Толерантност

Толерантността е основа на философията за обществените

отношения още преди епохата на Просвещението, но именно в тази епоха
през 1686 г. Джон Лок написва прочутото си „Писмо за толерантността”. В
него се подкрепя идеята, че религиозната търпимост не е само препоръка,
а неотменно условие за мирно и справедливо съжителство на гражданите в
една държава. След Джон Лок толерантността се превръща в изконно
човешко право – в свобода на съвестта, подчинена на разума. Ролята на
това право е да бъде съдия в съревнованието, да гарантира равни условия в
надпреварата между религии, а оттам – между общности и между
държави. В постмодерната епоха Д. Ватимо говори, че толерантността е
проявление на известна „еластичност” на собственото ни битие, готово да
се протегне към другото с цел да разпознае самото себе си. Тази
еластичност в смисъла на толерантност не е природно заложена нагласа да
се реагира с разбиране и доброжелателност. Като качество на човешкото
поведение толерантността зависи не само от характера, темперамента, но и
от готовността, плод на подготовката, да се приемат различията.
В съвременността като развитие на идеята за толерантността, като
условие за „оценка и уважение на човешкото достойнство и интегритета на
всички хора” се явява и Декларацията за принципите на толерантността, в
която толерантност „означава уважение, приемане и разбиране на богатото
многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и
способите за проява на човешката индивидуалност”. Толерантността е

1
термин, който означава търпимост и зачитане на различията, били те
социални, културни, сексуални или религиозни. Според някои философски
речници тя може да се прояви като акт на снизходителност, като акт на
търпимост или като акт на подкрепа и разбиране. Съответно като
нетолерантност се квалифицират всички подходи и практики, които не
проявяват подобно отношение. Проявата на толерантност не означава
безразличие, търпимост към социалната неправда, отказ от собствените
убеждения или отстъпка от собствените позиции под чужд натиск.
Толерантността е морална стойност, която предполага пълното зачитане на
другите, техните идеи, практики или убеждения, независимо дали са
различни от нашите. В този смисъл тя е признаване на разликите, присъщи
на човешката природа, разнообразието от култури, религии или начини на
поведение. Някои считат толерантността за основна ценност за
хармонично мирно съжителстване. Смята се, че толерантността е в
основата на добрите отношения между хората от различни култури,
вероизповедания, раси и начин на живот.
Тя е основна нагласа на живот в обществото. Толерантният човек
може да приеме различни от установените норми, мнения или поведения в
социалната среда, дори да са в разрез с неговите морални принципи. Този
тип толерантност се нарича социална толерантност.
Толерантност към тези, които изповядват публично вярвания или религии,
различни от нашите, се нарича религиозна толерантност.
В този смисъл би могло да се направи изводът, че образованието за
междурелигиозна толерантност е:
● съвкупност от политики (образователни и социални), стратегии,
програми, методологии, дейности, които взаимно се допълват,
конструктивно си сътрудничат и диверсифицират с цел личностно
развитие на индивидите в обществото за формиране на „умение за
живот заедно”;
● таксономичен фундамент, изграждан през годините, за да се
конкретизират и изведат онези полезни и важни за глобалното
общество компетентности, които да залегнат в образователните
програми и дейности; да се подложат на доразработване и

2
 диверсификация националните държавни образователни
изисквания, стандарти и учебни програми;
● космополитна схема, в която умението за диалог,
възможностите за мобилност, изравняват шансовете и водят до
социалното включване; създаване на творчески иновации и
осъзнаване на доброволчеството като една от нормите на
личността.