалбата не е свързан с конкретно субективно право, гарантирано от
ЕКЗПЧОС. Съдът е констатирал, че тъй като френското национално право
гарантира правото на осиновяване, фактическите обстоятелства по делото
несъмнено попадат в обхвата на член 8. По фактическата страна на делото
съдът е установил, също така, че сексуалната ориентация на жалбопода-
телката има решаващо значение за отказа на компетентните органи да
й разрешават осиновяване, което представлява дискриминационно трети-
ране в сравнение с третирането на други несемейни лица, които имат
право да осиновяват съгласно националното право.
Пример: жалбоподателите по делото Sidabras и Džiautas срещу Литва твър-

дят, че тяхното право на зачитане на личния живот е нарушено от държавата,
която е забранила достъпа им до заетост в публичната администрация и до
някои аспекти на заетостта в частния сектор89. ЕКЗПЧОС не гарантира право-
то на труд. Въпреки това ЕСПЧ се е произнесъл, че случаят попада в обхвата
на член 8, тъй като забраната „е засегнала в много значителна степен въз-
можностите на жалбоподателите да поддържат отношения с външния свят
и ги е поставила пред сериозни затруднения, свързани с тяхното препитание,
което има очевидни последици за техния личен живот“90.
88 ЕСПЧ, решение от 22 януари 2008 г. по дело E.B. срещу Франция (жалба № 43546/02).

89 ЕСПЧ, решение от 27 юли 2004 г. по дело Sidabras и Džiautas срещу Литва (жалби № 55480/00
и № 59330/00).
90 Пак там., точка 48.
73
Пример: жалбоподателите по делото Carson и други срещу U.K твърдят,

че са били дискриминирани от правителството на основание на тяхното
местож ителство, тъй като то е отказало пенсионните им плащания да
бъдат увеличени при еднакви условия с тези на пенсионерите, живее-
щи в Обединеното кралство или в една от страните, с които Обединеното
кралство има сключени двустранни споразумения в тази област91. ЕСПЧ се
е произнесъл, че, въпреки че ЕКЗПЧОС не гарантира правото на социална
сигурност или пенсия, в случаите, когато държавата е взела решение да
гарантира тези права, подобно решение поражда легитимен интерес,
който подлежи на защита съгласно член 1 от протокол № 1.
ЕСПЧ се е произнесъл аналогично по много други дела, че когато е налице

дължимо социално плащане от страна на държавата, то попада в обхвата на
член 1 от протокол № 192 (защото се счита за вещно право) 93 или на член 8
(защото засяга семейния или личния живот)94 , за целите на прилагането на
член 14. Това има особено значение във връзка с дискриминацията, основана
на националност, разгледана по‑горе в раздел 3.2, тъй като правото на ЕС
е много по‑ограничено в това отношение.
3.3.1.3. Протокол № 12

Протокол № 12 забранява дискриминацията във връзка с „упражняването
на всяко право, предвидено със закон“, което означава, че неговият обхват
е по‑широк от обхвата на член 14, който се отнася само до правата, гаранти-
рани от ЕКЗПЧОС. Във включения в обяснителния доклад на Съвета на Европа
коментар на съдържанието на тези понятия е посочено, че тази разпоредба се
отнася до дискриминация:
91 ЕСПЧ, решение от 16 март 2010 г. по дело Carson и други срещу Обединеното Кралство

(жалба № 42184/05).
92 Пълен анализ на член 1 от протокол № 1 е поместен на уебсайта на Съвета на Европа за обучение
на практикуващи юристи в областта на правата на човека: Grgić, Mataga, Longar и Vilfan, The Right
to Property under the ECHR, Human Rights Handbooks, № 10, 2007 г., на адрес: www.coehelp.org/mod/
resource/view.php?inpopup=true&id=2123.
93 Например ЕСПЧ, решение от 12 април 2006 г. по дело Stec и други срещу Обединеното Кралство
(жалби № 65731/01 и № 65900/01) (пенсионни плащания и обезщетения за инвалидност), ЕСПЧ,
решение от 18 февруари 2009 г. по дело Andrejeva срещу Латвия (жалба № 55707/00) (пенсионни
плащания), ЕСПЧ, решение от 30 септември 2003 г. по дело Koua Poirrez срещу Франция (жалба
№ 40892/98) (обезщетение за увреждане) н ЕСПЧ, решение от 16 септември 1996 г. по дело
Gaygusuz срещу Австрия (жалба № 17371/90) (обезщетение за безработица).
94 Например ЕСПЧ, решение о 31 март 2009 г. по дело Weller срещу Унгария (жалба № 44399/05)
(социалноосигурително плащане в помощ на семейства с деца).
74
„i) при упражняването на всяко право, гарантирано изрично на физическо лице

съгласно националното право;
ii) п ри упражняването на право, което произтича от изрично предвидено

в националното право задължение на публичен орган, т. е. когато публичен
орган е задължен съгласно националното право да извърши определени
действия;
iii) извършена от публичен орган при упражняване на правомощия в условия

на оперативна самостоятелност (например при отпускане на определени
субсидии);
iv) чрез всяко друго действие или бездействие на публичен орган (например
поведението на служители на правоприлагащи органи при действия за
контрол на голяма група хора).“95
Наред с горното в коментара се посочва, че макар по принцип протоколът да

гарантира защита на физическите лица от дискриминация от страна на дър-
жавата, той се отнася и до отношенията между частни лица, които държа-
вата обичайно регулира, „като например необоснован отказ на достъп до
работа, достъп в ресторанти или до услуги, предлагани публично от частни
лица, като здравни грижи или комунални услуги, снабдяване с вода или
електричество“96. Казано по‑общо, протокол № 12 забранява дискриминацията
извън ситуациите от чисто личен характер, в които физически лица изпълня-
ват функции, в рамките на които могат да решават по какъв начин да се пред-
лагат обществено достъпни стоки и услуги.
В решението си по единствения разгледан от ЕСПЧ случай в приложното поле

на член 1 от протокол № 12, Sejdić и Finci срещу Босна и Херцеговина, разгледан
в глава 4.6, съдът е посочил, че този правен инструмент „постановява обща
забрана на дискриминацията“. Освен това съдът е посочил, че анализът на
случаите на дискриминация не се отличава от направения от съда в контекста
на член 14.
95 Протокол № 12 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (CETS № 177),
Обяснителен доклад, точка 22. Документът е достъпен на адрес: http://conventions.coe.int/Treaty/
en/Reports/Html/177.htm.
96 Пак там., точка 28.
75
3.4. Обхват
на директивите на ЕС срещу
Съгласно директивите срещу дискриминацията обхватът на забраната на
дискриминацията включва три области: заетостта, системата за социални
грижи и стоките и услугите. към настоящия момент Директивата за расовото
равенство се прилага и към трите области. Макар че в момента се обсъждат
законодателни изменения, по силата на които в обхвата на Директивата за
равно третиране в областта на заетостта ще бъдат включени и трите области,
понастоящем тази директива се прилага само в сферата на заетостта. Дирек-
тивата за равенство на половете (преработена) и Директивата за достъп на
мъже и жени до стоки и услуги се прилагат в сферата на заетостта и достъпа
до стоки и услуги, но не и към достъпа до системата за социални грижи.
3.4.1. Заетост
Защитата от дискриминация в областта на заетостта обхваща всички основа-
ния, предмет на защита, предвидени в директивите срещу дискриминацията.
3.4.1.1. Достъп до заетост

Понятието за „достъп до заетост“ е предмет на разширено тълкуване от
страна на СЕО.
Пример: по делото Meyers срещу Adjudication Officer СЕО се е произнесъл,

че достъпът до заетост включва „не само условията, приложими преди
възникването на трудовото правоотношение“, но също и всички фактори,
които трябва да бъдат отчетени преди едно лице да вземе решение дали
да приеме предложение за работа 97. По делото Meyers отпускането на
социално обезщетение от държавата (изплащано в зависимост от размера
на доходите) отговаря на критериите за включване в тази област. Причи-
ната за това е, че кандидатът би се повлиял от това дали ще има право да
получи въпросното обезщетение, когато обмисля решението си дали да
приеме работата. Следователно това съображение има въздействие върху
достъпа до заетост.
97 СЕО, решение от 13 юли 1995 г. по дело Meyers срещу Adjudication Officer, C-116/94, Сборник 1995 г.,
стр. I-2131.
76
Пример: ищцата по делото of Schnorbus срещу Land Hessen е кандидатствала

за стажантска длъжност в рамките на своята подготовка за работа
в съдебната система 98 . Националното право съдържа изискването за
полагане на национален изпит, последван от период на стаж и втори изпит.
Ищцата е издържала първия изпит, но не е била приета на стаж с довода, че
няма свободни места. Поради това стажът на ищцата е бил забавен до осво-
бождаването на места. Ищцата твърди, че е била подложена на дискримина-
ция, тъй като приоритетно са били приети кандидати мъже, които са отбили
военната си служба. СЕО е установил, че националното право, което урежда
сроковете за приемане на стаж, попада в обхвата на „достъпа до заетост“,
тъй като периодът на стаж се счита за „заетост“, както самостоятелно, така
и като етап от процедурата по назначаване на работа в съдебната система.
3.4.1.2. Условия на наемане на работа, включително

относно уволненията и заплащането
СЕО е приложил доста разширено тълкуване и по отношение на обхвата на
тази област. Крайният резултат от това е, че всяко условие, което произтича от
трудовото правоотношение, се счита за елемент от тази категория.
Пример: ищецът по делото Meyers, който е самотен родител, е подал

жалба за наличие на непряка дискриминация, основана на пол, във
връзка с метода, който е използван за определяне на правото на самот
ните родители на ползване на семеен кредит99. Ищецът се е обърнал към
СЕО с искане да се произнесе дали предоставянето на семеен кредит
(публично социално плащане) е въпрос, който попада изключително
в сферата на общественото осигуряване, или представлява условие на на-
емане на работа. СЕО е отчел факта, че разглежданият семеен кредит се
изплаща, ако са налице следните три условия: доходът на заявителя да не
надхвърля определена сума, заявителят или неговият партньор да работи
и заявителят или неговият партньор да носят родителски отговорности за
дете. СЕО е изтъкнал, че Директивата за равното третиране (която е заме-
нена от Директивата за равенство на половете (преработена)) не следва
да се счита за неприложима в случая, само защото разглежданото
98 СЕО, решение от 7 декември 2000 г. по дело Schnorbus срещу Land Hessen, C-79/99,

99 СЕО, решение от 13 юли 1995 г. по дело Meyers срещу Adjudication Officer, C-116/94,
77
обезщетение е част от системата за обществено осигуряване. Вместо това

Съдът е възприел по‑широко тълкуване, като е приложил критерия дали
обезщетението се отпуска във връзка с трудово правоотношение. В раз-
глеждания случай обезщетението е елемент от системата за семейно
кредитиране, а заявителят е длъжен да удостовери, че той или неговият
партньор работят срещу трудово възнаграждение. Това изискване
за доказване на наличието на трудово правоотношение причислява
системата за семейно кредитиране към категорията на условията за
наемане на работа.
Прилагайки толкова широко определение на понятието за заетост и условия

на труд, СЕО се е произнесъл, че осигуряването на места за грижи за деца на
работното място100 и намаляването на работното време101 също са мерки, които
попадат в неговия обхват.
Освен това СЕО е възприел подобен подход на широко тълкуване по

отношение на въпросите на уволненията и заплащането. В обхвата на увол-
ненията са включени почти всички случаи на прекратяване на трудовото
правоотношение. Според Съда това понятие включва например случаите на
прекратяване на трудовото правоотношение в рамките на доброволна схема
за съкращаване на персонала102 или чрез принудително пенсиониране103.
В член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз е дадено

определение на понятието „заплащане“, което гласи: „обичайната основна
или минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари
или в натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за
неговия труд“. Това обхваща широк кръг различни придобивки, които работ-
никът получава в рамките на трудовото правоотношение. Обхватът на това
определение е разгледан от СЕО в поредица от решения, като Съдът е опре-
делил, че понятието включва всички придобивки, свързани с дадена работа,
100 СЕО, решение от 19 март 2002 г. по дело Lommers срещу Minister van Landbouw, Natuurbeheer en
Visserij, C-476/99, Сборник 2002 г., стр. I-2891.
101 СЕО, решение от 30 март 2000 г. по дело Jämställdhetsombudsmannen срещу Örebro läns landsting,
C-236/98, Сборник 2000 г., стр. I-2189.
102 СЕО, решение от 16 февруари 1982 г. по дело Burton срещу British Railways Board, 19/81,
103 СЕО, решение от 16 октомври 2007 г. по дело Palacios de la Villa срещу Cortefiel Servicios SA,
C-411/05, Сборник 2007 г., стр. I-8531.
78
включително пътуване с влак на намалени цени 104, надбавки за експатрира-

не105, коледни премии106 и професионални пенсии107. Това означава, че съдър-
жанието на понятието „заплащане“ включва всички форми на престации, кои-
то произтичат от трудово правоотношение.
3.4.1.3. Достъп до професионално ориентиране и обучение

Определението на понятието „професионално ориентиране и обучение“ също
е била предмет на разглеждане от СЕО в контекста на свободното движение
хора108. СЕО е възприел широко определение.
Пример: ищецът по делото Gravier, студент с френско гражданство,

е направил постъпки да бъде приет за обучение по рисуване на комикси
в Académie Royale des Beaux‑Arts в Лиеж109. Той е трябвало да заплати
такса за регистрация, а студентите от приемащата държава са били
освободени от заплащане на такава такса. СЕО е посочил, че това включва:
„[…] всякак ъв вид обучение, което предос тавя квалификация за

определена професия, занятие или за изпълнението на специфична
работа, или предоставя необходимата подготовка или умения за упражня-
ването на такава професия, такова занятие или работа, е професионално
обучение, независимо от възрастта и образователното равнище на учени-
ците или студентите дори и ако програмата за обучение съдържа общооб-
разователна част“.
104 СЕО, решение от 9 февруари 1982 г. по дело Garland срещу British Rail Engineering Limited, 12/81,
105 СЕО, решение от 7 юни 1972 г. по дело Sabbatini срещу Европейския парламент, 20/71,
106 СЕО, решение от 21 октомври 1999 г. по дело Lewen срещу Denda, C-333/97, Сборник 1999 г.,
стр. I-7243.
107 СЕО, решение от 17 май 1990 г. по дело Barber срещу Guardian Royal Exchange Assurance Group,
C-262/88, Сборник 1990 г., стр. I-1889.
108 Съгласно член 7, параграф 3 от Регламент 1612/68 относно свободното движение на работници
в Общността (ОВ L 271, 19 октомври 1968, стр. 2), всеки работник има право на „достъп до
обучение в професионални училища и центрове за преквалификация“, без към него да се
прилагат по‑неблагоприятни условия в сравнение с работниците местни граждани.
109 СЕО, решение от 13 февруари 1985 г. по дело Gravier срещу Ville de Liège и други, 293/83,
79
Пример: това определение е приложено по делото Blaizot, ищецът по което

е кандидатствал да бъде приет за обучение по ветеринарна медицина110.
СЕО се е произнесъл, че като правило университетската образователна
степен също попада в съдържанието на понятието „професионално
обучение“, дори ако квалификацията, придобита при успешно завършване
на програмата за обучение, не представлява професионална квалифика-
ция, необходима за упражняване на определена професия, занятие или
работа. Според Съда е достатъчно в резултат на завършването на съответ-
ната програма за обучение да бъдат придобити знанията, подготовката
или уменията, необходими на упражняващите определена професия,
занятие или работа. Следователно, ако за упражняването на определени
професии не се изисква определена професионална квалификация или
ако университетската образователна степен не дава автоматично правос-
пособност за упражняване на професия, това не означава, че програмата
не може да се счита за „професионално обучение“. Единственото изклю-
чение от това правило са „определени курсове за обучение, които по
естеството си са предназначени за лица, които желаят да усъвършенстват
своите общи знания, а не да се подготвят за упражняване на занятие“.
3.4.1.4. Организации на работниците и работодателите

Тук става дума не само за членството във, и достъпа до организации на
работниците или работодателите, но това понятие включва също и участието
на лица в работата на такива организации. Съгласно указания, издадени от
Европейската комисия, правото в тази област гарантира липсата на дискрими-
нация по отношение на членството в такива организации и получаването на
предимствата, произтичащи от такова членство111.
3.4.1.5. Европейската конвенция и сферата на заетостта

Въпреки че ЕКЗПЧОС не гарантира правото на заетост, разпоредбата на член
8 в определени ситуации се тълкува като обхващаща сферата на заетостта.
В цитираното по‑горе дело Sidabras и Džiautas срещу Литва съдът е постано-
вил, че издадена от правителството забрана за наемане на работа в публич-
ния сектор и някои области от частния сектор на бивши агенти на КГБ попада
110 СЕО, решение от 2 февруари 1988 г. по дело Blaizot и други срещу Université de Liège и други,
24/86, Сборник 1988 г., стр. 379.
111 Предложение за директива на Съвета относно прилагане на принципа на равно третиране на
лица без разлика на расата или етническия произход, документ COM(1999) 566 окончателен,
25 ноември 1999 г.
80
в приложното поле на член 8 във връзка с член 14, тъй като тя „е засегнала
в много значителна степен възможностите на жалбоподателите да поддържат
отношения с външния свят и ги е поставила пред сериозни затруднения, свър-
зани с тяхното препитание, което има очевидни последици за техния личен
живот“112. Аналогично, по делото Bigaeva срещу Гърция съдът се е произнесъл,
че обхватът на член 8 може да включва и сферата на заетостта, например да се
отнася до правото на достъп до професия113.
ЕСПЧ е постановил и решения, с които забранява дискриминацията на основание

на членство в синдикална организация. Наред с това правото на учредяване на
синдикални организации е гарантирано като самостоятелно право от ЕКЗПЧОС114.
Пример: жалбоподателите по делото Danilenkov и други срещу Русия

са били подложени на тормоз и по‑неблагоприятно третиране от техния
работодател на основание на членството им в синдикална организация115.
Заведените от жалбоподателите граждански искове пред национал-
ните съдилища не са били уважени, тъй като установяване на случаи на
дискриминация се допуска само в рамките на наказателни производства.
Прокуратурата, обаче, е отказала да инициира наказателни производства,
тъй като според правилата за тежестта на доказване държавата трябва да
докаже „безспорно“, че дискриминацията е била извършена умишлено от
един от ръководителите на дружеството. ЕСПЧ е заключил, че липсата на
национално право, гарантиращо ефикасна съдебна защита на свободата
на сдружаване в синдикални организации представлява нарушение на
член 11 във връзка с член 14 от конвенцията.
3.4.2. Достъп до социални грижи и форми

на общественото осигуряване
От директивите срещу дискриминацията единствено Директивата за расовото
равенство предоставя обща защита от дискриминация при достъпа до систе-
мата за социални грижи и други форми на социална сигурност. Това включва
112 ЕСПЧ, решение от 27 юли 2004 г. по дело Sidabras и Džiautas срещу Литва (жалби № 55480/00
и № 59330/00).
113 ЕСПЧ, решение от 28 май 2009 г. по дело Bigaeva срещу Гърция (жалба № 26713/05).
114 Например: ЕСПЧ, решение от 12 ноември 2008 г. по дело Demir и Baykara срещу Турция
(жалба № 34503/97).
115 ЕСПЧ, решение от 30 юли 2009 г. по дело Danilenkov и други срещу Русия (жалба № 67336/01).
81
и достъп до придобивки в натура, които държавата предоставя на обществото,

като общественото здравеопазване, образованието и системата за обществено
осигуряване. Директивата относно постепенното прилагане на принципа на
равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване,
обаче, гарантира правото на равно третиране въз основа на пола по отношение
на по‑тясната област на „общественото осигуряване“.
3.4.2.1. Социална закрила, включително социална

сигурност и здравеопазване
Съдържанието на тази област не е точно определено, тъй като то не е уточ-
нено в Директивата за расовото равенство и все още не е било предмет на
тълкуване от СЕО. Како посочихме по‑горе, Директивата относно постепенното
прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата
на социалното осигуряване предвижда равно третиране на основание на пола
по отношение на „законно установените схеми за социално осигуряване“116.
В текста на член 1 параграф 3 тези схеми са определени като схеми, които
предоставят закрила срещу рисковете болест, инвалидност, старост, трудо-
ви злополуки и професионални болести и безработица, като в тях се включ-
ва и „социалното подпомагане дотолкова, доколкото то е предназначено да
допълни или замени“ посочените схеми.
Смисълът на понятието „социално подпомагане“ не е ясен, макар че начинът,

по който то е използвано в обяснителния меморандум към Предложението
на Комисията за Директива за расовото равенство, както и в текста на самата
директива, предполага, че то има по‑широко съдържание от понятието
„социална сигурност“117. С оглед на предвидения обхват на разпоредбата,
следва да се направи изводът, че категорията на социалното подпомагане
включва всички форми на придобивки, предоставяни от държавата в брой или
в натура, доколкото те не попадат в категорията социална сигурност. В този
смисъл вероятно отделните области на прилагане на Директивата за расовото
равенство се припокриват.
116 За разлика от „професионалните“ схеми, които са класифицирани като „заплащане“ от

Директивата за равенство на половете (преработена).
117 Предложение за директива на Съвета относно прилагане на принципа на равно третиране на
лица без разлика на расата или етническия произход, документ COM(1999) 566 окончателен,
25 ноември 1999 г.
82
Съдържанието на защитата от дискриминация в областта на здравеопазването

също е неуточнено. Може да се направи изводът, че тази защита е свързана
с достъпа до обществено здравеопазване в местата на предоставяне на здравни
грижи, например по отношение на третирането от страна на административни
служители или здравни работници. Вероятно тази защита има приложение
и в областта на осигуряването във връзка с предоставянето на здравни услуги от
частни здравни заведения и последващо реимбурсиране на разходите на паци-
ентите чрез законно установена осигурителна схема. Например отказът дадено
физическо лице да бъде осигурено или събирането на увеличени осигурителни
вноски въз основа на расова или етническа принадлежност ще попаднат в при-
ложното поле на тази разпоредба. Алтернативната възможност е тези практики
да попаднат в приложното поле на правилата за предоставяне на стоки и услуги.
3.4.2.2. Социални придобивки

Обхватът на понятието „социални придобивки“ е подробно разработен чрез
практиката на СЕО в контекста на правото за свободното движение на хора,
като е възприето извънредно широко определение.
Пример: ищцата по делото Cristini е италианска гражданка, живееща

с децата си във Франция, чийто покоен съпруг е бил „работник“ по сми-
съла на правото на ЕС118. Френските железници предлагат на големите
семейства карти за пътуване с намалени цени, но са отказали да изда-
дат такава карта на г‑жа Cristini на основание на нейната националност.
Изтъкнат е доводът, че „социалните придобивки“ по смисъла на право-
то на ЕС са само придобивките, произтичащи от трудов договор. СЕО не
е приел този довод, като е посочил, че понятието следва да включва всич-
ки придобивки, независимо дали е налице трудов договор, включително
картите за пътуване с железниците на намалени цени.
СЕО е дал в решението си по делото Even определение на понятието „социални

придобивки“, според което става дума за придобивки:
„които, независимо дали са свързани или не с трудов договор, се пре‑

доставят обичайно на работниците местни граждани основно поради
обективното им качество на работници или на основание на факта,
че тяхното местопребиваване е на територията на страната,
118 СЕО, решение от 30 септември 1975 г. по дело Cristini срещу Société nationale des chemins de fer
français (SNCF), 32/75, Сборник 1975 г., стр. 1085.
83
и разширяването на чието приложно поле с включване на работ‑

ници, които са граждани на други държави‑членки, е следователно
подходящо с оглед улесняване на тяхната мобилност в границите на
Общността“119.
Терминът се прилага към практически всички права, които отговарят на опре-

делението по делото Even: няма разграничение между правата, предоставени
безусловно, и правата, които са гарантирани при определени условия. Освен
това определението не изключва възможността правата, придобити след пре-
кратяването на трудовото правоотношение, като например правото на пенсия,
да се считат за социални придобивки 120. В контекста на свободното движе-
ние за социална придобивка се смята като правило всяка придобивка, която
подпомага интегрирането на работника мигрант в обществото на приемащата
държава. Съдилищата тълкуват твърде разширително предметния обхват на
понятието социална придобивка. В това отношение можем да приведем след-
ните примери:
• изплащането на безлихвен „заем при раждане“. Въпреки че целта на тези

заеми е да се стимулира раждаемостта, СЕО е приел, че става дума за соци-
ална придобивка, тъй като според него заемите изпълняват функцията да
облекчават финансовото бреме за семействата с ниски доходи121;
• отпускането на безвъзмездни средства по силата на споразумение за

културен обмен с цел подпомагане на обучението на местни граждани
в чужбина122;
• правото на прочитане на обвинителен акт срещу физическо лице на езика

на държавата по произход на това лице123.
119 СЕО, решение от 31 май 1979 г. по дело Наказателно производство срещу Even, 207/78,
Сборник 1979 г., стр. 2019, точка 22.
120 СЕО, решение от 24 септември 1998 г. по дело Комисията срещу Франция, C-35/97, Сборник 1998 г.,
стр. I-5325.
121 СЕО, решение от 14 януари 1982 г. по дело Reina срещу Landeskreditbank Baden‑Württemberg, 65/81,
122 СЕО, решение от 27 септември 1988 г. по дело Matteucci срещу Communauté française de Belgique,
235/87, Сборник 1988 г., стр. 5589.
123 СЕО, решение от 11 май 1985 г. Наказателно производство срещу Mutsch, 137/84, Сборник 1985 г.,
стр. 2681.
84
3.4.2.3. Образование
Защитата от дискриминация по отношение на достъпа до образование е раз-
работена първоначално във връзка със свободното движение на хора съгласно
член 12 от Регламент № 1612/68, разпоредба, която е насочена по‑специално
към децата на работниците. Може да се приеме, че сферата на образованието
се припокрива със сферата на професионалното обучение. Не е изяснено дали
тя включва и тези програми за висше образование, които не попадат в област
та на професионалното обучение, тъй като са предназначени само за обогатя-
ване на общите знания.
Пример: ищцата по делото Casagrande срещу Landeshauptstadt München

е дъщеря на италиански гражданин, работещ в Германия 124. Германските
органи са изплащали месечни стипендии на учениците в училищна
възраст, с цел улесняване на „посещаемостта в училище“. СЕО се е произ-
несъл, че всички общи мерки, предприети с цел подпомагане на посещае-
мостта в училище, попадат в сферата на образованието.
3.4.2.4. Европейската конвенция и сферата на социалните

грижи и образованието
Въпреки че ЕКЗПЧОС не гарантира право на социална сигурност, практиката на
ЕСПЧ ясно показва, че форми на социалната сигурност, като изплащането на обез-
щетения и пенсии, попадат в обхвата на член 1 от протокол № 1 или на член 8125.
Макар че ЕКЗПЧОС не гарантира и право на здравеопазване, ЕСПЧ е застъпил

позицията, че въпроси, свързани със здравеопазването, като например достъ-
път до здравна информация126, попадат в обхвата на член 8 или член 3, когато
липсата на достъп до здравеопазване е достатъчно сериозна, за да предста-
влява нечовешко или унизително отношение 127. Следователно може да се
твърди, че жалбите, отнасящи се до дискриминация по отношение на достъпа
до здравеопазване, попадат в обхвата на член 14.
124 СЕО, решение от 3 Юли 1974 г. по дело Casagrande срещу Landeshauptstadt München, 9/74,
125 Вж. по‑конкретно следните дела: ЕСПЧ, решение от 18 февруари 2009 г. по дело Andrejeva срещу
Латвия (жалба № 55707/00), ЕСПЧ, решение от 16 септември 1996 г. по дело Gaygusuz срещу
Австрия (жалба № 17371/90) и ЕСПЧ, решение от 30 септември 2003 г. по дело Koua Poirrez срещу
Франция (жалба № 40892/98); всички дела са разгледани в глава 4.7.
126 ЕСПЧ, решение от 28 април 2009 г. по дело K.H. и други срещу Словакия (жалба № 32881/04).
127 ЕСПЧ, решение от 20 януари 2009 г. по дело Sławomir Musiał срещу Полша (жалба № 28300/06).
85
Не е изяснено дали достъпът до социални придобивки под формата на обез-

щетения в натура, като например карти за пътуване, попада в предметния
обхват на ЕКЗПЧОС; на основата на либералното тълкуване на член 8 от ЕСПЧ,
обаче, може да се направи изводът, че това е така, особено в случаите, когато
тези обезщетения се отпускат в помощ на семействата.
Разпоредбата на член 2 от протокол № 1 към ЕКЗПЧОС гарантира самостоятел-

ното право на образование и в съответствие с тази разпоредба ЕСПЧ приема,
че жалбите за дискриминация в областта на образованието попадат в обхвата
на член 14. Случай на дискриминация, основана на образование, попадащ
в обхвата на ЕКЗПЧОС, е разгледан във връзка с делото D. H. и други срещу
Чешката република128, приведено в глава 2, раздел 3.1, както и по делото Oršuš
и други срещу Хърватия129, приведено в глава 5, раздел 3.
3.4.3. Достъп до предоставяне на стоки и услуги,

включително жилищно настаняване
Защитата от дискриминация в областта на достъпа до предоставяне на стоки
и услуги, включително жилищно настаняване, се прилага по отношение на
основанието раса по смисъла на Директивата за расовото равенство и на осно-
ванието пол по смисъла на Директивата за достъп на мъже и жени до стоки
и услуги. В член 3, параграф 1 от Директивата за достъп на мъже и жени до
стоки и услуги обхватът на забраната на дискриминацията е формулиран
по‑прецизно, като се посочва, че тя се отнася до всички стоки и услуги „за
населението, независимо от заинтересованото лице, както в частния, така и в
обществения сектор, включително и публичните органи, и които се предлагат
извън сферата на личния и семейния живот, както и за сделките, които се
извършват в тези рамки“. Параграф 13 на преамбюла и член 3, параграф 3 на
същата директива изрично изключват прилагането на забраната „за съдържа-
нието на медиите и рекламата“ и в сферата на „общественото и частното обра-
зование“, макар че последните ограничителни разпоредби не стесняват
обхвата на Директивата за расовото равенство, в която е посочено изрично, че
се прилага в сферата на образованието. Директивата за достъп на мъже
и жени до стоки и услуги съдържа и позоваване на член 57 от Договора за
функционирането на Европейския съюз:
128 ЕСПЧ, решение от 13 ноември 2007 г. по дело D.H. и други срещу Чешката република
(жалба № 57325/00).
129 ЕСПЧ, решение от 16 март 2010 г. по дело Oršuš и други срещу Хърватия (жалба № 15766/03).
86
„Услугите се считат за „услуги“ по смисъла на Договорите, ако те

обикновено се предоставят срещу възнаграждение […]
По‑конкретно „услугите“ включват:
а) дейности от промишлен характер;

б) дейности от търговски характер;
в) дейности на занаятчиите;
г) дейности на свободните професии.“
От това следва, че тази област обхваща всички случаи, в които обичайно се

предоставят стоки или услуги срещу възнаграждение, доколкото това предос-
тавяне не се извършва в изцяло личен контекст и с изключение на областите
на общественото и частното образование.
Съгласно практиката на националните органи в обхвата са включени ситуа-

ции, като получаване на достъп до, или нивото на обслужване, предоставяно
в барове130, ресторанти и нощни клубове 131, магазини132, сключването на застра-
ховки 133 , както и действията на „частни“ лица, които доставят стоки и услуги,
като например лица, които развъждат кучета134. Въпреки че здравните грижи са
включени изрично в приложното поле на Директивата за расовото равенство,
те може да бъдат квалифицирани и като услуги, особено когато става дума за
грижи, предоставяни от частни здравни заведения, или когато физически лица
са задължени да сключват здравни застраховки срещу болест, предназначени
да покрият разходи за здравни грижи. В този смисъл СЕО се е произнесъл, че
услугите, предлагани в контекста на свободното движение на услуги, включ-
130 Орган по въпросите на равното третиране (Унгария), дело № 72, април 2008 г. Резюме на
английски език е достъпно на информационния портал на FRA, дело 322-1 и в публикацията:
European Anti‑Discrimination Law Review, бр. 8 (юли 2009 г.), стр. 49.
131 Върховен съд (Швеция), решение от 1 октомври 2008 г. по дело Escape Bar & Restaurant
срещу омбудсмана срещу етническата дискриминация, № T-2224-07. Резюме на английски
език е достъпно на информационния портал на FRA, дело 365-1 и в публикацията: European
132 Bezirksgericht Döbling (Австрия), решение от 23 януари 2006 г. по дело GZ 17 C 1597/05f‑17. Резюме
на английски език е достъпно на информационния портал на FRA, дело 1-1. Оригинален текст:
infoportal.fra.europa.eu/InfoPortal/caselawDownloadFile.do?id=1.
133 Апелативен съд в Ним (Франция), решение от 6 ноември 2008 г. по дело Lenormand срещу Balenci,
№ 08/00907 и Френски касационен съд, наказателен състав, решение по дела № M 08-88.017
и № 2074 от 7 април 2009 г. Резюме на английски език се съдържа в European Anti‑Discrimination
Law Review, бр. 9 (декември 2009 г.), стр. 59.
134 Апелативен съд в Svea (Швеция), решение от 11 февруари 2008 г. по дело Омбудсманът срещу
дискриминацията, основана на сексуална ориентация срещу A.S., № T-3562-06. Резюме на
английски език се съдържа във European Anti‑Discrimination Law Review, бр. 8 (юли 2009 г.), стр. 69.
87
ват здравните грижи, предоставяни срещу възнаграждение от организация със

стопанска цел135.
Директивата за расовото равенство не съдържа определение на жилищното

настаняване. Тази област се тълкува, обаче, в светлината на международното
право по правата на човека, и по‑конкретно във връзка с правото на зачитане
на жилището, гарантирано в член 7 от Хартата на основните права на Европей-
ския съюз и в член 8 от ЕКЗПЧОС (с оглед на факта, че всички държави‑членки
на ЕС са страни по конвенцията и че ЕС ще се присъедини към нея като самос-
тоятелна страна в бъдеще) и правото на подходящо жилищно настаняване,
залегнало в член 11 от Международния пакт за икономически, социални
и културни права (по който са страни всички държави‑членки). ЕСПЧ тълкува
широко правото на жилище, като включва в съдържанието му мобилните жи-
лища, като каравани или ремаркета, дори в случаи, когато те са паркирани
незаконно 136 . Според разбирането на Комитета на ООН за икономически,
социални и културни права подходящото жилище трябва да отговаря на редица
изисквания и по‑конкретно: да е достатъчно качествено, за да осигурява
защита от атмосферните условия, да отразява културните потребности на
обитателите (и следователно включва превозни средства, каравани, лагери
и други непостоянни съоръжения), да е свързано към комунални услуги
и канализация, и да е свързано с обществени услуги и възможности за работа
посредством подходяща инфраструктура. Наред с горното подходящото
жилищно настаняване следва да включва достатъчна защита от принудително
или бързо извеждане, и да е финансово достъпно137. Това разбиране на поняти-
ето жилищно настаняване е залегнало и в изготвения от Агенцията на
Европейския съюз за основните права (FRA) обобщен доклад под заглавие
Жилищни условия на ромите и travellers в Европейския съюз: стъпки към
равенството138 .
135 СЕО, решение от 28 април 1998 г. по дело Kohll срещу Union des Caisses de Maladie, C-158/96,
Сборник 1998 г., стр. I-1931, СЕО, решение от 12 юли 2001 г. по дело Peerbooms срещу Stichting CZ
Groep Zorgverzekeringen, C-157/99, Сборник 2001 г., стр. I-5473 н СЕО, решение от 13 май 2003 г. по
дело Müller Fauré срещу Onderlinge Waarborgmaatschappij, C-385/99, Сборник 2003 г., стр. I-4509.
136 ЕСПЧ, решение от 25 септември 1996 г. по дело Buckley срещу Обединеното кралство
(жалба № 20348/92).
137 Комитет на ООН за икономически, социални и културни права, „Общ коментар № 4: Правото на
подходящо жилище (член 11, параграф 1)“, документ на ООН E/1992/23, 13 декември 1991 г.
138 FRA, The State of Roma and Traveller Housing in the European Union: Steps Towards Equality –
Summary Report [Жилищни условия на ромите и travellers в Европейския съюз: Стъпки към
равенството – Обобщен доклад] (Виена, FRA, март 2010 г.).
88
Съгласно този подход, достъпът до жилищно настаняване следва да включва

не само гарантиране на равенство в третирането от страна на публичните
или частните наемодатели и агенти по недвижимите имоти при вземане на
решенията за отдаване под наем или продажба на имоти на конкретни лица.
Това понятие включва също и правото на равно третиране по отношение на
предоставянето на жилища (например предоставяне на некачествени или
разположени в отдалечени райони жилища на определени етнически групи),
техническата им поддръжка (например неподдържане на жилища, обитавани
от определени групи) и отдаването им под наем (например липса на защита на
държането или определяне на по‑високи наемни цени или депозити за лицата,
принадлежащи към определени групи).
Пример: наемодател от Белгия е бил осъден съгласно наказателното

право и му е била наложена глоба съгласно гражданското право за отказ
да отдаде под наем жилище на лица с произход от Конго. Въпреки че
лицата са представили благоприятни препоръки от други наемодатели,
както и доказателства за достатъчни доходи, наемодателят е отказал
да сключи договор за наем с довода, че в миналото е имал проблеми
с неплащане на наемната цена от чужди граждани139.
3.4.3.1. Европейската конвенция и сферата на стоките

и услугите, включително жилищното настаняване
Съгласно тълкуването на ЕСПЧ разпоредбата на член 8 се отнася и до случаите,
свързани с дейности, които могат да засегнат личния живот, включително отно-
шенията с икономически и социален характер. Освен това ЕСПЧ е възприел под-
ход на разширително тълкуване на предвиденото в член 8 право на зачитане на
жилището. Както е посочено по‑горе, това се отнася и до по‑нетрадиционните
стационарни жилища, като каравани, а също и до мобилните жилища. В случаи
на особено лошо състояние на обществените жилища, от което за обитателите
им произтичат трудности за дълъг период от време, ЕСПЧ е застъпвал тезата, че
подобно положение може да се квалифицира като нечовешко отношение.
139 Correctionele Rechtbank van Antwerpen (Белгия), pешение от 7 декември 2004 г. Резюме на

английски език е достъпно на информационния портал на FRA, дело 15-1. Оригиналният текст
е достъпен на адрес: infoportal.fra.europa.eu/InfoPortal/caselawDownloadFile.do?id=15.
89
Пример: жалбоподателите по делото Moldovan и други срещу Румъния (№ 2)

са били изгонени от жилищата им, които след това са били съборени по
особено болезнен за засегнатите лица начин140. Изграждането на новите им
жилища е протекло особено бавно и предоставените на жалбоподателите
временни жилища са били с особено лошо качество. ЕСПЧ е изтъкнал, че:
„[…] условията за живот на жалбоподателите през последните десет

години, и в частност пренаселената и нехигиенична среда и нейното
вредно въздействие върху тяхното здраве и благосъстояние, в съчетание
с продължителния период, през който жалбоподателите е трябвало да
живеят в такива условия, както и общото отношение на властите, вероятно
са им причинили значителни страдания, с което е накърнено тяхното дос-
тойнство и им е причинено унижение и обида“.
Тази констатация, наред с други доводи, е мотивирала ЕСПЧ да заключи,

че в случая е налице унизително отношение, което противоречи на член 3
от ЕКЗПЧОС, макар че съдържанието на цитирания откъс показва, че само
жилищните условия, предоставени на жалбоподателите, са достатъчни за
такава констатация141.
Пример: жалбоподателят по делото Đokić срещу Босна и Херцеговина

твърди наличие на намеса в неговото право на собственост 142 . Преди
разпадането на бивша Югославия жалбоподателят е работил като препо-
давател във военно училище и е служил във въоръжените сили на тази
страна. Той е закупил апартамент в Сараево, но след избухването на
войната в Босна и Херцеговина военното училище е било преместено
в днешна Сърбия и жалбоподателят също е трябвало да се премести, като
се е присъединил към въоръжените сили на днешна Сърбия. След при-
ключването на конфликта властите са му отказали възстановяване на соб-
ствеността върху имота му на основанието, че е служил във въоръжените
сили на чужда държава. На национално равнище това решение е било опре-
делено като обосновано, тъй като се основава на довода, че жалбоподателят
е „нелоялен“ гражданин, тъй като е служил във въоръжените сили на чужда
140 ЕСПЧ, решение от 12 юли 2005 г. по дело Moldovan и други срещу Румъния (№ 2)
(жалби № 41138/98 и № 64320/01).
141 Практиката на ЕСПЧ показва, че в определени обстоятелства дискриминационното третиране
може да се приравни с унизително отнасяне. Вж. например ЕСПЧ, решение от 27 септември 1999 г.
по дело Smith и Grady срещу Обединеното кралство (жалби № 33985/96 и № 33986/96).
142 ЕСПЧ, решение от 27 май 2010 г. по дело Đokić срещу Босна и Херцеговина (жалба № 6518/04).
90
държава, ко ито са учас тв а ли във воен н и о п ера ци и срещу Босна

и Херцеговина. Въпреки че е разгледал изрично случая като попадащ в об-
хвата на член 14 от ЕКЗПЧОС, ЕСПЧ е изтъкнал, че това решение е обосновано
единствено с етническия произход на ищеца (тъй като службата в определе-
ни въоръжени сили е разглеждана като показателна за етническия произход
на лицата), особено с оглед на факта, че не е доказано, че жалбоподателят
действително е извършил действия, които могат да се квалифицират като
„нелоялност“, освен че формално се е числял към въпросните въоръжени
сили. С оглед на невъзстановяването на правото на собственост на ищеца,
непредоставянето на обезщетение или алтернативно жилищно настаняване
представлява непропорционална намеса в правото му на собственост.
3.4.4. Достъп до правосъдие

Макар че достъпът до правосъдие не е изрично посочен от директивите
срещу дискриминацията сред примерно изброените стоки и услуги, може
да се приеме, че той попада в обхвата на разпоредбите относно достъпа до
стоки и услуги, тъй като съдебната система предоставя на гражданите услуга
срещу заплащане от името на държавата. Директивите срещу дискрими-
нацията изискват като минимум от държавите‑членки да въведат съдебни
и/или административни процедури, гарантиращи упражняването на правата
на лицата съгласно директивите 143 . Освен това в правото на ЕС е залегнал
принципът, че физическите лица следва да се ползват от „право на ефек-
тивна съдебна защита“ на правата им, произтичащи от правото на ЕС.144
Следователно, дори ако не може да се каже, че съдържанието на понятието
„стоки и услуги“ включва и „достъпа до правосъдие“, със сигурност може да
се приеме, че достъпът до правосъдие е самостоятелно право (което не зависи
от изискването за доказване на дискриминация), свързано с прилагането на
самите директиви.
143 Член 9, параграф 1 от Директивата за равно третиране в областта на заетостта, член 17,
параграф 1 от Директивата за равенство на половете (преработена), член 8, параграф 1 от
Директивата за достъп на мъже и жени до стоки и услуги, член 7, параграф 1 от Директивата
за расовото равенство.
144 Вж. например СЕО, решение от 12 юни 2010 г. по дело Vassilakis и други срещу Dimos Kerkyras,
C-364/07, Сборник 2010 г., стр. I-90, СЕО, решение от 23 април 2009 г. по дело Sahlstedt и други
срещу комисия, C-362/06, Сборник 2009 г., стр. I-2903 н СЕО, решение от 23 април 2009 г. по дело
Angelidaki и други срещу Organismos Nomarkhiaki Aftodiikisi Rethimnis, C-378/07, Сборник 2009 г.,
стр. I-3071.
91
3.4.4.1. Европейската конвенция и контекстът на достъпа до

правосъдие
Правото на достъп до правосъдие е гарантирано като самостоятелно право от
ЕКЗПЧОС в контекста на правото на справедлив съдебен процес, гарантирано
в член 6. ЕСПЧ е разгледал няколко случая, свързани с дискриминация по
отношение на достъпа до правосъдие.
Пример: по делото Параскева Тодорова срещу България отказът на нацио-

налния съд да отложи изпълнението на присъдата на жалбоподателката,
придружен с коментари, че е необходимо да се предприемат мерки
във връзка с културата на безнаказаност, ширеща се сред етническите
малцинства, е определен като нарушение на член 6 във връзка с член 14145.
Пример: по делото Moldovan и други срещу Румъния (№ 2), което е раз-

гледано по‑горе, съдът е постановил, че твърде бавното разглеждане на
наказателни и граждански дела (в случая до постановяване на присъда на
първа инстанция са изминали седем години) представлява нарушение на
член 6146. Съдът е констатирал, че забавянията се дължат на голям брой
процесуални грешки и, разглеждайки тези забавяния във връзка с раз-
пространеното дискриминационно отношение на компетентните органи
към жалбоподателите от ромски произход, е постановил, че те предста-
вляват нарушение на член 6 във връзка с член 14.
Пример: по делото Anakomba Yula срещу Белгия съдът е постановил, че

националното право, което не е позволило жалбоподателката да получи
обществена помощ за финансиране на съдебния й спор за установяване на
бащинство на основанието, че тя не е белгийска гражданка, представлява
нарушение на член 6 във връзка с член 14147. Това решение не означава, че
лицата, които не са местни граждани, имат абсолютно право на обществено
финансиране. С оглед на фактическите обстоятелства по делото ЕСПЧ
е отчел няколко фактора, включително факта, че на жалбоподателката
е било отказано финансиране поради това, че тя не е имала валидно разре-
шение за пребиваване, въпреки че към този момент тя е била в процедура
145 ЕСПЧ, решение от 25 март 2010 г. по дело Paraskeva Todorova срещу България (жалба № 37193/07).
146 ЕСПЧ, решение от 12 юли 2005 г. по дело Moldovan и други срещу Румъния (№ 2)
(жалби № 41138/98 и № 64320/01).
147 ЕСПЧ, решение от 10 март 2009 г. по дело Anakomba Yula срещу Белгия (жалба № 45413/07),
разгледано в глава 4.7.
92
на подновяване на разрешението й. ЕСПЧ се е ръководил и от факта, че по

отношение на исковете за установяване на бащинство се е прилагал едного-
дишен преклузивен срок, което означава, че не е обосновано да се очаква
от жалбоподателката да изчака до подновяването на нейното разрешение
за пребиваване, за да кандидатства за помощ.
3.5. Прилагане
на Kонвенцията извън
обхвата на правото на ЕС
Наред с разгледаните по‑горе случаи, в които защитата, предоставяна по
силата на ЕКЗПЧОС, съвпада с тази, която се предоставя в рамките на дирек-
тивите срещу дискриминацията, съществуват значителни допълнителни
области, в които ЕКЗПЧОС гарантира защита.
3.5.1. „Личната“ сфера: личен и семеен живот,

осиновяване, жилище и брак148
Особено знач има е облас т та на лич н ия и семей н ия ж ивот, в която
държавите‑членки не са отстъпили на ЕС значителни законодателни правомо-
щия. В рамките на разгледаните дела в тази област ЕСПЧ е анализирал случаи
на различно третиране по отношение на правилата за наследяване, достъпа на
разведени родители до децата им и въпроси, свързани с бащинство.
Както ще видим в следващия раздел и в глава 4, в рамките на делата Mazurek

срещу Франция149, Sommerfeld срещу Германия150 и Rasmussen срещу Дания151
съдът е анализирал случаи на различно третиране по отношение на правилата
за наследяване, достъпа на разведени родители до децата им и въпроси,
свързани с бащинство. Приложното поле на разпоредбата на член 8 обхваща
и въпросите, свързани с осиновяването. Разгледаното по‑горе дело E.B. срещу
Франция също илюстрира, че въпросите на осиновяването могат да попад-
148 Обяснение на приложното поле на член 8 от ЕКЗПЧОС е поместено на уебсайта на Съвета на

Европа за обучение на практикуващи юристи в областта на правата на човека: Kilkelly, The Right to
Respect for Private and Family Life, Human Rights Handbooks, № 1, 2001 г. на адрес: www.coehelp.org/
mod/resource/view.php?inpopup=true&id=1636.
149 ЕСПЧ, решение от 1 февруари 2000 г. по дело Mazurek срещу Франция (жалба № 34406/97).
150 ЕСПЧ, решение от 8 юли 2003 г. по дело Sommerfeld срещу Германия (жалба № 31871/96).
151 ЕСПЧ, решение от 28 ноември 1984 г. по дело Rasmussen срещу Дания (жалба № 8777/79).
93
нат в предметния обхват на ЕКЗПЧОС, въпреки че конвенцията не гарантира

изрично право на осиновяване. Освен това ЕСПЧ е определил общия обхват на
член 8, позовавайки се на съществуващата съдебна практика:
„[…] понятието за „личен живот“ по смисъла на член 8 от конвен‑

цията има широко съдържание, което включва inter alia правото на
установяване и развиване на отношения с други хора, […] правото
на „личностно развитие“ […] или правото на самоопределение. То
включва елементи, като имената, […] възможността за определяне
на принадлежността към един от двата пола, сексуалната ориен‑
тация и сексуалния живот, които се числят към личната сфера,
защитена от член 8 […] както и правото на лицата на зачитане на
решенията им да имат или да нямат дете“152.
Следователно, обхватът на член 8 е извънредно широк. Нормативната уредба

на ЕКЗПЧОС засяга също и други сфери, като брачните отношения, които са
предмет на изрично уредена защита по силата на член 12.
Пример: жалбоподателката по делото Muñoz Díaz срещу Испания е склю-

чила брак със съпруга си в съответствие с ромските обичаи; тъй като обаче
ритуалът не отговаря на изискванията по националното право, формално
не са възникнали брачни отношения 153 . Въпреки това жалбоподателката
е била третирана от компетентните органи като семейна, като са й били
издадени съответните документи, изплащани са й обезщетения и е напра-
вено вписване в „семейната книга“. След смъртта на съпруга и ̀ жалбопо-
дателката е поискала от държавата да й бъде отпусната пенсия на прежи-
вял съпруг, но е получила отказ на основанието, че няма валидно сключен
брак по националното право. ЕСПЧ се е произнесъл, че, тъй като държавата
е третирала жалбоподателката като лице с валидно сключен брак, тя
е била в сходно положение с други „добросъвестни“ съпрузи (лица, които
нямат валидно сключен брак поради технически причини, но са били убе-
дени в обратното), които са получили право на пенсия на преживял съпруг.
Макар че ЕСПЧ е установил, че отказът да се признае бракът за валиден
не представлява дискриминация (с оглед на член 12 във връзка с член 14),
той е посочил, че отказът да се третира жалбоподателката аналогично на
152 ЕСПЧ, решение от 22 януари 2008 г. по дело E.B. срещу Франция (жалба № 43546/02), точка 43.
153 ЕСПЧ, решение от 8 декември 2009 г. по дело Muñoz Díaz срещу Испания (жалба № 49151/07).
94
други добросъвестни съпрузи и да й се отпусне пенсия представлява дис-

криминация (с оглед на протокол № 1 и член 1 във връзка с член 14).
Следователно, макар че защитата на основните елементи на човешкото дос-

тойнство по правило предполага по‑тясна свобода на тълкуване от страна на
ЕСПЧ, това положение трябва да бъде балансирано със съображения за необ-
ходимостта от защита на други лица в уязвимо положение, чиито права може
да бъдат нарушени.
Пример: делото Sommerfeld срещу Германия е свързано с германското право,

регламентиращо достъпа на баща до детето му 154. Съгласно националното
право, когато родителите на едно дете нямат сключен брак, майката има
право да забрани на бащата достъп до детето. В такава ситуация бащата
може да поиска от съда да отмени този отказ. Правителството е изтъкнало
довода, че законът не е дискриминационен, защото като правило отчужде-
ните бащи рядко проявяват интерес към децата си. ЕСПЧ е изтъкнал, че сво-
бодата на преценка на държавата е особено ограничена в случаите, свърза-
ни с правото на родители да се срещат с децата си. Освен това съдът
е посочил, че е „необходимо да бъдат приведени много убедителни
основания, за да може разлика в третиране, основана на раждане извън или
в рамките на брак да се счита за съвместима с ЕКЗПЧОС […] Същото важи и за
разликата в третирането на бащата на дете, родено от родители, които са
съжителствали без брак, в сравнение с бащата на дете, родено от родители
със сключен брак“. Съдът е посочил, че доводите на правителството не са
достатъчни за обосноваване на такова различно третиране.
В приведения по‑горе пример ЕСПЧ е приел, че интересите на бащата са

съгласувани с тези на детето, т.е. в интерес на детето е то да поддържа кон-
такти с баща си. Обаче в случаите, когато е налице потенциално противоречие
на интересите на детето и бащата, съдът предоставя на държавата по‑широка
свобода да определи по какъв начин да защити най‑ефективно детето.
Пример: ищец по де лото Rasmussen срещу Дания е баща, който

е обжалвал нормативни ограничения, които не са му позволявали да
154 ЕСПЧ, решение от 8 юли 2003 г. по дело Sommerfeld срещу Германия (жалба № 31871/96), точка 93.
Друго дело с много сходни фактически обстоятелства: ЕСПЧ, решение от 8 юли 2003 г. по дело
Sahin срещу Германия (жалба № 30943/96). Вж. също ЕСПЧ, решение от 1 февруари 2000 г.
по дело Mazurek срещу Франция (жалба № 34406/97), което също се отнася до различното
третиране на децата, родени извън брак, разгледано в глава 4 (основания, предмет на защита).
95
оспори бащинство155. ЕСПЧ се е произнесъл, че тази ситуация представлява

различно третиране, основано на пол, което обаче е обосновано. Различното
третиране в този случай е имало легитимната цел да се осигури на детето
сигурност относно неговия статут, като не се допуска бащата да злоупотре-
бява с възможността за оспорване на бащинството на по‑късен етап. Тъй
като държавите‑страни по ЕКЗПЧОС са прилагали различни подходи към
този въпрос, ЕСПЧ е предоставил на държавата широка свобода на преценка,
като се е произнесъл, че различното третиране в случая е обосновано.156
3.5.2. Политическо участие: свобода на

изразяване, събрания и сдружаване и на
свободни избори
Една от основните цели на Съвета на Европа е насърчаването на демокрацията.
Тази цел намира отражение в много от правата, гарантирани от ЕКЗПЧОС, които
съдействат за насърчаване на политическото участие. Правото на ЕС урежда
ограничен кръг от права в тази област (по‑конкретно правото на граждани-
те на ЕС да гласуват в общински избори и избори за Европейски парламент),
ЕКЗПЧОС съдържа по‑широки гаранции, като урежда не само правото на гласу-
ване и участие като кандидати в избори, но също и свързаните с това права на
свобода на изразяването и на свобода на събранията и сдружаването.
Пример: при разглеждането на делото Bączkowski и други срещу Полша,

разгледано по‑горе, отказът да се даде разрешение за провеждане на
парад с цел повишаване на осведомеността относно дискриминацията,
основана на сексуална ориентация, в съчетание с публичните хомофобски
забележки на кмета, е определен като нарушение на правото на свобода
на събранията (член 11) във връзка с разпоредбата на член 14.157
Правото на свобода на сдружаването е предмет на тълкуване, съгласно което

то включва и защита на информацията, от която се ползват политическите
партии, на които ЕСПЧ е предоставил висока степен на защита от намеса 158.
155 ЕСПЧ, решение от 28 ноември 1984 г. по дело Rasmussen срещу Дания (жалба № 8777/79).
156 Пак там., точкн 40-42.
157 ЕСПЧ, решение от 3 май 2007 г. по дело Bączkowski и други срещу Полша (жалба № 1543/06).
158 Например ЕСПЧ, решение от 25 май 1998 г. по дело Socialist Party и други срещу Турция (жалба
№ 21237/93).
96
Аналогично, както е посочено в раздел 11 от глава 4, всяка намеса в правото

на свобода на словото в контекста на политическия дебат се проучва много
внимателно159.
3.5.3 Правоприлагане
Освен че гарантират материалното право на живот (член 2) и забраняват
изтезанията, нечовешкото или унизително отношение и наказание (член 3),
тези разпоредби вменяват, също така, задължение на държавите да проучват
обстоятелствата по случаи, свързани с подобно третиране или смърт. В реше-
нията си по делото Начова и други и делото Тuran Cakir, ЕСПЧ е посочил, че
това включва конкретно задължение за провеждане на разследване с цел
установяване на евентуални расистки мотиви на нарушенията на членове 2 и 3,
и че отказът за провеждане на такова разследване представлява нарушение
на цитираните членове във връзка с член 14.160
Пример: жалбоподателят по делото Turan Cakir срещу Белгия се е опла-

кал от полицейска бруталност по време на неговото задържане, в резултат
на което е получил тежки и трайни наранявания, придружени със заплахи
и обиди на расова основа 161. ЕСПЧ се е произнесъл, че упражненото наси-
лие представлява нарушение на правото на ищеца да не бъде подлаган на
нечовешко и унизително отношение (съгласно член 3 от ЕКЗПЧОС). Наред
с това съдът е изтъкнал, че отказът на държавата да разследва по подходящ
начин твърденията на ищеца за лошо третиране представлява нарушение
на процесуалните задължения на държавата, вменени от разпоредбата на
цитирания член. Също така съдът е констатирал, че отказът от разследване
представлява и нарушение на член 3 във връзка с правото на защита от дис-
криминация, тъй като държавата е била длъжна не само да разследва твър-
денията за лошо третиране, но също и твърденията, че това лошо третиране
е проява на дискриминация, тъй като е мотивирано от расистки подбуди.
Пример: делото Начова и други срещу България се отнася до двама роми,

които са били застреляни при бягство от органите на военната полиция, които
159 ЕСПЧ, решение от 23 април 1992 г. по дело Castells срещу Испания (жалба № 11798/85).
160 ЕСПЧ, решение от 6 юли 2005 г. по дело Nachova и други срещу България
(жалби № 43577/98 и 43579/98), ЕСПЧ, решение от 10 март 2009 г. по дело Turan Cakir
срещу Белгия (жалба № 44256/06), аналогично решение: ЕСПЧ, решение от 31 май 2007 г.
по дело Šečić срещу Хърватия (жалба № 40116/02).
161 ЕСПЧ, решение от 10 март 2009 г. по дело Turan Cakir срещу Белгия (жалба № 44256/06).
97
са ги издирвали за самоволно отклоняване от военна служба162. По време на

инцидента полицейският служител, който е убил жертвите, е извикал на съсед:
„мамка ви циганска!“. ЕСПЧ се е произнесъл, че държавата е нарушила правото
на жертвите на живот (гарантирано от член 2 от ЕКЗПЧОС) не само в матери-
ален, но и в процесуален аспект, като е отказала да разследва по подходящ
начин смъртните случаи. Освен това съдът е постановил, че отказът от разслед-
ване представлява и нарушение на член 2 във връзка с правото на лицата да не
бъдат подлагани на дискриминация, тъй като държавата е задължена да раз-
следва конкретно възможни дискриминационни мотиви.
Макар че и двата случая се отнасят до действия на държавни служители,

задълженията на държавата да се намеси, за да защити жертвите на прес-
тъпления, и да разследва престъпленията са приложими и по отношение на
действия на частни лица.
Пример: по делото на Членове на конгрегацията на Свидетели на Йехова

от Gldani и други срещу Грузия група членове на организацията Свидетели
на Йехова са били нападнати от група православни екстремисти 163 .
Въпреки че полицията е била уведомена, тя не се е намесила, за да предо-
тврати насилието. След като полицията е заявила, че не е възможно да
ус танови самоличнос т та на извършителите, тя е прекратила
разследването на случая. ЕСПЧ се е произнесъл, че отказът на полицията
да се намеси, за да защити жертвите от насилие, мотивирано от расови
подбуди, и последвалата липса на подходящо разследване представляват
нарушение на член 3 (гарантиращ правото на лицата да не бъдат
подлагани на нечовешко и унизително отношение или наказание) и член 9
(гарантиращ правото на свобода на религията) във връзка с член 14, тъй
като тези действия са основани на религиозни мотиви.
На пръв поглед изглежда, че правото на ЕС налага същите задължения

с Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и про-
яви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (разгледано
162 ЕСПЧ, решение от 6 юли 2005 г. по дело Nachova и други срещу България (жалби № 43577/98 и
№ 43579/98).
163 ЕСПЧ, решение от 3 май 2007 г. по дело Членове на конгрегацията на Свидетели на Йехова от
Gldani и други срещу Грузия (жалба № 71156/01).
98
в глава 4.6)164. Но в действителност Рамковото решение не вменява специфич-

ното задължение за разследване на евентуалното наличие на расистки мотиви
във връзка с престъпления срещу личността.
3.5.4. Наказателноправни въпроси

В допълнение към въпросите, свързани с правоприлагането, разгледани
в раздел 3.5.3, ЕКЗПЧОС засяга сферата на наказателното правораздаване чрез
уредбата на различни права, включително правото на справедлив процес, правото
на защита от незаконно задържане, забраната на наказанията, предвидени
с обратна сила, и на повторното наказателно преследване, правото на живот
и правото на защита от нечовешко и унизително отношение или наказание.
Пример: по делото Opuz срещу Турция ЕСПЧ е установил наличие на непряка

дискриминация, основана на пол, във връзка с правото на живот и защита
от нечовешко и унизително отношение, тъй като полицейските и съдебните
органи не са приложили адекватно закона за домашното насилие165.
Пример: жалбоподателите по делата D.G. срещу Ирландия и Bouamar

срещу Белгия (разгледани в глава 4.5) са били задържани от националните
органи 166. Съгласно решението на ЕСПЧ, въпреки че е нарушено правото
на свобода, не е налице дискриминация, тъй като различното третиране
е обосновано в интерес на защитата на непълнолетни лица.
164 Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата

с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право,
ОВ L 328, 6 декември 2008 г., стр. 55. Трябва да се отбележи, че ЕСПЧ е приел, че подклаждането
на дискриминация, омраза или насилие срещу група хора на основание на техния произход
или тяхната принадлежност или непринадлежност към определена етническа група, нация,
или религия, е конкретно ограничение на свободата на изразяване, която е предмет на защита
от ЕКЗПЧОС. Вж. например ЕСПЧ, решение от 20 април 2010 г. по дело Le Pen срещу Франция
(dec.) (жалба № 18788/09), ЕСПЧ, решение от 16 юли 2009 г. по дело Féret срещу Белгия (жалба
№ 15615/07), ЕСПЧ, решение от 16 юли 2009 г. по дело Willem срещу Франция (жалба № 10883/05)
и ЕСПЧ, решение от 4 ноември 2008 г. по дело Balsytė‑Lideikienė срещу Литва (жалба
№ 72596/01).
165 ЕСПЧ, решение от 9 юни 2009 г. по дело Opuz срещу Турция (жалба № 33401/02).
166 ЕСПЧ, решение от 16 май 2002 г. по дело D.G. срещу Ирландия (жалба № 39474/98), ЕСПЧ, решение
от 29 февруари 1988 г. по дело Bouamar срещу Белгия (жалба № 9106/80).
99
• Г ражданите на трети страни също се ползват с право на равно третиране

в области, които са приблизително сходни с областите, обхванати от
ди рек т и в и те на ЕС срещу ди ск р им и на ц ията, ко гато имат с тат у т на
„дългосрочно пребиваващи“ съгласно Директивата за гражданите на трети
страни.
• о г ато г р а ж да н и те н а т р ет и с т р а н и н я м ат с т ат у т н а „ дъ л го ср оч н о
К
пребиваващи“, те се ползват с ограничена защита по реда на директивите
срещу дискриминацията:
• снована на сексуална ориентация, възраст, увреждане или религия или
о
убеждение, по отношение на правото им на достъп до професионално
обучение и условията на труд. Тези лица не се ползват, обаче, с равни
права на достъп до заетост;
• с ъгласно Директивата за достъп на мъже и жени до стоки и услуги
и Директивата за равенство на половете (преработена) гражданите на
трети страни се ползват със защита от дискриминация, основана на пол,
по отношение на достъпа до заетост и стоки и услуги.
• а щ и т а т а от ди с к р и м и н а ц и я п о р е д а н а ди р е к т и в и те н а ЕС с р е щу
З
дискриминацията има различен обхват:
• снованията расов и етнически произход се ползват с най‑широка
о
защита, която се предоставя по отношение на достъпа до заетост, до
системата за социални грижи и до стоки и услуги;
• искриминацията, основана на пол, е забранена по отношение на достъпа
д
до заетост, социална сигурност (понятие с по‑ограничено съдържание от
по‑общото понятие „система за социални грижи“) и стоки и услуги;
• снованията сексуална ориентация, увреждане, религия или убеждение
о
и възраст понастоящем са предмет на защита само по отношение на
достъпа до заетост.
• Е КЗПЧОС съдържа неизчерпателен списък на основания, предмет на защита.
Всяко лице може да се позове на ЕКЗПЧОС пред националните органи
и съдилища и, като последна инстанция, пред ЕСПЧ.
• огато разглежда иск, съдържащ твърдение за дискриминация, ЕСПЧ може
К
да разгледа иска само въз основа на материалното право, за което се търси
защита, или във връзка с член 14.
• е се допуска предявяване на искове на основание само на член 14. Всеки
Н
иск пред съда за наличие на дискриминация трябва да е съчетан с иск за
нарушение на материални права, гарантирани от ЕКЗПЧОС. Достатъчно
е жалбата да се позовава общо на съдържанието на въпросното право.
100
• протокол № 12 към ЕКЗПЧОС е създадено самостоятелно право на защита

С
от дискриминация. То функционира във връзка с всички права, които са
гарантирани или произтичат от националното право или практика, като
смисълът на понятието „дискриминация“ не се различава от съдържащия се
в член 14.
• ЕО е възприел подход на извънредно разширително тълкуване на областите
С
на приложение, за да осигури пълна реализация на правата на лицата
съгласно правото на ЕС.
• бхватът на ЕКЗПЧОС, както по отношение на материалните права, които
О
гарантира конвенцията, така и на начина, по който тези права биват тълкувани
за целите на прилагането на член 14 от нея, е особено широк в сравнение
с обхвата на директивите на ЕС срещу дискриминацията.
• собено важни области, които попадат извън приложното поле на директивите
О
срещу дискриминация и в голяма степен извън обхвата на компетентността на
ЕС (и следователно извън приложното поле на Хартата на основните права),
включват въпросите, свързани с частното и семейното право, правата, свързани
с политическото участие, и наказателноправните въпроси.
• ледователно е особено важно жертвите на дискриминация да анализират
С
внимателно въпроса дали техните искове попадат в обхвата на директивите
на ЕС срещу дискриминация или на ЕКЗПЧОС, когато решават по какъв начин
да потърсят правата си по съдебен ред.
Bell, „Beyond European Labour Law? Reflections on the EU Racial Equality Directive“,
в European Law Journal, бр. 8.3 (2002 г.), стр. 384.
Boccadoro, „Housing Rights and Racial Discrimination“, European Network of Legal

Experts in the Non‑Discrimination Field [Европейска мрежа от правни експерти
в областта на недискриминацията], в European Anti‑Discrimination Law Review,
бр. 9 (декември 2009 г.), стр. 21.
Brosius‑Gersdorf, „Ungleichbehandlung von Imam‑Ehe und Zivilehe bei der

Gewährung von Sozialversicherungsleistungen in der Türkei aus völkerrechtlicher
Sicht: der Fall Şerife Yiğit vor dem Europäischen Gerichtshof für Menschenrechte“,
в Europäische Grundrechte‑Zeitschrift (2009 г.).
Cousins, „The European Convention on Human Rights and Social Security Лaw“,
в Human Rights Law Review, бр. 10.1 (2010 г.), стр. 191.
101
Edel, The Prohibition of Discrimination under the European Convention on Human

Rights, Human Rights Files, № 22, 2010.
Equinet, Combating Discrimination in Goods and Services (Equinet, 2004 г.).

