Kонвенция по правата на човека на ООН и ЮНЕСКО

Някой от конвенциите са издадени след 2-та СВ и в някой Д-ви /Германия/

расовата дискриминация е била национална политика. Тогава е осъществяван и
геноцид в особено големи мащаби и отсъствието на м/у народни договори е затруднило
Нюрмберкския процес на който се съдят военнопрестъпници.
1 - конвенция по преследване и наказване на престъпленията по геноцида.

Чл.2 – под геноцид с разбира всяко едно от следните действия извършени с цел да се
унищожи от части или изцяло една националност, етническа, расова или религиозна
група като такава:

А- убиване на членове на групата;

Б- причиняване на сериозни душевни или телесни повреди

В- умишлено налагане на групата на условия за живот, целящи нейното физическо

унищожаване изцяло или от части.

Г- мерки за предотвратяване ражданията в групата;

Д- насилствено предаване на деца от групата на друга група;

Наред с геноцида, престъпления са и заговор за геноцид, подстрекателство,

заговор или опит за извършване. Конвенцията е обявена за подписване от общото
събрание през 48г., ратифицирана от РБ 50г. и в сила за нас от 51г. не е обнародвана в
ДВ /ако не е обнародвана значи не е част от вътрешното законодателство/. Не се
оневиняват действия по геноцид, извършени в резултат на заповед. Всички лица
извършили престъпления, ще бъдат съдени, независимо, дали са част от правителства,
служители или частни лица. Като компетентен съд се признава международния съд по
правосъдие в Хага, който е компетентен да разглежда спорове между държавите за
геноцид. Международния съд е учреден заедно с ООН.

2- м/у народна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова

дискриминация. Открита за подписване 65г., обнародвана 92г., в сила от 69г. – расова
дискриминация – по неблагоприятно третиране на едно лице при еднакви условия. Чл.1
ал.1 – всяко различие, изключване, ограничение или предпочитание на основата на
раса, цвят, потекло или национален, или етнически произход, което има за цел или
резултата да унижи или навреди на признаването, на равна основа на правата на човека
и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната или
която и да е друга област на обществения живот.

Позитивна дискриминация – във всяко об-во има групи, които се намират в

неравностойно положение по отношение на средните стандарти за страната и по една
или друга причина не могат да осъществяват пълноценно своята дейност. Най
безспорна такава група е групата с увреждания- инвалидите; др. групи – на сираците,
пенсионерите, определени етнически групи. Съвременен м/у народен стандарт е по
отношение на такива група да са приемат специални мерки за да се компенсира
съответната неравностойност. Като стремежа е да се върви към равенство с останалите.
Съвременен международен стандарт е че тези мерки не се разглеждат като
дискриминация спрямо останалите.

За първи път в МП тези мерки са въведени с тази конвенция. В конвенцията за защита

на правата на жените и в РКЗНМ /рамкова конв.за защита на нац.малцинства/ има такъв
текст. В закона за защита от дискриминацията тези мерки са наречени специални и
предприети с цел осигуряване на напредък на отделни расови или етнически групи или
индивиди нуждаещи се от такава защита, според необходимостта за осигуряване на
човешки права и фундаментални свободи. Няма да се счита за расова дискриминация
при условие, че тези мерки като следствие не водят до подържането на отделни права
за различни расови групи и че те не продължават след като целите за които са били
приети са постигнати. Тази теза е развита и в чл.2 ал.2. често се смята, че тези мерки са
специални квоти за определено нещо – съвсем не е така

Има комитет за премахване на расовата дискриминация от 18 души. Изслушва

периодично доклади и взема решения по тях.

3- конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко

или унизително отнасяне или наказание. Прието от общото събрание на ООН 84г.,
ратифицирана 86, и влязла в сила 87г.

определение – обширно, като е направена уговорка, че се изключват болката и

страданието произтичащи само от законна санкция. – смъртната присъда,
ограниченията при затвор. Изрично е споменато че никакви изключения от какъвто и
да е характер, било състояние на война или каквото и да е друго не могат да служат
като оправдание. Никоя държава не може да експулсира или екстрадира лице, в
др.държава, ако има сериозно основание да се предполага, че там е застрашено от
изтезание. Заповед от държавен орган също не може да послужи като основание за
изтезание.
4- конвенция за правата на детето- открита за подписване 89г., в сила от 90г.,
ратифицирана 91г. принципа е заложен в чл.3 “висшите интереси на детето са
първостепенно съображение във всички действия, които се отнасят до него.” Голяма
част от нормите на конвенцията имат програмен характер. За децата са изписани
всички основни човешки права – на живот, самоличност, гражданство,да не бъде
разделяно от родителите против тяхната воля, освен ако компетентен орган не реши
друго. Правото да напусне страната и да са върне в нея, включително и да посети
другия родител, ако не живее в държавата;правото на детето да има собствени
възгледи, на свобода на изразяване на мнение; правото на сдружаване, на мирни
събрания; неприкосновеност на личния живот, кореспонденцията и т.н. има задължение
на Д-те да предприемат мерки за борба с незаконната търговия с деца. Изписани
специално са правата на родителите за отглеждане и предоставяне на децата на такова
възпитание, което съответства на възгледите на родителите. Държавите се задължават
да предприемат мерки за защита от малтретиране и сексуално насилие. Закрила от
незаконна употреба на наркотици, експлоатация на децата във всички области и отново
в сексуална експлоатация; право на свобода и лична сигурност; забрана за смъртно
наказание и доживотен затвор; обръща се внимание на образованието на децата. Като
ако те са ангажирани в трудова дейност – тя не може да пречи на тяхното образование.
 ЕКПЧ. История на създаването й и общ х-р чл.1-5

