Произхода на понятието дидактика произхожда от гръцкия език и в буквален превод означава
наставлявам,убочавам,притиквам,напътствам.Дидаскалия означава обучение,а в древна Гърция учителите са се
наричали дидаскалос или педагогус.Научна обоснованост на термина дидактика дава световно известния дидактик Ян Амос Коменски.Той е известен и като родоначалник на педагогиката.Той отбелязва че дидактиката е изкуството да се обучават всички на всичко.В своя труд велика дидактика,той поставя началото на това научно направление,тоест разработва научните основи на дидактиката.И по-точно поставя началото на систематизирана огранизация на обучението. Дидактиката преминава през 3 периода(етапа) 1.Елементарен стадий,които е характерен с набирането на фактологичен материал за обучението. 2.Систематичен-през него се обубщава натрупания опит,систематизират се някой принципни положения.Вниква се съдържанието и организацията на обучението. 3.Системен-когато дидактиката постепенно започва да се обособява като интегративна наука за обучението. Предмета,фукциите и задачите на дидактиката За разлика от другите науки,дидактиката изследва обучението като цялостно явление.Разглежда го и като особен вид дейност,представляваща единство между дейностите преподаване и учене.Основните характеристики,това са взаимовръзката,взаимодействието,единството между процесуалната и съдържателната страна на обучението. Дидактиката е социална наука,а нейният интегративен характер се изразява в това,че тя осигурява взаимовръзката между отделни теории и модели,между отделни концепции на обучението,за неговата технология (на обучението).Следователно може да обобщим че дидактиката е една развиваща се система от знания и норми за обучението.Разкрива най-общите закономерности и принципи на обучението,обеснението му като реален факт и явление. Функциите в литературата са 2: 1.Научно-теоритическа фунция на дидактиката. 2.Прогностично- конструктивна(нормативна) функция на дидактиката. Задачите на дидактиката изразяват отделните проблеми с които се занимива тя.Дидактиката разработва целите и задачите на обучението в зависимост от социалната задача на обществото. Дидактиката изследва съдържанието и организацията на обучението в функционален план чрез дейностите преподаване и учене. Дидактиката определя съдържанието на обучението,тоест това са определените теоретични положения,които се отнасят до съдържанието на обучението.Дидактиката разглежда технологията на обучението и по- конкретнопринципите,методите,средствата,които се въвеждат и реализират в определени ситуации на обучението.Дидактиката разглежда организационните форми на обучение,които обуславят дейността на учителя и учениците и най-вече разглежда урока като усновна форма на организация на обучението в училището.Дидактиката разработва проблемите за подготовката и квалификацията на учителя,тоест педагогическата подготовка на бъдещите и настоящите учители.Дидактиката диференцира обучението съобразно възрастовите и индивидуалните особенности на учениците. Съдържание и структора на дидактическата проблематика Могат да бъдат определени следните раздели на дидактиката 1.Дидактическа пропедевтика-отнасяме научния статут на дидактиката,нейните метологични основи и нейния научен иструментариум. 2.Телеологическа дидактика-тя обхваща проблемите за социалните изисквания към подготовката и развитието на подрастващите. 3. Обектна дидактиката Онтодидактика-тя разработва теоретичните остнови на съдържанието на обучението и образуванието. 4.Субектна дидактика –тя разработва предмета на дидактиката в съотвествие с дейностите преподаване и учене 5.Субект-обектна дидактика-тя разглежда същността и особенностите на обучението,като дейност,взаимодействие и процес или това е така наречената комуникативна дидактика. 6.Нормативна дидактика-разглежда въпросите за закономерностите и принципите на обучението. 7.Технологична дидактика-тази област на дидактиката изяснява проблемите за организационните системи,форми,методи и средства за обучение. Взаимовръзките на дидактика с другите науки могат да бъдат преки или коствени.Безпорно е че взаимовръзката на дидактиката с другите науки е двустранна,но най-тясна е взаимовръзката на дидактиката с разделите на психологията,особенно с възрастовата и педагогическата психология.Дидактиката разработва важни практически аспекти на обучението за всички ученически възрасти. Обособяването на дидактиката на началното училище,като относително самостоятелна научна област произтича от следните обстоятелства: 1. В зависимост от постиженията на учениците се дава началото на интелектуалното развитие на децата(системно,целенасочено,организирано в училище) 2. През начално училищна възраст се пораждат започват да се удовлетворяват познавателните интереси на учениците. 3. Особоно важно в 3 ти клас-придобиват се привичките и мотивите за учене. 4. 1-4 клас се развиват много динамично нравстевените,волевите,естетическите,физическите качества. 5. В началното училище децата се обучават от един учител. Проявяват се някой закономерности: 1. Учебното съдържание е малко по обем и много често носи характеристиките на интегралността. 2. Специфична реализация имат дидактическите принципи(те пронизват учебната дейност в зависимост от познавателните способности на децата). Методите на обучение се адаптират,приспособяват към възрастовите и познавателните интереси на учениците. Урокът като основна организационна форма се приспособява към психо-физиологическото развитие на децата.Специфично съдържание има индивидуализацията и дефиренцияцията на обучението и по конкретно различните видове самостоятелни работи