Principles to Practice (Нотингам, Russell Press, 2004 г.), приложение 5.c.
Kapuy, „Social Security and the European Convention on Human Rights: How an
Odd Couple has Become Presentable“, в European Journal of Social Security, бр. 9.3
(2007 г.), стр. 221.
Sánchez‑Rodas Navarro, „El Tribunal Europeo de Derechos Humanos y la pensión

de viudedad en caso de unión celebrada conforme al rito gitano“, в Aranzadi Social,
бр. 18 (2009 г.).
Sudre (редактор), Le droit à la non‑discrimination au sens de la Convention

européenne des droits de l4homme: actes du colloque des 9 et 10 novembre 2007
(Брюксел, Bruylant/Nemesis, 2008 г.).
102
4
Основания, предмет
на защита
Европейските директиви срещу дискриминация забраняват различното тре-
т и р а н е, ко ето се б а з и р а н а о п р е де ле н и „о сн о в а н и я, п р е д мет н а
защита“ – краен и ограничен списък на основания, предмет на защита, които
включват пол (Директивата за достъп на мъже и жени до стоки и услуги,
Директивата за равенство на половете (преработена)), сексуална ориента-
ция, увреждане, възраст и религия или убеждение (Директивата за равно
третиране в областта на заетостта) и расов или етнически произход (Дирек-
тивата за расовото равенство). От друга страна ЕКЗПЧОС съдържа неизчерпа-
телен списък, който съвпада с предвидените в директивите основания,
предмет на защита, но надхвърля техния обхват. Член 14 от конвенцията
съдържа забрана на всякаква дискриминация, „основана на пол, раса, цвят
на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или
социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущес
тво, рождение или друг някакъв признак“. Категорията „друг признак“ дава
основание на ЕСПЧ да включи (наред с другото) основанията, които са
изрично защитени от директивите срещу дискриминацията, а именно:
увреждане, възраст и сексуална ориентация.
В глава 1 посочихме, че разпоредбата на член 21 от Хартата на основните

права на Европейския съюз също съдържа забрана на дискриминацията.
Хартата е задължителна за институциите на Европейския съюз, но също
така обвързва и държавите‑членки, когато те тълкуват и прилагат правото
на ЕС. В разпоредбата на Хартата забраняваща дискриминация, са посочени
103
основанията за защита срещу дискриминация,

„Признак, предмет на защита“ предвидени както в ЕКЗПЧОС, така и в ЕС дирек-
е характеристика на физическо тивите срещу дискриминацията, но допълнението
лице, която не следва да се „друг признак“ не е включено.
свързва с различното третиране
или ползването на дадена
придобивка.
4.2. Пол
Значението на „понятието дискриминация, основана на пол“ може да се изведе
от неговата формулировка: става дума за дискриминация, основана на факта,
че дадено лице е жена или мъж. Това е най‑развитият аспект на социалната
политика на ЕС, който отдавна се счита за основно право. Защитата на това
основание е развита с двояка цел: първо, тя има икономическо значение, тъй
като помага за премахване на нарушения на конкуренцията на пазар, който
става все по‑интегриран; и второ, на политическо равнище тя дава на
Общността измерение, насочено към социален напредък и подобряване на
условията на живот и труд. С оглед на това, защитата срещу дискриминация
основана на пол, е била и остава основна функция на Европейския съюз. Приз
наването на социалното и икономическото значение на гарантирането на равно
третиране е допълнително подчертано от централното място, отделено на този
аспект в Хартата на основните права на Европейския съюз. В рамките на
ЕКЗПЧОС защитата от дискриминация, основана на пол, е аналогично добре
развита.
Случаите на дискриминация, основана на пол, по правило засягат жени, които

получават по‑неблагоприятно третиране в сравнение с мъже, но това невинаги
е така.
Пример: ищцата по делото Defrenne срещу Sabena е заявила в своята жал-

ба, че получава по‑ниско възнаграждение от своите колеги мъже, въпреки
че изпълнява идентични трудови задължения167. СЕО се е произнесъл, че
това е очевиден случай на дискриминация, основана на пол. В мотивите
към решението си СЕО подчертава както икономическото, така и социал-
ното измерение на Съюза, както и че недискриминацията съдейства за
напредъка на ЕС към постигането на тези цели.
167 СЕО, решение от 8 април 1976 г. по дело Defrenne срещу Sabena, 43/75, Сборник 1976 г., стр. 455.
104
Основания, предмет на защита
По разгледаното по‑горе дело Bilka, СЕО е анализирал случай на различно тре-

тиране, основано на управленски съображения на работодател, с които е обо-
сновано изключването на работниците на непълно работно време от профе-
сионална пенсионна схема с цел да се стимулира работата на пълно работно
време, което би гарантирало необходимото ниво на персонал. В решението
си по това дело СЕО не е посочил изрично дали счита подобна мярка за про-
порционална на наложеното на служителите различно упражняване на права.
Съдът обаче се е произнесъл по‑определено в следващото приведено дело.
Пример: съгласно фактическите обстоятелства по делото Hill и Stapleton

правителството е въвело схема за съвместно заемане на длъжности
в държавната администрация, по силата на която една длъжност може
да се заема временно от две лица, които отработват 50 % от работното
време, предвидено за пълната длъжност, и получават 50 % от редовната
заплата168. Служителите са имали право да заемат съответната длъжност
на пълно работно време при освобождаване на работни места. Прилаганите
правила са позволявали на лицата, работещи на пълно работно време,
да се придвижват с една степен нагоре по скалата на заплащането всяка
година. За лицата, заемащи съвместно длъжности, обаче, възможностите
за увеличаване на заплащането са намалени наполовина, като две
години съвместно заемане на длъжност съответстват на една степен на
увеличение на заплащането. Двамата ищци по делото са възстановили
статута си на работещи на съответните длъжности на пълно работно
време и са подали жалба относно начина, по който е било увеличавано
тяхното възнаграждение. СЕО се е произнесъл, че това е случай на непряка
дискриминация, основана на пол, тъй като в мярката за съвместно заемане
на длъжности са участвали предимно жени. Правителството е изтъкнало
довода, че различното третиране е обосновано, тъй като се основава на
принципа на прилагане на коефициента на увеличение на заплащането
съобразно действителния трудов стаж в държавната администрация. СЕО
е посочил, че това твърдение не почива на обективни критерии (тъй като не
са предоставени доказателства, че трудовият стаж на други лица е изчислен
въз основа на действително отработеното време). СЕО е изтъкнал още, че
„работодателят не може да обоснове дискриминация, произтичаща от
схема за съвместно заемане на длъжности, единствено с аргумента, че
избягването на такава дискриминация би било свързано с повече разходи“.
168 СЕО, решение от 17 юни 1998 г. по дело Hill и Stapleton срещу The Revenue Commissioners и
Department of Finance, C-243/95, Сборник 1998 г., стр. I-3739.
105
От горното следва, че СЕО не би приел лесно обосноваване на дискримина-

ционно третиране, основано на пол, опиращо се само на финансови или упра-
вленски съображения на работодателя.
Пример: жалбоподателката по делото Ünal Tekeli срещу Турция твър-

ди, че националното право задължава жените да приемат фамилното
име на съпрузите си при сключване на брак 169 . Въпреки че правото
позволява на жените да запазят и моминското си име в допълнение към
фамилното име на съпрузите си, ЕСПЧ се е произнесъл, че това е случай на
дискриминация, основана на пол, тъй като националното право не задъл-
жава мъжете да променят фамилното си име.
Пример: жалбоподателят по делото Zarb Adami срещу Малта твърди,

че призоваването му да служи като съдебен заседател представлява
дискриминация, тъй като процедурата на съставяне на списъците на
съдебни заседатели прави призоваването на мъже много по‑вероятно170.
Статистическите данни за петгодишен период сочат, че повече от 95 % от
съдебните заседатели през разглеждания период са били мъже, и ЕСПЧ се
е произнесъл, че, тъй като мъжете и жените са в сходно положение, що се
отнася до техните граждански задължения, тази практика представлява
дискриминация.
Съгласно тълкуването на съда на понятието „пол“, съществуват и ситуации,

в които дискриминационното третиране е свързано с „пола“ на кандидата
в по‑абстрактен смисъл, с което се предоставя ограничена защита на половата
идентичност.171.
169 ЕСПЧ, решение от 16 ноември 2004 г. по дело Ünal Tekeli срещу Турция (жалба № 29865/96).
170 ЕСПЧ, решение от 20 юни 2006 г. по дело Zarb Adami срещу Малта (жалба № 17209/02).
171 Това общоприето определение е заимствано от „Принципите от Yogyakarta относно
приложението на международното право в областта на правата на човека във връзка със
сексуалната ориентация и половата идентичност“, март 2007 г., документ, достъпен на адрес:
www.yogyakartaprinciples.org/principles_en.htm. Принципите са приети от независима комисия от
експерти по международно право в областта на правата на човека.
106
Следователно, по‑широко възприетото опре-

Под полова идентичност
деление на половата идентичност включва не
се разбира „дълбоко
само лицата, които се подлагат на хирургиче- почувстваното вътрешно
ска операция за смяна на пола („транссексу- и индивидуално усещане на
ални лица“), но също и лицата, които избират всяко лице за пола, което
може да съответства или
други средства за изразяване на техния пол,
да не съответства на пола,
като травестити и кросдресъри, или просто определен при раждането
възприемат начин на говорене или използ- му, включително личното
ват козметични продукти, които обичайно се чувство за тялото (което може
да включва, на основата на
свързват с представителите на противополож-
свободен избор, изменение на
ния пол. външния вид или функциите
на тялото посредством
Въз основа на решението по делото P. срещу медицински, хирургически или
други средства), както и други
S. и Cornwall County Council основанието „пол“
форми на изразяване на пола,
по смисъла на директивите срещу дискримина- включително облекло, реч
цията занапред ще включва и дискриминация и маниери“171
срещу физическо лице, основана на факта, че то
„възнамерява да се подложи или вече се е подложило на операция за смяна
на пола“. Следователно основанието пол, както се тълкува по смисъла на пра-
вото на ЕС, понастоящем предоставя само ограничена защита на половата
идентичност.
Пример: делото K.B. срещу National Health Service Pensions Agency се отнася
до отказ за отпускане на пенсия на преживяло лице на транссексуалния
партньор на K.B.172. Отказът е постановен на основанието, че транссексу-
алната двойка не отговаря на изискването да има сключен брак; по това
време английското право не е допускало сключване на брак между транс-
сексуални лица.
Разглеждайки претенцията за наличие на дискриминация, СЕО се е про-

изнесъл, че няма дискриминация, основана на пол, тъй като при опреде-
лянето на кръга от лица, които имат право на пенсия на преживяло лице,
липсва по‑неблагоприятно третиране, основано на пола на лицата. След
това СЕО се е спрял на въпроса за брака, подчертавайки, че транссексуал-
ните лица никога не са имали възможност да сключват брак и следова-
телно да получават пенсия на преживяло лице, докато хетеросексуалните
172 СЕО, решение от 7 януари 2004 г. по дело K.B. срещу National Health Service Pensions Agency,
C-117/01, Сборник 2004 г., стр. I-541.
107
лица се ползват с тези права. Съдът се е позовал и на разгледаното от ЕСПЧ

дело на Christine Goodwin173. Въз основа на тези съображения СЕО е заклю-
чил, че британското право, предмет на делото, не съответства на принципа
на равно третиране, тъй като не допуска транссексуалните лица да получа-
ват част от обезщетенията на техните партньори.
Пример: подобни съображения са приведени и при разглеждането по

делото Richards174 . Г‑жа Richards, която при раждането си е била от мъжки
пол, се е подложила на операция за смяна на пола. Делото е свързано
с правото на държавна пенсия в Обединеното кралство, тъй като в този
период жените са получавали право на държавна пенсия при навършване
на 60 години, докато мъжете са се пенсионирали при навършване на
65 години. Когато г‑жа Richards е подала заявление за отпускане на дър-
жавна пенсия при навършване на 60-годишна възраст, е получила отказ
с обяснението, че от гледна точка на правото тя се счита за мъж и поради
това не може да кандидатства за отпускане на държавна пенсия до
навършване на 65-годишна възраст. СЕО е постановил, че това е случай на
неравно третиране, обосновано със смяната на пола на ищцата, поради
което е налице дискриминация, противоречаща на член 4, параграф 1 от
Директивата относно постепенното прилагане на принципа на равното тре-
тиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване175.
ЕСПЧ все още не се е произнесъл по въпроса дали половата идентичност е при-

знак, предмет на защита в обхвата на член 14, а също така дали това осно-
вание ще обхваща само „транссексуалните лица“ или понятието полова иден-
тичност ще получи по‑широко тълкуване. Това не означава, че ЕСПЧ изобщо
не е разглеждал въпроса за половата идентичност. Например съдът е изтък-
нал, че половата идентичност, както и сексуалната ориентация, представлява
част от сферата на личния живот на лицата, на което основание следва да не
е предмет на административна намеса.
173 ЕСПЧ, решение от 11 юли 2002 г. по дело Christine Goodwin срещу Обединеното кралство
(жалба № 28957/95).
174 СЕО, решение от 27 април 2006 г. по дело Richards срещу Secretary of State for Work and Pensions,
C-423/04, Сборник 2006 г., стр. I-3585.
175 Директива 79/7/ЕИО на Съвета относно постепенното прилагане на принципа на равното
третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване, ОВ L 6, 10 януари 1979 г.,
стр. 24.
108
Пример: фактическите обстоятелства по делата Christine Goodwin срещу

Обединеното кралство и I. срещу Обединеното кралство са много
сходни176. Жалбоподателите, които са се подложили на операции за смяна на
пола от мъжки на женски, са оспорили отказа на администрацията да бъдат
изменени техните свидетелства за раждане, за да бъде отразен техният пол.
Въпреки че жалбоподателите са успели да изменят други документи
и своите имена, свидетелствата за раждане се представят в определени
случаи, в които формално признатият пол на лицата е от значение, като
областите на заетостта и пенсионирането, което означава, че жалбоподате-
лите биха били подложени на притеснение и унижение, когато трябва да раз-
крият своя формално признат мъжки пол. Изменяйки дотогавашната съдебна
практика, ЕСПЧ е постановил, че тази ситуация представлява нарушение на
правото на зачитане на личния живот и правото на сключване на брак съглас-
но член 12, но не се е произнесъл дали е налице нарушение на член 14.
Пример: на ищцата по делото Van Kück срещу Германия, която е била под-
ложена на операция и хормонално лечение за смяна на пола, е било отка-
зано възстановяване на разходите й за тази медицинска намеса от частното
здравноосигурително дружество, в което е била осигурена177. Германският
апелативен съд, който е разгледал иска на жалбоподателката срещу оси-
гурителното дружество, се е произнесъл, че медицинските процедури не
са „необходими“, каквото изискване фигурира в договора за осигурява-
не, и следователно жалбоподателката няма право на възстановяване на
съответните разходи. Съгласно решението на ЕСПЧ, с оглед на характера на
половата идентичност и значението на решението за подлагане на необра-
тими медицински процедури, възприетият от националния съд подход не
само не е гарантирал спазването на правото на жалбоподателката на спра-
ведлив съдебен процес, с което е нарушен член 6 от ЕКЗПЧОС, но също така
представлява нарушение на правото на жалбоподателката на зачитане на
личния й живот, гарантирано от член 8 от ЕКЗПЧОС. ЕСПЧ не е разгледал,
обаче, съответствието на действията на националния съд с член 14, тъй
като фактическите обстоятелства на практика съвпадат.
176 ЕСПЧ, решение от 11 юли 2002 г. по дело Christine Goodwin срещу Обединеното кралство (жалба
№ 28957/95), ЕСПЧ, решение от 11 юли 2002 г. по дело I. срещу Обединеното кралство (жалба
№ 25680/94). Аналогично решение: ЕСПЧ, решение от 11 септември 2007 г. по дело L. срещу
Литва (жалба № 27527/03).
177 ЕСПЧ, решение от 12 юни 2003 г. по дело Van Kück срещу Германия (жалба № 35968/97), точки 30
и 90-91.
109
Налага се общото впечатление, че правото, уреждащо основанието „полова

идентичност“ изисква значителни разяснения както на европейско, така и на
национално ниво. Нови проучвания на националното право, регулиращо тази
област, показват, че в Европа липсва съгласуван подход, като европейските
държави са разделени на две групи: едната група урежда въпросите на „поло-
вата идентичност“ във връзка със „сексуалната ориентация“, а другата ги раз-
глежда като част от проблематиката на „дискриминацията, основана на пол“.178
Поредица от дела, свързани с разликите в третирането на основание на пол по

отношение на пенсионната възраст, показват, че ЕСПЧ предоставя на държавата
широка свобода на преценка по въпросите на фискалната и социалната политика179.
Пример: жалбоподателите по делото Stec и други срещу Обединеното

кралство са се оплакали, че в резултат на прилаганата различна въз-
раст за пенсиониране на мъжете и на жените всеки от тях е бил поставен
в неблагоприятно положение, изразяващо се в промяна на получаваните
от тях обезщетения, чиито размер се определя въз основа на възрастта
за пенсиониране180. ЕСПЧ е изтъкнал, че по принцип случаи на дискрими-
нация, основана на пол, могат да бъдат обосновани само при наличие на
„много основателни причини“. Въпреки това, „обикновено ЕКЗПЧОС пре-
доставя на държавата широка свобода на преценка, когато става дума
за общи мерки в областта на икономическата или социалната стратегия
[…]. Тъй като националните органи познават отблизо съответното обще-
ство и неговите потребности, те по принцип могат да преценят по‑добре
от международния съдия какви мерки са в обществен интерес във връз-
ка със социалните и икономическите съображения, и като правило съдът
ще зачита приетите от законодателните органи решения относно поли-
тиката, освен ако те са […] явно необосновани“. ЕСПЧ се е произнесъл, че
различната пенсионна възраст представлява по същността си форма на
„специални мерки“, тъй като е въведена с цел компенсиране на финан-
сови затруднения, пред които са били изправени жените поради тяхната
178 FRA, Homophobia and Discrimination on Grounds of Sexual Orientation in the EU Member States:
Part I – Legal Analysis (Виена, FRA, 2009 г.), стр. 129-144; Thomas Hammarberg, Комисар на Съвета
на Европа по правата на човека, Human Rights and Gender Identity (Страсбург, СЕ, 29 юли 2009 г.),
документ CommDH/IssuePaper(2009)2.
179 Тези дела също съдържат полезни материали във връзка с обосноваването на различното
третиране, с което изясняват допълнително това понятие в допълнение към разглеждането на
въпроса за обосноваването по‑горе в текста на наръчника.
180 ЕСПЧ, решение от 12 април 2006 г. по дело Stec и други срещу Обединеното кралство
(жалби № 65731/01 и № 65900/01).
110
традиционна роля в домакинството, в резултат на която те са оставали без

независими доходи. Констатирано е, че правителството е започнало да
предприема постепенни корекции в пенсионната система с цел да изравни
възрастта за пенсиониране на мъжете и жените, както и че то не е дейст-
вало извън границите на предоставената му оперативна самостоятелност,
като е взело решение да извърши тези промени в рамките на по‑продъл-
жителен период или като не е предприело промените в по‑кратък срок181.
Подобен подход е възприет от СЕО по отношение на случаите на различно

третиране, обосновани със съображения на общата политика по заетостта.
Пример: по делото Schnorbus СЕО е определил практиката на министер-

ството на правосъдието на провинция Хесен да приема с предимство за
практическо обучение по право кандидати мъже, които са отбили своята
задължителна военна или цивилна служба като проява на непряка
дискриминация, основана на пол182. Въпреки това Съдът е постановил, че
тази практика е обективно обоснована, тъй като е предприета с цел ком-
пенсиране на ефекта на забавяне на професионалното развитие на кан-
дидатите мъже поради отбиването на задължителната им военна служба.
Пример: делото Megner и Scheffel се отнася до германско право, което

изключва лицата работещи при минимална (по‑малко от петнадесет
часа седмично) и краткосрочна заетост от схемите за задължително
осигуряване срещу болест и старост и ги освобождава от задължението за
плащане на вноски в схемата за осигуряване срещу безработица183. Съдът
е постановил, че това правило е потенциално непряко дискриминационно
по отношение на жените, които работят по‑често на непълно работно време
или на краткосрочни договори. СЕО е приел аргументите на правителството,
че ако то включи работещите при минимална или краткосрочна заетост
181 Аналогични решения: ЕСПЧ, решение от 22 август 2006 г. по дело Barrow срещу Обединеното
кралство (жалба № 42735/02), точки 20-24 и 37, ЕСПЧ, решение от 22 август 2006 г. по дело
Pearson срещу Обединеното кралство (жалба № 8374/03), точки 12-13 и 25, ЕСПЧ, решение
от 22 август 2006 г. по дело Walker срещу Обединеното кралство (жалба № 37212/02), точки
19-20 и 37.
182 СЕО, решение от 7 декември 2000 г. по дело Schnorbus срещу Land Hessen, C-79/99, Сборник
2000 г., стр. I-10997.
183 СЕО, решение от 14 декември 1995 г. по дело Megner и Scheffel срещу Innungskrankenkasse
Vorderpfalz, C-444/93, Сборник 1995 г., стр. I-4741. Аналогично решение: СЕО, решение от
14 декември 1995 г. по дело Nolte срещу Landesversicherungsanstalt Hannover, C-317/93, Сборник
1995 г., стр. I-4625.
111
в схемата, разходите за тази стъпка ще наложат цялостно преустройство на

системата, тъй като вече няма да е възможно тя да се финансира с вноски.
Наред с това Съдът е приел, че е налице търсене на работници, ангажирани
на договори за краткосрочна или минимална заетост, което правителството
може да улесни, само като освободи тези трудови договори от задълженията
за участие в схемата за обществено осигуряване. Ако тази мярка не е била
предприета, вероятно въпросните работни места и без това биха били заети,
само че незаконно. СЕО е приел, че правителството е преследвало легитимна
цел на социалната политика и че държавата следва да разполага с „широка
оперативна самостоятелност“ да определя подходящите мерки в областта
на „социалната политика и политиката по заетостта“. Съответно разглежда-
ното различно третиране е определено като обосновано.
Можем да съпоставим горния пример с описания по‑долу случай, в който СЕО

не е приел, че дискриминацията, основана на пол, е обоснована в контекста на
социалната политика, въпреки значителните фискални последици, понесени от
правителството.
Пример: делото De Weerd, с моминско име Roks, и други се отнася до наци-

онално право, регламентиращо обезщетение за нетрудоспособност184. През
1975 г. с национално право е въведено обезщетение за нетрудоспособност
за мъже и несемейни жени, което не зависи от получавания от тях доход
преди настъпване на нетрудоспособността. През 1979 г. законодателният
акт е изменен и обезщетението започва да се изплаща и на семейни жени.
Същевременно е въведено и изискване за отпускане на обезщетението,
съгласно което лицата, които кандидатстват за обезщетение трябва да са
поучавали определено ниво на доходи през предходната година. Правото
е оспорено на основанието (наред с други), че изискването за доказване
на доход дискриминира непряко жените (тъй като е по‑малка вероятността
те да са поучавали изискваното ниво на доходи през предходната година).
Държавата е привела аргумента, че различното третиране е обосновано
от финансови съображения, с цел ограничаване на бюджетните разходи.
Съгласно решението на СЕО, макар че правото на ЕС не ограничава държа-
вите да определят кои категории лица се ползват от социалноосигурител-
ните обезщетения, те не могат да правят това по дискриминационен начин.
и други, C-343/92, Сборник 1994 г., стр. I-571.
112
Фактическите обстоятелства по двете цитирани дела са аналогични и делото

De Weerd, с моминско име Roks, и други може да се разглежда като „правилото“,
а делото Megner и Scheffel като изключението. Правото на ЕС не задължава дър-
жавите‑членки да въвеждат определени схеми за обществено осигуряване, но
при въвеждане на такива схеми съдът няма да допусне изключване на опре-
делени групи от обхвата на тези схеми само въз основа на фискални съобра-
жения, тъй като такива схеми могат да засегнат сериозно принципа на равно
третиране и са уязвими за злоупотреби. Може, обаче, да се допусне различно
третиране, ако то е единственият начин за предотвратяване колапса на цялата
система за осигуряване срещу болест и безработица – особено, когато подобна
мярка би принудила хората да работят нерегламентирано.
4.3. Сексуална ориентация

По правило случаите, свързани с дискриминация, основана на сексуална ори-
ентация, се отнасят до физически лица, подложени на неблагоприятно трети-
ране поради факта, че са гей, лесбийки или бисексуални, но на това основа-
ние се забранява също и дискриминацията на лица на основание на това, че са
хетеросексуални.
Пример: по дело, разгледано от шведския Сексуалната ориентация може да

омбудсман срещу дискриминация, основана се определи като „способността
на сексуална ориентация („HomO“), хетеро- на всеки човек на дълбоко
емоционално, психологическо
сексуална жена се е оплакала от дискрими-
и сексуално привличане към,
нация, основана на сексуална ориентация, и интимни отношения с лица от
на която е била подложена, като й е била различен пол или от същия пол,
отказана работа за шведската национална или от повече от един пол“185
федерация за права на лесбийките, гейо-
вете и транссексуалните като инструктор
по безопасен секс 186. Представители на ор-
ганизацията са й съобщили, че желаят да
наемат на работа самоопределен гей или
бисексуален мъж, тъй като желаят да прило-
жат подход на работа на терен с връстници.
185 Това общоприето определение е заимствано от „Принципите от Yogyakarta относно

приложението на международното право в областта на правата на човека във връзка със
сексуалната ориентация и половата идентичност“, март 2007 г., документ, достъпен на адрес:
www.yogyakartaprinciples.org/principles_en.htm.
186 HomO (Швеция), pешение от 21 юни 2006 г. по дело № 262/06, достъпен на адрес: www.do.se.
113
Омбудсманът е констатирал, че жалбоподателката не може да претенди-

ра, че е в сравнимо положение с гей или бисексуалните мъже за целите на
длъжността (поради което не би могла да докаже наличие на по‑неблаго-
приятно третиране), или че при всяко положение дискриминацията е обо-
снована на основание на действително професионално изискване.
Въпреки че в разпоредбата на член 14 от ЕКЗПЧОС „сексуалната ориентация“

не се посочва изрично като признак, предмет на защита, в редица решения
ЕСПЧ е подчертал изрично, че сексуалната ориентация е включена наред
с „другите“ основания като предмет на защита съгласно член 14187.
Пример: жалбоподателят по делото S.L. срещу Австрия се е оплакал, че

действащото национално право криминализира консенсуалните сексуални
отношения между мъже, когато един от партньорите няма навършени 18
години 188. От друга страна, на жените не е забранено да извършват сек-
суални действия (от хомосексуално или хетеросексуално естество) след
навършване на 14-годишна възраст. ЕСПЧ се е произнесъл, че тази нор-
мативна уредба представлява дискриминация, основана на сексуална
ориентация.
Пример: на жалбоподателката по делото E.B. срещу Франция е било отказа-

но да осинови дете на основанието, че в домакинството й няма мъж, който
да служи като модел за поведение на детето189. Националното право допус-
ка осиновяването от самотни родители и ЕСПЧ е посочил, че решението на
компетентните органи се основава предимно на факта, че жалбоподател-
ката има връзка и живее с друга жена. Съответно ЕСПЧ се е произнесъл, че
случаят представлява дискриминация, основана на сексуална ориентация.
Трябва да се отбележи, че ЕСПЧ предоставя защита и от намеса на админи-

страцията във връзка със сексуалната ориентация съгласно член 8 от ЕКЗПЧОС,
който гарантира правото на личен живот. В резултат, дори да е налице
дискриминационно третиране на това основание, може просто да се пледира
за нарушение на член 8, без да е необходимо да се доказва наличието на
дискриминационно третиране.
187 Вж. например ЕСПЧ, решение от 26 февруари 2002 г. по дело Fretté срещу Франция
(жалба № 36515/97), точка 32.
188 ЕСПЧ, решение от 9 януари 2003 г. по дело S.L. срещу Австрия (жалба № 45330/99).
189 ЕСПЧ, решение от 22 януари 2008 г. по дело E.B. срещу Франция (жалба № 43546/02).
114
Пример: делото Dudgeon срещу Обединеното кралство има за предмет

национално право, което криминализира консенсуалните хомосексуални
сексуални отношения между възрастни 190. Жалбоподателят е заявил,
че поради качеството си на хомосексуално лице, той е застрашен от
наказателно преследване. ЕСПЧ се е произнесъл, че този факт сам по себе
си представлява нарушение на правото на ищеца на зачитане на личния
му живот, тъй като личният живот на лицата включва и техния „сексуален
живот“. Наред с това съдът е посочил, че защитата на обществения морал
представлява легитимна цел, но за постигането на тази цел може да се
работи без да се предприема толкова значителна намеса в личния живот.
ЕСПЧ полага особени усилия да гарантира защита на лицата в случаите,

когато намесата на държавата е свързана с въпроси, които засягат основните
елементи на личното достойнство, като сексуалния и семейния живот. Следва-
щият пример илюстрира, че е трудно да се обосноват случаи на намеса в лич-
ния живот, която засяга сексуалността.
Пример: делото Karner срещу Австрия се отнася до тълкуване на нацио-

нален законодателен акт (дял 14 от Закона за наемите), който дава право
на роднини или „житейски партньори“ да встъпят автоматично в правата
и задълженията на починал наемател по договор за наем191. Жалбопода-
телят е съжителствал със своя партньор, който е бил страна по договор
за наем, и е починал. Националните съдилища са се произнесли, че тъл-
куваната законодателна разпоредба не се прилага към хомосексуалните
двойки, макар че тя обхваща хетеросексуалните двойки, съжителстващи
без брак. Правителството е потвърдило, че е налице различно третиране,
основано на сексуална ориентация, но е изтъкнало, че това различно
третиране е обосновано, за да бъдат защитени лицата, съжителстващи
в традиционни семейства, от загуба на жилищата им. ЕСПЧ е изтъкнал, че
защитата на традиционното семейство може да е легитимна цел, но „сво-
бодата на преценка […] е тясна […] в случаите, когато е налице различно
третиране, основано на пол или сексуална ориентация“. Освен това ЕСПЧ
е заявил, че „принципът на пропорционалност предполага не само избра-
ната мярка да е подходяща по принцип за постигане на поставената цел.
Трябва също така да се докаже, че за постигане на тази цел е необходи-
190 ЕСПЧ, решение от 22 октомври 1981 г. по дело Dudgeon срещу Обединеното кралство

(жалба № 7525/76).
191 ЕСПЧ, решение от 24 юли 2003 г. по дело Karner срещу Австрия (жалба № 40016/98), точки 34-43.
115
мо да се изключат определени категории хора – в разглеждания случай

лицата, живеещи в хомосексуално съжителство – от приложното поле
на дял 14 от Закона за наемите“. На това основание ЕСПЧ е констатирал
наличие на дискриминация, тъй като държавата би могла да предприеме
мерки за защита на традиционното семейство, без да поставя хомосексу-
алните двойки в толкова неблагоприятно положение.
4.4. Увреждане
Нито ЕКЗПЧОС, нито Директивата за равно третиране в областта на заетостта
съдържат определение на понятието „увреждане“. Поради характера на функ-
циите на СЕО, в много случаи националните съдилища формулират определения
за съдържанието на понятието „увреждане“ и тези определения се предоставят
като част от фактическите материали по спорове, отнесени за разглеждане пред
СЕО. В определени случаи, обаче, СЕО е имал възможност да даде ограничени
указания в своята практика относно съдържанието на понятието „увреждане“.
Пример: по делото Chacón Navas СЕО е получил възможност да разгледа

общия обхват на разпоредбите относно дискриминацията, основана на
увреждане, и е използвал случая да посочи, че следва да е налице хар-
монизирано европейско определение на понятието „увреждане“192. СЕО
е посочил, че за целите на Директивата за равно третиране в областта на
заетостта под „увреждане“ следва да се разбира „ограничение, произти-
чащо по‑специално от физическо, умствено или интелектуално увреж-
дане, което затруднява участието на лицето в професионалния живот“,
и също така трябва да е „вероятно че това затруднение ще се запази за
дълъг период от време“. Прилагайки това определение е направено
заключението, че г‑жа Navas е нямала увреждане, когато е предявила
иск пред испанските съдилища, в който е претендирала, че е жертва на
дискриминация, основана на увреждане, на основание на факта, че е била
уволнена от работа поради това, че е отсъствала от работа поради бо-
лест в продължение на 8 месеца. СЕО е подчертал, че трябва да се прави
разграничение между болестта и увреждането, тъй като за в случаите на
болест не се предоставя защита.
192 СЕО, решение от 11 юли 2006 г. по дело Chacón Navas срещу Eurest Colectividades SA, C-13/05,
116
Както е посочено в глава 1, ЕС е страна по Конвенцията на Организацията на

обединените нации за правата на хората с увреждания от 2006 г., в резултат
на което вероятно СЕО ще се ръководи както от разпоредбите на конвенцията,
така и от тълкуването, дадено от Комитета за правата на хората с увреждания,
натоварен с контрола по прилагането и тълкуването на конвенцията193.
След присъединяването си към Конвенцията на

Организацията на обединените нации за правата
Член 1 от Конвенцията на ООН за
на хората с увреждания (КООНПХУ), ЕС и неговите
правата на хората с увреждания:
институции (както и държавите‑членки, когато „Лица с увреждания включват
тълкуват и прилагат правото на ЕС) ще бъдат лица с трайно физическо,
задължени да възприемат този разширителен психическо, интелектуално
и сетивно увреждане,
подход към тълкуването на значението на поняти-
която при взаимодействие
ето „увреждане“. с различни пречки би могло
да възпрепятства тяхното
Въпреки че увреждането не е изрично включено пълноценно и ефективно участие
в обществото, равноправно
в списъка на основанията, предмет на защита съг
с останалите“.
ласно ЕКЗПЧОС, ЕСПЧ го включва при тълкуването
на „другите“ основания, предвидени в член 14.
Пример: разглеждайки делото Glor срещу Швейцария, ЕСПЧ е постановил, че

жалбоподателят, който е диабетик, може да се счита за лице с увреждане,
въпреки факта, че съгласно националното право неговото състояние се опре-
деля като „леко“ увреждане194. Жалбоподателят е бил задължен да заплати
данък като компенсация за факта, че не е отбил военната си служба, който
е дължим от всички лица, които са годни за военна служба. От заплащане
на въпросния данък са освободени само лица с увреждания, достигащи
равнище от „40 %“ (определено като еквивалентно на загуба на един край-
ник), както и лица, които възразяват срещу отбиването на военна служба по
съвест. Лицата, които възразяват срещу отбиването на военната си служба
по съвест, са задължени да отбият „цивилна служба“. Увреждането на ищеца
е от такова естество, че той е бил признат за негоден за военна служба, но то
не е отговаряло на прага за тежест, изискван съгласно националното право за
освобождаване на ищеца от заплащане на данъка. Жалбоподателят е пред-
ложил да отбие „цивилна служба“, но е получил отказ. ЕСПЧ е констатирал,
че държавата е третирала ищеца аналогично на лицата, които са отказали да
193 Документ на ООН A/RES/61/611, 13 декември 2006 г.

194 ЕСПЧ, решение от 30 април 2009 г. по дело Glor срещу Швейцария (жалба № 13444/04).
117
отбият военната си служба, без да приведат приемливо основание за това.

Това представлява дискриминационно третиране, тъй като жалбоподателят
е бил в различно положение (признат за негоден да отбие военна служба, но
годен и готов да отбие цивилна служба), и поради това държавата е трябвало
да предвиди изключение от действащите правила.
Аналогично на другите основания, предмет на защита по ЕКЗПЧОС, не е рядка

практика дела да бъдат разглеждани в обхвата на други материални права,
вместо да се възприеме кумулативен подход на позоваване на материално
право и на разпоредбата на член 14, която забранява дискриминация.
Пример: жалбоподателката по делото Price срещу Обединеното кралство

е била осъдена на 7 дни лишаване от свобода. Тя страда от физически
увреждания в резултат на прием на талидомид от нейната майка по време
на бременността, които се изразяват в липсващи или значително скъсени
крайници, като и бъбречна недостатъчност195. Поради своите увреждания,
жалбоподателката се е придвижвала с инвалидна количка, нуждаела
се е от помощ за посещения на тоалетната и за миене, а също така се
е нуждаела от специално оборудвано легло. През първата нощ в ареста тя
е била настанена в килия, която не е била приспособена за нуждите на
хора с физически увреждания, поради което не е могла да спи пълноценно
и е изпитала значителни болки и хипотермия. След прехвърлянето
й в затвора тя е била настанена в болничното крило, където са били
предприети известни промени за частично задоволяване на нуждите
й, но отново е изпитала същите проблеми. Освен това й е било отказано
разрешение да зареди електрическата си инвалидна количка, която
е останала без захранване. ЕСПЧ е констатирал, че жалбоподателката
е била подложена на унизително отношение в нарушение на член 3 от
конвенцията. По делото не е пледирано за дискриминация на основание
на едно от материалните права, гарантирани от ЕКЗПЧОС съгласно член 14.
Пример: жалбоподателката по делото Pretty срещу Обединеното кралство,

която страда от дегенеративно заболяване, е поискала гаранции от прави-
телството, че ще има възможност да извърши самоубийство с чужда помощ
без наказателно преследване в бъдещ момент, когато заболяването й се
развие до такава степен, че да не може да извърши сама това действие196.
195 ЕСПЧ, решение от 10 юли 2001 г. по дело Price срещу Обединеното кралство (жалба № 33394/96).
196 ЕСПЧ, решение от 29 април 2002 г. по дело Pretty срещу Обединеното кралство (жалба № 2346/02).
118
Съгласно националното право оказването на съдействие за извършване на

самоубийство представлява самостоятелно криминално престъпление,
а също така е равносилно на предумишлено или непредумишлено убийс
тво. Наред с други съображения, жалбоподателката е изтъкнала, че пра-
вото й да взема решения относно собственото си тяло, което е предмет
на защита в контекста на правото на зачитане на личния живот (съгласно
член 8), е предмет на дискриминационно нарушение, тъй като държавата
прилага всеобща забрана на самоубийство с чужда помощ, която има
непропорционално отрицателно въздействие върху лица, които са инвалиди
и поради това не могат сами да прекъснат живота си. ЕСПЧ е констатирал, че
отказът да се направи разграничение между лица „които са способни и тези,
които не са способни да извършат самоубийство“ е обоснован, защото
допускането на изключения от закона на практика ще създаде възможности
за злоупотреби и ще подкопае защитата на правото на живот.
4.5. Възраст
Защитеното основание възраст се отнася до различно третиране или упраж-
няване на права, което се основава на възрастта на жертвата. Въпреки че
дискриминацията основана на възраст не попада в обхвата на някое от пра-
вата, гарантирани от ЕКЗПЧОС (за разлика от религията или сексуалната
ориентация), въпроси свързани с дискриминация основана на възраст могат да
възникнат в контекста на различни права. В този смисъл ЕСПЧ се е произнасял
по дела, фактическите обстоятелства по които показват наличие на дискри-
минация, основана на възраст, без да анализира фактите за да установи нали-
чие на такава дискриминация – това важи особено във връзка с третирането на
деца от системата на наказателното правораздаване. ЕСПЧ се е произнесъл, че
основанието „възраст“ е включено в категорията „друг признак“197.
Пример: жалбоподателката по делото Schwizgebel срещу Швейцария,

самотна майка на 47-годишна възраст е оспорила административен отказ
да осинови дете 198. Националните органи са мотивирали решението си
с разликата във възрастта между жалбоподателката и детето и с факта,
че осиновяването ще представлява значителна финансова тежест с ог-
лед на факта, че жалбоподателката вече има едно дете. ЕСПЧ е конста-
197 ЕСПЧ, решение от 10 юни 2010 г. по дело Schwizgebel срещу Швейцария (жалба № 25762/07).
198 Пак там.
119
тирал, че жалбоподателката е третирана различно от по‑младите жени,

кандидатстващи за осиновяване, на основание на нейната възраст. Въпре-
ки това, поради липсата на съгласуваност по отношение на приемливата
максимална възраст за осиновяване, прилагана в различните държави,
държавата разполага с широка свобода на преценка. Освен това мотивът
на националните органи относно разликата във възрастта на жалбопода-
телката и детето не е приложен произволно, а се основава на съображе-
ния за най‑добрия интерес на детето и за финансовата тежест, която може
да e свързана с отглеждането на второ дете от жалбоподателката, която
от своя страна може да се отрази на благосъстоянието на детето. На тези
основания ЕСПЧ се е произнесъл, че разликата в третирането е обоснована.
Пример: жалбоподателите по делата T. срещу Обединеното кралство

и V. срещу Обединеното кралство са две момчета, които са съдени
и признати за виновни за убийство, извършено, когато са били десетго-
дишни 199. Жалбоподателите твърдят, че наред с други оплаквания те не
са получили справедлив съдебен процес, защото поради тяхната възраст
и липса на зрялост не са могли да участват ефективно в своята защита. ЕСПЧ
се е произнесъл, че когато държавата съди непълнолетно лице, тя трябва
да „отчита напълно неговата възраст, равнище на зрялост и интелектуален
и емоционален капацитет“, както и да предприеме стъпки „да подобри въз-
можностите му да разбира и участва в производството“. ЕСПЧ е заключил,
че държавата не е изпълнила тези свои задължения и с това е нарушила
член 6 от ЕКЗПЧОС, без да разглежда делото от гледна точка на член 14.
Пример: жалбоподателите по делата D.G. срещу Ирландия и Bouamar срещу

Белгия са били задържани от националните органи 200. ЕСПЧ е посочил, че
с оглед на фактическите обстоятелства това представлява нарушение
на правото на жалбоподателите, да не бъдат задържани без основание.
И в двата случая жалбоподателите са поискали да се признае, че тяхното
третиране е било дискриминационно в сравнение с третирането на възраст-
ните, тъй като националното право не допуска възрастни да бъдат лишавани
от свобода при подобни обстоятелства. Според решението на ЕСПЧ е налице
разлика в третирането на децата и възрастните, но тя е обоснована, тъй като
199 ЕСПЧ, решение от 16 декември 1999 г. по дело T. срещу Обединеното кралство (жалба

№ 24724/94), ЕСПЧ, решение от 16 декември 1999 г. по дело V. срещу Обединеното кралство
(жалба № 24888/94).
200 ЕСПЧ, решение от 16 май 2002 г. по дело D.G. срещу Ирландия (жалба № 39474/98), ЕСПЧ, решение
от 29 февруари 1988 г. по дело Bouamar срещу Белгия (жалба № 9106/80).
120
лишаването на свобода е било предприето с цел защита на непълнолетни

лица, съображение, което не се прилага по отношение на възрастните.
4.6. Р
аса, етнически произход, цвят
на кожата и принадлежност към
национално малцинство
Налице е известна разлика в обхвата на основанието „расов и етнически про-
изход“ съгласно нормативната уредба на ЕС и на ЕКЗПЧОС, която се изразява
във факта, че Директивата за расовото равенство изрично изключва признака
„националност“ от съдържанието на понятието за расова или етническа при-
надлежност. Въпреки че ЕКЗПЧОС посочва „националност“ или „национален
произход“ като отделен признак, предмет на защита, разгледаната по‑долу
съдебна практика показва, че националността може да се разглежда като със-
тавен елемент на етническата принадлежност. Това е така, не защото дискри-
минацията, основана на националност, е допустима съгласно правото на ЕС,
а защото в резултат на начина, по който се е развило правото на ЕС, дискрими-
нацията, основана на националност, е регулирана чрез нормативната уредба,
свързана със свободното движение на лица. Освен изричното изключване на
основанието националност, Директивата за расовото равенство не съдържа
определение на понятието „расов или етнически произход“. Съществуват
редица други правни инструменти, които съдържат указания за съдържанието
на понятието расов и етнически произход. Основанията „цвят на кожата“ и при-
н а д ле ж н о с т к ъ м н а ц и о н а л н о м а л ц и н с т в о н е са п о соч е н и и з р ич н о
в Директивата за расовото равенство, но са включени като отделни основания
в ЕКЗПЧОС. Тези понятия са неотделими от определението за раса и/или
етническа принадлежност, и поради това ще бъдат разгледани тук.
В Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и про-

яви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право се посочва,
че расизмът и ксенофобията включват насилие или омраза, насочени срещу
групи, определени чрез „раса, цвят на кожата, религия, произход или нацио-
нална или етническа принадлежност“. Комисията на Съвета на Европа срещу
расизма и нетолерантността (ЕКРН) също е възприела широкообхватен под-
ход към определението за „расова дискриминация“, което включва осно-
ванията „раса, цвят на кожата, език, религия, националност или национален
121
или етнически произход“201. Аналогично, в член 1 от Конвенцията на ООН за

премахване на расовата дискриминация от 1966 г. (към която са се присъе-
динили всички държави‑членки на Европейския съюз и Съвета на Европа),
е предвидено, че расовата дискриминация включва основанията „раса, цвят
на кожата, произход или национална или етническа принадлежност“202 .
Комитетът за премахване на расовата дискриминация (КПРД), който е нато-
варен с тълкуването и контрола по прилагането на конвенцията, е посочил,
също така, че при липса на доказателства за обратното, определянето на при-
надлежността на дадено лице към конкретна расова или етническа група „се
извършва въз основа на самоопределението на засегнатото лице“203. Тази раз-
поредба не позволява на държавите да изключват от обхвата на предоставя-
ната защита етнически групи, които не признават.
Въпреки че в правото на ЕС характеристиките език, цвят на кожата или

произход не са изрично посочени като основания предмет на защита, това не
означава, че тези характеристики не подлежат на защита като елементи на
расовата или етническата принадлежност, тъй като езикът, цветът на кожата
и произходът са присъщи характеристики на расовата и етническата при-
надлежност. Също така изглежда, че доколкото факторите, които обуславят
националността, имат отношение и към расовата и етническата принадлеж-
ност, при определени обстоятелства основанието националност може също да
попадне в обхвата на основанията расова и етническа принадлежност.
Религията е изрично посочена като отделно признак, предмет на защита

в Директивата за равно третиране в областта на заетостта. Обаче лице,
което твърди, че е жертва на дискриминация, основана на религия, може да
има интерес от обвързването на религията с основанието за расова принад-
лежност, защото с оглед на актуалното състояние на правото на ЕС защитата
от расова дискриминация е с по‑широк обхват от защитата от религиозна
дискриминация. Това е така, защото Директивата за расовото равенство се
отнася до сферата на заетостта, но също и до сферата на достъпа до стоки
и услуги, докато Директивата за равно третиране в областта на заетостта се
отнася само до сферата на заетостта.
201 ЕКРН (СЕ), „Обща политическа препоръка № 7 на ЕКРН за националното законодателство за
борба с расизма и расовата дискриминация“, документ CRI(2003)8, приета на 13 декември 2002 г.,
точка 1, букви б) и в).
202 660 UNTS 195.
203 КПРД, „Обща препоръка № VIII относно тълкуването и прилагането на член 1, параграфи 1 и 4 от
конвенцията“.
122
Разяснявайки понятията расова и етническа принадлежност, ЕСПЧ е застъпил

позицията, че характеристиките език, религия, националност и култура може
да са неотделими от расата. Жалбоподателят по делото Timishev, който е от
чеченски произход, не е бил пропуснат през контролно‑пропускателен пункт,
защото охранителите на пункта са били инструктирани да отказват достъп на
лица от чеченски произход. ЕСПЧ е дал следното разяснение:
„Етническата и расовата принадлежност са свързани и припокриващи

се понятия. Докато понятието за раса е свързано с идеята за биоло‑
гична класификация на човешките същества в подвидове съобразно
морфологични белези като цвят на кожата и черти на лицето,
понятието за етническа принадлежност се е зародило от идеята за
наличието на обществени групи, характеризиращи се с националност,
племенна принадлежност, религия, общ език или културен и традици‑
онен произход и история“204.
Пример: решението по делото Sejdić и Finci срещу Босна и Херцеговина

е първото решение на съда взето съгласно протокол № 12. Жалбоподате-
лите са се оплакали, че нямат възможност да се явяват като кандидати на
избори205 . През деветдесетте години на миналия век военният конфликт
в страната е прекратен с подписване на мирно споразумение, по силата на
което властта е поделена между трите основни етнически групи. Според
споразумението всеки кандидат в избори трябва да декларира принад-
лежността си към босненската, сръбската или хърватската общност. Жал-
боподателите, които са от еврейски и ромски произход, са отказали да
изпълнят това условие и са подали жалба за дискриминация, основана на
расова и етническа принадлежност. ЕСПЧ е повторил своето тълкуване за
отношението между расова и етническа принадлежност, цитирано
по‑горе, като е добавил, че „Дискриминацията, основана на етническия
произход на дадено лице, е форма на расова диск риминация“.
Направената от ЕСПЧ констатация за наличие на расова дискриминация
илюстрира взаимоотношението между понятията етническа принадлеж-
ност и религия. ЕСПЧ е изтъкнал също, че въпреки деликатния си характер,
мирното споразумение не може да оправдае подобна дискриминация.
204 ЕСПЧ, решение от 13 декември 2005 г. по дело Timishev срещу Русия (жалби № 55762/00
и № 55974/00), точка 55.
205 ЕСПЧ, решение от 22 декември 2009 г. по дело Sejdić и Finci срещу Босна и Херцеговина
(жалби № 27996/06 и № 34836/06).
123
Пример: по дело, разгледано от Австрийската комисия за равно третиране,

лице, което е сикх, се е оплакало, че му е бил отказан достъп в сградата
на съд във Виена, защото е отказало да предаде церемониалния меч,
който са задължени да носят последователите на тази религия206. Коми-
сията е разгледала делото като жалба срещу дискриминация основана
на етническа принадлежност. Съобразно фактите, тя е констатирала че
различното третиране е обосновано от съображения за безопасност.
ЕСПЧ разглежда извънредно стриктно случаите на дискриминация, основана

на расова или етническа принадлежност, като е посочил, че: „никаква форма
на различно третиране, което е основано изключително или в решаваща сте-
пен на етническия произход на дадено лице, не може да бъде обективно обос
нована в съвременното демократично общество, изградено на принципите на
плурализъм и зачитане на различни култури“207.
Полезен практически пример за конкретен случай, който подчертава съобра-

женията, които се вземат предвид при разглеждане на искове за наличие на
дискриминация, основана на расова принадлежност, предявени въз основа на
ЕКЗПЧОС, е поместен на уебсайта на Съвета на Европа за обучение на практику-
ващи юристи в областта на правата на човека208.
4.7. Н
ационалност или национален
произход
Член 2, буква a) от Конвенцията на Съвета на Европа за гражданството
от 1996 г. определя гражданството като „правната връзка между лицето
и държавата“. Макар че тази конвенция не е широко ратифицирана, цитира-
ното определение се основава на възприетите правила на международното
206 Комисия по равно третиране, Сенат III (Австрия). Резюме на английски език е достъпно на
информационния портал на FRA, дело 5-1. Оригинален текст: infoportal.fra.europa.eu/InfoPortal/
caselawDownloadFile.do?id=5.
207 ЕСПЧ, решение от 22 декември 2009 г. по дело Sejdić и Finci срещу Босна и Херцеговина
(жалби № 27996/06 и № 34836/06), точка 44. Аналогично решение: ЕСПЧ, решение от
13 декември 2005 г. по дело Timishev срещу Русия (жалби № 55762/00 и № 55974/00), точка 58.
208 СЕ, „Конкретен случай 15: арест, задържане под стража, лошо третиране на мъж от ромски
произход“ (Страсбург, СЕ, 2007 г.), документ от 6 септември 2007, достъпен на адрес:
www.coehelp.org/course/view.php?id=18&topic=1.
124
публично право209 и е потвърдено от Европейската комисия срещу расизма

и нетолерантносттa (ЕКРН)210. С понятието „национален произход“ може да се
обозначава предишно гражданство на дадено лице, което може да е изгубено
или придобито в резултат на натурализация, или принадлежността към
дадена „нация“ в рамките на определена държава (например Шотландия към
Обединеното кралство).
Пример: в рамките на делото Chen е разгледан въпросът дали едно

дете има право да пребивава в една държава‑членка, когато е родено
в друга държава‑членка, а майка му, която го издържа, е с произход от
държава извън Европейския съюз211. СЕО се е произнесъл, че когато една
държава‑членка налага определени изисквания, които трябва да са
налице, за да може едно лице да стане неин гражданин, и когато тези
изисквания са изпълнени, друга държава‑членка не може да оспорва
предоставеното гражданство, когато съответното лице подава заявление
пред нея за разрешение за пребиваване.
Въпреки че ЕКЗПЧОС предоставя защита с по‑широк обхват от правото на ЕС на

основание националност, тя приема че липсата на правната връзка на нацио-
налността често върви ръка за ръка с липсата на фактически връзки с опреде-
лена държава, което на свой ред не позволява на предполагаемата жертва да
претендира, че е в сравнимо положение с гражданите на съответната държава.
Същината на подхода на ЕСПЧ по този въпрос е, че колкото е по‑близка факти-
ческата връзка на едно лице с определена държава, особено когато тя се изра-
зява в плащане на данъци, толкова по‑малко вероятно е съдът да констатира,
че различното третиране, основано на националност, е обосновано.
Пример: на жалбоподателката по делото Zeïbek срещу Гърция е било отка-

зано отпускане на пенсия, предназначена за лица с „големи семейства“212.
Жалбоподателката е имала изисквания брой деца, но едно от децата
209 МС, решение от 6 април 1955 г. по дело Nottebohm (Лихтенщайн срещу Гватемала), Сборник на
МС 1955 г., стр. 4: „националността е юридическа връзка, която се основава на социалния факт на
привързаност, на действителна свързаност на съществуването, интересите и чувствата, съчетана
с наличието на реципрочни права и задължения“ (точка 23).
210 ЕКРН (СЕ), „Обща политическа препоръка № 7 на ЕКРН за националното законодателство за борба
с расизма и расовата дискриминация“, документ CRI(2003)8, приета на 13 декември 2002 г., стр. 6.
211 СЕО, решение от 19 октомври 2004 г. по дело Chen срещу Secretary of State for the Home
Department, C-200/02, Сборник 2004 г., стр. I-9925.
212 ЕСПЧ, решение от 9 юли 2009 г. по дело Zeïbek срещу Гърция (жалба № 46368/06).
125
й не е имало гръцко гражданство в момента, когато жалбоподателката

е достигната пенсионна възраст. Тази ситуация е произтекла от факта, че
по‑рано държавата е взела решение (което е белязано от нередности) да
отнеме гражданството на цялото семейство на жалбоподателката и след
това е дала гражданство само на три от децата й (тъй като четвъртото дете
е било вече встъпило в брак). ЕСПЧ е констатирал, че политика на отне-
мане на гражданството е водена по‑специално по отношение на гръцките
мюсюлмани и че отказът за отпускане на пенсия не може да бъде обосно-
ван със съображения за запазване на гръцката нация, тъй като този аргу-
мент сам по себе си представлява проява на дискриминация, основана на
етнически произход.
Пример: жалбоподателката по делото Anakomba Yula срещу Белгия

е гражданка на Конго, която е пребивавало незаконно в Белгия 213 . Скоро
след като е родила, срокът на нейното разрешение за пребиваване
е изтекъл и тя е започнала процедура за неговото подновяване. Жалбопо-
дателката е живеела отделно от своя съпруг, гражданин на Конго, и както
тя, така и биологичният баща на детето й, белгийски гражданин, са
желаели да се установи бащинството на детето. За тази цел жалбопода-
телката е трябвало да предяви иск срещу своя съпруг в едногодишен срок
от раждането. Жалбоподателката е кандидатствала за предоставяне на
правна помощ за покриване на разходите по процедурата, тъй като не
е разполагала с достатъчно средства. Права помощ обаче и бива отказана,
тъй като тя се отпуска само на граждани на държави, които не членуват
в Съвета на Европа, когато искът е свързан с установяване на правото на
пребиваване. Жалбоподателката е била посъветвана да довърши проце-
дурата по подновяване на разрешението й за пребиваване и след това да
кандидатства отново. ЕСПЧ се е произнесъл, че при тези обстоятелства
жалбоподателката е била лишена от нейното право на справедлив
съдебен процес на основание на нейната националност. Държавата не
е имала основание да третира различно лицата, които имат или нямат
разрешение за пребиваване в ситуация, в която са били поставени под
въпрос сериозни въпроси на семейния живот с кратки преклузивни
срокове за установяване на бащинството, а лицето е било в процедура по
подновяване на разрешението за пребиваване.
213 ЕСПЧ, решение от 10 март 2009 г. по дело Anakomba Yula срещу Белгия (жалба № 45413/07).
126
Както е посочено в глава 3.2, правото на ЕС забранява дискриминация,

основана на националност, само в контекста на свободното движение на хора.
Правото на ЕС относно свободното движение предоставя ограничени права
на гражданите на трети страни. Въпреки това ЕКЗПЧОС вменява задълже-
ния на всички държави‑членки на Съвета на Европа (между които са всички
държави‑членки на ЕС) да гарантират правата, предвидени в конвенцията,
на всички лица под тяхната юрисдикция (включително на лицата, които не
са техни граждани). ЕСПЧ поддържа баланс между правото на държавата
да определя какви придобивки да предоставя на лицата, които са нейни
граждани и следователно имат правна връзка с нея, и необходимостта да не се
допуска държавата да дискриминира лицата, които имат значителни фактиче-
ски връзки с нея. ЕСПЧ разглежда много задълбочено въпросите, свързани със
социалната сигурност, когато физическото лице може да докаже наличието на
солидна фактическа връзка със съответната държава.
Правото на държавите да регулират влизането и излизането през техните

граници на лица, които не са техни граждани, е добре регламентирано
в международното публично право и е прието от ЕСПЧ. В този контекст ЕСПЧ
се е намесвал главно по жалби, свързани с експулсиране на лица, когато те
са застрашени от нечовешко или унизително отношение, наказание или
изтезания в държавата по местоназначение (на основание на член 3)214, или
когато лицата имат здрави семейни връзки в приемащата държава и тези
връзки ще бъдат прекъснати, ако съответното лице бъде принудено да напусне
държавата (на основание на член 8)215.
Пример: жалбоподателите по делата C. срещу Белгия и Moustaquim срещу

Белгия, които са марокански граждани, са били осъдени за престъпления
и е било предвидено да бъдат експулсирани 216 . Те са подали жалби,
в които твърдят, че депортацията представлява дискриминация, основана
на националност, тъй като нито гражданите на Белгия, нито гражданите
на други държави‑членки на ЕС могат да бъдат експулсирани при подобни
обстоятелства. ЕСПЧ се е произнесъл, че жалбоподателите не са били
214 Вж. например ЕСПЧ, решение от 15 ноември 1996 г. по дело Chahal срещу Обединеното кралство
(жалба № 22414/93).
215 Тези дела, обаче, имат по‑малки шансове за успешен изход. Вж. например ЕСПЧ, решение
от 28 май 1985 г. по дело Abdulaziz, Cabales и Balkandali срещу Обединеното кралство
(жалби № 9214/80, № 9473/81 и № 9474/81).
216 ЕСПЧ, решение от 7 август 1996 г. по дело C. срещу Белгия (жалба № 21794/93), ЕСПЧ, решение от
18 февруари 1991 г. по дело Moustaquim срещу Белгия (жалба № 12313/86).
127
в сравнимо положение с белгийските граждани, тъй като гражданите се

ползват с правото да останат в своята страна на произход, което е изрично
гарантирано от ЕКЗПЧОС (в член 3 и протокол № 4). Освен това, разликата
в третирането от една страна на гражданите на трети страни и от друга
страна на гражданите на държавите‑членки на ЕС, е обоснована, защото ЕС
е създал специфичен правен ред и е въвел европейско гражданство.
Тези случаи следва да бъдат сравнявани със ситуации, в които жалбоподате-

лят е изградил тесни фактически връзки с приемащата държава в резултат на
продължителен период на пребиваване или принос към тази държава, изразя-
ващ се в платени данъци.
Пример: жалбоподателката по делото Andrejeva срещу Латвия е била

гражданка на бившия Съветски съюз и е притежавала право на постоянно
пребиваване в Латвия 217. Съгласно националното право се счита, че до
независимостта на Латвия жалбоподателката е работила извън страната
(въпреки че е заемала една и съща длъжност на латвийска територия до
и след независимостта), поради което нейната пенсия е изчислена при
отчитане само на трудовия стаж на същата длъжност след получаването
на независимостта. От друга страна, латвийските граждани, заемащи
аналогични длъжности, имат право на пенсия, изчислена въз основа на
целия им трудов стаж, което включва и годините преди получаването на
независимостта. ЕСПЧ се е произнесъл, че жалбоподателката е в сравнимо
положение с латвийските граждани, тъй като е била „постоянно пребива-
ващ негражданин“ съгласно националното право и е плащала данъци при
еднакви условия. Съдът е посочил, че трябва да бъдат приведени „много
основателни причини“, за да се обоснове различното третиране, основано
единствено на националността, каквито според съда в разглеждания
случай не са налице. Въпреки че съдът е приел, че държавата обикновено
се ползва с широка свобода на преценка по въпросите на фискалната
и социалната политика, в случая фактическото положение на жалбопо-
дателката е било твърде близко до това на латвийските граждани, за да
може да се обоснове дискриминация на това основание.
Пример: на ищеца по делото Gaygusuz срещу Австрия, който е турски

граж данин и е работил в Австрия, е било отказано отпускане на
217 ЕСПЧ, решение от 18 февруари 2009 г. по дело Andrejeva срещу Латвия (жалба № 55707/00).
128
обезщетение при безработица, защото няма австрийско гражданство218.

ЕСПЧ е констатирал, че жалбоподателят е бил в сравнимо положение
с австрийските граждани, тъй като е имал статут на постоянно пребива-
ващ и е плащал вноски в системата за обществено осигуряване. Съдът
е посочил, че различното третиране не може да се обоснове с липсата на
реципрочно споразумение за обществено осигуряване между Австрия
и Турция, тъй като фактическото положение на ищеца е било твърде
близко до това на австрийските граждани.
Пример: по делото Koua Poirrez срещу Франция гражданин на Кот д’Ивоар

е кандидатствал за обезщетение, изплащано на лица с увреждания.
Получил е отказ, с довода, че обезщетението се изплаща само на френски
граждани и граждани на държави, с които Франция има сключени реци-
прочни споразумения за обществено осигуряване219. ЕСПЧ се е произнесъл,
че в действителност жалбоподателят се е намирал в сходно положение
с френските граждани, тъй като е отговарял на всички останали задължи-
телни изисквания за получаване на обезщетението и е получавал други
социалноосигурителни плащания, които не зависят от националността на
бенефициерите. Съдът е посочил, че трябва да са налице „особено основа-
телни причини“, за да бъде обоснована разликата в третирането на ищеца
и местните граждани. За разлика от описаните по‑горе случаи, в които
на държавата е предоставена широка свобода на преценка във връзка
с въпросите на фискалната политика и общественото осигуряване, съдът
не е бил убеден от изтъкнатия от Франция довод за необходимостта да
се постигне баланс между бюджетните приходи и разходи или от обсто-
ятелството, че между Франция и Кот д’Ивоар няма сключено реципрочно
споразумение. Интересно е да се отбележи, че въпросното обезщетение
се е изплащало без оглед на това дали получателите са правили вноски
в националната система за обществено осигуряване (което е главното
основание за недопускане на дискриминация, основана на националност,
в горните случаи).
218 ЕСПЧ, решение от 16 септември 1996 г. по дело Gaygusuz срещу Австрия (жалба № 17371/90).
219 ЕСПЧ, решение от 30 септември 2003 г. по дело Koua Poirrez срещу Франция (жалба № 40892/98).
129
4.8. Религия или убеждение220

Правото на ЕС предоставя ограничена защита от дискриминация, основана на
религия или убеждение, но обхватът на защитата, гарантирана от ЕКЗПЧОС
е значително по‑широк, тъй като в член 9 е предвидено самостоятелно право
на свобода на съвестта, религията и убежденията.
Пример: жалбоподателите по делото Alujer Fernández и Caballero García

срещу Испания са се оплакали, че за разлика от католиците те нямат въз-
можност да предоставят част от дължимия от тях данък върху доходите
на своята църква221. ЕСПЧ се е произнесъл, че жалбата е недопустима от
фактическа гледна точка, тъй като църквата на жалбоподателите не е била
в сходно положение с католическата църква, защото не е отправяла искане
в този смисъл до правителството, а освен това испанското правителство
има сключено реципрочно споразумение със Светия престол.
Пример: ищец по делото Cha’are Shalom Ve Tsedek срещу Франция

е еврейска организация, която е удостоверявала като кoшер (отговарящо
на религиозните изисквания) месо, продавано в ресторанти и магазини за
месо на нейни членове 222. Тъй като жалбоподателят е бил на мнение, че
месото, произвеждано от съществуваща еврейска организация, вече не
отговаря на строгите предписания, приложими към месото, признато за
кoшер, той е поискал от държавата разрешение да извършва собствено
ритуално клане. Държавата е отказала да издаде такова разрешение на
основание, че организацията ищец не е достатъчно представителна сред
еврейската общност във Франция, а също и поради наличието на други
източници на кошер месо. ЕСПЧ се е произнесъл, че с оглед на фактическите
обстоятелства организацията не е поставена в по‑неблагоприятно положе-
ние, тъй като тя е имала възможност да си набавя от други източници месо,
заклано според религиозните изисквания.
220 Обяснение на приложното поле на член 9 от ЕКЗПЧОС е поместено на уебсайта на Съвета на

Европа за обучение на практикуващи юристи в областта на правата на човека: Murdoch, Freedom
of Thought, Conscience and Religion, Human Rights Handbooks, № 2, 2007 г. на адрес: www.coehelp.
org/mod/resource/view.php?inpopup=true&id=2122.
221 ЕСПЧ, решение от 14 юни 2001 г. по дело Alujer Fernández и Caballero García срещу Испания (dec.)
(жалба № 53072/99).
222 ЕСПЧ, решение от 27 юни 2000 г. по дело Cha’are Shalom Ve Tsedek срещу Франция (жалба
№ 27417/95).
130
Въпросът за съдържанието на основанията „религия“ или „убеждение“, въз

основа на които се предоставя защита съгласно Директивата за равно третиране
в областта на заетостта или ЕКЗПЧОС, не е разглеждан в детайли от СЕО или
ЕСПЧ, но е бил предмет на задълбочен анализ от националните съдилища223.
Пример: по делото Islington London Borough Council срещу Ladele (относно

граждански свободи) Апелативният съд в Обединеното кралство е бил
сезиран да се произнесе дали жалбоподателката, която е работела като
служител по вписванията в регистър за гражданското състояние, е била
подложена на дискриминация, основана на религия или убеждение, когато
е била дисциплинарно наказана за това, че е отказала да регистрира граж-
дански партньорства224. Тя е мотивирала отказа си с християнските си убеж-
дения. Апелативният съд се е произнесъл, че в случая липсва пряка дис-
криминация, основана на религия, тъй като по‑неблагоприятното третиране
не е мотивирано с религиозните й вярвания, а с отказа й да изпълни свое
служебно задължение. Искът за наличие на непряка дискриминация също
е бил отхвърлен, като апелативният съд е посочил, че разглежданото
действие е предприето във връзка с общия ангажимент на месната адми-
нистрация да насърчава равенството и многообразието, както в общността,
така и вътрешно, и че тази политика не накърнява правото на жалбопода-
телката да изповядва религиозни вярвания. Освен това апелативният съд
е изтъкнал, че решение в обратен смисъл би довело до дискриминация на
друго основание, а именно сексуална ориентация. Съдът е приел, че инди-
видуалното право на недискриминация трябва да бъде балансирано
с правото на общността на недискриминация.
В поредица от дела, свързани с гарантираното от ЕКЗПЧОС материално право

на свобода на религията и убежденията, ЕСПЧ е изяснил, че държавата не
може да прави опити да определя съдържанието на религията и убежде-
нията, както и че тези понятия защитават „атеистите, агностиците, скепти-
ците и безразличните“, т. е. лицата, които са избрали „да изповядват или
да не изповядват религиозни убеждения и да практикуват или да не прак-
тикуват религия“. Наред с това тези решения подчертават, че религията
223 Правото на религиозна свобода е предмет на защита и като самостоятелно право по силата
на член 18 от МПГПП, 1966 г. (по който са страни всички държави‑членки на Европейския съюз
и на Съвета на Европа). Вж. Комитет на ООН по правата на човека, „Общ коментар № 22: Член 18
(свобода на мисълта, съвестта и религията)“.
224 Апелативен съд на Обединеното кралство, решение от 12 февруари 2010 г. по дело Islington
London Borough Council срещу Ladele (относно граждански свободи) [2009] EWCA Civ 1357.
131
или убежденията имат по принцип личен и субективен характер и невинаги

са свързани с вяра, която почива на институции 225 . Съдът е постановил, че
и по‑нови религии, като например сциентологията, също отговарят на изис-
кванията за предоставяне на защита226.
ЕСПЧ е разработил понятието „убеждение“ в контекста на правото на образо-

вание, гарантирано от член 2 от протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, където е предви-
дено, че държавата трябва да зачита правото на родителите да осигуряват на
своите деца образование „в съответствие със своите религиозни и философ-
ски убеждения“. ЕСПЧ е изтъкнал:
„Обикновеното значение на думата „убеждения“, взето само

по себе си, не е равносилно на думите „мнения“ и „идеи“, както
са използвани в текста на член 10 от конвенцията, който гарантира
свобода на изразяването; то е по‑близко до значението на думата
„вярвания“ (във френския текст: „convictions“), която се съдържа
в член 9 [...] – и означава възгледи, които имат определено ниво
на убедителност, сериозност, съгласуваност и важност“227.
Напоследък ЕСПЧ е разгледал дела, свързани с религиозната свобода в контек

ста на стремежа на държавите да запазят светското начало в обществото и да
ограничат до минимум потенциално разделящия ефект на религията върху
техните общества. Тук съдът е отдал особено значение на декларираната от
държавите цел за предотвратяване на безредици и защита на правата и свобо-
дите на гражданите.
Пример: делото Köse и други срещу Турция се отнася до правилник,

забраняващ носенето на забрадки от момичетата в училище, като жалбо
подателите твърдят, тази забрана представлява дискриминация,
основана на религията, тъй като носенето на забрадка е мюсюлманска
религиозна практика228. ЕСПЧ е приел, че правилата, отнасящи се до на-
225 ЕСПЧ, решение от 5 октомври 2006 г. по дело Moscow Branch of the Salvation Army срещу Русия
(жалба № 72881/01), точки 57-58, ЕСПЧ, решение от 14 декември 2001 г. по дело Metropolitan
Church of Bessarabia и други срещу Молдова (жалба № 45701/99), точка 114, ЕСПЧ, решение от
26 октомври 2000 г. по дело Hasan и Chaush срещу България (жалба № 30985/96), точки 60 и 62.
226 ЕСПЧ, решение от 5 април 2007 г. по дело Church of Scientology Moscow срещу Русия (жалба
№ 18147/02).
227 ЕСПЧ, решение от 25 февруари 1982 г. по дело Campbell и Cosans срещу Обединеното кралство
(жалби № 7511/76 и № 7743/76), точка 36.
228 ЕСПЧ, решение от 24 януари 2006 г. по дело Köse и други срещу Турция (dec.) (жалба № 26625/02).
132
чина на обличане, не са свързани с въпросите на принадлежността към

определена религия, а са предназначени да гарантират неутралността
и светското начало в училищата, което на свой ред ще допринесе за
предотвратяване на безредици и защитата на правата на другите граж-
дани на ненамеса в техните религиозни вярвания. На тези основания
съдът се е произнесъл, че жалбата е явно необоснована и недопустима.
Съдът е възприел аналогичен подход и по дело, отнасящо се до правила-
та за обличане на учителите229.
4.9. Език
Трябва да се подчертае, че както Рамковата конвенция на Съвета на Европа за
защита на националните малцинства от 1995 г. 230 (ратифицирана от 39
държа в и‑ч лен к и), та ка и Евро п ей ската ха рта з а реги о на л н и те и л и
малцинствените езици от 1992 г. 231 (ратифицирана от 24 държави‑членки),
вменяват на държавите специфични задължения, свързани с употребата на
малцинствените езици. И двата документа, обаче, не съдържат определение
на понятието „език“. В член 6, параграф 3 от ЕКЗПЧОС са изрично предвидени
определени гаранции в контекста на наказателното съдопроизводство, като
например че всяко лице има право да бъде информирано за обвиненията
срещу него на разбираем за него език, както и право да ползва услугите на
преводач, ако не разбира или говори езика, използван от съда.
Основанието език не фигурира като самостоятелно признак, предмет на

защита, в директивите срещу дискриминацията, но е предвидено като такова
в ЕКЗПЧОС. Въпреки това то подлежи на защита съгласно Директивата за расо-
вото равенство, доколкото може да бъде обвързано с расовата или етническата
принадлежност, а също така може да бъде отчетено от ЕСПЧ в рамките на това
основание. Също така СЕО предоставя защита на езика в рамките на основанието
националност в контекста на правото относно свободното движение на хора232.
Най‑важното дело, свързано с езика, разгледано от ЕСПЧ, е свързано със

сферата на образованието.
229 ЕСПЧ, решение от 15 февруари 2001 г. по дело Dahlab срещу Швейцария (dec.) (жалба № 42393/98).
230 CETS № 157.
231 CETS № 148.
232 СЕО, решение от 28 ноември 1989 г. по дело Groener срещу Minister for Education и the City of Dublin
Vocational Educational Committee, C-379/87, Сборник 1989 г., стр. 3967.
133
Пример: по делото Belgian Linguistics група родители се е оплакала, че

националното право, свързано с предоставянето на образование, е дис-
криминационно на основание на езика233 . С оглед наличието в Белгия на
две езикови общности, една от които използва френски, а другата нидер-
ландски език, националното право предвижда, че осигуряваното или суб-
сидираното от държавата образование се предоставя на френски или
нидерландски език, в зависимост от това дали съответният регион се
счита за използващ френски или нидерландски език. Родителите на деца,
говорещи френски език, които живеят в региона, където се използва
нидерландски език, са се оплакали, че описаното право не позволява или
сериозно затруднява осигуряването на образование на френски език за
техните деца. ЕСПЧ се е произнесъл, че е налице разлика в третирането, но
че тази разлика е обоснована. Решението се основава на разбирането, че
отделните региони са предимно моноезични. На това основание разликата
в третирането е обоснована, тъй като практически не е възможно да се
осигури преподаване и на двата езика. Освен това на семействата не
е забранено да осигурят за децата си частно обучение на френски език
в регионите, където се говори нидерландски език.
За да изясним допълнително начина на позоваване на защитеното основание

език, ще приведем два случая, решени от Комитета по правата на човека на
ООН (КПЧ), който е натоварен с тълкуването и контрола по прилагането на
Международния пакт за граждански и политически права (към който са се
присъединили всички държави‑членки на ЕС).
Пример: жалбоподателите по делото Diergaardt и други срещу Намибия

принадлежат към малцинствена група с европейски произход, която
в миналото се е ползвала с политическа автономия, а понастоящем е под
юрисдикцията на държавата Намибия 234. Езикът, използван от тази общ-
ност, е африканс. Жалбоподателите са се оплакали, че при участието си
в съдебни производства са принудени да използват английски език вместо
техния майчин език. Освен това те са се оплакали от водената от
държавата политика да не се отговаря на африканс на всички писмени
и устни съобщения от жалбоподателите, въпреки че държавната админи-
страция има капацитет за това. КПЧ е констатирал, че липсва нарушение
233 ЕСПЧ, решение от 23 юли 1968 г. по дело Case „relating to certain aspects of the laws on the use of
languages in education in Belgium“ срещу Белгия (жалби № 1474/62 и други).
234 КПЧ, дело Diergaardt и други срещу Намибия, съобщение № 760/1997, 6 септември 2000 г.
134
на правото на справедлив процес, тъй като жалбоподателите не са доказа-

ли, че са засегнати неблагоприятно от употребата на английски език
в съдебните производства. Това означава, че правото на ползване на услу-
гите на преводач по време на съдебни производства не обхваща по
принцип случаите, когато езикът на заседанията се различава от майчиния
език на предполагаемата жертва. За ползване на това право се изисква
жертвата да не разбира и да не говори в достатъчна степен този език.
Освен това КПЧ е постановил, че провежданата от държавата официална
политика на отказ да води кореспонденция на език, различен от
официалния език (английски) представлява нарушение на правото на
равенство пред закона на основание на езика. Държавата е свободна да
избере своя официален език, но трябва да позволява на длъжностните
лица да отговарят на други езици, когато те имат капацитет за това.
4.10. С оциален произход, рождение

и имущество
Тези три основания могат да се разглеждат като взаимно свързани, тъй като
се отнасят до статут, придобит от физическите лица по силата на наследена
социална, икономическа или биологична характеристика235. Като такива е въз-
можно те да са обвързани и с расовата и етническата принадлежност. Ако
изключим основанието „рождение“, малко или почти никакви дела не са били
завеждани пред ЕСПЧ във връзка с тези основания.
Пример: жалбоподателят по делото Mazurek срещу Франция, който

е роден извънбрачно, се е оплакал, че националното право не му позво-
лява (поради качеството му на „извънбрачно“ дете) да наследи повече
от една четвърт от имуществото на майка си 236. ЕСПЧ е посочил, че тази
разлика в третирането, която се основава единствено на факта, че жал-
боподателят е роден извънбрачно, може да бъде обоснована само с осо-
бено „основателни причини“. Макар че запазването на традиционното
семейство е легитимна цел, тази цел не може да бъде постигната посред-
235 Основанията социален произход, рождение и имотно състояние фигурират и в член 2, параграф 2
от МПИСКП, 1966 г. (към който са се присъединили всички държави‑членки на ЕС). Вж. Комитет
за икономически, социални и културни права, „Общ коментар № 20: Недискриминацията
в сферата на икономическите, социалните и културните права“, документ на ООН E/C.12/GC/20,
10 юни 2009 г., точки 24-26 и 35.
236 ЕСПЧ, решение от 1 февруари 2000 г. по дело Mazurek срещу Франция (жалба № 34406/97).
135
ством ощетяване на дете, което няма контрол върху обстоятелствата око-

ло неговото раждане.
Пример: жалбоподателите по делото Chassagnou и други срещу Франция

са се оплакали, че нямат възможност да използват земята си съобразно
своите предпочитания 237. Действащото в определени региони право
задължава собствениците на земя да предоставят публични права за лов
върху своите земи, докато собствените на по‑големи поземлени имоти
са освободени от това задължение и могат да използват земята си както
намерят за добре. Жалбоподателите са заявили, че желаят да забранят
лова в своите земи и да ги използват за целите на опазването на дивите
животни. ЕСПЧ се е произнесъл, че случаят представлява дискриминация
на основание на имущество.
Основанията социален произход, рождение и имотно състояние фигурират и в

член 2, параграф 2 от Международния пакт за икономически, социални и кул-
турни права от 1966 г. Комитетът за икономически, социални и културни права,
който е натоварен с тълкуването на този международен договор, е анализирал
смисъла на тези основания в своя Общ коментар № 20.
Според комитета статутът, свързан със „социалния произход“, „рождението“

и „имотното състояние“, е взаимно обвързан. Социалният произход „се отнася
до наследения социален статут на лицата“. Той може да е свързан с положени-
ето, което те са придобили по рождение в определена обществена класа или
общност (например обединена от етническа принадлежност, религия или иде-
ология), или със социалното положение на лицата, като например бедност или
липса на жилище. Наред с горното, основанието „рождение“ може да се отнася
до статута на дадено лице на родено извън брак или осиновено. Основанието
„имущество“ може да се отнася до статута на лицата по отношение на земята
(например наематели, собственици или незаконно настанили се) или на друго
имущество238.
237 ЕСПЧ, решение от 29 април 1999 г. по дело Chassagnou и други срещу Франция (жалби
№ 25088/94, № 28331/95 и № 28443/95).
238 Комитет за икономически, социални и културни права, „Общ коментар № 20: Недискриминацията
в сферата на икономическите, социалните и културните права“, документ на ООН E/C.12/GC/20,
10 юни 2009 г., точки 24-26 и 35.
136
4.11. Политически и други убеждения

ЕКЗПЧОС изрично посочва „политическите и други убеждения“ като признак,
предмет на защита, но това основание не фигурира сред защитените основа-
ния съгласно правото на ЕС срещу дискриминацията. Можем да кажем, че
убеждение, изповядвано от дадено лице, което не отговаря на критериите,
които биха го определили като „религия или убеждение“, може да подлежи на
защита на това основание. ЕСПЧ се е произнасял само в редки случаи по това
основание. Както и други сфери в обхвата на ЕКЗПЧОС, „политическите и други
убеждения“ са предмет на защита на собствено основание въз основа на
правото на свобода на изразяването, залегнало в член 10, и на основата на
съдебната практика в тази област е възможно да определим съдържанието на
това основание. Практиката показва, че когато дадено лице твърди, че
е жертва на различно третиране на това основание, е по‑вероятно ЕСПЧ да
разгледа жалбата въз основа на член 10.
На общо равнище, в решението си по делото Handyside срещу Обединеното

кралство ЕСПЧ се е произнесъл, че правото на свобода на изразяване-
то защитава не само „информацията“ или „идеите“, които се приемат бла-
госклонно или се считат за безобидни или неутрални, но също и тези,
които засягат, шокират или смущават държавата или определена част
от населението“239 . В тази област е налице богата съдебна практика, но
в настоящия раздел ще се ограничим с привеждане на два примера, които
илюстрират, че политическите възгледи обикновено получават по‑ефикасна
защита в сравнение с останалите видове мнения.
Пример: жалбоподателите по делото Steel и Morris срещу Обединеното

кралство се занимават с провеждане на кампании и са разпространявали
листовки, съдържащи неверни твърдения за дружеството McDonalds 240.
Жалбоподателите са били осъдени от националните съдилища по граж-
данско дело за клевета да заплатят обезщетение за вреди. ЕСПЧ се
е произнесъл, че искът за клевета представлява намеса в свободата на
изразяване, но тази намеса преследва легитимната цел за защита на
репутацията на лицата. Освен това съдът е постановил, че свободното
слово по въпроси от обществен интерес следва да се ползва с ефектив-
239 ЕСПЧ, решение от 7 декември 1976 г. по дело Handyside срещу Обединеното кралство (жалба
№ 5493/72).
240 ЕСПЧ, решение от 15 февруари 2005 г. по дело Steel и Morris срещу Обединеното кралство
(жалба № 68416/01).
137
на защита, и с оглед на факта, че McDonalds е могъща корпорация, която

не е доказала, че е претърпяла вреди в резултат на разпространението на
няколко хиляди листовки, както и че присъденото обезщетение за вреди
е относително високо в сравнение с доходите на жалбоподателите, наме-
сата в тяхната свобода на словото е непропорционална.
Пример: делото Castells срещу Испания е водено от член на парламента,

който е бил подложен на наказателно прес ледване за „обида“ на
правителс твото, т ъй като е критик увал неговото бездейс твие по
отношение на предотвратяването на терористични действия в Баската
автономна област 241. ЕСПЧ е подчертал значението на свободата на изра-
зяване в политически контекст, особено с оглед на нейната важна роля за
правилното функциониране на демократичното общество. Поради това ЕСПЧ
е заключил, че всяка намеса би изисквала „най‑внимателна проверка“.
4.12. „Друг признак“

Както видяхме по‑горе, ЕСПЧ е извел няколко основания в категорията „друг
признак“, голяма част от които съвпадат с основания, формулирани в рамките
на правото на ЕС, като сексуална ориентация, възраст и увреждане.
Наред с основанията увреждане, възраст и сексуална ориентация, ЕСПЧ е приз

нал и следните характеристики в категорията „друг признак“ за основания,
предмет на защита: бащинство242 , семейно положение 243 , членство в орга-
низация244, военно звание245 , родителски задължения за извънбрачно дете246
и местопребиваване247.
241 ЕСПЧ, решение от 23 април 1992 г. по дело Castells срещу Испания (жалба № 11798/85).
242 ЕСПЧ, решение от 31 март 2009 г. по дело Weller срещу Унгария (жалба № 44399/05).
243 ЕСПЧ, решение от 22 май 2008 г. по дело Petrov срещу България (жалба № 15197/02).
244 ЕСПЧ, решение от 30 юли 2009 г. по дело Danilenkov и други срещу Русия (жалба № 67336/01)
(синдикална дейност), ЕСПЧ, решение от 31 май 2007 г. по дело Grande Oriente d’Italia di Palazzo
Giustiniani срещу Италия (№ 2) (жалба № 26740/02) (франкмасони).
245 ЕСПЧ, решение от 8 юни 1976 г. по дело Engel и други срещу Нидерландия (жалби № 5100/71
и други).
246 ЕСПЧ, решение от 8 юли 2003 г. по дело Sommerfeld срещу Германия (жалба № 31871/96), ЕСПЧ,
решение от 8 юли 2003 г. по дело Sahin срещу Германия (жалба № 30943/96).
247 ЕСПЧ, решение от 16 март 2010 г. по дело Carson и други срещу Обединеното кралство (жалба
№ 42184/05).
138
Пример: делото Петров срещу България се отнася до установената

в място за лишаване от свобода практика на семейните лишени от
свобода да се позволява да телефонират на съпругите си два пъти
месечно. Жалбоподателят е живял с партньорката си в продължение на
четири години и е имал дете от нея, преди да бъде задържан. Според
решението на ЕСПЧ, въпреки че бракът има специален статут, за целите на
правилата относно общуването по телефона жалбоподателят, който
е изградил семейство с траен партньор, е в сравнимо положение със
семейните двойки. ЕСПЧ е изтъкнал, че „въпреки че държавите страни по
конвенцията разполагат с определена свобода на преценка да третират по
различен начин семейните и несемейните двойки в областите например
на данъчното облагане, общественото осигуряване или социалната поли-
тика […], не е ясно защо семейните и несемейните партньори, които имат
устойчив семеен живот, следва да бъдат третирани по различен начин по
отношение на възможността да поддържат контакти по телефона, когато
един от тях е лишен от свобода“. На горното основание ЕСПЧ е заключил,
че дискриминацията е необоснована.
• директивите на ЕС срещу дискриминация са изрично предвидени следните

В
основания, предмет на защита: пол, расов или етнически произход, възраст,
увреждане, религия или убеждение и сексуална ориентация. ЕКЗПЧОС не
съдържа изчерпателно изброяване на основанията, предмет на защита, поради
което във всеки отделен случай съдът може да формулира нови основания.
• Съгласно правото на ЕС основанието пол може да включва в ограничена степен
и основанието полова идентичност, чрез което се предоставя защита на лица,
които възнамеряват да се подложат или са се подложили на хирургическа
намеса за смяна на пола. Въпросът за половата идентичност е бил разглеждан
и от ЕСПЧ.
• Елементи, като цвят на кожата, произход, националност, език или религия,
попадат в обхв ата на з ащитеното основ ан ие расов а и ли етн ическа
принадлежност, предвидено в ЕКЗПЧОС. Все още предстои СЕО да изясни
в своята практика действителния обхват на това защитено основание
в рамките на правото на ЕС.
• Дискриминацията, основана на националност, фигурира в ЕКЗПЧОС като
признак, предмет на защита. Дискриминацията, основана на националност,
е забранена от правото на ЕС само в контекста на правилата за свободно
движение на хора.
139
• Понятието „религия“ следва да се тълкува относително широко и не се

ограничава само до организираните или утвърдени традиционни религии.
• Дори в случаи, когато е възможно да е налице дискриминация, ЕСПЧ често
разглежда жалбите само въз основа на материалните разпоредби на ЕКЗПЧОС.
Този подход избягва необходимостта от доказване на различно третиране или
намиране на случай за сравнение.
Boza Martínez, „Un paso más contra la discriminación por razón de nacionalidad“,
в Repertorio Aranzadi del Tribunal Constitucional, бр. 7 (2005 г.).
Breen, Age Discrimination and Children’s Rights: Ensuring Equalit y and

Acknowledging Difference (Лайден, Martinus Nijhoff, 2006 г.).
Bribosia, „Aménager la diversité: le droit de l’égalité face à la pluralité religieuse“,

в Revue trimestrielle des droits de l’homme, бр. 78 (2009 г.), стр. 319-373.
Cano Palomares, La protección de los derechos de las minorías sexuales por el

Tribunal Europeo de Derechos Humanos, в Orientación sexual e identidad de género.
Los derechos menos entendidos (Барселона, Institut de Drets Humans de Catalunya,
2007 г.), стр. 35-57.
Demaret, „L’adoption homosexuelle à l’épreuve du principe d’égalité: l’arrêt E.B.

contre France“, в Journal des tribunaux, бр. 6343 (2009 г.), стр. 145-149.
Evans, Manual on the Wearing of Religious Symbols in Public Areas (Страсбург, Съвет
на Европа, 2009 г.).
Flauss, „L’interdiction des minarets devant la Cour européenne des droits de

l’homme: petit exercice de simulation contentieuse“, в Recueil Dalloz, бр. 8 (2010 г.),
стр. 452-455.

