ТЕСТ 5

1. Как бихте определили понятието „контролно-оценъчни умения на учителите“?

Система от високоорганизирани действия на учителя, чрез които той констатира
и коригира учебните постижения на учениците. Обектът на изменение са учебните
постижения на учениците
2. Контролът е сравнение между:
а. процеса и резултата;
б. желаното и действителното;
в. формата и съдържанието;
г. частите и цялото.

3. Посочете и обяснете основните функции на контрола на учебните постижения на

учениците.
Две осн. функции:
констатираща (диагностична, дескриптивна), чрез която се установяват
действителните параметри на обекта на контрола, и
предписваща (коригираща, прескриптивна), чрез която се формулират препоръки за
внасянето на целесъобразни корекции в процесуалните и резултативните
характеристики на контролираното явление.

4. Оценката отразява степента на съответствие между:

а. процеса и резултата;
б. желаното и действителното;
в. формата и съдържанието;
г. частите и цялото.

5. Как бихте определили понятията „критерий“ и „показатели“?

Критерият представлява мярка, еталон за измерване на предметите и явленията, а
показателите са външни признаци, които показват в каква степен
действителността се приближава до еталона.

6. Учебните постижения са:

а. оценени и анализирани резултати от обучението;
б. резултати от обучението, отговарящи на държавните образователни изисквания;
в. субективната представа на личността за учебен успех;
г. резултати от обучението, отговарящи на възможностите на личността.

7. Как бихте определили понятието „изпитване“?

Изпитването е единство на две дейности, осъществявани от двата субекта на
обучението: контролно-оценъчната дейност на учителя по отношение на учебните
постижения на ученика и демонстрирането от ученика на неговите знания и умения.
единство на дейността на учителя (преподаване), дейността на ученика (учене) и
съвместната дейност изпитване.

8. Операционализация на целите на обучението означава формулиране на:

а. цели на обучението, които се отнасят до формирането на умения;
б. измерими цели на обучението;
в. практически цели на обучението;
г. краткосрочни цели на обучението.

9. Как бихте разграничили репродуктивните и творческите цели на обучението?

Репродуктивна: Усвояване на ориентирани към цялостно развитие на
личността на ученика знания, умения и компетентности, представляващи
резултати от познавателната дейност на човечеството.
Творческа: Глобалната творческа цел на обучението може да бъде формулирана по
следния начин: усвояване на ориентирани към цялостно развитие на личността
на ученика знания, умения и компетентности, необходими за осъществяване
на процеса на творческа дейност.

10. Кои са етапите в технологията за операционализация на репродуктивните цели

на обучението?
 Формулиране на глобална репродуктивна1 цел на обучението, усвояване на
ориентирани към цялостно развитие на личността на ученика знания, умения
и компетентности, представляващи резултати от познавателната
дейност на човечеството.
 Определяне на компонентите на глобалната цел.. процес на превръщане на
социалния опит на човечеството в индивидуални знания, умения, навици и
компетентности
 Признаци, свидетелстващи за степента на реализация на компонентите в учебната
дейност на учениците. Тези признаци са представени чрез глаголи, обозначаващи
действията, които учениците трябва да бъдат в състояние да извършват при
успешна реализация на трите компонента на усвояването

11. Как бихте формулирали глобалната репродуктивна цел на обучението?

Тази цел може да бъде формулирана по следния начин: усвояване на ориентирани
към цялостно развитие на личността на ученика знания, умения и
компетентности, представляващи резултати от познавателната дейност
на човечеството.

12. Избройте глаголите за операционализация на репродуктивните цели на

обучението като ги разпределите според компонентите на глобалната репродуктивна
цел на обучението.
запомняне, разбиране и приложение

13. Кои са етапите в технологията за операционализация на творческите цели на

обучението?
 Формулиране на глобална творческа цел на обучението усвояване на ориентирани
към цялостно развитие на личността наученика знания, умения и
компетентности, необходими за осъществяване на процеса на творческа
дейност.
 Определяне на компонентите на глобалната цел, намирането на нови решения
на възникващи пред обществото и личността проблеми
 Признаци, свидетелстващи за степента на реализация на компонентите в
учебната дейност на учениците Тези признаци са представени чрез глаголи,
обозначаващи действията, които учениците трябва да бъдат в състояние да
извършват при успешна реализация на трите компонента на решаването на
учебни проблеми.

14. Как бихте формулирали глобалната творческа цел на обучението?

Като усвояване на ориентирани към цялостно развитие на личността на
ученика знания, умения и компетентности, необходими за осъществяване на
процеса на творческа дейност.

15. Избройте глаголите за операционализация на творческите цели на обучението,

разпределени според компонентите на глобалната творческа цел на обучението?
Идентификация на проблема; формулиране на хипотези; проверка на хипотези

16. Как бихте разграничили понятията „форма“ и „метод“ за контрол и оценка на

учебните постижения на учениците?
Основната идея е в това, че нещата имат две форми: външна и вътрешна-. В
вВъншната форма е това, което собствено наричаме форма, а вътрешната форма е
всъщност това, което наричаме метод.
17. Как бихте класифицирали формите за контрол и оценка на учебните постижения
на учениците?
Средство за изразяване, опозицията непосредственост/опосредственост на
изпитването, субект на контрола и оценката и обект на контрола и оценката

18. Кои са методите за провеждане на устното изпитване?

• Устно изложение от учениците
• Изпитна беседа
• Устно тестиране
• Изнасяне на доклади и реферати
• Защита на проекти
• Устно решаване на задачи
• Устно решаване на учебни проблеми

19. Посочете и обяснете предимствата на устното изпитване.

1) ролята му на ситуация, в която учителят осъществява наблюдение върху
съществени за обучението индивидуално-психически особености на личността;
2) ролята му на упражнение, чрез което ученикът развива умението си за устно
изразяване.

20. На какви видове се разделят въпросите за изпитване в зависимост от критерия

репродуктивност/творчество?
Разделят се на следните три групи в зависимост от насочеността им към
компонентите на усвояване на творческите умения.
• Въпроси за контрол и оценка на умението за идентифициране на проблеми
• Въпроси за контрол и оценка на умението за проверка на хипотези
• Въпроси за контрол и оценка на умението за формулиране на хипотези

21. Кои са характеристиките на въпросите, които стимулират учебната активност на

учениците?
• Съдържат теоретическа или практическа трудност
• Свързани са с практиката и живота
• Проблематизират факти, които на пръв поглед не се нуждаят от обяснение
• Разпалват любопитството и амбицията със своята близост до индивидуалното
съзнание и със сполучливото съчетание на разбираемост и трудност
• Съдържат възможност за възпроизводство на решения, позволили на човека
съществено да задълбочи своите научни познания за света
• Предизвикват за доказване на ерудиция и способност за логично и продуктивно
мислене
• Предполагат вариативност на решенията

22. Кои са методите за провеждане на писменото изпитване?

• Писмено изложение върху определена тема (аналогично на устното, но в писмена
форма)
• Есе
• Дидактически тест
• Репродуктивни ученически текстове (диктовка,преразказ, резюме, конспект,
реферат, доклад)
• Продуктивни ученически текстове (съчинение)
• Писмено решаване на учебни проблеми

23. Посочете и обяснете предимствата на писменото изпитване.

