ОБОБЩЕНИЕ

I. ЕТИКА
1. Етика – наука за нравствеността и морала като регулатори на човешките
отношения.
2. Морал – вътрешният регулатор на поведението на, който действа чрез съзнанието за
ценноста на другите човешки същества и човешките отношения.
3. Нрави – установените чрез обичая стандарти за поведение на хората в дадена
общност, които формират начина им на живот.
4. Нравственост – система от общовалидни норми, които са надиндивидуални по
произход, но определят живота на всеки член на общността.
5. Морални норми – изискванията към човешкото поведение, които личността изцяло
приема като система и се ръководи от тях като веобщи.
6. Морални ценности – образцови идеи и представи за човешкия живот и отношенията
с другите, които задават смисъл на човешкото съществуване.
 II. ДОБРИЯТ ЖИВОТ И
СПРАВЕДЛИВОСТТА
1. Сократ – трябва да си справедлив, за да можеш да водиш добър живот и да
постигнеш справедливост.
2. Аристотел – човешкото добруване е най – висшето благо. То се постига чрез
интелектуалните добродетели и добродетелите на характера. Аристотел има още два
аспекта в разбирането на справедливостта – правния и политическия.
3. Имануел Кант – придобиването на пълно щастие и пълна добродетелност са най –
висшето благо. Разума е този който ни помага да станем добродетели.
 III. ДОБРО И ЗЛО
1. Добро – основно понятие на етиката, което изразява създаването, съхраняването и грижата за
съществуването. Доброто е централно понятие, с което човешкият живот се осмисля и
теоретично, и практически.
2. Зло – отрицание на доброто. То е унищожение на вече създаденото, разрушаване на вече
изграденото, то се асоциира с аморалното.
3. Доброто и злото в религиите
А) Доброто – изцяло положителна ценност
Б) Злото – изцяло отрицателна ценност (антиценност)
В) Дявол – (от старогръцки) този, който разделя.
Г) Монотеистичните религии приемат доброто като изначално, а злото е последвало след това.
Д) Дуалистичните вярвания смятат, че и двете са изначални и равноправни.
4. Етически релативизъм – отхвърля съществуването на универсални нравствени критерии за
оценка на човешките постъпки. Според него нравствеността зависи от историчското време и
културата на обществото.
(Например това, което се смята в една култура за правилно, не се възприема непременно като
правилно в друга култура.)
5. Доминиращото схващане е, че доброто е изцяло свързано с живота, а злото – със смъртта.
 IV. ДОБРОДЕТЕЛ
1. Добродетели – нравствените качества на човека, с реализацията на които той отговаря на
изискванията на обществото за осъществяване на доброто.
Добродетелта е личностно качество.
2. Порок - отрицание на добродетелта. Той е трайно усвоено деструктивно, конфликтно,
разяждащо устоите на общността поведение.
3. Учението за добродетелите:
А) Сократ – отъждествява добродетелта със знанието.
Б) Платон – разглежда справедливостта като главна добродетел.
В) Аристотел – има две категории добродетели
• На ума – развиват се благподарение на ученето (разсъдливостта, мъдростта)
• На характера – формират се от обичая, развиват се чрез възпитанието и придобиват
индивидуален облик чрез собствения опит.
Г) Според Аристотел човек се нуждае от принцип, чрез който да определя
добродетелта – средината (средата, мярата)
Добродетелта е средина между две злини, едната от които се явява недостиг, а
другата – прекомерност.

4. Добродетелите в световните религии

А) християнство – основните добродетели са вяра, надежда и любов.
Б) ислям – добротата и благородството са плодове на солидарността, която се явява
основна добродетел.
В) Будизъм – животът на Буда. Добродетели като състрадание, самообладание, любяща
добронамереност.
 V. СМИСЪЛ НА ЖИВОТА
1. Смисъл на живота - основно етическо поняти, чрез което се изразява целостта и
завършеността на човешкото съществуване.
2. Дълг – задълженията, които общността изисква от човека в неговият живот и също така
дългът е вътрешно присъщ на човека и е специфично отношение, основано на съзнанието,
3. Грижа – това, което човек прави за поддържане на живота.
4. Деонтология (етика на дълга) – всичко необходимо е налице и затова необходимото и
действителното съвпадат.
5. Двата вида императиви според Имануел Кант:
• Хипотетичен императив – отнася се за конкретни постъпки, които са средство за постигането
на отделни цели.
• Категоричен императив – не произтичат от никакви цели, те повеляват как човек трябва да
постъпва по принцип и определят моралното действие.
6. Щастие – състояние на човека, което съответства на най – голямата вътрешна
удовлетвореност от собственото му съществуване.
7. Удоволствие – морално удовлетворение, което се определя от чистотата на мотивите и целите
и не накърняване разбирането за добродетелите.
 8. Възгледи за смисъла на живота
А) Хедонизъм - етическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е
удоволствието и насладата.
Б) Евдемонизъм - щастието е висше благо, което всеки иска да постигне. За да го постигнем
обаче, трябва да действаме правилно.
В) Епикурейство – основоположик е Епикур. Щастието има две взаимосвързани страни –
получаване на удоволствие и избягването, липсата на страдание.
Г) Аристотел – етика на добродетелта. Целите могат да бъдат междинни и крайни. Междинните
спомагат за постигане на крайната цел, а крайните осмислят междинните.
9. Полза – вид благо, което представлява възстановяване на липсващото в социалното и
индивидуалното съществуване на човека.
10. Утилитаризъм – основоположници са Джон Стюарт Мил и Джереми Бентъм. Моралната
стойност на дадено действие или поведение се определя основно от неговата полза.