След 2та СВ в Западна Европа започват да текат интеграционни процеси в няколко

насоки – създаване ЕОВСтомана Евроатом и водещо до днешния ЕС. Друго
направление е свързано със създаването на Съвета на Европа - 1948г. се свиква
конгрес на Европа и в декларацията която е приета се казват две неща:

 ние желаем Европа без граници, със свободно движение на хора стоки и идеи
 ние желаем създаването на съд по правата на човека, с достатъчно големи
правомощия, като международен съд.
В тази декларация се утвърждават принципите на гражданското общество, и по-
специално на многопартийната система, като необходимо условие за развитието на
държава. Имало е идея, да се привлекат страните от източния блок, но конфронтацията
им прави това невъзможно.

СЕ, като м/у народна организация с регионален характер се създава през 49г. в
Лондон – 05.05. самия устав на СЕ е м/у народен договор, в него се определя централно
място на върховенството на закона. Има го в преамбюла – чл.3. в устава се поставят по
общи цели, отнасящи се до създаването на благоприятни условия в Европа за социален
и икономически прогрес на базата на общото и историческо наследство, но сега
неговия основен принос е в областта на правата на човека.

ЕКПЧ и ЕСъд по ПЧ са крайъгълния камък. Пълното заглавие е “Конвенция за

защита правата на човека и основните свободи”. Тя е подписана от 12 Д-ви през 50г. в
Рим, в сила е от 53г. Б-я я ратифицира 92г. и това бе условие за приемането ни в СЕ. От
99г. влиза в сила 11-я протокол към конвенцията с който се реализират редица
изменения. По-специално – механизма за приложение на конв. се променя, като отпада
комисията по правата на човека, пренареждат се и се прегрупират вътрешни заглавия.

Всички текстове на ковн. са пряко приложимо право, това са самоизпълняеми

разпоредби на които във всеки съд може да се позовава всяка една от страните. има и
тълкователни решения на ЕС по определени въпроси. СЕе създал и европейската
социална харта, която е м/у народен договор, насочен към социалните и икономически
права. Малцинсвените права са уредени с РКЗНМ.,
 Чл.1 разпростира конв. В/у всяко лице под юрисдикцията на съответната държава.
Тя не се отнася само до гражданите на държавата а до всички лица.

В част І – “права и свободи” е изписан основния пакт от права и свободи по конв. По-
нататък се прибавят правата и свободите провъзгласени чрез протоколи.

Чл.2 – право на живот- никой не може да бъде лишен от живот освен в случай на
съдебна присъда, когато това е предвидено в закона. Има три случая, когато
лишаването от живот е възможно:

 защита от незаконно насилие;

 при правомерен арест и при предотвратяване бягство на законно задържан;
 при законни действия за потушаване на бунт или метеж.
Пряко свързан с този текст е протокол № 6 относно премахването на смъртното
наказание. /всеки протокол е отделен м/у народен договор, но представлява част от
единна система, защото за всеки от тях е приложим механизма на конв. В случая –
ЕСъд/. Протокол № 6 е подписан от 13 Д-ви 83г., в сила от 85г., ратифициран – 99 – с
него се премахва смъртното наказание, като отклонение се допуска по време на война
или непосредствена заплаха от война, като и тогава, това се прави в съответствие с
закона.

2002г. е обявен за подписване прот№13, който въвежда абсолютна забрана на

смъртното наказание, като се изключва дерогиране.

Чл.3 – забрана за изтезанията;

Чл.4 – забрана на робството и принудителния труд – и тук се прави разлика

м/у робство и принудително подчинение и от друга страна – принудителен или
задължителен труд. Ясно са изписани уговорките – кой труд не е такъв – труд който
полагат лишените от свобода; военната или алтернативната служба; всяка повинност
при извънредно положение или бедствие и труда който се полага при изпълнение на
гражданските задължения.

Чл.5 – правото на свобода и сигурност – тук са изписани изчерпателно всички

хипотези за лишаване от свобода и всяко излизане извън този списък е нарушение на
конвенцията:

1 по силата на постановена от компетентен съд присъда;

2 за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел – осигуряване изпълнение
на задължение предписано в закона;
3 законен арест или лишаване от свобода с цел да се осигури явяването на лицето
пред предвидената в закона институция, при обосновано предположение за
извършено престъпление и обосновано призната необходимост за предотвратяване
извършването на престъпление, както и в случай на укриване след извършването на
такова.
Всяко задържано лице трябва своевременно да бъде представено пред съдия или
пред дл.лице с такива функции и да има право да се гледа делото му в разумен срок,
както и на освобождаване преди гледането на делото, като последното може да бъде
обусловено от гаранции. Всяко лице има право да обжалва законосъобразността на
задържането си. Лишаване от свобода е допустимо в случаи на инфекциозно болни,
душевно болни, алкохолици, наркомани, скитници. Допустимо е и задържане на лице с
цел да се предотврати незаконно влизане в страната и с цел – екстрадиране.

За нарушения на този член лицата се ползват с право на обезщетение.