• Писменото изпитване развива писмената реч на учениците, системното
прилагане на която има непосредствено въздействие върху развитието на
интелектуалната сфера на личността „Знаците на писмената реч и тяхната
 употреба се употребяват от детето съзнателно и преднамерено за разлика от
несъзнателната употреба и усвояване на цялата звучаща страна на речта. Писмената
реч кара детето да действа по-интелектуално. Тя заставя повече да се осъзнава
самият процес на говорене. Самите мотиви на писмената реч са по-абстрактни, по-
интелектуалистични, по-отдалечени от потребността“ (Вигот- ски, 1983: 285–286).
Писменото изпитване развива фундаменталното социално умение за писмено из-
разяване в неговите различни граматически аспекти: лексикален, фонетичен,
синтактичен, семантичен, правописен, стилистичен, пунктуационен.
• Писменото изпитване създава по-добри условия за демонстриране на
действителните учебни постижения на учениците. Това означава, че добре под-
готвените имат по-благоприятни възможности за изява, а слабо подготвените
по-трудно прикриват недостатъците в своята подготовка. Подходящите за
постигане на учебни успехи условия са наличието на повече време, възможност за
концентрация на вниманието, елиминиране на напрежението, породено от публичното
изказване и съзнателния или несъзнателен стремеж да се отговори на очаквания та на
околните.

24. Дидактическият тест е:

а. съвкупност от въпроси с изборен отговор;
б. всеки метод за контрол и оценка на учебните постижения на учениците;
в. съвкупност от въпроси, предназначени за обучение на учениците;
г. съвкупност от въпроси, които отговарят на определени изисквания.

25. Нормативните дидактически тестове са тези, които се конструират:

а. след изпробване на теста в експериментална група;
б. на базата на външен критерий;
в. въз основа на натрупания педагогически опит;
г. с помощта на статистически методи.

26. Критериалните дидактически тестове са тези, които се конструират:

а. след изпробване на теста в експериментална група;
б. на базата на външен критерий;
в. въз основа на натрупания педагогически опит;
г. с помощта на статистически методи.

27. През какви етапи преминава конструирането на нормативните дидактически

тестове?
А. Определяне целта на дидактическия тест.
Б. Разработване на тестови въпроси.
В. Съставяне и изпробване на първия вариант на теста.
Г. Апостериорен анализ на тестовите въпроси.

28. Опишете начина за формиране на екстремалните групи ученици.

След провеждането на теста в нормативната извадка ученици и проверката на
изпълнението му, резултатите се обобщават в таблица.
Въз основа на резултатите от последната колона учениците се подреждат в низходящ
или възходящ ред в зависимост от общия брой решени задачи (общ бал)- Ако редът, по
който са подредени учениците, е низходящ, първата половина образува силната
екстремална група, а втората половина – слабата екстремална група. Ако общият
брой на учениците е нечетно число, то попадналият в средата ученик се изключва от
групата. Ако пък двама или повече ученици имат един и същ общ бал и попадат в
средата на списъка, то те по случаен начин се разпределят в двете групи.
Всяка група трябва да се състои от 27 % от нормативната извадка, защото този
обем „осигурява най-добър компромис между двете желани, но противоречащи си цели:
1) да се направят екстремалните групи толкова големи, колкото е възможно;
2) да се направят екстремалните групи толкова различни, колкото е възможно“
29. Напишете формулите за определяне на трудността на въпросите в нормативните
дидактически тестове.
P = 100 K
, където
N

К – брой на учениците от двете екстремални групи, които са отговорили правилно

на въпроса;
N – общ брой на учениците от двете екстремални групи

30. Понятието „дискриминативна сила“ на въпросите в нормативните дидактически

тестове означава способност на въпроса:
а. да разграничава високо обучаеми от ниско обучаеми ученици;
б. да разграничава високо мотивирани от ниско мотивирани ученици;
в. да разграничава силни от слаби ученици;
г. да разграничава ученици с различни индивидуални стилове на учене.

31. Напишете формулата за определяне на дискриминативната сила на въпросите в

нормативните дидактически тестове.

Е1– брой на учениците от силната екстремална група, които са отговорили

правилно на въпроса;
Е2 – брой на учениците от слабата екстремална група, които са отговорили
правилно на въпроса;
N – общ брой на учениците от двете екстремални групи

32. Кои са критериите за оптималност на дистракторите в нормативните

дидактически тестове?
• Всеки от дистракторите трябва да бъде посочен от повече ученици
от слабата екстремална група, от колкото от силната.
• Всеки дистрактор трябва да бъде посочен поне от няколко ученици от
силната екстремална група.
• В силната екстремална група нито един от дистракторите не трябва
да бъде посочен от повече ученици от верния отговор.

33. През какви етапи преминава конструирането на критериалните дидактически

тестове?
А. Определяне целта на дидактическия тест
Б. Разработване на тестови въпроси.
В. Установяване на съответствието между тестовия въпрос и целта на
бучението, чието постигане той е предназначен да измерва
Г. Чувствителност към преподаването
Д. Трудност на въпросите при критериалните тестове.
Е. Анализ на дистракторите.

34. Кои са техниките за формулиране на въпроси в критериалните дидактически

тестове?
Ввсеки от експертите трябва да отговори на поставения по-горе въпрос, като
използва следната оценъчна скала:
+ 1 – ако определено чувства, че даденият въпрос е мярка за постигане на конкретна
цел;
0 – ако не може да отговори категорично с „да“ или „не“ на поставения по-горе
въпрос;
– 1 – ако определено чувства, че въпросът не е подходящ за измерване на
постигнатата конкретна цел на обучението

35. Чувствителността към преподаването на въпросите в критериалните

дидактически тестове означава способност на въпроса:
а. да разграничава силни от слаби ученици;
б. да разграничава високо обучаеми от ниско обучаеми ученици;
в. да разграничава преминалите от непреминалите даден курс на обучение
ученици;
г. да разграничава високо мотивирани от ниско мотивирани ученици.

36. Кои са същностните особености на есето в качеството му на писмен метод за

контрол и оценка на учебните постижения на учениците?
• В есето се съединява собственият познавателен опит с опита на
другите
• Есето е опит да се изследва дадена тема чрез доказване на
определена теза с определени аргументи.
• Есето е разсъждение на тема, която предполага голяма вариативност
на отговорите.

37. Как бихте определили есето като метод за контрол и оценка на учебните
постижения на учениците?

Въз основа на формулираните три признака можем да дадем следното

определение на есето: есето представлява кратко изложение в
художествена форма, в което се аргументира истинността и проверява
логиката на собствени, предимно етически, естетически, познавателни
и педагогически възглед.

38. Кои са методите за провеждане на практическото изпитване?

• Изпълнение на практически задачи
• Демонстриране на различни практически умения
• Анализ на продукти от практическа дейност
• Практическо тестиране
• Решаване на практически учебни проблеми

39. Как бихте описали метода електронно тестиране?

Метод за контрол и оценка на учебните постижения, който повишава
обективността на оценката и намалява времето за подготовка и провеждане на
теста.

40. Как бихте определили портфолиото в качеството му на писмен метод за контрол

и оценка на учебните постижения на учениците?
Портфолиото е съвкупността от цели на обучението, система от критерии
и показатели за контрол и оценка на учебните постижения и
документираните, анализираните и оценените резултати от обучението на
ученика.

