Френският философ Жан-Пол Сартр е казал “Човек е осъден да бъде свободен”, но

нима наистина е така? Нима всеки един от нас е наистина свободен? Преди да
започнем да тълкуваме думите на Сартр обаче трябва да се запознаем със
значението на думата свобода и дали ние обикновените хора я използваме уместно
в ежедневието си.

Според тълковния речник думата свобода има следните значения:

1. Възможност отделният субект да проявява собствената си воля. 

2. Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер.
3. Възможност да се извършва нещо без ограничения.
4. Непринуденост, лекота.
5. Живея по собствената си воля.

Всяко едно от тези неща е написано и проверено в тълковен речник и са реални и

доказани значения на думата свобода, но дали всяко едно от тях може да обясни
самата свобода? Човек наистина ли е осъден да бъде свободен, или е точно
обратното?

За да разгледам този въпрос от всички страни както подобава, ще си помогна с

изучавано в осми клас произведение, което ми е добре познато и разглежда темата
за свободата от различни гледни точки. Дон Кихот от Мигел де Сервантес е един
много добър пример как пълната свобода не само може да те накара да се
почувстваш осъден, а и да те подлуди до безкрайност. Нима това е била съдбата на
героя, дори и той да не съществува. Дон Кихот бил ли е осъден на свобода? Бил ли
е осъден да полудее? Защо се е случило така, ако той всъщност не го е искал?

Идеята на Сартр казвайки великите си думи всъщност не е била пряка – все пак има
доста гледни точки по въпроса, но не е важното това сега. Свободата на човека е
негово право. Имаме свободата/правото (контекстни синоними са в този случай) да
избираме къде да живеем, с кой да общуваме, какво учим и т.н., но тук както и в
повечето неща в живота има уловка. Ние имаме свободата да изберем какво да
учим, но е задължително да учим до определена възраст. Нашите родители, а и ние
след години ще трябва да работим и разбира се наше право е да изберем работата
си и как да я вършим, но въпреки това е наше задължение и ние сме принудени да
работим. Същото е и с данъците например, можем да изберем начина по който да
ги платим, но е задължително да го направим. Дали точно това е нямал предвид
Сартр? Ние имаме правото да изберем начина по който дадена ситуация може да
протече, но нямаме свободата да не преживеем тази ситуация.
Лично аз тълкувам цитата по още един начин. Живота ни осъжда да бъдем
свободни, да живеем, да се радваме на нещата които ни се случват всеки ден, но
също така с тази присъда идват и много задължения които не са лесни и приятни за
нито един от нас. Важното е да съчетаем нещата добре заедно и да успеем да
живеем живота си, а не просто да съществуваме.

И в крайна сметка наистина сме осъдени да бъдем свободни? Но не в прекия

смисъл на цитата. Изборът е трудна задача и не всеки от нас е добър в избирането,
вземането на решения и всички тези подобни неща. Свободата да избираш за
съжаление ти дава по-големи граници от колкото да нямаш тази свобода и някой
друг да избира вместо теб. Всички усещаме как се променяме и порастваме. Скоро
няма да има хора които да избират и да вземат решения вместо нас и ние ще бъдем
тези които ще имат думата… Много е важно да вземаме мъдри решения и да се
вслушваме в хората преди нас, като добавяме и свои идеи разбира се.

Скоро и ние ще бъдем осъдени да бъдем свободни, и тогава едно от най-важните

неща ще бъде делото с живота да приключи и всеки от нас ще има два избора с
които да излезе от него. Да излезе от него като победител или да го загуби. Каквото
и да правим и както и да се въртим, винаги ще бъдем осъдени да вземаме решения
или с други думи ще бъдем осъдени да бъдем свободни.