Ценности-всичко, което има изключително значение

за човешкото съществуване и като такова е всеобщо

(универсално), непреходно, образцово.

Аксиология-(от аксиос-стойност, ценност и логос-

наука)- дял от философията, който изучава
природата на ценностите, връзките между
различните ценности, връзките им със социалните и
културните явления и със структурата на личността.

Блага-ценности, които действат непосредствено и

дават резултат, който стабилизира, укрепва, осмисля
конкретното човешко съществуване.

Норми-правила, благодарение на които хората в

общност могат да съгласуват своите дейности, за
съхраняване на съществуването си и за постигането
на желани резултати във връзка с тази цел. Със
своята всеобщост, необходимост и задължителност
нормите служат и за предпазване и предотвратяване
на нежеланите и разрушителни за живота действия.

Традиции -начин на съхраняване и предаване чрез

възпитанието на системата от ценности, характерни
за дадена общност, народ, култура. Осъществяват
смисловата връзка между поколенията и запазват
във времето единството на общността.

Фундаментализъм -възглед, според който няма

никаква преходност, относителност и
неустановеност. Всичко се свежда до едно-една
ценност (система от ценности), една норма (система
от норми), един начин на тяхното тълкуване.
Фундаментализъмът унищожава многообразието,
интерпретацията и възможността за промяна.

Релативизъм -възглед, според който ценностите и

нормите са относителни, преходни и неустойчиви.
Те зависят от обстоятелствата, гледните точки и
моментни неразбирания. Релативистките възгледи
залагат на това, че всичко е възможно, което лишава
от смисъл необходимостта, всеобщността, а с това и
устойчивостта на човешкото съществуване.

Рационалност –(от латински ратио- разум)-

характеристика на познаващото мислене, която се
изразява с цялостност, обобщеност, свързаност,
съдържателност, обоснованост, аргументираност,
изводимост, проверяемост. Рационалността стои
най-високо в йерархията на познавателните
възможности и способности на човека.

Диалог -във философията се разбира като

равнопоставен разговор между двама (двама души,
два субекта, две позиции, две идеи и пр.). Диалогът
предполага: активност на страните, подготвеност,
коректност, аргументираност и обоснованост,
способност да се приеме позицията на събеседника.
Рационалния диалог се основава на споделянето и
събеседването и може да бъде спор по тема, дебат,
дискусия.

Свобода - способността на човек самостоятелно да

определя своите постъпки, да действа въз основа на
на собствени решения и да носи отговорност за тях.

Воля - способността за самостоятелно, осмислено,

разумно действие, което човек предприема, като се
ръководи от правилата, а не от природната
необходимост.

Необходимост - това, без което съществуването е

невъзможно. В природата необходимостта действа
чрез природните закони, а в обществото - чрез
нравите. В етиката тя се изразява чрез нравствените
правила и моралните изисквания - чрез нравите,
нормите и моралните закони.

Отговорност - Дължимият отговор пред себе си и

пред другите за последствията от действията, които
съм избрал.

Детерминизъм - възглед, според който всяко нещо е

обусловено от действието на някаква причина. В
човешките взаимоотношения - всичко, което
правим, и начина, по който постъпваме, са
предопределени от вече съществуващи
обстоятелства, действия и изисквания. Това
означава, че човек няма възможност за избор и
свободната му воля е невъзможна.

Индетерминизъм - Възглед, според който между

причината и действието няма необходима връзка -
една причина може да води до различни следствия,
а всяко действие може да е независимо от своята
причина. Ако за физическия свят това означава, че
господства случайността, а не необходимостта, за
човешкия се изразява в това, че никакви правила и
норми не могат да обусловят нашите постъпки. Това
означава, че липсва критерии и човек нито прави
реален избор, нито осъществява своята воля.

Екзистенциален - философско направление, според

което при човека(за разлика от всичко останало)
първо е съществуването и чак тогава същността.
Поради това и човешкото съществуване изцяло се
основава на свободата, а не на природната
необходимост и външната принуда.

Избор - Способността на човек да преценява

възможностите как да постъпва, да ги осъзнава и да
взема решение за действие, което осъществява чрез
волята си.

Етос - това, което се развива и предава във времето

и формира нравственото поведение на човека.
Етосът обозначава и ,,мястото’’ ,където се
осъществяват ежедневните човешки отношения и
където се поддържат като трайни, т.е. жизнената
среда именно на човека.
Нрави - установените чрез обичая стандарти за
поведение на хората в дадена общност, които
формират начина им на живот. Нравите са
стандарти, защото определят кое е правилно и кое
не в човешкото поведение, като изхождат от общия
интерес, закрепен в традицията и обичая.

Нравственост - система от общо валидни норми,

които са индивидуални по произход, но които
определят живота както на всеки член на дадена
човешка общност, така и на общността като цяло.

Морал- вътрешният регулатор на поведението, което

действа чрез съзнанието за ценността на другите
човешки същества и човешките отношения

Морални норми- изисисквания към човешкото

поведение и взаимоотношения, които личността
изцяло приема като ситема, убедено действа според
тях и се ръководи от тях като всеобщи, необходими
и ценни, а не като себични и според собствения
интетрес

Морални ценности- ообразцови и идеи и представи

за човешкия живот и отношенията с другите, които
задават цялостния смисъл на човешкото
съществуване, предмет са на специални и особени,
емоционални преживявания и са критерий за оценка
на собственото поведение и поведението на другите

Етика – наука за нравствеността и морала като

регулатори на човешките отношения. Теоретичната
част на тази е насочена към моралното съзнание на
човека, а практическата се занимава с правилата за
нравственото му поведение

Достойнство- изразява особено морално отношение

на човека към самия себе си в звучието с отношение
към него от страна на обществото. В достойнството
се признава ценноста на личното и включва
изискването на другите хора да зачитат тази ценност
ю

Уважение- признаване достойнството на другите. То

се изразява чрез поведнеито спрямо тях и е израз на
вътрешна необходимост
Добро – основно понятие на етиката, която изразява
създаването, съхраняването, интегрирзнето, и
грижата за съществуването. Доброто е централно
понятие, с което човешкия живот се оосмисля
теоретично и практически.

