ИЗМЕНЧИВОСТ И СТАБИЛНОСТ НА ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА НА

БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ (1995-2005 г.)

ст. н. с. д-р КРАСИМИРА БАЙЧИНСКА – Институт по психология, БАН

докторант МАГДАЛЕНА ГАРВАНОВА – Институт по психология, БАН

Въведение
След 1989 г. сме свидетели на опит за промяна на ценностите на макросоциално или
културално ниво. Стремежът е към изменение на основната норма на социалните отношения
– от колективизъм (приоритет на колектива над индивида) към индивидуализъм (приоритет
на индивида над колектива). В публичното пространство идеологемите на социализма –
социална справедливост, равенство, общонародна собственост и др., се изместват от новите,
противоположни на тях демократични ценности – богатство, независимост,
себеутвърждаване, частна собственост и т.н. Pеверсията на колективистичните с
индивидуалистичните ценности се посочва от редица автори като съществена особеност на
социалните промени след падането на комунистическите режими в страните от Източния
блок [27] като България [2], [5], Русия [8], Полша [29] и др.
Една от първите “чисто” психологически дефиниции на индивидуализма принадлежи
на Уотърман, според който това понятие отразява 4 основни личностни качества [40, цит. по
15]: 1) чувство за собствена идентичност – съзнанието за това кой съм Аз, какви са моите
ценности и цели; 2) потребност от самоактуализация като стремеж да се изрази истинското
Аз [11]; 3) вътрешна локализация на контрола – готовността да се поеме лична отговорност
за собствения живот, както и 4) способност за универсални морални съждения при достигане
на постконвенционалния стадий от моралното развитие [26].
Изследователи като Триандис отбелязват, че ценностният профил на индивидуалиста
и колективиста е относително противоположен и очертава два контрастни личностни типа.
Идиоцентриците (индивидуалистите), например, се стремят към вълнуващ живот,
удоволствия, любопитство, творчество и т.н., а алоцентриците (колективистите) ценят
сигурността, подчинението, уважението към по-възрастните и др. [19]. По-новите
изследвания на американския психолог разкриват, че във всички общества присъстват както
индивидуалистичните, така и колективистичните ценности, но в индивидуалистичните
култури преобладават идиоцентриците – около 60%, докато в колективистичните държави
близо 60% от хората са алоцентрици [39]. Във всеки един човек също съществува пълния
набор от идеи, които могат да бъдат открити както в индивидуалистичните, така и в

1
колективистичните културни модели, но взаимното влияние на културата и ситуацията, в
която попада индивидът, определя кой елемент ще бъде водещ [19].
Много по-малко са изследванията, които се интересуват от възможните изменения в
индивидуалистично–колективистичната ориентация (на всички нива на анализ), поради
относителната устойчивост на ценностните нагласи, норми или убеждения. Неслучайно
лонгитюдно изследване на Байчинска констатира, че в ценностната система на т.нар. “твърди
индивидуалисти” и “твърди колективисти” не настъпват съществени промени в едногодишен
период от време [4], [5]. На макросоциално равнище Хофстеде установява, че
икономическият просперитет води до предвижване към индивидуализъм, но културите се
изместват заедно, така че различията между тях по това измерение се запазват [21].
Други автори посочват, че в развитите западни държави противоречието между двете
понятия – индивидуализъм и колективизъм – до голяма степен се заличава. Наблюдава се
тенденция със засилване на индивидуализма вследствие на икономическата стабилност,
материалното благосъстояние и разширяването на сферата на пазарните отношения в
световен мащаб да се засилва и колективизмът [15], [20]. С други думи, за да функционира
оптимално, социумът се нуждае както от повече демокрация, така и от повече управление и
намеса в личната автономия [15]. Така ценностите на себеизразяването са съвместими с
потребностите за групова принадлежност [25] и себереализирането е възможно чрез
участието на индивида в някаква по-голяма социална цялост [14]. В българската
постсоциалистическа реалност, обаче, е налице остър конфликт или противоборство между
индивидуалистичните и колективистичните ценности [5], което отговаря на началния етап на
демократизация и по-слабото икономическо развитие на обществото [25].
От тази гледна точка, изучаването на промяната в индивидуалистично–
колективистичната ориентация и ценностната система на съвремения българин е от особен
интерес. Възниква въпросът доколко замяната на колективизма с индивидуализма в
макросоциалния контекст провокира трансформация на ценностите на индивидуално ниво и
как личността се адаптира към новите социални условия. Редица изследвания показват, че
посоката и темпът на ценностните изменения зависи и се опосредстват от социалната група,
към която принадлежи индивидът, и се отнасят до дименсията “индивидуализъм/
колективизъм” [2], [5]. По-конкретно ще се интересуваме от измененията в ценностната
ориентация и ценностната система на българските учители.
Тази социално-професионална група е призвана да обезпечи трансмисията на
ценностите и социализацията на подрастващите в съответствие с нормите на обществото и
културата [12], [32]. Педагогическата дейност е значим фактор за формирането на
ценностите на младите генерации и в този смисъл играе важна роля за трансформацията на

