ISSN 0205-0617

НАСЕЛЕНИЕ NASSELENIE REVIEW

Списание на ИИНЧ – БАН Review of the IPHS-BAS
Департамент Демография Demography Department
Българска академия на науките Bulgarian Academy of Sciences
1/2016 1/2016

С Ъ Д Ъ РЖ А Н И Е

Кремена Борисова-М а р и н о в а – Бележка на главния редактор. . . . . . . . . . . . . . . . 5

ТЕОРИИ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО И МЕТОДОЛОГИЯ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ
ИЗСЛЕДВАНИЯ
Ф и л о м е н а М а д ж и н о − Методологични предизвикателства при измерване
благоденствието на държавите: случаят със субективното благоденствие. . . . . . 7
ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА
Раждаемост
Й о р д а н Х р и с т о с к о в, Т а т я н а К о ц е в а, Е л и ц а Д и м и т р о в а,
С т а н и с л а в а Н и к о л о в а-Мо р а л и й с к а − Насърчаване на раждаемост-
та чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на
деца в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31
Миграции
П е н к а Н а й д е н о в а – Икономически параметри на миграционния процес. . . . . . 48
К р е м е н а Б о р и с о в а-М а р и н о в а − Развитие на миграцията в България след
1990 г. и предизвикателства пред провежданата миграционна политика. . . . . . . . 70
К а т я В л а д и м и р о в а − Трансконтиненталното движение на населението – ико-
номически и демографски предизвикателства за България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 101
С п а с Т а ш е в – Аспекти на демографската политика на България в условията на
миграционен натиск . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 132
Етнодемография
И л о н а Т о м о в а, Л ю б о м и р С т о й ч е в, С т о я н к а Ч е р к е з о в а, Ст а н и ­
с л а в а Н и к о л о в а – Оценка на актуализираната национална стратегия за
демографско развитие на населението в Република България (2012–2030) от
гледна точка на намаляване на различията, свързани с етничността . . . . . . . . . . . 143
И л о н а Т о м о в а, И р и н а В а н д о в а, С т а н и с л а в а Н и к о л о в а – Съв­
ременни измерения на образованието на ромските деца в община Кюстендил 166
 АСПЕКТИ НА ДЕМОГРАФСКАТА
ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА
НА МИГРАЦИОНЕН НАТИСК
Спас Ташев
Институт за изследване на населението и човека при БАН
spas.tasheff@gmail.com

Резюме: В статията е направен анализ на Национална-

та стратегия за демографско развитие на Република България (2012–2030)
през призмата на новото миграционно явление, с което се сблъсква страна-
та през последните няколко години – миграционният натиск. Изхожда се от
факта, че през периода, когато е разработвана стратегията, такъв засилен
миграционен натиск не е съществувал, поради което тя не е съобразена с него.
С оглед на тенденцията за непрекъснато нарастване на миграционният
натиск се предлага актуализация на Националната стратегия за демограф-
ско развитие на Република България, в която да бъдат отчетени новите тен-
денции. Независимо, че преминаващите покрай или през България миграционни
потоци са по-скоро транзитни, тази ситуация може да се промени, тъй като
са налице три основни фактора, които действат в тази насока: неясното бъ-
деще на Дъблинския регламент, общата граница на България с Турция, която
е основна входна врата за Европа и започналото през 2015 г. вътрешно фраг-
ментиране на шенгенското пространство. От тези факти произтича един
важен извод, а именно, че имиграционните процеси в и през България вече не
зависят само от изтласкващите и привличащите фактори по отношение на
миграционните потоци, но са в зависимост и от променящата се общоевро-
пейска имиграционна ситуация.
Предложени са конкретни политики и решения, с които България да може
да контролира и управлява имиграционния процес съобразно потребностите
на икономиката и националния си интерес.
Ключови думи: националната стратегия за демографско развитие на Република
България, демографска депресия, демографски взрив, миграционен прираст, миг-
рационен натиск, транзитна миграция, мигрантска криза, миграционна политика