глава 5.
Johnson, „An essentially private manifestation of human personality: constructions

of homosexuality in the European Court of Human Rights“, в Human Rights Law
Review, бр. 10.1 (2010 г.), стр. 67-97.
140
Kastanas, „La protection des personnes appartenant à des minorités dans la

jurisprudence de la Cour européenne des droits de l’homme“, в Auer, Flückiger
и Hottelier (редактори), Les droits de l’homme et la Constitution: études en
l’honneur du Professeur Giorgio Malinverni (Женева/Цюрих/Базел, Schulthess,
2007 г.), стр. 197-218.
Landau и Beigbeder, „From ILO Standards to EU Law: The Case of Equality Between
Mena and Women at Work“, в European Journal of International Law, бр. 21.1 (2010 г.),
стр. 264-267.
L a s k o w s k i , „ D e r S t r e i t u m d a s K o p f t u c h g e h t w e i t e r, W a r u m d a s
Diskriminierungsverbot nach nationalem und europäischem Recht immer
bedeutsamer wird“, в Kritische Justiz (2003 г.), стр. 420-444.
Lawson, „The United Nations Convention on the rights of persons with disabilities:
new era or false dawn?“, в Syracuse Journal of international Law and Commerce,
бр. 34 (2007 г.), стр. 563.
MacKay, „The United Nations Convention on the rights of persons with disabilities“,
в Syracuse Journal of International Law and Commerce, бр. 34 (2007 г.), стр. 323.
Pettiti, „L’égalité entre époux“, в Krenc и Puéchavy (редактори), Le droit de la

famille à l’épreuve de la Convention européenne des droits de l’homme: actes du
colloque organisé le 4 mai 2007, Institut des droits de l’homme du Barreau de
Bruxelles и Institut des droits de l’homme du Barreau de Paris (Брюксел, Bruylant/
Nemesis, 2008 г.), стр. 29-46.
Presno Linera, „La consolidación europea del derecho a no ser discriminado por
motivos de orientación sexual en la aplicación de disposiciones nacionales“,
в Repertorio Aranzadi del Tribunal Constitucional, бр. 1 (2008 г.).
Rudyk, „A Rising Tide: the transformation of sex discrimination into gender

discrimination and its impact on law enforcement“, в International Journal of Human
Rights, бр. 14.2 (2010 г.), стр. 189-214.
Shuibne, „Article 13 EC and Non‑Discrimination on Grounds of Nationality: Missing or

in Action?“, в Costello и Barry (редактори), Equality in Diversity: The New Equality
Directives (Irish Centre for European Law, 2003 г.).
141
Thürer и Dold, „Rassismus und Rule of Law/ Erstmalige Verurteilung wegen

Rassendiskriminierung durch den EGMR? Gleichzeitige Besprechung des
Urteils vom 26. Februar 2004 – Nachova u. a. gegen Bulgarien“, в Europäische
Grundrechte‑Zeitschrift (2005 г.), стр. 1-12.
Tulkens, „Droits de l’homme, droits des femmes: les requérantes devant la Cour
européenne des droits de l’homme“, в Caflisch (и кол.), Liber Amicorum Luzius
Wildhaber: Human Rights, Strasbourg ViewDroits de l’homme, regards de Strasbourg
(Кел/Страсбург/Арлингтън, Верджиния, N.P. Engel, 2007 г.), стр. 423-445.
142
5
Въпроси, свързани
с доказването,
в правото в областта на
Обикновено дискриминацията не се проявява по открит и лесен за установя-
ване начин. Доказването на пряка дискриминация често е трудно, въпреки
че по определение различното третиране се основава „открито“ на характе-
ристика на жертвата. Както видяхме в глава 2, в много случаи основанието
за различното третиране често не е изтъкнато изрично или е повърхностно
свързано с друг фактор (например придобивки, които се предоставят само на
пенсионирани лица, са свързани с възрастта като признак, предмет на защита).
В този смисъл случаите, в които лица открито декларират приложимото към
тях основание за различно третиране, като едно от основанията, предмет на
защита, са относително редки. Като пример за изключение от това правило
можем да посочим делото Feryn, по което собственик на белгийско дружество
е декларирал устно и чрез обяви, че във фирмата няма да бъдат назначавани
на работа „имигранти“248. СЕО се е произнесъл, че това е очевиден случай на
пряка дискриминация, основана на расова или етническа принадлежност. Но
извършителите невинаги декларират открито, че третират някого по по‑небла-
гоприятен начин в сравнение с други лица, нито посочват мотивите за такова
третиране. Често, когато на жени бива отказвано работно място, те получа-
248 СЕО, решение от 10 юли 2008 г. по дело Centrum voor gelijkheid van kansen en voor
racismebestrijding срещу Firma Feryn NV, C-54/07, Сборник 2008 г., стр. I-5187.
143
ват обяснението, че са „по‑ниско квалифицирани“ от кандидати мъже, които

получават работата. В подобна ситуация жертвата трудно може да докаже, че
е била подложена на пряка дискриминация на основание на нейния пол.
Във връзка със затрудненото доказване на факта, че различното третиране

е предприето на признак, предмет на защита, европейското право в областта
на дискриминацията допуска разпределяне на тежестта на доказване. Съот-
ветно, след като жалбоподателят докаже наличието на факти, които подкре-
пят твърдението за дискриминация, тежестта на доказване преминава върху
извършителя, който трябва да докаже, че липсва дискриминация. Това прех-
върляне на тежестта на доказване е особено ефикасно при спорове за непряка
дискриминация, в рамките на които е необходимо да се докаже, че
определени правила или практики имат непропорционално въздействие
върху дадена група. За да мотивира презумпция за наличие на непряка
д и с к р и м и н а ц и я , ж а л б о п од а те л я т м оже д а се н а л ож и д а п р и в е де
статистически данни, които доказват наличието на общи модели на различно
третиране. Някои национални юрисдикции приемат и доказателства, получени
чрез „проверки на фактическите обстоятелства“.
5.2. Р
азпределяне на тежестта
на доказване
Обикновено от лицето, което предявява иска, се очаква да убеди органа,
вземащ решение, че в случая е налице дискриминация. Често, обаче,
е особено трудно да се докаже, че различното третиране е на основание на
конкретна характеристика, предмет на защита. Причината за това е, че моти-
вът за различното третиране често съществува само в съзнанието на извърши-
теля. Съответно, жалбите за наличие на дискриминация най‑често се
основават на обективни изводи, свързани със съответното правило или прак-
тика. Казано по друг начин, съдът трябва да бъде убеден, че единственото
разумно обяснение за разликата в третирането е защитена характеристика на
жертвата, като например пол или раса. Този принцип намира еднакво прило-
жение в случаите на пряка и непряка дискриминация.
Тъй като предполагаемият извършител притежава информацията, необхо-

дима за доказване на твърдението за дискриминация, правото в областта
на диск риминацията допуска споде л яне на те жес т та на доказване
144
Въпроси, свързани с доказването, в правото в областта на дискриминацията
с предполагаемия извършител. Принципът на раз-

пределяне на тежестта на доказване е залегнал Разпределена тежест на
доказване: жалбоподателят
в правото на ЕС и ЕКЗПЧОС249. трябва да предостави
достатъчно доказателства,
Това правило е разяснено в практиката на ЕСПЧ, за да се направи изводът, че
който, заедно с други регионални и глобални е налице дискриминационно
третиране. В резултат се
механизми за защита на правата на човека, приема презумпция за наличие
е възприе л разпреде лянето на тежес т та на на дискриминация, която
доказване на по‑общо равнище във връзка предполагаемият извършител
с доказването на твърдения за нарушения на пра- трябва да обори.
вата на човека. ЕСПЧ е възприел практиката да
разглежда доказателствата по случая като цяло,
ръководейки се от факта, че именно държавата често контролира голяма част
от информацията, необходима за доказване на твърдение за дискриминация.
Съответно, ако изложените от ищеца фактически обстоятелства изглеждат
достоверни и съгласувани с наличните доказателства, ЕСПЧ ги приема за
доказани, освен ако държавата приведе убедително алтернативно обяснение.
По думите на ЕСПЧ, тъй приема за факти твърденията, които са:
„[…] подкрепени от свободната оценка на всички доказателства,

включително изводите, направени въз основа на фактическите обсто‑
ятелства, и предоставените от страните материали […]. Доказа‑
телства могат да се изведат от успоредни, достатъчно убедителни,
ясни и съгласувани изводи или от подобни необорени презумпции за
наличие на определени факти. Освен това, нивото на убеденост, което
е необходимо, за да се направи определено заключение, и, във връзка
с това, разпределянето на тежестта на доказване, са свързани тясно
с конкретните факти, характера на отправеното твърдение и гаран‑
тираното от ЕКЗПЧОС право, за което се отнася то“250.
249 В допълнение към изброените по‑долу случаи, вж.: Директивата за расовото равенство (член 8),
Директивата за равно третиране в областта на заетостта (член 10), Директивата за равенство
на половете (преработена) (член 19), Директивата за достъп на мъже и жени до стоки и услуги
(член 9). Вж. също практиката на Европейския комитет за социални права: дело SUD Travail
Affaires Sociales срещу Франция, жалба № 24/2004, 8 ноември 2005 г. и дело Mental Disability
Advocacy Centre (MDAC) срещу България, жалба № 41/2007, 3 юни 2008 г.
250 ЕСПЧ, решение от 6 юли 2005 г. по дело Nachova и други срещу България (жалби
№ 43577/98 и № 43579/98), точка 147. Това решение е възпроизведено и в: ЕСПЧ, решение от
13 декември 2005 г. по дело Timishev срещу Русия (жалби № 55762/00 и № 55974/00), точка 39
и ЕСПЧ, решение от 13 ноември 2007 г. по дело D.H. и други срещу Чешката република (жалба
№ 57325/00), точка 178.
145
Пример: жалбоподателят по делото Timishev срещу Русия твърди, че не

е бил допуснат да влезе през контролно‑пропускателен пунк т на
територията на определен регион поради чеченския си етнически произ-
ход251. ЕСПЧ е установил, че това твърдение се подкрепя от официални доку-
менти, в които се посочва, че съществува политика на ограничаване на дви-
жението на етническите чеченци. Съдът е определил даденото от държавата
обяснение като неубедително поради противоречия в твърденията й, че
жертвата се е отказала доброволно от преминаването през пункта, след
като е получила отказ да премине с предимство пред другите чакащи за
преминаване. На горните основания ЕСПЧ е приел, че жалбоподателят е бил
подложен на дискриминация, основана на неговия етнически произход.
Пример: ищцата по делото Brunnhofer се е оплакала от дискриминация,

основана на пол, тъй като е получавала по‑ниско възнаграждение от свой
колега, който има същата служебна степен252. СЕО е постановил, че ищцата
е длъжна да докаже, първо, че получава по‑ниско възнаграждение от своя
колега мъж, и, второ, че работата, която изпълнява, е равноценна. Това би
било достатъчно за установяване на презумпцията, че различното трети-
ране може да се обясни единствено с пола на ищцата. Така тежестта на
доказване, че тези твърдения не отговарят на действителността, ще пре-
мине върху нейния работодател.
Необходимо е да имаме предвид два момента. Първо, допустимите доказа-

телствени средства, които могат да се предоставят на националните органи,
се определят от националното право, чиито изисквания понякога са по‑строги
от правилата на ЕСПЧ или на СЕО. Второ, правилото за обръщане на тежестта на
доказване обикновено не се прилага в рамките на наказателни дела, по които
държавата съди извършител на престъпление, мотивирано от расови предраз-
съдъци („престъпление, мотивирано от омраза“). Причината за това е, че за ус-
тановяване на наказателна отговорност се изисква по‑висока сигурност на до-
казване, а отчасти и поради факта, че е трудно да се изисква от извършителя
251 ЕСПЧ, решение от 13 декември 2005 г. по дело Timishev срещу Русия (жалби № 55762/00
и № 55974/00), точки 40-44.
252 СЕО, решение от 26 юни 2001 г. по дело Susanna Brunnhofer срещу Bank der Österreichischen
Postsparkasse AG, C-381/99, Сборник 2001 г., стр. I-4961, точки 51-62.
146
на престъплението да докаже, че не е имал расистки мотиви, тъй като подобни

мотиви са изцяло субективни253.
Предполагаемият извършител може да обори презумпцията по два начина.

Той може или да докаже, че ищецът/жалбоподателят не е в сходно или
сравнимо положение с избрания „случай за сравнение“, както е посочено
в глава 2.2.2, или че различното третиране не е извършено на признака,
предмет на защита, а на основание на други обективни различия, както
е посочено в глава 2.6. Ако извършителят не обори презумпцията, той трябва
да приведе защитно възражение по отношение на различното третиране, като
докаже, че то е обективно обоснована и пропорционална мярка.
Пример: в решението си по цитираното по‑горе дело Brunnhofer СЕО е дал

у к а з а н и я к а к р а б отод а те л я т м оже д а о б о р и п р е з ум п ц и я т а з а
дискриминация. Първият начин е да докаже, че служителите мъже и жени
в действителност не са били в сравнимо положение, защото работата,
която изпълняват, не е равноценна. Това може да е така, ако съответните
длъжностни характеристики включват съществено различни задължения.
Второ, работодателят може да докаже, че разликата в заплащането се
дължи на обективни фактори, които не са свързани с пола на служителите.
Това би било така, ако доходът на служителя мъж се допълва с добавка за
пътуване, изплащана на основание, че той пътува отдалеч за работа
и отсяда в хотел през работната седмица.
Пример: в решението си по цитираното по‑горе дело Feryn, СЕО е кон-

статирал, че на основание на публикуваните обяви и направените
изявления от извършителя може да се изведе презумпция за наличие на
пряка дискриминация. Съдът е посочил, също така, че предполагаемият
извършител може да обори тази презумпция, ако докаже, че процедурата
за набиране на персонал не предвижда различно третиране на лицата,
които не са от бялата раса – например като демонстрира, че дружеството
е назначавало служители, които не са от бялата раса.
253 За подхода на ЕСПЧ по отношение на прехвърлянето на тежестта на доказване в контекста

на насилието на расова основа, вж. ЕСПЧ, решение от 6 юли 2005 г. по дело Nachova и други
срещу България (жалби № 43577/98 и № 43579/98), точки 144-159. Правото на ЕС срещу
дискриминацията не съдържа изискването за прехвърляне на тежестта на доказване.
147
5.2.1. Обстоятелства, които не подлежат

на доказване
Някои фактически обстоятелства, които често съпътстват случаите на дискрими-
нация, като например наличието на предразсъдъци и на намерение за дискри-
минация, не са релевантни за преценка дали е налице дискриминация. В делата
за дискриминация се доказва само наличието на различно третиране,
извършено на признак предмет на защита, което не е обосновано. Това означава,
че някои допълнителни факти, които съпътстват случаите на дискриминация, не
трябва да бъдат доказвани, за да се докаже твърдението за дискриминация.
Първо, не е необходимо да се доказва, че действията на извършителя са мотивира-

ни от предразсъдъци: от това следва, че не е необходимо да се доказва, че
извършителят има „расистки“ или „сексистки“ възгледи, за да се докаже наличието
на дискриминация, основана на раса или пол. Като правило правото не може да
регулира нагласите на физическите лица, тъй като те имат изцяло личен характер.
То може да регулира само действията, чрез които се проявяват тези нагласи.
Пример: по делото Feryn собственикът на дружеството е казал, че е въвел

това правило, защото неговите клиенти (а не той самият) желаят работата
да се извършва само от бели белгийци. СЕО не е оценил този факт като
релевантен за преценката дали е налице дискриминация. По правило не
се изисква доказване наличието на дискриминационни мотиви, освен ако
целта е да се докаже извършването на „престъпление, мотивирано от
омраза“, тъй като в наказателното право се прилагат по‑високи нива на
сигурност при доказването.
Второ, не е необходимо да се доказва, че разглежданото правило или практика

са предприети с цел различно третиране. Това означава че, дори ако публичен
орган или частно лице са в състояние да докажат, че дадена практика е добро-
намерена или добросъвестна, ако ефектът от тази практика се изразява в накър-
няване на правата на дадена група, практиката представлява дискриминация.
Пример: по делото D.H. и други срещу Чешката република, което е разгледано

по‑горе, правителството е заявило, че системата от „специални училища“,
е създадена, за да подпомага образованието на ромските деца, като съдейства
за преодоляване на езиковите им затруднения и компенсира липсата на
148
предучилищно обучение 254 . ЕСПЧ е заключил, обаче, че не е от значение

дали разглежданата политика е насочена към ромските деца. За да бъде
установено наличието на дискриминация, е необходимо да се докаже само,
че тези деца са непропорционално и неблагоприятно засегнати в сравнение
с етническото мнозинство, а не че е налице намерение за дискриминация255.
Трето, по повод на дело за расова дискриминация СЕО е заключил, че не

е необходимо да се докаже, че има подлежаща на идентифициране жертва на
дискриминационната практика, като може да се каже, че това заключение се
отнася еднакво и към останалите основания за дискриминация при сходни
обстоятелства. Докато съгласно правото на ЕС не се изисква посочване на
подлежаща на идентифициране жертва, това не е така, когато се подават
жалби пред ЕСПЧ, където такива жалби не биха удовлетворили изискванията
за допустимост съгласно член 34 от ЕКЗПЧОС.
Пример: по делото Feryn не е било възможно да се докаже, че дадено лице

е кандидатствало за работа и е получило отказ, както не е било възможно да
се намери лице, което да заяви, че е решило да не кандидатства за работата
на основание на обявата. Казано по друг начин, по делото е липсвала „под-
лежаща на идентифициране жертва“, а искът е предявен от белгийския орган
по въпросите на равенството. СЕО е посочил, че не е необходимо да се иден-
тифицира лице, което е било подложено на дискриминация. Това е така по-
ради факта, че от текста на обявата е ясно, че „лица, които не са от бялата
раса“ биха били разубедени да кандидатстват за работа, защото са знаели
предварително, че няма да получат мястото. Съгласно това правило
е възможно да се докаже, че даден нормативен акт или политика са дискри-
минационни, без да е потребно да се посочи действителна жертва.
Пример: в случаите, свързани с „тестване чрез предизвикана ситуация“

(разгледани по‑долу), лицата често споделят знанието или очакването, че
ще бъдат третирани неблагоприятно. Тяхната основна цел е не да получат
достъп до въпросната услуга, а да съберат доказателства. Това означава,
че тези лица не са „жертви“ в традиционния смисъл на понятието. Те се
стремят да осигурят прилагане на правото, а не да получат обезщетение
за претърпени вреди. По дело, разгледано в Швеция, в рамките на което
254 ЕСПЧ, решение от 13 ноември 2007 г. по дело D.H. и други срещу Чешката република (жалба
№ 57325/00), точка 79.
255 Пак там., точки 175 и 184.
149
група студенти по право са провели тестване чрез предизвикана ситуация

в нощни клубове и ресторанти, Върховният съд на страната е постановил,
че лицата, които са участвали, имат право да заведат съдебни дела за
дискриминационно третиране. В същото време обезщетения, които ще им
бъдат присъдени, може да бъдат намалени, за да бъде отчетен фактът, че
не им е било отказано нещо, което те действително са желаели да получат
(т.е. възможност да влязат в определени заведения)256.
5.3. Роля на статистически и други данни

Жалбоподателите могат да използват с успех статистически данни, за да
получат установяване на презумпция за наличие на дискриминация. Тези
данни са особено полезни за доказване на непряка дискриминация, защото
в ситуациите на непряка дискриминация оспорваните правила и практики са
видимо неутрални. В тези ситуации е необходимо действията за доказване да
се съсредоточат върху ефекта от правилата или практиките, с цел да се
докаже, че те са непропорционално неблагоприятни за определени групи лица
в сравнение с други групи лица в сходно положение. Чрез предоставяне на
статистически данни се осигурява обръщане на тежестта на доказване: когато
данните показват например, че жени или лица с увреждания са поставени
в особено неблагоприятно положение, държавата трябва да даде убедително
алтернативно обяснение на данните. ЕСПЧ е изразил този принцип в решението
си по делото Hoogendijk срещу Нидерландия:
„Съдът счита, че когато жалбоподателят докаже въз основа на

неоспорими статистически данни наличието на prima facie признаци, че
дадено правило, макар и формулирано неутрално, в действителност
засяга съществено по‑голям брой жени отколкото мъже, държавата
ответник трябва да докаже, че този ефект е резултат от обективни
фактори, които не са свързани с дискриминация, основана на пол“.
Съдилищата не са определили минимални равнища по отношение на предоста-

вените като доказателства статистически данни, които трябва да бъдат доказани,
за да се установи наличието на непряка дискриминация. СЕО е посочил, че трябва
256 Върховен съд (Швеция), pешение от 1 октомври 2008 г. по дело Escape Bar & Restaurant
срещу омбудсмана срещу етническата дискриминация, № T-2224-07. Резюме на английски
език е достъпно на информационния портал на FRA, дело 365-1 и в публикацията: European
150
да се установи значително съотношение. Обобщение на практиката на СЕО по

този въпрос е изложено в становището на генералния адвокат Léger по делото
Nolte, където той посочва във връзка с дискриминацията, основана на пол257:
„За да може да се квалифицира като дискриминационна, мярката

трябва да засяга „значително по‑голям брой жени, отколкото мъже“
[Rinner‑Kühn258] или „значително по‑малък дял мъже, отколкото
жени“ [Nimz259, Kowalska260] или „значително повече жени, отколкото
мъже“ [De Weerd, с моминско име Roks, и други261].
Съдебната практика показва, че делът на жените, засегнати от

мярката, трябва да бъде конкретно обозначен. В решението си по
делото Rinner‑Kühn Съдът е направил извод за наличието на дискри‑
минация в ситуация, в която делът на жените е възлизал на 89 %.
Следователно в този пример нивото от 60 % per se […] би било
вероятно недостатъчно, за да се направи извод за наличието на
дискриминация“262.
Пример: ищцата по делото Schönheit, която е работила на непълно работно

време, е заявила, че е подложена на дискриминация на основание на
нейния пол263. В резултат на разликата в размера на изплащаните пенсии,
която не се основава на разликите в отработеното време, лицата, които са
работили на непълно работно време, на практика са получавали по‑малко
от работилите на пълно работно време. Приведени са статистически
данни, от които е видно, че 87,9 % от лицата, работили на непълно работно
време, са били жени. Тъй като тази мярка, макар и неутрална, е засегнала
257 ЕСПЧ, решение от 6 януари 2005 г. по дело Hoogendijk срещу Нидерландия (dec.) (жалба
№ 58641/00).
258 СЕО, решение от 13 юли 1989 г. по дело Rinner‑Kühn срещу FWW Spezial‑Gebäudereinigung, 171/88,
259 СЕО, решение от 7 февруари 1991 г. по дело Nimz срещу Freie und Hansestadt Hamburg, C-184/89,
260 СЕО, решение от 27 юни 1990 г. по дело Kowalska срещу Freie und Hansestadt Hamburg, C-33/89,
и други, C-343/92, Сборник 1994 г., стр. I-571.
262 Заключение на генералния адвокат Léger от 31 май 1995 г., точки 57-58 по решението на СЕО
по дело Nolte срещу Landesversicherungsanstalt Hannover, C-317/93, Сборник 1995 г., стр. I-4625,
14 декември 1995 г.
263 СЕО, решение от 23 октомври 2003 г. по обединени дела Hilde Schönheit срещу Stadt Frankfurt am
Main и Silvia Becker срещу Land Hessen, C-4/02 и C-5/02, Сборник 2003 г., стр. I-12575.
151
отрицателно жените непропорционално повече от мъжете, СЕО е приел, че

тя е основание за приемане на презумпция за непряка дискриминация,
основана на пол. Аналогично, анализираната по делото Gerster мярка,
засегнала неблагоприятно лица, работили на непълно работно време, във
връзка с която е установено, че 87 % от засегнатите лица са били жени,
е приета като достатъчно основание264.
Пример: делото Seymour‑Smith се отнася до законодателен акт на

Обединеното кралство, свързан с неоснователното уволнение, който
предоставя специална защита на лица, които са работили повече от
две последователни години за определен работодател 265 . Ищцата се
е оплакала, че това правило представлява непряка дискриминация,
основана на пол, тъй като жените отговарят по‑рядко на този критерий
в сравнение с мъжете. Това дело е интересно, тъй като в решението си
по него СЕО е изтъкнал, че и по‑малка диспропорция може да послужи
за доказване на непряка дискриминация „ако тя отразява трайно
и относително стабилно несъответствие между мъжете и жените,
съществуващо в продължение на дълъг период от време“. Конкретно
по фактическите обстоятелства по делото, обаче, СЕО е посочил, че
предоставените статистически данни, които показват, че 77,4 % от мъжете
и 68,9 % от жените отговарят на изискването, не доказват, че делът на
жените, които отговарят на това изискване, би бил значително по‑малък.
Пример: делото D.H. и други срещу Чешката република е образувано по

жалби, подадени от лица от ромски произход, които са се оплакали, че
децата им са изключени от масовата образователна система и са настанени
в „специални“ училища, предназначени за деца с обучителни затруднения,
на основание на ромската им етническа принадлежност266. Разпределението
на ромските деца в „специални“ училища е извършено въз основа на прове-
дени тестове, които са предназначени за измерване на интелектуалните
способности. Въпреки че тази практика е привидно „неутрална“, поради
характера на използваните тестове за ромските деца е било по‑трудно да
постигнат резултатите, изисквани за записване в масовата образователна
264 СЕО, решение от 2 октомври 1997 г. по дело Gerster срещу Freistaat Bayern, C-1/95, Сборник 1997 г.,
стр. I-5253.
265 СЕО, решение от 9 февруари 1999 г. по дело R срещу Secretary of State for Employment, ex parte
Seymour‑Smith и Perez, C-167/97, Сборник 1999 г., стр. I-623.
266 ЕСПЧ, решение от 13 ноември 2007 г. по дело D.H. и други срещу Чешката република (жалба
№ 57325/00).
152
система. ЕСПЧ е приел този извод за доказан въз основа на статистически

данни, от които е видно, че извънредно голям дял ученици от ромски
произход са били настанени в „специални“ училища. Предоставените от
жалбоподателите данни, отнасящи се до географския регион, където
живеят, са показали, че между 50 % и 56 % от учениците в специалните
училища са от ромски произход, докато учениците от тази етническа група
са възлизали на само 2 % от общия брой на децата, посещаващи училище.
Данни, получени от междуправителствени източници, сочат, че между 80 %
и 90 % от ромите в страната са посещавали специални училища. ЕСПЧ
е заключил, че макар данните да не са прецизни, те разкриват, че броят на
засегнатите от разглежданата практика ромски деца е „непропорционално
голям“ в съпоставка с техния дял от общото население267.
Изглежда, че е възможно да се докаже, че дадена група, притежаваща харак-

теристика, предмет на защита, е непропорционално засегната, дори ако липс-
ват статистически данни, но достъпните източници на информация са надежд-
ни и подкрепят този анализ.
Пример: делото Opuz срещу Турция се отнася до лице, регистрирано за

домашно насилие, което няколко пъти е подлагало на насилие своята
съпруга и нейната майка, като последният случай е завършил с убийството
на майката268. ЕСПЧ е констатирал, че държавата не е изпълнила задълже-
нието си да защити жалбоподателката и майка й от нечовешко и унизи-
телно отношение, както и живота на майката. Освен това съдът е устано-
вил, че държавата е дискриминирала жалбоподателите, защото отказът за
предоставяне на адекватна защита е бил основан на факта, че те са жени.
Съдът е стигнат до това заключение отчасти въз основа на информация, че
жертвите на домашно насилие са предимно жени, както и на данни, от
които е видно, че националните съдилища използват относително рядко
правомощията си да издават заповеди с цел защита на жертвите на
домашно насилие. Във връзка с това дело е интересно да се отбележи, че
на ЕСПЧ не са били предоставени статистически данни, доказващи, че
жертвите на домашно насилие са предимно жени, като дори е цитирано
изявление на организацията Амнести Интернешънъл, съгласно което липс-
ват надеждни данни, потвърждаващи тази констатация. Вместо това ЕСПЧ
е приел оценката на Амнести Интернешънъл, авторитетна национална
267 Пак там., точки 18 и 196-201.

268 ЕСПЧ, решение от 9 юни 2009 г. по дело Opuz срещу Турция (жалба № 33401/02).
153
неправителствена организация, и на Комитета на ООН за премахване на

всички форми на дискриминация по отношение на жените, според която
насилието срещу жените е значителен проблем в Турция.
Следа да се обърне внимание, че не във всички случаи са необходими статис-

тически данни, за да се докажат случаи на непряка дискриминация. Необходи-
мостта от привеждане на статистически данни за доказване на твърдение за
дискриминация зависи от конкретните обстоятелства по делото. В някои случаи
е достатъчно да се предоставят доказателства за практиките или убежденията
на други лица, принадлежащи към същата категория, ползваща се със защита.
Пример: съгласно фактическите обстоятелства по делото Oršuš и други

срещу Хърватия определени училища са сформирали паралелки, в които
обучението е водено въз основа на съкратени учебни програми. Твърди се,
че в тези паралелки са се обучавали непропорционално голям брой уче-
ници от ромски разход, от което следва, че тази практика представлява
непряка дискриминация, основана на етническа принадлежност. Прави-
телството е застъпило позицията, че тези паралелки са сформирани въз
основа на владеенето на хърватски език и след придобиването на изис-
кваните езикови познания учениците отново са били прехвърляни в масо-
вите паралелки. ЕСПЧ е констатирал, че за разлика от фактите по делото
D.H. и други, само въз основа на статистическите данни не може да се при-
еме презумпция за дискриминация. В едно от училищата 44 % от учени-
ците са били роми и 73 % от учениците са се обучавали в изцяло ромска
паралелка. В друго училище 10 % от децата са били роми и 36 % от тях са
се обучавали в изцяло ромска паралелка. Тези данни потвърждават, че не
е налице обща политика за автоматично настаняване на ромите в отделни
паралелки. ЕСПЧ е заключил, обаче, че е възможно да се докаже наличие
на непряка дискриминация, без да се привеждат статистическите данни.
Става дума за факта, че мярката за настаняване на деца в отделни
паралелки на основание на недостатъчно владеене на хърватски език се
прилага само към учениците от ромски произход. Въз основа на този факт
е приета презумпция за наличие на различно третиране269.
Пример: случай, отнесен за разглеждане пред словенския застъпник

на принципа на равенството, се отнася до работодател, който е предос-
269 ЕСПЧ, решение от 16 март 2010 г. по дело Oršuš и други срещу Хърватия (жалба № 15766/03),
точки 152 и 153.
154
тавят на служителите си храна, която често е съдържала свинско месо или

сланина. Един от служителите, който е мюсюлманин, е поискал да му се
изплаща алтернативната парична добавка за храна, за да може да заку-
пува отделно хранителни продукти, но работодателят е изплащал тази
добавка само на служители, които могат да докажат необходимост от
алтернативен хранителен режим поради здравословни причини 270. Тази
практика е окачествена като случай на непряка дискриминация, защото,
макар и привидно неутрална, тя има отрицателно въздействие върху мю-
сюлманите, на които е забранена консумацията на свинско месо. По това
дело не е било необходимо да се привеждат статистически данни, за да
се докаже, че разглежданата практика засяга по неблагоприятен начин
мюсюлманите, тъй като лесно може да се установи, че те не консумират
свинско месо, като се направи справка с информация за техните религиоз-
ни практики.
Пример: дело, заведено пред съдилищата на Обединеното кралство, се

отнася до работодател, който е забранил носенето на биж ута от
служителите си (включително на религиозни символи) върху служебните
униформи271. Служителка, изповядваща християнството, се е оплакала, че
тази забрана представлява дискриминация, основана на нейната религия,
тъй като й е забранено да носи кръст. По време на разглеждането на
делото на първата и на следващите инстанции съдилищата са посочили,
ч е в ъ п р о с н а т а п р а к т и к а м о ж е д а се о к а ч е с т в и к а т о н е п р я к а
дискриминация, основана на религия, ако се докаже, че носенето на кръст
е изискване на християнската религия. За тази цел Трудовият съд
е призовал вещи лица, които да предоставят информация за християнски-
те обреди, вместо да се позове на статистически данни за броя на
християните, които носят религиозни символи по време на работа.
270 Застъпник на принципа на равенството (Словения), решение № UEM-0921-1/2008-3,

28 август 2008 г. Резюмета на английски език са достъпни на информационния портал на FRA,
дело 364-1 и в публикацията: European Anti‑Discrimination Law Review, бр. 8 (юли 2009 г.), стр. 64.
271 Апелативен съд на Обединеното кралство, решение от 12 февруари 2010 г. по дело Eweida срещу
British Airways plc [2010] EWCA Civ 80.
155
• Мотивите за по‑неблагоприятното третиране не са от значение, важно е да се

установи неговото въздействие.
• Правото на ЕС не съдържа изискване за доказване на под лежаща на
идентифициране жертва.
• На първия етап от процеса тежестта на доказване е върху ищеца, който трябва
да докаже наличието на дискриминация.
• Допуска се привеждане на статистически данни, въз основа на които да се
приеме презумпция за наличие на дискриминация.
• На следващия етап тежестта на доказване преминава върху
предполагаемия извършител, който трябва да предостави доказателства, че
по‑неблагоприятното третиране не е основано на една от характеристиките,
предмет на защита.
• Презумпцията за наличие на дискриминация може да бъде оборена, като
се докаже: че жертвата не е в сравнимо положение с избраната „група за
сравнение“ или че разликата в третирането се основава на обективен фактор,
който няма връзка с признака, предмет на защита. Ако ответникът не успее
да обори тази презумпция, той има възможност да се опита да обоснове
различното третиране.
Bragoï, „La discrimination indirecte implique le transfert de la charge de la preuve au
gouvernement défendeur: CourEDH, Gde Ch., D.H. et autres c. République tchèque,
13 novembre 2007“, в L’Europe des libertés: revue d’actualité juridique, бр. 25
(2008 г.), стр. 18-19.

Principles to Practice (Нотингам, Russell Press, 2004 г.), глава 4 „Strategic litigation
in practice“.

ска мрежа от правни експерти в областта на недискриминацията], Measuring
Discrimination: Data Collection and EU Equality Law (Люксембург, Служба за
публикации, 2007 г.), глава 3 „The role of data in ensuring compliance with equal
treatment law“.
156

глава 4 „Procedure: making a discrimination claim“.
Horizons Stratégiques, бр. 5 (трето тримесечие 2007 г.), „La discrimination saisie

sur le vif: le testing“ (периодично издание, в което са поместени поредица
от статии, свързани с метода „проверка на фактическите обстоятелства“),
достъпно на адрес: www.cairn.info/revue‑horizons‑strategiques-2007-3.htm.
Schiek, Waddington и Bell (редактори), Cases, Materials and Text on National,

Supranational and International Non‑Discrimination Law (Оксфорд, Hart Publishing,
2007 г.), глава 8.5.1.E „Situation testing“.
157
Списък на дела
Практика на Международния съд
Nottebohm (Лихтенщайн срещу Гватемала),

Сборник на МС 1955 г., стр. 4, 6 април 1955 г.�� 125
Практика на Съда на Европейските общности
Комисията срещу Германия, дело 248/83, Сборник 1985 г.�� 54

Комисията срещу Франция, дело 318/86, Сборник 1988 г.��55, 84
Комисията срещу Франция, дело C-35/97, Сборник 1998 г.��55, 84
Наказателно производство срещу Even, дело 207/78, Сборник 1979 г.�� 84

Наказателно производство срещу Mutsch, дело 137/84, Сборник 1985 г.�� 84
Abrahamsson и Leif Anderson срещу Elisabet Fogelqvist, дело C-407/98,

Сборник 2000 г.�� 45
Allonby срещу Accrington & Rossendale College и други, дело C-256/01,
Angelidaki и други срещу Organismos Nomarkhiaki Aftodiikisi Rethimnis,
дело C-378/07, Сборник 2009 г.��91
Barber срещу Guardian Royal Exchange Assurance Group, дело C-262/88,

Bilka‑Kaufhaus GmbH срещу Weber Von Hartz, дело 170/84, Сборник 1986 г.��52
Blaizot и други срещу Université de Liège и други, дело 24/86, Сборник 1988 г.�� 80
Burton срещу British Railways Board, дело 19/81, Сборник 1982 г.�� 78
159
Casagrande срещу Landeshauptstadt München, дело 9/74, Сборник 1974 г.�� 87

Centrum voor gelijkheid van kansen en voor racismebestrijding
срещу Firma Feryn NV, дело C-54/07, Сборник 2008 г.��143
Chacón Navas срещу Eurest Colectividades SA, дело C-13/05, Сборник 2006 г.�� 116
Chen срещу Secretary of State for the Home Department, дело C-200/02,
Сборник 2004 г.�� 125
Coleman срещу Attridge Law и Steve Law, дело C-303/06, Сборник 2008 г.�� 31
Cristini срещу Société nationale des chemins de fer français (SNCF), дело 32/75,
De Weerd, с моминско име Roks, и други срещу Bestuur

van de Bedrijfsvereniging voor de Gezondheid, Geestelijke en
Maatschappelijke Belangen и други, дело C-343/92, Сборник1994 г.��35, 112, 151
Defrenne срещу Sabena, дело 43/75, Сборник 1976 г.�� 104
Dekker срещу Stichting Vormingscentrum voor Jong Volwassenen (VJV‑Centrum)
Plus, дело C-177/88, Сборник 1990 г.�� 29
Garland срещу British Rail Engineering Limited, дело 12/81, Сборник 1982 г.�� 79
Gerster срещу Freistaat Bayern, дело C-1/95, Сборник 1997 г.�� 152
Gravier срещу Ville de Liège и други, дело 293/83, Сборник 1985 г.�� 79
Groener срещу Minister for Education и the City of Dublin Vocational Educational
Committee, дело C-379/87, Сборник 1989 г.�� 133
Hilde Schönheit срещу Stadt Frankfurt am Main и Silvia Becker срещу Land
Hessen, обединени дела C-4/02 и C-5/02, Сборник 2003 г.�� 33, 151
Hill и Stapleton срещу The Revenue Commissioners и Department of Finance,
дело C-243/95, Сборник 1998 г.��105
Hütter срещу Technische Universität Graz, дело C-88/08, Сборник 2009 г.��62
Jämställdhetsombudsmannen срещу Örebro läns landsting, дело C-236/98,

Johnston срещу Chief Constable of the Royal Ulster Constabulary, дело 222/84,
K.B. срещу National Health Service Pensions Agency, дело C-117/01,

Сборник 2004 г.��107
Kalanke срещу Freie Hansestadt Bremen, дело C-450/93, Сборник 1995 г.�� 45
Kohll срещу Union des Caisses de Maladie, дело C-158/96, Сборник 1998 г.�� 88
160
Kowalska срещу Freie und Hansestadt Hamburg, дело C-33/89,

Сборник 1990 г.�� 35, 151
Kreil срещу Федерална Република Германия, дело C-285/98, Сборник 2000 г.��57
Lewen срещу Denda, дело C-333/97, Сборник 1999 г.�� 79

Lommers срещу Minister van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij, дело
C-476/99, Сборник 2002 г.�� 78
Mahlburg срещу Land Mecklenburg‑Vorpommern, дело C-207/98,

Marschall срещу Land Nordrhein‑Westfalen, дело C-409/95, Сборник 1997 г.�� 45
Maruko срещу Versorgungsanstalt der deutschen Bühnen, дело C-267/06,
Matteucci срещу Communauté française de Belgique, дело 235/87,
Megner и Scheffel срещу Innungskrankenkasse Vorderpfalz, дело C-444/93,
Сборник 1995 г.��111,
Meyers срещу Adjudication Officer, дело C-116/94, Сборник 1995 г.��76, 77
Müller Fauré срещу Onderlinge Waarborgmaatschappij, дело C-385/99,
Nimz срещу Freie und Hansestadt Hamburg, дело C-184/89,

Сборник 1991 г.�� 35, 151
Nolte срещу Landesversicherungsanstalt Hannover, дело C-317/93,
Сборник 1995 г.�� 35, 111, 151
P. срещу S. и Cornwall County Council, дело C-13/94, Сборник 1996 г. ��32,

Palacios de la Villa срещу Cortefiel Servicios SA, дело C-411/05,
Сборник 2007 г.�� 60, 78
Peerbooms срещу Stichting CZ Groep Zorgverzekeringen,
дело C-157/99, Сборник 2001 г.�� 88
R срещу Secretary of State for Employment, ex parte Seymour‑Smith и Perez,

дело C-167/97, Сборник 1999 г.�� 152
Reina срещу Landeskreditbank Baden‑Württemberg, дело 65/81,
Richards срещу Secretary of State for Work and Pensions, дело C-423/04,
Сборник 2006 г.�� 27, 108
161
Rinner‑Kühn срещу FWW Spezial‑Gebäudereinigung, дело 171/88,

Сборник 1989 г.�� 35, 151
Sabbatini срещу Европейския парламент, дело 20/71, Сборник 1972 г.�� 79

Sahlstedt и други срещу комисия, дело C-362/06, Сборник 2009 г.��91
Schnorbus срещу Land Hessen, дело C-79/99, Сборник 2000 г.��77, 111
Sirdar срещу The Army Board и Secretary of State for Defence, дело
C-273/97, Сборник 1999 г.��57
Susanna Brunnhofer срещу Bank der Österreichischen Postsparkasse AG,
дело C-381/99, Сборник 2001 г.�� 146
Vassilakis и други срещу Dimos Kerkyras, дело C-364/07, Сборник 2010 г.��91
Webb срещу EMO Air Cargo (UK) Ltd, дело C-32/93, Сборник 1994 г.�� 29
Практика на Европейския съд по правата на човека
Членове на конгрегацията на Свидетели на Йехова от Gldani и други

срещу Грузия (жалба № 71156/01), 3 май 2007 г.�� 98
Abdulaziz, Cabales и Balkandali срещу Обединеното кралство

(жалби № 9214/80, № 9473/81 и № 9474/81), 28 май 1985 г.��127
Alujer Fernández и Caballero García срещу Испания (dec.)
(жалба № 53072/99), 14 юни 2001 г.��130
Anakomba Yula срещу Белгия (жалба № 45413/07), 10 март 2009 г.�� 92, 126
Andrejeva срещу Латвия [GC] (жалба № 55707/00),
18 февруари 2009 г.��74, 85, 128
Aziz срещу Кипър (жалба № 69949/01), 22 юни 2004 г.�� 30
Bączkowski и други срещу Полша (жалба № 1543/06), 3 май 2007 г.��39, 96

Balsytė‑Lideikienė срещу Литва (жалба № 72596/01), 4 ноември 2008 г.�� 99
Barrow срещу Обединеното кралство (жалба № 42735/02), 22 август 2006 г.�111
Bigaeva срещу Гърция (жалба № 26713/05), 28 май 2009 г.��81
Bouamar срещу Белгия (жалба № 9106/80), 29 февруари 1988 г.��99, 120
Buckley срещу Обединеното кралство (жалба № 20348/92),
25 септември 1996 г.�� 88
Burden срещу Обединеното кралство [GC] (жалба № 13378/05),
29 април 2008 г.��25, 27, 51
162
C. срещу Белгия (жалба № 21794/93), 7 август 1996 г.��127

Campbell и Cosans срещу Обединеното кралство [GC]
(жалби № 7511/76 и № 7743/76), 25 февруари 1982 г.�� 132
Carson и други срещу Обединеното кралство [GC]
(жалба № 42184/05), 16 март 2010 г.��25, 28, 74, 138
Case „relating to certain aspects of the laws on the use of languages in education
in Belgium“ срещу Белгия (жалби № 1474/62 и други), 23 юли 1968 г.��134
Castells срещу Испания (жалба № 11798/85), 23 април 1992 г.��97, 138
Cha’are Shalom Ve Tsedek срещу Франция [GC] (жалба № 27417/95),
27 юни 2000 г.��130
Chahal срещу Обединеното кралство (жалба № 22414/93),
15 ноември 1996 г.��127
Chassagnou и други срещу Франция (жалби № 25088/94, № 28331/95
и № 28443/95), 29 април 1999 г.��136
Christine Goodwin срещу Обединеното кралство [GC]
(жалба № 28957/95), 11 юли 2002 г.��108, 109
Church of Scientology Moscow срещу Русия (жалба № 18147/02),
5 април 2007 г.�� 132
D.G. срещу Ирландия (жалба № 39474/98), 16 май 2002 г.��99, 120

D.H. и други срещу Чешката република [GC]
(жалба № 57325/00), 13 ноември 2007 г.�� 25, 33, 34, 35, 86, 145, 149, 152,
Dahlab срещу Швейцария (dec.) (жалба №176 42393/98),
15 февруари 2001 г.�� 133
Danilenkov и други срещу Русия (жалба № 67336/01),
30 юли 2009 г.��81, 138
Demir и Baykara срещу Турция (жалба № 34503/97),
12 ноември 2008 г.��81
Đokić срещу Босна и Херцеговина (жалба № 6518/04),
27 май 2010 г.�� 90
Dudgeon срещу Обединеното кралство (жалба № 7525/76),
22 октомври 1981 г.�� 115
E.B. срещу Франция [GC] (жалба № 43546/02), 22 януари 2008 г.��73, 94, 114

Engel и други срещу Нидерландия (жалби № 5100/71 и други),
8 юни 1976 г.��138
Féret срещу Белгия (жалба № 15615/07), 16 юли 2009 г.�� 99

Fretté срещу Франция (жалба № 36515/97), 26 февруари 2002 г.�� 114
163
Gaygusuz срещу Австрия (жалба № 17371/90),

16 септември 1996 г.��27, 74, 85, 129
Glor срещу Швейцария (жалба № 13444/04), 30 април 2009 г.�� 117
Grande Oriente d’Italia di Palazzo Giustiniani срещу Италия (№ 2) (жалба
№ 26740/02), 31 май 2007 г.��138
Handyside срещу Обединеното кралство (жалба № 5493/72),

7 декември 1976 г.�� 137
Hasan и Chaush срещу България [GC] (жалба № 30985/96),
26 октомври 2000 г.�� 132
Hoogendijk срещу Нидерландия (dec.) (жалба № 58641/00),
6 януари 2005 г.��24, 151
I. срещу Обединеното кралство [GC] (жалба № 25680/94),

11 юли 2002 г. ��108, 109, 109, 137,
K.H. и други срещу Словакия (жалба № 32881/04), 28 април 2009 г.�� 85

Karner срещу Австрия (жалба № 40016/98), 24 юли 2003 г.�� 115
Köse и други срещу Турция (dec.) (жалба № 26625/02), 24 януари 2006 г.�� 132
Koua Poirrez срещу Франция (жалба № 40892/98),
30 септември 2003 г.��74, 85, 129
L. срещу Литва (жалба № 27527/03), 11 септември 2007 г.�� 109

Le Pen срещу Франция (dec.) (жалба № 18788/09), 20 април 2010 г.�� 99
Loizidou срещу Турция (жалба № 15318/89), 18 декември 1996 г.�� 68
Luczak срещу Полша (жалба № 77782/01), 27 ноември 2007 г.��27
Mazurek срещу Франция (жалба № 34406/97), 1 февруари 2000 г.�� 93, 95, 135

Metropolitan Church of Bessarabia и други срещу Молдова
(жалба № 45701/99), 14 декември 2001 г.�� 132
Moldovan и други срещу Румъния (№ 2) (жалби № 41138/98
и № 64320/01), 12 юли 2005 г.��90, 92
Moscow Branch of the Salvation Army срещу Русия (жалба № 72881/01),
5 октомври 2006 г.�� 132
Moustaquim срещу Белгия (жалба № 12313/86), 18 февруари 1991 г.��26, 127
Muñoz Díaz срещу Испания (жалба № 49151/07), 8 декември 2009 г.�� 94
Nachova и други срещу България [GC] (жалби № 43577/98

и № 43579/98), 6 юли 2005 г.�� 97, 98, 145, 147
164
Opuz срещу Турция (жалба № 33401/02), 9 юни 2009 г.�� 33, 99, 153

Oršuš и други срещу Хърватия [GC] (жалба № 15766/03),
16 март 2010 г.��86, 154
Paraskeva Todorova срещу България (жалба № 37193/07), 25 март 2010 г.��40, 92

Pearson срещу Обединеното кралство (жалба № 8374/03),
22 август 2006 г.��111
Petrov срещу България (жалба № 15197/02), 22 май 2008 г.��138
Pretty срещу Обединеното кралство (жалба № 2346/02),
29 април 2002 г.�� 40, 118
Price срещу Обединеното кралство (жалба № 33394/96), 10 юли 2001 г.�� 118
Rasmussen срещу Дания (жалба № 8777/79), 28 ноември 1984 г.��93, 96
S.L. срещу Австрия (жалба № 45330/99), 9 януари 2003 г.�� 114

Sahin срещу Германия [GC] (жалба № 30943/96), 8 юли 2003 г.�� 95, 138
Schwizgebel срещу Швейцария (жалба № 25762/07), 10 юни 2010 г.�� 119,
Šečić срещу Хърватия (жалба № 40116/02), 31 май 2007 г.�� 97
Sejdić и Finci срещу Босна и Херцеговина [GC] (жалби № 27996/06
и № 34836/06), 22 декември 2009 г.��123, 124
Sidabras и Džiautas срещу Литва (жалби № 55480/00 и № 59330/00),
27 юли 2004 г.�� 73, 81
Sławomir Musiał срещу Полша (жалба № 28300/06), 20 януари 2009 г.�� 85
Smith и Grady срещу Обединеното кралство (жалби № 33985/96
и № 33986/96), 27 септември 1999 г.�� 90, 152
Socialist Party и други срещу Турция (жалба № 21237/93), 25 май 1998 г.�� 96
Sommerfeld срещу Германия [GC] (жалба № 31871/96),
8 юли 2003 г.�� 72, 93, 95, 138
Stec и други срещу Обединеното Кралство [GC] (жалби № 65731/01
и № 65900/01), 12 април 2006 г.��74, 110
Steel и Morris срещу Обединеното кралство (жалба № 68416/01),
15 февруари 2005 г.�� 137
T. срещу Обединеното кралство [GC] (жалба № 24724/94),

16 декември 1999 г. �� 40, 118, 120,
Thlimmenos срещу Гърция [GC] (жалба № 34369/97), 6 април 2000 г. �� 40
Timishev срещу Русия (жалби № 55762/00 и № 55974/00),
13 декември 2005 г.�� 123, 124, 145, 146
Turan Cakir срещу Белгия (жалба № 44256/06), 10 март 2009 г.�� 97, 97
165
Ünal Tekeli срещу Турция (жалба № 29865/96), 16 ноември 2004 г.�� 106
V. срещу Обединеното кралство [GC] (жалба № 24888/94),

16 декември 1999 г.��120
Van Kück срещу Германия (жалба № 35968/97), 12 юни 2003 г.�� 109
Walker срещу Обединеното кралство (жалба № 37212/02),

22 август 2006 г.��111
Weller срещу Унгария (жалба № 44399/05), 31 март 2009 г.��31, 74, 138
Willem срещу Франция (жалба № 10883/05), 16 юли 2009 г.�� 99
Wintersberger срещу Австрия (dec.) (жалба № 57448/00), 27 Май 2003 г.�� 48
Zarb Adami срещу Малта (жалба № 17209/02), 20 юни 2006 г.��33, 72, 106

Zeïbek срещу Гърция (жалба № 46368/06), 9 юли 2009 г.�� 125
Практика на Европейския комитет за социални права
Mental Disability Advocacy Centre (MDAC) срещу България,

жалба № 41/2007, 3 юни 2008 г.��145
SUD Travail Affaires Sociales срещу Франция, жалба № 24/2004,

8 ноември 2005 г.��145
Практика на Комитета по правата на човека
Diergaardt и други срещу Намибия, Съобщение № 760/1997,

6 септември 2000 г.��134
Практика на националните съдилища
Австрия – Bezirksgericht Döbling, дело GZ 17 C 1597/05f-17,

23 януари 2006 г.�� 87
Австрия – Комисия по равно третиране, Сенат III.��124
Белгия – Correctionele Rechtbank van Antwerpen,

Решение от 7 декември 2004 г.�� 89
България – Софийски районен съд, pешение № 164 по гражданско дело
Юлиана Методиева срещу Волен Сидеров (№ 2860/2006), 21 юни 2006 г.�� 38
166
Кипър – Орган по въпросите на равенството, № A.K.I. 37/2008,

8 октомври 2008 г. �� 42
Обединено кралство – Апелативен съд, Eweida срещу British Airways

plc [2010] EWCA Civ 80, 12 февруари 2010 г.�� 155
Обединено кралство – Апелативен съд, Islington London Borough
Council срещу Ladele (относно граждански свободи) [2010]
EWCA Civ 1357, 12 февруари 2010 г.�� 131
Обединено кралство – Апелативен съд по въпросите на заетостта,
MacCulloch срещу Imperial Chemical Industries plc [2008] IRLR 846,
22 юли 2008 г.��62
Обединено кралство – Висш съд, Amicus MSF Section, R (относно
прилагането на) срещу Secretary of State for Trade and Industry,
EWHC 860 (Admin), 26 април 2004 г.��59
Обединено кралство – Камарата на лордовете, James срещу
Eastleigh Borough Council [1990] UKHL 6, 14 юни 1990 г.�� 29
Словения – Застъпник на принципа на равенството,

решение № UEM-0921-1/2008-3, 28 август 2008 г.�� 155
Унгария – Орган по въпросите на равното третиране,

дело № 72, април 2008 г�� 87
Унгария – Орган по въпросите на равното третиране,
решение № 654/2009, 20 декември 2009 г.��37
Финландия – Административен съд във Vaasa, № 04/0253/3.��59
Франция – Административен съд в Руан, Boutheiller срещу Ministère

de l’éducation, решение № 0500526-3, 24 юни 2008 г.�� 42
Франция – Апелативен съд в Ним, Lenormand срещу Balenci, № 08/00907,
6 ноември 2008 г.89�� 87
Франция – Касационен съд, наказателен състав, дела № M 08-88.017
и № 2074, 7 април 2009 г.�� 87
Швеция – Апелативен съд в Svea, Омбудсман срещу дискриминацията,

основана на сексуална ориентация срещу A.S., дело № T-3562-06,
11 февруари 2008 г.�� 37, 87
167
Швеция – Върховен съд, Escape Bar & Restaurant срещу

омбудсмана срещу етническата дискриминация, дело № T-2224-07,
1 октомври 2008 г.�� 87, 150
Швеция – Oмбудсман срещу дискриминация, основана на сексуална
ориентация (HomO), дело № 262/06, 21 юни 2006 г. �� 113
168
Списък на нормативни
документи
Международни правни инструменти
Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората

с увреждания (13 декември 2006 г.)
Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на детето

(20 ноември 1989 г.)
Конвенция на Организацията на обединените нации против изтезанията

(10 декември 1984 г.)
Конвенция на Организацията на обединените нации за премахване на всички

форми на дискриминация по отношение на жените (18 декември 1979 г.)
Конвенция на Организацията на обединените нации за премахване на всички

форми на расова дискриминация (4 януари 1969 г.)
Международен пакт за икономически, социални и културни права

(16 декември 1966 г.)
Международен пакт за граждански и политически права (16 декември 1966 г.)
Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи

(4 ноември 1950 г.)
Всеобща декларация за правата на човека (10 декември 1948 г.)
169
Правни инструменти на ЕС
Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на

Договора за създаване на Европейската общност (13 декември 2007 г.)
Директива за равенство на половете (преработена) и Директива 2006/54/ЕО

на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на
принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените
в областта на заетостта и професиите (преработена) (5 юли 2006 г.)
Директива за достъп на мъже и жени до стоки и услуги или Директива

2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното
третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги
и предоставянето на стоки и услуги (13 декември 2004 г.)
Харта на основните права на Европейския съюз (7 декември 2000 г.)
Директива за равно третиране в областта на заетостта или Директива

2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране
в областта на заетостта и професиите (27 ноември 2000 г.)
Директива за расовото равенство или Директива 2000/43/ЕО на Съвета

относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика
на расата или етническия произход (29 юни 2000 г.)
Декларация на Съвета относно прилагането на Препоръката на Комисията

относно защитата на достойнството на жените и мъжете при работа,
включваща Кодекс на добрите практики в борбата срещу сексуалния
тормоз (19 декември 1991 г.)
Препоръка на Комисията 92/131/ЕИО относно защитата на достойнството

на жените и мъжете при работа (27 ноември 1991 г.)
Директива 79/7/ЕИО на Съвета относно постепенното прилагане на принципа

на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното
осигуряване (19 декември 1978 г.)
Директивата за равното третиране или Директива 76/207/ЕИО на Съвета

относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените
по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация
и развитие, и на условията на труд (9 февруари 1976 г.)
Договор за създаване на Европейската икономическа общност (25 март 1957 г.)
170
Допълнителни
материали може
да намерите
в приложения CD‑RОМ
i. Директива 79/7/ЕИО на Съвета относно постепенното прилагане на

принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на
социалното осигуряване (19 декември 1978 г.)
[BG – CS – DE – EL – EN – ES – FR – HU – IT – PL – RO]
ii. Edel, The Prohibition of Discrimination under the European Convention on Hu‑
man Rights, Human Rights Files, № 22, 2010 г. [EN – FR]
iii. Европейска комисия, Борба с дискриминацията – Учебно ръководство,

2006 г. [BG – CS – DE – EL – EN – ES – FR – HU – IT – PL – RO]
iv. European Network of Equality Bodies (Equinet), Dynamic Interpretation: Euro‑

pean Anti‑Discrimination Law in Practice, том I [EN – FR], том II [EN – FR],
том III [EN – FR], том IV [EN]
v. European Network of Equality Bodies (Equinet), Combating Discrimination in

Goods and Services, 2004 г. [EN – FR]
vi. Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), The Impact of the
Racial Equality Directive. Views of Trade Unions and Employers in the European
Union [Въздействието на Директивата за расовото равенство. Виждания на
синдикатите и работодателите в Европейския съюз], 2010 г. [EN]
vii. Казуси относно членове 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 13 и 14 от Европейска

конвенция за защита правата на човека и основните свободи, също така
член 1 от допълнителния Протокол № 1 от Конвенцията [DE – EN – FR]
viii. Резюмета на избрани казуси от Европейски съд по правата на човека [HU]
171
Електронни
източници
Източници Интернет адрес272

Уебсайт на Съвета на Европа за http://www.coehelp.org/
обучение на практикуващи юристи
в областта на правата на човека
Equinet, Dynamic Interpretation: www.equineteurope.org/
European Anti‑Discrimination Law in equinetpublications.html
Practice, томове I‑IV
Европейска мрежа на правните www.non‑discrimination.net/news
експерти в областта на
недискриминацията, „News Report“
Grgić, Mataga, Longar и Vilfan, The www.coehelp.org/mod/resource/
Right to Property under the ECHR, view.php?inpopup=true&id=2123
Human Rights Handbooks, № 10,
2007 г.
Протокол № 12 към Конвенцията http://conventions.coe.int/Treaty/en/
за защита правата на човека Reports/Html/177.htm
и основните свободи (ETS № 177),
Обяснителен доклад, точка 22
Kilkelly, The Right to Respect for www.coehelp.org/mod/resource/
Private and Family Life, Human Rights view.php?inpopup=true&id=1636
Handbooks, № 1, 2001 г.
272 Всички хиперлинкове са били проверени и активни на 10 март 2010 г.
173
Източници Интернет адрес

Equinet, Борба с дискриминацията www.equineteurope.org/68.html
в областта на достъпа до стоки
и услуги, 2004 г.
Принципи от Yogyakarta относно www.yogyakartaprinciples.org/
приложението на международното principles_en.htm
право в областта на правата на
човека във връзка със сексуалната
ориентация и половата идентичност
Информационен портал на FRA http://infoportal.fra.europa.eu/
FRA, The Impact of the Racial Equality http://fra.europa.eu/fraWebsite/
Directive. Views of Trade Unions and research/publications/
Employers in the European Union publications_per_year/
[Въздействието на Директивата pub_racial_equal_directive_en.htm
за расовото равенство. Виждания
на синдикатите и работодателите
в Европейския съюз], 2010 г.
Съвет на Европа, „Kонкретен случай www.coehelp.org/course/
№ 15: арест, задържане под стража, view.php?id=18&topic=1
лошо третиране на мъж от ромски
произход“, 2007 г.
Murdoch, Freedom of Thought, www.coehelp.org/mod/resource/
Conscience and Religion, Human Rights view.php?inpopup=true&id=2122
Handbooks, № 2, 2007 г.
Наръчници на Съвета на Европа по www.coe.int/t/dghl/publications/
правата на човека hrhandbooks/index_handbooks_en.asp
Европейска комисия, Борба http://ec.europa.eu/social/
с дискриминацията – Учебно BlobServlet?docId=95&langId=bg
ръководство, 2006 г.
174
Бележка относно
позоваванията
Приведената в настоящата публикация съдебна практика предоставя на

читателите изчерпателна информация, която ще им позволи да открият пъл-
ния текст на съответните съдебни решения по всеки от случаите. Това може
да е полезно, ако читателят желае да се информира по‑подробно с аргу-
ментите и анализа, представени пред съответния съд и на които се основана
решението.
Много от случаите, цитирани в настоящата публикация, са спорове, решени

от СЕО или ЕСПЧ. Обяснителният текст се основава на тези примери. Въпреки
това подобни техники могат да се използват и при работа с националните бази
данни на съдебната практика.
За да се консултира с практиката на ЕСПЧ, читателят може да посети интернет

портала HUDOC на съда, който предоставя безплатен достъп до практиката на
ЕСПЧ: www.echr.coe.int/ECHR/EN/Header/Case‑Law/Hudoc/Hudoc+database/. Пор-
талът HUDOC съдържа удобна за ползване функция за търсене, която улеснява
откриването на търсената съдебна практика. Най‑простият начин за откриване
на търсеното дело е въвеждането на номера на жалбата в полето за търсене
„Application Number“ (Номер на жалба).
За да открие дела от практиката на СЕО, читателят трябва да посети страницата

за търсене CURIA, която предоставя безплатен достъп до практиката на СЕО:
http://curia.europa.eu/jurisp/cgi‑bin/form.pl?lang=en. Страницата за търсене CURIA
съдържа удобна за ползване функция за търсене, която улеснява откриването
на търсената съдебна практика. Най‑простият начин за откриване на търсеното
175
дело е въвеждането на номера на делото в полето за търсене „Case Number“

(Номер на дело).
Друг метод за търсене, поддържан от двете страници за търсене (или друга

използвана програма за търсене), е преглеждането на делата по дата. Откри-
ването на необходимата съдебна практика чрез преглеждане на списъци на
делата, подредени по дата на постановяване на решенията, е улеснено чрез
посочване на датата на постановяване на всички решения, приведени като
примери в настоящия наръчник.
176
©А
генция на Европейския съюз за основните права, 2010 Агенция на Европейския съюз за основните права
Съвет на Европа, 2010 Европейски съд по правата на човека - Съвет на Европа
Ръкописът е завършен през юли 2010. Наръчник по европейско право в областта на дискриминацията
2011 — 176 стр. — 14.8 × 21 см.
При посочване на източника, възпроизвеждането е разрешено, с изключение на търговски
цели. ISBN 978-92-871-9985-0 (Съвет на Европа)
ISBN 978-92-9192-663-3 (FRA)
doi:10.2811/10478
Допълнителна информацията за Агенцията на Европейския съюз за основните права
Europe Direct е услуга, предназначена да ви помогне да намерите (FRA) може да намерите в интернет. Тя е достъпна на интернет страницата на FRА:
отговори на въпросите, които са за Европейския съюз fra.europa.eu.
Допълнителна информация за юриспруденцията на Европейския съд за правата на
Eдинен безплатен телефонен номер (*) човека може да намерите на страницата на Съда на интернет: echr.coe.int. Търсещата
00 800 6 7 8 9 10 11 машина HUDOC предоставя достъп до решенията на Съда на английски и/или
(*) Някои мобилни оператори не разpeшaват достъп до номера, зaпoчващи c 00 800,
френски език, както и преводи на други езици, месечни информационни бюлетини за
или могат да таксуват тези обаждания. съдебната практика, комюникета за пресата и друга информация за работата на Съда.
КАК ДА СЕ СДОБИЕМ С ПУБЛИКАЦИИТЕ НА ЕC

Безплатни публикации:
Снимки (заглавна страница & вътре): © iStockphoto • чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu);

• т представителствата или делегациите на Европейския съюз.
о
Допълнителна информация за Европейския съюз мoжете дa намepите в Интернет Можете да получите координатите им, като поcетите следния адрec: http://ec.europa.eu
или кaтo изпратите факс на следния номер: +352 2929-42758.
(http://europa.eu).
Платени публикации:
B края на изданието ще намерите библиографско каре. • чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu).
Платени абонаменти (например годишните издания на cepиите на Официален вестник
Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2011 на Европейския съюз, Сбоpника cъдебна практика на Съда на Европейския съюз)
• ч рез някой от търговските представители на Службата за публикации на Европейския съюз
ISBN 978-92-871-9985-0 (Съвет на Европа) (http://publications.europa.eu/others/agents/index_en.htm).
ISBN 978-92-9192-663-3 (FRA)
doi:10.2811/10478
Как да получим достъп до публикациите
Отпечатано в Люксембург от Imprimerie Centrale. на Съвета на Европа
Отпечатано върху хартия, избелена без употреба на елементарен хлор (ecf)
Издателството на Съвета на Европа публикува трудове от всички сфери на дейността на
организацията, включително правата на човека, правни науки, здравеопазване, етика, социално
Оригиналът на този наръчник е на английски език. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и дело, околна среда, образование, култура, спорт, младежта и архитектурното наследство. Книги и
Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) не поемат отговорност за качеството на електронни издания от пълния каталог можете да поръчате он‑лайн (http://book.coe.int/).
преводите на други езици. Мненията, изказани в наръчника, не обвързват ЕСПЧ. Книгата съдържа
препратки към избрани коментари и учебници по Европейската конвенция за защита правата на Виртуална читалня дава възможност на потребителя да прегледа безплатно откъси от трудове с
човека и основните свободи. ЕСПЧ не поема отговорност за тяхното съдържание, и включването голямо значение, които току що са били публикувани, както и пълния текст на някои официални
им в този списък не представлява каквото и да било официално одобряване на тези публика- документи.
ции. Други наръчници по Конвенцията са изброени на интернет сайта на библиотеката на ЕСПЧ Информация за Конвенцията на Съвета на Европа, както и пълния й текст може да намерите
(www.echr.coe.int/Library/). на интернет страницата на Отдела по договорите : http://conventions.coe.int/.
10.2811/10478
TK-30-11-003-BG-C
НАРЪЧНИК

Европейското право в областта на дискриминацията, съставено от директивите на ЕС срещу
дискриминацията, член 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (ЕКЗПЧОС) и Протокол № 12 към нея, забранява дискриминацията в различни ситуации
и на различни основания. В наръчника европейското право в областта на дискриминацията,
прието въз основа на тези два източника, е разгледано като взаимно допълващи се системи.
Произтичащата от тях правна уредба е използвана като взаимозаменяема в областите,
където източниците се припокриват, и са посочени различията, където има такива. С оглед на
значителната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския
съюз в областта на недискриминацията преценихме, че ще бъде полезно да представим съставен
на достъпен език наръчник, придружен със CD-ROM диск, предназначен за практикуващите
юристи в държавите-членки на ЕС и на Съвета на Европа, както и в други страни, включително
съдии, прокурори, адвокати и служители на правоприлагащите органи.
Наръчник по европейско
АГЕНЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ОСНОВНИТЕ ПРАВА (FRA)
Schwarzenbergplatz 11 - 1040 Виена - Австрия
тел.: +43 (1) 580 30 - 60 - факс: +43 (1) 580 30 - 693
fra.europa.eu - info@fra.europa.eu
ISBN 978-92-871-9985-0
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

67075 Страсбург, Седекс - Франция
тел.: +33 (0)3 88 41 20 18 - факс: +33 (0)3 88 41 27 30
echr.coe.int - publishing@echr.coe.int
Европейска харта за правата и отговорностите на
родителите
Преамбюл
Отглеждането на деца е знак за надежда. То показва, че хората имат надежда за

бъдещето и вярват в ценностите, които предават на следващото поколение.
Ето защо отговорността на родителите е крайъгълен камък на обществото.
Родителите в Европа не трябва да понасят сами тази отговорност нито в днешния,
нито в утрешния ден. Хората, посветили се на образованието, им помагат в тази
отговорна задача, социалните групи и институциите ги подкрепят, в областта на
обществените услуги им се предоставят материална помощ и знания.
Много хора допринасят за отглеждането на децата в обществото, тъй като те не
растат в изолация а в реалния живот. Затова отглеждането е много повече от
образование, но е невъзможно без усилията на училището. Взаимната подкрепа и
уважение към отговорностите на родителите и учителите е “conditio sine qua non” за
отглеждането на децата в наше време.
Надеждите на много хора от Източна и Западна Европа са свързани с ново
сътрудничество на нашия континент, което да доведе до по-голямо единство и обща
идентичност. Днешните млади хора ще бъдат граждани на утрешна Европа, всеки
със своето индивидуално духовно и културно наследство, всеки със своя талант и
лични очаквания. За тях и за нас ние искаме една демократична Европа, която ще
продължи да гледа на това многообразие като източник на вдъхновение.
Възпитанието и образованието в Европа трябва да се съсредоточи върху тази цел.
Ако искаме да я постигнем, родителите трябва да работят заедно: в училищата, с
училищата, но също така и като национални асоциации и на европейско равнище.
Нашите цели са чрез взаимно вдъхновение и развитие да постигнем Европейска
солидарност.
Европейската родителска асоциация гледа на това като на “да бъдеш или да не
бъдеш”.
Но е нужно още повече.
Родителите в Европа трябва да имат правото да бъдат уважавани като основни
възпитатели на своите деца и да получават подкрепа от образователната система и
обществото за техните усилия за възпитание на децата.
Европейската родителска асоциация би желала да формулира тази философия в

декларация на принципите, наречена “Права и отговорности на родителите в
Европа”. Ние се обръщаме към Европейската комисия, Съвета на министрите и
Европейския парламент да подкрепят тази харта и да се присъединят към нас в
нейното осъществяване.
Права и отговорности на родителите в Европа:
1. Родителите имат право да отглеждат своите деца без дискриминация въз основа
на цвят на кожата, етническа принадлежност, националност, вярвания, пол или
икономическо положение.
Родителите са длъжни да отглеждат своите деца в дух на отговорност един към друг
и към цялото човечество.
1
2. Родителите имат правото да бъдат признати за главни възпитатели на своите
деца.
Родителите са длъжни да отглеждат отговорно своите деца и да не ги пренебрегват.
3. Родителите имат право да получат за своите деца пълен достъп до

образователната система въз основа на техните нужди, таланти и постижения.
Родителите са длъжни да бъдат отговорни партньори на училището за образоването
на техните деца.
4. Родителите имат право на достъп до всяка информация в образователните

институции, която се отнася до децата им.
Родителите са длъжни да предоставят на училището цялата информация,
необходима за достигане на образователните цели, върху които работят съвместно.
5. Родителите имат право да изберат образованието, което считат за най-близко до

своите убеждения и ценностите, които изповядват при отглеждането на своите
деца.
Родителите са длъжни да правят информиран и съзнателен избор относно
образованието на децата си.
6. Родителите имат право на уважение от страна на образователната система, към

духовното и културното наследство, което предават на децата си.
Родителите са длъжни да възпитават своите деца в дух на уважение и приемане
на другите хора и техните убеждения.
7. Родителите имат право да влияят върху политиката на училището на техните

деца.
Родителите са длъжни да се ангажират лично с училището където се обучават
децата им, като жизненоважно за местната община.
8. Родителите и техните сдружения имат правото да участват активно в

консултации на различни равнища относно политиката на публичните власти в
областта на образованието.
Родителите са длъжни да поддържат демократични и представителни
организации на всички нива, които да представляват тях и техните интереси.
9. Родителите имат право на обществена материална подкрепа за отстраняване на

финансовите пречки за достъп до образование на техните деца.
Родителите са длъжни да отделят време и да се посветят на своите деца и тяхното
училище, за да подкрепят усилията им да постигнат образователните цели, които си
поставят.
10. Родителите имат право да разчитат на високо качество на образованието,

осигурено от отговорните власти.
Родителите са длъжни да си помагат един на друг, за да повишат уменията си
като главни възпитатели и партньори във взаимоотношенията училище-семейство.
2
ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО
Законът влиза в сила от 10.09.1949 г.
Обн. ДВ. бр.182 от 9 Август 1949г., попр. ДВ. бр.193 от 22 Август 1949г.,
изм. ДВ. бр.12 от 9 Февруари 1951г., изм. ДВ. бр.12 от 8 Февруари 1952г., изм. ДВ.
бр.92 от 7 Ноември 1952г., изм. ДВ. бр.15 от 20 Февруари 1953г., попр. ДВ. бр.16
от 24 Февруари 1953г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 1953г., изм. ДВ. бр.90 от 8
Ноември 1955г., изм. ДВ. бр.90 от 9 Ноември 1956г., изм. ДВ. бр.50 от 23 Юни
1961г., изм. ДВ. бр.23 от 22 Март 1968г., изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г., изм. ДВ.
бр.41 от 28 Май 1985г., изм. ДВ. бр.46 от 16 Юни 1989г., изм. ДВ. бр.20 от 9 Март
1990г., изм. ДВ. бр.15 от 18 Февруари 1994г., изм. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм.
ДВ. бр.81 от 6 Октомври 2000г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г.
I. ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА
1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на

права и задължения.
2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни

чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.
3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.

Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители -
родители или настойници.
4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но
те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и
да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради

слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат
поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на
лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал 2.
6. (Отм. - ДВ, бр. 20 от 1990 г.).
7. (Отм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.).
8. Когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на

заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да
извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на
неговите интереси.
Представителят се назначава предпочтително измежду роднините или близките на
отсъствуващия.
Ако отсъствуващият има законен представител, друг представител не се назначава.
Когато отсъствуващият има пълномощник, представител се назначава само за онези
работи, които пълномощникът няма право да извършва.
9. Ако отсъствието продължи повече от една година, съдът по искане на

заинтересуваните или на прокурора обявява лицето за отсъствуващо.
10. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което

се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно
владение на имотите му.
От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.
11. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Въведените във владение имат право да управляват
имотите на отсъствуващия, да го представляват пред съд и пред други места и лица и да се
ползуват от приходите на имотите му.
Те не могат да отчуждават, да ипотекират, да залагат имотите или да извършват други
действия на разпореждане, освен в случаите на нужда, или при очевидна полза за отсъствуващия,
и то с разрешение на районния съд.
12. Заветниците и лицата, които имат права, зависящи от смъртта на отсъствуващия,

могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползуват от тия права.
Изпълнението на задълженията спрямо отсъствуващия, които се погасяват с неговата
смърт, като издръжка и др. се спира.
13. Ако се окаже, че отсъствуващият е жив, въведените във владение лица са длъжни да
върнат само доходите, които са събрали след поканата за връщане на имота.
Определението за обявяване на отсъствието се отменя.
14. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за
отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата
смърт.
Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.
15. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава
основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две
години от прекратяването на военните действия или от събитието.
16. Съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт.

При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася
последното известие.
17. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които
произтичат от действителната смърт на лицето.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.).
18. Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, той може да иска:

а) имотите, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е
придобито срещу отчуждените по възмезден начин имоти, и цената, която се дължи от трети
лица срещу извършените отчуждения;
б) имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на
придобиването е знаял, че обявеният за умрял е жив, и
в) изпълнението на задълженията по чл. 12 ал. 2 от деня на поканата.
Прекратеният брак не се възстановява.
19. Ако след решението за обявяване предполагаемата смърт се установи по съдебен ред
точната дата на действителната смърт на лицето, неговите наследници към тази дата могат да
упражнят само правата по букви "а" и "б" на чл. 18.
II. СЕМЕЙСТВО
20-58. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.).
53. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)
59. - 60. (Отм. - бр. 41 от 1985 г.).
61-95. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.).
96-110. (Отм. - бр. 41 от 1985 г.).
111-121. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.).
122-130. (Отм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.).
III. ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
131. Юридическите лица са носители на права и задължения.

Те придобиват права и задължения чрез своите органи.
132. Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.
133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска

цел се уреждат с особени закони.
133а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)
ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
СДРУЖЕНИЯ
134.-154. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.)
IV. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
155. За лицата, които в деня на влизането на този закон в сила са навършили 18 години,
но не са навършили 21 години, сроковете за упражняване на права, които зависят от
навършването на пълнолетието, започват да текат от този ден.
156. За действия, извършени преди влизането на този закон в сила от ненавършили 21

години и от поставените под пълно или ограничено запрещение, се прилагат разпоредбите, които
са били в сила преди това.
157. Сдружения, които са придобили качеството на юридически лица преди влизането на

този закон в сила, запазват това качество.
158. Действителността на брак, сключен преди 27 май 1945 година, се определя според
разпорежданията, които са били в сила при сключването му.
Не може да се иска обявяване недействителност на брак, сключен преди влизането на
Закона за брака в сила, на основание, каквото не се предвижда в него.
Граждански брак, сключен в чужбина преди влизането на същия закон в сила, е
действителен само ако на 27 май 1945 година съпрузите са водили съпружески живот.
159. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Отмяната на членове 45 и 46, както и изменението на
чл. 47 важат и за браковете, сключени преди влизането в сила на настоящите изменения.
Висящите в съдилищата дела по отменените основания се разглеждат съгласно чл. 47.
(Ал 2. отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)
(Нова - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Тригодишната давност по чл. 66, ал. 2 се прилага и
относно заварените от този закон случаи.
160. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)
161. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Разпоредбата на чл. 52 се прилага и за ония
имущества, които са придобити през време на брака до влизането на Наредбата-закон за брака в
сила, ако разводът се постанови след тази дата.
162. По несвършените при влизането на този закон в сила дела, образувани по искове за
отменяване на осиновявания се прилагат разпоредбите на досегашния закон. Но ал. 3 на чл. 83 от
този закон се прилага и по тия дела. Същото важи и по делата за лишаване от родителска власт.
163. Функциите, които законите възлагат върху роднинския съвет, се изпълняват от

органа по настойничеството.
Когато районният съд трябва да вземе предварително решение и като орган по
настойничеството, той разрешава въпроса едновременно.
164. С влизане на този закон в сила се възстановява дееспособността на лицата, които са

поставени под ограничено запрещение поради разточителство.
165. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя: Закона за
лицата,Наредбата-закон за задълженията за издръжка, Закона за изчезналите военни и
граждански лица през време на последните войни и смутове от 17 март 1926 година, Закона за
извънбрачните деца и осиновяването,Закона за настойничеството, Закона за юридическите лица,
Постановлението на Министерския съвет относно безследно изчезналите, публикувано в ДВ, бр.
101 от 1944 година, и Закона за брака, с изключение на § 5-9 от особените разпоредби от същия
закон, които остават в сила.
Преходни разпоредби
§ 1. (Нов - ДВ, бр. 15 от 1994 г.) (1) Вписаните досега юридически лица с нестопанска
цел, посочени в чл. 133а, се пререгистрират по искане на техните ръководни органи, направено в
срок от три месеца от влизането на този закон в сила, при съгласие на Министерския съвет.
(2) Заличава се вписването и се прекратява дейността на юридически лица с нестопанска
цел, които не изпълнят условията по предходната алинея.
СЕМЕЕН КОДЕКС
В сила от 01.10.2009 г.
Обн. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г.,
изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ.
бр.100 от 21 Декември 2010г.
Предмет
Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и
осиновяване, както и настойничеството и попечителството.
Принципи
Чл. 2. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:
1. закрила от държавата и обществото на брака и на семейството;
2. равенство на мъжа и жената;
3. доброволност на брачния съюз;
4. особена закрила на децата;
5. равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;
6. зачитане на личността в семейството;
7. уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.
Право на брак и на семейство

Чл. 3. Всяко лице има право да сключи брак и да има семейство при
условията, определени от този кодекс.
СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК
Граждански брак
Чл. 4. (1) Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от
този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.
(2) Религиозният обред няма правно действие.
Съгласие на встъпващите в брак

Чл. 5. Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и
жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското
състояние.
Възраст за встъпване в брак

Чл. 6. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и
лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния
адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен
постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от
встъпващите в брак по техен избор.
(3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или
попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на
родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално
заверен подпис.
(4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се
разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния
адрес на непълнолетния.
Пречки за сключване на брак

Чл. 7. (1) Не може да сключи брак лице, което:
1. е свързано с друг брак;
2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или
слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или
здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.
(2) Не могат да сключат брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта
степен включително;
3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по
права линия или на братя и сестри.
Място на сключването на брака

Чл. 8. (1) Встъпващите в брак избират свободно общината, в която да
сключат брак.
(2) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината.
(3) Бракът може да бъде сключен и на друго място по преценка на
длъжностното лице по гражданското състояние при наличие на уважителни причини.
Документи за сключване на брак

Чл. 9. (1) Всеки от встъпващите в брак представя на длъжностното лице по
гражданското състояние:
1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по чл. 7;
2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 7, ал.
1, т. 2 и 3;
3. декларация, че е осведомен за заболяванията на другия по чл. 7, ал. 1, т. 2
и 3.
(2) Ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си
отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за
избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те представят удостоверение от
нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера,
под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на
действие.
Ред за сключване на брака

Чл. 10. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява
самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях
документи по чл. 9.
(2) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по
гражданското състояние запитва встъпващите в брак дали са съгласни да встъпят в брак
един с друг и след изричен утвърдителен отговор съставя акт за сключване на
граждански брак. В акта за сключване на граждански брак се отразява избраният режим
на имуществени отношения с данните по чл. 9, ал. 2. В случаите, когато не е избран
режим на имуществени отношения, в акта се вписва законов режим на общност.
(3) Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от
длъжностното лице по гражданското състояние.
Действие на акта за сключване на граждански брак

Чл. 11. (1) Бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване
на граждански брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското
състояние.
(2) Действителен е бракът, сключен пред лице, което публично е
изпълнявало функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, без да е
имало това качество, когато встъпващите в брак не са знаели това.
Фамилно име на съпрузите

Чл. 12. При съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от
встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното
име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно
име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в
обществото.
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
Равенство между съпрузите

Чл. 13. Съпрузите имат равни права и задължения в брака.
Взаимност между съпрузите

Чл. 14. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.
Съвместно живеене на съпрузите

Чл. 15. Съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да
живеят разделено.
Свобода на личността
Чл. 16. Всеки съпруг има свобода на развитие на личността, на избор и
упражняване на професия.
Грижа за семейството
Чл. 17. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и
съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на
семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и
издръжката на децата.
ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
Раздел I.
Общи положения
Режими на имуществени отношения

Чл. 18. (1) Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.
(2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не
са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или
ограничено запретени.
(3) Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 19.
(4) Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време
на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра
по чл. 19.
Регистър на имуществените отношения на съпрузите

Чл. 19. (1) Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират
в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.
(2) Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от
общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява
актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до
териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния
окръжен съд, в района на който се намира общината.
(3) Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на
брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и се
регистрират по реда на ал. 2 въз основа на документите, посочени в чл. 9, ал. 2 или по
чл. 27, ал. 2 и 3.
(4) Регистърът по ал. 1 е публичен. За справки и удостоверения по регистъра
се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет.
(5) Редът за воденето и съхраняването на регистъра се определя с наредба на
министъра на правосъдието.
Защита на третите лица

Чл. 20. При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в
регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият
режим на общност.
Раздел II.
Законов режим на общност
Съпружеска имуществена общност

Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити.
(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд,
в грижи за децата и в работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Искът за липса на
съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
2. наследник на съпруг.
Лично имущество
Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по
време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е
придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е
насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и
четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска
имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на
брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или
на занаят.
(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по
време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото
предприятие.
Преобразуване на лично имущество

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Лични са
вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1,
лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е
незначителна.
Управление и разпореждане с общо имущество

Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато
трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил
при прекратяване на имуществената общност.
(2) Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.
(3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата
съпрузи.
(4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено
от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред
разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от
извършването му.
(5) При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез
възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице
придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че
липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима
вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на
подписите, се прилага ал. 4.
Разпореждане с лично имущество

Чл. 25. Всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с
личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.
Разпореждане със семейното жилище - лична собственост

Чл. 26. Действията на разпореждане със семейното жилище - лична
собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата
съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един
от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния
съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на
семейството.
Прекратяване на съпружеската имуществена общност

Чл. 27. (1) Съпружеската имуществена общност се прекратява с
прекратяването на брака.
(2) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен
ред и по време на брака, ако важни причини налагат това.
(3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на
брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.
(4) Изпълнението, насочено от кредитор върху вещ - съпружеска
имуществена общност, по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския
процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху
тази вещ.
(5) Съпружеската имуществена общност се прекратява с влизане в сила на
решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг - едноличен
търговец или неограничено отговорен съдружник.
Дялове на съпрузите
Чл. 28. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите
са равни.
Определяне на по-голям дял на съпруга

Чл. 29. (1) При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради
развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на
когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.
(2) Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си
движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.
(3) При прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 съдът
може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът
му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.
Получаване на част от личното имущество

Чл. 30. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от
стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на
другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е
допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или
с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако
поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите
на другия съпруг или на децата.
(2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 22, ал. 3.
Срокове за предявяване на исковете

Чл. 31. Исковете по чл. 29, ал. 3 и чл. 30 могат да се предявяват в срок до
една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност, а
по чл. 29, ал. 1 и 2 - до една година от влизането в сила на решението за упражняване на
родителските права.
Отговорност за задължения
Чл. 32. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи.
(2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството.
Раздел III.
Законов режим на разделност
Имуществена разделност
Чл. 33. (1) Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са
негово лично притежание.
(2) При прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да
получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е
допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или
по друг начин.
Разпореждане със семейното жилище

Чл. 34. При разпореждане със семейното жилище се прилага чл. 26.
Предоставяне на лично имущество за ползване

Чл. 35. Когато единият съпруг е предоставил на другия своя вещ за
ползване, при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете, които са
налице към датата на писменото им поискване.
Отговорност за задължения на семейството

Чл. 36. (1) Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат
от двамата съпрузи.
(2) За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите
отговарят солидарно.
Раздел IV.
Договорен режим
Брачен договор
Чл. 37. (1) Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения
помежду си с брачен договор.
(2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.
(3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака.
Съдържание на брачния договор

Чл. 38. (1) Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени
отношения между страните като:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на
брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и
със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на
разпоредбите на този кодекс.
(2) Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и
чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка
предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.
(3) Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на
смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите
при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност.
(4) За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага
законовият режим на общност.
Сключване на брачния договор

Чл. 39. (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма
с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.
(2) Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се
учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от
нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се
намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване
се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Договорът, с който
се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право
върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в
деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Когато
договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от
нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на
граждански брак. Ако договорът подлежи на вписване в друг съдебен район, се прилага
чл. 25, ал. 6 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
(4) Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото
сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се
регистрира по реда на чл. 19, ал. 2.
Действие на брачния договор

Чл. 40. (1) Брачният договор поражда действие от момента на сключване на
брака, а когато е сключен по време на брака - от деня на сключване на договора или от
друга дата, определена в него.
(2) С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди
сключването му.
Изменение на брачния договор

Чл. 41. (1) Изменението на брачния договор се извършва във формата за
неговото сключване.
(2) По отношение на третите лица се прилага чл. 40, ал. 2.
Прекратяване и разваляне на брачния договор

Чл. 42. (1) Брачният договор се прекратява:
1. по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат
законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това - прилага се
законовият режим на общност;
2. по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако
договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие
деца или на семейството;
3. при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от
прекратяването и са предназначени да действат и след него.
(2) Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на принципите на
този кодекс и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето има
действие за в бъдеще.
Недействителност на брачния договор

Чл. 43. (1) По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите
правила относно недействителността на договорите.
(2) Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите
могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се
прилага законовият режим на общност.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА
Основания
Чл. 44. Бракът се прекратява:
1. със смъртта на единия от съпрузите;
2. с унищожаването на брака;
3. с развод.
Прекратяване на брака при обявена смърт

Чл. 45. (1) Когато смъртта на единия съпруг е обявена от съда, бракът се
прекратява с влизане в сила на решението.
(2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се
възстановява.
Основания за унищожаване на брака

Чл. 46. (1) Бракът се унищожава, когато:
1. при сключването му са били нарушени чл. 6 и 7;
2. съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и
предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови
близки.
(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не
бъде постановена от съда.
Предявяване на иск за унищожаване на брака

Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:
1. при нарушаване на чл. 6 - от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6
месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е
бременна;
2. в случая по чл. 46, ал. 1, т. 2 - от заплашения съпруг, не по-късно от една
година от сключването на брака;
3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1 - от всеки от съпрузите, от прокурора и от
съпруга от първия брак;
4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 - от всеки от съпрузите и от
прокурора.
(2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано
сключеният брак е прекратен.
(3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от
първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да
се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на
съпруга, който е бил в двубрачие.
(4) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 искът може да се предяви от болния
или запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на
запрещението, а от другия съпруг или от прокурора - до оздравяването или отменянето
на запрещението.
(5) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен,
ако болният съпруг е оздравял.
(6) При нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3 бракът не може да бъде унищожен,
ако осиновяването е прекратено.
Последици от унищожаване на брака

Чл. 48. (1) Унищожаването на брака има действие за в бъдеще.
(2) Предположението за бащинство по чл. 61 важи и за заченатите или
родените по време на унищожения брак деца.
(3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и
имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и
децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при
унищожаване на брака има значението на вината при развода.
Развод поради разстройство на брака

Чл. 49. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко
и непоправимо разстроен.
(2) Съдът напътва съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно
вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
(4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда
споразумение относно всички или някои от последиците на развода.
(5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са
защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция
Развод по взаимно съгласие

Чл. 50. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за
развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
Чл. 51. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят
споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на
семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се
споразумеят и по други последици на развода.
(2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали
са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция
(3) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре
защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не
бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
(4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на
обстоятелствата.
Продължаване на делото за развод от наследниците

Чл. 52. (1) Правото на развод не преминава върху наследниците.
(2) Призованите към наследяване низходящи или родители могат да
продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят
основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно
поведение на преживелия съпруг.
(3) Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за
разстройството на брака.
Фамилно име след развода

Чл. 53. След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак.
Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт

Чл. 54. (1) След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни
наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай
на смърт, направени преди това. Тези последици настъпват и когато основателността на
иска за развод е установена по чл. 52, ал. 2.
(2) Алинея 1 не се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че
завещателните разпореждания ще имат действие и след развода.
Отмяна на даренията
Чл. 55. Даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг,
могат да бъдат отменени след развода в случаите, посочени в гражданските закони, или
ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор.
Предоставяне на семейното жилище след развода

Чл. 56. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да
се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от
тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили
пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище
е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на
когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище
е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на
другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една
година.
(4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на
срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 - и ако
сключи нов брак.
(5) Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване
върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема
предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства.
(6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне
ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването
на жилището.
Наемно правоотношение
Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение.
Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието
по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с
решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие
деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при
промяна на обстоятелствата.
Предимство на брачния договор

Чл. 58. Разпоредбите на чл. 54 - 57 се прилагат, доколкото в брачния договор
не е уредено друго.
Родителски права след развода

Чл. 59. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите
относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в
техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.
(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява
при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването
на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и
режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и
децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и
взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и
личните празници на детето, както и по друго време.
(4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение
и материалните възможности.
(5) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето,
които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на
дължащия издръжка родител.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът изслушва
родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето,
взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и
други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице
- психолог.
(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) По
изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да
живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно
съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в
специализирана институция, посочени от дирекция "Социално подпомагане" или му се
предоставя социална услуга - резидентен тип. Във всички случаи съдът определя
подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
(8) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за
осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено
лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на
лицето, което го придружава.
(9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от
родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да
измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
(10) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила
на детето по Закона за закрила на детето.
ПРОИЗХОД
Произход от майката
Чл. 60. (1) Произходът от майката се определя от раждането.
(2) Майка на детето е жената, която го е родила, включително при
асистирана репродукция.
(3) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде
оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния
съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който
претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
(4) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на
жената, която оспорва произхода, както и детето.
(5) Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не
може да бъде оспорван на това основание.
Произход от бащата
Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време
на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на
брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът
на майката от новия брак.
(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2
не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на
последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата
смърт.
(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и когато детето е родено при условията на
асистирана репродукция по чл. 60, ал. 2.
Оспорване на бащинство
Чл. 62. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като
докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до
изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че
то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година
от раждането.
(3) В случая по чл. 61, ал. 2, ако оспорването на бащинството на втория
съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и
майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от
узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.
(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на
пълнолетие.
(5) Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при
условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информиран
писмено съгласие за извършването й.
Страни по исковете за оспорване на бащинство

Чл. 63. При оспорване на бащинство като страни се призовават майката,
детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се
призовава и първият съпруг.
Припознаване
Чл. 64. (1) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат
припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
(2) Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет
години.
Форма на припознаването
Чл. 65. (1) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред
длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен
подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може
да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)
Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен
срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е
навършило четиринадесет години, както и на Дирекция "Социално подпомагане" по
Оспорване на припознаването (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила
от 21.12.2010 г.)
Чл. 66. (1) Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да
оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското
състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено,
то се вписва в акта за раждане.
(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен
срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(3) Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане
на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва,
припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на
припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
(4) Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по
съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на
припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен,
припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Извън случаите по
ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в
едногодишен срок от извършването му, от Дирекция "Социално подпомагане" по
настоящия адрес на детето и от прокурора.
Унищожаване на припознаването
Чл. 67. Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради
грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване - в
едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност - в
едногодишен срок от придобиване на дееспособността.
Иск за установяване на произход от майката

Чл. 68. Произходът от майката може да се установи с иск, предявен от
детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката,
който би се смятал за баща на детето съгласно чл. 61.
Иск за установяване на произход от бащата

Чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от
майката - в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от
навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и
майката.
Родителски права при установяване на произход по исков ред

Чл. 70. Когато съдът уважи исковете по чл. 68 и 69, той служебно
постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на
родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и
неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 59.
Пречка за установяване на произход

Чл. 71. Иск за установяване на произход не може да се предяви и
припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният
произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 или с
припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.
Искове от и срещу наследниците
Чл. 72. (1) Наследниците нямат право да предявяват исковете, предвидени в
тази глава, но те могат да продължат делото по предявения от наследодателя им иск.
(2) Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или
оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.
Срокове
Чл. 73. Сроковете по тази глава се прилагат служебно и не подлежат на
спиране, прекъсване и възстановяване.
Глава седма.
РОДСТВО
Родство по права и по съребрена линия

Чл. 74. (1) Родство по права линия е връзката между две лица, от които
едното произхожда пряко или непряко от другото.
(2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ
родоначалник, без едното да произхожда от другото.
Степени на родство
Чл. 75. (1) Между двама роднини по права линия има толкова степени,
колкото са поколенията.
(2) Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото
са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия
роднина.
Сватовство
Чл. 76. (1) Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на
другия съпруг, така и на неговите роднини.
(2) В линията и в степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг,
то е роднина по сватовство на другия съпруг.
(3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг
и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между
единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.
(4) Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по
сватовство от втора степен.
(5) Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от
закона случаи.
(6) Родството по сватовство се прекратява с прекратяването на брака.
Глава осма.
ОСИНОВЯВАНЕ
Раздел I.
Условия за осиновяване
Осиновяван
Чл. 77. (1) Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на
молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години.
(2) Близнаци се осиновяват заедно. По изключение те могат да бъдат
осиновявани поотделно, ако в продължение на 6 месеца от вписването в регистъра по
чл. 83 не са могли да бъдат осиновени заедно и ако интересите им налагат това.
(3) Братя и сестри се осиновяват заедно, ако имат емоционална връзка
помежду си.
Осиновяващ
Чл. 78. Може да осиновява дееспособно лице, което не е лишено от
родителски права.
Разлика във възрастта

Чл. 79. Осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-
възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг
осиновява рожденото дете на своя съпруг. Когато осиновяването се извършва
едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във
възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг.
Забрана за осиновяване между роднини

Чл. 80. (1) Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и
между братя и сестри.
(2) Дядото и бабата или единият от тях могат да осиновят свой внук, когато
той е роден извън брак или когато родителите или единият от тях е починал. Съдът
изслушва и другите дядо и баба на осиновявания.
(3) При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по
бащина линия съдът решава въпроса с оглед интересите на детето.
Забрана за осиновяване от две лица

Чл. 81. (1) Никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са
съпрузи.
(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено
съществуващото осиновяване.
(3) Забраните по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на съпруга на
осиновителя.
Допълнително условие за пълно осиновяване

Чл. 82. (1) Пълно осиновяване се допуска, когато:
1. осиновяваният е вписан в регистъра по чл. 83, и
2. осиновяващият е вписан в регистъра по чл. 85.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява дете на своя съпруг,
при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, както и при осиновяване
от роднина по съребрена линия от трета степен.
(3) Изискването за вписване в регистъра на осиновяващи по чл. 85 не се
прилага при осиновяване от настойник или попечител или от семейство на роднини или
близки, при които детето е настанено по съдебен ред съгласно Закона за закрила на
детето.
(4) Лицата по ал. 3 се проучват от дирекция "Социално подпомагане" по
постоянния им адрес.
Регистри на деца за пълно осиновяване
Чл. 83. (1) Агенцията за социално подпомагане поддържа Национална
електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при
условията на пълно осиновяване.
(2) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на
деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
(3) Обстоятелствата от значение за осиновяването, редът за воденето и
съхраняването на регистрите се определят с наредба на министъра на труда и
социалната политика.
Вписване в регионалните регистри на деца за пълно осиновяване

Чл. 84. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) За дете,
настанено по административен ред съгласно Закона за закрила на детето, чиито
родители са неизвестни или са дали съгласие за пълно осиновяване, дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен
срок от настаняването регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването
му в регистъра. Ако съгласието е дадено след настаняването, 7-дневният срок тече от
деня на даване на съгласието.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Когато детето е
настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за
закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на
настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция "Социално подпомагане"
по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока
по чл. 93, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за
вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за
настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Когато на
детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно
семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни
причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява
регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра,
ако интересите на детето налагат това.
(3) Дете, чиито родители са починали, лишени от родителски права или
поставени под пълно запрещение, може да бъде вписано в регистъра по молба на
настойника или попечителя до директора на регионалната дирекция за социално
подпомагане. Директорът изисква становище за интереса на детето от дирекция
"Социално подпомагане" и от органа по настойничеството и по попечителството.
(4) Поставеният под попечителство може да поиска да бъде вписан в
регистъра по реда на ал. 3.
(5) Вписване на дете в регистъра може да се извърши и въз основа на молба
на родителите, подадена чрез дирекция "Социално подпомагане", ако вписването е в
интерес на детето.
(6) Вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със
заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която
подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Национален регистър на осиновяващи за пълно осиновяване

Чл. 85. Агенцията за социално подпомагане води Национален регистър на
лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване.
Вписването в регистъра се извършва от регионалните дирекции за социално
подпомагане съгласно наредбата по чл. 83, ал. 3.
Разрешение за вписване в Националния регистър на осиновяващи за
пълно осиновяване
Чл. 86. (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно
осиновяване, подава заявление до дирекция "Социално подпомагане" по постоянния си
адрес за разрешение за вписване в регистъра.
(2) Дирекция "Социално подпомагане" извършва социално проучване за
годността на лицето да осинови дете.
(3) Лице, получило разрешение от дирекция "Социално подпомагане", се
вписва в регистъра служебно.
(4) Отказът за разрешение може да се оспорва по реда на
(5) Разрешението се издава за срок две години.
(6) Условията и редът за извършване на социалното проучване, за издаване
и отнемане на разрешението за вписване в регистъра се определят с наредбата по чл.
83, ал. 3.
Отбелязвания и заличавания в регистъра

Чл. 87. (1) Лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира
дирекция "Социално подпомагане" при промяна на обстоятелства от значение за
издаване на разрешението.
(2) Изменението на обстоятелствата се отбелязва в регистъра. Отнемане на
разрешението се извършва при съществена промяна на обстоятелствата след ново
социално проучване.
(3) Отнемането на разрешението подлежи на оспорване по реда на
(4) Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на
регионалната дирекция за социално подпомагане.
Защита на личните данни

Чл. 88. Агенцията за социално подпомагане предприема мерки за защита на
личните данни във водените регистри.
Раздел II.
Допускане на осиновяване
Съгласие за осиновяване
Чл. 89. (1) За извършване на осиновяването е необходимо съгласието на:
1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.
(2) Съгласието на майката може да бъде дадено най-рано 30 дни след
раждането.
(3) Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са
непълнолетни.
(4) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако са малолетни
или поставени под запрещение.
(5) При пълно осиновяване дирекция "Социално подпомагане" разяснява на
лицата по ал. 1 последиците от допускане на осиновяването, преди да изразят съгласие.
При непълно осиновяване разяснение се дава от съда.
(6) Лицата по ал. 1 представят декларация с нотариална заверка на подписа,
че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.
Мнение за осиновяване
Чл. 90. (1) Осиновяваният, ако не е навършил четиринадесет години, се
изслушва от съда съгласно Закона за закрила на детето.
(2) Мнение за осиновяването дават:
1. настойникът или попечителят;
2. родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или
лишени от родителски права;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, ако са поставени под
ограничено запрещение.
Форма на съгласието и на мнението

Чл. 91. (1) Съгласието по чл. 89 и мнението на лицата по чл. 90 могат да
бъдат дадени пред съда лично, с декларация с нотариална заверка на подписа или чрез
особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица,
когато намери това за необходимо.
(2) Осиновяваният дава съгласието си лично пред съда.
(3) При пълно осиновяване, когато родителят дава мнението си лично, той и
осиновяващият се изслушват в отделни заседания, освен в случаите по чл. 82, ал. 2.
Оттегляне на предварително дадено съгласие

Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Родителят
може да оттегли предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване със
заявление с нотариална заверка на подписа до подаване на молба за осиновяване по чл.
95, ал. 5, съответно до даване на съгласие за осиновяване от определения от Съвета по
международно осиновяване по реда на чл. 114, ал. 7 осиновяващ. Заявлението се подава
до дирекция "Социално подпомагане" с копие до регионалната дирекция за социално
подпомагане.
Осиновяване без съгласие на родителя

Чл. 93. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той
трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по
вреден за развитието му начин.
(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е
настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на
настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без
основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на
мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки
по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в
производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила
на детето.
(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Осиновяване без
съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато на детето е
предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и
е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) В
случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.
Съвет по осиновяване
Чл. 94. (1) Към регионалната дирекция за социално подпомагане се създава
Съвет по осиновяване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр.
100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Председател на Съвета по осиновяване е
директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане. Членове на съвета са:
юрист, определен от областния управител, лекар, определен от директора на
регионалната здравна инспекция, педагог, определен от началника на регионалния
инспекторат по образование, психолог, определен от директора на дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето, ръководителят на специализираната
институция, в която е настанено детето, както и на институцията, предоставяща
социалната услуга - резидентен тип.
(3) Органите по ал. 2 определят и постоянни заместници на членовете на
съвета.
(4) Съветът заседава ежеседмично.
(5) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство не по-
малко от две трети от състава.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) Министърът на
труда и социалната политика издава правилник за дейността на съвета по ал. 1
съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на образованието, младежта
и науката и министъра на правосъдието.
(7) За участието си във всяко заседание на Съвета по осиновяване
председателят и членовете получават възнаграждение в размер, определен от
Определяне на осиновяващ за пълно осиновяване

Чл. 95. (1) В срок един месец от вписването на детето в регистъра Съветът
по осиновяване определя за него подходящи осиновяващи съобразно поредността на
вписване на осиновяващите в регистъра, изразените от тях предпочитания, както и
обстоятелствата от значение за интереса на детето.
(2) Извън случаите по ал. 1, Съветът по осиновяване може да определи за
подходящ осиновяващ за детето лице, което осъществява приемна грижа като приемно
семейство, ако е вписано в регистъра по чл. 85 и е полагало грижи за детето не по-
малко от една година от настаняването му за отглеждане в семейството.
(3) Регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява писмено
първия подходящ осиновяващ за решението по ал. 1 и му предоставя данните за детето.
Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето оказва съдействие за
осъществяване на личен контакт.
(4) В случаите по ал. 2 регионалната дирекция за социално подпомагане
уведомява писмено осиновяващия.
(5) В срок един месец от получаването на уведомлението осиновяващият
може да подаде молба за осиновяване до съда чрез регионалната дирекция за социално
подпомагане. Дирекцията изпраща молбата за осиновяване заедно с преписката в
тридневен срок от получаването й.
(6) В случай че уведоменият осиновяващ писмено откаже предложението
или не подаде молба в срока по ал. 5, регионалната дирекция за социално подпомагане
в 14-дневен срок уведомява следващия подходящ осиновяващ.
(7) Отказът или неподаването на молба в срока по ал. 5 се отбелязва в
Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване.
Подсъдност
Чл. 96. (1) Молбата за пълно осиновяване се подава от осиновяващия чрез
регионалната дирекция за социално подпомагане, чийто Съвет по осиновяване е
определил осиновяващия, до окръжния съд по местонахождението на регионалната
дирекция.
(2) Молбата за пълно осиновяване по чл. 82, ал. 2 и 3 може да се подаде от
осиновяващия, от родителите на осиновявания, както и от осиновявания, ако е
навършил четиринадесет години, чрез съответната регионална дирекция за социално
подпомагане до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.
(3) Молбата за непълно осиновяване се подава от осиновяващия до
окръжния съд по постоянния адрес на молителя.
Решение по искането за осиновяване

Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Окръжният
съд разглежда молбата за осиновяване в открито заседание при закрити врата в 14-
дневен срок от постъпването й. При пълно осиновяване съдът изисква доклад от
дирекция "Социално подпомагане" и събира доказателства по реда на Гражданския
процесуален кодекс. Съдът изслушва заключението на прокурора и се произнася с
мотивирано решение.
(2) Осиновяването се допуска, ако е в интерес на осиновявания.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Решението се
обявява в съдебното заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на
общината по постоянния адрес на осиновителя, както и на съответната регионална
дирекция за социално подпомагане, а когато осиновителят е чужденец - на Столичната
община и на Министерството на правосъдието.
Обжалване на решението
Чл. 98. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Решението
по чл. 97, ал. 1 може да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания,
освен в случаите по чл. 100, ал. 2, от осиновявания и от прокурора пред апелативния
съд в 7-дневен срок от обявяването на решението. Когато осиновяваният е навършил
четиринадесет години, той може да обжалва решението лично.
(2) В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в открито заседание
при закрити врата се произнася с решение, което е окончателно.
Приложно поле на уредбата

Чл. 99. Разпоредбите на чл. 77 - 98 се прилагат и при осиновяване на дете с
обичайно местопребиваване в Република България, както и при осиновяване от
чужденец с обичайно местопребиваване в Република България.
Раздел III.
Действие на осиновяването
Видове осиновяване
Чл. 100. (1) Осиновяването може да бъде пълно или непълно.
(2) Осиновяването е пълно:
1. когато осиновяваният е дете на неизвестни родители;
2. когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване;
3. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) в случая по чл. 93,
ал. 2 и 3.
(3) В останалите случаи осиновяването може да бъде пълно или непълно.
Видът се определя от лицата, чието съгласие се изисква по чл. 89.
Пълно осиновяване
Чл. 101. (1) При пълно осиновяване между осиновения и неговите
низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват
права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между
осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват.
Пречките за сключване на брак поради родство по чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 не отпадат.
(2) Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който
осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по
гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на
осиновителя, а когато осиновителите са двама - по адреса, посочен в съдебното
решение.
Непълно осиновяване
Чл. 102. (1) При непълно осиновяване възникват права и задължения като
между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една
страна, и осиновителя - от друга, а правата и задълженията между осиновения и
неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Родителските права и
задължения преминават върху осиновителя.
(2) Рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в
невъзможност да я дава. Рождените родители не наследяват осиновения.
Осиновяване от съпруг на родител

Чл. 103. (1) При осиновяване на дете от съпруг на родител правата и
задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и
неговите низходящи, от друга, се запазват.
(2) В случая по ал. 1 в съществуващия акт за раждане на детето, наред с
данните за рождения родител, с когото отношенията се запазват, се вписват и данните
на осиновителя.
Наблюдение след осиновяването

Чл. 104. В продължение на две години от пълното осиновяване дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на осиновителя наблюдава отглеждането
на детето и зачитането на неговите права и законни интереси.
Право на информация
Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) (1)
Осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от
окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде
предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства
налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша
рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с
решение.
(2) Решението на окръжния съд може да се обжалва от осиновителите и
осиновения и да се протестира от прокурора.
Раздел IV.
Прекратяване на осиновяването
Основания за прекратяване
Чл. 106. (1) Осиновяването се прекратява от окръжния съд при:
1. унищожаемост поради нарушение на чл. 77, ал. 1, чл. 78, чл. 79, чл. 80, ал.
1 и ал. 2, изречение първо, чл. 81, чл. 82, ал. 1, т. 1, чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2 и 3;
2. тежко провинение от едната страна или при наличие на други
обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и
осиновения.
(2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 89, ал. 1,
т. 1, 2 и 4 и ал. 3 може да се предяви от лицето, което не е дало съгласие, в едногодишен
срок, който тече за осиновителя и за всеки от родителите на осиновения от узнаването
на осиновяването. За осиновения срокът тече от навършването на пълнолетие или от
узнаването на осиновяването, ако то е станало по-късно. Същото правило се прилага и
за лицето, чието съгласие е дадено в резултат на грешка, измама или заплашване, както
и при нарушение на чл. 89, ал. 2.
(3) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 82, ал. 1,
т. 1 може да се предяви от осиновителя, осиновения и всеки от родителите на
осиновения в едногодишен срок от допускане на осиновяването.
(4) В останалите случаи на унищожаемост прекратяване могат да поискат
осиновителят, осиновеният и всеки от родителите на осиновения до навършване на
пълнолетие на осиновения.
(5) В случаите по ал. 1, т. 2 прекратяване на осиновяването могат да поискат
осиновителят и осиновеният.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Прокурорът има
право да поиска прекратяване на осиновяването в защита на обществения интерес. В
случаите по ал. 1, т. 1 искът се предявява в сроковете по ал. 3 и 4, а по ал. 1, т. 2 - до
навършване на пълнолетие на детето.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Дирекция
"Социално подпомагане" има право да поиска прекратяване на осиновяването по ал. 1,
ако то противоречи на интереса на детето. В случаите по ал. 1, т. 1 искът се предявява в
сроковете по ал. 3 и 4, а по ал. 1, т. 2 - до навършване на пълнолетие на детето.
(8) Осиновяването може да бъде прекратено от районния съд по взаимно
съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни.
(9) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) По делата за
прекратяване на осиновяването, извън случаите по ал. 8, участва прокурор.
Прекратяване на осиновяването при смърт

Чл. 107. (1) При пълно осиновяване съдът може да прекрати осиновяването
по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на
дирекция "Социално подпомагане", когато единственият или и двамата осиновители са
починали, осиновеният не е навършил пълнолетие и това се налага от неговите
интереси.
(2) При непълно осиновяване, ако осиновителят почине, както и ако
осиновеният почине, без да остави низходящи, осиновяването се прекратява, но
преживелият наследява починалия.
Продължаване на делото за прекратяване на осиновяването

Чл. 108. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в
течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 106, ал. 1, делото може да
бъде продължено от наследниците на ищеца. В случай че съдът уважи иска, виновният
преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.
Действие на прекратяването
Чл. 109. Действието на осиновяването престава с прекратяването му.
Раздел V.
Особени правила при международно осиновяване
Осиновяван
Чл. 110. (1) Дете с обичайно местопребиваване в Република България може
да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, когато са
изчерпани възможностите за осиновяването му в страната и то е вписано в регистъра по
чл. 113, ал. 1, т. 1, освен в случаите по чл. 82, ал. 2.
(2) Осиновяването на дете български гражданин с обичайно
местопребиваване в друга държава се осъществява при спазване на изискванията на
законодателството на тази държава.
Осиновяващ
Чл. 111. (1) Лице с обичайно местопребиваване в чужбина може да осинови
дете с обичайно местопребиваване в Република България, ако е вписан в регистъра по
чл. 113, ал. 1, т. 2, освен в случаите по чл. 82, ал. 2.
(2) Лице по ал. 1 не може да осиновява дете с обичайно местопребиваване в
Република България, ако има обичайно местопребиваване в държава, която няма да
признае решението на българския съд за осиновяване.
Правомощия на министъра на правосъдието

Чл. 112. (1) Министерството на правосъдието осъществява функциите на
централен орган, предвидени в Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в
областта на международното осиновяване, съставена в Хага на 29 май 1993 г.
(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 16 от 2002 г.) (ДВ, бр. 78 от 2002 г.), наричана по-
нататък "Хагска конвенция".
(2) Министърът на правосъдието:
1. осъществява дейността по международните осиновявания;
2. упражнява контрол върху дейността на акредитираните организации за
посредничество при международните осиновявания;
3. издава наредба за реда и условията за водене на регистрите на
международните осиновявания.
(3) Когато осиновяването на дете с обичайно местопребиваване в Република
България е извършено в съответствие с Хагската конвенция, министърът на
правосъдието удостоверява това.
(4) Министърът на правосъдието изразява становище в случаите по чл. 110,
ал. 2, когато законодателството на държавата, където е обичайното местопребиваване
на детето, изисква произнасяне от страна на българския централен орган по
международно осиновяване.
(5) Когато в срок две години от допускането на осиновяването бъдат
констатирани нарушения на правата и законните интереси на осиновения, министърът
на правосъдието уведомява компетентните органи на държавата по обичайното
местопребиваване на осиновителя.
(6) Когато в регистъра няма вписани подходящи осиновяващи, Съветът по
международно осиновяване не може да определи подходящи осиновяващи от
вписаните лица или определените осиновяващи са отказали да осиновят дете със
здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години, министърът
на правосъдието предприема мерките, определени в наредбата по чл. 113, ал. 4.
Регистри при международно осиновяване

Чл. 113. (1) Министерството на правосъдието води:
1. регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно
местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване;
2. регистър на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които
желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Република България при
условията на пълно осиновяване;
3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) регистър на
осиновяващи с обичайно местопребиваване в Република България, които желаят да
осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина;
4. публичен регистър на акредитираните организации за посредничество при
международно осиновяване.
(2) Съветът по осиновяване по чл. 94 уведомява Съвета по международно
осиновяване за вписване на дете в регистъра на децата, ако в 6-месечен срок от
вписването му в регионалния регистър за него са определени по реда на чл. 95 не по-
малко от трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му
или когато въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ
осиновяващ.
(3) Вписването на детето в регистъра по ал. 1, т. 1 се отбелязва в
регионалния регистър и това не е пречка съответният съвет по осиновяване да определи
подходящ осиновяващ.
(4) Съдържанието и редът за воденето на регистрите по ал. 1 се определят с
наредба на министъра на правосъдието.
(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) За вписване в
регистрите по ал. 1, т. 2 и 3 се заплащат такси в размери, определени с тарифа на
Министерския съвет.
Съвет по международно осиновяване

Чл. 114. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) При
Министерството на правосъдието се създава Съвет по международно осиновяване,
който се състои от председател - заместник-министър на правосъдието, и членове - по
един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на
здравеопазването, Министерството на образованието, младежта и науката,
Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи
и на Държавната агенция за закрила на детето.
(2) Председателят и всеки от членовете имат по един заместник.
(3) Съветът заседава не по-малко от три пъти месечно.
(4) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство не по-
малко от две трети от състава.
(5) Министърът на правосъдието определя поименния състав по ал. 1 и 2 на
съвета по предложение на ръководителите на съответните ведомства и издава
правилник за дейността му.
(6) За участието си във всяко заседание на Съвета по международно
осиновяване председателят и членовете получават възнаграждение в размер, определен
от министъра на правосъдието.
(7) В срок 60 дни от вписването на децата в регистъра Съветът по
международно осиновяване разглежда кандидатурите за определяне на подходящ
осиновяващ при спазване на посочените в чл. 95, ал. 1 критерии.
(8) За определяне на осиновяващ съветът обсъжда всички подходящи
кандидатури.
Компетентност на Съвета по международно осиновяване

Чл. 115. Съветът по международно осиновяване:
1. прави предложение до министъра на правосъдието за определяне на
подходящ осиновяващ;
2. изразява мнение пред министъра на правосъдието относно молбите на
лица с обичайно местопребиваване в Република България за осиновяване на дете с
обичайно местопребиваване в чужбина;
3. прави предложение до министъра на правосъдието за издаване на
разрешение по чл. 121;
4. изразява становища и дава препоръки на министъра на правосъдието във
връзка с международните осиновявания;
5. прави предложение до министъра на правосъдието за отнемане на
разрешението на акредитирана организация.
Посредничество при международно осиновяване

Чл. 116. (1) Посредничество при международно осиновяване може да
извършва юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна
дейност, наричано по-нататък "акредитирана организация", вписано в Централния
регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и получило
разрешение за това от министъра на правосъдието.
(2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, получило
акредитация за посредничество в областта на международните осиновявания от
чуждестранен орган, може да упражнява дейността си в Република България само чрез
клон, получил разрешение от министъра на правосъдието за извършване на
посредническа дейност със съответната държава.
(3) Министърът на правосъдието определя с наредба условията и реда за
издаване и отнемане на разрешение и за дейността на акредитираните организации,
включително за прекратяването й.
Съгласие на министъра на правосъдието

Чл. 117. (1) Министърът на правосъдието дава съгласие за осиновяване на
дете с обичайно местопребиваване в Република България от осиновяващия, предложен
от Съвета по международно осиновяване.
(2) Министърът на правосъдието отказва да даде съгласие при:
1. установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето;
2. допуснати съществени нарушения в процедурата по осиновяването.
(3) В случаите по ал. 2 Съветът по международно осиновяване прави ново
предложение.
(4) За даване на съгласие за осиновяване се заплаща такса в размер,
определен в тарифа на Министерския съвет.
Производство по молба за международно осиновяване

Чл. 118. (1) Когато е дадено съгласие по чл. 117, Министерството на
правосъдието изпраща молбата за осиновяване в Софийския градски съд. Делото се
разглежда по реда на чл. 97.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Решението по ал. 1
може да се обжалва по реда на чл. 98.
Прекратяване на международно осиновяване

Чл. 119. (1) Министърът на правосъдието има право да поиска прекратяване
на осиновяването в случаите, когато са налице основанията и в сроковете по чл. 106, ал.
1 и 7.
(2) Министърът на правосъдието предявява иск за прекратяване на
осиновяването, когато решението на българския съд за допускането му не бъде
признато в приемащата държава.
Защита на данните
Чл. 120. Министърът на правосъдието предприема необходимите мерки за
защита на личните данни.
Разрешение за посредничество
Чл. 121. (1) За издаване на разрешение за посредничество при
международно осиновяване се подава заявление до министъра на правосъдието.
(2) Разрешението се издава за срок 5 години.
(3) За разглеждане на заявление за издаване на разрешение се заплаща такса
в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.
(4) Отнемането на разрешението се извършва по мотивирано предложение
на Съвета по международно осиновяване.
Глава девета.
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА
Родителски права и задължения

Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.
(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.
(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при
изпълнение на неговите задължения.
Упражняване на родителските права и задължения

Чл. 123. (1) Родителските права и задължения се упражняват в интерес на
детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е
длъжен да уведоми другия родител.
(2) Упражняването на родителските права и задължения се извършва по
общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор
или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава
спора след изслушване на родителите, а при необходимост - и на детето. Решението на
съда може да се обжалва по общия ред.
Права и задължения на детето

Чл. 124. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин,
който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално
развитие.
(2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е
постановил друго.
(3) При разногласие между родител и дете то може лично да се обърне към
дирекция "Социално подпомагане" за съдействие. Ако детето е навършило
четиринадесет години и разногласието е по съществени въпроси, то може да се обърне
чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд по настоящия му адрес.
Решението може да се обжалва по общия ред.
(4) Децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им
помагат. Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и
към съпруга на родителя си.
(5) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или
болни родители.
Грижи, възпитание и надзор на децата

Чл. 125. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото,
умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и
за неговите лични и имуществени интереси.
(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява
образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и
наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна
личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание,
които уронват достойнството на детето.
(3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си
дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.
Съвместно живеене
Чл. 126. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно,
освен ако важни причини налагат да живеят отделно.
(2) Когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си,
районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане
на детето, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред
окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането на детето се
осъществява по административен ред.
(3) Ако съдът установи наличието на важни причини по ал. 1, той отказва
връщането на детето при родителя и уведомява дирекция "Социално подпомагане" по
настоящия адрес на детето, която предприема незабавно мерки за закрила.
Спор относно родителските права

Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с
детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва
по общия ред.
(3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на
детето, след като поиска становище от дирекция "Социално подпомагане".
Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
(4) Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 59, ал. 8.
Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина

Чл. 127а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) (1) Въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи
за това, се решават по общо съгласие на родителите.
(2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
(3) Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът
изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и
по своя инициатива да събира доказателства.
(4) Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното
решение.
Лични отношения с близки

Чл. 128. (1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия
адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на
детето. Това право има и детето.
(2) Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9.
(3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения
с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване,
този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.
Представителство и попечителско съдействие

Чл. 129. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетното си
дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов
интерес.
(2) При противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава
особен представител.
Управление и разпореждане с имуществото на детето

Чл. 130. (1) Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и
с грижата на добър стопанин.
(2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови
нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.
(3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с
движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги,
принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му
адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
(4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди
задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение
обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда
на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на
(5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само
ограничението по чл. 6, ал. 4.
Ограничаване на родителските права

Чл. 131. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема
съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права - отнема или
поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи
осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено
местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.
(2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физическа
или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да
упражнява родителските си права.
Лишаване от родителски права

Чл. 132. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. в особено тежки случаи по чл. 131;
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му
дава издръжка.
(2) При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг
родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето,
съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.
Производство за ограничаване и за лишаване от родителски права

Чл. 133. (1) Производството за ограничаване и за лишаване от родителски
права се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция
"Социално подпомагане" пред районния съд по настоящия адрес на детето.
(2) По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция
"Социално подпомагане" и родителят, чието ограничаване или лишаване от права се
иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.
(3) Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като
взема предвид становището на дирекция "Социално подпомагане". Определението не
подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
Издръжка и мерки относно личните отношения

Чл. 134. При ограничаване на родителски права чрез настаняване на детето
извън семейството, както и при лишаване от родителски права, съдът определя:
1. издръжката на детето, ако не е присъдена;
2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като
прилага съответно чл. 59, ал. 8.
Промяна на мерките и възстановяване на родителските права

Чл. 135. (1) При изменение на обстоятелствата съдът може да измени
мерките по чл. 131, 132 и 134.
(2) Родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските
му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.
Вписване
Чл. 136. В случаите по чл. 131 и 132 съдът съобщава служебно на общината
по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права, на
възстановяването им или на промяната по чл. 135. Съдът изпраща препис от решението
и на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която
предприема подходящи мерки и при необходимост предлага учредяване на
настойничество или попечителство.
Заместваща грижа
Чл. 137. (1) Лица, на които са възложени грижи за детето, не придобиват
родителски права и задължения.
(2) Лицата по ал. 1 могат без съгласието на родителите да вземат решения и
да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат
грижи.
(3) Лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, имат право и
задължение да живеят с него, както и задължение да осъществявават фактически
действия по чл. 125. Те имат и правото по чл. 126, ал. 2.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Лицата по ал. 3 извършват необходимите
правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве,
образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за
самоличност по Закона за българските лични документи, след положително становище
на дирекция "Социално подпомагане". Лицата имат задължението по чл. 165, ал. 3.
(5) При настаняване на детето по административен ред по чл. 27 от Закона
за закрила на детето действията по ал. 4 се осъществяват от дирекция "Социално
подпомагане".
Участие на детето в производства

Чл. 138. В производства по тази глава детето се изслушва при условията на
чл. 15 от Закона за закрила на детето.
Глава десета.
ИЗДРЪЖКА
Право на издръжка
Чл. 139. Право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може
да се издържа от имуществото си.
Ред на лицата, които дължат издръжка

Чл. 140. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния
ред от:
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка,
дължат издръжка лицата от следващия ред.
(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията
между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от
едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават,
заедно със законната лихва.
Ред на лицата, които имат право на издръжка

Чл. 141. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я
дава в следния ред:
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.
Размер на издръжката
Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
(2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата.
Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители

Чл. 143. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето.
(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън
(4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа
по чл. 137, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка
за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да
я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.
Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители

Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат
редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет
годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения.
Издръжка на бивш съпруг

Чл. 145. (1) Невиновният за развода съпруг има право на издръжка.
(2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на
брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако
получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава
без особени затруднения.
(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи
в брак.
Плащане на парична издръжка

Чл. 146. (1) Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се
дължи законната лихва.
(2) Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по
Гражданския процесуален кодекс.
Отказ от издръжка
Чл. 147. Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.
Забрана за прихващане
Чл. 148. Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Издръжка за минало време

Чл. 149. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяването на иска.
Изменение и прекратяване на издръжката

Чл. 150. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
Изгубване на правото на издръжка

Чл. 151. (1) Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко
срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ.
(2) Алинея 1 не се прилага за издръжка на деца до навършване на
шестнадесетгодишна възраст.
(3) Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да
издържа детето си. Лишеният от родителски права поради виновно поведение не може
да иска издръжка от детето си, по отношение на което е постановено лишаването.
Изплащане на присъдена издръжка от държавата

Чл. 152. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Държавата
изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за
сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече
от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на
Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Изплащането по ал.
1 се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма
доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното
изпълнение.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Държавата не
изплаща присъдена издръжка по 145.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Издръжката се
изплаща считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който са установени
обстоятелствата по ал. 2.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Неизправният
длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със
законната лихва.
(7) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Държавата се смята
за присъединен взискател за частното държавно вземане за платената от общината
издръжка по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва. В тези
случаи дължимите такси и разноски се събират направо от длъжника.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)
Министерският съвет приема наредба за определяне на реда за изплащане от държавата
на присъдена издръжка.
Глава единадесета.
НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО
Условия за учредяване
Чл. 153. (1) Настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са
неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски
права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
(2) Попечителство се учредява над непълнолетни, чиито родители са
неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски
права. Попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение.
(3) Лице, на което стане известно, че е необходимо учредяване на
настойничество или на попечителство, е длъжно незабавно да уведоми органа по
настойничество и по попечителство, а когато се отнася до дете - и дирекция "Социално
подпомагане". В случай че детето е настанено в специализирана институция,
уведомлението се прави от директора в 7-дневен срок от настаняването.
Орган по настойничеството и по попечителството

Чл. 154. Орган по настойничеството и по попечителството е кметът на
общината или определено от него длъжностно лице.
Ред за учредяване на настойничество и на попечителство

Чл. 155. (1) Органът по настойничеството и по попечителството е длъжен да
назначи настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в 30-дневен срок.
Срокът започва да тече от получаването на препис от съдебно решение за поставяне
под запрещение или за лишаване от родителски права, както и от узнаването за смъртта
на родителя.
(2) При уведомление по чл. 153, ал. 3 органът по настойничеството и по
попечителството незабавно извършва проверка и ако са налице основанията за това,
назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в срока по ал. 1.
(3) Органът по настойничеството и по попечителството задължително
изслушва детето при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето и взема
становище от дирекция "Социално подпомагане". При учредяване на попечителство
върху поставен под ограничено запрещение се изслушва и запретеният.
Настойнически съвет
Чл. 156. (1) Органът по настойничеството и по попечителството по
постоянния адрес на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама
съветници измежду роднините и близките на малолетния или на поставения под пълно
запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено
съгласие за това. Те образуват настойнически съвет.
(2) В състава на настойническия съвет могат да се включват и други
подходящи лица.
Попечител
Чл. 157. Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния
адрес на лицето назначава попечител и заместник-попечител измежду лицата по чл.
156, които са дали писмено съгласие за това.
Пречки за назначаване
Чл. 158. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и
заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права и осъдените за
умишлени престъпления.
Охранителни мерки
Чл. 159. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по
настойничеството и по попечителството взема охранителни мерки за личността и
имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или
попечителство. Органът по настойничеството и по попечителството лично или чрез
определено от него лице извършва опис на имуществото. При нужда той може да
възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски
функции.
(2) При учредяване на настойничество или попечителство над дете органът
по настойничеството и по попечителството може да поиска от дирекция "Социално
подпомагане" предприемането на подходящи мерки за закрила.
Промени в състава
Чл. 160. (1) Органът по настойничеството и по попечителството може да
прави промени в настойническия съвет, когато интересите на малолетния или на
поставения под пълно запрещение изискват това. Членовете на настойническия съвет
могат да бъдат сменени и по тяхно искане.
(2) Алинея 1 се прилага и за попечителя и заместник-попечителя.
(3) Преди да се произнесе относно промените по ал. 1 и 2, органът по
настойничеството и по попечителството взема мнението и на близки на поставения под
настойничество или попечителство, а за ненавършилия пълнолетие се прилага и чл.
155, ал. 3.
Обжалване на действията на органа по настойничеството и по

попечителството
Чл. 161. Действията на органа по настойничеството и по попечителството,
както и отказът да се учреди настойничество или попечителство или да се вземат
мерките по чл. 159, могат да се обжалват от заинтересованите лица или от прокурора
пред районния съд. Това право има и дирекция "Социално подпомагане" в случаите,
които се отнасят до деца. Решението на районния съд е по същество и не подлежи на
обжалване.
Съдействие
Чл. 162. Органът по настойничеството и по попечителството съдейства на
настойника и на попечителя при изпълнение на техните задължения. Когато
поставеният под настойничество или попечителство е дете, такова съдействие оказва и
дирекция "Социално подпомагане".
Местоживеене на лицето, поставено под настойничество

Чл. 163. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника, освен
ако важни причини налагат отделно живеене.
(2) Когато поставеното под настойничество лице се отклони или бъде
отклонено от определеното му местоживеене, настойникът може да поиска от районния
съд връщането му, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва
пред окръжния съд, като обжалването не спира изпълнението. Връщането се
осъществява по административен ред.
(3) В случая на ал. 2 се прилага съответно чл. 126, ал. 3.
Права и задължения на настойника

Чл. 164. (1) Дейността на настойника е почетна.
(2) Настойникът на малолетен има правата и задълженията по чл. 125 и 129,
а когато детето е настанено в приемно семейство - тези по чл. 129.
(3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за
него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.
Управление и разпореждане с имуществото на поставения под

настойничество
Чл. 165. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под
настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.
(2) Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по
настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на
настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл.
159, ал. 1.
(3) Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под
настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им. За
несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва.
(4) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат
съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Към молбата за разрешение
настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.
Права и задължения на съветниците в настойническия съвет

Чл. 166. (1) Съветниците подпомагат настойника и заместник-настойника
при изпълнение на техните задължения и уведомяват органа по настойничеството и по
попечителството за неблагополучия при отглеждането и възпитанието на малолетния,
както и при опазване на правата и интересите на поставения под настойничество. Те
изслушват отчета на настойника и участват при приемането му от органа по
настойничеството и по попечителството. Съветниците могат да предлагат
освобождаване на настойника и дават мнение в предвидените от закона случаи.
(2) Настойническият съвет дава писмено становище относно осиновяването
на детето под настойничество от настойника в случая по чл. 82, ал. 3.
Местоживеене на лицето, поставено под попечителство

Чл. 167. (1) Поставеният под попечителство живее при попечителя, освен
ако е настанен другаде по установения в закона ред. Попечителят има правото по чл.
163, ал. 2.
(2) Заместник-попечителят дава мнение в случаите на осиновяване на
поставения под попечителство от попечителя.
Права и задължения на попечителя

Чл. 168. (1) Дейността на попечителя е почетна.
(2) Правилата на чл. 164 и чл. 165, ал. 2 и 4 се прилагат съответно и за
попечителя. Паричните средства на поставения под попечителство се внасят на негово
име в банка.
Заместник-настойник и заместник-попечител
Чл. 169. (1) Заместник-настойникът замества настойника, когато е
възпрепятстван да изпълнява задълженията си или когато възникне противоречие
между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество. В тези
случаи органът по настойничеството и по попечителството може да назначи особен
представител.
(2) Заместник-настойникът може да предлага на органа по настойничеството
и по попечителството освобождаване на настойника.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за заместник-попечителя.
Надзор върху действията на настойника и на попечителя

Чл. 170. (1) Органът по настойничеството и по попечителството упражнява
надзор върху дейността на настойника. Той може да спира неговите действия и да
предписва извършването на действия, след като вземе мнението на настойническия
съвет.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и за попечителя.
Отчет на настойника и на попечителя

Чл. 171. (1) Всяка година до края на месец февруари настойникът дава отчет
за дейността си пред настойническия съвет и го представя пред органа по
настойничеството и по попечителството. Настойникът дава отчет и при
освобождаването му, както и когато органът по настойничеството и по
попечителството поиска това.
(2) При поискване от органа по настойничеството и по попечителството в
присъствието на заместник-попечителя попечителят дава обяснение за дейността си.
(3) Органът по настойничеството и по попечителството се произнася по
отчета на настойника и по обясненията на попечителя и ако констатира нередовности,
изисква отстраняването им. Когато настойничеството или попечителството е учредено
върху ненавършило пълнолетие дете, становище изразява и дирекция "Социално
(4) По искане на органа по настойничеството и по попечителството
районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми.
(5) Когато настойникът без уважителни причини не се яви или не представи
отчета, органът по настойничеството и по попечителството му налага глоба в размер от
50 до 500 лв. Той изисква отчета от заместник-настойника.
(6) Когато попечителят без уважителни причини не се яви или не даде
обяснение, органът по настойничеството и по попечителството му налага глобата по ал.
5. Той изисква обяснението от заместник-попечителя.
(7) Установяването на нарушението, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда на Закона за
Преминаване от настойничество към попечителство
Чл. 172. (1) С навършване на четиринадесетгодишна възраст
настойничеството се прекратява и органът по настойничеството и по попечителството
назначава попечител и заместник-попечител. До назначаването им дейността се
изпълнява от настойника.
(2) При преминаване от пълно към ограничено запрещение до назначаването
на попечител дейността се изпълнява от настойника.
Настойничество и попечителство по право

Чл. 173. (1) Настойник, съответно попечител, на дете с неизвестни родители
е управителят на специализираната институция, в която то е настанено.
(2) Настойник на поставения под пълно запрещение или попечител на
поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако
няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители,
освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 не се назначава настойнически съвет или
попечител и заместник-попечител и не се образуват настойнически дела.
(4) Органът по настойничеството и по попечителството освобождава
настойника или попечителя по ал. 2, когато интересите на поставения под запрещение
изискват това. В тези случаи се назначава настойнически съвет или попечител и
заместник-попечител по общия ред.
Регистър
Чл. 174. (1) При назначаване на настойнически съвет или на попечител и
заместник-попечител, както и в случаите по чл. 173, ал. 2 настойникът и попечителят се
вписват в регистър. Регистърът се води от органа по настойничеството и по
попечителството по постоянния адрес на поставения под настойничество или под
попечителство.
(2) В случаите по чл. 173, ал. 2 вписването се извършва по заявление на
съпруга или на родителите, след което на заявителя се издава удостоверение за
качеството му на настойник или на попечител.
Глава дванадесета.
Чл. 175. (1) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 83 - 88 и чл. 95 и на издадените за неговото прилагане нормативни
актове, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.
(2) Когато деянието е извършено повторно, глобата е от 2500 до 5000 лв.
Чл. 176. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от

оправомощени от министъра на правосъдието, съответно от министъра на труда и
социалната политика, длъжностни лица.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на правосъдието,
съответно от министъра на труда и социалната политика или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за
§ 1. "Семейно жилище" по смисъла на този кодекс е жилището, което е

обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
§ 2. "Повторно" по смисъла на този кодекс е нарушението, извършено в срок

една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
§ 3. Семейният кодекс (обн., ДВ., бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.;
попр., бр.15 от 1992 г.; изм., бр. 63 и 84 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г. и
бр. 59 от 2007 г.) се отменя.
§ 4. (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между

съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
(2) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на
разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.
§ 5. (1) До определянето със закона за държавния бюджет на Република

България за съответната година на максимален размер на присъдена издръжка по чл.
152, ал. 1 държавата изплаща за сметка на неизправния длъжник присъдената издръжка
в размер, определен със съдебното решение, но не повече от 80 лв.
(2) До определяне размера на издръжката по ал. 1, по висящите
изпълнителни дела и преписки, образувани до влизането в сила на този кодекс,
държавата изплаща издръжка в присъдените размери, но не повече от 80 лв.
(3) Държавата прекратява изплащането на издръжка, присъдена на
основание чл. 82, ал. 2 и чл. 83 от отменения Семеен кодекс, по делата и преписките по
ал. 2, считано от първия ден на месеца, следващ влизането в сила на този кодекс.
§ 6. (1) Националната електронна информационна система по чл. 83 и

регистърът по чл. 85 се създават в срок до една година от влизането в сила на този
кодекс.
(2) До създаването на регистъра по чл. 85 лицата, които желаят да осиновят
дете при условията на пълно осиновяване, се вписват в регистрите по чл. 57б от
отменения Семеен кодекс.
§ 7. В едномесечен срок от влизането в сила на този кодекс Главна дирекция

"Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на
регионалното развитие и благоустройството предоставя на Агенцията по вписванията
безплатен достъп до данните от автоматизираните информационни фондове на
Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на
населението на национално равнище.
§ 8. (1) Родител, чието дете е настанено по съдебен ред в специализирана
институция, без да е определен конкретен срок в съдебното решение, или чието дете
пребивава в институцията повече от една година, е длъжен в срок до три месеца от
влизането в сила на този кодекс да поиска прекратяване на настаняването или промяна
на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда.
(2) Съответната дирекция "Социално подпомагане" в срок до един месец от
влизането в сила на този кодекс уведомява родителя по постоянния му адрес за
предприемане на мерките по ал. 1. Когато родителят не е бил намерен на постоянния
или настоящия му адрес, се поставя съобщение на видно място в сградата на
дирекцията, като се указва кога изтича тримесечният срок. Съобщението се връчва и по
реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Дирекция "Социално подпомагане" уведомява писмено в 7-дневен срок
съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписване на детето в
регионалния регистър по местонахождението на специализираната институция при
неизпълнение на задължението по ал. 1. Осиновяването се извършва без съгласие на
родителя.
§ 9. В Кодекса на международното частно право (обн., ДВ., бр. 42 от 2005 г.;

изм., бр. 59 от 2007 г.) в чл. 84 се правят следните изменения:
1. В ал. 3:
а) изречение първо се изменя така: "Когато осиновяваният е лице с
обичайно местопребиваване в Република България, се иска съгласието на министъра на
правосъдието, освен ако осиновяващият има обичайно местопребиваване в Република
България.";
б) в изречение второ думите "от чужд гражданин на лице - български
гражданин" се заличават.
2. В ал. 4 думите "български или чужд гражданин" се заличават.
§ 10. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм.,
бр. 50 от 2008 г., Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 63 от 2008 г.; бр.
69 от 2008 г., бр. 12, 19 и 42 от 2009 г.) в чл. 327, ал. 1, изречение първо думата
"възходящи" се заменя с "родители".
§ 11. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от
1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г.,
бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982
г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от
1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10 , 31 и 81 от 1990 г.,
бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г.,
бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния
съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120
от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133
и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. -
Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и
92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от
2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23 и 32 от
2009 г.) в чл. 183, ал. 1 след думата "наказва" се добавя "с лишаване от свобода до една
година или".
§ 12. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм.,
бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от
2006 г., бр. 48 и 59 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г., бр. 6 и 19 от 2009 г.) се правят следните
изменения и допълнения:
1. В чл. 25:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Образецът на личния регистрационен картон се утвърждава със заповед
на министъра на регионалното развитие и благоустройството."
2. В чл. 50, ал. 1 в изречение първо накрая се добавя "в тридневен срок от
получаване на преписа".
3. В чл. 53:
а) създава се нова т. 6:
"6. режим на имуществените отношения;"
б) досегашните т. 6, 7, 8 и 9 стават съответно т. 7, 8, 9 и 10.
§ 13. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и
120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г.,
бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г, бр. 14 от 2009 г.) се правят
следните допълнения:
1. В чл. 45 се създава ал. 13:
"(13) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 27, ал. 2, ако не
подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв. - за първо
нарушение, и от 1500 до 3000 лв. - при повторно нарушение."
2. В чл. 46, ал. 3 в текста преди т. 1 след думите "ал. 7" се добавя "и 13".
§ 14. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от

1998 г., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от
2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005
г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г. и бр.
35 от 2009 г.) в чл. 76, т. 9 се създава изречение второ: "При разногласие между
родителите спорът се решава по реда на чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс".
§ 15. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от

1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от
2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 и 64
от 2007 г., бр. 50 и 69 от 2008 г. и бр. 42 от 2009 г.) се правят следните изменения и
допълнения:
1. В чл. 25, ал. 4:
а) създава се ново изречение второ: "Брачният договор в случаите по чл. 39,
ал. 3 от Семейния кодекс се представя за вписване при получаване на удостоверението
за сключен граждански брак.";
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
2. В чл. 28а, ал. 1, т. 4 накрая се добавя "както и от брачните договори по чл.
39 от Семейния кодекс".
§ 16. В Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните

и непълнолетните (обн., Изв., бр. 13 от 1958 г.; изм., бр. 11 от 1961 г.; ДВ, бр. 35 от 1966
г., бр. 30 от 1969 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 53 от 1975 г.; попр., бр. 55 от 1975 г.; изм., бр.
63 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 110 от 1996 г.; попр., бр. 3 от 1997
г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 66 и 96 от 2004 г. и бр. 28, 94 и 103 от 2005 г. и бр. 25 от
2009 г.) в чл. 15, ал. 7 думите "чл. 74 - 76" се заменят с "чл. 131, 132 и 134".
§ 17. В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от
1949 г.; изм.; бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 и 104 от 1996
г., бр. 117 от 1997 г., бр. 96 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 59 от 2007 г.) в чл. 5, ал. 3
думите "чл. 62" се заменят с "чл. 102".

-------------------------
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 12 юни 2009 г. и е подпечатан
с официалния печат на Народното събрание.
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен

вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който
влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
ЗДРАВЕТО
§ 121. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на:

1. параграфи 1, 16, 20, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 42, 44, § 56, т. 1 и 2, § 65, 68, 70,
76, 80, 81, 90, 92, 96, § 102, т. 3, 4, 5, 7 и 8, § 105, т. 1, 3 и 5, § 107, т. 1, 2, 3, 4, 6, буква
"а", т. 7, 10, 11, 13 и 15, буква "а", § 109, 110, 112, 113, § 115, т. 5, § 116, т. 4 и 6, § 117, т.
5 и 7 и § 118, т. 1, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен
вестник";
2. параграф 102, т. 1, 2 и 6, които влизат в сила от 1 март 2011 г.;
3. параграфи 22, т. 1 (относно чл. 36, ал. 1, изречение второ), § 37, § 48, т. 2,
§ 51 и 59, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.;
4. параграф 107, т. 15, буква "б", който влиза в сила от 30 септември 2011 г.

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ
КОДЕКС

§ 19. (В сила от 01.10.2009 г.) Българските граждани с обичайно
местопребиваване в чужбина, които са вписани в регистъра по чл. 57б, ал. 1 от
отменения Семеен кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр.
15 от 1992 г.; изм., бр. 63 и 84 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г. и бр. 59 от
2007 г., отм., бр. 47 от 2009 г.), могат да участват в осиновителната процедура по реда
на този кодекс, без да се прилага чл. 84, ал. 3 от Кодекса на международното частно
право, до изтичане на срока на разрешението им за вписване в регистъра.
Осиновяващите, които не са осиновили дете до 1 октомври 2011 г., могат да
кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от този кодекс.
§ 20. (В сила от 01.10.2009 г.) Разрешенията за вписване в регистъра по чл.

57б, ал. 1 от отменения Семеен кодекс на български граждани с обичайно
местопребиваване в чужбина са валидни до 1 октомври 2011 г., при условие че срокът
на тези разрешения не е изтекъл преди 1 октомври 2009 г.
§ 21. (В сила от 01.10.2009 г.) Започналите съдебни производства по чл. 53д,

ал. 1 от отменения Семеен кодекс се довършват по реда, предвиден в него, като след
влизането в сила на съдебното решение по чл. 53д, ал. 4 от отменения Семеен кодекс
детето се вписва в регистъра по чл. 83, ал. 2 от този кодекс.
§ 22. Образуваните преди влизането в сила на този закон висящи преписки

за изплащане от държавата на присъдена издръжка по чл. 152 се разглеждат при новите
условия и ред.
...................................
§ 24. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен

вестник" с изключение на § 19, 20 и 21, които влизат в сила от 1 октомври 2009 г.