2
ценностите на цялото общество. През последните години това съсловие е особено активно в
социален план. Неслучайно някои автори твърдят, че състоянието на съвременното
българско училище е силно проблематизирано [9], [13], както и че българските учители вече
не са анонимна социална група [10]. Последното намира израз в многобройните учителски
стачки и особено тази през септември и октомври 2007 г., която показа, че тази социално-
професионална група започва да има ново разбиране за функциите си в посттоталитарното
общество.
Реорганизацията на обществения живот у нас и стремителният напредък на
информационните и комуникационните технологии чрез процесите на глобализация и
интеграция в световен мащаб извеждат на преден план водещата роля на образованието, и
по-специално мисията на училището в новите социални условия – насочена най-вече към
стимулиране на личностното развитие, толерантност в отношенията, креативност към
проблемите и др. [16], [17]. Неслучайно образователната дейност се посочва от Инглехарт
като важен фактор в процеса на демократизация и утвърждаването на ценностите на
постмодерното информационно общество [25].
Редица емпирични и теоретични проучвания акцентират върху необходимостта от
промяна в българското училище [13], [16], [17]. Самата промяна се разглежда като
преустройство на убежденията, ценностите и нормите [16]. От съвременния учител се
изисква преосмисляне на опита, мотивите и социалната си роля в съответствие с новите
условия, които налага преходът към демокрация [10]. В този контекст основните приоритети
за модернизация в българското образование след 1989 г. се набелязват в няколко
направления: творческо преподаване, личностно-ориентиран подход към учениците,
хуманност и толерантност в отношенията, възпитание в индивидуализъм и активно
гражданско самосъзнание и др. [10], [16], [17], [18].
Изследването, което провежда Пенчева, показва обаче, че ценностното преустройство
в училище е многопосочно и многопластово: 1) резултатите потвърждават тенденцията за
преход от материални към постматериални ценности; 2) констатира се, че в съзнанието на
педагогическите кадри съжителстват ценностите на социализма и тези на отвореното
общество, и 3) установява се, че измененията към плурализъм са все още лабилни, крехки и
несигурни в отношението на педагозите към другия човек [16]. Налице е привидна промяна в
ценностната система на българските педагози – под прикритието на хуманистично
модифицираната ориентация в ценностната сфера прозират някои остарели по своето
съдържание авторитарни стереотипи от близкото минало [16]. Наблюдава се сериозно
разминаване между социалните очаквания за промяна в училище и реалните личностни
характеристики на ключовите фигури в образователния процес [10], [17].

3
 С други думи, трансформацията на ценностите, етичните норми, професионалните
стандарти и правилата за поведение в училище, която изискват новите социални условия, е
труден и противоречив процес. Образователната система е една от най-консервативните
институции във всяко общество и значително по-бавно се приспособява към иновациите [17].
Учителите също се характеризират с по-консервативни нагласи поради естеството на тяхната
професионална обучителна и възпитателна дейност [16].
Тази статия има за цел да опише и анализира промяната и стабилността в ценностната
ориентация индивидуализъм/колективизъм и в ценностната система на съвременния учител в
рамките на 10-годишен интервал от време. Сравнени са резултати от две емпирични
изследвания, като първото е направено през 1995, а второто – през 2005 г.
Теоретичен модел на изследването
За изследване на ценностната система се придържаме към подхода на Шварц [32],
чието преимущество пред останалите подходи се изразява във възможността за комплексно
изследване на ценностите – на индивидуално, групово и културно равнище. Основното
теоретично допускане на Шварц е, че ценностите са когнитивни репрезентации на три
универсални човешки потребности – потребностите на индивидите като биологични
организми, потребностите от координация на социалното взаимодействие и
потребностите от съхранение и добруване на социалната група. Чрез социализацията и
когнитивното развитие индивидите се научават да представят тези потребности като
съзнателни цели и ценности, да им придават различна степен на значимост и да използват
културно споделени понятия в процеса на комуникация [32].
Теорията на Шварц допуска, че съдържанието и структурата на ценностната система
има инвариативeн характер, т.е. е относително независима от културни влияния, което се
доказва от проведеното от израелския психолог обширно кроскултурно изследване.
Резултатите показват, че на индивидуално ниво ценностната система включва 10 основни
ценностни категории – сигурност, конформност, традиция, доброжелателност,
универсализъм, себенасоченост, стимулация, хедонизъм, постижение и власт.
Сигурност – ценности, насочени към сигурност, хармония и стабилност в
обществото, във взаимоотношенията и в самата личност: чувство за свързаност с другите,
социален ред, семейна сигурност, умереност. Конформност – ценности, насочени към
ограничаване на действията, които могат да наранят другите и да нарушат социалните


Учителската извадка от 2005 г. е част от проучване, осъществено от докторантката М. Гарванова, а тази от
1995 г. e част от изследване на ст. н. с. д-р К. Байчинска [2], [3], [5].

Започнало през 1988, до 2002 г. в него вземат участие повече от 64 000 души от 67 страни от всички
континенти [33], [36]. В изследването се включват и редица бивши социалистически страни, между които и
България [1], [2], [3], [5].

4
очаквания или норми: изпълнителност, самодисциплинираност, учтивост, почтителност
(почитащ родителите и по-възрастните). Традиция – ценности, изразяващи уважение и
приемане на обичаите и идеите, които дадена култура или религия налагат на личността:
зачитане на традициите, скромност, набожност, приемане на житейската участ.
Доброжелателност – ценности, насочени към запазване и поддържане на
благополучието на хората, с които имаме често лични контакти: отзивчивост, преданост,
великодушие, честност, отговорност, искрено приятелство, истинска любов. Универсализъм
– ценности, изразяващи стремеж към разбиране, толерантност и запазване на благополучието
на всички хора и на природата: широки възгледи, социална справедливост (отстраняване на
неправдите, грижи за слабите), равенство (еднакви възможности за всички), мир в света,
красота, единение с природата, мъдрост, опазване на околната среда.
Себенасоченост – ценности, изразяващи стремеж към независимост на мисленето и
действието: творчество, свобода, самостоятелност, любопитство, независимост. Стимулация
– ценности, свързани с поемането на риск: безстрашие, разнообразен живот, вълнуващ
живот. Хедонизъм – ценности, обединени от стремеж към удовлетворяване на потребностите:
удоволствие и наслаждение от живота (радост от храна, секс, развлечения).
Постижение – ценности, изразяващи стремеж към личен успех, който се определя
като демонстриране на компетентност според социалните, а не според личните вътрешни
стандарти: успешен, амбициозен, способен, влиятелен. Власт – ценности, изразяващи
стремеж към социален статус и престиж, контрол върху хората и ресурсите: власт, авторитет,
богатство, достойнство, обществено признание.
От гледна точка на тяхната цел посочените ценностни категории се намират в
отношения на взаимодопълнителност или на конфликт. Тези структурни отношения Шварц
представя в кръгова диаграма, която отразява идеята за интегралния характер на
ценностната система (виж фиг. 1). Категориите, които са разположени една до друга, са
взаимодопълващи, а тези, които са една срещу друга – са конфликтни [32], [33], [36].
Десетте ценностни категории формират две биполярни дименсии, които описват
конфликтните отношения между тях. Първата дименсия, наречена от Шварц
себетрансцедентиране срещу себеутвърждаване, характеризира отношението на индивида
към другите хора. Тя противопоставя ценностите, акцентиращи върху приемането на другите
като равни и грижа за тяхното благосъстояние, на ценностите на личния успех и доминиране
над другите. Себетрансцедентирането обединява категориите универсализъм и
доброжелателност, а себеутвърждаването – постижението и властта.
Втората дименсия откритост към промени срещу консерватизъм характеризира
отношението на индивида към риска. Тя противопоставя ценностите, акцентиращи върху