Миграционният или механичният прираст е компонентата, която заедно с

естествения прираст формира общия демографски прираст. Съгласно статис-
тическите данни за общия прираст на населението на ЕС през 2014 г., естест-
веният прираст в 28-те държави членки е 161,4 хил. души, а миграционният е
951,9 хил. или общо 1,1133 млн. души. Това означава, че през този период 85,5
% от общият прираст на ЕС се дължи на имиграцията и едва 14,5 % на раждае-
мостта. От тази гледна точка е напълно оправдано отделянето на все по-голямо
внимание върху миграционните процеси при разработването на съвременните
програми за демографско развитие.
 Аспекти на демографската политика на България... 133

България не прави изключение от тези общоевропейски тенденции. В На-

ционалната стратегия за демографско развитие на Република България (2012–
2030) са включени две направления, тясно свързани с ролята на миграцията
в тази насока, а именно: разработване на адекватна миграционна (външна и
вътрешна) и имиграционна политика и значително намаляване на броя на еми-
гриращите млади хора в репродуктивна възраст. Документът е предшестван от
две миграционни стратегии: Националната стратегия на Република България
по миграция и интеграция (2008) и Националната стратегия в областта на миг-
рацията, убежището и интеграцията (2011–2020). Анализът на тези важни пра-
вителствени документи показва, че е налице еволюция в миграционните разби-
рания и политики, като се отчита тенденцията за превръщането на България от
държава на произход в държава от смесен миграционен тип.
През периода, когато е разработвана Националната стратегия за демограф-
ско развитие на Република България (2012–2030), с оглед на малкия имигра-
ционен опит на страната в нейната най-нова история, липсващите познания и
практики до голяма степен са взаимствани от европейските ни партньори. Този
подход е оправдан и поради наблюдаваната към онзи период тенденция за из-
граждането на все по-единна европейска имиграционна политика. При такъв
подход обаче у нас се възпроизвеждат като положителните, така и някои от от-
рицателните страни в европейската миграционна практика.
Най-общо, в Европа до 60-те г. на XX в. е характерна политиката на „от-
ворени врати“, а през 70-те и 80-те години започват да се прилагат все пове-
че ограничителни мерки към безконтролната имиграция. Те са продиктувани
от технологичния прогрес и намаляващата нужда от неквалифицирани кадри,
икономическия спад и свиването на пазара на труда, което още повече възпре-
пятства интеграцията на имигрантите. Проблемната интеграция в приемащото
общество се оказа от важно значение при имигрантски групи, съставени дори
от втори или трето поколение имигранти, които са със съществени социо-кул-
турни различия спрямо местното население. Тези различия и затруднената ин-
теграция поставиха началото на процеса на радикализиране на отделни пред-
ставители на имигрантските общности и това доведе до възникването на сери-
озни заплаха за сигурността в приемащите държави. В крайна сметка след 11
септември 2001 г. в световен мащаб започна да се налага нова имиграционна
политика, имаща все по-ограничителна насоченост и целяща пълен контрол и
управление на имиграцията.
Изключение от тази тенденция, особено на европейска почва, бе запазване-
то до този момент на достиженията в областта на хуманитарната сфера и преди
всичко в предоставянето на убежище, когато търсещият такъв статус заявява,
че е налице заплаха за личната му сигурност. Тази оставена отворена врата, без
да е съобразена с изводите от теоретичните разработки върху миграционния на-
тиск от края на ХХ в., е сред основните причини за наблюдаваната през 2014 и
2015 г. миграционна криза в Европа. Оставената възможност за неконтролирана
имиграция по линия на предоставянето на убежище стана причина лицата, кои-
то в наши дни упражняват миграционния натиск към ЕС, масово да се обявяват
за бежанци. Подобна утвърдила се практика не разкрива всички действител-
ни мотиви за мигриране. Така например на срещата на върха по въпросите на
134 Спас Ташев

