СИСТЕМА ЗА КОНТРОЛ И ОЦЕНКА НА

ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ УМЕНИЯ НА
УЧИТЕЛИТЕ

Да говорим за учителя без да изпадаме в клишета като “това е призвание”, че трябва “да си
роден за учител” и че не е работа “за всеки” е трудно. В настоящето обаче, когато все по-
малко млади хора избират задължението да следи израстването на ново поколение, както и да
поема отговорността за това, е важно да погледнем на работата на учителите през фокуса на
тяхното възпитателно майсторство.

С такива задачи са заети съвременните учители. Но не онези, които са единствено

преносители на знанието (отдавна тук технологиите са много по-ефективни), а които
провокират въображението и идеите на учениците, подкрепят опитите и насърчават ученето
през преживяванията, комуникацията и съвременните интерактивни средства. Вдъхновители,
насърчаващи своите ученици да откриват знанието за себе си, да усещат и знаят как да влияят
на света около себе си. Да използват наученото, за да правят света по-добро място за всички,
докато паралелно градят очертанията на собственото си бъдеще.
Това са елементите на роля, която е добре позната отговорност на успешните учители и днес, а
не е само мечта за бъдещето. Не случайно добрите учители имат толкова силно влияние и се
помнят цял живот заради промяната, която са провокирали в учениците си. [Заедно в час,
2018]

Целта на настоящото изследване е да се разработи и провери експериментално система за

контрол и оценка на възпитателните умения на учителите.

Тази цел може да бъде постигната чрез решаване на следните задачи:

1. Да се обоснове теоретичен модел на възпитателните умения на учителите.

2. Да се разработят компонентите на система за контрол и оценка на възпитателните умения

на учителите

3. Да се разработи система от критерии и показатели за установяване на ефективността на

системата за контрол и оценка на възпитателните умения на учителите

4. Да се приложи експерименталната система и да се използват адекватни изследователски

методи за установяване на нейната ефективност.

5. Да се извърши количествен и качествен анализ на резултатите от изследването.

Обект на настоящото изследване е контролът и оценката на професионалната дейност на

учителите като една от функциите на управление на училището, а предмет - система за
контрол и оценка на възпитателните умения на учителите.

Методи за контрол и оценка на възпитателното умение на учителите.

Експерименталната система включва следните методи за контрол и оценка на възпитателните

умения на учителите: наблюдение и анкета за самооценка на учителите.

Наблюдение.

В теорията на педагогическите изследвания наблюдението се определя като възприемане,

регистриране и оценка на явления и процеси с цел тяхното изучаване. С негова помощ се
осигурява емпирична информация, необходима както за постановка на нови проблеми и
хипотези, така и за тяхната проверка.

Анкетен метод за самооценка на учителите.

Самооценката представлява акт на рефлексия, при който учителите изразяват своето мнение
за съществените страни на своята професионална компетентност. Въпросите в анкетата за
самооценка са формулирани въз основа на критериите и показателите за оценяване на
професионалната дейност на учителите. Спазвайки това важно диагностично изискване, се
постига сравнимост на резултатите от наблюдението и анкетата за самооценка и се реализира
един от най-важните принципи в диагностиката, а именно: обективните резултати са тези,
които са потвърдени с помощта на два или повече източника на информация.

Експерименталната система беше приложена през учебната 2018/2019 година в ОУ „Братя

Миладинови“, гр. Сливен. Обемът на извадката е определен по метода на основния масив
(участващите в обучението учители са 42,3% от педагогическия колектив).

Осъщественият педагогическият експеримент беше от типа „вход – изход“, осъществяването

на който преминава през следните етапи:
Въз основа на теоретичния модел на възпитателните умения на учителите могат да бъдат
изведени следните критерии и показатели за управленски контрол и оценка на
възпитателните умения:

Критерий 1: Използване на адекватни и въздействащи словесни акценти при приложението

на словесната форма на възпитание за постигане на системата от цели на възпитанието.
Критерият се декомпозира на следните показатели:

Словесни акценти, насочени към изграждане на позитивна ценностна система.