5
независимата мисъл и действие, а също и желанието за промени, на ценностите на
себеограничението, поддържането на традицията и стабилността. Откритостта към промени
обединява ценностите от категориите себенасоченост, хедонизъм и стимулация, а
консерватизмът – ценностите от категориите традиция, сигурност, конформност [32], [33],
[36].

рансцедентир
ебет ан
е
С

Ун

но -
тел же
ст
иве

ла бро
Се

рса

До
бе
на

Тра
Кон
лиз
с оч
м промени

ен

диц
ъм

фо
ос

Консерв
т

рм

ия
Стимулация

нос
ъм

т
из Си
т къ

н г ур

а
до
е

т
Хе н
е ни

ос

и
ос

зъ
Вл
тиж
т

м
ри

ас
тк

Пос

Фигура 1. Теоретичен модел на ценностната система на индивидуално ниво [цит. по 32]

Структурният модел на ценностната система, предложен от Шварц, има

пространствен характер. Двете половини на двумерното пространство на фигура 1
представят колективно- и индивидуално ориентираната мотивация. Разположените вдясно
ценностни категории – универсализъм, доброжелателност, традиция, конформност,
сигурност, изразяват колективните интереси, а тези, разположени вляво – себенасоченост,
стимулация, хедонизъм, постижение и власт, изразяват индивидуалните интереси.
Колективните и индивидуално ориентираните ценности представляват най-дълбинната или
базалната структура на ценностната система [32].
По-конкретните задачи на настоящето изследване бяха следните:
1. Да се определи наличието или отсъствието на промяна в ориентацията към
индивидуализъм/колективизъм при българските учители в периода 1995-2005 г.
2. Да се анализират измененията и устойчивостта в значимостта на 10 ценностни
категории, 2 дименсии и 2 типа интереси при българските учители в рамките на този 10-
годишен интервал.

6
 3. Да се очертаят измененията в йерархията на ценностните категории и начините на
разрешаване на дименсионалните конфликти и интереси при българските учители в
границите на 10 години.
В съответствие с данни от литературата формулирахме следните хипотези:
1. Очакваме засилване на индивидуалистичната ориентация при учителите,
изследвани през 2005 г. в сравнение с тези от началото на прехода – 1995 г. [2], [4], [5], [6].
2. Предполагаме като цяло увеличаване значимостта на индивидуално ориентираните
ценностни категории, полюси на дименсии и интереси и респ. намаляване интензитета на
колективно насочените такива в периода 1995-2005 г. [2], [4], [5], [6].
3. В ценностната йерархия на съвременните учители не очакваме да са настъпили
значителни изменения за този 10-годишен социално-исторически период, поради
относителната стабилност на тази психична структура [1], [30].
Изследвани лица
Целта на настоящата разработка (анализ на посоката и характера на реорганизация на
ценностите на българските обучители в условията на социални промени) налага
използването на времево-последователно изследване (съпоставка на данни от две напречно-
срезови емпирични изследвания, проведени в различни моменти от историческото време с
различни респонденти). Този подход поставя акцент върху влиянието на социално-
историческите фактори върху интензитета и йерархията на ценностната система
(категории, дименсии и интереси), което определя и социалнопсихологическата
интерпретация на резултатите.
Учителите и в двете проучвания (1995 и 2005 г.) са от различни средни училища в
столицата и други градове на страната (Стара Загора, Пазарджик, Панагюрище, Бургас и др.).
Данните за лицата, разпределени по пол и възраст, са представени по-долу.

Таблица 1. Разпределение на респондентите по пол и възраст (в проценти)

Пол Възраст Учители – 1995 г. Учители – 2005 г.

(N=331) (N=162)
до 29 г. 1.2 1.9
Мъже 30-44 г. 9 8.6
45+ г. 11 6.8
Общо 21.2 17.3
до 29 г. 12.5 8.6
Жени 30-44 г. 43.3 35.8
45+ г. 23 38.3
Общо 78.8 82.7