миграцията в Ла Валета през 2015 г. е констатирано, че „мигрантите напускат

своите държави по редица причини, включително конфликти, политическа и
икономическа нестабилност, нарушения на човешките права и бедност“.
Основна слабост на Националната стратегия за демографско развитие на
Република България (2012–2030), че тя не е съобразена със съвършено новото
миграционно явление, с което се сблъска Европа през 2014 и 2015 г., а именно
миграционният натиск. Съвременното разбиране за миграционният натиск е, че
той се явява резултат от една започнала, но все още незавършила международ-
на миграция и изразява силата на въздействие, упражнявано върху държавната
граница от миграционните потоци чрез търсенето на възможност за нейното
преминаване. Той показва степента на развитие на миграционния процес и не-
говия потенциал, ако не бъде овладян. Мигрантите, упражняващи миграцион-
ния натиск, са част от миграционния потенциал на страните на произход, на
който не е позволено да се реализира вследствие на ограниченията, въведени
поради затруднения или невъзможност на икономическата и социална система
на приемащата държава да приеме и интегрира по-голям брой имигранти.
Макар че преминаващите покрай или през България миграционни потоци
са по-скоро транзитни, тази ситуация може да се промени, тъй като и в момента
са налице три основни фактора за такава промяна:
• Неясното бъдеще на Дъблинския регламент, който докато е формално
в сила задължава лицата, получили закрила, да пребивават в страната,
която е предоставила статута, а напусналите я мигранти могат принуди-
телно да бъдат върнати. Именно за да бъде избегната двойната регистра-
ция на едни и същи мигранти в различни страни бе създадена единната
европейска система за база данни ЕВРОДАК;
• Общата граница на България с Турция, като последната се опитва да
играе ролята на регулираща клапа по отношение на миграционните по-
тоци към ЕС, което създава възможност миграционният натиск да при-
добива елементи и на външнополитически натиск;
• Започналото през 2015 г. вътрешно фрагментиране на шенгенското
пространство, при което все повече държави членки на ЕС възстанови-
ха вътре-общностния граничен контрол. Тези препятствия затрудняват
миграционните потоци да достигнат крайната си дестинация и перспек-
тивата е да се увеличава броя на мигрантите, оставащи против волята си
в транзитните държави.
От тези факти произтича един важен извод, а именно, че имиграционните
процеси в и през България вече не зависят само от изтласкващите и привлича-
щите фактори по отношение на миграционните потоци, но са в зависимост и от
променящата се общоевропейска имиграционна ситуация. Подобна констатация
е залегнала в прогнозите на американската разузнавателна агенция STRATFOR
за периода 2015–2025 г.: „Джихадистката заплаха ще засилва ислямофобията на
Запад и ще ускори раздробяването на Европа. Граничният контрол и изисквани-
ята за запазване на националната идентичност ще отслабят европейския прин-
цип за свободно придвижване на хора. Затварянето на границите ще доведе до
там, че Западните Балкани ще станат „тясното гърло на бутилката“ за мигран-
тите, макар че там и без това е пълно с етнически и религиозни противоречия…
 Аспекти на демографската политика на България... 135

С наближаването на лятото („напливът на бежанци в Европа“, б.м.) отново ще

се увеличи, но през 2016 год. Европа ще се отнася с бежанците по съвсем друг
начин. Ще бъде засилен граничният контрол, а страните разположени по така
наречения „Балкански маршрут“, ще се отнасят с по-голяма нетърпимост към
мигрантите, пресичащи границите им. Или свободното придвижване на хора
ще бъде частично ограничено или броят на страните-участнички в Шенгенско-
то споразумение ще бъде намален.
В резултат на всичко това за търсещите убежище ще стане по-трудно да
стигат до Северна Европа. Някои ще потърсят други маршрути, а други ще ос-
танат в Западните Балкани. Вероятността от насилие ще се увеличи, доколкото
някои от мигрантите против волята си ще станат имигранти в страни, които и
без това страдат от висока безработица и етническо напрежение“ (STRATFOR
Decade Forecast 2015–2025, 2015).
По повод създалата се нова ситуация в Европа, българският държавен глава
смята, че „засиленият миграционен натиск представлява най-голямото предиз-
викателство пред ЕС“ (сайт на Президент на Република България, 2016). Подоб-
но развитие на нещата поставя нови задачи и отговорности пред българската
демографска и миграционна политика. Въпросителните около миграционната
компонента в общият демографски прираст поставят на преден план необходи-
мостта от доразвиване на демографската стратегия, с цел нейното съобразяване
с новите реалности и обхващането на всички въпроси, свързани с имиграцията,
бежанците, маршрутите на придвижване и т.н. От практическа гледна точка това
означава, че на управленско ниво в България трябва да се следят и анализират
поне три важни процеса, свързани с миграционния натиск върху ЕС:
• Демографските, икономическите и политическите процеси в страните
на произход в Северна Африка и Близкия Изток;
• Миграционната обстановка в транзитните държави;
• Миграционните политики и настъпващите в тях промени при отделните
европейски държави.
Миграционната обстановка в транзитните държави ясно се разграничава
по условията на миграционния маршрут до пресичането на българската грани-
ца като входна точка към ЕС и възможностите за придвижване по миграцион-
ния маршрут от България до крайната дестинация на миграционните потоци.
На срещата на върха в Брюксел в края на ноември 2015 г. бе направен опит
за постигането на споразумение между ЕС и Турция Анкара да се ангажира
с конкретни действия за намаляване на миграционния натиск към Европа. За
целта Турция трябва да задържи намиращите се на нейна територия 2,3 млн.
имигранти, за които се предполага, че смятат да се преселят в ЕС, т.е. на Анкара
се отрежда ролята на регулираща миграционна клапа по Източно-Средиземно-
морския миграционен маршрут. При анализа на статистическите данни за насе-
лението на Турция се установява, че през последните години преди сегашната
миграционна криза, нейното население нараства с около 1 млн. души годишно,
поради което броят на въпросните мигранти на турска територия е колкото де-
мографският прираст на югоизточната ни съседка за 2 години. Следователно
каквито и мерки да се предприемат в бъдеще, Турция все по-трудно ще може да
задържа бъдещите миграционни потоци и по-голямата част от тях ще се опитат
136 Спас Ташев