41. Опишете формалната и неформалната стратегия за контрол и оценка на

учебните постижения на учениците.
Формалната стратегия за контрол и оценка на учебните постижения
означава стандартна изпитна ситуация, при която учителят избира
ученика, който трябва да бъде изпитан от дневника или го посочва
непосредствено.
Неформалната стратегия означава създаване на относително скрита за
учениците ситуация за контрол и оценка на учебните постижения.
Стратегията се осъществява чрез прилагането на интерактивни методи
на обучение, които или се превръщат изцяло в методи за контрол и
оценка, или изпълняват едновременно и двете функции.

42. Опишете формиращата стратегия за контрол и оценка на учебните постижения

на учениците.
Най-общо формиращата стратегия е тази, при която учителят
обосновава поставената оценка. При нейното прилагане ученикът
получава максимално пълна информация какво равнище на усвояване
е постигнал и в каква
посока е необходимо да развива учебното си поведение, т. е. докъде е
стигнал и накъде трябва да върви.

43. Опишете резултативната и процесуалната стратегия за контрол и оценка на

учебните постижения на учениците.
Да се оценява резултативно означава да се оценява резултатът от
обучението, а не процесът на неговото постигане.
Процесуално е оценяването, когато учителят оценява умението на
ученика за търсене и намиране на информация, за работа с книгата
(изготвяне на план на даден текст, изготвяне на план-конспект) и др.

44. Опишете репродуктивната и творческата стратегия за контрол и оценка на

учебните постижения на учениците.
В специализираната литература тези стратегии се наричат
конвергентна и дивергентна.
Дивергентното мислене е това, при което се мисли в различни
направления, като те се подлагат или на изследване, или на намиране.
Наистина в категориите на
дивергентното мислене най-осезателно се концентрират творческите
способности.
Но това не означава, че противоположният тип мислене,
конвергентното, не може да бъде творческо. Конвергентният тип
мислене е това, в резултат на ко-
ето се стига до единствения правилен отговор или до научаване на
най-добрия или на стандартния отговор.

Стратегията, насочена към оценяване на умението за възпроизводство

на учебния материал се нарича репродуктивна стратегия, а
стратегията,
насочена към оценка на творческите умения – творческа стратегия.
ТЕСТ 4

1. Как бихте определили понятието „педагогическо умение за индивидуализация и

диференциация на обучението“?
Система от високоорганизирани действия на учителя, чрез които се създава и
управлява способността на обучението да ди- ференцира своя дидактически
инструментариум в зависимост от индивидуалните особености на учениците (ди-
ференциращата способност на обучението)

2. Кой е непосредственият и кой – опосредстваният обект на изменение на

педагогическото умение за индивидуализация и диференциация на обучението?
1) непосредстван обект, представляващ характеристика на дейността обучение –
диференциращата способност на обучението;
2) опосредствен обект, представляващ характеристика на личността –
индивидуално-психическите особености на учениците

3. Как бихте разграничили понятията „индивидуализация“ и „диференциация“?

Разбирането на индивидуализацията като цел, а на диференциацията като
средство.
4. Обучаемостта е система от характеристики на психическите процеси на
личността, които осигуряват:
а. възможност за ефективно усвояване на знания, умения и компетентности;
б. активност в обучението;
в. работоспособност в обучението;
г. възможност за устойчиво преднамерено внимание в обучението;

5. Кои са показателите за диагностика чрез наблюдение на обучаемостта на

учениците?
Качество на първоначалното възприемане и запомняне на учебния материал, устойчивост
на преднамереното внимание.

6. Мотивацията за учене е система от подбуди, предизвикващи:

а. стремеж към самореализация;
б. учебна активност;
в. желание за висока оценка;
г. желание за доминиране.

7. Кои са показателите за диагностика чрез наблюдение на мотивацията за учене на

учениците?
• Качество на първоначалното възприемане и запом- няне на знанията�
• Темп на придвижване – определя се от броя на едно- типните упражнения,
необходими за формирането на определено обобщение (Калмыкова, 1975: 189)�
• Икономичност на мисленето – определя се от броя

8. Индивидуалният стил на учене е:

а. индивидуален начин за запомняне и разбиране на учебното съдържание в
процеса на обучение;
б. индивидуален начин за усвояване на учебното съдържание в процеса на
обучение;
в. индивидуалните способности на учениците да усвояват учебното съдържание
в процеса на обучение;
г. индивидуалните особености на учениците, коит определят учебните им
постижения.

9. Кои са показателите за диагностика чрез наблюдение на полево зависимите

ученици?
• Потребност от ясни цели и указания за решаване на учебните задачи
• Потребност от поощрение
• Подчинение на преобладаващия начин на мислене и действие
• Целенасочен, методичен и системен характер на учебната работа
• Предпочитание към работа, в контролирани от учителя ситуации
(несамостоятелност)
• Сравнително нисък темп на учебната работа

10. Кои са показателите за диагностика чрез наблюдение на полево независимите

ученици?
• Потребност от поставяне на собствени учебни цели и избор
на собствени средства за тяхното постигане
• Изработване на собствени начини на мислене и действие
• Способност за улавяне на подробности и нюанси в учебния
материал
• Предпочитание към самостоятелна работа
• Спонтанен и интуитивен характер на учебната работа
• Бърз темп на учебната работа

11. Кои са показателите за диагностика чрез наблюдение на учениците с

конвергентен стил на учене?
• Активно се включват в различни дейности
• Проявяват любопитство към нови неща
• Намират се под влияние на чувствата си и разчитат на тях
• Склонни да поемат рискове
• Проявяват енергия и ентусиазъм

12. Кои са показателите за диагностика чрез наблюдение на учениците с

дивергентен стил на учене?
• Внимателно обмислят и избират в какви дейности да участват
• Оглеждат изучаваните обекти от всички страни
• Обичат да наблюдават и разчитат на наблюденията си
• Проявяват сдържаност и резервираност

13. Кои са показателите за диагностика чрез наблюдение на учениците с

асимилативен стил на учене?
• Анализират подробно изучаваните обекти
• В поведението им доминира разумът
• Обичат да оценяват изучаваните обекти
• Привличат ги теориите и идеите
• Разчитат главно на своите идеи
• Ориентирани към търсене на смисъла на различни неща

14. Кои са показателите за диагностика чрез наблюдение на учениците с

акомодативен стил на учене?
• Склонни да поемат рискове
• Предпочитат да действат
• Проявяват активност
• Държат да виждат резултатите от своя труд
• Обичат да експериментират самостоятелно
• Притежават чувство за отговорност

15. Какви типологически групи ученици познавате в зависимост от съчетанието на

техните равнища на обучаемост и мотивация за учене?
„Силни“ ученици (могат и искат)
„Способни“ ученици (могат, но не искат)
„Мотивирани“ ученици (искат, но не могат)
„Слаби“ ученици (не могат и не искат)
16. Кои са формите за диференциране на обучението в зависимост от субектите на
взаимодействие?
• Индивидуално взаимодействие с учениците в проце- са на фронтална работа с
класа
• Групова работа на учениците (учител – група)
• Самостоятелна работа на учениците (учител – ученик)

17. Кои са преподавателските стилове за диференциране на обучението в

зависимост от неговите съдържателни и пространствено-времеви характеристики?
Контролиращ стил
Стил с акцент върху изпълнението на задачи
Взаимно обучение
Индивидуален стил
Решаване на проблеми
Изследователски стил под ръководството на учителя

18. Вариантите за прилагане на стратегия „повторение“ в обучението са:

(въпросът има повече от един верен отговор)
а. текущо;
б. оперативно;
в. частично;
г. обобщаващо;
д. първично;
е. последващо.

