ВТУ “СВ.СВ.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
Педагогически факултет

РЕФЕРАТ

ТЕМА: Предмет, функции и задачи на дидактиката

Изготвил: Проверил:
Доц.А.Кръстева
Ана Лалева
Фак.№ 269
Специалност:НУП и АЕ
І курс редовно обучение

Дата:15.06.07г.
 -2-

За произхода на понятието “дидактика”

Думата “дидактика” има старогръцки произход. “Дидаско”

означава обучавам, наставлявам; “дидаскалия” – обучение,
образование ; “дидаскалос” – учител. От древногръцкото
“даскалос” идва и използваното у нас в миналото название
“даскал”.
Пръв написал съчинение под наслов “дидактика” е Айнхард
Лубин (1565-1621). Неговия съвременник Волфганг Ратке (1571-
1635) за първи път нарича себе си дидактик. При срещата на
германските князе през 1612г. Той представя “мемориал” за
решаване на някои основни задачи на обучението на
подрастващите.
Най- голяма заслуга за полагане основите на дидактиката
като наука има чешкия педагог Ян Амос Коменски (1592-1670),
който озаглавява своето произведение “Велика дидактика” или
“универсално изкуство да се обучават всички на всичко”. С
основание той се признава за основоположник на дидактиката.
При това понятието дидактика се използва от него в широк
смисъл – като изкуство не само да се обучава, а и да се възпитава.
Неговата “пандидактика” включва всичко, което се отнася до
възпитанието и обучението, което в последствие се обособява
като предмет на класическата педагогика. Това разбиране се
запазва до Йохан Хербат (1776-1841), който разглежда
дидактиката като част от педагогиката, като наука за
възпитаващото обучение. Адолф Дистервег (1790-1866) също
разграничава дидактиката като теория на обучението от теория на
възпитанието в тесния смисъл на думата.
Постепенно през последното столетие се утвърждава
схващането, че педагогиката е родовото, а дидактиката –
видовото понятие. За Йохан Хербарт и неговите последователи
дидактиката е преди всичко теория за преподаването, която има
за задача да анализира действията на учителя, ръководещ процеса
 -3-

на овладяване на учебния материал от учениците. За разлика от

тази теория, представителите на “новото възпитание” в края на 19
и началото на 20 век – Джон Дюи (1859-1952) и други разглеждат
дидактиката като теория за ученето, тъй като те отреждат на
ученика по-активна роля в процеса на обучение, отколкото на
учителя.

За научния статус на дидактиката

За Ян Коменски обучението е изкуство, което не е било

познато в миналото и “ научните знания в онова време са били
препълнени с мъка и гнет,със заблуждения и грешки” Това
разбиране на класика на педагогиката преди, а и в по-ново време
мнозина автори неправилно отнасят и към самата дидактика,
разглеждайки я като изкуство или като наука и изкуство
едновременно. В тези случаи се допуска грешка – явлението
обучение се отъждествява с неуката за него. С основание
М.Андреев изтъква, че “дидактиката има статут на наука и не
може да се разглежда като изкуство”.
Някои автори определят дидактиката като теория на
образованието ( например П.Цонев и др.). Други я разглеждат
като теория на обучението и образованието (М.Герасков, Ив.
Марев и др.). М.Андреев и Хр. Николов определят дидактиката
като теория на обучението.
Твърде често термините “дидактика”, “теория на
образованието”, “теория на обучението”, “ теория на
образованието и обучението” се употребяват като равнозначни
категории. Същевременно обаче различните определения имат
своите ограничения. Когато дидактиката се определя само като
теория на образованието, акцентът пада върху
съдържателната,резултативната страна на обучението, а се
игнорира неговата технологическа страна. Когато дидактиката се
определя като теория на образованието и обучението, се

-4-

пренебрегва възпитателната функция на обучението.