да продължават към ЕС, тъй като именно той е крайната миграционна дести-
нация. Общата сухопътна граница на България с Турция, която не притежава
по цялото си протежение защитно съоръжение, повишава миграционната опас-
ност за страната ни. Освен това през последните години някои изследователи на
миграционния процес констатираха тенденцията международните миграции да
бъдат използвани като средство за външнополитически натиск, което допълни-
телно увеличава заплахите (Моргун, 2003, Карачурина, 2012).
Изключително важни са и условията по Източно-Средиземноморския
миграционен маршрут в участъка между България и крайната миграционна
дестинация. Започналата през 2015 г. практика на затваряне на държавните
граници в рамките на шенгенското пространство затрудни силно придвижва-
нето на миграционните потоци и доведе до струпването на голям брой миг-
ранти в транзитните държави. Правителствата на тези транзитни държави из-
питаха силни затруднения, което доведе до сериозни политически кризи като
например падането на хърватското правителство и разпускането на хърватския
парламент на 25 септември 2015 г., напрежението между Хърватска и Сърбия
във връзка със затварянето на хърватската граница през октомври 2015 и т.н.
Подобна практика на затваряне на близки до България чужди държавни грани-
ци може да доведе до оставането против волята им на българска територия на
по-големи групи нелегални мигранти, което да породи вътрешно напрежение.
Към настоящия момент нерешен проблем остава събирането на достоверна ин-
формация за броя и нагласите на нелегалните имигранти в България. За да се
сведат до минимум подобни рискове, необходимо е да се даде ход на разрабо-
тения Проект за известяване и оперативен контрол на нелегалната имиграция
в България.
От статистико-демографска гледнаточка е важна констатацията, че още
към 2000-та г. е настъпило изравняване на броя на населението във възрасто-
вата група 20–29 години в Северна Африка и Близкия Изток от една страна и
в ЕС от друга. Този факт е от решаващо значение за възникването на по-сери-
озен миграционен натиск към ЕС, тъй като съгласно теоретичните разработки
именно това население най-отскоро е излязло на пазара на труда в страните на
произход и най-активно участва при формирането на миграционните потоци.
През 2017 г. се очаква да се изравни броят на населението в трудоспособна въз-
раст (във възрастовата група 15–64 години) в Северна Африка и Близкия Изток
с това в ЕС като напред във времето тази диспропорция ще се задълбочава и
страните на произход ще имат все по-голям превес, поради което ще се засилва
и миграционния натиск (Fargues, 2008). Свързващият двата региона Средизем-
номорски басейн играе ролята на скачен съд и по този начин възниква взаимо-
действие вследствие на зависимостите между зоните на демографска депресия
и демографски взрив. В по-голямата си част държавите по неговото южно и
източно крайбрежие след арабската пролет през 2011 г. навлязоха в етап на се-
риозни социални, икономически и политически кризи. Рухването на местните
режими бе свързано с премахването на възпиращата им роля по отношение на
международната миграция. В същото време ненадеждността и ограничеността
на наличната статистическа информация за някои от тези страни на произход
силно затруднява демографските и миграционните анализи. Затова най-общо
 Аспекти на демографската политика на България... 137

