Доцимологията е наука за формите и начините за изпитване и оценяване на знания, умения и компетенции, за

субективизма при оценяването и възможностите за неговото преодоляване. За основоположник на тази наука се смята
Анри Пиерон, а официално признание за значението на доцимологията е извършено от Е. Клапаред през 1936г. Доцим.
заема важно място в системата от педагог. науки и е тясно свързана с дидактиката. Тя е сложна, отговорна и деликатна
дейност и е предимно външно ориентирана, т.е. оценява се отвън това, което е усвоено- факти, отношения, събития и
т.н. Проверяването и оценяването на знанията, уменията и компетенциите на учениците в процеса на обучение имат
разнообразни функции. Разграничени са гносеологична, дидактическа, контролно-осведомителна, възпитателна,
диагностична и прогностична, регулираща и селективна, стимулираща и формираща ф-ции. Контролът и оценката са от
голямо значение за учителя, учениците, както и за родителите. Те спомагат за формиране на качества, възпитават волята
и настойчивостта като черти на характера на учениците. Чрез тях учителят получава инфо за резултатите от св. дейност и
опознава инд. особености на учениците. Разграничени да видовете контрол според времето на провеждане.
Предварителния контрол, или вх. диагностика, се използва в нач. на уч. година и е важен показател за колич. и кач. на
усвоените знания от учениците. Текущият контрол се провежда през целия ход на уч. процес и чрез него се установява
качеството на усвояване на материало и затрудненията при усвояването му. Периодичният контрол се извършва през по-
голям времеви отрязък, при приключване на дад. раздел от уч. материал, служи за проверка на ус. знания и спомага за
коригиране на дефицитът и затрудненията при усмояване на знанията. Заключит. контрол, или изх. диагностика, се
извършва в кр. на уч. срок или година и получените резултати са важен ориентир за качеството от дейността на учителя и
ученика. Контролът изисква системност, за да се стимулират учениците за постоянство, вссестранност и индивидуалност
в уч. работа. Стратегиите за оценяване са ориентациите, които се възприемат за установяване данните за уч. постижения
на учениците в процеса на обуч. Нормативното оценяване представлява сравнение по норма м/у индивиди, класове.
Тази оценка показва кой ученик има нужда от допълнителна работа или помощ при усвояване на уч. материал.
Критерийното оценяване е сравнение с определен стандарт или критерий, чрез него са установява степента на
компетептност не учениците. При този вид оценяване има рязко разграничаване на квалификациите компетентени
некомп. Профилираното оцен. е свързано с усвояването на опр. тема или дял от дад. уч. дисциплина. При него липсват
единни изисквания и стандарти и не е подходящо за вс. учебно съдържание. Целите, които си поставя учителят при
изпитване и оценяване са отправен пункт при реализиране на тази дейност. Формите и методите на изпитване и
оценяване са много и различни. Устното изпит. и аценяване е една от най-често използ. форми. Предимствана му са
наличие на контакт м/у ипитв. и изпитващ, способства за развит. на устната реч, логита и последователността в
изложението, спомага за изучаване на индивид. особн. на учениците от учителя. Устните изпити и оценки имат
диагностична стойност и са важен фактор за форм. на личността. Писменото изп. и оценяване дава по-голяма
обективност при оценяване, самостоятелност на учениците, равнопоставеност, пести време, но при него липсва живия
контакт м/у учител и ученик. Есето като форма за изпитване и оценяване е кратко лит. съчинение, в което се излагат
собствени мисли и възгледи по опр. тема. Чрез него се изтъкват способностите да се използват следствата на езика, да
се разсъждава по опр. тема, да се защитават позиции и да се аргументират твърдения, но води до субективизъм при
оценяването, защото няма строги опорни точки за оценяване. Тестовата форма за оцен. и изпит. е често използвана и
има много разновидности. Оценката се формира според % верни отговори, бр. точки или чрез оценъчна скала,
създадена от учителя. Тестовата тр. да са обективни, надеждни и валидни . Практич. изпитване и оценяване е насочено
към проверка на действия и операции с разл. уреди, материали, инструменти, които са част от образов. съдържание.
Чрец него се осъщ. единство м/у теория и практика, проверяват се умения, навици, сръчност. Графич. изп. и оцин. се
използва там, където уч. съдърж. е свързано с изготв. на чертежи, гсхеми, диаграми. То развива зрит. памет, граф.
умения, наблюдат. и има по-голяма обективност на оценката. Слуховото изп. и оцен. се използва при усвояване на
произношения на звукове и думи при изуч. на чежд език, при обуч. по музика. Оценъчните бележки са съставна част от
обуч., с тях се изразяват постиженията на учениците. Изпълняват функция на обратна връзка в обучението. Оценката
трябва да бъде обективна, ясна, мотивирана, справедлива и да не се използва като средство за наказание. В доцим.
съществуват разл. бални системи и символи. Буквената с-ма ABCDF, където вс. степени без F са успешни. Цифровата с-ма,
използвана в бълг. у-ше е с 5 степени. Нейна разновиднос е точковата с-ма. С-мата минава/остава е алтернативна и не е
вътрешно диференцирана. Оценките, които учениците получават оказват голямо влияние в/у активността им. Те могат
както да ги стимулират, така и да предизвикат отриц. въздействие. Оценяването е многофакторен процес, насочен
към подпомагане на цялостното развитие на учениците.