19. Обяснете вариантите за прилагане на стратегия „повторение“ в обучението.

• Повторение на съществени елементи от учебния материал (понятия,
закономерности, логически връзки и др) както в хода, така и след приключването на
акта на обучение, което се извършва в такива форма и последователност, в каквито
материалът е въведен в обучението (първично повторение)
• Повторение на съществени елементи от учебния ма- териал както в хода, така и
след приключването на акта на обучение, което се извършва в същата
последователност, в която материалът е въведен в обу- чението, но в различна
форма (текущо повторение) Например, варират лексиката, вида и структурата на
изречението и др.

20. Вариантите за прилагане на стратегия „нагледност“ в обучението са:

(въпросът има повече от един верен отговор)
а. динамична;
б. статична;
в. действено-образна;
г. словесно-образна;
д. предметно-образна;
е. символна;
ж. условно-абстрактна;
з. условно-изобразителна.

21. Обяснете вариантите за прилагане на стратегия„нагледност“ в обучението.

Предметнообразна (демонстрират се обектите на изучаване в естественния им
вид или техни модели и изображения), словеснообразна (постигане на образност със
средствата на езика, даване на примери), условноизобразителна (използване на
схеми и символи, таблици, графики и др�), динамична (представяне на обектите на
изучаване в дви- жение и развитие).

22. Посочете и обяснете видовете структуриране и преструктуриране на текстове в

процеса на обучение.
• Описание на текстове или изразяване на същото не- що с лесноразбираеми думи,
изясняване на непозна- ти думи, разкриване етимологията на определени понятия,
разгръщане на обяснението чрез използва- не на необходимата „пирамида от понятия“
• Съкращаване на текстове или свеждане на текстовете до тяхното съществено
ядро, акцентиране върху същественото чрез логическо ударение и повторение на
ключови думи�
• Обогатяване на текстове или разширяване на текстовете с допълнителна
обяснителна информация (описание, обстоятелствени отношения, предметнообразна,
словеснообразна и условноизобразителна.

23. Кои са компонентите на стратегията за учебно мотивиране „успехи и неуспехи“?

Постигане на достъпност в преподаването.
Развитие на умението за целеполагане на учениците.
Усвояване на стратегии за учене и умствен труд.
Развитие на контролно-оценъчните умения на учителите.
Развитие на умение за самоконтрол върху учебното поведение и
учебните резултати.

24. Какви интерактивни методи на обучение познавате?

Евристична беседа, дискусията в нейните разнообразни варианти (свободна,
вътрешногрупова, междугрупова, дихотомна, трихотомна), ситуационни и
симулативни игри, визуализиране, асоциативен облак, мозъчна атака и др

25. Кои са проявленията на модела на взаимоотношения „уважение и

взискателност“?
Уважението се проявява най-малко в четири посоки: когато уважаваш някого му
предоставяш свобода на ми- сленето и поведението, проявяваш толерантност към
него, справедлив си с него и му оказваш доверие. Взискателността има най-малко две
проявления: дисциплина и отговорност

26. В какви тематични кръгове са разположени аргументите за реализация на

стратегията за учебно мотивиране „рационални аргументи“?
Невежеството лишава личността от успешна социална интеграция и адаптация към
действителността; колкото по-често упражняваме нашите мисловни операции,
тол-ова по-развити ще са те; шансът предпочита подготвения разсъдък и др

27. Кои са акцентите в диференциацията на обучението в зависимост от полевата

зависимост и полевата независимост на учениците?
Полево зависимите ученици предпочитат да се дове ряват на
зрителните си впечатления и трудно се абстрахират от тях;
Предпочитат да ги ръководят от вън, налице е потребност от
послушание и стимулиране. Нуждаят се от ясни указания за
изпълнението на своите задачи; Не обичат промените и
презвикателствата, дисциплинирани и педантични при изпълнението
на учебните си задължения, предпочитат да получават учебния
материал в готова за учене форма и не се чувстват особено комфортно
при изпълнението на
самостоятелна работа. Работят бавно, но целенасочено и методично.
Практични и предсказуеми.
Полево независимите ученици разчитат на своя индивидуален опит,
лесно се абстрахират от зрителните впечатления, способни са бързо и
точно да детайлизират си туацията и да я подреждат по нов начин.
Предпочитат сами да ръководят ученето си, налице е потребност да
бъдат независими и самостоятелно да откриват необходимите знания и
способите за усвояването им. Те са спонтанни, интуитивни,
наблюдателни.

28. Кои са акцентите в диференциацията на обучението в зависимост от

конвергентния, дивергентния, асимилативния и акомодативния индивидуален стил
на учене на учениците?
Конвергентен стил - притежават способност да решават проблеми с
един верен отговор, справят се по-добре с решаването на технически
задачи, отколкото със социални и междуличностни.
Дивергентен стил - обучават се чрез синтезиране на информацията,
получена от различни източници, предпочитат груповите форми на
работа, притежават иновационно мислене и богато въображение.
Асимилативен стил - възприемат и преработват информацията чрез
абстрактно обосноваване и рефлексия, високо ценят строгата логика в
мисленето, склонни са да развиват теории и да изследват факти, учат
се чрез анализиране и синтезиране на идеите, уважават мнението на
експертите и възможността да участват в дискусии, умеят добре да
планират собствената си дейност. Най-добри са в разбирането на
широк спектър информация, която могат да представят кратко, сбито и
логично.
Акомодативен стил - възприемат информацията на равнището на
конкретните впечатления и се учат директно от опита. Обичат да
създават конкретни предмети, не се страхуват да рискуват и да
експериментират, което е причина да се включват в нови и
предизвикателни дейности.

29. Кои са акцентите в диференциацията на обучението в зависимост от визуалния,

предметно-практическия, сетивно-емоционалния и словесно-речевия индивидуален
стил на учене на учениците.

• чрез зрителни образи (визуален начин за кодиране на

информацията);
• чрез предметни действия (предметно-практически начин за кодиране
на информацията);
• чрез сетивно-емоционални впечатления (сетивно-емоционален начин
за кодиране на информацията);
• чрез знаци (словесно-речеви начин за кодиране на информацията).
ТЕСТ 3

1. Как бихте определили понятието „педагогическо умение за изграждане на хуманни

взаимоотношения в обучението“?
Представлява система от високооргани- зирани действия на учителя, чрез
които се управля- ват взаимоотношенията между учителя и учениците и
между самите ученици. Обектът на изменение са взаимоотношенията
между участниците в процеса на обучение.
2. Как бихте разграничили понятията „обществени отношения“ и „междуличностни
отношения“?
1) като обществени отношения между социалната роля учител и социалната роля
ученик;
2) като междуличностни отношения, в които участват личността на учителя и
личността на ученика.

3. Как бихте определили понятието „междуличностни отношения“?

Междуличностното отношение е насочена към социалната среда сложна
съвкупност от когнитивни, афективни и поведенчески (операционални)
компоненти, чрез кои- то личността изразява равнището на формираност и
съдържателните особености на своята ценностна система.