миграционният потенциал на тези страни днес трябва да се разглежда като из-

лишък от работна сила, който е резултат от невъзможността на икономиката да
предложи адекватна работа (Bruni&Venturini, 1991, 1995).
Мигрантите, упражняващи миграционния натиск, като правило премина-
ват нелегално държавната граница, което не позволява страната да управлява
миграционния поток. Това налага непрекъснато да бъде следен миграционния
потенциал на страните на произход, формиращи миграционни потоци, които
се придвижват по Източно-Средиземноморския миграционен маршрут и да се
правят прогнози за развитието на миграционния натиск с оценки за евентуални-
те последици от неговото пълно или частично неовладяване. При изчисляване-
то на потенциалната миграция полезна информация се съдържа в коефициента
за отношение на населението в детска възраст (най-често във възрастовата гру-
па 0–14 години) към населението в трудоспособна възраст (най-често във въз-
растовата група 15–64 години), известен в англоезичната литература като child
dependency ratio. От практическа гледна точка с помощта на този коефициент
може да се установи броят на населението, което през следващите 15 години ще
навлезе за първи път в групата на населението в трудоспособна възраст, т.е. ще
окаже демографски натиск върху пазара на труда. Тази информация, съчетана
с анализ на напускащите окончателно групата на населението в трудоспособна
възраст и състоянието на икономиката, може да послужи като отправна точка
при предвиждането на миграционния натиск.
За трите основни страни на произход на нелегалната миграция към Бъл-
гария: Афганистан, Ирак и Сирия, миграционният потенциал е известен. През
периода 1980–2010 г., т.е. за 30 години, населението им се е удвоило, а само
през периода 2000–2010 г. населението във възрастовата група 15–64 години
в трите държави се е увеличило с 15 млн. души. По своята същност това е
огромен демографски натиск върху пазара на труда и тъй като икономиката на
тези държави не е успяла да създаде необходимите работни места, е възникнал
наблюдаваният днес миграционен натиск. Съгласно данните на Върховния ко-
мисариат на ООН за бежанците, към края на 2014 г. общият брой на бежанците
от трите държави е около 7 млн. души, като през 2015 г. може да се приеме, че е
реализиран около 50% от техния досегашен миграционен потенциал.
При прогнозирането на бъдещия миграционен натиск върху България до
2025 г. трябва да се има предвид, че съгласно наличните данни за възрастовата
структура на населението в Сирия, Афганистан и Ирак, до края на този период
в трудоспособната група ще се включат нови 18,9 млн. души, които и в момента
са налични, но са в млада възраст. За същия период групата на трудоспособ-
ното население ще бъде напусната окончателно едва от 3,2 млн. души. Офор-
мя се разлика от 15,7 млн. души, като не всички от тях излизат на пазара на
труда. Например едва около 20% от жените в трите държави са трудово заети,
но в същото време участват във формирането на миграционните потоци. При
това положение ако през следващите 10 години не се създадат необходимите
нови работни места, обемът на потенциалната миграция ще бъде около 16 млн.
души. Върху този процес допълнително влияят такива фактори като сривът на
цените на петрола на международните пазари, появата на алтернативни енер-
гийни източници и т.н. Ако пък политическите конфликти и неблагоприятните
138 Спас Ташев

