Есе по морален въпрос

“както вие съдите, така и вас ще съдят, и с каквато мярка отмервате, с такава ще отмерват и на
вас… “

Име: Тодор Драгиев Клас: 8”д”

Случвало ли ти се е да съдиш някой без да го познаваш?

Божието слово е духовната основа на човечеството . Основен е принципът на
равенството. Исус приравнява всички хора пред Бога. Бог е носител на идеята за
справедливост, а хората трябва да помнят – „Не съдете, за да не бъдете съдени”. Бог има
„мярка” за човешките грешки. Тук ще разгледам двета основни проблема: равенството и
хората да се мислят за Бог.

Защо казах, че хората се мислят за Бог? Казах го, защото ние съдим без никакво
основание. Хората сме се превърнали в едни животни, които искаме само да мачкаме без
да поглеждаме какви щети оставяме след себе си. Единственият, който може да съди е
Бога. Той е в центъра на всичко според Библията. В днешно време все по-малко хора
вярват в Бога, защото много голяма част от нас се мислят за по-силни и могъщи от него.
Хората в днешно време мислим, че Бог е мит и се опитваме да си обясним всичко чрез
наука. Например ако направиш нешо лошо то ти се връща и ти често ше си кажеш “на
всяко действие си има равно на него противодействие”, но ако питаш някой, който вярва
в Бога той ще ти каже “Бог забавя, но не забравя”. С това твърдение аз мисля, че доказах
Защо хората се мислят за Бог.
Какво означава всички да сме равни? В миналото владетелите са се опитвали да направят
всички равни. Да няма групи като: бедни-богати, умни-глупави и много други. С годините
това се срива до основи. Сега има много повече хор на улицата от колкото в миналото.
Сега има много хора, които са расисти, а в миналото това го е нямало.
Затова ли ни е създал Господ? Да унищожаваме хубавите гори, да замърсяваме въздуха и
водата, да крадем и убиваме. Не, Господ ни е създал да си помагаме, да се обичаме и да
минаваме през трудностите заедно. В биологията се казва едно нещо: “Хората се
различаваме от маймуните, защото имаме палци”. И оттук изниква един въпрос: Ако
маймуните имаха палци, те по-добри ли ще са от нас, хората? Това е пример, че ние
хората сме се превърнали в животни с каменни сърца. Пак ще повторя. Ние хората
мачкаме, без да поглеждаме какви рани оставяме след себе си.
Аз мисля, че ние хората сме равни и ако “спрем да се дърпаме за гушите” светът ще стане
много по добро място. Третото нещо, което искам да разгледам е: Защо хората винаги
съдим хората. Има една поговорка “Не съди книгата по корицата”, но в днешно време
тази поговорка изчезва. Всеки ден когато се разхождам, виждам как две момиченца
обсъждат облеклото на трето. И аз мога да кажа, че те са кифли, но аз се здържам, защото
все пак сме хора. Да си призная и аз съм правил грешни заключения за хората, но се
опитвам да поправя тази черта в себе си.
Да обобщим. Тук разгледах двата основни проблема: равенството и хората. От тези два
проблема се появиха и нови като: вчера-днес, бедни-богати, хора-животни. Аз мисля, че
ние хората можем да се поправим, стига да искаме. Не може постоянно да критикуваме,
защото “Каквото повикало, такова се обадило” нали така.