Свобода и

избор
 1. Значение на думата свобода
• „Свобода“ – „сво“ (свой) и „бода“ (да бъде). Свързана със
старобългарската дума „собство“ – „собствена същност“. В
латинският и гръцкият свободата се свързва със значението
„свободно роден“.
 2. Свободата според
Августин
Августин Блажени (354-430 г.) по най-решителен начин
признава естествената свобода на човешката воля, без която
не е възможно да се вменява никаква постъпка и да се произнася никакво нравствено съждение.
Той внася признак на свобода в самото определение на волята като движение на духа,
непринуждавано от никого и насочено към съхранение на нещо. Той казва, че бог е сътворил
човека по свое подобие и единствено на него е присъща свободната воля и любовта. Като
пример посочва и Адам и Ева: “ Те са избрали греха пред Бог, но Господ не им отнема
свободната воля, въпреки, че ги изпраща на Земята“ . По този начин доброто е възможно за
човека само с действието на Божественото начало, проявяващо се в човека и чрез него, но не от
него. Такова действие се нарича “благодат”. За да иска човек помощ от благодатта, е необходимо
самата тя да действа в него. Със собствени сили той не може да прави и да изпълнява добро, не
може да го желае и търси.
 3. Екзистенциализъм
• Екзистенциалистите – свободата на избора се крие в това „как“ – как да се
отнасяме към…, как да се бунтуваме, как да преодоляваме трудностите и т.н.

Екзистенциализъм-философско направление, при което първо е

съществуването и чак тогава същността (екзистенцията предхожда
есенцията). Стреми се да изясни проблемите, присъщи на човешкото
състояние, смисъла на съществуването, значението на битието и характера на
свободата и индивидуалната отговорност.
 4. Свободата според
Жан-пол Сартр
(1905-1980)

Жан-Пол Сартр e един от най-важните проявители на екзистенциализма през 20-ти век. Сартр
разбира човека като «същество за нищо», с абсурдно съществуване, което трябва да живее в
конкретния момент. Той твърди, че съществуването предхожда същността, което означава, че всяко
човешко същество трябва да даде смисъл на собствения си живот. По същия начин той поддържа,
че “човекът е осъден да бъде свободен“ . «Човекът най-напред съществува, случва се, явява се в
света, а едва след това се определя» Въпросът за свободата засяга дълбоката същност на
отношенията между човека и природата, човека и обществото, между човека и неговите страсти и
т.н., т.е. и неговото поведение. Свободата е да можеш това, което искаш, а не само да искаш това,
което можеш.
5. Свободата като възможност и като
осъществяване
Свободата се разглежда като възможност (негативна свобода) и
осъществяване (позитивна свобода). И двата вида са свързани с
човешката воля.
 А|негативна Б|позитивна
• Негативната свобода е
• Позитивната свобода е свобода за
свобода от външна намеса, от принуда,
контрол и директен собствен
която ви пречи да правите това, което
живот. Тя позволява на човека
искате, когато искате да го направите.
съзнателно да прави собствен
Тези ограничения са поставени върху
избор, да създава своя собствена
вас от други хора. Колкото по-
цел и да формира собствения си
негативна свобода имате, толкова по-
живот; той действа вместо да
малко пречки съществуват между вас и
бъде действан . Концепцията за
правите каквото искате. Концепцията
положителна свобода може да се
за отрицателна свобода може да се
обобщи като: „Аз съм си господар“.
обобщи като: „Аз съм роб на никой
човек.“