Тема 3

Реформаторски идеи в педагогиката

В реформаторската педагогика се съдържат множество идеи за това какво всъщност

представлява. Тя е съвкупност от новаторски направления, учения и учебни заведения.
Разглежда се, както на национално и международно ниво, така и на локално и
регионално. Първият период на реформаторска педагогика започва през 1880г. в
Германия, а по-късно се развива и в останали страни през 1940г. Вторият период се
развива в първите десетилетия на 20в. и основното, което се свързва с този етап е
експериментирането в педагогиката. Третият период е този, който продължава и днес.
Основно за него е това, че се търсят нови решения в теорията и практиката.
Елен Кей, която има основни заслуги за създаването на реформаторската педагогика
поставя детето на пиедестал. Тя смята, че педагогиката изхожда от детето и то е в
центъра на вниманието. Именно заради това се приема, че в основите на
реформаторската педагогика стои науката за детето – педологията.
Най-висшите педагогически принципи в реформаторството са самостоятелността и
активността на учениците. Те са посочени и откроени като най-важни. Външната намеса
и грубото отношение се считат за излишни и могат да допринесат негативно за
развитието на децата. Голяма част от педагогическите реформатори следват принципа
за съвместна дейност на учениците, от което следва процесът на възпитание да се
реализира в групова общност, както и участващите да се възпитават взаимно, а
общността да бъде свързана с гражданското възпитание. Друга характерност е, че
възпитанието се прилага по свободен избор от страна на индивидите или общността.
Откроява се идеята, че училището трябва да бъде близко до живота. Там трябва да се
осъществяват житейски процеси, всички да бъдат обединени като няма приоритизиране
на половете или социалните класи. Индивидуализацията, взаимопомощта, свободата
на действие, самоинициативата са ключови принципи за реформаторството. В началото
на 20 век се откриват множество частни учебни заведения, които следват по-либерални
принципи на обучение и се наричат свободни училищни общества.
Трудовата педагогика е друго направление на реформаторството, в която се издига
идеята за възпитание на труда в училище. Тъй като старият начин на преподаване се
смята за отживелица, трудовото училище има за цел да създаде работна обстановка,
обучението да се случва освен чрез научна и теоретична част, също и чрез ръчна и
трудова. Също така съществуват и идеи за индустриално-трудово училище, в които
основните цели са училището да бъде структурирано така, както живота е организиран,
а детските интереси да бъдат ръководещи.
Вниманието към потребностите и интересите на учениците засилва значително
значението на предмети като спорта, изобразителното изкуство и музиката, където се
реализира предимно творчески процес.