„С какъвто съд съдиш, с такъв ще бъдеш съден“

"С какъвто съд съдиш, с такъв ще бъдеш съден" – това не е просто изречение, а
мъдрост, която ни предоставя възможност да обърнем внимание на нашето собствено
поведение и нагласи към обществото. Аз бих задал въпросите: „Кои сме ние да осъждаме
другите, при положение че самите ние не сме безгрешни?“; „Защо трябва да гледаме в
чуждата храна“? Може би отговорите на тези въпроси се крият в същността на човешката
природа, религията, както и контекста на настоящето.

Човешката природа е съвкупност от светли и тъмни страни. Способността ни да

съдим е част от нас, и от нашата социална и морална структура. През вековете човекът е
доказал, че е егоистично и злобно същество, което се интересува само от това на него да
му е добре. Точно затова, когато съдим някого, често го правим от позицията на нашите
собствени виждания и убеждения. Много психолози смятат, че когато един човек съди
някого, той го прави за да притъпи за момента собсвените си недостатъци. Някои хора
твърдят, че човекът изтъква като чужд недъг най-вече това, което той смята за свой
недостатък, като по този начин „успокоява“ подсъзнанието си.

Религията засяга тази тема чрез своите учения за морал и последици. Тя насърчава
търсенето на справедливост и добродетел, като подчертават връзката между нашите
действия и бъдещите ни съдби. В този контекст, цитатът става призив за сбор между
нашите морални принципи и действия, и това, което можем да очакваме в отговор.
Например в християнството Матей казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“, като след
това допълва, че „с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка
мерите, с такава ще ви се отмери“. Според духовните учения не бива да съдим, защото
накрая всички ще бъдат съдени от един върховен съдник. Както казва старата българска
поговорка, „Ще дойде Видовден и всеки ще си го получи“.

Съществен е и контекстът на времето, в което живеем. С напредването на

човешката цивилизация, ценностите се променят, а с тях и възгледите ни към правилното
и грешното. В днешните условия на глобализация, обществото има нужда от голямо
припомяне на мисълта от цитата. Виждаме ежедневно как в социалните мрежи често
хората съдят без да знаят през какво преминава тяхната „жертва“. Ако се подиграем на
някого, че е нисък, ние засягаме пряко част от живота му, върху която той няма влияние.
 И така, обединявайки тези аспекти, можем да стигнем до заключението, че идеята
на цитата е не само принцип на морална реципрочност, но и предизвикателство към по-
дълбоко осъзнаване на нашето собствено поведение. Ако нашите присъди се изразяват
справедливо и разумно, можем да се надяваме да срещнем същото отношение от света
около нас. В крайна сметка уважение и авторитет се печелят чрез добро отношение към
другите, а не чрез присъди.