4. Свободата в обучението представлява отношение между учители и ученици, при

което двете страни:
а. пълноценно реализират своята същност;
б. имат възможност да защитават своите възгледи ;
в. имат възможност да избират между различни вари-
анти;
г. спазват взаимно своите права.

5. Посочете и обяснете функциите на свободата в обучението?

На първо място, функция на професионалната педа- гогическа намеса в
изграждането на личността. Тя се реализира чрез възможностите, които осигурява
свобо- дата във взаимоотношенията за диагностика на позитив- ните и негативните
особености на личността от страна на учителя, както и чрез съобразените с тези
особености въздействия и взаимодействия.
На второ място, функция на самостоятелно изграждане на собствената
личност. В контекста, в който раз съждаваме, личностното развитие включва три
основни етапа, всеки следващ от които е резултат от предишния:
1) живот в условията на свободни отношения;
2) формиране на съзнание за свободата като за позната и осъществена необходимост;
3) пълноценна изява на собствената същност.

6. Кои са признаците за диагностика на свободата като отношение между учители и

ученици в обучението?
• Учителят създава ситуации на избор – на учебни за- дачи, на дейности, на време и
начин за изпълнение, на партньори, на метод за изпитване и оценяване, на поведение и
др�. Учениците реализират предоставе- ното им право на избор
• Учителят стимулира самостоятелното, критичното, оригиналното,
творческото мислене на учениците. Учениците мислят интензивно, пълноценно, в
съот- ветствие със своите възможности
• Учителят търси обратна връзка за отношението на учениците към учебния
материал, методите на обу- чение, методите за изпитване и оценяване, стила на
педагогическо общуване� Учениците заявяват свое- то мнение по зададените въпроси
• Учителят предоставя свобода на учениците да гре- шат и се отнася към
техните грешки като към неиз- бежна част от личностното развитие, като към по-
вод за конструктивни изводи и усъвършенстване на поведението. Учениците се учат
от грешките си�
• Учителят проявява разбиране и/или стимулира про- явата на емоции и чувства у
учениците� Учениците открито проявяват своите емоции и чувства
• Учителят проявява внимание и интерес към потреб- ностите на учениците и
стимулира развитието и ре- ализацията им� Учениците открито заявяват, разви-
ват и реализират своите потребности
• Учителят проявява внимание, интерес и разбиране към чувствата, мислите,
преживяванията и пробле- мите на учениците� Учениците споделят с учителя
своите чувства, мисли, преживявания и проблеми
• Учениците уважават правото на учителя да избира методите на обучение,
изпитване и оценяване, как- то и стила на педагогическо общуване
• Учениците приемат естествено проявата на емоции и чувства от страна на
учителя

7. Толерантността в обучението представлява отношение между учители и ученици,

при което двете страни:
а. проявяват взаимна търпимост;
б. приемат взаимно своите ценности;
в. признават взаимно правото на съществуване на своите ценности;
г. се убеждават взаимно в значението на своите ценности.

8. Ценностите са убеждения че:

а. обществените интереси са по-важни от личните;
б. едни модели на поведение са по-важни от други;
в. социалната среда е по-важна от наследствеността;
г. духовното е по-важно от материалното.

9. Посочете примери за социални ценности.

10. Как бихте разграничили понятията „толерантност“ и „търпимост“?

Търпимостта е необходима за потвърждаване или отхвърляне ценността на
определени факти или за тяхното оптимално преодоляване. Търпимостта е так-
тика, отношение към спорни или откровено вредни за хората идеи, убеждения, възгледи,
поведение.

11. Как бихте разграничили понятията „безусловно признаване на ценности“ и

„критично признаване на ценности“?
При безусловното признаване не се оспорва общественото значение и личностният
смисъл на ценностити. Безусловно се при- знават например биологическите и
културологическите ценности. При критичното признаване се изразява съ- гласие
с естествената необходимост от съществуването на определени ценности, но се
оспорва тяхната социална и личностна полезност.

12. Кои са признаците за диагностика на толерантността като отношение между

учители и ученици в обучението?
• Учителят стимулира разнообразието в интересите, предпочитанията,
вкусовете, наклонностите, начина на мислене на ученицит. Учениците свободно
проявяват своята ценностна индивидуалност.
• Учителят създава в класа ситуации и атмосфера на градивни дискусии и
аргументирани спорове, свързани с проявата и правото на съществуванена различни
възгледи, пристрастия, предпочитания.
Учениците защитават своите ценности като спазват правилата за водене на
диалогичен спор, противопоставят собствени гледни точки и дискутират между себе
си и с учителя.
• Учителят противодейства на нетолерантното отношение от страна на
учениците към различни видове ценности: биологически ценности (расови, етнически
и индивидуални физически характеристики иособености на личносттта);
културологически ценности, в това число етнически, естетически и религиозни
ценности (език, традиции, обичаи, религия, прическа, облекло, грим, украшения);
психологически ценности (убеждения, възгледи, вкусове, начин на мислене)�
Противодействието на учителя е ефективно по отношение на учениците.
• Учителят не разпространява информация за учени- ците от персонален характер,
която би могла да се отрази негативно върху социалните контакти и са-
мочувствието на личността
• Учителят не се стреми да наложи императивно сво- ите ценности на учениците�
Учениците признават ценностите на своя учител

13. Справедливостта в обучението представлява отношение между учители и

ученици, при което двете страни постъпват:
а. в съответствие с правилника на училището;
б. в съответствие със своите убеждения;
в. в съответствие с интересите на развитието на личността и на групата,
към която тя принадлежи;
г. по взаимно договаряне.

14. Видовете справедливост в обучението са:

(въпросът има повече от един верен отговор)
а. рестриктивна;
б. рестрибутивна;
в. процесуална
г. дистрибутивна;
д. нормативна;
е. корективна;
ж. репресивна;
з. резултативна
и. процедурна.

15. Обяснете видовете справедливост в обучението.

Дистрибу тивната- справедливост се проявява при контрола и оценката на учебните
постижения на учениците, както и при разпределянето на реалности, свързани с
предмета на обучението;
корективната справедливост се проявява при разрешаването на междуличностни
конфликти между участницитев процеса на обучение, както и при реагирането
срещу нарушаването на дисциплинарните норми;
п роцед у рната- справедливост се проявява при разрешаването на между-
личностни конфликти, както и при събирането на информация и вземането на решение;
рестрибу тивната и репре сивната- справедливост се проявяват при изграждането и
поддържането на дисциплината в клас.

16. Кои са сферите на проявление на справедливостта в обучението?

Контрол и оценка на учебните постижения на учениците.
Междуличностни конфликти, както между учителя и учениците, така и между
самите ученици.
Дисциплина.
Справедливост при разпределението на учебните ресурси
Справедливост при събирането на информация и вземането на решение.

17. Кои са признаците за диагностика на справедливостта като отношение между

учители и ученици в обучението?