7
 Данните в таблица 1 показват, че учителските извадки от 1995 и 2005 г. си приличат –
преобладават жените и по-възрастните обучители (средната възраст при първото изследване
е 40.06, sd=8.97, а при второто – 42.89, sd=9), което е типично за съсловието на българските
педагози [16].
Методи
Чрез прилагане на индивидуален анкетен метод бяха използвани следните методики:
1) Метод за изследване на ценностите на Шварц – the Schwartz Value Survey (SVS)
[32], адаптиран за български условия от Байчинска [1]. В методиката се използват 36-те
ценности на Рокич [30] с малки изменения, като се прибавят и нови. На вниманието на
респондента се предлагат два списъка, включващи 30 терминални и 26 инструментални
ценности. Значението на всяка една от тях се фиксира посредством допълнителна
обяснителна фраза. Например: равенство (еднакви възможности за всички), вътрешна
хармония (мир със себе си), власт (влияние и контрол върху другите) и др. Изследваното
лице трябва да оцени значимостта на всички ценности, използвайки 9-степенна скала (от 0 –
не е важна до 7 – изключително важна, а също и [-1] – противоположна на моите ценности).
От него се изисква да прочете първия списък с ценности и да определи най-напред онези от
тях, които са най-важните, след това противоположните и най-маловажните, важните и т.н. в
качеството си на ръководен принцип в своя живот. По същия начин се подхожда и към
втория списък.
Коефициентите на стабилност (тест-ретест надеждност) на отделните скали (10-те
ценностни категории) са изчислени при средна по размер извадка от 120 души, анкетирани
повторно в интервал от един месец. Корелациите между тест-ретест измерванията са от
умерени до високи (от 0.39 до 0.66), което е показателно за относително добрата стабилност
на скалите, характеризиращи ценностните категории. Вътрешната им консистентност също е
задоволителна – индексите на надеждност се движат от 0.51 до 0.69 през 1995 и от 0.52 до
0.67 през 2005 г. Коефициентите на вътрешна надеждност в двете български изследвания са
съотносими с тези от кроскултурното изследване на Шварц [34].
2) Българска скала за индивидуализъм/колективизъм – БИК-скала [7]. Тази скала
също е разработена на базата на психосемантичния подход. Индивидуализмът, респ.
колективизмът се определя като лично предпочитание към ценности, чиято семантика в
поредица от експерименти се установява, че е свързана с индивидуалистичната ориентация
(богатство, успех, самочувствие) или към ценности, смислово свързани с
колективистичната ориентация (традиционност, ред, сътрудничество, справедливост). От

Терминалните ценности (крайните цели на съществуването) се представят като съществителни, а
инструменталните (желаните начини на поведение) – като прилагателни имена. Граматическата форма, обаче,
не играе съществена роля при оценката на мотивационното съдържание на ценностите [32].

8
изследваното лице се изисква да направи избор по предпочитание на една от всеки две думи,
представени в набор от 21 двойки (например: “Кое предпочитате?” – ред или богатство;
справедливост или успех; самочувствие или традиционност и т.н.). Двойките думи са
образувани така, че да репрезентират всички възможни комбинации от посочените по-горе
седем основни ценности, характеризиращи индивидуалистичната и колективистичната
ориентация.
Първият избор на дума във всяка двойка се кодира с 1, а вторият – с 2. Двойките, в
които се повтаря една и съща дума, са максимално отдалечени една от друга. Всяка дума се
повтаря еднакъв брой пъти отляво и отдясно в двойката. Чрез техниката на разгъване на
Кумбс [24] по косвен начин от направените от респондентите предпочитания се извлича
латентен общ континуум “индивидуализъм–колективизъм”, върху който се подреждат и
субектите, и стимулите, представени като точки в семантичното пространство.
Първичните данни от БИК-скалата бяха обработени по алгоритъма за метрично
решение на задачата за ранжиране на думите и лицата, разработен от Нишисато [28] и
изпълняван от компютърната програма DUAL SCALING. Тъй като при всяко приложение на
метода върху нова съвкупност от изследвани лица може да се очаква различна скалова
стойност и разпределение на ценностите върху имплицитния семантичен континуум
“индивидуализъм–колективизъм”, общата матрица от данни включваше предпочетените
избори на участниците от емпиричните изследвания от 1995 и 2005 г. Поотделната обработка
и сравняване на резултатите от двете съвкупни извадки с цел да се установят тенденциите на
промяна в индивидуалистично–колективистичната ориентация в хода на прехода би било
некоректно, което наложи тяхното обединяване.
Дуалното скалиране позволява да се анализира както структурата на обектите, така и
тази на изследваните лица. В резултат на обработката на данните бяха получени 3 измерения,
едното от които беше идентифицирано като “индивидуализъм–колективизъм”. Седемте
ценности, индикативни за индивидуалистичната и колективистичната ориентация, получиха
следните скалови стойности: богатство (-1.74); успех (-0.95); самочувствие (-0.56);
сътрудничество (0.54); ред (0.84); традиционност (0.84) и справедливост (1.03). Те образуват
биполярен континуум (дименсия) “индивидуализъм–колективизъм”, в краищата на който се
разполагат богатството и справедливостта, а в средата и останалите ценности – успех,
самочувствие, сътрудничество, ред и традиционност.
Поради спецификата на метода, критерий за неговата надеждност е групирането на
богатството, успеха и самочувствието в индивидуалистичната, а справедливостта,
традиционността, реда и сътрудничеството – в колективистичната част на континуума [7].
Получените резултати напълно отговарят на изискванията за надеждност на БИК-скалата.

9
 Чрез техниката на многомерното скалиране на изследваните лица беше приписан бал,
определящ характера и степента на ориентацията им към индивидуализъм или колективизъм.
Колкото по-близо до единия или до другия полюс на тази дименсия се намира
индивидуалният бал, толкова по-силно изразена е нагласата към индивидуализъм/
колективизъм. С други думи, коефициентите с отрицателен знак се отнасят до
индивидуалистичната част на скалата (скалови стойности под 0.00), а тези с положителен
знак – към колективистичната (скалови стойности над 0.00). Разпределението има широк
диапазон на вариативност и се доближава до нормалното ( x =-0.07, sd=1, т.е. има лек превес
на лицата с индивидуалистична ориентация).
Резултати и интерпретация
Изменчивост и стабилност в ориентацията към индивидуализъм/колективизъм
Различието в средните стойности на интересуващите ни променливи е проверено с t-
тест на Стюдънт за независими извадки. Оценката на големината на ефекта на социално-
историческите фактори върху величината на изменението на значимостта на
индивидуалистично–колективистичната нагласа, както и на отделните ценностни категории,
дименсии и интереси, е направена с помощта на d-дискриптивната статистика на Коен [23].
Тази статистика позволява да се оцени стандартизираната разлика между средните стойности
на едни и същи променливи, измерени в две независими извадки.
Ако d-стойностите са в интервала 0.0-0.2, ефектът може да се оцени като слаб, ако са
в интервала 0.3-0.7 – като среден, а от 0.8-2.0 – като голям. Тези ориентировъчни оценки
Коен предлага на базата на разположението на двете средни една спрямо друга. Колкото по-
малко е d, толкова по-близко са разположени те, съвпадението на разпределенията е по-
голямо и ефектът на изменение е по-малък [23] (за индивидуализма виж таблица 2).

