СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Същност на методите на обучение.

1.1 Определение на понятието метод
1.2 Свойства, признаци и функции на методите
1.3 Детерминанти на методите на обучение
2. Класификация на методите на обучение
3. Многообразие на методите на обучение
4. Дидактически техники на методите на обучение
4.1 Устно изложение на учебния материал от учителя
4.2 Беседа
4.3 Работа с учебника и други книги
4.4 Наблюдение
4.5 Демонстрация
4.6 Упражнение
5. Използвана литература
 ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО МЕТОД

Думата метод идва от гръцки език и означава път, начин на

изследване, обучение. Същността на метода на обучение може да бъде
разкрита върху основата на анализа на процеса на обучението.
Съвременната дидактика разглежда обучението като взаимосвързана
дейност на учителя и учениците, функционалното единство на които
осигурява неговата цялостност. Именно съгласуването, “ сливането” на
тези дейности характеризира качествено новия процес на обучение,
съществено отличаващ се от неговите съставни части – процеса на
преподаването и процеса на ученето.
Най – общо методите на обучението могат да се определят като
начини за съвместна дейност на учителя и учениците, чрез които се
овладява педагогическата адаптация социален опит.
Методът на обучение като дидактическа и методическа категория
има твърде богато съдържание тъй като характеризира изключително
сложна област на обучението. Това е и една от причините за голямото
разнообразие от определения на методите на обучение. При много от тези
определения обикновено на преден план изпъкват едни или други страни
на методите на обучение.
Същността на методите на обучение може да бъде разкрита върху
основата на анализа на процеса на обучението. Съвременната дидактика
разглежда обучението като взаимосвързана дейност на учителя и на
учениците, функционалното единство на които осигурява неговата
цялостност.
Най – общо методите на обучението могат да се определят като
начини за съвместна дейност на учителя и учениците, чрез които се
овладява педагогически адаптирания социален опит „Методът на
обучението – отбелязва И. Я. Лернер – предполага непременно
взаимодействие между учителя и ученика, в хода на което учителя
организира дейността на ученика над изучавания обект, а в резултат от тая
дейност се реализира процеса на учене, на усвояване от ученика на
съдържанието на образованието”.
Методът на обучение предполага преди всичко цел на учителя и
съответна дейност, осъществявана с помощта на средства, с които той
разполага. В резултат на това у ученика възниква определена цел и
съответна дейност извършвана чрез достъпните за него средства. Под
влияние на тази дейност се осъществява само я процес на усвояването от
ученика на изучаваното съдържание, постига се набелязаната цел,
резултата от обучението. При това целта на ученика може да не съвпадне с
целта на учителя, но непременно трябва да и съответства.
Структурата на дейността на учителя и на ученика е различна.
Различен е и предмета на въздействието, към който е насочена една или
друга дейност. Дейността на учителя е насочена към създаване на
благоприятно условия на обучение, възпитание и развитие на учениците,
към организацията на тяхната дейност. Дейността на ученика по своята
същност е познавателен процес.
Mетодът на обучение винаги е свързан с определено учебно
съдържание. От този аспект той изпълнява определени информационни
функции. Чрез него се проектира учебната дейност на учениците както в
пряка форма, когато учителят изисква от тях да изпълнят едни или други
действия, така и в непряка, чрез учебния материал форма, които чрез
своето съдържание и структура създава определени опознавателни
ситуации. С помощта на едни или други методи на обучение учителят
организира и управлява дейността на учениците.
Разграничават се няколко равнища на разглеждане на методите на
обучение

 общодидактическо, което позволява да се разкрие същността

на метода като модел, като обобщена характеристика на
дейността на учителя и учениците, насочена към реализиране
на целите на обучение;
 частнодидактическо, което разкрива особеностите на методите,
характерни за различните етапи на процеса на обучение;
 частнопредметно, което разкрива системата от методи на
обучение по един или друг предмет;
 равнище не конкретни прийоми, които включват различни
типове действия, насочени към решаване на по частни цели в
рамките на един или друг частнопредметен метод.

В методите на обучение, които се използват при изучаване на отделните

учебни предмети, има много страни, които се общи за всички методи и
съставляват тяхната единна основа. Тези общи страни са предмет на
разглеждане от дидактиката. Методите на обучение са целенасочени и
съзнателни действия на учителя и на учениците, които имат с мисъл и
значение само когато конкретно се реализират. Те са своебразно единство
между цел и съдържание. Методът на обучение отразява не само целевия и
съдържателния аспект на обучението а и неговия психологически,
гносеологически и логически аспект. Към най – съществените
характеристики на методите се отнасят:

 целенасоченост на метода, т.е. всеки метод в крайна сметка

води до постигане на определена цел;
 операционалност на метода, т.е. тясната обвързаност на
метода с едни или други конкретни действия и операции;
  системност на метода, т.е. съвкупност от елементи
взаимосвързани и взаимообусловени от неговата обща
структура;
 детерминитаност на метода, т.е. обусловеността му от
свойствата и от особеностите на обектите на неговото
приложение.

