Тема 2

Научен статут на дидактиката – предмет, задачи и

функции

Думата „дидактика“ произхожда от древногръцкото „Дидаско“, което означава

обучавам. Терминът „дидактика“ се разглежда в широк смисъл и има различни
схващания за това, какво представлява тя. Човекът поставил основите на
педагогическата дидактика – Ян Амос Коменски, я разглежда като дейност, която
едновременно обхваща обучението, образованието и възпитанието. Съществуват и
други формулировки, но най-актуална за нашето време е тази на Коменски, тъй като в
педагогиката се изучават и трите спектъра, които изброихме. Развитието на дидактиката
претърпява преход през няколко различни етапа във времето. Първо се наблюдава
натрупване на фактология и обсъждане на препоръки за обучението, както и съвети.
Вторият етап се характеризира със своята систематичност и целенасоченост за да се
изведат общите закономерности, принципи, норми и формулировки на обучението.
През 17в. Я.А. Коменски допринася за този етап чрез своите труд и творчество свързани
с педагогиката в дълбочина. Последният трети етап е този, който е в съвремието и
наричаме системен. При него се наблюдава плавно преминаване на дидактиката в
системно-теоретичен процес.
Науката дидактика погледната като изключително обширна материя, може да бъде
разглеждана като организирана система от принципи, знания, закономерности, норми,
схеми, модели и идеи, които да бъдат използвани за създаването на ефективно
обучение. Обектът на науката дидактика, това е обучението. Тъй като обучението е част
от учебно-възпитателния процес, то не може да се счита за напълно самостоятелна
наука, а по-скоро е относително самостоятелен фрагмент от педагогическата система.
Дидактиката разглежда обучението като особен вид обществена дейност, която има за
цел да изпълнява и отговаря на социалните изисквания за развитието на подрастващите
и отношението към подготовката. В основата е това, че дидактиката изследва
обучението като относително самостоятелна част, също и като вътрешно
взаимодействие между учител и ученик. Дейността, която осъществява учителя, това е
преподаването. Дейността, която осъществява ученика, това е ученето.
Имайки предвид специфичността на предмета на дидактиката, тя може да се
категоризира като интегративна наука за обучението. Съответно можем да я причислим
и към социалната група науки, които са изпълнени с основополагащи социо-културни
идеи, ключови за изграждането и развитието на човечеството.
Съдържанието и цялостната структура на дидактиката се трансформират, менят,
адаптират, развиват спрямо характерните за времето, в което се реализира особености.