Таблица 2. Средни стойности ( x ) и стандартни отклонения (s.d.) на индивидуализма/колективиз-

ма при българските учители през 1995 и 2005 г. Представени са също и резултатите от t-теста и
d-критерия на Коен

Извадка Година Индивидуализъм/ Индивидуализъм/ t р d Посока

(брой лица) колективизъм колективизъм на
N 1995 г. 2005 г. промяна
1995 г. 2005 г. x s.d. x s.d. -0.58 0.565 0.1 =
Учители 331 162 0.12 0.93 0.17 0.94

От резултатите се вижда, че при българските учители отсъстват значими изменения в

тази ценностна ориентация. Както през 1995 г., така и през 2005 г. при тях се установява
колективистичната ориентация (скалова стойност с положителен знак), което доказва
тяхната консервативна функция в обществото [5]. Следователно, хипотеза 1, която допуска

10
засилване на индивидуалистичната ориентация в интервала от 10 години, не се
потвърждава. Вероятно социално-икономическите процеси, които протичат в страната, и в
частност провежданите реформи в образователната сфера, все още не са създали
благоприятни условия за промяна в нагласите на учителите.
Изменчивост и стабилност в ценностните категории
Сравнителният анализ на значимостта на 10-те ценностни категории през 1995 и 2005
г. разкрива посоката на промяна в тeхния интензитет в динамичен, диахронно-темпорален
аспект. Данните са отразени в таблица 3.

Таблица 3. Средни стойности ( x ) и стандартни отклонения (s.d.) на десетте ценностни

категории при учителите, изследвани през 1995 и 2005 г. Представени са също и резултатите от t-
теста, d-критерия на Коен и посоката на промяна в ценностите (↑ – увеличаване; ↓ – намаляване; =
– неизменност)

Ценностна Учители Учители t р d Посока на

категория 1995 г. (N=331) 2005 г. (N=162) промяна
x s.d. x s.d.
Сигурност 5.14 0.82 4.95 1.05 1.98 0.048 0.3 ↓
Конформност 4.73 0.98 4.53 0.97 2.13 0.034 0.3 ↓
Традиция 3.56 1.02 3.45 1.23 1.03 0.304 0.1 =
Доброжелателност 4.72 0.94 4.67 0.96 0.56 0.574 0.1 =
Универсализъм 4.66 0.84 4.40 0.84 3.18 0.002 0.3 ↓
Себенасоченост 4.86 0.90 4.75 0.92 1.24 0.215 0.1 =
Стимулация 3.25 1.47 3.32 1.38 -0.55 0.584 0.1 =
Хедонизъм 3.42 1.69 3.83 1.39 -2.89 0.004 0.3 ↑
Постижение 4.40 1.05 4.15 1.20 2.37 0.018 0.3 ↓
Власт 3.47 1.17 3.33 1.27 1.24 0.215 0.1 =

Както се вижда от таблица 3, социално-историческите промени оказват влияние върху

интензитета на 5 ценностни категории в групата на учителите: сигурността, конформността,
универсализмът и постижението понижават, а хедонизмът повишава своята значимост. При
останалите 5: традиция, доброжелателност, себенасоченост, стимулация и власт – не
настъпват изменения. Следователно, налице е относителна гъвкавост на ценностната система
на съвременните обучители, поради баланса между процесите на изменчивост и стабилност.
Казано с други думи, при педагозите от 2005 в сравнение с тези от 1995 г. намалява
мотивационната сила на колективно ориентираните ценностни категории сигурност,
конформност и универсализъм. При традицията и доброжелателността също се регистрира
спад, но разликите в средните стойности не са статистически значими. В групата на
индивидуално насочените ценностни категории измененията са по-разнопорядкови –

11
значимостта на хедонизма се увеличава, а на постижението – намалява. Интензитетът на
себенасочеността и властта също се редуцира, а при стимулацията се засилва, но тези
различия не са статистически значими.
Как могат да бъдат дискутирани получените резултати? Вероятно по-слабият стремеж
на съвременните обучители в сравнение с тези от средата на 90-те години към сигурност и
конформност е показателно, че социалистическите колективистични принципи намират все
по-малко приложение, срещат съпротива и се отхвърлят в образователната система [16].
Понижаването на мотивационната енергетичност на универсализма също подкрепя подобно
твърдение, защото семантичният анализ на ценностите, направен от Байчинска, показва, че
равенството и социалната справедливост, които изграждат тази ценностна категория, в
българските извадки имат негативен конотат и се асоциират с манифестираните идеологеми
от близкото минало [5]. Това в значителна степен затруднява утвърждаването на ценностите
на модерното гражданско общество, които, според теоретичния модел на Шварц, се заявяват
именно с ценностната категория “универсализъм” [35].
Увеличаването на значимостта на хедонизма и намаляването на интензитета на
постижението отразява друга важна тенденция на промяна в ценностната система на
педагогическите дейци в периода 1995-2005 г. Може да се допусне, че цялостната
либерализация в училищната среда и в социалния живот в условията на преход [9] води до
засилване на хедонистичните стремежи в тази социално-професионална група. По-силният
стремеж към удоволствия е израз също така и на индивидуализацията на Аз-а [38].
Отслабват, обаче, мотивите за професионална реализация, постигането на успех и
компетентност в процеса на педагогическото общуване, което се констатира и в други
изследвания [16], [13]. Ниската самооценка и мотивация на българските учители, загубата на
престиж на тяхната професия в обществото [22], както и доминиращите колективистични
нагласи (данните от БИК-скалата) поставят под съмнение актуалните ресурси на тази
социална група да бъде агент на образователната промяна.
Тъй като значимостта на ценностите e свързана с адаптацията на личността към
жизнените обстоятелства [37], може да се обобщи, че социално-контекстуалните фактори
съдействат за девалвирането на някои ценности на консерватизма (сигурност и
конформност). Оптимални условия за реализацията на ценностите на универсализма и
постижението, обаче, все още не са създадени. Те се оценяват като непостижими, което води
до намаляване на тяхната интензивност [31]. Единствената ценностна категория, която
увеличава значимостта си, e хедонизмът. С други думи, получените резултати в общи линии
съответстват на изводите от изследването на Пенчева, че промяната в ценностната система
на учителите в условията на социален преход е многопосочен и многопластов процес [16].