Зло- отрицание на доброто. То е унищожение на

вече създаденото, разрушаване на вече
изграденото, знаемаряване на вече отгледаното, в
този смисъл то се асоциара с безнравственото и
аморалното. Само по себе си то е безсилно, но като
се приеме от човека, злото се осъществява чрез
греха

Добродетели- нравствени качества на човека, с

реализацията на които той отговаря на изискванията
на обществото за осъществяване на доброто.
Добродетелите са трзи способности на личността,
чрез които човек не само хармонично се вписва в
общността, но и заявяа своята ценноста пред нея

Порок- отрицание на добродетелта. На практика

порокът е трайно усвоено деструктивно,
конфликтно, разяждащо, устоите на общността
поведение.

Смисъл на живота- основно етическо понятие, чрез

което се изразява целостта и завършеността на
човешкото съществуване. Смисълът на живота
обхваща цялолото съществуване на личносттта и се
определя от чувството за дълг и поставените,
следвани и постигнати цели

Дълг- в етиката се разбира от една страна като

задълженията, които общността изисква от човека в
неговия социален и индивидулане живот, а от друга
дългът е вътрешно присъщ и е специфинчно
отношение, основано на съзнанието, че човек не е
самодостатъчен. Като морално съзние дългът винаги
е еднопосочен-моралният човек изисква дължимото
от себе си за другия
Грижа- това, което човек прави за поддържане на
живота. Грижата се свързва с нравственото
усъвършенстване и духовното облагородяване на
човека

Деонтолгия – теоретично, етични учение, според

които всчико необходимо е налице и затова
дейсвителното и необходимото съвпадат. В такъв
случай това състояние трябва да се поддържа а не да
се променя. А то се поддържа само чрез дължимото
от човека поведние

Щастие- състояние на човека което съотвества с най-

голямата вътрешна удовлтвореност от собственото
му съществуване, на пълнота и осмисленост на
живота му

Удоволствие- най- разпространенто е разбирането

на удоволствие като сетивна и емоционална
наслада. В етиката за удоволствие се говори в
смисъл на морално удовлетворение което се
определя от чистотата на мотивите и целите и не
накърнява разбирането за добродетели

Полза – В етиката ползата е вид благо което

представлява въстановяване на липсващо в
социалното и индивидуланото съществуване на
човека

Естетика -философска наука, която се занимава със

същността на красивото и неговото възприемане,
както и с въпросите на изкуството.

Красиво (прекрасно) -естетически идеал, както и

това, което предизвиква в нас чувството за сетивна,
емоционална и интелектуална удовлетвореност,
свързана с възприемането на определени
естетически предмети.

Естетическо -от една страна, всичко, което

притежава естетически свойства, чрез които
предизвиква естетическо отношение, в което се
изразява и удовлетворява естетическият вкус на
човека; от друга, красивото в широкия смисъл на
думата.

Грозно -В етиката:обозначава постъпка, която

обикновено се свързва с отклонението от някаква
норма, предписаниеза действие или разбиране за
съвършенство. В естетиката: противоположното на
красивото-безформеното,неструктурираното,
безсъдържателното.

Възвишено -В естетиката:скок без преход от

обикновено към върховно състояние. Онова, което е
издигнато, стоящо над обикновеното; което е на
нравствена висота. Пример: противоположно на
възвишеното е ниското.

Естетически вкус -изразява връзката между

сетивността, въображението и разума в
естетическата оценка.

Изкуство -Основна област на духовна реализация в

която човек със специфични (художествени)
средства претворява живата реалност на
съществуването си в произведение, които му дават
възможност да види, осмисли, разбере и обогати
тази реалност и себе си през естетическите си
способности и вкус.

Художествено произведение - произведение на

изкуството, резултат от творчеството на неговия
автор. То е:

а) условна реалност;

б) относително самостоятелно;
в) единството му се осъществява чрез единството на
съдържанието и формата му;

г) съществуването му има предназначение-

удовлетворяване на индивидуална и социална
потребност;

д) действието му зависи от художествената му сила и

от aктивността на възприемателя му;

е) когато то е значимо, „Живоmъm“ му винаги е по-

дълъг от този на вещите, хората, а често надмогва и
този на знанията, идеологиите, обществата и
държавите.

Катарзис - способност на художествената творба да

„очиства“ (освобождава) зрителя oт aфектите
(състрадание u страх), koumо сама е предизвикала в
него. Катарзисът xapaктеризира целесъобразността
на процеса на художественото възприятие, който
започва с вживяване в творбата, последвано от
разграничаване, дистанциране и реален практически
ефект.

Категоричния императив на Кант, в окончателна

формулировка звучи по следния начин: Постъпвай
така, че правилото на твоята воля, винаги да може
да стане принцип на всеобщото законодателство.
Всъщност това е парафраза на древната истина:
Дръж се към другия така, както ти би искал той да се
държи към тебе. Прави това, което трябва да правят
всички.