Определението на дидактиката като теория на обучението е
твърде общо, твърде широко, поради което съдържа по-малки
ограничения.
М.Данилов например определя дидактиката като теория на
образованието и обучението, а заедно с това и на възпитанието.
Според него “предмет на дидактиката са процесите в
образованието и обучението, които са тясно свързани с
възпитанието и са негова органическа част”.
Според немски автори тя “изучава закономерностите на
единния процес на образованието и възпитанието в обучението”.
Тези определения отразяват и трите основни функции на
обучението – образователна, възпитателната и развиващата.
Не съществува единство и между педагозите и дидактиците и
при отговора на въпроса дали дидактиката е част, раздел от
педагогиката, или може да се разглежда като относително
самостоятелна наука. Редица автори я определят като теория на
обучението или теория на образованието и обучението, която
съществува и се развива в рамките на педагогиката.
Определението на дидактиката като теория на обучението не
е изобщо невярно, но е едностранчиво, тъй като отразява нейния
статут в рамките на класическата, традиционната педагогика. В
тези рамки оба1е дидактическата проблематика неизбежно остава
ограничена, неразвита.
През последните години все повече автори разглеждат
дидактиката като наука за обучението, респективно за
образованието и обучението. И това съвсем не е случайно. Сега
дидактиката е придобила статут на относително самостоятелна
педагогическа наука със свой предмет, специфични задачи и
методи на изследване. От предимно емпирична в миналото
теория на обучението, тя все по-интензивно се изгражда като
системно – теоретична интегративна наука за обучението.
 За да се разкрие научния статус на дидактиката трябва да се
дадат отговори на редица въпроси: Какво представлява

-5-

дидактиката? Как тя е възникнала и се е развивала? Какъв е

нейния предмет? Кои са нейните задачи? и др.

Предмет и функции на дидактиката

В.Краевски подчертава важността на две основни положения

в гносеологията ( теорията на познанието) : 1. за органическото
единство между теория и практика и 2. за активния характер на
познавателния процес. Дидактиката изпълнява функцията не
само да отразява практиката на обучението, а и активно да й
влияе, научно да я обосновава и прогнозира, да съдейства за
нейното усъвършенстване и преобразуване. Понятието “предмет”
на науката е свързано с понятието “обект” на науката, но те не са
тъждествени. Понятието “обект” на науката е по-широко
понятие. Границите на предмета на науката се определят от
степента на развитие на научното знание и на практиката. Докато
обект на научното познание може да бъде всичко, което по-рано
не е изучавано – природата, обществото и човека в тяхната
взаимна връзка и единство , предметът на научното познание
характеризира начина на изучаване на един или друг обект от
позицията на определена наука, той свързва субекта и обекта на
изследване, като отразява начина на “виждане” на обекта от
изследователя. Именно поради това в един и същ обект
представителите на различните науки отделят различни страни,
връзки и отношения.
По-пълно предмета на дидактиката се изразява в следното:

- дидактиката определя същността и задачите на обучението.

- тя изследва педагогическите основи на съдържанието на
училищното образование.
- изучава закономерностите на познавателната дейност на
учащите се и пътищата за повишаване на развиващите функции
на тази дейност в процеса на формирането на личността.

-6-

- дидактиката разработва системата на общо - педагогическите

методи на обучение и условията за най-ефективното им
приложение.
- важен проблем на дидактиката е разработването и
усъвършенстването на организационните форми на учебна работа
в училище.
В тези определения се характеризира преди всичко обектната
сфера, към която са насочени дидактическите
изследвания.Обучението обаче е обект на изучаване и от други
науки: психология,физиология,кибернетика,училищна
хигиена,различни частни методики. В обучението действат не
само дидактически, а и редица други закономерности:
психологически, физиологически, кибернетически. За да се
определи предметът на дидактиката, не е достатъчно само да се
посочи какво изучава тя. Нужно е нейния предмет да се
разграничи от предмета на другите науки, които също имат за
обект обучението. Това изисква да се разкрие спецификата на
дидактическия подход към обучението, ролята на дидактиката за
научното обосноваване на обучението.
Дидактиката разглежда обучението преди всичко като
особен вид обществена дейност, насочена към изпълнението на
социални изисквания по отношение на подготовката,развитието и
възпитанието на подрастващите в съответствие с
научнообоснован проект на обучение. От дидактическа гледана
точка, т.е от гледна точка на предаването на социалния опит на
подрастващите и неговото усвояване,същностното отношение е
отношението между преподаването ( дейността на учителя) и
ученето ( учебната дейност на учениците), единството между
тях.При дидактическия подход към обучението всички останали
отношения, които възникват в процеса на обучението:
отношението на ученика към учебното
съдържание,взаимоотношенията между самите ученици и др., се
обединяват около това главно дидактическо отношение. Вън от
него тези отношения могат да придобият относителна
-7-