климатични промени продължат, това ще доведе до по-нататъшното унищожа-

ване на поминъка и съответно до още по-голям миграционен натиск.
При запазване на наблюдаваните тенденции, повечето от мигрантите ще
се насочат към Турция, но тя и в момента изпитва все по-големи затруднения с
устройването на досегашните мигранти. Поради тази причина каквито и мерки
да се предприемат в бъдеще, Анкара все по-трудно ще може да задържа прогно-
зирания обем на бъдещите миграционни потоци и по-голямата част от тях ще се
опитат да продължават към ЕС по Източно-Средиземноморския миграционен
път, алтернативно преминаващ през Гърция или България.
По отношение на общият миграционен натиск към ЕС, вниманието на ев-
ропейците трябва да бъде насочено към всички съседни страни на произход,
в които е налице демографски взрив, съчетан със слаба икономика. Съгласно
данните на Евростат, освен Албания и Косово, такива са Сирия, Афганистан,
Еритрея, Пакистан, Ирак, Нигерия, Сомалия, Мали, Бангладеш, Гамбия и Иран.
Всички тези държави през 2014 г. са формирали отделни миграционни потоци с
обем над 10 хил. души годишно. През същата година от тези държави произли-
зат 61% от лицата, търсещи убежище в ЕС.
Изчисленията на бъдещата потенциална миграция в тези страни показват,
че през периода 2015–2025 г. от групата в ученическа възраст в групата на тру-
доспособното население ще навлязат нови 52,6 млн. души. В същото време тази
група ще бъде напусната окончателно от 14,3 млн. души. Разликата от 38,3 млн.
младо население в трудоспособна възраст ще окаже силен демографски натиск
върху пазара на труда. Доколкото икономиката на тези страни не успее да пред-
ложи адекватен поминък на това население или на част от него, то ще се влее в
миграционните потоци, оказващи миграционен натиск върху ЕС.
Данните за потенциалната миграция към България и Европа разкриват
мащабите на миграционната заплахата и с този факт трябва да бъде съобразе-
на Националната стратегия за демографско развитие на Република България
(2012–2030). Крайната цел на всяка демографската политика е да гарантира
демографската сигурност, която се дефинира като „защита на живота и непре-
къснато естествено възобновяване на човешкото поколение“ (Геополитика и на-
циональная безопасность, 1999). Увеличаването на демографската сигурност се
свързва с удължаване продължителността на човешкия живот, повишаване на
ефективността от демографското възпроизводство и разширяване на демограф-
ската свобода (напр. семейното планиране и др.). Крайната цел на демограф-
ската сигурност е да се гарантира „безсмъртието“ на човешката популация. С
оглед на непрекъснатото нарастване на броя на населението в света, очевидно
е, че на този етап такава пряка заплаха не съществува.
По по-различен начин обаче трябва да се разглежда гарантирането на въз-
производството на населението в една държава или общност от държави, ка-
квато е ЕС, особено ако бъдат разглеждани като системи с контролиран вход и
изход. В страни с отрицателен естествен прираст като България, подобно въз-
производство на населението с цел постигане на неговото „безсмъртие“ в дъл-
госрочна перспектива е поставено под въпрос. По същество това е вид запла-
ха за обществената и националната сигурност, защото всяка една дългосрочна
стратегическа цел на държавно ниво изхожда от разбирането, че в перспектива
 Аспекти на демографската политика на България... 139

разрешаването на значимите обществени проблеми може да се постигне един-

ствено ако е гарантирано възпроизводството на нацията*. Поради това целите
на демографската политика и сигурност са едни от основните за обществото.
В този аспект миграционният прираст съществено се различава от естест-
вения и това трябва да се отчита от демографската стратегия. Този извод е осо-
бено важен в случаите, когато по-големият дял в общия демографски прираст
се пада на миграционния, каквато е ситуацията в ЕС като цяло. В такива слу-
чаи миграционната сигурност може да се обособи като отделна категория от
демографската сигурност, защото нейните измерения са много по-обхватни и
само отчасти се припокриват с демографската. Когато имиграцията е продукт
на миграционния натиск, тя трудно може да бъде контролирана от държавата.
Подобен резултат противоречи на съвременното основополагащо разбиране за
необходимостта от контрол и управление на миграционните процеси като ус-
ловие за защита на националния интерес. Независимо от начина на влизане в
страната, от демографска гледна точка установилите се имигранти влияят върху
протичащите в нея демографските процеси.
За да може имиграционният процес да бъде контролиран и управляван съ-
образно потребностите на икономиката и националния интерес, България след-
ва на национално и европейско ниво да отстоява принципа, че официалната
входна врата на ЕС са граничните контролно-пропусквателни пунктове, т.е. не
трябва да се толерира нелегалната имиграция. От този принцип не трябва да
се отстъпва особено в случаите, когато мигрантите, обявяващи се за бежанци,
са преминали през сигурни държави, в които няма опасност за живота им. При
спазването на тази процедура, лицата, търсещи закрила на територията на Бъл-
гария, имат възможност да подават своите заявления както в сигурните транзит-
ни държави, така и на самото ГКПП, след което да бъдат отведени в центровете
за настаняване до разрешаването на случая им.
За да бъде успешна политиката на интеграция и социализация на имигран-
тите, тя трябва да се предхожда от провеждането на интеграционни тестове за
всички лица извън ЕС, желаещи да получат различните статути на пребиваване
в България. Чрез подобен подход ще стане възможно до голяма степен да се
отсеят лицата, които са носители на заплахи за обществото като радикални по-
литически идеологии и практики или религиозен фундаментализъм.
Полезно би било тези тестове да бъдат съчетани с въвеждането на сис-
тема, която да може да отчита възрастта, степента на завършено образование
и наличните трудови навици на всеки кандидат имигрант. Ефективността от
миграцията трябва да се въведе като основен критерий на стратегическата цел
при прием на имигранти. Могат да се прилагат различни измерители за при-
добивките или загубите за обществото от приема на външни имигранти, но на
първо място безспорно е икономическата изгода или приносът в БВП като част
от работната сила в различни отраслови дейности. Значение има и участието в