• Учителят оценява справедливо учебните постижения на учениците, като успява

да постигне баланс между обективност на оценката и стимулиране усилията на
учениците� Учениците възприемат своя учител като справедлив при оценяването
• Учителят успешно предовратява възможни междуличностни конфликти или
справедливо ги разрешава, като отчита разнообразните обстоятелства на
тяхното възникване. Учениците възприемат своя учител като справедлив при
разрешаването на конфликти и разчитат на него в подобни ситуации
• Учителят е справедлив при прилагането на наказания и награди. При наказанията
реализира асиметрична справедливост, като отчита разнообразните
обстоятелства при нарушението. Учениците възприемат своя учител като
справедлив при поддържането на дисциплината.
• Учителят справедливо разпределя учебните ресурси, без да проявява
съзнателно или несъзнателно пристрастно отношение към определени
ученици. Учениците възприемат своя учител като човек, кой- то се отнася към всички
като към равни
• Учителят прилага справедливи процедури при из- следването на дадени проблеми и
вземането на ре- шения, които по своя характер позволяват съгласуването им с
учениците. Учениците възприемат своя учител като човек, които се съобразява
с тяхното мнение.

18. Как бихте определили доверието в обучението?

Доверието е отношение между учители и ученици, при което всяка страна е
убедена във възможностите и позитивните качества на другата страна� В
обучението, където основната цел е развитието на потенциала на личността,
взаимното доверие във взаимоотношенията е ефективен механизъм за стимулиране на
активността и за пълноценна реализа ция на възможностите.

19. Кои са факторите, детерминиращи отношението на доверие между учители и

ученици в обучението?
Миналия опит, социалните роли и актуалните потребности и интереси на двете
страни във взаимоотношението.

20. Обяснете причинно-следствената връзка между увереността в себе си и

доверието към другите.
Учителят, на когото принадлежи доминиращата роля при изграждането на
взаимоотношения на доверие, се нуждае от определени рационални и емоционални ос-
нования за реализация на принципа на доверието – минал опит, ценностна система,
професионална квалификация, самопознание, интуиция и др� Тези основания
представляват духовни продукти на личността и придобиват стойност и въздействие,
ако личността е уверена в своята собствена ценност� Т�е� ако учителят уважава своите
чувства и своя начин на мислене, и ако съществено място в тях заема до- верието към
учениците, то това е сериозна причина до- верието да се превърне от намерение в
действителност� Следователно, усещането за собствена ценност позволява на учителя
да проявява доверие във взаимоотношенията с учениците

21. Кои са признаците за диагностика на доверието като отношение между учители и

ученици в обучението?
• Учителят заявява положителните си очаквания към учениците
• Учителят открито споделя своите намерения за обучението на учениците, обсъжда
с тях организационни въпроси. Учениците открито споделят своите мисли, гледни
точки и проблеми с учителя
• Учителят оказва помощ на учениците при усвояване на учебния
материал. Учениците се обръщат към учителя за оказване на учебна помощ.
• В отношенията между учители и ученици липсват насмешки, подигравки,
иронизиране
• Изпълнение на дадени обещания от учителите и учениците, единство на думи и
дела
• Взаимно изслушване между учители и ученици

22. Дисциплината в обучението представлява отношение между учители и ученици,

при което двете страни постъпват в съответствие:
а. със заповедите на директора;
б. с разумни изисквания;
в. с очакванията на обществото;
г. с изискванията на закона.

23. Кои са направленията за диагностика на дисциплината в обучението?

1) степен на изпълнение на дисциплинарните изисквания (външна дисциплина);
2) степен на убеденост в разумността на дисциплинарните изисквания
(вътрешнадисциплина, самодисциплина);
3) степен на усилията за създаване и поддържане на дисциплината в отношенията
между учители и ученици

24. Кои са признаците за диагностика на усилията за създаване и поддържане на

дисциплина в обучението?
1) степен на изпълнение на дисциплинарните изисквания (външна
дисциплина); 2) степен на убеденост в разумността на
дисциплинарните изисквания (вътрешн дисциплина, самодисциплина);
3) степен на усилията за създаване и поддържане на дисциплината в
отношенията между учители и ученици.

25. Отговорността в обучението представлява отношение между учители и ученици,

при което:
а. двете страни са критични една към друга;
б. двете страни си поставят взаимни изисквания;
в. всяка страна се възприема като причина за резултатите от дейността си;
г. двете страни си оказват взаимопомощ.

26. Обяснете функционалната връзка между управлението и отговорността.

Отговорността е функция на управлението и се изгражда толкова по-ус- пешно,
колкото повече предоставената власт съответства на предстоящата за изпълнение
задача. Хората не отго- варят за неща, които са извън техния контрол и които не
са подвластни на наличните средства за въздействие. Отговорното отношение е
неотделимо от възможността за ръководене на процесите

27. Обяснете функционалната връзка между свободата и отговорността.

Отговорността е функция на свобод- ния избор. Свободата на мисленето и
действието форми- ра отговорното отношение� Нещо повече, отговорността може
да бъде създавана единствено в условията на свобода – в условията на външна,
социална свобода, когато става въпрос за отговорност пред външни субекти, и в
условията на вътрешна, духовна свобода, когато личността е отговорна пред самата
себе си� Отговорността е реали- зация на свободата на личността, изразена в
овладяната способност за превръщане на себе си в причина за своето поведение

28. Кои са признаците за диагностика на отговорността като отношение между

учители и ученици в обучението?
• Учителят точно определя правата и задълженията на учениците. Учениците
знаят и реализират своите права и задължения
• Учителят точно разпределя отговорностите между себе си и учениците
.Учениците разграничават своите отговорности от отговорностите на учителя
• Учителят създава ситуации в които посочва връзката между дадения резултат и
поведението на ученика като причина за него. Учениците възприемат своето
поведение като причина за даден резултат
• Учителят предоставя власт за изпълнение на определена задача и изисква
отговорност за резултата. Учениците отговарят за изпълнението на задачата
• Учителят предоставя свобода в избора на средствата и изисква отговорност за
постигането на целт. Учениците отговарят за постигането на целта
• Учителят и учениците съвместно определят носителите на отговорността в
конкретни ситуации
• Учителят стимулира самокритиката у учениците . Учениците проявяват
самокритика
• Учениците предявяват изисквания към начина на преподаване на учителя чрез
въпроси, предложения, реакции на съгласие и несъгласие. Учителят взема под
внимание изискванията на учениците.
ТЕСТ 2

1. Кои са основанията за групиране на теориите за мотивацията?

2. Мотивацията за учене е система от подбуди:

а. предизвикващи стремеж към самореализация;
б. предизвикващи учебна активност;
в. предизвикващи желание за висока оценка;
г. предизвикващи желание за доминиране.

3. По какво се различават външната (екстрасивната) и вътрешната (интрасивната)

мотивация на личността?
При външната мотивация носител на стимулите е социалната среда, която
предлага награди или наказания за определен тип поведение, а вътрешната
мотивация изразява саморегулацията на личността, про- явяваща се в стремежа към
удовлетворяване на значими за нея потребности.
4. Какви конкретни мотиви включва мотивациятасредство?
• стремеж към висока оценка
• страх от ниска оценка
• поощрения
• наказания
• респект от учителите или родителите
• борба за висок социален статус в класа
• стремеж на ученика да бъде пръв
• стремеж към идентификация с групата
• изпълнителност като черта на характера
• задължителност на учебния материал

5. Какви конкретни мотиви включва мотивациятацел?

 развитие на интелекта
 способност за решаване на житейски и професионални проблеми
 способност за самостоятелно придобиване на знания

6. Кои са предпоставките за обосноваване на теоретичния модел на педагогическото

умение за учебно мотивиране на учениците?
• Предпоставка 1: човешката мотивация
• Предпоставка 2: интензивността на мотивацията
• Предпоставка 3: развитието на мотивацията
• Предпоставка 4: поведението на личността
• Предпоставка 5: развитието на личността на учени- ка

7. Как бихте определили понятието „педагогическо умение за учебно мотивиране на

учениците?
Представлява система от високоорганизи- рани интелектуални и практически
действия на учителя, чрез които се създава и управлява мотивиращо- то
въздействие на обучението.