самостоятелност. Например от психологическа гледна точка

отношението на ученика към учебния материал също може да
бъде разглеждано като главно, същностно. Познавателната
дейност може да се осъществява извън обучението,без учителя.
Единството между преподаването и ученето в обучението
обединява цялата система от дидактически отношения.
Дидактиката изследва обучението в неговото единство с
възпитанието като цялост, която има съдържателна и
процесуална страна. Единството между съдържанието и процеса
на обучението, както и единството между обучение и възпитание
са важни особености, които следва да се имат предвид при
характеристиката на предмета на дидактиката. Съдържанието на
образованието може да съществува и в идеализирана форма – в
учебните програми, учебниците или учебните материали, но то се
овладява именно в процеса на обучението. При това учениците
усвояват не само знания, а и формират свои убеждения, морални
качества, черти на характера.
Дидактиката изследва обучението в два аспекта – като обект
на изучаване и като обект на научно обосновано конструиране.
При първия аспект на преден план излиза описателно –
обяснителната или научно – теоретическата функция на
дидактиката, която отразява педагогическата действителност
такава, каквато е, реалния процес на обучение. При втория аспект
дидактиката изпълнява конструктивно – техническа или
нормативна функция, насочена към научно прогнозиране и
изменение на практиката, към създаване на научнообоснован
проект на онази педагогическа действителност, която ще доведе
до очакваните резултати по отношение на обучението и
възпитанието на подрастващите.Тези две основни функции на
дидактиката са тясно свързани по между си.Тя съдържа система
от теоретични, оценъчни и нормативни твърдения и постановки.
Към нормативните знания могат да бъдат отнесени принципите
на обучението, дидактическите правила,методическите указания
и др.

-8-

Според В.Краевски предмет на дидактиката е връзката,

взаимодействието между преподаването и ученето, тяхното
единство. Той изтъква,че предмет на дидактиката е обучението
като особен вид обществена дейност, чрез която се предава
социалния опит; дейност осъществяваща се в съответствие с
научнообоснован проект; цялост с процесуална и съдържателна
страна, основаваща се на единството между социално
обусловените дейности преподаване и учене; система от
отношения, фиксирани в основните дидактически понятия:
преподаване, учене, проект на обучение и др.; реализирано от
колективни субекти;обект на изучаване и конструиране.
Това схващане на В.Краевски може да служи като основа за
разграничаване на предмета на дидактиката от предмета на
психологията, които недопустимо се смесват или подменят от
някои автори. В действителност “ в предмета на психологията
дейността обучение изпъква като елемент на връзката между
съзнанието, дейността и субективно – личностните образувания.
В дидактиката обучението се разглежда като цялостна дейност,
главните компоненти на която – също дейности – са
преподаването и ученето. Обучението е представено в
дидактиката като обществена дейност с колективен субект. Пред
психолога, когато той се занимава с обучението, всякога пред
погледа му е индивидът с неговото индивидуално ( макар и
социално обусловено) съзнание. Предмет на дидактиката не е
детето, не е подрастващият, нито неговата психика, а самото
обучение, взето в единството на всички негови компоненти.
Още по-точно предмета на дидактиката може да се определи като
единство, взаимодействие между преподаването и ученето върху
основата на съдържанието на образованието. Съдържанието на
образованието е изходна цел , обект и краен продукт на
обучението. При това дидактиката изследва само основните
типове, структурните компоненти, единиците и елементите на
съдържанието на образованието. Тя се абстрахира от конкретното
съдържание на образованието, което е обект и предмет на

-9-

изследване от частни дидактики ( методики на обучение по

отделни учебни дисциплини).

Място на дидактиката в системата на педагогическите

науки.