СВОЙСТВА, ПРИЗНАЦИ И ФУНКЦИИ НА МЕТОДИТЕ

Методите на обучение се отличават с някои универсални свойства:

 ясност – разбираем, достъпен, разграничен от станалите;

 детерминираност – липса на произвол, последователност при
прилагане на регулативните му принципи;
 насоченост – подчиненост на дадена дидактическа цел;
 резултатност – годност за постигане на дидактическата цел;
 плодотворност – реализиране и на други резултати освен
преследваните предварително;
 икономичност – годност да се реализира дидактически
резултат с най – малко средства и време;
 надеждност – годност с голяма вероятност да се постигне
желания резултат в обучението

М. И. Махмутов обособява няколко същински признаци на метода на

обучението:

1. Методът е осъзната система от действия, чиито порядък и

последователност се определят от субекта на дейността
2. Методът съответства на целта на обучението и реализира
планово начина на действие.
3. Методът има свое предметно съдържание, включва средството,
знанията, начина на действие.
4. методът винаги принадлежи на действащото лице, доколкото
не може да има дейност без субект.

И.Т. Огородников обособява четири функции на методите на обучение:

1. Информационна функция – преподаване, изложение,

обяснение на учебния материал от учителя.
2. Обучаваща функция на методите – формира не практически
умения и навици.
 3. Учебна функция на методите – състояща се от разнообразна
познавателна дейност на учениците.
4. Ръководна функция – чрез методите учителят ръководи
познавателната дейност на учениците.

Всички функции действат в единство, те са органически свързани.

Третата функция изцяло се отнася до ученика.

ДЕТЕРМИНАНТИ НА МЕТОДИТЕ НА ОБУЧЕНИЕТО

Детерминантите може да се разделят на опосредствани и

непосредствени. Опосредстваните детерминанти имат по глобално
значение, но не обуславят съвсем пряко конкретния избор на метода.
Непосредствените детерминанти имат значително по голямо влияние
върху избора на конкретния метод, тъй като са свързани с най –
непосредствените нужди на учителя и ученика в процеса на обучението.
Към опосредствените детерминанти се отнасят:

 целта на обучението;
 особености на учебния предмет;
 възрастовите особености на учениците;
 своеобразието на глобалната макросреда, на местните условия
за обучение.

Към непосредствените детерминанти се отнасят:

 своеобразието на конкретна тема, която предстои да се

разработи;
 наличността на дидактически помагала и материали;
 фазите на урочната работа, етапът на урока, в който се
използва методът;
 учебното време, с което разполагат учителят и учениците;
 личностните особености на учителя, своеобразието на
дидактическите му достойнства и недостатъци;
 стадият на познавателното развитие на учениците.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА МЕТОДИТЕ НА ОБУЧЕНИЕ

Проблемът за класификация на методите на обучение е извънредно
труден за разрешаване. Подходите към класификацията на методите са
твърде разнообразни и за сега няма никави възгледи да се постигне
единомислие по основните въпроси.
Методите на обучение основно се класифицират на :
  словесни – разказ, обяснение, лекция, беседа, работа с
учебника и книгата;
 нагледни – наблюдение, демонстрация, аудио-визуално
възприемане;
 практически – упражнение, лабораторни работи, практически
занятия, практикуми, инструктажи.