12
 Интерес представлява и въпросът как съвременните обучители степенуват
ценностните приоритети в своя социален и професионален живот и характерът и посоката на
изменения в ценностната йерархия, които в известна степен се влияят от
трансформационните процеси в макросоциалната рамка. За целта е приложен t-тест на
Стюдънт за свързани извадки за всички двойки ценностни категории. Така се идентифицират
онези от тях, които се отличават от гледна точка на интензивността си. На всяка категория e
приписан ранг (от 1 до 10). Ценностната категория с най-висока средна стойност получава
ранг 1, а тази с най-ниска – ранг 10. Категории, между които не се установяват значими
различия в техните средни стойности, получават един и същи ранг. Получените данни са
систематизирани в таблица 4.

Таблица 4. Рангове на десетте ценностни категории при учителите, изследвани през 1995 и 2005 г.
Учители Сигур. Конф. Трад. Доброж. Унив. Себен. Стим. Хедон. Постиж. Власт
1995 г. 1 4 8 4 4 2 10 8 6 8
2005 г. 1 4 9 2.5 5 2.5 9 7 6 9

Построяването на структурен хоризонтално-вертикален модел на ценностната система

на учителите, представен на фигура 2, дава възможност да се анализират динамичните
процеси в категориалната йерархия [1], [5].

а) учители – 1995 г. б) учители – 2005 г.

1 сигур. сигур. 1
2 себен. 2
доброж. себен.
3 3
4 конф. доброж. унив. конф. 4
Р Р
А 5 унив. 5 А
Н Н
Г 6 постиж. постиж. 6 Г

7 хедон. 7
8 трад. власт хедон. 8
9 трад. власт стим. 9
10 стим. 10

Фигура 2. Структурен модел на категориалната ценностна йерархия при учителите, изследвани

през 1995 и 2005 г.

От фигура 2 се вижда, че ценностната йерархия на съвременните обучители се

характеризира с относителна стабилност:
1) Ценностните приоритети (т.е. ценностите с рангове от 1 до 3) са относително
стабилни. Както през 1995 г., така и през 2005 г., категорията сигурност получава 1-ви ранг.

13
Запазва се рангът и на ценностната категория себенасоченост – ранг 2. Най-същественото
изменение в ценностните приоритети през 2005 г. се отнася до категорията
доброжелателност, чийто ранг нараства от 4 на 2.5 в сравнение с 1995 г. Всичко това
показва, че най-важните ценности за учителите през 1995 г. са сигурност и себенасоченост, а
през 2005 г. – сигурност, себенасоченост и доброжелателност.
2) В средата на ценностната йерархия (4-ти, 5-ти, 6-ти ранг) през 1995 г. се намират
ценностните категории конформност, доброжелателност и универсализъм (4-ти ранг) и
постижение (6-ти ранг). През 2005 г. тези ценности отново са в средата на ценностната
йерархия като конформността запазва ранг 4, а постижението – ранг 6. И така, в средата на
ценностната йерархия се променя единствено рангът на универсализма, който намалява с
единица – от 4 на 5.
3) Най-значителни изменения се наблюдават в дъното на ценностната йерархия (7-
10 ранг). През 1995 г. 8-ми ранг имат три ценностни категории – традиция, власт и
хедонизъм, и 10-ти ранг – стимулацията. През 2005 г. рангът на традицията и властта пада с
единица, а този на хедонизма и стимулацията – нараства с единица.
Категориалната йерархия на учителите от 2005 г. увеличава леко степента на своята
диференцираност и се формира от 7 вертикални субординирани помежду си нива, а не от 6,
както е през 1995 г. Ценностната система на педагозите от двете емпирични изследвания
може да бъде определена като еднолинейна, едновърха йерархия, от хоризонтално-
вертикален тип [5].
Структурни изменения в ценностните дименсии и интереси
Данните в таблица 5 представят характера и посоката на промяна в значимостта на
ценностите на съвременните обучители в сравнение с тези от средата на 90-те години на по-
генерализираното ниво на анализ на ценностната система (ценностни дименсии и интереси).

Таблица 5. Средни стойности ( x ) и стандартни отклонения (s.d.) на полюсите на ценностните

дименсии и интереси при учителите, изследвани през 1995 и 2005 г. Представени са също и
резултатите от t-теста, d-критерия на Коен и посоката на промяна в ценностите (↓ – намаляване;
= – неизменност)

Ценностни дименсии и Учители Учители t p d Посока

интереси 1995 г. (N=331) 2005 г. (N=162) на промяна
x s.d. x s.d.
I. Себетрансцедентиране 4.69 0.77 4.54 0.78 2.05 0.040 0.3 ↓
Себеутвърждаване 3.95 0.96 3.74 1.07 2.15 0.032 0.3 ↓
II. Консерватизъм 4.48 0.76 4.31 0.91 2.02 0.044 0.3 ↓
Откритост към промени 3.84 1.07 3.97 0.90 -1.38 0.168 0.2 =
Колективни интереси 4.58 0.70 4.42 0.77 2.27 0.024 0.3 ↓
Индивидуални интереси 3.89 0.87 3.85 0.82 0.47 0.638 0.1 =