За да се разбере по-добре дидактиката е нужно да се изясни

мястото й в системата на педагогическите науки и
взаимовръзката й с по-близки и по-далечни от нея науки. На
първо място особен интерес представлява взаимоотношението
между дидактика и педагогика. Още М.Герасков посочва, че “ в
миналото често пъти са се смесвали понятията педагогика и
дидактика, като едни са схващали дидактиката като по-обща
наука, а педагогиката – по-частна и обратното... Някои смятат, че
педагогиката се занимава с въпросите на възпитанието главно в
семейството, а дидактиката – с общественото образование, което
се дава в училищата.
Ян Амос Коменски изобщо не говори за педагогика, а
включва в понятието “дидактика” или “пандидактика” всичко,
което се отнася до възпитанието и обучението. Йохан Хербарт,
напротив , мисли, че дидактиката се занимава с “възпитателно
обучение”, следователно тя е част от педагогиката. И днес
схващанията не са еднакви, но повечето дидактици приемат, че
дидактиката се занимава с въпросите на образованието, което
става главно чрез училището, а педагогиката разглежда
възпитанието въобще, по-широко,следователно дидактиката се
явява като по-специална наука от педагогиката.
 В научното развитие на дидактиката и педагогиката се
формират четири концепции за статуса и взаимоотношението
помежду им:
а) педагогиката и дидактиката са кръстни понятия.
б) Отношението между педагогиката и дидактиката е
отношение на цяло към част.

-10-

в) дидактиката е понятие, по-широко по обем от понятието

педагогика.
г) педагогиката и дидактиката са отделни, самостоятелни
дисциплини.
Ян Коменски в своята “Велика дидактика” всъщност
“разтваря” педагогиката в дидактиката. Според Йохан Хербарт
дидактиката е част от педагогиката. В историята на педагогиката
идеята за обособяването на дидактиката като самостоятелна
наука е по-скоро изключение, отколкото правило. Много по-
разпространение е именно схващането, че дидактиката се
включва в педагогиката.
Дидактиката е тясно свързана с общата педагогика, с
предучилищната педагогика, педагогиката на началното, на
средното, на висшето образование, както и с педагогиката на
възрастните ( андрагогиката,герагогиката).
Съществува много тясна връзка между общата дидактика и
частните дидактики (методиките на обучение) по отделните
учебни предмети. Обектът на изследване на тази науки е общ –
това е обучението на подрастващите. Отношението “обща
дидактика – частни дидактики” Ал.Маджаров характеризира като
отношение между цяло и част.
За разлика от която и да е методика на обучение по един или
друг предмет, дидактиката се стреми да установи общите
закономерности и страни на обучението,които важат за всички
учебни предмети. Тя формулира общите принципни положения,
които служат като основа при определяне на обема и структурата
на учебното съдържание по всички учебни предмети. Тя
разработва общите организационни форми на обучение, които се
използват при обучение при всички учебни предмети. От своя
страна всяка една методика се занимава с конкретните въпроси на
целите, задачите, съдържанието, принципите, формите и
методите на обучение по съответния учебен предмет.
Взаимоотношението между дидактиката и методиките на

-11-

обучение по отделните учебни предмети непрекъснато се е

изменяло в процеса на изграждането на педагогиката като наука.
През последните десетилетия във връзка с диференциацията
на научното познание се правят опити за създаване на
“отраслови”, профилирани дидактики, които разкриват
закономерностите на обучението на една или друга възрастова
група учащи се. Тук могат да се отнесат дидактика за началното
училище, за средната и горната училищна възраст, за висшето
училище и др. В сравнение с общата дидактика, дидактическото
познание в тези разработки е на равнището на особеното,
ориентирано към общото. Това равнище стои по-високо
оравнището на методиките на обучение по отделните учебни
предмети.
Заслужава специално внимание взаимовръзката между
дидактиката и теорията на възпитанието. В рамките на
класическата педагогика теорията на обучението и теорията на
възпитанието се разглеждат като два важни нейни дяла.
Обособяването на дидактиката и на теорията на възпитанието
като относително самостоятелни науки води до съществени
изменения на техния статут. Те имат общ обект на изследване –
единният учебно – възпитателен процес . Обучението и
възпитанието се намират в неразривно, органическо единство,
което може да се разчленява само за целите на научния анализ.
Спецификата на дидактическия подход е разкриването на
закономерностите на обучението като вид обществена дейност,
като процес на предаване и усвояване на социалния опит.
Теорията на възпитанието изучава закономерностите на
възпитанието на личността като целенасочено формиране на
нейния нравствен облик, светоглед,естетическа и физическа
култура.
Ако педагогиката като цяло се разглежда в редицата на
другите науки, също взети като цяло ( например психология,
медицина и др.), то дидактиката е част от педагогиката. Ако
обаче вниманието е насочено към самата система на
педагогическите науки( към тяхната взаимовръзка и
-12-