*
Тук понятието нация се разглеждав духа на Европейската конвенция за гражданството, а имен-
но като (исторически оформила се) общност от граждани на дадена държава, без това да отра-
зява тяхната етническа принадлежност.
140 Спас Ташев

другите области – културен, социален и административно-политически живот,

както и подготовката им за участие, за което се изисква специални програми.
Ефективността трябва да се планира или прогнозира в системата на развитието
и икономическия растеж, както и във връзка с демографските числени и струк-
турни изменения.
Само при такъв подход имиграцията би могла да има положителен ефект
върху пазара на труда и икономическия растеж в страната. Изграждането на
България на образ на модерна миграционна държавата с ясно определено място
и роля на имигрантите в нейното социално-икономическото развитие ще има
определящо значение за размера на имиграционния поток и потенциалните
ефекти, който той може да породи.
С оглед на сложността на подобна задача трябва да се развие интегрирания
подход за управление на имиграцията, като в координирането на процеса заедно
с МВР (Дирекция „Миграция“ и Главна дирекция „Гранична полиция“), МВнР
(Дирекция „Консулски отношения“), да се включи по-активно Министерство
на правосъдието (Дирекция „Българско гражданство“), Министерство на тру-
да и социалните грижи, Държавна агенция за бежанците, Държавна агенция за
българите в чужбина, ГД „ГРАО“, НОИ, НЗОК и научни звена, занимаващи се с
изследването на миграцията.
В крайна сметка имиграционните процеси в България следва да се разглеж-
дат като част от обща миграционна стратегия, но с определен самостоятелен ха-
рактер и политики със съответстващи критерии и индикатори, удостоверяващи
покритието им.Тук възниква въпроса за необходимостта от постоянно действа-
що правителствено координиращо звено в областта на миграцията, което да я
анализира във всички нейни аспекти и взимането на крайните решения да става
след обсъждането на отделните положителни и отрицателни страни при раз-
личните видове миграции. Подобна организация на контрола и управлението
на миграционните процеси предполага единно подчинение на институциите,
реализиращи миграционната политика, на органите, отговарящи за контрола
и изпълнението на икономическата политика и демографската стратегия. По
този начин ще се улесни създаването на модерна база данни с моделиране на
връзките между системите.
За нуждите на националната статистика и най-вече за създаването на въз-
можност за по-задълбочени демографски анализи и прогнози, а също така и с
оглед и на структурата на Националната стратегия за демографско развитие на
Република България (2012–2030), имиграционните потоци е целесъобразно да се
разделят като произтичащи от завръщащата се миграция на български граждани,
на лица от български произход, на граждани на страни на ЕС и трети страни, като
в последната група попадат най-често граждани на развиващи се страни.
Изключително важен е въпроса за имигрантските идентичностни форми-
рования, някои от които вече са с дългогодишна история. Те трябва да бъдат
постоянен обект на проучвания, така че формирането на политики и изпълнени-
ето им да е съобразено с както с тяхната идентичност, така и с тенденциите към
нейното изменение във връзка с резултатите от процеса на интеграция и социа-
лизация. В този смисъл стратегията трябва да бъде гъвкава и да се предвиждат
резерви за посрещане на бъдещи имиграционни предизвикателства.
 Аспекти на демографската политика на България... 141