14
 Както се констатира от таблица 5, с хода на социално-политическите промени в
България в групата на учителите намалява значимостта на колективно ориентираните
ценности на себетрансцедентирането и консерватизма. Себеутвърждаването, който e
индивидуално насочен полюс, също понижава, а откритостта към промени запазва
интензивността си. На най-абстрактното равнище на анализ на ценностната система се
установява, че колективните интереси редуцират мотивационната си сила, а индивидуалните
интереси запазват стабилитет в периода от 10 години.
Вероятно трансформационните процеси, които протичат в макросоциалната рамка,
дисфункцията на редица социални норми, структурните реформи в сферата на
политическото управление, икономиката, науката, образованието и т.н. рефлектират върху
ценностната система на личността. Може да се заключи, че девалвирането на
колективистично-държавническите ценности на социалистическото общество в настоящата
социална ситуация продължава, но либерално-индивидуалистичните ценности на
демократичното общество все още не могат да се утвърдят като приоритетни детерминанти
на индивидуалното и социалното поведение.
Консервативната социална функция на педагогическите дейци се доказва и от
ценностната доминанта на колективните над индивидуалните интереси както през 1995
(t=14.31, p=0.000), така и през 2005 г. (t=7.52, p=0.000). Неслучайно емпиричното изследване
на Пенчева разкрива, че културната промяна в съвременното българско училище, която се
измерва с преустройство на убежденията, ценностите и институционалните норми, е
многопосочна, привидна и лабилна. Дълбоко вкоренените авторитарни нравствени позиции в
миналото трудно се поддават на промяна и възпрепятстват приемането на ценностите на
плурализма, толерантността и хуманистичните отношения в училищната среда [16]. Затова
интерес представлява сравнителният анализ на дименсионалната йерархия на учителите от
1995 и 2005 г. (фиг. 3).

а) учители – 1995 г. б) учители – 2005 г.

1 СТ СТ 1
Р Р
А 2 КОН КОН 2 А
Н Н
Г 3 ОП 3 Г
СУ ОП
4 СУ 4

Фигура 3. Структурен модел на дименсионалната йерархия при учителите, изследвани през 1995 и
2005 г. Означенията са: СТ – себетрансцедентиране; КОН – консерватизъм; СУ –
себеутвърждаване; ОП – откритост към промени

15
 Както се вижда от фигура 3а, дименсионалната подредба на обучителите от началото
на прехода е от хоризонтално-вертикален тип, има средна степен на когнитивна
диференцираност и се състои от 3 субординирани нива: на I-во ниво застава
себетрансцедентирането (ранг 1), на II-ро ниво е консерватизмът (ранг 2), а на III-то ниво са
координирани индивидуално ориентираните полюси – себеутвърждаване и откритост към
промени (ранг 3.5). Дименсионалните приоритети (първите две нива) определят типа
ценностна система като трансцедентален консерватизъм, който в социално-политически
аспект характеризира ценностните идеологеми на социализма – комунална общност, в която
еднаквостта на индивидите е интерпретирана като необходимост за еднородно и
хоризонтално обществено устройство [3], [5]. Трансцеденталният консерватизъм е близък до
т.нар. от Триандис хоризонтален колективизъм – ценят се груповите цели и равенството
между индивидите [19].
В дименсионалната йерархия на учителите от 2005 г. не настъпват съществени
изменения. Прави впечатление, обаче, че от хоризонтално-вертикален се трансформира в
еднолинеен вертикален тип структура с 4 субординирани нива (фиг. 3б): на I-во и II-ро ниво
себетрансцедентирането (ранг 1) и консерватизмът (ранг 2) запазват приоритетните си
позиции отпреди 10 години, а субординацията между откритостта към промени (ранг 3) и
себеутвърждаването (ранг 4) на III-то и на IV-то ниво води до нарастване на вертикалните
равнища на ценностната система. Въпреки това и в двете емпирични изследвания в групата
на учителите доминират колективно ориентираните полюси, а в периферията се изтласкват
индивидуално насочените такива. Дименсионалната йерархия на настоящите педагози не
изменя типологично-структурните си особености от средата на 90-те години и отново може
да бъде определена като трансцедентален консерватизъм – водещи са ценностите,
акцентиращи върху приемането на другите като равни и грижа за тяхното благополучие и
запазване на статуквото.
И така, логическият оглед на данните, изведени чрез методиката на ценностите на
Шварц [32], не дават основание за приемане на хипотеза 2, която допуска като цяло
увеличаване на значимостта на индивидуално ориентираните ценностни категории, полюси
на дименсии и интереси и респ. намаляване на интензитета на колективно насочените такива
в групата на учителите от 2005 в съпоставка с тези от 1995 г. Резултатите от проведеното
изследване свидетелстват в общи линии за разнопосочна промяна в интензитета на
индивидуално- и колективно ориентираните ценности (на нивото на ценностните категории,
дименсии и интереси).
Ценностната йерархия на педагозите се очертава като относително устойчива на
социално-историческото време променлива, като се наблюдават слаби структурни изменения

16
в категориалната и дименсионалната подредба, свързани с по-голямата степен на вертикална
диференцираност на ценностната система през 2005 в съпоставка с 1995 г. Ценностната
доминанта на колективните над индивидуалните интереси също не се изменя за 10 години.
Това доказва хипотеза 3 за отсъствие на съществени изменения в йерархията на
ценностите в тази социално-професионална група.
Обобщение
Резултатите от БИК-скалата констатират, че при учители липсва промяна в
индивидуалистично–колективистичната ориентация в периода 1995-2005 г. Педагозите както
през 1995, така и през 2005 г. имат колективистични нагласи, т.е. отдават предпочитанията
си на ценностите традиционност, ред, сътрудничество и справедливост пред ценностите
богатство, успех и самочувствие.
Многопосочната промяна в интензитета на индивидуалистично- и колективистично
насочените ценностни категории и полюси на двете дименсии не води до радикални
изменения в категориалната и дименсионалната йерархия на ценностната система. Въпреки
че в хода на социалните реформи в страната в групата на българските обучители намалява
значимостта на колективните, а мотивационната сила на индивидуалните интереси остава
неизменна, и в двете емпирични изследвания през 1995 и 2005 г. първият има доминантна
позиция над втория тип интереси.
И така, може да се заключи, че ценностното преустройство в съвременното българско
училище все още не е приключило. Очевидно е необходим по-голям интервал от време, за да
бъдат трайно преодолени социалистическите колективистични принципи на мислене и
действие, от една страна, а от друга – да бъдат успешно утвърдени и реализирани в
образователната система индивидуалистичните ценности на демократичното общество.