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ
ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
§ 26. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен

вестник" с изключение на § 12, който влиза в сила от 1 януари 2011 г., и § 13, т. 2 и §
21, които влизат в сила от 18 юни 2011 г.
Децата жертви или свидетели на престъпления имат
право, без страх и притеснение, да разкажат всичко
което знаят
За да се избегне вторичното травмиране на децата, жертви и свидетели на престъпление при участието
им в правораздавателния процес те трябва да се разпитват еднократно в щадящи условия:
Да не се виждат и чуват с обвиняемия и защитника му;
С тях да разговарят само специално подготвени специалисти;
Да се изготвя видеозапис от разпита на децата, който да се използва в производството, включително
и в съда;
Като страна от международните правни актове, относно правата на децата и други касаещи правата на
жертвите на престъпления, българската държава е длъжна да гарантира на детето – свидетел правото на
подходяща защита и грижа в наказателния процес. Тези мерки ще осигурят по-успешното събиране на годен
доказателствен материал и съответно по-добро правосъдие.
Сдружение ИСДП предоставя подкрепа на деца жертви на насилие, подготвя деца за участие в наказателни
и граждански производства и подкрепя деца преди и по време на даване на показания.
ИСДП създаде и поддържа първите в страната специализирани помещения за изслушване на деца, които
позволяват видеозапис на показанията и участие на страните без детето да ги вижда и чува.
Специализираните помещения се намират в:

КСУДС Шумен КСУДС Пазарджик
9700 Шумен; 4400 Пазарджик
ул. „Димитър Благоев“ 12 бул. „Ал.Стамболийски“ 48
е-mail: ksu_sh@abv.bg, тел. 054/801 632 e-mail: ksu_pazardjik@abv.bg; тел. 034/44 75 30
Столична Дирекция на Вътрешните работи /СДВР/

София, ул. Антим I
02/987 77 77
За повече информация и контакти:

ИСДП София 1606, ул. „Люлин планина“ 22А; тел. 02/852 47 13
e-mail: sapi@sapibg.org, www.detetosvidetel.org; www.sapibg.org
Център за обществена подкрепа

тел 02/920 42 38; София, ул. „Пиротска“ 175
Кампанията „Детето е свидетел, който изисква специална грижа“ е проведена за първи път от фондация
„Nobody’s Children“, Полша през 2004 година.
С подкрепата на Програма „Превенция на престъпността и борба срещу нея“ на Европейската комисия – ГД „Правосъдие, свобода и
сигурност”.
„Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от
нейния автор и при никакви обстоятелства не може да се счита, че тя отразява официалното становище на Европейския Съюз”.
8. Всяко дете, жертва/свидетел има право на лична неприкосновеност и на защи-
Харта за правата та на неговия образ. Недопустимо е да се разкриват, публикуват или разпро-
страняват лични данни за детето жертва/свидетел, с изключение на случаите,
на детето жертва/свидетел на престъпление които са посочени в съответните нормативни актове.
9. Всяко дете, жертва/свидетел има право на професионална психологическа, ме-
Като признаваме, съгласно Конвенцията за правата на детето, че висшите ин-
дицинска или педагогическа помощ, насочена към намаляване на ефектите от
тереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отна-
престъплението и минимизиране на негативните последици от участието на
сящи се до децата,
детето в правни процедури.
Като признаваме неотменимото право на всяко дете да бъде защитено от 10. Точка 1. Всяко дете, жертва/свидетел има право на информация за неговото
всички форми на физическо или психическо насилие, посегателство или злоу- участие и роля в процедурата, поднесена в достъпен за него вид, съобразно
потреба, липса на грижи, или небрежно отношение, малтретиране или експло- равнището на неговото развитие.
атация, включително сексуално насилие,
Точка 2. Посоченото по-горе право се прилага също и към информацията за
Като признаваме, че всяко дете има право да изразява свободно своите правото на жертвата/свидетеля да откаже да свидетелства или да отговаря на
възгледи по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тези възгледи след- въпроси, зададени по неподходящ за етапа на развитието му начин, и/или ако
ва да се придава дължимото значение, не е в състояние да разбере смисъла на тази информация.
С настоящото обявяваме 11. Точка 1. Всяко дете жертва/свидетел има право на защита от виктимизиране в
резултат от участието му в правна процедура.
Харта за правата на детето жертва/свидетел на престъпление.
Точка 2. Като форма на такава защита децата трябва да бъдат разпитвани от
обучени за целта професионалисти в предразполагащо детето помещение за
1. За целите на настоящата харта „дете“ е всяко човешко същество, което участва разпити.
в правни процедури като жертва или свидетел на престъпление, и което е под
осемнадесетгодишна възраст. Точка 3. Предразполагащо детето помещение за разпити, посочено в точка 2
2. За целите на настоящата харта „процедури“ са всички подготвителни или по-горе, означава помещение, което е съобразено с потребностите на детското
съдебни процесуални действия с участието на дете, както и всички мерки за развитие, не засилва притеснението/страданието на детето, свързано с разпи-
осигуряване на помощ и подкрепа за детето, предприети от институциите и ор- та, и е подходящо оборудвано за аудио и видеозапис на разпита.
ганизациите, които отговарят за грижите и закрилата на детето. Точка 4. Детето жертва/свидетел трябва да бъде разпитвано само веднъж. По-
3. Сигурността и благоденствието на детето трябва да бъдат приоритет във всич- вече от един разпит може да се провежда единствено, когато това е обоснова-
ки процедури, които включват дете, жертва/свидетел на престъпление, както но в случаите, предвидени в съответните нормативни актове.
за правоохранителните и правоприлагащи органи, така и за институциите и ор- Точка 5. Разпитът се записва с устройство за аудио и видеозапис. Записът тряб-
ганизациите, които отговарят за закрилата на детето. ва да включва целия разпит.
4. Всяко дете, жертва/свидетел има право да не бъде дискриминирано на основа- 12. Всяко дете жертва/свидетел има право на безопасност и закрила, и по-
ние на раса, националност, религия, социален произход, увреждане или всяка специално да бъде изолирано от извършителя.
друга отличителна черта на детето или на членовете на неговото семейство.
13. Всяко дете жертва/свидетел има право на контакти със семейството и прияте-
5. Всяко дете, жертва/свидетел има право с него да се отнасят сериозно и пра- лите си по време на всички процесуални действия. Това право може да бъде
во на справедлива и внимателна оценка на правдоподобността на неговите ограничено в интерес на детето и/или в интерес на съдебното производство.
твърдения.
14. Всяко дете жертва/свидетел има право на подходящо и подобаващо предста-
6. Всяко дете, жертва/свидетел има право на зачитане на неговото достойнство,
вителство по време на процедурите, които придружават подготвителните и
и по-специално на зачитане на неговите потребности по време на всички про-
съдебни процесуални действия. Ако родителят/лицето, което се грижи за де-
цедури, в които то участва.
тето, не може да осигури такова подобаващо представителство, се определя
7. Всяко дете, жертва/свидетел има право да изразява своите възгледи. Тези процесуален представител, който да представлява детето в действията с него-
възгледи трябва да се вземат предвид при всички дейности и решения, които во участие.
засягат детето.
НАРЕДБА № I-51 ОТ 12 МАРТ 2001 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОЛИЦЕЙСКА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Издадена от Министерството на вътрешните работи
Обн. ДВ. бр.30 от 28 Март 2001г., изм. ДВ. бр.92 от 17 Октомври 2003г.,
изм. ДВ. бр.68 от 1 Август 2008г.
Раздел I.
Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за предоставяне на полицейска

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) Полицейската закрила на детето, наричана по-долу
"полицейска закрила", по смисъла на тази наредба е спешна мярка, предоставена на дете от
полицейските органи, служещи в районните полицейски управления (РПУ) в Столична дирекция
"Полиция" (СДП) и областните дирекции "Полиция" (ОДП).
Чл. 3. Полицейска закрила се предоставя, когато:

1. детето е обект на престъпление;
2. има непосредствена опасност за живота или здравето на детето;
3. има опасност детето да бъде въвлечено в извършването на престъпление;
4. детето е изгубено или е в безпомощно състояние;
5. детето е останало без надзор.
Чл. 4. Полицейската закрила се осъществява чрез:

1. отстраняване на детето от средата или субектите, които оказват или могат да окажат
вредно въздействие върху него;
2. установяване на обстоятелствата, довели до попадането на детето в това състояние;
3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2003 г.) предприемане на мерки съвместно със социалните
работници в дирекциите "Социално подпомагане" (ДСП) за отстраняване на причините и
условията, представляващи опасност за физическото, душевното или моралното развитие на
детето; мерките се предприемат съобразно правомощията на полицейските органи.
Раздел II.
Условия за предоставяне на полицейска закрила
Чл. 5. (1) Полицейската закрила се предоставя по искане на:

1. самото дете;
2. родител или лице, на което е възложено изпълнението на родителските функции;
3. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2003 г.) социален работник в дирекция "Социално подпомагане";
4. представител на общинската администрация или член на местната комисия за борба
срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
5. полицейски орган;
6. прокуратурата;
7. съда.
(2) Предоставянето на полицейска закрила се осъществява с искане (приложение № 1).
Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2003 г.) Полицейска закрила се предоставя за не повече от
48 часа.
(2) На детето се предоставя полицейска закрила по всяко време на денонощието.
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2003 г.) Детето, на което е предоставена полицейска
закрила, се настанява в:
1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2003 г.) специално помещение към ДСП;
2. специално помещение в РПУ или в дом за временно настаняване на малолетни и
непълнолетни (ДВНМН) при МВР; в тези случаи при приемането на детето се извършва
медицински преглед, за което се изготвя документ от квалифицирано медицинско лице;
3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) специализирани институции за
деца;
4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2003 г.) семейството му или при лице, на което е възложено
изпълнението на родителските функции, след уведомяване на дирекцията "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето.
(2) При необходимост органът, предоставящ полицейската закрила, осигурява
полицейска охрана на детето.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 детето може да се придружава от родител или лице, на което е
възложено изпълнението на родителските функции.
Чл. 8. Дете, за което се иска предоставяне на полицейска закрила, се настанява незабавно

в ДВНМН към МВР съгласно изискванията на Закона за борба срещу противообществените
прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) и Правилника за организацията и дейността
на ДВНМН, когато:
1. не може да се установи местоживеенето му;
2. за него се установи, че проси, проституира, злоупотребява с алкохол или употребява
наркотични вещества;
3. за него се установи, че самоволно е напуснало заведение за задължително възпитание
или принудително лечение;
4. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2003 г.) за него се установи, че е извършител на
противообществени прояви или престъпления.
Чл. 9. Предоставянето на полицейска закрила се прекратява при:

1. отпадане на обстоятелствата, наложили предоставянето й;
2. изтичане на срока.
Чл. 10. (1) Всички действия по осъществяването на полицейската закрила се отразяват в

документите, посочени в наредбата.
(2) Документите се завеждат в деловодството на РПУ по определения за това ред.
Раздел III.
Ред за предоставяне на полицейска закрила
Чл. 11. (1) Полицейска закрила се предоставя със заповед, издадена от началника на РПУ
или упълномощен от него служител.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) В извънработно време, в почивни и празнични дни
полицейска закрила се предоставя със заповед, издадена от дежурния в РПУ.
(3) Заповедите по ал. 1 и 2 се издават съобразно приложение № 2.
Чл. 12. Полицейският орган, осъществяващ закрилата на детето:

1. установява самоличността на детето;
2. установява родителите или лицата, на които е възложено да изпълняват родителските
функции;
3. запознава и обяснява на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и
основанието за тях (приложение № 2);
4. организира мероприятията по осъществяването й, провежда ги и след изтичане срока
на закрилата докладва по съответния ред;
5. вписва всички данни в Дневника за записване на децата, на които е предоставена
полицейска закрила (приложение № 3).
Чл. 13. (1) Полицейският орган, предприел закрилата на дете, незабавно уведомява:
1. родителите на детето или лицето, на което е възложено да изпълнява родителските
функции;
2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2003 г.) дирекция "Социално подпомагане", в чийто район е
предприета закрилата;
3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2003 г.) дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето;
4. районната прокуратура, на чиято територия е предприета мярката;
5. (нова - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) ОДП по местоживеене на детето.
(2) Уведомяването по ал. 1 се извършва с уведомително писмо (приложение № 4).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) В случай, че детето, на което се предоставя полицейска
закрила, е чужд гражданин, освен субектите по ал. 1 се уведомява и дежурният в ОДП, който
уведомява съответното посолство или консулска служба по определения за това ред.
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2003 г.) Детето под полицейска закрила се настанява в
специално помещение в РПУ или в ДВНМН. В тези случаи не се допуска детето да контактува с
лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него.
(2) Служителят, осъществяващ полицейската закрила в РПУ и в ДВНМН, упражнява
контрол и наблюдение над детето под полицейска закрила.
Чл. 15. (1) Полицейска закрила се осъществява и при транспортирането на детето.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2003 г.).
(3) При транспортиране детето може да бъде придружавано от родител или лице, на
което е възложено да изпълнява родителските функции.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) Предаването на дете под полицейска закрила се
извършва с приемно-предавателен протокол (приложение № 5).
Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) (1) След прекратяване на предоставената
полицейска закрила детето се предава на:
1. родител или лице, на което е възложено изпълнението на родителските функции, ако
това не води до въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо,
нравствено и образователно развитие;
2. социален работник в ДСП.
(2) За извършеното предаване се съставя приемно-предавателен протокол (приложение
№ 5).
Чл. 16. (1) Полицейска охрана на дете, на което е предоставена полицейска закрила, се
осъществява, когато:
1. детето е обект на престъпление;
2. е необходимо да бъде ограничен достъпът до детето, поради опасност за неговото
физическо, душевно и морално развитие.
(2) Полицейската охрана се осигурява от полицейските органи със заповед на началника
на РПУ или упълномощен от него служител (приложение № 2).
Чл. 17. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2003 г.) Дете, на което е предоставена полицейска закрила по
чл. 7, ал. 1, т. 2, има право на безплатна храна по норми, определени с акт на министъра на
§ 1. Наредбата се издава на основание на чл. 43 от Закона за закрила на детето и е

съгласувана с Държавната агенция за закрила на детето.
§ 2. Контролът по изпълнението на настоящата наредба се възлага на главния секретар на

МВР.
Приложение № 1 към чл. 5 ал. 2
(Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.)
№.................... ДО
......................г. НАЧАЛНИКА НА
.......... РПУ - гр. .......................
ИСКАНЕ
за предоставяне на полицейска закрила на дете
Днес, ...........................г., .......................................................................
(собствено, бащино, фамилно име)
(дата на раждане и месторождение)
........................................................................................................................
(ЕГН/ЛНЧ) (лична карта № или друг документ за самоличност, издаден на
от (при наличност)
........................................................................................................................
(постоянен адрес, тел. настоящ адрес , тел.)
на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за
предоставяне на полицейска закрила на детето искам да бъда поставен(а)
под полицейска закрила.
Отправям искането със следните основания:
..............................................................................................................
..............................................................................................................
..............................................................................................................
..............................................................................................................
..............................................................................................................
............................... г. ПОДПИС: ..........................

Гр. (с.) .....................
Забележки:
1. Обратната страна се попълва, когато искането за предоставяне на
полицейска закрила не се прави от детето.
2. Когато искането за предоставяне на полицейска закрила се прави от
лица, които не са родители, или лица, на които е възложено изпълнението
на родителските функции, се попълват само данни за трите имена,
длъжността и представлявания от подписващия искането орган.
№ ..................... ДО
........................г. НАЧАЛНИКА НА
.......... РПУ - гр. ......................
ИСКАНЕ
Днес, ....................г., ..............................................................................
........................................................................................................................
(ЕГН/ЛНЧ) (лична карта № или друг документ за самоличност издаден на
........................................................................................................................
(постоянен адрес, тел. настоящ адрес , тел.)
на основание чл. 5, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за

предоставяне на полицейска закрила на детето и в качеството ми на:
· Родител или лице, на което е възложено изпълнението на
родителските функции;
· Социален работник в ДСП -
гр. ......................................... община..............................................;
· Представител на общинската администрация или член на
МКБППМН ......................................................................................,
обл. ......................................;
· Полицейски орган в ........................... РПУ - гр. ........................,
при СДП/ОДП .......................................................;
· Прокурор в .....................................................................................
прокуратура - гр. (общ.) ..................................................................;
· Съдия в ................................................................................. съд -
гр. (общ.) ...........................................................................................
(подчертава се съответният субект и се попълва необходимото)
искам да бъде предоставена полицейска закрила на детето:

........................................................................................................................
(собствено, бащино, (дата на раждане и
фамилно име) месторождение)
........................................................................................................................
........................................................................................................................
(постоянен адрес, тел. настоящ адрес, тел.)
........................................................................................................................
(пол, видима възраст (при неустановена самоличност на детето)
Отправям искането със следните основания:

..............................................................................................................
..............................................................................................................
..............................................................................................................
..............................................................................................................
..............................................................................................................
.................................. г. ПОДПИС:
Гр. (с.) .......................
Приложение № 2 към чл. 11, ал. 3, чл. 12, т. 3 и чл. 16, ал. 2
(Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.)
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ
№ ........................ Екз. № ………….

.................................................. г.
ЗАПОВЕД
Днес,................................................................ г., в ........................... ч.
в гр. .......................................................................................................,
обл. ........................................................................................................,
подписаният ..........................................................................................
на длъжност ..........................................................................................
в ........................................................ РПУ - гр. ....................................
........................................, СДП/ОДП .......................................на МВР
във връзка с чл. 37 от Закона за закрила на детето и на основание чл. 11
от Наредбата за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила
на детето
ЗАПОВЯДВАМ:
Да бъде предоставена полицейска закрила на детето:
............................................................................................................,
(собствено, бащино, фамилно име) (дата на раждане и месторождение)
............................................................................................................,
............................................................................................................,
(постоянен адрес, тел.) (настоящ адрес, тел.)
............................................................................................................,
Полицейската закрила е предоставена във връзка със следното:

.............................................................................................................
.............................................................................................................
.............................................................................................................
.............................................................................................................
.............................................................................................................
.............................................................................................................
Полицейската закрила да се осъществи от

........................................................................................................................
(собствено и фамилно име)
на длъжност ....................................................................................... в
РПУ - гр. ................................................................................................
На детето ............................................................................................
да бъде осигурена полицейска охрана под ръководството на ........
..............................................................................................................
(собствено и фамилно име)
на длъжност ...................................................................................... -
гр. .........................................................................................................,
във връзка с .........................................................................................
..............................................................................................................
(посочват се основанията за осигуряване на полицейска охрана на
детето)
(попълва се при осигуряване на полицейска охрана на детето на
основание чл. 16 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на
полицейска закрила на детето)
Полицейската закрила да приключи в ...... ч. на .......... г. освен ако не

отпаднат причините и условията за предоставянето й.
............................... г. НАЧАЛНИК:
Гр. (с.) .....................
Долуподписаният ................................................................................
(длъжност, собствено и фамилно име на служителя, осъществяващ
полицейската закрила)
на основание чл. 12, т. 3 от Наредбата за условията и реда за
предоставяне на полицейска закрила на детето запознах
детето.................................
със законовите основания за предприетата с него мярка и
необходимостта от нея.
.............................. г. ПОДПИС:
Гр. (с.) .....................
Приложение № 3 към чл. 12, т. 5
(Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.)
ДНЕВНИК
за записване на децата, на които е предоставена полицейска закрила
в
.............
(посочва се пълното наименование на териториалното структурно звено на МВР)
Започнат на .............. г.
Завършен на .............. г.
Срок на съхранение ....... г.
№ Дата на Данни за Искане за Заповед за Начало на

по запис- детето предо- полицейска полицей-
ред ване (собствено, ставяне закрила ската
бащино и на поли- на дете закрила
фамилно цейска (рег. №) на дете
име, закрила (дата/час)
ЕГН/ЛНЧ, на дете
пол, (вх. №/
видима инициатор)
възраст,
месторож-
дение,
настоящ
адрес,
постоянен
адрес,
телефон)
1 2 3 4 5 6
Служител Мероприятия, Край на Предаване Забележка

на РПУ, предприети по полицей- на детето
осъщест- полицейската ската след края
вяващ закрила закрила на поли-
закрилата на дете (дата/час) цейската
на дете (осъществена закрила
(длъжност, полицейска (субект,
собствено охрана, място,
и фамилно транспор- дата)
име) тиране,
настаняване
в специали-
зирана
институция,
предаване
на родител,
на лицето,
на което е
възложено
да изпълнява
родителските
функции, или
на социален
работник
в ДСП)
7 8 9 10 11
Приложение № 4 към чл. 13, ал. 2
(Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.)
№ ....................... До
..........................г. г-н (г-жа) ..............
гр. ..................,
кв. (ж.к.) .........,
ул./№ .............,
община (район)
(родител на детето или лице,
на което са предоставени
родителските функции)
До
Дирекция "Социално
подпомагане"
.............................................
(по предоставяне на
полицейската закрила
на детето)
До
Дирекция "Социално
подпомагане"
.............................................
(по местоживеене на детето)
До
Районна прокуратура -
.............................................
До
ОДП
.............................................
(по местоживеене на детето,
ако местоживеенето му е
установено)
УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО
Уведомяваме Ви, че на ............................... г. в ....... ч. на основание чл. 3 във

връзка с чл. 4 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на полицейска
закрила на детето след отправено искане, заведено под вх. № ...................., беше
предоставена полицейска закрила със заповед №...../........ г. от началника на ......
РПУ - гр. .........................., на детето:
.....................................................................................................,
.....................................................................................................,
(ЕГН/ЛНЧ)(лична карта № или друг документ за самоличност, издаден на от
(при наличност)
.....................................................................................................,
.................................................................................................... .
Полицейската закрила е предоставена във връзка със следното:

.........
.........
.........
.........
(попълват се основанията)
.................................. г. НАЧАЛНИК:
Гр. (с.) ......................
Приложение № 5 към чл. 15, ал. 4 и чл. 15а, ал. 2
(Предишно приложение към чл. 15, ал. 4, изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.)
№ .......................
..........................г.
ПРИЕМНО-ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
за предаване на дете, на което е предоставена полицейска закрила
Днес, ............ г., в ................... ч. детето:

.......................................................................................................,
.......................................................................................................,
(ЕГН/ЛНЧ) (лична карта № или друг документ за самоличност, издаден на от (при наличност)
.......................................................................................................,
........................................................................................................
което е под полицейска закрила,
срокът на полицейската закрила на което
е изтекъл,
(укажете с "Х" вляво съответния ред)

по заповед № ..................../ ................ г. на началника на .......... РПУ - гр. ......................................,
СE
ПРЕДАВА на родителя, на лицето, на което е възложено да изпълнява родителските функции, или на

социален работник в Дирекция "Социално подпомагане":
.......................................................................................................,
.......................................................................................................,
(ЕГН/ЛНЧ) (лична карта № или друг документ за самоличност, издаден на от)
...................................................................................................... .
Забележка. Когато приемно-предавателният протокол се прави от лица, които не са родители, или
такива лица, на които е възложено да изпълняват родителските функции, се попълват само данни за
трите имена, длъжността и представлявания от подписващия искането орган.
НАСТАНЯВА В: .............
...............
(пълно наименование и адрес на специализираната институция за деца, както и на ДВНМН в
съответния
регион на страната)
на основание чл. 7, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на полицейска
закрила във връзка с чл. 39 от Закона за закрила на детето.
Детето е прието от:
................
на длъжност:......................
(1. Посочва се длъжността на служителя в съответната специализирана институция.
2. Попълват се и данните, и длъжността на дежурния служител в ДВНМН)
ПРЕДАЛ ДЕТЕТО: .............
.....
(час, дата, година) (подпис)
Гр. (с.) .........
(длъжност, собствено и
фамилно име на служителя)
............................. РПУ -
гр. .......
ПРИЕЛ ДЕТЕТО: ....

(подпис; печат на
специализираната
институция)
Забележка. Приемно-предавателният протокол се попълва в 2 еднообразни екземпляра при всеки случай на
приемане-предаване на детето.
ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА
Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.
Обн. ДВ. бр.86 от 18 Октомври 1991г., изм. ДВ. бр.90 от 24 Октомври

1996г., изм. ДВ. бр.36 от 31 Март 1998г., доп. ДВ. бр.124 от 27 Октомври 1998г.,
изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ.
бр.68 от 30 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.90 от 24 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.95 от
8 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.29 от 31 Март 2003г., изм. ДВ. бр.71 от 12 Август
2003г., доп. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., доп. ДВ. бр.114 от 30 Декември
2003г., изм. ДВ. бр.40 от 14 Май 2004г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ.
бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105
от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.41 от 19 Май 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22
Декември 2006г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май
2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.36 от 15 Май 2009г., изм. ДВ.
бр.74 от 15 Септември 2009г.
Чл. 1. Този закон урежда устройството, функциите и управлението на системата на

народната просвета.
Чл. 2. Системата на народната просвета включва детски градини, училища и обслужващи

звена.
Чл. 3. Системата на народната просвета осигурява образование според държавни

образователни изисквания.
Чл. 4. (1) Гражданите имат право на образование. Те могат да повишават непрекъснато

своето образование и квалификация.
(2) Не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол,
етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.
Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) (1) Правото на образование се осъществява при
спазване на принципите за прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на
системата на народната просвета.
(2) Условията и редът за завършване на определен клас, етап или степен на образование
и за преминаване в следващ клас, етап или степен на образование се определят най-късно до
началото на съответната учебна година.
Чл. 5. Образованието е светско.
Чл. 6. Образованието в държавните и общинските училища е безплатно.
Чл. 7. (1) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Училищното обучение започва на 7 години, навършени в
годината на постъпване в първи клас. В първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6
години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или
настойниците им, позволяват това.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) В детските градини, училищата и обслужващите
звена официалният език е българският. Училищното обучение осигурява условия за усвояването
на книжовния български език.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Учениците, за които българският език не е майчин, освен
задължителното изучаване на български език имат право да изучават своя майчин език в
общинските училища при защита и контрол от страна на държавата.
Чл. 9. (1) Всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него

училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности.
(2) Правото по ал. 1 за малолетните се ползва от родителите или настойниците им.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) Детските градини и училищата са държавни,
общински и частни. Обслужващите звена са държавни и общински.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Държавни са детските градини,
училищата и обслужващите звена, които са с национално значение и се финансират от
държавния бюджет чрез Министерството на образованието, младежта и науката или чрез други
министерства и ведомства. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна
собственост.
(3) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Държавни са и детските градини
към Министерството на отбраната, предназначени за обучение, възпитание и отглеждане на деца
на военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната и финансирани от
бюджета на министерството. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна
собственост.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Общински са детските
градини, училищата и обслужващите звена, които се финансират от общинските бюджети.
Предоставените им за ползване имоти са публична общинска собственост.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Държавните и
общинските детски градини, училища и обслужващи звена са юридически лица.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от
2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Държавните детски градини, държавните и общинските училища
и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на
образованието, младежта и науката. Общинските училища и обслужващи звена се откриват,
преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката по
предложение на общинския съвет.
(7) (Предишна ал. 6, доп. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74
от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Общинските детски градини се откриват, преобразуват и
закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет. Държавните
детски градини по ал. 3 се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на
отбраната, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Държавните и
общинските детски градини, училища и обслужващи звена придобиват качество на юридически
лица или прекратяват дейността си от деня на обнародването на заповедта в "Държавен вестник",
освен ако в нея е посочено друго.
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) Частни са детските градини и училищата, които
се откриват или преобразуват по искане на български физически или юридически лица и не са на
бюджетна издръжка.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Лицата по ал. 1 представят в
Министерството на образованието, младежта и науката определените с правилника за
прилагането на закона документи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Частните детски градини и
училища се откриват или преобразуват със заповед на министъра на образованието, младежта и
науката и придобиват качество на юридически лица от деня на обнародването на заповедта в
(4) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Частните детски градини и училища ползват частни
имоти или предоставени им имоти, които са частна държавна или частна общинска собственост,
или имоти, предоставени по реда на чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост, съответно
по реда на Закона за общинската собственост.
(5) Предоставените по реда на ал. 4 имоти могат да се ползват само за осъществяване
предмета на дейност на детската градина или училището и не могат да се пренаемат от трети
лица или да се ползват за други цели.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009
г.) Български детски градини и училища с чуждестранно участие се откриват или преобразуват
по искане на регистрирани в Република България сдружения между български и чуждестранни
физически и/или юридически лица с решение на Министерския съвет по предложение на
министъра на образованието, младежта и науката.
(2) Чуждестранни детски градини и училища се откриват или преобразуват по искане на
чуждестранни юридически лица в съответствие с международни спогодби и по реда на ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Лицата по ал. 1 и 2 представят в
Министерството на образованието, младежта и науката определените с правилника за прилагане
на закона документи.
(4) Детските градини и училищата по ал. 1 и 2 придобиват качество на юридически лица
от деня на обнародването на решението на Министерския съвет в "Държавен вестник".
(5) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Детските градини и училищата по ал. 1 и 2 ползват
частни имоти или предоставени им имоти, които са частна държавна или частна общинска
собственост, или имоти, предоставени по реда на чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната
собственост, съответно по реда на Закона за общинската собственост.
(6) Предоставените по реда на ал. 5 имоти могат да се ползват само за осъществяване
предмета на дейност на детската градина или училището и не могат да се пренаемат от трети
лица или да се ползват за други цели.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) Детските градини и училищата по чл. 11 и 12 се
закриват:
1. когато се установи, че не се спазват изискванията, предвидени в закона и в правилника
за прилагането му;
2. при смърт на физическото лице, получило разрешение за откриване на детската
градина или училището, или когато лицето е осъдено на лишаване от свобода с влязла в сила
присъда за умишлено престъпление;
3. при прекратяване дейността на юридическото лице, получило разрешение за
откриване на детската градина или училището.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) В случаите на ал. 1, т. 2 и 3
детската градина или училището не се закриват, ако в едномесечен срок от настъпването на
посочените обстоятелства трети лица представят в Министерството на образованието, младежта
и науката определените с правилника за прилагането на закона документи за продължаване на
дейността им.
(3) Детските градини и училищата по ал. 1 могат да се закриват и по искане на лицата,
които ги представляват.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Учениците от закритите по ал. 1 и
3 училища могат да продължат обучението си в училища при условия и по ред, определени с
наредба на министъра на образованието, младежта и науката.
(5) Актовете за закриване се издават по реда на ал. 1, 2, 3 и 4 от органа, дал разрешение
за откриване на детската градина или училището, и се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 14. Училището и детската градина създават условия за нормалното физическо и

психическо развитие на децата и учениците.
ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл. 15. (Ал. 1 отм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.)

(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания
определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка и
създават условия за:
1. (изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) изграждане на свободна, морална и инициативна личност,
която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и
култура;
2. задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка
обща култура;
3. усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с
нови знания от различни области на науката и практиката;
4. избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според
възможностите на учениците и избраното от тях училище;
5. развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини,
училищата и обслужващите звена.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания се отнасят за:
1. предучилищното възпитание и подготовка;
2. степента на образование, общообразователния минимум и учебния план;
3. учебното съдържание;
4. усвояването на книжовния български език;
5. системата за оценяване;
6. професионалното образование и обучение;
7. придобиването на квалификация по професии;
8. (изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) обучението на деца и ученици със специални
образователни потребности и/или с хронични заболявания;
9. учебниците и учебните помагала;
10. документите за системата на народната просвета;
11. извънкласната и извънучилищната дейност;
12. учителската правоспособност и квалификация;
13. материално-техническата база;
14. здравното обслужване;
15. безопасните условия на възпитание, обучение и труд;
16. научното, информационното и библиотечното обслужване;
17. едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски
градини, училища и обслужващи звена;
18. нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета;
19. (нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) инспектиране на системата на народната просвета.
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания по чл. 16 се
приемат, както следва:
1. по т. 2 и 6 - със закон;
2. (изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) по т. 9, 12, 13, 14, 15, 17 и 18 - с наредби на Министерския
съвет;
3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) по т. 7, 8 и 10 - с наредби на
министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано със съответните министерства и
ведомства;
4. (изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) по т. 1,
3, 4, 5, 11, 16 и 19 - с наредби на министъра на образованието, младежта и науката.
ДЕТСКИ ГРАДИНИ
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) Детските градини са за деца от 3-годишна
възраст до постъпването им в първи клас.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г., в сила от 2003/2004 учебна година.)
Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Издръжката на децата в държавните и
общинските детски градини се поема съответно от държавния или общинския бюджет.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Родителите заплащат такси в размери, определени от
общинския съвет, в съответствие със Закона за местните данъци и такси.
(3) Освен таксата по ал. 2 родителите заплащат и за дейности извън държавните
образователни изисквания.
(4) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Военнослужещите и цивилните
служители на Министерството на отбраната - родители на децата, настанени в държавните детски
градини към Министерството на отбраната, не заплащат таксите по ал. 2.
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г., в сила от 2003/2004
учебна година) (1) Подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в
първи клас е задължителна и се извършва в подготвителни групи към детските градини или в
подготвителни класове в училище, като родителите или настойниците се освобождават от
заплащането на такси.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) За деца, които не владеят добре
български език, освен подготовката по ал. 1 се осигурява и обучение по български език по
специализирана методика за усвояване на български език.
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2002 г., в сила от 2003/2004 учебна година) (1) (Доп. - ДВ,
бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Постъпването на децата в детските градини става по
желание и по избор на родителите или на настойниците с изключение на случаите по чл. 10, ал. 3
и чл. 20, ал. 1.
(2) В случаите по чл. 20, ал. 1 родителите или настойниците могат да избират
подготвителна група или клас, където се извършва подготовката на децата.
(3) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) В държавните детски градини
към Министерството на отбраната постъпват с предимство деца на военнослужещи и цивилни
служители на Министерството на отбраната.
Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) (1) Децата със специални образователни
потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини по чл. 18.
(2) Задължение на детските градини по ал. 1 е да приемат деца със специални
образователни потребности и/или с хронични заболявания.
(3) За деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания
могат да се създават и специални детски градини и обслужващи звена.
(4) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания
постъпват в детските градини и обслужващи звена по ал. 3, когато всички други възможности за
възпитание в държавни и общински детски градини и обслужващи звена са изчерпани и при
писмено изразено желание на родителите или настойниците.
УЧИЛИЩА
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Училищното
образование осигурява обучението и възпитанието на учениците в съответствие с обществените
потребности и индивидуалните им способности и очаквания за успешна реализация в
гражданското общество.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Училищното образование според степента е
основно и средно, а според съдържанието на подготовката е общо и професионално.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Общото образование осигурява усвояването
на общообразователния минимум и, при възможност, профилирана подготовка съгласно
държавните образователни изисквания.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Професионалното образование осигурява
усвояването на общообразователния минимум и придобиване на квалификация по професия
съгласно държавните образователни изисквания.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Професионалното обучение осигурява
придобиване на квалификация по професия съгласно държавните образователни изисквания.
Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) Основното образование се осъществява на два
етапа: начален - от I до IV клас включително, и прогимназиален - от V до VIII клас включително.
(2) Завършилите началния етап на основното образование получават удостоверение за
завършен IV клас.
(3) Придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за
завършено основно образование, което е окончателно.
(4) Свидетелство за основно образование се получава след завършен VIII клас и дава
право за продължаване на образованието или за професионално обучение.
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2004 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от
2006 г.) Средно образование се придобива след успешно завършен ХII клас и успешно положени
държавни зрелостни изпити по учебни предмети или цикъл от учебни предмети, изучавани в
гимназиалния етап, и се удостоверява с диплома за завършено средно образование, в която се
вписва и общият успех. Дипломата е окончателна и дава право за продължаване на
образованието или за професионално обучение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Държавните зрелостни изпити измерват постигнатите
резултати, включващи знания, умения, отношения или компетентности, от обучението по
съответния учебен предмет или цикъл от учебни предмети в задължителната подготовка в
гимназиалния етап независимо от продължителността на етапа и от предвидените учебни часове
за съответния учебен предмет или цикъл от учебни предмети.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Държавните
зрелостни изпити по ал. 1 са два, като единият от тях е по български език и литература, а вторият
се определя по избор на ученика от учебните предмети "чужд език", "математика", "физика и
астрономия", "биология и здравно образование", "химия и опазване на околната среда", "история
и цивилизация" и "география и икономика" и предметният цикъл "философия", изучавани в
часовете за задължителната общообразователна подготовка.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ,
бр. 50 от 2008 г.) По свое желание ученикът може да положи и държавни зрелостни изпити по
избрани от него учебни предмети или цикъл от учебни предмети по ал. 3.
(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) В дипломата за средно образование на учениците,
обучаващи се при условията на международен договор, предвиждащ при завършване на средно
образование полагане на изпит по официалния или един от официалните езици на държавата -
страна по договора, в графата за втори задължителен държавен зрелостен изпит по тяхно
желание се вписва оценката от изпита по език, положен при условията и по реда, предвидени в
международния договор. Разпоредбата се прилага, в случай че езикът на държавата - страна по
договора, е сред чуждите езици, по които съгласно българското законодателство може да бъде
положен държавен зрелостен изпит по учебния предмет "чужд език". Разпоредбата не се прилага
за изпити, които не се оценяват по начин, който позволява резултатът да бъде приравнен на
действащата в системата на народната просвета в Република България система за оценяване.
(6) (Новa - ДВ, бр. 105 от 2006 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) В
дипломата за средно образование на учениците, които се обучават за придобиване на
професионално образование, в графата за положени държавни зрелостни изпити по ал. 4 по тяхно
желание се вписва средноаритметичната оценка от оценките от държавните изпити за
придобиване на професионална квалификация.
(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г.)
Държавните зрелостни изпити по ал. 3 се провеждат по учебно-изпитни програми, разработени
върху учебно съдържание, изучавано в задължителната подготовка, съгласно чл. 15, ал. 2 от
Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., предишна ал. 6,
изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Държавните зрелостни изпити по ал. 4 се провеждат по учебно-
изпитни програми, разработени върху учебно съдържание за задължителната общообразователна
подготовка.
(9) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 50 от
2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Учебно-изпитните програми по ал. 7 и
8 се приемат с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.
(10) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2006 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., предишна ал. 8
- ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) За провеждането на
държавните зрелостни изпити министърът на образованието, младежта и науката утвърждава със
заповед примерни изпитни материали, които се публикуват на официалната страница на
Министерството на образованието, младежта и науката в Интернет.
(11) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2006 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., предишна ал. 9
- ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Държавните зрелостни изпити по всеки учебен предмет се оценяват от
национална комисия, която включва учители и преподаватели от висшите училища.
(12) (Предишна ал. 7, доп. - ДВ, бр. 41 от 2006 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 105 от 2006 г.,
предишна ал. 10, изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Държавните зрелостни изпити се полагат при
спазване на действащите юридически актове, уреждащи държавните зрелостни изпити, към
момента на явяването без ограничения за възраст и брой изпитни сесии. Оценките от държавните
зрелостни изпити се формират с точност до 0,01.
(13) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 41 от 2006 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 105 от 2006 г.,
предишна ал. 11 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)
Условията и редът за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити се
определят с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.
предишна ал. 12, доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Ученик, завършил успешно ХII клас, който не се е
явил или не е положил успешно държавните зрелостни изпити по ал. 3, по свое желае получава
удостоверението по чл. 7, ал. 5 от Закона за степента на образование, общообразователния
минимум и учебния план.
предишна ал. 13 - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) В училищата не може повторно да се придобива
образование от една и съща степен.
(16) (Предишна ал. 11, изм. - ДВ, бр. 41 от 2006 г., предишна ал. 13, изм. - ДВ, бр. 105 от
2006 г., предишна ал. 14, изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Редът за изчисляване на общия успех по ал.
1 се определя с наредба по чл. 16, т. 10.
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) Придобиването на професионално образование се
удостоверява със:
1. диплома по чл. 24, ал. 1;
2. свидетелство за професионална квалификация, което се получава след завършена
професионална подготовка;
3. свидетелство за правоспособност, издавано за професии, упражняването на които
изисква правоспособност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Завършено професионално обучение по чл. 22, ал. 5 се
удостоверява със:
1. свидетелство по чл. 23, ал. 4;
2. свидетелство за професионална квалификация;
3. свидетелство за правоспособност, издавано за професии, упражняването на които
изисква правоспособност;
4. удостоверение за професионално обучение.
(3) Документите по ал. 2, т. 2, 3, и 4 не дават право за продължаване на образованието.
(4) Документите по ал. 1 и 2 се издават само от училище, освен ако със закон е предвиден
друг компетентен орган.
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) Училищата са:
1. начални - от I до IV клас включително;
2. прогимназиални - от V до VIII клас включително;
3. основни - от I до VIII клас включително;
4. гимназии - от IX до XII клас включително;
5. (изм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) профилирани гимназии;
6. средни общообразователни - от I до XII клас включително;
7. (изм. - ДВ, бр. 68 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., в сила от учебната 2009 - 2010
г.) професионални гимназии - от VIII или IХ клас до ХII клас включително;
8. (изм. - ДВ, бр. 68 от 1999 г.) професионални-от VII или VIII клас с продължителност
на обучението до три години, от IХ клас-с продължителност на обучението до четири години, и
професионални колежи след завършено средно образование-с продължителност на обучението до
две години;
9. спортни;
10. по изкуствата;
11. специални;
12. (новa - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) по културата.
(2) Учениците могат да се преместват от едно училище в друго при условия и по ред,
определени в правилника за прилагане на закона.
(3) (Нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) На
учениците до 16-годишна възраст в населено място, в което няма съответно училище по ал. 1, т.
1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8, се осигурява безплатен транспорт и/или интернатно обучение в средищно
училище в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община,
когато с това се намалява времето за пътуване и/или разходите за тази цел.
(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) На пътуващите ученици от I до VIII клас, които се
обучават в средищните училища по ал. 3, се осигурява целодневна организация на учебния ден и
столово хранене, финансовите средства за които се определят в съответствие с финансовите
правила по § 6в, ал. 5.
(5) (Нова - ДВ, бр. 114 от 2003 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Средствата
за транспортни разходи по ал. 3 и за разходите за целодневна организация на учебния ден и за
столово хранене по ал. 4 се осигуряват целево от централния бюджет и се предоставят на
общините въз основа на нормативи, утвърдени от Министерския съвет с постановлението за
изпълнението на държавния бюджет.
Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 40 от 2004 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 74 от
2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Учениците се приемат в VIII клас в държавните и общинските
училища по чл. 26, ал. 1, т. 5 и 7, както и в профилирани паралелки в училищата по чл. 26, ал. 1,
т. 6, за обучение с интензивно изучаване на чужд език след завършен VII клас и проверка на
възможностите им, чрез изпити под формата на тест, при условия и по ред, определени с наредба
на министъра на образованието, младежта и науката. С наредбата могат да се предвидят и
допълнителни условия и ред за приемане в определени профили, специалности от професии и
училища, включително изпит за проверка на способностите.
(2) Учениците могат да се приемат в IХ клас в държавните и общинските училища по чл.
26, ал. 1, т. 4, 5, 6, 7 и 8 след завършен VIII клас и проверка на възможностите им и/или по
документи при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г.,
в сила от 15.09.2009 г.) Учениците се приемат в V, VI, VII или VIII клас в държавните и
общинските училища по чл. 26, ал. 1, т. 9 след проверка на възможностите им при условия и по
ред, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката съгласувано с
председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. -
ДВ, бр. 41 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Учениците се приемат в
I, V, VIII или в IХ клас в държавните и общинските училища по чл. 26, ал. 1, т. 10 след проверка
на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
образованието, младежта и науката и министъра на културата.
(5) (Новa - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) Учениците се приемат в I и VIII клас в училищата по чл.
26, ал. 1, т. 12 след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с наредба на
министъра на културата.
(6) (Новa - ДВ, бр. 41 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)
Учениците се приемат в V и VIII клас в държавните и общинските училища по чл. 26, ал. 1, т. 5 с
профил "природо-математически" и "хуманитарен" след проверка на възможностите им при
условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.
(7) (Новa - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) Условията и редът за проверка на възможностите на
учениците не могат да се изменят по-късно от началото на съответната учебна година.
Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) (1) Децата със специални образователни
потребности и/или с хронични заболявания се обучават интегрирано в училищата по чл. 26, ал. 1,
т. 1 - 10.
(2) Задължение на училищата по ал. 1 е да приемат деца със специални образователни
потребности и/или с хронични заболявания.
(3) За деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания
могат да се създават и специални училища и обслужващи звена.
(4) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания
постъпват в училищата и обслужващите звена по ал. 3, когато всички други възможности за
обучение и възпитание в държавни и общински училища са изчерпани и при писмено изразено
желание на родителите или настойниците.
Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Специалните училища за деца със специални
образователни потребности и/или с хронични заболявания са от интернатен и полуинтернатен
тип.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в
сила от 15.09.2009 г.) В училищата по ал. 1 децата се приемат по ред, определен от
Министерството на образованието, младежта и науката съгласувано с компетентните държавни
органи и общинските съвети.
(3) За лишените от свобода с незавършено средно образование се организира обучение.
Чл. 29. За лица, навършили 16-годишна възраст, се откриват и вечерни (сменни)

училища.
Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009
г.) Религиозните институции в страната с разрешение на министъра на образованието, младежта
и науката могат да откриват духовни училища за свои ритуални нужди за деца, завършили
основно образование.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)
Образованието, получено в духовните училища, се приравнява към светското от Министерството
на образованието, младежта и науката, ако са спазени държавните образователни изисквания за
съответната степен на образование.
Чл. 31. Формите на обучение са:

1. дневна;
2. вечерна;
3. задочна;
4. кореспондентска;
5. индивидуална;
6. самостоятелна;
7. (нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) дистанционна.
Чл. 32. (1) За професии и специалности, които се упражняват във вредни и опасни
условия на труд, практическото обучение започва след навършване на 15-годишна възраст.
Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието, младежта и науката
определят специфичните изисквания за практическото обучение на учениците по ал. 1.
Чл. 33. В съответствие с интересите и способностите на децата и учениците в областта на

изкуството, науката, техниката, производството и спорта в свободното им време се организират
дейности в училищата и в обслужващи системата на народната просвета звена.
Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) Обслужващите звена са:
1. научно-информационни;
2. извънучилищни педагогически учреждения;
3. за управление на международни програми;
4. за организиран отдих и спорт;
5. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
6. (нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) за оперативно управление и финансово осигуряване на
системата на народната просвета.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Обслужващите звена организират
дейността си съгласно правилници, утвърдени от министъра на образованието, младежта и
науката.
УПРАВЛЕНИЕ И РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ
Чл. 34. (1) (Новa - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) Народното събрание приема Национална
програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка по
предложение на Министерския съвет.
(2) (Новa - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) Програмата по ал. 1 съдържа националните приоритети
и цели за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка,
както и мерките за тяхното реализиране.
(3) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) Държавната политика в областта на
просветата се осъществява от Министерския съвет.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41
от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министърът на образованието,
младежта и науката е специализиран орган за управление на системата на народната просвета.
Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009
г.) Министърът на образованието, младежта и науката упражнява контрол върху дейността на
всички видове детски градини, училища, обслужващи звена и степени на образование.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Регионалните инспекторати по
образованието са териториални администрации към министъра на образованието, младежта и
науката за управление и контрол на системата на народната просвета.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Регионалните инспекторати по
образованието са юридически лица. Устройството, функциите и общините, на чиято територия те
осъществяват дейността си, се определят с правилник на министъра на образованието, младежта
и науката.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Началниците на регионалните
инспекторати по образованието са държавни служители, които се назначават въз основа на
конкурс и се освобождават от министъра на образованието, младежта и науката.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министърът на образованието,
младежта и науката назначава въз основа на конкурс и освобождава от длъжност експертите-
държавни служители в регионалните инспекторати по образованието.
Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., предишен текст на чл. 36, доп. - ДВ, бр. 90 от
2002 г.) Общините осигуряват и контролират:
1. задължителното училищно обучение на децата до 16-годишна възраст;
2. (доп. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) здравното обслужване и сигурността на детските градини
и училищата, на децата и учениците като разкриват здравни кабинети за извънболнична
медицинска помощ;
3. (доп. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) средства за издръжката, изграждането, обзавеждането и
основния ремонт на училищата и детските градини и обслужващите звена;
4. (нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) средствата за изпълнение на държавните образователни
изисквания по чл. 16, т. 17 и 18, както и за финансовото осигуряване на всички раздели на
учебния план за общинските детски градини, училища и обслужващи звена;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 36 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 90 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 50 от
2008 г.) условия за столово хранене, общежития, отдих, спортна база и транспорт за децата,
учениците и учителите, както и безплатен транспорт по чл. 26, ал. 3 и целодневна организация на
учебния ден и столово хранене по чл. 26, ал. 4;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) стипендии и специални помощи на ученици.
(2) (Нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Кметовете на общини упражняват контрол върху начина
на изразходване на предоставените средства на общинските детски градини, училища и
обслужващи звена.
Чл. 37. (1) Училището, детската градина и обслужващото звено се управляват от

директор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Директорите на детските градини, училищата и
обслужващите звена трябва да имат диплома за завършена степен на висшето образование -
"бакалавър" или "магистър", а директорите на детските градини и училищата - и учителски стаж.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. -
ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министърът на образованието, младежта и науката
сключва и прекратява трудовите договори с директорите на държавните детски градини,
училища и обслужващи звена, а за детските градини по чл. 10, ал. 3 - министърът на отбраната.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Началникът на регионалния
инспекторат по образованието сключва и прекратява трудовите договори с директорите на
общинските училища и обслужващи звена.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Кметът на общината сключва и прекратява трудовите
договори с директорите на общинските детски градини.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Длъжността директор на държавните и общинските
детски градини, училища и обслужващи звена се заема въз основа на конкурс, проведен по реда
на Кодекса на труда от органите по ал. 3, 4 или 5.
(7) (Нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) За длъжностите по ал. 4 в комисията за провеждане на
конкурса се включват представители на общинската администрация, определени от кмета на
общината.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г., доп. - ДВ, бр.
35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)
Административните актове на директорите на държавните детски градини, училища и
обслужващи звена могат да се отменят от министъра на образованието, младежта и науката, на
директорите на държавните детски градини по чл. 10, ал. 3 - от министъра на отбраната, на
директорите на общинските училища и обслужващи звена - от началника на регионалния
инспекторат по образованието, а на директорите на общинските детски градини - от кмета на
общината.
(Ал. 8 отм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.)
Чл. 38. (1) Педагогическият съвет е специализиран орган, който обсъжда и решава
основни педагогически въпроси.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Съставът и функциите на педагогическия съвет се
определят с Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и правилниците на
училищата.
(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.)
Чл. 39. (1) Учител (възпитател) може да бъде гражданин, който има учителска
правоспособност.
(2) Подготовката на учителите се извършва в системата на висшето образование.
(3) Професионалната подготовка на учениците може да се извършва и от лица с
образование по съответната специалност.
(4) На учителите и на директорите се осигуряват условия за повишаване на
квалификацията им.
Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Учителите (възпитателите), директорите и
помощник-директорите в държавните и общинските училища, детски градини и обслужващи
звена осъществяват обучение и/или възпитание на деца и ученици в съответствие с този закон и
нормативните актове по неговото прилагане.
(2) Трудовите договори с помощник-директорите, с учителите и служителите се
сключват съответно от директора на училището, на детската градина или на обслужващото звено.
(3) Възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения по ал. 2
стават по реда, определен от Кодекса на труда.
(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)
Длъжностите директор, помощник-директор, учител (възпитател) могат да се заемат само от
лица, които не са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено
престъпление, не са лишени от право да упражняват професията си и не страдат от заболявания и
отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с
наредба на министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на
здравеопазването.
(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) На учителите се дължи почит и уважение от учениците,
административните органи и обществеността. Накърняването на достойнството и авторитета на
учителите е недопустимо.
Учители, постигнали високи резултати при обучението и възпитанието на учениците, се
поощряват с грамоти и с награди при условията и по реда на наредба, издадена от министъра на
образованието, младежта и науката съгласувано с министъра на финансите.
(7) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) Директори, постигнали високи резултати при
управлението на училището, се поощряват с грамоти и с награди при условията и по реда на
наредбата по ал. 6.
Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) (1) Учителите нямат право да предоставят
образователни услуги срещу заплащане при наличие на конфликт на интереси.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Директорите, помощник-
директорите, началниците и служителите в регионалните инспекторати по образованието,
служителите в Министерството на образованието, младежта и науката, както и общинските
служители в обслужващите звена нямат право да предоставят образователни услуги срещу
заплащане.
(3) В едномесечен срок от началото на всяка учебна година лицата по ал. 1 подават
писмена декларация пред директора на училището относно обстоятелството дали през
предходната учебна година са предоставяли образователни услуги срещу заплащане, както и
относно липсата на конфликт на интереси.
(4) При установяване на конфликт на интереси, както и в случай на неподаване на
декларация по ал. 3 или на подаване на декларация с невярно съдържание, лицата по ал. 1 носят
дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда.
(5) При установяване на нарушение по ал. 2 лицата носят дисциплинарна отговорност по
реда на Кодекса на труда, съответно по реда на Закона за държавния служител.
Чл. 41. Средствата за издръжка и развитие на просветата се определят с държавния

бюджет, приет от Народното събрание, и с бюджетите на общините.
Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 74 от
2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Издръжката за всяка година на дете и на ученик в държавните и
общинските детски градини, училища и обслужващи звена се определя от Министерството на
образованието, младежта и науката, съгласувано с Министерството на финансите, в съответствие
с държавното образователно изискване по чл. 16, т. 8 и 17.
(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Защитените училища получават допълнително
финансиране, определено по реда на § 6е, ал. 6, което осигурява протичането на пълноценен
учебен процес.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 74
от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) След утвърждаване на средствата по чл. 41 Министерството на
образованието, младежта и науката отделя бюджетните средства за капиталовложения, за
субсидиране на научни изследвания в областта на образованието и за квалификация на учителите
и директорите.
от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министерството на образованието, младежта и науката и
Министерството на финансите одобряват нормативите и осигуряват регулаторите и другите
икономически условия за осъществяване на дейностите в системата на народната просвета.
от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Средствата за издръжка и за работна заплата се посочват на
отделен ред за просветата в бюджета на общините и на Министерството на образованието,
младежта и науката.
от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министърът на образованието, младежта и науката
осъществява контрол по разходването на средствата за работна заплата и издръжка.
(7) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 74
от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Професиите и специалностите, които се придобиват в
училищата, се определят по списък, утвърден от министъра на образованието, младежта и
науката, съгласувано със съответните министри и ръководители на ведомства.
Чл. 43. (1) (Предишен текст на чл. 43, изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 90 от
2002 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министерството на образованието,
младежта и науката създава условия за издирване и обучение на даровити деца и създава
поименни фондове за стипендии за даровити деца и фондове за стипендии за деца с хронични
заболявания и за деца със специални образователни потребности.
Министерството на образованието, младежта и науката осигурява допълнителни образователни
възможности за ученици, застрашени от отпадане от училище.
Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Средствата за
издръжка и развитие на материално-техническата база на детските градини, училищата и
обслужващите звена се осигуряват от държавния бюджет, от бюджетите на общините, от
източници, предвидени в други закони и актове на Министерския съвет, и от собствени приходи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Собствените приходи се
набират от:
1. наем от имоти-държавна или общинска собственост;
2. наем от учебна и спортна база, машини и съоръжения-собственост на детската
градина, училището или обслужващото звено;
3. земеделски земи и гори;
4. реализация на поименни компенсационни бонове и компенсаторни записи;
5. реализация на продукция и услуги от практическо обучение;
6. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) квалификационна и творческа
дейност, образователни и други услуги, определени с наредба на министъра на образованието,
младежта и науката;
7. дарения, завещания, такси и други източници.
(3) (Нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Директорите на държавните и общинските детски
градини, училища и обслужващите звена съставят бюджет.
(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Средствата по ал.
1 и 2 могат да се разходват само за целите на детската градина, училището и обслужващото
звено, които са ги придобили.
(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 90 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 74
от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) За дейности извън държавните образователни изисквания в
държавните и общинските училища и обслужващи звена, както и за професионалното обучение
след завършено средно образование се заплащат такси при условия и по ред, определени със
заповед на министъра на образованието, младежта и науката.
(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 90 от 2002 г.,
изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Дейността на звената в системата на
народната просвета се осъществява по специфични икономически правила, утвърдени от
министъра на образованието, младежта и науката съгласувано с министъра на финансите.
(7) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г., предишна ал. 6, доп. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Средствата
от държавния бюджет и от бюджетите на общините се предоставят на училищата, детските
градини и обслужващите системата звена въз основа на критерии, одобрени от финансиращия
орган, и в съответствие с чл. 16, т. 17 и 18.
(Ал. 7, нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
(8) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Министерствата,
ведомствата и общините не могат да намаляват субсидията, определена при условията и по реда
на ал. 7 и на чл. 41 и чл. 42, ал. 1, на държавните и общинските детски градини, училища и
обслужващи системата на народната просвета звена за сметка на собствените им приходи,
набрани чрез дейности по ал. 2 и 5.
(9) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Директорът носи дисциплинарна отговорност по реда на
Кодекса на труда по предложение на финансиращия орган, когато просрочените задължения на
съответното училище, детска градина или обслужващо звено надвишат 20 на сто от утвърдените
разходи за текущата година.
Чл. 45. (1) (Предишен текст на чл. 45 - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Изграждането,
реконструкцията и модернизацията на материално-техническата база на училищата, детските
градини и обслужващите звена се извършват и със средства от бюджета на общините, от
фондовете на организациите, за чиито нужди се подготвят кадри, и със средства от други
източници.
(2) (Нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Материално-техническата база, освободена в резултат
на закриване или преобразуване на държавни и общински училища, детски градини и
обслужващи звена, се използва за нужди на звената от системата на народната просвета.
Чл. 46. (Отм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.)
НАСТОЯТЕЛСТВА (НОВА - ДВ, БР. 90 ОТ 2002 Г.)
Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от
01.01.2007 г.) Настоятелствата са независими доброволни сдружения за подпомагане на
развитието и материалното осигуряване на училището, детската градина и обслужващите звена
по чл. 33а, ал. 1, т. 2.
(2) Към всяко училище, детска градина или обслужващо звено по ал. 1 може да се
създава само едно настоятелство.
(3) Настоятелство може да се създава и към група училища, детски градини или
обслужващи звена в населеното място, към които няма създадено настоятелство по ал. 2.
Чл. 46б. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Настоятелствата се създават като юридически лица
с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и организират дейността си
при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и в съответствие с
разпоредбите на този закон, на устава или учредителния си акт.
Чл. 46в. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) За постигане на целите си настоятелствата:
1. обсъждат и правят предложения пред съответните органи за развитието или за
решаването на текущи проблеми на училището, детската градина или обслужващото звено;
2. съдействат за осигуряване на допълнителни финансови и материални средства за
училището, детската градина или обслужващото звено и контролират целесъобразното им
разходване;
3. подпомагат изграждането и поддържането на материално-техническата база на
училището, детската градина или обслужващото звено;
4. участват при избора на учебници от педагогическия съвет, по които ще се обучават
учениците от училището, и при възможност осигуряват закупуването им;
5. съдействат при организиране на ученическото хранене, осигуряване на транспорт и
решаването на други социално-битови проблеми на децата, учениците, учителите от училището,
детската градина или обслужващото звено;
6. подпомагат създаването и реализирането на възпитателно-образователни програми по
проблемите на децата и учениците;
7. подпомагат училищните и общинските органи за осъществяването на задължителното
училищно обучение;
8. съдействат за реализирането на извънкласните и извънучилищните форми,
организирания отдих, туризъм и спорт с децата и учениците;
9. съдействат за включване на родителите при организирането на свободното време на
децата и учениците;
10. предлагат мерки за подобряване на дейността на детската градина, училището или
обслужващото звено;
11. организират обществеността за подпомагане на детската градина, училището или
обслужващото звено;
12. сигнализират компетентните органи при извършени нарушения в системата на
народната просвета;
13. организират и подпомагат обучение на родителите по въпросите на възпитанието и
развитието на техните деца;
14. подпомагат дейността на училището в противодействието му срещу наркоманията и
други вредни влияния върху децата и учениците;
15. подпомагат социално слабите деца и ученици;
16. съдействат на комисиите за борба срещу противообществени прояви на малолетните
и непълнолетните.
Чл. 46г. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) (1) Настоятелството се учредява по инициатива на
директора на детската градина, училището или обслужващото звено или на родители, учители
или общественици.
(2) Лицата по ал. 1 отправят покана за участие в учредително събрание чрез средствата за
масово осведомяване и/или лично от видни общественици, дарители, представители на
юридически лица.
Чл. 46д. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) (1) Органи на настоятелството са Общото събрание
и Съветът на настоятелите.
(2) Членовете на Съвета на настоятелите се избират от Общото събрание за срок до 4
години.
(3) Съветът на настоятелите избира измежду членовете си председател.
Чл. 46е. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Директорът на детската градина, училището или
обслужващото звено осигурява на настоятелството за безвъзмездно ползване подходящо
помещение за осъществяване на дейността му.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (ПРЕДИШНА ГЛАВА ШЕСТА -
ДВ, БР. 90 ОТ 2002 Г.)
Чл. 47. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Родители,
настойници и попечители, които не осигуряват присъствието на децата си в училищата за
времето, през което те подлежат на задължително обучение, се наказват с глоба в размер от 20 до
100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е в размер от 50 до 250 лв.
Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Нарушенията се установяват с актове, съставени
от съответните органи на общините.
(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и
наказания.
Чл. 48а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) Наказват се с глоба до 5 000 лв. физически или
юридически лица, които:
1. организират и провеждат дейност по отглеждане и възпитание на малолетни в звена,
които не са открити по реда на този закон;
2. организират и провеждат обучение на ученици с цел издаване на документ за
завършен клас или степен на образование, както и на свидетелство за професионална
квалификация в звена, които не са открити по реда на този закон.
(2) При повторно извършване на нарушения по ал. 1 глобите са в размер 10 000 лв.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Актовете се съставят от органите
на Министерството на образованието, младежта и науката, а наказателните постановления се
издават от министъра на образованието, младежта и науката или от упълномощени от него
длъжностни лица. За съставянето на актовете, за издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се прилагат разпоредбите на Закона за административните
нарушения и наказания.
Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)
Министерството на образованието, младежта и науката съвместно с Министерството на
финансите упражнява контрол за изразходването на бюджетни и извънбюджетни средства,
предназначени за обучение на учениците, за изграждане, реконструкция и модернизация на
материално-техническата база на училищата, както и за други дейности в системата на народната
просвета.
§ 1. (Нов - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)
Министърът на образованието, младежта и науката определя със заповед детските градини,
училищата и обслужващите звена, които по смисъла на чл. 10, ал. 2 са държавни, в съответствие
с критерии, посочени в правилника за прилагане на закона.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министерството на
образованието, младежта и науката подготвя и поддържа регистър на държавните детски
градини, на държавните и общинските училища и обслужващите звена, на детските градини и
училища по чл. 11 и 12 и на духовните училища по чл. 30.
(3) (Нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г., в сила от 2003/2004 учебна година, изм. - ДВ, бр. 29 от
2003 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министърът на образованието,
младежта и науката одобрява със заповед учебниците за системата на народната просвета след
установяване на съответствието им с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 3, 7 и 9,
но не повече от три учебника по един учебен предмет за всеки клас и за период не по-малък от
определения в чл. 14 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и
учебния план.
(4) (Нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г., в сила от 2003/2004 учебна година, изм. - ДВ, бр. 29 от
2003 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ,
бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министърът на образованието, младежта и науката
одобрява със заповед учебните помагала за системата на народната просвета, а министърът на
културата - учебните помагала за обучение по изкуство и култура, след установяване на
съответствието им с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 3, 7 и 9.
(5) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в
сила от 25.11.2005 г.) Министърът на културата одобрява със заповед учебниците за
задължително избираемата подготовка за обучение по изкуство и култура след установяване на
съответствието им с държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 3, 7 и 9, но не повече от
три учебника по един учебен предмет за всеки клас и за период не по-малък от определения в чл.
14 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.
(6) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) За учебните предмети по професионално обучение могат
да се одобряват учебници за повече от един клас по реда на ал. 3 и 5.
§ 1a. (Предишен § 1 - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Във военизираните средни училища от
системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и други
министерства и ведомства този закон се прилага, доколкото друго не е предвидено с актовете за
създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността
им.
§ 1б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) (1) Държавният план-прием за училищата по чл. 26, ал.
1, т. 12 се утвърждава от министъра на културата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Министърът на културата и
министърът на образованието, младежта и науката приемат наредба за условията и реда за
определяне на държавния план-прием за училищата по ал. 1.
§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)
Български държавни училища в чужбина се откриват и дейността им се организира от
Министерството на образованието, младежта и науката в съответствие с този закон и
международните договорености.
§ 3. Този закон се прилага по отношение на българските граждани, обучаващи се в

български държавни училища в чужбина.
§ 4. (1) Чужди граждани имат право да се обучават в българските училища в

съответствие със законите и подзаконовите нормативни актове на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Училищното образование е безплатно за чуждите
граждани, които са:
1. с разрешено постоянно пребиваване в страната;
2. приети по актове на Министерския съвет;
3. приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден;
4. (новa - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) ученици в задължителна
училищна възраст - деца на граждани на държави - членки на Европейския съюз, на
Европейското икономическо пространство и Швейцария, упражняващи трудова дейност на
територията на Република България, когато пребивават в страната заедно с родителите,
съответно настойниците или попечителите си.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) В
българските училища в страната и в чужбина могат да се обучават и чужди граждани срещу
заплащане. Размерът на средствата, които заплащат чуждестранните граждани в държавните и в
общинските училища, се утвърждава от министъра на образованието, младежта и науката.
Средствата се използват за нуждите на учебния процес в училищата, в които се обучават чуждите
граждани.
§ 4а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в
сила от 15.09.2009 г.) На учениците в задължителна училищна възраст - деца на граждани на
държави - членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и
Швейцария, упражняващи трудова дейност на територията на Република България, когато
пребивават в страната заедно с родителите, съответно настойниците или попечителите си, се
осигурява безплатно обучение по български език, както и обучение в сътрудничество с
държавите по произход по майчин език и култура при условия и по ред, определени от
министъра на образованието, младежта и науката.
§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в
сила от 15.09.2009 г.) Документи за завършени етапи на училищно обучение, степени на
образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави, се
признават при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието, младежта
и науката.
§ 6. Чужди граждани могат да бъдат учители в български училища при условия,

определени с държавните образователни изисквания.
§ 6а. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в
сила от 15.09.2009 г.) Министерството на образованието, младежта и науката събира такси в
размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет, както следва:
1. за разглеждане на искане за откриване или преобразуване на частна детска градина
или частно училище; таксата се определя в зависимост от вида детска градина или училище и
включва разходите за извършване на оценка на съответствието на заявените факти и
обстоятелства и представените документи с изискванията за откриване или преобразуване на
частна детска градина или частно училище;
2. за издаване на разрешение или приемане на решение за откриване или преобразуване
на частна детска градина или частно училище и промени в тях; таксата се определя в зависимост
от вида училище или детска градина и включва разходите за подготовката им;
3. за разглеждане на заявление за одобряване на учебник или учебно помагало за
системата на народната просвета; таксата включва разходите за проверка на внесените
документи;
4. за извършване на оценка на учебник или учебно помагало за съответствието им с
държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 3 и 9;
5. за признаване на документ за завършен етап на училищно обучение, степен на
образование и професионална квалификация, издаден от училища на чужди държави, и за
издаване на удостоверение; таксата се определя в зависимост от признавания етап на училищно
обучение, степента на образование и професионална квалификация и включва разходите за
проверка на документите и за извършване на експертна оценка за съпоставяне на
продължителността на обучението, вида на училището, в което е извършено обучението, и
учебните предмети с изискванията на нормативните актове и учебните планове и програми,
действащи в системата на народната просвета.
§ 6б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г.,
в сила от 25.11.2005 г.) За извършване на действия за одобряване на учебници и учебни помагала
за задължително избираема подготовка за обучение по изкуство и култура по реда на § 1, ал. 4 и 5
Министерството на културата събира такси, определени с тарифа, одобрена от Министерския
съвет.
§ 6в. (1) (Нов - ДВ, бр. 90 от 2002 г., предишен § 6б - ДВ, бр. 29 от 2003 г., предишен
текст на § 6в - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Средищно училище" по смисъла на този закон е училище,
което се намира в най-близкото населено място на територията на общината, където се обучават
учениците от населените места, в които няма съответно училище по чл. 26, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 6, 7
и 8.
(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Списъкът на средищните училища се приема с акт на
Министерския съвет по предложение на съответните общински съвети.
(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Критериите за включване на училища в списъка на
средищните училища се определят с акта на Министерския съвет по ал. 2.
Списъкът по ал. 2 се актуализира ежегодно до 1 октомври на съответната година и се публикува
на официалната страница на Министерството на образованието, младежта и науката в интернет.
(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Министерският съвет приема финансови правила за
разходване на средствата за допълнително финансиране за осигуряване на обучението на
пътуващите ученици от училищата по ал. 2, което включва разходите по чл. 26, ал. 3 и 4 за:
1. транспорт;
2. целодневна организация на учебния ден;
3. столово хранене.
(6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Средищно училище по ал. 2, което отговаря на
условията и на критериите за защитено училище, се включва и в списъка по § 6е, ал. 2.
§ 6г. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2002 г., предишен § 6в - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) "Образователна
услуга" по смисъла на чл. 44, ал. 2 е обучението и възпитанието на деца и ученици извън учебния
процес, включително и по учебни предмети, изучавани в училище, без придобиване на степен на
завършено образование или професионална квалификация.
§ 6д. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) "Конфликт на интереси" по смисъла на чл. 40а, ал. 1 е
налице, когато образователните услуги срещу заплащане се предоставят на ученици, които се
обучават в училището, в което учителят преподава, с изключение на случаите по чл. 44, ал. 2, т.
6.
§ 6е. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2008 г.) (1) "Защитено училище" е училище, което, ако бъде
закрито, би се нарушил достъпът до образование.
(2) Критериите за определяне на защитените училища и списъкът със защитените
училища се приемат с акт на Министерския съвет.
(3) Училищата по ал. 2 се определят, като се вземат предвид обективните географски и
демографски фактори, наличието на пътна инфраструктура и отдалечеността на училището от
най-близкото друго училище.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Списъкът по ал. 2 се обновява
ежегодно преди края на съответната година и се публикува на официалната страница на
Министерството на образованието, младежта и науката в интернет.
(5) Статут на защитено училище придобива и училище, което, ако бъде закрито, неговите
ученици няма да могат да се обучават в най-близкото средищно училище поради липсата на
капацитет и невъзможност да бъдат изпълнени здравно-хигиенните изисквания в него.
(6) Защитените училища не могат да бъдат закривани. Защитените училища получават
допълнително финансиране при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
§ 7. Учениците, постъпили до влизането на този закон в сила в средните професионално-

технически училища, техникумите, училищата по изкуствата, профилираните гимназии и
гимназиалния курс на средните общообразователни училища, се обучават и приключват
обучението си по разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им.
§ 8. (1) До една година след влизането в сила на този закон държавните органи
осигуряват нормативите, регулаторите и другите икономически условия за осъществяване на
дейностите в системата на народната просвета по сега действащата нормативна уредба.
(2) До приемане на новите държавни образователни изисквания дейността на училищата
и детските градини се осъществява по сега действащите изисквания.
§ 9. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1996 г.) Заварените на длъжностите директор на училище,

директор на детска градина и директор на обслужващо звено запазват правата си до обявяване на
конкурс за съответната длъжност, но не за повече от 7 години от влизане в сила на този закон.
§ 10. Този закон отменя:

1. Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 218 от 1948 г.; попр., бр. 223 от 1948 г.;
изм. и доп., бр. 235 от 1948 г., бр. 10, 207 и 271 от 1950 г.; Изв., бр. 75 и 104 от 1951 г. и частично
отменен бр. 90 от 1954 г.).
2. Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на
народното образование в Народна република България (обн., Изв., бр. 54 от 1959 г.; изм. и доп.,
ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 68 от 1988 г., бр. 45 и 99 от 1989 г.)
3. Указ № 330 за народната просвета (обн., Изв., бр. 90 от 1954 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 33
от 1965 г. и бр. 68 от 1988 г.).
4. Указ № 2213 за по-нататъшното развитие на образователното дело (ДВ, бр. 59 от 1983
г.).
§ 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)
Изпълнението на закона се възлага на министъра на образованието, младежта и науката.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 40 от 2004 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.)
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА
ПРОСВЕТА
(ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 1998 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 34. "Повторно" по смисъла на чл. 47 и чл. 48а, ал. 2 е нарушението, извършено в 2-

годишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено
наказание за същото нарушение.
§ 35. (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

ПРОСВЕТА
(ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 1998 Г.)
§ 36. (1) Министерският съвет в срок до една година от влизането в сила на този закон
внася в Народното събрание законопроектите по чл. 16, т. 2 и 6.
(2) Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 се прилага от влизането в сила на законите по чл. 16, т. 2
и 6.
§ 37. До шест месеца от влизането в сила на този закон министърът на образованието и

науката, съгласувано с министъра на здравеопазването, издава наредбата по чл. 40, ал. 4.
§ 38. (1) Министърът на образованието и науката издава заповедта по § 1, ал. 1 от

допълнителните разпоредби в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Разпоредбите на чл. 37, ал. 3 относно държавните детски градини и на чл. 37, ал. 4 се
прилагат след издаването на заповедта по ал. 1.
(3) Списъкът по чл. 42, ал. 6 се изготвя в срок една година от влизането в сила на този
закон.
§ 39. Министърът на образованието и науката издава нов Правилник за прилагане на

Закона за народната просвета до една година от влизане в сила на този закон.
§ 40. Навсякъде в закона думите "Министерство на народната просвета",

"Министерството на народната просвета", "министърът на народната просвета" и "министъра на
народната просвета" се заменят съответно с "Министерство на образованието и науката",
"Министерството на образованието и науката", "министърът на образованието и науката" и
"министъра на образованието и науката".

ПРОСВЕТА
(ОБН. - ДВ, БР. 90 ОТ 2002 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 71 ОТ 2003 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 40 ОТ 2004
Г.)
§ 29. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2003 г.) Заварените на длъжността началник на инспекторат по
образованието и на длъжността експерт в инспекторат по образованието, които не са положили
конкурсен изпит по реда на Закона за държавния служител, запазват правата си до заемане на
съответната длъжност от лице чрез конкурс съгласно Закона за държавния служител.
§ 30. (1) Заварените към датата на влизане в сила на този закон училищни настоятелства
привеждат уставите или учредителните си актове в съответствие с разпоредбите на глава шеста и
на Закона за юридическите лица с нестопанска цел в срок до една година от влизането в сила на
този закон.
(2) В срока по ал. 1 училищните настоятелства представят заявление за вписване в
Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност
при Министерството на правосъдието.
§ 31. (1) (Предишен текст на § 31, изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 40 от 2004 г.)
(2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Учениците, постъпили в IX клас през учебната 1999 -
2000 г., в това число постъпилите през учебната 1998 - 1999 г. в клас с интензивно изучаване на
чужд език с прием след VII клас на профилирани гимназии, профилирани и професионални
паралелки в гимназии и в средни общообразователни училища и с прием след VII клас в
професионални гимназии, техникуми и училища по изкуствата, които завършват успешно XII
клас през учебната 2002 - 2003 г., придобиват средно образование и получават диплома при
условията и по реда на този закон, без да полагат държавните зрелостни изпити по чл. 24, ал. 1 и
2.
(3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) По свое желание те имат право да положат държавните
зрелостни изпити по чл. 24, ал. 1 и 2.
(4) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Учениците по ал. 2 не полагат зрелостните изпити,
посочени в учебния план на училището, действащ към момента на приемането им.
(5) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) В дипломата за средно образование се вписват като
оценки за зрелостни изпити средноаритметичната оценка от годишните оценки по български език
и литература и по избран от ученика учебен предмет от учебния план на училището, изучаван в
гимназиалния етап на обучение, както и оценките от държавните зрелостни изпити, ако те са
положени успешно по реда на ал. 3.
(6) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Оценките за зрелостните изпити, които се вписват по
реда на ал. 5, могат да бъдат променени от учениците при условия и по ред, определени в
Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
(7) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Лицата, придобили средно образование и получили
диплома за завършено средно образование по реда на ал. 2, се ползват с правата на лицата,
придобили средно образование и получили диплома по чл. 24, ал. 1.
(8) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2003 г.) Дипломата на учениците, придобили средно
образование по реда на ал. 2, е окончателна и дава право за продължаване на образованието или
за професионално обучение.
...................................
§ 34. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2004 г.) В срок шест месеца от влизането в сила на този закон
Министерският съвет приема по предложение на Министерството на образованието и науката
Национален план за интегриране на децата със специални образователни потребности и/или с
хронични заболявания в системата на народната просвета.
§ 35. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с

изключение на параграфи 4, 5, 6 и § 28, т. 1, които влизат в сила от 2003/2004 учебна година.

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТЕПЕНТА НА
ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН
(ОБН. - ДВ, БР. 95 ОТ 2002 Г.)
§ 10. За учебната 2002 - 2003 г. общообразователният минимум се въвежда от I клас.

ПРОСВЕТА
(ОБН. - ДВ, БР. 29 ОТ 2003 Г.)
§ 5. Учебниците, одобрени със заповед на министъра на образованието и науката и

министъра на културата до влизане в сила на този закон, се ползват до одобряване на нови
учебници по реда на § 1, ал. 3 и 5 от допълнителните разпоредби.
§ 6. В срок два месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет одобрява:
1. тарифата по § 6а - по предложение на Министерството на образованието и науката;
2. тарифата по § 6б - по предложение на Министерството на културата.

ПРОСВЕТА
(ОБН. - ДВ, БР. 40 ОТ 2004 Г.)
§ 5. (1) Учениците, успешно завършили ХII клас през учебната 2003 - 2004 г. и през
учебната 2004 - 2005 г., придобиват средно образование и получават диплома при условията и по
реда на този закон, без да полагат държавните зрелостни изпити по чл. 24.
(2) По свое желание учениците по ал. 1 имат право да положат държавни зрелостни
изпити при условията и по реда на чл. 24, като държавният зрелостен изпит по български език и
литература се провежда в два равностойни изпитни варианта. Учениците полагат държавния
зрелостен изпит по български език и литература по избрания от тях изпитен вариант.
(3) Учениците, успешно завършили ХII клас през учебната 2003 - 2004 г. и през учебната
2004 - 2005 г., не полагат зрелостни изпити, ако такива са предвидени в учебния план на
училището, действащ към момента на приемането им.
(4) В дипломата за средно образование се вписват като оценки за зрелостни изпити
средноаритметичната оценка от годишните оценки по български език и литература и по избран
от ученика учебен предмет, изучаван в задължителните учебни часове в гимназиалния етап,
както и оценките от държавните зрелостни изпити, ако те са положени успешно по реда на ал. 2.
(5) Лицата, придобили средно образование и получили диплома за завършено средно
образование по реда на ал. 1, се ползват с правата на лицата, придобили средно образование и
получили диплома по чл. 24, ал. 1.
(6) Дипломата на учениците, придобили средно образование по реда на ал. 1, е
окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.
...................................
§ 7. (1) В срок до шест месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет
приема правилник за прилагане на Закона за народната просвета.
(2) До влизането в сила на правилника по ал. 1 се прилага Правилникът за прилагане на
Закона за народната просвета, издаден от министъра на образованието и науката (обн., ДВ, бр. 68
от 1999 г.; изм., бр. 19 от 2000 г., бр. 53 от 2001 г., бр. 7 и 68 от 2002 г., бр. 19 и 33 от 2003 г.;
попр., бр. 48 от 2003 г.; изм., бр. 65 и 99 от 2003 г., бр. 15 от 2004 г.).