Словесни акценти, насочени към развитие на умение на самоутвърждаване на личността.

Словесни акценти, насочени към развитие на умение на самоуправление на личността.

Словесни акценти, насочени към развитие на умение на самомотивиране на личността.

Словесни акценти, насочени към развитие на умение за постигане на душевна стабилност

(емоционална устойчивост) на личността. Напоследък се говори за изграждане на
емоционална интелигентност в къщи, училище, в обществото. Нещо повече, тяе по-важна от
IQ -то на всеки човек.

Критерий 2: Компетентно използване на спонтанно възникналите възпитателни ситуации за

постигане на целите на възпитанието. Критерият се декомпозира на следните показатели:

Адекватна словесна и поведенческа реакция на учителя при спонтанно възникване на

възпитателна ситуация.

Постигане на ефективно взаимодействие с учениците при спонтанно възникнали възпитателни

ситуации.

Критерий 3: Създаване на преднамерени възпитателни ситуации. Критерият се декомпозира

на следните показатели:

Създаване на преднамерени възпитателни ситуации в процеса на приложение на

интерактивните методи на обучение.

Създаване на преднамерени възпитателни ситуации в процеса на възприемане на учебно

съдържание.

Създаване на преднамерени възпитателни ситуации в процеса на самостоятелна работа.

Създаване на преднамерени възпитателни ситуации в процеса на контрола и оценката на

учебните постижения на учениците.

Критерий 4: Демонстриране на възпитаващо поведение от учителя. Критерият се

декомпозира на следните показатели:

Демонстриране на вътрешна свобода.

Демонстриране на толерантност.

Демонстриране на справедливост.

Демонстриране на увереност в себе си.

Демонстриране на дисциплина.

Демонстриране на отговорност.

Критерий 5: Създаване на възпитателна организация на социалната и материалната среда.

Критерият се декомпозира на следните показатели:

Уважение и взискателност във взаимоотношенията между учителя и учениците.

Наличие на естетически характеристики в оформлението на материалната среда.

Разработване на система от критерии и показатели за установяване на ефективността на

експерименталната система.

Разработване на диагностични методи за установяване на ефективността на

експерименталната система.

Входна диагностика на възпитателните умения на учителите.

Запознаване на учителите с експерименталната система и практическо приложение на

системата.

Изходна диагностика на възпитателните умения на учителите.

Сравнителен анализ на резултатите от входната и изходната диагностика и установяване на

ефективността на експерименталната система.

В рамките на експеримента бяха използвани методите наблюдение (прил.1) и анкета за

самооценка на учителите (прил.2), които поради спецификата на изследването представляват
едновременно и компонент на експерименталната система и изследователски методи. Това е
причината да бъдат представени два пъти в теста: един път във втората глава и един път – в
третата, респективно в приложението.

Резултатите от анкетата за самооценка на учителите и от педагогическото наблюдение са

представени за всеки от показателите чрез диаграма и сравнителен словесен анализ.

Използване на адекватни и въздействащи словесни акценти при приложението на

словесната форма на възпитание за постигане на системата от цели на възпитанието.
Резултатите от анкетата за самооценка показват процентен превес на отговорилите, избрали
високо равнище по първия показател. Това е показател за убедеността на учителите в
значимостта на използваните адекватни и въздействащи словесни акценти за постигане на
системата от възпитателни цели. Според тяхната преценка анализираният компонент на
възпитателните умения присъства в достатъчна степен в професионалната им дейност. Те
смятат, че владеенето и използването на логични и ярки акценти при реализацията на
словесните методи в педагогическата работа, подпомага усвояването на ценни модели на
поведение от учениците.

Резултатите от наблюдението потвърждават заявената от учителите в анкетата за самооценка

значимост на уменията за използване на логични и въздействащи словесни акценти в
дейността на учителя. 59 % от тях разбират значението им за постигане на системата от цели на
възпитанието и успешно ги прилагат в практиката. Останалите 41 % от учителите са убедени в
ефективността на тези умения, но има какво да се желае по отношение на майсторското им
прилагане в практиката.