Словесните методи са едни от най-широко разпространените в

училищната практика методи още от древното минало – от времето на
Платон и Аристотел и до сега. Те обикновено се определят като
традиционни, класически, „консервативни” методи, които изискват най-
ниски разходи, без това да означава, че са най-ефектни. При тях социалния
опит се предава чрез устно или писменото слово, като вербалната
информация се трансформира от учениците в смислова. Някои автори
считат, че предимството на словесните методи е главно във възможността
за сравнително кратко време да се изложи значителен обем научна
информация. Като основен недостатък на тези методи се сочи по-голяма
или по малката пасивност на учениците при възприемане на учебната
информация, ограничените възможности да изказват собствени мнения и
идеи. Този недостатък е най-характерен за разказа, докато при беседите,
дискусиите и дискупа учениците могат да поставят въпроси, да спорят, да
доказват или да опровергават определени твърдения.
Нагледните методи осигуряват непосредствено възприемане от
учениците на изучаваните от тях предмети и явления или на техните
изображения. Много често при наблюдение и демонстрация се използват
кинофилми, видеофилми и др. Не винаги показаните картини са
съобразени с педагогическите изисквания, като дидактическите цели се
подменят с режисьорски, операторски виждания и ефектността им е
незначителна. По- добри резултати се получават при съчетаване на
нагледните със словесните и практически методи.
Практическите методи изискват не само „ слушане” и „гледане”, а и
извършване на определени операции: решаване и съставяне на задачи,
преобразуване и конструиране на обекти, обработка на материали,
измервания, изчисления и т.н. Твърде често за правилното извършване на
самите операции голяма роля играят словесните указания на учителя и
показването на едни или други образци. Комбинирането на словесните,
нагледните и практическите методи създава благоприятни възможности за
интензификация на процеса на обучение, за повишаване на неговата
ефективност.
В зависимост от степента на самостоятелност на учениците методите
на обучение се делят на Методи на изложение на материала от учителя и
методи за самостоятелна работа на учениците, а също и на методи за
усвояване на готови знания и методи за изследване на явленията. В
зависимост от основните видове дейност в училище се разграничават:

1. методи за познавателна дейност.

2. методи за обществено – полезна и трудова дейност.
3. методи за духовно творческа дейност.
4. методи за физкултурно – спортна и развлекателна дейност.

Някои автори делят методите на активни, към които обикновено отнасят

самостоятелната работа, практическите методи, и др. и на пасивни –
разказ, беседа и пр. Такова разграничение е твърде условно, защото не
методите, а самите ученици могат да бъдат повече или по – малко активни
и тяхната активност не е еднозначно обусловена от самите методи. По –
голямо внимание заслужават класификациите на методите на обучение,
разработени от И. Я. Лернер, М. И. Махмутов, А. Н. Алексюк, Ю. К.
Бабански и др.

МНОГООБРАЗИЕ НА МЕТОДИТЕ НА ОБУЧЕНИЕ

В своята работа учителят използва най – разнообразни методи на

обучение. Има учители, които умеят да разказват образно и увлекателно,
други са майстори на провеждане на беседи с учениците, трети успешно
организират самостоятелната работа на учениците. Това обяснява
голямото разнообразие, което се наблюдава в работата на различните
учители. Всеки метод обаче има определени възможности, които учителят
трябва да отчита, макар че те са относителни и са в тясна връзка с
условията, в които той се използва с спецификата на учебния материал, с
възрастта и равнището на подготовката на учениците и пр. В своята
всекидневна работа учителят обикновено прилага няколко метода при това
в най – различни съчетания. Актуалната задача на съвременната дидактика
е да разработи относително устойчиви съчетания от методи, приложими
при определени ситуации в обучението. Ефективното приложение на
методите на обучението е тясно свързано с цялостната стратегия на
учителя, с умението му да поставя пред учениците адекватни цели, да
планира и мотивира техните действия.
В системата на методите на обучение в началните класове широко
приложение намират също игровият метод, драматизацията,
ситуационният метод и др.

Устно изложение на учебния материал от учителя

Устното изложение на учебния материал от учителя е широко

използван метод за обучение. Чрез него учителят чрез своето слово
съобщава на учениците определена учебна информация. Най –
разпространените методи за устно изложение на знания от учителя са
разказът, обяснението и лекцията.
Изложението на учебния материал от учителя изпълнява важни
образователни, възпитателни и развиващи цели и задачи. Чрез него
учителят съобщава на учениците научни знания, върху основата на които
развива не само техния интелект, а и въздейства върху емоционално –
волевата им сфера.
Решаващо значение има съдържанието на изложението. Учителят
трябва да умее да подбира необходимото количество информация и да я
представя на учениците в дидактически редуциран вид, чрез своето
встъпление да ги подготвя за нейното усвояване, да се ръководи от
предварително набелязан план, да насочва вниманието на учениците върху
основното, най – същественото, правилно да разпределя времето,
необходимо за изясняване на различните въпроси. Съдържанието на
изложението на учителя трябва да се основава на съдържанието на
изложението на учебника, но в никакъв случай не бива буквално да го
повтаря. В своето изложение учителят следва да си служи с нови примери
и факти, да превежда допълнителен информационен и доказателствен
материал, като се стреми да не претоварва учениците с ненужни сведения.
Добрата техника на изложението се постига и чрез постоянен зрителен
контакт на учителят с учениците, чрез умението му да владее положението
на своето тяло, като говори, чрез жестове и мимиките, които извършва.
Друга разновидност на изложението на материала от учителя е
обяснението. Някои автори разглеждат обяснението като самостоятелен
метод на обучение, други като логическа процедура на изложението на
разказа, като логическа процедура в дейността на учителя или в дейността
на учениците. В редица случай обяснението е самостоятелен дидактически
метод но то може да бъде и съставна част на други методи на обучение.
Изложението на учебния материал от учителя е метод, който има
редица предимства. Чрез него за сравнително кратко време учителят
запознава учениците с голям обем от нови знания, които излага системно и
последователно. Важна роля играе живото слово на учителя, чрез което
той не само съобщава определена информация, а и непосредствено
въздейства върху учениците, върху техните чувства и преживявания. Чрез
този метод учителя дава образец на системно и логическо изложение, учи
учениците как да използват езиково богатство.