8. Кой е непосредственият и кой – опосредственият обект на изменение на

педагогическото умение за учебно мотивиране на учениците?
1) непосредствен обект, представляващ характерис- тика на дейността обучение –
мотивиращото въздействие на обучението;
2) опосредствен обект, представляващ ха- рактеристика на личността –
мотивацията на личността за усвояване на знания, умения и методи на познание.

9. Кои са компонентите на стратегията за учебно мотивиране „успехи и неуспехи“?

Индивидуализация и диференциацияна обучението.
Постигане на достъпност в преподаването.
Развитие на умението за целеполагане на учениците.
Усвояване на стратегии за учене и умствен труд.
Развитие на контролно-оценъчните умения на учителите.
Развитие на умение за самоконтрол върху учебното поведение и учебните
резултати.
Стратегията „успехи и неуспехи“: интелектуални и практически
действия на учителя (обобщение).

10. Кои са показателите за диагностика чрез наблюдение на обучаемостта на

учениците?
Наблюдение на обучаемостта на учениците?
Качество на първоначалното възприемане и запомняне на знанията
Темп на придвижване
Икономичност на мисленето
Характер на разсъжденията.
Пластичност на знанията или умение за пренос на знанията в стандартни и нови
ситуации
Умение да се правят обобщения на основата на съ- ществени признаци
Устойчивост на преднамереното внимание
Възприемчивост към помощ

11. Кои са показателите за диагностика чрез наблюдение на мотивацията за учене

на учениците?
• Готовност за отговор на въпросите на учителя и за
изпълнение на възложените учебни задачи
• Желание за задаване на въпроси по изучавания учебен материал
• Системност на подготовката за училище
• Стремеж към самообразование
• Готовност за преодоляване на препятствия в ученето
• Стремеж към търсене и поправяне на грешките
• Стремеж към самостоятелност и критичност на разъжденията
• Готовност за споделяне на знанията
• Рационална организация на учебната дейност
• Стремеж към реализация на поставените от учителя цели на обучението

12. Типологическите групи ученици представляват:

а. ученици, обединени от едни и същи ценности;
б. ученици, обединени от едни и същи индивидуални особености;
в. ученици, обединени от едни и същи характерологични черти;
г. ученици, обединени от една и съща възраст

13. Какви типологически групи ученици познавате?

ученици, които могат и искат („силни“);
ученици, които не могат и не искат („слаби“);
ученици, които могат, но не искат („способни“);
ученици, които искат, но не могат („мотивирани“)

14. Какви индивидуални стилове на учене на учениците познавате?

Четене, слушане и наблюдение.

15. Какви стратегии за достъпно преподаване познавате?

Повторение, нагледност и преструктуриране на текстове.
16. Каква е разликата между учебни цели и цели на изпълнението?
Учениците с учебни цели и учениците с цели на изпъл нението не се различават по
своето равнище на интелек- туално развитие, но имат твърде различно учебно
поведение
17. Посочете и опишете техниките за търсене и систематизиране на информация,
които познавате.
„Билярдна“ система – в книгите или статиите, които четем при търсенето на
определена информация, има цитирана литература (цитирана подлиния или изброена
в библиографията)
Метод на концентричните кръгове
Метод на многократната спирала

18. Посочете и опишете техниките за четене, които познавате.

• Подборно четене – представлява целенасочено търсене на определена информация
(имена, дати, дефиниции, препоръки)
• Ориентировъчно четене – прилага се в случаите, когато трябва да се разбере
съдържа ли даден текст необходимата информация и се осъществява с помощта на
различни способи за четене:
а� вертикално преглеждане – четене от горе на долу
само на съществителните имена и глаголите;
б� техника тип „слалом“ – ускорено хоризонтално четене на ключовите думи;
в� „бонбонен“ метод – при добре структурирано съ- държание на текста основната
мисъл може лесно да се разбере само от увода, изводите и предлага- ните пътища за
решаване на проблема
• Изучаващо четене – представлява критическа обработка на текста,
внимателен анализ и фор- мулиране на съответните изводи

19. Посочете и опишете техниките за запомняне (мне-мотехниките), които познавате.

Съдържателни клинове – „какво е общото с не- щата, които вече познавам, които
вече са ми из- вестни“
• Оптически клинове – това изглежда като���, това си го представям като���“
• Акустични клинове – сравнения с думи, срички, които вече са ми познати
• Ситуативно свързани клинове – особености на ситуацията, при която се
възприема информаци- ята (произношение на говорещия, обстановката в стаята и др�)

20. Посочете и опишете техниките за самостоятелно учене, които познавате.

• Учебна картотека. Тя представлява разделена на пет части кутия, в която се
поставят картотечни картони правилен отговор картонът се прехвърля в
отделение № 2, при грешен отговор картонът остава в отделение № 1. Целта е
всички картони да се прехвърлят в отделение № 5.
• „Шведски покер“ За прилагането на този метод също са необходими картони като
за учебната картотека. Методът се прилага под формата на игра, в която
участват 4–5 човека. Картоните с написаните на тях въпроси стоят в центъра на
масата. Първият участник взема картон, отгова- ря на въпроса и сравнява с отговора на
обратната страна. При правилен отговор задържа картона, при неправилен отговор
предава картона на след- ващия играч- Печели този, който събере най-мно- го картони

21. Посочете и опишете техниките за работа с учебния текст, които познавате.

• Смислова групировка
• Смислови опорни пунктове
• Съставяне план на текст
• Тезиси- кратко писмено предаване на основните положения в текста, което може да
бъде съпроводено с бележки и коментари
• Конспект Конспектът е систематично, логически свързано записване, съдържащо
кратко и убеди- телно изложение на същественото в текста

22. Какви стратегии за контрол и оценка на учебните постижения на учениците

познавате?
Прилага формиращата стратегия за контрол и оценка в единството на нейните три
части: 1) анализ от страна на учителя на отговора на ученика; 2) поста- вяне на
оценка, съответстваща на качеството на от- говора; 3) утвърдителни съждения
и/или препоръки за преодоляване на пропуските в усвояването на конкретния учебен
материал и за усъвършенстване на учебното поведение като цяло.

23. Какви форми и методи за контрол и оценка на учебните постижения на

учениците познавате?
Контролира и оценява системността на подготовката по конкретния учебен предмет
чрез процесуалната стратегия за контрол и оценка
Контролира и оценява постигането на репродук- тивните цели на обучението
чрез репродуктивна стратегия, а постигането на творческите цели на
обучението – чрез творческа стратегия.

24. Кое от следните обяснения на учебния неуспех е благоприятно за мотивацията за

учене:
(въпросът има повече от един верен отговор)
а. обяснението с късмет;
б. обяснението със способности;
в. обяснението с усилия
г. обяснението с трудност на задачата.

25. Интерактивните методи на обучение представляват:

а. методи, със засилено взаимодействие между участниците в процеса на
обучение;
б. методи със засилено въздействие върху участниците в процеса на обучение;
в. методи със засилена самостоятелна работа на учениците;
г. методи с използване на информационни технологии в обучението.