взаимодействие) дидактиката е относително самостоятелна

научна дисциплина, която има свой предмет на изследване,
различен от предметите на изследване от другите педагогически
науки.
При разработване на своята проблематика дидактиката се
пира широко върху постиженията на историята на педагогиката и
на сравнителната педагогика, които съдържат богат материал за
историята и съвременното състояние на образователните системи
в различните страни.
Тесни връзки съществуват и между дидактиката и
психологията. Изясняването на същността и особеностите на
отделните психически процеси и свойствата на личността и
разкриването на закономерностите на психическото развитие са
необходими предпоставки за научно обосноваване на обучението.
Дидактиката е свързана и с анатомията, физиологията и
хигиената, дефектологията,социологията и кибернетиката.
Може да се приеме, че най-стара е връзката на дидактиката с
философията. В миналото педагогиката е съществувала в рамките
на философията.Съвременната дидактика е тясно свързана с
гносеологията ( теория на познанието), аксиологията ( наука за
ценностите), логиката, естетиката, етиката и др.
Връзката на дидактиката с другите науки е
двустранна.Дидактиката използва постиженията на другите
науки за своите цели и същевременно предоставя на другите
науки богат фактически и теоретичен материал от областта на
обучението на подрастващите. Формите на взаимодействие
между нея и другите науки могат да бъдат най-различни:
използване на основни идеи и теоретични положения, на
методите на изследване или на данни и резултати от изследвания,
които позволяват да се разкрият цялостно, от всички страни
закономерностите на изучаваните явления.

-13-

Задачи, съдържание и структура на дидактиката.

Задачите, съдържанието и структурата на дидактиката

непрекъснато се изменят и обогатяват във връзка с нейното
развитие, с повишаване на изискванията на обществото към
подготовката на подрастващите.Основния проблем на
дидактиката произтича от нейния предмет,а задачите й се
определят от предназначението й като наука. В нейното
съдържание се включват преди всичко следните основни
въпроси:
1) Цели и задачи на обучението. Чрез тях намират израз
социалните изисквания към подготовката на подрастващите.
2) Същност и особености на обучението като процес и дейност.
Разкриването на същността и закономерностите на обучението е
необходима предпоставка за неговото моделиране и
структуриране в реалната педагогическа дейност.
3) Съдържание на обучението. Дидактиката дава отговор на
въпроса “какво да се учи”, какво образование да получават
подрастващите в съответствие с изискванията на развитие на
науката, техниката, културата.
4) Как да се обучава,каква рационална технология да се използва,
за да се постигнат оптимални резултати? Именно дидактиката
разработва въпросите за принципите и, методите и средствата на
обучение, които отразяват ядрото на технологията му.
5) Какви организационни системи и форми на обучение да се
използват? Въпросът за усъвършенстване на организационните
системи и форми на обучение е неразривно свързан с моделиране
на съдържанието на образованието, с приложението на нови
методи на обучение.
6) Основни изменения на професионално – педагогическата
подготовка на учителя, на научната организация на неговия
творчески труд, както и на труда на ученика. Дидактиката играе