БЕСЕДА

Беседата обикновено се определя като диалогичен начин за

изложение на учебния материал. Същността на този метод се състои в
задаването на въпроси и отговарянето на тези въпроси. Обикновено
въпросите поставя учителят, а отговарят учениците. Наред с това
учениците също могат да отправят въпроси както към учителя така и по
между си. В зависимост от целите за които се използва беседата бива
няколко вида:
1. Беседа за разработване и усвояване на нови знания. Тя намира
приложение,когато новите знания са тясно свързани с натрупания от
учениците познавателен и практически опит, с по – рано усвоените
от тях знания.
2. беседа за повторение и затвърдяване на занятията, мненията и
навиците на учениците. Чрез нея се извършва първичното и
текущото закрепване и осмисляне на изучения материал.
3. беседа за систематизиране и обобщаване на знанията, уменията и
навиците (т. нар. Обобщаваща беседа) . този вид беседа широко се
използва при преговорните уроци, както и след изучаването на
отделни теми или раздели от учебното съдържание.
4. беседа за провеждане и оценяване на знанията, уменията и навиците
(т. нар. Проверочна беседа) . тя има широко приложение. Използва
се почти по време на всеки урок, а особено при уроците,
предназначени за тези цел.

Беседата е предпочитан метод на обучение за учениците от I –IV

клас. Тя осигурява благоприятни възможности за пълноценно общуване
между учителя и учениците, създава такава атмосфера в класа, която
освобождава децата от каквото и да е стеснение и те участват в обучението
активно, с желание.чрез беседата учителят по – добре опознава учениците,
получава непрекъсната обратна връзка за резултатите от своята работа.
Беседата позволява да се стимулира активното и самостоятелното
участие на учениците в процеса на обучението.

РАБОТА С УЧЕБНИКА И ДРУГИ КНИГИ

Самостоятелната работа на учениците с учебника и други

книги заемат важно място в системата от методи на обучение. Печатното
слово е един от основните източници на информация. В учебниците са
изложени в системен и достъпен вид знанията, уменията и навиците, които
учениците трябва да усвоят, конкретизирани са обемът и съдържанието на
предвидените за изучаване от учебните програми понятия и
закономерности. Допълнителната литература включва много по обширна и
по разнообразна информация, в която е обобщен натрупаният социален
опит. Формирането у учениците на умения и навици за работа с учебника с
учебно – помощната и друга литература е важна задача за обучението.
Учебникът и допълнителната литература могат да бъдат за ученика
пълноценни източници на знания и средства за развитие на неговите
познавателни способности само когато ученикът притежава рационални
умения за самостоятелна работа с тях, когато у него е изградена привичка
системно да използва тези умения.
В дидактическата и методическата литература на проблема за
самостоятелната работа на учениците с учебника се отделя голямо
внимание. Трябва обаче да се подчертае, че все още не е преодоляно
схващането. Че учебникът е предназначен изключително за работа в къщи
или по време на самоподготовката в училище, че той служи само за
затвърдяване и повторение на онова, което учителят вече е преподал или за
заучаване на пропуснатия материал, когато ученикът е отсъствал от
училище. Именно формирането у учениците на умения и навици за
самостоятелна работа с учебника трябва да се осъществява преди всичко
по време на уроците.
Най – малките ученици за първи път се срещат с учебниците в
началните класове. Какво ще бъде тяхното отношение към учебниците,
към научната и художествената литература, твърде много зависи от
работата на учителя.
Знанията и уменията на учениците за използване на учебника се
придобиват постепенно. Преди всичко е необходимо те да овладеят добре
техниката на четенето и да разбират смисъла на прочетеното.
Първоначално учителят трябва да покаже на учениците как да работят с
учебника, как да четат и да осмислят прочетеното, на кое да спират
вниманието си, какво да запомнят и т. н.
Основното изискване е учителят да не допуска механично четене и
заучаване на текста от учебника.
Работата върху текста от учебника зависи до голяма степен от самия
характер на текста.
В по – горните класове учениците се научават да водят по сложни
записки под формата на тезиси, конспекти, реферати, доклади и други.
Тезисите са кратки формулировки на основни положения (мисли),
изразяващи същността на материала в текста.
Формиране на умения и навици за самостоятелна работа с учебника
улеснява учениците при използване на учебно – помощната и друга
литература.