26. Какви интерактивни методи на обучение познавате?

Мозъчната атака е интерактивен метод, който твърде сполучливо провокира
мисленето на учениците. Той се използва за решаването на практически проблем с
дивергентен характер (предполага формулирането на вариатив- ни идеи). Мозъчната
атака се осъществява в две етапа: генериране на идеи и отсрочено обсъждане.

27. Свободата в обучението представлява отношение между учители и ученици, при

което двете страни:
а. пълноценно реализират своята същност;
б. имат възможност да защитават своите възгледи ;
в. имат възможност да избират между различни варианти;
г. спазват взаимно своите права.

27. Толерантността в обучението представлява отношение между учители и ученици,

при което двете страни:
а. проявяват взаимна търпимост;
б. приемат взаимно своите ценности;
в. признават взаимно правото на съществуване на своите ценности;
г. се убеждават взаимно в значението на своите ценности.

28. Справедливостта в обучението представлява отношение между учители и

ученици, при което двете страни постъпват:
а. в съответствие с правилника на училището;
б. в съответствие със своите убеждения;
в. в съответствие с интересите на развитието на личността и на групата,
към която тя принадлежи;
г. по взаимно договаряне.

29. Как бихте определили доверието в обучението?

В обучението, където основната цел е развитието на потенциала на личността,
взаимното доверие във взаимоотношенията е ефективен механизъм за стимулиране на
активността и за пълноценна реализация на възможностите.

30. Дисциплината в обучението представлява отношение между учители и ученици,

при което двете страни постъпват в съответствие:
а. със заповедите на директора;
б. с разумни изисквания;
в. с очакванията на обществото;
г. с изискванията на закона

31. Отговорността в обучението представлява отношение между учители и ученици,

при което:
а. двете страни са критични една към друга;
б. двете страни си поставят взаимни изисквания;
в. всяка страна се възприема като причина за резултатите от дейността си;
г. двете страни си оказват взаимопомощ.

32. В какви тематични кръгове са разположени аргументите за реализация на

стратегията за учебно мотивиране „рационални аргументи“?

Три тематични кръга – ценностни аспе- кти на знанието, инструментална функция

на знанието, рефлексивни аспекти на знанието.
ТЕСТ 1

1. Как бихте определили понятието „педагогическо умение за целеполагане в

обучението“?
Педагогическото умение за целеполагане представлява система от
високоорганизирани интелектуални и практически действия на учителя, чрез
които се определят целите на обучението. Обектът на изменение са целите
на обучението, разбирани като желано състояние на учебните постижения на
ученика.
2. Кои са начините за определяне целите на обучението?
• чрез изучаваното учебно съдържание.
• чрез дейността на учителя
• чрез вътрешните процеси на интелектуалното, емоционалното, личностното
развитие на ученика
• чрез учебната дейност на учениците
• чрез резултатите от обучението, разбирани като такива действия на
учениците, които учителят може надеждно да диагностицира

3. Понятието „операционализация на целите на обучението“ означава формулиране

на:
а. цели на обучението, които се отнасят до формирането на умения;
б. измерими цели на обучението;
в. практически цели на обучението;
г. краткосрочни цели на обучението.

4. Кое е основанието за разделяне на целите на обучението на репродуктивни и

творчески?

5. Кои са етапите в технологията за операционализация на репродуктивните цели

на обучението?
Формулиране на глобална репродуктивна цел на обучението; определяне на
компонентите на глобалната цел; формулиране на измерими репродуктивни цели на
обучението.

6. Как бихте формулирали глобалната репродуктивна цел на обучението?

Усвояване на ориентирани към цялостно развитие на личността на ученика знания,
умения и компетентности, представляващи резултати от познавателната
дейност на човечеството.
7. Кои са компонентите на глобалната репродуктивна цел на обучението?
Запомняне, разбиране и приложение Те представляват и компоненти на глобалната
цел.
8. Избройте глаголите за операционализация на репродуктивните цели на
обучението като ги разпределите според компонентите на глобалната
репродуктивна цел на обучението.
Запомнянето
Разбирането
Приложението

9. Определете смисъла на глаголите за операционализация на първия компонент

на глобалната репродуктивна цел на обучението?
Запомнянето (запаметяването) в обучението е съзнателно и преднамерено
приемане на информация с цел дълготрайното съхраняване. Процесът на
актуализира- не на запомнената информация се нарича възпроизвеждне.

10. Определете смисъла на глаголите за операционализация на втория компонент

на глобалната репродуктивна цел на обучението?
Процес на осъзнаване на връзките между елементите на учебния материал и обектите
от действителността, които тези еле- менти обозначават. Пътят към
осъзнването на тези връзки преминава през осъзнаването на връзките между
самите елементи на учебния материал (факти, понятия, закономерности, теории.
11. Определете смисъла на глаголите за операционализация на третия компонент
на глобалната репродуктивна цел на обучението?
Процес, при който на основата на запомнените и разбрани теоре- тични принципи се
осъществяват интелектуални и прак- тически действия за решаване както на
стандартни, така и на нови учебни задачи� Приложението е свързано със
способността на личността да изменя обектите на учебно познание като по такъв
начин развива не само своето мислене, но и формира поведение,насочено към
усъвършенстване на действителността, от- начало в учебни условия, а по-късно – в
реални условия�
12. Творчеството в обучението представлява:
а. самостоятелно решаване на учебни проблеми;
б. самостоятелно вземане на решения;
в. самостоятелно постигане на качествено нови резултати от дейността;
г. самостоятелно търсене на учебна информация.

13. Как бихте определили понятието „учебен проблем“?

Учебният проблем е осъзната от субекта теоретическа или практическа
трудност, разрешаването на която чрез самостоятелно генериране на идеи,
осигурява на личността преход от незнание към знание.
14. Кои са етапите в технологията за операционализация на творческите цели на
обучението?
Формулиране на глобална творческа цел на обучението;
определяне компонентите на глобалната цел;
формулиране на измерими творчески цели на обучението.

15. Как бихте формулирали глобалната творческа цел на обучението?

Глобалната цел може да бъде формулирана по следния начин: усвояване на
ориентирани към цялостно разви- тие на личността на ученика знания, умения
и компе- тентности, необходими за осъществяване на процеса на творческа
дейност.
16. Избройте глаголите за операционализация на творческите цели на обучението
като ги разпредлите според компонентите на глобалната творческа цел на
обучението?
• Идентификация на проблема
• Формулиране на хипотези
• Проверка на хипотези

17. Определете смисъла на глаголите за операционализация на първия компонент

на глобалната творческа на обучението?
Идентификацията на проблема се операционализира чрез два основни глагола:
анализира и формулира
Анализира – да разчленява проблема на неговите съставни части.
Формулира – да съставя логически и граматически правилни словесни изрази.

18. Определете смисъла на глаголите за операционализация на втория компонент

на глобалната творческа цел на обучението?
Формулирането на хипотези се операционализира чрез следните основни глаголи,
обозначаващи различните пътища за извеждане на хипотезите: анализира,
синтезира, разсъждава по аналогия, сравнява, а също така доказва, проверява,
обяснява
19. Определете смисъла на глаголите за операционализация на третия компонент
на глобалната творческа цел на обучението?
Проверката на хипотези се операционализира чрез следните основни глаголи:
доказва, обяснява, оценява, избира