-14-

водеща, интегрираща роля в структурата на професионално –

педагогическата подготовка на учителите.
Актуална нейна задача е научното обосноваване на
съдържанието на образованието на сегашния етап, както и на
пътищата за повишаване на качеството и ефективността на
обучението, за интензификация на учебно – възпитателния
процес. Творческото решаване на този проблем е свързано с
решаването на редица проблеми: за отношението между
информиращата и формиращата функция на учебното
съдържание, за отношението между общо – задължителна,
свободно - избираема и факултативна подготовка, за засилване на
развиващото и възпитаващото въздействие на обучението върху
подрастващите, за изграждането им като творчески личности, за
повишаване на тяхната познавателна активност и
самостоятелност, за формиране у тях на научен светоглед.
Важна задача на съвременната дидактика е разработката на
теоретико – технологическте основи на проблемното и на
програмираното обучение, както и на дидактическите основи за
приложението на нови технически средства в обучението и по-
специално на компютърното обучение. Необходимо е научно да
се разкрият възможностите за по-нататъшна диференциация и
индивидуализация на обучението, резервите за преодоляване на
изоставането и неуспеваемостта. Особено актуална е задачата да
се разработят съвременни технологии на обучение. Не по-малко
важна задача на дидактиката е да очертае пътищата за
повишаване на педагогическото майсторство на учителя, за
превръщане на преподаването в истински творчески труд.
Категории на дидактиката

Дидактиката като относително самостоятелен дял на

педагогиката, който има свой предмет и област на изследване, си
служи с определен кръг от понятия. Най-важните от тях

-15-

изпълняват функции на дидактически категории. В повечето

трудове и пособия по дидактика към дидактическите категории
се отнасят понятията: обучение, образование, процес на
обучение,съдържание на образованието или обучението,
принципи на обучението, методи на обучението, форми за
организация на обучението, системи за организация на
обучението и др. Дидактиката използва основните категории на
философията: “връзка”, ”битие” и “съзнание”, “противоречие”,
“количество” и “качество” и др. Важно значение за дидактиката
имат също общите категории на педагогиката: “възпитание”,
“педагогическа дейност”, “педагогически процес”,
“педагогическа практика” и др.
И досега все още не съществува единство между авторите по
въпроса за основните категории и специфичните понятия и
термини на дидактиката. Някои автори прекомерно разширяват
или стесняват кръга на основните категории на дидактиката.
Други твърде често в едни и същи термини влагат най-различно
значение.

Значение на дидактиката

Дидактиката е основно направление в съвременната

подготовка на учителя. Тя играе изключително голяма роля за
професионалното израстване на всеки учител. “Макар, че
съвкупната професионална подготовка на учителите формира
своя облик под влияние на овладените познания от различните
научни области, всички те се проектират по особен, неповторим
начин в практиката на обучението. А науката за обучението
( дидактиката) е призвана да осмисля, теоретически да обобщава,
да ръководи и направлява именно практическите актове на
обучението.
За да може научнообосновано да осъществява своята дейност,
учителят се нуждае от задълбочени познания от областта на

-16-

дидактиката. Наличието на такива познания не осигурява

автоматично високи резултати, тъй като в процеса на обучение
действат много и най-разнообразни фактори. Широкото
използване на придобитите от учителя знания зависи твърде
много от неговите личностни особености, от формираните у него
професионално – педагогически умения и др. Може със
сигурност да се твърди, че равнището на ефективност на
обучение, което се реализира без достатъчно дидактически
познания, ще бъде много по-ниско, отколкото би могло да бъде,
ако се владее добре дидактическата теория. Именно чрез
дидактиката педагогическия професионализъм става действен.
Педагогическото творчество, новаторство и майсторство се
основават върху дълбоко опознатите закономерности на
обучението. Съвършеното владеене на теорията осигурява
истинска свобода в действията и постъпките на учителя.
За учителите от началните класове познанията от областта на
дидактиката са особено необходими. В дидактиката и чрез нея се
интегрират разнородните знания от областта на теорията на
възпитанието,училищната хигиена,общата,възрастовата и
педагогическата психология, методиките на обучението по
различните учебни предмети и др. При това той трябва добре да
владее както специфичните особености на обучението на децата в
тази възраст, така и общите закономерности на преподаването и
ученето.
Използвана литература:

П. Петров, Дидактика
М. Андреев, Дидактика

-17-

СЪДЪРЖАНИЕ:

1.За произхода на понятието “дидактика”.

2.За научния статус на дидактиката.

3.Предмет и функции на дидактиката.

4.Място на дидактиката в системата на

педагогическите науки.

5.Задачи, съдържание и структура на дидактиката.

6.Категории на дидактиката.

7.Значение на дидактиката.