НАБЛЮДЕНИЕ

Наблюдението е възприемане, тясно свързано с мисленето.

Необходимостта от широко използване на метода наблюдение се
обуславя от самия характер на процеса на познанието в обучението. Той
допринася както за разширяване на сетивния опит на учениците, така и за
развитие на техните умствени способности.
 Наблюденията могат да бъдат по продължителни или краткотрайни.
По продължителните наблюдения обикновено се провеждат самостоятелно
от учениците над натуралните обекти при реалните ум условия на
съществуване – в гората, на полето, на училищния участък и пр. Те обаче
се ръководят от предварително дадени ум или съставен от тях план,като
накрая обобщават получените резултати. По време на наблюденията те
водят дневници или записват данните в специални тетрадки. Най – често
самостоятелните наблюдение са индивидуални, но могат да се провеждат
групови и фронтални наблюдения, като учениците изпълняват единни или
диференцирани задачи. Краткотрайни наблюдения могат да се провеждат в
класни условия, по време на екскурзии и други.
Наблюденията могат да се провеждат с различна цел и да
предшестват, съпровождат или да завършат изучаването на един или друг
учебен материал.

ДЕМОНСТРАЦИЯ

Демонстрацията като метод на обучение означава показване на

обекти и дидактически материали, придружено с описания и обяснения,
чрез което учениците получават информация за изучаваните явления.
Думата демонстрацията произхожда от лат. дума demonstratio, която
означава показвам.
Демонстрацията обикновено се извършва от учителя, но в редица
случаи по негова преценка може да се възлага на учениците с изучаваните
обекти се съчетава със словото. Тя намира приложение както при
усвояването на нови знания така и при затвърдяването и обобщаването им.
При формирането и усъвършенстването на уменията и навиците.
Според вида на демонстрираните обекти и дидактически материали
се разграничава:

1. Демонстриране на натурални обекти, явления и естествени

процеси.
2. Демонстриране на обемни дидактически материали (модели,
макети и др.).
3. Демонстриране на картини.
4. Демонстриране на символични и графични нагледни средства:
карти, схеми, диаграми, таблици и др.
5. Демонстриране на чертежи или рисунки, изпълнени от учителя
върху дъската.
6. Демонстриране на опити, извършени от учителя.
7. Демонстриране на действия, които трябва да усвоят учениците.
8. Демонстриране с помощта на модерни средства за обучение.
 УПРАЖНЕНИЕ

Упражнението като метод за обучение обикновено се използва при

затвърдяване или приложение на тактика на знанията, уменията и
навиците, но може да служи за постигане на други дидактически цели.
Под упражнение се разбира съзнателно извършване на определени
действия и тяхното повтаряне за да се формират и усъвършенстват едни
или други умения и навици.
В процеса на обучението се използват най- разнообразни
упражнения. Техният характер, както и методиката на прилагането им,
зависят от особеностите на самите учебни предмети, за конкретното
учебно съдържание, което се изучава, а също и от равнището на
подготовката и развитието на учениците.
В зависимост от степента на самостоятелност на учениците при
извършване на упражненията обикновено се разграничават:
1. Упражнения по образец.
2. Репродуктивни – вариативни упражнения.
3. Творчески упражнения.

За да бъдат ефективни , упражненията трябва да отговарят на редица

изисквания:
1. Да са целенасочени.
2. Да са съзнателни.
3. Да са системни.
4. Да са степенувани по трудност.
5. Да са разнообразни по съдържание и форма.
6. Да бъдат достатъчни по съдържание и форма.
7. Учителят следва да показва необходимия еталон.
8. Резултатите от упражненията трябва да бъдат анализирани.

Използвана литература:

1. Петров П. , „Дидактика” 1984 г.

2. Андреев М. , „Дидактика” 1981 г.