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА
§ 69. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за закрила и развитие

на културата, Закона за народната просвета, Закона за народните читалища, Закона за
паметниците на културата и музеите, Закона за професионалното образование и обучение и
Закона за филмовата индустрия, издадени от или съвместно с министъра на културата и туризма
преди влизането в сила на този закон, запазват действието си.
...................................
§ 73. В Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г.,
бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29, 71, 86 и 114 от
2003 г., бр. 40 от 2004 г. и бр. 28 от 2005 г.) навсякъде думите "министърът на културата и
туризма", "министъра на културата и туризма" и "Министерството на културата и туризма" се
заменят съответно с "министърът на културата", "министъра на културата" и "Министерството на
културата".
...................................
§ 88. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

КЪМ ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 Г.

ПРОСВЕТА
Г.)
§ 8. (Отм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г.)
§ 9. В срок 6 месеца от влизането в сила на този закон министърът на образованието и

науката и министърът на културата утвърждават критерии за придобиване на статут на държавно
училище по култура.
§ 10. В срок 6 месеца от влизането в сила на този закон министърът на образованието и

науката утвърждава критерии за оценка на постиженията на учителите и директорите.

ПРОСВЕТА
(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г.)
§ 8. (1) Считано от 1 януари 2007 г. държавните и общинските обслужващи звена със

социално предназначение - домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска
грижа, се преобразуват от обслужващи звена в системата на народната просвета в
специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирани
като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират.
(2) Домовете по ал. 1 преминават в управление на кмета на съответната община, който е
и работодател на персонала в тях.
(3) Трудовите правоотношения на работниците и служителите от преобразуваните
обслужващи звена по ал. 1 се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
(4) Активите, пасивите, другите права и задължения, както и архивът на обслужващите
звена по ал. 1 се поемат от съответните специализирани институции за предоставяне на социални
услуги.
(5) С преобразуването на обслужващите звена по ал. 1 предоставените им за управление
имоти и вещи - публична държавна собственост, стават публична общинска собственост на
съответната община, на територията на която се намират.
(6) Организацията и дейността на домовете за деца по ал. 1 се определят с правилник,
издаден от министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на
образованието и науката.
...................................
§ 10. В срок три месеца от влизането в сила на този закон министърът на труда и
социалната политика съгласувано с министъра на образованието и науката издава правилника по
§ 8, ал. 6.
§ 11. Параграфи 3 и 4 влизат в сила от 1 януари 2007 г., а § 5 и 6 влизат в сила от деня на
влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.


КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА
ПРОСВЕТА
(ОБН. - ДВ, БР. 50 ОТ 2008 Г.)
§ 10. Разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 не се прилага за организацията и провеждането на

държавните зрелостни изпити по чл. 24 за учебната 2007 - 2008 г.
§ 12. Декларацията по чл. 40а, ал. 3 за учебната 2006 - 2007 г. се подава в едномесечен
срок от влизането в сила на този закон.
§ 13. Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на този закон приема
актовете по § 7, т. 2 (относно § 6в, ал. 2, 3 и 5) и по § 8 (относно § 6е, ал. 2).

КЪМ ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ (ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2009 Г.)
§ 23. Разпоредбите на § 2, 3, 4 и 21 влизат в сила от учебната 2009 - 2010 г.
§ 3. В Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр.
36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29, 71, 86 и 114 от 2003 г.,
бр. 40 от 2004 г., бр. 28, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 41 и 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 50
от 2008 г., бр. 35 и 36 от 2009 г.) навсякъде думите "министърът на образованието и науката",
"министъра на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката" се
заменят съответно с "министърът на образованието, младежта и науката", "министъра на
образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката".
...................................
§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с

изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1
октомври 2009 г.
Релевантни актове от Европейското законодателство
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 92/51 от 18 юни 1992 година относно втората обща система
за признаване на професионално образование и обучение за допълнение на Директива 89/48/ЕИО
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 77/486/ЕИО от 25 юли 1977 година относно образованието
на децата на мигриращи работници
ЗАКОН ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА
МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ИЗВ., БР. 11 ОТ
1961 Г.)
В сила от 15.03.1958 г.
Отразена деноминацията от 05.07.1999 г.
Обн. ДВ. бр.13 от 14 Февруари 1958г., изм. ДВ. бр.11 от 7 Февруари 1961г.,
изм. ДВ. бр.35 от 1 Май 1966г., изм. ДВ. бр.30 от 15 Април 1969г., изм. ДВ. бр.89
от 15 Ноември 1974г., изм. ДВ. бр.53 от 11 Юли 1975г., попр. ДВ. бр.55 от 18 Юли
1975г., изм. ДВ. бр.63 от 6 Август 1976г., изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г., изм. ДВ.
бр.75 от 30 Септември 1988г., изм. ДВ. бр.110 от 30 Декември 1996г., попр. ДВ.
бр.3 от 10 Януари 1997г., изм. ДВ. бр.69 от 3 Август 1999г., изм. ДВ. бр.66 от 30
Юли 2004г., изм. ДВ. бр.96 от 29 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април
2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г.,
изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74
от 15 Септември 2009г.
Чл. 1. (Доп. - Изв., бр. 11 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Този закон урежда
дейността по предотвратяването и борбата срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните и по осигуряването на нормалното развитие и възпитание на извършителите им.
Чл. 2. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996
г.) (1) За осъществяване на дейността по чл. 1 се създават:
а) комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните;
б) детски педагогически стаи;
в) социално-педагогически интернати;
г) възпитателни училища-интернати;
д) домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни;
е) приюти за безнадзорни деца.
(2) Към заведенията по букви "в", "г" и "д" се организират общежития, работилници и
помощни стопанства.
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) За откриване и поддържане на заведенията по чл. 2
съответните министерства, ведомства или общините предвиждат необходимите средства по
своите бюджети.
КОМИСИИ ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА
МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ИЗВ., БР. 11 ОТ 1961 Г.)
Чл. 4. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 1976
г., изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005
г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Към Министерския съвет на Република
България се създава Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните в състав: председател - заместник министър-председател на
Република България; заместник-председатели: заместник-министър на образованието, младежта
и науката, заместник-министър на труда и социалната политика и заместник-министър на
вътрешните работи; секретар и членове: заместник-министър на правосъдието, заместник-
министър на здравеопазването, заместник-министър на финансите, заместник-министър на
културата, заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, заместник-
председател на Държавната агенция за закрила на детето, заместник на председателя на
Върховния касационен съд, заместник на главния прокурор и заместник на директора на
Националната следствена служба.
(2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Централната комисия за
борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е юридическо лице
на бюджетна издръжка със седалище София, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Числеността на персонала и задачите на комисията се определят от Министерския съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 110
от 1996 г.) Поименният състав на Централната комисия се определя от нейния председател.
(4) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 53 от 1975 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.,
изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Към Централната комисия за борба срещу противообществените
прояви на малолетните и непълнолетните се назначават служители по служебни и трудови
правоотношения.
(5) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Към Централната комисия се създава Център за
квалификация на кадри за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните.
Чл. 5. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1961 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., отм. - ДВ, бр. 75 от
1988 г.).
Чл. 6. (Нов - Изв., бр. 11 от 1961 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 36 от
1979 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) (1) Към общините или районите
се създават местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните. По решение на тези комисии може да се създадат, когато това е необходимо,
местни комисии към някои кметства.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Съставът на комисиите по ал. 1 е от 7 до 15 души и се
определя със заповед на кмета. За председател се определя заместник-кмет. Председател на
местната комисия в район или кметство е кметът. В комисиите се включват представители на
общинската администрация, отговарящи за проблемите на образованието и здравеопазването,
представители на дирекциите "Социално подпомагане", на полицията, както и педагози,
психолози, юристи, лекари, общественици и др. На заседанията на местните комисии присъства и
представител на районната прокуратура.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) В местните комисии за
борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в общините или
районите с население над 10 хил. жители се назначава секретар на щат в общинската
администрация. По предложение на Централната комисия за борба срещу противообществените
прояви на малолетните и непълнолетните и с решение на общинските съвети секретар може да
бъде назначен и в комисии, работещи в общини или райони с по-малко жители.
(4) Издръжката на местните комисии за борба с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните се осигурява от общинските бюджети и собствени приходи.
(5) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) За работата си в местните комисии членовете им
получават възнаграждение по ред, определен от председателя на Централната комисия за борба
срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Чл. 7. (Нов - Изв., бр. 11 от 1961 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) За решаване на
текущи въпроси всяка комисия може да избере от своя състав бюро.
изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Централната комисия се отчита ежегодно за своята дейност пред
Министерския съвет. Местните комисии ежегодно отчитат дейността си пред кмета, общинския
съвет и пред Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните
и непълнолетните.
Чл. 8. (1) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Централната комисия разработва, участва в
разработването и предлага на Министерския съвет, на министерствата, на други ведомства и на
юридически лица с нестопанска цел следните програми и дейности за предотвратяване и
ограничаване на криминогенните фактори:
а) програми за работа с малолетни и непълнолетни за предотвратяване и
противодействие на извършването на противообществени прояви или престъпления и
приобщаване към дейности, които спомагат за нормалното им развитие и възпитание;
б) програми за образование и социална интеграция на малолетни и непълнолетни,
извършили противообществени прояви, и непълнолетни, извършили престъпления;
в) програми за професионално обучение и трудова заетост на непълнолетни, пребивавали
в социално-педагогически интернати, възпитателни училища - интернати, поправителни домове,
както и условно осъдени и предсрочно освободени;
г) програма за работа с родители във връзка с извършени от техните деца
противообществени прояви или престъпления;
д) програми за стимулиране на работодатели, които наемат на работа непълнолетни,
извършили противообществени прояви или престъпления.
(2) (Нов - Изв., бр. 11 от 1961 г., предишен текст на чл. 8, изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2004
г.) Централната комисия:
а) (изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) ръководи и контролира
дейността на местните комисии;
б) (отм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.)
в) обобщава съответните статистически данни;
г) (нова - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.)
координира дейността на държавните органи и юридическите лица с нестопанска цел във връзка
с борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
д) (предишна б. "г" - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) прави
предложения пред съответните държавни органи и юридически лица с нестопанска цел;
е) (нова - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) упражнява контрол по
изпълнението на взетите въз основа на закона решения;
ж) (нова - ДВ, бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) предлага и участва в
извършването на научни изследвания по предотвратяването на противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните и на престъпленията на непълнолетните;
з) (нова - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) проучва и прилага, когато това е полезно,
чуждестранния опит в предотвратяването и борбата с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните;
и) (нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) участва в разработването на нормативни актове,
отнасящи се до проблемите на малолетните и непълнолетните.
(3) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) В изпълнение на своите задачи Централната комисия
може да привлича представители на обществеността и юридически лица с нестопанска цел в
предотвратяването и противодействието на извършването на противообществени прояви от
малолетни и непълнолетни и престъпления от непълнолетни.
(4) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Централната комисия информира обществеността за:
а) рисковите ситуации, при които малолетни и непълнолетни могат да бъдат въвличани в
извършването на противообществени прояви или престъпления;
б) мерките за възпитателно въздействие за извършени противообществени прояви от
малолетни и непълнолетни и наказанията за престъпления, извършени от непълнолетни;
в) състоянието и тенденциите на престъпността и противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните.
Чл. 9. (Нов - Изв., бр. 11 от 1961 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., oтм. - ДВ, бр. 75 от
1988 г.)
Чл. 10. (1) (Предишен текст на чл. 6, изм. - Изв., бр. 11 от 1961 г., предишен текст на чл.
10, изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Местните комисии съвместно с детските педагогически
стаи и органите на образованието и при широкото съдействие на обществеността изпълняват
следните задачи:
а) (изм. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.)
организират и координират социалнопревантивната дейност на територията на общината,
издирват и установяват съвместно с инспекторите при детските педагогически стаи и дирекциите
"Социално подпомагане" малолетните и непълнолетните, които се нуждаят от помощ, и вземат
мерки за тяхната социална защита и развитие;
б) (предишна б. "з", изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) разглеждат деянията по чл. 11, ал. 1,
налагат възпитателните мерки по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 10 и 12, както и правят предложения до съда
за налагане на възпитателните мерки по т. 11 и 13;
в) (нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.)
участват в заседанията по чл. 31, ал. 1 на педагогическите съвети на възпитателното училище-
интернат и на социално-педагогическия интернат, и правят предложения по чл. 31, ал. 4 до съда
за прекратяване изпълнението на възпитателната мярка, както и предложения за предсрочно
освобождаване до комисиите по чл. 73 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража;
г) (изм. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - Дв, бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.)
привеждат в изпълнение мерките по чл. 13 и 15 и осъществяват контрол върху изпълнението им;
д) (изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., предишна б. "б" - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) съдействат на
лицата, излезли от социално-педагогическите интернати, от възпитателните училища-интернати,
от поправителните домове и приютите за безнадзорни деца, пред компетентните органи за
уреждане на основните им битови, трудови и социални проблеми;
е) (изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., предишна б. "в" - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) следят отблизо
поведението и развитието на малолетните и непълнолетните, излезли от възпитателните
училища-интернати и поправителните домове, както и на осъдените условно или на предсрочно
освободени от поправителните домове, и вземат мерки за тяхното по-нататъшно правилно
развитие;
ж) (изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., предишна б. "д" - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) упражняват
контрол за спазването от работодателя на режима и условията за работа, установени за
непълнолетните, настанени на работа по този закон, и при установяване на нарушения сезират
компетентните органи;
з) (изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., предишна б. "ж" - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) подпомагат
родителите, които срещат затруднения при възпитанието на децата си;
и) (нова - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 110 от
1996 г.) упражняват контрол върху намиращите се на територията на общината детски
педагогически стаи, социално-педагогически интернати, приюти, възпитателни училища-
интернати, поправителни домове, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни
и върху дейността на настойниците и попечителите на малолетните и непълнолетните;
к) (нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) налагат мерките по чл. 15;
л) (нова - ДВ, бр. 75 от 1988 г.) изучават състоянието и причините за
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в общината и правят
предложения пред съответните държавни органи и обществени организации;
м) (нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) изпълняват мероприятия по програми и дейности,
посочени в чл. 8, ал. 1.
(2) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) В изпълнение на задачите си по ал. 1 местните комисии
могат да привличат юридически лица с нестопанска цел в предотвратяването и
противодействието на извършването на противообществени прояви от малолетни и
непълнолетни и престъпления от непълнолетни на територията на съответната община, както и
да създават помощни органи - центрове, консултативни кабинети, горещи телефонни линии и
други.
МЕРКИ И ПРОИЗВОДСТВО ЗА ТЯХНОТО НАЛАГАНЕ (НОВА - ИЗВ., БР. 11 ОТ 1961 Г.,
ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 66 ОТ 2004 Г.)
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004
г.) (1) Компетентен орган да разглежда възпитателни дела за протиообществени прояви,
извършени от малолетни или непълнолетни, и престъпления, извършени от непълнолетни,
освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, е местната комисия по
настоящия им адрес.
(2) Деянията по ал. 1 се разглеждат от местните комисии в състав: председател -
правоспособен юрист, и двама членове, определени за всеки отделен случай от председателя на
местната комисия измежду нейните членове.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Местните комисии в състава по чл. 11, ал. 2
разглеждат случаите, когато:
1. малолетни на възраст от 8 до 14 години са извършили противообществени прояви;
2. непълнолетни на възраст от 14 до 18 години са извършили противообществени прояви,
както и когато непълнолетни, извършили престъпления, са освободени от наказателна
отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс и делото е изпратено за разглеждане от местната
комисия;
3. непълнолетни са извършили деяния, за които по друг нормативен акт се предвижда
налагане на възпитателна мярка по този закон.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) Спрямо малолетни и
непълнолетни, извършили противообществени прояви, и непълнолетни, извършили
престъпления, освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, се
налагат следните възпитателни мерки:
1. предупреждение;
2. задължаване да се извини на пострадалия;
3. задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на
отклоненията в поведението;
4. поставяне под възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват,
със задължение за полагане на засилени грижи;
5. поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател;
6. забрана на непълнолетния да посещава определени места и заведения;
7. забрана на непълнолетния да се среща и да установява контакти с определени лица;
8. забрана на непълнолетния да напуска настоящия си адрес;
9. задължаване на непълнолетния да отстрани със свой труд причинената вреда, ако това
е в неговите възможности;
10. задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото;
11. настаняване в социално-педагогически интернат;
12. предупреждаване за настаняване във възпитателно училище-интернат с изпитателен
срок до 6 месеца;
13. настаняване във възпитателно училище-интернат.
(2) С оглед характера на деянието и поведението на малолетния или на непълнолетния
може да се наложи повече от една от възпитателните мерки по ал. 1, т. 1 - 10 и 12.
(3) Възпитателните мерки по ал. 1, т. 1 - 10 и 12 се налагат от местните комисии в състава
по чл. 11, ал. 2.
(4) При налагане на възпитателната мярка по ал. 1, т. 3 съставът определя срока и реда за
участие в консултации, обучения и програми. При констатирани повече от две отсъствия по
неуважителни причини се уведомява секретарят на местната комисия.
(5) При налагане на възпитателната мярка по ал. 1, т. 4 съставът определя конкретните
мерки за засилени грижи.
(6) Възпитателните мерки по ал. 1, т. 5 - 8 се налагат за срок до една година.
(7) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 30.11.2004 г.) Възпитателната мярка по ал. 1, т.
6 се налага задължително при извършена противообществена проява по смисъла на Закона за
опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 30.11.2004 г.) При установяване на
неизпълнение на възпитателните мерки по ал. 1, т. 6, 7 и 8 инспекторът от детската педагогическа
стая съставя протокол, подписан от двама свидетели.
(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 30.11.2004 г.) Възпитателната мярка
по ал. 1, т. 9 се изпълнява в срок един месец от влизане в сила на решението за нейното налагане.
Секретарят на местната комисия или упълномощен от него член на комисията проверява
възстановяването на щетата и когато констатира неизпълнение, съставя протокол, подписан от
двама свидетели.
(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 30.11.2004 г.) При налагане на
възпитателната мярка по ал. 1, т. 10 се определя времето за извършване на конкретната работа,
което не може да бъде повече от 40 часа. За изпълнението на мярката кметът на общината
(района или кметството) по настоящия адрес на непълнолетния определя работата, която трябва
да бъде извършена, начина и реда за извършване, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното състояние на непълнолетния и други обстоятелства, които са от
значение за изпълнението на мярката.
Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) При неизпълнение от малолетния или от
непълнолетния на възпитателна мярка по чл. 13 може да се образува ново възпитателно дело по
правилата на чл. 16 и да се наложи по-тежка възпитателна мярка.
Чл. 13б. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Възпитателно дело не се разглежда, а образуваното
се прекратява, когато са изтекли 6 месеца от извършването на противообществената проява или
от влизането в сила на акта по чл. 61 от Наказателния кодекс.
Чл. 14. (Изм. - бр. 110 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.)
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) По отношение на
родителите или на лицата, които ги заместват, за които при разглеждане на възпитателното дело
се установи, че не полагат достатъчно грижи за възпитанието на децата си и те са извършили
деяния по чл. 11, ал. 1, се налага една от следните мерки:
1. предупреждение;
2. задължаване да посещават специално организирани беседи и консултации по
въпросите на възпитанието;
3. глоба в размер от 50 до 1000 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Мерките по ал. 1 се налагат от местните комисии в
състава по чл. 11, ал. 2, разгледал възпитателното дело.
(3) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) По искане на лицата по ал. 1 председателят на местната
комисия може да замени глобата с полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото, като
продължителността на полагания труд се съобразява с размера на наложената глоба и не може да
бъде повече от 160 часа. Работата, която трябва да бъде извършена, редът, начинът и времето за
извършване се определят от кмета на общината (района или кметството), като се вземат предвид
възрастта, образованието, професията, семейното положение, здравословното състояние,
работното време на родителя или лицето, което го замества, и други обстоятелства, които са от
значение за изпълнението на мярката.
(4) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) При налагане на мярката по ал. 1, т. 2 се определят
срокът и редът за посещаване на беседи и консултации. При констатирани повече от две
отсъствия по неуважителни причини се уведомява секретарят на местната комисия.
(5) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Решението, с което е наложена мярка по ал. 1, т. 2 или 3,
може да се обжалва в 14-дневен срок пред районния съд по реда на чл. 24.
(6) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Когато поведението на родителите или на
лицата, които ги заместват, съставлява престъпление, местната комисия изпраща материалите на
прокурора.
от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) Когато поведението на родителя представлява опасност за
личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето или родителят по обективни
причини не е в състояние да упражнява родителските си права, местната комисия прави
предложение по чл. 131, 132 и 134 от Семейния кодекс до районния съд за вземане на съответни
мерки.
Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Когато родителят или лицата, които го заместват, не
изпълнят мярка по чл. 15, се налага по-тежка мярка.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) Секретарят на местната комисия завежда в
нарочна описна книга сигналите за противообществени прояви, извършени от малолетни и
непълнолетни, и за престъпления на непълнолетни, получени от:
1. органите на съда и прокуратурата;
2. органите на полицията;
3. длъжностни лица и граждани.
(2) След завеждането на сигнала по ал. 1, т. 3 секретарят на местната комисия възлага на
двама обществени възпитатели, които не са членове на местната комисия, в 7-дневен срок да
извършат проверка за наличието на достатъчни данни за извършено деяние. Резултатите от
проверката се представят в писмена форма на секретаря на местната комисия.
(3) В случаите, когато след приключването на проверката по ал. 2 не се установи
наличието на достатъчно данни за извършено деяние, както и при явна малозначителност на
извършеното деяние, възпитателно дело не се образува.
(4) След завеждането на сигнала по ал. 1, т. 1 и 2, както и в случаите, когато след
приключването на проверката по ал. 2 се установи наличието на достатъчно данни за извършено
деяние, секретарят на местната комисия незабавно докладва на нейния председател, който:
1. определя състава на местната комисия по чл. 11, ал. 2;
2. възлага на член на местната комисия, който не е член на състава, в 14-дневен срок да
изготви писмен доклад за личностните особености на извършителя, неговата възраст,
здравословното му състояние, физическото и психическото му развитие, семейната му среда,
отношенията в семейството и степента на полагане на грижи от страна на родителите или лицата,
които ги заместват, образованието и възпитанието; докладът се предава на председателя на
състава по т. 1.
(5) Съставът образува възпитателно дело и:
1. насрочва дата за разглеждането му, като незабавно уведомява писмено малолетния или
непълнолетния, неговите родители или лицата, които ги заместват, и съответната дирекция
"Социално подпомагане"; делото се насрочва за разглеждане един месец след образуването му;
2. определя докладчик по делото, който го подготвя за разглеждане.
(6) Преди разглеждане на възпитателното дело председателят на състава дава
възможност на малолетния или на непълнолетния, на неговите родители, на лицата, които ги
заместват, както и на лицата, които защитават неговите права и законни интереси, да се запознаят
с доклада по ал. 4, т. 2 и с доклада по чл. 21, ал. 1, т. 15 от Закона за закрила на детето. Докладите
се прилагат към материалите по възпитателното дело.
Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.)
Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.)
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) При разглеждане на възпитателното дело
присъствието на малолетния или на непълнолетния, на негов родител или на лицето, което го
замества, е задължително.
(2) При разглеждане на възпитателното дело могат да присъстват лицата, които са
извършили проверката по чл. 16, ал. 2, както и представител на съответната дирекция "Социално
(3) При разглеждане на възпитателното дело правата и законните интереси на
малолетния или на непълнолетния се защитават от негов доверен представител или от адвокат.
(4) Когато не е посочен доверен представител или адвокат, правата и законните интереси
на малолетния или на непълнолетния се защитават от представител на съответната дирекция
(5) Възпитателното дело се разглежда при закрити врата. Когато прецени, че това е в
интерес на малолетния или на непълнолетния, председателят на състава може да покани и други
специалисти - педагог, психолог, психиатър, класен ръководител, педагогически съветник,
училищен психолог, обществен възпитател и други, както и пострадалия от извършената
противообществена проява.
(6) Когато някое от лицата, чието присъствие е задължително, не се яви, председателят
на състава отлага делото, а ако неявяването е по неуважителни причини, изготвя и писмено
искане до органите на Министерството на вътрешните работи за принудителното му довеждане.
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) След откриване на заседанието председателят на
състава разяснява на малолетния или на непълнолетния правата му по възпитателното дело,
деянието, предмет на делото и неговите последици.
(2) Председателят на състава поканва малолетния или непълнолетния, ако желае, да даде
обяснения. Малолетният или непълнолетният не може да бъде принуждаван да дава обяснения и
да се признава за виновен.
(3) Малолетният или непълнолетният се изслушва в отсъствието на своите родители или
на лицата, които ги заместват, ако съставът прецени, че това е в негов интерес.
(4) Възможност да задават въпроси и да посочват свидетели се дава на:
1. малолетния - чрез неговите родители, лицата, които ги заместват, или лицата, които
защитават неговите права и законни интереси;
2. непълнолетния - лично или чрез неговите родители, лицата, които ги заместват, или
лицата, които защитават неговите права и законни интереси;
3. родителите на малолетния или на непълнолетния, лицата, които ги заместват, или
лицата, които защитават неговите права и законни интереси.
(5) Съставът разпитва явилите се лица и събира и проверява представените по делото
писмени и веществени доказателствени материали. Когато прецени, че делото не е изяснено от
фактическа страна, го отлага за събиране на допълнителни доказателства.
(6) По преценка на председателя на състава на лицата по чл. 19, ал. 5 се дава възможност
да изразят мнение.
(7) Преди съставът да се оттегли на съвещание за вземане на решение, на малолетния или
на непълнолетния се дава възможност да изрази своето окончателно отношение към деянието,
предмет на разглеждане по възпитателното дело.
(8) При разглеждане на възпитателното дело се съставя протокол от протоколчик, който
не е член на състава. Протоколчикът се определя от председателя на местната комисия за всяко
възпитателно дело. В протокола са вписват: датата и мястото на заседанието, съставът, разгледал
делото, лицата, които са се явили, извършените действия в тяхната последователност, както и
събраните доказателства. Протоколът се подписва от председателя на състава и от протоколчика.
Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) След като разгледа възпитателното дело и вземе
предвид личностните особености на извършителя, неговата възраст, здравословното му
състояние, физическото и психическото му развитие, семейната среда, образованието и
възпитанието, характера и тежестта на деянието, мотивите и обстоятелствата, при които е
извършено, направен ли е опит за отстраняване на причинените вреди, последващо поведение на
извършителя, предишни прояви и налагани мерки и наказания, както и други обстоятелства,
които имат значение в конкретния случай, местната комисия в състава по чл. 11, ал. 2
постановява решение, с което:
1. налага възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 10 и 12;
2. прави предложение до районния съд за налагане на възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1,
т. 11 или 13;
3. предава материалите на прокурора, когато смята, че извършеното деяние е
престъпление, освен в случаите, когато непълнолетният е освободен от наказателна отговорност
по чл. 61 от Наказателния кодекс;
4. прекратява възпитателното дело, когато установи, че не е извършена
противообществена проява или че тя не е извършена от малолетния или от непълнолетния, или
че извършеното деяние е явно незначително.
(2) Решението по ал. 1 се изготвя в писмена форма с мотиви, подписва се от членовете на
състава и се обявява на същото заседание. Особеното мнение на член от състава се мотивира
писмено, подписва се от него и е неразделна част от решението.
(3) Възпитателното дело се изпраща в тридневен срок на районния съд, ако решението е
по ал. 1, т. 2.
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Решенията на комисията
са задължителни за всички учреждения, организации, предприятия, длъжностни лица и граждани.
Решенията на комисиите, с които се налага глоба, се изпълняват принудително по установения
ред.
Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996
г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Непълнолетният, неговите родители, родителите на малолетния
или лицата, които ги заместват, или лицата, които защитават неговите права и законни интереси,
могат в 14-дневен срок да обжалват пред районния съд решението, с което са наложени
възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 3 - 10 и 12.
Чл. 24. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) Съдът образува дело и го насрочва в 14-дневен
срок от постъпване на жалбата по чл. 23.
(2) След образуване на делото съдът незабавно изисква от председателя на местната
комисия възпитателното дело.
(3) Районният съд разглежда делото еднолично в съдебно заседание при закрити врата с
призоваване на малолетния или на непълнолетния, родителите или лицата, които ги заместват,
лицата, които защитават неговите права и законни интереси и председателя на състава,
постановил решението за налагане на възпитателна мярка.
(4) Съдът може да събира нови доказателства.
(5) След изслушване на лицата по ал. 3 съдът се произнася в тридневен срок с
мотивирано решение, с което:
1. потвърждава решението на местната комисия;
2. отменя решението и налага друга възпитателна мярка по този закон;
3. отменя решението и изпраща делото на прокурора, когато деянието съставлява
престъпление;
4. отменя решението и прекратява делото, когато установи, че не е извършена
противообществена проява или че тя не е извършена от малолетния или от непълнолетния, или
че извършеното деяние е явно незначително.
(6) Решението е окончателно и препис от него се изпраща на лицата по ал. 3.
(7) След приключване на производството делото се връща на председателя на местната
комисия за привеждане в изпълнение на влязлото в сила решение.
Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) В случаите по чл. 21, ал. 1, т. 2 районният съд
насрочва делото по предложението на местната комисия в 14-дневен срок от постъпването му.
(2) Районният съд разглежда делото еднолично в съдебно заседание при закрити врата с
призоваване на малолетния или на непълнолетния, родителите или лицата, които ги заместват,
лицата, които защитават неговите права и законни интереси, и прокурор от съответната районна
прокуратура.
(3) Съдът може да събира нови доказателства.
(4) След изслушване на лицата по ал. 2 съдът се произнася в 7-дневен срок с мотивирано
решение, а по т. 3 и 4 - съответно с определение, с което:
1. налага възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13;
2. налага друга възпитателна мярка;
3. прекратява делото и го изпраща на прокурора в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 3;
4. прекратява делото в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 4.
(5) Решението, с което се налага възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13, може
да бъде обжалвано или протестирано пред съответния окръжен съд от лицата по ал. 2 в 14-дневен
срок от постановяването му.
Чл. 24б. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) Окръжният съд насрочва делото по жалбата или
протеста в срока по чл. 24а, ал. 1.
(2) Съдът разглежда делото в съдебно заседание при закрити врата в състав от трима
съдии с призоваване на малолетния или на непълнолетния, родителите или лицата, които ги
заместват, лицата, които защитават неговите права и законни интереси, и прокурор от
съответната окръжна прокуратура.
(3) Страните могат да представят доказателства до даване ход на делото.
(4) Съдът изслушва жалбоподателите и заключението на прокурора.
(5) Съдът се произнася в 7-дневен срок с решение, което е окончателно, като:
1. потвърждава обжалваното решение;
2. отменя решението и налага друга възпитателна мярка;
3. отменя решението и прекратява делото в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 4.
Чл. 24в. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) След приключване на производството делото се
връща на председателя на местната комисия за привеждане в изпълнение на влязлото в сила
решение.
(2) При изпълнение на решението местната комисия може да иска съдействие от
органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Който не изпълни
решение на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв.
Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Актът за
нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 25 се съставя от членовете на местните комисии за борба
срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, а наказателното
постановление се издава от кмета.
(2) Установяването на нарушението, съставянето на акта, издаването и обжалването на
наказателното постановление се извършва по реда на Закона за административните нарушения и
наказания.
ДЕТСКИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ СТАИ
Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 7 - Изв., бр. 11 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.,
изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Към
общинските съвети се откриват детски педагогически стаи. При нужда такива стаи се откриват
към районите и някои кметства.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1966 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Детските педагогически
стаи се завеждат от инспектори с висше педагогическо образование, които се назначават от
министъра на вътрешните работи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Към тези стаи се изгражда актив за съдействие.
Чл. 27. (Предишен текст на чл. 8, доп. - Изв., бр. 11 от 1961 г. изм. - ДВ, бр. 110 от 1996
г.) Детските педагогически стаи имат следните задачи:
а) (изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) да издирват и установяват малолетните и непълнолетните
правонарушители, както и причините и условията за техните противообществени прояви или
престъпления;
б) да издирват и установяват малолетните и непълнолетните - обект на престъпно
посегателство, на малтретиране или оставени без надзор;
в) да предприемат съответстващи за случаите по букви "а" и "б" мерки или да уведомяват
компетентните органи;
г) да уведомяват органите на прокуратурата, когато получат сигнали за виновно
поведение по отношение на малолетните или непълнолетните от страна на родителите, на лицата,
които ги заместват, или на трети лица;
д) (нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) да следят за изпълнението от малолетния или от
непълнолетния на наложените мерки по чл. 13, ал. 1, т. 6, 7 и 8.
СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ИНТЕРНАТИ И ВЪЗПИТАТЕЛНИ УЧИЛИЩА-
ИНТЕРНАТИ (ПРЕДИШНА ГЛАВА IV - ИЗВ., БР. 11 ОТ 1961 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 110
ОТ 1996 Г., ПОПР. - ДВ, БР. 3 ОТ 1997 Г.)
Чл. 28. (Зал. - ДВ, бр. 11 от 1961 г., предишен текст на чл. 9 - Изв., бр. 11 от 1961 г., изм. -
ДВ, бр. 110 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) В социално-педагогическите интернати се
настаняват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, които са извършили или
съществуват предпоставки за извършване на противообществени прояви.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Във възпитателните училища-интернати се настаняват
малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, извършили противообществените прояви, към
които възпитателните мерки по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 10 и 12 не са се оказали достатъчни и за
нормалното им възпитание няма подходяща социална среда. Във възпитателните училища-
интернати се настаняват и непълнолетни, спрямо които съдът или прокурорът са наложили
такава мярка по реда на чл. 61 и 64 от Наказателния кодекс.
Чл. 29. (Предишен текст на чл. 10, доп. - Изв., бр. 11 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 53 от 1975
г., нов - ДВ, бр. 110 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.)
Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 11, изм. - Изв., бр. 11 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 53 от
1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., предишен текст на чл. 30, изм. и
доп. - ДВ, бр. 66 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Разпределянето и
настаняването на малолетните и непълнолетните във възпитателни училища-интернати и
социално-педагогически интернати се извършва от Министерството на образованието, младежта
и науката.
(2) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Максималният престой във възпитателното училище-
интернат и в социално-педагогическия интернат не може да бъде повече от три години.
(3) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Настанените в тези училища остават там за възпитание и
обучение, включително и за придобиване на професионална квалификация до навършване на 16
години, а ако те изявят писмено желание - и до навършване на 18 години.
(4) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) По писмено желание на непълнолетния педагогическият
съвет с участието на прокурор и представител на местната комисия, направила предложението за
налагане на възпитателната мярка, може с решение да удължи престоя във възпитателното
училище-интернат или в социално-педагогическия интернат и след като непълнолетният
навърши 18 години до завършване на съответната образователна степен или професионална
квалификация.
Чл. 31. (Предишен текст на чл. 12, изм. - Изв., бр. 11 от 1961 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от
1996 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Педагогическият съвет с участието на прокурор и
представител на местната комисия, предложила възпитателната мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или
13, в края на всяка учебна година прави оценка на поведението на ученика и на постигнатите
резултати от възпитанието и обучението му.
отм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 66 от
2004 г.) Престоят във възпитателното училище-интернат и в социално-педагогическия интернат
може да бъде прекратен по изключение и преди края на учебната година по предложение на
съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните или по здравословни причини с протокол на лекарска консултативна комисия.
(4) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) В случаите по ал. 3 и когато оценката по ал. 1 е
положителна, въз основа на доклада на педагогическия съвет местната комисия прави
предложение до районния съд по местонахождението на възпитателното заведение за
прекратяване изпълнението на наложената възпитателна мярка. Към предложението се прилага
възпитателното дело.
(5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 1996 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Районният
съд се произнася еднолично в закрито заседание в тридневен срок с мотивирано решение, с което
прекратява изпълнението на възпитателната мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13 или оставя без
уважение направеното предложение. Решението е окончателно.
Чл. 32. (Предишен текст на чл. 13 - Изв., бр. 11 от 1961 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1975
г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) На малолетните и непълнолетните, настанени в социално-
педагогически интернати и възпитателни училища-интернати, се създават условия за завършване
на основно или средно образование и за придобиване на професионална квалификация.
(2) Обучението се води по програмите на съответните видове училища.
(3) Завършили тези училища получават документи и придобиват правата по законите и
правилниците, отнасящи се до общообразователните и професионалните училища.
(4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Настанените във възпитателно училище-интернат
непълнолетни, навършили 16-годишна възраст, които не желаят да продължат образованието си,
задължително се обучават в професионално-занаятчийска паралелка.
Чл. 33. (Предишен текст на чл. 14 - Изв., бр. 11 от 1961 г.) (1) За положения от
непълнолетните труд в работилниците и помощните стопанства на тези училища се заплаща
определено с правилник възнаграждение.
(2) (Изм. - Изв., бр. 11 от 1961 г.) Продукцията от помощните стопанства и от
работилниците се освобождава от всякакви облагания.
ДОМОВЕ ЗА ВРЕМЕННО НАСТАНЯВАНЕ НА МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ
(НОВА - ДВ, БР. 53 ОТ 1975 Г.)
Чл. 34. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996
г.) Домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни се създават от Министерството
на вътрешните работи, което определя техния район на действие.
Чл. 35. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) (1) В домовете се настаняват малолетни и
непълнолетни:
а) (изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) на които не може да се установи постоянния и настоящия
адрес;
б) (изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) заловени в скитничество, просия, проституция,
злоупотреба с алкохол, разпространение или употреба на наркотици или други упойващи
вещества;
в) самоволно напуснали заведения за задължително възпитание или принудително
лечение;
г) извършили противообществена проява и изпаднали в такова състояние на
безнадзорност, което прави нецелесъобразно оставането им при родителите или при лицата,
които ги заместват.
(2) Когато няма възможност лицата по предходната алинея да бъдат настанени незабавно
в домовете, те се оставят отделно в подходящи помещения на съответното поделение на
Министерството на вътрешните работи, където могат да престоят не повече от 24 часа.
Чл. 36. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) Домовете за временно настаняване изпълняват
следните основни задачи:
а) приемат малолетни и непълнолетни, посочени в чл. 35;
б) (изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) извършват или осигуряват извършването на медицински,
психологически и педагогически изследвания, освидетелстват и дават препоръки на съответните
органи за работа с тези малолетни и непълнолетни или за настаняването им в подходящи
заведения;
в) (изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) изясняват причините за скитничеството,
безнадзорността, противообществените прояви и др. на приетите в дома малолетни и
непълнолетни;
г) издирват семействата на приетите малолетни и непълнолетни и вземат мерки за
връщането им в тях.
д) (отм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.)
Чл. 37. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Престоят в
домовете не може да бъде повече от 15 дни. Престоят над 24 часа се разрешава от прокурора.
(2) В изключителни случаи, с разрешение на съответния прокурор, срокът на престоя в
дома може да бъде продължен до 2 месеца.
Чл. 38. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Към домовете се
организират работилници за професионална подготовка и база за спортни и културни дейности.
Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 89 от 1974 г., нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) Настанените в домовете
се разпределят по спални помещения в зависимост от пола, възрастта и основанието за
настаняване.
ПРИЮТИ ЗА БЕЗНАДЗОРНИ ДЕЦА (НОВА - ДВ, БР. 110 ОТ 1996 Г.)
Чл. 39а. (Нов, с дублирана номерация - ДВ, бр. 110 от 1996 г., номерацията поправена в
ДВ, бр. 3 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Приютите за безнадзорни деца са
специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в които по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето се настаняват временно и безплатно безнадзорни деца.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Редът за създаването на приютите по ал. 1,
организацията на работата им, управлението и контролът се уреждат с правилник, издаден от
ОБЩЕСТВЕНИ ВЪЗПИТАТЕЛИ (НОВА - ДВ, БР. 53 ОТ 1975 Г., ПРЕДИШНА ГЛАВА
СЕДМА, ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 110 ОТ 1996 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 66 ОТ 2004 Г.)
Чл. 40. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) Обществените възпитатели имат за задача да оказват
помощ на родителите или на лицата, които ги заместват, в поправянето и превъзпитаването на
Чл. 41. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) (1) Обществен възпитател се определя от местната
комисия, когато е необходимо да се предотврати безнадзорност или извършването на
противообществени прояви на:
а) (изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) непълнолетни, освободени от наказателна отговорност и
ненастанени във възпитателно училище-интернат;
б) непълнолетни, осъдени условно или на наказание без лишаване от свобода;
в) непълнолетни, изтърпели наказание лишаване от свобода или освободени предсрочно;
г) (изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) малолетни и непълнолетни, чийто престой във
възпитателно училище-интернат и социално-педагогически интернат е прекратен;
д) (нова - ДВ, бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) малолетни и непълнолетни,
за които е приложена мярката по чл. 13, ал. 1, т. 5.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Местната комисия може да определи обществен
възпитател и на други малолетни и непълнолетни, за които съществува сериозна опасност за
тяхното развитие и възпитание.
(3) Определянето на обществен възпитател не освобождава родителите или лицата, които
ги заместват, от задълженията им във връзка с възпитанието на малолетните или непълнолетните
и от отговорността за тяхното поведение.
Чл. 42. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) За обществени
възпитатели се определят, с тяхно съгласие, лица с необходимата общообразователна подготовка
и опит.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Работата на обществените възпитатели се ръководи и
контролира от съответните местни комисии за борба срещу противообществените прояви на
(3) Обществените възпитатели се отчитат редовно пред местните комисии.
Чл. 43. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) Общественият възпитател е длъжен:
а) да оказва на родителите или на лицата, които ги заместват, помощ във възпитанието на
б) да съдействува за правилното организиране на обучението, труда и почивката на
в) да следи за поведението на малолетните и да полага грижи за правилното им
насочване;
г) (нова - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) да сигнализира компетентните органи, когато
съществува опасност за физическото или психическото развитие на малолетния или
непълнолетния;
д) (нова - ДВ, бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) да поставя за решаване
социалните проблеми на малолетния или непълнолетния пред съответната дирекция "Социално
подпомагане;
е) (нова - ДВ, бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) да представя информация на
съответната дирекция "Социално подпомагане" за решаване на социалните проблеми на
малолетния или непълнолетния.
Чл. 44. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) (1) Общественият възпитател има право:
а) да посещава малолетния или непълнолетния в неговото жилище, в училището или на
местоработата му;
б) да обръща внимание на родителите или на лицата, които ги заместват, за
неизпълнение на задълженията им;
в) (изм. и доп. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) да изисква необходимите сведения, свързани с
възпитанието на малолетния или непълнолетния от родителите или лицата, които ги заместват и
от учебните заведения;
г) да поставя пред местната комисия въпроса за поведението на малолетните или
непълнолетните, на родителите им или на лицата, които ги заместват, за прилагане на
съответните мерки.
(2) Длъжностните лица и гражданите са длъжни да оказват помощ на обществения
възпитател при изпълнение на неговите задължения.
Чл. 45. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) Когато намери за необходимо, местната комисия
може да прекрати възпитателния надзор над малолетния или непълнолетния, като освободи
обществения възпитател от задълженията му, или да замени един обществен възпитател с друг.
Чл. 46. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Председателят на
Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните определя реда за материално стимулиране на обществените възпитатели.
Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 110 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.)
Глава девета.
ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ (ПРЕДИШНА ГЛАВА VIII - ДВ, БР. 110 ОТ 1996 Г.)
Чл. 47. (Предишен текст на чл. 24 - Изв., бр. 11 от 1961 г., предишен текст на чл. 42, доп.
- ДВ, бр. 53 от 1975 г.) (1) Всички държавни учреждения, предприятия и обществени организации
са длъжни да оказват пълно съдействие за приложението на настоящия закон.
(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Държавните и общинските
дружества, предприятия и организации, които имат подходящи свободни работни места, не могат
да отказват приемането на работа на непълнолетни, които са им предложени от местните
комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и
социалните работници.
(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) При уволнение на
непълнолетен, настанен на работа по ал. 2, работодателят уведомява незабавно съответната
местна комисия.
Чл. 48. (Предишен текст на чл. 43, изм. - Изв., бр. 11 от 1961 г., предишен текст на чл. 25,
изм. - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи съдействуват и
оказват помощ на държавните органи и обществените организации в борбата им срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и при провеждане на
мероприятията, предвидени в настоящия закон.
Чл. 49. (Предишен текст на чл. 45, изм. - Изв., бр. 11 от 1961 г., предишен текст на чл. 27,
доп. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Органите на
прокуратурата упражняват надзор върху заведенията по чл. 2, букви "в", "г", "д" и "е".
Чл. 49а. (Нов - ДВ, бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) По смисъла на този
закон:
1. "Противообществена проява" е деяние, което е общественоопасно и противоправно
или противоречи на морала и добрите нрави.
2. "Възпитателна мярка" е алтернативна на наказанието мярка за възпитателно
въздействие спрямо малолетен или непълнолетен, извършил противообществена проява, и
непълнолетен, освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, и се
налага с цел преодоляване на отклоненията в поведението, предотвратяване на бъдещи
нарушения и интеграция в обществото.
3. "Безнадзорно дете" е лице, ненавършило 18-годишна възраст и оставено без грижата
на родителите или на лицата, които ги заместват.
4. "Доверен представител" е пълнолетно лице, ползващо се с добро име в обществото и с
доверието на малолетния или на непълнолетния, на неговите родители или на лицата, които ги
заместват, и което го защитава при разглеждането на възпитателното дело.
5. "Лицата, които ги заместват" са настойниците, попечителите и лицата, които полагат
грижи по отглеждането и възпитанието на малолетния или на непълнолетния.
Чл. 50. (Предишен текст на чл. 46 - Изв., бр. 11 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 1975 г.,
попр. - ДВ, бр. 55 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г.) (1) Въпросите относно издръжката,
организацията, вътрешния ред, учебно-възпитателната дейност и работата в работилниците и
помощните стопанства и пр. на заведенията по чл. 2 се уреждат с правилници, утвърдени от
Министерския съвет или от натоварени от него ръководители на ведомства.
(2) Комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните до определяне на новите им състави работят в досегашните си състави, като
Централната комисия се председателствува от главния прокурор на Народна република България.
(3) Настоящият закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя всички
закони и укази, които му противоречат.
Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, на министъра на културата,
науката и просветата, на министъра на вътрешните работи, на министъра на народното здраве и
социалните грижи и на главния прокурор на Народна република България.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г.)
(6) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г.)
ИЗМЕНЕНИЕ НА ДРУГИ ЗАКОНИ
§ 1. Чл. 45 от Наказателния кодекс се изменя така:

"Във всички случаи на заменяване наказанието по предходния член лишаването от
свобода до една година се заменя с настаняване в трудововъзпитателно училище."
§ 2. Чл. 47 се изменя така:

"Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по
решение на съда в трудововъзпитателно училище или друго подходящо заведение, ако това се
налага от обстоятелствата на случая."
§ 3. Чл. 155 се изменя така:

"Който упие със спиртни напитки малолетен, непълнолетен или невменяем, се наказва с
лишаване от свобода до 6 месеца.
Който продаде спиртни напитки на малолетен или невменяем за лична употреба, се
наказва с глоба до 1000 лв."

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БОРБА СРЕЩУ
ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 110 ОТ 1996 Г.)
§ 48. (1) Министерският съвет определя председателя на Централната комисия за борба

срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в едноседмичен срок от
влизането в сила на закона.
(2) Председателят определя поименния състав на Централната комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в едномесечен срок.
§ 49. Министър-председателят и главният прокурор уреждат всички имуществени

отношения,свързани с преминаването на Централната комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните от Главна прокуратура към
§ 53. (1) В срок три месеца от влизането в сила на закона министърът на вътрешните
работи издава правилници за домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни и
за детските педагогически стаи, министърът на образованието, науката и технологиите - за
възпитателните училища - интернати и за социално-педагогическите интернати, а министърът на
труда и социалните грижи - за приютите за безнадзорни деца.
(2) Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БОРБА СРЕЩУ
ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 66 ОТ 2004 Г.)
§ 39. Висящите преписки и възпитателни дела се довършват при условията и по реда на

§ 40. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон компетентните органи да

предприемат необходимите действия по създаването на местни комисии за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в общините или районите,
където такива не са създадени.

КЪМ ЗАКОНA ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД
СТРАЖА
§ 13. Законът влиза в сила от 1 юни 2009 г., с изключение на разпоредбата на чл. 43, ал. 3,
която влиза в сила три години след приемането на програмата по § 11.

КЪМ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС

ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО
В сила от 01.01.2005 г.
Обн. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.46 от 3 Юни 2005г., изм.
ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.85 от 25 Октомври 2005г., изм. ДВ.
бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от
23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11
Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г.,
изм. ДВ. бр.71 от 1 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.75 от 12 Септември 2006г., изм.
ДВ. бр.81 от 6 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ.
бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от
22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г.,
изм. ДВ. бр.82 от 12 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.95 от 20 Ноември 2007г., изм.
ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ.
бр.110 от 30 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.36 от 15 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2
Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16
Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15
Декември 2009г., изм. ДВ. бр.101 от 18 Декември 2009г.
НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Раздел I.
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на

гражданите.
Чл. 2. Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо,

психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез
прилагане на следните принципи:
1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги;
2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и
майки на деца до една година;
3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите;
4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от
неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда;
5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с
физически увреждания и психически разстройства;
6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на
гражданите.
Чл. 3. (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския

съвет.
(2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява
Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание.
(3) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема
национални здравни програми.
(4) Националната здравна стратегия и националните здравни програми се основават
върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-
демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за
здравеопазване.
(5) Националните здравни програми се финансират от републиканския бюджет като
диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат
подпомагани чрез други финансови източници.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.) Националната система за
здравеопазване включва лечебните заведения по Закона за лечебните заведения, здравните
заведения по този закон и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и
държавните, общинските и обществените органи и институции за организация, управление и
контрол на дейностите по опазване и укрепване на здравето.
Раздел II.
Органи на управление на националната система за здравеопазване
Чл. 5. (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за

здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по:
1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол;
2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология,
стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст,
трансплантация и здравна информация;
3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните
заведения;
4. медицинска експертиза.
(2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за
състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в
срок до три месеца преди началото на бюджетната година.
(3) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от
републиканския бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на
дейностите по ал. 1, т. 1 и 2.
Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на
медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет,
Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на
правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със
закон или с нормативен акт на Министерския съвет.
Чл. 6. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. -
ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от
министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима
представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския
фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК),
един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и по един
представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и
на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право
на глас.
(3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища
по:
1. приоритетите на Националната здравна стратегия;
2. етични проблеми на медицината и биомедицината;
3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на
здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването;
4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2;
5. годишния проектобюджет на здравеопазването;
6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на
медицината и денталната медицина;
7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област
"здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и
следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения;
8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване".
(4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник,
изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването.
Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Министърът на
здравеопазването определя със заповед национални и републикански консултанти по медицински
специалности.
(2) Националните консултанти дават консултации и становища по възложени от
министъра на здравеопазването въпроси.
(3) Републиканските консултанти консултират лечебните заведения за болнична помощ и
диспансерите при оказването на медицинска помощ.
(4) Финансирането на дейностите по ал. 2 се осигурява в рамките на бюджета на
Министерството на здравеопазването за съответната календарна година, а на дейностите по ал. 3
- от съответните лечебни заведения.
(5) Условията и редът за финансиране, организацията и дейността на националните и
републиканските консултанти се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 7. (1) Държавната здравна политика на територията на областта се осъществява и

организира от регионален център по здравеопазване (РЦЗ) и регионална инспекция за опазване и
контрол на общественото здраве (РИОКОЗ).
(2) За организиране на здравната помощ в общините съответният общински съвет може
да създава служба по здравеопазване в състава на общинската администрация. Дейността на
службата се осъществява под методическото ръководство на регионалния център по
здравеопазване.
Чл. 8. (1) Регионалните центрове по здравеопазване са юридически лица на бюджетна

издръжка - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на
здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на областта.
(2) Регионалните центрове по здравеопазване се създават, преобразуват и закриват от
Чл. 9. (1) Регионалният център по здравеопазване се ръководи и представлява от

директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен от министъра на
(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Директор на РЦЗ може да бъде
лице с тригодишен стаж по специалностите "медицина" или "дентална медицина".
(3) Директорът на РЦЗ се атестира на всеки три години от комисия, назначена от
министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника по
чл. 10, ал. 3.
(4) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на
директор на РЦЗ, получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса
на труда.
Чл. 10. (1) Регионалните центрове по здравеопазване осъществяват дейности по:

1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) контрол върху регистрацията и
здравната дейност, осъществявана от лечебните заведения на територията на съответната област;
2. контрол по изпълнение на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1
от Закона за лечебните заведения, и по организацията за осигуряване качеството на медицинската
дейност в здравните и лечебните заведения;
3. внедряване на информационни технологии в областта на здравеопазването;
4. събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и предоставяне на здравна
информация за нуждите на националната система за здравеопазване;
5. планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската експертиза на
територията на съответната област;
6. планиране и организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи
на територията на съответната област;
7. проверки по жалби и сигнали на граждани, свързани с медицинското обслужване;
8. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) координация на дейностите по
изпълнение на международни, национални и регионални здравни програми.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила
от 02.06.2009 г.) Регионалните центрове по здравеопазване съвместно със съсловните
организации проучват потребностите в областта от лекари, лекари по дентална медицина,
фармацевти и други медицински и немедицински специалисти с висше образование и предлагат
на министъра на здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение по специалности.
(3) Устройството и дейността на РЦЗ се уреждат с правилник, издаден от министъра на
Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Приходите на РЦЗ се
формират от:
1. субсидия от републиканския бюджет;
2. собствена дейност.
(2) Регионалните центрове по здравеопазване са администратори на приходите по ал. 1,
т. 2, които се формират от:
1. такси за дейностите по регистрация на лечебни и здравни заведения в размер,
определен с тарифата по чл. 41, ал. 3 и чл. 49, ал. 3 от Закона за лечебните заведения;
2. глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления,

издадени от директорите на РЦЗ, постъпили по сметката им;
(3) Средствата по ал. 1, т. 2 се разходват за:
1. осъществяване на контролна дейност;
2. създаване, поддържане и водене на регистрите по този закон и по други закони,
възложени на РЦЗ;
3. придобиване, поддръжка и ремонт на дълготрайни материални активи - до 30 на сто;
4. допълнително материално стимулиране и обучение на служителите от:
а) регионалните центрове по здравеопазване - в размер до 30 на сто при условия и по ред,
определени с правилника по чл. 10, ал. 3;
б) централната администрация на Министерството на здравеопазването - в размер до 10
на сто при условия и по ред, определени с вътрешни правила на министъра на здравеопазването.
Раздел III.
Държавен здравен контрол
Чл. 11. С цел защита на здравето на гражданите на територията на Република България се

извършва държавен здравен контрол за спазване и изпълнение на установените с нормативен акт
здравни изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите
със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда.
Чл. 12. (1) Органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен
инспектор на Република България, регионалните инспекции за опазване и контрол на
общественото здраве (РИОКОЗ) и Националният център по радиобиология и радиационна
защита (НЦРРЗ).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Държавният здравен контрол се
извършва от държавни здравни инспектори в Министерството на здравеопазването, РИОКОЗ и
НЦРРЗ. Държавните здравни инспектори в Министерството на здравеопазването и РИОКОЗ са
държавни служители.
(3) Държавните здравни инспектори не могат да упражняват под каквато и да е форма
дейност, която подлежи на държавен здравен контрол.
Чл. 13. (1) Главният държавен здравен инспектор се назначава от министър-председателя

по предложение на министъра на здравеопазването.
(2) Правомощията на главния държавен здравен инспектор в негово отсъствие от
страната или когато ползва законоустановен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от
определен от министъра на здравеопазването с писмена заповед заместник, който е служител в
администрацията на Министерството на здравеопазването.
(3) Дейността на главния държавен здравен инспектор се подпомага от администрацията
на Министерството на здравеопазването.
Чл. 14. (1) Главният държавен здравен инспектор организира и ръководи:

1. държавния здравен контрол;
2. дейностите по промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;
3. контрола върху заразните болести;
4. мерките по защита на населението от въздействието на йонизиращи лъчения;
5. профилактичните и противоепидемичните дейности при бедствия, аварии и
катастрофи.
(2) Главният държавен здравен инспектор осъществява методическо ръководство и
контрол на звената по ведомствен здравен контрол към Министерството на отбраната и
Министерството на вътрешните работи.
Чл. 15. (1) Държавната политика по опазването на общественото здраве и държавният
здравен контрол на територията на съответната област се осъществяват от РИОКОЗ.
(2) Държавен здравен контрол за спазване на изискванията за защита на лицата от
въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява от определени от министъра на
здравеопазването РИОКОЗ и от НЦРРЗ.
(3) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве са
юридически лица на бюджетна издръжка - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити
към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен център
на областта.
(4) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве се създават,
преобразуват и закриват от Министерския съвет.
Чл. 16. (1) Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве се

ръководи и представлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен от
министъра на здравеопазването.
(2) Директор на РИОКОЗ може да бъде лице с образователно-квалификационна степен
"магистър" по медицина, призната специалност и 5 години стаж по специалността.
(3) Директорът на РИОКОЗ се атестира на всеки три години от комисия, назначена от
министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника по
чл. 17, ал. 2.
директор на РИОКОЗ, получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от
Кодекса на труда.
Чл. 17. (1) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве

осъществяват дейности по:
1. контрол по спазването на здравните изисквания към обектите с обществено
предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и
факторите на жизнената среда;
2. контрол върху заразните болести;
3. контрол върху здравословното състояние на контактните със заразноболни лица,
заразоносителите и съмнително болните от заразни болести, на лицата по чл. 34, ал. 3, както и на
други лица по епидемични показания;
4. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) контрол върху дейността на
здравните кабинети;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) промоция на здравето и
интегрирана профилактика на болестите;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) лабораторен контрол на
факторите на жизнената среда и анализиране и оценяване на влиянието им върху здравето на
гражданите;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) наблюдение, оценка и
контрол на шума в урбанизираните територии и обществените сгради, на замърсителите в храни
и на питейните води;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) методическа,
консултативна и експертна помощ в областта на опазване на общественото здраве;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) разработване и
изпълнение на регионални програми и проекти в областта на опазването на общественото здраве;
10. (предишна т. 9, доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) изпълнение на
международни и национални програми и проекти в областта на опазването на общественото
здраве;
11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) следдипломно
практическо обучение в областта на опазването на общественото здраве.
(2) Устройството и дейността на РИОКОЗ се уреждат с правилник, издаден от министъра
на здравеопазването.
(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) С правилника по ал. 2
министърът на здравеопазването може да възложи на определени РИОКОЗ дейности, които се
изпълняват на територията на няколко области.
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Приходите на РИОКОЗ се
формират от:
1. субсидия от републиканския бюджет;
2. собствена дейност.
(2) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве са
администратори на приходите по ал. 1, т. 2, които се формират от:
1. такси за издадените документи от държавния здравен контрол в размер, определен с
тарифата по чл. 46;
2. платени услуги, поискани от физически и юридически лица, определени с наредба на
министъра на здравеопазването;
3. глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления,
издадени от директорите на РИОКОЗ, постъпили по сметката им;
Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Средствата по чл. 18, ал. 1, т.
2 се разходват за:
1. здравен контрол, профилактика на незаразните болести, профилактика и надзор на
заразните заболявания;
2. създаване, поддържане и водене на регистрите по този закон и по други закони,
възложени на РИОКОЗ;
3. лабораторни анализи и изпитвания;
4. участие в национални и международни междулабораторни изпитвания;

5. акредитиране и поддържане на акредитацията на лабораториите на РИОКОЗ;
6. разпространение на информационни и научноизследователски материали в областта на
общественото здраве;
7. придобиване, поддръжка и ремонт на дълготрайни материални активи - до 30 на сто;
8. обучение и квалификация на персонала;
9. допълнително материално стимулиране на служителите от:
а) регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве - в размер до
30 на сто при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 2;
б) централната администрация на Министерството на здравеопазването - в размер до 10
на сто при условия и по ред, определени с вътрешни правила на министъра на здравеопазването.
Чл. 19. (1) Държавният здравен контрол се извършва систематично - без предварително
уведомяване, и насочено - при постъпили сигнали от граждани, държавни и общински органи и
организации, както и при наличие на други данни за възникнали инциденти.
(2) При провеждането на държавния здравен контрол държавните здравни инспектори
имат право:
1. на свободен достъп до обектите, продуктите, стоките, дейностите и лицата,
подлежащи на контрол;
2. да изискват сведения и документи и да получават копия от тях на хартиен и/или
електронен носител;
3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи в количества, необходими за
извършване на изследвания;
4. да разпореждат извършване на прегледи и изследвания за оценка на здравословното
състояние на лицата по чл. 34, ал. 3;
5. да предписват отстраняване от работа на лица, които са болни или заразоносители и
представляват опасност за здравето на околните;
6. да предписват провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки,
като определят срокове за тяхното изпълнение;
7. да поставят удостоверителни знаци в случаите по чл. 38 и 39;
8. да съставят актове за установяване на административни нарушения;
9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) да предлагат на органите на
Дирекцията за национален строителен контрол при въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България решение за отказ за приемане на обекти с обществено предназначение,
когато установят съществени нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен
акт;
10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) да издават хигиенни заключения
за съответствието на обектите с обществено предназначение, на продуктите, стоките и
дейностите със значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите
на жизнената среда със здравните изисквания.
11. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) да правят предложения
за принудителни административни мерки, предвидени в закон.
(3) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директорите на
РИОКОЗ.
(4) Условията и редът за упражняване на държавен здравен контрол се определят с
наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Анализът на проби от
продуктите и стоките със значение за здравето на човека и на факторите на жизнената среда,
взети за целите на държавния здравен контрол, се извършва в лаборатории, определени със
заповед на министъра на здравеопазването.
(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да са акредитирани в съответствие с изискванията на
БДС ЕN ISO/IEC 17025 и/или на БДС ЕN ISO/IEC 17020, като обхватът на акредитация на
изпитвателните лаборатории по БДС ЕN ISO/IEC 17025 се отнася за определени изпитвания или
групи изпитвания.
(3) Министърът на здравеопазването може да определи със заповед лаборатории за
анализ, които не са акредитирани по реда на ал. 2, за определен срок при наличие на следните
условия:
1. лабораториите са започнали и изпълняват необходимите процедури за акредитация;
2. налице са доказателства, че при провеждане на анализи за целите на държавния
контрол лабораториите прилагат система и процедури за контрол и изпитване, гарантиращи
качество на лабораторната дейност.
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Доброволно плащане на
глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от
органите на държавния здравен контрол, може да се извършва в Министерството на
здравеопазването или в съответната РИОКОЗ.
Раздел IV.
Здравни заведения
Чл. 21. (1) Здравните заведения са структури на националната система за здравеопазване,

в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и
укрепване здравето на гражданите.
(2) Здравни заведения по смисъла на този закон са:
1. националните центрове по проблемите на общественото здраве;
2. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК);
3. здравните кабинети по чл. 26;
4. (новa - ДВ, бр. 81 от 2006 г.) оптиките по чл. 26а.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.) Аптеките са здравни заведения
със статут и дейност, определени със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Чл. 22. (1) Националните центрове по проблемите на общественото здраве са

юридически лица на бюджетна издръжка - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити
към министъра на здравеопазването, които се откриват, преобразуват и закриват с постановление
на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(2) Националните центрове по проблемите на общественото здраве се ръководят от
директори, които заемат длъжността си въз основа на конкурс, обявен от министъра на
(3) Директорите на националните центрове по проблемите на общественото здраве се
атестират от комисия, назначена от министъра на здравеопазването, на всеки три години. Редът
за провеждане на атестацията се определя с правилника за устройството и дейността на
съответния национален център по проблемите на общественото здраве.
директор на национален център по проблемите на общественото здраве, получил отрицателна
атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.
Чл. 23. (1) Националните центрове по проблемите на общественото здраве осъществяват

дейности по:
1. провеждане на проучвания, оценки, експертизи, анализи и прогнози в областта на
опазване на общественото здраве;
2. предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на епидемии от заразни болести;
3. организиране, управление и координация на медицинската помощ при бедствия,
аварии и катастрофи на територията на Република България;
4. оценка на риска и неблагоприятното влияние на факторите на жизнената среда върху
индивидуалното, семейното и общественото здраве;
5. лабораторни изследвания и експертизи;
6. защита на лицата от действието на йонизиращите лъчения;
7. промоция на здраве и интегрирана профилактика на болестите;
8. експертна и консултативна помощ на РИОКОЗ;
9. експертна, консултативна и методическа помощ на лечебните и здравните заведения;
10. планиране и провеждане на научна и научно-приложна дейност;
11. държавен здравен контрол в случаите, предвидени в закон;
12. учебна дейност.
(2) Устройството и дейността на отделните национални центрове по проблемите на
обществено здраве се уреждат с правилник на министъра на здравеопазването.
Чл. 24. (1) Приходите на националните центрове по проблемите на общественото здраве

се формират от:
1. субсидии от републиканския бюджет;
2. дарения и завещания;
3. други бюджетни приходи от:
а) платени услуги, поискани от физически или юридически лица, определени с наредба
на министъра на здравеопазването;
б) научноизследователска и експертна дейност;
в) такси за следдипломно обучение.
(2) Средствата по ал. 1, т. 3 постъпват в Министерството на здравеопазването, включват
се по бюджетите на националните центрове и се разпределят както следва:
1. не по-малко от 60 на сто - за придобиване на дълготрайни материални активи за
съответния национален център;
2. до 40 на сто - за материално стимулиране на работещите в съответния национален
център.
Чл. 25. (1) Националната експертна лекарска комисия е юридическо лице на бюджетна
издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на
здравеопазването, със седалище София.
(2) Националната експертна лекарска комисия се ръководи и представлява от директор,
който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.
(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Директорът на НЕЛК се атестира
на всеки три години от комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Редът за
провеждане на атестацията се определя с правилника по чл. 109.
(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При получаване на отрицателна
атестация министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на
директора на НЕЛК с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Националната
експертна лекарска комисия осъществява експертни, контролно-методически и консултативни
дейности по експертизата на работоспособността.
Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009
г., в сила от 02.06.2009 г.) Здравни кабинети се създават във:
1. детските градини и училищата;
3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила
от 02.06.2009 г.) специализираните институции за предоставяне на социални услуги - домове за
деца, домове за възрастни хора с увреждания, социалните учебно-професионални центрове,
домове за стари хора, приюти и центрове за временно настаняване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г ., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., доп.
- ДВ, бр. 95 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.,
изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Изискванията към устройството и дейността
на здравните кабинети, редът за откриването им, както и документацията, която водят се
определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на
образованието, младежта и науката, министъра на финансите, министъра на труда и социалната
политика и председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.
от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Със закона за държавния
бюджет на Република България ежегодно се определя финансирането от държавата и общините
на здравните дейности за деца и ученици и на оборудването, консумативите и изпълнението на
дейностите за съответната година в здравните кабинети, открити по реда на този закон.
(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила
от 02.06.2009 г.) С наредбата по ал. 2 се определят и минималният брой деца или ученици,
необходим за откриване на здравните кабинети по ал. 1, както и изискванията за оборудването и
консумативите в тях.
Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2006 г.) (1) Оптиките осъществяват дейности по:
1. здравна консултация по проблемите на зрението;
2. предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар;
3. изработка и продажба на очила и материали за очна оптика.
(2) Оптиките се ръководят от лица с придобито висше образование с образователно-
квалификационна степен "магистър" по професионално направление "Медицина" с призната
специалност по очни болести или от лица с професионална квалификация по професиите "техник
по очна оптика" или "оптик - оптометрист" и с най-малко една година стаж по специалността.
(3) Изработването и продажбата на очила и материали за очна оптика се извършват от
лица с професионална квалификация по професиите "техник по очна оптика" или "оптик -
оптометрист".
Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2006 г.) (1) Лицата, които откриват оптика, се регистрират в
съответния РЦЗ, като подават заявление и представят следните документи:
1. данни за заявителя и за лицата, които ще ръководят оптиката - име, паспортни данни,
единен граждански номер, адрес и/или данни за съдебната регистрация, седалището и адреса на
управление;
2. документи за съответното образование и специалност или професионална
квалификация на лицата, които ще ръководят, съответно ще работят в оптиката;
3. хигиенно заключение за обекта от органите на РИОКОЗ.
(2) При непълнота на представените документи по ал. 1 директорът на РЦЗ в 14-дневен
срок уведомява писмено лицето за допуснатите непълноти и определя срок за отстраняването им.
(3) В 14-дневен срок от подаване на документите по ал. 1 или от отстраняване на
непълнотите по ал. 2 директорът на РЦЗ издава удостоверение за регистрация на оптиката.
(4) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят РЦЗ в 7-дневен срок от настъпването на
промяна в обстоятелствата по ал. 1.
(5) Регионалният център по здравеопазване води регистър на оптиките по ред, определен
с наредба на министъра на здравеопазването.
(6) Регистрацията на оптиката се заличава:
1. по искане на лицето, регистрирало оптиката;
2. при смърт на физическото лице или прекратяване дейността на юридическото лице,
регистрирало оптиката;
3. при осъществяване на дейност в нарушение на извършената регистрация.
(7) Изискванията за устройството и дейността на оптиките се определят с наредба на

Раздел V.
Здравна информация и документация
Чл. 27. (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното
състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация,
съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга
медицинска документация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лечебните и здравните заведения,
РЦЗ, РИОКОЗ, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински
специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование,
работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и
съхраняват здравна информация.
(3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и
съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се
определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния
статистически институт.
Чл. 28. (1) Здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица, когато:
1. лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение;
2. съществува заплаха за здравето или живота на други лица;
3. е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините
за смъртта;
4. е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на
епидемии и разпространение на заразни заболявания;
5. е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване;
6. е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни
изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени;
7. е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния
център по здравна информация, НЗОК, РЦЗ, РИОКОЗ и Националния статистически институт.
(2) Предоставянето на информация в случаите по ал. 1, т. 2 се извършва след
уведомяване на съответното лице.
(3) Лицата по чл. 27, ал. 2 са длъжни да осигурят защита на съхраняваната от тях здравна
информация от неправомерен достъп.
Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Министърът на
здравеопазването и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към него при и по повод
осъществяване на функциите си имат право на безвъзмезден достъп до информационните
регистри, изграждани и поддържани с бюджетни средства.
Чл. 28б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Пациентът има право да
получи от лечебното заведение здравната информация, отнасяща се до неговото здравословно
състояние, включително копия от медицинските си документи.
(2) Пациентът има право да упълномощи писмено друго лице да се запознае с
медицинските му документи, както и да направи копия от тях.
(3) При смърт на пациента неговите наследници и роднини по права и по съребрена
линия до четвърта степен включително имат право да се запознаят със здравната информация за
починалия, както и да направят копия от медицинските му документи.
Чл. 28в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинските специалисти
и служители в лечебните заведения нямат право да разгласяват информация за пациента, която е
получена при изпълнение на служебните им задължения.
ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО
Раздел I.
Чл. 29. Държавните органи и институции планират, разработват и провеждат политика,

насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда,
обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика.
Чл. 30. (1) За опазване здравето и работоспособността на гражданите лечебните

заведения системно извършват профилактични прегледи и диспансеризация.
(2) Лицата с повишен здравен риск или със заболявания подлежат на диспансеризация.
(3) Условията, редът и финансирането за извършване на профилактичните прегледи и
диспансеризацията, както и списъкът на заболяванията, при които се извършва диспансеризация,
се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Раздел II.
Осигуряване на здравословна жизнена среда
Чл. 31. (1) Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват

дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху
здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори.
(2) При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да
спазват установените здравни изисквания.
Чл. 32. (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за анализ,

оценка и контрол на шума в урбанизираните територии и обществените сгради, замърсителите в
храните и питейните води.
(2) Министърът на здравеопазването анализира и оценява факторите на жизнената среда
на национално равнище в годишния доклад по чл. 5, ал. 2 и предлага мерки за ограничаване на
вредното им въздействие върху здравето на гражданите.
(3) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве наблюдават,
анализират и оценяват факторите на жизнената среда на територията на областта и предлагат
мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на гражданите.
(4) Държавните органи, които извършват анализ, оценка и контрол на параметрите на
околната среда, предоставят в Министерството на здравеопазването данните, необходими за
извършване оценка на здравния риск.
Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Министърът на
здравеопазването организира провеждането на епидемиологични проучвания за установяване на
зависимост между замърсяването на околната среда и здравното състояние на населението.
(2) Министерският съвет и/или общините приемат и финансират програми за провеждане
на дейности, свързани с опазване, укрепване и възстановяване здравето на гражданите в
населените места, в които е установена зависимост между замърсяването на околната среда и
здравното състояние на населението.
Чл. 34. (1) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.)
(2) Здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите и
стоките със значение за здравето на човека и дейностите със значение за здравето на човека,
както и максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда се определят с наредби на
министъра на здравеопазването, доколкото с друг закон не е предвидено друго.
(3) Здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните
институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат
или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони се определят с наредба
на министъра на здравеопазването.
Чл. 35. Органите на държавния здравен контрол участват в състава на експертните

съвети по устройство на територията, съгласуват при необходимост устройствени схеми и
планове, участват в оценката на съответствието на инвестиционните проекти, когато тя се
извършва с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация или по искане на
физически или юридически лица, дават становище по готовността на строежите за въвеждането
им в експлоатация по реда на Закона за устройството на територията.
Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Всеки, който открие обект
с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната РИОКОЗ по
местонахождението на обекта в 7-дневен срок от започването на дейността, като посочва адреса
на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на
лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - да представи актуално удостоверение за
вписване в търговския регистър.
(2) В срок до три месеца от уведомяването териториалните органи на държавния здравен
контрол извършват проверка за спазване на здравните изисквания в обекта.
(3) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве създават и
поддържат публичен регистър на обектите с обществено предназначение при условия и по ред,
определени с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2006 г.) Алинея 1 не се прилага за лечебни заведения,
предприятия за производство и търговия на едро с лекарства, аптеки, дрогерии и оптики,
предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни и за обекти за обществено
хранене.
Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) По искане на
заинтересованите лица главният държавен здравен инспектор издава здравен сертификат за износ
на произведени в страната продукти и стоки със значение за здравето на човека, който
удостоверява, че продуктите и стоките са пуснати на пазара в съответствие с изискванията на
националното законодателство и се разпространяват свободно на територията на страната.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба реда за издаване на здравен
сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека.
(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Здравният сертификат по ал. 1 се
издава за срок три години.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Органите на
държавния здравен контрол дават становище за безопасност и/или съответствие със законовите
разпоредби за продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, в изпълнение на
разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 339/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. относно проверките
за съответствие с правилата за безопасност на продуктите при продукти, внасяни от трети страни.
Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При неспазване на
здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, за продуктите, стоките и
дейностите със значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите
на жизнената среда държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и
определят срок за отстраняване на нарушенията.
(2) При неизпълнение на задължителните предписания в определения срок директорът на
РИОКОЗ, съответно директорът на НЦРРЗ, издава заповед за спиране експлоатацията на обекта
или на части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на нарушенията.
(3) В случаите, когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на хората,
за разпространение на заразни заболявания или за възникване на отравяния, държавните здравни
инспектори спират незабавно с предписание експлоатацията на обекта или на части от него или
на съответната дейност, определят мерки за отстраняване на нарушенията и незабавно
уведомяват директора на РИОКОЗ.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Директорът на РИОКОЗ,
съответно директорът на НЦРРЗ, в срок до 48 часа от спирането на обекта издава заповед, с която
потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на обекта или на
съответната дейност.
(5) При изпълнение на задължителните предписания и определените мерки органът,
издал заповедта, разрешава със заповед възстановяването на дейността или експлоатацията на
обекта.
Чл. 39. (1) При съмнение за безопасността на продукти и стоки със значение за здравето
на човека държавният здравен инспектор:
1. издава писмено предписание за спиране реализацията на стоки със значение за
здравето на човека, което връчва срещу подпис на заинтересованото лице или на негов
представител;
2. взема проби за лабораторен анализ и експертиза в присъствието на заинтересованото
лице или на негов представител и ги предоставя в лабораторията на РИОКОЗ.
(2) Държавният здравен инспектор уведомява заинтересованото лице за резултатите от
лабораторните изследвания и експертизата в тридневен срок от получаването им.
(3) При оспорване на резултатите от лабораторните анализи и експертизата се извършват
повторни изследвания по писмено искане от заинтересованото лице, направено до главния
държавен здравен инспектор чрез директора на РИОКОЗ в тридневен срок от датата на
получаване на резултата от първоначалното изследване.
(4) В случаите по ал. 3 повторните изследвания се извършват от друга РИОКОЗ,
определена от главния държавен здравен инспектор.
(5) Резултатите от извършените изследвания по ал. 4 не подлежат на оспорване.
Чл. 40. В случай че продуктите и стоките са явно негодни за употреба и

заинтересованото лице няма писмени възражения по това заключение на държавния здравен
инспектор, лабораторни анализи и експертиза не се извършват.
Чл. 41. (1) В случай че резултатите от лабораторните изследвания и експертизата

потвърждават съответствието на продуктите и стоките със здравните изисквания, държавният
здравен инспектор ги проверява за настъпили промени по време на спирането и писмено отменя
даденото предписание за спиране на реализацията в тридневен срок от датата на получаване на
резултатите.
(2) В случай че от резултатите от лабораторните изследвания и експертизата се установи,
че продуктите и стоките не съответстват на здравните изисквания, държавният здравен
инспектор предлага да бъде издадена заповед за преработка, използване за други цели в
преработен или непреработен вид или унищожаване на продуктите и стоките със значение за
здравето на човека.
Чл. 42. (1) Заповед за преработка, използване за други цели или унищожаване на
продукти и стоки със значение за здравето на човека се издава от директора на РИОКОЗ или
НЦРРЗ - за продукти и стоки на стойност до 100 000 лв., и от главния държавен здравен
инспектор - за продукти и стоки на стойност над 100 000 лв.
(2) В 7-дневен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 1 продуктите и стоките се
предават за преработка, използване за други цели или се унищожават задължително в присъствие
на държавен здравен инспектор, за което се съставя протокол. Протоколът се прилага към
заповедта по ал. 1.
Чл. 43. (1) Условията и редът за вземане на проби и провеждане на лабораторни

изследвания, анализи и експертизи, необходими за целите на държавния здравен контрол, се
определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Лабораторните изследвания за нуждите на държавния здравен контрол са за сметка на
РИОКОЗ.
(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите на повторни
лабораторни изследвания при оспорване на резултатите от лабораторните анализи и експертиза
лабораторните изследвания са за сметка на лицето, което извършва оспорването, ако резултатът
от първоначалните изследвания се потвърди.
Чл. 44. Физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните

предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен
контрол.
Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Принудителните
административни мерки, наложени по реда на този раздел, се обжалват по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Принудителните административни мерки подлежат на
предварително изпълнение.
(2) Принудителните административни мерки, наложени по реда на този раздел, се
обжалват по административен ред, както следва:
1. постановените от държавен здравен инспектор - пред директора на РИОКОЗ и
директора на НЦРРЗ;
2. постановените от директора на РИОКОЗ и НЦРРЗ - пред главния държавен здравен
инспектор;
3. постановените от главния държавен здравен инспектор - пред министъра на

Чл. 46. За издаване на документи от органите за държавен здравен контрол се заплащат

такси, определени с тарифа на Министерския съвет.
Чл. 47. Фактите и обстоятелствата, които длъжностните лица, упражняващи държавен

здравен контрол, научават при изпълнение на своите задължения, са служебна тайна, с
изключение на случаите, когато е налице заплаха за здравето и живота на гражданите.
Чл. 48. Органите на Министерството на вътрешните работи, другите държавни и

общински органи и ръководителите на ведомствата и организациите са длъжни да оказват
необходимата помощ и съдействие на държавните здравни инспектори при упражняване на
правомощията им.
Раздел III.
Здравни изисквания към козметичните продукти
Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Козметичните продукти,
които се предлагат на пазара, не трябва да причиняват увреждане на човешкото здраве, когато се
прилагат в съответствие с тяхното предназначение, инструкциите за употреба и унищожаване,
както и с всички други указания, предоставени от производителя или негов упълномощен
представител, или лицето, по чието искане е произведен продуктът, или лицето, което за първи
път пуска на пазара козметичен продукт от внос.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила
от 16.10.2009 г.) Изискванията за производство, опаковане, етикетиране, рекламиране, пускане и
предлагане на пазара на козметичните продукти се определят с наредба, издадена от министъра
на здравеопазването съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) С разрешение на главния
държавен здравен инспектор при етикетирането производителят или негов упълномощен
представител, или лицето, по чието искане е произведен продуктът, или лицето, което за първи
път пуска на пазара козметичен продукт от внос може да не посочва една или повече от
съставките на козметичен продукт за период от 5 години с цел запазване на търговската тайна.
Чл. 51. (1) За получаване на разрешение заинтересованите лица подават заявление до

главния държавен здравен инспектор на Република България, към което прилагат доказателства
за безопасност на съставката, определени в наредбата по чл. 49, ал. 2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Главният държавен здравен
инспектор издава разрешение или мотивиран отказ в срок до два месеца от подаването на
документите по ал. 1. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
(3) При наличие на важни причини заинтересованите лица могат по реда на ал. 1 и 2 да
поискат удължаване на срока на издаденото възражение за срок не по-дълъг от три години.
Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Лицето, получило
разрешение по чл. 50 уведомява своевременно главния държавен здравен инспектор за всички
промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението по чл. 50.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При промяна на наименованието
на козметичния продукт, съдържащ необявена съставка, лицето, получило разрешение по чл. 50,
уведомява главния държавен здравен инспектор не по-късно от 15 дни преди пускането на
продукта на пазара.
(3) При установяване на несъответствие с изискванията за безопасност за здравето на
потребителите, както и в случаите на поява на данни от науката и практиката за здравен риск,
свързани с необявената съставка, главният държавен здравен инспектор отнема издаденото
разрешение.
Раздел IV.
Дейности за въздействие върху рискови за здравето фактори
Чл. 53. (1) Министърът на здравеопазването и други компетентни държавни органи

съвместно с неправителствените организации създават условия за ограничаване на
тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества,
като:
1. осъществява промотивни и профилактични дейности;
2. осигурява достъп до медицинска помощ и социална защита на засегнатите лица.
(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват чрез национални програми за ограничаване на
тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.
(3) (В сила от 01.01.2006 г.) Едно на сто от средствата, постъпили в републиканския
бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, се използват за
финансиране на националните програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с
алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.
(4) Общините приемат и осъществяват регионални програми за ограничаване на

тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.
Чл. 54. Забранява се продажбата на алкохолни напитки на:

1. лица под 18 години;
2. лица в пияно състояние;
3. територията на детските градини, училищата, общежитията за ученици, лечебните
заведения;
4. спортни прояви;
5. обществени мероприятия, организирани за деца и ученици.
Чл. 55. (1) Забранява се пряката реклама на спиртни напитки.