От обзора на проблемите около миграционния прираст, породени от непре-

къснатото засилване на миграционния натиск, става ясно, че миграцията в бъде-
ще ще има все по-голям потенциал да оказва въздействие върху демографското
развитие на приемащите държави. Това въздействие обаче няма да бъде едноз-
начно, поради което оценката за него няма да се основава само на демографски,
но и на икономически, социо-културни, криминогенни и други критерии. По-
ради тази причина естественият и миграционният прираст няма да бъдат при-
емани по един и същи начин от обществото. От тук следва, че в Националната
стратегия за демографско развитие на Република България (2012 – 2030) трябва
да се открои ясно приоритета и значимостта на естествения прираст на населе-
нието спрямо механичния. В тази връзка акцентите в Демографската стратегия
следва да бъдат поставени по-скоро върхукачеството на естественото възпроиз-
водство на населението в страната и да се потърсят допълнителни възможности
за неговото стимулиране.

ЛИТЕРАТУРА

Карачурина, Л. (2012). Миграция как средство политического давления. В: Экономическое

развитие России. Т. 18. № 12. с. 27–30. [Karachurina, L. (2012). Migratsiya kak sredstvo
politicheskogo davleniya. V: Ikonomicheskoe razvitie Posii].
Моргун, Ю. (2003). Нелегальная миграция как угроза международной стабильности и безо-
пасности государств. В: Белорусский журнал международного права и международных
отношений № 1, Минск. с. 61-74. [Morgun, Yu. (2003). Nelegalnaya migratsiya kak ugroza
mezhdunarodnoy stabilnosti I bezopasnosti gosudarstv. V: Beloruskiy gurnal mezhdunarodnikh
otnosheniy, Minsk].
Bruni, M., Venturini, A. (1995). Pressure to MigrateandPropensity to Emigrate: TheCase of
theMediterranean Basin. In: International LabourReview. Vol. 134, № 3, p. 377-400
Fargues, Ph. (2008). Emerging Demographic Patterns Across the Mediterranean and Their Implications
for Migration through 2030. Washington, DC. p. 29

Сайт на Президент на Република България

http://m.president.bg/bg/news3004/prezidentat-es-se-nuzhdae-ot-nov-podhod-kam-tarseshtite-
ubezhishte-koyto-da-otstrani-parvoprichinite-za-bezhanskite-pototsi.html
Сайт на американската разузнавателна агенция STRATFOR
HTTPS://WWW.STRATFOR.COM/SAMPLE/FORECAST/DECADE-FORECAST-2015-2025

ASPECTS OF DEMOGRAPHIC POLICY OF

BULGARIAN IN TERMS OF MIGRATION PRESSURE

Spas Tashev
Summary

The National Strategy for Demographic Development of Bulgaria

(2012-2030) is analyzed in terms of the new migration phenomenon faced by the country in
recent years - the migration pressure. It proceeds from the fact that during the period when the
strategy was worked out, such increased migration pressure did not exist and it is not taken
into account.
142 Спас Ташев

Considering the increase of continuous migration pressure, an update of the National

Strategy for Demographic Development of the Republic of Bulgaria is necessary. The
migration flows through Bulgaria and near-by are basically transit. Although it is possible
for this situation to be changed as a consequence of the influenceof three main factors: the
uncertain future of Dublin regulation agreement, the common border between Bulgaria and
Turkey (which is a major gateway to Europe), and the internal fragmentation of the Schengen
area since 2015. These evidences bring forth the important conclusion that the immigration
processes in Bulgaria and in neighbor countries will not depend longer on the push and pull
factors only, but on the changing of the common European immigration situation.
Some specific policies and solutions have been suggested. They would allow Bulgaria to
control and to manage the immigration process according to its national interests and to the
needs of its economy.
Keywords: National Strategy for Demographic Development of Bulgaria,demographic
depression, demographic explosion,migration growth, migration pressure, transit migration,
migration crisis,migration policy,refugees, asylum, identity

Spas Tashev,
Asst. Prof., PhD
Institute for Population and Human Studies, BAS
Sofia 1113, Acad. Georgi Bonchev St., Bl. 6, Fl. 5/6, Bulgaria
* spas.tasheff@gmail.com