ЛИТЕРАТУРА

1. Байчинска, К. Ценности. Ценностен стрес... Ценностна криза! С., 1994.

2. Байчинска, К. Ценностният преход в светлината на колективизма/индивидуализма. –
Социологически проблеми, 1996, № 1.
3. Байчинска, К. Дименсионална организация на ценностната система на българите (типологично-
структурен подход). – “25 години Институт по психология. Юбилеен сборник”, С., 1997.
4. Байчинска, К. Социалната промяна в България и ценностите на личността. – Списание на БАН,
1999, № 3-4.
5. Байчинска, К. Ценностите на българина и българската култура в прехода към демократично
общество. Монография, препоръчана за печат от НС, С., 2000а.
6. Байчинска, К. Динамика в ценностната система на българина в прехода към демократично
общество. – Списание на БАН, 2000б, № 5.
7. Герганов, Е., К. Петкова, М. Дилова, Е. Паспаланова. Психосемантичен метод за измерване на
индивидуалистични и колективистични нагласи. – Социологически проблеми, 1996, № 1.
8. Игнатов, А. Ценностна промяна и ценностни конфликти в процеса на трансформация. –
Философски алтернативи, 2006, № 5.

17
9. Колев, К., А. Райчев, А. Бунджулов. Училището и социалните неравенства. С., 2000.
10. Лазаров, М. Учителите и новата им социална роля (Фрагменти от социологическо изследване). –
Социологически проблеми, 1992, № 4.
11. Маслоу, Е. Мотивация и личност. С., 2001.
12. Миленкова, В. Учителят. Социологически портрет. С., 1997.
13. Митев, П.-Е., А. Матев. Новите млади. Социологически ракурси. – Новите млади. Българската
младеж и европейската перспектива. С., 2005.
14. Паспаланова, Е. Индивидуализъм и колективизъм – теоретичен анализ на понятията. – “25
години Институт по психология. Юбилеен сборник”, С., 1997.
15. Паспаланова, Е. Психологически измерения на индивидуализма. С., 1999.
16. Пенчева, Е. Училище, ценности, промяна. С., 1998.
17. Пенчева, Е. Психологична типология и образователна практика. С., 2006.
18. Пирьов, Г. Към хуманистично общество. С., 1994.
19. Триандис, Х. Състоянието на съвременните изследвания върху индивидуализма и колективизма.
– Социологически проблеми, 1996, № 1.
20. Фридман, Л. Хоризонталното общество. С., 2002.
21. Хофстеде, Х. Култури и организации: софтуер на ума. С., 2001.
22. Шивачева, И. Ценностна система и самооценка на бъдещите учители (Обща
характеристика и данни от специализирано изследване). – Педагогика, 1997, № 11-12.
23. Cohen, J. Statistical Power Analysis for the Behavioral Sciences. 2nd Ed., New Jersey, 1988.
24. Coombs, C. H. A Theory of Data. New York, 1964.
25. Inglehart, R. Modernization and Postmodernization: Cultural, Economic, and Political Change in 43
Societies. New Jersey, 1997.
26. Kohlberg, L. Continuities in Childhood and Adult Moral Development Revisited. – Life-Span
Developmental Psychology: Personality and Socialization. New York, 1976.
27. Mihailov, D. Cultural Values and Adaptation Difficulties. – Българско списание по психология, 1996,
№ 2.
28. Nishissato, S. Analysis of Categorical Data: Dual Scaling and Its Applications. Toronto, 1989.
29. Reykowski, J. Collectivism and Individualism as Dimensions of Social Change. – Individualism and
Collectivism: Theory, Method, and Applications. California, 1994.
30. Rokeach, М., S. J. Ball-Rokeach. Stability and Change in American Value Priorities, 1968-1981. –
American Psychologist, 1989, Vol. 44.
31. Sagiv, L., S. H., Schwartz. Value Priorities and Subjective Well-Being: Direct Relations and Congruity
Effects. – European Journal of Social Psychology, 2000, Vol. 30.
32. Schwartz, S. H. Universals in the Content and Structure of Values: Theoretical Advances and Empirical
Tests in 20 Countries. – Advances in Experimental Social Psychology, 1992, Vol. 25.
33. Schwartz, S. H. Basic Human Values: Their Content and Structure across Countries. – Valores e
Comportamento nas Organizacoes [Values and Behavior in Organizations]. Petropolis, 2005a.
34. Schwartz, S. H. Robustness and Fruitfulness of a Theory of Universals in Individual Human Values. –
Valores e Comportamento nas Organizacoes [Values and Behavior in Organizations]. Petropolis, 2005b.
35. Schwartz, S. H. Universalismiarvot ja moraalisen universumimme laajuus [Universalism Values and the
Inclusiveness of Our Moral Universe]. – Arvot, moraali ja yhteiskunta: muutos ja moninaisuus [Values,
Morality, and Society: Change and Diversity]. Helsinki, 2005c.
36. Schwartz, S. H. Les valeurs de base de la personne: Theorie mesures et applications [Basic Human
Values: Theory, Measurement, and Applications]. – Revue Française de Sociologie, 2006, Vol. 47.
37. Schwartz, S. H., A. Bardi. Influences of Adaptation to Communist Rule on Value Priorities in Eastern
Europe. – Political Psychology, 1997, Vol. 18.
38. Triandis, H. C. Individualism and Collectivism. Boulder, 1995.
39. Triandis, H. C., E. M. Suh. Cultural Influences on Personality. – Annual Review of Psychology, 2002,
Vol. 53.
40. Waterman, A. S. The Psychology of Individualism. New York, 1984.

Публикувано в: сп. “Педагогика”, 2, 2008, 33-52.

18