(2) Непряката реклама на спиртни напитки и рекламата на вино и бира не може:
1. да е насочена към лица под 18-годишна възраст, както и да се излъчва в предавания
или да се публикува в печатни издания, предназначени за тях;
2. да използва лица под 18-годишна възраст като участници;
3. да свързва употребата на алкохолни напитки със спортни и физически постижения или
с управление на превозни средства;
4. да съдържа неверни твърдения относно полза за здравето, социално или сексуално
благополучие или да представя въздържанието или умереността в отрицателна светлина.
(3) Непряката реклама на спиртни напитки не може да се излъчва в радио- и
телевизионни предавания преди 22,00 часа.
Чл. 56. (1) Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места, включително

обществения транспорт, и закритите работни помещения.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.06.2010 г.) Министерският съвет определя с
наредба условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони
на местата по ал. 1.
Раздел V.
Контрол върху заразните болести
Чл. 57. (1) За опазване на страната от разпространение на особено опасни заразни

болести при необходимост се извършва граничен здравен контрол.
(2) Условията и редът за провеждане на граничен здравен контрол се уреждат с наредба
на Министерския съвет.
Чл. 58. (1) За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни
имунизации.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на
имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на:
1. задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния
календар на Република България;
2. целеви имунизации и реимунизации, които се извършват по специални показания;
3. препоръчителни имунизации.
(3) С наредбата по ал. 2 се определят и специфичните изисквания и приложението на
отделните серуми, имуноглобулини и други биопродукти с профилактична цел.
Чл. 59. При възникване на извънредна епидемична обстановка, както и при регистриран
значителен спад в имунизационното покритие министърът на здравеопазването може да
разпореди:
1. задължителни имунизации и реимунизации за определени групи от населението, които
не са включени в имунизационния календар;
2. задължителни имунизации и реимунизации с препарати, които не са включени в
имунизационния календар;
3. имунизации и реимунизации по ред и начин, различни от посочените в
имунизационния календар;
4. организирането на имунизационни кампании, откриването на временни
имунизационни пунктове, сформирането на екипи за имунизиране на място и други извънредни
мерки.
Чл. 60. (1) Болните от заразни болести, контактните с тях лица и заразоносителите
подлежат на регистрация, задължително съобщаване и отчет.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба болестите по ал. 1 и реда за
регистрация, съобщаване и отчет.
(3) С наредбата по ал. 2 министърът на здравеопазването определя и реда и начина за
надзор, ранно оповестяване и предприемане на мерки при случаи на биотероризъм или поява на
нови, непознати заразни болести.
(4) Организацията на профилактиката и контролът на вътреболничните инфекции се
(5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на здравеопазването
определя с наредби реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на
отделни заразни болести.
(6) Условията и редът за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на
синдрома на придобита имунна недостатъчност се определят с наредба на министъра на
Чл. 61. (1) На задължителна изолация и болнично лечение подлежат лица, болни и
заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия,
коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и
туберкулоза с бацилоотделяне.
(2) Когато съществува заплаха за здравето на гражданите, министърът на
здравеопазването може да разпореди задължителна изолация на заразоносители и болни от
болести, извън посочените в ал. 1.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Задължителната изолация и
лечението на лицата по ал. 1 и 2 се извършват със заповед на ръководителя на съответното
лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар. Заповедта подлежи на незабавно
изпълнение.
(4) Изолация и лечение на болни от заразни болести, извън посочените в ал. 1, може да се
осъществяват в домашни условия след преценка на съществуващия епидемичен риск от
епидемиолог и специалист по инфекциозни болести.
(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Заповедта по ал. 3 подлежи на
обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Чл. 62. (1) Физическите и юридическите лица, които извършват дейности по

дезинфекция, дезинсекция и дератизация, уведомяват за това Министерството на
здравеопазването в 14-дневен срок от започването на дейността.
(2) Условията и редът за извършване на дейностите по ал. 1 се определят с наредба на
Чл. 63. (1) При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на

здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион.
(2) Мерки по ал. 1 на територията на отделна община могат да се въвеждат и от кмета по
предложение на директора на съответната РИОКОЗ.
(3) Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на
мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от републиканския бюджет,
съответно от общинските бюджети.
(4) При опасност от възникване и епидемично разпространение на заразни болести
държавните органи, общините, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват пълно
съдействие на органите за държавен здравен контрол.
Раздел VI.
Защита от въздействието на йонизиращи лъчения
Чл. 64. (1) Защитата на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява

при спазване на принципите за радиационна защита в съответствие с този закон и Закона за
безопасно използване на ядрената енергия.
(2) Защитата по ал. 1 включва:
1. контрол на факторите на работната и жизнената среда за определяне и намаляване на
облъчването на лица от източници на йонизиращи лъчения;
2. медицинско наблюдение на лицата, които работят с източници на йонизиращи
лъчения;
3. дозиметричен контрол за определяне на вътрешното и външното облъчване на лицата,
които работят с източници на йонизиращи лъчения;
4. оценка на облъчването и на радиационния риск на населението като цяло или на групи
от него;
5. медицинско наблюдение на лицата, облъчвани с източници на йонизиращи лъчения
при медицински изследвания или лечение;
6. медицинско осигуряване на обществото, на отделни групи от него и на лицата, които
работят с източници на йонизиращи лъчения, в случаите на радиационна авария.
(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинското наблюдение на
лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения, се осъществява от НЦРРЗ и от
лечебните заведения, които отговарят на изискванията, посочени в наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 4.
Чл. 65. (1) Министърът на здравеопазването определя с наредби:

1. условията и реда за медицинско осигуряване и здравни норми за защита на лицата в
случаи на радиационна авария;
2. условията и реда за осигуряване защита на лицата при медицинско облъчване;
3. условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лицата,
работещи с източници на йонизиращи лъчения;
4. здравните норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения;
5. изисквания за защита на лицата при хронично облъчване в резултат на производство,
търговия и използване на суровини, предмети и стоки с повишено съдържание на радионуклиди;
6. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) основните изисквания за
осигуряването на радиационна защита при работа с източници на йонизиращи лъчения за
медицински цели.
(2) Лицата, заболели в резултат на радиационна авария или радиационно замърсяване на
околната среда, подлежат на наблюдение и лечение при условия и по ред, определени с наредба
Чл. 66. (1) Медицинско облъчване с източници на йонизиращи лъчения се допуска при:
1. извършване на диагностика или лечение на пациенти;
2. провеждане на здравен скрининг;
3. осъществяване на медицински изследователски програми, в които участват
доброволци.
(2) Медицинско облъчване с източници на йонизиращи лъчения се допуска по
отношение на лица, които съзнателно и доброволно оказват помощ на други лица в процеса на
медицинско облъчване, без това да е тяхно професионално задължение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Медицинското облъчване по ал. 1
се предписва и провежда от лекари или лекари по дентална медицина.
(4) Облъчване с йонизиращи лъчения на деца като част от програма за здравен скрининг,
както и облъчването, свързано с високи дози за пациента, се извършва само от специалисти,
преминали допълнително специализирано обучение.
(5) В случаите по ал. 1 лицата, на които се прилага медицинско облъчване, имат право по
всяко време да откажат диагностика и лечение, свързани с облъчване с йонизиращи лъчения.
Чл. 67. (1) Допуска се извършване на медицинско облъчване с източници на йонизиращи

лъчения при извършване на медикоправни процедури на лица, срещу които е образувано
наказателно производство.
(2) Медицинско облъчване по ал. 1 се разпорежда от компетентния държавен орган след
заключение от лекар, че лицето няма медицински противопоказания за това.
(3) Условията и редът за провеждане на медицинско облъчване на лицата по ал. 1 се
определят с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на финансите и министъра на
правосъдието.
Чл. 68. (1) Не се извършва медицинско облъчване с йонизиращи лъчения на бременни

жени, освен в случаите, когато съществува сериозна опасност за живота или здравето им. При
извършване на облъчване с йонизиращи лъчения на жена в репродуктивна възраст медицинските
специалисти са длъжни да се осведомят дали тя е бременна.
(2) При оказване на медицинска помощ при спешни състояния, когато възможността за
бременност не може да бъде изключена, се вземат мерки за защита на здравето на бременната
жена и плода.
(3) Медицинско облъчване на жена-кърмачка за диагностика и/или лечение с методите на
нуклеарната медицина се допуска само в случаите, когато съществува сериозна опасност за
живота или здравето й.
Чл. 69. (1) Когато при лечение или след диагностика с радиоактивни вещества пациентът
се намира в домашни условия, медицинският специалист, отговорен за лечението или
диагностиката, е длъжен да предостави на пациента писмена инструкция за ограничаване
облъчването на членовете от семейството или на лицата, които се грижат непосредствено за него.
(2) Когато пациентът е малолетен или поставен под пълно запрещение, инструкцията по
ал. 1 се предоставя на родителя или настойника му, а когато е непълнолетен или поставен под
ограничено запрещение - на родителя или попечителя му.
Чл. 70. (1) За спасяване на човешки живот или за предотвратяване на по-голямо

облъчване при радиационна авария органите на държавния здравен контрол могат да разрешат по
изключение извършването на дейности от доброволци при превишаване на установените граници
на облъчване. Ефективната доза за едно лице не трябва да бъде повече от 50 милисиверта за една
отделна година и повече от 200 милисиверта общо за 10 години.
(2) Лицата по ал. 1 подлежат на незабавно медицинско изследване и наблюдение.
Чл. 71. (1) Министерството на здравеопазването създава и поддържа регистър на лицата,

които работят или са работили в среда на йонизиращи лъчения.
(2) Условията и редът за регистрация, обработка и съхраняване на данните по ал. 1 се
Чл. 72. (1) Физическите и юридическите лица, извършващи дейности с източници на

йонизиращи лъчения, са длъжни:
1. да допускат до работа персонал от външни организации след представяне на
медицинско заключение за определяне годността на работника или служителя за работа в среда
на йонизиращи лъчения;
2. да извършват радиационен мониторинг и осигурят медицинско наблюдение на тези
лица по време на работа в обекта;
3. да предоставят резултатите от радиационния мониторинг на работодателя на външната
организация.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомяват Министерството на здравеопазването за
отклоненията, възникнали при нормална експлоатация на съоръженията, които могат да доведат
до облъчване на гражданите.
(3) Държавните органи, които извършват мониторинг на радиационните параметри на
жизнената среда, предоставят на министъра на здравеопазването периодично данни, необходими
за извършване оценка на здравния риск.
Раздел VII.
Защита на здравето на гражданите при извършване на дейности с азбест и
азбестосъдържащи материали
Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г.) Дейностите по
разрушаване или отстраняване на азбест и/или азбестосъдържащи материали от сгради,
конструкции, предприятия, инсталации или кораби се извършват след получаване на разрешение
от директора на РИОКОЗ, на чиято територия се извършват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г.) За получаване на разрешение
заинтересованото лице подава в РИОКОЗ:
1. заявление за издаване на разрешение;
2. план за работата, съдържащ конкретни мерки за осигуряване на здравето и
безопасността на работниците и служителите на работното място;
3. списък на ангажираните работници и служители;
4. удостоверение за обучение на работниците и служителите.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г.) В плана за работата се определят:
1. видът и очакваната продължителност на дейностите;
2. мястото на извършване на дейностите;
3. методите, които се прилагат при дейностите с азбест или азбестосъдържащи
материали;
4. личните предпазни средства, които се осигуряват, където е необходимо;
5. характеристиките на използваното оборудване за защита на:
а) работниците и служителите и за отстраняване на замърсяването с азбест;
б) други лица, които се намират на мястото на извършваната работа или са в близост до
него;
6. предвидените мероприятия за опазване на околната среда;
7. редът и начинът за доказване липсата на риск от експозиция на азбест на работното
място след приключване на дейностите по разрушаване или отстраняване на азбест или
азбестосъдържащи материали.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г.) При разработване на плана за
работа се спазва изискването за отстраняване на азбеста и/или азбестосъдържащите материали
преди прилагането на техники за разрушаване с изключение на случаите, при които работите по
отстраняването предизвикват по-голям риск за работниците и служителите от неотстраняването
на азбеста или азбестосъдържащите материали.
(5) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г.) Обучението на работниците и
служителите се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 36, т. 2 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г.) Разрешение не се
изисква при извършване на аварийно-спасителни дейности.
Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г.) В 10-дневен срок от
подаване на заявлението директорът на РИОКОЗ изпраща по служебен път документите по чл.
73, ал. 2 за становище от регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия
се намира обектът за разрушаване или отстраняване на азбест или азбестосъдържащи материали.
(2) Регионалната инспекция по околната среда и водите дава становище в 14-дневен срок
от датата на получаване на документите. В случай че в определения срок в РИОКОЗ не постъпи
становище, смята се, че регионалната инспекция по околната среда и водите съгласува
представените документи без забележки.
(3) Директорът на РИОКОЗ уведомява заявителя относно препоръките на РИОКОЗ и/или
регионалната инспекция по околната среда и водите за промени в плана за работа. В
съответствие с препоръките в срок не по-късно от един месец от уведомяването му заявителят е
длъжен да представи коригирания план за работа в съответствие с препоръките.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г.) Разрешението за разрушаване
или отстраняване на азбест или азбестосъдържащи материали се издава от директора на РИОКОЗ
в срок 5 дни от получаване на положително становище на регионалната инспекция по околната
среда и водите или от получаване на коригирания план за работа.
(5) В случаите на неизпълнение на препоръките директорът на РИОКОЗ прави
мотивиран отказ за издаване на разрешение.
Раздел VIII.
Курортни ресурси и курорти
Чл. 75. (1) Курортни ресурси са минералните води, лечебните пелоиди, крайбрежната
плажна ивица и местностите с благоприятни за профилактика, лечение и рехабилитация
биоклиматични условия.
(2) Лечебни пелоиди са лиманно-лагунните тини, изворните тини, торфът и
бентонитовите глини.
Чл. 76. (1) Териториите с категоризирани курортни ресурси и възможности за

изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за профилактика, лечение, рехабилитация,
отдих и туризъм на населението се обявяват за курорт.
(2) Границите и условията за развитие на курорта се определят с решение на
Министерския съвет, което се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в
сила от 16.10.2009 г.) Министърът на здравеопазването съвместно с министъра на регионалното
развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и министъра на
икономиката, енергетиката и туризма определят с наредби условията и реда за:
1. използването и опазването на минералните води, лечебните пелоиди, крайбрежната
плажна ивица и местностите с благоприятни и подходящи за профилактика, лечение и
рехабилитация биоклиматични условия, както и за определяне капацитета на крайбрежната
плажна ивица и на местностите с благоприятни и подходящи за профилактика, лечение и
рехабилитация биоклиматични условия;
2. утвърждаването на охранителни зони и охранителен режим за опазване на находищата
на лечебните пелоиди, крайбрежната плажна ивица и местностите с благоприятни и подходящи
за профилактика, лечение и рехабилитация биоклиматични условия;
3. утвърждаването на експлоатационни запаси и използването на лечебните
калонаходища;
4. експлоатацията на плажовете по Черноморското крайбрежие.
Чл. 78. (1) Лечебните заведения ползват минерални води и лечебна кал за осъществяване
на своята лечебна дейност, включително в случаите, когато тези курортни ресурси се отдават по
реда на Закона за концесиите.
МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ
Раздел I.
Достъпност и качество на медицинската помощ
Чл. 79. Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на

утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии.
Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската
помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на
чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Чл. 81. (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при
условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване.
(2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните
принципи:
1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;
2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни
и майки на деца до 1 година;
3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните
заведения;
4. зачитане правата на пациента.
(3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1
се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 82. (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските

граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със:
1. медицинска помощ при спешни състояния;
2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила
от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно
неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с
наредба на министъра на здравеопазването;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна
психиатрична помощ;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и
кръвни продукти;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на
органи, тъкани и клетки;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение
и/или задължителна изолация;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009
г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заплащане на лечение за
заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински транспорт
по ред, определен от министъра на здравеопазването.
(2) Всеки български гражданин ползва:
1. ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални
показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други
биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за
прилагането им;
2. пълен обем от противоепидемични дейности;
3. достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни
програми.
(3) Децата до 16-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване.
(4) Децата, настанени в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения, имат право на безплатни медико-социални грижи.
(5) Дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от
общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) (1) Чужденците, на които е
разрешено постоянно пребиваване в Република България, се ползват с медицинска помощ по чл.
81 и 82 наравно с българските граждани.
(2) Редът за достъп до медицинска помощ на лицата по ал. 1 се определя с наредбата по

чл. 81, ал. 3.
(3) Чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и
научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за
осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.;
попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от
2002 г. и бр. 89 от 2004 г.) и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане
на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република
България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г. и бр. 101 от 2002 г.), се ползват с
медицинска помощ по чл. 81 и 82 наравно с българските граждани.
(4) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република
България или преминават транзитно през нея, заплащат стойността на оказаната им медицинска
помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с
наредба на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и министъра на
правосъдието.
(5) Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно
през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите
за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е
предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
(6) В случаите, при които задължителната застраховка по ал. 5 се сключва при влизане в
страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна
премия и редът се определят с наредба на Министерския съвет.
(7) Разпоредбите на ал. 4 - 6 не се прилагат за чужденци, които пребивават
продължително или краткосрочно в Република България и за които се прилагат правилата за
координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителната
разпоредба на Закона за здравното осигуряване.
(8) Редът за достъп до медицинска помощ в Република България на лицата по ал. 7 се
определя с наредбата по чл. 81, ал. 3.
Раздел II.
Права и задължения на пациента
Чл. 84. (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска
помощ.
(2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в
случаите, посочени със закон.
Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва
здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или
политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация,
лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването.
Чл. 86. (1) Като пациент всеки има право на:

1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и
религиозните му права;
2. грижи от общността, в която живее;
3. достъпна и качествена здравна помощ;
4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на
заболяването;
5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е
болен;
7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за
евентуалното му лечение;
9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и
рехабилитация;
10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на
диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;
11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на
лечение;
12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и
страданието по време на лечението му, доколкото е възможно;
13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската
документация, свързана със здравословното му състояние.
(2) При хоспитализация пациентът има право:
1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за
хоспитализация;
2. да приема или да отказва посетители;
3. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
4. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни
и културни потребности;
5. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) да получи информация за цената
на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в
извънболничната и болничната помощ.
(3) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството,
дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.
Чл. 86а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Към министъра на
здравеопазването се създава Обществен съвет по правата на пациента.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Общественият съвет по правата
на пациента включва седем представители на представителни организации за защита правата на
пациентите по смисъла на чл. 86б, един представител от организация на хората с увреждане,
който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, един представител на
организация за хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с
увреждане, и по един представител на Министерството на здравеопазването, на Министерството
на труда и социалната политика, на НЗОК, на Българския лекарски съюз, на Българския
зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз и на Българската асоциация на
професионалистите по здравни грижи.
(3) Общественият съвет по правата на пациента е консултативен орган със следните
функции:
1. наблюдава и анализира всички дейности, свързани с правата на пациента;
2. изготвя ежегоден доклад по въпросите на правата на пациента и го предоставя на
министъра на здравеопазването;
3. анализира прилагането на нормативната уредба в областта на правата на пациента и
изготвя предложения за изменението и допълнението й, които предоставя на министъра на
здравеопазването;
4. обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на
пациента.
(4) Организацията и дейността на Обществения съвет по правата на пациента се уреждат
с правилник, изготвен от Обществения съвет по правата на пациента и утвърден от министъра на
Чл. 86б. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Представителни
организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на следните
условия:
1. да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на
конкретни заболявания, диагнози и страдания;
2. да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност
по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
3. да са национално представени, като имат създадени областни структури на
територията на цялата страна.
(2) В управителните органи на сдруженията по ал. 1 не могат да участват служители в
държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на
НЗОК, изпълнители на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи на
производители, вносители и търговци на лекарствени продукти, медицински изделия и
медицинска апаратура.
(3) Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на
местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията
за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да:
1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и
интересите на пациентите;
2. информират компетентните органи за случаи, в които са нарушени правата на
пациентите, изискват информация за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите
мерки.
(4) Организациите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на
консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на
здравеопазването и НЗОК.
Чл. 86в. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Организациите за
защита правата на пациентите се признават за представителни по смисъла на чл. 86б, ал. 1 по
тяхно искане от министъра на здравеопазването.
(2) Признаването на организациите за защита правата на пациентите за представителни
по ал. 1 се осъществява по ред и критерии, определени в наредба на министъра на
(3) Отказът на министъра на здравеопазването да признае за представителна организация
за защита правата на пациентите може да бъде обжалван по реда на
(4) На всеки три години след признаването им по реда на ал. 1 организациите за защита
правата на пациентите установяват представителността си по ред, определен в наредбата по ал. 2.
(5) Министърът на здравеопазването може да извършва проверки за съответствие с
изискванията на чл. 86б, ал. 1 на всяка от представителните организации за защита правата на
пациентите, като в зависимост от резултатите със заповед потвърждава или отнема нейната
представителност. Проверките се извършват по ред, определен в наредбата по ал. 2.
(6) Заповедта на министъра на здравеопазването за отнемане на представителността на
организация за защита на правата на пациентите може да бъде обжалвана по реда на ал. 3.
Чл. 87. (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано

съгласие от пациента.
(2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за
извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и
съгласието на негов родител или попечител.
(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя
или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични
прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по
консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е
малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или
настойник, освен в случаите, предвидени със закон.
(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или
малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или
настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява
лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на
дирекция "Социално подпомагане".
(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или
малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на
детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция "Социално подпомагане".
(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При лица с психични
разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява
от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3.
Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009
г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по
дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител,
лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно:
1. диагнозата и характера на заболяването;
2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните
резултати и прогнозата;
3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи,
включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други
методи на лечение или при отказ от лечение.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал.
1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето
по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно
и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.
Чл. 89. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други
диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на
пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното
съгласие се предоставят в писмена форма.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без
писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и:
1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано
съгласие;
2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи
своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87,
ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го
изисква.
(3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на
информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от
комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от
ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.
Чл. 90. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно
негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или
лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или
продължаването на започнатата медицинска дейност.
(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов
родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето
по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се
удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ
по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да
вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.
(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли
отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят
отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.
Чл. 91. Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в
случаи, определени със закон.
Чл. 92. (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:

1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение;
2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза;
3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности,
както и рисковете, свързани с тях;
4. диагностичните и терапевтичните алтернативи;
5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-
лечебния процес.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже
да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние
застрашава здравето на други лица.
(3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента.
(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да
упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него.
Чл. 93. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно
неговият родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6
или упълномощено от тях лице има право да подава жалби и сигнали до РЦЗ при нарушаване на
правата му по този закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.
(2) Регионалният център по здравеопазване в 7-дневен срок прави служебна проверка по
жалбата или сигнала.
(3) При констатиране на административно нарушение проверяващият служител на РЦЗ
съставя акт за установяване на административното нарушение, а директорът на РЦЗ издава
наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) При установяване на нарушения,
наказуеми по реда на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина и Закона за здравното осигуряване, РЦЗ уведомява и изпраща жалбата на районните
колегии на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз и на районната
здравноосигурителна каса.
(5) В тридневен срок от приключване на проверката РЦЗ уведомява пациента за
резултатите от проверката и за предприетите действия.
Чл. 94. Пациентът е длъжен:

1. да се грижи за собственото си здраве;
2. да не уврежда здравето на другите;
3. да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на
дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му;
4. да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения.
Чл. 95. (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право
на палиативни медицински грижи.
(2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез
намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на
неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.
Чл. 96. (1) Палиативните медицински грижи включват:

1. медицинско наблюдение;
2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и
психоемоционалните ефекти на болестта;
3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.
(2) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за
извънболнична и болнична помощ, от диспансери и хосписи.
(3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба
Чл. 97. На територията на Република България не се прилага евтаназия.
Чл. 98. (1) На лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична

аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра.
(2) Патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън лечебно заведение, може да
се извърши по искане на лекаря, който е констатирал смъртта, или по искане на близките на
починалия.
(3) По изрична молба на близките на починалия ръководителят на лечебното заведение
може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия.
(4) Патологоанатомична аутопсия не се извършва, когато трупът подлежи на
съдебномедицинска експертиза.
Раздел III.
Медицинска помощ при спешни състояния
Чл. 99. (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ
при спешни състояния.
(2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека,
която изисква незабавна медицинска помощ.
(3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на:
1. смърт;
2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено
значими органи и системи;
3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода.
Чл. 100. (1) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидента, е длъжно да информира
най-близко разположения център за спешна медицинска помощ, друго лечебно заведение или
полицейско управление.
(2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности
при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или
здравноосигурителен статут.
(3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на
пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с
необходимите условия за това.
(4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се
прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни
дейности, обобщени в епикриза.
(5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него
обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му.
Раздел IV.
Медицинска експертиза
Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) (1) За установяване вида и
степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване
степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за
потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза.
(2) Медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на
здравеопазването и от РЦЗ.
(3) Видът и степента на увреждане и степента на трайно намалена работоспособност се
определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек.
(4) Видът и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, се определят
пожизнено. Преосвидетелстването на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по
искане на контролните органи на медицинската експертиза.
(5) На лицата по ал. 4, които упражняват трудова дейност, се определя степен на трайно
намалена работоспособност, ако не са определени вид и степен на увреждане.
(6) Принципите и критериите на медицинската експертиза, както и редът за установяване
вида и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност и за
потвърждаване на професионална болест се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 102. (1) Към Министерския съвет се създава Национален съвет по медицинска
експертиза със следните правомощия:
1. разработва и представя на Министерския съвет становища по националната здравна
политика, свързани с медицинската експертиза;
2. осъществява координация на дейностите между държавните органи във връзка с
медицинската експертиза;
3. анализира информация за дейността, развитието и състоянието на медицинската
експертиза в страната;
4. разработва и представя за приемане от Министерския съвет проекти за изменение и
допълнение на нормативни актове, свързани с медицинската експертиза;
5. разработва методика за финансиране и контрол върху дейността на органите на
медицинската експертиза, която се приема от Министерския съвет.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съставът на Националния съвет
по медицинска експертиза включва: заместник министър-председател, който е председател на
съвета, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, министъра
на финансите, управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), директора на НЗОК,
директора на НЕЛК и изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.
(3) Устройството и дейността на съвета по ал. 1 се уреждат с правилник на
Чл. 103. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Медицинската
експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и
степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност.
(2) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар,
лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от
НЕЛК.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Експертизата на вида и степента
на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се
извършва от ТЕЛК и НЕЛК.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Експертизата на вида и степента
на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от детски експертни лекарски
комисии (ДЕЛК) и НЕЛК с участието на специалисти по детски болести.
Чл. 104. (1) Лекарските консултативни комисии се разкриват и закриват със заповед на
директорите на РЦЗ в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ по предложение
на ръководителя на съответно лечебно заведение.
(2) В лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и в
университетските болници съставите на ЛКК се определят със заповед на съответния
ръководител на лечебното заведение.
(3) Лекарските консултативни комисии са общи и специализирани. В състава на ЛКК
влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари с призната специалност, включително
един председател.
Чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) (1) Детските експертни
лекарски комисии се откриват и закриват от директора на РЦЗ съгласувано с министъра на
здравеопазването към многопрофилните болници за активно лечение в областните градове, в
които има открити структурни звена по детски болести.
(2) В съставите на ДЕЛК работят лекари с призната специалност "детски болести" и с не
по-малко от 5 години трудов стаж по специалността. С предимство в състава на ДЕЛК се
включват лекари с втора призната специалност ("неврология", "ортопедия и травматология",
"психиатрия" и други) или с допълнителна квалификация в областта на определена специалност в
системата на здравеопазването.
Чл. 105. (1) Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и закриват от

директорите на РЦЗ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински
лечебни заведения за болнична помощ и диспансери.
(2) Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните
заведения, към които са открити.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) В състава на всяка ТЕЛК
задължително се включва лекар - представител на съответното териториално поделение на НОИ,
определен със заповед на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
Чл. 106. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) В съставите на ТЕЛК и
НЕЛК работят лекари с призната специалност и с не по-малко от 5 години трудов стаж по
медицина.
(2) В специализираните състави на НЕЛК задължително се включва лекар - представител
на НОИ, определен със заповед на управителя на НОИ.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Членовете на ДЕЛК, ТЕЛК и
НЕЛК не могат да упражняват дейности, които подлежат на техен контрол, и да извършват
консултативна дейност, свързана с вида и степента на увреждане, временната
неработоспособност и трайно намалената работоспособност.
Чл. 107. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) За осъществяване
дейността на ДЕЛК и ТЕЛК директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране
с министъра на здравеопазването.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Високоспециализираните и
скъпоструващите медико-диагностични изследвания, свързани с процеса на медицинската
експертиза на работоспособността, по искане на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК се финансират от НЗОК в
рамките на годишния й бюджет.
Чл. 108. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Дейността по
регистрация, обработка и съхраняване на здравна информация за освидетелстваните от ДЕЛК,
ТЕЛК и НЕЛК лица се осъществява от регионални картотеки на медицинските експертизи
(РКМЕ).
(2) Регионалните картотеки на медицинските експертизи са структурни звена на РЦЗ.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Медицинската документация на
лицата, освидетелствани от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК, на които са определени вид и степен на
увреждане и процент трайно намалена работоспособност, се съхранява 40 години от последното
решение на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК, а на всички останали лица - 5 години.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Препис от решенията на ДЕЛК,
ТЕЛК и НЕЛК се изпраща в Националния център за здравна информация и в Агенцията за хората
с увреждания.
Чл. 109. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската

експертиза по чл. 103 и на РКМЕ се определят с правилник на Министерския съвет.
Чл. 110. Контрол върху медицинската експертиза се осъществява от Националния съвет

по медицинска експертиза, от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната
политика, НЗОК, НОИ, регионалните съвети по чл. 111 и от РЦЗ.
Чл. 111. (1) За контрол върху актовете, издадени от органите за експертиза на временната
неработоспособност, със заповед на директора на съответния РЦЗ се създава регионален съвет,
който включва представители на РЦЗ, териториалното поделение на НОИ и РЗОК. Регионалният
съвет извършва и служебни проверки на не по-малко от 2 на сто от издадените на територията на
съответната област решения за временна неработоспособност, избрани по случаен признак.
(2) Регионалният съвет анализира и контролира дейностите по експертиза на временната
неработоспособност, осъществявани от лекуващите лекари, ЛКК и ТЕЛК. Организацията на
дейността на съвета се определя с правилник, издаден от министъра на здравеопазването
съвместно с управителя на НОИ.
(3) По предложение на заинтересованите лица и организации (освидетелстваните,
осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) регионалният съвет извършва
проверка за спазване на изискванията и реда при издаване на решения за временна
неработоспособност от лекуващите лекари и ТЕЛК.
(4) При установяване на нарушение при издаване на експертните решения за временна
неработоспособност регионалният съвет уведомява писмено висшестоящия орган по експертиза
на работоспособността и заинтересованите лица и организации (освидетелстваните,
осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК).
Чл. 112. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и
възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите,
НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на
медицинската експертиза на работоспособността) се правят:
1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред
лекарската консултативна комисия;
2. срещу решенията на ЛКК - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК;
3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) срещу решенията на ДЕЛК и ТЕЛК
- в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК;
4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите
"Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г.) срещу
решенията на НЕЛК - пред Административния съд - град София по реда на
(2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите,
териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на
ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна
неработоспособност, и пред регионалния съвет по чл. 111.
(3) Регионалният съвет се произнася по жалбите в 10-дневен срок след повторна
експертиза на временната неработоспособност, извършена от определена от него специализирана
ЛКК съобразно вида на заболяването.
(4) В случаите на установено нарушение при издаването му регионалният съвет отменя
обжалваното експертно решение, като работоспособността се установява с решението на
повторната експертиза.
(5) Решението на регионалния съвет за отменяне на експертното решение и решението на
повторната експертиза се изпращат на заинтересованите от експертизата лица
(освидетелстваните, осигурителите и НОИ), както и на РЗОК.
(6) Обжалването на решението на ЛКК по реда на ал. 2 е пречка за обжалването му по
реда на ал. 1, т. 2.
(7) Решението на регионалния съвет за отхвърляне на жалбата не е пречка за обжалване
решението на ЛКК пред ТЕЛК по реда на ал. 1, т. 2. В този случай срокът започва да тече от
получаването на решението на регионалния съвет.
(8) Решението на повторната експертиза може да се обжалва по реда на ал. 1, т. 2.
(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалването по реда на ал. 1 - 8
на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на
органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. При обжалване, ако НЕЛК се
произнесе след тримесечния срок с решение, с което се определя намалена работоспособност,
вид и степен на увреждане, водещи до намаляване на първоначално определеното обезщетение,
освидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума.
Чл. 113. (1) Органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да

отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат
техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от
постановяването им.
(2) Ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни или
противоречиви решения на нейните състави в тримесечен срок от издаването им.
(3) Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът
за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.
Раздел V.
Медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи
Чл. 114. (1) Управлението, организацията и ресурсното осигуряване на здравната помощ

при бедствия, аварии и катастрофи се осъществяват от министъра на здравеопазването,
директорите на РЦЗ, органите за държавен здравен контрол, лечебните и здравните заведения.
в сила от 25.12.2009 г.) Органите по ал. 1 провеждат дейността по медицинското осигуряване при
бедствия, аварии и катастрофи в тясно взаимодействие с органите на централната и местната
власт, с Министерството на вътрешните работи, с неправителствени организации и с Българския
Червен кръст.
Чл. 115. (1) Министърът на здравеопазването разработва планове за медицинско

осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи, които се утвърждават от Министерския съвет.
(2) Въз основа на утвърдените от Министерския съвет планове за действие при бедствия,
аварии и катастрофи органите по чл. 114, ал. 1:
1. създават необходимите условия за медицинска сортировка, първична обработка,
лечение, рехабилитация и медицинска експертиза на пострадалите;
2. формират и подготвят органи за управление и екипи за медицинска помощ;
3. осигуряват защитата на стационарно болните и медицинския персонал от външни
фактори;
4. организират и осъществяват противоепидемични и хигиенни дейности и санитарен
контрол в засегнатата територия;
5. формират запаси за ресурсно осигуряване на медицинските дейности;
6. организират продължаващото обучение на медицинските специалисти и населението
по оказване на медицинска помощ при бедствия, аварии и катастрофи.
(3) Финансовото осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи се
осъществява от републиканския бюджет.
Чл. 116. (1) За осъществяване на медицинското осигуряване при бедствия, аварии и

катастрофи към директора на РЦЗ се създава съвет за медицинско осигуряване при бедствия,
аварии и катастрофи.
(2) Съветът по ал. 1 включва директорите на РИОКОЗ, на лечебните заведения за
болнична помощ, на центъра за спешна медицинска помощ и представители на областната
администрация и на общините в съответния регион.
(3) Съветът по ал. 1 приема регионалните планове за действие и програмите за обучение
на медицинските екипи, работещи в условията на бедствия, аварии и катастрофи.
Раздел VI.
Контрол върху медицинското обслужване (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.)
Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от
2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За осъществяване на контрол върху медицинското обслужване на
гражданите се създава Изпълнителна агенция "Медицински одит" към министъра на
(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Изпълнителна агенция
"Медицински одит" е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към министъра на здравеопазването.
(3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Изпълнителната агенция
"Медицински одит" се ръководи и представлява от директор. При осъществяване на своите
функции директорът на агенцията се подпомага от заместник-директор.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Дейността,
структурата и организацията на работата на Изпълнителна агенция "Медицински одит" се
определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра
Чл. 116б. (1) (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишен текст на чл.
116б, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Изпълнителна агенция "Медицински
одит":
1. извършва проверки за съответствието на структурата, управлението, дейността и
организацията на медицинското обслужване в лечебните заведения с изискванията на този закон,
Закона за лечебните заведения и нормативните актове по тяхното прилагане;
2. проверява спазването на правата на пациентите в лечебните заведения;
3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) проверява
спазването на утвърдените медицински стандарти в лечебните заведения;
4. (нова - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осъществява контрол върху
качеството на медицинското обслужване в съответствие с утвърдените медицински стандарти;
5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осъществява
контрол по реда на глава четвърта от Закона за здравното осигуряване;
6. (предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) извършва
проверки по молби на граждани и юридически лица, свързани с медицинското обслужване;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осъществява дейности
по откриване и предотвратяване на корупционни прояви и практики в лечебните заведения;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) извършва проверки за
начина, по който лечебните заведения разходват средства, предоставени им от републиканския
бюджет по реда на чл. 82;
9. (предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) прави мотивирани
предложения до РЦЗ за заличаване от регистъра на лечебни заведения по чл. 8 и чл. 10, т. 5 от
Закона за лечебните заведения, които нарушават правата на пациента и не спазват утвърдените
медицински стандарти;
10. (предишна т. 9, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) прави
мотивирани предложения до министъра на здравеопазването за отнемане на разрешения за
лечебна дейност на лечебни заведения по чл. 9 и чл. 10, т. 3, 4, 6 и 7 от Закона за лечебните
заведения, които нарушават правата на пациента и не спазват утвърдените медицински
стандарти;
11. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) за извършените
проверки по т. 1 - 8 съставя констативни протоколи, които предоставя на съответните органи по
чл. 64, ал. 2 от Закона за лечебните заведения;
12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) прави мотивирани
предложения до съответния министър за налагане на дисциплинарно наказание на директора на
лечебното заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения;
13. (предишна т. 12, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) за извършените
проверки по т. 2, 3 и 6 съставя констативни протоколи, които предоставя на ръководителите на
лечебните заведения за налагане на съответните дисциплинарни наказания;
14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) прави предложения
до министъра на здравеопазването за налагане на административни наказания и прилагане на
принудителни административни мерки;
15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осъществява други
дейности, възложени със закон.
(2) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Изпълнителна агенция
"Медицински одит" незабавно уведомява работодателя, органите по безопасност на труда,
държавния здравен контрол, държавния ветеринарномедицински контрол и органите по опазване
на околната среда за вземане на необходимите мерки в случите, когато установят условия на труд
и други вредни фактори на околната среда, които заплашват здравето на гражданите.
Чл. 116в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г.,
в сила от 01.01.2010 г.) (1) Изпълнителна агенция "Медицински одит" извършва планови и
извънредни проверки на лечебните заведения.
(2) Изпълнителна агенция "Медицински одит" има право да проверява дейността на
всички физически и юридически лица, за които има данни, че осъществяват дейност в нарушение
на този закон и на Закона за лечебните заведения.
(3) Условията и редът за провеждане на проверките по ал. 1 се определят с наредба на
Чл. 116г. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от
2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При осъществяване на своите правомощия служителите от
Изпълнителна агенция "Медицински одит" имат право:
1. да изискват от проверяваните лица всички необходими данни, документи, сведения,
справки и писмени обяснения, свързани с контролираната дейност, включително и право на
свободен достъп до служебните помещения на лечебните заведения и на лицата по чл. 116в, ал. 2;
2. на достъп до медицинската документация, водена от лечебните заведения и от лицата
по чл. 116в, ал. 2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Държавните органи и
длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от Изпълнителна агенция
"Медицински одит" при осъществяване на техните правомощия.
Чл. 116д. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от
2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Дейността на Изпълнителна агенция "Медицински одит" се
финансира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.
(2) Бюджетните средства се осигуряват от субсидия от републиканския бюджет чрез
бюджета на Министерството на здравеопазването.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Изпълнителна агенция
"Медицински одит" е администратор на приходите от собствена дейност, които се формират от:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) глоби и имуществени санкции,
наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Медицински одит", постъпили по сметката й;
Чл. 116е. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Финансовите средства по
чл. 116д, ал. 3 се разходват за:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) контролната дейност на
Изпълнителна агенция "Медицински одит";
2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) придобиване, поддръжка и
ремонт на дълготрайни материални активи - до 20 на сто;
3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) осъществяване на програми за
обучение на служителите на Изпълнителна агенция "Медицински одит";
4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) допълнително материално
стимулиране на служителите от Изпълнителна агенция "Медицински одит" - в размер до 25 на
сто от събраните средства по чл. 116д, ал. 3, т. 1 при условия и по ред, определени в правилника
по чл. 116а, ал. 4.
ЗДРАВНА ЗАКРИЛА НА ОПРЕДЕЛЕНИ ГРУПИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО
Раздел I.
Здравна закрила на децата
Чл. 117. Държавата и общините, юридическите и физическите лица създават условия за

осигуряване на здравословна жизнена среда и нормално физическо и психическо развитие на
децата.
Чл. 118. (1) За подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна

възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие се създават
детски ясли и детски кухни.
(2) Детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други
специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до
тригодишна възраст.
(3) Детските кухни са организационно обособени структури, в които медицински и други
специалисти приготвят, съхраняват и предоставят храна за деца до тригодишна възраст.
(4) Изискванията към устройството и дейността на детските ясли и детските кухни, както
и нормите за здравословно хранене на децата до тригодишна възраст се определят с наредба на
Чл. 119. (1) Детските ясли и детските кухни могат да се създават от общините, от
физически и юридически лица.
(2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Общинските детски ясли и
общинските детски кухни се създават, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината
след решение на общинския съвет и съгласие на министъра на здравеопазването.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Издръжката на децата
в общинските детски ясли и дейността на общинските детски кухни се подпомагат от съответния
общински бюджет.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За отглеждане на
децата в общинските детски ясли, както и за получаване на детска храна от общинските детски
кухни родителите и настойниците заплащат такси в размери, определени от общинския съвет в
съответствие със Закона за местните данъци и такси.
Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Здравните кабинети в
детските градини, училищата и специализираните институции за предоставяне на социални
услуги за деца по чл. 26, ал. 1, т. 3 осъществяват дейности по:
1. медицинско обслужване за оказване на първа медицинска помощ на децата и
учениците и медицинско обслужване до пристигането на специализиран екип на спешна
медицинска помощ;
2. промоция и превенция на здравето на децата и учениците;
3. организиране и провеждане на дейности за предотвратяване на възникването и за
ограничаване разпространението на заразни и паразитни заболявания в детските градини,
училищата и специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца;
4. участие в подготовката, провеждането и контрола на различните форми на отдих,
туризъм и спорт за децата и учениците;
5. организиране и провеждане на програми за здравно образование на децата и
учениците, на специални програми за правилно хранене, на програми за превенция на
отклоненията в хранителното поведение, за предпазване от употреба на наркотични вещества и
психотропни субстанции, за превенция срещу използването на тютюневи изделия и алкохолни
напитки и за изграждане на сексуална култура;
6. съгласуване на седмичното разписание на учебните часове с директора на детската
градина, училището и на специализираните институции за предоставяне на социални услуги за
деца.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват в периодичност и се осъществяват от лица с
придобито висше образование по специалност "Медицина" и професионална квалификация
"лекар" и от други медицински специалисти с придобита образователно-квалификационна степен
"бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование, съгласно нормативи,
определени с наредбата по чл. 26, ал. 2. С наредбата се определят и правата, задълженията и
отговорностите на лекарите и медицинските специалисти, които работят в здравните кабинети по
ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Лекарите водят отчетни и учетни
форми и систематизират информацията от лекаря по дентална медицина за процеса на
профилактика и лечение по отношение на зъбния статус на децата и учениците в детските
градини, училищата и специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца
по ал. 1.
(4) Лекарите и медицинските специалисти по ал. 2 работят по договор, сключен с кмета
на съответната община, на територията на която се намират детските градини, училищата и
специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца, или с лицето,
получило разрешение, съответно лиценз за откриване на частна детска градина, частно училище
или частна специализирана институция за предоставяне на социални услуги за деца.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Финансирането на дейностите на
здравните кабинети в общинските и държавните училища, в общинските и държавните детски
градини и домовете за деца по чл. 26, ал. 1, т. 3 се извършва със средства от общинските бюджети
като делегирана от държавата дейност. Финансирането на дейностите на здравните кабинети в
частните детски градини, училища и специализирани институции за предоставяне на социални
услуги за деца се извършва от собственика им.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Контролът на дейността,
извършвана от здравните кабинети, се осъществява от съответната РИОКОЗ.
Чл. 121. При новооткрито заболяване или отклонение в развитието на детето

специалистите от здравните кабинети са задължени да уведомяват родителите, настойниците или
попечителите и общопрактикуващия лекар на детето.
Чл. 122. (1) В рамките на утвърдените учебни планове се осигурява обучение на

учениците по:
1. лична хигиена;
2. здравословно хранене;
3. здравословна жизнена среда;
4. здравословен начин на живот;
5. предпазване от инфекциозни болести;
6. здравни рискове при тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотични вещества;
7. сексуално поведение, предпазване от полово предавани болести и СПИН и
предпазване от нежелана бременност;
8. първа помощ при пострадали.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Обучението на лекторите по
въпросите по ал. 1 се организира от министъра на образованието, младежта и науката по учебни
програми, съгласувани с министъра на здравеопазването.
(3) Училищните настоятелства организират мероприятия за запознаване на родителите с
проблемите на детското здраве.
Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) За осигуряване на
профилактична медицинска и дентална помощ на децата и учениците в детските ясли, детските
градини, училищата, домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи,
и в специализираните институции за деца веднъж годишно се изискват документи за проведени
прегледи или се извършват профилактични медицински и дентални прегледи.
(2) Условията и редът за провеждане на профилактичните прегледи по ал. 1 се определят
с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Дейностите по ал. 1 се финансират от НЗОК.
Чл. 124. (1) Профилактичната медицинска помощ на децата, настанени в домовете за
медико-социални грижи за деца, се осъществява от лекари, работещи в лечебното заведение.
от 15.09.2009 г.) Денталното лечение, извън обхвата на Националния рамков договор, на децата
от специализираните институции за деца, открити от Министерството на здравеопазването,
Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на труда и социалната
политика, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, както и от
специализираните институции за деца, управлявани от общините, се заплаща от съответните
ведомства.
Чл. 125. За осигуряване на допълнително или специализирано медицинско обслужване

на децата заведенията по чл. 123, ал. 1 могат да сключат договор с лечебно заведение за
извънболнична помощ.
Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Медицинските
специалисти са длъжни да уведомят дирекция "Социално подпомагане" по местонахождението
на лечебното заведение за всяко дете, родено в лечебното заведение, за което е налице риск от
изоставяне, включително при липса на документ за самоличност на майката при раждането на
детето, при самотна майка, при многодетна майка, при майка със сериозни или множество
заболявания.
(2) Медицинските специалисти, работещи в лечебните заведения или в здравните
кабинети, са длъжни да уведомят органите на Министерството на вътрешните работи и дирекция
"Социално подпомагане" за всяко дете, постъпило в лечебното заведение или посетило здравния
кабинет, което е жертва на насилие.
Раздел II.
Репродуктивно здраве
Чл. 126. (1) Държавата осигурява здравна защита на репродуктивното здраве на

гражданите чрез:
1. промоция и консултации за опазване на репродуктивното здраве при децата и лицата в
репродуктивна възраст;
2. осигуряване на достъп до специализирана консултативна помощ по въпросите на
репродуктивното здраве и семейното планиране;
3. профилактика и лечение на безплодието;
4. специализирана информация, консултации, профилактика и лечение на предаваните по
полов път болести и СПИН;
5. профилактика, лечение и диспансерно наблюдение на лица със злокачествени
заболявания на репродуктивната система.
(2) Всеки има право на информация и свобода на решение относно своето репродуктивно
здраве.
Чл. 127. (1) За осигуряване на безрисково майчинство всяка жена има право на достъп до
здравни дейности, насочени към осигуряване на оптимално здравословно състояние на жената и
плода от възникване на бременността до навършване на 42-дневна възраст на детето.
(2) Здравните дейности по ал. 1 включват:
1. промоция, насочена към запазване здравето на жената и плода;
2. профилактика на опасността от аборт и преждевременно раждане;
3. обучение по хранене и грижи за новороденото;
4. активно медицинско наблюдение на бременността, осъществявано на диспансерен
принцип от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ;
5. пренатална диагностика и профилактика на генетични и други заболявания при
условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването;
6. осигуряване на оптимална жизнена среда за родилките и новородените;
7. диспансерно наблюдение и здравни грижи за родилката и детето;
8. свободен достъп на бременната или родилката до лечебни заведения за
специализирана извънболнична помощ;
9. свободен достъп на бременната до лечебни заведения за специализирана
извънболнична и болнична помощ при състояния, застрашаващи бременността;
10. право на избор от бременната на лечебно заведение за болнична помощ за раждане.
Чл. 128. (1) Условията и редът за извършване на изкуствен аборт и критериите за

жизнеспособност на плода се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и задълженията на медицинските специалисти при
съмнение за аборт, извършен извън условията и реда на този закон.
(3) Трайно отнемане на способността за репродукция се извършва при условия и по ред,
определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Раздел III.
Асистирана репродукция
Чл. 129. Асистираната репродукция се прилага, когато състоянието на мъжа или жената
не позволява осъществяване на репродуктивните им функции по естествен път.
Чл. 130. (1) Асистираната репродукция се извършва след получаване на писмено

информирано съгласие от лицата, желаещи да създадат потомство.
(2) Асистираната репродукция се извършва след провеждане на медицински
изследвания, гарантиращи здравето на потомството.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Асистираната репродукция се
осъществява съгласно медицински стандарт, приет с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Асистираната репродукция
включва дейностите, свързани със:
1. използване на медицински методи за оплождане на яйцеклетка, която се намира във

или извън тялото на жената;
2. (доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) вземане, експертиза, обработка, етикетиране,
предоставяне, транспортиране и съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи;
3. вземане на яйцеклетка от една жена и нейното поставяне в тялото на същата жена;
4. вземане на яйцеклетка от една жена и нейното поставяне в тялото на друга жена.
(5) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Вземането на яйцеклетки от
донор в случаите по ал. 4, т. 4 може да се извърши, ако са изпълнени следните условия:
1. донорът е пълнолетен и не е поставен под запрещение;
2. получено е писмено съгласие от донора, заверено от нотариус, в чийто район на
действие се намира лечебното заведение, което ще извърши вземането;
3. донорът е информиран на достъпен език за рисковете, които поема;
4. физическото и психическото здраве на донора е установено с протокол, подписан от
членовете на комисия, назначена от директора на лечебното заведение, извършващо вземането,
която се състои най-малко от трима лекари, които не участват в състава на екипа по вземането.
(6) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.)
Лечебните заведения са длъжни да изготвят ежегодно отчет за извършените дейности по ал. 4 по
образец, утвърден с наредбата по чл. 131, ал. 11, и да го представят в Изпълнителната агенция по
трансплантация.
(7) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Забранява се предлагането на
материална облага на донор на яйцеклетки или сперматозоиди, както и приемането на
материална облага от донора.
Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009
г., в сила от 02.06.2009 г.) Асистираната репродукция, както и осигуряването, използването и
съхраняването на човешки яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи се извършват от лечебни
заведения, получили разрешение от министъра на здравеопазването при условия и по ред,
определени с наредба на министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-
министър.
(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Министърът на здравеопазването или оправомощен от
него заместник-министър може да издаде разрешение по ал. 1 само ако лечебното заведение
представи удостоверение от Изпълнителната агенция по трансплантация, че отговаря на
изискванията на медицинския стандарт за асистирана репродукция.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) За издаване на удостоверението по ал. 2 Изпълнителната
агенция по трансплантация извършва предварителна инспекция на лечебното заведение при
условията и по реда на наредбата по чл. 39а, ал. 3 от Закона за трансплантация на органи, тъкани
и клетки за оценка на съответствието на лечебното заведение с изискванията на медицинския
стандарт за асистирана репродукция.
(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция
по трансплантация може със заповед да спре извършването на дейност по асистирана
репродукция за срок до 6 месеца, ако лечебното заведение не спазва изискванията на
медицинския стандарт за асистирана репродукция.
(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Копие от заповедта по ал. 4 се изпраща на министъра на
(6) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Ако след изтичане на срока по ал. 4 лечебното заведение
продължи да не спазва изискванията на медицинския стандарт за асистирана репродукция,
изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по трансплантация може да предложи на
министъра на здравеопазването да отнеме разрешението по ал. 1.
(7) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Министърът на здравеопазването или оправомощен от
него заместник-министър може със заповед да отнеме разрешението по ал. 1 в следните случаи:
1. ако лечебното заведение осъществява дейност в нарушение на този закон и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му или извършва дейности по асистирана
репродукция извън тези, за които е издадено разрешението;
2. по искане на лечебното заведение;
3. при прекратяване на лечебното заведение.
(8) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Заповедите по ал. 4 и 7 подлежат на обжалване по реда
на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Обжалването на заповедите по ал. 4 и 7 не спира
изпълнението им.
(10) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Лечебните заведения извършват всички
медицински дейности, свързани с изследване, подготовка и продължително наблюдение на
лицата, при които се извършва асистирана репродукция, както и контролират здравословното им
състояние до раждането на плода.
(11) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Условията и редът за вземане, поставяне,
експертиза, обработка, етикетиране и съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи за
нуждите на асистираната репродукция, както и на влизащите в контакт с тях материали и
продукти и на тяхното проследяване от донора до реципиента, се определят с наредба на
министъра на здравеопазването и се контролират от Изпълнителната агенция по трансплантация.
Чл. 131а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) (1) В изпълнение на правомощията си по чл. 131,
ал. 11 Изпълнителната агенция по трансплантация:
1. регистрира, съхранява и анализира информацията относно данните на донора,
здравословното състояние на реципиента, сериозните нежелани реакции и сериозните инциденти,
свързани с асистираната репродукция;
2. проучва и анализира медицинските, правните, етичните, религиозните,
икономическите и социалните последици от асистираната репродукция;
3. контролира дейностите по осигуряване на качество и безопасност при извършване на
асистирана репродукция;
4. изготвя на всеки три години отчет до Европейската комисия относно извършените в
Република България дейности по популяризиране и насърчаване на доброволното и
безвъзмездното даряване на яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи;
5. предоставя на всеки три години доклад в Европейската комисия относно
извършваните дейности по осигуряване на качество и безопасност при експертизата, вземането,
обработката, етикетирането, съхраняването, предоставянето и поставянето на яйцеклетки,
сперматозоиди и зиготи, контрола и проведените инспекции.
(2) Изпълнителната агенция по трансплантация участва в разработването на национални
стратегии и програми, международни проекти, анализи и прогнози относно асистираната
репродукция.
(3) Изпълнителната агенция по трансплантация създава и поддържа:
1. публичен регистър;
2. служебен регистър.
(4) Обстоятелствата и данните, които се вписват в регистрите по ал. 1, редът за вписване
и ползване на информацията се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(5) Данните в публичния регистър са достъпни за ползване от всички лица при условията
и по реда на Закона за достъп до обществена информация.
(6) Данните от служебния регистър се съхраняват 30 години.
(7) Здравна информация от служебния регистър се предоставя по реда на чл. 28 от Закона
за здравето.
Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лечебните заведения по
чл. 131, ал. 1 създават и поддържат регистър, който съдържа:
1. данни за всяко извършено вземане, експертиза, обработка, оплождане, етикетиране и
съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи;
2. трите имена, единен граждански номер, постоянен адрес и уникален
идентификационен номер на лицата, от които са взети яйцеклетки или сперматозоиди;
3. уникален идентификационен номер на взетите яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи,
свързан с номера по т. 2;
4. трите имена, единен граждански номер, постоянен адрес и уникален
идентификационен номер на жената, на която са поставени яйцеклетки, сперматозоиди или
зиготи, свързан с номера по т. 3.
(2) Разпространяването на данни, които могат да послужат за идентификация на
донорите или реципиентите на яйцеклетки или сперматозоиди, когато донорът е лице, различно
от мъжа и жената, желаещи да създадат потомство, се забранява освен в случаите, предвидени
със закон.
(3) Данните от регистъра по ал. 1 са служебна информация и се съхраняват 30 години.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Редът
за регистрация, обработка, съхраняване и предоставяне на информацията от регистъра по ал. 1 се
определя с наредбата по чл. 131, ал. 11.
Чл. 132а. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Лечебните заведения по
чл. 131, ал. 1 са длъжни да съобщят на Изпълнителната агенция по трансплантация в 7-дневен
срок от установяването на всички сериозни нежелани реакции или сериозни инциденти, когато те
са резултат от вземане, поставяне, експертиза, обработка, етикетиране и съхраняване на
яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи и са свързани с тяхното качество и безопасност.
(2) Лечебните заведения по чл. 131, ал. 1 са длъжни да създадат и прилагат система за
незабавно блокиране, изтегляне или унищожаване на всички яйцеклетки, сперматозоиди или
зиготи, които могат да доведат до сериозна нежелана реакция или сериозен инцидент.
(3) Условията и редът за съобщаване, регистриране, докладване и предаване на
информация за сериозните нежелани реакции и сериозните инциденти и за блокиране, изтегляне
и унищожаване на яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи се определят с наредба на министъра
Чл. 132б. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Лечебните заведения са
длъжни да етикетират взетите яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Лечебните заведения по чл. 131, ал. 1 са длъжни да
създадат условия за проследяване на яйцеклетките, сперматозоидите и зиготите, както и на
продуктите и материалите, които влизат в контакт с тях и са свързани с тяхното качество и
безопасност, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 131, ал. 11.
Чл. 133. Не се допуска изкуствено оплождане на яйцеклетка със сперматозоиди от донор,

който е в кръвно родство по права линия и по съребрена линия до четвърта степен с жената, на
която е яйцеклетката. Обстоятелството се удостоверява с писмена декларация от лицата,
желаещи да създадат потомство.
Чл. 134. (1) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009
г.) Износ и внос на яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи се извършва при условията и по реда на
чл. 37 и 38 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
(2) (Предишен текст на чл. 134 - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Яйцеклетки, сперматозоиди и оплодени яйцеклетки, които не са използвани за създаване на
потомство, могат да бъдат предоставяни на научни, учебни и лечебни заведения в страната и в
чужбина за медицински, научни и учебни цели след получаване на писмено информирано
съгласие от донора, а при оплодени яйцеклетки - и от двамата донори, по ред, определен с
Чл. 135. (1) Забранява се използването на техники за асистирана репродукция с цел

подбор на пола на потомството, с изключение на случаите, когато трябва да се предотвратят
наследствени заболявания, свързани с пола.
(2) Забранява се използването на техники за асистирана репродукция, които целят
предаване на генетичната информация само от един индивид в неговото потомство.
(3) Забранява се репродуктивното клониране на хора, включително с цел донорство на
органи, тъкани и клетки.
(4) Интервенция, насочена към модифициране на човешкия геном, може да бъде
предприета единствено с профилактична или лечебна цел, но не и за въвеждане на модификация
в генома на потомството.
Чл. 136. Всяка форма на дискриминация срещу едно лице, основана на неговия геном, е
забранена.
Раздел IV.
Генетично здраве и генетични изследвания
Чл. 137. Опазването на генетичното здраве се осигурява чрез провеждане на здравни

дейности, насочени към:
1. профилактични и диагностични изследвания за доказване и класифициране на
генетични заболявания;
2. диспансеризация на лицата с повишен риск за поява и развитие на генетични
заболявания;
3. лечение на наследствени заболявания, вродени аномалии и предразположения;
4. установяване на наследствени признаци и идентифициране на родител;
5. съхраняване на генетична информация.
Чл. 138. Профилактични генетични изследвания се извършват за:

1. определяне на риска за възникване на генетично заболяване в потомството;
2. идентифициране на клинично здрави носители на генетични отклонения;
3. диагностика на наследствени и други заболявания в периодите преди и по време на
бременността и след раждането.
Чл. 139. (1) Генетичните изследвания в периода преди раждането се извършват при
доказан риск за предаване на генетично заболяване в потомството.
(2) Изследванията по ал. 1 се извършват под контрола на лекар и включват:
1. доказване на генетични отклонения при клинично здрави и при болни родители;
2. установяване на предразположение за генетично заболяване;
3. установяване на генетични отклонения, възникнали вследствие на начина на живот
или външната среда;
4. доказване на генетични заболявания при клиничната им проява.
Чл. 140. За установяване на вида и честотата на генетичните отклонения и определяне на

генетичния фонд чрез национални здравни програми се провеждат целеви проучвания.
Чл. 141. (1) Генетични изследвания и вземане на биологичен материал за генетични

изследвания за медицински или научни цели се провеждат само след получаване на писмено
информирано съгласие от изследваните лица.
(2) Генетични изследвания върху деца, лица с психични разстройства и лица, поставени
под запрещение, се извършват и след разрешение на комисията по медицинска етика към
съответното лечебно заведение.
(3) Резултатите от проведени генетични изследвания и скрининг не могат да бъдат
основание за дискриминация на изследваните лица.
(4) Данните за човешкия геном на лицата са лични данни и не могат да се предоставят на
работодатели, здравноосигурителни организации и застрахователни компании.
Чл. 142. (1) Генетични изследвания за медицински или научни цели се извършват от
акредитирани:
1. генетични лаборатории към лечебни заведения за болнична помощ;
2. генетични лаборатории към лечебни заведения за извънболнична помощ;
3. самостоятелни лаборатории.
(2) Министърът на здравеопазването определя със заповед Национална генетична
лаборатория.
(3) Лабораторията по ал. 2 осъществява методическо ръководство и контрол върху
дейността на генетичните лаборатории.
(4) Националната генетична лаборатория създава и поддържа национален генетичен
регистър.
(5) Условията и редът за работа на Националната генетична лаборатория и регистъра по
ал. 4 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 143. (1) Лечебните заведения по чл. 142, ал. 1 информират ежемесечно Националната
генетична лаборатория относно проведените генетични изследвания и резултатите от тях.
(2) Лечебните заведения по ал. 1 създават и поддържат служебен регистър на
извършените от тях изследвания.
(3) Устройството на лабораториите по ал. 1 се урежда с правилник, издаден от министъра
на здравеопазването, а дейността им, както и редът за регистрация, съхраняване, обработка и
достъп до информацията в регистъра се уреждат с наредбата по чл. 142, ал. 5.
Чл. 144. (1) Генетичните лаборатории към лечебните заведения могат да създават ДНК
банки за вземане и съхраняване на генетичен материал за научни и медицински цели.
(2) Лечебните заведения по ал. 1 регистрират в 7-дневен срок създадените от тях ДНК
банки в Министерството на здравеопазването при условия и по ред, определени с наредбата по
чл. 142, ал. 5.
ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ
Раздел I.
Закрила на психичното здраве
Чл. 145. (1) Държавата, общините и неправителствени организации организират

дейности за опазване на психичното здраве, свързани със:
1. осигуряване на лицата с психични разстройства на достъпна и качествена медицинска
помощ, грижи и подкрепа, необходими за живота им в семейството и в общността;
2. защита на психичното здраве при рисковите групи: деца, учащи се, възрастни хора,
лица, пребиваващи в социални заведения, военнослужещи, задържани и лишени от свобода;
3. активна профилактика на психичните разстройства;
4. подкрепа на обществените начинания в областта на психичноздравната помощ;
5. специализирано продължаващо обучение на лицата, които осъществяват дейности по
опазване на психичното здраве;
6. изпълнение на програми за обучение по укрепване и опазване на психичното здраве на
лицата, които преподават, извършват лечебна дейност, социална адаптация, организация и
управление, опазване на обществения ред;
7. научноприложни изследвания, насочени към укрепване на психичното здраве;
8. обществена информираност по проблемите на психичното здраве.
(2) Общините осигуряват условия за провеждане на психосоциална рехабилитация и за
подкрепа с финансови и материални средства, включително предоставяне на жилища на лицата с
психични разстройства.
Чл. 146. (1) Лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са:
1. психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза
или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на
психично заболяване;
2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна
деменция;
3. лица с други нарушения на психичните функции, затруднения в обучението и
трудности в адаптацията, изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа, за да живеят
пълноценно в семейството и социалната среда.
(2) Всяко лице с психично разстройство се ползва от лечение и грижи при условия, равни
с условията на пациентите с други заболявания.
Чл. 147. (1) Никой не може да бъде подложен на медицински дейности за установяване
или лечение на психично разстройство освен при условия и по ред, определени със закон.
(2) Оценката за наличие на психично разстройство не може да се основава на семейни,
професионални или други конфликти, както и на данни за прекарано в миналото психично
разстройство.
Чл. 147а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) Министерството на
здравеопазването създава и поддържа Национален служебен регистър на лица с психични
разстройства. Редът и условията на водене и ползване на данни от регистъра се определят с
(2) Редът и условията за служебен обмен на информация за лицата с психични
разстройства, кандидатстващи за работа с общоопасни средства, се определят с наредба на
министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на вътрешните работи при спазване на
изискванията за конфиденциалност.
Чл. 148. Основни принципи при лечението на лица с психични разстройства са:
1. минимално ограничаване на личната свобода и зачитане правата на пациента;
2. намаляване на институционалната зависимост на лицата с психични разстройства от
продължително болнично лечение, при условие че това не противоречи на утвърдените
медицински стандарти;
3. изграждане на широка мрежа от специализирани заведения за извънболнична
психиатрична помощ и приоритет на грижите в семейството и социалната среда;
4. интегрираност и равнопоставеност на психиатричната помощ с останалите
медицински направления;
5. спазване на хуманитарните принципи и норми при осъществяване на лечебния процес
и социална адаптация;
6. стимулиране на самопомощта и взаимопомощта и осигуряване на активна обществена
и професионална подкрепа на лицата с психични разстройства;
7. специализирано обучение, професионална подготовка и преквалификация на лицата с
психични разстройства с цел тяхната социална адаптация;
8. участие на хуманитарни неправителствени организации в процеса на лечение и
социална адаптация.
Чл. 149. (1) Лечението на лицата с психични разстройства се извършва от лечебни

заведения за първична или специализирана извънболнична помощ, лечебни заведения за
стационарна психиатрична помощ, диспансери, специализирани отделения към
многопрофилните болници и домове за медико-социални грижи.
(2) Медицинските дейности, свързани с лечението на лица с психични разстройства,
включват диагностични изследвания, медикаментозни и инструментални методи на лечение и
психотерапия. Условията и редът за тяхното провеждане се определят с наредба на министъра на
(3) Забранява се използване на хирургични методи за промяна в морфологията на
централната нервна система с цел постигане на определени психични характеристики.
Чл. 150. (1) При пациенти с установени психични разстройства, изпаднали в състояния,
които представляват пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за
здравето и живота на други лица, могат да се прилагат мерки за временно физическо
ограничаване.
(2) Мерките по ал. 1 се прилагат само като предпоставка за създаване на условия за
провеждане на лечението и не заместват активното лечение.
(3) Вземането на мерки за физическо ограничаване се разпорежда от лекар, който
определя вида на мярката и срока за прилагането й. Този срок не може да бъде по-дълъг от 6
часа.
(4) Мерките по ал. 1 се осъществяват от предварително обучен за това персонал.
(5) Видът на взетите мерки за физическо ограничаване, причините, наложили това,
срокът за прилагането им, името на лекаря, който ги е разпоредил, и приложеното
медикаментозно лечение се вписват в специална книга на лечебното заведение и в историята на
заболяването.
(6) Лицето, спрямо което са взети мерки за физическо ограничаване, трябва да бъде под
постоянно наблюдение от лекар или медицинска сестра.
(7) Видът и начинът за прилагане на мерки за физическо ограничаване се определят с
утвърдените медицински стандарти.
(8) Редът за прилагане на мерки за физическо ограничаване се урежда с наредба на
министъра на здравеопазването съвместно с министъра на правосъдието.
Чл. 151. (1) Трудовата терапия на лицата с психични разстройства е част от психо-
социалните рехабилитационни програми.
(2) При провеждане на трудовата терапия е недопустима всякаква форма на експлоатация
и принудителен характер на труда.
(3) Дейностите по организацията на производството, условията за полагане на труд и
начинът за изплащане на възнаграждение за работата се уреждат с наредба на министъра на
здравеопазването съгласувано с министъра на труда и социалната политика и министъра на
финансите.
Чл. 152. (1) В специализираните институции за предоставяне на социални услуги на лица

с психически разстройства се създават здравни кабинети, в които работят лекар, фелдшер или
медицинска сестра.
(2) Здравните кабинети осъществяват дейности по:
1. постоянно медицинско наблюдение;
2. оказване на първа медицинска помощ;
3. контрол върху хигиенното състояние на лицата;
4. текущ контрол за спазване на хигиенните изисквания;
5. изготвяне и поддържане на медицинска документация за всяко лице.
Чл. 153. (1) Спешната психиатрична помощ е съвкупност от медицински правила и

дейности, които се прилагат спрямо лица с очевидни признаци за психично разстройство, когато
поведението или състоянието им представлява пряка и непосредствена опасност за собственото
им здраве или живот или за здравето или живота на други лица.
(2) Спешна психиатрична помощ се оказва от психиатричните диспансери, лечебните
заведения за стационарна психиатрична помощ, психиатричните отделения или клиники към
многопрофилните болници и центровете за спешна медицинска помощ.
(3) Спешна психиатрична помощ се оказва съгласно утвърдените медицински стандарти.
Чл. 154. (1) Когато състоянието на лице по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 налага продължаване на
лечението след овладяване на спешното състояние, ръководителят на лечебното заведение взема
решение лицето да бъде настанено временно за лечение за срок не по-дълъг от 24 часа, като
уведомява незабавно близките на пациента за това.
(2) По изключение срокът по ал. 1 може да бъде продължен еднократно с не повече от 48
часа с разрешение на районния съдия.
(3) При необходимост от вземане на решение за провеждане на задължително лечение
ръководителят на лечебното заведение незабавно внася в съда мотивирано искане за това,
придружено със становище за психичното състояние на лицето, изготвено от психиатър.
Раздел II.
Задължително настаняване и лечение
Чл. 155. На задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и
2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност
за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Чл. 156. (1) Задължителното настаняване и лечение на лицата по чл. 155 се постановява с
решение от районния съд по настоящия адрес на лицето, а в случаите по чл. 154 - от районния
съд по местонахождението на лечебното заведение.
(2) Задължителното лечение се осъществява в лечебни заведения за стационарна
психиатрична помощ и психиатрични диспансери, в психиатрични отделения или клиники на
многопрофилните болници и в лечебни заведения за специализирана психиатрична
извънболнична помощ.
Чл. 157. Задължителното настаняване и лечение може да бъде поискано от прокурора, а в