Резултатите от анкетата за самооценка на учителите и осъщественото педагогическо

наблюдение, дават основание да се твърди, че практическото усвояване на оценявания
компонент на възпитателните умения в резултат на експерименталното обучение, е постигнат
в степен по-висока от средната.

Резултатите от анкетата и наблюдението, получени по показателя, измерващ уменията за

компетентно използване на спонтанно възникналите възпитателни ситуации за постигане на
целите на възпитанието, показват, че участниците в обучението реализират тези свои умения
на средно равнище.

Съгласно предварително зададените условия за сравнително обобщаване на резултатите от

двата диагностични метода, можем да се приеме, че учителите са постигнали в средна степен
практическото усвояване на умението за създаване на преднамерени възпитателни ситуации.
 1 - Демонстриране на възпитаващо поведение от учителя.

2 - Обобщенети резултатите от анкетата за самооценка и наблюдението можем да се направи извод, че в

резултат на проведеното обучение, прилагането на възпитаващо поведение на учителите като метод за
реализиране на практическата форма на възпитанието е усвоено във висока степен.

Създаване на възпитателна организация на социалната и материалната среда.

Анализът на резултатите от наблюдението и анкетата за самооценка на учителите позволява

да се направят следните изводи:

• При три от показателите на критерий №2 за измерване на резултатите от

експерименталното обучение е констатирана средна степен на практическо усвояване
на възпитателните умения (по тристепенната скала на оценяване –висока, средна,
ниска). Два от показателите попадат в равнище по-високо от средното. Това е
показател, че възпитателните умения са усвоени от учителите на необходимото ниво и
се прилагат в достатъчна степен във възпитателната им работа в процеса на обучение.

• Има основание да се твърди, че в резултат на осъществения теоретичен модел за

развитие на възпитателните умения на учителите, процесът на практическото
усвояване на възпитателните умения е реализиран и целта на обучението на равнище
приложение е постигната.
Teachers of the Future

3 - Резултатите от изследването показват, че учителите развиха своите възпитателни умения като усвоиха
важни съдържателни линии, които да следват в ситуации на приложение на словесните форми на възпитание.
Те подобриха уменията си за възпитателно въздействие и взаимодействие с учениците чрез средствата на
житейската практика, посредством методите на практическата форма на възпитание – спонтанно
възникнали и преднамерено създадени възпитателни ситуации, възпитаващо поведение на учителя,
възпитателна организация на социалната и материалната учебна среда

4 - Можем да кажем, че експериментална система за контрол и оценка на възпитателните умения на

учителите е успешна по отношение на критериите и показателите на изследването. Хипотезата, че
учителите ще развият своите възпитателни умения, ако се приложи експериментална управленска система за
контрол и оценка на тяхното равнище, се потвърди.

???
В каква степен учителите успяват да се справят с проблемите във възпитанието на
учениците, възникнали в процеса на семейното възпитание?

проф. д-р Живка Военкинова

Промените в съвременното общество поставят много въпроси за ролята на семейството за

израстването на децата и в частност – отражението на взаимоотношенията между родители –
деца за развитието на Аз-а, за самоизявата им. Децата са не само обект за грижи и възпитание,
но те са активен субект в семейната структура, в семейните взаимоотношения. Те не само
получават въздействия, но същевременно и упражняват известно влияние върху околните
както пряко, така и косвено.

Взаимоотношенията в семейството са пръв образец на междуличностни отношения. Затова е

много важно каква е връзката родител – деца, тъй като децата пренасят начина на общуване,
който възприемат от своите родители в семейната среда, в житейските ситуации.

Използвам думи на колеги писали по проблема: "Обръщаме се към читателите родители и

бъдещи такива: Отнасяйте се с децата си като с цветя! Оставете ги да се развиват естествено.
Само че вместо вода и тор им давайте много любов. И колкото повече търпение имате,
толкова по-добре. Така ще ги накарате да се развиват. Защото децата са най-важните лица в