случаите на чл. 154, ал. 3 - и от ръководителя на лечебното заведение.
Чл. 158. (1) Съдът изпраща преписи от искането за задължително настаняване и лечение
на лицето, чието настаняване ще се разглежда. Лицето може в 7-дневен срок да направи
възражение и да посочи доказателства.
(2) Съдът разглежда делото в открито заседание с участието на лицето в 14-дневен срок
от постъпване на искането.
(3) Когато е дадено разрешение от районния съдия по реда на чл. 154, ал. 2, съдът
разглежда делото незабавно, като в този случай ал. 1 не се прилага. Преписите се връчват в
съдебното заседание, а ръководителят на лечебното заведение осигурява явяването на лицето.
(4) Участието на психиатър, защитник и прокурор е задължително.
(5) Лицето, чието настаняване се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако възникне
необходимост, се довежда принудително. Когато здравословното състояние на лицето не
позволява да се яви в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено
впечатление за неговото състояние.
Чл. 159. (1) Съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза, когато установи, че е

налице някое от обстоятелствата по чл. 155 и след изслушване на психиатър относно вероятното
наличие на психично разстройство на лицето. Съдът определя формата на провеждане на
експертизата - амбулаторна или стационарна.
(2) Съдът определя лечебното заведение и вещото лице за провеждане на експертизата,
както и срока за извършването й, който не може да е по-дълъг от 14 дни, и насрочва следващото
заседание по делото, което се провежда не по-късно от 48 часа след завършване на експертизата.
(3) Ако срокът, определен за извършване на експертизата, се окаже недостатъчен, по
изключение съдът може в открито заседание да го удължи еднократно, но с не повече от 10 дни.
В този случай съдът отлага със същия срок и насроченото заседание по ал. 2.
(4) Ако съдът установи, че не са налице обстоятелствата по чл. 155 или не се установи
след изслушване на психиатър наличие на психично разстройство на лицето, съдът прекратява
делото.
Чл. 160. (1) Съдебно-психиатричните експертизи се провеждат по ред, определен с

наредба на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.
(2) По време на провеждането на експертизата не се провежда лечение, освен при
спешни състояния или след изразено информирано съгласие от лицето.
(3) Едновременно с експертизата вещото лице дава становище за способността на лицето
да изразява информирано съгласие за лечение, предлага лечение за конкретното заболяване и
препоръчва лечебни заведения, в които то може да се проведе.
Чл. 161. (1) Определението на съда за прекратяване на делото или за назначаване на

експертизата подлежи на обжалване с частна жалба или протест в тридневен срок. Обжалването
спира провеждането на експертизата освен ако съдът постанови друго.
(2) Окръжният съд се произнася в открито заседание. Неявяването на лицето без
уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
Чл. 162. (1) След като изслуша лицето относно заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, съдът се произнася по делото с решение въз основа на събраните доказателства.
(2) С решението съдът се произнася по необходимостта от задължително настаняване,
определя лечебното заведение, както и наличието или липсата на способност на лицето за
изразяване на информирано съгласие. Съдът определя срока на настаняването и лечението, както
и формата на лечението - амбулаторно или стационарно.
(3) Когато приеме липса на способност на лицето, съдът постановява задължително
лечение и назначава лице от кръга на близките на болния, което да изразява информирано
съгласие за лечението. При конфликт на интереси или при липса на близки съдът назначава
представител на общинската служба по здравеопазване или определено от кмета на общината
лице по седалището на лечебното заведение, което да изразява информирано съгласие за
лечението на лицето.
Чл. 163. (1) Решението на съда може да се обжалва от заинтересованите лица в 7-дневен
срок от постановяването му. Окръжният съд се произнася в 7-дневен срок с решение, което не
подлежи на обжалване.
(2) Обжалването на решението за задължително настаняване и лечение спира неговото
изпълнение, освен ако първата или въззивната инстанция постанови друго.
Чл. 164. (1) Задължителното лечение се прекратява с изтичането на срока, за който е

постановено, или с решение на районния съд по местонахождението на лечебното заведение.
(2) На всеки три месеца въз основа на представената от лечебното заведение съдебно-
психиатрична експертиза районният съд по местонахождението на заведението служебно се
произнася с решение за прекратяване на задължителното настаняване и лечение или за
продължаване на задължителното настаняване и лечение по реда на чл. 158, 159, 160 и 161.
(3) При отпадане на предпоставките за задължително настаняване и лечение, преди да е
изтекъл определеният срок, задължителното настаняване и лечение могат да бъдат прекратени от
съда по искане на лицето, прокурора или ръководителя на лечебното заведение.
Чл. 165. (1) Доколкото в този раздел не се съдържат специални правила, се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) Влязлото в сила решение за задължително настаняване и лечение, както и
определението на съда за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза се привеждат в
изпълнение от съответните лечебни заведения при необходимост със съдействието на органите
на Министерството на вътрешните работи.
НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИ МЕТОДИ ЗА БЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ
ИНДИВИДУАЛНОТО ЗДРАВЕ
Чл. 166. (1) Министърът на здравеопазването контролира прилагането на

неконвенционалните методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, които
включват:
1. използване на нелекарствени продукти от органичен произход;
2. използване на нелекарствени продукти от минерален произход;
3. използване на нетрадиционни физикални методи;
4. хомеопатия;
5. акупунктура и акупресура;
6. ирисови, пулсови и аурикуларни методи на изследване;
7. диетика и лечебно гладуване.
(2) Забранява се използването на неконвенционални методи за благоприятно въздействие
върху индивидуалното здраве извън посочените в ал. 1.
(3) Министърът на здравеопазването определя с наредба изисквания към дейността на
лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху
индивидуалното здраве.
Чл. 167. (1) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Право да практикуват
неконвенционални методи по чл. 166, ал. 1, с изключение на хомеопатия, имат български
граждани и граждани на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от
Европейското икономическо пространство и Швейцария, които са психически здрави, не са
осъждани за престъпление от общ характер и отговарят на едно от следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) притежават образователно-
квалификационна степен "магистър" по професионални направления "Медицина", "Дентална
медицина" или "Фармация";
2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) притежават образователно-
квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" по професионално направление "Здравни
грижи";
3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) притежават диплома за завършено
средно образование и свидетелство за успешно проведено обучение не по-малко от 4 семестъра
във висше медицинско училище при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
здравеопазването и министъра на образованието, младежта и науката.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила
от 01.01.2007 г.) Право да практикуват хомеопатия имат български граждани и граждани на
държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо
пространство и Швейцария, които притежават образователно-квалификационна степен
"магистър" по професионално направление "Медицина" или "Дентална медицина".
Чл. 168. Лицата, които практикуват неконвенционални методи, са длъжни:

1. да упражняват своята дейност добросъвестно;
2. да не допускат увреждане на здравето на лицата, потърсили помощта им;
3. да разясняват на лицата, потърсили помощта им, подробно и на достъпен език какъв
неконвенционален метод ще приложат и очаквания резултат от това;
4. да получат изричното писмено съгласие на лицата, потърсили помощта им, за
прилагане на съответния метод;
5. да не въвеждат в заблуждение лицата, потърсили тяхната помощ, включително по
отношение на възможностите за повлияване на здравословното им състояние чрез практикувания
неконвенционален метод.
Чл. 169. Забраняват се всички форми на реклама на неконвенционални методи,

включително свързването им с дейности по профилактика, диагностика, лечение и
рехабилитация.
Чл. 170. (1) Лицата, които практикуват неконвенционални методи, се регистрират в РЦЗ
в областта, където практикуват, като подават заявление, към което прилагат документи,
удостоверяващи изискванията по чл. 167.
(2) В заявлението се посочват изчерпателно неконвенционалните методи и средства,
които лицето ще практикува.
(3) При непълнота на представените документи или несъответствие с изискванията за
регистрация директорът на РЦЗ в 15-дневен срок уведомява писмено лицето за това и определя
10-дневен срок за отстраняването им.
(4) В 15-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотата
директорът на РЦЗ издава удостоверение за регистрация, в което се посочват видовете
неконвенционални методи, които лицето ще прилага, или прави мотивиран отказ за издаването
му.
(5) Директорът на РЦЗ може да откаже регистрация, ако описаният в заявлението
неконвенционален метод е в нарушение на нормативните изисквания.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът за регистрация подлежи
на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) За извършване на регистрацията се заплаща такса, определена с тарифа, приета от
Чл. 171. (1) Регионалният център по здравеопазване създава и поддържа регистър на
лицата, които практикуват неконвенционални методи. Регистърът е публичен и съдържа:
1. пореден номер;
2. дата на издаване на удостоверението за регистрация на неконвенционалната практика;
3. данни за лицето, което практикува неконвенционални методи - име, единен
граждански номер и постоянен адрес;
4. описание на неконвенционалния метод, който лицето практикува;
5. регистрационен номер на книгата за посещения по чл. 173;
6. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това;
7. промени в обстоятелствата по т. 1 - 6;
8. забележки по вписаните обстоятелства.
(2) Регистрираните лица са длъжни да уведомяват съответния РЦЗ за всички промени по
извършената регистрация на неконвенционалната практика в 7-дневен срок от настъпването им.
Чл. 172. (1) Регистрацията се заличава:

1. по искане на лицето, регистрирало неконвенционална практика;
2. при смърт на регистрирания или поставянето му под запрещение;
3. при установено представяне на неверни данни в документите по чл. 170, ал. 1;
4. при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация;
5. при установяване на неблагоприятни последици за човешкото здраве в резултат на
прилаганите от регистрираното лице неконвенционални методи.
(2) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на директора на РЦЗ.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедите по ал. 1, т. 3, 4 и 5
подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.
Чл. 173. (1) Всяко лице, което практикува неконвенционални методи, е длъжно да вписва
в книгата за посещенията данните за всяко лице, потърсило неговата помощ, както следва:
1. дата на всяко посещение;
2. пореден номер на всяко посещение;
3. трите имена, единен граждански номер и постоянен адрес;
4. оплаквания, съобщени по време на посещението;
5. извършените неконвенционални дейности.
(2) Книгата за посещенията се прошнурова, подпечатва и регистрира от РЦЗ, издал
регистрацията.
(3) Лицата, които практикуват неконвенционални методи, са длъжни да съхраняват
книгата за посещенията 10 години след нейното приключване, както и да я предоставят при
поискване от контролните органи.
МЕДИЦИНСКО ОБРАЗОВАНИЕ. МЕДИЦИНСКА ПРОФЕСИЯ. МЕДИЦИНСКИ
НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ХОРА. МЕДИЦИНСКА НАУКА
Раздел I.
Медицинско образование
Чл. 174. (1) Медицинското образование осигурява и гарантира обема и качеството на

подготовка на медицинските специалисти, както и на немедицинските специалисти, работещи в
националната система за здравеопазване.
(2) Основни принципи при провеждане на медицинското образование са:
1. продължителност и високо качество на преподаването с усвояване на гарантиран обем
теоретични знания и практически умения;
2. етапност и непрекъсваемост на обучението;
3. право на избор на специалност.
Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Подготовката и
придобиването на образователно-квалификационната степен "магистър" по специалности от
професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Обществено
здраве" се организира и провежда във факултети на висши училища, получили акредитация по
реда на Закона за висшето образование.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила
от 02.06.2009 г.) (*) Подготовката и придобиването на образователно-квалификационната степен
"бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "б" от Закона за висшето образование по специалностите
от професионално направление "Обществено здраве" и по специалностите "медицинска сестра" и
"акушерка" от професионално направление "Здравни грижи" се организира и провежда във
факултети и/или филиали на висши училища, получили акредитация по реда на Закона за
висшето образование.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 85 от 2005 г.,
в сила от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) (*) Подготовката и придобиването на
образователно-квалификационна степен бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "а" от Закона за
висшето образование по специалности от професионално направление "Здравни грижи" се
организира и провежда в колежи, получили акредитация по реда на Закона за висшето
образование.
(4) Подготовката на лица за придобиване на образователна и научна степен "доктор" по
научни специалности в областта на здравеопазването се осъществява във висши училища,
Българската академия на науките, националните центрове по проблемите на общественото здраве
и други научни организации, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование.
Чл. 176. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) При връчване на
дипломите всички лекари и лекари по дентална медицина полагат Хипократова клетва. Текстът
на клетвата се приема от Висшия медицински съвет.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) За лицата, които са граждани на
държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо
пространство и Швейцария се осигурява подходяща по съдържание и форма клетва.
Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в
сила от 25.10.2005 г.) Министерският съвет приема единни държавни изисквания за придобиване
на висше образование по специалностите по регулираните професии от професионални
направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация", "Обществено здраве" и "Здравни
грижи" по предложение на министъра на здравеопазването.
Чл. 178. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Следдипломното обучение е право на всички
лица с образователно-квалификационна степен "доктор", "магистър" и "бакалавър", които
работят в националната система за здравеопазване.
(2) Следдипломното обучение включва:
1. обучение за придобиване на специалност в здравеопазването;
2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) продължаващо медицинско
обучение.
(3) Министърът на здравеопазването ежегодно определя броя на местата за
следдипломно обучение по специалности, субсидирани от държавата в съответствие с целите и
приоритетите на националната здравна стратегия.
Чл. 179. Министърът на здравеопазването планира и координира дейностите по

провеждане на следдипломно обучение за придобиване на специалност от медицинските
специалисти, както и на немедицинските специалисти с немедицинско образование, работещи в
националната система за здравеопазване.
Чл. 180. (1) Теоретичното обучение по чл. 178, ал. 2, т. 1 се провежда от:
1. висши училища, получили положителна акредитационна оценка по Закона за висшето
образование, и Военномедицинската академия;
2. национални центрове по проблемите на общественото здраве, получили акредитация
по съответната специалност по реда на Закона за висшето образование.
(2) Практическото обучение по чл. 178, ал. 2, т. 1 се провежда във:
1. заведенията по ал. 1;
2. лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на
студенти и специализанти.
(3) Специалност се придобива след изпълнение на учебни програми и успешно положен
практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия, определена със заповед на
г., в сила от 15.09.2009 г.) Номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването,
условията и редът за провеждане на обучението и придобиване на специалност в
здравеопазването, както и финансирането му, се определят с наредба на министъра на
здравеопазването, съгласувана с министъра на образованието, младежта и науката и с министъра
на финансите.
(2) Финансирането на обучението за придобиване на специалност в здравеопазването се
определя в съответствие с целите и приоритетите на националната здравна стратегия.
г., в сила от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Съсловните организации на лекарите, на
лекарите по дентална медицина, на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри,
акушерките и асоциираните медицински специалисти организират, координират, провеждат и
регистрират продължаващото медицинско обучение на лекарите, на лекарите по дентална
медицина, на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните
медицински специалисти при условия и по ред, определени в договори с висшите училища,
Българския Червен кръст и Военномедицинската академия.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Висшите училища,
Военномедицинската академия, медицинските колежи, Българският Червен кръст и други
сдружения на работещите в здравеопазването провеждат продължаващото медицинско обучение
на специалистите в системата на здравеопазването, извън посочените в ал. 1, при условия и по
ред, определени в договори с базите за следдипломно обучение.
от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Съюзът на научните медицински дружества в
България, Съюзът на учените в България и медицинските асоциации по специалности могат да
участват в провеждането на продължаващото медицинско обучение на лекари, лекари по
дентална медицина и магистър-фармацевти при условия и по ред, определени в договори с
Българския лекарски съюз, с Българския зъболекарски съюз и с Българския фармацевтичен съюз.
(4) Контролът на дейностите по ал. 1 - 3 се осъществява по ред, определен от министъра
Раздел II.
Медицинска професия
г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома
за завършено висше образование по специалности от професионални направления "Медицина",
"Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи".
(2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Дипломата по ал. 1 удостоверява
придобитото висше образование по съответната специалност и образователно-квалификационна
степен, както и придобитата професионална квалификация, определени в държавните изисквания
по чл. 177.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 85 от
2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина упражняват
медицинската професия при условията на ал. 1 и на чл. 3, ал. 1 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Медицинските сестри,
акушерките и асоциираните медицински специалисти упражняват медицинската професия при
условията на глава втора от Закона за съсловната организация на медицинските сестри,
акушерките и асоциираните медицински специалисти.
(5) (Новa - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Магистър-фармацевтите упражняват медицинска
професия при условията на ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Закона за съсловната организация на магистър-
фармацевтите.
Чл. 184. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в
сила от 25.10.2005 г.)
г., в сила от 02.06.2009 г.) Министерството на здравеопазването служебно създава и поддържа
списък на лицата, завършили висше образование по специалности от професионални
направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация", "Обществено здраве" и "Здравни
грижи".
(2) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Данните от
списъка са достъпни за ползване от всички лица при условията и по реда на Закона за достъп до
обществена информация.
(Ал. 2 и 3 отм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.)
Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от
2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите
държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска
професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда
на Закона за признаване на професионални квалификации.
(2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал.
1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология
на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и
когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти.
от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Чужденците, извън тези по
ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България след признаване на
професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални
квалификации и ако владеят български език и професионална терминология на български език,
установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието, младежта и науката и
(4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци,
поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба
Чл. 187. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в
сила от 25.10.2005 г.)
Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Министърът на
здравеопазването издава наредби за професионалната компетентност на лицата, работещи в
националната система за здравеопазване, завършили висше образование по специалностите
"психология", "кинезитерапия", "биология", "биохимия", "микробиология" и "молекулярна
биология".
Чл. 189. Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват

медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на
виновно неизпълнение на професионалните им задължения.
Чл. 190. (1) Лицата, упражняващи медицинска професия, имат право на свобода на
действия и решения съобразно своята професионална квалификация, медицинските стандарти и
медицинската етика.
(2) Медицинските специалисти, както и лечебните заведения, не могат да използват за
своята дейност търговска реклама.
Чл. 191. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в
сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.)
Чл. 192. (1) Медицинските специалисти не могат да упражняват професията си, ако
страдат от заболявания, които застрашават здравето и живота на пациентите.
(2) Списъкът на заболяванията по ал. 1 се определя от министъра на здравеопазването.
(3) В случаите по ал. 1 министърът на здравеопазването издава заповед, с която заличава
медицинския специалист от регистъра по чл. 185.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта на министъра на
здравеопазването подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 193. (1) Министърът на здравеопазването може със заповед да отнеме правото на
едно лице да упражнява медицинска професия в Република България за срок от шест месеца до
две години в случаи на:
1. повторно нарушаване на утвърдените медицински стандарти;
2. повторно нарушаване на принципите и реда за извършване на експертизата на
работоспособността.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 подлежи на
обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Раздел III.
Признаване на професионална квалификация по медицинска професия (Загл. изм. - ДВ, бр.
59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)
Чл. 194. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 59 от
2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)
Чл. 195. (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 59 от
2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)
Чл. 196. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Раздел IV.
Медицински научни изследвания върху хора. Медицинска наука
Чл. 197. (1) Министерството на здравеопазването организира и контролира провеждането

на медицински научни изследвания върху хора.
(2) Медицинско научно изследване по смисъла на този закон е всеки опит върху хора,
който се извършва с цел повишаване на медицинското познание.
(3) Изследваното лице има всички права на пациент.
(4) Медицинското научно изследване се осъществява при осигуряване на максимална
безопасност за здравето на изследваното лице и запазване тайната на личните му данни.
(5) Интересите на изследваното лице са по-важни от научните и финансовите интереси
на изследователя във всеки етап на медицинското изследване.
Чл. 198. (1) Медицински научни изследвания върху хора не се извършват, когато:
1. противоречат на закона или на медицинската етика;
2. не са представени доказателства за тяхната безопасност;
3. не са представени доказателства за очакваните научни ползи;
4. не съответстват на поставената научна цел и на плана за провеждане на научното
изследване;
5. съществува повишен риск за здравето и живота на изследваното лице.
(2) Не се провеждат медицински научни изследвания върху хора с химически субстанции
и физични източници на лъчение, които могат да предизвикат изменения в човешкия геном.
(3) Не се провеждат медицински научни изследвания върху хора с продукти на генното
инженерство, които могат да доведат до предаване на нови признаци в потомството.
Чл. 199. (1) Медицински научни изследвания се извършват само върху лица, които са
изразили писмено информирано съгласие след писмено уведомяване от ръководителя на
изследването за същността, значението, обхвата и евентуалните рискове от изследването.
(2) Съгласие за участие в медицинско научно изследване се дава само от дееспособно
лице, което разбира същността, значението, обхвата и евентуалните рискове от клиничното
изпитване.
(3) Съгласието се дава лично в писмена форма. То може да бъде оттеглено по всяко
време.
Чл. 200. (1) Медицински научни изследвания не се извършват върху недееспособни лица.
(2) Когато не се очакват значителни ползи за здравето, на медицински научни
изследвания не се подлагат:
1. бременни и кърмачки;
2. лица, лишени от свобода;
Чл. 201. (1) Всички лица, върху които се провеждат медицински научни изследвания, се
застраховат за случаи на увреждания на здравето или смърт.
(2) Общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна
премия, редът и срокът за извършване на застраховането по ал. 1 се определят с наредба на
Чл. 202. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Ръководителят на
медицинското изследване е лекар или лекар по дентална медицина с призната медицинска
специалност и отговаря за планирането и провеждането на изследванията.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Медицински научни изследвания
върху хора се провеждат само от квалифицирани специалисти с висше образование в областта на
медицината, денталната медицина, фармацията, биологията, биохимията.
(3) Медицински научни изследвания могат да се провеждат от чуждестранни лица само
въз основа на договор, съгласуван с министъра на здравеопазването.
Чл. 203. (1) Медицински научни изследвания се провеждат след положително становище
от местна комисия по етика, учредена в лечебното или здравното заведение, или в научната
организация, в която се извършват медицински научни изследвания.
(2) Съставът на комисията по ал. 1 се определя от ръководителя на заведението или
организацията.
(3) Специалисти, които участват в подготовката, организацията и провеждането на
научното изследване, не могат да участват в комисията по ал. 1.
(4) Местната комисия по етика дава становище в срок до 30 дни от постъпване на
искането от ръководителя на изследването.
(5) Местната комисия по етика упражнява контрол върху провеждането на медицинските
научни изследвания върху хора, за които е изразила положително становище.
Чл. 204. При завършване на медицинското научно изследване върху хора ръководителят
на изследването в срок до 30 дни информира за това местната комисия по етика.
Чл. 205. (1) Медицинското научно изследване може да бъде преустановено във всеки
етап от провеждането му:
1. при оттегляне на съгласието на изследваното лице;
2. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) при установяване на вредно
въздействие върху здравето на изследваното лице;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) по предложение на
ръководителя на изследването;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) по предложение на
председателя на местната комисия по етика в лечебното или здравното заведение при доказани
пропуски и нарушения в процеса на извършването му.
(2) При прекратяване на медицинското научно изследване по ал. 1, т. 1 и 2 ръководителят
на изследването информира в срок до 15 дни местната комисия по етика.
(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите по ал. 1, т. 2
медицинското научно изследване се прекратява със заповед на директора на РЦЗ при условия и
по ред, определени с наредбата по чл. 206.
Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Условията и редът за
провеждане на медицинските научни изследвания се определят с наредба на министъра на
здравеопазването съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.
Чл. 207. Министърът на здравеопазването ежегодно определя научни проекти по

държавните научни приоритети в областта на медицината по предложение на ректорите на
висшите училища, директорите на националните центрове по проблемите на общественото
здраве, ръководители на научни организации и други юридически лица и след становище на
Висшия медицински съвет.
Чл. 208. (1) Министърът на здравеопазването обявява конкурс за избор на изпълнители

на научни проекти по определените научни приоритети.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Условията и редът за провеждане
на конкурса и изискванията към кандидатите се определят с наредба на министъра на
здравеопазването съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.
(3) Научните проекти се финансират чрез държавни субсидии и други източници.
Чл. 209. (1) Който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед,

изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване - от
100 до 200 лв.
(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на длъжностните лица, които са възпрепятствали
явяването на лицата за извършване на задължителен профилактичен медицински преглед,
изследване и имунизация.
(3) Родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните
имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на
нарушението глобата е от 100 до 200 лв.
Чл. 210. (1) Който извършва дейност в нарушение на здравните изисквания по този закон
и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 200 до 5000 лв., а при повторно
нарушение - от 3000 до 10 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага
имуществена санкция в размер от 100 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 9000
лв.
(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 6000 до 12 000
лв.
Чл. 211. (1) Който осъществява дейност в обект с обществено предназначение, без да е
изпълнил задължението си за уведомяване на РИОКОЗ, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а
при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.
лв.
имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20
000 лв.
Чл. 212. (1) Който отказва или препятства извършването на държавен здравен контрол
или вземането на проби от органите на държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 1500 лв.
(2) Който не изпълни предписание на органите на държавния здравен контрол, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение
- от 1000 до 1500 лв.
(3) Когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение
- от 1000 до 1500 лв.
Чл. 213. (1) Който не изпълни заповед за спиране на обекти или на части от тях или
наруши забрана за реализация на продукти и стоки, разпоредена от органите на държавния
здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 3000 до 9000 лв., а
при повторно нарушение - от 10 000 до 30 000 лв.
лв.
000 лв.
Чл. 214. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г.) Който извършва
дейности по разрушаване или отстраняване на азбест и/или азбестосъдържащи материали от
сгради, конструкции, предприятия, инсталации или кораби без получено разрешение по чл. 73, се
наказва с глоба до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.
лв.
лв.
Чл. 215. Болен от заразна болест, посочена в чл. 61, който откаже задължителна изолация
и лечение, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. Лицата, отказали да се явят доброволно за изолация
и лечение, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на
вътрешните работи по искане на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ.
Чл. 216. Медицински специалист, който наруши реда за регистрация, съобщаване и

отчет, както и реда за изолация, изследване и диспансеризация на болни, преболедували,
заразоносители и контактни лица, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до
една година.
Чл. 217. (1) Който извършва дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в

нарушение на установените изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му,
се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв.
лв.
лв.
Чл. 218. (1) Който наруши чл. 54 или чл. 56, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при
повторно извършване на същото нарушение - от 100 до 300 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако нарушението по ал. 1 е
извършено от едноличен търговец, имуществената санкция е от 300 до 500 лв., а при повторно
нарушение - от 500 до 1500 лв.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от
2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За нарушения по чл. 54 и 56, извършени от юридически лица, се
налагат имуществени санкции в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 3000
до 10 000 лв.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Който рекламира
алкохолни напитки в нарушение на чл. 55, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при
повторно нарушение - от 1500 до 5000 лв.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако нарушението по
ал. 3 е извършено от едноличен търговец, имуществената санкция е от 300 до 1000 лв., а при
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако нарушението по
ал. 3 е извършено от юридическо лице, имуществената санкция е от 500 до 1500 лв., а при
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Радио- и телевизионни
оператори, които в нарушение на чл. 55, ал. 1 и 3 излъчват реклама на спиртни напитки, се
наказват с имуществена санкция в размер 5000 лв., а при повторно нарушение - 10 000 лв.,
налагани от Съвета за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Радио- и телевизионни
оператори, които в нарушение на чл. 55, ал. 2 излъчват реклама на спиртни напитки, се наказват
по реда на Закона за радиото и телевизията.
Чл. 219. (1) Който осъществява дейности с източници на йонизиращи лъчения в

нарушение на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с
глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 15 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, имуществената
санкция е от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.
(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, имуществената
санкция е от 1500 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 220. (1) Длъжностно лице, което не информира пациента относно обстоятелствата по
чл. 88, ал. 1, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от
правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до една година.
(2) Който окаже медицинска помощ без информирано съгласие на пациента или в
нарушение на изискванията за даване на информирано съгласие от пациента, се наказва с глоба
от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска
професия за срок от 6 месеца до 1 година.
(3) Длъжностно лице, което предостави здравна информация извън условията и реда на
този закон и нормативните актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 6000 лв.
Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Лечебно заведение,
което наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по
прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500
лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от лечебно заведение - едноличен търговец
или юридическо лице, се налага имуществената санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при
Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицински специалист,
който не изпълни задължение по чл. 125а, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до
една година.
г., в сила от 01.01.2007 г.) Който оказва медицинска помощ или извършва здравна дейност, без да
има необходимата професионална квалификация по медицинска професия за това, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а при повторно
нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.
(2) Медицински специалист, който допуска системно нарушения при упражняване на
професията си поради небрежност или незнание, допуска груби грешки в работата си или
извършва неморални деяния, като използва служебното си положение, ако не подлежи на по-
тежко наказание, се наказва с лишаване от право да упражнява професията си за срок от три
месеца до две години.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лекар, лекар по дентална
медицина, медицинска сестра, акушерка и фелдшер, който откаже оказването на спешна
медицинска помощ на лице в критично за живота му състояние, се наказва с глоба от 1000 до
5000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок
от три месеца до една година.
(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Национален или републикански
консултант, който откаже да изпълни или умишлено не изпълни възложено му задължение, се
наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 лв. до 5000 лв.
Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Който извършва
асистирана репродукция в нарушение на чл. 130, 131, 132a, 132б, 133, 135 и 136, ако не подлежи
на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 15 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - с
лишаване от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една година.
(2) Който наруши разпоредбата на чл. 132, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а
когато нарушението е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 20 000
до 50 000 лв.
(3) Който наруши разпоредбата на чл. 134, се наказва с глоба от 25 000 до 50 000 лв., а
когато нарушението е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 50 000
до 100 000 лв.
Чл. 224. Длъжностно лице, което налага мерки за физическо ограничаване на пациент с
установено психично разстройство в нарушение на изискванията на този закон и нормативните
актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до
1500 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от право да упражнява професията си за срок от
три месеца до една година.
Чл. 225. (1) Медицински специалист, който издаде болничен лист в нарушение на
нормативно установените изисквания, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно
нарушение - от 4000 до 10 000 лв.
(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповедта на директора на регионалния център
по здравеопазване за създаване на лекарска консултативна комисия, се наказва с глоба от 500 до
1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 4500 лв.
Чл. 226. Който извърши медицинско научно изследване в нарушение на този закон, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 2000 до 6000 лв., а при повторно
нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една
година.
Чл. 227. Който практикува неконвенционални методи за въздействие върху

индивидуалното здраве в нарушение на този закон и нормативните актове по прилагането му, се
Чл. 228. Медицински специалист, който наруши установените с този закон и с

нормативните актове по прилагането му изисквания към формата, съдържанието, условията и
реда за използване, обработка, анализ, съхраняване и предоставяне на медицинската
документация, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000
лв.
Чл. 228а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) (1) На лечебно заведение,
което наруши реда за разходване на средствата, предоставени му от републиканския бюджет по
реда на чл. 82, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., а при повторно
нарушение - от 15 000 до 25 000 лв.
(2) На лечебно заведение, което наруши реда за предписване и отпускане на лекарствени
продукти, закупени със средства от републиканския бюджет по реда на чл. 82, се налага
000 лв.
Чл. 228б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г.,
в сила от 01.01.2010 г.) Длъжностно лице, което не окаже съдействие на служителите от
Изпълнителна агенция "Медицински одит" при осъществяване на техните правомощия, се
Чл. 229. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Който наруши
разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл.
209 - 228б, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение
- от 500 до 3000 лв.
имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 600 до 2000 лв.
лв.
Чл. 229а. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Нарушенията по чл. 130,
131, 132, 132a,132б, 133, 135 и 136 се установяват с актове, съставени от длъжностни лица от
Изпълнителната агенция по трансплантация, определени от нейния директор, а наказателните
постановления се издават от министъра на здравеопазването или от оправомощено от него
Чл. 229б. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Нарушенията по чл. 134 се
установяват с актове, съставени от митническите органи или от длъжностни лица от
Изпълнителната агенция по трансплантация, определени от нейния директор, а наказателните
постановления се издават от директора на Агенция "Митници" или от определени от него
длъжностни лица, съответно от министъра на здравеопазването или от оправомощено от него
Чл. 230. (1) Нарушенията по чл. 225 и 227 се установяват с актове, съставени от
длъжностни лица, определени от директора на РЦЗ, а наказателните постановления се издават от
директора на РЦЗ.
(2) Препис от наказателното постановление, издадено за нарушения по ал. 1, се изпраща
на висшестоящия орган по експертиза на работоспособността, на регионалния съвет за контрол
върху актовете, издадени от органите за експертиза на временната неработоспособност, на
заинтересованите от експертизата лица (освидетелстваните, осигурителите и Националния
осигурителен институт) и на РЗОК.
Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Нарушенията по чл. 210 -
217 и чл. 218, ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 се установяват с актове, съставени от държавни здравни
инспектори, а наказателните постановления се издават от директора на РИОКОЗ.
Чл. 232. Нарушенията по чл. 209, 215 и 217 се установяват с актове, съставени от
длъжностни лица, определени от директора на РЦЗ или от държавни здравни инспектори, а
наказателните постановления се издават съответно от директора на РЦЗ или от директора на
РИОКОЗ.
Чл. 233. Нарушенията по чл. 219 се установяват с актове, съставени от държавни здравни
инспектори или длъжностни лица, определени от директора на НЦРРЗ, а наказателните
постановления се издават от директора на съответната РИОКОЗ или от директора на НЦРРЗ.
Чл. 234. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г.,
в сила от 01.01.2010 г.) Нарушенията по чл. 220 - 224, 226 и 228 - 228б се установяват с актове,
съставени от длъжностни лица, упълномощени от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Медицински одит" или от директора на РЦЗ, а наказателните постановления се издават
от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" или от директора на
РЦЗ.
Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г.,
в сила от 01.01.2010 г.) Нарушенията по чл. 229 се установяват с актове, съставени от
длъжностни лица, упълномощени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Медицински одит" или от директора на РЦЗ, или от държавни здравни инспектори, а
наказателните постановления се издават съобразно предоставената им компетентност - от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит", от директора на РЦЗ или
от директора на РИОКОЗ.
Чл. 236. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на

наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на Закона за
§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Здравна документация" са всички форми за регистриране и съхраняване на здравна
информация.
2. "Диспансеризация" е метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично
наблюдение на болни с определени заболявания.
3. "Инвазивни методи" са диагностични и лечебни инструментални методи, при които
чрез нарушаване целостта на кожата и лигавиците или през естествени отвърстия се прониква в
човешкото тяло.
4. "Медико-правни процедури" са процедури, извършвани с цел защита на сигурността
на страната, вътрешния ред или здравето на гражданите без медицински показания.
5. "Повторно нарушение" е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
6. "Скрининг" е целево профилактично изследване, извършено по определена програма
за установяване разпространението на определен признак, симптом или заболяване сред група от
индивиди.
7. "Физическо ограничаване" е прилагане на механични средства за обездвижване,
принудителна изолация в специално затворено помещение и употреба на лекарствени продукти
за намаляване физическата активност на пациента в случаи, при които е опасен за себе си или за
околните.
8. "Промоция на здравето" е процес, при който чрез осигуряване на социални,
икономически, екологични и други условия и на адекватно здравно образование се дава
възможност на индивидите да подобрят собственото си здраве чрез засилване на личната и
груповата отговорност.
9. "Обекти с обществено предназначение" са:
а) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) водоизточници и минерални
водоизточници, водоснабдителни обекти и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване;
б) плувни басейни, плажове и места за къпане;
в) (изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила
от 02.06.2009 г.) средства за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища, места за
настаняване - пансиони, общежития за възрастни, почивни станции, семейни хотели,
самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, както и туристически хижи - туристически
хижи, туристически учебни центрове и туристически спални;
г) спортни обекти - стадиони, спортни зали, игрални площадки, фитнес центрове и зали;
д) (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) театри, киносалони, концертни
зали, читалища, компютърни и Интернет зали, игрални зали;
е) (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) бръснарски, фризьорски и
козметични салони, солариуми, ателиета за татуировки и поставяне на обици и други подобни
изделия на различни части на тялото, СПА и уелнес центрове, обществени бани, перални, сауни,
обществени тоалетни;
ж) гробищни паркове;
з) (доп. - ДВ, бр. 81 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.)
предприятия за производство и търговия на едро с лекарствени продукти и медицински изделия,
аптеки, дрогерии и оптики;
и) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предприятия за производство,
съхраняване и търговия с козметични продукти;
к) железопътни гари, летища, пристанища, автогари, метростанции;
л) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) обектите по чл. 26, ал. 1, т. 3;
м) транспортни средства за обществен превоз - влакове, самолети, кораби, автобуси,
трамваи, тролеи, метровлакове, транспортни средства със специално предназначение - санитарни
автомобили за болни, лекарства и консумативи, автомобили за превоз на храни, автомобили за
превоз на тленни останки;
н) (доп. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила
от 02.06.2009 г.) предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни, заведенията за
хранене и развлечения както и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи -
туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско
обслужване обекти за производство, съхранение и търговия с материали и предмети за контакт с
храни;
о) (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) детски ясли и градини и заведения
за социални услуги за деца и ученици, училища и висши училища, ученически и студентски
общежития, школи - музикални, езикови, спортни бази за детски и ученически отдих и туризъм и
центрове за работа с деца;
п) (изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила
от 02.06.2009 г.) лечебни и здравни заведения, здравни кабинети и обектите, в които се прилагат
неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве;
р) (отм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
с) обекти с източници на йонизиращи лъчения;
т) (отм. - ДВ, бр. 82 от 2007 г.)
у) селскостопански аптеки.
10. "Продукти и стоки със значение за здравето на човека" са:
а) храни, добавки в храни, материали и предмети, предназначени за контакт с храни;
б) лекарства;
в) козметични продукти;
г) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) химични вещества и препарати;
д) дрехи втора употреба;
е) (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) санитарно-хигиенни материали
(дамски превръзки, тампони, бебешки еднократни пелени и еднократни пелени за възрастни,
влажни кърпички за кожата).
11. "Дейности със значение за здравето на човека" са:
а) устройство на урбанизираните територии;
б) проектиране, строителство, реконструкция, разширение, въвеждане в експлоатация на
жилищни сгради и обекти с обществено предназначение;
в) поддържане чистотата на населените места от общините;
г) изпълнение на имунизационния календар на Република България;
д) недопускане и ограничаване на вътрешноболничните инфекции в лечебните
заведения;
е) извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация;
ж) изготвяне и спазване на седмичните учебни разписания;
з) спазване на физиологичните норми за организирано хранене на групи от населението;
и) (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дейността на службите по трудова
медицина;
к) (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дейността с опасни отпадъци;
л) (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) спазване на изискванията за
осигуряване здравословно хранене на групи от населението.
12. "Факторите на жизнената среда" са:
а) води, предназначени за питейно-битови нужди;
б) води, предназначени за къпане;
в) минерални води, предназначени за пиене или за използване за профилактични,
лечебни или за хигиенни нужди;
г) шум и вибрации в жилищни, обществени сгради и урбанизирани територии;
д) йонизиращи лъчения в жилищните, производствените и обществените сгради;
е) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) нейонизиращи лъчения в
жилищните, производствените, обществените сгради и урбанизираните територии;
ж) химични фактори и биологични агенти в обектите с обществено предназначение;
з) курортни ресурси;
и) въздух.
13. "Урбанизирани територии" са населените места и селищните образувания в
определени с устройствен план строителни граници.
14. "Козметичен продукт" е всяка субстанция или препарат, предназначен за контакт с
различните външни части на човешкото тяло - кожа (епидермиса), коса, нокти, устни и външни
полови органи, или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина,
изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна на външния
вид и/или корекция на миризмите и/или предпазване и поддържане в добро състояние.
15. "Информирано съгласие" е съгласие, предоставено доброволно след запознаване с
определена информация.
16. "Репродуктивно здраве" е здравето на лицата, свързано със способността им за
създаване на потомство.
17. "Алкохолни напитки" са спиртните напитки, виното и бирата.
18. "Спиртни напитки" са течности, предназначени за консумация, които съдържат най-
малко 15 обемни процента етилов алкохол.
19. "Пряка реклама" е всяка форма на търговско послание, съобщение или препоръка,
която цели популяризирането на алкохолните напитки и/или консумацията им, чрез използване
на самите напитки или на действия, свързани с тяхното консумиране, производство и
разпространение.
20. "Непряка реклама" е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или
действие, която използва име или фабрична марка на алкохолна напитка, както и име или
фабрична марка на производител на алкохолни напитки върху продукти и стоки, които не са
алкохолни напитки.
21. "Асистирана репродукция" е диагностични и лечебни методи, чрез които се цели
преодоляване на безплодието и които се осъществяват в специализирани центрове.
22. "Диетика" е лечебен метод, при който чрез предписан режим на хранене,
включително и само с плодове, зеленчуци или с други продукти от органичен произход, се
постига благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве.
23. "Лечебно гладуване" е лечебен метод, при който чрез предписан режим на приемане
на вода, сокове или други течности се постига благоприятно въздействие върху индивидуалното
здраве.
24. (нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Яйцеклетка" е женската
репродуктивна клетка.
25. (нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Сперматозоиди" са мъжките
репродуктивни клетки.
26. (нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Зигота" е оплодена яйцеклетка в
стадий на делене.
27. (нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Вземане" е изваждане чрез
медицински методи на яйцеклетки или събирането на сперматозоиди от донор, което се
извършва с цел асистирана репродукция или за други научни и учебни нужди на медицината.
28. (нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Поставяне" е слагане чрез
медицински методи на сперматозоиди, яйцеклетка или зигота в тялото на жена.
29. (нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Експертиза" е дейност, свързана
с изследвания за оценка на състоянието на яйцеклетка, сперматозоиди или зигота, както и за
установяване на наличие на болестотворни организми, химични или биологични вещества, чрез
които може да бъде предадено заболяване, инфекция или интоксикация.
30. (нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Обработка" е дейност за
подготовка на яйцеклетка, сперматозоиди или зигота за поставяне чрез прилагане на физични,
химични или биологични методи, по време на вземане или непосредствено след това,
включително и тяхното опаковане, при която не се извършва промяна на техния интегритет.
31. (нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Съхраняване" е дейност,
свързана с употреба на физични или химични процеси или промяна на околната среда, за
предотвратяване или забавяне на биологичното или физическото увреждане на взетите
яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи, включително и тяхното опаковане.
32. (нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Донор" е всеки източник на
клетки с човешки произход.
33. (нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Етикетиране" е дейност по
обозначаване на опаковката на органи, тъкани и клетки с цел тяхното идентифициране.
34. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) "Временна неработоспособност"
е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро,
подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в
чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина;
отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на
карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за
медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната
или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение
поради карантина в заведението.
35. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) "Трайно намалена
работоспособност" е състояние, при което поради хронично травматично или нетравматично
увреждане (болест) лицето е с ограничена работоспособност във връзка с траен функционален
дефицит на съответен увреден орган или система.
36. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) "Вид и степен на увреждане" е
състояние на хронично травматично или нетравматично увреждане (болест), при които лицето в
нетрудоспособна възраст е с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или
система.
37. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) "Лице, на което са възложени
грижите за отглеждане на детето" е близък, роднина, приемен родител, ръководител на
институция за отглеждане и възпитание на деца, в която те са трайно отделени от своята
домашна среда съгласно съдебно решение за настаняване на детето извън семейството.
§ 2. (1) Лицата, които имат право да упражняват медицинска професия по реда на

отменения Закон за народното здраве, са правоспособни медицински специалисти по смисъла на
чл. 184.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба реда за вписване на лицата по
ал. 2 в регистъра по чл. 185.
§ 2а. (Нов - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Лицата, които са придобили
образователно-квалификационна степен "магистър" по професионално направление
"Стоматология", имат правата на лица, придобили образователно-квалификационна степен
"магистър" по "Дентална медицина".
(2) Министърът на здравеопазването издава документ, с който удостоверява правата на
лицата по ал. 1.
§ 2б. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 26.05.2007 г.) (1) Лицата, които имат права по
§ 32, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение
на Закона за висшето образование (ДВ, бр. 41 от 2007 г.), се ползват с правата на лицата с
образователно-квалификационна степен "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "б" от Закона за
висшето образование за упражняване на професията при условие, че са я упражнявали не по-
малко от три последователни години през последните 5 години за медицинска сестра или не по-
малко от две последователни години през последните 5 години за акушерка.
(2) Лицата, които не отговарят на изискванията за продължителност на стажа по ал. 1, се
ползват с правата на лицата с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по чл. 42, ал.
1, т. 1, буква "б" от Закона за висшето образование за упражняване на професията след
придобиване на изискуемия стаж.
§ 3. Лицата, на които до 31 декември 2004 г. е определен срок за степен на трайно

намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено
определена степен на трайно намалена работоспособност.
§ 4. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет

преобразува съществуващите районни центрове по здравеопазване в регионални центрове по
здравеопазване, а съществуващите хигиенно-епидемиологични инспекции - в регионални
инспекции по опазване и контрол на общественото здраве.
(2) Министърът на здравеопазването в едномесечен срок от влизането в сила на
постановлението по ал. 1 издава Правилник за устройството и дейността на регионалните
центрове по здравеопазване и Правилник за устройството и дейността на регионалните
инспекции по опазване и контрол на общественото здраве.
(3) Лицата, които упражняват държавен санитарен контрол в хигиенно-
епидемиологичните инспекции към влизането в сила на този закон, имат правата по § 3 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител.
(4) Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве могат да
сключват договори с НЗОК до 31 декември 2005 г.
§ 5. Този закон отменя Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр.
92 от 1973 г.; изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 66 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 89 от
1988 г., бр. 87 и 99 от 1989 г., бр. 15 от 1991 г.; попр., бр. 24 от 1991 г.; изм., бр. 64 от 1993 г., бр.
31 от 1994 г., бр. 36 от 1995 г., бр. 12, 87 и 124 от 1997 г., бр. 21, 70, 71 и 93 от 1998 г., бр. 30, 62,
67, 90 и 113 от 1999 г., бр. 10 и 36 от 2000 г., бр. 63 от 2002 г., бр. 83 и 102 от 2003 г.).
§ 6. В чл. 52, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм.,
бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г.) думата "санитарните" се заменя с "органите за държавен
здравен контрол".
§ 7. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от 2002 г.;
изм., бр. 120 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15:
а) в ал. 3 т. 6 се отменя;
б) в ал. 4 т. 8 се отменя.
2. В чл. 18, ал. 1 т. 3 се изменя така:
"3. по чл. 15, ал. 3, т. 2 - 5 в срок до един месец".
3. В чл. 29:
а) досегашният текст става ал. 1;
"(2) Не се дължи такса за издаване на разрешение за внос или износ на източници на
йонизиращи лъчения или на части от тях."
4. В чл. 31:
а) създава се нова ал. 2:
"(2) Първоначалната лицензионна такса за издаване на лицензия за използване на
радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения за медицински цели и
годишните лицензионни такси са в размер на 50 на сто от определените такси по чл. 28, ал. 1.";
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
5. В чл. 57 т. 1 се отменя.
6. В чл. 58:
а) в ал. 1 т. 5 се отменя;
б) в ал. 3 след думите "за срок" се добавя "от три".
7. Член 59 се изменя така:
"Чл. 59. Разрешение за внос на радиоактивни източници на йонизиращи лъчения се
издава, ако:
1. лицето, за което са предназначени, има необходимата лицензия или разрешение, които
му дават право да ги използва и/или да ги съхранява;
2. е осигурено превозването им от лице, което има лицензия или разрешение за превоз по
този закон."
8. В чл. 60:
а) в ал. 2 думите "и/или националните консултанти по лъчева терапия, нуклеарна
медицина и рентгенология" се заличават;
"(3) Служебното съгласуване по ал. 2 се извършва със задължение, че източниците на
йонизиращи лъчения могат да бъдат използвани за медицински цели."
9. Член 61 се отменя.
10. В чл. 62 след думата "Лицензиантът" се добавя "или титулярят на разрешение".
§ 8. В чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм.,
бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г.; бр. 60 и 113 от
1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) след думите
"аграрни науки" се добавя "националните центрове по проблемите на общественото здраве".
§ 9. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108
от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 от 2004 г.) се правят
следните изменения и допълнения:
1. В чл. 42, изречение второ думата "санитарни" се заменя с "хигиенно-
епидемиологични".
2. В чл. 47, ал. 2 думите "публичните здравни заведения" се заменят с "лечебните
заведения за болнична помощ".
3. В чл. 48, ал. 1, т. 7 думата "санитарни" се заменя с "хигиенно-епидемиологични".
4. В чл. 151, т. 1, буква "е" думите "публични здравни заведения" се заменят с "лечебните
заведения за болнична помощ".
§ 10. Навсякъде в Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм.,
бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г.) думите "здравно заведение", "здравното
заведение" и "специализирани здравни заведения" се заменят съответно с "лечебно заведение",
"лечебното заведение" и "лечебни заведения".
§ 11. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от
1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 от 2004
г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 71, ал. 1, буква "а" думите "здравно заведение" се заменят с "лечебно заведение".
2. В чл. 85, ал. 2 думата "санитарните" се заменя със "здравните".
§ 12. В чл. 40, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от
1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г.,
бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53 от 2004 г.)
думите "здравни заведения по Закона за народното здраве" се заменят с "национални центрове по
проблемите на общественото здраве", а думите "медицински специалисти по Закона за народното
здраве" се заменят с "медицински специалисти по Закона за здравето".
§ 13. В чл. 123, ал. 1, т. 2, буква "г" от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр.
20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6 от 2004
г.) думите "здравното заведение" се заменят с "лечебното заведение".
§ 14. В чл. 83, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.;
изм., бр. 47 и 96 от 2002 г.) думата "санитарните" се заменя с "органите за държавен здравен
контрол".
§ 15. В чл. 32, т. 8 от Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75
и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г.) думите "от болести по чл. 36 и 36а от Закона за народното
здраве" се заменят с "от СПИН и болести по чл. 61, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за
здравето."
§ 16. В чл. 37, ал. 2, т. 2 от Закона за замяна на войнските задължения с алтернативна
служба (обн., ДВ, бр. 131 от 1998 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 50 от 2003 г.)
думите "органи на държавния санитарен контрол" се заменят с "органи на държавния здравен
контрол".
§ 17. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от
1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54,
74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38 и 49 от 2004 г.) се
правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 49 думите "държавния санитарен контрол" се заменят с "държавния здравен
контрол".
2. В чл. 58 думите "и здравни заведения по Закона за народното здраве" се заменят с
"национални центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето".
§ 18. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.;
изм., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., бр. 18 и 114 от 2003 г.) се
1. В чл. 25 се създава ал. 6:
"(6) Дейността на службите по трудова медицина подлежи на акредитация при условията
и по реда, определени за акредитация на лечебните заведения със Закона за лечебните
заведения."
2. В чл. 37, т. 6 думата "санитарен" се заменя със "здравен".
§ 19. В чл. 9 от Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1969 г.; изм. и
доп., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г.,
бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73
и 153 от 1998 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 62 и 120 от 2002 г., бр. 61 от 2004 г.) думите "санитарните
изисквания" се заменят със "здравните изисквания".
§ 20. В Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (ДВ, бр. 102 от 2003 г.) се
1. Създава се чл. 34а:
"Чл. 34а. (1) Всички лечебни заведения за болнична помощ и диспансери с легла могат да
вземат кръв за автохемотрансфузия при спазване изискванията на чл. 12, ал. 2, когато нямат
медицински противопоказания за това и след получаване на писмено информирано съгласие.
(2) Когато лицето е непълнолетно, писмено информирано съгласие се взема от законния
представител или попечител на непълнолетния."
2. В допълнителната разпоредба се създава т. 13:
"13. "Автохемотрансфузия" е метод, при който на пациент се прелива кръв, взета
предварително от него."
§ 21. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995
г., бр. 61 от 1996 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 38 от 1998 г., бр.
30 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г., бр. 37 от 2000 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2000
г.; изм., бр. 59 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2000 г.;
изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 107 и 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.; изм., бр. 56, 71 и 112 от
2003 г.) навсякъде думите "главния държавен санитарен инспектор" се заменят с "главния
държавен здравен инспектор", а думите "хигиенно-епидемиологичната инспекция" и "хигиенно-
епидемиологичните инспекции" се заменят съответно с "регионалната инспекция за опазване и
контрол на общественото здраве" и "регионалните инспекции за опазване и контрол на
общественото здраве".
§ 22. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от
1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г., бр. 51 от 2001 г. - Решение № 11
на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г.) се
1. В чл. 86:
а) създава се нова ал. 2:
"(2) Лечебните заведения, извън посочените в ал. 1, подлежат на доброволна акредитация
за оценка на базовите им възможности за обучение на студенти и специализанти и лекари за
целите на продължаващото медицинско образование.";
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
2. Член 91 се изменя така:
"Чл. 91. В лечебните заведения за извънболнична помощ може да се провежда
практическо обучение на специализанти по специалности, определени с наредбата по чл. 181 от
Закона за здравето, и обучение за целите на продължаващото медицинско образование."
3. В чл. 115 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "100 до 300 лв." се заменят с "1000 до 3000 лв.";
б) създава се нова ал. 2:
"(2) Който извършва дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на чл.
39, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да
упражнява професията си за срок от три месеца до една година.";
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "200 до 500 лв." се заменят с "2000 до
5000 лв.".
4. В чл. 116:
а) в ал. 1 думите "100 до 500 лв." се заменят с "1000 до 5000 лв.";
б) в ал. 2 думите "750 до 2000 лв." се заменят с "8000 до 20 000 лв.".
5. Навсякъде в закона думите "районен център по здравеопазване", "районния център по
здравеопазване" и "районните центрове по здравеопазване" се заменят съответно с "регионален
център по здравеопазване", "регионалния център по здравеопазване" и "регионалните центрове
по здравеопазване", а думите "хигиенно-епидемиологичната инспекция" се заменят с
"регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве".
§ 23. В чл. 6, ал. 1, буква "в" от Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от
1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от
2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18 и 36 от 2004 г.) след думите
"детски ясли" се добавя "детски кухни".
§ 24. В чл. 82 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от
1997 г., бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153
от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр.
17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15 от 2004 г.) ал. 3 се изменя така:
"(3) Заведения за отрезвяване се създават от Министерството на вътрешните работи
съгласувано с общините."
§ 25. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на

Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 от 2004 г.) се
правят следните изменения:
1. В чл. 23, ал. 1 думата "санитарните" се заменя със "здравните".
2. В чл. 38 и в чл. 66, т. 2 думите "санитарните разпоредби" се заменят със "здравните
изисквания".
§ 26. В чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ,
бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71
и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и
118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37 и 53 от 2004 г.) думите "и здравните" се
заличават.
§ 27. В чл. 95 от Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр. 86 от 2003 г.) думите
"Директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция" се заменят с "Директорът на
РИОКОЗ", а думата "санитарен" се заменя със "здравен".
§ 28. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от
2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г.) в глава трета след чл. 59 се създава раздел VIII с наименование
"Опазване на околната среда от замърсяване с азбест" с чл. 59а:
"Раздел VIII
Опазване на околната среда от замърсяване с азбест
Чл. 59а. (1) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на
здравеопазването, определя с наредба:
1. изискванията и мерките за предотвратяване и намаляване замърсяването на въздуха и
водата с азбест;
2. методите и процедурите за определяне на азбест в прахови емисии;
3. методите и процедурите за определяне на концентрацията на неразтворени вещества в
отпадни води, съдържащи азбест;
4. случаите, в които се допускат изключения от изискванията и мерките по т. 1.
(2) Министърът на околната среда и водите може да разреши използването на методи и
процедури извън определените в наредбата по ал. 1, ако осигуряват получаването на
еквивалентни данни и резултати."
§ 29. В чл. 200л от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г.
- Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на
Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от
1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996
г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999
г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от
2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г.,
бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003
г., бр. 29 и 36 от 2004 г.) се създава ал. 3:
"(3) С наредбата по ал. 2 се определят и условията и редът за определяне и заплащане на
разходите на лечебните заведения при извършване на съдебни експертизи".
§ 30. В Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ДВ, бр. 83 от

1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4 думите "чл. 88 и 93 от Закона за народното здраве" се заменят с "глава седма,
раздел II от Закона за здравето".
2. В чл. 5, т. 4 думите "съвместно с Националната здравноосигурителна каса" се
заличават.
3. В чл. 9 т. 9 се отменя.
4. В чл. 32, ал. 3:
а) точка 2 се изменя така:
"2. удостоверение за правоспособност по Закона за здравето;";
б) точка 6 се изменя така:
"6. за чужденци - разрешение за дългосрочно пребиваване и работа в страната и
удостоверение за правоспособност по Закона за здравето."
5. В чл. 33, ал. 1 думите "по чл. 88 и 93 от Закона за народното здраве" се заменят с
"глава седма, раздел II от Закона за здравето".
6. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 6а:
"§ 6а. Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България изготвят и
приемат Правила за добра медицинска практика и ги предлагат за утвърждаване от министъра на
здравеопазването в срок до 1 юли 2005 г."
§ 31. В чл. 4, ал. 4 от Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 51 от 1999 г.; изм., бр. 103 от 1999
г., бр. 53 от 2000 г., бр. 1, 102 и 110 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г.) след думата
"учебните" се поставя запетая и се добавя "лечебните".
§ 32. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г.) навсякъде
думите "държавния санитарен контрол" се заменят с "държавния здравен контрол", думите
"Закона за народното здраве" се заменят със "Закона за здравето" и думите "главен държавен
санитарен инспектор" и "главния държавен санитарен инспектор" се заменят съответно с "главен
държавен здравен инспектор" и "главния държавен здравен инспектор".
§ 33. В чл. 24, ал. 1, т. 8 от Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153
от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от
2003 г., бр. 37 от 2004 г.) думите "здравно заведение" се заменят с "лечебно заведение".
§ 34. В чл. 30, ал. 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993
г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от
2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 от 2004 г.) се правят следните изменения и
1. Точка 1 се изменя така:
"1. на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и
здравни заведения;".
2. Точка 5 се изменя така:
"5. които не съответстват на здравните изисквания;".
3. В т. 11 думите "в обектите, лицензирани за безмитна търговия" се заличават.
4. Създава се т. 16:
"16. на спортни прояви и обществени мероприятия, организирани за деца и ученици."
§ 35. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. -
Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г.,
бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52 и 53
от 2004 г.) чл. 14, 15, 16 и 17 се отменят.
§ 36. В Закона за защита срещу дискриминацията (ДВ, бр. 86 от 2003 г.) се правят
следните допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1 след думите "етническа принадлежност" се добавя "човешки геном".
2. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 14:
"14. "Човешки геном" е съвкупността от всички гени в единичен (диплоиден) набор
хромозоми на дадено лице."
§ 37. В Закона за защита на личните данни (ДВ, бр. 1 от 2002 г.) се правят следните
1. В чл. 2, ал. 1 накрая се добавя "както и данните за човешкия геном".
2. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 10:
"10. "Човешки геном" е съвкупността от всички гени в единичен (диплоиден) набор
хромозоми на дадено лице."
§ 38. В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема и

министърът на здравеопазването издава нормативните актове по прилагането му.
§ 39. До влизането в сила на актовете по § 38 издадените нормативни актове по

прилагането на отменения Закон за народното здраве се прилагат, доколкото не противоречат на
§ 40. Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването.
§ 41. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на чл. 53, ал. 3, която влиза в
сила от 1 януари 2006 г.
-------------------------
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 29 юли 2004 г. и е подпечатан с
официалния печат на Народното събрание.

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА
ЛЕКАРИТЕ И СТОМАТОЛОЗИТЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 76 ОТ 2005 Г.)
§ 3. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; доп., бр. 46 от 2005 г.) се правят
следните изменения и допълнения:
...................................
2. Навсякъде в закона думите "стоматолог", "стоматолози", "стоматолозите",
"стоматологичното", "стоматологична", "стоматологични", "стоматологичните", "стоматология",
"стоматологията" и "Съюза на стоматолозите в България" се заменят съответно с "лекар по
дентална медицина", "лекари по дентална медицина", "лекарите по дентална медицина",
"денталното", "дентална", "дентални", "денталните", "дентална медицина", "денталната
медицина" и "Българския зъболекарски съюз".
...................................

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО
(ОБН. - ДВ, БР. 85 ОТ 2005 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 26.05.2007 Г.)
§ 17. (1) Висшите училища осигуряват подготовката и придобиването на образователно-

квалификационната степен "бакалавър" по специалности от професионално направление
"Здравни грижи" по реда на Закона за висшето образование до началото на учебната 2006/2007 г.
(2) Лицата, които са започнали обучението си по специалностите "медицинска сестра" и
"акушерка" от професионално направление "Обществено здраве" на образователно-
квалификационна степен "специалист" и до 1 септември 2006 г. не са завършили образованието
си, продължават обучението си във факултет или филиал на висше училище през следващата
учебна година по съответната специалност от професионално направление "Здравни грижи" за
придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър", без да полагат конкурсни
изпити.
(4) Лицата, които са започнали обучението си по специалностите "рехабилитатор",
"медицински лаборант", "рентгенов лаборант", "санитарен инспектор" и "масажист" от
професионално направление "Обществено здраве", по специалността "зъботехник" от
професионално направление "Стоматология" и по специалността "помощник-фармацевт" от
професионално направление "Фармация" на образователно-квалификационна степен
"специалист", продължават обучението си по същите специалности за придобиване на същата
образователна степен в професионално направление "Здравни грижи".
...................................

изключение на § 2 и § 18, т. 1 относно заличаването на думите "или "специалист", които влизат в
сила от 1 септември 2006 г.

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА
§ 88. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО
ОСИГУРЯВАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2006 Г.)

КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
§ 61. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46 от 2005 г., бр. 76, 85,
88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) се правят следните изменения:
...................................
2. Навсякъде думите "Закона за административното производство" и "Закона за
Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
...................................
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с
изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване
по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т.
3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117,
т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, §
66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния"
и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които
влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен
вестник".

КЪМ ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР
Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 56. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2007 г.) Този закон влиза в сила от
1 януари 2008 г., с изключение на § 2 и § 3, които влизат в сила от деня на обнародването на
закона в "Държавен вестник".
§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 4, 5 и 14, които влизат в
сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ
НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ
§ 30. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на разпоредбите на § 4, т. 3,

буква "д" - относно създаването на т. 15 и 16, и § 28, които влизат в сила от датата на влизане в
сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(ОБН. - ДВ, БР. 81 ОТ 2006 Г.)
§ 5. (1) Заварените към датата на влизане в сила на този закон занаятчийски предприятия,
извършващи услуги в областта на оптиката и оптометрията, могат да продължат да осъществяват
дейността си, ако в 6-месечен срок се регистрират по реда на чл. 26б в съответния РЦЗ.
(2) В 6-месечен срок от влизане в сила на този закон собствениците на занаятчийски
предприятия или наследниците, или правоприемниците, извършващи услуги в областта на
оптиката и оптометрията, както и чираците, калфите и майсторите, подават молба до съответната
регионална занаятчийска камара за заличаването им от съответните регистри по чл. 21, 48, 54 и
63 от Закона за занаятите.
(3) В случаите по ал. 2 регионалните занаятчийски камари заличават регистрацията на
съответните лица в 14-дневен срок от подаването на молбата и издават удостоверение за
заличаване на калфите и майсторите, въз основа на което те могат да се ползват с правата по чл.
26а.
§ 6. (1) Лицата с придобита професионална квалификация по специалност "Оптометрия"

се ползват с правата по чл. 26а, ал. 2 и 3 и могат да предприемат мерки за корекция на зрението.
(2) Лицата с придобита професионална квалификация по специалност "помощник-
фармацевт и очилар" се ползват с правата по чл. 26а, ал. 2 и 3, а лицата с придобита
професионална квалификация по специалност "оптика, оптико-механични и оптико-електронни
уреди" - с правата по чл. 26а, ал. 3.

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО

изключение на § 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 10, които влизат в сила от деня на влизане в сила на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз.

КЪМ ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА

изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.

КЪМ ЗАКОНА ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ

изключение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2, която влиза в сила от 29 декември 2009 г.

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И
ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
§ 77. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на:

1. Параграф 1, § 2, т. 1, § 4, т. 1, буква "а" и т. 2, § 5, 13, 15, 32, 33, 34, 35, 36, 37, § 38, т. 1,
буква "а" и т. 2, § 40, 43, 44, 46, 55, 59 и 75, които влизат в сила три дни след обнародването му в
2. Параграф 2, т. 2, § 3, § 4, т. 1, буква "б", § 6, 7, 60, 61 (относно добавянето на думите "и
309б") и 63, които влизат в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ
ЗАВЕДЕНИЯ

изключение на § 14, който влиза в сила от 26 май 2007 г.
КЪМ ЗАКОНA ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

КЪМ ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ
§ 15. (1) Подзаконовите и другите актове по прилагането на закона се издават в

едномесечен срок от влизането му в сила.
(2) До влизането в сила на актовете по ал. 1 издадените актове по прилагането на
отменените с § 6, 7,8,9,10,11 и 12 разпоредби се прилагат, доколкото не му противоречат.

§ 104. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 100, т. 7, която влиза в
сила от 1 април 2009 г., ако са изпълнени условията на § 102.

§ 65. (В сила от 01.07.2009 г.) Започналите и неприключили до 1 юли 2009 г. процедури

пред ТЕЛК и НЕЛК за освидетелстване на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване,
продължават да се разглеждат по досегашния ред, но не по-късно от 31 декември 2009 г.
§ 66. (В сила от 01.07.2009 г.) Лицата, на които пожизнено е определена степен на трайно
намалена работоспособност по досегашния ред, и лицата, които са с пожизнено определена
степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3, се смятат с пожизнено определени
вид и степен на увреждане.
§ 67. Училищата, детските градини и специализираните институции за предоставяне на

социални услуги по чл. 26, ал. 1, т. 3, в които няма създадени здравни кабинети към влизането в
сила на този закон, откриват здравни кабинети в срок до 1 юли 2011 г.
§ 68. (1) В срок до два месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет
приема устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Медицински инспекторат".
(2) В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон се издават подзаконовите
актове, предвидени в него.
...................................

1. параграфи 3, 5, 6 и 9, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.;
2. параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83,
88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 юли 2009 г.;
3. параграф 21, който влиза в сила от 1 юни 2010 г.
...................................
§ 29. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от
2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г.,
бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36 и 41 от 2009 г.) навсякъде думите "министъра на образованието
и науката" и "Министерството на образованието и науката" се заменят съответно с "министъра на
образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката".
...................................


КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
§ 100. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с
изключение на § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91,
които влизат в сила от деня на обнародването му.

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 Г.
§ 84. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 80, който влиза в сила
от 15 декември 2009 г.

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО
§ 72. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от
2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г.,
бр. 13, 102 и 110 от 2008 г. и бр. 36, 41, 74, 82, 93 и 99 от 2009 г.) се правят следните изменения и
...................................
8. (В сила от 01.01.2010 г.) В останалите текстове на закона думите "Медицински
инспекторат" се заменят с "Медицински одит".
...................................
§ 76. (1) Министерският съвет приема в срок до 31 януари 2010 г. устройствения
правилник по чл. 116а, ал. 4 от Закона за здравето.
(2) Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите
разработва в срок до 1 ноември 2010 г. обемите, цените и методиките за остойностяване и за
заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2.

1. параграфи 4, 5, 10 (относно чл. 15, ал. 1, т. 2), 26, 27 (т. 1, буква "б", т. 2, 4, 5 и 6), 28,
29, 30, 33, 34, 35, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62,
64 (т. 2), 69, 72 (т. 3, 4, 5, 6, 7 и 8), 73 и 75, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.;
2. параграфи 25 и 27, т. 1, буква "а", които влизат в сила от 2 януари 2010 г.;
3. параграф 63, който влиза в сила от 1 февруари 2010 г.;
4. параграф 36 (относно чл. 55в), който влиза в сила от 1 януари 2011 г.;
5. параграфи 31 и 43 (т. 1), които влизат в сила от 1 януари 2012 г.;
6. параграф 27, т. 3, който влиза в сила от 1 януари 2013 г.;
7. параграф 29, т. 1, буква "б", който влиза в сила от 1 януари 2011 г.
Релевантни актове от Европейското законодателство
ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА 1999/46/ЕО от 21 май 1999 година за изменение и

допълнение на Директива на Съвета 93/16/ЕИО за улесняване свободното движение на лекари и
взаимното признаване на техните дипломи, свидетелства и други удостоверения за
професионална квалификация
ДИРЕКТИВА 98/63/EО НА КОМИСИЯТА от 3 септември 1998 година за изменение на
Директива 93/16/ЕИО на съвета за улесняване свободното движение на лекарите и взаимното
признаване на техните дипломи, свидетелства и други документи, удостоверяващи официална
квалификация
ДИРЕКТИВА 98/24/EO НА СЪВЕТА от 7 април 1998 година за опазване на здравето и
безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място
ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА 98/21/ЕО от 8 април 1998 година за изменение и
допълнение на Директива на Съвета 93/16/ЕИО за улесняване свободното движение
ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА 97/50/ЕО от 6
октомври 1997 година за изменение и допълнение на Директива 93/16/ЕИО за улесняване на
свободното движение на лекарите и взаимното признаване на техните дипломи, свидетелства и
други удостоверения за професионална квалификация
ДИРЕКТИВА 97/43/ЕВРАТОМ НА СЪВЕТА от 30 юни 1997 година относно здравната
защита на лицата срещу опасностите от йонизиращото лъчение при медицинско облъчване, и за
отмяна на Директива 84/466/Евратом
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 93/16/ЕИО от 5 април 1993 година за улесняване свободното
движение на лекарите и взаимното признаване на техните дипломи, свидетелства и други
удостоверения за професионална квалификация
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 91/382/ЕИО от 25 юни 1991 година за изменение и
допълнение на Директива 83/477/ЕИО за защита на работниците от рискове, свързани с излагане
на въздействието на азбест по време на работа
ДИРЕКТИВА 90/658/ЕИО НА СЪВЕТА от 4 декември 1990 година за изменение на
някои директиви относно взаимното признаване на дипломи вследствие на обединението на
Германия
ДИРЕКТИВА 90/641/ЕВРАТОМ НА СЪВЕТА от 4 декември 1990 година относно
оперативната защита на външни работници, изложени на риск от йонизиращо лъчение по време
на работа в контролирани зони
ДИРЕКТИВА 89/595/ЕИО НА СЪВЕТА от 10 октомври 1989 година за изменение на
Директива 77/452/ЕИО относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други
официални документи за професионална квалификация на медицински сестри с общ профил,
включително и за мерките за улесняване на ефективното упражняване на правото на
установяване и свободата на предоставяне на услуги, както и на Директива 77/453/ЕИО относно
координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до
дейността на медицинските сестри с общ профил
ДИРЕКТИВА 89/594/ЕИО НА СЪВЕТА от 30 октомври 1989 година относно
изменението на Директиви 75/362/ЕИО, 77/452/ЕИО, 78/686/ЕИО, 78/1026/ЕИО и 80/154/ЕИО
относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за
лекари, медицински сестри с общ профил, практикуващи стоматология, ветеринарни лекари и
акушерки заедно с Директива 75/363/ЕИО, 78/1027/ЕИО и 80/155/ЕИО относно координирането
на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно дейността на лекарите,
ветеринарните лекари и акушерките
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 14 юни 1989 година относно официалния контрол на
храните
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 19 март 1987 година относно предотвратяването и
намаляването на замърсяването на околната среда с азбест
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 85/433/ЕИО от 16 септември 1985 година за взаимното
признаване на дипломи, свидетелства и други удостоверения за професионална квалификация в
областта на фармацията, включваща и мерки за улесняване действителното упражняване на
правото на установяване по отношение на определени дейности в областта на фармацията
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 85/432/ЕИО от 16 септември 1985 година за съгласуване на
законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до някои от
дейностите в областта на фармацията
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 83/477/ЕИО от 19 септември 1983 година относно защитата
на работниците от рискове, свързани с излагане на влиянието на азбест по време на работа
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 81/1057/ЕИО от 14 декември 1981 година за допълнение на
Директиви 75/362/ЕИО, 77/452/ЕИО, 78/686/ЕИО и 78/1026/ЕИО относно взаимното признаване
на дипломи, удостоверения и други доказателства за официално придобита квалификация
съответно на лекари, медицински сестри с общ профил, стоматолози и ветеринарни хирурзи по
отношение на придобитите права
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 22 декември 1980 година относно изменение, в резултат
на присъединяването на Гърция, на Директива 64/432/ЕИО относно проблемите, свързани със
здравето на животните, засягащи търговията в общността с говеда и свине и на Директива
80/217/ЕИО относно въвеждане на мерки на Общността за контрол на класическата чума по
свинете
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 80/154/ЕИО от 21 януари 1980 за взаимното признаване на
дипломи, свидетелства и други удостоверения за професионална квалификация "акушерка",
включваща мерки за улесняване на действителното упражняване на правото на установяване и
свободно предоставяне на услуги
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 78/686/ЕИО от 25 юли 1978 година за взаимното признаване
на дипломи, удостоверения и други доказателства за официално придобита квалификация по
стоматология, включително мерки за улесняване на ефективното упражняване на правото на
установяване и свободата на предоставяне на услуги
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 77/453/ЕИО от 27 юни 1977 година за съгласуване на
законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до дейността на
медицинските сестри с общ профил
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 77/452/ЕИО от 27 юни 1977 година за взаимното признаване
на дипломи, свидетелства и други документи за медицински сестри, включително и за мерките за
улесняване ефективното упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне
на услуги

!!!Сборник нормативни документи

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

!!!Сборник нормативни документи

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

1

1. Конвенция за правата на детето................3

Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр.

ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ

ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

За тази цел е необходимо да се засили защитата на основните права в светлината на развитието на

При съблюдаване на компетенциите и задачите на Съюза, както и принципа на субсидиарност,

Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.

1. Всеки има право на живот.

2. Никой не може да бъде осъден на смърт, нито екзекутиран.

1. Всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност.

2. В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-специално:

в) забраната за превръщане на човешкото тяло и неговите части в източник на печалба;

г) забраната на репродуктивното клониране на човешки същества;

1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.

2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.

3. Трафикът на хора е забранен.

Всеки има право на свобода и сигурност.

1. Всеки има право на защита на неговите лични данни.

3. Спазването на тези правила подлежи на контрол от независим орган.

Правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с

2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.

2. Политическите партии на равнището на Съюза допринасят за изразяването на политическата

Изкуствата и научните изследвания са свободни. Академичната свобода се зачита.

1. Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо

2. Това право включва възможността да се получи безплатно задължително образование.

3. Свободата да се създават учебни заведения при зачитане на демократичните принципи, както и

3. Гражданите на трети страни, които имат разрешение да работят на територията на държавите-

Свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните

1. Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го

2. Интелектуалната собственост е защитена.

Правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли

1. Колективното експулсиране е забранено.

Всички хора са равни пред закона.

1. Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на

2. В областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се

Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие.

Принципът на равенството не пречи на запазването в действие или приемането на мерки, пред­

1. Децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие. Те могат да

На работниците или на техните представители трябва да се гарантира, на съответните равнища,

В съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики работниците и

Всеки има право на достъп до безплатна услуга за намиране на работа.

2. Всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на

1. Закрилата на семейството е гарантирана в юридически, икономически и социален план.

1. Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до

Високото равнище на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество трябва да

В политиките на Съюза се осигурява високо равнище на защита на потребителите.

2. Членовете на Европейския парламент се избират чрез всеобщо, пряко, свободно и тайно

1. Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите,

2. Това право включва по-специално:

в) задължението на администрацията да мотивира своите решения.

1. Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на

2. В съответствие с Договорите правото на свободно движение и пребиваване може да се предоставя

Всеки гражданин на Съюза се ползва от закрилата на дипломатическите и консулските власти на всяка

1. Всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закона.

2. На всеки обвиняем се гарантира зачитане на правото на защита.

2. Настоящият член не засяга осъждането и наказанието на лице, виновно за действие или

3. Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.

1. Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите

2. Настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на

1. Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта,

2. Признатите от настоящата Харта права, които са предмет на разпоредби на Договорите, се

3. Доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Евро­

4. Доколкото настоящата Харта признава основни права, които произтичат от общите за

Принципът на равенството не пречи на запазването в действие или приемането на мерки, пред

3. Доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Евро